НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
283
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Бил съм най-големият
владика
на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това.
На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но Аз не искам де живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването Си, отказах се от това.
Бил съм най-големият
владика
на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това.
Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там истината я нямаше.
към текста >>
2.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
стар стил идва дядо
владика
.
Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г.
стар стил идва дядо
владика
.
Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева.
към текста >>
Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща
владиката
щем не щем.
Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кмета праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата.
Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща
владиката
щем не щем.
Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите.
към текста >>
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и
владиката
не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него.
и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост.
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и
владиката
не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен не съм се уплашил от него.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
към текста >>
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо
владика
и деца в Ачларе кръщава.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо
владика
и деца в Ачларе кръщава.
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество.
към текста >>
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от
владика
?!
После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава.
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от
владика
?!
Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме.
към текста >>
Едни казаха, че ще бъде дявол щом
владика
го кръщава, а друг светия.
Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?!
Едни казаха, че ще бъде дявол щом
владика
го кръщава, а друг светия.
По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
към текста >>
После дядо
владика
ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от
владиката
до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме.
После дядо
владика
ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от
владиката
до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много.
към текста >>
- Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч
владиката
за дядо попа и го похваля.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
- Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч
владиката
за дядо попа и го похваля.
От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле.
към текста >>
3.
42. КОГАТО ГОСПОД РАЗРЕШИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от
владиката
с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим.
Учителят казва: „Хубаво." Отива брат Епитропов в черквата, пита поповете, разрешават ли да изнесе една сказка? Казват му: „Изнеси! " След няколко време пак пътува с Учителя за Бургас. Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка!
" Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от
владиката
с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим.
Нямаме нужда друг да говори! " Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си? " „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те.
към текста >>
" Епитропов показва писмото от
владиката
.
" След няколко време пак пътува с Учителя за Бургас. Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка! " Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори!
" Епитропов показва писмото от
владиката
.
Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си? " „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те. А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един! И Самин.
към текста >>
Казват му: „
Владиката
може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си?
Пристигат там. Брат Епитропов казва: „Ще държа сказка! " Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори! " Епитропов показва писмото от владиката.
Казват му: „
Владиката
може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си?
" „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те. А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един! И Самин.
към текста >>
Писмото на
владиката
не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те.
" Учителят му казва: „А ако не ти разрешат поповете." „Имам писмо от владиката с разрешение да държа сказки в черквите." Отива там, но поповете му казват: „И ние знаем да говорим. Нямаме нужда друг да говори! " Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си? " „Не, не ме пуснаха.
Писмото на
владиката
не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те.
А когато владиката ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на владиката." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един! И Самин.
към текста >>
А когато
владиката
ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на
владиката
." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един!
Нямаме нужда друг да говори! " Епитропов показва писмото от владиката. Казват му: „Владиката може да разрешава, но ние не разрешаваме." Като се среща с Учителя, пита го: „Държа ли сказката си? " „Не, не ме пуснаха. Писмото на владиката не улови ред." Учителя се усмихна: „Значи когато Господ ти разреши, пуснаха те.
А когато
владиката
ти разреши, не те пуснаха." Чудна работа, хората на кого днес се кланят в църквата: „На Господа или на
владиката
." Така се питаме ние, защото владици има много, църкви още повече, а Господ е Един!
И Самин.
към текста >>
4.
122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА
,
,
ТОМ 2
Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака
владика
с жезъл.
122. ЧОВЕКЪТ ОТ ОБЛАКА Офицер от граничните войски охранява участък в местността, която се нарича Декил Иташ. Висок, скалист връх.
Като посядва да си почине, вижда, че от небето се спуска над него светъл облак и сред облака
владика
с жезъл.
Видението след това изчезва. След два месеца когато си отива в отпуска в София чува нещо за Учителят и отива да Го види, но резервиран и скептичен. Приема го Учителят и брата сяда в стаята му. Мълчат и двамата. По едно време братът вижда едно светло кълбо, което минава от едната стена на стаята до другата.
към текста >>
5.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Захари Желев дава молитва на
владиката
- 63 52.
Двете ложи - 59 47. Истинските грънци - 60 48. Последното завещание - 60 49. Влад Пашов - печатар (-1974) - 61 50. Слово за Влад Пашов - 62 51.
Захари Желев дава молитва на
владиката
- 63 52.
Колю Каишев и владиката - 64 53. Задруга - 65 54. Сърмите на Колю Каишев - 66 55. Постът на Колю Каишев - 66 56. Беседа на Учителя за свещениците - 67 57.
към текста >>
Колю Каишев и
владиката
- 64 53.
Истинските грънци - 60 48. Последното завещание - 60 49. Влад Пашов - печатар (-1974) - 61 50. Слово за Влад Пашов - 62 51. Захари Желев дава молитва на владиката - 63 52.
Колю Каишев и
владиката
- 64 53.
Задруга - 65 54. Сърмите на Колю Каишев - 66 55. Постът на Колю Каишев - 66 56. Беседа на Учителя за свещениците - 67 57. Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68 58.
към текста >>
6.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А на следващия ден излиза от печат една книжка от един
владика
насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква.
Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието. Събирали се на групи, четяли, разсъждавали и разменяли мисли на глас. Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук.
А на следващия ден излиза от печат една книжка от един
владика
насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква.
А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя. Тодор Стоименов беше привърженик на законността при всяка една власт. Беше онзи, който искаше да се направи устав на Бялото Братство, който устав бе направен, но за наше щастие или нещастие не се одобри от властта. И добре стана така, защото щяхме да попаднем в клопката на организацията и всяка една власт можеше спокойно чрез нейни хора да управлява всяка една организация. Така запазихме своята независимост.
към текста >>
7.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА
ВЛАДИКАТА
Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА
ВЛАДИКАТА
Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата.
Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите. Това за Него бе едно предметно проучване за възможностите, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове. Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин.
към текста >>
Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на
владиката
?
Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя. Разправя за патилата си. Учителят го изслушва внимателно. Захари очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално.
Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на
владиката
?
" Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
към текста >>
„Ти даде „Добрата молитва" на
владиката
, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката? " Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка.
„Ти даде „Добрата молитва" на
владиката
, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря.
към текста >>
8.
52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
КОЛЮ КАИШЕВ И
ВЛАДИКАТА
Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците.
52 .
КОЛЮ КАИШЕВ И
ВЛАДИКАТА
Имаше години и месеци, когато много настървено се говореше срещу Учителя от обществените среди подстрекавани и раздухвани от вестниците.
А това се направляваше от църковните среди - попове и владици. Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя.
към текста >>
Търновският
владика
Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя.
Особено бурно се развихриха борбите в гр. Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин.
Търновският
владика
Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя.
Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов.
към текста >>
Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на
владика
и всичко е готово.
Велико Търново, където бяха съборите на Бялото Братство. Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя.
Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на
владика
и всичко е готово.
Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа".
към текста >>
Идва денят, салонът е препълнен от граждани и
владиката
Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства.
Владиците атакуваха Учителя с всички средства. Но винаги се случваше нещо, като в последния момент се разбиваше на пух и прах последната решителна атака срещу Учителя. Тогава решават да постъпят по цивилизован начин. Търновският владика Ефтимий излиза да държи сказка в кино „Освобождение" срещу Учителя. Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово.
Идва денят, салонът е препълнен от граждани и
владиката
Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства.
И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш!
към текста >>
Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до
владиката
, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа".
Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов.
Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до
владиката
, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа".
Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист!
към текста >>
Владиката
отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му.
" - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее.
Владиката
отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му.
А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист! " Публиката вече се смее на жестикулацията на владиката и на неразбираемите викове и крясъци. Целият ефект от речта на владиката изчезва. Слушателите напускат салона развеселени.
към текста >>
" Публиката вече се смее на жестикулацията на
владиката
и на неразбираемите викове и крясъци.
Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист!
" Публиката вече се смее на жестикулацията на
владиката
и на неразбираемите викове и крясъци.
Целият ефект от речта на владиката изчезва. Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури.
към текста >>
Целият ефект от речта на
владиката
изчезва.
" Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист! " Публиката вече се смее на жестикулацията на владиката и на неразбираемите викове и крясъци.
Целият ефект от речта на
владиката
изчезва.
Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури. Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше.
към текста >>
Така става и сега след речта на
владиката
и след финала на тази сказка.
Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури. Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше.
Така става и сега след речта на
владиката
и след финала на тази сказка.
Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>
А
владиката
си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев.
А
владиката
си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>
9.
56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На раздяла с него, Учителят му казва: „Те очакваха да видят голям, пълен човек с благоутробие като
владика
.
Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева. В момента там присъства и един брат , който записва Словото на Учителя.
На раздяла с него, Учителят му казва: „Те очакваха да видят голям, пълен човек с благоутробие като
владика
.
Но те не знаят, че Истината взема най-скромната форма. Пред нея и Боговете се прекланят". Братът който записа разговора бе Боян Боев.
към текста >>
10.
84. ВЗИМАНЕ-ДАВАНЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на
владиката
Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост.
И Олга след като изрежда всичко, накрая казва, че е от обществото на Петър Дънов. Писателят така силно се изненадва и изпъжда Олга с думите: „Аз не искам да имам взимане-даване с хората на Дънов! " Олга отива и споделя с Учителя това нещо. „Е, както той не иска да има взимане-даване с нас, така и ние не искаме да имаме взимане-даване с него." Сега проследете как се разви съдбата на писателя. Тя е много интересна за всички.
Той е син на Никола Стоянов Михайловски (1818-1892) - обществен и държавен деец, който е рожден брат на
владиката
Иларион Макариополски (1812-1875) от времето на борбите за Църковна независимост.
Стоян Михайловски (1856-1927) беше писател, трибун, журналист с огнено перо. Обаче след този случай изведнъж всички го забравят и завесата на забравата пада върху него. Умира сам, изоставен от всички. Тогава се питаха: Защо това се случи? Ние знаехме причината.
към текста >>
11.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Владиката
Стефан и Учителя Дънов 6.
Летопис / Вергилий Кръстев 1. Бедното момче става лекар 2. Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4. Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5.
Владиката
Стефан и Учителя Дънов 6.
Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11.
към текста >>
Анатемата и
владиката
Симеон Варненски 54.
Д-р Миркович 49. Послушание 50. Истинското лекарство 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52. Нападките срещу Учителя 53.
Анатемата и
владиката
Симеон Варненски 54.
Дом за приеми и гости 55. Ненадейни срещи 9 56. Д-р Дафинка Кьорчева 57. Сава Калименов 58. Кармата на Георги Томалевски 59.
към текста >>
12.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния
Владика
помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния
Владика
помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>
13.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не само това, но
владиката
няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл.
Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда.
Не само това, но
владиката
няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл.
Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи.
към текста >>
А сега,
владиката
наедно с вас ще слуша лекцията.
Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда. Не само това, но владиката няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл. Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона.
А сега,
владиката
наедно с вас ще слуша лекцията.
Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика. Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята.
към текста >>
Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един
владика
.
Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи.
Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един
владика
.
Ето някои от мислите в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие. Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта.
към текста >>
Вярваме да е бил доволен и гостенина -
владиката
.
Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта. Да изпълним Божията Воля с истината. Да носим мир за всички хора на земята." От тази лекция останахме доволни ние.
Вярваме да е бил доволен и гостенина -
владиката
.
към текста >>
14.
3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
В България имаше
владика
, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх.
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек.
В България имаше
владика
, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх.
Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос?
към текста >>
"
Владиката
Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос?
В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България?
"
Владиката
Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос?
" „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него.
към текста >>
" И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм
владика
в София.
И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте?
" И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм
владика
в София.
Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване. „Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите.
към текста >>
" - казва
владиката
Стефан на присъстващите.
" И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София. Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване. „Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте?
" - казва
владиката
Стефан на присъстващите.
Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство.
към текста >>
15.
3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
5.
Владиката
Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски.
5.
Владиката
Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски.
Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме. Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист?
към текста >>
„Аз същевременно бях и приятел на
владиката
Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е
владиката
Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни.
" На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа". „Г-н Дънов дори ме посъветва, да не се наричам Беровски, а да съкратя „ски" и да се наричам Беров". Аз продължавам да слушам неговия разказ на масата.
„Аз същевременно бях и приятел на
владиката
Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е
владиката
Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни.
Той настоява. „Не тия дни, но веднага идвай, работата е много спешна." И аз разбира се, отивам, никога той такава покана не ми е правил досега. Той живееше на „Евлоги Георгиев", близо до „Граф Игнатиев", обличам се и отивам в митрополията, той ме чака на вратата и със сядането ми казва: „Знаеш ли какво ми е тежко, сериозно положението." Аз го питам: „Какво ти е, за какво си така уплашен? " „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде.
към текста >>
Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя
владиката
Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа.
„Не тия дни, но веднага идвай, работата е много спешна." И аз разбира се, отивам, никога той такава покана не ми е правил досега. Той живееше на „Евлоги Георгиев", близо до „Граф Игнатиев", обличам се и отивам в митрополията, той ме чака на вратата и със сядането ми казва: „Знаеш ли какво ми е тежко, сериозно положението." Аз го питам: „Какво ти е, за какво си така уплашен? " „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде. Моля ти се сега, ти си близък с Учителя г-н Дънов, върви и Го помоли от мое и от твое име, да направи така, щото да ме отмине тази работа - това решение на Македонската организация - да бъда убит." И разбира се видях, че наистина сериозна е причината, гдето той ме кани при него и аз отзовах се на Изгрева, където живееше Учителя.
Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя
владиката
Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа.
Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан, владиката, нищо не му се случи във връзка със заканата. Така той си доживя до своята старческа кончина. Роден бе на 7.IX.1878 г., а си замина на 14.V.1957 г. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит.
към текста >>
Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан,
владиката
, нищо не му се случи във връзка със заканата.
Той живееше на „Евлоги Георгиев", близо до „Граф Игнатиев", обличам се и отивам в митрополията, той ме чака на вратата и със сядането ми казва: „Знаеш ли какво ми е тежко, сериозно положението." Аз го питам: „Какво ти е, за какво си така уплашен? " „Абе, преди няколко дни направих едно изказване за Македонската организация, разбира се, според моите схващания. След три дни от моето изказване, дойде един от организацията и ми каза: „Организацията Ви е осъдила на смърт за Вашето изказване" и си отиде. Моля ти се сега, ти си близък с Учителя г-н Дънов, върви и Го помоли от мое и от твое име, да направи така, щото да ме отмине тази работа - това решение на Македонската организация - да бъда убит." И разбира се видях, че наистина сериозна е причината, гдето той ме кани при него и аз отзовах се на Изгрева, където живееше Учителя. Срещам се с г-н Дънов, разказвам случката и молбата, която отправя владиката Стефан до Учителя, да направи Той каквото може и знае, за да го отмине тази работа.
Учителят без никакъв апломб за случката тихо ми отговори: „Предайте му, ще се уреди въпросът, според както той моли." И разбира се, Стефан,
владиката
, нищо не му се случи във връзка със заканата.
Така той си доживя до своята старческа кончина. Роден бе на 7.IX.1878 г., а си замина на 14.V.1957 г. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г.
към текста >>
16.
3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
53. Анатемата и
владиката
Симеон Варненски Когато се явява Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов в България с беседите, било в двора на жилището Му на ул.
53. Анатемата и
владиката
Симеон Варненски Когато се явява Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов в България с беседите, било в двора на жилището Му на ул.
„Опълченска" 66, било в отделни салони, взети под наем, където Той държи беседи, е станал вече известен на Православната църква. Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св.
към текста >>
Синод, който е бил Варненският
владика
Симеон.
Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св.
Синод, който е бил Варненският
владика
Симеон.
Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах.
към текста >>
Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският
владика
Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов.
„Тогава -казва, аз ще ви разкажа нещо историческо във връзка с Вашия Учител г-н Дънов. Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена акция и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна. И така се стигна до там, че Св. Синод се събра на съвещание, да бъде изключен и анатемосан г-н Дънов за Неговата дейност, с която Той руши Православието в страната. Обаче за моя радост, аз водех протокола в Св.
Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският
владика
Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов.
И най-после взе думата самият председател - Варвенският владика Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек. Но трябва да знаете, че този човек няма никаква вина, за което Вие го обвинявате и го обвинява нашата Православна църква. Този човек няма никаква вина, а ние сме виновни за всичко това, че хората отиват при Него и да слушат Неговите беседи. Ние сме виновни, защото ние не сме дали достатъчно храна на нашите православни съмишленици. Това е моето убеждение и заключение по въпроса.
към текста >>
И най-после взе думата самият председател - Варвенският
владика
Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек.
Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена акция и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна. И така се стигна до там, че Св. Синод се събра на съвещание, да бъде изключен и анатемосан г-н Дънов за Неговата дейност, с която Той руши Православието в страната. Обаче за моя радост, аз водех протокола в Св. Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският владика Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов.
И най-после взе думата самият председател - Варвенският
владика
Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек.
Но трябва да знаете, че този човек няма никаква вина, за което Вие го обвинявате и го обвинява нашата Православна църква. Този човек няма никаква вина, а ние сме виновни за всичко това, че хората отиват при Него и да слушат Неговите беседи. Ние сме виновни, защото ние не сме дали достатъчно храна на нашите православни съмишленици. Това е моето убеждение и заключение по въпроса. Той не е абсолютно виновен, за това, за което Го обвинявате." Ето това е пример за отношение към първопричината на конфликта.
към текста >>
17.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Досега
владика
и митрополит щеше да станеш ако бе останал в църквата.
Откъде ги знае ли? Той по ум превишава подписалите се всички вкупом заедно. Но онези, които го преследват са пазителите на църковния агрегор и те рано или късно ще го върнат при себе си. Затова Иванушка връщай се докато е време. Там ти е мястото, в църквата, а не тук под това „Отворено писмо".
Досега
владика
и митрополит щеше да станеш ако бе останал в църквата.
А сега какво си? Подписвач на чужди „Отворени писма". Жалко. Аз ти давам такъв хубав съвет. Друг никой няма да ти го даде. А това е знание от Учителя Дънов.
към текста >>
18.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Владиката
Стефан и Учителя Дънов - 245 6.
Нестор Илиев - „Божествета партия" 1. Бедното момче става лекар - 242 т 2. Болният фабрикант - 243 3. Богатството и болестта - 244 4. Папа Пий XI и Учителя Дънов - 244 5.
Владиката
Стефан и Учителя Дънов - 245 6.
Обещаното заминаване - 246 7. Оздравяване - 247 8. Болните сливици - 248 9. Цената на вегетарианството - 248 10. Чорапите и бомбите - 249 11.
към текста >>
Анатемата и
владиката
Симеон Варненски - 278 54.
Д-р Миркович - 274 49. Послушание - 275 50. Истинското лекарство - 275_ 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан XXIII - 276 52. Нападките срещу Учителя - 277 53.
Анатемата и
владиката
Симеон Варненски - 278 54.
Дом за приеми и гости - 279 55. Ненадейни срещи - 279 56. Д-р Дафинка Кьорчева - 280 57. Сава Калименов - 281 58. Кармата на Г.
към текста >>
19.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Досега
владика
и митрополит щеше да станеш ако бе останал в църквата.
Откъде ги знае ли? Той по ум превишава подписалите се всички вкупом заедно. Но онези, които го преследват са пазителите на църковния агрегор и те рано или късно ще го върнат при себе си. Затова Иванушка връщай се докато е време. Там ти е мястото, в църквата, а не тук под това „Отворено писмо".
Досега
владика
и митрополит щеше да станеш ако бе останал в църквата.
А сега какво си? Посписвач на чужди „Отворени писма". Жалко. Аз ти давам такъв хубав съвет. Друг никой няма да ти го даде. А това е знание от Учителя Дънов.
към текста >>
20.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
1) Един Великден в претъпканата с хора църква
владиката
Б.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр.
1) Един Великден в претъпканата с хора църква
владиката
Б.
четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл.
към текста >>
Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до
владиката
.
Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена.
Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до
владиката
.
Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства.
към текста >>
21.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става
владика
на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия.
Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става
владика
на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия.
към текста >>
22.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от
владиката
Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и
владиката
нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне.
Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от
владиката
Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и
владиката
нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра.
към текста >>
Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на
владиката
в присъствието на всички свещеници.
Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на
владиката
в присъствието на всички свещеници.
Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена.
към текста >>
Станал и си излязъл, а
владиката
не казал нито една дума.
Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници.
Станал и си излязъл, а
владиката
не казал нито една дума.
Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена. Разказваха ми, че преди да се роди сина им Петър, преди това тя е боледувала много и дълго и едва се е закрепила.
към текста >>
Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за
владиката
следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума.
Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за
владиката
следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена. Разказваха ми, че преди да се роди сина им Петър, преди това тя е боледувала много и дълго и едва се е закрепила. Може би чрез боледуването си Невидимия свят я е подготвял като по този начин е изчистил всичко у нея, подготвил я е, за да може да слезе чрез нея не кой да е, а повелителя на Вселената и на звездата Алфиола - Духът Беинса Дуно.
към текста >>
И наистина
владиката
боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя.
Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
И наистина
владиката
боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя.
Майката на Учителя се казваше Добра. Тя е била една обикновена жена. Разказваха ми, че преди да се роди сина им Петър, преди това тя е боледувала много и дълго и едва се е закрепила. Може би чрез боледуването си Невидимия свят я е подготвял като по този начин е изчистил всичко у нея, подготвил я е, за да може да слезе чрез нея не кой да е, а повелителя на Вселената и на звездата Алфиола - Духът Беинса Дуно. Учителят приличаше по физическите си белези на баща си, френологически вървеше по бащинска линия и това може да се убедите в направените няколко портрета на дедо поп и да ги сравните.
към текста >>
23.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
24.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Ако един ден бих заел мястото на
владика
, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви.
Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение.
Ако един ден бих заел мястото на
владика
, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви.
След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертвуваш живота си.
към текста >>
Когото съм пипнал с ръката си, истински
владика
е станал.
Кой ще ме изключи, като живея със съгласие с Великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос е дошъл да спаси света, че благодатта иде само чрез Него, Дохождат външни хора при мене и ме питат: защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака.
Когото съм пипнал с ръката си, истински
владика
е станал.
От българските владици ще изкарам истински служители на Бога. Мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят.
към текста >>
25.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой
владика
или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава.
Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой
владика
или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>
Не стигаше това, ами и дядо
владика
, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията.
Не стигаше това, ами и дядо
владика
, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква.
Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>
26.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с
владиката
Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона.
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с
владиката
Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>
27.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Но и Колю отишъл да слуша какво ще говори
владиката
.
Една зима прекара с брат ми Петър на Колибата. После другата година аз отидох на Колибата в Търново. Колю е присъствувал на диспута с владиците. Един от тях тръгнал след това от град на град да говори против Братството. Отишъл и в Бургас.
Но и Колю отишъл да слуша какво ще говори
владиката
.
Последния започнал така, че бил ходил в Търново и т.н. „Нека, ако има някой тука от присъствуващите да каже не е ли така? " В това време Колю като си свалил палтото, та като скочил на сцената изкарал акъла на владиката и завикал: „Лъжеш, лъжеш, аз бях там, аз бях там. Туй не е верно, туй не е верно..." И тъй в салона нарязал владиката. Та Колю стоя малко в Търново и после отиде в Бургас на работа.
към текста >>
" В това време Колю като си свалил палтото, та като скочил на сцената изкарал акъла на
владиката
и завикал: „Лъжеш, лъжеш, аз бях там, аз бях там.
Един от тях тръгнал след това от град на град да говори против Братството. Отишъл и в Бургас. Но и Колю отишъл да слуша какво ще говори владиката. Последния започнал така, че бил ходил в Търново и т.н. „Нека, ако има някой тука от присъствуващите да каже не е ли така?
" В това време Колю като си свалил палтото, та като скочил на сцената изкарал акъла на
владиката
и завикал: „Лъжеш, лъжеш, аз бях там, аз бях там.
Туй не е верно, туй не е верно..." И тъй в салона нарязал владиката. Та Колю стоя малко в Търново и после отиде в Бургас на работа. Аз присъствувах също на диспута в Търново. Тогава белия брат, вуйчо Иван Котаров се прослави. Един поп като се беше развикал срещу Учителя и вуйчо Иван като го хвана отзад за ръцете и го вдигна така с ръце и го носи и изхвърли вън от салона.
към текста >>
Туй не е верно, туй не е верно..." И тъй в салона нарязал
владиката
.
Отишъл и в Бургас. Но и Колю отишъл да слуша какво ще говори владиката. Последния започнал така, че бил ходил в Търново и т.н. „Нека, ако има някой тука от присъствуващите да каже не е ли така? " В това време Колю като си свалил палтото, та като скочил на сцената изкарал акъла на владиката и завикал: „Лъжеш, лъжеш, аз бях там, аз бях там.
Туй не е верно, туй не е верно..." И тъй в салона нарязал
владиката
.
Та Колю стоя малко в Търново и после отиде в Бургас на работа. Аз присъствувах също на диспута в Търново. Тогава белия брат, вуйчо Иван Котаров се прослави. Един поп като се беше развикал срещу Учителя и вуйчо Иван като го хвана отзад за ръцете и го вдигна така с ръце и го носи и изхвърли вън от салона. Попа рита, но вуйчо го носи и всички ръкопляскат.
към текста >>
28.
7. ДЕЖУРСТВАТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Явиха се някакви търкания от страна на
владиката
Търновския, които се настройваха срещу Учителя и братята почнаха да дежурят, включително и моят баща и от това именно го знам, защото и той участвуваше.
7. ДЕЖУРСТВАТА През лятото на 1925 г. заедно с родителите си присъствувах на събора в Търново на Бялото Братство заедно с Учителя Петър Дънов. Като днеска си спомням, че бях 11-годишен и повече не се занимавах с други работи освен с игра и яздехме едни коне грамадни спрямо нашите, останали от окупационните войски на Франция. Яздехме ги по цял ден, много кротки животни бяха.
Явиха се някакви търкания от страна на
владиката
Търновския, които се настройваха срещу Учителя и братята почнаха да дежурят, включително и моят баща и от това именно го знам, защото и той участвуваше.
От него чух, че Учителят е казал, че не е необходимо, защото няма да се повторят тези работи, които са се случили с Христа там и с други такива случаи. Но въпреки туй братята дежуреха, защото смятаха, че не могат да разчитат нито на владиката, нито на поддръжниците му.
към текста >>
Но въпреки туй братята дежуреха, защото смятаха, че не могат да разчитат нито на
владиката
, нито на поддръжниците му.
заедно с родителите си присъствувах на събора в Търново на Бялото Братство заедно с Учителя Петър Дънов. Като днеска си спомням, че бях 11-годишен и повече не се занимавах с други работи освен с игра и яздехме едни коне грамадни спрямо нашите, останали от окупационните войски на Франция. Яздехме ги по цял ден, много кротки животни бяха. Явиха се някакви търкания от страна на владиката Търновския, които се настройваха срещу Учителя и братята почнаха да дежурят, включително и моят баща и от това именно го знам, защото и той участвуваше. От него чух, че Учителят е казал, че не е необходимо, защото няма да се повторят тези работи, които са се случили с Христа там и с други такива случаи.
Но въпреки туй братята дежуреха, защото смятаха, че не могат да разчитат нито на
владиката
, нито на поддръжниците му.
към текста >>
29.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Църквата и
владиката
знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши.
Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това.
Църквата и
владиката
знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши.
Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време.
към текста >>
30.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Това се хареса на всички, което каза Ефтимий за мен и ме оставиха да проверят аз чий съм: на
владиката
ли, на църквата ли или трябва да бъда в Школата на Учителя.
„Ето, виждате ли, той сам си признава. Понеже сам си признава и понеже е млад - нека опита всичко. Той пак ще се върне, ако е наш. Ако не е наш, той ще си отиде. Но ако го накажем и ако е наш, ще го прогоним и няма после да го имаме".
Това се хареса на всички, което каза Ефтимий за мен и ме оставиха да проверят аз чий съм: на
владиката
ли, на църквата ли или трябва да бъда в Школата на Учителя.
След време Учителят ми разкри, че аз трябва да остана в църквата, за да преминат през мене седем хиляди попски духове, за да им бъда аз проводника. Тогава разбрах, че Ефтимий е усещал това и други над него от тази верига са му наредили, да ме оставят на мира, за да бъда в църквата, за да могат да преминат всички тези седем хиляди попски духове чрез мен. Значи аз не бях зависим от тях, а те бяха зависи от мене. Но аз не послушах Учителя и напуснах по-рано църквата и бях наказан за своето непослушание и от двете страни. Както от църквата, така и от окултните закони на Школата.
към текста >>
31.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният
владика
да се свестят.
Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. - Сега, ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината.
Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният
владика
да се свестят.
Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях! " След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало.
към текста >>
32.
5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на
владиката
Стефан в София.
После ще говоря за моите певчески заложби и таланти. След служба аз обикновено хвърлях расото и се запътвах на Изгрева. Мен не ме интересуваха разни други неща, че хората дават пари, че мога да отида да направя някоя служба в някой частен дом и да взема пари за това. Тези неща не ме вълнуваха и аз бягах от тях. Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи.
Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на
владиката
Стефан в София.
А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд.
към текста >>
След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при
владиката
Стефан.
А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд.
След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при
владиката
Стефан.
Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението. След тържествената вечеря с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят. Владиката Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен. Всички отвориха уста да го слушат.
към текста >>
Владиката
Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен.
Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението. След тържествената вечеря с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят.
Владиката
Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен.
Всички отвориха уста да го слушат. Пое въздух и спря. А всички го чакат да проговори. Изведнъж каза, не каза, а устата му изфуча една дума: „Фу-у-у" и през устата му като вихър излезна целият въздух, който го беше поел преди минута. Като че ли беше спукана вътрешна гума на някоя лека кола.
към текста >>
33.
12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Трябваше да се изповядвам не пред
владиката
, а пред Учителя.
Това беше една моя груба погрешка, но понеже аз бях възпитаник на православната църква, то това ми се вменяваше за светски грях. Аз бях съгрешил, защото в грях бях заченат и в плът бях облечен. А трябваше да оживея с дух, който трябваше да дойде от Словото на Учителя. Но не винаги успявах да се добера до Духа на Словото на Учителя и да пребъдвам в Него и чрез Него. Така, че грехът бе явен и аз бях съгрешил.
Трябваше да се изповядвам не пред
владиката
, а пред Учителя.
Трябваше да търся помощ от Него. За мен Той бе не само изповедник, а Велик, Светъл Дух дошъл на земята. Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми.
към текста >>
34.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Дойде и
владиката
Стефан.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ В Бъкстон се освещаваше една нова църква и ние отидохме. Баща ми обичаше на ходи на черква.
Дойде и
владиката
Стефан.
Аз бях до него. Зазяпах се в ръцете му. Лакирани нокти като на жена. Отдръпнах се и пак погледнах брадата му и позяпах ноктите и не можех да се начудя. При това миришеше на парфюм.
към текста >>
35.
1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Иларион Макариополски е известният
владика
в Цариград.
ЕМИЛИЯ МИХАЙЛОВСКА 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД Моят род е от голям род Михайловски, който е от Елена. Баща ми се казваше Стоян Михайловски, баща му Никола, а дядо му е бил Михаил Михайловски. От нашия род има много известни хора. Например, Иларион Макариополски, който се е наричал Стоян Михайловски и е бил брат на Никола Михайловски, моят дядо.
Иларион Макариополски е известният
владика
в Цариград.
Той е пьрвият, който е произнесъл литургията на български език в църквата „Св. София". Това е станало благодарение на него. Забранявали са му това като са му казвали, че на два пъти са го заточвали в Диар Бекир и че ще го заточат пак, но той казал: „Не, аз трябва да бъда първият, който ще произнесе литургията на български език", защото дотогава е била произнасяна само на гръцки език. А Иларион е брат на дядо ми Михаил. Иларион имал действително много хубав глас, бил е едър, корпулентен човек и тежал 115 оки.
към текста >>
36.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един
владика
.
Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър.
Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един
владика
.
И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си. Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича. Така възпитавал владиката. Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели.
към текста >>
Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един
владика
имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича.
Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си.
Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един
владика
имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича.
Така възпитавал владиката. Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с успех и им посочил също къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>
Така възпитавал
владиката
.
Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си. Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича.
Така възпитавал
владиката
.
Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с успех и им посочил също къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла.
към текста >>
37.
10. Котката и владиката
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
10. КОТКАТА И
ВЛАДИКАТА
Още при откриването на Школата през 1922 г.
10. КОТКАТА И
ВЛАДИКАТА
Още при откриването на Школата през 1922 г.
църквата е поела голяма офанзива срещу Учителя и Братството. Особено са били активни владиците. Те са преследвали Учителя и са Му противодействували по всякакъв начин: чрез официалната власт, чрез вестниците, чрез разни проповеди са настройвали гражданството срещу Бялото Братство. Така веднъж на един от най-активните владици в борбата си срещу Учителя му се случва премеждие. При една катастрофа той си заминава и църквата му прави голямо погребение.
към текста >>
В него е онзи
владика
, който поведе борба срещу Братството, след което катастрофира и си замина.
Салонът утихва от тази гледка. Учителят започва своята беседа. След беседата Иван Антонов отива при Учителя. „Учителю, нищо не разбирам, какво се случи с тоя котарак. Моля Ви обяснете ми.“ „Този котарак не е обикновен котарак.
В него е онзи
владика
, който поведе борба срещу Братството, след което катастрофира и си замина.
След това дойде при Мен на Изгрева да се моли да му простя за стореното от него зло. Казах му: Е, добре, ще ти простим. И тогава Аз го пуснах да влезне в този котарак, защото искаше да слуша беседите, които преди това хулеше. Та сега духът на владиката е у котарака. И той ме попита: „Как ще разбера, че ми прощавате?
към текста >>
Та сега духът на
владиката
е у котарака.
Моля Ви обяснете ми.“ „Този котарак не е обикновен котарак. В него е онзи владика, който поведе борба срещу Братството, след което катастрофира и си замина. След това дойде при Мен на Изгрева да се моли да му простя за стореното от него зло. Казах му: Е, добре, ще ти простим. И тогава Аз го пуснах да влезне в този котарак, защото искаше да слуша беседите, които преди това хулеше.
Та сега духът на
владиката
е у котарака.
И той ме попита: „Как ще разбера, че ми прощавате? “ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“. Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя.
към текста >>
Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на
владиката
.
“ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“. Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя. „Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му.
Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на
владиката
.
Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу. А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
към текста >>
А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на
владиката
да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
„Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката. Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу.
А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на
владиката
да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
към текста >>
38.
5 Колю Каишев, защитникът на Правдата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Слуша най-внимателно какво говори
владиката
.
За да изчерпим нещата с Колю Каишев ще кажа, че той е от бургаския край. Бургас-Варна, там някъде е роден. При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи. Това му направило голямо впечатление и си казал: „Това нещо трябва да го видя и ако се говорят лоши работи ще трябва да взема мерки, не може да допусна такива работи“. Той отива в уреченото време и застава на последните места в салона.
Слуша най-внимателно какво говори
владиката
.
Беседата я държи владиката от Варна. Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката.
към текста >>
Беседата я държи
владиката
от Варна.
Бургас-Варна, там някъде е роден. При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи. Това му направило голямо впечатление и си казал: „Това нещо трябва да го видя и ако се говорят лоши работи ще трябва да взема мерки, не може да допусна такива работи“. Той отива в уреченото време и застава на последните места в салона. Слуша най-внимателно какво говори владиката.
Беседата я държи
владиката
от Варна.
Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая.
към текста >>
Доста неверни неща казал
владиката
и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае.
При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи. Това му направило голямо впечатление и си казал: „Това нещо трябва да го видя и ако се говорят лоши работи ще трябва да взема мерки, не може да допусна такива работи“. Той отива в уреченото време и застава на последните места в салона. Слуша най-внимателно какво говори владиката. Беседата я държи владиката от Варна.
Доста неверни неща казал
владиката
и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае.
А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата.
към текста >>
“ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с
владиката
.
Слуша най-внимателно какво говори владиката. Беседата я държи владиката от Варна. Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец!
“ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с
владиката
.
Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове.
към текста >>
А на катедрата се бил опрял
владиката
.
А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата.
А на катедрата се бил опрял
владиката
.
Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк.
към текста >>
Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и
владиката
, а с
владиката
и той се строполява долу.
И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката.
Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и
владиката
, а с
владиката
и той се строполява долу.
А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех.
към текста >>
Та всички: той,
владиката
, катедрата падат върху поповете.
Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове.
Та всички: той,
владиката
, катедрата падат върху поповете.
Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех. Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас.
към текста >>
Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на
владиката
.
А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех.
Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на
владиката
.
Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра.
към текста >>
Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия
владика
ще държи същата беседа и в Бургас.
се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех. Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София.
Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия
владика
ще държи същата беседа и в Бургас.
„Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли? “ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава.
към текста >>
Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и
владиката
от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра.
Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо!
Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и
владиката
от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра.
Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли? “ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция.
към текста >>
Тогава Колю застава пред
владиката
и му казва: „Дядо
владика
, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли?
Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра.
Тогава Колю застава пред
владиката
и му казва: „Дядо
владика
, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли?
“ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция. Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му).
към текста >>
“ И
владиката
като го погледнал казал: „Ама ти ли беше?
Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли?
“ И
владиката
като го погледнал казал: „Ама ти ли беше?
“ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция. Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му). Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г.
към текста >>
Тогава не се състояла беседата на
владиката
в Бургас.
„Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли? “ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава.
Тогава не се състояла беседата на
владиката
в Бургас.
Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция. Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му). Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели.
към текста >>
Защото
владиката
не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му,
владиката
по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция.
Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли? “ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше? “ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас.
Защото
владиката
не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му,
владиката
по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция.
Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му). Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа.
към текста >>
39.
18. Големият дъжд на последния Петровден
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
А много малко време след този случай, след този дъжд, на
владиката
Стефан първа братовчедка ми е нещо като майка, много близка и иска да я заведа до Учителя нещо да Го пита.
Дойдоха до нас, като разбрах, че сме до IV-ти км: „А-ах, не може, това е близко“. Па като се разплакаха децата и качиха ни и нас. И за пет минути сме си дома. Прибрахме се у нас, всичките си свалиха мокрите парцалаци, преоблякох ги, настаних ги и на сутринта станаха кукуряк. Нито болни, нито нищо, здрави, нищо им нема, но изживяхме това нещо.
А много малко време след този случай, след този дъжд, на
владиката
Стефан първа братовчедка ми е нещо като майка, много близка и иска да я заведа до Учителя нещо да Го пита.
И тя си свърши разговора с Него, тръгваме си пак обратно. Питам: „Учителю, ще ни вали ли сега дъжд? “ Аз Го вече питам. Той се усмихна и рече: „Рекох, колкото една попова китка“. И точно така стана.
към текста >>
40.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен
владика
на Мизия.
Ама това не са отделни случаи. Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията.
Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен
владика
на Мизия.
Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски език. В: А това е езикът, на който говорят. И: Ама това става в 306-337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя. Под името гети и хуни, християни със свои превод от Библията. Валенс изповядва готската вяра на Улфила, който живее 364-365, а в 306-337 Константин Велики е общ император на цялата римска империя.
към текста >>
Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия
владика
Йоан.
води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон.
Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия
владика
Йоан.
Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н.
към текста >>
Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия
владика
Йоан.
Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан.
Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия
владика
Йоан.
Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди.
към текста >>
41.
30. Козунакът
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
В това куче бе един
владика
, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения.
“ Аз Му подадох едно голямо парче и Той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе из портата. Една сестра Го пита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и четирикраки братя, както това куче. А ще имаме ли и небесни гости? “ Учителят се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
В това куче бе един
владика
, който бе затворен в тази форма заради свои прегрешения.
Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в тази кучешка форма. А козунакът, който му дадохме на връх Великден, от Възкресение Христово му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма“. Ето какви неща можеха да се случат дори и на връх Великден с едно куче и с едно парче козунак.
към текста >>
42.
37. Владиката
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
37.
ВЛАДИКАТА
В Мърчаево идваха много хора при Учителя и големци, и светски люде, както и братя и сестри.
37.
ВЛАДИКАТА
В Мърчаево идваха много хора при Учителя и големци, и светски люде, както и братя и сестри.
Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Той, Учителят обичаше много тархана. Аз често Му я правех, та аз ръководех кухнята, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън. В Мърчаево, до къщата на Темелко Учителят откри два извора.
към текста >>
Той дойде и тогава Учителят каза: „Няма да я запушвате, това е голям труд на този
владика
, той дойде само да ме види.
На сутринта си пъхна главата и ме видя. Но беше много внимателен, няма никаква прашинка над леглото Ми“. Аз отначало не можах да разбера за какво говори и кой проби дупката. За мен бе дупка пробита в стената. Извиках Темелко да я запуши.
Той дойде и тогава Учителят каза: „Няма да я запушвате, това е голям труд на този
владика
, той дойде само да ме види.
Провре си главата, видя ме и си отиде. Поради своите прегрешения този владика сега се е преродил в плъх. Оставете го да си живее като плъх“. И днес, който отиде в музея на Мърчаево и влезне в стаичката, ще види дупката над леглото на Учителя.
към текста >>
Поради своите прегрешения този
владика
сега се е преродил в плъх.
Аз отначало не можах да разбера за какво говори и кой проби дупката. За мен бе дупка пробита в стената. Извиках Темелко да я запуши. Той дойде и тогава Учителят каза: „Няма да я запушвате, това е голям труд на този владика, той дойде само да ме види. Провре си главата, видя ме и си отиде.
Поради своите прегрешения този
владика
сега се е преродил в плъх.
Оставете го да си живее като плъх“. И днес, който отиде в музея на Мърчаево и влезне в стаичката, ще види дупката над леглото на Учителя.
към текста >>
43.
2. Железните и медни врати
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Нали казват, да имаш вуйчо
владика
, аз пък папа да имам.
Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите. Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали приказки и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение. В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон".
Нали казват, да имаш вуйчо
владика
, аз пък папа да имам.
Така завиждаха. Но узрелият плод сам си пада и накрая падна в ръцете му - така получи закрила от Учителя. Учителят е бил на концерта на Влади със симфоничния оркестър. Кога е било това? В настоящия театър „Иван Ba3QB", в една ложа беше.
към текста >>
44.
7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?
,
,
ТОМ 8
Разбира се
владиката
Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията.
Учителят каза един път. Беше избягал от църквата един дякон - Симеон Арнаудов - беше добър певец. Аз имам много опитности с него. Излъгал го баща му, че ще учи пеене. Както и да е, той скъсва расото и дойде на Изгрева.
Разбира се
владиката
Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията.
И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи". Учителят му казва: "Слушай, това което го прави той, това е твоето, а моето ще го видиш след 1000 години". И попа беше успокоен, не беше глупав човек. Излезе си. Учителят му даде този пример.
към текста >>
45.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
Невски" ги изнасяше нещата, нали
владика
беше на гр. София.
Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан. "Стефан е бил в стара персийска Школа, но тоз живот потъна в материята и ще свърши зле." И Стефан лоша с карма с Учителя няма. Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал.
Невски" ги изнасяше нещата, нали
владика
беше на гр. София.
Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми. И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан". Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага".
към текста >>
46.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
Имай предвид, че поповете взимаха разни резолюции срещу Учителя, но
владиката
Стефан - никога.
В: А тази брошура кой беше я купил? Д: Някой я купил от нашите и я оставил на масата. В: От вашето семейство? Д: От нашето семейство, да. Те ги раздават поповете.
Имай предвид, че поповете взимаха разни резолюции срещу Учителя, но
владиката
Стефан - никога.
Знаеш ли какво ми е казал Учителя за владиката Стефан? „Той е от стара Персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле." И вярно, смятам аз, че в един момент когато Учителят идва в България, не може официалния представител на църквата да бъде един обикновен поп. И той лоша карма с Учителя не свърза. Оставяше поповете си, те взимаха разни резолюции по съборите, нали. Той имаше едно чувство на уважение.
към текста >>
Знаеш ли какво ми е казал Учителя за
владиката
Стефан?
Д: Някой я купил от нашите и я оставил на масата. В: От вашето семейство? Д: От нашето семейство, да. Те ги раздават поповете. Имай предвид, че поповете взимаха разни резолюции срещу Учителя, но владиката Стефан - никога.
Знаеш ли какво ми е казал Учителя за
владиката
Стефан?
„Той е от стара Персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле." И вярно, смятам аз, че в един момент когато Учителят идва в България, не може официалния представител на църквата да бъде един обикновен поп. И той лоша карма с Учителя не свърза. Оставяше поповете си, те взимаха разни резолюции по съборите, нали. Той имаше едно чувство на уважение. В: А той какъв сан имаше в момента?
към текста >>
47.
46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН
,
,
ТОМ 8
Все пак трябваше да имаме ний туй разбиране, да не се съблазняваме, защото и
владика
и професори по света много, също и в областта на културата, но духовната Школа е нещо, едно изключение.
Ако има условия да работи в Швейцария, би станал професор. Веднъж той го каза на Учителя, оплакваше се, че иска да стане професор. А Той му каза: "Професор ли? " И то подигравателно. Защото виж какво сега, в крайна сметка ний трябва да сме наясно, дали е по-интересно в една духовна Школа, която се явява на хиляди години или да завърши някакъв швейцарски или американски факултет, нали така.
Все пак трябваше да имаме ний туй разбиране, да не се съблазняваме, защото и
владика
и професори по света много, също и в областта на културата, но духовната Школа е нещо, едно изключение.
В: Разказвали сте ми, че може би най-големия фурор е бил, когато от "Опълченска" 66 цялата група пътува за Витоша? Д: А да, Учителят си уреждаше, ходеха нашите хора тогава, аз не съм присъствал на тези неща, още бях в Пловдив ученик. В това време имаше такива екипи туристически. Всякой смъква от тавана най-старите дрехи, навлича ги и тръгва. И отзад Цеко върви на раницата на гърба има едно малко кюмбе, върху него един чайник ври и пуши и така ще ги прекара през центъра на София, по "Царя" да минат.
към текста >>
48.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
Но не мога да кажа същото за
владиката
Стефан.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ В: Сега един въпрос: какво беше отношението на официалната църква към Учителя през различните епохи на Школата и нейните висши представители отгоре? Д: Сега, по този въпрос много се говори. Всъщност поповете не разбираха Учителя и на техните събори вземаха резолюции.
Но не мога да кажа същото за
владиката
Стефан.
Защото имам основание за това. Стефан преди да стане владика е бил офицер при баща ми. В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха.
към текста >>
Стефан преди да стане
владика
е бил офицер при баща ми.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ В: Сега един въпрос: какво беше отношението на официалната църква към Учителя през различните епохи на Школата и нейните висши представители отгоре? Д: Сега, по този въпрос много се говори. Всъщност поповете не разбираха Учителя и на техните събори вземаха резолюции. Но не мога да кажа същото за владиката Стефан. Защото имам основание за това.
Стефан преди да стане
владика
е бил офицер при баща ми.
В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха. Екзарха Йосиф от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан". Стефан е завършил духовна академия и той е бил една голяма надежда на екзарха, като духовник.
към текста >>
В: И как се развиха събитията по-нататък с
владиката
Стефан?
Те идват от Невидимия свят. В: И той според баща ви беше повече за дипломат? Д: Баща ми каза, той беше един умен мъж: "Повече ми се струва беше за дипломат, отколкото за духовник" и той мечтата му е била да стане патриарх, не можа да стане, нали той си остана екзарх. В: Баща ви по онова време е бил офицер, какъв чин е бил? Д: Тогава той още е бил майор, когато този е бил млад офицер, поручик ли, такова нещо.
В: И как се развиха събитията по-нататък с
владиката
Стефан?
Той си замина. Д: Той си замина. В: След 9.1Х. 1944 г. какво стана?
към текста >>
49.
58. ПЕСНИТЕ
,
,
ТОМ 8
А пък майка му поп да стане или
владика
.
Чуваше се последната песен на славея що възпяваше природата. Малко изворче шумолеше там. През гората то само вървеше. Цветята малки то поливаше и ги с радост наследяваше." Учителят запя друга песен: "Първа година в университета млад Стоян трябваше да иде. Баща му много желаеше лекар да бъде.
А пък майка му поп да стане или
владика
.
За лекар аз не съм, агнета не зная как да коля. А пък за поп, деца да кръщавам, и това пак не зная. Дойде вечер. Една светла мисъл в главата на Стояна светна. Цигулар да стане, музикалната академия са свърши.
към текста >>
50.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на
владиката
и Македония е била в самоковската епархия.
Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър. Майка ми и нейният род е от Самоков. Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център.
В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на
владиката
и Македония е била в самоковската епархия.
Майка ми и целият й род са били много религиозни. Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов. Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов.
към текста >>
51.
БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
преди да пристигне новия гръцки
владика
Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г.
27 или 37, от отпечатаната книга стр. 70-71: "Малкият Петър се запознава с учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства отправят свещ. Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г.
преди да пристигне новия гръцки
владика
Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г.
се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст.
към текста >>
52.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И той пише на Стефан -
владиката
в София, че в селото има една учителка, дъновистка, много е добра като човек, много е добра като учителка, ама дъновистка, не иска да се причасти, не иска да се кръсти, какво да правим?
ме уволниха. В.К.: Защо Ви уволниха? Е.А.: За противорелигиозна дейност. Вижте, попът който беше в селото разбрал, дошъл на Изгрева, чул че съм дъновистка. Разбрал за Изгрева и дошъл на Изгрева и питал, познават ли ме и една сестра взела че ме похвалила, че съм много ревностна сестра.
И той пише на Стефан -
владиката
в София, че в селото има една учителка, дъновистка, много е добра като човек, много е добра като учителка, ама дъновистка, не иска да се причасти, не иска да се кръсти, какво да правим?
И той сега му отговорил, гледайте да я приобщите към църквата. И това било да ме накарат да се причестя. И той като се заинати за причестяването. Пък сега казвам защо ще го правя да се причестя когато не вярвам в причастието, тъй както сега става. И не се причестих, и тогава дойде един инспектор, направи анкета и анкетата установила, че имам идеи, живея си ги, но не ги пропагандирам, но той рекъл: „Ако заговори, всички ще тръгнат след нея, понеже цяло село я обича".
към текста >>
53.
101. БРАТСКИЯТ СТОЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Един
владика
от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат".
В.К.: Вече Учителят не стъпи в Търново. Е.А.: He. В.К.: Казвали са ми, че там под въздействието на Търновското духовенство търновци са направили подписи, петиции срещу събора. Е.А.: Това беше първата година когато яз бях. То беше 1922 год.
Един
владика
от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат".
Само там е съгласен да води диспут. Пък той владика, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства. В.К.: А той иска владиката файтон, че слуги. Е.А.: Ама разбира се, разбира се. Кой ще се качи и тъй затова така остана без диспут.
към текста >>
Пък той
владика
, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства.
В.К.: Казвали са ми, че там под въздействието на Търновското духовенство търновци са направили подписи, петиции срещу събора. Е.А.: Това беше първата година когато яз бях. То беше 1922 год. Един владика от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат". Само там е съгласен да води диспут.
Пък той
владика
, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства.
В.К.: А той иска владиката файтон, че слуги. Е.А.: Ама разбира се, разбира се. Кой ще се качи и тъй затова така остана без диспут. В.К.: Защото след като Търновското духовенство и граждани се противопоставят на съборите, тогава се отменят и Учителят ги прехвърля в София. Е.А.: Не, продължиха.
към текста >>
В.К.: А той иска
владиката
файтон, че слуги.
Е.А.: Това беше първата година когато яз бях. То беше 1922 год. Един владика от православната църква, не знам Пловдивският мисля че беше, той искаше диспут с Учителя; Учителят казал: „Диспут може, но на Мусала, да са качат". Само там е съгласен да води диспут. Пък той владика, как ли не ще се качи пеш до Мусала, тогава нямаше никакви други превозни средства.
В.К.: А той иска
владиката
файтон, че слуги.
Е.А.: Ама разбира се, разбира се. Кой ще се качи и тъй затова така остана без диспут. В.К.: Защото след като Търновското духовенство и граждани се противопоставят на съборите, тогава се отменят и Учителят ги прехвърля в София. Е.А.: Не, продължиха. В.К.: Продължиха ли?
към текста >>
54.
12.Учителят е помагал на приятелите
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Един наш брат е помолен от
владиката
Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да му каже, че той - Стефан е направил някакво изказване, за което е осъден на смърт от Македонската революционна организация.
Учителят не споменаваше за помощта, която постоянно проявяваше към всеки нуждаещ се. Това беше скрита дейност, а ние само узнавахме когато лично ни е помагал или на наш близък. За тази дейност ние разбирахме от различните случаи и то защото самата помощ, която е дал говореше за себе си. Това са безброй случаи на помощ към всички. Спомням си друг един случай за помощ.
Един наш брат е помолен от
владиката
Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да му каже, че той - Стефан е направил някакво изказване, за което е осъден на смърт от Македонската революционна организация.
Братът отива при Учителя, казва молбата на владиката Стефан, Учителят казва на брата: „Поздравете го и му кажете да е спокоен". Тази смъртна присъда не се изпълни. Аз не мога да проверя и да докажа, че Учителят е помогнал, но от това, което зная правя извод, че Учителят помагаше на всеки зов за помощ отправен към него, като изпълняваше заповедта на Христа „да не знае лявата ръка, какво прави дясната". Тези неща той правеше в мълчание. Не вярвам, че може да има човек, който може да остане равнодушен при изявата на помощта, която той даваше.
към текста >>
Братът отива при Учителя, казва молбата на
владиката
Стефан, Учителят казва на брата: „Поздравете го и му кажете да е спокоен".
Това беше скрита дейност, а ние само узнавахме когато лично ни е помагал или на наш близък. За тази дейност ние разбирахме от различните случаи и то защото самата помощ, която е дал говореше за себе си. Това са безброй случаи на помощ към всички. Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помолен от владиката Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да му каже, че той - Стефан е направил някакво изказване, за което е осъден на смърт от Македонската революционна организация.
Братът отива при Учителя, казва молбата на
владиката
Стефан, Учителят казва на брата: „Поздравете го и му кажете да е спокоен".
Тази смъртна присъда не се изпълни. Аз не мога да проверя и да докажа, че Учителят е помогнал, но от това, което зная правя извод, че Учителят помагаше на всеки зов за помощ отправен към него, като изпълняваше заповедта на Христа „да не знае лявата ръка, какво прави дясната". Тези неща той правеше в мълчание. Не вярвам, че може да има човек, който може да остане равнодушен при изявата на помощта, която той даваше. Учителят в изява на учението си проявяваше много страни, някои от които бяха силно подчертани, ярко изявени.
към текста >>
55.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Един наш брат е помолен от
владиката
Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да Му каже".
В.К.: Той е следвал, така ли? Е.А.: Той следваше музика. Той беше най-напред шивач, после смени професията си. В.К.: Ставаше въпрос за тях. В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай за помощ.
Един наш брат е помолен от
владиката
Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да Му каже".
Така владиката иска помощ. Този брат кой беше? Е.А.: Беровски. В.К.: Откъде беше този брат? Е.А.: От София.
към текста >>
Така
владиката
иска помощ.
Е.А.: Той следваше музика. Той беше най-напред шивач, после смени професията си. В.К.: Ставаше въпрос за тях. В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помолен от владиката Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да Му каже".
Така
владиката
иска помощ.
Този брат кой беше? Е.А.: Беровски. В.К.: Откъде беше този брат? Е.А.: От София. В.К.: Впоследствие знам, че владиката Стефан много хули е изрекъл по отношение на Учителя.
към текста >>
В.К.: Впоследствие знам, че
владиката
Стефан много хули е изрекъл по отношение на Учителя.
Така владиката иска помощ. Този брат кой беше? Е.А.: Беровски. В.К.: Откъде беше този брат? Е.А.: От София.
В.К.: Впоследствие знам, че
владиката
Стефан много хули е изрекъл по отношение на Учителя.
Е.А.: Не, той не хулеше Учителя. Даже имаше писмо на владиката Стефан до Него. В.К.: А имаше писмо от Стефан към Него. Е.А.: Щото той имал видения като млад. В.К.: Кой?
към текста >>
Даже имаше писмо на
владиката
Стефан до Него.
Е.А.: Беровски. В.К.: Откъде беше този брат? Е.А.: От София. В.К.: Впоследствие знам, че владиката Стефан много хули е изрекъл по отношение на Учителя. Е.А.: Не, той не хулеше Учителя.
Даже имаше писмо на
владиката
Стефан до Него.
В.К.: А имаше писмо от Стефан към Него. Е.А.: Щото той имал видения като млад. В.К.: Кой? Е.А.: Владиката и така духовно имал настроение към Учителя и доколкото зная не е ругал Учителя. В.К.: Така ли?
към текста >>
Е.А.:
Владиката
и така духовно имал настроение към Учителя и доколкото зная не е ругал Учителя.
Е.А.: Не, той не хулеше Учителя. Даже имаше писмо на владиката Стефан до Него. В.К.: А имаше писмо от Стефан към Него. Е.А.: Щото той имал видения като млад. В.К.: Кой?
Е.А.:
Владиката
и така духовно имал настроение към Учителя и доколкото зная не е ругал Учителя.
В.К.: Така ли? Е.А.: Да. В.К.: Щото в тези спомени сега, които ги изкараха впоследствие и това, което беше писано в една от книжките на Варадинов. Там пише, че владиката Стефан дава един цитат по отношение на Учителя. Е.А.: Дава.
към текста >>
Там пише, че
владиката
Стефан дава един цитат по отношение на Учителя.
В.К.: Кой? Е.А.: Владиката и така духовно имал настроение към Учителя и доколкото зная не е ругал Учителя. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. В.К.: Щото в тези спомени сега, които ги изкараха впоследствие и това, което беше писано в една от книжките на Варадинов.
Там пише, че
владиката
Стефан дава един цитат по отношение на Учителя.
Е.А.: Дава. В.К.: Един цитат непристоен цитат за Учителя. Е.А.: Да. Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи. Знаеш ли нещо по тоя въпрос?
към текста >>
Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора
владиката
Стефан и искал да чете беседи.
В.К.: Щото в тези спомени сега, които ги изкараха впоследствие и това, което беше писано в една от книжките на Варадинов. Там пише, че владиката Стефан дава един цитат по отношение на Учителя. Е.А.: Дава. В.К.: Един цитат непристоен цитат за Учителя. Е.А.: Да.
Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора
владиката
Стефан и искал да чете беседи.
Знаеш ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Ама той четеше беседи. В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият?
към текста >>
В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на
владиката
.
Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят.
В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на
владиката
.
Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени. В.К.:Той бил сляп накрая, така ли? Е.А.: Още на младини. Той бил военен и при едни маневри нещо станало с очите му, и ослепял. Знам, че жена му го водеше дълги години на беседа.
към текста >>
Е.А.: На
владиката
Стефан, роднини са, родствени.
И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят. В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на владиката.
Е.А.: На
владиката
Стефан, роднини са, родствени.
В.К.:Той бил сляп накрая, така ли? Е.А.: Още на младини. Той бил военен и при едни маневри нещо станало с очите му, и ослепял. Знам, че жена му го водеше дълги години на беседа. В.К.: Значи така стои този въпрос.
към текста >>
56.
19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
След това той отишъл при
владиката
Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка.
Изглежда, че се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Аз учителствах до края на 1935 год. когато ме уволниха. Попът на селото разбрал, че аз съм при Учителя. Той отишъл на Изгрева срещнал някои от сестрите, попитал за мене и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили.
След това той отишъл при
владиката
Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка.
Казал, че като човек и като учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх.
към текста >>
Владиката
му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата.
когато ме уволниха. Попът на селото разбрал, че аз съм при Учителя. Той отишъл на Изгрева срещнал някои от сестрите, попитал за мене и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това той отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и като учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея.
Владиката
му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата.
След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. В началото на пролетта на 1935 год.
към текста >>
57.
РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3
,
ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР
,
ТОМ 9
Освен това царя се беше срещал по това Време и с гибралтарския
Владика
- брат на Баучер.
Затова царя започна да не ми вярва. Царят ме повика после във връзка с писмото, което беше получил от английския крал. Това писмо беше доста интересно и аз посъветвах царя да му отговори, той обеща, но дали направи това не знам. На 13.XI. царя ми съобщи, че има получено интересно предложение от Русия, В което се казва, че тя може да даде на България всичко, от което тя има нужда.
Освен това царя се беше срещал по това Време и с гибралтарския
Владика
- брат на Баучер.
Той беше дошъл с Важна мисия, защото беше казал на царя да си представи, че пред него е Чембърлейн. Освен това царя има срещи и с Де Корси и с Сарачооглу. С последния се разговаряли по Въпроса за Русия. Сарачооглу е правил и някакви предложение, не беше добро. Царят се оплакваше, че няма хора.
към текста >>
58.
06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския
владика
Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело.
Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели. Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни.
Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския
владика
Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело.
След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме. Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа. Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си.
към текста >>
59.
12 - 1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
След това
владиката
се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството,
владиката
от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми.
Всички бяха така природно интелигентни и добри и станаха все секретар-бирници бяха, Баща ми е бил в първо време секретар-бирник, след това отива във фелдшерската школа в Сливен, завършва и става фелдшер на града. Чичо ми Андон също е секретар-бирник, чичо ми Димитър - също секретар-бирник, а чичо ми Панайот - свещеник в Айтоската църква. След туй идва в Карнобадско в едно село, доста години. На времето, когато баща ми е бил ръководител на Братството, чичо ми е пеел много хубаво духовни песни и е идвал в първо време, когато баща ми се е занимавал, духовно се е пробуждал и той с него. Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква.
След това
владиката
се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството,
владиката
от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми.
На баща ми му беше тъжно, защото беше много добър чичо ми, мъка му беше. И като отиде някога на кафенето, вижда чичо ми седнал на една маса и като види баща ми, свие се, малко се дръпне да не го види баща ми - страх го беше - той пък ей така, крие се, такъв малодушен е бил. И тати казва на кафеджията: „Две кафета. Едното на мен и другото ей там на попа." Ха-ха-ха. Чичо ми ще се обърне и ще му благодари така.
към текста >>
Минават много години,
владиката
почина, чичо ми остаря, баща ми отиде на Градината вече по нареждане на Учителя, там отседна, там си беше.
И тати казва на кафеджията: „Две кафета. Едното на мен и другото ей там на попа." Ха-ха-ха. Чичо ми ще се обърне и ще му благодари така. Ще кимне с глава и толкова. Минаха много години, баща ми живя с една мъка тъй, той не беше човек, който ги изживява, той ги разбираше нещата много добре, но все пак така беше обидно, като кръвна част от живота му беше мъката.
Минават много години,
владиката
почина, чичо ми остаря, баща ми отиде на Градината вече по нареждане на Учителя, там отседна, там си беше.
Чичо ми един ден идва у нас в Айтос така, все е изживявал някаква скръб и не се е виждал много години, но научава къде живеем ние със съпруга ми, обаче мисли, че там баща ни живее. Аз като го видях да хлопа на нашата врата, познах го, но не му казах. Казва: „Тук ли живее Георги Куртев? " Рекох: „Заповядайте, сега ще дойде." Той си беше в тяхната къща - съседна на нашата. Нали знаеш нашата къща?
към текста >>
60.
12 - 4. БРАТСКАТА НИВА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И как даже не помни много хубаво, но сънувал сън, че един от Бургас - беше архиерейски наместник ли, такъв като
владика
, не
владика
, но близко - епископ ли е бил, вижда го там.
И събрали се в Айтос, в Салона, където било събранието и почват да решават, Тати взел да дава идеи. Един брат земеделец казва: „Георги, ти знаеш да връзваш пръсти, ние имаме думата, за оране на нивата." Сега гледат колко хора са. Не са достатъчно рала, за да може да се изоре. Тати казал: „Аз хващам две рала отделно." Брат Божил казал: „И аз хващам толкова." Друг казва: „Аз..." Обадил се този брат, дядо Станко се казваше: „Изорана е нивата." Ха-ха-ха. Отива тати, няколко дни преди да се оре още нивата, той вечер там, в неговото място почва молитви, там се свива, вземал си балтон и някое одеалце - там ляга, там става и все в молитви, защото се започва такава духовна работа.
И как даже не помни много хубаво, но сънувал сън, че един от Бургас - беше архиерейски наместник ли, такъв като
владика
, не
владика
, но близко - епископ ли е бил, вижда го там.
Но в туй време, тати като бил там. от много страни излезнали големи кучета и се насочват към него, към баща ми. Обаче таз светец, той го оприличи на него, някой духовен дух дойде и той помогна и пръсна тези кучета и се поправя положението. В.К.: Това е насън. Надка: Насън.
към текста >>
61.
12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Поп Иларион,
владиката
почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се.
Той, като ме види и си даде гърба така. Аз казвам на кафеджията: Две кафета. Едното ей на онова попче." В.К.: Е-хе-хе. Надка: Чичо ми ще пие кафенцето, ще се обърне, ще кимне с глава, ще благодари. Но как да приключи живота чичо ми.
Поп Иларион,
владиката
почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се.
Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча. „Какво има? " - „Ами тука имам брат, Георги Куртев. Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо.
към текста >>
В църквата, сестра ми Донка и Дора живееха в Бургас, и там в църквата
владиката
, ходили да го видят.
Години не са се виждали. Точно такава среща. Че три- четири пъти идва на градината. Сега като научи пътя, самичък идваше. Тати ще дойде, ще каже: „Чичо ви вчера пак беше при мен, беше му приятно." И след туй телеграфираха вече, че е починал.
В църквата, сестра ми Донка и Дора живееха в Бургас, и там в църквата
владиката
, ходили да го видят.
Цяла нощ ги държат поповете и го опявали. Тати вика: „Наде, вий няма и аз, каза, няма да отиваме, да не се дразнят чернокапците." В.К.: Значи Учителят винаги го е викал. Надка: Викал, за да пее, ама такъв глас, целият Айтос като чуе... Нали певци има и други, когато е редът на чичо ми, знаят го и като чуят, че Панайот Куртев ще пее, пълни се черквата с хора. В.К.: То не случайно Учителят казва: „Моите ученици са навсякъде." Надка: Да, да, точно така. Б.К.: Независимо къде работиш, важно е да вършиш волята Божия.
към текста >>
62.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато идва новият гръцки
владика
Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището.
в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик.
Когато идва новият гръцки
владика
Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището.
Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие.
към текста >>
Той се запознава с
владиката
Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония.
Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
Той се запознава с
владиката
Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония.
Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
Бащата на
владиката
бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие.
Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония.
Бащата на
владиката
бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие.
Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания.
към текста >>
На негово място се назначава гръцкия
владика
Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора.
На негово място се назначава гръцкия
владика
Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
към текста >>
Иван Рилски, два пъти като
владика
, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия.
Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св.
Иван Рилски, два пъти като
владика
, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия.
Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава.
към текста >>
63.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А преди това е бил Месемврийски
владика
Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г.
Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония.
А преди това е бил Месемврийски
владика
Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г.
единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
към текста >>
Тези места били подведомствени на Месемврийския
владика
.
Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини.
Тези места били подведомствени на Месемврийския
владика
.
Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония. От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите.
към текста >>
Тук
владика
е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика.
Тук
владика
е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен.
към текста >>
На негово място във Варна идва гръцкият
владика
Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил
владика
в гр.
е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал.
На негово място във Варна идва гръцкият
владика
Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил
владика
в гр.
Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище.
към текста >>
Същото прави и Месемврийският
владика
Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква.
Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги.
Същото прави и Месемврийският
владика
Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква.
Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл.
към текста >>
64.
І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и
владиката
Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия.
Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и
владиката
Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието.
А през ад. юни 1821 г. ръководството на възстанието се поема от Герусията - съвет от земевладелци, корабостроители, духовници, фанариоти. Те изместват етеристите и клевтеските водачи, макар че зад тях стоят селяните и дребните занаятчии. През декември 1821 г.
към текста >>
65.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче трябва още тук да забележим, че свободната му дейност в това направление се спъвала, ограничавала и отчасти модифицирала от неговото положение на свещеник, подчинен на варненския гръцки
владика
, а освен това на служба и при гръцка църква.
Така във Варна назрявала вече почвата за проникването и тук на новите идеи, които били вече отдавна разтърсили други краища на България - за пробуждането на българския национален дух. Този дух е бил окован от времето и обстоятелствата в тежки вериги и за неговото пълно освобождение и свободно развитие трябвало да се разчупят тези вериги, трябвало да се поведе борба. В този нов град, в тази нова Варна, която стояла вече пред времето на великата борба, стъпвал сега Константин Дъновски. За него, който се беше вдъхновил от идеите на Атанас Чорбаджи, се откривало широко поле за деятелност. От това време неговото име се свързва с пробуждането и възраждането на българщината в град Варна.
Обаче трябва още тук да забележим, че свободната му дейност в това направление се спъвала, ограничавала и отчасти модифицирала от неговото положение на свещеник, подчинен на варненския гръцки
владика
, а освен това на служба и при гръцка църква.
И това положение се изострювало с появата и изострюването на националните различия във Варна. Изисквало се от негова страна голям такт и умение, щото като изпълнявал своя дълг към своя народ, да не изпадне в разрив със своето началство. От друга страна, благоволението и поддръжката, която той намирал у Варненския митрополит Порфирий, го карали да действува в примирителен дух, но само докато Порфирий е бил жив. Ние ще видим по-нататък, че веднага след смъртта на митрополита Порфирия той скъсал окончателно връзките си с варненската гръцка митрополия и дигнал знамето на независимата българска църква във Варна. Константин Дъновски заработил за постепенното свестяване и закрепване на българщината в града.
към текста >>
Богородица" и само благодарение на благоволението на
владиката
Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г.
Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св.
Богородица" и само благодарение на благоволението на
владиката
Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г.
Но не се гаси туй, що не гасне. Движението по възраждането на българския дух и освобождението му от оковите, що му наложи мракът и невежеството, проникна най-подир с елементарна сила и във Варненско, и в самия град Варна, и в скоро време съвсем измени националния облик на този важен приморски град. Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места.
към текста >>
Варненският гръцки
владика
, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен. Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение. Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта.
Варненският гръцки
владика
, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи.
От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия.
към текста >>
Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български
владика
. Конст.
Дъновски, който взел живо участие в него като един от най-главните дейци, бил поставен начело на варненската българска община. Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква. И тази деятелност имала, както ще видим, по признанията на самите гърци, голям успех. Конст. Дъновски изхвърлил из богослужението името на Вселенския патриарх и почнал да споменува Илариона Макариополски като глава на българската църква. Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква".
Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български
владика
. Конст.
Дъновски не се спирал и пред други средства, за да възбужда българския дух в града и не без резултат. Многобройните българи, които дотогава се държели с патриаршията, наченали масово да я напущат и да се присъединяват към самостойната българска църква. Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност. Характерен за това е следният епизод, който ще предам накратко. Един българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква.
към текста >>
След службата отишли в дома на казания българин, дето
владиката
според местния обичай трябвало да опее житото.
Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност. Характерен за това е следният епизод, който ще предам накратко. Един българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-подир бил поканен новият гръцки варненски митрополит Йоаким, известен поела като патриарх Йоаким III, който пристигнал във Варна на 24 февруари 1865 г., да извърши панихидата.
След службата отишли в дома на казания българин, дето
владиката
според местния обичай трябвало да опее житото.
Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си. Владиката веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил. Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква.
към текста >>
Владиката
веднага напуснал къщата.
Цял месец се карали мъж и жена. Най-подир бил поканен новият гръцки варненски митрополит Йоаким, известен поела като патриарх Йоаким III, който пристигнал във Варна на 24 февруари 1865 г., да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си.
Владиката
веднага напуснал къщата.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил. Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква. Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище. Константин Дъновски, като председател на българската църковно-училищна община и като „началник на варненската българска църква", съсредоточавал в своята личност българщината в гр. Варна и привличал против себе си гнева и стрелите на неприятеля.
към текста >>
С пристигането на български
владика
във Варна бил поставен венец над усилията и успехите на българските родолюбци от Варненско, над усилията, ще прибавим, на родолюбеца Константина А. Дъновски.
Дъновски, да искат прошка от Макариополски в Цариград. Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия. За митрополит на същата бил избран и ръкоположен протосингелът на екзархията, архимандрит Симеон, който на 2 декември 1872 г. пристигнал във Варна, а на 4 декември отслужил първата тържествена служба в църквата „Св. Арх. Михаил" при съслужение на Конст. Дъновски.
С пристигането на български
владика
във Варна бил поставен венец над усилията и успехите на българските родолюбци от Варненско, над усилията, ще прибавим, на родолюбеца Константина А. Дъновски.
Българската нация била спечелила право на съществуване и свободно развитие. Духовните окови на вековете бяха разкъсани. С пристигането на българските владици в България, почнал да се прилага и изработеният от народния събор екзархийски устав. Досегашната църковно-училищна община трябвало да претърпи известни изменения. Но член 10-ти от фермана за създаване на екзархията налагал тук едно малко по-друго положение.
към текста >>
66.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна
владика
.
Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква.
В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна
владика
.
Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св.
към текста >>
67.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният
владика
на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит.
И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече.
На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният
владика
на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит.
През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията.
към текста >>
68.
II.02.05. Откриване на българско училище
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Иванов, член в идаре-меджлиши (окръжния управителен съвет), който в последния разменил по въпроса остри думи с
владиката
, дадено било нужното разрешение.
Гръцката община се противопоставила пред властта на откриването на българско училище във Варна. Митрополит Порфирий изтъкнал, че гр. Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има. Че въпросното училище няма да бъде българско, а руско; че то е дело не на българите, а на руския варненски консул. Тая интрига стреснала местния управител Ашир бей, който наредил да се разследва учителя и едва след енергичното застъпничество на българския първенец Стоенчо х.
Иванов, член в идаре-меджлиши (окръжния управителен съвет), който в последния разменил по въпроса остри думи с
владиката
, дадено било нужното разрешение.
На 12 август 1860 г. било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действи--елно се извършило на 4 септември. Търговецът Хр. Г. Груев станал училищен настоятел. През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски.
към текста >>
69.
II.02.07. Първата българска църква
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
се помина гръцкият
владика
Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г.
се помина гръцкият
владика
Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги".
към текста >>
се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия
владика
от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос.
За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г.
се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия
владика
от патриаршията, докато не се разреши черковният въпрос.
Протестът ни се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта: или да им се разреши да си построят нова черква или пък ще вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г.
към текста >>
Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки
владика
Йоаким, сегашен гръцки патриарх.
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакър-джиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След освещаването на черковата ни пристигна в гр.
Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки
владика
Йоаким, сегашен гръцки патриарх.
Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х. Никола Абаджията."29 И така. На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г.
към текста >>
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки
владика
, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква.
Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки
владика
, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр.
към текста >>
Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този
владика
, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с.
Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този
владика
, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов.
към текста >>
На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки
владика
, докато не разреши българският църковен въпрос. К.
да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки
владика
, докато не разреши българският църковен въпрос. К.
Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтара и престол обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда, като се служи вътре служба.
към текста >>
70.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Преценявайки правилно и точно нещата и отдавайки на българския въпрос голямото значение и вниманието, което той е притежавал и заслужавал в действителност, Йоаким се постарал не само своевременно да разучи работите, но и да си състави ясна представа за пътя, по който биха могли да се разрешат подигнатите въпроси, следователно и за начина, по който той сам, като
владика
в българската епархия, е трябвало да действува.
От неговата кореспонденция ние узнаваме, че още в Цариград той е имал наистина ясно становище по българо-гръцката разпра. Той е отдавал най-важно и изключително значение на българския въпрос, поставял го е като най-крупната и важна проблема, изправяща се пред него за разрешаване; като „най-сериозният и съществен въпрос на деня, чиито последици ще бъдат за нас твърде пакостни поради много причини и съображения". Неговата кореспонденция с Патриаршията още от първия момент след пристигането му във Варна се пълни най-вече с разисквания около тоя най-парлив въпрос. Още в първото си писмо от Варна до патриарха от 2 март, след като съобщава за пристигането и настаняването си, първият въпрос, който повдига, е българският, за който дава някои сведения. А второто му дълго писмо от 26 март е посветено изключително на същия и той дава „най-обширни и точни сведения", „обширно описание на неговите разклонения и основи в града и селата".
Преценявайки правилно и точно нещата и отдавайки на българския въпрос голямото значение и вниманието, което той е притежавал и заслужавал в действителност, Йоаким се постарал не само своевременно да разучи работите, но и да си състави ясна представа за пътя, по който биха могли да се разрешат подигнатите въпроси, следователно и за начина, по който той сам, като
владика
в българската епархия, е трябвало да действува.
И още, потегляйки за своята епархия, той е имал вече готова програма за действие и за разрешаване на трудностите произлизащи от българо-гръцката църковна разпра. В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне.
към текста >>
Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при
владиката
, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите.
Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията.
Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при
владиката
, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите.
Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си.
към текста >>
След службата отишли в дома на казания българин, дето
владиката
според местния обичай трябвало да опее житото.
Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията. Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите. Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата.
След службата отишли в дома на казания българин, дето
владиката
според местния обичай трябвало да опее житото.
Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си. Владиката като го видял, веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване.
към текста >>
Владиката
като го видял, веднага напуснал къщата.
Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си.
Владиката
като го видял, веднага напуснал къщата.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община.
към текста >>
Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито
владиката
, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати".
Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи".
Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито
владиката
, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати".
В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза".
към текста >>
Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а
владика
мютесарифинът".
В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза".
Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а
владика
мютесарифинът".
Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните.
към текста >>
71.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки
владика
между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Иларион Макариополски изпратил за тая цел намиращия се тогава в Цариград архимандрит Панарет Хилендарски, който през август бил вече във Варна и на 15 август 1867 г., точно една година след издаване на Законника и уреждане по него на Варненската община, имаме първия подписан от него документ, а именно едно препоръчително писмено нареждане (печатно) на Варненската община, с което поп Захарий Христов се назначава и изпраща за свещеник на селата Гебедже, Емерлери, Есабаш Орехово, което показва, че на тая дата той е поел своята служба. Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината.
Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки
владика
между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници.
към текста >>
Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит,
владика
и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението.
Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението. Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна.
Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит,
владика
и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението.
Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е.
към текста >>
72.
II.02.14. Писма на митрополит Йоаким
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при
владиката
, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей.
Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията.
И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при
владиката
, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей.
В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това. Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й. След като тя надделя, панихидата се извърши, а след светата служба отидох в техния дом, дето пак се опя житото според местния обичай. В това време, когато ставаше това, дойде свещеникът от параклиса със своята свита в една от съседните стаи.
към текста >>
73.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки
владика
, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи.
Свикан бил след това български народен събор, за да прегледа и приеме проектоустава. При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия.
Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки
владика
, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи.
От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт.
към текста >>
От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия
владика
, а 80-те искали свой български архиерей.
При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи.
От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия
владика
, а 80-те искали свой български архиерей.
Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове.
към текста >>
Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден
владика
.
След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците.
Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден
владика
.
Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове. За изпълнението на силното и съкровено желание на варненци, да получат и имат свой собствен български архиерей след основаване на екзархията и избиране на екзарх, напълно естествено и наглед удобоизпълнимо искане, е съществувала една голяма пречка, именно 10-ят член от фермана за създаване на българската екзархия. Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията.
към текста >>
Назначението обаче на български
владика
във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени.
Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика.
Назначението обаче на български
владика
във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени.
Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт. На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски владика искаме да се спрем в следващите редове. За изпълнението на силното и съкровено желание на варненци, да получат и имат свой собствен български архиерей след основаване на екзархията и избиране на екзарх, напълно естествено и наглед удобоизпълнимо искане, е съществувала една голяма пречка, именно 10-ят член от фермана за създаване на българската екзархия. Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията. Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св.
към текста >>
На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски
владика
искаме да се спрем в следващите редове.
От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт.
На перипетиите на този конфликт и изобщо на разрешението на въпроса за избирането на първия български варненски
владика
искаме да се спрем в следващите редове.
За изпълнението на силното и съкровено желание на варненци, да получат и имат свой собствен български архиерей след основаване на екзархията и избиране на екзарх, напълно естествено и наглед удобоизпълнимо искане, е съществувала една голяма пречка, именно 10-ят член от фермана за създаване на българската екзархия. Този член, в който се определят границите на българската екзархия, изключва град Варна, както и някои други български места, от областта на екзархията. Той гласи така: „Духовний окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската,Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (без града Варна и без двадесетте близо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), Сливенски санджак (без градовете Анхиал и Месемврия), Созополската кааза (без крайморските села), Пловдивската кааза (без главния град и без Станимашката кааза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лесково, Ахлан, Бачково, Белащица; без мънастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св.
към текста >>
Те не могли да имат свой варненски български
владика
.
Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедний им ред. Освен изброените по-горе и поименовани места, ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всичките ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвожда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича под отговорност и ще се наказва според законите". Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение.
Те не могли да имат свой варненски български
владика
.
Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква. Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски владика. С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин. Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски владика и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос. Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала.
към текста >>
Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски
владика
.
Следователно, според член 10 от фермана за създаване на българската екзархия, градът Барна, заедно с двадесет села крайбрежни, между Варна и Кюстенджа, се изключвали от екзархийската област и оставали под духовната власт и ведомство на цариградската патриаршия. Тук, както и във всички други изключени места, екзархията не е имала право да праща владици. По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика. Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква.
Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски
владика
.
С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин. Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски владика и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос. Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала. Това тя не е могла да направи още и затова, защото се бе ангажирала пред турското правителство, което позволило да се избере екзарх и да се постави ферманът в действие само при изричното условие „да ся не излезе никак навън от ограничения кръг на речения висок ферман". А ферманът определял точно границите на екзархията и изрично изключвал град Варна с други двадесетина села из нейната област.
към текста >>
Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски
владика
и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос.
По такъв начин султанският ферман, който донесъл духовна свобода на българските земи, поставил варненските българи в едно трудно, изключително положение. Те не могли да имат свой варненски български владика. Лесно може да си представи човек голямото разочарование й възмущението на варненци от тази неправда спрямо тях, от този печален изход на тяхната десетгодишна борба за собствена българска църква. Те трябвало да се простят със своята дългогодишна мечта, да имат свой роден варненски владика. С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин.
Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски
владика
и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос.
Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала. Това тя не е могла да направи още и затова, защото се бе ангажирала пред турското правителство, което позволило да се избере екзарх и да се постави ферманът в действие само при изричното условие „да ся не излезе никак навън от ограничения кръг на речения висок ферман". А ферманът определял точно границите на екзархията и изрично изключвал град Варна с други двадесетина села из нейната област. Варненци били непримирими обаче по този въпрос и настоявали пред екзархията непременно за свой владика. Екзархията е трябвало да употреби големи усилия, за да може най-подир да ги убеди да не настояват на своето искане и да се съгласят на нейното решение.
към текста >>
Варненци били непримирими обаче по този въпрос и настоявали пред екзархията непременно за свой
владика
.
С тази мисъл те не могли да се помирят по никой начин. Те искали настоятелно от екзархията да им определи лице за техен варненски владика и отхвърляли всякакви други предложения по този въпрос. Екзархията от своя страна не е могла да удовлетвори желанието им, защото е разбирала много добре, че не е в неин интерес сама тя да нарушава още в самото начало султанския ферман, въз основа на който е била създадена и е съществувала. Това тя не е могла да направи още и затова, защото се бе ангажирала пред турското правителство, което позволило да се избере екзарх и да се постави ферманът в действие само при изричното условие „да ся не излезе никак навън от ограничения кръг на речения висок ферман". А ферманът определял точно границите на екзархията и изрично изключвал град Варна с други двадесетина села из нейната област.
Варненци били непримирими обаче по този въпрос и настоявали пред екзархията непременно за свой
владика
.
Екзархията е трябвало да употреби големи усилия, за да може най-подир да ги убеди да не настояват на своето искане и да се съгласят на нейното решение. За да ни стане понятна тази настойчивост и неотстъпчивост на варненци, ние трябва да хвърлим поглед върху историческото развитие на този въпрос. Въпросът за принадлежността на град Варна към областта на екзархията или по-точно към българската духовна област датира не от 1872 година, а много от по-рано, именно от времето, когато се почнали преговори между патриаршията и българите за разграничение на българската църковна област. Още в преговорите, заведени през 1865 г. между Цариградските гръцки богаташи Зарифи и Стефанович, от една страна, и българите, от друга, и в приетите в заключение на това 6 точки, които обаче били отхвърлени от патриаршията, варненската епархия била призната от гърците за българска и поставено именно в точка 2, заб.
към текста >>
Как може да бъде
владика
грък?
и до Цариградската българска община от 18 март 1869 г., Варненската община пише: „Научавами са, защото в последньото заседание на комисията станало някое спогождение и са отстъпвало право на Патриаршията да останат няколко български Епархии под гръцките Владици, между които била първата тукашната. Това ний и ако и да не го вярваме, но защото извън приехме строги писма, в които ни задължават по-скоро предварително да Ви явим, че едно такова спогождение не ни е прието. Заради туй сме готови да са протестирами от цялата Епархия, защото такова едно нещо направено от страна на народните ни Представители или от членовете на комисията не ни е прието и удобрено. Ний ся установяваме на дадените царски проекти, в които се казва: В която Епархия населението е рязмесяно, който народ е повече, митрополитът ще бъде от него. Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки.
Как може да бъде
владика
грък?
Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не! Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни. С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем отговорни пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила.
към текста >>
останем под управлението на грък
Владика
, според както смесената комисия си е позволила да ни раздели".
Но последните известия от столицата много наскърбиха и нас, българите от Варненския санджак, като гледами, че една смесена комисия изработила нов един проект, който не само не удовлетворява на народните желания по въпроса изобщо, но в частности иоще обижда някои Епархии, като ги изключва от тъй наречения Български Екзархат. Затуй ний, смирените поданици на Н. И. В. Султана и българе по народност, всепокорно просим Ваше Височество да ни дозволи да Ви изразим нашите смирени чувства, че едногласно не приемаме практикото на смесената комисия по черковния въпрос като противно на първите два Правителствени проекти от 3-ий октомврий 1868 г., и обидно за верноподания Български народ, особно за нас, Българете от Варненската Епархия. Уверени, че царското правосъдие не ще остави незадоволен най-предания от народите си в неговите нужди и желания по черковния въпрос, смеем да се надеем, че отеческата милост ще ся простре и до нас; затуй дързнахми да поднесем на Ваше Височество настоящето наше рабско прошение." В същото време в друго писмо българските владици в Цариград се умолявали да подадат и подкрепят пред великия везир протеста, „гдето предварително да се увери, че ний, българите от Варненския санджак под никакъв вид не приемаме да ся отделим от другите си братя българе и .
останем под управлението на грък
Владика
, според както смесената комисия си е позволила да ни раздели".
Протести в същия смисъл били подадени и от други български епархии. Но те не могли да окажат някое особно влияние върху развитието на работите. Турското правителство си било вече съставило ясна представа за нещата. То било решено да действува и да задоволи справедливите искания на българите, но като има същевременно пред вид, в кръга на възможното, и желанията на патриаршията. В резултат именно на това на 26 февр.
към текста >>
Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за
Владика
във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.".
или от март до май 1871 г., но винаги без успех. И варненци следователно са могли да имат известна надежда, че може би и въпросът за тяхната епархия ще се разреши най-подир благоприятно. Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов.
Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за
Владика
във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.".
От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад. Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци.
към текста >>
Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен
владика
не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр.
Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци. Тези изгледи били съобщени във Варна от варненския представител с писмо от 21 февруари и 12 март 1871 г.
Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен
владика
не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр.
с Преславската. Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията.
към текста >>
Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен
владика
.
В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана. Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май.
Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен
владика
.
И в тази своя надежда те са били окуражавани и засилвани и от самия ход на работите. Изтъкна се по-горе, че и след издаване фермана за създаване на екзархията, пак са се отпочнали и водили преговори между нашите представители в Цариград и патриаршията, които засягали главно границите на екзархията, и в тези преговори въпросът за Варна е бил пак подиган и третиран. Когато през септемврий на патриаршеския престол вместо подалия оставка Григорий VI дошъл патриарх, Антим VI, прекъснатите преговори били наново започнати и траяли в продължение на три месеци, до януарий 1872 г., когато службата на българските владици на Богоявление извикала нов разрив, този път окончателен, който наскоро бил последван и от провъзгласяване на схизмата. При тези преговори главният въпрос, който се обсъждал, и по който не могло да се постигне споразумение, бил въпросът за границите на българската екзархийска област. Във време на преговорите българските делегати подигнали енергично въпроса и за Варненската епархия.
към текста >>
Също така и в речите, които се казали по този случай, подчъртана била наново мисълта, „че тази Епархия тряба да ся тури под Властта на Българската Екзархия по силата на 10-ий член от царский ферман, като й са изпрати един особит българский
Владика
".
Един от главните въпроси, които се налагали неотложно на новия екзарх и на временния синод около него, бил и онзи за снабдяване българските епархии с владици-българи. С това се слагал, разбира се, на дневен ред и въпросът за Варненската епархия. Как са мислили варненци по този въпрос, казахме вече: те настоявали непременно да им се даде отделен Варненски митрополит. Когато през февруарий 1872 г. новоизбраният екзарх Антим I минал и спрял във Варна, на път за Цариград, от страна на населението на Варненската епархия му бил поднесен един адрес, в който се давало израз на това народно желание.
Също така и в речите, които се казали по този случай, подчъртана била наново мисълта, „че тази Епархия тряба да ся тури под Властта на Българската Екзархия по силата на 10-ий член от царский ферман, като й са изпрати един особит българский
Владика
".
За тази цел, „за осъществение на тези наши общи желания" Варненската епархия определила дори и особен свой представител при Св. Синод, именно П. Р. Славейков. Така варненци били изпълнени с добри надежди за благоприятния изход на работата. Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията".
към текста >>
Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат
Владика
за в Епархиите си".
Дори още на 4 юний те писали на общината в Балчик и я поканвали повторно „да опиши селата от Варна до Кюстенджа край морето и навътре до 4 часа, от какви народи ся населяват по имя, били те турски, татарски, черкезки или гръцки, или български, всяко отделно, защото ги искат от Екзархията". Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her.
Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат
Владика
за в Епархиите си".
Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски владика. Това писмо им паднало като гръм от ведро небе. От него те разбрали, „че тяхната Епархия тряба да се е присъединила, без тяхно знание, на Преславската епархия! " Негодуванието им от това известие било голямо. В едно остро писмо те отговорили още веднага, на 17 с., на Шуменската община, като отхвърлила нейното предложение: „Как се осмелявате да искате подобно нещо?
към текста >>
Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски
владика
.
Това показва, че дори през юний, когато техният въпрос се разрешавал в Цариград не по техните желания, те били още уверени и с дълбока надежда, че той ще се разреши благоприятно за тях. И не е чудно, че те са имали такива големи надежди, щом от Цариград са ги подхранвали. Толкова по-голямо е било скоро разочарованието им. С пристигането и настаняването на екзарха в Цариград, след приемането му и утвърдяване от страна на султана, когато екзархията почнала да функционира, варненци мислили, че са близу вече до изпълнението на своето Желание и „чакали с нетърпение едно писмо да приемнат от страна на Her. Блаженство, в което да им назначи кандидатите, измежду които да изберат Владика за в Епархиите си".
Вместо това обаче те получили едно писмо от Шумен, с дата 16 юний 1872 г., в което Варненската община се поканвала да изпрати в Шумен двама души представители, които да гласоподават и участвуват при избора на бъдащия Преславски
владика
.
Това писмо им паднало като гръм от ведро небе. От него те разбрали, „че тяхната Епархия тряба да се е присъединила, без тяхно знание, на Преславската епархия! " Негодуванието им от това известие било голямо. В едно остро писмо те отговорили още веднага, на 17 с., на Шуменската община, като отхвърлила нейното предложение: „Как се осмелявате да искате подобно нещо? Варненската епархия е особна независима епархия.
към текста >>
Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен
владика
, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението".
В едно остро писмо те отговорили още веднага, на 17 с., на Шуменската община, като отхвърлила нейното предложение: „Как се осмелявате да искате подобно нещо? Варненската епархия е особна независима епархия. Тя се отнесла вече, както и всички епархии, направо до екзархията и назначила вече и свой кандидат по въпроса. Същото можете да направите и вие, без да чакате от нас пратеници. Молим ви само да се предпазвате и не посегнете на някоя наша кааза, защото ще има неприятнрсти между двете общини.
Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен
владика
, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението".
В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре?
към текста >>
И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем
Владика
за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский
Владика
.
Същото можете да направите и вие, без да чакате от нас пратеници. Молим ви само да се предпазвате и не посегнете на някоя наша кааза, защото ще има неприятнрсти между двете общини. Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението". В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия.
И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем
Владика
за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский
Владика
.
От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре? Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв?
към текста >>
Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за
Владика
в Епархията ни Н.
Каква полза можем да очаквами от това присъединение за народното ни единство? Ако Варненската Епархия трябова да прави част от Преславската, то защо се е искало лани от нас особит представител? Защо сме правили тези тежки жертви и трудове, като искате да развалите днес онова, което сме придобили в 12 години с толкова пот и кръв? Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо.
Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за
Владика
в Епархията ни Н.
В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди. Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св.
към текста >>
Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува
владиката
си, излъгани сте.
Дали трябва да съборим с народоубийствени ръце това народно здание, като прилепим едната му част на Преславската Епархия, другата на Силистренската Епархия, като оставим третята част, по-съществената от другите, на хищническите ръце на фенерската ненаситност? Това писмо на Шуменската община произведе едно болезнено впечатление в духа на цялото българско народонаселение във Варненската Епархия, дотолкоз повече, че не ся надяваше никак да приеме оттам едно та-квоз писмо. Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н. В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди.
Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува
владиката
си, излъгани сте.
Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област.
към текста >>
Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия
владика
, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия.
Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област.
Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия
владика
, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия.
„Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3.
към текста >>
че така ще се улесни епархията материално в поддържането на
владиката
си и на обществените заведения във Варна, и 3.
Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2.
че така ще се улесни епархията материално в поддържането на
владиката
си и на обществените заведения във Варна, и 3.
„по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх.
към текста >>
Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за
владика
също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии.
От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за
владика
също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии.
Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика. Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията.
към текста >>
Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски
владика
.
По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир".
Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски
владика
.
Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията. Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят. Същевременно те отправили едно окръжно до тия общини, в което им явявали отговора на екзархията, препис от който им приключвали, и ги подканвали да се изкажат по него, или по-добре да изпратят двама представители, за да размислят наедно какво тряба да се отговори на Св. Синод. Защото Варненската община не могла да дава сама мнение по един въпрос, който засягал цялата епархия и по който всичко сторено дотогава било извършено в съгласие с другите общини. Трите общини не се забавили да съобщят своето мнение по въпроса.
към текста >>
Но в скоро време тя се убедила, че друго разрешение на въпроса за снабдяване на Варненската епархия с
владика
не е имало, освен предложеното от синода.
Същото това искане те изказали и в особено писмо до Св. Синод в Цариград. Като получила мненията на общините, Варненската главна община се свикала на извънредно общо заседание, в което след дълги разисквания решила да усвои мнението, изказано от Балчик, т.е. да иска непременно особен архиерей; но понеже доверително узнала, че не ще може да прокара искането си, решила да почака, докато се уясни добре работата и тогава да отговори на екзархията. Същевременно тя отправила на 23 юлий писмо до екзархията, в което съобщавала, че ще има грижата да й отговори по въпроса за съединението и по такъв начин спечелвала известно време.
Но в скоро време тя се убедила, че друго разрешение на въпроса за снабдяване на Варненската епархия с
владика
не е имало, освен предложеното от синода.
Тъкмо през онова време, през август, във Варна пристигнал, на път за Русчук, новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който изложил наново везките съображения на Св. Синод и накрай подбудил варненци да приемат предложението на Св. Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия. В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова.
към текста >>
Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски
владика
.
Тъкмо през онова време, през август, във Варна пристигнал, на път за Русчук, новоръкоположения Доростолски и Червенски митрополит Григорий, който изложил наново везките съображения на Св. Синод и накрай подбудил варненци да приемат предложението на Св. Синод, като най-полезно и износно. Така варненци се решили най-подир на неизбежното, да приемат съединението на своята епархия с Преславската, но решили да поставят при това известни условия. В този смисъл писали те на общините Провадия и Х-оглу Пазарджик за сведение, а от Балчик поискали съгласие затова.
Дали Балчишката община е отговорила на тази покана, не се знае, но факт е, че тя упорствувала най-вече на искането за особен Варненски
владика
.
Още на 3 септември тя отправила писмо до екзархията в този смисъл, като настоявала да й се отговори. В същото време, на 27 август, Варненската община отправила писмо до екзархията в отговор на нейното от 14 юлий, в което първо се извинявала, че се забавила да отговори, а след това продължавала така: „Когато чрез това наше привременно (муваккат) съединение с Преславската Епархия ще са извлекат както въобще за народното дело, тъй частно и за нас двойни ползи; т.е., че и градът Варна заедно с изключените от Импер. ферман 20 села между Варна и Кюстенджа, ще бъде надеждно да се присъединят един ден на Бълг. Ексархия, и улеснение материално за бъдащото поддържание на учебните ни заведения ще са сполучи; то склоня-вами на това привременно присъединение с Преславската Епархия с тези обаче условия (просим извинение за това изражение): 1. Че бъдащиит архиерей да носи титлата Варненско-Преславский (Варна в Преслава); 2, Че градът Варна да има особен Епархиален съвет под председателството на митрополита или на неговия наместник (векилин) в случай на отсъствието на митрополита; 3.
към текста >>
Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски
владика
, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора.
Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии". С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея.
Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски
владика
, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора.
За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви.
към текста >>
С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски
владика
на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод.
С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската.
С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски
владика
на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод.
В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна.
към текста >>
Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи
владика
за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна.
С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр.
Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи
владика
за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна.
- С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним".
към текста >>
Чомаков: Във Варна можи да пребивава български
владика
в един метох.
Ще приведем тук тези разисквания. „Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С.
Чомаков: Във Варна можи да пребивава български
владика
в един метох.
Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
към текста >>
Варненците постоянствуват за един
владика
и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там
владика
.
„Стефан Камбуров: Добре беше да се съедини Варна с Шумен, и мисля, че ако съветваме варненци, те ще послушат съвета Ви. - Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох.
Варненците постоянствуват за един
владика
и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там
владика
.
Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия.
към текста >>
Въпросът е прочее ще ли може да храни
владика
и кой
владика
ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент.
- Н. Пр. Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика.
Въпросът е прочее ще ли може да храни
владика
и кой
владика
ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент.
- Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията.
към текста >>
- Михаиловски: Кога има особен
владика
във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един
владика
във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят
владика
, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним".
Панарет Пловдивски: Не знаем още как ще ся реши наши вопрос, според фермана ли или не, затова да ся определи владика за Шумен, че после ще видим как ще стане за Варна. - С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент.
- Михаиловски: Кога има особен
владика
във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един
владика
във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят
владика
, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним".
От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях.
към текста >>
От горното става явно, че искането на варненци за особен
владика
е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков.
- С. Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним".
От горното става явно, че искането на варненци за особен
владика
е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков.
Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски.
към текста >>
Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български
владика
се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Чомаков: Във Варна можи да пребивава български владика в един метох. Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков.
Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български
владика
се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията.
към текста >>
Изпращането на български
владика
във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия.
Варненците постоянствуват за един владика и понеже градът е важен, нека ся позволи от това да турим там владика. Въпросът е прочее ще ли може да храни владика и кой владика ще приеме да отиде да ся бори с гръцкия елемент. - Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности.
Изпращането на български
владика
във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия.
Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията. Обаче решителното и напълно отрицателното становище на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях. Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия.
към текста >>
Нидялков" Ето при какви условия вариенци се решили да усвоят гледището на екзархията и да се откажат от своето тъй дълго лелеяно желание да имат особен Варненски
владика
, а вместо това да се обединят с Преславската епархия и да се задоволят с един общ архиерей.
Меджедели A. X. Поппов Ст. Иванов А. Д. Астарджиев А. Георгиевич Анд.
Нидялков" Ето при какви условия вариенци се решили да усвоят гледището на екзархията и да се откажат от своето тъй дълго лелеяно желание да имат особен Варненски
владика
, а вместо това да се обединят с Преславската епархия и да се задоволят с един общ архиерей.
Това решение било сложено на разглеждане в Св. Синод. На запитването на Синода дали приема съединението с Варна, Преславски Симеон отговорил, че приема, при всичко, че писмото е само от Варненската община и не знае доколко то може да се земе на законно. Подир това той подигнал въпроса, щом Варна е вън от фермана, дали ще може, при спазване на фермана, да служи там и не ще ли се намери в трудно положение. Синодът обаче отговорил, че „ако патри-кът приеме фермана, тогава ще стане едно съгласие, ако ли не, то Her. Блаж. може да ся споразумее с правителството; и че във всеки случай този въпрос ще ся реши с времято и според обстоятелствата".
към текста >>
74.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Особено силно общината настоява: Варна да има свой български
владика
.
Георгиев от с. Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г. за такъв от Варна бил изпратен Господин Хаджи Иванов, комуто се дават изрично следните наставления: 1) По изработване на Екзархийския устав, за който тогаз се свиква Народноцърковният събор в Цариград, представителят трябва да работи по насока на П. Р, Славейков („под ръководството на досто-почитаемаго г-на Петка Р. Славейкова"); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби.
Особено силно общината настоява: Варна да има свой български
владика
.
Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна". Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г.
към текста >>
75.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки
владика
.
И задача остава на бъдащия историк да изследва и оцени по-напространно какво влияние и какви следи са оставили тези двама видни наши хора върху Варненското българско общество. С откриването и закрепването на първото българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение.
Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки
владика
.
Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел.
към текста >>
76.
2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред
владиката
Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти.
Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и за църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново.
Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред
владиката
Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти.
И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год. 26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
към текста >>
26 октомврий бил повикан гръцкий
владика
от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села.
Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало, половината църква, половината училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо и ново. Когато свършиле зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува Царски ферман за църквата, та да се освяти. И това желание на дяда Атанаса са изпълнило; Ферман се издал и на 1851 год.
26 октомврий бил повикан гръцкий
владика
от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села.
На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
към текста >>
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на
владиката
Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с.
На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на
владиката
Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи.
към текста >>
Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото
владиката
го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица".
Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото
владиката
го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица".
Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство.
към текста >>
Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия
владика
и патриаршията, па така да замине.
Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с.
Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко зачало и че всички села тряба да се рткажат рт гръцкия
владика
и патриаршията, па така да замине.
Това събрание станало на 21. март 1860 година, на което присъствувапи пратеници от първенците на следующите села: Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндо-уду, Чатмита и Куюджук, в което събрание председателствувал дядо Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март хилядо осемстотин и шесдесета година, ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размис-лиме по църковният въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните испроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския Свещеноначалник Макариополскаго г-н Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавание, вула и др. в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме.
към текста >>
Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский
владика
, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий
владика
наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С.
Хадърча протокол и упълномощила дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр.
Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский
владика
, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий
владика
наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С.
Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>
Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия
владика
, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия
владика
, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Иконом Ив. К. Радов „Памятник", год.
към текста >>
77.
4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред
владиката
Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети.
Говорело се,- че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред
владиката
Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети.
И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война. След войната48 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн.
към текста >>
бил повикан гръцкият
владика
във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год.
бил повикан гръцкият
владика
във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села.
На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война. След войната48 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV1911 год. (стр. 11-17)
към текста >>
78.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия
владика
да му отстъпи черковата „Св.
Николаевка на едно събрание, по инициативата на Атанас Чорбаджи, под крушата на извора „Харлата". Съставя се протокол, подписва се от присъствующите и се подпечатва със селския печат. Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград.
Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия
владика
да му отстъпи черковата „Св.
Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език. Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност. Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г.
към текста >>
Разбира се, че гръцкият
владика
не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност.
Тоя протокол с писмо от варненската община се изпраща на Илариона в Цариград, като се молел при това да заобиколи Варненско, гдето имало да се осветяват новопостррени черкови по селата (напр. в с. Гюндогду), което и обещавал да изпълни, но отлагал, види се, поради услсжнението на работите в Цариград. Във Варна е бил тогава руски консул Александр Рачински, човек набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черковата „Св. Георги", в която да се служи поне веднаж в неделята на славянски език.
Разбира се, че гръцкият
владика
не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и гърци са се разпалили до крайност.
Консулът най-сетне помолил да му се отстъпи мънастирът „Се. Димитър" (в Евксиноград), игумен на който бил българин от Търново, което и сполучил. На 6-й август 1860 г. станала голяма служба с петихлебие, на която присъствували всички разпалени българи. След службата консулът държал реч на българите, че трябва да се заловят за духовното си просвещение и им обещал, че на следнята година непременно ще са открие славянска черкова в град Варна с издръжката на руското правителство.
към текста >>
Варна, на 20 февруари, нов гръцки
владика
- Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.
от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр.
Варна, на 20 февруари, нов гръцки
владика
- Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия.
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив. Караильов) от Панагюрище; 28) Манол Мутава\ 29) Абаджи Неделчо Паралиев от с.
към текста >>
79.
10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от 90 села, спадащи в епархията, само 10 гагаушки села признавали още варненския гръцки
владика
, а останалите се отказали от него и от гръцката патриаршия и признали за свое духовно началство българската църква в Цариград и централната българска община във Варна.
Със смъртта на Порфирия и с идването на новия Варненски митрополит Йоаким, варненските българи се отделили окончателно от гърците, устроили си отделна църква и църковна община, която на следнята 1866 г. в един събор от миряни и свещеници от цялата епархия била реорганизирана и окончателно поставена като централна община в епархията, която въз основа на особен, изработен от събора „Временен правилник", почнала да управлява и ръководи епархиалните народни работи и да събира владищината. Председател на общината станал най-първо икономът Константин Дъновски, а от 1867 г. архимандрит Панарет. Тая организация заработила сега с голям успех за свестяване и отделяне от патриаршията на всички българи във Варненската епархия, така че още в 1866 г.
от 90 села, спадащи в епархията, само 10 гагаушки села признавали още варненския гръцки
владика
, а останалите се отказали от него и от гръцката патриаршия и признали за свое духовно началство българската църква в Цариград и централната българска община във Варна.
Заедно с Варна се организирали и отказали от патриаршията и присъединили към новата българска църква, освен Добрич, още центровете Провадия, Балчик, Каварна и Мангалия. По такъв начин и Варненската епархия, която така силно била повлияна от гърцизма, се отделила от патриаршията и останала така до идването през 1872 г. на първия български варненски митрополит Симеон, който и днес още я управлява, (стр. 196-197) д-р Петър Ников „Възраждание на българския народ. Църковно-национални борби и постижения" Издание Страшимир Славчев, София, 1929 год. (стр.
към текста >>
80.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия
владика
Порфирия в митрополията.
Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук.
Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия
владика
Порфирия в митрополията.
На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
към текста >>
Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият
владика
настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги.
Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият
владика
настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение! "мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма.
към текста >>
В мезлича Стоянчо се скарал с
владиката
, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна.
На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си." След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра.
В мезлича Стоянчо се скарал с
владиката
, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна.
След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение! "мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсо-олу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр.
към текста >>
81.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Ето, Сионе, твоят избран, Цар и
владика
на все.
Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, Който стои посред тебе, като жених, готов за невестата. Виж колко са славни Неговите въжделения от небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтенно помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърдце.
Ето, Сионе, твоят избран, Цар и
владика
на все.
В тебе не се е подигал подобен Нему. Възвесели се сега за помазанника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на светост и любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещенници Божии.
към текста >>
82.
IV.16 август, събота 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един
владика
иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили.
Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един
владика
иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>
83.
IV.17 август, неделя 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от
владика
, но той пак не е християнин.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов".
Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от
владика
, но той пак не е християнин.
Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда.
към текста >>
84.
14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
,
ТОМ 12
Когато един свещеник или
владика
тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг.
Теософията е друго учение, пратено пак от горе, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът, и той е опорочен. Християнството също е опорочено. Нека бъда ясен.
Когато един свещеник или
владика
тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг.
Белият маг работи без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е чер маг. Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни.
към текста >>
85.
15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 12
В Америка, в една област имало един евангелски
владика
, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече.
Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си.
В Америка, в една област имало един евангелски
владика
, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече.
Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой владика. Аз взимам думата „владика“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е владика в къщата, майката - владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си.
към текста >>
И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой
владика
.
Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В Америка, в една област имало един евангелски владика, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана.
И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой
владика
.
Аз взимам думата „владика“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е владика в къщата, майката - владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него.
към текста >>
Аз взимам думата „
владика
“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е
владика
в къщата, майката - владичица.
Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В Америка, в една област имало един евангелски владика, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой владика.
Аз взимам думата „
владика
“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е
владика
в къщата, майката - владичица.
Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате пред хора.
към текста >>
86.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее
Владиката
на живота.
София I ГРУПА XIII 1 Щедрост Добродетелта е израз на Бога у човека. Чрез добрите дела Бог се проявява и дава възможност на всеки един от нас да го види и познае. Както в Писанието е казано: „По делата ще ме познаете." Ето защо човек не трябва да се гордее с делата си, защото всичкото добро, което той прави, прави го онова Божествено начало, което живее в него. Бог чрез всеки един от нас върши туй, което му е нужно. Ние сме само оръдия, посредством които се върши от Него Неговото дело.
Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее
Владиката
на живота.
Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва.
към текста >>
87.
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски
владика
.
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски
владика
.
Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора. Някои от тях, озлобени против мене, писали на владиката Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист". А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник".
към текста >>
Някои от тях, озлобени против мене, писали на
владиката
Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист".
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ След време този протосингел бе избран за Търновски владика. Аз бях съдебен следовател на Севлиевска и Габровска околии. Бях справедлив, но строг следовател и не малцина вкарвах в затвора.
Някои от тях, озлобени против мене, писали на
владиката
Филип да настои пред министъра на правосъдието да бъда уволнен като „дъновист".
А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ.
към текста >>
Тогава Филип пише дълго писмо до софийския
владика
Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми.
А Филип ме мразеше още от Русе. И този мазник написва от свое име предложение до министъра на Правосъдието да ме уволни като „дъновист" и публикувал това свое писмо във вестник „Търновски епархийски вестник". Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ.
Тогава Филип пише дълго писмо до софийския
владика
Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми.
А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип.
към текста >>
И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на
владиката
Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи).
Обаче аз се ползувах с добро име в министерството на правосъдието като съдия и като следовател и министърът остави писмото на Филипа без внимание. Но Филип пише и второ писмо до министъра и настоява за уволнението ми. Но и това му писмо получава същата участ. Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии.
И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на
владиката
Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи).
Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа. Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския владика Филип. Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква.
към текста >>
Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския
владика
Филип.
Тогава Филип пише дълго писмо до софийския владика Стефан: той да се яви при министъра и да настоява за уволнението ми. А този Стефан (който после стана екзарх) неведнъж беше изпращан из европеиски държави от правителството с дипломатически мисии. И тогавашният министър на правосъдието професор Кулев се уплашил и не можал да откаже на владиката Стефан и образува против мене „дисциплинарно" дело, пред Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, като сложил в делото всичките писма на Филипа и софийския Стефан (от които аз съм снел точни преписи). Но като започна Филип борбата си с мене, Духът в мене ми проговори чрез гласа на интуицията, че наскоро изработената от Синода „формула" за борба с Учителя Дънов и последователите му ще ми бъде поднесена за подписване. И ме научи как да „спъна крак" на Филипа.
Веднага се явих при дошлия в Севлиево нов протестантски (евангелски) проповедник Асен Симеонов (свършил висше богословско образование в Германия), сега адвокат в София и му обясних каква борба водя с търновския
владика
Филип.
Казах му, че съм отдавна един от видните последователи на Учителя Дънов и че съм решил да скъсам формалните си връзки с православната църква. И го запитах: готов ли е да ме приеме (респективно настоятелството на църквата им, на което бях добре известен) за редовен член на тяхната църква. (М.Б.: Тогава е било задължително да се числиш към едно от официалните изповедания. А православната църква е била доминираща и се е месела в държавните дела. Те преследваха Учителя и чрез жълтата преса и политически лица и военни пречеха на Делото Му.
към текста >>
Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо
владика
ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
Преследваха и последователите на Учителя и мнозина уволняваха, а самия Него интернирваха, отлъчваха Го от църквата и Го привикваха на разпити в Обществената безопасност. Забраняваха и разтуряха събори и т.н. Същите „тъмни" сили на злото се проявяваха след 9 септември 1944 г. Но, това е друга обширна тема.) Той ми отговори с голяма радост: „Дай си ръката! Считай, че от този момент си член на църквата ни.
Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо
владика
ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква.
Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст. Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското отделение в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни. И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др.
към текста >>
88.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Поканват те да станеш
владика
.
Ти кажи: „Аз български министър не ставам". Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България".
Поканват те да станеш
владика
.
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но владика не ставам". Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени.
към текста >>
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но
владика
не ставам".
Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора. Ще дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България". Поканват те да станеш владика.
Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но
владика
не ставам".
Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности. Генерал не иска да става той. Малки длъжности. При големи длъжности човек има подчинени. И като не знаеш как да постъпиш ще се компрометираш.
към текста >>
Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой
владика
къде е служил.
Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой весник, задържаш всичко от вестника. И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете.
Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой
владика
къде е служил.
Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука.
към текста >>
89.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
,
ТОМ 14
На поп,
владика
не трябва да се помага.
Казвам: Хората трябва да се сплотят за да си помагат един на друг. Има въпроси, които с пари не се разрешават. Например, болен е един човек, умира - парите не помагат в случая. Трябва да има приятели, които да му помогнат в случая. И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тия си дългове, а закона е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят-много им е дадено и опитвани са толкова пъти!
На поп,
владика
не трябва да се помага.
Това е безвъзвратно решено. На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях.
към текста >>
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или
владика
.
Например, болен е един човек, умира - парите не помагат в случая. Трябва да има приятели, които да му помогнат в случая. И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тия си дългове, а закона е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят-много им е дадено и опитвани са толкова пъти! На поп, владика не трябва да се помага. Това е безвъзвратно решено.
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или
владика
.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има. Трябва разумна работа, а не само и духовна.
към текста >>
90.
БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.
,
,
ТОМ 14
Владиката
ще свали короната си и т. н.
Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си.
Владиката
ще свали короната си и т. н.
Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.
към текста >>
91.
2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Издействуваше им стипендия сливенският
владика
.
В Сливен живееше сестрата на баща ми - Баласка, с трима от синовете си. Тя вече е била вдовица и както отбелязах в начало, бе майка на пет сина и една дъщеря. Понеже се обичаха с баща ми, приеха ни в дома си на гости за няколко дни, докато стигне багажа ни. Така прекарахме при братовчедите ми и леля ни Баласка, почувствувахме роднинството ни, като тези връзки цял живот спазвахме. Братовчедите ми, един по един свършваха сливенската гимназия и отиваха да следват висше образование в Русия.
Издействуваше им стипендия сливенският
владика
.
Единият завърши ж.п. инженерство, другият - минно инженерство, третият - духовна семинария, но впоследствие се записа и студент по инженерство. По-големите им братя, единият завърши право във Франция, а другият - ветеринарна медицина. Види се и баща им е оставил някои средства, та по-големите са могли да следват във Франция. Братовчедът - минен инженер, след революцията се завърна в България, бе на служба в едно от нашите министерства, участвува в преработка каптажа на софийската минерална баня.
към текста >>
92.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския
владика
, които тогава е пребивавал в Провадия.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския
владика
, които тогава е пребивавал в Провадия.
Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
към текста >>
93.
43. ОСАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един
владика
, починал от ужилването на една пчела.
Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място, скоро този сърбеж почувствувах навсякъде. По тялото ми излезнаха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми изплашени отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ.
Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един
владика
, починал от ужилването на една пчела.
Учителят посрещнал близките ми и им казал: „Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствувах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където си играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учителя е там. Като ме видя усмихна се, приближи се към мене и ми каза: „Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това?
към текста >>
94.
11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Аз се и поизплаших, защото наскоро бях чул, че един
владика
умрял от ухапването на пчела.
Вземам една клечица и й подавам да излезе по нея. Но като излизаше от водата тя ме ужили. След малко поч наха сърбежи и се явиха петна по цялото ми тяло. Не можах повече да стоя на краката си и полегнах. Близките ми веднага отидоха при Учителя.
Аз се и поизплаших, защото наскоро бях чул, че един
владика
умрял от ухапването на пчела.
Учителят препоръчал да ми се даде топла вода и ще ми мине. Разбира се, аз веднага приложих това и след известно време се успокоих и отидох към полянката дето правим гимнастически упражнения. Учителят беше там. Щом ме видя, усмихна се и се приближи до мене, като ми каза: „Знаеш ли, какво значи всичко това? " Отговорих: „Не зная".
към текста >>
95.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя
владика
, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя
владика
, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
към текста >>
Сега се заловил за същата работа друг един
владика
, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Сега се заловил за същата работа друг един
владика
, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
към текста >>
96.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един
владика
.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа?
Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза", се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да разчитат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертвуване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, начело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стоеха свещеници с кръст в ръка.
Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното" духовенство, с началник един
владика
.[1] Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избегнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народа?
Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 г. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско- българска война, под подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в Скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена.
към текста >>
8-9 портрета му снет на фронта в автомобил:
владиката
държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка.
В служба на тоя идеал, Всемирна летопис не ще закъснее да се превърне на общославянска трибуна: списанието ще се раздели на пет отдели, списвани на български, сръбски, чехски и полски езици. В него, чрез произведенията на най-видните славянски окултисти, ще намира израз геният на новата култура. -------------------------------------------- [1]Вж. във „Всемирна летопис", год. //, кн.
8-9 портрета му снет на фронта в автомобил:
владиката
държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка.
към текста >>
97.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
98.
XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
А за да се разведат трябва писмо от
владиката
, а за това трябва да се плащат големи такси и да се пише защо и кой е причинителят за разтрогване на брака.
И оттук идват всички беди в семействата на Изгрева. Не се раждат онези, които трябва да се родят, а се раждат други, които стават впоследствие врагове на родителите си и на Учението на Учителя. Аз заварих такива и те ми пречеха да свърша работата на родителите им. И сега ми пречат. 5. По времето на Школата няма граждански брак, а е задължителен църковния брак.
А за да се разведат трябва писмо от
владиката
, а за това трябва да се плащат големи такси и да се пише защо и кой е причинителят за разтрогване на брака.
Така църквата става арбитър при бракоразводите. 6. Семейство с няколко деца, съпругата става последователка на Учителя Дънов и започва да посещава Изгрева. Винаги започват скандали между мъжа и жената. Ако жената не се грижи за дома, за децата си и за мъжа си - то вината пада върху Дънов, че е привлякъл една нещастна жена и е разбил едно семейство. Мъжът се оплаква на журналистите, те пишат във вестника срещу Дънов.
към текста >>
99.
20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 16
Тъй като поповете бяха обявили с обявления, разлепени по улиците из града, че ще има диспут между търновския
владика
и Петър Дънов и учениците Му, гражданите се бяха натрупали, както по 1 май тука, в София на манифестациите.
Братството си имаше градина на Севлиевското шосе и в тази градина имаше братска колиба. То „колиба" я думаха, но всъщност бе двуетажна къща. И хубаво лозе имаше освен градината и понеже бяхме много, около 500 или 1000 души, то бяха наели наоколо у съседите градини и бяха направили там палатки в един голям район - цял лагер за съборяните. Бяха ни казали предварително, че на 19 август всички, облечени в бяло, ще отидем в читалището, където Учителят пред гражданите ще изнесе първата Си беседа. Бяхме взели разрешение от военното министерство за събора и бяха изпратили една дружина или рота да ни пазят - улиците бяха заградени от двете страни с войници, да ни пазят.
Тъй като поповете бяха обявили с обявления, разлепени по улиците из града, че ще има диспут между търновския
владика
и Петър Дънов и учениците Му, гражданите се бяха натрупали, както по 1 май тука, в София на манифестациите.
Бяха се натрупали, обаче войниците пазеха да не влиза никой вътре в платното на шосето. И ние така, по четирима в колона, преминахме и отидохме и напълнихме салона. Учителят не вървеше с нас, Той отиде отделно. Не сме Го видели даже защото ние вървяхме така кротко, спокойно. Когато отивахме надолу, мълчешката отивахме.
към текста >>
И като излезе,
владиката
стана-той беше седнал най-отпред, пред завесата-и каза: „Ние искаме диспут!
Те са хора, които месо не ядат, вино, ракия не употребяват. Вегетарианци. С карти и хазарт не се занимават, и с дребни работи не се занимават. Това са хора, които се хранят само с плодове и се молят на Бога, искат да живеят братски живот. И затуй бъдете тъй внимателни и изслушайте сказката, която ще изнесе нашият Учител Петър Дънов." След това братският хор, ръководен от Симеон Симеонов, изпя песните „Зора се чудна зазорява", „Братство, единство", „Излязъл е сеяч да сее" и „Росна капко". Като изпяхме тези песни, Учителят излезе на катедрата.
И като излезе,
владиката
стана-той беше седнал най-отпред, пред завесата-и каза: „Ние искаме диспут!
" Тъй, ама фелдфебелът, който беше пратен вътре в самата зала на читалището, стана и каза: „Да си седнеш там, защото като дойда, ще те изхвърля като парцал! И няма да се обаждаш и да пресичаш оратора! " И Учителят започна вече Своята сказка. Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут.
към текста >>
И като завърши, пак
владиката
каза: „Диспут!
- Защото спазваме известни правила на природата. Студена вода не пием, пием гореща вода. Ще кажете, че е чудно - да отидеш на планината при ония потоци чиста, бистра вода и да пиеш гореща вода. Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят.
И като завърши, пак
владиката
каза: „Диспут!
" Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.) И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина. И като отидохме горе, владиката взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе. И владиката отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре. Учителят седна на беседа - там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-Фюр-фен", с движение.
към текста >>
И като отидохме горе,
владиката
взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе.
Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут! " Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.) И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина.
И като отидохме горе,
владиката
взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе.
И владиката отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре. Учителят седна на беседа - там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-Фюр-фен", с движение. Първо се маха с ръката и се пее „Фир-Фюр-фен". (Пеню Ганев пее.) Най-напред с дясната ръка отпред и встрани, после - с лявата отпред и встрани. След това - с двете ръце.
към текста >>
И
владиката
отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре.
И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут! " Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.) И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина. И като отидохме горе, владиката взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе.
И
владиката
отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре.
Учителят седна на беседа - там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-Фюр-фен", с движение. Първо се маха с ръката и се пее „Фир-Фюр-фен". (Пеню Ганев пее.) Най-напред с дясната ръка отпред и встрани, после - с лявата отпред и встрани. След това - с двете ръце. И каза: „Тази песен е с мощна сила.
към текста >>
И
владиката
отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук.
И всички 1000 души я изпяха с движения. След това Учителят даде други песни. Пеехме. И започна да прави така като че кошер пчела се рои. Правеше така: (Пеню Ганев пее „а-а-а-а! " и се образуваше едно бръмчене.
И
владиката
отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук.
ВК: Учителят, нарочно дава упражнение. ПГ: Става същото като че се рои пчелен кошер. След това следва посещението на Горницата. В Горницата влизахме двама по двама. И отваряхме Библията, като отивахме горе, да видим какво ще ни се падне.
към текста >>
100.
21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
,
,
ТОМ 16
Те съобщиха, че търновският
владика
ще изнесе беседа, публична, в читалището „Архангел Михаил", против дъновизма.
21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Една събота отидох в Шумен, преспах у братовчед си Колю Събев Ганев, работещ в техническата служба в града. В неделя сутринта посетих бай Цаню Боздуганов. При него заварих брат Петко Христов, военен, поручик, и мъжа на сестра Гергина, Стефан. Те сега живеят във Варна.
Те съобщиха, че търновският
владика
ще изнесе беседа, публична, в читалището „Архангел Михаил", против дъновизма.
В десет часа ние, братята, отидохме да слушаме сказката на владиката. Салонът бе препълнен с граждани. Най-отзад, след насядалите, стояха правостоящи. Братът Петко Христов ми даде стотина броя от беседата на Учителя, озаглавена „Новият живот". Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г.
към текста >>
В десет часа ние, братята, отидохме да слушаме сказката на
владиката
.
21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Една събота отидох в Шумен, преспах у братовчед си Колю Събев Ганев, работещ в техническата служба в града. В неделя сутринта посетих бай Цаню Боздуганов. При него заварих брат Петко Христов, военен, поручик, и мъжа на сестра Гергина, Стефан. Те сега живеят във Варна. Те съобщиха, че търновският владика ще изнесе беседа, публична, в читалището „Архангел Михаил", против дъновизма.
В десет часа ние, братята, отидохме да слушаме сказката на
владиката
.
Салонът бе препълнен с граждани. Най-отзад, след насядалите, стояха правостоящи. Братът Петко Христов ми даде стотина броя от беседата на Учителя, озаглавена „Новият живот". Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г. в читалището на Велико Търново пред братя и сестри и граждани при откриването на събора на обществото Бяло Братство.
към текста >>
Владиката
бе натрупал на бюрото си много томове с беседи от Учителя, за да цитира мисли от Учителя Петър Дънов.
Салонът бе препълнен с граждани. Най-отзад, след насядалите, стояха правостоящи. Братът Петко Христов ми даде стотина броя от беседата на Учителя, озаглавена „Новият живот". Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г. в читалището на Велико Търново пред братя и сестри и граждани при откриването на събора на обществото Бяло Братство.
Владиката
бе натрупал на бюрото си много томове с беседи от Учителя, за да цитира мисли от Учителя Петър Дънов.
Като цитираше из томчетата разни мисли, той ги тълкуваше преиначено и им даваше разни тълкувания от себе си, както простата му глава мислеше. С това той карикатуреше Словото. Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на владиката не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес. Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той.
към текста >>
Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на
владиката
не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес.
Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г. в читалището на Велико Търново пред братя и сестри и граждани при откриването на събора на обществото Бяло Братство. Владиката бе натрупал на бюрото си много томове с беседи от Учителя, за да цитира мисли от Учителя Петър Дънов. Като цитираше из томчетата разни мисли, той ги тълкуваше преиначено и им даваше разни тълкувания от себе си, както простата му глава мислеше. С това той карикатуреше Словото.
Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на
владиката
не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес.
Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно. Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо владика. Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува.
към текста >>
Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо
владика
.
С това той карикатуреше Словото. Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на владиката не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес. Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно.
Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо
владика
.
Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува. Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък. След мен тръгнаха няколко братя, които веднага влязоха при началника на полицията, който им бе познат, и гарантираха, че ме познават и че съм техен познат. Началникът даде заповед на стражаря да ме придружи до квартирата на братовчед ми и като ми вземе ученическата книжка, да ме освободи. Тогава аз бях ученик в седми клас в Поповската гимназия.
към текста >>
НАГОРЕ