НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
32
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Негош, черногорски княз и
владика
, (вж.
Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П.
Негош, черногорски княз и
владика
, (вж.
Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия.
към текста >>
2.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но
владиката
ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант.
Но
владиката
ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
към текста >>
3.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва.
При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен
владика
,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина.
Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост. Той станал известен на обществеността със своите научни статии във вестниците “Зорница”, “вегетариански преглед”, Камбана”, “Свобода”, "Ново общество”, “Братство”, “Заря”,’’Учителски вестник”. Участвал и в създаването на сп.
към текста >>
4.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на
владиката
в православната църква.
Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква.
Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на
владиката
в православната църква.
Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето.
към текста >>
Ти как мислиш,
владиката
ще дойде ли ga mu направи банята?
Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква.
Ти как мислиш,
владиката
ще дойде ли ga mu направи банята?
” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме! " До края на живота си Борис Николов бе на своя пост - Майстор, Работник, Ученик - всякога Служител на висшето. Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството.
към текста >>
5.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С право тя искат да видят от
владиката
и попа примери достойни за подражание.
А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание".
С право тя искат да видят от
владиката
и попа примери достойни за подражание.
И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“?
към текста >>
6.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо
владика
, всичко ще ти се нареди“.
СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности.
Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо
владика
, всичко ще ти се нареди“.
Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо владика“ трябва на тоя свят! Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси.
към текста >>
Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо
владика
“ трябва на тоя свят!
Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“.
Значи не закон, който уж действа справедливо, а „вуйчо
владика
“ трябва на тоя свят!
Това, което е вярно за отделните хора, е вярно и за народите. Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир.
към текста >>
7.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на
владиката
в Търново, както си му беше реда ката година.
Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение. Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо тяло. Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр. запазват макар и много по-слаби, всички характерни излъчвания на личността.
ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на
владиката
в Търново, както си му беше реда ката година.
Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св.
към текста >>
8.
 
-
Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия
владика
, а Фуст за другия.
Търговецът го дал под съд и му отнел печатната преса с буквите. Гутенберг успял да си запази само един комплект букви, които имал още от по-рано и с тях започнал отново да печата книги. Той отново си намерил съдружник, но пак изпаднал в затруднение и щели да му отнемат печатницата. Но спасила го една случайност. В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства.
Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия
владика
, а Фуст за другия.
Спечелил владиката на Гутенберг. Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си. (из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо.
към текста >>
Спечелил
владиката
на Гутенберг.
Гутенберг успял да си запази само един комплект букви, които имал още от по-рано и с тях започнал отново да печата книги. Той отново си намерил съдружник, но пак изпаднал в затруднение и щели да му отнемат печатницата. Но спасила го една случайност. В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства. Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия владика, а Фуст за другия.
Спечелил
владиката
на Гутенберг.
Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си. (из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота.
към текста >>
9.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ:
владиката
се бил разболял в ближния монастир „Св.
Тя ми каза да не се безпокоя, защото, ако имало нещо, щели да ми телеграфират, Разправих и на други.— И те ми казаха същото. Аз, обаче, взех бързия трен още същия ден и заминах обратно, като телеграфирах на мъжа си, че пристигам. Намерих мъжа си на гарата изненадан и обезпокоен, поради бързото ни връщане от София. Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко.
Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ:
владиката
се бил разболял в ближния монастир „Св.
Никола“ до село К. През нощта, след като си бил вече легнал, дошъл стражар с файтон да го вика. Пътищата били лоши, па и файтонджията карал бързо, за да стигнат по-скоро в монастира. Поради тези две причини и поради тъмнината файтонът се блъснал при един завой о един пън и се превърнал. Животът на доктора висял на косъм.
към текста >>
10.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един
Владика
, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Догмата: „всичко е във всичко“, не води непременно към. материализма. Спиритуализмът не трябва да пренебрегва аналогиите и съотношенията, които правят едно координирано тайнствено цяло, дето атомът се управлява от също такива закони, от каквито се управляват и слънцата. Впрочем, аз не разбирам, какво пречи теорията за естествения подбор на догмата за Троичността, или на догмата за възвръщането. Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва.
Превода на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един
Владика
, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“.
към текста >>
11.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Църквата — това е сградата, свещеникът,
владиката
... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква.
Жизнената вяра бе обвързана в догматични и канонични вериги. Нареждат се дълги служби, с цел да се сношава човек с Бога и то чрез свещенослужителя. Безброй тайнства, обреди се учредяват за спасение на душата. Гръцката философия и митология се внася в простото и ясно учение на Христа. Религията се замъглява от безжизнената, бездушната формалност.
Църквата — това е сградата, свещеникът,
владиката
... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква.
Благодатта е дадена само на владиците и отчасти на свещениците. Скромните служители, предназначени за просветници, стават деспоти, папи, патриарси, архиепископи. Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество. Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н. Владици, папи, патриарси, абати, игумени властват, водят войни, имат роби, съдят, пиршествуват, развратничат.
към текста >>
12.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя
владика
, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя
владика
, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
към текста >>
Сега се заловил за същата работа друг един
владика
, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава кръвопролитието между хората и вика: „Убий! “ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Сега се заловил за същата работа друг един
владика
, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
към текста >>
Пред посещението на
владиката
, от протойерей Григорий Арнаудов.
12 лв. Горните два сборника стихове от добре известните на българското общество писателки заслужват специална и обстойна рецензия. В тия стихове са отразени два мирогледа, характерни за духовната еволюция на авторките. Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3.
Пред посещението на
владиката
, от протойерей Григорий Арнаудов.
Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един
владика
.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи?
Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза“, се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да раз- считат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка.
Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един
владика
.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи?
Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена.
към текста >>
8—9) портрета му, снет на фронта в автомобил:
владиката
държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка.
В служба на тоя идеал, Всемирна Летопис не ще закъснее да се превърне на общославянска трибуна: списанието ще се раздели на пет отдели, списвани на български, сърбски, чешки и полски езици. В него, чрез произведенията на най-видните славянски окултисти, ще намира израз геният на новата култура. * __________________________________________________________________________________ 1) Вж. във „Всемирна Летопис“ (год. II. кн.
8—9) портрета му, снет на фронта в автомобил:
владиката
държи насърчителна боева реч, с чаша шампанско в ръка.
ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор О Майко, младий Княз ще мине покрай нашите врата — как мога аз да работя таз заран? Ти покажи ми как да оплетя косите си; кажи ми кои дрехи да си облека. Защо ме ти поглеждаш тъй учудено, о Майко? Аз знам добре, че Той нито един-едничък път очи не ще повдигне към прозореца ми; знам, че миг един — и Той далеч ще бъде от очите ми; само затихващите звуци от ония флейти, кат въздишки, от далеч до мен ще долетят. Но младий Княз ще мине покрай нашите врата и аз желая само за тоз миг да облека най-хубавата си премяна.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ецов 4): Един селянин си орал, и
владиката
минал с ясакчията, пътувал по селата.
Тя като се изтеглювала, и другите се хванали. Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г.
Ецов 4): Един селянин си орал, и
владиката
минал с ясакчията, пътувал по селата.
Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо.
към текста >>
Владиката
видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“.
Тя тогава казала: „Защо се наловихте и вие, когато луковото перо е мое? “ Тогаз перото се откъснало, и тя останала в пъкъла. Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г. Ецов 4): Един селянин си орал, и владиката минал с ясакчията, пътувал по селата.
Владиката
видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“.
Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата.
към текста >>
Владиката
се разсърдил, че селянинът не му отговорил.
Огнената халка Има народни приказки, в които се загатва за мисъл-формапл. Една такава е слушана в Велес от Г. Г. Ецов 4): Един селянин си орал, и владиката минал с ясакчията, пътувал по селата. Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо.
Владиката
се разсърдил, че селянинът не му отговорил.
Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел.
към текста >>
Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на
владиката
и останала му на гушата.
Владиката видел селянина, изправил се, застанал да го гледа и го поздравил с „Добро утро“. Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо.
Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на
владиката
и останала му на гушата.
Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
към текста >>
Тогаз ясакчията рекъл на
владиката
; „Запри коня, да ти кажа нещо“.
Но селянинът не му отговорил нищо. Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата.
Тогаз ясакчията рекъл на
владиката
; „Запри коня, да ти кажа нещо“.
И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори?
към текста >>
И
владиката
запрел.
Владиката се разсърдил, че селянинът не му отговорил. Тогаз се обърнал към орача, па рекъл : „Да си проклет“. При изговарянето на тези думи, от устата му излязла една огнена халка и минала покрай дясното му рамо. Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“.
И
владиката
запрел.
И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“.
към текста >>
Владиката
бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
Ясакчията я гледал и искал да види, накъде ще отиде Халката полека-лека отишла над главата на орача, въртела се, въртела се до три пъти, върнала се назад и се завряла под главата на владиката и останала му на гушата. Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“.
Владиката
бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло.
към текста >>
Отишли при онзи орач, и
владиката
му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори?
Тогаз ясакчията рекъл на владиката; „Запри коня, да ти кажа нещо“. И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“.
Отишли при онзи орач, и
владиката
му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори?
“ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло. Ясакчията тогаз казал на владиката: „Сега ти нема халката“.
към текста >>
“ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз
владиката
му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“.
И владиката запрел. И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори?
“ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз
владиката
му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“.
Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло. Ясакчията тогаз казал на владиката: „Сега ти нема халката“. И яхнали конете и си продължили пътя.
към текста >>
Владиката
му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“.
И му рекьл ясакчията: „Когато вървяхме по пътя и минахме край орача, ти когато му рече да е проклет, от устата ти изпадна една огнена халка, и върве, върве, завърте се до три пъти над главата на орача, и аз гледах. После се върна назад и се провре под главата ти, и сега халката ти е на гушата“. Владиката бил учен, сетил се, че тук трябва да има някоя грешка, и казал на ясакчията; „Обърни коня назад“. Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“.
Владиката
му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“.
Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло. Ясакчията тогаз казал на владиката: „Сега ти нема халката“. И яхнали конете и си продължили пътя. Тази приказка е много ясна от окултно гледище.
към текста >>
Ясакчията тогаз казал на
владиката
: „Сега ти нема халката“.
Отишли при онзи орач, и владиката му рекъл: „Аз когато ти рекох „Добро утро“, ти защо не ми отговори? “ Орачът не могъл да го разбере, какво му говори, и с пръсти му показал, че недочува, Тогаз владиката му казал повторно, орачът разбрал и му рекъл: „Да ме простиш, не съм чул“. Владиката му казал: „Да ме простиш и ти, съгреших“. Орачът простил, и халката се изгубила. Какво станало с нея, не се видяло.
Ясакчията тогаз казал на
владиката
: „Сега ти нема халката“.
И яхнали конете и си продължили пътя. Тази приказка е много ясна от окултно гледище. Халката е мисъл форма. Тя е с огнено червен цвят (гняв) Орачът е невинен; у него не намира тя почва, и тогаз се връща към подателя. Тук се загатва и за законите, по които човек се освобождава от такива влияния.
към текста >>
А може ли от български или гръцки
владика
или поп да очакваш да ти каже истината и то по отношение на ония, които са разбулвали невежеството и изваждали на яве покварата на официалното духовенство, за да види народът на какви вълци в Овча кожа е оставил своето душеспасителство?
Тия фалшиви схващания са намерили место по-после и в официалния синодик на царя Борила, дето се казва, че поп Богомил бил възприел манихейската ерес и затова той и неговите ученици: Михаил, Теодор, Добри, Стефан, Васили, Петър и др. се проклинат и анатемосват.1). Същите схващания са преминали впоследствие и във всички учебници по българска история, на които са се учили до сега толкова български поколения. Така е останало в наследство от миналото, благодарение мракът, който е хвърляло българското духовенство върху историческите истини, понятието, че богомилството било ерес, а следов., и неговото учение било еретическо. На тая въдица са се хванали и българските историци, та със своите учебници и други книги и статии са внесли това заблуждение в училищата.
А може ли от български или гръцки
владика
или поп да очакваш да ти каже истината и то по отношение на ония, които са разбулвали невежеството и изваждали на яве покварата на официалното духовенство, за да види народът на какви вълци в Овча кожа е оставил своето душеспасителство?
Може ли да се очаква нещо добро от такива заслепени хора, които са продали съвестта си за неколко сребърника, като, напр., авторът на следните редове, които намираме в брой 8 от 21. II. 1925 г. на „Църковен Вестник“: „религиозен анархизъм насаждат безброй плъзнали из България неозаконени наследници на некогашните богомили: те устно и писмено (с листчета, брошурки и книжки) своеобразно и неправилно, без църковна санкция (?! ! — Б.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр.
незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен
владика
).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере . . .). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената“ и не са бивали интернирани или арестувани, но всякога, като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси“, всякога са били добре приети и търпени - „сладкодумни гости на държавната трапеза“, получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество“ и „държавните нужди“, пък и по настояще използват своите синекурни длъжности (т. е.
към текста >>
НАГОРЕ