Търсене в текстове за 'Патица'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
към текста >>

Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят. И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа." Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха. При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.
към текста >>

2. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката.
Това изказване на Учителя бе записано от Боев и той го разнасяше като съобщение и го препрати в провинцията, но така живи хора могат ли да се съберат? Някъде се събираха и правеха несполучливи опити. Идеята на Учителя беше да не се загубят онези кълнове, които бяха оставени от родителите им. Но все пак те се загубиха в света, защото те идваха в семействата по закона на кармата и някои от тях нямаха нищо общо с идеите на Учителя. Като пример Учителят даде в една от беседите си един необикновен пример за една баба, която всяка година садила яйца на кокошката си и тя излюпвала пилци. Но една година бабата сложила в полога половината яйца от патица, а другата половина от кокошката. Кокошката излюпила пилците и половината от пилците тръгнали да навлизат в гьола, който е бил в двора. Кокошката обикаля по брега, кудкудяка разтревожена понеже вижда, че пилците навлизат в гьола и мръсната вода и ще се изподавят, но тя не знаела, че това не са нейните пилци, а това са пилци излюпени от пачи яйца и това са малки патета, които това им е работа - да плуват във водата от гьола. И Учителят продължава, че така понякога и Невидимия свят подменя яйцата на някои братя и сестри и това, което те излюпят и родят като деца, то това не са техните пилци и деца, а са дошли от света. И затова те след това напускат Изгрева и си отиват в света, защото са родени от света и могат да си плуват в гьола и блатото на живота без да се удавят. И тогава Учителят споменава, че истинските наши деца са на друго място и тогава разбрахме, че не винаги от братските семейства ще има последователи.
към текста >>

3. X. Бракът на Изгрева

Така се сбъднаха думите на Учителя за чуждите яйца, които кокошката ги мъти и като се излюпят като пилци, те отиват да плуват в гьола, понеже са яйца от патица и за тях това е естествената среда.
Онези, чиито съзнания бяха свободни, които нямаха родова карма и които можеха да свършат много работа, не я свършиха, понеже се ожениха. Подлъгаха ги чужди духове, качиха се над чувствата им, направиха полози от тях и започнаха да мътят яйцата и излюпиха пилци. Родиха чужди духове, а не кармични и започна се голямата им трагедия. И време, и съзнание, и сили бе прехвърлено, за да се отгледаттези деца. И те пораснаха, напуснаха Изгрева и родителите си и станаха някои и врагове на Учението. Така се сбъднаха думите на Учителя за чуждите яйца, които кокошката ги мъти и като се излюпят като пилци, те отиват да плуват в гьола, понеже са яйца от патица и за тях това е естествената среда. Виж „Изгревът" том I стр. 77 ^ 79, И тук се сбъднаха думите на Учителя, че тези вървяха с краката си нагоре. Съзнанието им бе заето с отглеждането на патици, които търчат да се гмуркат в гьола на света. 8. Мнозина са питали Учителя дали да се оженят. На някои е разрешавал.
към текста >>

4. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват.
Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си. Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе.
към текста >>

5. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех.
Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г. До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери.
към текста >>

6. 58. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ

Минчо Сотиров, писма

чрез поручик Тодоров Александър в село Лопатица) Любез.
58. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ (получено на 26.03.1917 г. чрез поручик Тодоров Александър в село Лопатица) Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите на духовното каление. Всичко е за доброто на вашата душа. Тук и горе. (Свещеният подпис)
към текста >>

7. 2.9. Скърбят ли животните

Борис Николов

Спомням си една случка: В съседния до нас двор живееха петел, две кокошки и една патица.
2.9. СКЪРБЯТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ? Някой пита: „Скърбят ли животните? ” - Скърбят и тъгуват! Спомням си една случка: В съседния до нас двор живееха петел, две кокошки и една патица. Сутрин хазяйката ги викаше шумно, като им пръскаше храна. Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него. Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи.
към текста >>

Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките.
2.9. СКЪРБЯТ ЛИ ЖИВОТНИТЕ? Някой пита: „Скърбят ли животните? ” - Скърбят и тъгуват! Спомням си една случка: В съседния до нас двор живееха петел, две кокошки и една патица. Сутрин хазяйката ги викаше шумно, като им пръскаше храна. Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него. Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи. Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела. Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката.
към текста >>

Пък и патицата се беше привързала към него.
Някой пита: „Скърбят ли животните? ” - Скърбят и тъгуват! Спомням си една случка: В съседния до нас двор живееха петел, две кокошки и една патица. Сутрин хазяйката ги викаше шумно, като им пръскаше храна. Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него. Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи. Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела. Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката. Как почувствуваха, как разбраха птиците това?
към текста >>

Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела.
Сутрин хазяйката ги викаше шумно, като им пръскаше храна. Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него. Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи. Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела. Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката. Как почувствуваха, как разбраха птиците това? Този ден в двора беше тихо. Кокошките и петелът стояха накацали на върлината и целият ден прекараха там с глави под крилата. На виковете на хазяйката не слязоха за храна.
към текста >>

Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката.
Правеше впечатление, че петелът се беше повече привързал към патицата, отколкото кокошките. Пък и патицата се беше привързала към него. Всички живееха задружно и все заедно ходеха. Понякога петелът, като намереше лакомо късче, ще повика птицата на своя език: ко-ко-ко, и ще й го отстъпи. Вечер всички се навеждаха на една върлина, бялата патица до петела. Един ден бялата патица изчезна - отиде в тенджерата на хазяйката. Как почувствуваха, как разбраха птиците това? Този ден в двора беше тихо. Кокошките и петелът стояха накацали на върлината и целият ден прекараха там с глави под крилата. На виковете на хазяйката не слязоха за храна. Скърбят ли животните?
към текста >>

0.71415996551514