НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
65
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_16 ) Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар,
владика
, Ангел и пр.
БОЖИЯТА ВОЛЯ
Изпълнението Волята на Бога седи по-горе от това да си цар,
владика
, Ангел и пр.
Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага. Човек, който върши Божията воля, е свободен. Божията воля се носи над всички и същевременно носи всички. На нея всички се подчиняват, но никой път не казвай: „Аз върша Божията воля“; това е външната страна, по-добре съзнай това отвътре. Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек.
към текста >>
2.
Божията воля
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Изпълнението на Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, или
владика
, или учен.
Беше топло, тихо и спокойно. Обядът завърши. Братята и сестрите насядаха по-близко към Учителя. Започна разговор. Учителя каза:
- Изпълнението на Волята на Бога седи по-горе от това да си цар, или
владика
, или учен.
Човек, който върши Божията Воля, е свободен. Божията Воля носи всички блага на живота. На нея всички се подчиняват. Човек, който върши своята воля, е роб, всички хора му се налагат. Не казвай никога: „Аз върша Божията Воля" - то е външната страна.
към текста >>
3.
Волята Божия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар,
владика
, ангел и пр.
ВОЛЯТА БОЖИЯ Изгрев, 10 март 1956 г. Любезни брат, На външните маси на Изгрева имаше общ обяд. След свършването на обяда Учителя каза между другото в разговор:
Изпълнението волята на Бога седи по-високо от това да си цар,
владика
, ангел и пр.
Човек, който върши волята Божия, е свободен. Волята Божия носи всичко. На нея всички се подчиняват. Никога не казвай: Аз върша волята Божия. То е външната страна.
към текста >>
4.
34 ОСАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Уплаших се и аз, още повече, че наскоро бях чел за един
владика
, починал от ужилване на пчела.
Поставих огледалцето пред осата, тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място, скоро този сърбеж премина навсякъде. По тялото ми излязоха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя на крака. Легнах на легло, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да искат от Него помощ.
Уплаших се и аз, още повече, че наскоро бях чел за един
владика
, починал от ужилване на пчела.
Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма му нищо, да пие топла вода." Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това вече бях напълно здрав. Ободрен, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учителя е там. Като ме зърна, усмихна се, приближи се и ми каза: "Ти малко се поуплаши, знаеш ли какво значи това? ". "Не, не зная" - отговорих аз.
към текста >>
5.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство,
владиката
– за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи.
Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество.
Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство,
владиката
– за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи.
Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим.
към текста >>
6.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. „Защото ти,
Владика
, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
3. „Защото ти,
Владика
, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия."
4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе."
към текста >>
Из начало, като породил човечеството чрез жертва,
Владиката
на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте.
Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши дела без привързаност, наистина достига Всевишния.
Из начало, като породил човечеството чрез жертва,
Владиката
на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте.
Нека тя ви бъде подател на желанията. С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. При изникването на Деня из Непроявеното избликва всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко проявено се разтопява в Непроявеното, името на което е ТО.
към текста >>
„Макар нероден - неизчезващото Себе е
Владика
на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила.
Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел. Тя е върховна тайна." „Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по- рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите."
„Макар нероден - неизчезващото Себе е
Владика
на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила.
Когато правдата запада, а неправдата се въздига, тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето Божествено раждане и дейност, в тяхната същност, когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам.
към текста >>
„Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ
Владика
на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана.
За закрила на доброто, за пагуба на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето Божествено раждане и дейност, в тяхната същност, когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои."
„Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ
Владика
на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана.
Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа.
към текста >>
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ
Владика
на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана).
Петият разговор е наречен Йога чрез отказване от дейност. Отказването от дейност и йога чрез дейност еднакво водят към най-висшето благо. От двете, йога чрез дейност е сигурно по-добра, отколкото отказването от дела. Деца, а не Мъдреци, говорят за санкия и йога като за различни, защото, който е напълно установен в едното, постига плодовете и на двете. Който действува като оставя всички дела на Вечния и захвърля всяка привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият лист за водата.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ
Владика
на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана).
Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг. Висшето себе е с този, който е себеконтролиран, спокоен и еднакъв в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие.
към текста >>
7.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и
владика
.
7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето.
9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и
владика
.
Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт.
към текста >>
8.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цитираните редове на германския
владика
изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг.
Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна.
Цитираните редове на германския
владика
изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг.
Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело? Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта. Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята. Той е бил във връзка с великите разумни същества на Космоса и се ползва от тяхната сила и подкрепа. Познава скритите сили на Природата и ги използва за благото и доброто на хората.
към текста >>
9.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до
владиката
.
От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп. Такъв беше хаджи Илия.
От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и анагнозите, па дори до
владиката
.
Неговият авторитет стоеше по-горе от всички; да беше на некое изложение, щеха да му залепят на челото една хартия с надпис: „Hors concours“. Всеки ще разбере, че неговото появяване при пренесения ще разреши изведнъж спорния въпрос. Така и стана. Щом научи каква е работата, а той поизгледа поповете с един остър поглед, както това правят фелдфебелите със своите солдати, хвана в левата ръка своите кехлибарени броеници, а с десната задържа само най-горните две зрънца с кръстчето и промъмра натъртено: „Бдение всенощно и вседневно, докато се не свести пренесеният! “
към текста >>
10.
54. Козунакът
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В това куче беше един
владика
, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения.
Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости? ". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?
В това куче беше един
владика
, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения.
Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
към текста >>
11.
61. Владиката
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
ВЛАДИКАТА
ВЛАДИКАТА
В Мърчаево идваха много хора при Учителя - и големци, и светски люде, и много братя и сестри. Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Учителя обичаше много тархана. Аз често му приготвях, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън.
към текста >>
Нека знаят за срещата ни с
владиката
, който се всели в плъха!
Разказах как съм съобщила за плъха и за дупката, и че братята се качили горе, за да я запушат. Учителя ме погледна сериозно и каза: „Нека веднага да слязат! Той повече няма да дойде! Това знамение да остане за поколенията! Тука ще идват много хора!
Нека знаят за срещата ни с
владиката
, който се всели в плъха!
"
към текста >>
12.
79. Срещата ми с Петър Димков
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от
владиката
дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга.
За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от
владиката
дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
към текста >>
Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като
владика
, сам.
Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка.
Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като
владика
, сам.
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е владика. Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина.
към текста >>
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е
владика
.
Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал. С чичо ми работеха заедно във Врачанската митрополия. Изоставих мисълта за писмо - казвам си, ако трябва да стане, ще се нареди... Един ден през пролетта отивах към Музикалното училище по покана на класната на моята внучка и чувам, че някой ме вика: „Радке, Радке, чакай! " Спрях, обърнах се и видях, че един духовник ми маха с ръка. Изненадана виждам дядо Йосиф с духовни дрехи, не като владика, сам.
Бавно дойде до мене, подаде ми ръка, а аз му целунах ръката, нали знам, че е
владика
.
Седнахме на една пейка и той почна да ме разпитва за всички близки. Поговорихме и за неговите близки. И му казах: „Едно нещо ни мъчи - синът ни в казармата се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми.
към текста >>
13.
НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
 
- Теофана Савова
Мислиш ли, че ако туриш корона на главата, си
владика
?
Сега има течения. В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми". Хубаво. Някои казват: „Грешни са хората". Хубаво. Ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор?
Мислиш ли, че ако туриш корона на главата, си
владика
?
Патриарх? И мислиш ли, че която и да е жена, ако се облече в булчинска дреха, е булка? Ни най-малко. Дрехите са само един външен израз на онова, което е човекът вътре. Булчинските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с Любов.
към текста >>
14.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при
владиката
, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям?
Братята и сестрите веднага стават прави, а свещениците сядат на техните места. Има много официални лица с бележници в ръце, от което личи, че те са искали да направят словесна битка и нанесат унищожителен удар на Учителя. Скоро салонът се напълва. По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство, единство" и Учителя започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство, единство" и други братски песни и поповете млъкват, а Учителя продължава беседата си.
Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при
владиката
, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям?
Срещу този свят човек ли? Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори, вика срещу Учителя и смущава беседата. Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява.
към текста >>
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва
владиката
Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
След като стихва дъждът, Учителя слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека. Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново, посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес.
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва
владиката
Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
към текста >>
Войната на
владиката
Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство. Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия.
Войната на
владиката
Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него. Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците.
към текста >>
Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия
владика
, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него.
Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят. На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път.
Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия
владика
, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него.
Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците. Всичките им понататъшни усилия да опетнят, охулят и премахнат новото учение удрят на камък. Колкото повече му противодействат, то повече се разраства.
към текста >>
Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият
владика
се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя.
Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят. На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него.
Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият
владика
се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя.
През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците. Всичките им понататъшни усилия да опетнят, охулят и премахнат новото учение удрят на камък. Колкото повече му противодействат, то повече се разраства. Всеки, който се докосва до братството, се вдъхновява от неговите велики идеи.
към текста >>
15.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не стигнало това, но над всичко отгоре гръцкият
владика
наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и дори му помагал.
Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава вдъхновени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години работил и ден, и нощ не за друг, а за тях, които го държали в робство.
Не стигнало това, но над всичко отгоре гръцкият
владика
наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и дори му помагал.
Ще правят, ще струват, но и тоя данък ще трябва да се събере от бедната кесия на народа, защото всеки отказ ще се счита за непокорство както към верските задължения, така и към султанската спогодба. - С нашия ли тежък труд ще напълним султанската хазна? - казваше Константин на людете, които идваха при него за едно и друго. - Да плащат гърците тази тегоба на патриаршията. Стигат ни царските вергии.
към текста >>
16.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия
владика
Порфирий и от пашата за осветяване на църквата.
Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище.
Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия
владика
Порфирий и от пашата за осветяване на църквата.
И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г. се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият владика Порфирий. Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх.
към текста >>
се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият
владика
Порфирий.
Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г.
се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият
владика
Порфирий.
Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх. Д-во, кн. 4, 1910 г., стр. 11, забележка 3.
към текста >>
17.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия
владика
Порфирий.
Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия.
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия
владика
Порфирий.
Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци.
към текста >>
За голяма изненада обаче на гръцкия
владика
точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи.
За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул. Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г. Бил избран съботния ден, тъй като са разчитали на заетостта на гражданите и се е смятало, че няма да има голямо посещение в църквата.
За голяма изненада обаче на гръцкия
владика
точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи.
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г. със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на убития в руско-турската война от 1828-1929 г. генерал Воронцов се построява в дома на руския консул параклис, където се е служило на черковнославянски." След смъртта на Варненския гръцки митрополит Порфирий към 1864 г.
към текста >>
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки
владика
Йоаким.
свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа. През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил".
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки
владика
Йоаким.
Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.
към текста >>
Владиката
пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква.
През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким.
Владиката
пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква.
Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план.
към текста >>
Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за
владиката
Йоаким.
През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски
Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за
владиката
Йоаким.
Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили.
към текста >>
Нито за едното, нито за другото
владиката
не успя да осъществи своя план.
Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.
Нито за едното, нито за другото
владиката
не успя да осъществи своя план.
Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..."
към текста >>
Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците,
владиката
изказва с думите: „Двама монаси от Св.
Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас."
Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците,
владиката
изказва с думите: „Двама монаси от Св.
Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното:
към текста >>
Гръцкият варненски
владика
пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири.
За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български".
Гръцкият варненски
владика
пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири.
С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
към текста >>
Варненският гръцки
владика
, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи.
архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла.
Варненският гръцки
владика
, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи.
С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос.
към текста >>
18.
Мечката
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— В тази мечка виждам, че е затворен духът на един
владика
, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза:
— В тази мечка виждам, че е затворен духът на един
владика
, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят.
към текста >>
19.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият
Владика
ще дойде.
И Той ще ги мъкне като плячка на победа бранна. И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си. И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им.
Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият
Владика
ще дойде.
И ще поведе Той избраниците, за да ги спаси от кървавия потоп. Ще ги поведе търпеливо и кротко Силният към нови брегове — и нови небеса ще им разкрие. Истина, истина ви казвам: — с мед и жлъчка ще ги храни, с вино и отрова ще ги пои, но не ще видят смърт, ни острие на меч! И кръв ще оставят стъпките им по пясъка, а сърцето им ще възрасне като слънце — и лъчи ще пръсне по земята. И светото страдание на зачеване и раждане ще посети сърцето им — и нови вселени ще родят, защото слънчев сок ще оплоди душите им. И кръвта си в лъчи ще пролеят, за да дадат живот на Земя и Небе.
към текста >>
20.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Но Великият
Владика
го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея.
Няма ли знамение за очите и личба за погледа? “ И отговори Иисус: „Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея. И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко. Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея: „Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му.
Но Великият
Владика
го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея.
Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат. И пръхна Змеят, та изпълни цялата вселена със силите си — съскаше, въртеше се, извиваше се, като гръмовен облак — и устата му изригваха пламъци, а очите му излъчваха светкавици. А люспите на бронята му бяха зелени звезди. И лежеше Змеят върху Млечния Път, развиваше се на огнени пръстени — и земята стенеше от пламъците на неговото издишане, а моретата гневно подскачаха при вдишването му.
към текста >>
21.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния
Владика
между другите.
В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят.
Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния
Владика
между другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
към текста >>
22.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
В Коруджи попът пита имат ли разрешение от
владиката
, но Киров казва, че „нямат позволение от
владиката
, а от владиците“ и проповядва с огромен успех.
Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“. 26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в училището и спане при кмета. 31 май 2 юни - Нова Загора.
В Коруджи попът пита имат ли разрешение от
владиката
, но Киров казва, че „нямат позволение от
владиката
, а от владиците“ и проповядва с огромен успех.
В „Женското училище“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат. 3 юни 12 юни - Кара-бунар, Стара Загора, с. Текето, Белчево, Алипашовитеханища, Чирпан, Меричлери. Пере ги дъжд. Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров.
към текста >>
23.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с
владиката
да се смили Бог, че лошо.
* Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане.
Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с
владиката
да се смили Бог, че лошо.
Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница. Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два.
към текста >>
И на гръцките първенци и
владиката
говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко училище, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той.
Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци.
И на гръцките първенци и
владиката
говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко училище, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той.
(Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.) Не спори. Не ругае. Не интригантства. Просто дипломатично подсеща за онези аспекти на строежа, които са в интерес на всяка от заинтересуваните групи. И не иска нищо.
към текста >>
На 26 октомври сам гръцкият
владика
от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър.
Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци - били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духов- ното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите.
На 26 октомври сам гръцкият
владика
от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър.
Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището след Константин учителстват П. Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник.
към текста >>
Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време
владиката
Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“.
Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“.
Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време
владиката
Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“.
Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо.
към текста >>
1857 (2 юни) в Хадърча бива ръкоположен за втори свещеник Константин Дъновски от гръцкия
владика
Порфирий по настояване на чорбаджи Атанас.
И като всички големи американски книги, като всички американски книги, които са книги на света - както е със „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман, - не се продава като топли милинки. Така и трябва всъщност, защото, ако се продаваше, значи щеше да е книга, от която няма какво да научиш - такива книги купува евтиният читател, книги, които да го убеждават, че господин писателят мисли като него, а с тази книга не е така. Ако всеки континент трябва да изпрати за извънземните по две книги в космоса, заедно с песента на онези български народни певици, между десетте книги на планетата щяха да бъдат „Стръкчета трева“ и „Уолдън“. Автоматични фотокамера 1857 (20 май) на събранието на Съвета на методистките мисии е съобщено, че епископ Матю Симсън е назначил Уесли Притимън от Охайо и Алберт Лонг от Питсбърг да изградят българска мисия след петгодишни преговори с турското правителство и сондажи с мисията в Истанбул. Мисионерите с жените си пристигат в Истанбул през септември, след което - поради взаимна антипатия - Притимън се настанява във Варна, а Лонг в Шумен.
1857 (2 юни) в Хадърча бива ръкоположен за втори свещеник Константин Дъновски от гръцкия
владика
Порфирий по настояване на чорбаджи Атанас.
1857 (юли) във Варна, в старата гръцка църква „Св. Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на владиката Порфирий - Константин Дъновски. 1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк. 1858 в Солун пристига руският учен Рачински по работа на Славянското дружество и урежда стипендии за учене в Москва на Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др. 1858 (12 ноември) в Тулча бива назначен от епископ Джейнс за ръководител на тамошната българска методистка мисия Фре- дерик Флокен.
към текста >>
Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на
владиката
Порфирий - Константин Дъновски.
Ако всеки континент трябва да изпрати за извънземните по две книги в космоса, заедно с песента на онези български народни певици, между десетте книги на планетата щяха да бъдат „Стръкчета трева“ и „Уолдън“. Автоматични фотокамера 1857 (20 май) на събранието на Съвета на методистките мисии е съобщено, че епископ Матю Симсън е назначил Уесли Притимън от Охайо и Алберт Лонг от Питсбърг да изградят българска мисия след петгодишни преговори с турското правителство и сондажи с мисията в Истанбул. Мисионерите с жените си пристигат в Истанбул през септември, след което - поради взаимна антипатия - Притимън се настанява във Варна, а Лонг в Шумен. 1857 (2 юни) в Хадърча бива ръкоположен за втори свещеник Константин Дъновски от гръцкия владика Порфирий по настояване на чорбаджи Атанас. 1857 (юли) във Варна, в старата гръцка църква „Св.
Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на
владиката
Порфирий - Константин Дъновски.
1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк. 1858 в Солун пристига руският учен Рачински по работа на Славянското дружество и урежда стипендии за учене в Москва на Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др. 1858 (12 ноември) в Тулча бива назначен от епископ Джейнс за ръководител на тамошната българска методистка мисия Фре- дерик Флокен. Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници. Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски, немски и български.
към текста >>
Дадено е право от
владиката
, нали?
И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой? И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа.
Дадено е право от
владиката
, нали?
И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник. Уговорили са с игумена на евксиноградския манастир „Св. Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове.
към текста >>
Осветява го сам гръцкият
владика
Порфирий - приятелят на Атанас.
Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра.
Осветява го сам гръцкият
владика
Порфирий - приятелят на Атанас.
Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо.
към текста >>
24.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
1864 (30 ноември) умира варненският гръцки
владика
Порфирий.
Заснима се епическият филм за разгрома на Американския юг по време на Гражданската война на САЩ и Втората част започва с Кларк Гейбъл в ролята на - забравих му името, който се завръща в опустошеното имение на любимата и като я държи за ръката, сред дим, разруха, тъмнина, те се натъкват на надгробния камък на скъпите си - който и да беше там - и на постановчика му хрумва за разведряване на изтощителната работна атмосфера това да е точно осемдесет години преди заснимането на епизода и косичката на Кларк Гейбъл пада на челото му, като се навежда да прочете датата: „11 юли 1864 г“. Автоматична фотокамера 1864 в Ню Йорк се открива „Пийте Таверн“, единственото заведение в Ню Йорк, което още продължава да работи в непроменен оттогава вид. 1864 (19 май) си заминава от този свят великият американски тран- сценденталист, писателят Натаниел Хоторн. 1864 (включително 11 юли) в Атланта, Джорджия, бушува най-сви- репата и най-кръвопролитна битка от времето на Гражданската война в САЩ. 1864 (18 юли) в Истанбул органи на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език.
1864 (30 ноември) умира варненският гръцки
владика
Порфирий.
1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска църква „Св. Архангел Михаил“. 1865 (20 юли) в Истанбул умира чорбаджи Атанас. 1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка. 1866 доктор Лонг заминава за Ню Йорк да надзирава отпечатването на българския превод на Новия завет.
към текста >>
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският
владика
“.
Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120. Литургията извършиха поп Константин и Иван Громов от Хадърча заедно с прочутите църковни певци Петър Атанасов и Курти Добрев. Учениците изпяха в църква на два гласа песента на султан Абдул Азис „Весели се наш народ...“. И ето ти! Во веки веков! Варна имаше българска църква вече и тя се казва „Архангел Михаил“.
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският
владика
“.
Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на път за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало. Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас. Това от чувството, че има вече семейство ли беше?
към текста >>
Оплакването на
владиката
Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г.
Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава. Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината. Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна заповед.
Оплакването на
владиката
Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г.
звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него.
към текста >>
25.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий
владика
посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката.
Състоянието на училищата? Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието?
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий
владика
посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката.
Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои.
към текста >>
Учениците избягали ...
владиката
бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери?
Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката.
Учениците избягали ...
владиката
бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери?
Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати.
към текста >>
26.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Има ли поп или
владика
такъв?
Църквата е институт за инвалиди, затова Бялото Братство и ние няма да я поддържаме. Ние ще скъсаме с тях всички връзки. Там е абсолютна монархия, а не Любов. За да се опопи някой, той трябва да мине през иницииране30. Тук кой е иницииран в църквата.
Има ли поп или
владика
такъв?
! В църквата сега проклинат, ние трябва да скъсаме с тях. Аз само един ден реагирах срещу владиците и те го помнят. Бялото Братство няма да се шегува. Богомилите бяха гонени, сега иде ред на поповете. По закона на кармата ние трябва да ги гоним.
към текста >>
27.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
стар стил идва дядо
владика
.
Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа, както знаеш, се намира. На 2.V.1923 г.
стар стил идва дядо
владика
.
Идва от Айтос първо за Ачларската енория. Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията. Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кметът праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева.
към текста >>
Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща
владиката
щем не щем.
Дядо поп подготвя тамошните селяни и го посрещат всички събрани. Понеже брат Господин е орял на нивата, кметът праща селската полиция да му вземат сечивата. Вземат сечивата и се готвели да го глобят 300 лева. Той им хвърлил 60 лв. и те му дали сечивата.
Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща
владиката
щем не щем.
Учениците и някои от дълбоко религиозните жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост. Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен, не съм се уплашил от него. Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите.
към текста >>
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и
владиката
не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен, не съм се уплашил от него.
и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозните жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост.
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и
владиката
не ме е изпъдил, та и аз съм бил безстрашен, не съм се уплашил от него.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
към текста >>
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо
владика
и деца в Ачларе кръщава.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо
владика
и деца в Ачларе кръщава.
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщавано от владика? ! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом владика го кръщава, а други - светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество.
към текста >>
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщавано от
владика
?
После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава.
Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщавано от
владика
?
! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом владика го кръщава, а други - светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме.
към текста >>
! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом
владика
го кръщава, а други - светия.
Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много. А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщавано от владика?
! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом
владика
го кръщава, а други - светия.
По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
към текста >>
После дядо
владика
ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от
владиката
до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом владика го кръщава, а други - светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме.
После дядо
владика
ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от
владиката
до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Ачларе се прави молебен за него. „Иларион“. Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест.“ Държа реч владиката за дядо попа и го похвали. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много.
към текста >>
- Достоен - и го изпяха „Достоен ест.“ Държа реч
владиката
за дядо попа и го похвали.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за него. „Иларион“. Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил.
- Достоен - и го изпяха „Достоен ест.“ Държа реч
владиката
за дядо попа и го похвали.
От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкият изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамули.
към текста >>
28.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като
Владика
на Хималайска Шамбала47.
Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея.
Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като
Владика
на Хималайска Шамбала47.
Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48.
към текста >>
НАГОРЕ