НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
186
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
На същата
страница
по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
На същата
страница
по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."
към текста >>
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна
страница
са отпечатани годината, печатницата и градът.
Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна.
Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна
страница
са отпечатани годината, печатницата и градът.
По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
към текста >>
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му
страница
е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му
страница
е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".
Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
към текста >>
В този списък на първата
страница
в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899.
В този списък на първата
страница
в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
към текста >>
2.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
На 12 октомври 1892 г., сряда, на
страница
28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.
На 12 октомври 1892 г., сряда, на
страница
28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.
Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма."
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка
, 23.01.1895 г.
от Ню Йорк (САЩ), в долната част на
страницата
се вижда името Rev.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка Учителя пристига в Европа с кораба "Етурия". В списъка на пътниците (от дневника на кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия) на 23 януари 1895 г.
от Ню Йорк (САЩ), в долната част на
страницата
се вижда името Rev.
P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов). Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г. 1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) 2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Снимка на дневника и кораба "Етурия"
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова
страница
в своята дейност.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова
страница
в своята дейност.
Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.
към текста >>
Факсимиле от титулна
страница
на сп.
Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
Факсимиле от титулна
страница
на сп.
“Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво. Вярата му е дълбока и непоколебима.
към текста >>
5.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1899 г.
Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната
страница
на писмо, на което липсва началото.
Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови. Денят Му е близо. 1899 г. П. К. Дънов ................45. Писмото се публикува за първи път.
Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната
страница
на писмо, на което липсва началото.
(У., №10, ?.01.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
6.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Нова
страница
от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва.
Нова
страница
от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
7.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
На първата си
страница
брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
На първата си
страница
брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая
граница
, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към текста >>
9.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
На първата си
страница
брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
На първата си
страница
брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар
, 11.09.1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад
граница
.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад
граница
.
То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>
11.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Земният живот е една
раница
, която не е толкова важна.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
Земният живот е една
раница
, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>
В дадения случай ще турите тази
раница
на земята и ще бъдете като новородени.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази
раница
на земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо.
към текста >>
12.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Нашите сетива не са
граница
.
И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там. Спиритизмът бе едно силно течение срещу материализма през това време. То е друг полюс. Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма. А това не е така.
Нашите сетива не са
граница
.
Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока. Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна.
към текста >>
На
страница
59 прочетох следното:
Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901 г.”2.
На
страница
59 прочетох следното:
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д.
към текста >>
318(29) от 16 юни 1902 г., на
страница
3 четем, че:
април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр.
318(29) от 16 юни 1902 г., на
страница
3 четем, че:
“Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с.
към текста >>
Той се намира на последната
страница
на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната
страница
на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп.
към текста >>
“Родина” стихотворението се появява на първа
страница
в кн.
Миркович през една и съща година – 1903 г. Но първенство в отпечатването държи сп. “Родина”! Съдете сами. И двете списания са месечни. В сп.
“Родина” стихотворението се появява на първа
страница
в кн.
I, за м. януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м.
към текста >>
13.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
На
страница
59 прочетох следното:
Някъде от края на м. септември 1901 до ранната пролет на 1902 г. Учителя е бил в София – за това съдя по датите на писмата му. Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник на Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год. 1900 и 1901г.”2.
На
страница
59 прочетох следното:
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д.
към текста >>
318(29) от 16 юни 1902 г., на
страница
3 четем, че:
април 1901 г. включително. Следвайки хронологията, ще се върна отново на темата за френологията, защото Учителя П. К. Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна. Във вестник “Известник”, Г. V, бр.
318(29) от 16 юни 1902 г., на
страница
3 четем, че:
“Г-н Дънов на 9 т. и 16 т. държа две сказки по френологията”, а в бр. 320 на същия вестник от 28 юни 1902 г. на с.
към текста >>
Той се намира на последната
страница
на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната
страница
на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп.
към текста >>
“Родина” стихотворението се появява на първа
страница
в кн.
Миркович през една и съща година – 1903 г. Но първенство в отпечатването държи сп. “Родина”! Съдете сами. И двете списания са месечни. В сп.
“Родина” стихотворението се появява на първа
страница
в кн.
I, за м. януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на
страницата
се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна.
За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на
страницата
се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
към текста >>
15.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
„Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
към текста >>
16.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
„Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
-------------------------------------------------- 103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г.
От 54 до 67
страница
, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П.
Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“.
към текста >>
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.
На първа
страница
на посоченото в писмото сп.
„Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
към текста >>
18.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Елена и Константин Иларионови заминават за
границата
в края на 1904 г.
2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови.
Елена и Константин Иларионови заминават за
границата
в края на 1904 г.
Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската
граница
.
Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата.
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската
граница
.
Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
към текста >>
Офицерът ги придружил до българската
граница
и най-любезно се разделил с тях.
Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”.
Офицерът ги придружил до българската
граница
и най-любезно се разделил с тях.
На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната.
към текста >>
19.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Елена и Константин Иларионови заминават за
границата
в края на 1904 г.
2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови.
Елена и Константин Иларионови заминават за
границата
в края на 1904 г.
Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската
граница
.
Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб. Костадин беше още доста слаб, но Учителя искаше да го изведе в природата.
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската
граница
.
Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
към текста >>
Офицерът ги придружил до българската
граница
и най-любезно се разделил с тях.
Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”.
Офицерът ги придружил до българската
граница
и най-любезно се разделил с тях.
На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната.
към текста >>
20.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната
граница
на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В.
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната
граница
на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>
Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната
граница
и Странджа планина.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп. линия край гр. Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр.
Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната
граница
и Странджа планина.
Спрял се в манастира „Св. Параскева, Св. Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас.
към текста >>
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната
граница
на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В.
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната
граница
на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една
страница
от Библията, както и по един стих от
страницата
.
наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения.
А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една
страница
от Библията, както и по един стих от
страницата
.
Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69:5; после Д. Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих. Георгиев - Четвърта книга на Царете 8:3, А. Бойнов - Четвърта книга на Царете 17:17, Константин Иларионов - Второ Коринтяном 13: 9, Петко - Лука 6:7, Гина Гумнерова - Деяния 4:7, и Тодор Стоянов - Йоанна 21:23.
към текста >>
22.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една
страница
от Библията.Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999
страница
.
Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“
Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една
страница
от Библията.Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999
страница
.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
към текста >>
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната
страница
прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.
— Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих.Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията.Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната
страница
прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края.
Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 8.06.1911 г.
Чети от книгата на Завета на цветните лъчи на светлината пета
страница
и петнадесета.
Не всичко, което е приятно е добро, и не всичко, което е неприятно е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро и което е допуснал то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа.
Чети от книгата на Завета на цветните лъчи на светлината пета
страница
и петнадесета.
(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.03.1912 г.
Тя е като войник на турската
граница
, гдето всякога може да става престрелка.
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново.
Тя е като войник на турската
граница
, гдето всякога може да става престрелка.
Ваш Верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -------------------------------------------------- * По това време К. Иларионов е работел в Русе към фирма „Сингер“ (Бел. състав.)
към текста >>
25.
Учителя започва работа по 'Завета на цветните лъчи на светлината' - Арбанаси
, 06.1912 г.
На титулната
страница
е поставено мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.
Учителя започва работа по "Завета на цветните лъчи на светлината" - Арбанаси През юни 1912 година Учителя пристига от София в Арбанаси, два месеца работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината". През септември същата година Димитър Голов го отпечатва в София. Учителя лично подарява екземпляри от книгата (с автограф) на ръководителите на Бялото Братство в отделните селища на България.
На титулната
страница
е поставено мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912.
През 1995 година издателство "Всемир" го публикува на английски език.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събора)
, 10.07.1912 г.
С. Б.15. А. Т.Тези инициали се намират на първа
страница
на оригиналната книжка „Заветът на Цветните лъчи на Светлината”, отпечатана от Учителя и раздавана лично от Него.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ______________________________* Изпратени са два листа - за Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви. В. щ. С. П. Р. н. Г. И . Х .
С. Б.15. А. Т.Тези инициали се намират на първа
страница
на оригиналната книжка „Заветът на Цветните лъчи на Светлината”, отпечатана от Учителя и раздавана лично от Него.
Виж „Изгревът”, том I, стр. 636 ÷ 637. Тези инициали означават следното: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Сина Божий - 15 август Търново 1912 г. Отдолу годината 1912 е изписана с цифровите значения на старославянската азбука. Тогава числата са обозначавани с букви, а не с арабски или латински цифри. Вж.
към текста >>
27.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
На 18 октомври българските войски преминават
границата
.
Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция.
На 18 октомври българските войски преминават
границата
.
До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир.
към текста >>
Турция напредва и идва чак до старата си
граница
.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София.
Турция напредва и идва чак до старата си
граница
.
Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 3.02.1913 г.
Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината пета
страница
и петнадесета.
Не всичко, което е приятно, е добро; и не всичко, което е неприятно, е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро, и което е допуснал, то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа.
Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината пета
страница
и петнадесета.
В. 2 М. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Липсва последната
страница
на преписа,където би могло да е указано местописането му.
Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата.
Липсва последната
страница
на преписа,където би могло да е указано местописането му.
Освен това, този препис започва със съкращението „Л. П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“. Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7
страница
от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, [не] може и да не се изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествени благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания.
И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7
страница
от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят.
към текста >>
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е?
То е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят, там Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна става това сражение.
И когато вие пристъпите към
границата
, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е?
То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа. И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници.
към текста >>
И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21
страница
.
В тъмната страна става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа.
И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21
страница
.
Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници. В тази книга ще намерите всички правила за новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.Но вие не можете да познаете правилата Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената любов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света.
към текста >>
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра.
По-малък от този ден не може за хората; за животните може, но не за хората. Като се пресметне колко ще струва една Божествена година, ще видите, че ще излезе, както българският- народ е прекарал в робството само една нощ, т.е. малко повече от половин ден.Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Иордан, когато ще бъдем на Ханаанската земя. Всички ще бъдете в астралния свят.
След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на
границата
.Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра.
Сега е именно времето да имате мир. Много души от невидимия свят сега са молили да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до
границата
на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство.
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории.
Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до
границата
на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство.
И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят.
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062
страница
, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm.
Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062
страница
, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm.
Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски.
към текста >>
33.
Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира
, 15.09.1918 г.
Турция си запазва старата
граница
.
На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Турция си запазва старата
граница
.
Пълен провал и втора национална катастрофа. Спомени на Борис Николов Учителят за Фердинанд и Европейската война Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София на 15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат. На 15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия - това е началото на Европейската война (Първата световна война).
към текста >>
Турция си запазва старата
граница
.
На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Турция си запазва старата
граница
.
Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура. Той занесе там своите идеи и неговото присъствие се оказа пагубно за Германия.
към текста >>
34.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
На лицевата
страница
е отбелязано, че това е „Отпечатък от списание „Всемирна летопис", год.
Всички са знаели това, но са мълчали понеже църквата, журналисти, обществено мнение са се нахвърлили върху него, обвинявайки Толев, че издава дъновистко списание. 6. По-късно назрява идеята да се извадят тези уводни статии с трите хикса /Х.Х.Х./ и да се издадат в отделна книжка. Просветният съвет съставен от възрастните приятели, съвременници на Учителя Дънов от 1900-1922 г. издават в отделна книжка в София през 1924 г. 9 статии.
На лицевата
страница
е отбелязано, че това е „Отпечатък от списание „Всемирна летопис", год.
I, II и III, със заглавие „Силите на живата природа". Книжката е отпечатана в печатница „Гутенберг" гр. Казанлък при рода Камбурови, които всички са били печатари с печатница. Отпечатани са с мека и твърда корица, но никъде не е отбелязано, че са статии от /Х.Х.Х./ или че са от Петър Дънов, поради съображения да не би Министерството на народната просвета да отнеме разрешението на Иван Толев за печат, обвинявайки го," че е дъновистко списание. В разгорещените спорове, съдебни преписки за спирането на списанието, виждаме именно това.
към текста >>
На корицата не е отбелязано, но на заглавната
страница
е написано: „Статии от Учителя".
Данов" - Пловдив, 1927 г. Според мен това издание е осъществено от д-р Михаил Стоицев, защото подобно има издадено в София през 1922 г. Съдържа 62 страници. 9. През 1933 г. в София подготвят отново издаването на тези статии от Х.Х.Х., но томчето носи заглавие „В царството на живата природа".
На корицата не е отбелязано, но на заглавната
страница
е написано: „Статии от Учителя".
Това окончателно потвърждава, че автора е Учителя Петър Дънов. Издава се от Камбурови в гр. Казанлък, в печатница „Гутенберг", съдържа 116 стр. Ако сравним статията „Повече съзнание и светлина" с книгата „Учителят говори" издадена със стария правопис на стр. 86, или второто издание след 1945 г.
към текста >>
На втората
страница
е съдържанието на всяка книга, а на последната
страница
- от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги.
излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя. Окото обхваща всичко, небе, планети и Земя. Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена.
На втората
страница
е съдържанието на всяка книга, а на последната
страница
- от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги.
На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли.
към текста >>
на първата
страница
е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г.
(За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли. Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки. Още от кн. VIII, 1 януари 1920 г.
на първата
страница
е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г.
за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции". А от кн. X от 22 март 1920 г. е отбелязано: „С предписание под N 946 от 21 февруари тази година (1920), Щабът на армията е препоръчал списанието на всички части, учреждения и управления от армията". На заглавната страница на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.
към текста >>
На заглавната
страница
на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.
на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции". А от кн. X от 22 март 1920 г. е отбелязано: „С предписание под N 946 от 21 февруари тази година (1920), Щабът на армията е препоръчал списанието на всички части, учреждения и управления от армията".
На заглавната
страница
на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.
А отдясно на това съобщение е сложен цитат на Петър Константинов Дънов, който е обозначен съкратено с главни букви: П.К.Д. и гласи: „Работете между този народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", П.
към текста >>
155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97
страница
).
2. Списание „Всемирна летопис" - II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр.
155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97
страница
).
Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г.
към текста >>
На първата
страница
е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от:
На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос.
На първата
страница
е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от:
- С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г. на „Държавен вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство. - С окръжно предписание N 8374 от 14 септември 1920 г.
към текста >>
Но на вътрешната първа
страница
през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е.
1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде.
Но на вътрешната първа
страница
през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е.
на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва да излиза от март 1925 г.
към текста >>
Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата
страница
на всяка книжка на това списание, а цялата първа
страница
изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата
страница
на всяка книжка на това списание, а цялата първа
страница
изобразява „Добрия пастир"?
Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната
страница
, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната
страница
, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>
И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото,
границата
на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят.
И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото,
границата
на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
„Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица
към текста >>
Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел,
граница
.
Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи.
Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел,
граница
.
Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Написах тази
страница
като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна.
Въпреки това в цялото общество, както и в отношенията на Учителя към учениците, като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях.
Написах тази
страница
като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна.
След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 24.10.1921 г.
Страницата
е ксерокопие.
Моя привет вам и на Дома ви! (Свещеният подпис) София, 24.Х.1921 г. В архива на Минчо Сотиров е намерен и лист с текст (виж по-долу), който отчасти е еднакъв с горния. Този лист е със свещения и светски подпис на Учителя, без дата.
Страницата
е ксерокопие.
Люб. М. Сотиров, Получих вашите писма. Живота е музика, но блажен, който може да свири правилно според Божиите правила. По някои път някои парчета доста трудно се заучават. Иска се време, труд и постоянство.
към текста >>
37.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без
раница
, а ние носехме закуска горе.
Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала. После на планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха. Оттук отивахме сутрин, но не всеки ден на Мусала. Когато решим да отидем ставахме към два часа, защото горите тогава бяха големи и бавно се движехме нагоре, за да стигнем към 4 и половина5 часа горе. Трябваше ни два часа път.
То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без
раница
, а ние носехме закуска горе.
Някога носехме си чайниците горе и кладяхме огън, и дърва качвахме горе, и закусвахме. Щото когато е хубав, слънчев ден, то беше радост просто,че можем да отидем. Ние се качвахме горе по здрач, чакахме изгрева и като дойдат всички, наредим се, там хубаво се гледа изгрева и Учителя ръководеше молитвата, какви молитви да кажем, пеехме песни и след това правехме гимнастиките и ако си носим храна, ще закусваме. Ако не си носим, ще слезем долу да закусим, долу на бивака. Някога и на езерото, на „Окото" сме сядали.Тогава на Мусала още нямаше наблюдателница.
към текста >>
38.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад
граница
не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад
граница
не е тема на настоящата разработка).
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и
страницата
, от която е взет.СЪЩНОСТ
прен. рядко. Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка.
В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и
страницата
, от която е взет.СЪЩНОСТ
Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата?
към текста >>
- В бъдеще това ще се напечата на първата
страница
на песнопойките!
В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
- В бъдеще това ще се напечата на първата
страница
на песнопойките!
Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
към текста >>
40.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад
граница
не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад
граница
не е тема на настоящата разработка).
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>
41.
Снимка от стенографския бележник на Савка Керемедчиева
, 7.03.1923 г.
Страница
със стенографски записки от бележника на Савка Керемедчиева:
Снимка от стенографския бележник на Савка Керемедчиева
Страница
със стенографски записки от бележника на Савка Керемедчиева:
26 години (7 март 1897 г., Варна – 7 март 1923 г., София), откакто Учителя като духовен Учител е дошъл в това тяло. Днес е празник на моя Учител. Празник, който само аз го зная. Записано от Савка Керемедчиева на Опълченска 66, 7 март 1923 г.
към текста >>
42.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през
границата
на съседна Югославия.
Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи.
И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през
границата
на съседна Югославия.
Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити.
към текста >>
И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през
границата
на съседна Югославия.
Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи.
И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през
границата
на съседна Югославия.
Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити.
към текста >>
43.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в
раницата
ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка.
Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в
раницата
ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка.
Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
към текста >>
44.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
към текста >>
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
към текста >>
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>
46.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
към текста >>
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>
47.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената
раница
, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето.
Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават. В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
към текста >>
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за
граница
между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел.
Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
към текста >>
48.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Изваждаше Му се риза от
раницата
, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
Изваждаше Му се риза от
раницата
, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева.
към текста >>
Изваждахме и платнища от същата
раница
и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата
раница
и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>
Всеки си вади термоса от
раницата
и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода.
Всеки си вади термоса от
раницата
и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа. След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет.
към текста >>
49.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Изваждаше Му се риза от
раницата
, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
Изваждаше Му се риза от
раницата
, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева.
към текста >>
Изваждахме и платнища от същата
раница
и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата
раница
и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>
Всеки си вади термоса от
раницата
и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас. След изгрева, след молитвите и песните, които се подават шепнешком от Учителя се пие гореща вода.
Всеки си вади термоса от
раницата
и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Задължително бе да се пие гореща вода след като се преоблечем и се отморим. Учителят държи тук кратка беседа. След това се спускаме от Мусала до езерото „Окото". Това е първото езеро под Мусала. Там имаше хубава полянка, беше на завет.
към текста >>
50.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната
страница
на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит.
Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната
страница
на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.
Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април. Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм? Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката.
към текста >>
51.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Трети ден - 25 август
, 25.08.1925 г.
Земният живот е една
раница
, която не е толкова важна.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот.
Земният живот е една
раница
, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>
В дадения случай ще турите тази
раница
на земята и ще бъдете като новородени.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази
раница
на земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо.
към текста >>
52.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Раницата
почти празна е вече на гърба и гегата в ръката.
А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя.Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин! Стягаме се за път.
Раницата
почти празна е вече на гърба и гегата в ръката.
Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома.
към текста >>
53.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Само с една
раница
и дрехите на гърба, и при различни времена.
На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо.
Само с една
раница
и дрехите на гърба, и при различни времена.
И при дъжд и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год. И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера.
към текста >>
54.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Скоро обратно в
раницата
!
Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно. Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча.
Скоро обратно в
раницата
!
Вий не сте за тая музикална зала. Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове. Ще минат столетия; може би и по-малко. Човечеството ще се върне към чистата майка природа и ще роди нови гении и нови мъдреци. Защото, друго е въздействието на кислорода върху мислителния апарат, друго -кабинетния въздух, или на монашеската килия... Ще се роди нов Адам и нова Ева, и светът ще се поправи - т.е.
към текста >>
55.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Сега трябва да се започне една нова
страница
.
Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас. Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл. Трябва да се справиш с нея.
Сега трябва да се започне една нова
страница
.
Ще отворим нов курс, нов клас за учениците. В него ще дойдете до приложението. За да влезете в класа, най-първо трябва да се научите да мислите. Преди всичко, като влизате в този клас, няма да мислите, че сте стари! Тази мисъл ще изскочи от главите ви!
към текста >>
56.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Хвърлям
раницата
и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам.
С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар. Клоните му са още голи. Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха.
Хвърлям
раницата
и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам.
Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме!
към текста >>
57.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Всеки развърза
раницата
си.
Ето го и слънцето се показа. Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко радостни сълзи от очите му и - толкоз. Скри се пак зад облаците, изчезна, като помоли небесните шегаджии този път да ни пощадят от баня. Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва. Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.На поляната огромен кръг.
Всеки развърза
раницата
си.
Доволство, радост и здраве се четяха по лицата. Сипаха ни по малко копривена чорба. Колко хубава беше тя с млад чесън, репончета, салатка! Ний сме тъй весели, щастливи, доволни! От що е туй?
към текста >>
58.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
" Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда
раницата
на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я.
Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?
" Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда
раницата
на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я.
„Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии. Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления.
към текста >>
Там в
раницата
му са ръцете и застана като войник пред Учителя.
Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат. Там нали мраморни ръце ще слагат.
Там в
раницата
му са ръцете и застана като войник пред Учителя.
Аз поднасям кафето на Учителя, викам: „Учителю, на брат Лулчев? " - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата. След няколко дни, аз ти разправях, че жито варих един ден, компот от сливи варих и занесох на Учителя там при него. Горе беседка направиха втората година. Вече ме поканват с тях да излизам до 7-то езеро чак и нагоре до връх Дамга са ходили.
към текста >>
59.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Вътре е
раницата
ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка.
Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си.
Вътре е
раницата
ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка.
Даже има място за още един човек. 19 август [1929 г.], Преображение Изгревът - Том 26, Глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
към текста >>
60.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Думата „невъзможно” бяга далеч.Ето Го, става, сваля пелерината си, приближава се към своята
раница
.
Ехтят песните и провикванията им - цяла верига. Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците на безброй стада.Събираме се около Учителя. Наметнат с дълга широка пелерина, той прилича на приказен цар. Словото му излъчва дълбока мъдрост и заразяващ хумор. Затова, пред него изчезва всяка наша грижа и неволя.
Думата „невъзможно” бяга далеч.Ето Го, става, сваля пелерината си, приближава се към своята
раница
.
Там е барометъра му. Гледа го. Усмихва се. Как леко и грациозно стъпва, сякаш не допира земята.В разговор и песни - до 2 часа. Изгладнели нареждаме се в широк кръг.
към текста >>
Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава
границата
между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев.
По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници. Тук няма кал. Природата е освежена и подмладена. Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина. Градът блесва в хиляди светлини, прилича на приказен.
Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава
границата
между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев.
Оставяме там Учителя и според пътищата си, потегляме към града. Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове. Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар] Изгревът - том 26
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Грамадна чугунена тенджера похлюпена върху една
раница
, блещи на слънцето като тайнствено бойно оръдие.
„Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло. Шапки горе! Ходом-марш! Слизаме заедно през Симеоново. Понявга, без да очакваме, се хлъзгаме по разтапящия се сняг и правим нежелателни почивки... Смях, викове, празните чайници с трясък се клатят навързани по раниците, като излишни вече бойни снаряжения.
Грамадна чугунена тенджера похлюпена върху една
раница
, блещи на слънцето като тайнствено бойно оръдие.
Почиваме на широка поляна. Почваме една след друга песни: „Песента на езерата, песента на изворите”. Пак ставаме и поемаме надоле. От веселост не виждаш по земята ли тъпчеш, или по облаци летиш. Колко блата, кал, но кой ги вижда.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
”Напущам София с
раница
и тояга, и хляб в джобовете за кучета.
Спомен на Олга Славчева 2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила Небето е същинско олово. Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре на Витоша!
”Напущам София с
раница
и тояга, и хляб в джобовете за кучета.
Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи. Къде се денаха облаците? Къде отиде оловния чумбер от небето? Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки. Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху
раницата
, унасят се в сладък сън.
Слънцето го милва, играе си със сребърните му коси и брада. Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си дрехи. После сядам на припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят. Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата на Цека”. Всички си почиват.
Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху
раницата
, унасят се в сладък сън.
Чешмата блика с буйните си води и ги успива. При нея вече боднати за освежаване салати и рапончета.Но, Учителят е вече станал, сгънал грижливо отстрана моето щастливо кожухче и зове за гимнастика. После пеем, разговаряме се, четем нещо и - неусетно време за обяд дошло, и пак правим търкало на поляната. Под звуците на флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд. Много не му се боим - априлски - майски дъжд, но хубаво ни накваси.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Учителят каза, всеки от нас да си избере по една
страница
, какво ще му се падне.
Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи.
Учителят каза, всеки от нас да си избере по една
страница
, какво ще му се падне.
Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н. От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд! За миг се намерихме на обедния кръг. Колко бързо се нареди всичко! Каква красива картина от Божиите блага!
към текста >>
Този, който си избра 1-ва
страница
му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра
страница
- методите, с които да си служим; трета
страница
- материалът, който имаме да обработим и т.н.
Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне.
Този, който си избра 1-ва
страница
му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра
страница
- методите, с които да си служим; трета
страница
- материалът, който имаме да обработим и т.н.
От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд! За миг се намерихме на обедния кръг. Колко бързо се нареди всичко! Каква красива картина от Божиите блага! Тук-таме камара алени череши измежду салатите и белите хлебчета. Готово!
към текста >>
65.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Много пъти
раницата
, която сте взели е тежка.
Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали.
Много пъти
раницата
, която сте взели е тежка.
Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник.
към текста >>
Приятелят ти взема
раницата
на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.И така 10 мин.
По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка.
Приятелят ти взема
раницата
на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.И така 10 мин.
приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата.
към текста >>
66.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Почти не усещам, че нося пълна
раница
на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко!
Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша! Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката. Не вървя, но хвърча!
Почти не усещам, че нося пълна
раница
на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко!
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам.
към текста >>
Вадя из
раницата
си сухи дрехи и съвсем тънка роклица.
Не ти ли, пак, даде сила на нозете ми, и тоя чуден блясък на очите ми, тая песен в гърдите ми. Грей ме, грей ме, слънце мое, грей ме още, слънце мое! Ето ме на Ели Шедар. Срещат ме с радостни викове. Някои от вчера са тука... Право из шубраците.
Вадя из
раницата
си сухи дрехи и съвсем тънка роклица.
Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си.
към текста >>
67.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо
раница
.
Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно. Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки.
Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо
раница
.
В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие.
към текста >>
Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя
страница
, цитираше някой стих и след това ни говореше.
Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети. Това бе един величествен миг. Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина. Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява. След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
Понякога Той носеше Библията, отгръщаше някоя
страница
, цитираше някой стих и след това ни говореше.
Това Слово е записано и отпечатано в "Рилските беседи". След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа.
към текста >>
68.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Остави
раницата
върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам
раницата
и коленичвам, не, почти лягам над него.
От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея. С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка. Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми.
Остави
раницата
върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам
раницата
и коленичвам, не, почти лягам над него.
Колко хубаво дъхне! Колко е грациозна малката теменужка. Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо зелено листенце. До него малка пъпчица, която утре ще разцъфне...Тука сме още из преспи. Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
70.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
71.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
72.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
76.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
77.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
78.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
80.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
81.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
86.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
87.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
88.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
89.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
90.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
93.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
94.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
95.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
96.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите на Учителя. Оня ден, на 29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно. Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага.
На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с
раницата
у дома, във Водица.
У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
към текста >>
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе.
Аз останах вън да си снема
раницата
и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
към текста >>
99.
Започва да се издава в град Севлиево вестник 'Братство'
, 10.1932 г.
Най-ценното в него е втората
страница
на вестника.
Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа. Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов. В този вестник се поместваха различни статии Има и дописки за братския живот и той представлява истински извор за такава информация. Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него.
Най-ценното в него е втората
страница
на вестника.
Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си. Така че всички беседи във втората страница на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя. Те трябва след време да се извадят и отпечатат в отделно томче.
към текста >>
Така че всички беседи във втората
страница
на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя.
Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него. Най-ценното в него е втората страница на вестника. Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя. Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила на Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше. Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше на Учителя, който даваше съгласието си.
Така че всички беседи във втората
страница
на в-к „Братство" е оригинално Слово на Учителя.
Те трябва след време да се извадят и отпечатат в отделно томче. 93. в-к „БРАТСТВО" Изгревът - Том 2
към текста >>
100.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Смятам, че дадох една
страница
, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята.
Смятам, че дадох една
страница
, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>
НАГОРЕ
