НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор първи - Упътване
,
ИБ
, , 8.7.1900г.,
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една
страница
от Библията, както и по един стих от
страницата
.
наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? “ Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? “ Някои от нас изказваха своите мнения.
А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една
страница
от Библията, както и по един стих от
страницата
.
Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69:5; после Д. Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров – Битие 18:13, Анастасия д р Железкова – Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова – Иоил 2:7, Елена Иларионова – Изход 9:3, Илия Стойчев – Битие 21:3, Мих. Георгиев – Четвърта книга на Царете 8:3, А. Бойнов – Четвърта книга на Царете 17:17, Константин Иларионов – Второ Коринтяном 13: 9, Петко – Лука 6:7, Гина Гумнерова – Деяния 4:7, и Тодор Стоянов – Йоанна 21:23.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една
страница
от Библията.
Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една
страница
от Библията.
Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година.
към беседата >>
Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999
страница
.
Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.
Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999
страница
.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
към беседата >>
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната
страница
прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.
— Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание. Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията. Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната
страница
прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.
Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора.
към беседата >>
4.
Преходната граница
,
ИБ
, , 29.9.1912г.,
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна
граница
, на която
граница
винаги има страдания.
Слабостта е свойство само на натурата, която греши. Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници.
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна
граница
, на която
граница
винаги има страдания.
Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
към беседата >>
По-добре те да се повърнат още сега от
границата
, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това да изгубиш парите си или че се караш с жена си. Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях.
По-добре те да се повърнат още сега от
границата
, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити.
Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия. Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу "Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст ". И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни.
към беседата >>
5.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Като се върнете вечерно време от работа, да снемете
раницата
от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново
раницата
или тефтерите и тръгнете на работа.
Придобивате знания и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и Господ ви е дал Дух, и вие сте Го отхвърляли! Правилото какво изисква?
Като се върнете вечерно време от работа, да снемете
раницата
от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново
раницата
или тефтерите и тръгнете на работа.
Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна раница на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. Духът казва: „Снемете раницата си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме раница на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним.
към беседата >>
Дойдем вечер и си легнем с пълна
раница
на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото.
Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и Господ ви е дал Дух, и вие сте Го отхвърляли! Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от работа, да снемете раницата от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново раницата или тефтерите и тръгнете на работа. Ние какво правим?
Дойдем вечер и си легнем с пълна
раница
на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото.
Духът казва: „Снемете раницата си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме раница на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим света?
към беседата >>
Духът казва: „Снемете
раницата
си: не ѝ е мястото тук“.
Колко пъти и Господ ви е дал Дух, и вие сте Го отхвърляли! Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от работа, да снемете раницата от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново раницата или тефтерите и тръгнете на работа. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна раница на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото.
Духът казва: „Снемете
раницата
си: не ѝ е мястото тук“.
Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме раница на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим света? Има кой да го оправи.
към беседата >>
Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме
раница
на гърба си.
Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от работа, да снемете раницата от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново раницата или тефтерите и тръгнете на работа. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна раница на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. Духът казва: „Снемете раницата си: не ѝ е мястото тук“.
Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме
раница
на гърба си.
Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим света? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци.
към беседата >>
Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш
раницата
“.
Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим света? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци.
Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш
раницата
“.
Той е грешник и в туй състояние той е човек с раница. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел раницата от сърцето си. Други не може да мисли; защо?
към беседата >>
Той е грешник и в туй състояние той е човек с
раница
.
Това е то посланието на Духа. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим света? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш раницата“.
Той е грешник и в туй състояние той е човек с
раница
.
Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел раницата от сърцето си. Други не може да мисли; защо? Нека снеме раницата от ума си и тогава ще мисли добре.
към беседата >>
Защото не е снел
раницата
от сърцето си.
Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш раницата“. Той е грешник и в туй състояние той е човек с раница. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо?
Защото не е снел
раницата
от сърцето си.
Други не може да мисли; защо? Нека снеме раницата от ума си и тогава ще мисли добре. Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице.
към беседата >>
Нека снеме
раницата
от ума си и тогава ще мисли добре.
Той е грешник и в туй състояние той е човек с раница. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел раницата от сърцето си. Други не може да мисли; защо?
Нека снеме
раницата
от ума си и тогава ще мисли добре.
Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение.
към беседата >>
6.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като
раница
на гърба на човека.
И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на Господа да разберете търпението. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много знания.
Хубаво, знанията сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като сила, която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като
раница
на гърба на човека.
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма.
към беседата >>
7.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Как ще си почине, ако си тури на гърба тежка за силите му
раница
– от 10, 20, 50 килограма злато?
Неговата работа е, когато види хора, че грешат, да ги учи, и с това Той дава и на нас пример, да не презираме малките, а да ги търпим и да ги поучаваме – това е нашата почивка. Когато учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие, и той похвалява учениците, когато се учат. Светиите, свещениците се занимават с грешниците, за да ги обърнат към Господа. И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща. Когато някой каже: „Не мога да си почина“, аз разбирам, че той се занимава с големи работи, с големи мисли.
Как ще си почине, ако си тури на гърба тежка за силите му
раница
– от 10, 20, 50 килограма злато?
Като остави в раницата само един наполеон, ще види как ще си почине. И сега Господ идва да каже: „Долу раниците! “ – да освободи света от тях; долу оръжията, които разрушават умовете ви и сърцата ви, всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал. Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване. Аз желая хората така да подивяват.
към беседата >>
Като остави в
раницата
само един наполеон, ще види как ще си почине.
Когато учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие, и той похвалява учениците, когато се учат. Светиите, свещениците се занимават с грешниците, за да ги обърнат към Господа. И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща. Когато някой каже: „Не мога да си почина“, аз разбирам, че той се занимава с големи работи, с големи мисли. Как ще си почине, ако си тури на гърба тежка за силите му раница – от 10, 20, 50 килограма злато?
Като остави в
раницата
само един наполеон, ще види как ще си почине.
И сега Господ идва да каже: „Долу раниците! “ – да освободи света от тях; долу оръжията, които разрушават умовете ви и сърцата ви, всички трябва да станете като деца: да не презирате малките работи, които Аз съм създал. Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване. Аз желая хората така да подивяват. „Див“ на санскритски значи „чист“.
към беседата >>
8.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.
Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение.
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.
Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
към беседата >>
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.
малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.
Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра! Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа си имате, не я напущайте, работете си.
към беседата >>
9.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Първото нещо в християнството е
границата
, която съществува между тия два закона.
Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може да ви направи генерал или да ви разжалва. Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга.
Първото нещо в християнството е
границата
, която съществува между тия два закона.
Като дойдем до границата, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието. Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали. Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа. Господ каза: „Скоро му направете дрехи от кожа“; затуй сте облечени в тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите?
към беседата >>
Като дойдем до
границата
, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието.
Ако сте днес добре, вие сте ангел на Небето; утре сте зле, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бъдете дявол. Тия два закона на противоположностите и подобието регулират света. Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението да се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може да пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона.
Като дойдем до
границата
, трябва да оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и да влезем чисти в закона на подобието.
Тогава Господ ще ни тури Своите дрехи, пак ще ни произведе генерали. Поради непослушание на заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден да си направи такива от листа. Господ каза: „Скоро му направете дрехи от кожа“; затуй сте облечени в тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите? Когато влезете в закона на подобието.
към беседата >>
10.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Така и ние, колкото е по-малка нашата
раница
, в живота по-леко ще прекараме тия събития.
Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас? " А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. При походите ще пътувате по-лесно, ако сте по-лек и с по-малък товар. За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа.
Така и ние, колкото е по-малка нашата
раница
, в живота по-леко ще прекараме тия събития.
"Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова.
към беседата >>
11.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Турция, ако беше опазила договора (Лондонския за
границата
Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
Ясновидството е чувствителност. Ще усетите, че ще стане престъпление и можете да предупредите. Необходимо е християнинът да развие чувствата си, за да знае мястото, гдето ще стане престъплението и да се предотврати. Сърби, гърци сега ще поискат плодовете си. Ромени - и те ще поженат.
Турция, ако беше опазила договора (Лондонския за
границата
Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
Какво би станало в първата война, ако България, т. е. българите, бяха влезли в Цариград? Немците щяха да окажат влияние на българите и да ги вкарат в конфликт с русите и щеше да бъде по-лошо. Сега се оправя по-добре. Може би ще направите една Енвергбегова разходка до Чаталджа.
към беседата >>
12.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
А онези, които нямат гръбнак, да не турят тази
раница
върху гърба си – това е тежко учение.
Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада. Това учение, което аз ви проповядвам, не е за слабоумни хора; онези от вас, които са слабоумни, които не могат да мислят, нека забравят каквото съм казал, но вие, които можете да мислите, мислете върху този предмет.
А онези, които нямат гръбнак, да не турят тази
раница
върху гърба си – това е тежко учение.
Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постъпваме, какво ще стане? “ – сякаш, сега както постъпвате, общественият строй е много благоприятен! Господа, това не е строй, не е учение! Ние трябва да се раждаме само от един баща и от една майка.
към беседата >>
13.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062
страница
, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр.
Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062
страница
, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр.
Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
към беседата >>
14.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си
страница
или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли.
Това почесване може да няма наглед никакъв смисъл, обаче аз знам защо става. Или пък някой си е забъркал работата и си туря показалеца на челото над веждите. На този човек се казва: “Не си пресметнал добре и затова си забъркал работата”. Трябва да пресмятате внимателно. В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва.
Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си
страница
или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли.
Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят. Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на познанието. И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот. Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава.
към беседата >>
15.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си,
раницата
си и свободен е.
Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда.
Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си,
раницата
си и свободен е.
Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението.
към беседата >>
16.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете
границата
на вашето царство“.
Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал. И така, Господ е направил света, всички светове. Има в млечния път 18,000,000 слънца, и всяко едно от тях се движи по своя определен път, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища.
И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете
границата
на вашето царство“.
Вие искате да направите договор с други царства; мъжете и жените от две царства направиха договор, за да образуват едно царство, и се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия. Никому не поверявайте парите си.
към беседата >>
17.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат
граница
.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали.
И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат
граница
.
Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа.
към беседата >>
18.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка
граница
между Божественото и човешкото.
“, пита тя. – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк отде има толкова пари, да си построи този разкошен палат? “ – „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка: „Ами тази колибка чия е? “ – „Твоя е“, ѝ отговорили. Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка
граница
между Божественото и човешкото.
Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към беседата >>
Преходен свят е и той, и вие ще минете от едно място на друго, ще преминете от една
граница
в друга, тъй както една буба минава от един свят в друг.
(втори вариант)
„Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи." Ето защо Христовото учение е вътре в нас и то само по себе си има сила. „Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата." Това значи - бъдещият живот. Кое е бъдещият живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, Господ приготвя друг свят, който е почти готов.
Преходен свят е и той, и вие ще минете от едно място на друго, ще преминете от една
граница
в друга, тъй както една буба минава от един свят в друг.
Бубата като стои на своя лист и го човърка, тя мисли, че това е нейният свят, но като стане пеперуда, получава крилца и така посещава множество от живите светове; и тогава разбира смисъла на живо-та. Докато човъркаме тези листа, ние сме червеи, но като минем през пашкула и станем пеперуди, облечем се с хубави дрехи - тогава ще разберем живота в по-високото му проявление. Сега някои от вас са гъсеници. Тази дума не е обидна, тоест вие сте в положение на една гъсеница. Често казвате: „Трябват бели пари за черни дни" - гъсеница си, защото на гъсеницата е необходим този лист.
към втори вариант >>
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка
граница
между Божественото и човешкото, или небожественото.
(втори вариант)
" - пита тя. „На твоя слуга." „Ами такъв бедняк отгде има толкова пари да си построи този разкошен палат? " „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат." По-нататък тя вижда една малка колибка. „Ами тази колибка чия е? " „Твоя е." Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка
граница
между Божественото и човешкото, или небожественото.
Вие казвате, че разбирате думата „любов". Не, не я разбирате. Не само думата „любов" не разбирате, но не разбирате нито правдата, истината и мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това мъдрост ли е? Когато се изговори тази дума „мъдрост", трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към втори вариант >>
19.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Пазете се да не минавате
границата
на нещата.
Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
Пазете се да не минавате
границата
на нещата.
към беседата >>
20.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира
границата
на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика. Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!
– Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира
границата
на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас.
Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят.
към беседата >>
21.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
[…] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна
страница
, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
Днешниятъ Христосъ е по-важенъ зарадъ насъ, защото Той живѣе въ много повече народи, отколкото нѣкога е живѣлъ. Едно врѣме Христосъ бѣше малъкъ, затова хората Го биха и разпнаха, но днесъ Той е голѣмъ. Мене ми е чудно, какъ единъ силенъ човѣкъ може да го разпнатъ. Слѣдователно Христосъ на физическото поле и билъ слабъ и затова Той казва: „Зарадъ смисъла на нѣщата азъ ще жертвувамъ формата или съдържанието на нѣщата.“ Тъй учеше Христосъ прѣди 2000 години, а сега казва: „Понеже хората научиха смисъла на живота, сега искамъ да ги науча да разбиратъ какво нѣщо е съдържанието на нѣщата.“ Затова Христосъ иде да създаде една логика на съдържанието. Че културата едно врѣме е била много философска се вижда по това, че какви сѫ били тогавашнитѣ църкви и свикването на съборитѣ.
[…] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна
страница
, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
И така, цѣната на свѣщьта се увеличавала и отъ 60 пари станала 12 рубли. И въ съврѣменната църква постоянно увеличаватъ, че Христосъ направилъ еди-какви си чудеса, че еди-кой си светия направилъ такива и такива чудеса, а свѣщьта се увеличава и увеличава. Питамъ: „Твоята свѣщь гори ли, спасява ли твоитѣ ближни, стопля ли твоето сърдце, изпълва ли твоя умъ? “ Това е важно за мене. Питамъ набожнитѣ хора иматъ ли въ своитѣ кѫщи скритъ храмъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна
страница
, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? “ Какво знаешъ отъ троеличието на Бога? – Нищо. Това е тъй отвлѣчено и е смѣшно да се говори за това нѣщо.
Христосъ казва: „Никой не познава Отца си, тъкмо Сина человѣчески.“ […] (въ оригинала е оставена празна половинъ рѫкописна
страница
, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
Такива хора сега има и между релиознитѣ, които казватъ: „Тази религия трѣбва да се поправи, ние съ това ще направимъ едно благодѣяние.“ А като направятъ нѣщо за религията, гледатъ да задържатъ нѣщо и за себе си. Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори.
към втори вариант >>
22.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ
границата
му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
(втори вариант)
Има много начини, по които може да се кланяме, но Христосъ посочва като най-правъ начинъ да се служи на Бога въ духъ и истина. Въ кланянето значи има два елемента. Думата „Богъ“ е смѫтна дума, смѫтна е главно за философитѣ, които разглеждатъ философски въпроса, понеже битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване чрѣзъ ума, т.е. не може да се ограничи и схване. Тъй щото въ законитѣ на човѣшката мисъль има нѣща опрѣдѣлени, а други оставатъ неопрѣдѣлени, въ своето битие и тѣхъ наричаме безконечни.
Едно отъ тѣзи понятия е това за Бога, значи за сѫщество, за което не знаемъ
границата
му, началото и края, но това ни най-малко не бърка на нашитѣ разсѫждения.
То е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ нашитѣ отношения. Христосъ казва: „Само чрѣзъ духъ и истина трѣбва да служимъ на Бога“, и отъ тамъ произлизатъ двата елемента. Какво разбира евангелистътъ подъ думата „духъ“? Казваме за хората: „Взема се духа му, умрѣ.“ Слѣдователно духътъ е онази разумна сила, която дава животъ. За да опрѣдѣлимъ думата „истина“, обръщаме се къмъ Писанието, въ което се казва: „Глава на Твоето слово е Истината“, значи словото, чрѣзъ което се изказваме, съставлява тѣло на Истината.
към втори вариант >>
23.
Пълнене и празнене
,
БС
, София, 26.6.1918г.,
Важно е какви скъпоценности носите в
раницата
на Живота си.
Аз искам тези, които ме слушат, да не мислят, че са възрастни. Ако така мислят, няма защо да идват тук; на Земята няма нужда от възрастни хора, те са хора за Небето. Ще кажете: „Аз съм петдесет-шестдесет-годишен.” Не се заблуждавайте с вашите години. Според мен годинитена човека се ценят според преживяванията. Колкото повече преживявания имате, толкова повече са годините ви, и обратно.
Важно е какви скъпоценности носите в
раницата
на Живота си.
Можете да носите петдесет килограма товар, който да струва петдесет лева; може да носите само един грам диамант и да струва десетки хиляди лева. Не в количеството седи товарът, който носите, а в качеството. Някой казва: „Аз зная, че Слънцето се върти.” Питам, твоето Слънце върти ли се? Казвате: „Зная, че Луната се празни и се пълни.” Питам, твоята Луна празни ли се, пълни ли се? Ето къде е Знанието – да знаеш кое е Добро и кое е зло.
към беседата >>
24.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до
границата
на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Задава се въпросът: защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят.
Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до
границата
на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти.
към беседата >>
Ерусалим представлява
граница
, предел между два свята.
Аз се проявявам така, както Бог ме е създал. Някога, в далечното минало, животните били по-интелигентни, отколкото са днес. След грехопадането и те слезли по-долу, изгубили много от способностите си. Днес техният речник се състои само от звуци, нямат реч, както човека. Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица.
Ерусалим представлява
граница
, предел между два свята.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони.
към беседата >>
Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до
границата
на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ.
(втори вариант)
Задава се въпросътъ: Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ.
Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до
границата
на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ.
Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве.
към втори вариант >>
Ерусалимъ представя
граница
, предѣлъ между два свѣта.
(втори вариант)
Азъ се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ. Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сѫ днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣматъ речь, както човѣка. Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица.
Ерусалимъ представя
граница
, предѣлъ между два свѣта.
За да живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло, съ което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи. То се облича въ плъть, която го носи навсѣкѫде, както ослицата носѣше Христа на гърба си. Интелигентно е човѣшкото тѣло, защото и клеткитѣ, отъ които е съставено, сѫ интелигентни. То се управлява отъ специални закони.
към втори вариант >>
25.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
След това се обръща другата
страница
на живота: започват да се разправят кой кого излъгал.
Засега на земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в рай. Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си.
След това се обръща другата
страница
на живота: започват да се разправят кой кого излъгал.
Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученика на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата.
към беседата >>
Следъ това се обръща другата
страница
на живота: започватъ да се разправятъ, кой кого излъгалъ.
(втори вариант)
Засега на земята не сѫществува истинска женитба. Ако мѫжетѣ и женитѣ живѣеха въ пълно съгласие, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Сегашнитѣ хора се женятъ, за да бѫдатъ щастливи, но не постигатъ щастието, защото всѣки иска да живѣе на гърба на другия. Който е по-уменъ, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлѣче къмъ паяжината си.
Следъ това се обръща другата
страница
на живота: започватъ да се разправятъ, кой кого излъгалъ.
Свекървата, отъ другата страна, е недоволна отъ снахата. Мѫжътъ се чуди, какъ да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има миръ въ дома. Като се родятъ деца, и тѣ започватъ да се каратъ. Мѫжътъ и жената представятъ двамата ученика на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста. Свекървата, синоветѣ и дъщеритѣ представятъ десетимата, които негодуватъ за двамата.
към втори вариант >>
26.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си
раница
, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници.
Отлагането не разрешава въпросите. Днес от всички хора се изисква да поставят Доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите. Хората изневеряват на Доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят. Право ли е това?
Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си
раница
, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници.
Те ще го пресрещнат, ще го убият и ще го оберат. За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи раница с малко хляб. Животът на съвременните хора е пълен с изненади: на всяка стъпка могат да го срещнат разбойници и да го нападнат. Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използват.
към беседата >>
За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи
раница
с малко хляб.
Това се иска и от българите. Хората изневеряват на Доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят. Право ли е това? Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си раница, пълна със скъпоценности и така да мине през гъста гора, дето има разбойници. Те ще го пресрещнат, ще го убият и ще го оберат.
За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи
раница
с малко хляб.
Животът на съвременните хора е пълен с изненади: на всяка стъпка могат да го срещнат разбойници и да го нападнат. Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използват. Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползва от добрите условия на Живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на Живота. „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." С други думи казано: ако не поправите мозъка, белия дроб, стомаха, жлъчката, черния дроб, бъбреците си и ако не раждате, не можете да бъдете добър, силен, разумен и благороден човек.
към беседата >>
Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си
раница
, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници.
(втори вариант)
Отлагането не разрешава въпроситѣ. Днесъ отъ всички хора се изисква да поставятъ доброто за основа на своя животъ. Това се иска и отъ българитѣ. Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това?
Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си
раница
, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници.
Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ. Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ.
към втори вариант >>
За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи
раница
съ малко хлѣбъ.
(втори вариант)
Това се иска и отъ българитѣ. Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ.
За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи
раница
съ малко хлѣбъ.
Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ. Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ. Който е дошълъ до състоянието на пеперудата, ще се ползува отъ добритѣ условия на живота; който не е излѣзълъ отъ състоянието на гѫсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква отъ условията на живота. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ.
към втори вариант >>
27.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
– Станете сутрин, неразположени сте, турите
раницата
си на гърба и тръгвате по съседки и започвате:„Знаете ли колко ми е тежко!
Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам! ” Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате?
– Станете сутрин, неразположени сте, турите
раницата
си на гърба и тръгвате по съседки и започвате:„Знаете ли колко ми е тежко!
” Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мен какво се случи? ” Отиват после двете при трета някоя и си разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин!
към беседата >>
Имате
раница
на гърба си – това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с
раница
.
По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни, и други, на които главите са от тиква или чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, нямате шанс за успех. Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си. Не искам да се обезсърчавате и да не работите. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата.
Имате
раница
на гърба си – това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с
раница
.
Влязла е някоя лоша мисъл у вас – тя не е ваша, изхвърлете я. Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени.
към беседата >>
28.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата
страница
на Живота, да служи на Бога, т.е.
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано. Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си.
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата
страница
на Живота, да служи на Бога, т.е.
да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Защото не може да намери
границата
между слугуването на Бога и на кесаря.
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу." И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта?
Защото не може да намери
границата
между слугуването на Бога и на кесаря.
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към беседата >>
Нова
страница
трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки. Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата.
Нова
страница
трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
към беседата >>
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата
страница
на живота, да служи на Бога, т. е.
(втори вариант)
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано. Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си.
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата
страница
на живота, да служи на Бога, т. е.
да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
— Защото не може да намѣри
границата
между слугуването на Бога и на Кесаря.
(втори вариант)
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта?
— Защото не може да намѣри
границата
между слугуването на Бога и на Кесаря.
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към втори вариант >>
Нова
страница
трѣбва да отворятъ и да напишатъ доброволно и съ любовь: Отсега нататъкъ ще даваме своята дань на Бога и на народа, на любовьта и на новото име на нашия народъ.
(втори вариант)
Не питайте, кой е кривъ и кой — правъ. Това е стариятъ монархизъмъ. Това не сѫ Божествени постѫпки. Желая, всички българи да сѫ ангели, съ мотики и рала, отколкото първенци, короновани въ лъжа и кражба. Тѣ сѫ дали вече своята дань на лъжата и на кражбата.
Нова
страница
трѣбва да отворятъ и да напишатъ доброволно и съ любовь: Отсега нататъкъ ще даваме своята дань на Бога и на народа, на любовьта и на новото име на нашия народъ.
към втори вариант >>
29.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно
раницата
си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет.
Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане на краката на коня, т.е. господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава.
Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно
раницата
си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет.
След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После ще затворите лявата си ноздра, а с дясната ще поемате въздуха по същия начин, както и в първия случай. Това упражнение ще го направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отваряте Светото Писание на Посланието към Ефесяни, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първа глава.
към беседата >>
30.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Всъщност, мъчно може да се постави
граница
, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Същия закон има отношение и към обществения живот. Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек. Повиши ли се температурата му, той започва да бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница. – Защо? – Защото е имал такива прояви, които са вън от физическия свят.
Всъщност, мъчно може да се постави
граница
, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Когато угоявате прасето, вие намирате, че това е нормално. Казвате, че прасето трябва да се угои, да има повече сланина. Пуснете същото прасе в гората, при естествени условия, и вижте какво ще стане със сланината му. Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния си вид. Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни.
към беседата >>
31.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Който вестник отворите, на всяка
страница
се описват греховете и престъпленията на хората.
Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания. Днес всички хора говорят за греха, без да могат да го разрешат.
Който вестник отворите, на всяка
страница
се описват греховете и престъпленията на хората.
Ако апаш обере някого, веднага започват да го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления. Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат. Всички считат парите за голямо благо. Парите са само условие, което хората са преувеличили толкова много, че ги считат цел в живота. Те казват: Без пари не може, както и без грях не може.
към беседата >>
32.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Защото ти е поставил малко
храница
в стомаха.
(втори вариант)
Съвременните християни ги уподобявам на критиците, които, щом излезе някоя книга, започват веднага да я одобряват или не. Светът е пълен с такива критици, които критикуват Божествената книга, разглеждат дали подлежащото или сказуемото е поставено намясто, дали този или онзи факт е верен. Питам: коя е мярката, с която ти определяш тези неща? Дал си някому хиляда лева на заем, но след това положението ти се затруднява и той ти връща парите. Ти казваш: „Отличен човек е този." Защо?
Защото ти е поставил малко
храница
в стомаха.
Отидеш някъде на гости, но оттам те изпъждат. Казваш, че тези хора са лоши. Защо? Защото те изпъдиха. Това е философията на пълните и празните стомаси. Аз ще приложа същата мярка.
към втори вариант >>
33.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Сега пътуваш и, като дойдеш до
границата
, веднага те питат, де е паспортът ти.
– Не можеш, ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място с закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. В бъдеще, хората няма да живеят, както днес.
Сега пътуваш и, като дойдеш до
границата
, веднага те питат, де е паспортът ти.
Взимат паспорта ти, разглеждат чертите ти, дали отговарят на това, което е писано в него. – Защо е нужен паспорт? – Да не си някакъв престъпник. И това не е лошо, но когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка – в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш.
към беседата >>
Сега пътуваш и като дойдеш до
границата
, веднага те питат де е паспортът ти.
(втори вариант)
Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито вкъщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. В бъдеще хората няма да живеят, както днес.
Сега пътуваш и като дойдеш до
границата
, веднага те питат де е паспортът ти.
Взимат паспорта ти, разглеждат чертите ти, дали отговарят на това, което е писано в него. Защо е нужен паспорт? Да не си някакъв престъпник? И това не е лошо, но когато говори за молитвата, Христос казва, че трябва да се съблечеш от всички човешки вярвания и постановления, да оставиш всичко настрана и да влезеш в скришната си стаичка - в своята девствена душа. Там ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш и защо трябва да се молиш.
към втори вариант >>
34.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята
раница
.
Следователно няма да има никакво противоречие. Аз съм избрал числото 11, защото кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват.
Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята
раница
.
Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват. Сега и между вас, българите, има герои. Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворила го и за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въжета. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта.
към беседата >>
35.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без
граница
и без брой.
– „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре.“ Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? “ – Ще минеш през тясното отвърстие на другия конус и оттам ще се издигаш нагоре, понеже енергиите в тия конуси вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус. Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са 7 полета“.
Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без
граница
и без брой.
Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.
към беседата >>
Обръщат другата
страница
на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават най-малките закони и животът им се разваля.
(втори вариант)
Слушали ли сте двама млади как се разговарят, когато са в градината сред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си добри думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко това, което обещават, Божието Царство би се приложило във всичката си пълнота. Какво става, след като се оженят тези млади хора?
Обръщат другата
страница
на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават най-малките закони и животът им се разваля.
Коя е причината за тези наши нещастия? Тя се заключава в това, че не изпълняваме всички наши обещания, дадени в градината. Не, извадете всички ваши поменици, в които стоят написани вашите обещания. Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислих, че той бил такъв дявол, какъвто излезе." Мъжът от своя страна казва: „Е, каква добра беше тя по-рано - цял серафим, а днес ми се представя по-страшна от най-лошия пъклен дух." Питам: как е възможно женитбата да прави хората от ангели на дяволи и ако това е така, по-добре никой да не се жени. Аз говоря принципално и не взимам предвид вашия личен живот.
към втори вариант >>
Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове - същества без
граница
и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
(втори вариант)
„В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре." Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? " Ще минеш през тясното отвърстие на друг конус и оттам ще се издигнеш нагоре. Тези два конуса вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус.
Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове - същества без
граница
и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
Слънчевата светлина се движи със 180 000 [мили] в секунда, за да измине само диаметъра на [орбитата на] земята, който е голям 310 000 [000] километра. Тъй че цялото това пространство е пълно със същества. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. Всички тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша - вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някой друг, който в даден момент не е изпълнил някой свой дълг, не е изпълнил този велик Божий закон.
към втори вариант >>
36.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите
раница
с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва?
Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в Живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад. Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига.
Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите
раница
с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва?
Вие ли, който носите раницата със злато, или онзи, който е без такава? Сами си отговорете. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората й дават. За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите. Ще рече: знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро.
към беседата >>
Вие ли, който носите
раницата
със злато, или онзи, който е без такава?
Туй може да се провери винаги в Живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад. Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите раница с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва?
Вие ли, който носите
раницата
със злато, или онзи, който е без такава?
Сами си отговорете. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората й дават. За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите. Ще рече: знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро. Ще ви представя един окултен разказ.
към беседата >>
37.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Когато издават списание или някакъв вестник, още на първата
страница
се пише името на отговорния редактор.
Те водят към противоположна посока на живота, дето величините се намаляват. За да избегне резултата на лошите условия, човек трябва да чака да изтекат те и да се сменят с благоприятни. Който се занимава с астрология и с други окултни науки, сам ще се убеди в истинността на моите думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва от лошите условия на своя живот. Първата задача на човека е, като стане от сън, да извика съдружниците си, за да разбере тяхното настроение, да ги постави на работа и да види, кой от тях ще бъде отговорен за делата на всички през деня. Навсякъде и за всичко е нужно отговорно лице.
Когато издават списание или някакъв вестник, още на първата
страница
се пише името на отговорния редактор.
Всеки може да пише в списанието или вестника, но за всичко отговаря редакторът. Вземе ли вестникът крива посока, редакторът е вече в затвор. Тук може да изгние, а може и да го пуснат на свобода – зависи от вината му. Ако умре в затвора, пишат за него, че отиде мъченик за България. Всъщност, той е по-голям герой от тези, които пишат в неговия вестник.
към беседата >>
38.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Той създал твърдта като
граница
между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него.
Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота.
Той създал твърдта като
граница
между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него.
И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света.
към беседата >>
39.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Ако някой върви в обратна посока, нека обърне
страницата
на своята книга и тури нов знаменател.
– Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: Слаб съм, не мога да направя това. Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
Ако някой върви в обратна посока, нека обърне
страницата
на своята книга и тури нов знаменател.
Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух. Често обикалям София, да видя, какво правят хората и какво мислят. Така правел един от турските султани. Той се преобличал, дегизирал се и така се движел по улиците, да види, какво правят неговите поданици.
към беседата >>
Ако някой върви в обратна посока, нека обърне
страницата
на своята книга и тури нов знаменател.
(втори вариант)
Какво изисква новото учение от вас? Да бъдете верни на своя ум, на свето сърце, на своята душа и на своя дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: „Слаб съм, не мога да направя това." Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
Ако някой върви в обратна посока, нека обърне
страницата
на своята книга и тури нов знаменател.
Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то - само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни да приемате нещата по вътрешно разположение и дух. Често обикалям София, да видя какво правят хората и какво мислят. Така правел един от турските султани. Той се преобличал, дегизирал се и така се движел по улиците, да види какво правят неговите поданици.
към втори вариант >>
40.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за
храница
.
(втори вариант)
Следователно всички нейни форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни, еднакво приложими за всички. Аз няма да разглеждам въпроса тъй, както го разглеждат съвременните схоластици, съвременните проповедници, съвременните философи. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, а минавам просто за един събеседник. Когато някоя фабрика създаде някое красиво шише, какво е предназначението на това шише? Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата.
Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за
храница
.
Третото му предназначение е да го напълните с винце, да си пиете и да казвате: „Да живее този-онзи! ", докато главата ви се замае. Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. Не е виновно виното, когато размътва главата на човека. Да пие толкова, че да не се размътва главата му.
към втори вариант >>
41.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона,
граница
между видимото и невидимото.
След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит. Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят.
Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона,
граница
между видимото и невидимото.
Когато енергията на физичния свят започне да се намалява, ние се приближаваме към правата линия; когато енергията на физичния свят започне да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че нашите отношения към физичния: свят са отмерени и определени. Ако един от камертоните е нагласен една октава по-високо от другия, то вълните от трептенията на камертоните ще образуват една осморка. Камертонът, който е поставен хоризонтално, представя ума, а отвесният представя сърцето. Доказано е, че интензивността на ума е два пъти по-голяма от тая на сърцето.
към беседата >>
Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или
граница
от невидимото към видимото.
(втори вариант)
И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в периферия. Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо. Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят.
Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или
граница
от невидимото към видимото.
Следователно, когато енергията на физическото поле започва да се намалява, ние се приближаваме към правата линия, а когато енергията на физическото поле започва да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че всички наши съотношения на физическото поле са отмерени. Ако сега единият от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка. Оттук извеждам, че камертонът на сърцето е перпендикулярен, а този на ума - хоризонтален. Следователно интензивността на ума е два пъти по-голяма, отколкото тази на сърцето.
към втори вариант >>
42.
Симоне Йонин, любиш ли ме?
,
ИБ
, Сливен, 12.7.1920г.,
Като турне тая голяма
раница
на гърба и ще клекне, ще се спре.
“ Това е поради трикратното отричание на Петра от Христа и затова сега Христос три пъти пита Петър: „Обичаш ли Ме“, т.е. научи ли си урока? Христос навежда Петър на една мисъл: „…когато беше млад, сам се опасваше и ходеше, където щеше, но като остарееш, ще простреш ръце и друг ще те води, където ти не щеш.“ Кога човек остарява? Когато вземе да събира багаж: ризи, гащи, торби и пр.
Като турне тая голяма
раница
на гърба и ще клекне, ще се спре.
Ние желаем неща, които не са ни нужни, те ни спъват в пътя към Бога. Ние още Живеем със своите стари разбирания и чувствувания. И религиозният човек има в живота си още стари мисли и желания. Духовният човек трябва да впрегне всички свои мисли и желания в работа. Българинът държи в смес всички свои животни и сутрин, когато ще излиза, те му изявяват всички свои желания.
към беседата >>
Когато человек е натоварен, трябва при преминаване на блато да хвърли
раницата
си, иначе ще се удави, ще потъне.
Духовният човек трябва да впрегне всички свои мисли и желания в работа. Българинът държи в смес всички свои животни и сутрин, когато ще излиза, те му изявяват всички свои желания. Той има неща, които може би ще му потрябват на 10 години един път. Человек трябва да бъде нито много натоварен, нито малко натоварен. Когато духне вятър, комарите не са господари на положението си, а когато е тихо, те са господари и нападат.
Когато человек е натоварен, трябва при преминаване на блато да хвърли
раницата
си, иначе ще се удави, ще потъне.
И сега вие се подвизавате, ще има хора да ви казват: „Видели ли сте Господа? Ходили ли сте на оня свят.“ Баща, син и магарето им тръгнали на път. Вървят свободно и тримата. Хората им се присмели, че не са се качили на магарето.
към беседата >>
43.
Няма любов като Божията Любов
,
ИБ
, Русе, 29.12.1920г.,
Следователно има
граница
на собствеността.
При птиците е по-добре. Соколите не ловят птички, когато те мътят. Вълкът, докато по-рано не отвори устата си, не може да яде овцете. Догде се простира собствеността на една монета? Металът не е на човека.
Следователно има
граница
на собствеността.
Престъпникът е с раздвоен поглед, а чистият човек е със съсредототочен поглед. Разговор с Учителя от частен характер Интересувах се за бъдещата ми дейност в духовно и материално отношение от сега, с излизането ми от военна служба. За Санка. Да вари парички (плода от драката) с цвят от босилек половин час и да пие водата – два пъти на ден по една кафена чаша.
към беседата >>
44.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Не да ги изхвърлите, а да оставите
раницата
с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне.
Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието. Сега като ме слушате, бъдете тъй добри да оставите настрана само за един час всички ваши предубеждения.
Не да ги изхвърлите, а да оставите
раницата
с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне.
Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба.
към беседата >>
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането.
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище.
към беседата >>
Сега, като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана всички ваши предубеждения; не да ги захвърлите, а да оставите
раницата
с вашите вервания и заблуждения настрана, докато ви поолекне, а после като ме изслушате, пак си я турнете на гърба и си вървете.
(втори вариант)
Нямам за цял да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е. Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум - това е вярата, или, в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава потик за развиване и изучаване законите на битието.
Сега, като ме слушате, бъдете тъй добри, да оставите настрана всички ваши предубеждения; не да ги захвърлите, а да оставите
раницата
с вашите вервания и заблуждения настрана, докато ви поолекне, а после като ме изслушате, пак си я турнете на гърба и си вървете.
Нямам нищо против това. Иначе, ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като вижда, колко е тежък товарът на пътника, предлага му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. "Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата", му казва коларят.
към втори вариант >>
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
(втори вариант)
Сегашните хора казват: "Може и без вяра". Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вервания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане и верующ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането.
И понеже ние се намираме на
границата
на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°.
Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме дo дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, когато досега сте ги изучавали отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност много по-реална от по-раншната, по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище.
към втори вариант >>
45.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Трябва да се постави рязка
граница
между старото и новото!
– Трябва да се мисли, и много да се мисли! Какво правят птичките? – Преди да снесат яйцата си те обмислят де да направят гнездото си и как да го направят. След това те снасят яйцата си и започват да ги мътят. Ето защо, когато се заемете с преустройване на обществото, първо ще мислите, а после ще действате.
Трябва да се постави рязка
граница
между старото и новото!
Старото не може да се кърпи. Старите и новите възгледи не могат да се примиряват. Стари и нови истини не могат да се съгласуват. Истината е една. Следователно, не може да се говори за стара и нова истина.
към беседата >>
Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си
граница
.
(втори вариант)
Въ окултната литература срѣщате, че свѣтоветѣ се дѣлятъ на разни полета, които сѫ наименувани различно: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свѣтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свѣтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дѣйствията или между мислитѣ и чувствата или между мислитѣ и причинитѣ, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврѣменнитѣ християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрѣшите. Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ. Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала.
Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си
граница
.
Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже.
към втори вариант >>
Рѣзко трѣбва да се постави
граница
между старото и новото!
(втори вариант)
Всички, който искатъ да прѣустроятъ обществото, трѣбва да разбиратъ законитѣ и начинитѣ, по който трѣбва да направятъ това. Нѣкои казватъ: „Ние сме рѣшили да прѣустроимъ обществото и нѣма какво да му мислимъ“. Не, трѣбва да се мисли! Птичкитѣ, когато ще мѫтятъ, най-напрѣдъ обмислятъ гдѣ и какъ ще съградятъ гнѣздата си, съграждатъ ги и послѣ снасятъ въ тѣхъ яйцата си. И днесъ, когато ние искаме да прѣорганизираме обществото, трѣбва да знаемъ какво искаме и послѣ да дѣйствуваме.
Рѣзко трѣбва да се постави
граница
между старото и новото!
Старото не може да се кърпи. Не може да се примиряватъ стари вѣрвания съ нови и стари истини съ нови истини. Прѣди всичко не може да се говори за стара и нова истина. Истината е една. Всѣки, който казва, че има стара истина, той не разбира Божествения законъ.
към втори вариант >>
46.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Отварям нова
страница
в живота си и, колкото съм бил лош, толкова добър ще стана.
Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта. Тя още не е дошла между вас. Не искам да ви обезсърчавам, но казвам веднъж завинаги да сложите кръст на миналото. Не забравяйте миналото, но кажете: „Започвам в името на Любовта.
Отварям нова
страница
в живота си и, колкото съм бил лош, толкова добър ще стана.
Ще градя в името на Любовта и ще подам ръка на всички“. Нека се носи живото Слово по цял свят! Бог, Когото ви проповядвам, е особен. Никога не сте слушали Неговия глас. Никога не сте виждали Неговото лице.
към беседата >>
47.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на
границата
на реалния живот.
Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи. Сега, като говоря по тоя начин, вие намирате, че това не е за вас, това са дълбоки философски въпроси. Казвате: „Животът е реален, в него няма никаква философия“.
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на
границата
на реалния живот.
Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания. Когато в някое семейство се роди момиче, докато е малко още, родителите му се радват. Щом порасне, радостта им се превръща в скръб.
към беседата >>
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на
границата
на реалния животъ.
(втори вариант)
За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение.
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на
границата
на реалния животъ.
Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то? “ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това?
към втори вариант >>
48.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си
страница
и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка.
Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овце, казва: "Корени не се ядат", но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира си ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили. Христос казва: "Когато този Дух на истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал." Това нещо е написано в душите и в мозъците ви, вие го знаете.
Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си
страница
и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка.
Хубаво е всеки да влиза да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, тогава животът е тежък.
към беседата >>
49.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една
раница
и да вървят напред.
В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По- добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: "Кирпичи и тухли ще правите! " И ние казваме: "Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.
Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една
раница
и да вървят напред.
Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши.
към беседата >>
50.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
А сега вие сте като онези гарджета, които чакат в полога майка си да им донесе
храница
.
Да се настройвате вътрешно и да пласирате енергията в себе си. А по закона на Свободата това означава да се разширявате от Божествената Любов, като от излишъка ѝ изпускате навън. Да има естествени течения. Отпуснете сега чучурите си, за да може от това изворче да избликва навън Божествената Любов. И започнете от утре сами, по закона на хармонията.
А сега вие сте като онези гарджета, които чакат в полога майка си да им донесе
храница
.
Тя дойде, те отворят човката си и – цък. Но види тя, че то може само да си отваря човката и да се храни, тя отива на друго клонче и щом то си отвори човката, тя го погледне и не му дава нищо. Затова някои от вас трябва да излязат от полога си. Аз искам да излезете от там! Онези от вас, на които крилцата са израсли, трябва да напуснат полога си и сами да си търсят храна.
към беседата >>
51.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш
храница
; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
Тази ръка е създадена да свириш. Това е нейното предназначение. Свирил ли си ти с нея? – „Не“. Ти не си разбрал смисъла на живота.
Твоята ръка е направена да обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния да дадеш
храница
; тя е направена за онзи човек, който погинва, да го избавиш с ръцете си.
Разбрахте ли ме? Ще декламирате ли, или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, и аз декламирах тази сутрин. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
към беседата >>
52.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Сегашното човечество е дошло до
границата
, дето е Христос.
И зад втория има още десет хиляди. Първото нещо: У всички да се яви съзнанието, че зад нас има един велик, мощен тил. Зад този тил е Господ. Никой не може да апелира за помощ направо към Господа. Ще вървите постепенно от една йерархия към друга, докато най-после стигнете до Господа, дето всичко става моментално.
Сегашното човечество е дошло до
границата
, дето е Христос.
Той се е наел да помогне на човечеството да си свърши всичката работа. Той работи със закона на единия милион. Затова е казано в Писанието: „Тисяща на тисящи ще служат." Това показва, че имаме тил зад себе си и с него всичко можем да направим. В това е смисълът ма живота. Ако живеем само за себе си, нищо няма да оставим на земята.
към беседата >>
53.
Искайте, търсете, хлопайте!
,
НБ
, София, 19.2.1922г.,
Ако вие имате една тежка
раница
на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“.
Защото е сит. Нека изгладнее, тогава. Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам да дам. Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“. Но знаете ли защо не му е времето?
Ако вие имате една тежка
раница
на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“.
Следователно отказът е разумен, но отлагането никога не е разумно. Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага! Ще каже някой: „Има време“. Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас.
към беседата >>
54.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката
храница
, която иде я взема; и умът не може да се развива.
(втори вариант)
Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене.
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката
храница
, която иде я взема; и умът не може да се развива.
И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени.
към втори вариант >>
55.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
Помислете добре върху тази тема и напишете най-много една
страница
.
Помислете добре върху тази тема и напишете най-много една
страница
.
Тази тема е от значение за вас, защото волята още не е намерила мястото си в живота. Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения. Сега, аз ще ви дам няколко правила, чрез които да различавате съзнателните волеви действия от несъзнателните. И тогава, дойдете ли до съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека.
към беседата >>
Повече от една
страница
няма да пишете.
(втори вариант)
Сега имате един метод с всичките точки. Второто упражнение ще бъде: „Мястото на волята“. Ще пишете по малко – половин лист, после пак ще извадиш общите правила.
Повече от една
страница
няма да пишете.
Само главното ще извадите. На кое място да я турим, защото волята още не е на мястото си. Сегашните хора са хора без воля. Волята почва с разумния живот, дето няма разрушение. Аз ще ви дам няколко правила да различавате в себе си истинските волеви действия от другите, които произтичат без воля.
към втори вариант >>
56.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без
караница
, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“.
Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде?
Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без
караница
, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“.
Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото.
към беседата >>
57.
Закон на движенията / Закон на движение
,
МОК
, София, 12.4.1922г.,
А всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се.
А всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване.
Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята?
към беседата >>
Всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
(втори вариант)
С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне.
Всяка
граница
създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.
И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване. Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята?
към втори вариант >>
58.
Проява на кармическия закон / Закон на кармата
,
МОК
, София, 26.4.1922г.,
Обаче ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества; за всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той може да се развива най-много - дойде ли до тази
граница
, настъпват вече обратни действия.
(втори вариант)
В този смисъл господарите в света представляват първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание; слугите пък представляват онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора и затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си и един ден го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той - слуга. Така именно и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. Сега, като говоря върху кармата, не мислете, че ще я разберете изведнъж във всичката и пълнота. Питам как се ражда злото между учениците на една школа - злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със Знанието на другите; злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея; или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите.
Обаче ученикът трябва да знае, че в Природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества; за всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той може да се развива най-много - дойде ли до тази
граница
, настъпват вече обратни действия.
Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са склонни да ви слушат, да ви се подчиняват; когато узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат - това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си. Следователно законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. Всеки има право да развива своя ум, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо от това дали той е прост или учен, слуга или господар, беден или богат. Благата на едного са блага за всички, правата на едного са права за всички; различието седи в това кой как ще използва и приложи тия блага и права в живота си.
към втори вариант >>
59.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души да си напълнят чубурите, ще ли има
караница
?
Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога и нашите сърца не се изпълнят с онази Божествена Любов, че ние ще свършим нещо? – Нищо не можем да извършим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то същинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се събират двадесет души – те ще се скарат и ще стане сбиване.
На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души да си напълнят чубурите, ще ли има
караница
?
Няма да има караница. Следователно всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега във вашите умове израства идеята: как? Този въпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде?
към беседата >>
Няма да има
караница
.
– Нищо не можем да извършим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то същинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се събират двадесет души – те ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души да си напълнят чубурите, ще ли има караница?
Няма да има
караница
.
Следователно всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега във вашите умове израства идеята: как? Този въпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее.
към беседата >>
60.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Турил си голяма
раница
.
Ами да мислиш, че си болен, това е първата лъжа! Ами от какво ще сте болни? Я ми кажете, от какво ще сте болни? Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб. А, стомахът ти е слаб, гръбнакът ти е слаб!
Турил си голяма
раница
.
Хвърли раницата, ще ти олекне! „Ама разранил се е кракът ми! “ – Хвърли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя! “ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти.
към беседата >>
Хвърли
раницата
, ще ти олекне!
Ами от какво ще сте болни? Я ми кажете, от какво ще сте болни? Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб. А, стомахът ти е слаб, гръбнакът ти е слаб! Турил си голяма раница.
Хвърли
раницата
, ще ти олекне!
„Ама разранил се е кракът ми! “ – Хвърли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя! “ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти. Не е време за умиране сега!
към беседата >>
61.
Празникът на труда
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 22.9.1922г.,
Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна
граница
, когато спира и оставя за следващия ден.
Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му.
Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна
граница
, когато спира и оставя за следващия ден.
Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите.
към беседата >>
62.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази
граница
седи Божественото начало.
Божественият глас на Любовта ти казва: „Недей, въздържай се! " Мнозина казват: Нещо ми каза на ума. Този ум е Божественото, което те въздържа от злото. Въздържай се, не бързай! Някой път може да дойдете до края на отчаянието, този глас ще ви проговори.
Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази
граница
седи Божественото начало.
Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости. Когато се намират в голямо затруднение, нещо ти казва: Не бой се, ще се оправят работите. И действително, не се минават и две години, всичко се оправя. Питат ме: Какво ще стане с България?
към беседата >>
63.
Правила за Окултната школа
,
ООК
, Русе, 1.10.1922г.,
Един час в Школата ще прекарате без
раница
, ще се чувствате свободни.
Та понеже сега ние не вършим волята Божия, светът постъпва с нас точно тъй, както ние постъпваме със света. Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната Школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени, всичко това ще го забравите.
Един час в Школата ще прекарате без
раница
, ще се чувствате свободни.
Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново. Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: „Аз съм вратата“, като влезете през нея, всички трябва да се учите. „Защото – казва Христос – Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре.“ За да имате знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума“. Щом има светлина, туй знание ще дойде.
към беседата >>
Дойдете ли тук, ще си свалите
раницата
, а като излизате, ще я турите отново.
Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната Школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени, всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни.
Дойдете ли тук, ще си свалите
раницата
, а като излизате, ще я турите отново.
Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: „Аз съм вратата“, като влезете през нея, всички трябва да се учите. „Защото – казва Христос – Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре.“ За да имате знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума“. Щом има светлина, туй знание ще дойде. Сега, действително, има много интересни работи за учене.
към беседата >>
Като влезете в Школата, ще свалите
раницата
си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите.
Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната Школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени, всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни. Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново.
Като влезете в Школата, ще свалите
раницата
си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите.
Затуй казва Христос: „Аз съм вратата“, като влезете през нея, всички трябва да се учите. „Защото – казва Христос – Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре.“ За да имате знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума“. Щом има светлина, туй знание ще дойде. Сега, действително, има много интересни работи за учене. Много интересни!
към беседата >>
64.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
злато в
раницата
си и тръгваме с параход за Америка.
С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг.
злато в
раницата
си и тръгваме с параход за Америка.
Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва.
към беседата >>
– Моля ти се, свали
раницата
от гърба ми.
А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю?
– Моля ти се, свали
раницата
от гърба ми.
– Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат.
към беседата >>
Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в
раницата
си.
(втори вариант)
Всички бързат, защо? „Нямаме време." Времето било пари - като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание. А онзи глупавият ще напълни джобовете си с пари, със злато. Умният носи знание, глупавият - пари.
Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в
раницата
си.
Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва. Аз питам: „Как е сега, приятелю? " „Ах, моля ти се, откопчей тази раница." Сега равни ли сме?
към втори вариант >>
" „Ах, моля ти се, откопчей тази
раница
." Сега равни ли сме?
(втори вариант)
Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в раницата си. Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва. Аз питам: „Как е сега, приятелю?
" „Ах, моля ти се, откопчей тази
раница
." Сега равни ли сме?
„Не сме равни." „Ще ме слушаш ли? Сядай на лодката. Аз ще управлявам. От мене зависи сега твоят живот. Твоите пари на дъното не ти помагат, а аз ще те спася.
към втори вариант >>
А пък като приема тази
храница
, която ме стопля и дойде при мене някой, ще му кажа: „Приятелю, да ти дам малко от този запас - аз днес се попекох на слънце, имам достатъчно." Тъй седи въпросът.
(втори вариант)
Ако те ви казват, каквото аз казвам - слушайте ги, но ако те ви кажат нещо друго, не ги слушайте." Тъй казва любовта. Вие ще кажете: „Трябва да обичаме." Пак ще ви потвърдя: в света само Бог може да обича, а ние сме носители на Неговата любов. И ако някой човек се осмели да каже, че ви люби - той лъже. То е тъй смешно. Както онзи, който на слънцето се пече, може ли да каже: „Аз имам вътре в организма си една печка." Да, пекъл си се на слънцето.
А пък като приема тази
храница
, която ме стопля и дойде при мене някой, ще му кажа: „Приятелю, да ти дам малко от този запас - аз днес се попекох на слънце, имам достатъчно." Тъй седи въпросът.
И в света само Бог е, Който може да ни люби. И като излизаме всяка сутрин при Господа на любовта, само така ще търсим любовта. А сега как търсят любовта? Жената казва: „Мъж ми не ме обича" и праща други жени, детективи, да го следят. Гони Михаля, тъй го наричам аз.
към втори вариант >>
65.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до
границата
на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.
И тъй, ние ще направим един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации. Аз съм забелязал видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен.
Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до
границата
на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти.
Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. По някой път имате кашлица. Ние знаем защо става това. То е, понеже енергиите ви не вървят правилно.
към беседата >>
66.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Ти носиш на гърба си
раница
, в която има 40 кг злато.
Намислите нещо хубаво и се радвате, доволен сте от себе си. Дойде учителят ви при вас и каже, че сте първокласен невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повярвате и падате духом, изгубвате разположението си. Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат?
Ти носиш на гърба си
раница
, в която има 40 кг злато.
Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа.
към беседата >>
Среща те един познат и те пита: Какво носиш в
раницата
си?
Дойде учителят ви при вас и каже, че сте първокласен невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повярвате и падате духом, изгубвате разположението си. Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат? Ти носиш на гърба си раница, в която има 40 кг злато.
Среща те един познат и те пита: Какво носиш в
раницата
си?
— Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш.
към беседата >>
— Лъжеш се, никакво злато нямаш в
раницата
си.
Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат? Ти носиш на гърба си раница, в която има 40 кг злато. Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато.
— Лъжеш се, никакво злато нямаш в
раницата
си.
— Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш. Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него.
към беседата >>
— Сваляш
раницата
от гърба си и започваш да броиш.
Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа.
— Сваляш
раницата
от гърба си и започваш да броиш.
Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него. И затова като ви кажат, ме нищо не знаете, ще свалите раницата от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Разбиранията на сегашните хора са подобни по стойност на книжните пари, на банкнотите, с които те си служат.
към беседата >>
И затова като ви кажат, ме нищо не знаете, ще свалите
раницата
от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си.
— Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш. Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него.
И затова като ви кажат, ме нищо не знаете, ще свалите
раницата
от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си.
Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Разбиранията на сегашните хора са подобни по стойност на книжните пари, на банкнотите, с които те си служат. Запример, днес златото е скрито и хората си служат повече с книжни пари, които всеки ден губят от стойността си. Значи, има нещо несигурно в живота на хората, от което те трябва да се освободят. Същото може да се каже и за знанието.
към беседата >>
67.
Нагласяване на силите
,
МОК
, София, 1.11.1922г.,
Правата е
граница
на плоскостта.
Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки. Ако точките на правата се иодвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата?
Правата е
граница
на плоскостта.
Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното.
към беседата >>
Но това „нищо" е
граница
на реалността, на Проявеното.
По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо?
Но това „нищо" е
граница
на реалността, на Проявеното.
Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното. Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаемата единица, която е едно „нищо", като се повдигне в четвърта степен, да даде една реална единица? Сега да оставим настрана света на едното измерение и да минем към света на двете измерения.
към беседата >>
Както плоскостта е
граница
на куба, така кубът е
граница
на тесаракта.
Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост.
Както плоскостта е
граница
на куба, така кубът е
граница
на тесаракта.
Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда. Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите.
към беседата >>
68.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Нулата е нищо, но същевременно, тя е
граница
на безграничния реален свят.
Като се срещнат, влюбените образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършила известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение, и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули: о – о.
Нулата е нищо, но същевременно, тя е
граница
на безграничния реален свят.
И зад нулата има някакъв свят, но отношенията на този свят са отношения към нищото. Според нас, нищото показва нещо. Че нищото е нещо, виждаме по това: поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата, нищото намалява стойността й десет пъти; след единицата, то я увеличава десет пъти. Значи, нищото е нищо, когато не се проявява, т. е.
към беседата >>
69.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Музиката е
граница
.
Всеко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот.
Музиката е
граница
.
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това.
към беседата >>
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е
граница
между интелектуалните и музикалните способности на човека.
Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот. Музиката е граница.
Ако вземем този, интелектуалния свят, той е
граница
между интелектуалните и музикалните способности на човека.
Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ при един най-прост ангел е като един невежа.
към беседата >>
70.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
То е хубаво; като
караница
е, но трябва да изразят известна идея.
Той, като ти говори любовно, може да ти каже: "Ти си благ човек." А като иска да се кара, ще натърти гласа си съобразно с тоновете в Природата: с това, дали тоновете са силни или тихи, се изразява известна идея. Така и на някой концерт ще вдигнат една олелия. Хората казват: "Отлично свири! " А пък аз казвам: все се караха те. Има оркестранти, които свирят бурно.
То е хубаво; като
караница
е, но трябва да изразят известна идея.
В музиката трябва да изразяваме образно всичките чувства. Трябва да знаем и начина, по който се изразява едно чувство. И в пеенето е същото. Ние като започнем, че и Любов, и всичко – караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи.
към беседата >>
71.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Това показва, че в природата увеличаването и намаляването нямат
граница
.
– Възможно е. Аз говоря на ваш език: Близо до ума е, истина е това, вероятно е. Лещите, с които си служат физиците, са в окото на човека, както и в мозъка му. В бъдеще те ще се развият, и човек ще си служи с тях, като с телескоп, микроскоп, лупа и др. Един учен индус направил някакъв прейскограф, с който увеличавал микроскопическите неща десет милиона пъти.
Това показва, че в природата увеличаването и намаляването нямат
граница
.
Казвате: Бог ще уреди работите. – Той отдавна ги е уредил. – Докажи това! – Има кой да го докаже. Много същества са минали през Божествената школа.
към беседата >>
72.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Той се намира почти на
границата
между челото и носа на човека.
За ъгъла ADC на същия триъгълник можем да кажем следното: рамото СD на ъгъла ADC е проекция на сили от физическия и от умствения свят, а рамото AD е проекция на сили от Божествения и Ангелския свят. Тези две линии излизат от един център, но вървят в две различни посоки, затова именно и силите вървят в две противоположни посоки. В центъра D се прекръстосват сили; в това отношение той е фокус, в който се събират, а после пречупват ред интелигентни сили. Значи всеки център е фокус, в който се събират една или повече интелигентни сили, които направляват проявите на човека във физическия и Умствения свят. Точката С на триъгълника АСВ е също така център, фокус на сили.
Той се намира почти на
границата
между челото и носа на човека.
Някои учени казват, че зад този център се намира малка празнина, която наричат мълчаливия пост на Духа. Мнозина френолози се излъгват, като приемат, че зад този център се намира особен мозъчен център. Някога тази кухина, тази празнина е по-малка, а някога – по-голяма. Като говорим за проекции на сили, трябва да имаме предвид, че те не са проекции на съзнанието, но на ума, на човешката мисъл. Широчината на този ъгъл се обуславя от физическите сили, които действат върху ума на човека.
към беседата >>
73.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
(Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя
страница
.
Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето."
(Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя
страница
.
(Паша: „25страница." Падна се от беседата „Плачът") Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде." [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод" от пета серия на Сила и живот.]
към беседата >>
(Паша: „
25страница
." Падна се от беседата „Плачът")
То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето." (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя страница.
(Паша: „
25страница
." Падна се от беседата „Плачът")
Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде." [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод" от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас.
към беседата >>
Савка - 47
страница
: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.]
Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето." (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза) : „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25страница." Падна се от беседата „Плачът")
Савка - 47
страница
: „Тогаз праведните ще просветнат." [От четвърта серия на Сила и живот.]
Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде." [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод" от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите.
към беседата >>
74.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Вечерьта казва: „Слава Богу мина деня, намерихъ си малко
храница
“.
Ние съврѣменнитѣ хора много работимъ, малко печелимъ. И почти цѣлиятъ ни животъ сега е прѣвърнатъ къмъ това стремление да си изкараме прѣхраната, както и птицитѣ. Ние и птицитѣ въ туй отношение си мязаме. Гледашъ нѣкое врабче, ходи цѣлъ день, тукъ кацне, тамъ кацне, на плета кацне и ти казвашъ: „Колко е свободно то! “ Да, но то цѣлъ день ходи, гледа, гдѣ да намѣри храна да се наяде.
Вечерьта казва: „Слава Богу мина деня, намерихъ си малко
храница
“.
На другия день, то пакъ си търси храна. Казвашъ: „Колко хубаво гледа! “ Гледа хубаво, търси си храна. Да кажемъ, вие сте агентъ на нѣкое осигурително дружество. Ставате сутринь, казвате си: „Господи помилуй, кого да осигуря днесъ?
към беседата >>
Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко
храница
!
(втори вариант)
В това отношение, те са като птиците. Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача. Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си.
Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко
храница
!
На другия ден то пак си търси храна. Наблюдаваш врабчето и си казваш: Колко умно гледа това врабче! Да, умно гледа, търси си храна. Ти си агент на едно осигурително дружество. Ставаш рано и си казваш: Господи, помогни ми!
към втори вариант >>
75.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Запримѣръ, тръгнатъ на екскурзия, че взѣматъ 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише млѣко, 1 килограм зехтинъ, оцетъ, после бонбонъ, че български надѣници, сушена риба, мармаладъ, сладко, ще напълнятъ съ всичко това една голѣма
раница
, ще надигнатъ 2–3 слуги, и тѣ тръгнали на екскурзия.
Простъ е въ туй отношение: ние не трѣбва да напуснемъ живота си, не трѣбва да се откажемъ отъ своитѣ удоволствия, отъ своитѣ мисли и желания. Но, трѣбва да се откажемъ само отъ излишното въ живота. Тръгнешъ на пѫть, ще вземѣшъ само най-необходимото за живота. Туй е първото правило. Не взѣмай излишно.
Запримѣръ, тръгнатъ на екскурзия, че взѣматъ 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише млѣко, 1 килограм зехтинъ, оцетъ, после бонбонъ, че български надѣници, сушена риба, мармаладъ, сладко, ще напълнятъ съ всичко това една голѣма
раница
, ще надигнатъ 2–3 слуги, и тѣ тръгнали на екскурзия.
А после, като се върнатъ вечерьта дома си, всички ще се изпоразболѣятъ. Не, тръгнешъ ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червенъ лукъ, който не люти, малко празъ, малко оризъ или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина въ раницата и ще имашъ една отлична разходка. А пъкъ тъй, като подигнатъ нѣкое голѣмо парче агнешко, че като го завъртятъ на онзи ми ти шишъ цѣлъ день, като турятъ туй червено вино въ студена вода, наядатъ се, напиятъ се добре, и като се върнатъ, ще кажатъ: Не знаемъ какво се случи, та ни заболѣ корема. Защо? – Много ядохме, случи се нещо. Турили виното въ студена вода, ядатъ топло мѣсо, ядатъ кебапъ, пиятъ студено вино, и после – боли ги коремъ.
към беседата >>
Не, тръгнешъ ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червенъ лукъ, който не люти, малко празъ, малко оризъ или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина въ
раницата
и ще имашъ една отлична разходка.
Тръгнешъ на пѫть, ще вземѣшъ само най-необходимото за живота. Туй е първото правило. Не взѣмай излишно. Запримѣръ, тръгнатъ на екскурзия, че взѣматъ 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише млѣко, 1 килограм зехтинъ, оцетъ, после бонбонъ, че български надѣници, сушена риба, мармаладъ, сладко, ще напълнятъ съ всичко това една голѣма раница, ще надигнатъ 2–3 слуги, и тѣ тръгнали на екскурзия. А после, като се върнатъ вечерьта дома си, всички ще се изпоразболѣятъ.
Не, тръгнешъ ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червенъ лукъ, който не люти, малко празъ, малко оризъ или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина въ
раницата
и ще имашъ една отлична разходка.
А пъкъ тъй, като подигнатъ нѣкое голѣмо парче агнешко, че като го завъртятъ на онзи ми ти шишъ цѣлъ день, като турятъ туй червено вино въ студена вода, наядатъ се, напиятъ се добре, и като се върнатъ, ще кажатъ: Не знаемъ какво се случи, та ни заболѣ корема. Защо? – Много ядохме, случи се нещо. Турили виното въ студена вода, ядатъ топло мѣсо, ядатъ кебапъ, пиятъ студено вино, и после – боли ги коремъ. Ще ги боли, разбира се. Казватъ: „Водата въ този кладѣнецъ не е хубава, мѣстото не е хубаво, ще отидемъ на друго мѣсто“.
към беседата >>
Ще вземеш в
раницата
си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода.
(втори вариант)
Тръгваш на път – ще вземеш необходимото. Някои тръгват на екскурзия със слугите си, с пълни кошници: сардели, шумка, яйца, печена кокошка, масло, сирене. Като стигнат на определеното място, сядат и ядат. Цял ден ядат и пият и, като се върнат от екскурзия, започват да се оплакват – тук ги боли, там ги боли. Това не е екскурзия.
Ще вземеш в
раницата
си хляб, малко сирене, кашкавал или маслини, червен лук или праз, термос с гореща вода.
Ще прекараш деня на чист въздух, ще се излагаш на слънце и ще се върнеш обновен. Планината изключва удоволствията. Ще отидат на планината да пекат агнешко и да пият студено вино, е след това ще се чудят, коя е причината, че ги боли стомах. Ще кажат, че водата не била хубава, мястото не било добро. Яжте печено агнешко и пийте отгоре студена вода, да видите, няма ли да ви боли стомах.
към втори вариант >>
76.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна
страница
от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен.
“ И наистина, не можем да ви извадим из телата, понеже има известно съотношение; кармически всинца сте затворници, тъй щото и да искате, аз няма да ви извадя от телата ви. Вие сте обковани с букаи за 10–15 години. Ами ако аз ви пусна из затвора и вие не се върнете в тялото си? Ще питат: „Кой им отвори вратата да излязат? “ Нима мислите, че вие сте от много благочестивите?
Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна
страница
от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен.
Ще ти покажат една тъмна страница и ще ти кажат: „Туй си направил“. – „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга страница: „Ти това направи“. – „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“. Потрепериш ли, или се помолиш на когото и да е – свършено е.
към беседата >>
Ще ти покажат една тъмна
страница
и ще ти кажат: „Туй си направил“.
Вие сте обковани с букаи за 10–15 години. Ами ако аз ви пусна из затвора и вие не се върнете в тялото си? Ще питат: „Кой им отвори вратата да излязат? “ Нима мислите, че вие сте от много благочестивите? Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен.
Ще ти покажат една тъмна
страница
и ще ти кажат: „Туй си направил“.
– „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга страница: „Ти това направи“. – „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“. Потрепериш ли, или се помолиш на когото и да е – свършено е. Не, смело, решително ще признаеш: „Да, аз го направих, но сега аз ще изправя всичко“.
към беседата >>
– „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга
страница
: „Ти това направи“.
Ами ако аз ви пусна из затвора и вие не се върнете в тялото си? Ще питат: „Кой им отвори вратата да излязат? “ Нима мислите, че вие сте от много благочестивите? Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен. Ще ти покажат една тъмна страница и ще ти кажат: „Туй си направил“.
– „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга
страница
: „Ти това направи“.
– „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“. Потрепериш ли, или се помолиш на когото и да е – свършено е. Не, смело, решително ще признаеш: „Да, аз го направих, но сега аз ще изправя всичко“. Туй е задачата на окултния ученик!
към беседата >>
77.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Защото, важно е, преди да минете
границата
на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на
границата
, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане въ нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двѣтѣ положения, да вѣрваме въ Бога, Който е неизмѣняемъ, да вѣрваме въ туй, което не се измѣня, т.е. промѣня се и не се измѣня въ себе си. И въ мене – казва, „вѣрвайте“, и слѣдъ туй ще дойде онази вѣра въ самите васъ.
Защото, важно е, преди да минете
границата
на Царството Божие, да изживѣете тия двѣ състояния, тѣ сѫ потрѣбни за васъ, та като ще минете за въ Царството Божие, не може да се спрете на
границата
, и да кажете: „Да влѣза или не“.
Кажете ли да влѣза или не, работата съ васъ е свършена. Въ Божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй абсолютно въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта, всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ, и нѣма да помисляшъ за куклитѣ. Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ.
към беседата >>
Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до
границата
на Царството Божие.
(втори вариант)
Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си.
Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до
границата
на Царството Божие.
Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях.
към втори вариант >>
Ако се спреш пред тази
граница
и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече.
(втори вариант)
Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие.
Ако се спреш пред тази
граница
и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече.
Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.
към втори вариант >>
78.
Закон за контрастите
,
ООК
, София, 20.5.1923г.,
Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в
караница
или от
караница
може да се превърне в един сладък разговор.
Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас.
Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в
караница
или от
караница
може да се превърне в един сладък разговор.
Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. (Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо! “ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание.
към беседата >>
И тъй, за да избегнете
караницата
, прибегнете към живата музика.
Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас. Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор. Значи в живота ви трябва музика.
И тъй, за да избегнете
караницата
, прибегнете към живата музика.
(Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо! “ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. След това дойде ви на ума нещо, някоя мисъл, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозък!
към беседата >>
79.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Туй по-развитото същество схваща опасността, в която могат да изпаднат тия две същества - че ще влязат в борба, в
караница
, в спор.
(втори вариант)
Той ви толкова обича, че от тази обич се заражда едно противоречие. Искате да бягате, защото не можете да издържите тази енергия. Тогава се явява великият закон. Имате друго едно същество, друг един индивид, който е много по-интелигентен, много по-развит, и той става като обект нагоре - С. Тия две същества, които са по-ниски по развитие, образуват с индивида С един триъгълник.
Туй по-развитото същество схваща опасността, в която могат да изпаднат тия две същества - че ще влязат в борба, в
караница
, в спор.
Следователно то проектира своя ум към двете страни и тогава става преливане на енергиите им към този трети индивид. И туй същество се влага в тия две същества, на които то е обект, цел в живота им. И тъй, целта на тия два обекта вече е по-възвишена. За да имате един идеал, за да имате една цел, непременно трябва да има две същества, две души, които едновременно да мислят за едно и също нещо. Един човек не може да има цел.
към втори вариант >>
80.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Всяко нещо, което няма
граница
в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично.
Докато мислиш, че животът има край, ти си в човешката любов. Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното. И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот.
Всяко нещо, което няма
граница
в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично.
То носи радост за човешката душа. Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш. Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето?
към беседата >>
Щом туриш
граница
или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш.
И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. Божественото няма край, няма и начало, затова в него е вечният живот. Всяко нещо, което няма граница в мисълта и в съзнанието ни, е Божествено, и като такова – безгранично. То носи радост за човешката душа.
Щом туриш
граница
или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш да страдаш.
Казваш: „Ще живея 120 години“. – После? – „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето? – „Нищо няма, там е краят на живота.“ – Щом мислиш така, ти влизаш в ограниченията на живота, в робството. Сега както и да сравняваме земния живот с Божествения, мъчно можем да ги разберем.
към беседата >>
81.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази
граница
седи онова Божественото начало.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази
граница
седи онова Божественото начало.
Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
към беседата >>
82.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на
границата
.
Казват сега: „Всички ние се раждаме смъртни.“ И това не е вярно, т.е. наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта, плът е“, т. е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот.
Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на
границата
.
Вие сте близо до тази Божествена граница: n _________________________ m Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия от дясно към ляво, а ние обръщаме това движение от ляво към дясно (фиг. 1).
към беседата >>
Вие сте близо до тази Божествена
граница
:
наполовина само е вярно. „Всички се раждат смъртни.“ – Не, всички се раждаме безсмъртни. Казва Христос: „Роденото от плътта, плът е“, т. е. роденото при едно греховно състояние носи смърт със себе си, а роденото от Духа без грях носи вечен живот. Сега в този нов начин на разсъждение ние трябва да се ограничим, понеже сме на границата.
Вие сте близо до тази Божествена
граница
:
n _________________________ m Вие сте виждали онзи символ, който теософите имат, нали? Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия от дясно към ляво, а ние обръщаме това движение от ляво към дясно (фиг. 1). Този символ е една представа за разсъжденията на нисшия ум.
към беседата >>
Тогава ние ще дойдем до онази нова философия, която ще ни открие, че ние сме в
границата
на този Нов свят.
Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това! “ Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате.
Тогава ние ще дойдем до онази нова философия, която ще ни открие, че ние сме в
границата
на този Нов свят.
Иде една велика вълна от мисли, чувства и действия на възвишени същества. Тя ще дойде, ще проникне навсякъде. И ако вие не сте готови, тя ще постъпи тъй: ще премахне снега от света, семенцата, които са потиснати, ще ги извади от земята, болните ще излекува и всички нечистотии ще очисти. Това са твърдения. Ще каже някой: „Докажи!
към беседата >>
НАГОРЕ