Търсене в текстове за 'Шекспир'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот.
Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав".
„Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета).
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Какъв дълбок образ ни рисува всред трагикомедията на живота в „Укротяване на опърничавата" от Шекспир!
Той има също тънък, пресметлив ум. Той е също крайно сръчен, ловък, находчив. Хармоничните линии на ръката му, чертите на неговото лице и изразът му, говорят красноречиво за тези качества на човешката живост, съставящи главна част от неговото естество. Наред с всичко у Файрбанкс има и голяма дълбочина. Какво просветление настъпва у „Багдатския крадец"! Какъв дълбок образ ни рисува всред трагикомедията на живота в „Укротяване на опърничавата" от Шекспир! От характерологично гледище, тези жизнено динамични углъбени типове са двигателни фактори в живота.
към текста >>

4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

5. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм.
Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и сляпо човечество. Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален.
към текста >>

6. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми.
Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители.
към текста >>

7. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир.
Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи. Прилагайки закона за аналогията, ние можем да узнаем в коя част от космичния цикъл се намира нашето време; какви специални характерни черти ние развиваме сега и какво трябва да правим за да ги засилим. Ний можем да узнаем признаците на идващото „Ново време“ и да очакваме неговото идване чрез съзнателно подготвяне на тези способности и сили, които тогава трябва да се развият. По такъв начин -ние ще станем годни да извършваме пионерската работа, не заради славата да бъдем начело, но за да можем да помогнем на тия, които се нуждаят от помощ. Най-после, познаването на законите за цикъла по отношение усилването и отслабването на планетните влияния ще ни даде възможност да използваме вълната на „прилива“. „Има един прилив в делата на човека, който, ако бъде последван, ни води към щастие" — казва Шекспир. Ако това е вярно за материалните неща, не е ли то също така вярно и за духовната страна на живота? Изучаването на астрологията ни показва, че приливите и отливите на планетните влияния могат да бъдат математически изчислени и техните ползотворни и добри възможности напълно предвидени. Следователно много ясно е, че ние трябва да използваме прилива за да посеем тези семена в характера и съдбата си, които при отлива ще ни дадат богата жътва. С други думи, ние ще знаем кога и как ще имаме благоприятни условия и ще можем да ги използваме, а също — ще знаем времето, когато условията не са благо приятни. Закона за цикъла работи, независимо от това дали ние го познаваме или не.
към текста >>

8. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макбет, от Шекспир.
Караславов и др. Редакгор Б. Големанов, Есперантски Дом, ул. Алабин 50, София. Цената на вестника е 2 лв. Макбет, от Шекспир. превод на Г. Жечев, цена 10 лв. № 1 от библиотека „Световни писатели“, която ще даде на евтини цени и с нови преводи, класическите творби в световната литература. Суми в гербови марки на адрес: Г. Жечев, ул. Л.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като починем от Джордано Бруно, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Галилей, Коперник, Кеплер, Нютон, Шекспир — Бекон, Спиноза, Гьоте, Шилер, Лайбниц — и всички велики светила на западната мисъл — са били, кои съзнателно, кои несъзнателно, във връзка с посветените от тази школа.
В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася. От тази школа, чиито посветени и днес работят на Запад, имаме много ценно знание и литература, които ни разкриват дълбините и величието на Космоса и възможностите и мощта на човешкия дух. Като център на школата е великия Божествен Дух — Христос — който винаги е бил върхове ръководител и покровител на школата. Задачата на този клон, но тази школа, е била да посочи на човечеството методите, по които да се приложи Божественото учение. От посветените на тази школа са били вдъхновени всички научни и културни работници от Ренесанса до наши дни. Като починем от Джордано Бруно, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Галилей, Коперник, Кеплер, Нютон, Шекспир — Бекон, Спиноза, Гьоте, Шилер, Лайбниц — и всички велики светила на западната мисъл — са били, кои съзнателно, кои несъзнателно, във връзка с посветените от тази школа. Все под ръководството на тази велика школа са работили и алхимиците от средните векове, между които най-известни стигнали до нас са имената и съчиненията на Парацелз и Хенри Кунрат, които са били в съзнателна връзка с школата. Под същият импулс са работили и Яков Бьоме и Сведенборг. В по-ново време под нейно ръководство се развиват и работят школите на Сент Мартен и Сент Ив. Далвейдър във Франция, от които имаме останала много ценна литература. За отбелязване като ученик от школата на Далвейдър е Папюс, от когото също така има много и ценни съчинения.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добре известно е, че Шекспир, за целите на драматическата постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове.
За тези, които се занимават с изучаването на религията, се създава едно трагично положение: те са заобиколни с хиляди непонятни за тях символи: но още по-печално е това, че те изобщо са забравили, че някога тия символи са имали някакъв друг смисъл, вън от наивното, съчинено от самите тях тълкувание. Преди всичко, ние трябва да разберем, че всички свещени писания са запечатани със седем печата. С други думи, трябва да разполагаме със седем тълкувания, за да разберем, в цялата му пълнота, значението на ония древни философски откровения, които ние наричаме свещени писания. Писанието не е дадено като история. Този, който го разбира буквално, разбира най-малко от него. Добре известно е, че Шекспир, за целите на драматическата постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове. Шекспир е писал не история, а драма. Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията.
към текста >>

Шекспир е писал не история, а драма.
Преди всичко, ние трябва да разберем, че всички свещени писания са запечатани със седем печата. С други думи, трябва да разполагаме със седем тълкувания, за да разберем, в цялата му пълнота, значението на ония древни философски откровения, които ние наричаме свещени писания. Писанието не е дадено като история. Този, който го разбира буквално, разбира най-малко от него. Добре известно е, че Шекспир, за целите на драматическата постройка, е събирал в едно действие хора, отдалечени исторически с векове. Шекспир е писал не история, а драма. Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията. Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни.
към текста >>

И това не е направено случайно, а съзнателно, Защото, както Шекспир си позволява известна свобода по отношение на историята, с цел да изтъкне някои истини, то също така и в думите на Христа имаме една външна страна, която не е толкова съществена, и една вътрешна скрита страна, която изразява вечни истини и процеси в живота.
Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията. Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни. И това не е направено случайно, а съзнателно, Защото, както Шекспир си позволява известна свобода по отношение на историята, с цел да изтъкне някои истини, то също така и в думите на Христа имаме една външна страна, която не е толкова съществена, и една вътрешна скрита страна, която изразява вечни истини и процеси в живота. Като знаем това, лесно ще разберем, че Свещените писания — това са една вечна история, която не се отнася само към един народ или към дадено време, а ни рисува процеси в живота, които не са ограничени във времето и пространството така, както пръв поглед изглеждат. М. П. Хол МОРАЛЪТ Моралът е всякога и за всички един и същ; той не се изменя. А това, което хората наричат относителен морал, то не е морал, а е само едно човешко разбиране за морала. Ще се спра върху морала, който се отнася до половия живот, защото тук ний много се греши и най-често се употребяват думите: морално и неморално.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“.
Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила. С илюстрации. 2. БИБЛ. „ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“. Макбет, от Шекспир. преведе от оригинала С. Калименов. Сид, от Корней, преведе от оригинала Н. Николаев Тартюф, от Молиер, преведе от оригинала Мих. Въгленов. Бранд, драматична поема от Ибсен.
към текста >>

Макбет, от Шекспир.
Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила. С илюстрации. 2. БИБЛ. „ВСЕМИРНА ЛИТЕРАТУРА“ Хамлет, от Шекспир преведе от оригинала Сава Калименов, със статия „Величието на Шекспира“. Макбет, от Шекспир. преведе от оригинала С. Калименов. Сид, от Корней, преведе от оригинала Н. Николаев Тартюф, от Молиер, преведе от оригинала Мих. Въгленов. Бранд, драматична поема от Ибсен. Вилхелм Тел, от Шилер, преведе от оригинала Д-р Николаев.
към текста >>

12. -

Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов.
Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение.
Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили. Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно. Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото место в Сан-Мартен.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шекспир: „Юлий Цезар“).
Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“). В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове. В 1598 г. Баптиста Порта публикува в Неапол една брошура, озаглавена: „За човешката физиономия“, поради което той се счита за основател на модерната физиогномия. В 1778 г. се появи великолепното съчинение на Лафатер, което, преведено на всички европейски езици, привлече вниманието на целия свет към този предмет.
към текста >>

Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел!
Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.
Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице.
Приложеният портрет на актрисата Рашел (фиг. 10) е пример на пириформено лице и умствен темперамент. Този темперамент и тая форма на лице показват голяма активност на мозъка и нервната система. Както казахме в главата за темпераментите, мислите са бързи, чувствата остри, въображението живо и блестящо. Това е формата на литераторите, на артистите и, особено, на поетите. Шекспир, Чосер, Спенсер, Тасо, Дайте, Сервантес, Монтен, Мадам Женлис, Рожер, Уърдсуърт, ТенисОн, Пое, Мацини, Рубенс, Флаксман, Хораци Верне, Олстън, Кол и Чърч представляват забележителни примери на тая форма на лице. В своята типична форма, пириформеното или коническо лице не е никога чисто и естествено в детинството, и ако понякога се среща, както показва фиг.12, сочи преждевременност и едно прекалено и болезнено развитие на мозъка, — било наследствено или придобито чрез неразумна и преждевременна умствена култура, за сметка на тялото. При такива случаи трябва веднага да се вземат мерки и се направи всичко, за да се възвърне равновесието чрез един специален начин на физическо упражнение, насърчаване живота на открит въздух, полезните за здравето спортове и безгрижното добро разположение и чрез едно пълно прекратяване на всяка кабинетна умствена работа и училищни занятия. Присъщата форма на детско лице е представена на фиг.13. Свръзката между тая форма на лице и ума се илюстрира прекрасно от ефекта, произведен чрез култивирането върху лица, които са. расли в сравнително невежество и под условия непригодни да предизвикат умствените качества към активност, но впоследствие, влезли в обществото на културни хора, техните челни органи се събуждат и развиват чрез възпитанието.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста.
За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията. La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма? Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция. Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции.
и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . .
към текста >>

Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“.
Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото. Мъчно може да повярваме във абсолютната сила на мисълта, понеже не сме се опитвали всецяло да й се доверим.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знай, че ние по своя вина, а не по вина на звездите, сме слаби (Шекспир).
Следователно, ако ти си недоволен, търси причината в себе си и ч премахни. Когато намерим своя център в единството с безкрайната сила и постоянно живеем в съзнание на това единство, тогава ще завладеем света отвътре навън и съвършеният мир ще ни осени. Ние сами позволяваме на външните неща да нарушават нашето здраве и нашия мир и няма защо да се оплакваме, че светът бил зле устроен. Очисти прозорците на своята душа и ще откриеш красотата на света. Престани да се оплакваш, задръж твоя песимизъм, твоето нещастно аз само за себе си. Знай, че ние по своя вина, а не по вина на звездите, сме слаби (Шекспир). Съмнението и страхът ни крадат благата, които иначе бихме притежавали. Страхът и липсата на вяра вървят ръка за ръка. Страхът разтваря вратите на душата за опасни влияния, защото чрез самия страх ти привличаш именно това, от което се страхуваш. Ето защо страхът като гост у човека — най- скъпо му коства. Веднъж чумата казала, че убила само пет хиляди души, а в същото време петдесет хиляди умрели от страх.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир.
Инициативата за курса била взета от холандски студенти и други съчувственици. Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското училище и други лица. Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира). Освен него, говорили г-жа професорка Макензи, Д р Киминс и др. Участващи в конференцията били 300 души, предимно учители.
към текста >>

„Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23.
Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира). Освен него, говорили г-жа професорка Макензи, Д р Киминс и др. Участващи в конференцията били 300 души, предимно учители. Присъстващите били много заинтересувани от евритмичното изкуство. За съжаление, не било възможно да се изпълнят евритмични упражнения, поради липса на подготвени лица, обаче, било решено да се уреди педагогическа конференция в Оксфорд през август същата година и там да се говори по-подробно върху педагогическата практика в Валдорфскота училище и да се запознаят слушателите нагледно с евритмията чрез уреждане на евритмични упражнения.
към текста >>

април, тъкмо на рождения ден на Шекспира).
Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира). Освен него, говорили г-жа професорка Макензи, Д р Киминс и др. Участващи в конференцията били 300 души, предимно учители. Присъстващите били много заинтересувани от евритмичното изкуство. За съжаление, не било възможно да се изпълнят евритмични упражнения, поради липса на подготвени лица, обаче, било решено да се уреди педагогическа конференция в Оксфорд през август същата година и там да се говори по-подробно върху педагогическата практика в Валдорфскота училище и да се запознаят слушателите нагледно с евритмията чрез уреждане на евритмични упражнения. Интересно е, че Д-р Щайнер е вторият немец, който е говорил в Англия след войната.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Шекспир!
Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за най-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житейски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените, мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индийската Рама йона, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гьоте, Адам Мицкевич и ми. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могжщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малцина или само някои са, които не са себелюбиви и упорити достатъчно, ако не смятаме безчувствеността им в това направление В една от Шекспировите безсмъртни комедии ние четем за едно лице, което високо е заявявало, че нито един репортер не се е явил да го нарече „магаре“.
„Какво прасе е тези човек! “ казваме някога. Тъй, вярно! Себелюбието е естествено и всякога наследствено, докато с добротата е, в повечето случаи, резултат от културата. Ако децата не бяха научени да бъдат щедри и да делят, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина или само някои са, които не са себелюбиви и упорити достатъчно, ако не смятаме безчувствеността им в това направление В една от Шекспировите безсмъртни комедии ние четем за едно лице, което високо е заявявало, че нито един репортер не се е явил да го нарече „магаре“. В наше време, репортерът обикновено е на щрек, и хора. които ,сами се правят магарета“, често би- ват „описвани“ като такива, без да бъдат осветлени какво са в същност. Малко зло им се прави с това, защото ако се оставят сами, те сигурно така ще се охарактеризират. Вироглавството (магарията) или упоритостта са разорили много хора. Там, където себеобожаването или твърдостта преобладават над интелекта, можем да намерим упоритост; и така, там, където има малко култура много невежество, там ще се намерят заедно гордост и предразсъдък, сляпа набожност, „глупост и суеверие.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
към текста >>

И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“.
Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.2) След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“.
А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител.
към текста >>

И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир!
То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г.
към текста >>

А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма!
Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир.
Войната заплашваше и там да задуши току-що покълналите семенца Но те преодоляха и, макар бавно, израстваха за нов живот. Вече 3 години след свършване на войната Рудолф Щайнер можа да говори най-напред в Гьотеанум, в Дорнах, върху педагогически въпроси пред една английска аудитория. Г-жа Милицент Макензи, известната английска педагожка, стоеше на чело на кръга от интересуващи се, които дойдоха от Англия в Швейцария, за да почерпят от новия духовен източник светлина върху проблемата на възпитанието. Дадените тогава импулси продължиха действието си. Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир. „Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка. Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи. Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р.
към текста >>

„Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка.
Вече 3 години след свършване на войната Рудолф Щайнер можа да говори най-напред в Гьотеанум, в Дорнах, върху педагогически въпроси пред една английска аудитория. Г-жа Милицент Макензи, известната английска педагожка, стоеше на чело на кръга от интересуващи се, които дойдоха от Англия в Швейцария, за да почерпят от новия духовен източник светлина върху проблемата на възпитанието. Дадените тогава импулси продължиха действието си. Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир. „Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка. Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи. Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р. Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град.
към текста >>

Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи.
Г-жа Милицент Макензи, известната английска педагожка, стоеше на чело на кръга от интересуващи се, които дойдоха от Англия в Швейцария, за да почерпят от новия духовен източник светлина върху проблемата на възпитанието. Дадените тогава импулси продължиха действието си. Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир. „Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка. Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи. Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р. Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град. Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи.
към текста >>

Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат.
Дадените тогава импулси продължиха действието си. Най-напред Рудолф Щайнер получи покана да говори върху проблеми на изкуството и възпитанието в Стрейтфорд на Евън през април 1922 г. по случай празнуването годишнината от раждането на Шекспир. „Драмата и отношението й към възпитанието“ беше темата на две сказки и „Шекспир и новите идеали“ — темата на третата сказка. Това бе едно щастливо предзнаменование, свързано с духа на Шекспира — въпреки омразата между двата народа — че съществува общност в духовните им стремежи. Шекспир, когото Гьоте отново откри на света и когото създателят на Гьотеанум с помощта на духовното си знание успя да постави в оная светлина, която го измъкна от световната история на духа на пръв план и го окръжи с ореол, като го направи проблема на неговото материалистично време, проблема, която много и много хипотези опипом и безуспешно са се опитвали да разрешат. Тържествата на възпоменателното честване с Стрейтфорд, в която взеха участие представители от всички страни, бяха наистина достойни за гордата радост да бъде признат най-великия син на Англия. Официално до тогава Германия не беше застъпена, но за това пък с поканата на Рудолф Щайнер — духовно и толкова по-реално — съюзът отново беше сключен, и вече в август 1922 год. Р. Щайнер можа да говори пред значителен кръг от интересуващи се върху въпроси из областта на възпитанието в Оксфорд, чаровно красивият, криещ още в пазвите си средновековието, университетски град. Осемте сказки върху педагогиката и последвалите дебати доведоха основаването на „Възпитателен съюз“ (Educational Union) под председателството на г-жа Милицент Макензи. Целта на това сдружение беше да се проправи път на мислите на Р.
към текста >>

Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера.
Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени. Следното изложение обобщава резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности. Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера. Ето защо и в 1784 г. император Йосиф II го повика в Виена и му даде привилегията да построи един от големите театри, който трябваше да бъде посветен изключително на немското оперно изкуство. На този театър именно и възлагаше Моцарт най-големите си надежди. С Шиканедера Моцарт се запозна в Залцбург през 1780 г., когато и написа за представената по онова време драма „Тамос, крал египетски“ няколко хорове, а после — дела театрална музика. Нуждите на живота, обаче, и тягостното безпаричие принудиха Шиканедера отново да напусне Виена; сега той се задържа временно като директор на Регенсбургския театър, за да се върне през 1789 отново в Виена, повикан на помощ от жена си, която не можеше да поддържа ръководения от нея-в едно от предградията малък „Freihaustheater“ срещу конкуренцията на една от по-старите сцени в същото предградие — „Леополдщедтеровия театър“ .
към текста >>

Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано.
За основаване собствен театър обаче още дълго време не можеше да се мисли, затова и най-после през 1791 година двамата приятели решиха, щото Моцарт да създаде произведението, което отдавна носел в музикалния си блян,—с уговорка обаче: форма на творението да даде Шиканедер — външната форма на простонароден „вълшебен откъслек“, —съобразно вкуса и разбирането на публиката от предградния Шиканедеров театър. За основа на действието в операта Шиканедер взе съдържанието на драмата „Оберон, крал на елфите“ — драма от актьора при същия театър Gieseke, която бе представяна през 1793 г. и в която се драматизираше твърде грубо Виландовият епос. Работите, прочее, се стекоха тъй, че и по-късно този Гизеке често биваше наричан „фактичният автор на „Вълшебната флейта“, Шиканедер от своя страна задържа онова, което можеше да задържи, — останалото той промени — и то твърде сръчно. От Оберона и Титания той направи Сарастро и „звездосветещата“ княгиня, от Хюйон и Реция — идеалната двойка Тамино и Памина, от Шеразмин и Фатиме — Папагено и Папагена; „вълшебният рог“ стана „вълшебна флейта“, морската буря и грамадата развалини — причудлива водна и огнена проба с мощен сценичен ефект. Отзвуци и спомени от добре познатите Шиканедер Шекспирови драми дадоха останалото: от трите вещици на Макбета израснаха трите дами на княгинята, Сарастро се оформи по-образец на Просперо от „Бурята“, Папагено и Моностатос — според портретите на Тринкуло и Калибан; настроението на „Сън в лятна нощ“ биде умело използвано. По онова време се ползваше с особена любов Виландовият тритомен сборник приказки „Джиннистан“ . Последната приказка от третия том „ Lulu oder Die Zauberflöte“, „Лулу или вълшебната флейта“ даде заглавието: за развиване и закръгляне действието, обаче, „поетът“ използва с неподражаема дързост и всички останали приказки на „Джиннисган“, тъй разказът: „Умните момчета“ даде трите „момченца, млади, хубави, любезни и мъдри“, които, както и в приказката, живеят в палмова гора и напомнят на младежа за постоянство, търпеливост и мълчание; приказката „Палатът на мъдростта“ — трите храма, на чиито порти хлопа принцът; „Неангир и неговите братя“ поднесе образа, „който изпълва с хиляди непознати трепети“ сърцето на зрителя, „не познал никога, що е любов“ ; приказката: „Кошникът“ — стоящата на своя трон забулена „звездосветеща княгиня“ с нейните деви; разказът „Адис и Дали“ — омразния, черен роб“, който се обяснява в любов на пленената от брамина принцеса и мн. др. т. При това, самото естество и обстановка на неколко от приказките в „Джинистан“ — действието на „Камъкът на мъдреците“ напр. и „Друидът или саламандрата и картинният стълб“ се развива в пирамидите на Мемфис, приобретява елементите „огън“ и „вода“ и третира посвещението в тайните на Хермеса Трисмегист и в мистериите на Изида — даваше щастливата възможност за прекрасно вплитане във фабулата ефектни староегипетски моменти, с техните блестящи декори и очарователна костюмировка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42034721374512