НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
94
резултата в
65
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на
Шекспир
, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като
Шекспир
гениален“.
Ето първата лъжа, която той употребява. И Господ му казва: „Не говориш истината“. Твърдението на фарисея е отрицателно: той не се сравнява с по-възвишените от себе си, с ангелите, а с долните типове, с престъпниците, че не бил като тях. Да допуснем, че аз се сравнявам с гадини и казвам: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тия волове, магарета, псета, гущери, змии“, какво сравнение мога да правя с тях? Тази е една слаба черта, която се среща във всички хора.
Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и студентите, като проучват живота на великите писатели, например на
Шекспир
, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като
Шекспир
гениален“.
Проучват характера на Шилер и търсят някоя негова ексцентрична страна, и като я намерят в себе си: „И аз съм като Шилер“. Като изучават цял ред писатели така, казват: „Ние сме велики хора“. Да, велики, но в отрицателен смисъл; велики, които имат минус един грош. Аз предпочитам човек, който има нула грош, защото нито има да взима, нито поне има да дава. И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител“.
към беседата >>
2.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Спомняте си за оная
Шекспирова
драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати.
Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност от леността, а не за селяните. – Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат.
Спомняте си за оная
Шекспирова
драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати.
Има и много други примери, дето се проявявала тъй злорадно завистта. Двама се съдили и съдът, като ги изслушал, произнесъл се, че на единия ще наложи наказание два пъти по-тежко, и ги запитал какво наказание искат да им се наложи. Онзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил да се извадят очите на другия – „Но и на тебе ще извадим едното око“, казал съдията. „Нека – отговорил той, – но затова пък на другия ще се извадят и двете.“ Човек с такава жестокост не може да има виделина. Завистта се явява и у политическите хора.
към беседата >>
3.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от
Шекспир
, без да разбират вътрешния й смисъл.
– Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата. Да мислиш свободно и право, това е велико изкуство. Малко хора разбират и владеят това изкуство. У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно; у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани. Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи.
Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от
Шекспир
, без да разбират вътрешния й смисъл.
Тази мисъл подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисълта. Това е тълкуване, каквото и Шекспир може да даде. Един испански писател написал една книга, която чели мнозина. Един от читателите не могъл да разбере смисъла на някои изречения и се отправил към автора, да му ги обясни.
към беседата >>
Това е тълкуване, каквото и
Шекспир
може да даде.
У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно; у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани. Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи. Мнозина цитират мисълта „да съм, или да не съм“, изказана от Шекспир, без да разбират вътрешния й смисъл. Тази мисъл подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисълта.
Това е тълкуване, каквото и
Шекспир
може да даде.
Един испански писател написал една книга, която чели мнозина. Един от читателите не могъл да разбере смисъла на някои изречения и се отправил към автора, да му ги обясни. Той погледнал читателя си, усмихнал се и отговорил: И аз сам не зная, какво съм искал да кажа с тези мисли. Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка.
към беседата >>
4.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Ще ви приведа един разказ от
Шекспир
, взет от датския живот.
Връзването е признак на болезнено съзнание, защото само болните се осигуряват. Старите хора казват: „Ние трябва да се осигурим“. То значи: „Ние трябва да се смирим, да станем християни на стари години, да заживеем за Бога“. Това са всички хора, които отхвърлят живия камък. Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, все остарява.
Ще ви приведа един разказ от
Шекспир
, взет от датския живот.
Един много мъдър цар искал да направи опит с един прочут човек в своята държава, наречен за своята святост и чистота „Антон Праведни“. Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. На първо време Антон Праведни отказвал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се услови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление.
към беседата >>
5.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
Чрез Хамлет
Шекспир
се запитва: „Да бъда, или да не бъда?
За такъв опит се изисква абсолютна хармония, да няма никакво противодействие отвън. В скоро време ще направим този опит, ще ограничим света в неговите лоши прояви. С други думи казано, ще вържем дявола. Ще вържем не само големия дявол, но и всички малки дяволчета, които му слугуват. Няма да ги вържа аз, но предсказвам, какво ще стане.
Чрез Хамлет
Шекспир
се запитва: „Да бъда, или да не бъда?
” И вие се запитвате: Да бъда женен или да не бъда женен? – Ако свещицата ти е запалена, ожени се. Ще родиш дете, което ще носи новата светлина в ума си. Хора, на които свещиците горят, не умират. – Да се ожени ли дъщеря ми?
към беседата >>
6.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
Бих ви препоръчал да четете
Шекспира
, Гьоте, Канта или живота и деянията на пророците, на апостолите.
Няма да ви казвам, че трябва да бъдете добри, разумни, но ви давам методи, според които да постъпвате добре, разумно. Умът трябва да се храни със съответстваща за разумността храна. Ще кажете, че за ума е нужно четене на книги. Знаете ли обаче какви книги трябва да четете? Знаете ли как трябва да четете?
Бих ви препоръчал да четете
Шекспира
, Гьоте, Канта или живота и деянията на пророците, на апостолите.
Много от учениците четат безразборно, каквато книга им попадне, вследствие на което в ума им става цяла каша. Те развалят вкуса си към хубавото, към красивото и намират, че това не струва, онова не струва. Те стават големи критици, с мнение за себе си, че много знаят. Като видят, че знаете много, от Бялото или от Черното братство ще ви поканят на служба. Те се нуждаят от знаещи, от учени хора.
към беседата >>
7.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ти си написалъ едно стихотворение, ти си по-горѣ отъ
Шекспира
!
Изкуство е да запазишъ красотата си! Най-силенъ човѣкъ е онзи, който може да пази своята красота, който може да запази своята мисъль. Днесъ азъ не искамъ да хвърлямъ упрѣкъ, но казвамъ кѫдѣ сме се отдалечили. Ние вървимъ въ единъ кривъ пѫть на разбиране, и като нѣмаме реалность, ние се лъжемъ. Казвашъ: „Обичамъ те; а, ти си отличенъ човѣкъ, като тебе вторъ нѣма.
Ти си написалъ едно стихотворение, ти си по-горѣ отъ
Шекспира
!
“ Хвалишъ го, а после, като си замине той, казвашъ: „Малко му понамазахъ главата, хайде да се повдъхнови“. Тозъ ти намаже главата, онзи ти намаже главата, и ти оглупѣвашъ. Не, ще му кажешъ: „Слушай, братко, свиришъ донѣкѫдѣ хубавичко“! Ти си цигуларь, нали? Утре ще се даде единъ концертъ, единъ първокласенъ виртуозъ идва сега въ България, ще даде своя концертъ.
към беседата >>
Ти си по-голям от Гьоте, от
Шекспир
.
(втори вариант)
Силен човек е онзи, който може да запази своята красота и своята будна мисъл завинаги. Сега аз не искам да упреквам никого, но обръщам внимание на хората, да знаят, че се отклонили от правия път. Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават. Казваш на някого: Обичам те! Знаеш ли, ти си отличен поет, няма подобен на тебе.
Ти си по-голям от Гьоте, от
Шекспир
.
Докато е пред тебе, хвалиш го; като се отдалечи, казваш: Да му намажа малко колата, да се вдъхнови. На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината: Слушай, братко, ти пишеш, но не си голям поет. Свириш, но не си голям цигулар. Утре пристига един виден цигулар от странство.
към втори вариант >>
8.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Тя цитира
Шекспир
, Гьоте, разни философски учения.
Съществени ли са тия неща пред Бога? Ако влезем сега в невидимия свят, колко ще струват там нашите вярвания? Сега ще ви дам един пример. Представете си: един учен господин, свършил два факултета, се оженил за една образована мома, и тя свършила два факултета. Преди да се оженят, те си пишат отлични писма, пълни с поезия.
Тя цитира
Шекспир
, Гьоте, разни философски учения.
Той се хвали пред другарите си с добрия избор и намира, че като нея няма друга жена. И тя се хвали с него, че е благороден и умен. Докато си пишели, работата вървяла добре. Тогава и двамата били в различни градове. Но когато се оженили, явил се нов елемент в отношенията им.
към беседата >>
9.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте,
Шекспир
или Толстой.
Мислите, желанията - това са живи същества, те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали?
Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте,
Шекспир
или Толстой.
В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея.
към беседата >>
В какво седи творчеството на Гьоте, или на
Шекспира
, или, в какво седи творчеството на Толстоя?
Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой.
В какво седи творчеството на Гьоте, или на
Шекспира
, или, в какво седи творчеството на Толстоя?
Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговия син, синът му да не се жени, той да бъде последен; и момата, която се жени - нейната дъщеря, да не се жени, да бъде последна.
към беседата >>
10.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Че сте чели
Шекспира
, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.
Че сте чели
Шекспира
, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“
към беседата >>
Че сте чели
Шекспир
, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
(втори вариант)
Например ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари, за да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“ Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е – то е хубавото, това трябва да развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще.
Че сте чели
Шекспир
, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма да забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“ Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път – да представите една рисунка на един морален човек.
към втори вариант >>
11.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Аз съм срещал някои, като четат
Шекспира
, например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва.
Тази динамическа енергия у вас ще ви причини големи страдания. Добре е често да мислите около половин час за някои идейни хора или да четете живота и историята на някой велик човек. Така вие ще разберете дали този човек е велик. Гледайте да схванете неговите добри черти, туй, което е най-хубавото в него. У вас има слабостта да схващате по-лесно отрицателните страни на великите хора.
Аз съм срещал някои, като четат
Шекспира
, например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва.
И после казват: и на мен липсва нещо. Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителните черти.
към беседата >>
12.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Писано е: в сряда вечер ще се даде „Хамлет“ от
Шекспир
и един знаменит актьор ще играе най-важната роля.
Защото е боб. И ние знаем още, че черешите зреят през месец май. Защо не зреят през септември или през ноември? Казвате: „Така е наредила Живата Природа.“ – Не, други причини има за това. Вие мислите, че Природата нарежда своите работи, тъй както една трупа може да нареди дадено представление например в сряда вечер или в друга някоя вечер.
Писано е: в сряда вечер ще се даде „Хамлет“ от
Шекспир
и един знаменит актьор ще играе най-важната роля.
Хамлет държи мъртвата глава и разговаря с нея. Аз говоря за живи глави, а вие говорите за мъртва глава. Разправяш някому, че си изгубил парите си. Значи ти говориш за мъртва глава. Обидили са те – говориш за мъртва глава.
към беседата >>
13.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Шекспир
писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже
Шекспир
в своите съчинения.
Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал.
Шекспир
писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже
Шекспир
в своите съчинения.
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
към беседата >>
Шекспиръ
писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже
Шекспиръ
въ своитѣ съчинения.
(втори вариант)
Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ.
Шекспиръ
писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже
Шекспиръ
въ своитѣ съчинения.
Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ.
към втори вариант >>
14.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Ние сме запомнили, какво е писал
Шекспир
в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път! Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше.
Ние сме запомнили, какво е писал
Шекспир
в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
към беседата >>
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на
Шекспир
и др., аз ги похвалвам.
От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път! Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на
Шекспир
и др., аз ги похвалвам.
Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата?
към беседата >>
Аз пък ще чета
Шекспир
, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството.
Аз пък ще чета
Шекспир
, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края.
към беседата >>
15.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Казват за
Шекспир
, че бил гениален човек.
Иначе те ще раждат хилави деца. Затова именно и съвременните хора не са идеални. От изследванията, които правим, виждаме, че днес всички хора боледуват. Казват за някого: този човек е гениален. Що е геният?
Казват за
Шекспир
, че бил гениален човек.
Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек. Ако поставите Шекспир и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят. Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота?
към беседата >>
Ако поставите
Шекспир
и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят.
Що е геният? Казват за Шекспир, че бил гениален човек. Не, той е обикновен човек. Толстой бил гениален. Не, и той е обикновен човек.
Ако поставите
Шекспир
и Толстой в един висок, възвишен свят, те ще бъдат в забавачницата на този свят.
Толстой казва на едно място: съвременните хора не могат ли да разберат, че войната няма да разреши въпросите на живота? Ами кое ще ги разреши? Любовта. Хората трябва да имат любов към Бога. Едно дете казвало на майка си: мамо, не трябва да ме съдиш, но да ме облечеш. Любовта разрешава всички въпроси.
към беседата >>
16.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Той знае, какво е казал
Шекспир
, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
Някой казва: “Аз нямам ум.” - Как нямаш ум? Гледам го, има глава този човек. Щом има глава, той има и ум, но не го е разработил. Той седи по цели дни, но нищо не мисли, т.е. не мисли нещо съществено.
Той знае, какво е казал
Шекспир
, какво е казал Кант, цитира мисли от тия учени, но казвам: Всички тия хора работиха, създадоха нещо, което остана след смъртта им, но ти какво направи?
Какво ще оставиш ти след смъртта си? Той казва: “Дано Господ бъде милостив към мене грешния! ” - Не, за грешните има менгеме, което ще ги притиска. Когато тия грешници дойдат до менгемето, питат: “Защо ни притискат? ” - Много естествено, че ще ви притискат.
към беседата >>
17.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Де е българският
Шекспир
?
Де е българският Сократ? Де е българският Платон? Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон?
Де е българският
Шекспир
?
Де е българският Кант? Де е българският Нютон? Ако е въпрос за военния Атила, и между българите може да се намери равен нему. Но работата не се върши само с военщина. Огнивото и кремъкът сами нищо не вършат.
към беседата >>
18.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое –
Шекспир
, кое – Бетховен и т. н.
Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място.
Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое –
Шекспир
, кое – Бетховен и т. н.
Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете: Възможно ли е това? Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико.
към беседата >>
19.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
И да играете най-знаменита роль** – на
Шекспировия
Хамлет и после всички вестници. «Ура!
(втори вариант)
Никога не оставяйте ума си да ходи да фантазира ( ) с отрицателни фантазии. Какво нещо е отрицателна фантазия? Кажете ми една отрицателна фантазия. Аз да ви представя. Заражда се в главата ви мисъл да бъдете най-знаменит актьор.
И да играете най-знаменита роль** – на
Шекспировия
Хамлет и после всички вестници. «Ура!
Бис! » Питам сега ако вий сте този актьор, какво ще направите, че бисът да се повтори, какво ще имате в живота вътре? Туй е една фантазия неплодотворна. А други живее зле, в една бедна колиба, при една бедна вдовица, приказва ù, отваря книгата. На онзи му ръкопляскат, този седи, учи я и тя казва «Господи, благодаря Ти!
към втори вариант >>
20.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Запример какво знаят рибите за
Шекспир
?
И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества.
Запример какво знаят рибите за
Шекспир
?
Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си.
към беседата >>
Можете ли да си спомните какво е казал например
Шекспир
?
При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него.
Можете ли да си спомните какво е казал например
Шекспир
?
Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали.
към беседата >>
21.
Стари и нови възгледи
,
ООК
, София, 2.2.1927г.,
Друг иска да пише нещо от литературата за
Шекспир
, за Шилер или за друг някой писател.
Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества по-ниски от вас да ви заповядват. Вие искате да бъдете поет, писател, учен. Питам: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповядвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате от главоболие, а при това искате с тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запример някой иска да пише нещо за Цезар или за Александър Велики.
Друг иска да пише нещо от литературата за
Шекспир
, за Шилер или за друг някой писател.
Някой ще каже: Какво отношение имат тия личности към нас? Какво ни интересува техния живот, тяхната дейност? Казвам: всички велики хора имат отношение към нас. Ние не трябва да ги разглеждаме като отделни лица, като отделни единици. Те са дошли на земята, работили са, извършили са някаква мисия, показали са на хората някакъв нов път, нов начин на работа.
към беседата >>
22.
Скрити сили
,
МОК
, София, 3.4.1927г.,
Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите,
Шекспир
, казват, имал такъв недостатък, намираха тази слабост в себе си.
(втори вариант)
В сто години се раждат няколко гениални хора, в хиляда години се явяват няколко светии, а в две хиляди години се ражда един Учител. Гений е тяло на светията, а светията е облекло на Учителя. А Учителят е проявление на Бога. Геният, той е още на физическото поле. И затуй всякога казват, че гениите имали много такива особености у тях, някои специфични слабости.
Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите,
Шекспир
, казват, имал такъв недостатък, намираха тази слабост в себе си.
Казват: «Мяза на Шекспира, мяза на Байрона.» Почват да изучават такива гении – после станат такива едни, отрицателни гении. И действително всички гении си имат по една слаба черта. Вземете Толстой – гениален, той имаше една слабост. Ходеше няколко пъти в гората да се самоубие и мисли, мисли, и най-после, като не можа да намери дърво... Мисли да се самоубие, няма смисъл в живота. И най-после, сенките на гората, тези сенки между дърветата – от тях разбрал смисъла на живота.
към втори вариант >>
Казват: «Мяза на
Шекспира
, мяза на Байрона.» Почват да изучават такива гении – после станат такива едни, отрицателни гении.
(втори вариант)
Гений е тяло на светията, а светията е облекло на Учителя. А Учителят е проявление на Бога. Геният, той е още на физическото поле. И затуй всякога казват, че гениите имали много такива особености у тях, някои специфични слабости. Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите, Шекспир, казват, имал такъв недостатък, намираха тази слабост в себе си.
Казват: «Мяза на
Шекспира
, мяза на Байрона.» Почват да изучават такива гении – после станат такива едни, отрицателни гении.
И действително всички гении си имат по една слаба черта. Вземете Толстой – гениален, той имаше една слабост. Ходеше няколко пъти в гората да се самоубие и мисли, мисли, и най-после, като не можа да намери дърво... Мисли да се самоубие, няма смисъл в живота. И най-после, сенките на гората, тези сенки между дърветата – от тях разбрал смисъла на живота. Казва: «Моùто положение прилича на злия разбойник, за когото нямало дърво, на което да се обеси.» Тогава той казва: «Само един разбойник може да бъде разпънат.
към втори вариант >>
23.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Да не мислиш, че си втори
Шекспир
, или някой велик човек?
Върху тази любов можем да съградим всичко възвишено и благородно. Който се стреми към тази любов, той трябва да се подкрепи, да се подтикне да върви напред. Какво правят днес хората? Като срещнат човек с такава любов, или с някаква светла идея, те веднага казват: Ти ли се намери единствен да замислиш такова нещо? Я се откажи от тази идея!
Да не мислиш, че си втори
Шекспир
, или някой велик човек?
Казвам: днес този човек не е Шекспир, но един ден може да бъде нещо повече от Шекспир. Като говорим за човека, ние подразбираме неговото бъдеще, а не настоящето му. Щом Бог се проявява в душите на хората, значи, във всеки човек все има нещо благородно и възвишено. Радвайте се на благородството в човека, защото то е Божествен елемент. Само по този начин можете да бъдете щастливи.
към беседата >>
Казвам: днес този човек не е
Шекспир
, но един ден може да бъде нещо повече от
Шекспир
.
Който се стреми към тази любов, той трябва да се подкрепи, да се подтикне да върви напред. Какво правят днес хората? Като срещнат човек с такава любов, или с някаква светла идея, те веднага казват: Ти ли се намери единствен да замислиш такова нещо? Я се откажи от тази идея! Да не мислиш, че си втори Шекспир, или някой велик човек?
Казвам: днес този човек не е
Шекспир
, но един ден може да бъде нещо повече от
Шекспир
.
Като говорим за човека, ние подразбираме неговото бъдеще, а не настоящето му. Щом Бог се проявява в душите на хората, значи, във всеки човек все има нещо благородно и възвишено. Радвайте се на благородството в човека, защото то е Божествен елемент. Само по този начин можете да бъдете щастливи. Искате ли да бъдете здрави, щастливи, приемайте енергия от Бога.
към беседата >>
24.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Какво искал да каже
Шекспир
с тия свои произведения?
На хорото тропа хубаво, но не знае как да живее. В живота ще срещнете много такива хора, които са свършили четири факултета, но нищо не знаят за Любовта, за Духа, за душата, за ангелите, за звездите, за слънцето, за планетите и т.н. Те казват: „Това са празни работи". Според тях, кои работи не са празни? Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго някое представление, това не са празни работи.
Какво искал да каже
Шекспир
с тия свои произведения?
Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съответно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. Във физически смисъл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде. Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията?
към беседата >>
25.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Той никога не може да изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който като гледал на сцената пиесата "Отело" от
Шекспир
, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело и му казал: "Слушай, приятелю каква беше тая работа от твоя страна?
Тя внася нови идеи във вас. За такава душа казваме, че Бог живее в нея. И при това положение човек ще има мъчнотии, страдания, но няма да бяга от тях. Той съзнателно носи страданията и се повдига. Той различава истинските положения в живота от недействителните.
Той никога не може да изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който като гледал на сцената пиесата "Отело" от
Шекспир
, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело и му казал: "Слушай, приятелю каква беше тая работа от твоя страна?
Аз смятах, че си човек, пък ти направи такова престъпление." „– Ама това не беше в действителност. Някога някой човек е извършил това престъпление, пък аз само го представих пред хората.” Като ученици вие трябва да познавате същинския живот. За тази цел трябва да различавате Божественото от човешкото и да се стремите да се освобождавате от ненужните страдания и мъчнотии. Много от скърбите и страданията на хората не са нужни.
към беседата >>
26.
Новото в живота
,
ООК
, София, 9.10.1929г.,
Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от
Шекспир
.
Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено.
Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от
Шекспир
.
С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъждава върху въпроса „да съм, или да не съм“. Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм? Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат.
към беседата >>
27.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Някой, като чете
Шекспира
, Канта, намира някакъв дефект, някоя слаба страна в тях и започва да търси същото и в себе си и казва: „Мязам на тях." В какво?
(втори вариант)
Това са хора от висш порядък, които почти са завършили своето развитие. Те са идеи, те са образи и всеки човек трябва да се стреми към тези образи - към гениалността, към святостта, към учителството. Писанието казва - онзи, който няма ума Христов, той не мяза на него. Онзи, който няма зародиша на гения, той не може да бъде гений. Не е въпросът да бъде смахнат.
Някой, като чете
Шекспира
, Канта, намира някакъв дефект, някоя слаба страна в тях и започва да търси същото и в себе си и казва: „Мязам на тях." В какво?
В минуса. Това не е разбиране. Важното е какво положително има във великите хора, от които младото поколение може да се насърчи. Пък и старият човек, който не вярва, че може да се подмлади, той не заслужава старостта, която има. Ако ти със своята стара глава не вярваш, че можеш да се подмладиш, каква е тази старост?
към втори вариант >>
28.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Каквото и да сте били, най-после вие ще свършите като всички хора - ще ви направят един гроб, отгоре ще ви турят един паметник от мрамор или от друго нещо и над него ще напишат някой хубав стих от
Шекспир
или от Гьоте, че тук почива еди-кой си велик човек, много заслужил на отечеството си, на народа си.
(втори вариант)
Това е едно коренно вътрешно различие. Казва Христос: „Оставете ги да насядат." Вие ще кажете - има други работи, с които да се занимаваме. С каквото и да се занимавате, вие сте обикновени хора. Каквото и да ставате и каквото и да правите в света, вие ще свършите с една нула. Нищо повече.
Каквото и да сте били, най-после вие ще свършите като всички хора - ще ви направят един гроб, отгоре ще ви турят един паметник от мрамор или от друго нещо и над него ще напишат някой хубав стих от
Шекспир
или от Гьоте, че тук почива еди-кой си велик човек, много заслужил на отечеството си, на народа си.
Че кой ли не е заслужил на народа си? Всички хора са заслужили и на народа си, но никой не е при народа си. Де е сега паметникът му? Паметник е само това, което може да живее. Ние сме в една епоха, когато не трябва да умираме вече.
към втори вариант >>
29.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
От всички писатели и поети досега най-богата реч имал
Шекспир
.
Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява.
От всички писатели и поети досега най-богата реч имал
Шекспир
.
Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания. Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват.
към беседата >>
Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от
Шекспир
.
Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си.
Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от
Шекспир
.
Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания. Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад.
към беседата >>
Само двама души зная единият Омир и след туй
Шекспир
, които в речта си са били най-богати.
(втори вариант)
И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно. Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае.
Само двама души зная единият Омир и след туй
Шекспир
, които в речта си са били най-богати.
За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани.
към втори вариант >>
Но един
Шекспир
и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
(втори вариант)
Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора.
Но един
Шекспир
и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа?
Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим. Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка.
към втори вариант >>
30.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
В една от драмите на
Шекспира
се разправя за един договор, сключен между евреин и християнин.
Кой баща, или коя майка, например, не правят операция на детето си? Когато детето греши, родителите му правят операция, с цел да го възпитат. Думата „оперирам“ означава действам. Значи, добре е да оперира човек, но да бъде майстор и да прави операцията навреме и на място. Вземе ли нож в ръка, човек трябва да знае, къде и как да реже.
В една от драмите на
Шекспира
се разправя за един договор, сключен между евреин и християнин.
Последният взел от евреина голяма сума назаем, с условие да я изплати след известен срок. Обаче, евреинът направил следното предложение: ако на определения срок християнинът не може да изплати дълга си, ще се отреже парче месо от тялото му. За тази цел трябвало да се пристъпи към изпълнение на договора. Като се видял пред невъзможност да се подложи на такава операция, християнинът се обърнал към съда, с молба там да разрешат въпроса. Съдията бил умен и съобразителен човек и решил спора в следния смисъл: евреинът има право да отреже парче месо от тялото на християнина, но с условие, ако отреже един грам месо повече от определеното количество, ще плати с главата си.
към беседата >>
Нали знаете, в една от
Шекспировите
драми се говори за един евреин, който направил договор с един християнин, че ако християнинът не си плати навреме дълга, тогава евреинът ще отреже част от неговото месо.
(втори вариант)
Щом то съгреши, по някой път бащата му прави операция. Да оперираш, значи да действаш. Нищо лошо няма в оперирането, но когато оперираш, трябва да си майстор. Тъй щото операцията да е намясто. Можеш да туриш нож и да режеш, но трябва да знаеш де и как да режеш.
Нали знаете, в една от
Шекспировите
драми се говори за един евреин, който направил договор с един християнин, че ако християнинът не си плати навреме дълга, тогава евреинът ще отреже част от неговото месо.
Случило се, че този християнин не могъл да си изплати дълга и този християнин според договора трябвало да остави евреина да отреже част от месото му. Ще кажете: „Жесток човек бил този евреин." Но и будала бил християнинът. Евреинът бил толкова алчен за пари, че не се смущава и месо да реже на хората. Но благодарение най-после на разумния съдия, който спасил християнина. Той казал на евреина: „Хубаво, режи месо, но ще знаеш, че ако отрежеш само един грам повече, отколкото трябва, главата ти ще отиде." Замислил се този евреин дали да реже месо.
към втори вариант >>
31.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи,
Шекспир
– с 15 хиляди думи.
Разправя се, че един англичанин знаел 15 езика. Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си.
Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи,
Шекспир
– с 15 хиляди думи.
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник. За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата.
към беседата >>
Като четете
Шекспира
, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
Той разполагал с много думи. Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения си живот? Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи. Някои талантливи поети и писатели си служат с около четири-пет хиляди думи в езика си. Милтон в своите произведения си е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
Като четете
Шекспира
, натъквате се на думи, които може да намерите само в речник.
За Омира се казва, че си служил с 40 хиляди думи. С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен.
към беседата >>
Шекспир
си е служил с петнайсет хиляди думи.
(втори вариант)
Вие колко езици знаете? Даже някои колко думи употребяват в своя език. Обикновено хората употребяват, служат си с петстотин-шестстотин думи. Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат.
Шекспир
си е служил с петнайсет хиляди думи.
Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи. Като четеш Шекспира, много мъчно е за разбиране. Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника. Като дойдете до природата, четете нейната книга.
към втори вариант >>
Като четеш
Шекспира
, много мъчно е за разбиране.
(втори вариант)
Някои си служат с хиляда думи. Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи си служат. Шекспир си е служил с петнайсет хиляди думи. Казват, че Омир е употребявал четиридесет хиляди думи. Милтон е употребил десет хиляди думи.
Като четеш
Шекспира
, много мъчно е за разбиране.
Там има такива думи, че трябва да ги търсиш в речника. Като дойдете до природата, четете нейната книга. Трябва да търсите нейните думи, е които тя си служи. Природата има чуден език. Наричат го езика на природата.
към втори вариант >>
32.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Та вие ще замязате на онзи турчин, като се давали драмите на
Шекспир
, отива този турчин да гледа, та на онзи, който извършва престъплението, турчинът му казва: Ти ли забърка тази каша там; и забърка цял един скандал, казва му: Не те ли е срам.
(втори вариант)
Единият казва, искам да пея, а не мога да пея, а другият казва, искам да пея и пея. Подразбира се, че той е способен, значи нему му е дадено, а на другия не му е дадено; всъщност не е така. Ти като не можеш да пееш, значи твоята тръба, от която изтича тази съзнателна енергия, е много малка, следователно, ти не можеш да се проявиш. Имаш желание, но щом дойдеш до изпълнение, оттам, дето изтича енергията, или ние казваме, че условията не са така благоприятни. Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа публика.
Та вие ще замязате на онзи турчин, като се давали драмите на
Шекспир
, отива този турчин да гледа, та на онзи, който извършва престъплението, турчинът му казва: Ти ли забърка тази каша там; и забърка цял един скандал, казва му: Не те ли е срам.
Та ако сте сами тук, вие ще станете и ще пеете. Вие сте една публика отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази публика е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво! От тебе има много по-способни, че ние време имаме ли тебе да слушаме? Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат.
към втори вариант >>
33.
Верният в малкото
,
НБ
, София, 27.3.1932г.,
Чели сте
Шекспир
, чели сте Кант, чели сте някои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето няма клозети, няма боклуци, няма торене по нивите.
Когато отидете някога на слънцето, ще ви станат ясни тези понятия. Това е за сведение само. Не искам да вярвате. Един ден, когато някой от вас отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съм ви говорил, ще кажете: "Вярно е." Когато видите, тогава да вярвате, сега е за сведение. Много неща сте чели, чели сте "Хиляда и една нощ".
Чели сте
Шекспир
, чели сте Кант, чели сте някои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето няма клозети, няма боклуци, няма торене по нивите.
Там е всичко чисто, там всички хора са идеални. Там няма гробища; и като нашите църкви няма. Всички имат едно убеждение. Има друго нещо, което там съществува. Те представят някой път, как хората живеят на земята, представят - как живеят на Венера и на Марс, и на Юпитер.
към беседата >>
34.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Днес често представят трагедията „Отело“ от
Шекспир
.
Вие сте слушатели и служители в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената - на мъжа си.
Днес често представят трагедията „Отело“ от
Шекспир
.
Всички се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля. Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл ролята на Яго, и заканително му казал: Ти ли обърка така работата? Как не те е срам да вършиш такива подлости! Турчинът не могъл да си представи, че това е роля, която се играе на сцената.
към беседата >>
От
Шекспир
"Отело" ще представляват как изневерява.
(втори вариант)
Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си.
От
Шекспир
"Отело" ще представляват как изневерява.
Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление. Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни.
към втори вариант >>
В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от
Шекспир
, глашатаят е викал: "Ще представим
Ешекспир
.
(втори вариант)
Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир "Отело" ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма.
В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от
Шекспир
, глашатаят е викал: "Ще представим
Ешекспир
.
На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление. Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни. Трябва да знаем къде е действителната реалност на нещата. Та трябва да имате ясна представа какво нещо е доброто.
към втори вариант >>
35.
Разумен център
,
МОК
, София, 24.6.1932г.,
Иначе, колкото и книги да четете, колкото и да цитирате
Шекспир
, Гьоте и други писатели и учени, пак гладни ще ходите.
Питате: Коя е причината за обезсърчаването? – Научният прах. Той е потребен за образуването на дъждовните капки. Тъй щото, ако не може да го използувате за друго нещо, създайте поне водни капки от него. Всяка прашинка да образува капка.
Иначе, колкото и книги да четете, колкото и да цитирате
Шекспир
, Гьоте и други писатели и учени, пак гладни ще ходите.
Един ученик отишъл при един адепт с молба да го научи по-главните формули на заклинанието. Адептът му преподал много формули, за което ученикът заплатил нужната сума и тръгнал в света да прилага наученото и да види силата, която се крие във формулите. Още веднага той срещнал мечка в гората. Изговорил една от формулите, втора, трета и като не могъл да отстрани мечката от пътя си, хвърлил се върху нея, хванал я за ушите и започнал да се бори. Най-после, като се справил с мечката, казал: Криво ме е учил адептът.
към беседата >>
Казваш: Така казва
Шекспир
, така казва Гьоте, така казват най-новите изследвания.
(втори вариант)
В науката се доказва, че без прах капка не става. Всяка една капка трябва да има микроскопическа прашинка и чрез нея капката ще падне. Природата казва: Че ако друго нещо не може да направите, поне научния прах да направите на дъжд. Аз считам, че всички хора може да направят научния прах. Защо четеш книги, тогава ти създаваш научен прах.
Казваш: Така казва
Шекспир
, така казва Гьоте, така казват най-новите изследвания.
Хубаво, най-новите изследвания знаеш, но оставаш гладен. Цитирате Гьоте, но не помага. Тези хора трябва да ти дадат да ядеш, трябва да имате нещо ефикасно в света. Ще ви приведа един анекдот и с него ще свърша. Един ученик ходил при един адепт да учи заклинанието.
към втори вариант >>
36.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както
Шекспир
е казал някога: „To be or not to be“, т.е.
Мнозина гледат на малкото любовно чувство с пренебрежение и казват: „Дребна работа е това! “ Те разчитат на големи работи, без да знаят, че големите работи са тежест за човека. Запитайте онзи голям, силен кон какво е придобил, след като е носил цял живот големи, тежки товари? Запитайте крупния търговец какво е придобил, след като цял живот е влизал в големи предприятия? Запитайте видния писател какво е придобил, след като цял живот е писал велики работи?
Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както
Шекспир
е казал някога: „To be or not to be“, т.е.
да съм или да не съм. Аз бих превел това изречение в следния смисъл: да съм голям кон и да нося голям товар, или да съм малък кон и да нося малък товар? Да съм голям търговец и да се заемам с големи предприятия, или да съм малък търговец и да се занимавам с малки операции? Да съм велик писател и поет и да пиша само грандиозни работи, или да съм малък писател и поет и да възпявам малкото в живота? Казвам: всичко се състои в приложението.
към беседата >>
37.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой,
Шекспир
, Гьоте и все търсиха отрицателните страни.
(втори вариант)
Какво е недоизказаното? Какво му е липсвало на този пророк? Това, което на Иеремия е липсвало, аз имам ли го? И ако и на мене липсва, тогава и аз съм като Иеремия. И тогава и вие вървите по една низходяща линия.
В България, като се отвориха гимназиите, всички ученици имаха желание да четат биографиите на великите хора: Шилер, Пушкин, Толстой,
Шекспир
, Гьоте и все търсиха отрицателните страни.
Търсиха какви отрицателни страни е имал еди кой си поет и писател. И казваха: „И аз ги имам.“ Чете друг писател и види някоя отрицателна черта, казва: „И аз я имам.“ И той имал всички отрицателни качества на великите хора. Обратната страна: Толстой има самоотрицанието да напусне своите възгледи, да напусне своите възгледи, да хване новите. Имам ли аз това качество? Има една страна в Толстоя, която аз харесвам.
към втори вариант >>
38.
Трите първични принципа. Елементи в живота
,
ООК
, София, 4.10.1933г.,
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате
Шекспир
, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем да злоупотребим със знанието. Даже и доброто, което имаме, и с него можем да злоупотребим в света. Та именно в сегашния живот нас ни трябват хора в света. Представете си, че вие се намирате в едно здание, горе в планината. Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги.
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате
Шекспир
, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Казвате, как трябва да се живее. Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба. Ходите, разхождате се, но мислите: „Да има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може да се върнете назад за кибрит. Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът си носи една кибритена кутия и влиза. – „Добър ден, той казва, какво правите?
към беседата >>
39.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на
Шекспир
) – ще цитират от
Шекспир
, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски.
Но като я обичаш, по-добър ангел в света не съм виждал от нея. Казвате, че туй не е религиозно, тъй не се говори. Ще ме извините, тогава аз си позволявам известни волности. В логиката има вметнати предложения. Цитират от някой учен автор, от някой поет, от някой законник, от някой философ, от някой историк.
Има какви ли не цитати: „пар екселанс“ (par excellence (фр.) – в най-висока степен, истински, съществено.), „ту би ор нот ту би“ (To be or not to be… (англ.) – „Да бъдеш или да не бъдеш…“, началото на най-известния монолог на Хамлет от едноименната пиеса на
Шекспир
) – ще цитират от
Шекспир
, за да се покаже, че знае английски, научил малко английски.
Или да покаже, че знае малко френски, цитира: „пар екселанс“, после казва: „фет-акомпли“ (fait accompli (фр.) – свършен факт.). Сега, тези състояния спадат към един живот. Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число, като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки.
към беседата >>
40.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Някой декламира из
Шекспир
или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам.
Любовта се облича. Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл. И човекът на любовта не се бои. Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо. И онзи, с когото ходи любовта, той не може да бъде болен.
Някой декламира из
Шекспир
или декламира от някой друг автор, но това, което той декламира, не е негово, той го е взел оттук-оттам.
Някой проповедник цяла седмица оттук-оттам вземе и сглобява една проповед. Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота, да се види какво може да донесе. Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва да бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може да влезе в Царството Божие. Какво е разбирал Славейков под думата "пари"? Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост - да.
към беседата >>
41.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Един актьор представя на сцената пиеса от
Шекспир
, например „Хамлет“.
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете речта си към апашите. Представете си, че са ви хванали, представете си, че сте в ръцете на апашите. Ти си милионер. Коя е основната идея, с която трябва да започнеш при апашите? Представете си, че работата е сериозна.
Един актьор представя на сцената пиеса от
Шекспир
, например „Хамлет“.
Каква е основната идея на пиесата? Как започва Хамлет? Играли ли сте Хамлет? (Не съм.) Учителя се обръща към един брат: Играли ли сте в пиесата „Българската Геновева“? (Не съм играл.) Един баща обичал да казва на сина си: „Синко, от тебе човек няма да стане.“ Той говори по български.
към беседата >>
42.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
Двама италианци искали да посветят една своя книга на английския писател Бернард Шоу, на
Шекспир
и на още един английски виден писател, обаче, Бернард Шоу им казал: Аз съм англичанин и не искам да имам такава привилегия.
Следователно, всички блага, които ще ви се дадат от хората, ще бъдат само половината от онова, което някога вие сте дали. Те ще изядат половината, а другата половина ще ви дадат. Като ги запитате: Де е цялото, те ще ви отговорят: Оставете тази работа настрана, не питайте за нея. Питам: При такова състояние може ли да има едно разумно разрешение на всички въпроси от органически, психически, обществен и политически характер? В политическия живот сега не може да се говори за политика.
Двама италианци искали да посветят една своя книга на английския писател Бернард Шоу, на
Шекспир
и на още един английски виден писател, обаче, Бернард Шоу им казал: Аз съм англичанин и не искам да имам такава привилегия.
Щом изключвате всички останали английски писатели, изхвърлете и мене. Аз съм англичанин и не мога да се откажа от своя народ. Питам тогава: Ако един англичанин не иска да се откаже от своя народ, трябва ли ние, хората, да се откажем от разумното в себе си? Трябва ли да се откажем от човечеството? Какъв е произходът на човека?
към беседата >>
43.
Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота
,
УС
, София, 14.3.1937г.,
Може да играете ролята на Отело, главният герой на една
Шекспирова
трагедия.
Ако слънцето не е изгряло, петелът не кукурига. Щом залязва слънцето, петелът пак кукурига. Сега, да оставим настрана живота на петела, но опишете каква роля играете вие на житейската сцена. Във вашия личен живот вие сте Иван, Драган или Стоян, но щом излезете на житейската сцена, не сте нито Иван, нито Драган, нито Стоян. Там играете някаква специфична роля.
Може да играете ролята на Отело, главният герой на една
Шекспирова
трагедия.
Като актьор в живота, човек трябва да бъде разумен. Казвате: „Трябва да вярваме в Христа“. – Вие вярвате, но постоянно се дуелирате с Него. По няколко пъти на ден се запитвате: „Къде ще ни изведе Христос? Защо съм тръгнал след Него?
към беседата >>
Вие играете ролята на Отелло, един от героите на
Шекспирова
драма.
(втори вариант)
Когато изгрее Слънцето, петелът казва: Кукуригу, днес господарят ще бие господарката. Казвате: Защо петелът пее? Сега аз оставям настрана живота на петела, но казвам: Опишете, каква роля вие играете. Вие играете роля като хора, но на сцената на самия живот. Щом излезете на сцената, вие не сте вече нито Иван, нито Драган, нито Стоян, но играете роля някаква.
Вие играете ролята на Отелло, един от героите на
Шекспирова
драма.
Та като актьор човек трябва да бъде разумен. Казвате: Не трябва да вярваме в Христа. Че вие вярвате в Христа, вие постоянно се дуелирате с Него. Вие се осъмнявате по десет пъти на ден. Казвате: Къде ще ни изведе Той?
към втори вариант >>
44.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 13.6.1937г.,
После ще кажете: „Да видим този герой, който играл тази роля.“ Тогава ще се намерите в положението на онзи актьор, който играл в Цариград, играл една роля от
Шекспира
, една от неговите драми, мисля „Отело“ е била, и като гледал турчинът ония работи, на другия ден казал на актьора: „Ти ли забърка ония каши снощи?
Казвам: Ти искаш да бъдеш щастлив. Трябва да имаш или първия закон – Любовта на Бога, или за да бъдеш щастлив, трябва да имаш втория закон на Бога – Любов към ближния. Ако в света няма едного да обичаш, да бъдеш проводник на Божията любов... Цяла история има. Вие мислите, че любовта, която имате на Земята... Щом влезете в невидимия свят, цяла история ще има за всеки едного от вас, ще има един роман написан: каква е била любовта ви, дали е била искрена или не е била – всичко туй написано в подробности. Всички тайни един ден ще видите на кино, като герой с името му.
После ще кажете: „Да видим този герой, който играл тази роля.“ Тогава ще се намерите в положението на онзи актьор, който играл в Цариград, играл една роля от
Шекспира
, една от неговите драми, мисля „Отело“ е била, и като гледал турчинът ония работи, на другия ден казал на актьора: „Ти ли забърка ония каши снощи?
“ Всякога, когато ние не разбираме нещата, създаваме своето нещастие в света. Ние търсим причината. Че причината е била в Ева. Ева създаде своето нещастие, така е.
към беседата >>
45.
Бал маске
,
НБ
, София, 3.10.1937г.,
Едно време българските ученици, като изучавали гениалните писатели, като
Шекспир
, Гьоте, Гогол и др., те намирали техните недостатъци и казвали, че приличат на тях.
Обикновеният човек може да се съмнява, това е гениално. Обикновеният човек може да те подозира – това е гениално. Обикновеният човек може да те излъже, това е гениално. Обикновеният човек може да се маскира и това е гениално. В това отношение обикновените хора са гениални.
Едно време българските ученици, като изучавали гениалните писатели, като
Шекспир
, Гьоте, Гогол и др., те намирали техните недостатъци и казвали, че приличат на тях.
Да бъдеш гениален по причина на някои свои недостатъци, това не е никаква гениалност. Талантливите и гениалните ученици мислят малко по-другояче. Това е цяла наука. Сега, от научно гледище, трябва да се изучи защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето.
към беседата >>
46.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Например
Шекспир
е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
Той се е научил да говори, богат речник има. Английският речник е от 25 хиляди думи. Разни технически думи. Ние говорим обикновено с 1500 или 2000 думи. Хора, които са употребявали най-много думи.
Например
Шекспир
е употребил 16 хиляди думи, други 8 хиляди, 6 хиляди.
Сега, понякой път казвате, че много можем да говорим. Колко думи знаете сега? – Има ли някой от вас да знае 10 хиляди, 20 хиляди думи? При това вие се спирате и казвате: „Какво трябва да се работи в света? “ Виж, петелът научил да кукурига.
към беседата >>
47.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
В турско време давали една от драмите на
Шекспира
, та един турчин, като гледал как се развиват действията и видял, каква роля играл Яго, на сутринта го видял в града и го запитал: „Яго, ти ли забърка снощи тази каша?
Не е такъв. Онзи, който играе ролята на крадец, крадец ли е? Не е крадец. Това са само роли, които човек привидно играе. Често едно се представя, а друго се разбира.
В турско време давали една от драмите на
Шекспира
, та един турчин, като гледал как се развиват действията и видял, каква роля играл Яго, на сутринта го видял в града и го запитал: „Яго, ти ли забърка снощи тази каша?
Как не те беше срам да забъркаш такава каша? “ Та онова, което сега става в света, до известна степен не е реално. Това е едно преставление, на което ние сме актьорите. Като наблюдавам как хората играят ролите си на земята, мога да кажа, че те изпълняват ролите си много добре. Като гредам как плачат, те плачат от сърце.
към беседата >>
48.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
В английския език
Шекспир
употребил най-много думи – 16 000 думи; Милтон – 10 000 думи.
Можете да кажете „Аз много знам“. Не е верно. Ти можеш да кажеш „Аз много знам. Имам култура“. Колко думи употребяваш при говоренето (на) български?
В английския език
Шекспир
употребил най-много думи – 16 000 думи; Милтон – 10 000 думи.
Един съвременен оратор употребява около 4000 думи. А пък обикновените хора в разговор употребяват 1000–1500–2000 думи. Сега можете ли тия 1000 думи, които употребявате, можете ли тия думи да ги кажете една след друга както в речника? Не можете да ги кажете. Говорите с хиляда думи, но не ги знаете.
към беседата >>
49.
Нови пътища
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1938г.,
Някога, в миналото, в Цариград са давали за пръв път пиесата „Отело" от
Шекспира
.
Всеки човек е актьор, който играе някаква роля в великата драма на живота. От него се иска едно: да изучи ролята си и да я играе добре. Дали е цар или слуга, той еднакво трябва да заляга за ролята си, да я изучава и да играе с любов. От ролята на човека не може да се съди, дали той е добър или лош. Някой може да играе ролята на крадец, на престъпник, без да е лош човек.
Някога, в миналото, в Цариград са давали за пръв път пиесата „Отело" от
Шекспира
.
Един турчин гледал тази пиеса и се възмутил от подлата роля на Яго. Като го видял на другия ден в града, той го спрял и гневно му казал: Защо забърка тази каша снощи? Турчинът се ядосал толкова много от ролята на Яго, че не могъл да я отдели от самия човек. Човек е изпратен на земята да изиграе някаква роля, от която трябва да научи нещо. Играйте добре ролите си, без да роптаете.
към беседата >>
50.
Ще го поставя над всички си имот
,
НБ
, София, 15.1.1939г.,
Най-плодовитият писател, който си е служил с най-много думи в езика, това е
Шекспир
.
Вие минавате за учен човек, но знаете ли за да придобиете това знание колко души са работили преди вас? Ще каже някой, че знае френски. Той учи френски, не знае още езика, както трябва. Знае ли, колко души са работили за създаването на френския език? Той знае 3–4 хиляди думи френски, а колко още има не знае.
Най-плодовитият писател, който си е служил с най-много думи в езика, това е
Шекспир
.
Той е употребявал около 16 хиляди думи. Милтон си е служил с около 10 хиляди думи. А останалите хора си служат най-много с 3–4–5 хиляди думи. И с тези 4–5 хиляди думи, те казват, че знаят френски или немски език. Някой едва говори немски и ме пита, зная ли аз немски.
към беседата >>
51.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Един от английските писатели –
Шекспир
, е приложил този образ малко по-другояче.
Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е турена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.
Един от английските писатели –
Шекспир
, е приложил този образ малко по-другояче.
Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец се условил, че онзи, който му дължи, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоявал, казвал: Законът трябва да се изпълни – един килограм месо трябва да се отреже. Но казал той: Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко.
към беседата >>
52.
Господари на външния и вътрешния живот
,
ООК
, София, 5.4.1939г.,
Шекспир
– най-учения е употребил 16 хиляди.
Значи радиуса или дълбочината на слънцето е 400 хиляди километра. Та казвам, бездънното е това. А ние считаме това понятие за нещо неопределено. Казваме: „Той е много учен човек.“ – Учен човек! Колко думи знае?
Шекспир
– най-учения е употребил 16 хиляди.
А Милтон – 10 хиляди. А пък обикновените писатели – по четири хиляди употребяват. А пък обикновените хора, някои от тях, си служат с 2000 думи. За някой оратор казват, че много добре знаел езика. Значи две–три хиляди думи.
към беседата >>
53.
Силата на човека
,
УС
, София, 21.5.1939г.,
И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от
Шекспир
.
Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това.
И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от
Шекспир
.
Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен. Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята.
към беседата >>
54.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от
Шекспир
с прочутото изречение „To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“).
А пък ако целият ти живот само те укоряват, ти ще станеш само на мухъл. Всичко в тебе ще стане само на мухъл. И всичко ще почне да гние. Когато те укоряват хората, ти не знаеш кого укоряват. Например ти си актьор, играеш известна роля на сцената.
Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от
Шекспир
с прочутото изречение „To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“).
Питам: Кого укоряват? Ти не си Стоян, Драган, Петко, Иван, но играеш някоя роля с това име. Например ролята на Иванко. И хората те укоряват като Иванко в тази драма или трагедия. Защото драмата и трагедията се отличават по две неща.
към беседата >>
55.
Става истина
,
НБ
, София, 3.3.1940г.,
На Земята най-богатия език е на
Шекспира
, който е писал петнадесет хиляди думи.
Тогава ще разбереш смисъла, разнообразието, красотата, хубостта, всичките светове. Като посетиш, ще видиш, че е толкоз разнообразен светът, толкоз умни и добри същества има, че заслужава да се живее. Ще напуснеш дребнавите работи на Земята и ще кажеш: Туй разбирам, „Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава“, която има да се открие за човешката душа, свободно да пътува през вселената, навсякъде, да бъде гражданин със свободен билет, да знаеш езика и да изучиш всичките слънчеви системи. Най-малко дванадесет езика ще знаеш – тия първоначални езици на природата. Всеки един език ще съдържа по двайсет и пет милиона думи.
На Земята най-богатия език е на
Шекспира
, който е писал петнадесет хиляди думи.
Милтон има десет хиляди. След него идват осем хиляди, шест хиляди, пет, четири хиляди, а обикновените хора си служат с хиляда–две хиляди думи, а още по-обикновените – с петстотин думи: речи, кажи, направи туй. Сега, има една мощност в думите. Божественият език, той произтича от един свят, който е абсолютен. Има един свят, който е образ на всички други светове.
към беседата >>
56.
Становище на живота
,
НБ
, София, 16.6.1940г.,
Вие знаете един
Шекспир
, но не само един
Шекспир
, много
Шекспировци
, Байроновци, Волтеровци, Пушкиновци и други има.
Аз виждам, че някои, които от двадесет години са умрели, а сега са се върнали да живеят. Друг някой преди петдесет години е умрял и сега наново се е върнал. Но те са забравили това. Няма човек на Земята, който да не е живял, да не е заминал за онзи свят и да не се е върнал отново. Цялата история е пълна с такива случаи.
Вие знаете един
Шекспир
, но не само един
Шекспир
, много
Шекспировци
, Байроновци, Волтеровци, Пушкиновци и други има.
Пушкин е едно колективно име, това са група от духове, те са десет, петнадесет, двадесет, до сто хиляди на едно място. Това е все Пушкин. Тъй щото, когато казват „Пушкин“, знайте, че това са много лица, а не само един човек. И Христос е сбор от милиони същества на Земята. Та, като казваме „Христос“, разбираме сбор от много Разумни същества, които имат един стремеж.
към беседата >>
57.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
По-добър писател, по-знаменит от
Шекспира
, от Шилера има ли?
Животът почива върху един закон на любовта, върху един закон на мъдростта, върху един закон на истината. Ако ти не разбираш закона на любовта, ако ти не разбираш закона на мъдростта и ако ти не разбираш закона на истината, не може да живееш. Щом не разбираш, тогава иде смъртта, иде ограничението. Ако четете Толстой, той се намира в такова едно противоречие. „Учен човек бях, какво съм добил аз, по какво се отличавам?
По-добър писател, по-знаменит от
Шекспира
, от Шилера има ли?
Какво от това? Ти си нещастен човек. Писател си, но страдаш, неспокоен си. На хората им давам, на себе си не може да дам. Хората искам да възпитавам как да бъдат щастливи, пък аз сам съм нещастен.“
към беседата >>
58.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Среща един турчин, който гледал драмата на
Шекспир
„Отело“.
Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва.
Среща един турчин, който гледал драмата на
Шекспир
„Отело“.
И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля. Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве.
към беседата >>
59.
Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки
,
ООК
, София, 9.7.1941г.,
Шекспиръ
е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди.
Въ какво седи слабата паметь? Какъ ще го обясните? Нѣкой казва: „Азъ много помнѣхъ, сега не помня“. Вие, които говорите, съ колко думи говорите? Всичкитѣ списатели не употрѣбяватъ еднакви думи.
Шекспиръ
е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди.
Когато четете Шекспиръ, трѣбва много думи да търсите въ речника. Той употрѣбява нѣкои думи, на които вие не знаете значението. Да кажемъ вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината кѫде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича отъ нервната система на мозъка, може да произтича отъ симпатичната нервна система на тѣлото. Центърътъ на симпатичната нервна система се намира надъ пѫпа на човѣка отгоре.
към беседата >>
Когато четете
Шекспиръ
, трѣбва много думи да търсите въ речника.
Какъ ще го обясните? Нѣкой казва: „Азъ много помнѣхъ, сега не помня“. Вие, които говорите, съ колко думи говорите? Всичкитѣ списатели не употрѣбяватъ еднакви думи. Шекспиръ е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди.
Когато четете
Шекспиръ
, трѣбва много думи да търсите въ речника.
Той употрѣбява нѣкои думи, на които вие не знаете значението. Да кажемъ вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината кѫде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича отъ нервната система на мозъка, може да произтича отъ симпатичната нервна система на тѣлото. Центърътъ на симпатичната нервна система се намира надъ пѫпа на човѣка отгоре. Той е стомашниятъ мозъкъ, който се занимава съ низшитѣ функции на храносмилането.
към беседата >>
Шекспир
е употребил около 12 хиляди, Милтон – около 8 хиляди.
(втори вариант)
В какво седи слабата памет? Как ще го обясните? Някой казва: „Аз много помнех, сега не помня”. Вие, които говорите, с колко думи говорите? Всичките списатели не употребяват еднакви думи.
Шекспир
е употребил около 12 хиляди, Милтон – около 8 хиляди.
Когато четете Шекспир, трябва много думи да търсите в речника. Той употребява някои думи, на които вие не знаете значението. Да кажем вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината къде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича от нервната система на мозъка, може да произтича от симпатичната нервна система* на тялото. Центърът на симпатичната нервна система се намира над пъпа на човека отгоре.
към втори вариант >>
Когато четете
Шекспир
, трябва много думи да търсите в речника.
(втори вариант)
Как ще го обясните? Някой казва: „Аз много помнех, сега не помня”. Вие, които говорите, с колко думи говорите? Всичките списатели не употребяват еднакви думи. Шекспир е употребил около 12 хиляди, Милтон – около 8 хиляди.
Когато четете
Шекспир
, трябва много думи да търсите в речника.
Той употребява някои думи, на които вие не знаете значението. Да кажем вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината къде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича от нервната система на мозъка, може да произтича от симпатичната нервна система* на тялото. Центърът на симпатичната нервна система се намира над пъпа на човека отгоре. Той е стомашният мозък, който се занимава с нисшите функции на храносмилането.
към втори вариант >>
60.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
Шекспир
– с 15 хиляди.
Тя не знае броя им, нито ги познава и различава едно от друго. Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи.
Шекспир
– с 15 хиляди.
Даже англичаните, като четат Шекспир, си служат с речник – не знаят всички думи. Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите?
към беседата >>
Даже англичаните, като четат
Шекспир
, си служат с речник – не знаят всички думи.
Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи. Шекспир – с 15 хиляди.
Даже англичаните, като четат
Шекспир
, си служат с речник – не знаят всички думи.
Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Милтън е оперирал с 8 хиляди думи, десет хиляди думи,
Шекспир
до петнадесет хиляди.
(втори вариант)
Четете някой път, да видите колко думи знаете, колко думи може да си спомните. Пребройте колко думи знаете. Някои хиляда ще напишат, някои хиляда и петстотин, някои две хиляди, някои три хиляди, някои четири хиляди. Обикновените хора обикновено до четири хиляди думи оперират. Писателите оперират с шест, седем, осем хиляди.
Милтън е оперирал с 8 хиляди думи, десет хиляди думи,
Шекспир
до петнадесет хиляди.
Много англичани, като четат сега Шекспир, вземат речника да четат. С хиляда думи, като се пише, тази реч е обикновена. Та казвам, най-първо трябва да се изучава средата, в която живеете. Да кажем, отслабват ви очите. Очите отслабват от неправилни мисли, очите отслабват от неправилни чувства, очите отслабват от неправилни чувства и постъпки.
към втори вариант >>
Много англичани, като четат сега
Шекспир
, вземат речника да четат.
(втори вариант)
Пребройте колко думи знаете. Някои хиляда ще напишат, някои хиляда и петстотин, някои две хиляди, някои три хиляди, някои четири хиляди. Обикновените хора обикновено до четири хиляди думи оперират. Писателите оперират с шест, седем, осем хиляди. Милтън е оперирал с 8 хиляди думи, десет хиляди думи, Шекспир до петнадесет хиляди.
Много англичани, като четат сега
Шекспир
, вземат речника да четат.
С хиляда думи, като се пише, тази реч е обикновена. Та казвам, най-първо трябва да се изучава средата, в която живеете. Да кажем, отслабват ви очите. Очите отслабват от неправилни мисли, очите отслабват от неправилни чувства, очите отслабват от неправилни чувства и постъпки. Очите отслабват от неправилна обхода.
към втори вариант >>
61.
Факти, закони, принципи
,
ООК
, София, 23.9.1942г.,
Шекспир
е лош човек на физическото поле.
Като се критикуваме, трябва да изучаваме характерите. Казвате: „Той е лош човек“. Какво значи лош? Материалист. Лошото в лошия човек е в ш-то. Уйлям като кажеш, лош човек е.
Шекспир
е лош човек на физическото поле.
Шекспир като описва в какво седят драмите, я виж, как ги описва. Колко находчив е онзи евреин. Нали има една драма. (Шейлок във „Венецианският евреин“.)* Сутрин като станем, от света на принципите да влезем в света на законите и от света на законите да влезем в света на фактите.
към беседата >>
Шекспир
като описва в какво седят драмите, я виж, как ги описва.
Казвате: „Той е лош човек“. Какво значи лош? Материалист. Лошото в лошия човек е в ш-то. Уйлям като кажеш, лош човек е. Шекспир е лош човек на физическото поле.
Шекспир
като описва в какво седят драмите, я виж, как ги описва.
Колко находчив е онзи евреин. Нали има една драма. (Шейлок във „Венецианският евреин“.)* Сутрин като станем, от света на принципите да влезем в света на законите и от света на законите да влезем в света на фактите. Вечерно време от света на фактите, да се качим в света на законите и в света на принципите.
към беседата >>
62.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Казват, че
Шекспир
е употребил 15 000 думи.
Ако речеш да изучиш имената им, колко години ще ти вземе, да научиш десет милиона имена? Тебе ти трябват най-малко сто прераждания. Колко думи човек може да изучи в един живот? Ние, съвременните хора, казваме, че сме богати в речта. Някои имат богата реч.
Казват, че
Шекспир
е употребил 15 000 думи.
За Милтън казват, че е употребил 8000 думи, други по пет–шест хиляди, други по три–четири, а обикновените хора едва с 1200 думи си служат. Един човек, който си служи с 1200 думи, какво богатство има? Даже ако има две, три, четири, пет, даже и десет хиляди, какво богатство е това? Вземете даже такъв един богат речник, какъвто имат англичаните. Те имат двеста и петдесет корена, от които са произлезли всичките думи.
към беседата >>
63.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Сега всеки може да цитира – цитираш едно изречение от
Шекспира
или цитираш едно изречение от Гьоте, или от Платон, или от Сократ.
Вярваме, но в какво вярваме – и ние не знаем. Ние мязаме на онази мома, която се е влюбила в някой момък и тя мисли, че той я обича, пък той няма хабер за нея. Тя пише писма и мисли, че писмата са се изгубили, понеже няма никакъв отговор. Някой певец все пее, но вестниците не пишат за него. Той мисли, че е знаменит.
Сега всеки може да цитира – цитираш едно изречение от
Шекспира
или цитираш едно изречение от Гьоте, или от Платон, или от Сократ.
Хубаво е да цитира човек, то е развлечение. Един певец изпее една песен – той цитира една песен. Но някоя хубава песен да даде. Някои песни са консервирани. Някои са станали доста сухи.
към беседата >>
64.
Сила и слабост
,
УС
, София, 13.6.1943г.,
Нали знаете онази драма на
Шекспир
, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко.
Нали знаете онази драма на
Шекспир
, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора. Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването.
към беседата >>
65.
Закон и свобода
,
НБ
, София, 25.7.1943г.,
В какво седи величието на Сократа, в какво седи величието на Платона, в какво седи величието на Аристотеля, величието на Канта, или на
Шекспира
, или на Байрона?
Вие се намирате в един свят. Дошли сте тук на Земята и откъде идете, не знаете и къде ще идете, пак не знаете. Защо живеете, не знаете и къде живеете, не знаете. Човек е като някое цвете – цъфне и след време изчезне. На това цвете турят един паметник и казват: „Тук е живял един велик човек.“ Никакъв велик човек не е живял, ни сянка от величие няма.
В какво седи величието на Сократа, в какво седи величието на Платона, в какво седи величието на Аристотеля, величието на Канта, или на
Шекспира
, или на Байрона?
Все велики хора – в какво седи величието им? Ние трябва да имаме една ясна представа за величието. Казвате: „Що е величие? “ Величие, което няма отношение към нас, нас не ни интересува. Светлина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна.
към беседата >>
НАГОРЕ