НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
312
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
И
дъщерята
, и синът са готови да погребат баща си, защото знаят, че ще вземат наследство от него.
Какво е отговорил книжникът на тези думи, не е казано. След това един от учениците на Христа се обръща към Учителя с думите: „Учителю, позволи ми да отида и погреба баща си." Какво било скритото желание на ученика – да отиде и погребе баща си ? – Той искал да вземе наследство от него ? Защо му е наследство ? – Да се осигури, да има нещо зад гърба си, и тогава да следва Христа.
И
дъщерята
, и синът са готови да погребат баща си, защото знаят, че ще вземат наследство от него.
Готовността им, да го погребат, не е безкористна. „Ще дойда след Тебе." Много хора са готови да отидат при Бога. Кога? – Когато работите им са объркани. Следователно, работите и на книжника били объркани, затова пожелал да тръгне след Христа. Той мислел, че по този начин ще оправи обърканите си работи.
към беседата >>
Майка се оплаква от
дъщеря
си.
Един ден бащата го изпратил в Мароко. Като прекарал там няколко месеци, синът писал на майка си: Мамо, никога няма да забравя това, което прекарах тук, между французите. Майката и бащата казват: Толкова време го възпитавахме, нищо не постигнахме. А там, в Мароко се възпита само за няколко месеци. Бащата беше строг, не пожали сина си, прати го в Мароко да работи.
Майка се оплаква от
дъщеря
си.
– Прати я в Мароко да работи. Жената се оплаква от мъжа си, не искал да работи. – Прати го в Мароко. Жената не иска да работи. – Прати я в Мароко.
към беседата >>
2.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Имате
дъщеря
, която считате за ангелче, и ако някой се осмели да каже, че не е такава, вие ще се обидите.
Та ще знаете: не сте вие, които всявате скръбта. Има скърбящи същества, които я предизвикват. Те ще минат през вас и така ще се повдигнат. Ще знаете тези неща. Вземете, как ще си обясните от ваше гледище това противоречие?
Имате
дъщеря
, която считате за ангелче, и ако някой се осмели да каже, че не е такава, вие ще се обидите.
Но след време тя влезе с тебе в едно противоречие, ти видиш, че тя не е ангелче, въздъхнеш си и кажеш: "Защо е така, откъде дойде този дух? " Как мислите, защо стават тези неща така? Вие ще кажете: "Така е, защото някоя дъщеря повече обича майка си, друга - не я обича, кармически е това." Хубаво, съгласен съм с вас, но как се създаде това нещо така разумно? Как е станало в самото начало това? Философия се изисква, за да си обясните тези неща.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Така е, защото някоя
дъщеря
повече обича майка си, друга - не я обича, кармически е това." Хубаво, съгласен съм с вас, но как се създаде това нещо така разумно?
Ще знаете тези неща. Вземете, как ще си обясните от ваше гледище това противоречие? Имате дъщеря, която считате за ангелче, и ако някой се осмели да каже, че не е такава, вие ще се обидите. Но след време тя влезе с тебе в едно противоречие, ти видиш, че тя не е ангелче, въздъхнеш си и кажеш: "Защо е така, откъде дойде този дух? " Как мислите, защо стават тези неща така?
Вие ще кажете: "Така е, защото някоя
дъщеря
повече обича майка си, друга - не я обича, кармически е това." Хубаво, съгласен съм с вас, но как се създаде това нещо така разумно?
Как е станало в самото начало това? Философия се изисква, за да си обясните тези неща. Колко философи и учители са си обяснявали тези неща. Та сега вие ще бъдете като малките деца: ще се радвате на един орех, ще се радвате на един лешник, ще се радвате на едно бонбонче. Ще се радвате като децата, ако искате да бъдете ученици.
към беседата >>
3.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната
дъщеря
или техния син да вземе тази
дъщеря
.
Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго – не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите как си гугукат. Аз зная мъже, които, като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугукат! Защо стават тия неща?
Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната
дъщеря
или техния син да вземе тази
дъщеря
.
Следователно те съпоставят нещата тъй, както Бог не ги е съпоставил. Имаме две разумни същества, които не са съпоставени правилно.„Ходя аз“ – значи следствието върви след причината. Сега за мене не е важно да изнасям вашите недъзи. Целият свят, целият наш духовен живот е потопен в тия недъзи. Аз ви наблюдавам и гледам, че по някой път, като направя едно предложение, вие казвате: „Е, това нещо само тъй се говори.
към беседата >>
Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната
дъщеря
, или техният син да вземе тази
дъщеря
.
(втори вариант)
Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат! Аз зная мъже, които като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугуцат! Защо стават тия неща?
Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната
дъщеря
, или техният син да вземе тази
дъщеря
.
Следователно, те съпоставят нещата тъй, както Бог не ги е съпоставил. Имаме две разумни същества, които не са съпоставени правилно. Ходя аз, значи следствието върви преди причината. Сега за мене не е важно да изнасям вашите недъзи. Целият свят, Целият наш духовен живот е потопен в тия недъзи.
към втори вариант >>
4.
Ако излекува болния (Бележки, държани при братската среща на ръководителите в София, 1924 г.)
,
СБ
,
БР
, София, 31.8.1924г.,
Дъщеря
ви иска да се жени – не само това, но и ще гледате мъжа й.
Иска се обаче абсолютна чистота. По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но после двойно повече ядат духовете в тая Магдалина. Това са физиологически недъзи, които лесно могат да се лекуват – в един ден. Но има социални въпроси за разрешение.
Дъщеря
ви иска да се жени – не само това, но и ще гледате мъжа й.
Как ще разрешите тоя въпрос? Дойде някой в Братството, казва: „И аз съм ученик.“ – Да, на лъжицата, а като дойде за работа, няма го. Просия у нас, в Братството, не трябва да има, а работа се иска. Просията в нас е безобразие – то обезобразява човека. Случката със Савов: събирал пари за столове и ги изхарчил.
към беседата >>
5.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Майката проповядва едно учение на
дъщеря
си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо?
Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100 000 лв., но ще си създам карма. Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност.
Майката проповядва едно учение на
дъщеря
си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо?
– За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитството.
към беседата >>
Когато дойде някой момък да иска
дъщеря
ви, майката трябва да каже: „Моята
дъщеря
не може много нещо да направи, тя може само да ти полее.
Само говедата се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! “ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя.
Когато дойде някой момък да иска
дъщеря
ви, майката трябва да каже: „Моята
дъщеря
не може много нещо да направи, тя може само да ти полее.
Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била! ’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй, в Братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи.
към беседата >>
Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата
дъщеря
знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била!
Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! “ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви, майката трябва да каже: „Моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само да ти полее.
Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата
дъщеря
знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била!
’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй, в Братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи. Откъде произтичат у нас всичките погрешки?
към беседата >>
Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята
дъщеря
, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.
В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания?
Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята
дъщеря
, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.
Сега мнозина са ми давали съвети какво трябва да правя, как трябва да постъпвам. Аз имам цяла книга, в която съм записвал съветите, които са ми давали. Казват: „Тъй трябва да направи Учителя, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти Братството.“ Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти.
към беседата >>
Майката проповядва едно учение на
дъщеря
си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо?
(втори вариант)
Ти трябва да работиш най-малко 10 дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100,000 лв., но ще си създам карма. Следователно, добро е само това, което е излезло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност.
Майката проповядва едно учение на
дъщеря
си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо?
- За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо? - За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитство.
към втори вариант >>
Когато дойде някой момък да иска
дъщеря
ви майката трябва да каже: моята
дъщеря
не може много нещо да направи, тя може само дa ти полее.
(втори вариант)
Само говеда се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите Тези купешки форми от главата си - жена да гледа мъжа си, или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя.
Когато дойде някой момък да иска
дъщеря
ви майката трябва да каже: моята
дъщеря
не може много нещо да направи, тя може само дa ти полее.
Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас. А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй - онуй. "Е, празна Мара тъпан била! " Младите моми все къщи уреждат, но до сега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй в братството ще приложите този закон.
към втори вариант >>
А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата
дъщеря
знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй - онуй.
(втори вариант)
Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви майката трябва да каже: моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само дa ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.
А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата
дъщеря
знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй - онуй.
"Е, празна Мара тъпан била! " Младите моми все къщи уреждат, но до сега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. И тъй в братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи.
към втори вариант >>
Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята
дъщеря
, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.
(втори вариант)
В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания?
Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята
дъщеря
, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.
Сега, мнозина са ми давали съвети какво трябва да правя, как трябва да постъпвам. Аз имам цяла книга, в която съм записал съветите, които са ми давали. Казват: тъй трябва да направи Учителят, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти братството. Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство!
към втори вариант >>
6.
Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 1.9.1924г.,
Питам ви: Защо вашата
дъщеря
(вашият син) се е оженила за оня, когото не обичате вие?
– значи „Мир на избраните! “ Преди 3000 години не е имало тази светлина. Виждате тоя брат колко е бил утеснен – колко се е повдигнал, та пише това! И вас, като ви поставят натясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов (Йордан) или от друга някоя сестра.
Питам ви: Защо вашата
дъщеря
(вашият син) се е оженила за оня, когото не обичате вие?
Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг крушата? Един повече водата, друг повече винцето? Един хляба, а друг месцето?
към беседата >>
7.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
По едно време отишла да си гледа работата из къщи и в този момент нейната малка
дъщеря
взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка си, взема да рисува по платното.
– Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Например една сестра художничка ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я – доволна била от нея.
По едно време отишла да си гледа работата из къщи и в този момент нейната малка
дъщеря
взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка си, взема да рисува по платното.
Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега!
към беседата >>
Питам: направила ли е нещо лошо
дъщерята
?
Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Например една сестра художничка ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я – доволна била от нея. По едно време отишла да си гледа работата из къщи и в този момент нейната малка дъщеря взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка си, взема да рисува по платното. Забавление си прави тя.
Питам: направила ли е нещо лошо
дъщерята
?
Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега! “ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме.
към беседата >>
По едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка
дъщеря
взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка си, взима да рисува по платното.
(втори вариант)
- Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Запример, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я, доволна била от нея.
По едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка
дъщеря
взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка си, взима да рисува по платното.
Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така.
към втори вариант >>
Питам: направила ли е нещо лошо
дъщерята
?
(втори вариант)
Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Запример, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я, доволна била от нея. По едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя.
Питам: направила ли е нещо лошо
дъщерята
?
Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така. Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл.
към втори вариант >>
8.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото Учение, а приписва имота на младата си
дъщеря
, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената
дъщеря
.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега, аз бих желал да се тури в Братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси!
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото Учение, а приписва имота на младата си
дъщеря
, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената
дъщеря
.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Някои от себе си Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. (Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна. Определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешки, поискал сметка, взели заем и уредили всичко.
към беседата >>
9.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Често майки и бащи казват: „Нашата
дъщеря
или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия.
И дядото също тъй иска всичките му внуци да се отнасят с почитание към него. От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист. В човешкия живот на всеки 22 години нещата се повтарят. В младините си вие ще намерите тази фаза от живота си, която съответства на проявите във вашия духовен живот. Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си!
Често майки и бащи казват: „Нашата
дъщеря
или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия.
Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на дъщеря си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се да вървят по духовния път, да водят духовен живот. Не, обществото не е меродавно по тия въпроси. Това е нещо, което се отнася до твоята душа. Майката е предшествала обществото. Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни.
към беседата >>
Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на
дъщеря
си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се да вървят по духовния път, да водят духовен живот.
От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист. В човешкия живот на всеки 22 години нещата се повтарят. В младините си вие ще намерите тази фаза от живота си, която съответства на проявите във вашия духовен живот. Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си! Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия.
Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на
дъщеря
си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се да вървят по духовния път, да водят духовен живот.
Не, обществото не е меродавно по тия въпроси. Това е нещо, което се отнася до твоята душа. Майката е предшествала обществото. Следователно мнението на майката и мнението на бащата са меродавни. Като фактори в културата на човечеството майката и бащата са предшествали обществото: те са съществували от самото начало, а обществото, тъй както сега съществува, се е появило отпосле.
към беседата >>
10.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
– Влюбва се в
дъщерята
на един богат търговец милионер и един ден ѝ определя рандеву, като ѝ казва да дойде облечена с най-хубавите си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения.
Слънцето изгрява всякога в 6 часа. Като изгрее Слънцето, всички трябва да сте на крака и да четете; като четете, трябва да бъдете като светлината. Слънцето трябва да е изгряло и да имате високия идеал! Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашал княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. Но как?
– Влюбва се в
дъщерята
на един богат търговец милионер и един ден ѝ определя рандеву, като ѝ казва да дойде облечена с най-хубавите си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения.
На своите кредитори пък казва: „Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате да ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюбена да плати откуп за мен.“ Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кредиторите с маски, улавят княза да го убиват. Тя, за да избави своя възлюбен, дава дрехите си, дава всичките си украшения и се връща у дома си без тях. Питам: как гледате на този възлюбен, осиромашал княз? Той минава за някакъв си княз, а тя минава за негова спасителка. Аз не искам вашата любов да бъде като любовта на този княз, нито пък моето положение или положението на когото и да е да бъде като положението на тази мома, която дава всичко в жертва.
към беседата >>
- Влюбва се в
дъщерята
на един богат търговец милионер, и един ден и определя рандеву, като и казва да дойде облечена с най-хубавитe си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения.
(втори вариант)
Слънцето изгрява всякога в 6 часа. Като изгрее слънцето, всички трябва да сте на крака и да четете; като четете, трябва да бъдете като светлината. Слънцето трябва да е изгряло, и да имате високия идеал! Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашял княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия, и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. Но как?
- Влюбва се в
дъщерята
на един богат търговец милионер, и един ден и определя рандеву, като и казва да дойде облечена с най-хубавитe си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения.
На своите кредитори пък казва: "Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате да ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюблена да плати откуп за мен“. Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кpедитopите с маски, улавят княза да го убиват. Тя, за да избави своя възлюблен, дава дрехите си, дава всичките си украшения и се връща дома си без тях. Питам: как гледате на този възлюблен, осиромашял княз? Той минава за някакъв си княз, а тя минава за неговата спасителка.
към втори вариант >>
11.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Пък може да направите опита и с голямата си
дъщеря
, някой път може да го направите и с мъжа си.
Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача.
Пък може да направите опита и с голямата си
дъщеря
, някой път може да го направите и с мъжа си.
Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! “ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир.
към беседата >>
12.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
А сестрата или
дъщерята
представлява възможностите на майката, т. е.
Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
А сестрата или
дъщерята
представлява възможностите на майката, т. е.
проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот. После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.?
към беседата >>
проявлението на майката е
дъщерята
.
Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е.
проявлението на майката е
дъщерята
.
Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот. После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони.
към беседата >>
13.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Дъщерята
пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко. Дѣтето казва на майка си: мамо, обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, ако ме обичашъ, дай ми крушки.
Дъщерята
пита баща си: татко, обичашъ ли ме?
– Обичамъ те. Купи ми тогава шапчица, обуща или нѣкоя книжка. Въ какво седи обичьта: въ книжчицата ли, въ шапчицата ли, въ дрехитѣ ли, или въ това-онова? Попитайте едно дѣте, въ какво седи обичьта? И то ще ви каже нѣщо, но философското разрѣшение не е тамъ.
към беседата >>
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти,
дъщеря
ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
– Ако имашъ една жена, която много обичашъ, и Господь ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и паритѣ дай на жена си, а слѣдъ това ела и ме послѣдвай“. Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса?
Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти,
дъщеря
ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ. Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича.
към беседата >>
“ Ако жена ти,
дъщеря
ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Какво ще каже жена ти? Ако направишъ така, тя ще те вземе за светия. Ако постѫпишъ съ приятеля си така, и той ще те вземе сѫщо за много добъръ човѣкъ. Но, ако Господь ти каже да продадешъ имането си и паритѣ да раздадешъ на онѣзи, съ които връзкитѣ ти сѫ съвсѣмъ други, какъ би разрѣшилъ въпроса? Господь ще ти каже тъй: „За да видишъ колко те обичатъ жена ти, дъщеря ти, синъ ти, приятельтъ ти, иди, продай всичкото си имане и раздай паритѣ на сиромаситѣ!
“ Ако жена ти,
дъщеря
ти, синъ ти, приятельтъ ти, удобрятъ твоята постъпка, знай, че всички те обичатъ, но ако възстанатъ противъ тебе, знай, че не те обичатъ и че съ тебе не могатъ да разрѣшатъ никакъвъ въпросъ.
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
към беседата >>
Ако
дъщеря
ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята
дъщеря
.
Единъ день жената казва на мѫжа си: азъ те много обичамъ, не мога да живѣя безъ тебе. Той ѝ казва: Господь ми каза да продамъ всичко, паритѣ да раздамъ на бѣднитѣ, и азъ го направихъ. Ако тя свие вѣждитѣ си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: туй, което си направилъ, е много хубаво, то е по моето сърдце, тя го обича. Ако синътъ ти каже: много добре си направилъ, това е по моето сърдце – това е твоятъ синъ.
Ако
дъщеря
ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоята
дъщеря
.
Ако приятельтъ ти каже: много добрѣ си направилъ – това е твоятъ приятель. И ако азъ направя една добра постѫпка, и моето сърдце се свие, значи азъ не се обичамъ. Усѣтя ли въ такъвъ случай едно стѣгане на сърдцето си, значи азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. Нѣкой пѫть и азъ не съмъ съгласенъ съ себе си. При всѣка една добра постѫпка, азъ трѣбва да видя, дали се разширява или стѣга душата ми.
към беседата >>
Дъщерята
пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
(втори вариант)
– Обичам те. Е, тогава погледни ме малко. Детето казва на майка си: Мамо, обичаш ли ме? – Обичам те. Е, ако ме обичаш, дай ми крушки.
Дъщерята
пита баща си: Татко, обичаш ли ме?
– Обичам те. Купи ми тогава шапчица, обуща или някоя книжка. В какво седи обичта: в книжчицата ли, в шапчицата ли, в дрехите ли, или в това-онова? Попитайте едно дете, в какво седи обичта? И то ще ви каже нещо, но философското разрешение не е там.
към втори вариант >>
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти,
дъщеря
ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
(втори вариант)
Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? – Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса?
Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти,
дъщеря
ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
“ Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича.
към втори вариант >>
“ Ако жена ти,
дъщеря
ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
(втори вариант)
– Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди, продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай.“ Какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но, ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди, продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!
“ Ако жена ти,
дъщеря
ти, синът ти, приятелят ти, одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
към втори вариант >>
Ако
дъщеря
ти каже: Много добре си направил – това е твоята
дъщеря
.
(втори вариант)
Един ден жената казва на мъжа си: Аз те много обичам, не мога да живея без тебе. Той ѝ казва: Господ ми каза да продам всичко, парите да раздам на бедните, и аз го направих. Ако тя свие веждите си недоволно, значи не го обича. Но, ако му каже: Туй, което си направил, е много хубаво, то е по моето сърце, тя го обича. Ако синът ти каже: Много добре си направил, това е по моето сърце – това е твоят син.
Ако
дъщеря
ти каже: Много добре си направил – това е твоята
дъщеря
.
Ако приятелят ти каже: Много добре си направил – това е твоят приятел. И ако аз направя една добра постъпка, и моето сърце се свие, значи аз не се обичам. Усетя ли в такъв случай едно стягане на сърцето си, значи аз не съм съгласен със себе си. Някой път и аз не съм съгласен със себе си. При всяка една добра постъпка, аз трябва да видя, дали се разширява или стяга душата ми.
към втори вариант >>
14.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка
дъщеря
, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Сега, ние ще разсѫждаваме разумно, да видимъ, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота. Противорѣчията въ живота произтичатъ ту отъ онова граматическо построяване на нашата рѣчь, ту отъ онова логическо схващане на нашия умъ, ту отъ онѣзи етически мѣрки, съ които мѣримъ нѣщата, ту отъ онѣзи педагогически правила, съ които си служимъ въ живота. Всички тѣзи нѣща ни водятъ къмъ погрѣшни изводи. Отъ гледището на сегашния животъ, съврѣменната култура е извършила много нѣщо, но въ сѫщность, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговоримъ? Азъ ще направя едно малко сравнение за това, какво прѣдставлява съврѣменната култура и какво е допринесла тя за човѣчеството.
Когато културниятъ баща донесе едно хубаво конче на своя синъ, и той се забавлява съ него, или една хубава, голѣма кукла на своята малка
дъщеря
, и тя се забавлява съ нея, питамъ: какво сѫ допринесли кончето на малкото момченце, и куклата на малкото момиченце?
Допринесли сѫ нѣщо, разбира се – занимавали сѫ тѣхнитѣ умове. Е, прѣдставете си, че това малко момиченце, което се занимава съ куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави съ нея? – Най-първо ще я кръсти, ще ѝ даде едно име, съ което ще я нарича; слѣдъ това ще ѝ говори логически, ще разсѫждава съ нея, ще я запитва, откѫдѣ е дошла, отгдѣ е родомъ и т.н. Послѣ ще ѝ каже: тъй, както се грижа азъ за тебе, както те кѫпя, обличамъ, обичашъ ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой философъ.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или
дъщеря
, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. Когато единъ човѣкъ работи въ науката и жертвува своя животъ, ти трѣбва да кажешъ: този човѣкъ жертвува живота си заради мене, да добия знания. Туй е единъ свещенъ трепетъ на душата.
Всѣки единъ човѣкъ, който жертвува живота си, за да даде потикъ на човѣчеството, кѫдѣто и да е той, било въ религията, било въ науката, било въ сѣмейството си, като майка, или баща, като синъ, или
дъщеря
, това сѫ онѣзи братя, онѣзи агънца или прасенца, който сѫ подигнали човѣчеството.
И тъй, казвамъ: при сегашния животъ, нека вашето сърдце бѫде толкова нѣжно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блѣе, да се изпълни съ единъ свещенъ трепетъ, да се върнете дома си съ нажалени очи и да кажете: трѣбва да се родимъ отъ Бога, за да заживѣемъ въ Неговата Любовь. Когато у всинца ни проникне тази Любовь, тя ще бѫде единственото нѣщо, прѣдъ което всички тия войни, всички тия раздори, който сега сѫществуватъ, ще се стопятъ тъй, както ледътъ. Е, казватъ, възможно ли е? – За насъ е възможно вече. За насъ, първитѣ вѫглени, който сме запалени, е възможно.
към беседата >>
Когато културният баща донесе едно хубаво конче на своя син и той се забавлява с него, или една хубава, голяма кукла на своята малка
дъщеря
, и тя се забавлява с нея, питам: Какво са допринесли кончето на малкото момченце и куклата на малкото момиченце?
(втори вариант)
Сега, ние ще разсъждаваме разумно, да видим, от какво произтичат противоречията в живота. Противоречията в живота произтичат ту от онова граматическо построяване на нашата реч, ту от онова логическо схващане на нашия ум, ту от онези етически мерки, с които мерим нещата, ту от онези педагогически правила, с които си служим в живота. Всички тези неща ни водят към погрешни изводи. От гледището на сегашния живот, съвременната култура е извършила много нещо, но всъщност, ако се запитаме, какво добро е допринесла културата, какво ще отговорим? Аз ще направя едно малко сравнение за това, какво представлява съвременната култура и какво е допринесла тя за човечеството.
Когато културният баща донесе едно хубаво конче на своя син и той се забавлява с него, или една хубава, голяма кукла на своята малка
дъщеря
, и тя се забавлява с нея, питам: Какво са допринесли кончето на малкото момченце и куклата на малкото момиченце?
Допринесли са нещо, разбира се – занимавали са техните умове. Е, представете си, че това малко момиченце, което се занимава с куклата, има свои схващания за живота, какво ще прави с нея? – Най-първо ще я кръсти, ще и даде едно име, с което ще я нарича; след това ще и говори логически, ще разсъждава с нея, ще я запитва, откъде е дошла, отгде е родом и т.н. После ще и каже: Тъй, както се грижа аз за тебе, както те къпя, обличам, обичаш ли ме? На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като някой философ.
към втори вариант >>
Всеки един човек, който жертва живота си, за да даде подтик на човечеството, където и да е той, било в религията, било в науката, било в семейството си, като майка, или баща, като син, или
дъщеря
, това са онези братя, онези агънца или прасенца, който са повдигнали човечеството.
(втори вариант)
Тъй прави човекът, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човекът, който е роден от Бога. Тъй е и в живота. Туй е дълбока философия. Когато един човек работи в науката и жертва своя живот, ти трябва да кажеш: Този човек жертва живота си заради мене, да добия знания. Туй е един свещен трепет на душата.
Всеки един човек, който жертва живота си, за да даде подтик на човечеството, където и да е той, било в религията, било в науката, било в семейството си, като майка, или баща, като син, или
дъщеря
, това са онези братя, онези агънца или прасенца, който са повдигнали човечеството.
И тъй, казвам: При сегашния живот, нека вашето сърце бъде толкова нежно, толкова деликатно, че като чуете едно агънце да блее, да се изпълни с един свещен трепет, да се върнете у дома си с нажалени очи и да кажете: Трябва да се родим от Бога, за да заживеем в Неговата Любов. Когато у всинца ни проникне тази Любов, тя ще бъде единственото нещо, пред което всички тия войни, всички тия раздори, който сега съществуват, ще се стопят тъй, както ледът. Е, казват, възможно ли е? – За нас е възможно вече. За нас, първите въглени, който сме запалени, е възможно.
към втори вариант >>
15.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Вие имате синове и дъщери, но идватъ старини, а вашиятъ синъ се оженилъ, има си своя възлюбена; и
дъщеря
ви се оженила, и тя си има свой възлюбенъ.
Това значи вѣченъ животъ, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живѣешъ въ Бога, смъртьта е изключена за тебе. И тъй, този колективенъ животъ е необходимъ за вашитѣ нови схващания. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите онѣзи дълбоки противорѣчия, които сега срѣщате въ живота си. За въ бѫдеще ще се родятъ още по-голѣми противорѣчия.
Вие имате синове и дъщери, но идватъ старини, а вашиятъ синъ се оженилъ, има си своя възлюбена; и
дъщеря
ви се оженила, и тя си има свой възлюбенъ.
Вие оставате самъ, и всички наоколо започватъ да си мислятъ: нека си замине този стариятъ. Вие чувствувате тѣзи тѣхни мисли, чувствувате, че ви неглижиратъ, че никой не се интересува отъ васъ. Знаете ли колко е тежко това състояние на единъ баща тъй изоставенъ? Защо сѫ ви напуснали вашитѣ синове и дъщери? – Понеже нѣмате любовь къмъ Бога.
към беседата >>
Вие имате синове и дъщери, но идват старини, а вашият син се оженил, има си своя възлюбена; и
дъщеря
ви се оженила, и тя си има свой възлюбен.
(втори вариант)
Това значи вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе. И тъй, този колективен живот е необходим за вашите нови схващания. Само по този начин вие ще можете да разрешите онези дълбоки противоречия, които сега срещате в живота си. За в бъдеще ще се родят още по-големи противоречия.
Вие имате синове и дъщери, но идват старини, а вашият син се оженил, има си своя възлюбена; и
дъщеря
ви се оженила, и тя си има свой възлюбен.
Вие оставате сам, и всички наоколо започват да си мислят: Нека си замине този старият. Вие чувствате тези техни мисли, чувствате, че ви неглижират, че никой не се интересува от вас. Знаете ли колко е тежко това състояние на един баща тъй изоставен? Защо са ви напуснали вашите синове и дъщери? – Понеже нямате любов към Бога.
към втори вариант >>
16.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Имате една
дъщеря
, която до извѣстно врѣме е вървѣла много добрѣ, но послѣ започва да не ви слуша.
Тази вѫтрѣшна борба сѫществува и между двама души, и въ самия човѣкъ – тя ражда раздвояването. Злото е проникнало навсѣкѫдѣ. Нѣма кѫтче въ човѣшката душа, дѣто да не е проникнало то. Нѣма човѣкъ, въ сърдцето, въ ума и въ волята на когото да не е станало раздвояване. Какъ ще си обясните слѣдния фактъ?
Имате една
дъщеря
, която до извѣстно врѣме е вървѣла много добрѣ, но послѣ започва да не ви слуша.
Тя казва: и азъ имамъ свой миръ, и азъ трѣбва да живѣя! Имате единъ слуга. Той до извѣстно врѣме живѣлъ единъ честенъ животъ, но отпослѣ започва да бърка въ касата, и току вижъ, днесъ липсватъ 1,000 лева, утрѣ липсватъ 10,000 лева. Имате синъ, честенъ е, добъръ е, но утрѣ, гледашъ, че се изгубило нѣщо отъ кѫщата ти. Имате дъщеря – сѫщо така, добра е, честна е, но забѣлѣзвашъ, че отъ кѫщата ти се изгубва туй-онуй.
към беседата >>
Имате
дъщеря
– сѫщо така, добра е, честна е, но забѣлѣзвашъ, че отъ кѫщата ти се изгубва туй-онуй.
Имате една дъщеря, която до извѣстно врѣме е вървѣла много добрѣ, но послѣ започва да не ви слуша. Тя казва: и азъ имамъ свой миръ, и азъ трѣбва да живѣя! Имате единъ слуга. Той до извѣстно врѣме живѣлъ единъ честенъ животъ, но отпослѣ започва да бърка въ касата, и току вижъ, днесъ липсватъ 1,000 лева, утрѣ липсватъ 10,000 лева. Имате синъ, честенъ е, добъръ е, но утрѣ, гледашъ, че се изгубило нѣщо отъ кѫщата ти.
Имате
дъщеря
– сѫщо така, добра е, честна е, но забѣлѣзвашъ, че отъ кѫщата ти се изгубва туй-онуй.
Нѣкои казватъ: е, ще търпишъ, ще търпишъ и сина си, и дъщеря си, ще имъ дойде ума въ главата. Нима синътъ ти като изнесе всичкото твое имане, та умътъ му ще дойде въ главата? И тъй, трѣбва ви едно правилно разбиране на онѣзи сили въ живата природа, които произвеждатъ страданията, разрушенията въ живота. Казва Петъръ въ тази глава, че Господь изхвърлилъ въ прѣизподнята ангелитѣ, които съгрѣшили и вързалъ нозѣтѣ имъ съ вериги. Хубаво, какъ си прѣдставяте ангелитѣ?
към беседата >>
Нѣкои казватъ: е, ще търпишъ, ще търпишъ и сина си, и
дъщеря
си, ще имъ дойде ума въ главата.
Тя казва: и азъ имамъ свой миръ, и азъ трѣбва да живѣя! Имате единъ слуга. Той до извѣстно врѣме живѣлъ единъ честенъ животъ, но отпослѣ започва да бърка въ касата, и току вижъ, днесъ липсватъ 1,000 лева, утрѣ липсватъ 10,000 лева. Имате синъ, честенъ е, добъръ е, но утрѣ, гледашъ, че се изгубило нѣщо отъ кѫщата ти. Имате дъщеря – сѫщо така, добра е, честна е, но забѣлѣзвашъ, че отъ кѫщата ти се изгубва туй-онуй.
Нѣкои казватъ: е, ще търпишъ, ще търпишъ и сина си, и
дъщеря
си, ще имъ дойде ума въ главата.
Нима синътъ ти като изнесе всичкото твое имане, та умътъ му ще дойде въ главата? И тъй, трѣбва ви едно правилно разбиране на онѣзи сили въ живата природа, които произвеждатъ страданията, разрушенията въ живота. Казва Петъръ въ тази глава, че Господь изхвърлилъ въ прѣизподнята ангелитѣ, които съгрѣшили и вързалъ нозѣтѣ имъ съ вериги. Хубаво, какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Вие мислите, че тѣ нѣматъ човѣшко тѣло, че сѫ нѣщо безформено.
към беседата >>
Имате една
дъщеря
, която до известно време е вървяла много добре, но после започва да не ви слуша.
(втори вариант)
Тази вътрешна борба съществува и между двама души, и в самия човек – тя ражда раздвояването. Злото е проникнало навсякъде. Няма кътче в човешката душа, дето да не е проникнало то. Няма човек, в сърцето, в ума и във волята на когото да не е станало раздвояване. Как ще си обясните следния факт?
Имате една
дъщеря
, която до известно време е вървяла много добре, но после започва да не ви слуша.
Тя казва: И аз имам свой мир, и аз трябва да живея! Имате един слуга. Той до известно време живял един честен живот, но отпосле започва да бърка в касата, и току виж, днес липсват 1,000 лева, утре липсват 10,000 лева. Имате син, честен е, добър е, но утре, гледаш, че се изгубило нещо от къщата ти. Имате дъщеря – също така, добра е, честна е, но забелязваш, че от къщата ти се изгубва туй-онуй.
към втори вариант >>
Имате
дъщеря
– също така, добра е, честна е, но забелязваш, че от къщата ти се изгубва туй-онуй.
(втори вариант)
Имате една дъщеря, която до известно време е вървяла много добре, но после започва да не ви слуша. Тя казва: И аз имам свой мир, и аз трябва да живея! Имате един слуга. Той до известно време живял един честен живот, но отпосле започва да бърка в касата, и току виж, днес липсват 1,000 лева, утре липсват 10,000 лева. Имате син, честен е, добър е, но утре, гледаш, че се изгубило нещо от къщата ти.
Имате
дъщеря
– също така, добра е, честна е, но забелязваш, че от къщата ти се изгубва туй-онуй.
Някои казват: Е, ще търпиш, ще търпиш и сина си, и дъщеря си, ще им дойде ума в главата. Нима синът ти като изнесе всичкото твое имане, та умът му ще дойде в главата? И тъй, трябва ви едно правилно разбиране на онези сили в живата природа, които произвеждат страданията, разрушенията в живота. Казва Петър в тази глава, че Господ изхвърлил в преизподнята ангелите, които съгрешили и вързал нозете им с вериги. Хубаво, как си представяте ангелите?
към втори вариант >>
Някои казват: Е, ще търпиш, ще търпиш и сина си, и
дъщеря
си, ще им дойде ума в главата.
(втори вариант)
Тя казва: И аз имам свой мир, и аз трябва да живея! Имате един слуга. Той до известно време живял един честен живот, но отпосле започва да бърка в касата, и току виж, днес липсват 1,000 лева, утре липсват 10,000 лева. Имате син, честен е, добър е, но утре, гледаш, че се изгубило нещо от къщата ти. Имате дъщеря – също така, добра е, честна е, но забелязваш, че от къщата ти се изгубва туй-онуй.
Някои казват: Е, ще търпиш, ще търпиш и сина си, и
дъщеря
си, ще им дойде ума в главата.
Нима синът ти като изнесе всичкото твое имане, та умът му ще дойде в главата? И тъй, трябва ви едно правилно разбиране на онези сили в живата природа, които произвеждат страданията, разрушенията в живота. Казва Петър в тази глава, че Господ изхвърлил в преизподнята ангелите, които съгрешили и вързал нозете им с вериги. Хубаво, как си представяте ангелите? Вие мислите, че те нямат човешко тяло, че са нещо безформено.
към втори вариант >>
17.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Например някоя майка скърби, че
дъщеря
ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях.
Значи ние скърбим само за живите предмети, за предмети, които са свързани с жива сила. Тогава, ако аз скърбя за един свой приятел, който е заминал, какво показва тази скръб? Колко неща може да показва скръбта в даден случай? Може ли в даден случай да се определи големината на скръбта? Законите на Природата са следните: за един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват.
Например някоя майка скърби, че
дъщеря
ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях.
Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите.
към беседата >>
Вие сте майка, давате
дъщеря
си някому и скърбите.
Например някоя майка скърби, че дъщеря ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях. Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други.
Вие сте майка, давате
дъщеря
си някому и скърбите.
В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината.
към беседата >>
В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на
дъщеря
ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе.
Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите.
В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на
дъщеря
ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе.
Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот за
дъщерята
на един български свещеник.
Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си.
Ще ви приведа един анекдот за
дъщерята
на един български свещеник.
Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си. Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи дъщеря си от боя, турила я в леглото, да мине за болна. Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда дъщеря си на легло, запитва: „Какво има? “ – „Трескава е“, отговаря майката. „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
към беседата >>
Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи
дъщеря
си от боя, турила я в леглото, да мине за болна.
Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. Ще ви приведа един анекдот за дъщерята на един български свещеник. Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си.
Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи
дъщеря
си от боя, турила я в леглото, да мине за болна.
Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда дъщеря си на легло, запитва: „Какво има? “ – „Трескава е“, отговаря майката. „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим. Дъщерята е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работите.
към беседата >>
Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда
дъщеря
си на легло, запитва: „Какво има?
Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. Ще ви приведа един анекдот за дъщерята на един български свещеник. Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си. Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи дъщеря си от боя, турила я в леглото, да мине за болна.
Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда
дъщеря
си на легло, запитва: „Какво има?
“ – „Трескава е“, отговаря майката. „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим. Дъщерята е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работите. Тия философски разсъждения не поправят работите.
към беседата >>
„Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила
дъщеря
си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
Ще ви приведа един анекдот за дъщерята на един български свещеник. Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си. Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи дъщеря си от боя, турила я в леглото, да мине за болна. Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда дъщеря си на легло, запитва: „Какво има? “ – „Трескава е“, отговаря майката.
„Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила
дъщеря
си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
Дъщерята е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работите. Тия философски разсъждения не поправят работите. Ние казваме: всички неща трябва да бъдат съизмерими. В някои случаи трябва да бъдат съизмерими, но в други не трябва.
към беседата >>
Дъщерята
е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено.
Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си. Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи дъщеря си от боя, турила я в леглото, да мине за болна. Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда дъщеря си на легло, запитва: „Какво има? “ – „Трескава е“, отговаря майката. „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
Дъщерята
е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено.
Треската не поправя работите. Тия философски разсъждения не поправят работите. Ние казваме: всички неща трябва да бъдат съизмерими. В някои случаи трябва да бъдат съизмерими, но в други не трябва. Аз бих попитал кого да е от вас може ли да определи какъв ще бъде неговият растеж след хиляда години?
към беседата >>
18.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
– Е, да оженимъ
дъщеря
си.
Вие които сте надрасли куклитѣ, питамъ ви: въ какво седи живота? – Е, да се учимъ. Не, ученето е едно условие за животъ. – Е, да се оженимъ. Не, жененето е едно условие да развиваме живота си.
– Е, да оженимъ
дъщеря
си.
Не, това е едно условие да се освободимъ отъ товара си. Тогава, въ какво седи сѫщностьта на живота? Казва Писанието: „Да познаемъ Исуса, да вѣрваме въ Него“. Че коя жена не познава своя мѫжъ? Коя отъ васъ не е тичала и плакала подиръ него съ четири реда сълзи и казвала: безъ тебе не мога да живѣя – умирамъ!
към беседата >>
Дойде нѣкой момъкъ, и той се излъже – продаде
дъщеря
си, отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момъкъ по три пъти на день.
Старитѣ казватъ: ние сме стари хора, умни хора, да пипнемъ малко, да се увѣримъ. Ние, старитѣ, умнитѣ хора, нѣма да се оставимъ така да ни лъжатъ, да ни заблуждаватъ! – А, старитѣ хора не могли да се лъжатъ! Тѣ именно се лъжатъ най-много. Запримѣръ, нѣкой старъ, уменъ човѣкъ, има двѣ дъщери, моми за женене.
Дойде нѣкой момъкъ, и той се излъже – продаде
дъщеря
си, отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момъкъ по три пъти на день.
Ти, като си старъ, уменъ човѣкъ, защо даде дъщеря си да я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщеритѣ си, за да ги биятъ по три пѫти на день. Така и еврейскиятъ народъ прѣдаде Христа въ рѫцѣтѣ на Пилата, да Го разпне. Пилатъ произведе сѫдебната процедура. Той бѣше отличенъ сѫдия, и въ негова власть бѣше да освободи Христа, или да Го разпне.
към беседата >>
Ти, като си старъ, уменъ човѣкъ, защо даде
дъщеря
си да я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
Ние, старитѣ, умнитѣ хора, нѣма да се оставимъ така да ни лъжатъ, да ни заблуждаватъ! – А, старитѣ хора не могли да се лъжатъ! Тѣ именно се лъжатъ най-много. Запримѣръ, нѣкой старъ, уменъ човѣкъ, има двѣ дъщери, моми за женене. Дойде нѣкой момъкъ, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момъкъ по три пъти на день.
Ти, като си старъ, уменъ човѣкъ, защо даде
дъщеря
си да я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщеритѣ си, за да ги биятъ по три пѫти на день. Така и еврейскиятъ народъ прѣдаде Христа въ рѫцѣтѣ на Пилата, да Го разпне. Пилатъ произведе сѫдебната процедура. Той бѣше отличенъ сѫдия, и въ негова власть бѣше да освободи Христа, или да Го разпне. Азъ мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ си рѫцѣтѣ споредъ еди-кой си законъ, и свалятъ отъ себе си всѣкаква отговорность.
към беседата >>
– Е, да оженим
дъщеря
си.
(втори вариант)
Вие, които сте надрасли куклите, питам ви: В какво седи живота? – Е, да се учим. Не, ученето е едно условие за живот. – Е, да се оженим. Не, жененето е едно условие да развиваме живота си.
– Е, да оженим
дъщеря
си.
Не, това е едно условие да се освободим от товара си. Тогава, в какво седи същността на живота? Казва Писанието: „Да познаем Исус, да вярваме в Него“. Че коя жена не познава своя мъж? Коя от вас не е тичала и плакала подир него с четири реда сълзи и казвала: Без тебе не мога да живея – умирам!
към втори вариант >>
Дойде някой момък, и той се излъже – продаде
дъщеря
си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден.
(втори вариант)
Старите казват: Ние сме стари хора, умни хора, да пипнем малко, да се уверим. Ние, старите, умните хора, няма да се оставим така да ни лъжат, да ни заблуждават! – А, старите хора не могли да се лъжат! Те именно се лъжат най-много. Например, някой стар, умен човек, има две дъщери, моми за женене.
Дойде някой момък, и той се излъже – продаде
дъщеря
си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден.
Ти, като си стар, умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура. Той беше отличен съдия, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне.
към втори вариант >>
Ти, като си стар, умен човек, защо даде
дъщеря
си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
(втори вариант)
Ние, старите, умните хора, няма да се оставим така да ни лъжат, да ни заблуждават! – А, старите хора не могли да се лъжат! Те именно се лъжат най-много. Например, някой стар, умен човек, има две дъщери, моми за женене. Дойде някой момък, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден.
Ти, като си стар, умен човек, защо даде
дъщеря
си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра?
Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура. Той беше отличен съдия, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне. Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всякаква отговорност.
към втори вариант >>
19.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Вие уповавате на
дъщеря
си, на сина си, но уповавате и на паритѣ.
Вие нѣма ли да извадите револвера и да го убиете? Това сѫ все прѣдположения, нѣща, които може да станатъ, може и да не станатъ. Но, щомъ ти живѣешъ въ Бога, какъ е възможно, да дойде нѣкой да направи едно прѣстѫпление противъ волята Божия? Слѣдователно, ние въ живота си правимъ допущения, прѣдположения за това – за онова и все казваме, че вѣрваме въ Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: възможно е тия дѣца да ме не гледатъ на стари години, отгдѣ да зная, затова нека си туря поне малко парици въ банката.
Вие уповавате на
дъщеря
си, на сина си, но уповавате и на паритѣ.
Казвате: е, да се намиратъ тамъ малко пари! То значи: като се намиратъ тия пари, все ще се намѣрятъ нѣкои хора, които ще ме гледатъ, ако не заради мене самия, то поне заради паритѣ. И така, спестишъ си 100–200,000 лева. Но, като имашъ тия 100–200,000 лева, нѣма ли да умрѣшъ по сѫщия начинъ, както и ако да ги нѣмаше? – Щеше да умрѣшъ еднакво.
към беседата >>
И тамъ ще живѣешъ, ще ходишъ, ще говоришъ, но ще намѣришъ слѣдующата разлика: говоришъ на жена си – не ти обръща внимание; говоришъ на
дъщеря
си, на сина си – не ти обръщатъ внимание; говоришъ на слугитѣ си – не ти обръщатъ внимание.
Нека разумно погледнемъ на резултатитѣ въ живота. Ама вие казвате: е, азъ да си поживѣя сега, че като умра, като отида на онзи свѣтъ, тогава да бѫде каквото ще. Не, това не е правилно разсѫждение. Слѣдъ като умрѣшъ, ти ще се намѣришъ въ чудо, че пакъ живѣешъ, пакъ имашъ чувства и желания, пакъ имашъ рѫцѣ, крака, тѣло, както и сега: само че туй тѣло, което ще имашъ въ духовния свѣтъ не е тъй гѫсто, тъй грубо, както това, което имашъ на земята. Като се намѣришъ въ онзи свѣтъ, ти ще се очудишъ, ще кажешъ: е, имало другъ свѣтъ!
И тамъ ще живѣешъ, ще ходишъ, ще говоришъ, но ще намѣришъ слѣдующата разлика: говоришъ на жена си – не ти обръща внимание; говоришъ на
дъщеря
си, на сина си – не ти обръщатъ внимание; говоришъ на слугитѣ си – не ти обръщатъ внимание.
Разгнѣвишъ се, казвашъ: какъ тъй, тѣзи хора оглушѣли ли сѫ, оглупели ли сѫ, че не ми обръщатъ внимание? Разправяха ми единъ случай за единъ заминалъ за онзи свѣтъ, дали е вѣренъ случай, или не, не зная, но той е слѣдниятъ: нѣкой си дѣдо Стоянъ умрѣлъ. Той не билъ много благочестивъ човѣкъ, напротивъ билъ голѣмъ скѫперникъ, парата дѣлѣлъ на двѣ. Като умрѣлъ, жена му, дѣцата му си въздъхнали свободно и си казали: добрѣ, че дѣдо Стоянъ умрѣ, та да можемъ свободно да си поживѣемъ. Тѣ поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядатъ и да пиятъ.
към беседата >>
Синъ ти, жена ти,
дъщеря
ти не трѣбва да ламтятъ за туй външно богатство.
Нѣкой казва: искамъ да бѫда богатъ. Добрѣ, то не е голѣма работа. Ще седнете на този столъ и ще забогатѣете. Сега, не трѣбва да вадите заключение, че не трѣбва да бѫдете богати. Има богатства, който трѣбва да придобиете, но трѣбва да знаете Истината, че като седнете на този столъ, и да ви ухапи кобрата, да не умрѣте.
Синъ ти, жена ти,
дъщеря
ти не трѣбва да ламтятъ за туй външно богатство.
Като говоря за богатство, азъ разбирамъ онова вѫтрѣшно богатство на Любовьта, на знанието и на Добродѣтелитѣ. Туй е истинското богатство! Има ли го човѣкъ въ себе си, той всѣкога може да бѫде богатъ. Туй богатство почива на слѣдующия законъ: всички онѣзи хора, който сѫ разбогатели по единъ естественъ начинъ въ кръвьта имъ се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежаватъ. На това вѫтрѣшно злато въ кръвьта имъ се дължи богатството.
към беседата >>
Богатиятъ човѣкъ нѣма право да оставя синъ му или
дъщеря
му да му уреждатъ работитѣ, да му оправятъ обърканитѣ тевтери.
Не, още тази вечерь повикай нотариуса и раздай всичко, че утрѣ да не си закъснѣлъ. Защо ще оставишъ другитѣ да дигатъ шумъ слѣдъ тебе? Раздай всичко и си тръгни свободенъ! Ние чакаме другитѣ да уреждатъ работитѣ ни. Не, нашитѣ работи никой не може да ги уреди, освѣнъ ние самитѣ.
Богатиятъ човѣкъ нѣма право да оставя синъ му или
дъщеря
му да му уреждатъ работитѣ, да му оправятъ обърканитѣ тевтери.
Защото, ако остави другитѣ да му оправятъ обърканитѣ смѣтки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немилъ-недрагъ. Ако остави това на другитѣ, такъвъ човѣкъ ще се намѣри въ положението на онзи български свещеникъ, който взималъ пари отъ хората да имъ споменава имената, но не ги споменавалъ. Събралъ една голѣма торба, пълна съ поменици, но не ги споменавалъ. По едно врѣме умира, но не отива горѣ на небето, а остава да се скита по земята. Идва новъ свещеникъ въ църквата, влиза въ олтаря, иска да служи, но веднага стариятъ свещеникъ му се явява.
към беседата >>
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синътъ умира,
дъщерята
умира, приятельтъ умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Та, казва апостолъ Павелъ: „Онзи който се учи“. Ние сега се учимъ на хиляди нѣща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоимъ отъ мисъльта, какъвъ ще бѫде нашиятъ край. Краятъ на всички хора ще бѫде смърть.
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синътъ умира,
дъщерята
умира, приятельтъ умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Какво ще ни остане отъ живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Богъ, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичкитѣ блага, които сѫ пратени на земята, Той нѣма да ги прѣкѫсне, но трѣбва да признаемъ, че всичко иде отъ Него. Като отидешъ при единъ богатъ братъ, нѣма да го заплашвашъ съ револвера си, но ще го питашъ: ти познавашъ ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададешъ другъ въпросъ: ти готовъ ли си да изпълнишъ волята Божия?
към беседата >>
Вие уповавате на
дъщеря
си, на сина си, но уповавате и на парите.
(втори вариант)
Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката.
Вие уповавате на
дъщеря
си, на сина си, но уповавате и на парите.
Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво.
към втори вариант >>
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на
дъщеря
си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
(втори вариант)
Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят!
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на
дъщеря
си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият.
към втори вариант >>
Синът ти, жена ти,
дъщеря
ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
(втори вариант)
Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете.
Синът ти, жена ти,
дъщеря
ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
към втори вариант >>
Богатият човек няма право да оставя синът му или
дъщеря
му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
(втори вариант)
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.
Богатият човек няма право да оставя синът му или
дъщеря
му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява.
към втори вариант >>
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира,
дъщерята
умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
(втори вариант)
Та, казва апостол Павел: „Онзи който се учи“. Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт.
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира,
дъщерята
умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия?
към втори вариант >>
20.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската
дъщеря
, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много.
Като стана богат, виден човек, ще отида при царската
дъщеря
, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват.
Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? – Не е реално. Така и вие често правите в ума си събирания, получавате големи печалби, по 50%, но в резултат няма никаква печалба. В този процес на мислене вие изхарчвате известна енергия, но какво придобивате? Буквата а означава енергията, която е излязла от ума ви.
към беседата >>
21.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
На нѣкой си царь – Бенамъ Саватъ било прѣдсказано, че въ дома му ще се роди
дъщеря
, която ще бѫде една отъ най-знатнитѣ и виднитѣ членове въ царството.
Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвънъ свободно ще влѣзатъ въ дома ти. Водата, това е Божествениятъ животъ, който иде сега въ свѣта. „Блажени праведнитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ царството Божие“. „Блажени, които жадуватъ и гладуватъ за Правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, изъ онова митическо състояние на човѣчеството.
На нѣкой си царь – Бенамъ Саватъ било прѣдсказано, че въ дома му ще се роди
дъщеря
, която ще бѫде една отъ най-знатнитѣ и виднитѣ членове въ царството.
Тя ще бѫде най-умна, най-благородна, но ще бѫде особена въ своитѣ проявления. Името ѝ ще бѫде Иурания. Българинътъ, като чуе това име, ще каже: е оране трѣбва! Гъркътъ пъкъ ще разбере небето – Урания. Не, името на тази царска дъщеря било Иурания.
към беседата >>
Не, името на тази царска
дъщеря
било Иурания.
На нѣкой си царь – Бенамъ Саватъ било прѣдсказано, че въ дома му ще се роди дъщеря, която ще бѫде една отъ най-знатнитѣ и виднитѣ членове въ царството. Тя ще бѫде най-умна, най-благородна, но ще бѫде особена въ своитѣ проявления. Името ѝ ще бѫде Иурания. Българинътъ, като чуе това име, ще каже: е оране трѣбва! Гъркътъ пъкъ ще разбере небето – Урания.
Не, името на тази царска
дъщеря
било Иурания.
Слѣдъ като се родила, събрали се най-умнитѣ мѫдреци въ царството да я възпитаватъ. Когато завършила 21 година, своето пълнолѣтие, споредъ тогавашнитѣ обичаи, трѣбвало да се явятъ 10 души кандидати, царски синове, които да направятъ прѣдложение за рѫката ѝ. Единъ отъ учителитѣ ѝ казалъ, че нейниятъ избраникъ трѣбва да има едно качество, а то слѣдующето: той трѣбва да носи въ себе си свещения огънь. Тѣлото му трѣбва да се отваря, и сърдцето му да става олтарь на този свещенъ огънь, който да гори тамъ, а на свѣтлината му тя да чете свещената книга Исаваатъ. Започнали да се изреждатъ кандидатитѣ единъ слѣдъ другъ.
към беседата >>
На някой си цар – Бенам Сават било предсказано, че в дома му ще се роди
дъщеря
, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството.
(втори вариант)
Водата ще задигне тия врати и тогава всички отвън свободно ще влязат в дома ти. Водата, това е Божественият живот, който иде сега в света. „Блажени праведните, защото те ще наследят царството Божие“. „Блажени, които жадуват и гладуват за Правдата, защото те ще се наситят“. Сега, ще ви приведа един малък разказ из онова митическо състояние на човечеството.
На някой си цар – Бенам Сават било предсказано, че в дома му ще се роди
дъщеря
, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството.
Тя ще бъде най-умна, най-благородна, но ще бъде особена в своите проявления. Името ѝ ще бъде Иурания. Българинът, като чуе това име, ще каже: Е оране трябва! Гъркът пък ще разбере небето – Урания. Не, името на тази царска дъщеря било Иурания.
към втори вариант >>
Не, името на тази царска
дъщеря
било Иурания.
(втори вариант)
На някой си цар – Бенам Сават било предсказано, че в дома му ще се роди дъщеря, която ще бъде една от най-знатните и видните членове в царството. Тя ще бъде най-умна, най-благородна, но ще бъде особена в своите проявления. Името ѝ ще бъде Иурания. Българинът, като чуе това име, ще каже: Е оране трябва! Гъркът пък ще разбере небето – Урания.
Не, името на тази царска
дъщеря
било Иурания.
След като се родила, събрали се най-умните мъдреци в царството да я възпитават. Когато завършила 21[-та] година, своето пълнолетие, според тогавашните обичаи, трябвало да се явят 10 души кандидати, царски синове, които да направят предложение за ръката ѝ. Един от учителите ѝ казал, че нейният избраник трябва да има едно качество, а то е следното: той трябва да носи в себе си свещения огън. Тялото му трябва да се отваря и сърцето му да става олтар на този свещен огън, който да гори там, а на светлината му тя да чете свещената книга Исаваат. Започнали да се изреждат кандидатите един след друг.
към втори вариант >>
22.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види
дъщеря
си, да се зарадва.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва: „Тази е моята заповѣдь: да имате любовь помежду си! “ Христосъ е говорилъ дълго врѣме на своитѣ ученици, но сега нѣмамъ врѣме да възпроизвеждамъ тази бесѣда. Той ги училъ три години и имъ казвалъ, какви сѫ качествата на Божията Любовь, какви сѫ основнитѣ ѝ правила. И тази любовь си има свои правила. Азъ казвамъ, че едно отъ качествата на тази любовь е като видишъ онзи, когото обичашъ, сърдцето ти да се зарадва.
Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види
дъщеря
си, да се зарадва.
Даже хората трѣбва да се радватъ не само на своитѣ ближни, но и на по далечнитѣ отъ тѣхъ. Въ нѣкое сѣмейство кравата се изгубила, нѣма я 4–5 деня, и всички се безпокоятъ за нея, мислятъ си, дали не я изялъ нѣкой вълкъ. По едно врѣме чувашъ, че кравата мучи. Иде, иде кравата – всички ставатъ на крака, посрѣщатъ я. Защо? – Полезна имъ е тя.
към беседата >>
Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види
дъщеря
си, да се зарадва.
(втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Тази е моята заповед: Да имате любов помежду си! “ Христос е говорил дълго време на своите ученици, но сега нямам време да възпроизвеждам тази беседа. Той ги учил три години и им казвал, какви са качествата на Божията Любов, какви са основните ѝ правила. И тази любов си има свои правила. Аз казвам, че едно от качествата на тази любов е като видиш онзи, когото обичаш, сърцето ти да се зарадва.
Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види
дъщеря
си, да се зарадва.
Даже хората трябва да се радват не само на своите ближни, но и на по далечните от тях. В някое семейство кравата се изгубила, няма я 4–5 дена, и всички се безпокоят за нея, мислят си, дали не я изял някой вълк. По едно време чуваш, че кравата мучи. Иде, иде кравата – всички стават на крака, посрещат я. Защо? – Полезна им е тя.
към втори вариант >>
23.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята
дъщеря
.
Жена обича мѫжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте?
Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята
дъщеря
.
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи.
към беседата >>
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята
дъщеря
, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
Защо го обича? – Тя не обича мѫжа си, обича дѣцата си. Но и въ любовьта къмъ дѣцата си, тя пакъ има единъ обектъ: на стари години да я гледатъ. Гдѣ е онази майка, която познава душата на своето дѣте? Понятието „майка“ опрѣдѣлямъ така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея въ душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи, Божествена идея въ своята
дъщеря
, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея въ своя синъ, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходятъ по тѣхнитѣ пѫтища, нѣматъ синове; и всички ученици, които не ходятъ по пѫтя на своя Учитель, не сѫ ученици – нищо повече! Всички вие имате по единъ обектъ въ живота си: или кѫщата, или паритѣ, или службата, или дѣцата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовьта, вие не трѣбва да имате абсолютно никакъвъ обектъ! Да имате обектъ, то значи да концентрирате слънчевата свѣтлина въ единъ крайно малъкъ фокусъ, и тамъ да разтопявате мѫчнотопимитѣ и неразтопимитѣ елементи. Питамъ: на този фокусъ плодоветѣ могатъ ли да зрѣятъ?
към беседата >>
Ти люби
дъщеря
си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
Какъ е станалъ този човѣкъ неврастеникъ, отъ какво се разслабили нервитѣ му? – По простата причина, че той си създалъ толкова много обекти, които сѫ запушили неговата нервна система. Много обекти има той въ ума си и въ сърдцето си. И Христосъ когато училъ хората да се отрекатъ отъ себе си, ето какво подразбиралъ Той. Отричане отъ всички обекти, които спѫватъ твоя животъ!
Ти люби
дъщеря
си, но тя да не ти стане обектъ, отъ който да очаквашъ нѣщо.
Единъ турски генералъ разправя слѣдния анекдотъ: той билъ въ Албания, прѣзъ врѣме на херцеговинското възстание, иде при него единъ старъ човѣкъ, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачешъ? Баща ми ме би. Генералътъ отива да види бащата. Вижда – човѣкъ побѣлѣлъ, старъ, около сто годишенъ, но работи човѣкътъ въ една работилница, коли прави заедно съ баща си, който пъкъ билъ на 120 години.
към беседата >>
Слава на майката е нейната
дъщеря
, но ако
дъщерята
не може да ходи въ пѫтя на майка си, майката ще страда, ще изкупва грѣховетѣ, ще я заковаватъ на кръста.
Азъ нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото учението не е изпълнено. Азъ не признавамъ, че съврѣменниятъ християнски свѣтъ сѫ ученици на Христа. И въ туй отношение, Христосъ не е тѣхенъ Учитель. Защото, ако тѣ сѫ ученици, азъ зная, че ученицитѣ трѣбва да живѣятъ съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако ученицитѣ не.ходятъ въ пѫтя на своя Учитель, какъвъ Учитель е той?
Слава на майката е нейната
дъщеря
, но ако
дъщерята
не може да ходи въ пѫтя на майка си, майката ще страда, ще изкупва грѣховетѣ, ще я заковаватъ на кръста.
Днесъ Христосъ още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободенъ. И днесъ, въ невидимия свѣтъ другитѣ Учители правятъ упрѣци на Христа, казватъ му: виждашъ ли твоитѣ ученици тамъ долу на земята? На апостолъ Павла, на апостолъ Петра сѫщото имъ казватъ. Единъ день и на васъ ще кажатъ: ето вашитѣ ученици долу, вижте ги!
към беседата >>
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята
дъщеря
.
(втори вариант)
Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете?
Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята
дъщеря
.
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи.
към втори вариант >>
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята
дъщеря
, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
(втори вариант)
Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря.
Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята
дъщеря
, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят?
към втори вариант >>
Ти люби
дъщеря
си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
(втори вариант)
Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот!
Ти люби
дъщеря
си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години.
към втори вариант >>
Слава на майката е нейната
дъщеря
, но ако
дъщерята
не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
(втори вариант)
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той?
Слава на майката е нейната
дъщеря
, но ако
дъщерята
не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги!
към втори вариант >>
24.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
В това време заболява
дъщеря
ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки.
Мнозина от вас ще си съставят понятие, че знаят много, и ще дойдат до положението да казват: „Туй, което се говори тази вечер, аз го зная.“ – Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трябва да го проучите и приложите. Ще изясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар.
В това време заболява
дъщеря
ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки.
Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл.
към беседата >>
25.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
При него постоянно била
дъщеря
му Мария Блю.
Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно. Не е така. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била
дъщеря
му Мария Блю.
Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те.
към беседата >>
Той обичалъ
дъщеря
си, ималъ довѣрие въ нея.
Не е така. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичалъ
дъщеря
си, ималъ довѣрие въ нея.
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме?
към беседата >>
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на
дъщеря
си да пази.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея.
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на
дъщеря
си да пази.
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ.
към беседата >>
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ
дъщерята
Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази.
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ
дъщерята
Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е?
към беседата >>
Питамъ сега:
дъщерята
постѫпи ли разумно?
Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира.
Питамъ сега:
дъщерята
постѫпи ли разумно?
– Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ!
към беседата >>
При него постоянно била
дъщеря
му Мария Блю.
(втори вариант)
Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така. Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била
дъщеря
му Мария Блю.
Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те.
към втори вариант >>
Той обичал
дъщеря
си, имал доверие в нея.
(втори вариант)
Не е така. Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичал
дъщеря
си, имал доверие в нея.
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?
към втори вариант >>
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на
дъщеря
си да пази.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея.
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на
дъщеря
си да пази.
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
към втори вариант >>
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в
дъщерята
Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
(втори вариант)
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази.
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в
дъщерята
Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е?
към втори вариант >>
Питам сега:
Дъщерята
постъпи ли разумно?
(втори вариант)
Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
Питам сега:
Дъщерята
постъпи ли разумно?
– Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз!
към втори вариант >>
26.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Майката пък казва на
дъщеря
си: „Аз те отхраних.“ – Права е и тя.
“ Ако влезете при евангелистите и не коленичите като тях, те ще кажат: „Какво търси този човек между нас? “ Навсякъде има известни установени форми и ако искаш да не те вземат за луд, трябва да вършиш това, което другите вършат. Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания. Не, ние трябва постепенно да дойдем до истинския живот, до Истината. Сега някой път учителят може да каже на учениците си: „Вие трябва да знаете, че аз ви просветих, аз ви упътих.“ – Прав е той.
Майката пък казва на
дъщеря
си: „Аз те отхраних.“ – Права е и тя.
Но нейната майка ще каже: „Аз тебе отхраних.“ Ти си майка на твоята дъщеря, но си дъщеря на твоята майка. Питам: кой кого е отхранил? Някой казва на сина си: „Знаеш ли, че ти си ял хляба ми? “ – „Кой хляб? “ – „Моя хляб.“ – „Ами ти отде го взе?
към беседата >>
Но нейната майка ще каже: „Аз тебе отхраних.“ Ти си майка на твоята
дъщеря
, но си
дъщеря
на твоята майка.
“ Навсякъде има известни установени форми и ако искаш да не те вземат за луд, трябва да вършиш това, което другите вършат. Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания. Не, ние трябва постепенно да дойдем до истинския живот, до Истината. Сега някой път учителят може да каже на учениците си: „Вие трябва да знаете, че аз ви просветих, аз ви упътих.“ – Прав е той. Майката пък казва на дъщеря си: „Аз те отхраних.“ – Права е и тя.
Но нейната майка ще каже: „Аз тебе отхраних.“ Ти си майка на твоята
дъщеря
, но си
дъщеря
на твоята майка.
Питам: кой кого е отхранил? Някой казва на сина си: „Знаеш ли, че ти си ял хляба ми? “ – „Кой хляб? “ – „Моя хляб.“ – „Ами ти отде го взе? Ти ли се мъчи да изкараш житото?
към беседата >>
27.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Живѣлъ единъ царь, нареченъ Бенъ-Адетъ и
дъщеря
му Зебру-Меди.
Изобщо, въ него, при такъвъ случай става една коренна промѣна. Ако нѣкой каже, че при него е дошълъ единъ ангелъ, а при това не е станалъ по-уменъ, това е една илюзия. Реалностьта всѣкога извършва една коренна промѣна въ човѣка: тя усилва човѣшката интелигентность, усилва човѣшката любовь, усилва любовьта му къмъ Истината. Ще ви разправя единъ отъ фантастичнитѣ, отъ въображаемитѣ разкази. Ние наричаме тия разкази символи.
Живѣлъ единъ царь, нареченъ Бенъ-Адетъ и
дъщеря
му Зебру-Меди.
Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитѣ били много строги, и за най-малкото прѣстѫпление всѣки се наказвалъ съ смъртно наказание. Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание. Такива били законитѣ въ царството на Бенъ-Адета. И турцитѣ иматъ думата „адетъ“. Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение.
към беседата >>
По едно врѣме
дъщерята
на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство.
Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно врѣме
дъщерята
на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство.
Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
към беседата >>
Живял един цар, наречен Бен-Адет и
дъщеря
му Зебру-Меди.
(втори вариант)
Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината. Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи.
Живял един цар, наречен Бен-Адет и
дъщеря
му Зебру-Меди.
В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение.
към втори вариант >>
По едно време
дъщерята
на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
(втори вариант)
Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
По едно време
дъщерята
на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство.
Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.
към втори вариант >>
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската
дъщеря
да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
(втори вариант)
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света.
Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската
дъщеря
да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода.
Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
към втори вариант >>
28.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Ако ви кажа например: отношенията на майката към
дъщерята
са такива, каквито са отношенията на бащата към сина; или пък отношенията на учителя към ученика са такива, каквито са отношенията на лекаря към болния.
Всяко движение трябва да е изживяно, в него трябва да има смисъл. Ако ви напиша следните две отношения, какво ще разберете от тях? – А:Д = С:Д; А:С = Д:В. Тия отношения спадат към пермутациите. Ако тия букви са установени, то като ги смените, ще имат ли едно и също значение?
Ако ви кажа например: отношенията на майката към
дъщерята
са такива, каквито са отношенията на бащата към сина; или пък отношенията на учителя към ученика са такива, каквито са отношенията на лекаря към болния.
Тук имате два различни процеса, в които обаче отношенията са същите. При отношенията на учителя към ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лекаря към болния имате съвсем друг процес. После, имате отношения между онзи, който взема пари, и онзи, който дава; отношения между съдията и подсъдимия. Както виждате, това са все отношения, но различни едни от други. Питам тогава: какви могат да бъдат нашите отношения към Бога?
към беседата >>
– Те могат да бъдат такива, каквито са отношенията на сина към бащата или както отношенията на
дъщерята
към майката, или както тия на ученика към учителя, или както тия на болния към лекаря.
Тук имате два различни процеса, в които обаче отношенията са същите. При отношенията на учителя към ученика имате здравословни отношения на растене, а при отношенията на лекаря към болния имате съвсем друг процес. После, имате отношения между онзи, който взема пари, и онзи, който дава; отношения между съдията и подсъдимия. Както виждате, това са все отношения, но различни едни от други. Питам тогава: какви могат да бъдат нашите отношения към Бога?
– Те могат да бъдат такива, каквито са отношенията на сина към бащата или както отношенията на
дъщерята
към майката, или както тия на ученика към учителя, или както тия на болния към лекаря.
Кои отношения са най-хубави от всички изброени? Сега някой може да каже: „Аз зная тия отношения.“ – Да, вие ги знаете, но според мен това не е знание. Аз наричам знание това: каквото вършиш, да е проникнато от Любов към Бога. Като се намериш пред някое изкушение, например някой човек ти открадне 10 000 лева или пък ти направи някаква голяма пакост, да можеш, като държиш в ума си мисълта за Бога, да кажеш: „Не, аз няма да давам този човек под съд, нито пък ще го търся за каквото и да е. Господ дал, Господ взел.
към беседата >>
29.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ
дъщеря
си“.
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето дѣтенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка сѫщо, но всичко това разрѣшава ли въпроситѣ? Това сѫ само упражнения въ свѣта. Това не е подигравка въ живота. Ако ние влѣземъ въ една иерархия на сѫщества отъ по-висока култура, които сѫ завършили своя земенъ животъ, съ какво ще се похвалятъ тѣ?
Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ Господа, нѣма да се похваля съ сина си, съ
дъщеря
си“.
Да се похваля съ Господа, това е мощно! Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето?
към беседата >>
Дѣ бѣше до вчера твоята
дъщеря
?
Да се похваля съ всички добри хора на земята, а не съ единъ човѣкъ. Една майка, като види своето дѣте, трѣбва да вижда въ неговото лице милиони дѣца, и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дѣте, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утрѣ умре това нейно дѣте, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърдцето, защо ми отне дѣтето? Да се не смущава сърдцето ви!
Дѣ бѣше до вчера твоята
дъщеря
?
Дѣ бѣше ти прѣди да те роди майка ти? Дѣ бѣше майка ти, прѣди да се роди нейната майка? Ами дѣ бѣше майката на майка ти? Вѣрующитѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ. Нѣкои отъ васъ сте на правата посока, а нѣкои казватъ: да се спасимъ само ние вѣрующитѣ!
към беседата >>
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с
дъщеря
си“.
(втори вариант)
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те?
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с
дъщеря
си“.
Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?
към втори вариант >>
Де беше до вчера твоята
дъщеря
?
(втори вариант)
Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви!
Де беше до вчера твоята
дъщеря
?
Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите!
към втори вариант >>
30.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Както майката може да внушава на своята
дъщеря
или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
Всичко това става по закона на внушението. Всички неща се предават по внушение. Някой ще каже: ”Какво ще стане с нас, ако не ядем и не пием? “ Не е въпросът в това, но аз искам да ви наведа на мисълта, че идеите, чувствата и действията на човека се предават и възприемат чрез внушение. Ако на една идея, зачената в нас, внушим да не яде и пие, тя ще умре.
Както майката може да внушава на своята
дъщеря
или на своя син, така и вие можете да внушавате на вашите идеи.
Щом у вас се зароди една идея и я храните, т.е. давате Ă да яде и да пие, тя ще се развива, ще дава плод и ще ви слуша. Всеки човек трябва да слуша! И тъй, ще размишлявате върху внушението. Често някои хора казват: „Аз ям, защото искам.“ Не, вие не сте свободни в това, нямате свободна воля.
към беседата >>
31.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Той ще даде една записка на
дъщеря
си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ.
Въ този свѣтъ Богъ всичко е промислилъ заради насъ. Основнитѣ нѣща за живота сѫ промислени. Отъ какво се нуждае умътъ, това е промислено; отъ какво се нуждае сърдцето, това е промислено; отъ какво се нуждае тѣлото, всичко това е промислено. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка.
Той ще даде една записка на
дъщеря
си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ.
Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща. Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и дъщерята дома имъ? Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете.
към беседата >>
Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и
дъщерята
дома имъ?
Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща.
Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и
дъщерята
дома имъ?
Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синътъ и дъщерята ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща! А вие? Да, вие сте отъ благороднитѣ!
към беседата >>
Синътъ и
дъщерята
ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща!
Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща. Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и дъщерята дома имъ? Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете.
Синътъ и
дъщерята
ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща!
А вие? Да, вие сте отъ благороднитѣ! Щомъ баща ви е скѫперникъ, и вие сте скѫперникъ; щомъ баща ви е глупакъ и вие сте глупакъ. Нѣкой казва: баща ми е такъвъ-онакъвъ. Ами ти нали излѣзе отъ него?
към беседата >>
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или
дъщеря
ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ.
Всѣки, който може да схване, какво нѣщо е да бѫде Синъ Божий, да служи на Баща си съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, той ще бѫде готовъ да жертвува всичкия си животъ за Бога Живаго, и каквото и да стане въ свѣта, той ще казва: има Единъ въ свѣта, за Когото можемъ да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трѣбва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. Въ насъ трѣбва да се запечати тази идея.
Сега, запримѣръ, вашиятъ баща е заминалъ за другия свѣтъ; синъ ви, или
дъщеря
ви сѫ заминали за другия свѣтъ, и вие ме питате, как сѫ.
Лесна работа е да разберете това нѣщо. Но, ако ви кажа, какъ може да се съобщавате съ умрелитѣ, ще се дигне цѣлъ скандалъ. Ще кажете: какъ, какъ смѣе този човѣкъ да заблуждава хората! Не, азъ казвамъ: нѣма умрѣли хора въ свѣта. Когато човѣкъ умре, той започва да живѣе сѫщински животъ.
към беседата >>
Той ще даде една записка на
дъщеря
си и ще ѝ каже: Ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах.
(втори вариант)
В този свят, Бог всичко е промислил заради нас. Основните неща за живота са промислени. От какво се нуждае умът, това е промислено; от какво се нуждае сърцето, това е промислено; от какво се нуждае тялото, всичко това е промислено. Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него. Той ще употреби своя живот така разумно, както постъпва бащата на онзи млад момък и на онази млада мома, когато им поръчва нови дрехи при някой виден шивач или шивачка.
Той ще даде една записка на
дъщеря
си и ще ѝ каже: Ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах.
После ще каже на сина си: Ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща. Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и дъщерята в дома им? - Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: Аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете.
към втори вариант >>
Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и
дъщерята
в дома им?
(втори вариант)
Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него. Той ще употреби своя живот така разумно, както постъпва бащата на онзи млад момък и на онази млада мома, когато им поръчва нови дрехи при някой виден шивач или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: Ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах. После ще каже на сина си: Ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща.
Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и
дъщерята
в дома им?
- Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: Аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синът и дъщерята ще кажат: Колко е скъперник нашият баща! - А вие? - Да, вие сте от благородните!
към втори вариант >>
Синът и
дъщерята
ще кажат: Колко е скъперник нашият баща!
(втори вариант)
После ще каже на сина си: Ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща. Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и дъщерята в дома им? - Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: Аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете.
Синът и
дъщерята
ще кажат: Колко е скъперник нашият баща!
- А вие? - Да, вие сте от благородните! - Щом баща ви е скъперник, и вие сте скъперник; щом баща ви е глупак и вие сте глупак. Някой казва: Баща ми е такъв-онакъв. Ами ти нали излезе от него?
към втори вариант >>
Сега, например, вашият баща е заминал за другия свят; син ви, или
дъщеря
ви са заминали за другия свят, и вие ме питате, как са.
(втори вариант)
Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде Син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертва всичкия си живот за Живия Бог, и каквото и да стане в света, той ще казва: Има Един в света, за Когото можем да жертваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертваме живота си. Жертваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея.
Сега, например, вашият баща е заминал за другия свят; син ви, или
дъщеря
ви са заминали за другия свят, и вие ме питате, как са.
Лесна работа е да разберете това нещо. Но, ако ви кажа как може да разговаряте с умрелите, ще се вдигне цял скандал. Ще кажете: Как, как смее този човек да заблуждава хората! Не, аз казвам: Няма умрели хора в света. Когато човек умре, той започва да живее същински живот.
към втори вариант >>
32.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, синът и
дъщерята
(Б.
пътят на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника с обща основа.
Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, синът и
дъщерята
(Б.
М. С. Д.). Той представлява завършена форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В пентаграма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу.
към беседата >>
33.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Интересното въ нея е слѣдното: нѣкоя си царска
дъщеря
, много красива мома, била чрѣзмѣрно измѫчвана отъ своята мащеха, затова била принудена да избегне отъ нея и да се крие въ едно подземие на една планинска мѣстность, дѣто останала да живѣе.
Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че страданията и радоститѣ сѫ за смѣтка на тия, които страдатъ и се радватъ. Не е така, обаче. Сега, за да обясня тази си мисъль, ще ви приведа единъ митологически разказъ, или една митологическа приказка, която сѫществува въ разни форми. Тя е отъ източенъ произходъ, създадена нѣкѫдѣ въ Египетъ, или въ Индия. Като тази приказка има такива и въ България.
Интересното въ нея е слѣдното: нѣкоя си царска
дъщеря
, много красива мома, била чрѣзмѣрно измѫчвана отъ своята мащеха, затова била принудена да избегне отъ нея и да се крие въ едно подземие на една планинска мѣстность, дѣто останала да живѣе.
Но и тамъ младитѣ момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подиря ѝ, да слѣдятъ дѣ се е скрила. Загрижили се тѣзи момци, какъ да я извадятъ отъ тамъ, затова взели единъ слѣдъ другъ да ѝ прѣдлагатъ рѫката си, да ѝ обѣщаватъ хубави условия за живѣние. Нѣкои отишли при нея пѣшъ, други съ коне и като стигнали на мѣстото, дѣто била скрита, извикали я по име. Тя се казвала Халикязъ. Първиятъ като стигналъ на мѣстото, извикалъ: Халикязъ, излѣзъ да видимъ твоята красота!
към беседата >>
Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ
дъщеря
си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги.
И ако всички ние, мѫже и жени се съберемъ въ единъ домъ, и прѣкараме живота си разумно, въ любовь, не щѣше ли да бѫде това нѣщо по-хубаво? А сега, хората се измѫчватъ въ домоветѣ си, кой да бѫде първиятъ, кой да бѫде господарьтъ. Все ще има господарь и слуга. Нѣкой пѫть, обаче, господарьтъ става слуга, и слугата става господарь – това зависи отъ условията. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд.
Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ
дъщеря
си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги.
Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ дъщеря си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ. Слугата ималъ въ себе си една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца. Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито дъщерята могли да работятъ. Само слугата знаелъ да работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ. Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и дъщерята били слугитѣ.
към беседата >>
Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ
дъщеря
си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ.
А сега, хората се измѫчватъ въ домоветѣ си, кой да бѫде първиятъ, кой да бѫде господарьтъ. Все ще има господарь и слуга. Нѣкой пѫть, обаче, господарьтъ става слуга, и слугата става господарь – това зависи отъ условията. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд. Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ дъщеря си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги.
Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ
дъщеря
си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ.
Слугата ималъ въ себе си една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца. Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито дъщерята могли да работятъ. Само слугата знаелъ да работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ. Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и дъщерята били слугитѣ. Слѣдъ десеть години се връщатъ въ Англия, и тогава слугата станалъ пакъ слуга, а лордътъ станалъ господарь.
към беседата >>
Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито
дъщерята
могли да работятъ.
Нѣкой пѫть, обаче, господарьтъ става слуга, и слугата става господарь – това зависи отъ условията. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд. Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ дъщеря си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги. Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ дъщеря си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ. Слугата ималъ въ себе си една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца.
Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито
дъщерята
могли да работятъ.
Само слугата знаелъ да работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ. Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и дъщерята били слугитѣ. Слѣдъ десеть години се връщатъ въ Англия, и тогава слугата станалъ пакъ слуга, а лордътъ станалъ господарь. Такова било положението, което заемали тѣ въ свѣта. Нима онази майка, която служи на своето дѣте, не е слугиня?
към беседата >>
Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и
дъщерята
били слугитѣ.
Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ дъщеря си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги. Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ дъщеря си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ. Слугата ималъ въ себе си една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца. Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито дъщерята могли да работятъ. Само слугата знаелъ да работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ.
Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и
дъщерята
били слугитѣ.
Слѣдъ десеть години се връщатъ въ Англия, и тогава слугата станалъ пакъ слуга, а лордътъ станалъ господарь. Такова било положението, което заемали тѣ въ свѣта. Нима онази майка, която служи на своето дѣте, не е слугиня? Дѣтето заплаче въ 12 ч., въ 1 ч. и казва на майката: стани?
към беседата >>
Интересното в нея е следното: някоя си царска
дъщеря
, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да избяга от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и радостите са за сметка на тия, които страдат и се радват. Не е така, обаче. Сега, за да обясня тази си мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми. Тя е от източен произход, създадена някъде в Египет, или в Индия. Като тази приказка има такива и в България.
Интересното в нея е следното: някоя си царска
дъщеря
, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да избяга от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее.
Но и там младите момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подире ѝ, да следят де се е скрила. Загрижили се тези момци, как да я извадят от там, затова взели един след друг да ѝ предлагат ръката си, да ѝ обещават хубави условия за живеене. Някои отишли при нея пеш, други с коне и като стигнали на мястото, дето била скрита, извикали я по име. Тя се казвала Халикяз. Първият като стигнал на мястото, извикал: Халикяз, излез да видим твоята красота!
към втори вариант >>
Един английски лорд пътува към Австралия с
дъщеря
си и с един от своите верни слуги.
(втори вариант)
И ако всички ние, мъже и жени се съберем в един дом, и прекараме живота си разумно, в любов, не щеше ли да бъде това нещо по-хубаво? А сега, хората се измъчват в домовете си, кой да бъде първият, кой да бъде господарят. Все ще има господар и слуга. Някой път, обаче, господарят става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията. Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд.
Един английски лорд пътува към Австралия с
дъщеря
си и с един от своите верни слуги.
Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан. Слугата имал в себе си една малка торбичка с няколко житни зрънца. Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли да работят. Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод. Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и дъщерята били слугите.
към втори вариант >>
Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с
дъщеря
си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан.
(втори вариант)
А сега, хората се измъчват в домовете си, кой да бъде първият, кой да бъде господарят. Все ще има господар и слуга. Някой път, обаче, господарят става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията. Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд. Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря си и с един от своите верни слуги.
Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с
дъщеря
си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан.
Слугата имал в себе си една малка торбичка с няколко житни зрънца. Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли да работят. Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод. Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и дъщерята били слугите. След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар.
към втори вариант >>
Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито
дъщерята
могли да работят.
(втори вариант)
Някой път, обаче, господарят става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията. Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд. Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря си и с един от своите верни слуги. Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан. Слугата имал в себе си една малка торбичка с няколко житни зрънца.
Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито
дъщерята
могли да работят.
Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод. Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и дъщерята били слугите. След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар. Такова било положението, което заемали те в света. Нима онази майка, която служи на своето дете, не е слугиня?
към втори вариант >>
Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и
дъщерята
били слугите.
(втори вариант)
Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря си и с един от своите верни слуги. Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан. Слугата имал в себе си една малка торбичка с няколко житни зрънца. Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли да работят. Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод.
Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и
дъщерята
били слугите.
След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар. Такова било положението, което заемали те в света. Нима онази майка, която служи на своето дете, не е слугиня? Детето заплаче в 12 ч., в 1 ч. и казва на майката: стани?
към втори вариант >>
34.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
Тия послѣдни думи отъ стиха азъ считамъ като единъ разуменъ резултатъ.
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества. Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде. Въ живата природа има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля положението на всички тѣла, положението на всички сили и положението на всички разумни сѫщества. Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто.
към беседата >>
За да оздравѣе
дъщерята
на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества.
Тия послѣдни думи отъ стиха азъ считамъ като единъ разуменъ резултатъ. „И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“.
За да оздравѣе
дъщерята
на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества.
Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде. Въ живата природа има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля положението на всички тѣла, положението на всички сили и положението на всички разумни сѫщества. Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто. Това е красивото въ живота!
към беседата >>
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
Човѣкътъ казва: има около 40–50 години отъ какъ съмъ се родилъ на земята, но прѣди това нищо не помня. Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като философъ, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ? Не само това, но по нѣкой пѫть този философъ се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога. Това сѫ съврѣменнитѣ наши философи, съврѣменнитѣ наши държавни мѫже. Желанието, което тѣ иматъ, да покажатъ пѫтя на човѣчеството, не е лошо, но нека покажатъ онзи истински пѫть, който да има резултати.
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
Здравието, това е единъ плюсъ на живота. Въ човѣка има три състояния: едното наричамъ естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричамъ природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричамъ разумното състояние на човѣшкия животъ. Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си.
към беседата >>
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че
дъщеря
ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ.
Здравието, това е единъ плюсъ на живота. Въ човѣка има три състояния: едното наричамъ естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричамъ природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричамъ разумното състояние на човѣшкия животъ. Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си.
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че
дъщеря
ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ.
Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ.
към беседата >>
Всѣка майка живѣе за своята
дъщеря
, и всѣки баща живѣе за своя синъ.
Въ човѣка има три състояния: едното наричамъ естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричамъ природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричамъ разумното състояние на човѣшкия животъ. Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ.
Всѣка майка живѣе за своята
дъщеря
, и всѣки баща живѣе за своя синъ.
Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе.
към беседата >>
Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя
дъщеря
, или нѣкой синъ.
Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ. Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери?
Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя
дъщеря
, или нѣкой синъ.
Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе. Слѣдователно, това е цѣльта, това е смисълътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ние трѣбва да разбираме върху какви закони почива здравето.
към беседата >>
Онази майка, която нѣма своя
дъщеря
, все ще намери да осинови нѣкоя друга.
То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ. Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ.
Онази майка, която нѣма своя
дъщеря
, все ще намери да осинови нѣкоя друга.
Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе. Слѣдователно, това е цѣльта, това е смисълътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ние трѣбва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живѣемъ и върху храната, която приемаме.
към беседата >>
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
“ Христосъ ѝ казалъ: „Азъ не съмъ пратенъ до езичницитѣ, а само до израилския народъ.“ Съ това Той иска да каже, че езичницитѣ сѫ глупави, а израилтянитѣ сѫ разумни хора. Значи, за езичницитѣ още не е дошло врѣмето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаешъ, че и псетата ядатъ трошицитѣ отъ трапезата на господаря си“. Христосъ позна, че тази жена е умна и ѝ каза: „Жено, да ти бѫде споредъ вѣрата! “
„И оздравѣ
дъщеря
ѝ отъ онзи часъ“.
Ще ви приведа накратко единъ малъкъ разказъ отъ една съврѣменна европейска писателка. Този разказъ се отнася до Христа, когато билъ на около 12 годишната си възрасть. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храмъ въ цѣлото си величие, и той, като всѣко малко момченце, се заинтересувалъ да го разгледа хубаво. Развела го тя навсѣкѫдѣ и най-послѣ му показала една прашасала трѫба. То я запитало: каква е тази трѫба?
към беседата >>
Да се върнемъ къмъ стиха, въ който Христосъ казва: „Иди си
дъщеря
ти оздравѣ!
Казвамъ тъй: безъ мостъ мокъръ ще бѫдешъ, съ мостъ сухъ ще бѫдешъ. Безъ мостъ боленъ ще бѫдешъ, съ мостъ здравъ ще бѫдешъ. Защо? Който минава безъ мостъ, ще се накваси, ще се върне потенъ, ще се простуди, а онзи, който е сухъ, никога не заболѣва. Българитѣ иматъ друга една поговорка: „Мокриятъ отъ дъждъ не се бои“. Вѣрно е, че мокриятъ не се бои отъ вода, но отъ болесть го е страхъ.
Да се върнемъ къмъ стиха, въ който Христосъ казва: „Иди си
дъщеря
ти оздравѣ!
“ Въ живота си ние трѣбва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Подъ тази велика идея азъ разбирамъ човѣшката душа, която трѣбва да пазимъ винаги здрава. Човѣкъ който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка прѣтърпѣ толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравѣване, колко повече ние въ този свѣтъ трѣбва да прѣтърпимъ всички страдания, за да може нашата душа да оздравѣе! И когато душата ни оздравѣе, всички състояния, които сега сѫществуватъ въ свѣта, ще се измѣнятъ.
към беседата >>
Ако тази езичница-хананейка прѣтърпѣ толкова страдания за своята
дъщеря
и получи нейното оздравѣване, колко повече ние въ този свѣтъ трѣбва да прѣтърпимъ всички страдания, за да може нашата душа да оздравѣе!
Вѣрно е, че мокриятъ не се бои отъ вода, но отъ болесть го е страхъ. Да се върнемъ къмъ стиха, въ който Христосъ казва: „Иди си дъщеря ти оздравѣ! “ Въ живота си ние трѣбва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Подъ тази велика идея азъ разбирамъ човѣшката душа, която трѣбва да пазимъ винаги здрава. Човѣкъ който обича душата си, ще се грижи за нея.
Ако тази езичница-хананейка прѣтърпѣ толкова страдания за своята
дъщеря
и получи нейното оздравѣване, колко повече ние въ този свѣтъ трѣбва да прѣтърпимъ всички страдания, за да може нашата душа да оздравѣе!
И когато душата ни оздравѣе, всички състояния, които сега сѫществуватъ въ свѣта, ще се измѣнятъ. Сега ние сме весели, но само приврѣменно. Азъ зная, че всички хора сѫ весели, но кога? – Когато иматъ пари. Много хора сѫ весели, когато сѫ намѣрили онзи, който ги обича.
към беседата >>
Дъщеря
ти ще бѫде здрава.“
Не, ние не разбираме още онзи великъ Божественъ законъ, а при това казваме: Господь има! Не, нашата душа трѣбва да оздравѣе. Всѣки трѣбва да намѣри Христа и да каже: Учителю, да оздравѣя сега! Христосъ каза на тази хананейка: „Жено, голѣма е твоята вѣра! Иди си, да бѫде моето благословение съ тебъ.
Дъщеря
ти ще бѫде здрава.“
Та сега и ние ще се молимъ да изпрати Господь повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всѣки на мѣстото си, душата му да бѫде здрава. Сега всички казватъ: кога ще дойде Царството Божие? Казвамъ: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенцитѣ си!
към беседата >>
Дъщеря
ви трѣбва да бѫде здрава.
Циганинътъ показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичкитѣ череши. Царьтъ, това сме ние, глупавитѣ хора въ свѣта. Като ни донесатъ едно благо, ние казваме: я ни покажете, какъ се яде това нѣщо! Слѣдъ като ни покажатъ, не остава нищо, и трѣбва да чакаме втората година, докато получимъ пакъ сѫщото благо.
Дъщеря
ви трѣбва да бѫде здрава.
Вашата душа трѣбва да бѫде здрава! Всички хора трѣбва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора сѫ болни; лицата, мускулитѣ имъ сѫ загрубели; всички сѫ недоволни. Казватъ: темпераментътъ ми е такъвъ.
към беседата >>
„Иди“, казва ѝ Христосъ, „
дъщеря
ти е здрава!
За сега пѫтьтъ е тѣсенъ. Но когато станете добри, тогава широкъ ще бѫде този пѫть. Когато прѣдъ прозорцитѣ ви има желѣзни пръчки; азъ зная, какви хора сте. Когато влѣза въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сѫ хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мѫдрость, онази живата Истина.
„Иди“, казва ѝ Христосъ, „
дъщеря
ти е здрава!
“ „Идете въ дома си! “ Това сѫ думитѣ, които е казалъ Господь на онѣзи, които сѫ искали по закона на смирението. Кѫдѣ въ дома си? – Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултатъ.
към беседата >>
Дъщеря
ви сега е здрава – това е резултатъ.
„Иди“, казва ѝ Христосъ, „дъщеря ти е здрава! “ „Идете въ дома си! “ Това сѫ думитѣ, които е казалъ Господь на онѣзи, които сѫ искали по закона на смирението. Кѫдѣ въ дома си? – Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа.
Дъщеря
ви сега е здрава – това е резултатъ.
Щомъ идете дома си, вие ще имате бѫдеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, ще се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатѣете; ако сте глупавъ, ще поумнѣете; ако сте писатель и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трѣбва да иматъ нашитѣ писатели и поети!
към беседата >>
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
(втори вариант)
Тия последни думи от стиха аз считам като един разумен резултат.
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества. Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде. В живата природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова природата цели да постави всеки един на неговото место.
към втори вариант >>
За да оздравее
дъщерята
на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества.
(втори вариант)
Тия последни думи от стиха аз считам като един разумен резултат. „И оздравя дъщеря й от онзи час“.
За да оздравее
дъщерята
на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества.
Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде. В живата природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова природата цели да постави всеки един на неговото место. Това е красивото в живота!
към втори вариант >>
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
(втори вариант)
Човекът казва: има около 40–50 години от как съм се родил на земята, но преди това нищо не помня. Как е възможно при това, един човек, който не знае откъде е дошъл, да се явява като философ, който пише големи трактати, дава направление в живота на човечеството, показва им как да живеят? Не само това, но по някой път този философ се осмелява да покаже на хората пътя към невидимото, към Бога. Това са съвременните наши философи, съвременните наши държавни мъже. Желанието, което те имат, да покажат пътя на човечеството, не е лошо, но нека покажат онзи истински път, който да има резултати.
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
Здравето, това е един плюс на живота. В човека има три състояния: едното наричам естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричам природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричам разумното състояние на човешкия живот. Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си.
към втори вариант >>
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че
дъщеря
й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс.
(втори вариант)
Здравето, това е един плюс на живота. В човека има три състояния: едното наричам естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричам природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричам разумното състояние на човешкия живот. Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си.
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че
дъщеря
й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс.
Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син.
към втори вариант >>
Всяка майка живее за своята
дъщеря
, и всеки баща живее за своя син.
(втори вариант)
В човека има три състояния: едното наричам естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричам природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричам разумното състояние на човешкия живот. Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс.
Всяка майка живее за своята
дъщеря
, и всеки баща живее за своя син.
Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее.
към втори вариант >>
Все имате някъде някоя
дъщеря
, или някой син.
(втори вариант)
Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери?
Все имате някъде някоя
дъщеря
, или някой син.
Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно, това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми. Ние трябва да разбираме върху какви закони почива здравето.
към втори вариант >>
Онази майка, която няма своя
дъщеря
, все ще намери да осинови някоя друга.
(втори вариант)
То е основата, върху която човек трябва да започне живота си. Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син.
Онази майка, която няма своя
дъщеря
, все ще намери да осинови някоя друга.
Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно, това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми. Ние трябва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме.
към втори вариант >>
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
(втори вариант)
“ Христос й казал: „Аз не съм пратен до езичниците, а само до израилския народ.“ С това Той иска да каже, че езичниците са глупави, а израилтяните са разумни хора. Значи, за езичниците още не е дошло времето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаеш, че и псетата ядат трошиците от трапезата на господаря си“. Христос позна, че тази жена е умна и й каза: „Жено, да ти бъде според вярата! “
„И оздравя
дъщеря
й от онзи час“.
Ще ви приведа накратко един малък разказ от една съвременна европейска писателка. Този разказ се отнася до Христа, когато бил на около 12 годишната си възраст. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храм в цялото си величие, и той, като всяко малко момченце, се заинтересувал да го разгледа хубаво. Развела го тя навсякъде и най-после му показала една прашясала тръба. То я запитало: каква е тази тръба?
към втори вариант >>
Да се върнем към стиха, в който Христос казва: „Иди си
дъщеря
ти оздравя!
(втори вариант)
Казвам тъй: без мост мокър ще бъдеш, с мост сух ще бъдеш. Без мост болен ще бъдеш, с мост здрав ще бъдеш. Защо? Който минава без мост, ще се накваси, ще се върне потен, ще се простуди, а онзи, който е сух, никога не заболява. Българите имат друга една поговорка: „Мокрият от дъжд не се бои“. Вярно е, че мокрият не се бои от вода, но от болест го е страх.
Да се върнем към стиха, в който Христос казва: „Иди си
дъщеря
ти оздравя!
“ В живота си ние трябва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Под тази велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят.
към втори вариант >>
Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята
дъщеря
и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее!
(втори вариант)
Вярно е, че мокрият не се бои от вода, но от болест го е страх. Да се върнем към стиха, в който Христос казва: „Иди си дъщеря ти оздравя! “ В живота си ние трябва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Под тази велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек който обича душата си, ще се грижи за нея.
Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята
дъщеря
и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее!
И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича.
към втори вариант >>
Дъщеря
ти ще бъде здрава.“
(втори вариант)
Не, ние не разбираме още онзи велик Божествен закон, а при това казваме: Господ има! Не, нашата душа трябва да оздравее. Всеки трябва да намери Христа и да каже: Учителю, да оздравея сега! Христос каза на тази хананейка: „Жено, голяма е твоята вяра! Иди си, да бъде моето благословение с теб.
Дъщеря
ти ще бъде здрава.“
Та сега и ние ще се молим да изпрати Господ повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всеки на местото си, душата му да бъде здрава. Сега всички казват: кога ще дойде Царството Божие? Казвам: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенците си!
към втори вариант >>
Дъщеря
ви трябва да бъде здрава.
(втори вариант)
Циганинът показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичките череши. Царят, това сме ние, глупавите хора в света. Като ни донесат едно благо, ние казваме: я ни покажете, как се яде това нещо! След като ни покажат, не остава нищо, и трябва да чакаме втората година, докато получим пак същото благо.
Дъщеря
ви трябва да бъде здрава.
Вашата душа трябва да бъде здрава! Всички хора трябва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора са болни; лицата, мускулите им са загрубели; всички са недоволни. Казват: темпераментът ми е такъв.
към втори вариант >>
„Иди“, казва й Христос, „
дъщеря
ти е здрава!
(втори вариант)
За сега пътят е тесен. Но когато станете добри, тогава широк ще бъде този път. Когато пред прозорците ви има железни пръчки; аз зная, какви хора сте. Когато вляза в домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, аз зная какви са хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любов, онази живата Мъдрост, онази живата Истина.
„Иди“, казва й Христос, „
дъщеря
ти е здрава!
“ „Идете в дома си! “ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат.
към втори вариант >>
Дъщеря
ви сега е здрава – това е резултат.
(втори вариант)
„Иди“, казва й Христос, „дъщеря ти е здрава! “ „Идете в дома си! “ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа.
Дъщеря
ви сега е здрава – това е резултат.
Щом идете дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Аз във въодушевлението не вярвам, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трябва да имат нашите писатели и поети!
към втори вариант >>
35.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Когато дойде въпрос да направите някоя копринена рокля на вашата жена или
дъщеря
, за тях ще намерите пари.
– Не, вие трябва да бъдете или много грозни, или много красиви, или много добри, или много лоши. Два полюса има в живота. Някои от вас може да останат на особено мнение. Свободни сте, но и на братята ще кажа да си направят по едно бяло ленено палто и по една бяла жилетка. Ще кажете, че нямате пари.
Когато дойде въпрос да направите някоя копринена рокля на вашата жена или
дъщеря
, за тях ще намерите пари.
Тогава кесията ви се отваря. Тези бели палта ще се обличат, когато влизате в клас. Първо сестрите нека се облекат в бяло, а после братята. Като идвате в класа, всички трябва да сте облечени с чисти дрехи, това е свещено нещо. Нали сте окултни ученици?
към беседата >>
36.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Ако синъ ти,
дъщеря
ти, приятельтъ ти или който и да е, е съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тѣ сѫ благословени.
Ако мѫжътъ ти е съ Мѫдростьта, той е благословенъ мѫжъ. Ако мѫжътъ ти е съ Истината, той е благословенъ мѫжъ. И ако жена ти е съ Любовьта, тя е благословена жена. Ако жена ти е съ Мѫдростьта, тя е благословена жена. Ако жена ти е съ Истината, тя е благословена жена.
Ако синъ ти,
дъщеря
ти, приятельтъ ти или който и да е, е съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тѣ сѫ благословени.
„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Ако вие сте родени отъ Духъ и вода, проявете се! Онѣзи, които не сѫ родени, родете се! Това е новиятъ зовъ къмъ свѣта. Насъ ни трѣбватъ хора не съ ограничени умове, сърдца, души и духове.
към беседата >>
Ако син ти,
дъщеря
ти, приятелят ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.
(втори вариант)
Ако мъжът ти е с Мъдростта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Истината, той е благословен мъж. И ако жена ти е с Любовта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Мъдростта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Истината, тя е благословена жена.
Ако син ти,
дъщеря
ти, приятелят ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.
"Всяко дърво се познава от плода си." Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове.
към втори вариант >>
37.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на
дъщеря
си?
Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. Господ всичко знае, всичко вижда – велик е Той. В това отношение ние трябва да се стремим да имаме онова велико разположение на духа, да понасяме всичко с търпение. Само по този начин у нас ще се образува онази вътрешна връзка с Бога, с която животът ни на Земята ще стане сносен и приятен. Животът на Небето е приятен, но важно е за нас животът на Земята да стане сносен.
Тази вечер ще ви задам следния въпрос: може ли майката да стане учителка на
дъщеря
си?
Може ли бащата да стане учител на сина си? – Не може. Може ли братът да стане учител на сестра си? Може ли сестрата да стане учителка на брат си? – Не може.
към беседата >>
38.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази
дъщеря
, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: прѣди 2,000 години, когато дойде Христосъ и говори на тия хора, тѣ бѣха прости, затова не можа да живѣе между тѣхъ. Да, ами като говори на насъ, културнитѣ хора, колко Го разбирахме? Азъ ще ви накарамъ да ми докажете, въ какво седи съврѣменната култура, въ какво седи истинската култура. За да се провѣри степеньта на развитието на съврѣменната наука, ще направимъ слѣдния опитъ.
Ще изпратимъ при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дѣте, или нѣкой ученикъ, който е изгубилъ своята майка, или нѣкой народъ, който е изгубилъ своитѣ видни хора и ще имъ кажемъ: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази
дъщеря
, тази майка или тѣзи видни хора, за които жалятъ!
– Ама не можемъ. Защо? Дѣ сѫ вашитѣ знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бѣха отишли при Бога, тѣ щѣха да се научатъ на умъ и разумъ, но не сѫ отишли при Бога, тѣ живѣятъ още тукъ на земята.
към беседата >>
Ще изпратим при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дете, или някой ученик, който е изгубил своята майка, или някой народ, който е изгубил своите видни хора и ще им кажем: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази
дъщеря
, тази майка или тези видни хора, за които жалят!
(втори вариант)
Извадете тогава своето заключение! Вие ще кажете: преди 2,000 години, когато дойде Христос и говори на тия хора, те бяха прости, затова не можа да живее между тях. Да, ами като говори на нас, културните хора, колко Го разбирахме? Аз ще ви накарам да ми докажете, в какво седи съвременната култура, в какво седи истинската култура. За да се провери степента на развитието на съвременната наука, ще направим следния опит.
Ще изпратим при тия учени хора една майка, която е изгубила своето дете, или някой ученик, който е изгубил своята майка, или някой народ, който е изгубил своите видни хора и ще им кажем: нали имате култура, нали имате знания, възкресете тази
дъщеря
, тази майка или тези видни хора, за които жалят!
– Ама не можем. Защо? Де са вашите знания? – Ами че тия хора отидоха при Бога! Не, лесно се отървате вие. Ако тия хора бяха отишли при Бога, те щяха да се научат на ум и разум, но не са отишли при Бога, те живеят още тук на земята.
към втори вариант >>
39.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Дъщерята
нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно.
Дъщерята
нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ.
към беседата >>
Дъщерята
някой път е идеал за бащата. Кога?
(втори вариант)
Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно.
Дъщерята
някой път е идеал за бащата. Кога?
– Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал.
към втори вариант >>
40.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Тя трябва да гледа на
дъщеря
си и на сина си като на окултни ученици.
Потърсете мислено една добра черта у този, когото не обичате. Ако можете да направите това заради Бога, значи у вас има едно силно чувство, една силна мисъл. По същия начин ще можете да влияете и на децата си. Децата ви са вашите ученици. Майката е първият учител на децата си.
Тя трябва да гледа на
дъщеря
си и на сина си като на окултни ученици.
При възпитанието на вашите деца ще употребявате същите методи, каквито употребяват към окултните ученици. Ще опитате Божествената Мъдрост, ще опитате Божествената Любов, ще опитате най-после и Божествената Истина върху онзи ученик, когото Бог ви е дал като ваше дете. Чрез него Бог ви изпитва. Ако имаш една добродетел, тя е ваше дете. И по отношение на нея ще приложите същия закон.
към беседата >>
41.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Майката, като набие хубаво
дъщеря
си, при кого отива тя?
Много пъти аз гледам: някои братя измежду вас са поети, пишат, искат да ви прочетат нещо, но вие нямате желание да ги изслушвате, нямате търпение. Външните хора ги изслушват, вие не ги изслушвате. Този брат, като отиде между външните хора, те харесват това, което пише, изслушват го. Вие казвате: „Знаем го ние! “ Някой писател от светските хора външните не искат да го изслушват, но като дойде тук, между вас, вие го изслушвате, разбирате го и той казва: „Много добре ме приеха тези хора.“ Същото нещо се забелязва и в семействата.
Майката, като набие хубаво
дъщеря
си, при кого отива тя?
– При баща си. Като дойде при него, той взема страната ѝ. Тя върви зад него. Ако пък бащата набие сина си, той при кого отива – При майка си. Добре, но ако и майката, и бащата набият детето си, то при кого отива?
към беседата >>
42.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Синът и
дъщерята
, които се раждат, носят идеите на баща си и майка си в техния живот.
Никакъв плач да няма! “ По възможност всички своенравности, всички детски прищевки и капризи да се избягват! Колко майки има в света, които схващат въпроса тъй идейно? Децата трябва да се възпитават, преди да са дошли на Земята, още докато живеят като идеи в Невидимия свят. Там е погрешката.
Синът и
дъщерята
, които се раждат, носят идеите на баща си и майка си в техния живот.
Туй дете е живяло като едно свещено чувство в майката или бащата и сега се проявява навън. Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си. Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде радост за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им. Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота си, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга. Майката го държи и бащата го държи.
към беседата >>
Но когато синът или
дъщерята
не изпълнят свещената идея на родителите, тогава бащата и майката казват: „Изгубихме, не си струва този труд, тези усилия, които направихме за това дете.
Някои хора живеят с възвишени идеи, но като се роди синът им, казват: „Нека сега синът ни да се занимава с тази работа! “ Значи синът е бил свещената идея в тях. След като се роди синът, бащата остава празен. Хубаво, ако този син, който се ражда по такъв начин, възприеме тази свещена идея, която баща му е носил в себе си, и успее да я прокара, неговото идване на този свят е оправдателно. Бащата казва: „Аз не можах, но синът ми ще продължи.“ Право е това.
Но когато синът или
дъщерята
не изпълнят свещената идея на родителите, тогава бащата и майката казват: „Изгубихме, не си струва този труд, тези усилия, които направихме за това дете.
То не е от тези, които очаквахме.“ Сега у всинца ви има тези свещени идеи, но вие трябва да ги родите, да ги облечете във форма. Как? – Има един нов начин на въплътяване. Не материализирайте вашите идеи, а ги оставете да живеят духовно във вас. Друг път ще ви обясня закона.
към беседата >>
Щом постъпваш невярно спрямо общия живот, спрямо онзи велик принцип на Любовта, ти ще имаш приятел, който ще те разлюби; ще имаш слуга, който ще те разлюби; ще имаш син, който ще те разлюби; ще имаш жена, която ще те разлюби; ще имаш
дъщеря
, която ще те разлюби.
При кого? – При Отца. Онзи, който се стреми към една свещена идея, но същевременно иска да остане на Земята да благува, не може да носи тази свещена идея. Искате ли да благувате на Земята, ще опитате големи горчивини, каквито и сега опитвате, т.е. Бог ще ви прекара през страданията.
Щом постъпваш невярно спрямо общия живот, спрямо онзи велик принцип на Любовта, ти ще имаш приятел, който ще те разлюби; ще имаш слуга, който ще те разлюби; ще имаш син, който ще те разлюби; ще имаш жена, която ще те разлюби; ще имаш
дъщеря
, която ще те разлюби.
Където и да идеш в света, всички ще те разлюбват. Питам тогава: какьв смисъл ще има за тебе животът? Като минеш покрай някой кошер – всички пчели ще те жилят. Ще минеш през някое село – кучетата ще те залаят. Отдето и да минеш, ще бъдеш немил-недраг на всички.
към беседата >>
След време им се ражда
дъщеря
.
Той ѝ казва: „Да, аз ще направя всичко това.“ И действително, направя го. Как? Мъжът на тази сестра е търговец. Този млад момък се спазарява слуга при него, става му най-добрият слуга и мъжът забогатява. Той обиква този млад човек и всяка вечер го хвали на жена си: „Много добър, отличен човек е този млад момък, с богато сърце! “ Тя си мълчи, нищо не казва.
След време им се ражда
дъщеря
.
Расте тя, развива се и когато стане на 21 години, този млад човек е вече 40-годишен. Оженват го за дъщеря си. Въпросът се разрешава правилно. Това става в света. Ще кажете: „Ожениха го!
към беседата >>
Оженват го за
дъщеря
си.
Този млад момък се спазарява слуга при него, става му най-добрият слуга и мъжът забогатява. Той обиква този млад човек и всяка вечер го хвали на жена си: „Много добър, отличен човек е този млад момък, с богато сърце! “ Тя си мълчи, нищо не казва. След време им се ражда дъщеря. Расте тя, развива се и когато стане на 21 години, този млад човек е вече 40-годишен.
Оженват го за
дъщеря
си.
Въпросът се разрешава правилно. Това става в света. Ще кажете: „Ожениха го! “ Аз вземам любовта във втора степен, дето няма съблазни. Туй е разрешение на въпроса по Божествен начин.
към беседата >>
Тук
дъщерята
е жертвата.
Това става в света. Ще кажете: „Ожениха го! “ Аз вземам любовта във втора степен, дето няма съблазни. Туй е разрешение на въпроса по Божествен начин. Това е по закона на жертвата.
Тук
дъщерята
е жертвата.
Това е вътрешно съединение на две близки души. Туй разбирам под женитба! Ако вие ожените дъщеря си по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие. Женитбата не трябва да включва материални сделки. Чувствата трябва да се трансформират всякога във втора степен.
към беседата >>
Ако вие ожените
дъщеря
си по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие.
Туй е разрешение на въпроса по Божествен начин. Това е по закона на жертвата. Тук дъщерята е жертвата. Това е вътрешно съединение на две близки души. Туй разбирам под женитба!
Ако вие ожените
дъщеря
си по материален начин, те ще имат същата спънка, каквато имате и вие.
Женитбата не трябва да включва материални сделки. Чувствата трябва да се трансформират всякога във втора степен. Онзи, който ви обича, трябва да жертва всичко заради вас. И онази сестра така трябва да трансформира неговите чувства, че да няма никакви користолюбиви цели за свое удоволствие. Същото се отнася и за този брат, в когото се е влюбила някоя млада сестра.
към беседата >>
43.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Тя го пита: „Защо идеш сам, де е
дъщеря
ми?
” – „Нали ти казах, че трябва да работиш! Мен ме е срам да те водя такава окъсана! “ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ.
Тя го пита: „Защо идеш сам, де е
дъщеря
ми?
“ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли? “ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята? “ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея.
към беседата >>
“ – „А, твоята
дъщеря
, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли?
Мен ме е срам да те водя такава окъсана! “ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми?
“ – „А, твоята
дъщеря
, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли?
“ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята? “ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира?
към беседата >>
“ Тръгват, но
дъщерята
, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи.
“ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми? “ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли?
“ Тръгват, но
дъщерята
, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи.
Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята? “ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде.
към беседата >>
„Къде е
дъщерята
?
Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми? “ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли? “ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен.
„Къде е
дъщерята
?
“ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направил качамак, вика я да ядат, но тя казва: „Не искам да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ям.“ Пробудила се тя вече – преде. Казва си: „Втори път сватба няма да пропущам.“ На рамото каша – и преде!
към беседата >>
Той имал само една
дъщеря
, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея.
Но аз ви казвам: спасението се дава даром, а от вас се изисква само вяра. Знаменитият адепт Саваат-Бен-Абу трябвало да прекара своето последно посвещение, за да бъде приет като член на Бялото Братство. Някога, в миналото си, той направил една малка погрешка, която трябвало да изкупи с едно голямо изпитание. За това изпитание го пратили в царството на Елмур. Цар Елмур бил много знаменит човек, много умен, но и много строг: най-строгият цар, който някога съществувал на Земята.
Той имал само една
дъщеря
, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея.
Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде, да си мисли този, който я е направил. На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби в него. Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската дъщеря да се влюби в него. Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо.
към беседата >>
На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската
дъщеря
да се влюби в него.
Някога, в миналото си, той направил една малка погрешка, която трябвало да изкупи с едно голямо изпитание. За това изпитание го пратили в царството на Елмур. Цар Елмур бил много знаменит човек, много умен, но и много строг: най-строгият цар, който някога съществувал на Земята. Той имал само една дъщеря, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея. Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде, да си мисли този, който я е направил.
На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската
дъщеря
да се влюби в него.
Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската дъщеря да се влюби в него. Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието. Дошъл до отчаяние, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос?
към беседата >>
Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската
дъщеря
да се влюби в него.
За това изпитание го пратили в царството на Елмур. Цар Елмур бил много знаменит човек, много умен, но и много строг: най-строгият цар, който някога съществувал на Земята. Той имал само една дъщеря, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея. Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде, да си мисли този, който я е направил. На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби в него.
Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската
дъщеря
да се влюби в него.
Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието. Дошъл до отчаяние, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос? Отчаял се той.
към беседата >>
И наистина, може ли последен бедняк да се ожени за царската
дъщеря
?
Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието. Дошъл до отчаяние, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос? Отчаял се той.
И наистина, може ли последен бедняк да се ожени за царската
дъщеря
?
И вие по някой път искате някой възвишен ангел, някой възвишен Дух, който има такава история, такива познания в себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питам: не искате ли невъзможното? И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа Си? “ За да изпрати Господ Духа Си, знаете ли какво се иска от вас? Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и да е начин ще трябва да разреши тази задача, и почнал да се моли на Бога да му помогне, да му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите.
към беседата >>
Сърцето на тази царска
дъщеря
не се отваряло.
Питам: не искате ли невъзможното? И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа Си? “ За да изпрати Господ Духа Си, знаете ли какво се иска от вас? Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и да е начин ще трябва да разреши тази задача, и почнал да се моли на Бога да му помогне, да му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите. Всичките методи, които той знаел, ги приложил, но задачата не се разрешила.
Сърцето на тази царска
дъщеря
не се отваряло.
Молил се той, цели 20 години се молил да му се помогне да разреши задачата си и да влезе като член в Бялото Братство. Той не искал да се ожени за царската дъщеря, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, Любовта ѝ ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой друг начин да се спаси. Добре, можеш ли да заставиш Любовта със закон да те обикне?
към беседата >>
Той не искал да се ожени за царската
дъщеря
, но само да я накара да го обикне.
“ За да изпрати Господ Духа Си, знаете ли какво се иска от вас? Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и да е начин ще трябва да разреши тази задача, и почнал да се моли на Бога да му помогне, да му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите. Всичките методи, които той знаел, ги приложил, но задачата не се разрешила. Сърцето на тази царска дъщеря не се отваряло. Молил се той, цели 20 години се молил да му се помогне да разреши задачата си и да влезе като член в Бялото Братство.
Той не искал да се ожени за царската
дъщеря
, но само да я накара да го обикне.
Обикне ли го тя, Любовта ѝ ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой друг начин да се спаси. Добре, можеш ли да заставиш Любовта със закон да те обикне? – Не можеш. Двадесет години се молил той!
към беседата >>
Царската
дъщеря
заболяла от проказа.
Добре, можеш ли да заставиш Любовта със закон да те обикне? – Не можеш. Двадесет години се молил той! И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата.
Царската
дъщеря
заболяла от проказа.
Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота. Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му. Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква.
към беседата >>
Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят
дъщеря
му.
Двадесет години се молил той! И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболяла от проказа. Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота.
Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят
дъщеря
му.
Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря?
към беседата >>
Бащата обичал
дъщеря
си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне.
И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболяла от проказа. Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота. Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му.
Бащата обичал
дъщеря
си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне.
Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря? Той трябвало да вложи цялата си душа вътре в нея – да се пожертва.
към беседата >>
Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската
дъщеря
?
Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му. Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство.
Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската
дъщеря
?
Той трябвало да вложи цялата си душа вътре в нея – да се пожертва. Следователно, ако ние в даден случай не сме готови да пожертваме за Бога всичко, Бог не може да влезе в нас. Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме да придобием онова благо – да станем свободни – царската дъщеря непременно трябва да заболее от проказа и ние трябва да бъдем готови да я излекуваме, като вложим всичката си душа. Само по този начин ще дойде Божествената Любов в нас като един ключ. Само така ще се прояви Бог в нас!
към беседата >>
Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме да придобием онова благо – да станем свободни – царската
дъщеря
непременно трябва да заболее от проказа и ние трябва да бъдем готови да я излекуваме, като вложим всичката си душа.
Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря? Той трябвало да вложи цялата си душа вътре в нея – да се пожертва. Следователно, ако ние в даден случай не сме готови да пожертваме за Бога всичко, Бог не може да влезе в нас.
Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме да придобием онова благо – да станем свободни – царската
дъщеря
непременно трябва да заболее от проказа и ние трябва да бъдем готови да я излекуваме, като вложим всичката си душа.
Само по този начин ще дойде Божествената Любов в нас като един ключ. Само така ще се прояви Бог в нас! В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон.
към беседата >>
И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа, за да излекувате царската
дъщеря
.
– Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава.
И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа, за да излекувате царската
дъщеря
.
Ще дойде този изпит, а може би да е и сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат да се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще. Когато вложите цялата си душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, да я дам; имам власт и да я взема.“ Казах ви онзи ден в беседата си, че човешката душа никой не може да я зароби. Ако аз влагам някъде моята душа, за да бъде тя проводник на Божията Любов, това е именно, което тя изисква.
към беседата >>
44.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Господ казва: „Тази жена е Моя
дъщеря
, ти няма да я малтретираш!
Зад черните ѝ очи седеше нейният ум. Нека намери една добра черта в жена си! Ако някой млад момък почне да обикаля тази жена, която мъжът ѝ не може да търпи, той веднага ще се замисли. Аз мога да накарам когото и да е от вас да заревнува жена си. Например някой мъж не обича жена си, но почне ли да я обикаля друг, той вече ревнува.
Господ казва: „Тази жена е Моя
дъщеря
, ти няма да я малтретираш!
Аз я пратих при теб на училище, ще ѝ бъдеш професор. Ще я учиш хубаво! “ Ако някой човек бие жена си, трябва да ѝ каже: „Днес те бих за туй и туй.“ А той не дава на жена си да гъкне. Тя трябва да знае защо я бие, каква е погрешката ѝ. Ако я нахука за нещо, тя трябва да знае защо.
към беседата >>
Господ пак ще ти каже: „Тази твоя приятелка е Моя
дъщеря
.
Аз ви казах: искрени трябва да бъдете в отношенията си. Недоволен си от някой човек за нещо и го обидиш. Той трябва да знае защо си недоволен. Имаш приятел, приятелка – сърдиш им се нещо. Те трябва да знаят защо им се сърдиш.
Господ пак ще ти каже: „Тази твоя приятелка е Моя
дъщеря
.
Този твой приятел е Мой син. Ти нямаш право да се отнасяш с тях, както искаш! “ Ако постъпваш справедливо с хората, осветяваш Божия закон. Ако постъпваш несправедливо, нарушаваш закона на Любовта. Много от вас не се обичат.
към беседата >>
45.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ
дъщеря
ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Въ негово врѣме законитѣ въ Египетъ били много строги. Всѣки прѣстѫпникъ се наказвалъ съ смъртно наказание. Единъ отъ виднитѣ ученици на Бѣлото Братство, нареченъ Ешуа Бентамъ билъ изпратенъ въ Египетъ да държи своя изпитъ. Той трѣбвало да разрѣши тази именно задача: да намѣри нѣкакъвъ разуменъ начинъ, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грѣшка съ смъртно наказание. Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ.
По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ
дъщеря
ти, но искамъ една услуга отъ тебе“.
Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ дъщерята на фараона. Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ!
към беседата >>
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ
дъщерята
на фараона.
Като разрѣши задачата си, ще се върне пакъ въ Школата на Бѣлото Братство и ще каже, какъ я разрѣшилъ. По едно врѣме, дъшерята на фараона заболѣва отъ една неизлѣчима болесть и Ешуа-Бентамъ отива при него и му казва: „Азъ ще излѣкувамъ дъщеря ти, но искамъ една услуга отъ тебе“. Зинобий му отговорилъ: „Готовъ съмъ на всичко! “ – Искамъ отъ тебе, да дадешъ заповѣдь да донесатъ при мене всички ония прѣстъпници, които споредъ закона се осъждатъ на смърть съ отрѣзване на рѫцѣтѣ, на краката или съ изваждане на очитѣ и т.н. Въ този видъ ги донасяйте при мене.
Ешуа-Бентамъ излѣкувалъ
дъщерята
на фараона.
Тогава фараонътъ издалъ заповѣдь: „Всички прѣстѫпници, които се осѫждатъ на смърть, слѣдъ като се изпълни присѫдата по отношение къмъ тѣхъ, да се занасятъ на Ешуа-Бентамъ! “ И започнали да ги прѣнасятъ единъ слѣдъ другъ въ стаята му. Ешуа-Бенгамъ знаялъ законитѣ, по които могатъ да се излѣкуватъ и започналъ да ги лѣкува: на единъ възстановилъ очитѣ, на другъ – краката, на трети – рѫцѣтѣ и слѣдъ като възвръщалъ здравето имъ напълно, измѣнялъ лицата имъ и ги освобождавалъ, като имъ казвалъ да не разправятъ никому, какъ е станало тѣхното излѣкуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подирѣ му. Запитвали ги: какъ ви привлѣче този човѣкъ?
към беседата >>
По едно време,
дъщерята
на фараона заболява от една неизлечима болест и Ешуа-Бентам отива при него и му казва: „Аз ще излекувам
дъщеря
ти, но искам една услуга от тебе“.
(втори вариант)
В негово време законите в Египет били много строги. Всеки престъпник се наказвал със смъртно наказание. Един от видните ученици на Бялото Братство, наречен Ешуа Бентам бил изпратен в Египет да държи своя изпит. Той трябвало да разреши тази именно задача: да намери някакъв разумен начин, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грешка със смъртно наказание. Като разреши задачата си, ще се върне пак в Школата на Бялото Братство и ще каже, как я разрешил.
По едно време,
дъщерята
на фараона заболява от една неизлечима болест и Ешуа-Бентам отива при него и му казва: „Аз ще излекувам
дъщеря
ти, но искам една услуга от тебе“.
Зинобий му отговорил: „Готов съм на всичко! “ – Искам от тебе, да дадеш заповед да донесат при мене всички ония престъпници, които според закона се осъждат на смърт с отрязване на ръцете, на краката или с изваждане на очите и т.н. В този вид ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентам излекувал дъщерята на фараона. Тогава фараонът издал заповед: „Всички престъпници, които се осъждат на смърт, след като се изпълни присъдата по отношение към тях, да се занасят на Ешуа-Бентам!
към втори вариант >>
Ешуа-Бентам излекувал
дъщерята
на фараона.
(втори вариант)
Като разреши задачата си, ще се върне пак в Школата на Бялото Братство и ще каже, как я разрешил. По едно време, дъщерята на фараона заболява от една неизлечима болест и Ешуа-Бентам отива при него и му казва: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но искам една услуга от тебе“. Зинобий му отговорил: „Готов съм на всичко! “ – Искам от тебе, да дадеш заповед да донесат при мене всички ония престъпници, които според закона се осъждат на смърт с отрязване на ръцете, на краката или с изваждане на очите и т.н. В този вид ги донасяйте при мене.
Ешуа-Бентам излекувал
дъщерята
на фараона.
Тогава фараонът издал заповед: „Всички престъпници, които се осъждат на смърт, след като се изпълни присъдата по отношение към тях, да се занасят на Ешуа-Бентам! “ И започнали да ги пренасят един след друг в стаята му. Ешуа-Бенгам знаял законите, по които могат да се излекуват и започнал да ги лекува: на един възстановил очите, на друг – краката, на трети – ръцете и след като възвръщал здравето им напълно, изменял лицата им и ги освобождавал, като им казвал да не разправят никому, как е станало тяхното излекуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. Запитвали ги: как ви привлече този човек?
към втори вариант >>
46.
И Бога за свой Отец казваше
,
НБ
, В.Търново, 1.11.1925г.,
Майката остава сама, тъгува, иска да си има
дъщеря
.
Двете двойки постоянно се борят. Дали ще събереш 2 + 2 или ще ги умножиш, получаваш все четири, което показва начин за примиряване на тези числа. Ще ви дам едно малко обяснение. На младо семейство – мъж и жена им се ражда син. Бащата казва: Този син е мой.
Майката остава сама, тъгува, иска да си има
дъщеря
.
Без дъщерята, майката и бащата спорят, не живеят в хармония. Щом се роди дъщерята, животът на младите се подобрява. Това показва числото четири. То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и дъщеря. Числото две е отрицателно.
към беседата >>
Без
дъщерята
, майката и бащата спорят, не живеят в хармония.
Дали ще събереш 2 + 2 или ще ги умножиш, получаваш все четири, което показва начин за примиряване на тези числа. Ще ви дам едно малко обяснение. На младо семейство – мъж и жена им се ражда син. Бащата казва: Този син е мой. Майката остава сама, тъгува, иска да си има дъщеря.
Без
дъщерята
, майката и бащата спорят, не живеят в хармония.
Щом се роди дъщерята, животът на младите се подобрява. Това показва числото четири. То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и дъщеря. Числото две е отрицателно. Химикът трябва да изучава това число, да знае, как може от две основи да получи едно съединение.
към беседата >>
Щом се роди
дъщерята
, животът на младите се подобрява.
Ще ви дам едно малко обяснение. На младо семейство – мъж и жена им се ражда син. Бащата казва: Този син е мой. Майката остава сама, тъгува, иска да си има дъщеря. Без дъщерята, майката и бащата спорят, не живеят в хармония.
Щом се роди
дъщерята
, животът на младите се подобрява.
Това показва числото четири. То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и дъщеря. Числото две е отрицателно. Химикът трябва да изучава това число, да знае, как може от две основи да получи едно съединение. Числото четири пък е положителна, активна сила.
към беседата >>
То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и
дъщеря
.
Бащата казва: Този син е мой. Майката остава сама, тъгува, иска да си има дъщеря. Без дъщерята, майката и бащата спорят, не живеят в хармония. Щом се роди дъщерята, животът на младите се подобрява. Това показва числото четири.
То означава семейството, което се състои от майка, баща, син и
дъщеря
.
Числото две е отрицателно. Химикът трябва да изучава това число, да знае, как може от две основи да получи едно съединение. Числото четири пък е положителна, активна сила. То е положително число. Ще ви дам значението на следните числа.
към беседата >>
47.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашен свят на
дъщерята
на цар Велмур, Далвира, било определено да й дойде на гости един от великите духове на небето, един от великите ангели на светлината, който пръв излязъл от Бога.
Аз желая да заведете Христа тъй, както завеждате баща си и майка си. Аз желая да заведете Христа тъй, както онзи възлюблен завежда своята възлюблена дома си, с ония чисти намерения. Вие трябва да имате висок морал! По някой път, когато ние говорим за Любовта, някои казват: тази обикновена любов ние я знаем! Аз ще ви приведа един окултен разказ.
Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашен свят на
дъщерята
на цар Велмур, Далвира, било определено да й дойде на гости един от великите духове на небето, един от великите ангели на светлината, който пръв излязъл от Бога.
Той бил наречен Ем-руха. На нея й било казано да се пази от всякаква друга светлина, за да може да схване неговите лъчи, а не друга светлина от физическия свят, която да я оскверни. Казват, че падането на света станало по тази причина именно, че тя не могла да схване светлината на Ем-руха. Тя видяла първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха. Там именно седи заблуждението и на цялото съвременно човечество, че ние не можем да видим светлината на Ем-руха.
към беседата >>
И сега, тази царска
дъщеря
се приготовлява за този втори изпит, да види светлината на Ем-руха.
Казват, че падането на света станало по тази причина именно, че тя не могла да схване светлината на Ем-руха. Тя видяла първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха. Там именно седи заблуждението и на цялото съвременно човечество, че ние не можем да видим светлината на Ем-руха. Казвате: как тъй? Христос казва: когато дойдеш до този лъч, ти трябва да се освободиш от всички временни връзки, които те обвързват, и душата ти да бъде чиста и светла, приготвена като на онази невеста, която чака младоженика.
И сега, тази царска
дъщеря
се приготовлява за този втори изпит, да види светлината на Ем-руха.
Всички съвременни окултисти поддържат, че този изпит ще бъде сполучлив. И сега искам, когато Далвира отиде да посрещне този ангел на светлината, Ем-руха, всички вие да бъдете готови, да бъдете облечени със светъл ум, с чисто сърце, с благородна душа, да се наречете всички Синове Божии, пратени на земята. Не считайте, че това нещо ще бъде физическо, то е нещо духовно, защото само духовните неща са реални. Скоро ще бъде това нещо. Онези, които не са разбирали това, са се отрекли от живота, по горите са ходили, светии са станали, за да научат закона на търпението; при езерата са живели, за да научат закона на движението; при животните са ходили, за да научат методите на животните; молили са се.
към беседата >>
48.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Щом се роди
дъщеря
, майката се увеличава; когато син умира, бащата губи.
Какво ще придобие това дърво в продължение на десет месеца? Ако пък това дърво е при неблагоприятни условия, какво ще стане с него? То ще изгуби нещо от себе си. Значи в първия случай ще имаме 6+1 = 7, а във втория случай ще имаме 7-1 = 6. Според този закон числото 6 е майката, а 7- е бащата.
Щом се роди
дъщеря
, майката се увеличава; когато син умира, бащата губи.
Тогава той става по-слаб от майката, енергиите в него се намаляват. Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака?
към беседата >>
Когато майката плаче за
дъщеря
си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си.
Значи в първия случай ще имаме 6+1 = 7, а във втория случай ще имаме 7-1 = 6. Според този закон числото 6 е майката, а 7- е бащата. Щом се роди дъщеря, майката се увеличава; когато син умира, бащата губи. Тогава той става по-слаб от майката, енергиите в него се намаляват. Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват.
Когато майката плаче за
дъщеря
си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си.
Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака? " Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост". Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му.
към беседата >>
49.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Майката не трябва да се гневи на
дъщеря
си, но от дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът!
И като дойдат на земята, в една минута отгоре цялата съвременна култура ще стане на прах. Те, без всякакви оръжия ще извадят хората от техните черупки и всички ще тръгнат след тях много смирено, както цели полкове войници вървят смирено след своя началник. Това ще бъде! И царе, и владици, и патриарси, и проповедници, всичка тия величия, които са лъгали през всички времена, от памтивека до сега, на всички тия лъжи в името Божие, на цялата тази лъжлива култура трябва да се тури кръст. Това ще стане!
Майката не трябва да се гневи на
дъщеря
си, но от дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът!
Музикантът като повика ученика си, как му дава ключа? Майката ще започне да произнася пред дъщеря си думата любов. Ще я произнесе първи път, за да се задимят дрехите й. После втори път, да изгорят дрехите й и да остане гола. След това трети път, да се нажежи тялото й, да свети и да изпуша топлина, та да познае, че нищо не знае, но да остане в нея онова велико желание да намери Истината.
към беседата >>
Майката ще започне да произнася пред
дъщеря
си думата любов.
Това ще бъде! И царе, и владици, и патриарси, и проповедници, всичка тия величия, които са лъгали през всички времена, от памтивека до сега, на всички тия лъжи в името Божие, на цялата тази лъжлива култура трябва да се тури кръст. Това ще стане! Майката не трябва да се гневи на дъщеря си, но от дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът! Музикантът като повика ученика си, как му дава ключа?
Майката ще започне да произнася пред
дъщеря
си думата любов.
Ще я произнесе първи път, за да се задимят дрехите й. После втори път, да изгорят дрехите й и да остане гола. След това трети път, да се нажежи тялото й, да свети и да изпуша топлина, та да познае, че нищо не знае, но да остане в нея онова велико желание да намери Истината. Това е истинската придобивка. Когато тялото й почне да се стопля отвътре тогава ще се зародят в нея онези най-възвишени чувства.
към беседата >>
50.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в
дъщерята
на Фараона.
И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши?
На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в
дъщерята
на Фараона.
Затова той не могъл да довърши третия език на буквара. И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език.
към беседата >>
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова
дъщеря
и после какво казват?
Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова
дъщеря
и после какво казват?
– Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже.
към беседата >>
И за да спасите
дъщеря
си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало.
И за да спасите
дъщеря
си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте!
към беседата >>
51.
Откъде ида
,
НБ
, София, 13.12.1925г.,
Дъщеря
ни се родила, син ни се родил, постоянно мислим за тях.
Те представляват листата, по които може да се чете. Най-после, като дойдем до нас, и върху нас има много неща написани. Върху всеки едного има много нещо написано. Е, какво е написано? Ние не знаем да четем, защото, от сутрин до вечер, сме заняти само с мисълта: какво ще ядем и пием, с какво ще се облечем, каква къща ще си направим и т.н.
Дъщеря
ни се родила, син ни се родил, постоянно мислим за тях.
Хубаво е това, което мислим, но ние още не сме намерили тия условия, при които нашите синове и дъщери могат да бъдат щастливи. Аз съм за щастието на хората, аз съм за живота па хората. Ще каже никой, че трябва да служим на старото. Нямам нищо против старото, но, ако този стар живот, в който вярваме, може да внесе в нас разумност, нямам нищо против него. Ако в паленето на свещи може да се внесе разумност в живота, нямам нищо против, нека всинца палим свещи!
към беседата >>
Ако
дъщеря
ти, синът ти или мъжът ти не те слушат, ти не трябва да бягаш от тях, но ще ги учиш.
Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога няма да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен мед, той е готов вече да стане мъченик. Това са мъчениците. Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови да пожертваме всичко. Те няма защо да плачат.
Ако
дъщеря
ти, синът ти или мъжът ти не те слушат, ти не трябва да бягаш от тях, но ще ги учиш.
Ако бягаш, Христос ще те срещне. Какво трябва да правиш? - Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа си: ела и ти да се хванеш! Ако успееш да го накараш само веднъж да се хване, ще каже: жено, аз вярвам в твоя Господ и съм готов, като тебе да жертвам всичко. Този мъж ще се промени, ще познае Господа.
към беседата >>
52.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата
дъщеря
на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите.
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата
дъщеря
на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома.
към беседата >>
И самият Брама се влюбил в
дъщеря
си.
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея.
И самият Брама се влюбил в
дъщеря
си.
Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
към беседата >>
Когато
дъщеря
му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си.
Когато
дъщеря
му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си?
към беседата >>
Брама пришепнал на своята
дъщеря
: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота.
Брама пришепнал на своята
дъщеря
: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.” Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
към беседата >>
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа:
дъщерята
на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.” Питам ви сега: какво разбрахте вие?
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа:
дъщерята
на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал?
към беседата >>
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на
дъщерята
на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на
дъщерята
на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
към беседата >>
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или
дъщеря
, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти. Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си.
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или
дъщеря
, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички?
към беседата >>
Някой път бащата не е доволен, че се родила
дъщеря
, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила
дъщеря
и казват: да беше поне момченце!
Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти. Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Някой път бащата не е доволен, че се родила
дъщеря
, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила
дъщеря
и казват: да беше поне момченце!
На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ?
към беседата >>
Казвам: ако една царска
дъщеря
се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската
дъщеря
, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска
дъщеря
живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
Казвам: ако една царска
дъщеря
се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската
дъщеря
, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска
дъщеря
живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
– Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има. Някой казва: да целуна този човек.
към беседата >>
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че
дъщерята
на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън.
На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също. И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината.
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че
дъщерята
на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън.
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън?
към беседата >>
Тия богове не подозираха, че младата мома е
дъщеря
на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни?
Тия богове не подозираха, че младата мома е
дъщеря
на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
към беседата >>
Каква е волята на
дъщерята
, която е целунала Брама?
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината.
Каква е волята на
дъщерята
, която е целунала Брама?
В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо?
към беседата >>
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и
дъщеря
му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест!
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и
дъщеря
му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря.
към беседата >>
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна
дъщеря
и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна
дъщеря
и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен.
към беседата >>
Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата
дъщеря
.
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се.
Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата
дъщеря
.
Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо. В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света?
към беседата >>
Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата
дъщеря
светлината на живота.
Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо.
Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата
дъщеря
светлината на живота.
Каква целувка? – Такава, каквато една дъщеря може да даде на баща си - целувка на светлината. От тази целувка човек ще се издигне в очите на Брама, или в очите на Онзи, Който е вътре в него. Че ние искаме да бъдем щастливи, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем блажени, права е мисълта.
към беседата >>
– Такава, каквато една
дъщеря
може да даде на баща си - целувка на светлината.
Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота. Каква целувка?
– Такава, каквато една
дъщеря
може да даде на баща си - целувка на светлината.
От тази целувка човек ще се издигне в очите на Брама, или в очите на Онзи, Който е вътре в него. Че ние искаме да бъдем щастливи, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем блажени, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем богати, права е мисълта. За какво богатство се говори?
към беседата >>
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една
дъщеря
и един син.
Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син.
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една
дъщеря
и един син.
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
към беседата >>
– Целувката на
дъщерята
на Брама.
Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо?
– Целувката на
дъщерята
на Брама.
В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим.
към беседата >>
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на
дъщерята
на Брама.
И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на
дъщерята
на Брама.
Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението.
към беседата >>
Коя е тази
дъщеря
?
Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
Коя е тази
дъщеря
?
Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Първата
дъщеря
на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината. Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете.
Първата
дъщеря
на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
И когато Любовта, тази царска
дъщеря
ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението.
И когато Любовта, тази царска
дъщеря
ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
53.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син -
дъщеря
, учител - ученик, господар - слуга.
когато е попаднал в закона на инволюцията, той се е раздвоил, изгубил е Бога и започнал да мисли за себе си, че е божество, вследствие на което се е отклонил от правия път, по който първоначално е вървял. Знакът h показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала да се сгъстява и той се е раздвоил. Така се образували краката на човека. Значи краката представляват два принципа. За да може човек да ходи, да се движи, той непременно трябва да има два полюса.
Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж - жена, син -
дъщеря
, учител - ученик, господар - слуга.
Когато този знак се обърне с главата надолу, във вид на чашка -Ч, това показва, че човек започва да се стреми към Бога, иска да върви нагоре както растенията. Сега някой мисли, че като отиде на небето, и там ще намери същите отношения и закони, каквито съществуват на земята. Той казва например: „Аз не намерих нито един човек на земята, който да приляга на сърцето ми." Значи същото ще бъде и на небето. Питам: Нима хората са създадени, за да прилягат на твоето сърце? Щом мислиш така, задай си въпроса: Моето сърце приляга ли на Божието?
към беседата >>
54.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Аз зная един само такъв пример, и той е за една жена,
дъщеря
на един български чорбаджия.
(втори вариант)
Сега друг закон, който може да извлечете. Как можем да избегнем глада? Чрез какво можем да избегнем глада? Трябва да наблюдавате болните хора. Когато човек е боледувал цяла година, че не е ял и когато прояде.
Аз зная един само такъв пример, и той е за една жена,
дъщеря
на един български чорбаджия.
Цяла година я тресло, станала само кожа и кости. Като я напуснала треската, баща й заклал цял един вол и тя го изяла, не изведнъж, но направили го на суджуци, пастърма и др. Такъв апетит – никой не е ял, само тя. Единственият пример, който аз зная. Значи в дадения случай колкото въздействието е било силно, толкова и реакцията ще бъде силна.
към втори вариант >>
55.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската
дъщеря
да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка.
Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща.
Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската
дъщеря
да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка.
Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях.
към беседата >>
Светията се загледал в крака на царската
дъщеря
и не усетил как снегът му започнал да се топи.
Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка.
Светията се загледал в крака на царската
дъщеря
и не усетил как снегът му започнал да се топи.
Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те!
към беседата >>
Бог не е създал
дъщеря
ти, за да бъде щастлива.
Някои хора искат да бъдат щастливи, казват: кажи ни как да бъдем щастливи. Казвам: мога да ти кажа как да бъдеш щастлив за една минута, за един час, за един ден, за една седмица, за един месец или за цяла година, но да ти кажа как да бъдеш щастлив за цял живот, това не е право, нито е позволено от Бога. И защо страдат майките? — Те искат да направят дъщерите си щастливи. Това е най-голямото зло.
Бог не е създал
дъщеря
ти, за да бъде щастлива.
Бог, като изпратил вашите дъщери на земята, като разбира тия малки хора, казва им: „Вие ще живеете по този и този начин, както е наредила живата природа, ще имаш такива и такива отношения с хората и няма да се стремите да бъдете щастливи! “ Майката изопачава това нещо, изменя тия закони и казва на дъщеря си: не, ти ще живееш по начина, който аз ти определям. Вълкът казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата“. Овцата казва на своя син: „Ела с мене да живееш, аз ще ти покажа но какъв начин да пасеш тревата.“ Паякът казва на своите малки: „Елате с мене, аз ще ви покажа по какъв начин да ловите малките мушици“. Аз наричам тия неща фази на един живот, който още не е оформен.
към беседата >>
“ Майката изопачава това нещо, изменя тия закони и казва на
дъщеря
си: не, ти ще живееш по начина, който аз ти определям.
И защо страдат майките? — Те искат да направят дъщерите си щастливи. Това е най-голямото зло. Бог не е създал дъщеря ти, за да бъде щастлива. Бог, като изпратил вашите дъщери на земята, като разбира тия малки хора, казва им: „Вие ще живеете по този и този начин, както е наредила живата природа, ще имаш такива и такива отношения с хората и няма да се стремите да бъдете щастливи!
“ Майката изопачава това нещо, изменя тия закони и казва на
дъщеря
си: не, ти ще живееш по начина, който аз ти определям.
Вълкът казва на своя син: „Синко, ела с мене, аз ще те науча по какъв начин да живееш, как да одираш кожата на овцата“. Овцата казва на своя син: „Ела с мене да живееш, аз ще ти покажа но какъв начин да пасеш тревата.“ Паякът казва на своите малки: „Елате с мене, аз ще ви покажа по какъв начин да ловите малките мушици“. Аз наричам тия неща фази на един живот, който още не е оформен. Аз не осъждам този живот, но казвам, че това е живот, който още не е оформен, който не е разрешен. Ще дойде ден, когато няма да има гълтане на мушици; ще дойде ден, когато няма да има закачени овце и агнета на куки.
към беседата >>
56.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Той имал единствена
дъщеря
, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата.
И кристалите са живи същества. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. Следователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мъдрост на живота, трябва да отвори тази книга и да чете в нея това, което Бог е написал. Сега в свръзка с тази свещена книга, ще ви разправя един разказ. Това нещо, за което ще ви говоря, е станало в предисторически времена, във времето на тъй наречения цар Алтасар.
Той имал единствена
дъщеря
, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата.
Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по някакъв начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря.
към беседата >>
Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската
дъщеря
.
Той имал единствена дъщеря, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата. Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по някакъв начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява.
Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската
дъщеря
.
Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне.
към беседата >>
Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската
дъщеря
се подобри, но моето се влоши".
Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне.
Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската
дъщеря
се подобри, но моето се влоши".
Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята.
към беседата >>
Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската
дъщеря
.
Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне. Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима.
Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската
дъщеря
.
Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора.
към беседата >>
Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската
дъщеря
и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора.
Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо.
Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската
дъщеря
и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора.
Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек. Четвърти продава житото си, за да стане щастлив, иска да се ожени.
към беседата >>
Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската
дъщеря
, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов.
И съвременните хора трябва да се отвикнат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето знание; хората продават своята любов; хората проповядват и по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцете си нагоре. Онзи, който дига ръцете си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага, той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка.
Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската
дъщеря
, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов.
И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота.
към беседата >>
Недоволна беше и царската
дъщеря
.
Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни.
Недоволна беше и царската
дъщеря
.
Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота. Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен.
към беседата >>
Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската
дъщеря
, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай.
" Затова, Господ решил на мястото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде след предисторическите времена първите хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят. Вложете тази идея във вас! Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си!
Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската
дъщеря
, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай.
Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада". От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание.
към беседата >>
И тогава, името на тази царска
дъщеря
ще се измени и ще стане Рада.
Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде.
И тогава, името на тази царска
дъщеря
ще се измени и ще стане Рада.
Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада". От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу.
към беседата >>
Радвайте се сега, царската
дъщеря
ще се нарече с българското име „Рада".
Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада.
Радвайте се сега, царската
дъщеря
ще се нарече с българското име „Рада".
От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу. Този слог създал цяло нещастие на земята.
към беседата >>
Тъй станалата царската
дъщеря
Рада.
Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада". От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание.
Тъй станалата царската
дъщеря
Рада.
Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу. Този слог създал цяло нещастие на земята. Какво може да направи един слог? – Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човешки сърца, а по никой път може да смути и нашата мисъл.
към беседата >>
И този слог, който царската
дъщеря
не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу.
И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада". От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог.
И този слог, който царската
дъщеря
не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу.
Този слог създал цяло нещастие на земята. Какво може да направи един слог? – Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човешки сърца, а по никой път може да смути и нашата мисъл. Та казвам: благородно било нейното желание. И в всички вас има това желание, да се махне от имената ви слога „фу", и всички да станете "Рада".
към беседата >>
57.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Майката иска да бъде обичана от
дъщеря
си–има право.
Тази е една велика задача в света, и когато се докоснат до нея, тя става безпредметна, понеже за това се изисква един гениален ум, който да схване нейното вътрешно съдържание. Когато се зачекне въпроса за Бога, не се изисква само един гол ум, едно голо сърце, една гола душа и един глупав дух. Не, когато зачекнем този въпрос, изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста, като цялата вселена и един дух толкова обемист, който може са изрази Божията сила в себе си - сила, която може да издържа Любовта. Всички вие се занимавате с малки работи, искате да бъдете обичани: бащата иска да бъде обичан от сина си да има право.
Майката иска да бъде обичана от
дъщеря
си–има право.
Учениците искат бъдат обичани от учителите си, и учителите искат да бъдат обичани от учениците си. Господарите искат да бъдат обичани от слугите си, и слугите искат да бъдат обичани от господарите си. Военните, офицерите, искат да имат обичта и почитта на техните – всички имат право. Владиците и те искат да имат любовта на подчинените си, както и на своето паство – всички желаят по нещо и мислят, че с това са разрешили този въпрос. Питам: тия хора домогнали ли са се до истинската цел на живота?
към беседата >>
Вторият път той пак се връща на земята и се въплътил като царска
дъщеря
в същото царство, при същия цар Алтасар, дето станала погрешката на Адонаила.
Така в него се зародило желание да помага на хората, но в която къща влизал да помага, веднага гледали час по-скоро да го изпъдят навън Казвали му: ние не искаме твоята воня, махни се от тук! Чуди се той на хората, но си казва: може би това е в реда и порядъка на хората, но аз съм глупавият, че не мога да ги разбера. И пак, дето могъл, правил добро. Така той живял 80 години наред, ходил от къща на къща, все го изпъждали, нищо не могъл да разреши, докато най-после умира и се връща на небето. Задачата му останала неразрешена.
Вторият път той пак се връща на земята и се въплътил като царска
дъщеря
в същото царство, при същия цар Алтасар, дето станала погрешката на Адонаила.
Но цар Алтасар бил много строг човек. Неговите астролози предсказали, че той ще има само една дъщеря и един син, като му казали, че ако той иска неговото царство да успява, дъщеря му трябва да остане неженена, и той трябва да я пази тъй, че тя никога да няма работа с млади. Тя трябвало да бъде съвършено изолирана от всички. Само сегиз-тогиз могло да излиза тя с баща си и отдалеч да гледа хората. Тя била много красива, милосърдна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все от висши офицерски дами, тъй че ако някой се осмелявал да отправи поглед към нея, непременно се умъртвявал.
към беседата >>
Неговите астролози предсказали, че той ще има само една
дъщеря
и един син, като му казали, че ако той иска неговото царство да успява,
дъщеря
му трябва да остане неженена, и той трябва да я пази тъй, че тя никога да няма работа с млади.
И пак, дето могъл, правил добро. Така той живял 80 години наред, ходил от къща на къща, все го изпъждали, нищо не могъл да разреши, докато най-после умира и се връща на небето. Задачата му останала неразрешена. Вторият път той пак се връща на земята и се въплътил като царска дъщеря в същото царство, при същия цар Алтасар, дето станала погрешката на Адонаила. Но цар Алтасар бил много строг човек.
Неговите астролози предсказали, че той ще има само една
дъщеря
и един син, като му казали, че ако той иска неговото царство да успява,
дъщеря
му трябва да остане неженена, и той трябва да я пази тъй, че тя никога да няма работа с млади.
Тя трябвало да бъде съвършено изолирана от всички. Само сегиз-тогиз могло да излиза тя с баща си и отдалеч да гледа хората. Тя била много красива, милосърдна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все от висши офицерски дами, тъй че ако някой се осмелявал да отправи поглед към нея, непременно се умъртвявал. Така тя живяла 30 години далеч от хората. Когато излизала с баща си, всички бедни идвали при нея, покланяли й се ниско, и тя не могла да си представи, защо й се кланят хората, защо й отдават тези почести.
към беседата >>
58.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
(Следва митът.) Този ангел не може да разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание да им помага, и защо при второто му слизане като царска
дъщеря
– всички му се кланят.
(втори вариант)
Каквато мисъл възприемете, тя ще упражни известно влияние върху вас. Вие не можете да избегнете последствията. Затова формата, която ще изберете, винаги трябва да бъде най-красивата, най-идейната, в която вашият дух, вашата душа, ум и сърце може да се проявят, при най-добрите условия. Аз ви приведох тази сутрин за този ангел на светлината, за едно малко учудване – как са се изгубили букви от свещената книга... (Виж примера от беседа 7 – II, 1926 г.) Той не е подозирал, че е направил някаква погрешка. Той е един интересен разказ, аз взех само някои елементи от този мит.
(Следва митът.) Този ангел не може да разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание да им помага, и защо при второто му слизане като царска
дъщеря
– всички му се кланят.
Това са тези, които са го гонили тогава и сега са се преродили и му се кланят, благодарят му за доброто, което им е направил, той пак не може да разбере връзката. Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума си и после с толкова страдания трябваше да го изправи. Всеки един от вас, щом допусне едно противоречие и се усъмни, във всички ви има тази слабост, че вие се усъмнявате в Божествения принцип, щом видите свещената книга, усъмните се. Едно учудване, как е възможно този човек да греши. Как е възможно този човек – да се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал.
към втори вариант >>
59.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
В същото време
дъщерята
на първата жена, ученичка в гимназията, набила едно дете на улицата, но тя нищо не казва за това.
На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете! Работи ли човек по този начин, той ще има здрава основа в живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиите закони. Какво правят съвременните хора! Те се спират върху маловажни неща, които отвличат вниманието им, и по този начин губят времето си. За пример някоя жена осъжда друга, че не окъпала детето си.
В същото време
дъщерята
на първата жена, ученичка в гимназията, набила едно дете на улицата, но тя нищо не казва за това.
Какво престъпление е направила тази майка, че не е окъпала детето си? Птичките къпят ли малките си? Кравите къпят ли своите теленца? Животните чистят своите малки, но не ги къпят. Къпането е изкуство, което човек е изобретил.
към беседата >>
Водата минава за царска
дъщеря
.
Високото, пискливо пеене показва, че нещата идват отблизо, от физическия свят. Изпейте сега думите „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: „Чиста бях в планината, но като слязох в долината, кална станах. Като вървях по пътя, слънцето изгря и ми се засмя“.
Водата минава за царска
дъщеря
.
По-нататък водата продължава: „Като ме видя слънцето така опетнена, засмя се и ми каза, че върша работата си добре“. Докато водата е чиста, и поезия има; щом се окаля, и поезията се опетнява. Новото учение изисква хора певци. Не се обезсърчавайте; пейте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: „Ние не сме музикални“.
към беседата >>
60.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
После като Мойсея, царската
дъщеря
ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си.
Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет? Земята, в която сега живеем, това е Египет, нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора. Две години седя Йосиф в затвора.
После като Мойсея, царската
дъщеря
ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си.
Първо ще бъдете герой, но после страх ще ви нападне и ще бягате в пустинята. Много противоречия ще срещнете в живота си. "Из Египет позвах Сина си." За да изясня мисълта си казвам: всеки човек има своя добра и лоша страна. Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението.
към беседата >>
Майката има
дъщеря
, която много обича и
дъщерята
също обича майка си, обаче една вечер
дъщерята
закъснее някъде.
След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. След отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. Това са ред състояния, които човек изживява. Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях.
Майката има
дъщеря
, която много обича и
дъщерята
също обича майка си, обаче една вечер
дъщерята
закъснее някъде.
У майката веднага се явява съмнение. Защо съмнението е проникнало в майката? То е една възможност. Съмнението обикновено се явява в слабите хора. По някой път ние се съмняваме и в Бога. Защо?
към беседата >>
Когато има една разумна
дъщеря
, с която може да се разбира.
Страданието носи знание, а знанието само по себе си представлява условия за живота. Животът носи условия за придобиване великото благо, а благото създава условия за проявяване на божията любов, а любовта ни въвежда в условия да влезем във връзка с ония разумни същества, които са минали по този път, за да се радваме. Кога човек се радва? Нали като намери една разумна душа, с която може да се разбира? Кога една майка се радва?
Когато има една разумна
дъщеря
, с която може да се разбира.
Кога един учител се радва? Когато има един ученик, който може дълбоко да разбира. Кое е онова, което може да причини радост на нашите братя? Когато един наш брат е жив, а не умрял. Има умиране, но има и оживяване.
към беседата >>
61.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Когато детето порасне, стане голям син или голяма
дъщеря
, те имат право да отварят кутиите, да си взимат сладко.
Майката напълни 10–20 кутии с различни сладка, затвори ги добре и казва на децата си: няма да бъркате в тези кутии! Децата знаят, че в тях има сладка, които тъй много обичат. Те знаят, че ако бъркат в кутиите, ще дойде пръчицата, ще има мъмрене, плач, сълзи. После ще дойде лъжата, а оттам и смущението. Значи, докато детето е малко, престъпление е, ако само̀ бърка в кутиите.
Когато детето порасне, стане голям син или голяма
дъщеря
, те имат право да отварят кутиите, да си взимат сладко.
Това за тях не е престъпление. Туй е относителен морал. Или когато кутиите със сладко са на майката и детето бърка в тях, това е престъпление, за което ще има пръчица. Ако кутиите са ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате в тях. И тъй, има общи положения в живота, нарушенията на които в един случай биват неморални, а в друг случай – морални.
към беседата >>
Обаче за големия син или за голямата
дъщеря
е морално, когато сами отворят кутиите със сладко и ядат.
Или когато кутиите със сладко са на майката и детето бърка в тях, това е престъпление, за което ще има пръчица. Ако кутиите са ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате в тях. И тъй, има общи положения в живота, нарушенията на които в един случай биват неморални, а в друг случай – морални. Например не е морално детето да бърка в кутиите със сладко без волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрешение да бърка, това не е престъпление.
Обаче за големия син или за голямата
дъщеря
е морално, когато сами отворят кутиите със сладко и ядат.
Престъплението на детето се състои в това, че то не е питало майка си, да яде, или да не яде сладко. Подобно нещо се случва и в общества, където има установени правила и закони, както и в училищата. За пример, казано е, че учениците трябва да бъдат сериозни в клас, да не се смеят. Обаче един от учениците се смее за нещо. Веднага учителят го пита: „Драгане, защо се смееш?
към беседата >>
62.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Питам: Защо
дъщерята
, която има всичко това от своите родители – и хляб, и дрехи, и пари, и къща, и учение, е недоволна от любовта на родителите си?
Питам: Как познавате, че хората не ви обичат, или че ви обичат? Аз бих желал да зная каква е вашата опитност по този въпрос. Когато някой човек ви дава хляб, пари, той обича ли ви? Или когато някой човек ви съгради къща и ви даде дрехи да се облечете, това обич ли е? Разбира се, това са изрази на обич.
Питам: Защо
дъщерята
, която има всичко това от своите родители – и хляб, и дрехи, и пари, и къща, и учение, е недоволна от любовта на родителите си?
Освен това дъщерята е приела много от качествата и способностите на своите родители, но въпреки това тя казва: „Дотегна ми любовта на моите родители; не искам повече да живея при тях“. Същата реакция става и в ученика, и в религиозния човек, а често и между двама приятели. Ученикът, който е прекарал дълго време в училището, казва: „Не искам повече да ходя на училище! “ Религиозният, който дълго време се е молил на Бога, казва: „Дотегна ми вече да се моля на Бога! “ От двама приятели, които са дружили дълго време, единият казва на другия: „Дотегна ми вече твоето приятелство, търси си друг приятел!
към беседата >>
Освен това
дъщерята
е приела много от качествата и способностите на своите родители, но въпреки това тя казва: „Дотегна ми любовта на моите родители; не искам повече да живея при тях“.
Аз бих желал да зная каква е вашата опитност по този въпрос. Когато някой човек ви дава хляб, пари, той обича ли ви? Или когато някой човек ви съгради къща и ви даде дрехи да се облечете, това обич ли е? Разбира се, това са изрази на обич. Питам: Защо дъщерята, която има всичко това от своите родители – и хляб, и дрехи, и пари, и къща, и учение, е недоволна от любовта на родителите си?
Освен това
дъщерята
е приела много от качествата и способностите на своите родители, но въпреки това тя казва: „Дотегна ми любовта на моите родители; не искам повече да живея при тях“.
Същата реакция става и в ученика, и в религиозния човек, а често и между двама приятели. Ученикът, който е прекарал дълго време в училището, казва: „Не искам повече да ходя на училище! “ Религиозният, който дълго време се е молил на Бога, казва: „Дотегна ми вече да се моля на Бога! “ От двама приятели, които са дружили дълго време, единият казва на другия: „Дотегна ми вече твоето приятелство, търси си друг приятел! “
към беседата >>
63.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Когато злото проникне в майката, прониква и в
дъщерята
.
В това отношение, народите на Земята представляват скачени съдове. Вие сте изучавали скачените съдове и знаете, че според законите на скачените съдове, като налеете течност в някои от тия съдове, тя се пренася и в другите съдове и се намира във всичките на еднаква височина. Следователно, когато една идея проникне в един народ, тя се пренася във всички други народи, по закона на скачените съдове. Когато злото проникне в един народ, по същия закон, прониква в другите народи. Когато злото проникне в бащата, прониква и в сина.
Когато злото проникне в майката, прониква и в
дъщерята
.
И онези велики добродетели, които минават през главата на някой добър човек, по същия закон, минават през главата на всички останали хора. И когато някой ме запита, що е грехът, що е престъплението, казвам: грехът и престъплението, това са неизползвани добродетели. Що е омразата? - Неосъществена Любов. Що е лъжата?
към беседата >>
64.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Ами, когато вие, които имате една млада, хубава
дъщеря
, минете покрай къщата на вашата съседка, която има млад, хубав син, си въздъхвате и кажете: ах, да ще този момък, да вземе моята
дъщеря
!
Чисти са само светиите. Те са абсолютно праведни хора. Аз не поддържам слабостта на Давида, но казвам, че не трябва да го осъждаме, защото, който и да беше на мястото на Давида, щеше да сгреши, щеше да направи едно такова престъпление. Ами, когато минавате покрай къщата на някой богат човек и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ах, защо не е моя тази къща? Това не е ли онази красива жена, която Давид взе за себе си?
Ами, когато вие, които имате една млада, хубава
дъщеря
, минете покрай къщата на вашата съседка, която има млад, хубав син, си въздъхвате и кажете: ах, да ще този момък, да вземе моята
дъщеря
!
Това не е ли красивата къща? Това не е ли хубавата жена, която Давид видя? Тази къща ще бъде за вас едно изкушение. Бог ще ви даде друго нещо. Зарадвай се, че този човек си е направил една хубава къща!
към беседата >>
65.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя
дъщеря
е по-хубава, но хубостта не разрешава въпросите; хубостта не е нещо съществено.
Евреите схващат по един начин Христа, християните го схващат по друг начин. Християнските схващания за Христа не са искрени. Под думата искрени разбирам, че те не са будни, не са се спрели да дадат един сърдечен отчет какво нещо е Христос, какво означава дохождането на Христа на Земята. Идването на Христа за тях е толкова от значение, колкото е от значение идването на Александър Велики, на Аристотел, на Платон и др. Ние обаче, ще се спрем на известни факти върху известни данни и няма да спорим кое е по-вярно.
Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя
дъщеря
е по-хубава, но хубостта не разрешава въпросите; хубостта не е нещо съществено.
Сипаницата разрушава всичката хубост на една мома, тъй щото хубостта е лустро отгоре на човека. Даже и човешката интелигентност е нещо външно. Аз не говоря за разумността. Никой не може да отнеме разумността от разумния човек. Едно качество има в разумния човек, той може да трансформира своето тяло.
към беседата >>
66.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Ако пък майката предпочита
дъщерята
пред сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това предпочитане на
дъщерята
пак ще произведе голяма дисхармония в дома.
“ Ако погрешката е само като число, написано на хартия, тя не е голяма. Ще се заличи тройката и вместо нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрешка е в живота, в отношенията между хората, тя вече има своите по-големи или по-малки последствия. Представете си, че бащата в един дом предпочита сина си пред всички други и го слага веднага след себе си; това ще произведе голям скандал, голяма дисхармония в целия дом. Такъв е резултатът от поставяне на тройката пред двойката.
Ако пък майката предпочита
дъщерята
пред сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това предпочитане на
дъщерята
пак ще произведе голяма дисхармония в дома.
Такива пермутации на числата могат да стават и в духовните общества: да предпочитат едного повече пред другиго, да го считат по-духовен от останалите. В какво се заключава духовният живот? Духовният живот се изразява в изпълнение волята Божия. Питам тогава: В какво се състои изпълнението на волята Божия, ако вие всеки ден отстъпвате от вашия идеал и, като малките деца, предпочитате ту това, ту онова? Днес всички спорове между хората произтичат от това, че всеки търси своето право.
към беседата >>
67.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Дъщерята
трябва да бъде като майка си - нищо повече.
Значи, учениците, които учат музика за пример могат да свирят криво, могат неправилно да вземат тоновете. Учениците, които смятат могат и криво да смятат. Не, не е така. Ученикът трябва да бъде като учителя си! Синът трябва да бъде като баща си!
Дъщерята
трябва да бъде като майка си - нищо повече.
Та казвам: тази забавачница е най-добрата. Широка е тази забавачница! И учението в света е забавление, едно развлечение и да не мислим, че като се учим, ще научим нещо ново. Питам ви: когато слушате един концерт, какво придобивате. Ставате ли музиканти?
към беседата >>
68.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Жената е
дъщеря
на Бога и онзи мъж, който си позволи да бие
дъщерята
на Бога, Господ му отнема краката, ръцете и т.н.
В човешкия живот може да се бием, да се охулваме, да се одумване, както виждаме това да става от хиляди години насам. Какви ли не побоища, горения, затваряния и какво ли не виждаме, но с това света оправи ли се? Колко бой са изяли досега жените в света, но с това внесе ли се подобрение? Пък и мъжете колко бой са яли по бойните полета, но поправиха ли се с това? Мъжът е биел, но и той е бит.
Жената е
дъщеря
на Бога и онзи мъж, който си позволи да бие
дъщерята
на Бога, Господ му отнема краката, ръцете и т.н.
Господ не позволява да бият дъщерите му. Сега аз поддържам жените, наричам ги дъщери на Бога и затова те ще кажат: така е това! Да, но има и синове Божии. Ето защо, онези дъщери, които си позволяват да бият синовете Божии, да му мислят! Ще видят те как се бият синовете Божии!
към беседата >>
Еднакво трябва да почитате и
дъщерята
Божия и синът Божий.
Господ не позволява да бият дъщерите му. Сега аз поддържам жените, наричам ги дъщери на Бога и затова те ще кажат: така е това! Да, но има и синове Божии. Ето защо, онези дъщери, които си позволяват да бият синовете Божии, да му мислят! Ще видят те как се бият синовете Божии!
Еднакво трябва да почитате и
дъщерята
Божия и синът Божий.
Ще почиташ тези два принципа, ще ги считаш като свой идеал, защото те са свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята т.е. в любовта и не разбере тези два велики принципа, че в света идват две вълни, то ще остане само. Когато Христос дойде, той носеше една вълна и онези народи, които приеха тази вълна се повдигнаха и благословиха. Всички онези народи, които не приеха тази вълна, сега бедстват.Тази вълна е накрая си вече.
към беседата >>
69.
Три вида съзнание
,
ООК
, София, 7.4.1926г.,
Майката предава някоя своя дарба на
дъщеря
си, но и
дъщерята
, от своя страна, предава нещо на майка си.
Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си. Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си.
Майката предава някоя своя дарба на
дъщеря
си, но и
дъщерята
, от своя страна, предава нещо на майка си.
Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна. При друг живот ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята дъщеря. Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие. Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“.
към беседата >>
Между майката и
дъщерята
, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна.
И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си. Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си. Майката предава някоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, от своя страна, предава нещо на майка си.
Между майката и
дъщерята
, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна.
При друг живот ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята дъщеря. Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие. Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“. Питам: Защо искате да се освободите от земния живот?
към беседата >>
При друг живот ще стане обратното:
дъщерята
, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята
дъщеря
.
Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си. Майката предава някоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, от своя страна, предава нещо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна.
При друг живот ще стане обратното:
дъщерята
, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята
дъщеря
.
Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие. Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“. Питам: Защо искате да се освободите от земния живот? Господ иска да живее на земята, а вие бягате от нея.
към беседата >>
70.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Дъщерята
на трето място, и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание.
Някой път бащата, като влезе в къщи, мълчи, неразположен е духом. Вземе стола, седне на една страна в стаята, мисли. Майката седнала на друга страна в стаята, и тя е неразположена, мисли. Обърнала гръб към мъжа си, недоволна е нещо. Синът седнал на друго място в стаята, и той мисли.
Дъщерята
на трето място, и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание.
Не се минават и 1-2 часа, току-виж бащата се обажда: няма ли тук хора, какво сте замълчали всички? Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това? Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор. Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне.
към беседата >>
Подир нея се обажда
дъщерята
, после синът и виждаш започнал един приятен разговор.
Обърнала гръб към мъжа си, недоволна е нещо. Синът седнал на друго място в стаята, и той мисли. Дъщерята на трето място, и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание. Не се минават и 1-2 часа, току-виж бащата се обажда: няма ли тук хора, какво сте замълчали всички? Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това?
Подир нея се обажда
дъщерята
, после синът и виждаш започнал един приятен разговор.
Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне. Всеки, който е дошъл в живота, трябва да знае, че ще мине през всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор. Та казвам: какво ни липсва в живота?
към беседата >>
71.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Аз често виждам в домовете бащи и майки, които не познават своята
дъщеря
.
Тъй щото Божията сила седи в изпълнението на великия Божи закон, който работи в душата ни. Само така ще придобием Божествено знание. Божественото знание седи в това, да се опознаят хората на Земята. Питам ви: вие, които живеете на Земята, познавате ли се? Не се познавате.
Аз често виждам в домовете бащи и майки, които не познават своята
дъщеря
.
Хокат я, викат й, обвиняват я в едно или друго, карат я да стане слугиня някъде, но ще се намери някой външен човек, който да я оцени. Баща ти и майка ти не те познават, но този външен човек те познава. Той те люби. Не ви ли познава един човек, той не може да ви люби. Познава ли ви, той ви люби.
към беседата >>
Най-първо вие живеете сами, но след това искате да имате син или
дъщеря
.
Истината, това е най-високия връх, който ще бъде видян от всички. Законът за истината е следния: онзи, който ще я възприеме възкръсва, а онзи, който не я възприема умира. В Писанието се казва: Бог говори на хората чрез своя Син. Защо именно чрез своя Син, а не чрез другиго? Задавали ли сте си въпроса, защо бащите и майките искат да имат деца?
Най-първо вие живеете сами, но след това искате да имате син или
дъщеря
.
Това е един много дълбок въпрос. Синът, това са новите условия на живота. Това са условията, при които душата може да живее. В Сина е скрит вечният живот. Там е скрита младостта.
към беседата >>
Майката, която ражда
дъщерята
, майката ли е по-голяма или
дъщерята
?
Когато се раждат братята и сестрите, това са двете страни на вечната, великата истина. И когато майката каже, че има син, тя всякога в душата си трябва да разбира Божественото. И сега се казва, че синът ще я спаси. Да, Божественото спасява. И когато ражда сина си, бащата ли е по-голям или синът?
Майката, която ражда
дъщерята
, майката ли е по-голяма или
дъщерята
?
Това са човешките разсъждения. Следователно, когато ние кажем, че сме чеда Божии или деца Божии, подразбираме, че вечното или Божественото е вече вложено в нас и ние представляваме този Божествен елемент. Божественото в света има за цел да уподоби всичко на себе си. Казвам: само в Божественото се крие истинското знание. Знанието е потребно за всички.
към беседата >>
72.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Един богат американец,
дъщерята
на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли
дъщеря
ми да се ожени за този човек, или не може?
Ето, в Америка и другаде по света, има учени англичани и всякакви други, които могат да четат по лицето, по ръцете, по главата на хората какво е написано за техния живот. Някои от тия учени могат да четат и по звездите, астролози се наричат те. Други учени, хироманти, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота. Те могат да предсказват, дали ще станеш професор, доктор, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н. Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%.
Един богат американец,
дъщерята
на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли
дъщеря
ми да се ожени за този човек, или не може?
Френологът разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие. И дъщерята послушва, не се оженва. Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива. Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука.
към беседата >>
Френологът разглежда портрета и казва на бащата:
дъщеря
ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие.
Някои от тия учени могат да четат и по звездите, астролози се наричат те. Други учени, хироманти, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота. Те могат да предсказват, дали ще станеш професор, доктор, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н. Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%. Един богат американец, дъщерята на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли дъщеря ми да се ожени за този човек, или не може?
Френологът разглежда портрета и казва на бащата:
дъщеря
ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие.
И дъщерята послушва, не се оженва. Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива. Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука. Тази наука познава всичко.
към беседата >>
И
дъщерята
послушва, не се оженва.
Други учени, хироманти, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота. Те могат да предсказват, дали ще станеш професор, доктор, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена си и т.н. Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%. Един богат американец, дъщерята на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли дъщеря ми да се ожени за този човек, или не може? Френологът разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие.
И
дъщерята
послушва, не се оженва.
Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива. Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука. Тази наука познава всичко. Пред нея са открити всички ония потайни качества, които се крият дълбоко в човешкия характер.
към беседата >>
73.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за
дъщеря
си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.?
Толстой е писал донякъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота. Та казвам: засега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Какво ще кажем, ако ние посветихме целия си живот само за другите хора?
Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за
дъщеря
си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.?
Добре щеше да бъде, но в края на краищата всички тия хора умират. Какво ще кажем тогава? Казвате: природата е наредила така. Я ми кажете: разговаряли ли сте с природата? Ако влезете в къщата на един богат банкер, където слугите му изпочупили 20-30 паници съдове и други потреби и после за свое оправдание казват: нашият господар е наредил така, да чупим паниците и съдовете.
към беседата >>
И тя била богатска
дъщеря
, но отива при едно семейство да работи като слугиня.
Баща ти няма ли средства да те поддържа? Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена. След това го пита: искаш ли и аз да ти направя един подарък? Той й казва: ако е от баща ти и аз не искам, но ако е от тебе ще го приема.
И тя била богатска
дъщеря
, но отива при едно семейство да работи като слугиня.
Баща й я запитва: затова ли те пращам на училище, да ходиш да слугуваш? Не, татко, аз искам да направя опит, един ден, когато вие с мама не сте между живите, ще мога ли сама да си изкарвам прехраната? И тя работила цяла година и направила подаръка на своя любим. Така се обличат и двамата. Това е разбиране на живота според един нов идеал.
към беседата >>
74.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
Но дойде съдебният пристав – смъртта – хване най-хубавата
дъщеря
и я задигне.
Има работа за разумните хора, има работа и за глупавите хора. Глупавите хора само камъни трошат, само купчинки пясък местят от едно място на друго. Гледам някой път как мравите трупат цели купчинки сламки, но дойде земеделецът със своето рало, разпръсква всички тия сламки. Тъй е и в нашия съвременен живот - дойде смъртта със своето рало и разпръсква целия дом. Тъкмо бащата и майката са доволни, щастливи, казват си: слава Богу, осигурихме се!
Но дойде съдебният пристав – смъртта – хване най-хубавата
дъщеря
и я задигне.
Че ти си щял да плачеш или не, тя не иска да знае. Но този съдебен пристав е като някой вълк. На другата вечер пак дойде, задигне другата дъщеря. После задигне сина, а след него майката и бащата. Питам: как уреждате този въпрос?
към беседата >>
На другата вечер пак дойде, задигне другата
дъщеря
.
Тъй е и в нашия съвременен живот - дойде смъртта със своето рало и разпръсква целия дом. Тъкмо бащата и майката са доволни, щастливи, казват си: слава Богу, осигурихме се! Но дойде съдебният пристав – смъртта – хване най-хубавата дъщеря и я задигне. Че ти си щял да плачеш или не, тя не иска да знае. Но този съдебен пристав е като някой вълк.
На другата вечер пак дойде, задигне другата
дъщеря
.
После задигне сина, а след него майката и бащата. Питам: как уреждате този въпрос? Някой казва: човек трябва да има синове. Да, ако има синове безсмъртни, дъщери безсмъртни – разбирам, но да има синове и дъщери, които всеки момент може съдебният пристав да ги отнеме, това не разбирам. Питам: какъв е този живот?
към беседата >>
Някой се моли, понеже
дъщеря
му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор.
Та, от гледището на боваризма много духовни хора не са духовни, а много религиозни хора не са религиозни. Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за нещо друго материално. Никой не се моли за нещо идеално.
Някой се моли, понеже
дъщеря
му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор.
Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: при такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? Следователно, боваризмът казва, че вибрациите на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат направление нагоре към Слънцето. Те трябва да се свързват съзнателно с човешката душа. Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си.
към беседата >>
Един ден той вижда царската
дъщеря
, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска
дъщеря
, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред.
А това, каква е главата му, въпрос не става. Младата мома казва: този, за когото се оженя, не е нужно да има много знания, но пари да има, аз ще му дам ум. "И пак е подобно Царството небесно на имане, което е скрито." В древността, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение. Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае.
Един ден той вижда царската
дъщеря
, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска
дъщеря
, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред.
Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмели да целуне ръката на царската дъщеря, ще се накаже със смърт. Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е.
към беседата >>
Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмели да целуне ръката на царската
дъщеря
, ще се накаже със смърт.
Младата мома казва: този, за когото се оженя, не е нужно да има много знания, но пари да има, аз ще му дам ум. "И пак е подобно Царството небесно на имане, което е скрито." В древността, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение. Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае. Един ден той вижда царската дъщеря, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска дъщеря, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред.
Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмели да целуне ръката на царската
дъщеря
, ще се накаже със смърт.
Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота.
към беседата >>
Обаче, случило се в това царство следното:
дъщерята
на този цар умира.
Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота.
Обаче, случило се в това царство следното:
дъщерята
на този цар умира.
Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба.
към беседата >>
Царската
дъщеря
била заровена според тогавашните обичаи.
Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота. Обаче, случило се в това царство следното: дъщерята на този цар умира. Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба.
Царската
дъщеря
била заровена според тогавашните обичаи.
След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората.
към беседата >>
Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската
дъщеря
и да целуне ръката й.
Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота. Обаче, случило се в това царство следното: дъщерята на този цар умира. Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли.
Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската
дъщеря
и да целуне ръката й.
Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му?
към беседата >>
Той целува ръката на царската
дъщеря
, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен.
Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба.
Той целува ръката на царската
дъщеря
, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен.
Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря.
към беседата >>
Като потегля пръстена, вижда, че царската
дъщеря
оживява и той хуква да бяга в гората.
Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен.
Като потегля пръстена, вижда, че царската
дъщеря
оживява и той хуква да бяга в гората.
Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря?
към беседата >>
Тогава царската
дъщеря
се връща дома си - три месеца след смъртта й.
След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората.
Тогава царската
дъщеря
се връща дома си - три месеца след смъртта й.
Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря.
към беседата >>
Бащата разпитва: кой разровил гроба на
дъщеря
му?
Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й.
Бащата разпитва: кой разровил гроба на
дъщеря
му?
Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше.
към беседата >>
Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската
дъщеря
.
Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника.
Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската
дъщеря
.
Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери?
към беседата >>
Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската
дъщеря
?
Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря.
Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската
дъщеря
?
Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря?
към беседата >>
Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската
дъщеря
.
Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря?
Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската
дъщеря
.
Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа?
към беседата >>
Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската
дъщеря
?
Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери?
Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската
дъщеря
?
Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа? Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли е последната! Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене. В окултната наука поддържат, че има хора, които са родени два пъти от само себе си, а не от майка.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да разровите гроба, където е заровена вашата царска
дъщеря
или, казано в друг смисъл: вие трябва да разкопаете гроба, където е заровена вашата истина.
Изобщо, интензивността на светлината определя степента на културата на човешката душа. Всички ние трябва да бъдем светли! Аз не говоря за вашата чернота, но казвам: когато човек мисли и когато човек чувства, от него трябва да излиза светлина! И когато и където минава, той трябва да носи радост и веселие, свобода и разширение за всички души. Когато се спираш пред такъв човек, твоята душа няма да изпита страх, но ще изпита светлина, свобода, самоувереност и смелост, че можеш да живееш.
И тъй, вие трябва да разровите гроба, където е заровена вашата царска
дъщеря
или, казано в друг смисъл: вие трябва да разкопаете гроба, където е заровена вашата истина.
към беседата >>
75.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Следователно, туй, което майката може да даде,
дъщерята
не може да го даде.
Писанието казва: Духът е онова, което дава живот. Ако ние имахме истинско разбиране за живота, невидимия свят нямаше защо да праща велики Учители, които да учат света. Ако всеки е на мястото си, тогава каква нужда има от Учители, майки и бащи в света? Каква нужда има и от учени хора в света? Има нещо, което ни липсва.
Следователно, туй, което майката може да даде,
дъщерята
не може да го даде.
Това, което дъщерята може да го даде, майката не може да го даде. Каквото е отношението на майката към дъщерята, такова е отношението и на дъщерята към майката. Каквото е отношението на господаря към слугата, такова е отношението на слугата към господаря. Понеже има господари в света, има и слуги. Ако нямаше слуги и господари нямаше да има.
към беседата >>
Това, което
дъщерята
може да го даде, майката не може да го даде.
Ако ние имахме истинско разбиране за живота, невидимия свят нямаше защо да праща велики Учители, които да учат света. Ако всеки е на мястото си, тогава каква нужда има от Учители, майки и бащи в света? Каква нужда има и от учени хора в света? Има нещо, което ни липсва. Следователно, туй, което майката може да даде, дъщерята не може да го даде.
Това, което
дъщерята
може да го даде, майката не може да го даде.
Каквото е отношението на майката към дъщерята, такова е отношението и на дъщерята към майката. Каквото е отношението на господаря към слугата, такова е отношението на слугата към господаря. Понеже има господари в света, има и слуги. Ако нямаше слуги и господари нямаше да има. Слугите са деца на господарите.
към беседата >>
Каквото е отношението на майката към
дъщерята
, такова е отношението и на
дъщерята
към майката.
Ако всеки е на мястото си, тогава каква нужда има от Учители, майки и бащи в света? Каква нужда има и от учени хора в света? Има нещо, което ни липсва. Следователно, туй, което майката може да даде, дъщерята не може да го даде. Това, което дъщерята може да го даде, майката не може да го даде.
Каквото е отношението на майката към
дъщерята
, такова е отношението и на
дъщерята
към майката.
Каквото е отношението на господаря към слугата, такова е отношението на слугата към господаря. Понеже има господари в света, има и слуги. Ако нямаше слуги и господари нямаше да има. Слугите са деца на господарите. Вие ще ми кажете, че някои господари много зле третират слугите си.
към беседата >>
76.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Морално ли е това, когато майката съветва
дъщеря
си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.?
Казвам: Ако този чиновник искаше да не гладуват децата му, той не трябваше да се жени. Щом се е оженил веднъж, той трябва да отиде на работа, а един ден, когато се освободи от това си задължение, ще може свободно да ходи на църква. Докато е на служба, той е под закон. Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални?
Морално ли е това, когато майката съветва
дъщеря
си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.?
Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него. Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа. В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува?
към беседата >>
Въпреки съветите на майката,
дъщерята
се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него.
Щом се е оженил веднъж, той трябва да отиде на работа, а един ден, когато се освободи от това си задължение, ще може свободно да ходи на църква. Докато е на служба, той е под закон. Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.?
Въпреки съветите на майката,
дъщерята
се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него.
Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа. В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне?
към беседата >>
Дъщерята
трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си,
дъщерята
прибягва до лъжа.
Докато е на служба, той е под закон. Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.? Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него.
Дъщерята
трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си,
дъщерята
прибягва до лъжа.
В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне? Щом той дава с любов, нека почака, длъжникът да му ги върне пак с любов.
към беседата >>
В какво се заключава неморалната постъпка на
дъщерята
?
Щом се освободи от службата си, законът вече няма сила върху него. Като ви говоря така, понеже всички сте на еднаква възраст, ще кажете: “Не е морално да се говорят такива неща пред младите.” Кои въпроси вие считате за морални? Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.? Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него. Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа.
В какво се заключава неморалната постъпка на
дъщерята
?
Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне? Щом той дава с любов, нека почака, длъжникът да му ги върне пак с любов. Който дава с любов, трябва да му се отговаря с любов.
към беседата >>
77.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Пък
дъщерята
и синът не са идеални.
Казват: след това, че майката била идеална. Не, тя гледа това дете от страх. Ще ме извините, но сегашните майки аз не считам за идеални. Сегашната майка е идеална в тесен смисъл на думата, но не и в широк смисъл. Още много трябва на сегашната майка, за да бъде идеална.
Пък
дъщерята
и синът не са идеални.
Днес и проповедниците и свещениците, и учителите не са идеални. Казвате за някои: те са идеални, гениални хора. Нека дойдат тия идеални, тия гениални хора да ги видим! Аз не отричам, че ги няма. Съществуват тия хора, но те се срещат рядко в света.
към беседата >>
НАГОРЕ