НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
64
резултата в
40
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Една гѫска водила своитѣ патенца, патокътъ върви напрѣдъ, а
патицата
съ патенцата назадъ.
(втори вариант)
Любовьта на картошки мина вече. Сега иде въ свѣта една Любовь, която е огънь. Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо страдание, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли? “ – „Не.“ – „Добрѣ.“ Знаете ли какво ще бѫде вашето положение?
Една гѫска водила своитѣ патенца, патокътъ върви напрѣдъ, а
патицата
съ патенцата назадъ.
Излиза единъ плъхъ, изяжда едно отъ патенцата. Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Изважда го, той още мърда, пакъ го потопява. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца?
към втори вариант >>
2.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази
патица
.
(втори вариант)
Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ. Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание. И за Любовьта си има особено врѣме.
Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази
патица
.
Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме. Сега, азъ ви навеждамъ на една философска мисъль. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно! “ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя.
към втори вариант >>
3.
Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една
патица
за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак.
Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки.
Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една
патица
за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак.
Господарят го запитал: „Иване, къде е единият крак на тази патица? “ „Всички патици са с по един крак, господарю“ – отвърнал слугата и завел господаря си на полето, за да види, че всички патици са с по един крак. Но господарят му извадил пистолета си, гръмнал срещу патиците, те се разбягали и казал на слугата си: „Виждаш ли, че всички патици са с по два крака? “ В тези упражнения започва да действа съзнателно волята, затова аз ги наричам волеви упражнения.
към беседата >>
Господарят го запитал: „Иване, къде е единият крак на тази
патица
?
Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки. Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една патица за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак.
Господарят го запитал: „Иване, къде е единият крак на тази
патица
?
“ „Всички патици са с по един крак, господарю“ – отвърнал слугата и завел господаря си на полето, за да види, че всички патици са с по един крак. Но господарят му извадил пистолета си, гръмнал срещу патиците, те се разбягали и казал на слугата си: „Виждаш ли, че всички патици са с по два крака? “ В тези упражнения започва да действа съзнателно волята, затова аз ги наричам волеви упражнения. Ще контролирате всяко отделно движение.
към беседата >>
4.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Кокошка, пуйка,
патица
?
(втори вариант)
За обикновени умове тя не е. Те, като прочетат тази теория, няма да намерят в нея нещо извънредно. А целият наш живот почива върху такива математически данни. Запример може да ви попитам какво меню имаме за днес. „Имаме печено." „Какво печено?
Кокошка, пуйка,
патица
?
Ами чорбицата от какво е направена? " „От гъска" „Пържолите от телешко ли са? " Кои са причините, които са обусловили да имаш за меню днес кокошка? Трябва да има причини за това. Вие ще кажете: „Тия са обикновени неща, обикновени работи." Не са обикновени работи.
към втори вариант >>
5.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други - от
патица
или от юрдечка.
Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка; родени са от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета - други и т.н. Истинската майка на човека е Природата, тя внася в него новото, т.е. това, което е тя самата. Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея.
Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други - от
патица
или от юрдечка.
Гледаш - някоя кокошка върви, а след нея вървят патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в живота, когато с човека става коренна промяна и той сам не се познава; за него казват, че се е обърнал към Бога. Един английски писател пише за себе си: „Станах една сутрин с особена идея за Аз-а в себе си. В мен стана някаква промяна, особено пробуждане, сякаш никога до този момент не съм се осъзнавал като личност, като Аз".
към беседата >>
6.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Ако храниш една
патица
с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо.
Не постъпвате ли и вие като децата, които се качват на ябълката, докато има плодове. Щом я оберат, те я напущат. Докога престават да посещават ябълката? До следната година, докато ябълката роди отново. Следователно, ако по този начин отивате на училище и учителите ви са умни, те ще ви дават толкова, колкото и вие давате.
Ако храниш една
патица
с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо.
Ако я храниш с жито и я заколиш, тя ще ти даде житено месо. Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си?
към беседата >>
7.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, нѣмаме даже и туй изкуство на
патицата
.
Обръща се веднага патарокътъ, хваща съ клюна си плъха и го издига въ въздуха. Отива съ него въ рѣката, потапя го въ водата и го изважда, пакъ го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхътъ най-послѣ казва: „Пусни ме, моля ти се, втори пѫть нѣма да ямъ патици“. И слѣдъ всичко това казватъ, че гѫската била глупава, а ние умнитѣ хора, по нѣкой пѫть вършимъ такива голѣми глупости! Не, тази глупава патка поне маже да хвърчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тѣлото и крилата съ мась, та като влиза въ водата, да не прониква навѫтрѣ, прѣдпазва я отъ намокряне.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, нѣмаме даже и туй изкуство на
патицата
.
Можемъ ли ние да намажемъ така нашето тѣло и кости, че грѣхътъ да не прониква навѫтрѣ въ насъ? Дѣ е нашата мась, съ която можемъ да се защищаваме отъ грѣха? Патката намѣри онзи великъ законъ да се прѣдпазва отъ студа, като си направи мекъ, топълъ пухъ за тѣлото. Дѣ е нашиятъ пухъ да ни прѣдпазва отъ студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислимъ.
към беседата >>
Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и това изкуство на
патицата
.
(втори вариант)
Обръща се веднага патокът, хваща с клюна си плъха и го издига във въздуха. Отива с него в реката, потапя го във водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: "Пусни ме, моля ти се, втори път няма да ям патици". И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, понякога вършим такива големи глупости! Не, тази глупава патка поне може да хвърчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тялото и крилата с мас, та като влиза във водата, да не прониква навътре, предпазва я от намокряне.
Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и това изкуство на
патицата
.
Можем ли ние да намажем така нашето тяло и кости, че грехът да не прониква навътре в нас? Къде е нашата мас, с която можем да се защитаваме от греха? Патката намери онзи велик закон да се предпазва от студа, като си направи мек, топъл пух за тялото. Къде е нашият пух да ни предпазва от студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислим.
към втори вариант >>
8.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана
патица
, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
Това дете вижда вече, че има по-силни от него, т.е. има и по-високо съзнание от неговото. По същия начин и ученият човек, като това дете, казва: “Това мога да направя, онова мога да направя, всичко мога да направя.” Но след време вижда, че не може да направи всичко. Някой човек отива в едно събрание да държи реч. Той се чувства смел, богат със знания и сили и си казва: “Като отворя сега устата си, чудо ще бъде!
” Но тъй се нарежда, че той не може да отвори устата си и се връща в къщи, като оскубана
патица
, и си казва: “Какво стана, та не можах да кажа нито една дума?
” - Много причини има за това. Или ти не си могъл да говориш, или се е случило лошо време, че хората не са могли да дойдат. Влизаш в салона, намираш го празен, никой няма. Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие.
към беседата >>
9.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена
патица
, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват.
Ако е за твое добро, Господ може да те постави на мястото на един вол. - Да не дава Господ това нещо! То е опасна работа! Значи лесно е да товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: “Дано не стане така! ” При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: Той няма добро мнение за владиката и казва: “Владиката знае само да се разхожда със своята патерица, и да си угажда.
Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена
патица
, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват.
Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката. Питам: Как ще вярват тогава на тяхната проповед? Какво казва попът за свое оправдание? Той казва: “Моят стомах е малко слаб, затова трябва да хапна мазничко, че да го засиля. След това ще прочета няколко молитви, и греховете ми ще се простят.” Казвам: Ако с една-две молитви могат да се простят греховете на попа, защо да не се простят греховете и на простите хора?
към беседата >>
10.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Ако гоните
патица
през реката, тя ще я преплава.
Понякога хората започват с най-трудната задача – искат да разрешат смисъла на живота. Оставете този въпрос за най-после. Заемете се първо с решаването на по-прости въпроси, за които са дадени естествени методи. Запример какво ще направи заекът, ако вие го гоните и той се намери пред една река? Заекът ще се засили и ще прескочи реката.
Ако гоните
патица
през реката, тя ще я преплава.
Ако гоните птица през реката, тя ще прехвръкне над нея. Следователно всяко живо същество има свои методи за действие и то най-естествени. На същото основание и човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва да започне от най-малките, от най-маловажните. Има хора, които произлизат от птиците, те са идеалисти. Следователно дойдат ли до разрешаването на някой въпрос, натъкнат ли се на някаква мъчнотия, те ще я разрешат чрез хвъркане.
към беседата >>
Допуснете ли човек в душата си, вие ще се намерите в затруднения, които ще решите или като заека, или като
патицата
, или като рибата, или като млекопитаещото.
Кучето, котката или кое и да е животно, дето ходи, там хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човек не може да направи това нещо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателен е той не само към външния, но и към вътрешния си живот; той трябва да пази ума и сърцето си в абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трябва да допущате нечисти мисли и чувства в ума и сърцето си, така също не трябва да допущате някой човек да влезе в душата ви. Душата е място, дето само Бог може да живее.
Допуснете ли човек в душата си, вие ще се намерите в затруднения, които ще решите или като заека, или като
патицата
, или като рибата, или като млекопитаещото.
Обаче това не е правилно разрешаване на задачите. Който се опита да влезе в душата на човека, в края на краищата той ще срещне Господаря на тази душа и ще се намери в безизходно положение. Някой влезе в душата на своя ближен и казва:Ще търпиш, няма какво. Не, така не се постъпва. Човек трябва да търпи, но само когато Бог го поставя на изпитания.
към беседата >>
11.
Класическата книга на Любовта
,
ООК
, София, 29.6.1927г.,
Съвременните хора още не са дошли до положението на гъската, или на
патицата
, да мажат перата си с някаква мас, благодарение на която да не потъват във водата.
Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви. Това показва, че малко или много, човек все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита, дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата, или в бъбреците, или в сляпото черво и т. н.
Съвременните хора още не са дошли до положението на гъската, или на
патицата
, да мажат перата си с някаква мас, благодарение на която да не потъват във водата.
Като намаже перата си с мас, в колкото дълбока вода и да влезе, гъската никога не потъва. По същия начин и дяволът постъпва със себе си. Като види, че може да пострада някъде, той намазва перата си с някакво масло да не потъва във водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки?
към беседата >>
Като казвам, че не сте патици, но сте кокошки, имам предвид, че като плава във водата,
патицата
намазва перата си с мас, за да не отнема водата топлината на тялото й.
Като намаже перата си с мас, в колкото дълбока вода и да влезе, гъската никога не потъва. По същия начин и дяволът постъпва със себе си. Като види, че може да пострада някъде, той намазва перата си с някакво масло да не потъва във водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки?
Като казвам, че не сте патици, но сте кокошки, имам предвид, че като плава във водата,
патицата
намазва перата си с мас, за да не отнема водата топлината на тялото й.
Кокошката, обаче, която живее на суша, не се занимава с това изкуство, да се маже с мас. Мнозина казват, че животът е море. Да, зависи, как човек живее. Ако животът е море и може да ви удави, трябва да имате малко мас на перата си. На въпроса „защо", никога не може да се отговори, т.е.
към беседата >>
12.
Будният ден
,
МОК
, София, 20.4.1928г.,
Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави
патицата
, и те няма да го докоснат.
Разумният лесно се справя със състоянията си. И като богат, и като беден, той еднакво се учи. Когато говорим за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човека, но и неговото умствено и сърдечно положение. Човек може да бъде богат с идеи и желания, но може да бъде и беден. И в единия, и в другия случай разумният знае как да се справя.
Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави
патицата
, и те няма да го докоснат.
Патицата влиза във водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не пречи на плаването ѝ. Ако водата достигаше до кожата на патицата, щеше да отнима топлината на тялото и да ѝ противодейства. Тъй щото, когато много желания нахлуват в сърцето ви, намажете тялото си с мас, която да им се противопоставя. Който иска да бъде ученик, да решава задачите си правилно, трябва да бъде разумен и добър. Това са две качества, които се изискват от всеки човек и специално от ученика.
към беседата >>
Патицата
влиза във водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не пречи на плаването ѝ.
И като богат, и като беден, той еднакво се учи. Когато говорим за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човека, но и неговото умствено и сърдечно положение. Човек може да бъде богат с идеи и желания, но може да бъде и беден. И в единия, и в другия случай разумният знае как да се справя. Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави патицата, и те няма да го докоснат.
Патицата
влиза във водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не пречи на плаването ѝ.
Ако водата достигаше до кожата на патицата, щеше да отнима топлината на тялото и да ѝ противодейства. Тъй щото, когато много желания нахлуват в сърцето ви, намажете тялото си с мас, която да им се противопоставя. Който иска да бъде ученик, да решава задачите си правилно, трябва да бъде разумен и добър. Това са две качества, които се изискват от всеки човек и специално от ученика. Казано е за Бога, че е всеблаг, всемъдър, вселюбещ.
към беседата >>
Ако водата достигаше до кожата на
патицата
, щеше да отнима топлината на тялото и да ѝ противодейства.
Когато говорим за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човека, но и неговото умствено и сърдечно положение. Човек може да бъде богат с идеи и желания, но може да бъде и беден. И в единия, и в другия случай разумният знае как да се справя. Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави патицата, и те няма да го докоснат. Патицата влиза във водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не пречи на плаването ѝ.
Ако водата достигаше до кожата на
патицата
, щеше да отнима топлината на тялото и да ѝ противодейства.
Тъй щото, когато много желания нахлуват в сърцето ви, намажете тялото си с мас, която да им се противопоставя. Който иска да бъде ученик, да решава задачите си правилно, трябва да бъде разумен и добър. Това са две качества, които се изискват от всеки човек и специално от ученика. Казано е за Бога, че е всеблаг, всемъдър, вселюбещ. На същото основание и за човека казваме, че трябва да бъде всеразумен и вседобър, т.е.
към беседата >>
13.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Като пораснат пиленцата, ще ги продам, и с парите от тях ще си купя една
патица
, която, след време, ще има малки патенца.
Богатството не седи само в парите. Тия богати хора, не се считат за разумни само затова, че имат средства, пари. Истински богати хора са тия, които имат съдържание. Тяхното богатство днес може да е в потенциално състояние, но един ден, те ще разполагат с милиони. Тия хора, които цял живот мечтаят за богатство, мязат на онзи циганин, който, като турил на главата си гърне с мляко, за продан, започнал да си мечтае: „Ще продам млякото и с парите, които спечеля, ще си купя яйца; от яйцата ще се излюпят пиленца.
Като пораснат пиленцата, ще ги продам, и с парите от тях ще си купя една
патица
, която, след време, ще има малки патенца.
Като пораснат патенцата, ще ги продам и със спечелените от тях пари, ще си купя един вол. След време и него ще продам и ще си купя един кон. После ще се облека хубаво, ще се кача на коня и по пътя си ще срещна царската дъщеря, която ще се влюби в мене. Ще се оженим, ще ни се родят дечица, които ще ни радват." Тъй увлечен в мечтите си, той подскочил, гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Сега вече, той останал по-беден, отколкото бил по-рано.
към беседата >>
14.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като
патица
.
Изкривяванията на мускулите на човешкото тяло се дължи на излишък от отрицателни енергии в човека. Гневът, например, изкривява линиите на лицето. Чрезмерната твърдост изменя естествената линия на устата. При такава твърдост човек стиска устата си и тя се изопва във вид на права линия. За такъв човек се казва, че е волев.
Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като
патица
.
За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е на място, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати. Ако чувствата се осакатят, устата става безформена. Не стискайте и не затваряйте устата си повече, отколкото трябва; не отваряйте също устата си повече, отколкото трябва. Човек трябва да бъде естествен във всяко отношение.
към беседата >>
15.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Кокошка ли е,
патица
- няма да ходи да ги продава, веднага тегли ножа, изпича и изяда.
(втори вариант)
Гърците, които дълго време са изучавали българите, са ги наричали с едно име, аз няма да употребя думата. На българите липсва едно, пък на гърците - друго. Гъркът се продава за всичко, всичко завлича. Българинът не се продава за всичко, но и каквото завлече, не може да го намери. Той, като открадне нещо, ще върви, ще го изпече, ще го изяде.
Кокошка ли е,
патица
- няма да ходи да ги продава, веднага тегли ножа, изпича и изяда.
Когато гъркът, като открадне, ще го продаде, ще го намериш. Когато се говори за българите, трябва да се разбира - те са такива, понеже минават през тази среда. Българите, за да имат този характер, минават през тази среда, физическият свят е сложен. Вие, докато не проучите физическия свят, за духовния не може да си съставите понятие. Понеже предисловие на духовния свят е физическият.
към втори вариант >>
16.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Той ще вземе кокошка,
патица
, пуйка, прасенце и така ще посети богатия.
Той може да помрачи живота и на най-способния ученик; той може да подобри живота и на неспособния ученик. Обаче, каквото и да прави той, способният и добър ученик внася нещо добро в учителя си. В природата има едно колективно съзнание, с което човек трябва да знае, как да постъпва. Простите хора познават този закон повече от учените и го прилагат. Например, ако прост човек посети някой богат, той никога не отива с празни ръце.
Той ще вземе кокошка,
патица
, пуйка, прасенце и така ще посети богатия.
Последният, като види, че простият човек му носи нещо, приема го добре и с разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиват при него с празни ръце. Колкото бедни да сте, непременно трябва да му занесете нещо. Ако двама студенти, единият даровит, а другият посредствен, отидат при един от професорите си, първият студент ще отвори широко сърцето на професора си, който е готов да му даде всичко, каквото пожелае. Вторият студент, обаче, затваря сърцето на професора си, вследствие на което професорът нищо не му дава.
към беседата >>
17.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или
патица
, или баница, но нямате нищо.
(втори вариант)
Колкото кривите линии се скъсяват, толкова предметът става по-корав, втвърдява се. И колкото правите линии се продължават, толкова предметът става по-малък. Сега приложението на закона. Можете да направите един опит. Да допуснем, че вие сте гладен, вие оставяте вашите чувства, може да направите един опит, да видите как иде се смени състоянието ви.
Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или
патица
, или баница, но нямате нищо.
Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази сиромашия." Вие сте много недоволен в това си положение. И при това си състояние все ще се яви едно желание, по който и да е начин да задоволите своя глад. Но за да се смени състоянието ви, направете този опит. Седнете на едно място и си представете, че един ваш приятел, много богат, се е завърнал от Америка, познат ви е той от детинство, той е придобил едно богатство от 50 милиона и ще ви даде един банкет на вас. Представете си, че и вие сте канени там измежду гостите.
към втори вариант >>
18.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Нека ми сготви някоя
патица
или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи баница.
(втори вариант)
Казваме, така трябва да се живее. Хубаво, но нима сега не живеем. Я, нека да ми даде ядене, да му покажа не живея ли. Как трябва да се яде? Аз това изкуство го зная.
Нека ми сготви някоя
патица
или гъска, хубаво да ми я представи, или да направи баница.
Мога да му предам уроци как се яде. Само да ми ги представи, ще види, че аз съм професор. Или да се облича човек. Кой от вас не знае да се облича? Туй изкуство трябва да се учим, да се обличаме.
към втори вариант >>
19.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
В това отношение, без тези знания,
патицата
от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва.
– Защо? – Не съобразил да си вземе мушама за дъжд. Каква полза от неговото знание? Той е свършил университет, изучавал математика и физика, знае как се образува дъждът, има познания по метеорология, но не може да приложи знанието си. Ако беше взел във внимание всички атмосферни условия, щеше да вземе мушамата си и да се върне у дома си сух.
В това отношение, без тези знания,
патицата
от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва.
Макар че живее във вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолаз, който влиза във водата и плува над нея, без да се измокри. Следователно учете се и вие от патицата. И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си.
към беседата >>
Патицата
изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ.
Каква полза от неговото знание? Той е свършил университет, изучавал математика и физика, знае как се образува дъждът, има познания по метеорология, но не може да приложи знанието си. Ако беше взел във внимание всички атмосферни условия, щеше да вземе мушамата си и да се върне у дома си сух. В това отношение, без тези знания, патицата от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва. Макар че живее във вода, тя никога не е мокра.
Патицата
изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ.
Тя прилича на водолаз, който влиза във водата и плува над нея, без да се измокри. Следователно учете се и вие от патицата. И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си. И тъй, забавлението е преходна стъпка към сериозен живот, към положителна мисъл. Човек сам ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвят?
към беседата >>
Следователно учете се и вие от
патицата
.
Ако беше взел във внимание всички атмосферни условия, щеше да вземе мушамата си и да се върне у дома си сух. В това отношение, без тези знания, патицата от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва. Макар че живее във вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолаз, който влиза във водата и плува над нея, без да се измокри.
Следователно учете се и вие от
патицата
.
И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си. И тъй, забавлението е преходна стъпка към сериозен живот, към положителна мисъл. Човек сам ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвят? Ако кажете, че други го готвят, ще излезе, че той е кукла, с която всеки може да си играе. Ако кажете, че човек сам се приготвя за сериозна работа, ще излезе, че той е единственият фактор в живота.
към беседата >>
Ако сте един умен физик, вие ще имате една мушама отгоре си и ще я турите на гърба си, та когато дъждът пада отгоре ви, да не ви засегне, както
патицата
.
(втори вариант)
Това знание трябва да го употребите, защо да ангажира само вашия ум. Запример представете си, че вие сте един математик, разбирате много добре математиката и метеорологията, но намерите се при едно дъждовно или ветровито време. Питам, как ще употребите математиката си? Представете си, че вие сте един химик или физик, учили сте как се образуват дъждовете, но намерил се при неблагоприятни условия, виждате как се образува дъждът, изсипва се отгоре ви, измокря ви. Питам, как трябва да употребите вашата физика в дадения случай.
Ако сте един умен физик, вие ще имате една мушама отгоре си и ще я турите на гърба си, та когато дъждът пада отгоре ви, да не ви засегне, както
патицата
.
Тя след като е мислила, мислила дълго време, тя има всичките условия да се справи с живота. И тя като е правила много опити, казва, трябва да си импрегнирам дрехите и намира известна масчица, маже ги, гледа ги и макар, че живее във водата тя не иска водата да бъде до нейната кожа. И тя като един водолаз е запазена. Макар че водата е толкова хубава, тя казва, тази вода не трябва да бъде близо до моята кожа. Та известни условия в живота са необходими да бъдат до нашите пера, но не и до нашето сърдце.
към втори вариант >>
20.
Петък и събота
,
МОК
, София, 18.3.1932г.,
Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от
патица
или от мисирка.
Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо.
Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от
патица
или от мисирка.
Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях. И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв. на заем, ви праща само 15 лв. и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20. Значи (15 х 10 – 2) х 20.
към беседата >>
Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката
патица
, или от голяма
патица
, или някоя пуйка.
(втори вариант)
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо.
Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката
патица
, или от голяма
патица
, или някоя пуйка.
То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш. Сега този господин ви казва: Не мога да ви дам 1500 лева, но, казва, мога да ви дам 15 лева. Тези 15 лева, казва той, вие ще ги умножите на числото 10. 10-те на 10, след това той казва, ще ги намалите с числото 2 и пак ще го умножите с числото 20.
към втори вариант >>
21.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
кокошката,
патицата
, гъската – домашните птици изобщо, тичат след него.
Това продължава четири–пет месеца, след което те завършват образованието си, не тичат след майка си, стават самостоятелни. Майката е завършила вече своите лекции и пиленцата не мислят за нея. Птиците, които живеят в горите, са крайно самостоятелни. Те не очакват нищо от хората, сами се грижат за себе си. Обаче ония, които живеят около човека, напр.
кокошката,
патицата
, гъската – домашните птици изобщо, тичат след него.
Те знаят, че той се грижи за храната им, и постоянно го следят. Този навик не е естествен. Той е придобит впоследствие, от живота им между хората. Същото нещо се забелязва и у хората. Едни имат естествени навици, свойствени на тяхното естество; други имат придобити навици от живота им между хората и различните общества.
към беседата >>
22.
Настъпване и отстъпване / Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)
,
МОК
, София, 21.4.1933г.,
Значи в полюсите се крият възможностите на яйцето, а именно: дали яйцето е на орел, на камилска птица, на
патица
или на други големи и малки птички.
Мисълта се ражда между две противоречия. Как ще разбереш една мисъл, която не е минала през противоречия? И яйцето, за да се развие, трябва да има два полюса. Тази мисъл е изразена в елипсата. Двата центъра определят формата на елипсата.
Значи в полюсите се крият възможностите на яйцето, а именно: дали яйцето е на орел, на камилска птица, на
патица
или на други големи и малки птички.
По външната форма на яйцето заключаваме каква ще бъде големината на птичката, която ще излезе от него. Яйцето на камилската птица се равнява приблизително на 24 кокоши яйца. Кокошката, патицата, в дадения случай, са знакове в природата. Какво означават знаковете в математиката? Например, имате знаковете плюс и минус: (+) и (-).
към беседата >>
Кокошката,
патицата
, в дадения случай, са знакове в природата.
Тази мисъл е изразена в елипсата. Двата центъра определят формата на елипсата. Значи в полюсите се крият възможностите на яйцето, а именно: дали яйцето е на орел, на камилска птица, на патица или на други големи и малки птички. По външната форма на яйцето заключаваме каква ще бъде големината на птичката, която ще излезе от него. Яйцето на камилската птица се равнява приблизително на 24 кокоши яйца.
Кокошката,
патицата
, в дадения случай, са знакове в природата.
Какво означават знаковете в математиката? Например, имате знаковете плюс и минус: (+) и (-). Скобите показват границите на знаковете, но в тях още няма никакво съдържание. За мене скобите представят измътено яйце. Обаче ако напиша +() – това е неизмътено яйце.
към беседата >>
на
патица
, на камилска птица, на малки птички.
(втори вариант)
Или другояче казано, едно яйце, за да се развие, трябва да има два полюса. Това нещо е изразено в елипсата. Тези два полюса определят формата на елипсата. Като знаеш полюсите, ще знаеш възможностите какви са на това яйце. За пример можеш да имаш яйце на орел.
на
патица
, на камилска птица, на малки птички.
Какви са яйцата на малките птички? Какво е яйцето на коли брата? Следователно по външната форма на едно яйце донякъде заключаваме каква е възможността и ще заключим какво ще бъде по ръст това същество, което ще излезе от това яйце. Приблизително ще можеш да предскажеш. Едно яйце на камилската птица се равнява на 24 кокоши яйца приблизително.
към втори вариант >>
Кокошката,
патицата
, това са знакове в природата.
(втори вариант)
Какво е яйцето на коли брата? Следователно по външната форма на едно яйце донякъде заключаваме каква е възможността и ще заключим какво ще бъде по ръст това същество, което ще излезе от това яйце. Приблизително ще можеш да предскажеш. Едно яйце на камилската птица се равнява на 24 кокоши яйца приблизително. Това е по закона на аналогията.
Кокошката,
патицата
, това са знакове в природата.
Защо ни се дава един знак в математиката? Например имаш корен квадратен . Тук имате знаците, но не са написани писмата, с които да оперирате? При тези написаните скоби имате границите, но нямате съдържанието вътре. - ( ) +.
към втори вариант >>
23.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Ти храниш една кокошка, една
патица
и можеш да минаваш за благодетел.
Защото има един закон отвън, който ограничава човека и един закон от вътре, който служи за неговото развитие и неговото посвещение. Тогаз евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната страна на закона и оставиха вътрешната. И сега, колкото и да са културни хората, пак се спират върху външната страна на закона, а пък вътрешната са изоставили. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина.
Ти храниш една кокошка, една
патица
и можеш да минаваш за благодетел.
Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. После кокошката снася яйца. Ти изяждаш яйцата ѝ и минаваш за благодетел. В света отвън, каквото и да прави човек, все е вързан с едно користолюбиво чувство. Няма нито една външна страна на закона, която да не е свързана с някакво користолюбиво чувство.
към беседата >>
24.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една
патица
и от него излезе една голяма камила.
Един от турските султани казал на своите придворни, че искал да се намери някой, който да му каже една хасъл лъжа. Започнали да търсят такъв човек по цялото царство. Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир!
Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една
патица
и от него излезе една голяма камила.
– Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек.
към беседата >>
Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една
патица
и от него излезе една голяма камила.
(втори вариант)
Един от турските султани казал на своите придворни, че искал да се намери някой, който да му каже една хасъл лъжа. Започнали да търсят такъв човек по цялото царство. Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир!
Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една
патица
и от него излезе една голяма камила.
– Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек.
към втори вариант >>
25.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Аз не мога, но
патицата
хвърчи.
Ти искаш да бъдеш красив. Някой вече е красив. Искаш да бъдеш силен. Някой е вече силен. Ти искаш да хвъркаш, някой вече хвърка.
Аз не мога, но
патицата
хвърчи.
Аз искам да пробия земята. Че слънчевите лъчи отдавна са пробили земята. Има същества, които отдавна са пробили земята. Има цели тунели, направени от тях. Обаче за нас ще бъде земята реално пробита, когато ние пробием.
към беседата >>
26.
Трите устоя
,
ООК
, София, 25.3.1936г.,
Но и аз участвам като
патица
.
Седя аз на брега и гледам навътре в морето цяло ято от малки патици. Наблюдавам ги, правя своите опити, на тия патици проектирам една мисъл. Те не ме виждат. Аз ги наблюдавам от известно разстояние. Проектирам им една мисъл, че на брега има много ядене.
Но и аз участвам като
патица
.
Аз съм заинтересован, казвам: „Много голямо ядене има на брега." Гледам, всичките идват към там, хвъркат към там. И проектирам друга мисъл, казвам: „Скоро да бягате, че голяма опасност иде." И всички патици отиват към морето. И правя първи, втори, трети опит и виждам, че възприемат моята мисъл. Как възприемат? Ако една патица възприема моята мисъл, то и аз мога по същия начин.
към беседата >>
Ако една
патица
възприема моята мисъл, то и аз мога по същия начин.
Но и аз участвам като патица. Аз съм заинтересован, казвам: „Много голямо ядене има на брега." Гледам, всичките идват към там, хвъркат към там. И проектирам друга мисъл, казвам: „Скоро да бягате, че голяма опасност иде." И всички патици отиват към морето. И правя първи, втори, трети опит и виждам, че възприемат моята мисъл. Как възприемат?
Ако една
патица
възприема моята мисъл, то и аз мога по същия начин.
Ако Бог е вложил тая дарба в една патица, то казвам, че и в мене има същата дарба, същото нещо. Често аз съм правил опити. Влизал съм в някои села. Не ми се разправя с кучета. Спра се на някоя улица, нямам разположение да мина през тая улица. Защо?
към беседата >>
Ако Бог е вложил тая дарба в една
патица
, то казвам, че и в мене има същата дарба, същото нещо.
Аз съм заинтересован, казвам: „Много голямо ядене има на брега." Гледам, всичките идват към там, хвъркат към там. И проектирам друга мисъл, казвам: „Скоро да бягате, че голяма опасност иде." И всички патици отиват към морето. И правя първи, втори, трети опит и виждам, че възприемат моята мисъл. Как възприемат? Ако една патица възприема моята мисъл, то и аз мога по същия начин.
Ако Бог е вложил тая дарба в една
патица
, то казвам, че и в мене има същата дарба, същото нещо.
Често аз съм правил опити. Влизал съм в някои села. Не ми се разправя с кучета. Спра се на някоя улица, нямам разположение да мина през тая улица. Защо? Не го знам, нямам разположение.
към беседата >>
И като
патицата
схващам.
В тая улица има едно лошо куче, ще си имам работа. Има друга улица отгоре. И по нея не ми се минава. А пък към третата улица имам вече разположение. Там няма лошо куче.
И като
патицата
схващам.
Това лошо куче го схващам. Цялата местност наоколо на половин километър това лошо куче е напълнило със своята кучешка мисъл. Разбирайте. Някой път казвате: „Аз зная." Аз опитах един ясновидец. Аз да ви кажа какъв опит направих. Той само се хвалеше, че много знае, че вижда много работи.
към беседата >>
27.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Разправяха ми един анекдот: вървят един паток и една
патица
с малките си патенца.
“ Защото и той направил една „услуга“ – преместил едната торба от една каса в друга. Тогава какъв извод ще направите, ако не искате да имате адютанти вече? Щом си на такова почетно място, без адютанти не може – ти вървиш и адютантът върви, не можеш да бъдеш свободен, пазят те да не би да ти напакостят някъде. Да кажем, че ти си взел само една торба, но представете си, че си хвърлил златото във водата. Тогава как ще стане работата?
Разправяха ми един анекдот: вървят един паток и една
патица
с малките си патенца.
Излиза един плъх и хваща едното пате. Патокът се затичва, хваща плъха за врата, вдига го във въздуха и го носи. По същия начин, както плъхът искал да вдигне патето, и патокът го хваща, носи го и го потапя във водата. После го изважда, за да види дали мърда, пак го потапя и когато престава да мърда, той го оставя на брега. Какво иска да му каже патокът?
към беседата >>
Вървят един паток, една
патица
с малките си патенца.
(втори вариант)
Да кажем, ти си преместил само една торба. Представете си, че златото си го взел и си го хвърлил във водата. Тогава какво ще стане? Как ще стане работата? Разправяха ми един анекдот, аз не съм го наблюдавал.
Вървят един паток, една
патица
с малките си патенца.
Излиза един плъх и хваща едното патенце. Патокът се затичва и хваща плъха за врата, вдига го във въздуха, носи го. Както плъхът хванал патето и го носи, така и патокът хваща плъха и го носи, пъхнал го във водата, после го изважда над водата да види мърда ли, после пак го натопява. Като престанал да мърда, той го оставил на брега. Какво иска да му каже патокът?
към втори вариант >>
28.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като
патица
.
Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат.
Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като
патица
.
Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота? “ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога?
към беседата >>
29.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за
патицата
в тенджерата.
(втори вариант)
И тогава ще ви приведа друг един български анекдот. Той е малко по-невероятен. Отива един българин на гости в друг българин. Вижда една от големите патици, не от малките, но от големите, една патка тамън заклана тази патка и очистена. Той като влязъл, те скриват патката в голямата тенджера и започват да ядат чесън.
Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за
патицата
в тенджерата.
Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата. На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува?
към втори вариант >>
На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел
патицата
.
(втори вариант)
Вижда една от големите патици, не от малките, но от големите, една патка тамън заклана тази патка и очистена. Той като влязъл, те скриват патката в голямата тенджера и започват да ядат чесън. Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата в тенджерата. Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата.
На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел
патицата
.
Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува? ” Като заминал, гледат в тенджерата, патицата я няма. Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече. Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал патицата.
към втори вариант >>
” Като заминал, гледат в тенджерата,
патицата
я няма.
(втори вариант)
Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата. На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува?
” Като заминал, гледат в тенджерата,
патицата
я няма.
Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече. Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал патицата. Но той отишъл толкова далеч, че не си струва да си губят времето. Казват: “Отиде патката. Но друг път, като дойде гост, няма така да правим.
към втори вариант >>
Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал
патицата
.
(втори вариант)
На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува? ” Като заминал, гледат в тенджерата, патицата я няма. Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече.
Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал
патицата
.
Но той отишъл толкова далеч, че не си струва да си губят времето. Казват: “Отиде патката. Но друг път, като дойде гост, няма така да правим. Няма да оставяме патката на същото място.” Урок научили, че като дойде гост, теджерата да взимат при тях, да не я оставят при госта. Рекох, може вторият път тенджерата с патката да бъде при вас.
към втори вариант >>
30.
Единствената връзка
,
УС
, София, 20.2.1938г.,
Ако е
патица
, патенца ще измъти; ако е пуйка, пуйчета ще измъти; орлицата орлета ще измъти, славеят – славейчета.
Сегашните разбирания на хората трябва коренно да се изменят. И вие, които ме слушате, трябва да се измените. Сега сте яйца, трябва да се излюпите. Може да се излюпите в някой инкубатор, а може и под крилата на квачката. Обаче, каквато е майката, такива са и децата.
Ако е
патица
, патенца ще измъти; ако е пуйка, пуйчета ще измъти; орлицата орлета ще измъти, славеят – славейчета.
Кога ще станете истински човеци? Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи от Бога трябва да се родим. От какъвто си излязъл, такъв ставаш. Ако си излязъл от богат, богат ще станеш; ако си излязъл от сиромах, такъв ще станеш; от учен – учен ще станеш.
към беседата >>
31.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Казвам: Разочарованието може да дойде до тебе, но то ще бъде като водата за
патицата
.
(Учителят прави движения с ръка, като че свири на цигулка). Или изпееш някоя малка песен. Това е едно малко упражнение. Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никаква болка, не трябва да имаш никакво смущение в душата си, не трябва да имаш никакво разочарование.
Казвам: Разочарованието може да дойде до тебе, но то ще бъде като водата за
патицата
.
Водата не може да проникне през перата на патицата, понеже те са намазани. Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне в душата на човека. Сега това са закони. Човек трябва да знае, как да бута кордите на душата си, за да мисли.
към беседата >>
Водата не може да проникне през перата на
патицата
, понеже те са намазани.
Или изпееш някоя малка песен. Това е едно малко упражнение. Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш един отличен певец, не трябва да имаш никаква болка, не трябва да имаш никакво смущение в душата си, не трябва да имаш никакво разочарование. Казвам: Разочарованието може да дойде до тебе, но то ще бъде като водата за патицата.
Водата не може да проникне през перата на
патицата
, понеже те са намазани.
Скръбта не трябва да проникне в душата на човека. Изкушение може да дойде, но то не трябва да проникне в душата на човека. Сега това са закони. Човек трябва да знае, как да бута кордите на душата си, за да мисли. И ако знае как да бута, той ще извади нещо отлично от себе си, но ако не знае, ще дойде в него еднообразието.
към беседата >>
32.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Патицата
е по-лека, защото не може да измести толкова вода, колкото тежи нейното тяло, измества по-малко, затова остава на повърхността на водата.
Другото е, че той бил много тежък, че потънал и се удавил. А лек като листо да стои отгоре, щеше ли да се удави? Патиците давят ли се? – Не се давят. Защо? Защото са по-леки от водата.
Патицата
е по-лека, защото не може да измести толкова вода, колкото тежи нейното тяло, измества по-малко, затова остава на повърхността на водата.
Та казвам: Всичките несрети, които хората имат, се дължат на това, че те са по-тежки или че не знаят да плават. Да допуснем, че един ученик в училището не може да помни, паметта е слаба. На какво се дължи слабата памет? Или на баща му, или на майка му в последното поколение. Или на второто, на предпоследното поколение, неговата баба или неговият дядо, в третото поколение, на неговия прадядо или на неговата прабаба, или причината може да е в четвъртото поколение.
към беседата >>
33.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но
патицата
е умна – тя се намазва с мас.
Ще се напълни умът ти с най-отвратителни мисли, които някога си си въобразявал в живота. Най-лошото ще дойде. Стаята е приготвена така, за да те опитат. Тогава трябва да приличаш на патка. Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата.
Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но
патицата
е умна – тя се намазва с мас.
И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени. А пък някои са като патицата – излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях. Та искам всички в това отношение да бъдете патици.
към беседата >>
А пък някои са като
патицата
– излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях.
Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата. Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но патицата е умна – тя се намазва с мас. И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени.
А пък някои са като
патицата
– излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях.
Та искам всички в това отношение да бъдете патици. Не искам да бъдете мокри кокошки. И като кокошки като ви видя, пак ми е приятно. Ще ме питате: Защо ме измокриха, аз ли бях най-големият виновник? Казвам: Измокриха те, защото си кокошка.
към беседата >>
34.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
Стоян казва: „Господарю, защо гониш тази
патица
, защо не вземеш убитите?
Вие с вяра живеете и все има някой да ви мъчи.“ Намерил се Стоян в трудно положение. Факт е, че вярващите ги мъчи нещо. Господарят на Стоян бил ловец и един ден отиват на лов за патици, зимно време било. Гръмва и убива две патици, които падат на земята. Една ранил и тича подир нея, стреля.
Стоян казва: „Господарю, защо гониш тази
патица
, защо не вземеш убитите?
“ Казва: „Тая не е доубита и тичам подир нея.“ – „И тебе дяволът не те засяга, защото ти си от убитите, той те има във властта си. Аз съм ранен, че мене ме гони. Аз бягам, имам малко живот, бягам, за да спася живота си. Ти си вързан от дявола, няма какво да те измъчва.“ Щом дяволът не те изкушава, вие сте негови. Щом ви изкушава, не сте негови.
към беседата >>
35.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Вие тази сутрин седите и чакате, какво е сготвено, дали е добре сготвено, или не, дали ще бъде кокошка,
патица
, пуйка, агнешко или някой стар вол, или биволска пъстърма, дали ще бъде риба сушена, или някоя лакерда.
В ясните нощи има какво да разглеждате, има много неща написани на небето. И в облачните има неща написани по-близки, практични. В някои облачни нощи, когато вали дъжд, ако искате да бъдете учени, трябва да броите дъждовните капки, или пък трябва да измервате движението на въздуха, който бушува на прозорците и да измервате силата и интензивността му. Когато вали дъжд, хората спят. Когато бушува буря пак спят.
Вие тази сутрин седите и чакате, какво е сготвено, дали е добре сготвено, или не, дали ще бъде кокошка,
патица
, пуйка, агнешко или някой стар вол, или биволска пъстърма, дали ще бъде риба сушена, или някоя лакерда.
То са символи. Сега всички хора мислят, че мислят добре. Държавата мисли, че законите, които е прокарала, че тези закони са много добри. Всеки човек мисли, че това, което прокарва в себе си, че като неговия живот няма. Мисли идеално за себе си.
към беседата >>
36.
Трите връзки
,
МОК
, София, 6.12.1940г.,
Тя ще се кокоши, кокоши – ще си купя
патица
.
Ходил той да избира какво да учи. Дали му две кила мляко в едно гърне. Гърнето турил на главата си и започнал да мисли. Казва си: „Туй мляко ще го подквася и ще го продам. Ще си купя кокошка.
Тя ще се кокоши, кокоши – ще си купя
патица
.
Тя ще ми се пати, ще ми се пати – пак ще я продам, ще си купя една овца.“ Ще продаде овцата – ще си купи вол и тъй нататък. Ще забогатее, и като забогатее, ще помисли да се жени. Не иска да се жени за коя да е, но ще се ожени за царската дъщеря. Намира най-красивата царска дъщеря, оженва се за нея и родило му се едно дете. Подскочил от радост и гърнето с млякото паднало на земята и се разляло.
към беседата >>
37.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
Но ако вие сте кокошка или
патица
, или пуяк в някой двор на някой богат господар, ще искате ли да бъдете здрави и мъжествени?
Тя се натрупва и понеже не знаете в какво да я употребите, тя ви причинява страдания. Ако имате едно желание, и не знаете как да се справите с него, имате второ, трето, четвърто, насъберат се ред желания – не знаете как да постъпите. Един ден те ще ви причинят недоволство. Вие искате да бъдете оправени, здрави. Хубава, отлична идея.
Но ако вие сте кокошка или
патица
, или пуяк в някой двор на някой богат господар, ще искате ли да бъдете здрави и мъжествени?
Ще дойде господарят, ще ви пипне и ще каже: „Доста е оправен, хванете го. От този пуяк става хубаво угощение.“ Направя това угощение, съберат се такива господари, казват: „Отличен е този пуяк, колко е хубав този пуяк.“ За господарите е много добре, но за пуяка не е много добре. Сега, когато вие страдате, разбирам: вашите господари ядат и пият, вие плащате, защото сте герой. Тъй седи идеята в моя ум. Хубаво е тогава да се проповядва на пуяка пост, религиозен живот – да пости, да бъде сух.
към беседата >>
38.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Една
патица
с 10–15 патета ги води към реката.
Всичкото щастие, което търсите в света ще дойде отгоре. Ако ти не отправиш умът си както трябва, какво очакваш от Него? Ти искаш да се отнесеш грубо, пък Той да направи един гениален човек от тебе. Да ви преведа този пример. Казват, че патката е много глупава.
Една
патица
с 10–15 патета ги води към реката.
И патокът върви с тях. Един голям плъх хваща едно пате за врата и държи патето, не го пуща. Патокът хваща плъха, но той не пуща патето. Завежда го в реката и натиска плъха във водата. Той пуща патето, изважда го над водата, вижда го че мърда, пак го потапя във водата, пак го изважда – докато плъхът престанал да мърда.
към беседата >>
Казва: „Когато
патицата
води патетата, нямаш право да буташ патетата“.
Един голям плъх хваща едно пате за врата и държи патето, не го пуща. Патокът хваща плъха, но той не пуща патето. Завежда го в реката и натиска плъха във водата. Той пуща патето, изважда го над водата, вижда го че мърда, пак го потапя във водата, пак го изважда – докато плъхът престанал да мърда. Като не мърда, оставя го на брега.
Казва: „Когато
патицата
води патетата, нямаш право да буташ патетата“.
Казвам: Трябва да имаме нещо много благородно в характера си. Първото нещо е самовъзпитанието. Ако нямаме самовъзпитание не може да се ползуваме от знанието. Знанието е едно благословение. Музиката е едно благословение.
към беседата >>
39.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Може да е заклал някой коркой, може да е
патица
, или кокошка, после може да пие половин кило или кило винце.
Сега ще ви приведа един анекдот. Българинът по естество е много реалист. Каквото да му разправяш, казва: Черно на бяло има ли? Той е много реалист, като правите търговия, казва: Ха да се почерпим нещо. Каквото и да е.
Може да е заклал някой коркой, може да е
патица
, или кокошка, после може да пие половин кило или кило винце.
Като си хапне, казва: Всичко наред върви. Щом има ядене и пиене, много добре е. Много прав е българинът. Всяка работа трябва да има ядене и пиене да върви. Такава работа, дето няма ядене и пиене, не искам.
към беседата >>
40.
Видове женитби
,
УС
, София, 29.3.1942г.,
Ще видят: на агнето кракът осакатен, на кокошката крилото го няма, на някоя
патица
бутчето го няма.
Ти ще тръгнеш за оня свят и ще тръгнат с тебе всичките твои мисли. Сега, ако вие тръгнете за оня свят, с вас ще тръгнат агънца, кокошки с отрязани глави, всичко, каквото си направил, ще върви подире ти. Като се обърнеш, подир тебе цяло едно стадо върви. Те ще дойдат до Царството Божие. Това е стоката, и като погледнеш: всички ще останат, и ти ще останеш без всяка стока и ще познаеш какъв търговец си бил.
Ще видят: на агнето кракът осакатен, на кокошката крилото го няма, на някоя
патица
бутчето го няма.
Като се връщаш на земята, ще видиш, че всичко е на земята поправено и с всичките кокошки и агънца пак ще се върнеш на земята, пак с тях ще бъдеш. Сега вие може да мислите: „Туй което се казва, вярно ли е? “ Когато се увеличава една микроба, вярно ли е, че е толкова голяма. Досега никой в света не знае каква е реалността. Искат хората да знаят каква е реалността.
към беседата >>
НАГОРЕ