Търсене в текстове за 'Дъщеря'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 199 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Царската дъщеря Ариадна му помогнала.
Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс".
Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи.
" Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф!
към текста >>

4. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот".
Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано. И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание. Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди. Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата). [1]Виж списание „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5
към текста >>

5. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона.
От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса.
към текста >>

Другата му дъщеря заболяла.
ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани.
към текста >>

Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани.
Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани. Тя оздравява. МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм.
към текста >>

6. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета.
Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му. Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили.
към текста >>

Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал.
Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
към текста >>

Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина?
Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта.
към текста >>

" И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря.
Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива.
към текста >>

Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря.
При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли". Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание.
към текста >>

И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен.
към текста >>

Тя още не е дъщеря на Любовта.
Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
към текста >>

Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта.
Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря. Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост. Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта.
към текста >>

7. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря.
На другия ден намерих Андреас на гарата. – Аз трябва да се извиня пред вас, каза той: взех трета класа. Тя не е удобна, но ние ще отидем само до Компиен и аз мисля да получа във влака осветление по някои въпроси. Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед.
към текста >>

А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си.
Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът. Но не може да бъде вие да се подигравате. Да, щом вие казвате това, тя може да оживее... Обещавам ви... И цял потресен от хълцания, той падна. А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си. Теофан се приближи до трупа, взе двете му ръце в лявата си ръка, повдигайки неподвижната глава в дясната си ръка и му каза нежно, съвсем низко на ухото - но ние всички чухме: – Мое дете, дъще, ела, върни се. Това ще ти се пресметне. Те имат нужда от тебе! И без да изтръпнем - тогава съвсем естествено ни изглеждаше, че тя трябва да възкръсне - жената отвори очи, изправи се и погледна стаята. – Аз сънувах, – въздъхна тя.
към текста >>

8. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка.
Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата.
към текста >>

Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна.
И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице.
към текста >>

9. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На Велмур се родила дъщеря.
ЕМ – РУХА В първите времена, кога още се създавал и устройвал нашия свят, живял цар на име Велмур. На Велмур се родила дъщеря. И наименували я Далвира. А в деня на нейното раждане се явил при царя царският звездоброец. И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба. Уречено е да приеме посещението на един от най-великите ангели - Ангелът, който пръв е излязъл от Бога. ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха.
към текста >>

И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба.
ЕМ – РУХА В първите времена, кога още се създавал и устройвал нашия свят, живял цар на име Велмур. На Велмур се родила дъщеря. И наименували я Далвира. А в деня на нейното раждане се явил при царя царският звездоброец. И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба. Уречено е да приеме посещението на един от най-великите ангели - Ангелът, който пръв е излязъл от Бога. ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха. И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея. И тя няма да има нужда от външно светило, защото сама отвътре ще си свети. Тя трябва да бъде девствена и чиста като зората и целият ù живот трябва да бъде зора, която ще очаква изгрева на Великото Слънце - Ем-Руха." Мъдреците - служители, събратя на царския звездоброец, устроили чертога на Далвира според начертанията на Небето, под което тя се родила.
към текста >>

И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея.
И наименували я Далвира. А в деня на нейното раждане се явил при царя царският звездоброец. И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба. Уречено е да приеме посещението на един от най-великите ангели - Ангелът, който пръв е излязъл от Бога. ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха. И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея. И тя няма да има нужда от външно светило, защото сама отвътре ще си свети. Тя трябва да бъде девствена и чиста като зората и целият ù живот трябва да бъде зора, която ще очаква изгрева на Великото Слънце - Ем-Руха." Мъдреците - служители, събратя на царския звездоброец, устроили чертога на Далвира според начертанията на Небето, под което тя се родила. Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора.
към текста >>

10. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма.
към текста >>

Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас.
Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
към текста >>

11. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал.
Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С.
Необходимо е операторът да има отлично музикално ухо и да знае същевременно, кой звук трябва да се приложи за даден нервен взел или където и да било, съобразявайки се с дадените условия. Всеки случай е специфичен; ето защо само едно вещо лице би могло да извърши работата. Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие.
към текста >>

13. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад.
Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки.
към текста >>

Бащата, майката, дъщерята?
В къщата на Бен Яаков имаше смут. Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков.
към текста >>

Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи.
Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков.
към текста >>

14. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”.
Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък.
към текста >>

15. Тази твоя постъпка Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай.
Кой може да го защити? Той започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря.
към текста >>

Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга?
Всичко това писах с голяма чистота на сърцето си. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>

– Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря.
В това време в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай. Тя също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Тя била толкова красива, щото като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към Адат-Махри и го запитала: – Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил - отговорил той. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина, добавила красивата царска дъщеря. Като чули това боговете, и всички животни, и дървета единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен.
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той го турил във формата на една красива царска дъщеря.
Така той последователно вземал формата на кон, крава, овца и др. животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот. "Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът. "Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
към текста >>

Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот.
животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот. "Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът. "Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
към текста >>

"Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът.
Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот. "Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът. "Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
към текста >>

"Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот. "Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът. "Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
към текста >>

17. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря.
Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека.
към текста >>

18. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Там се учела и дъщерята на вензеския цар.
Днес и помен не е останал от тях: ни в песни се пее за тях, нито се в приказки споменава. Царят на тамарите имал син. Името му било Тамар. Изпратил го той в царството на вензите, които се славели с мъдра управа и стройна държавна уредба, наука да учи. И като царски син, сторили му чест, та го приели в едно от най-знаменитите училища на времето, дето малцина можели да влезнат. Там се учела и дъщерята на вензеския цар. Из ден в ден като учили заедно, те се сближили и между тях се завързала обич. Обикнал Тамар царкинята на вензите и пожелал да я направи своя невеста. Ала колкото и нежна в обноските си да била царкинята, тя му се виждала тъй тиха, тъй студена, че най-сетне на Тамар почнало да се чини, че тя е равнодушна към него. Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята. С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел.
към текста >>

Моята дъщеря ти говори с езика на вензите, но ти не я разбра.
Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи. Хората сами стават своята скръб и своята радост, сами стават своята обич. Който обича не говори, че той сам е жива обич. Който скърби, не изказва с думи скръбта си, защото сам е скръб. Моята дъщеря ти говори с езика на вензите, но ти не я разбра. Тя не ще ти се яви вече отвън. Иди си, Тамар, в твоето царство, иди при своите люде - тамарите и занеси в душата си живите думи, които чу, но не разбра, в царството на вензите."
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал.
Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал.
към текста >>

Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува.
Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо.
към текста >>

И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря.
И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота". Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали. „Виждате ли, казвали те, тази семка. Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести".
към текста >>

А те се увеличавали, защото красивата царска дъщеря не преставала да гледа, да пипа и да среща хората.
Но семката не посявали. Един ден разбрали, че семката е загубена. И за да не се признаят за виновни, започнали да говорят лошо за нея - че това, което се говори за нея е невярно и глупаво. „Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива целебни плодове! " И започнали назад към нещастията. А те се увеличавали, защото красивата царска дъщеря не преставала да гледа, да пипа и да среща хората. Пак започнали нещастните поданици на щастливото някогашно царство да търсят лек. И пак лекът не закъснял. Явил се пак мъдрецът. „Понеже първият път вие изгубихте семката, казал той, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка. Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина.
към текста >>

20. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Веднъж дъщерята сънувала, че идва баща й и я завежда в едно помещение с много чували и й показва точно, къде са документите между чувалите.
Търговецът умира. Ангросистът[1] като видял, че домашните на починалия не знаят за разписките, които търговецът е получавал при заплащане на всяка получена стока, заявил, че получените стоки не са платени. И трябвало да се продаде целия имот заедно с същата, за да се изплати дълга към ангросиста. Документите били търсени, но не били намерени. Домашните не знаели, къде са. Веднъж дъщерята сънувала, че идва баща й и я завежда в едно помещение с много чували и й показва точно, къде са документите между чувалите. Тя скокнала, веднага отишла там и намерила документите на посоченото място. По тоя начин имотът е бил спасен. Червеният тефтер В гр. Б. станало следното с г-жа П. Д. Мъжът й бил съдружник с едно лице.
към текста >>

21. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила.
А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил.
към текста >>

Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител.
Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот.
към текста >>

Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си.
А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си. За да допълня сведенията си за този Диоген, ще трябва да кажа, че един журналист, след многократни опити, успял най-сетне да го интервюира. В това си интервю Диоген казал, че се оттеглил далеч от града и се прибрал да живее в бъчвата, следя като дълго време търсил по сред бял ден, със запален фенер в ръка, да намери човек - и най-сетне действително го намерил. Журналистът забелязва, че под „човек" Диоген подразбира учението за природосъобразния живот. Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн.
към текста >>

22. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-МОМЕНТНИ СНИМКИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен.
Жреците, които са писали тия летописи, сякаш са искали да хвърлят було на забрава върху тези тъмни години, през които е царувал жестокият фараон - години на ужасен гнет, на страх и трепет, на неволи и сълзи. Те споменават само, че фараон Зинобий наложил строги, сурови закони. За най-малкото престъпление се налагало смъртно наказание. При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет.
към текста >>

Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул.
Те споменават само, че фараон Зинобий наложил строги, сурови закони. За най-малкото престъпление се налагало смъртно наказание. При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните.
към текста >>

Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен".
За най-малкото престъпление се налагало смъртно наказание. При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите.
към текста >>

„На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми".
При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите. Ешуа-Бентам, който бил посветен в тайните на лекуването и най-вече, в тайните на възстановяването на разните телесни органи, започнал да изцерява изпратените при него жертви на жестокия закон.
към текста >>

Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа.
По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея, обаче, никой нищо не знаел, освен осъдените на смърт хора, които, по заповед на царя, донасяли в неговия дом, след като им били отрязвани ръцете и краката или избождани очите. Ешуа-Бентам, който бил посветен в тайните на лекуването и най-вече, в тайните на възстановяването на разните телесни органи, започнал да изцерява изпратените при него жертви на жестокия закон. Той възстановявал ръцете на един, краката на други, очите на трети, излекувал ги напълно, възвръщал здравето им и след като променял лицата им, пускал ги на свобода.
към текста >>

23. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си.
Психометрия се нарича ясновидство, посредством гледане или пипане на някой предмет, който лицето е употребявало. За пръв път това момиче изявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняването на детето си в един пансион. Когато отговорът пристигнал, Берта случайно била там наблизо и прегледала също това писмо. И тя веднага казала : „Жалко, че този човек е гърбав и заеква". Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка.
към текста >>

Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада.
За пръв път това момиче изявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняването на детето си в един пансион. Когато отговорът пристигнал, Берта случайно била там наблизо и прегледала също това писмо. И тя веднага казала : „Жалко, че този човек е гърбав и заеква". Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
към текста >>

24. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне.
Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна. Атиняните всеки 8 години били задължени да пращат на остров Крит по 7 момци и моми, които били хвърляни в едно подземие, наречено лабиринт и там ставали жертва на чудовището минотавър. Мнозина герои се опитвали да помогнат, но безуспешно: пътеките в лабиринта били така преплетени, че те се изгубвали вътре и ставали жертва на минотавъра. Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека.
към текста >>

Защо Ариадна се нарича царска дъщеря?
Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно. Баща му - цар Езон - е свален от Пелеяс, който завзема престола. Язон, вече младеж, решил да си възвърне отново бащиния престол, който му се пада.
към текста >>

Богинята Деметра има дъщеря Персефона, която бива грабната от Аид.
Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три? Това означава трите страни на божественото човешко естество. Богинята Деметра има дъщеря Персефона, която бива грабната от Аид. Последният я занася в подземното си царство. Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ели-Pa и Ариман-Дез Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ели-Pa и Ариман-Дез Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита. За нейната мъдрост и красота се при¬казваше по всичките краища на тяхното царство. Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът".
към текста >>

Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини.
Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха.
към текста >>

Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?!
Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха. И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна!
към текста >>

26. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс.
Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра. „Така е, Господи, отвръща тя на Исуса, но и кучетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им". Този отговор, така жив и образен, изпълнен с такава убедителна сила, омилостивява Исуса.
към текста >>

При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса.
„О жено, провиква се той възхитен, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде според желанието". Не само за вяра и смирение говори този отговор, а и за един жив ум. На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса.
към текста >>

Между Исуса и болната дъщеря стои майката.
На символичния език на Учителя от Галилея, тя отговаря също символично. Това е един кратък, но красив и умен разговор. При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата.
към текста >>

Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса.
При това тук ни трогва и беззаветната обич на майката - не за себе си, а за дъщеря си моли тя така смирено, но и така настойчиво Исуса. Аз няма да се спирам върху езотеричната страна на този епизод, в който в противопоставката: „загубени овце от дома Израилев", „децата" и „езичниците" – „кучета" е загатнат един важен факт - че при идването на една космична вълна се събуждат всички култове на миналото - и култовете на светлината, и тия на тъмнината, при което става едно ново трансформиране на енергиите. Ще спомена само бегло един закон за действието на вярата, който може да се нарече верижен. Между Исуса и болната дъщеря стои майката. Тя е средата на вярата, която провежда тока на животворната сила. Майката вярва в Исуса, дъщерята, свързана чрез Любовта с майката, вярва в нея и посредством нея в Исуса. Такъв е случаят и при излекуване от разстояние сина на стотника, както и други случаи, отбелязани в евангелието. Жените, чиито образи нахвърлих в тия страници, не са били някакви видни, знатни личности. Ала те са заслужили високата чест - всред многото други жени и мъже, които Христос е срещнал по пътя си - да бъдат удостоени с неговото внимание и обич, защото са криели в душите си многоценния бисер на вярата. В светлата аура на неговия живот и дело, те и до днес трептят като два образа на жива вяра. Г.
към текста >>

27. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха.
към текста >>

При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Иродиада и Саломе - нейна дъщеря Не напразно трагичният епизод за обезглавяването на Йоан Кръстителя е привлякъл творческото въображение на художници, музиканти и драматурзи. Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство".
към текста >>

В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него.
Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство".
към текста >>

Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва.
Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение? Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък. Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител. В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина.
към текста >>

Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала.
Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци. И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала. От наше, християнско гледище, това е прекалена вехтозаветна ревност, която се превръща едва ли не в ярост. Езавел се заканва на Илия, че в 24 часа ще погуби живота му и той, чието око не мигва и ръката му не трепва от избиването на толкова хора, се уплашва от тази жена, която, наистина, нито се е бояла от пророка, нито е познавала колебанията на Ахаава и неговите раздвоения.
към текста >>

28. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?
А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере?
към текста >>

" Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана".
Както и да е, но аз нямам намерение нито да утвърждавам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи. За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други реалности, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават. Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант.
към текста >>

Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години".
Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал). Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип.
към текста >>

29. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна. По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. Наистина, болестта на младата царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца. Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи.
към текста >>

Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря.
Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи. Какво можеше да направи нещастният баща? Той беше готов да пожертвува половината от царството си, би дал и царската си корона на този, който би спасил живота на неговата любима дъщеря. Идваха лекари от всичките краища на неговата страна, идваха и от най-отдалечените места на съседни царства, оттатък горещата пустиня, с мудни кервани; идваха тъмнокожи факири, мургави старици, вълшебници, жреци и гадатели, но напразно. Болестта разяждаше бавно, но сигурно младото тяло на царкинята; лицето ù всеки ден се обезобразяваше, ставаше неузнаваемо. Нямаше вече следа от първата красота, която пленяваше сърцата на много царски синове - красота, която караше народът да трепне от възхищение и възторг, когато тя минаваше горда и самоуверена на своя кон, който умело управляваше, както би могла да управлява царството на своя баща. Тогава и млади, и стари, и бедни, и богати, оставяха за миг работата си и се тълпяха по улиците, за да видят неземната хубост на младата царкиня Елмира. Наред с всичките, които се трупаха около нея, било когато излизаше сама, или със свитата си, потънала в разкош и блясък, излизаше и един млад, бедно облечен човек, със стройно тяло, широки рамене, с високо вдигната глава, правилни линии на мургавото си лице, с дълбоки и светли очи като на планински езера, които гледаха само царкинята; те не виждаха нищо друго.
към текста >>

Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло.
Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце!
към текста >>

Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна.
А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце! Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква специална надежда в дълбочината на своята душа. Всяка сутрин той пръв узнаваше за хода на нейната болест.
към текста >>

— Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря.
Саваот-Бен-Абу пръв чу това. За миг небето и земята се промениха, и без да мисли, без да сети и разбере, какво става с него, той се втурна към царския дворец, където царската стража се мъчеше да спре неговото ранно и шумно нахълтване. — Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го! — Царю, рече Бен-Абу, аз ще излекувам вашата дъщеря. Пуснете ме при нея. Царят погледна бедния младеж, който нямаше вид нито на лекар, нито на знахар или жрец, но той видя две необикновено светли очи, които горяха като две блестящи слънца. И без да го разпита, той заповяда да го заведат при болната царкиня. Когато Саваот-Бен-Абу влезе в нейната стая, потънала в разкош, злато и коприна, царкинята обърна очи към него и той я видя, видя я добре и не повярва на очите си. Пред себе си той виждаше една жена, едно неузнаваемо човешко създание, поразено от най-страшната болест, каквато съществуваше на земята.
към текста >>

Когато царят влезна при дъщеря си, тя беше изправена с устремени очи в далечината, където се губеше един скъп за нея образ.
Нейните устни мълвяха свещените слова, които Бен-Абу дълго беше чакал. Те прозвучаха като победна песен, като празничен звън, като небесен хор, който възвестяваше жадуваната и очакваната радост. Колко време продължи това? Никой не знаеше. Вечност или миг?! Когато царят влезна при дъщеря си, тя беше изправена с устремени очи в далечината, където се губеше един скъп за нея образ. Саваот-Бен-Абу се отдалечаваше все повече и повече от нея, губеше се в белината на заснежените поля, нагоре към високите върхове на непознати планини. Изчезваше за винаги. Учуден и смаян, царят я гледаше с безкрайна радост и удивление, не вярващ на очите си. Приближи се до нея, прегърна я, погледна я и ясно като слънчев ден, той видя в нейните очи толкова жизненост, колкото и скръб. Две сълзи се отрониха от тях.
към текста >>

Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една млада жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
Изчезваше за винаги. Учуден и смаян, царят я гледаше с безкрайна радост и удивление, не вярващ на очите си. Приближи се до нея, прегърна я, погледна я и ясно като слънчев ден, той видя в нейните очи толкова жизненост, колкото и скръб. Две сълзи се отрониха от тях. Те бяха горещи и едри. Тяхната топлина можеше да стопи всичкия лед по пътя на Саваот-Бен-Абу и в сърцето на една млада жена, дъщерята на Елмур, така както неговата целувка разтопи страшната ù болест.
към текста >>

30. ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители.
Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти". Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест. Дом, в който децата идват по такъв начин, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове. Той е дом, в който царува мир и хармония. И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват. Днес, при сегашното състояние на дома, това не всякога може да бъде така.
към текста >>

31. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата.
Той е по-нещастен от бедняците, които цял живот са се учили в борба с неволята, защото не притежава качеството им да устоява на всички ветрове и бури. Пропадналият богаташ прилича на изнежен организъм, който е живее затворено и анемично и който лесно рухва от пристъпите на един суров несвойствен нему живот. Не всички, обаче, пропаднали богаташи заслужават злата участ да бъдат окай-вани. За окайване и истинско съжаление са ония от тях, които не са имали златото "вътре в себе си", а са живели край златото, спечелено от друг. Когато истинският аристократ и богат човек оскуден, той не става жалък, защото е запазил златото и неговия блясък в себе си, в своята кръв, в маниера, издръжливостта и в готовността да започне и най-грубата физическа работа и да я върши с културност, с обич. Но когато вземете златото на оня, който никога не го е имал като благороден елемент и съставка на своето вътрешно аз, от оня, който е нищо, а е минавал за нещо поради външното злато, от слуга, който е бил нещо поради своя господар, от сина или дъщерята, които са били нещо поради своя баща, тогава картината е страшна и поразяваща... Златото се изпитва с огъня и ръждата. Аристократът на духа се изпитва с нищетата и неволята. Всеки може да познае бедняка-богаташ, който носи златото в своята кръв, и богатия бедняк, който временно сияе, защото е близо до златото, и върху него лежи отражението на един чужд блясък. Златото между това има и някои отрицателни въздействия: То убива вярата в собствените сили и отдалечава от живота. Хората, които живеят непрестанно в злато, не обичат да общуват с другите. Те стават суеверни и мислят, че могат да сломят всеки неприятел с блясъка му.
към текста >>

32. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При това, в тия семейства ще се раждат само по две деца - син и дъщеря.
Стане ли въпрос за баща им, те ще имат свещен образ за него. Той ще остане за тях като идеал, към който се стремят. Той ще създава постоянен импулс в живота им, постоянен стремеж. На съвременните хора това положение може да изглежда невероятно, ала то почива на един велик закон в Битието: проявеното, познатото в света е Майката; Бащата - "Отец" -остава вечно скрит. Ето защо, в бъдещето, идейното семейство, непосредствена връзка ще съществува само между майката и децата. При това, в тия семейства ще се раждат само по две деца - син и дъщеря. Те ще бъдат високо напреднали души, които ще помагат на родителите си, ще работят заедно с тях. Сегашният живот на хората е преходна фаза към съвършения живот, който постепенно настъпва. Ако и в бъдеще хората запазят днешния ред на нещата, ако и в бъдеще създават семейства като сегашните, туй ще бъде само празно губене на време. Това могат да правят и невежите. Разумните хора на бъдещата раса, обаче, се отказват да раждат деца като Каин - от които днес гъмжи света.
към текста >>

33. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители.
Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана.
към текста >>

И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство.
Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
към текста >>

Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел.
Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство. От неговите очи се струяха светлини. Бен Ир изпитваше неземна наслада и мир. Младата царкиня разказа всичко на своя баща. Царят на мензите беше мъдрец.
към текста >>

Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
Бен Ир трябваше да остане при царкинята. В тяхното лице, двете царства требваше да образуват едно могъщо и велико царство. В тоя съюз светът трябваше да познае една велика истина - истината която побеждава всичко и е непобедима. Светът трябваше да познае любовта, която спаси младата царкиня от отровата на змията - символ на изопаченото женско сърце, пленено в лъжливите пътища на човешкото и любовта, която спаси Бен Ир от страшната отрова на човешката стрела - символ на човешкия егоизъм, разраснал се в ума на мъжа. По пътя на човешкото възземане имаше една светла и блестяща диря, по нея залутаните деца на света можеха вече да тръгнат, за да намерят правите пътеки. Тази диря беше оставена от Бен Ир - син на царя на аспертите и от Хуа-Нита - дъщеря на царя на мензите.
към текста >>

34. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Още дъщерята на Карл Линей, прочутият шведски естествоизпитател от 18 век, научен основател на растителната систематика, е видяла светлината на цветовете у латинката (Tropaeolum majus).
Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов. Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията. Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията. Още дъщерята на Карл Линей, прочутият шведски естествоизпитател от 18 век, научен основател на растителната систематика, е видяла светлината на цветовете у латинката (Tropaeolum majus). Обаче пръв Райхенбах (1788-1869) доказа научно с многобройни опити, че растението не се изчерпва само с тая външна форма, която виждаме с обикновения начин на възприемане: корен, стъбло, листа, цветове и пр. Той доказа, че растението се прониква от особена светлина; установи, че растенията са светещи, т.е. изпущат тъй наречената от него „одична светлина", която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити със зукума. Зукумьт е бил толкова светъл, че от него цялата стая ставала светла и даже можели да се виждат по-големите предмети.
към текста >>

35. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри.
Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане. Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия. Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия. Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави.
Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа.
към текста >>

И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред.
Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа. Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и ограничение. За основа на живота трябва да се тури доброто.
към текста >>

Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата.
И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа. Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и ограничение. За основа на живота трябва да се тури доброто. И тогава човек всичко може да получи: може да бъде богат, учен, силен и пр... Тогава работата, която ще върши, добива смисъл.
към текста >>

37. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло.
Това не беше мълва. Ишуа Бентам не беше приказка, не беше мечта. Той съществуваше, той наистина беше дошъл с блага вест. Пребиваваше в царския дворец. Беше дошъл през оная паметна нощ, когато нещастието за първи път беше докоснала с крилото си царския дом. Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло. Очакваха края. Царкинята едва дишаше. И тъкмо в тоя час, на отчаяние и безнадеждие при фараона дойде Ишуа Бентам. – Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той. Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка.
към текста >>

– Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той.
Беше дошъл през оная паметна нощ, когато нещастието за първи път беше докоснала с крилото си царския дом. Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло. Очакваха края. Царкинята едва дишаше. И тъкмо в тоя час, на отчаяние и безнадеждие при фараона дойде Ишуа Бентам. – Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той. Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка. – Ще ти дам всичко, чужденецо, каквото поискаш, дори и короната, само върни живота на любимата ми дъщеря. – С едно условие, само едно условие. – Готов съм на всичко, чудний човече ! Ще бъдат мои отсега нататък всички ония, които твоите закони осъдят.
към текста >>

– Ще ти дам всичко, чужденецо, каквото поискаш, дори и короната, само върни живота на любимата ми дъщеря.
Очакваха края. Царкинята едва дишаше. И тъкмо в тоя час, на отчаяние и безнадеждие при фараона дойде Ишуа Бентам. – Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той. Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка. – Ще ти дам всичко, чужденецо, каквото поискаш, дори и короната, само върни живота на любимата ми дъщеря. – С едно условие, само едно условие. – Готов съм на всичко, чудний човече ! Ще бъдат мои отсега нататък всички ония, които твоите закони осъдят. Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам. – Вземи ги!
към текста >>

Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря.
– С едно условие, само едно условие. – Готов съм на всичко, чудний човече ! Ще бъдат мои отсега нататък всички ония, които твоите закони осъдят. Ще ги пуснете при мен, след като ги накажете, аз ще ги лекувам. – Вземи ги! Аз ти ги давам, нека бъдат твои доживотни роби, нека ти служат, но върни живота на моята дъщеря. – Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки.
към текста >>

В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря.
Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало. Той виждаше, че неговата дъщеря беше спасена. И в своята дълбока и голяма радост той не виждаше и не знаеше, какво ставаше в другата зала, където Ишуа Бентам приемаше нещастните поданици на Зинабий. Ишуа Бентам, който имаше великото знание на една велика страна.
към текста >>

Той виждаше, че неговата дъщеря беше спасена.
Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало. Той виждаше, че неговата дъщеря беше спасена. И в своята дълбока и голяма радост той не виждаше и не знаеше, какво ставаше в другата зала, където Ишуа Бентам приемаше нещастните поданици на Зинабий. Ишуа Бентам, който имаше великото знание на една велика страна. Ишуа Бентам, който идеше от царството на светлината, притежаваше мощна сила да лекува всичките болни и недъзи на тялото и душата. Ишуа Бентам обладаваше божествена сила и възвръщаше похабения живот. Ишуа Бентам лекуваше сега поданиците на Зинобий-Ра.
към текста >>

– Може би от този час, откогато Бентам излекува първия болен, моята дъщеря – Земру-за.
– Чакат Бентам, Ваше Величество. – Но как, това е целият ми народ. – Народът е готов да тръгне след Бентам, стига той да пожелае това. – Но тогава ние сме в голяма опасност! – Опасността ни грози отдавна, Велики Господарю. – Може би от този час, откогато Бентам излекува първия болен, моята дъщеря – Земру-за. – Точно така, Велики Господарю! Ние сме безсилни както са. безсилни снеговете, когато настъпи пролетта. – Ти забравяш, че ние имаме воини, с които храбро ще се сражаваме в нужда. – Нека само да опита Господарят ми, да опълчи народа си срещу Ишуа Бентам.
към текста >>

– Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря, младата царкиня Земру-За.
– Позволете ми да кажа нещо. – Кажи, Земру-За. – Царю, – развълнувано рече тя и в нейния глас се чуваше гласът на целия народ. – Вашия живот висял ли е някога на косъм? – Не, рече той. – Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря, младата царкиня Земру-За. Заклевам ви се в това. Фараонът Зинобий-Ра гледаше изумен. Кръвта му беше замръзнала в жилите, някой сякаш го нарани с меч, неговото сърце спря своя ход. Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си. Притекоха се царедворците и дадоха първа помощ.
към текста >>

Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си.
– Не, рече той. – Тогава Вие не знаете, кой е Ишуа Бентам, но аз го познавам, и ако Вие заповядате днес да убият Ишуа Бентам и неговите хора, да знаете, че първата жертва ще бъде Вашата дъщеря, младата царкиня Земру-За. Заклевам ви се в това. Фараонът Зинобий-Ра гледаше изумен. Кръвта му беше замръзнала в жилите, някой сякаш го нарани с меч, неговото сърце спря своя ход. Уплахата беше страшна, светкавична като отрова и той падна безжизнено в ръцете на дъщеря си. Притекоха се царедворците и дадоха първа помощ. Когато след няколко мига принцесата се наведе над него той едва чуто рече: „Искам да видя Ишуа Бентам! " А той чакаше, защото знаеше, какво ще стане. Той влезе веднага при фараона. Новият ден настъпи победоносно, слънцето нахлу в царската стая.
към текста >>

38. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

— Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна.
към текста >>

39. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.
към текста >>

Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности.
към текста >>

От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях.
Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност. Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти. Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
към текста >>

Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти. Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
към текста >>

40. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те са даровете, с които небето дарява любимата си дъщеря земята.
Боян Боев КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ Днес е зимен ден. В тоя момент хиляди снежинки тихо падат от небесната вис и покриват майката земя. Те са даровете, с които небето дарява любимата си дъщеря земята. И колко са красиви тия кристални звездички, построени по най-чудна архитектура и със съвършена симетрия. Колко е щедро небето със своите безбройни дарове към земята! Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в природата. Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря.
С розова усмивка на малко дете тя гледаше слънцето и радостно поклащаше новата си дрешка, изтъкана от пурпур и роса. Изпитах тогава и радост, и тъга... Пролет, пролет, какво си ти, откъде идеш и къде си ти сега? И ти като Любовта идеш тайно и пак тайно си отиваш. Аз тръгвам по твоите чудни стъпки, търся те и мисля за тебе. Където и да погледна, виждам твоята вълшебна следа. Ябълката, до вчера с голи клони, сега е с премяна на царска дъщеря. Пчели бръмчат и събират сладкия нектар от цветовете. В разлистения лес радостно пеят птички. Навсякъде се говори за тебе. За тебе всичко пее и слави слънцето, което щедро облива земята със светлина. Вървях по твоите следи.
към текста >>

42. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи.
Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год. било родено едно момиче Шанти Деви. Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи. Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год. и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри.
към текста >>

43. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Божествената наука предвещава явяването на шестата раса. Понеже тая дъщеря е от високо произхождение, стават големи приготовления за посрещането й: местения, размествания, разрушения и съграждане в народите и между народите. Става и една вътрешна промяна в човешката душа. Онова, което по-рано е имало смисъл в човека, сега е изгубило своя смисъл. Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения.
към текста >>

44. ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като се преместил в друг американски университет, той се влюбил в дъщерята на ректора на университета.
Вие искате да ви обичат хората. Това, което искате от другите, направете го. Има закон: каквото отношение имате към любовта на никого, такова отношение ще имат други към вашата любов. Ще ви кажа един пример: в един американски студент се влюбила една студентка. Той я отблъснал рязко, грубо. Като се преместил в друг американски университет, той се влюбил в дъщерята на ректора на университета. И тя го отблъснала по същия рязък начин. При Божествената любов вие се радвате на всичко. Трябва да дойдем до оная любов, която не покваря. Животът е смяна на скръб и радост. Тая смяна ще продължава, докато човек влезе в Мировата любов.
към текста >>

45. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само като ти върна възлюбления, заплатата ще бъде достойна за Хуани-Ом, за дъщерята на Великия император на Небесната империя.
Побързай I Царедворецът изчезна. Хуани-Ом каза на себе си с твърд и дивен глас: — Царкините могат да живеят и с друго. Техните сърца трябва да бъдат светли и топли и да се подчиняват на великия за-кон. О-Хен, от теб аз научих това. Дължа ти много. Само като ти върна възлюбления, заплатата ще бъде достойна за Хуани-Ом, за дъщерята на Великия император на Небесната империя.
към текста >>

46. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет.
Камила не бе му умирала в пътя, нито бе загубвал следи с керваните си, нито разбойници го бяха нападали. Той не бе виждал робите си да умират под острието на вражески ханджар. Аз бях служител в неговия дом, синко и познавах сърцето му по-добре от всеки друг. Веднъж Селим седеше както винаги строг и мълчалив под сянката на едно дърво и гледаше към Нефуд. Аз бях наблизо. При нас се приближи Адем, най-старият човек в селището, когото всички почитаха и като поздрави, заприказва загрижено: — Селиме господарю, видях дъщеря ти Зиннет. Ходеше сама по пътеката. Не ми хареса момичето. Очите му загасват и младостта му залязва без време. Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю.
към текста >>

Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана.
Аз познавам пустинята господарю, помагах им, учех ги, как да събират вода от росата и понякога в нощите, когато не спяха, казвах им по нещичко от това, което учи светият Алкоран. Ще се обърне коравото им сърце — мислех си. Може да се събуди у тях милостта. Нали във всяко сърце има искрица от Неговата обич? Ето сега Всемогъщият ми подари най-голямото съкровище да ти спася живота, за да се радва Зиннет. Сега ще те оставя, господарю, а ти не казвай нищо на дъщеря си, нека да се не дращи зарастващата рана. — Ти си най-достойният за нея — почти изплакал Селим. Побързай, синко. Пада нощ, а ние трябва по-скоро да зарадваме едно сърце, което е скъпо и на двама ни. Прегърнали се развълнувани Селим и другоземецът, който станал най-близкият човек тогава, когато нямало селище, нито храмове, нито хора, а само пустинята и обичта сръд нея. Слънцето залязвало.
към текста >>

47. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа.
Нашата мисъл е да се занимаем с най-съществения въпрос – с въпроса за възкресението. Възможно ли е то и може ли да се обясни по научен начин? В стария завет никъде не се разправя за възкресение, освен че възкресение на мъртвите ще има в дните на Месията, в края на века, когато ще се завърши човешката ера. Там, обаче, се предават няколко случаи не на възкресение, но на телесно заминаване направо на другия свят, на небето – на възнесение (Енох, пророк Илия). Има още няколко случаи на възкресение с помощта на пророците или на допиране на мъртъв до костите на пророк-светия (случаите с оживеното дете от пророк Елисей и оживелият мъртвец, паднал до костите на пророк Елисей). В новия завет два подобни случаи имаме с възкресението на Лазара и дъщерята на Яира от Христа. Случай като възкресението на Исуса в Новия завет и в книгите на Библията въобще, не е известен. В този случай има нещо предначертано, той е предсказан от пророците и потвърден приживе от самия Христос. Затова в него е намесен пръста Божий – присъствието на ангела при самото възкръсване, при повторното телесно оживяване на Исуса свидетелствува за това. В древните окултни школи, смъртта и възкресението са били една действителност, един път, едно от най-висшите посвещения на ученика за да достигне съвършенство. Всеки ученик в своя път е минавал през смъртта, за да я надвие с силите на своята душа и да възкръсне в своя телесен живот – да продължи работата си на земята, вече не като обикновен човек, но като съработник на висшите творчески сили, на доброто и Любовта.
към текста >>

48. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря.
Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва. С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете. С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег. С вяра и сама Сарра прие сили да зачене, като беше преминала възрастта. С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря. С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете. Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно. Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването.
към текста >>

49. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Необикновена връзка между майка и дъщеря Ето какво разправя X.: Това беше към края на 1937. г.
Навсякъде я търсих, но безуспешно. Легнах много неспокойна. На сън ми се яви мъж ми и ми каза много ясно, като на яве: "В подвързаната книга, дето са моите книжа, ще намериш разписката, която търсиш. Ще я намериш между подвързията и хартията, с която е обвита книгата". Веднага станах, отидох и намерих там разписката. Необикновена връзка между майка и дъщеря Ето какво разправя X.: Това беше към края на 1937. г. Живеех в София, а майка ми в гр. К. Една нощ чух гласа на майка си. Тя ме викаше по име. Погледнах, колко е часът: беше три. После научих следните подробности: Майка ми била болна.
към текста >>

50. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му.
Върху нея беше написана историята на ония същества, които живееха в най-чисти и възвишени сватове, където греховете и престъпленията на хората бяха непознати и неразбрани. Освен това по нея беше написано всичко онова, което очаква ония, които вървят по пътя на съвършенството и следват пътя на небесния жител. Върху тази дреха беше написан най-свещения привет на ония, които милееха своите по-малки братя, които един ден ще бъдат въведени в страната на светлината. Този небесен жител се казваше Азраил. Азраил слезе на земята по време, когато царуваше могъщият владетел Бентам Хайвег. И чудно, тъкмо по това време великият Бентам имά странната идея да направи на своята единствена дъщеря, Мелита, най-чудна и най-блестяща дреха, единствена по своята замисъл в царството му. Всяка гънка на тази дреха трябваше да бъде жива и говореща брънка на човешкия живот. По нея, ония, които можеха да четат, трябваше да разчитат историята на човешките престъпления и грехове, на човешките страдания, на човешките падания по неговия незнаен и труден път. Откъде се взе желанието у царя да облаче единственото си дете в тази дреха? Какво целеше той? Или това беше желание на неговите учители?
към текста >>

И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря.
Мелита, чиста като зората и хубава като блестящото око на деня, трябваше да покаже на някого тая тъмна и мрачна история. Такава е била царската повеля. Азраил се спря в царсгвото на Бентам Хайвег. Той намери престолния град и царския дворец. Несмущаван от никого, той влезе в царските градини. И първия човек, когото срещна там, беше Мелита, царската дъщеря. Той се приближи до нея и според приетите обичаи на страната той й отдаде своята почит. Мелита го видя и като никога тя се изненада. Такъв човек дотогава не беше срещала. Приближи се и го погледна със своите лъчезарни и светли очи на млада девойка. И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна!
към текста >>

51. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола.
След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам". На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до вода. В това време братът на госпожа Грийн живеел в Австралия. Една от неговитее дъщери се е удавила в същия ден (10. януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж. Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала.
към текста >>

Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости.
Рише е направил на 3. март 1925 год. в присъствието на Даниел Бертело, на генер. Ферие, членове на Академията на науките, на неговия син д-р Шарл Рише, на д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости. „В първата част на опита Бертело и госпожа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато те пишеха, Кан остава в салона с нас и участвува активно в нашия разговор. Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и госпожа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си.
към текста >>

52. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана.
— постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год.
към текста >>

53. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати.
Съобщение по необикновен начин Г-жа К. Ст. Р. разказва: — Покойният ми мъж беше поръчител на едно лице за една полица. Мъж ми беше изплатил по-голямата й част. Оставаха за плащане само 12,000 лева. Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати. Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех.
към текста >>

След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата.
Мъж ми беше изплатил по-голямата й част. Оставаха за плащане само 12,000 лева. Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати. Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех. Запита и други, обаче и те не знаеха името на банката. През същата нощ й се явява зет ми — нейният мъж — и й казва: — Не знаеш, на коя банка се дължи полицата. И й съобщава името на банката.
към текста >>

54. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича сина си по трети начин.
Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва любовта. Разнообразна е любовта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича сина си по трети начин. Любовта не се описва с думи. Колкото да говориш на глухия за любов, нищо няма да разбере. Любовта иска дела, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те пита какво нещо е обич. - Гори ми сърцето от любов.
към текста >>

Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си.
По това се познава присъствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си, слугата пък изгубил любовта на господаря си и т.н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен. Всеки се пита къде отиде любовта, защо го изостави.
към текста >>

55. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Майка сте - имате една непослушна дъщеря.
Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи,стисне си главата - отчая се. Не стискай главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте, какво ще ви се каже да направите в дадения случай. Все ще получите един отговор. Майка сте - имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това-онова, но се обърнете към своето разумно сърце и го попитайте,какво да правите. Може да минат ден, два, три, четири - ще дойде най-добрият отговор, какво трябва да направите. Учител си, слуга си някъде, ученик си, каквото и положение да заемаш, не бързай. Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват - около 250 - 300 души офицери били осъдени от болшевиците на смъртно наказание. Отиват при един от тях.
към текста >>

56. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си.
Помнете: Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и, каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие; ако пък е хроники- рала нещо, което не ви препоръчва, причината за това сте пак вие. Тя отбелязва фактите, както са, нито ги увеличава, нито намалява, и от тях вади своите заключения. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Една млада египтянка, на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя била умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш? Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се оженя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна.
към текста >>

Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях.
Да любиш човечеството,значи, да познаваш всички хора. Обаче, само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните погрешки. Така ли е всъщност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член от това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи, твърдението, че обичаш всички хора, не е право, не отговаря на истината. - Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога. Любовта към Бога води към познаване на ближния и на самия себе си.
към текста >>

57. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др.
В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела. Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр.
към текста >>

58. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИН КАМБУРОВ 1902-1990 Роден е в Стара Загора. Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят.
към текста >>

Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети.
Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост. Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно. Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г. В братския салон в Бургас: - Имаш ли любима песен? - Аз обичам всички свои песни. Те всички са ми еднакво хубави.
към текста >>

59. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя.
Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
към текста >>

“Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си! ” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков * Всяка сутрин П.
към текста >>

60. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя.
Тя донесе една метална кутийка, отвори я и ми подаде да прочета какво й е написал Учителя: „Моят мир да бъде с вас“. Само това. Тя е пазила писмото като ценност. Тя и мъжът й следваха антропософията на Щайнер. Говорихме за моето положение, че нямам къде да работя и да живея по-спокойно. Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя. Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна. Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа.
към текста >>

Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка.
Само това. Тя е пазила писмото като ценност. Тя и мъжът й следваха антропософията на Щайнер. Говорихме за моето положение, че нямам къде да работя и да живея по-спокойно. Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя. Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна. Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа. Нали бях ви казал, че съдбата ме принуди да пътувам в първа класа, а аз исках товарен параход.
към текста >>

Там, където беше работилничката - бившия курник, съпругът на дъщерята на Магдалена, който се препоръчваше за много духовен, ми каза следното: - Ти с твоите особени идеи, няма да успееш в Аржентина!
Жилището на художника През това време започнах да произвеждам ръчно запазените марки - изрязани ръчно, които се поставят на вратите на хладилниците. Печелех 15 пъти повече от това, което ми плащаха във фабриката. Купих първата машина - бормашина и положението ми се подобри. Но, започна да се проявява завистта. Било е за мое добро! Там, където беше работилничката - бившия курник, съпругът на дъщерята на Магдалена, който се препоръчваше за много духовен, ми каза следното: - Ти с твоите особени идеи, няма да успееш в Аржентина! Продай инструментите си и си върви! - Аз му отговорих: Не само че няма да ги продам, но ще ги увелича тройно и ще тържествувам. Преместих се. Свързах се с нови хора и те ми казаха, че един приятел има гараж, сега свободен, досега го е давал под наем. Веднага отидох да го видя и взех под наем гаража, като го ремонтирах.
към текста >>

61. Мисията на изкуството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато се установих в Аржентина продължих да общувам с тях чрез писма - с Невена, с Боян, с Бертоли и дъщеря му Анина, с Методи, с Ярмила и с Атанас Славов.
ОБЩУВАНЕ ПРЕЗ ПРОСТРАНСТВОТО Г.Куртев: "Преди да напусна България връзките ми бяха най-вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови. Когато се установих в Аржентина продължих да общувам с тях чрез писма - с Невена, с Боян, с Бертоли и дъщеря му Анина, с Методи, с Ярмила и с Атанас Славов. Пишех и на Борис, но не открито, понеже му бяха забранили да се свързва с чужбина.За да не правя зло на братята в България, аз не пишех много писма. Така ми бяха препоръчали..." РЕДОВЕ ОТ ПИСМАТА НА... Д-р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ Мили и обични с. Аида и бр. Георги, Много се зарадвах, че сте влезли във връзка с бр. Бертоли и Анина.
към текста >>

62. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Култът на едната царска дъщеря ще видите изложен в храмовете на всички религии по света.
Едната изразявала любовта си към него като носила навсекъде портрета му, по цял ден го целувала и му направила параклис за да му служат хората. Другата взела Книгата на Живота, която написал царския син и, от любов към него, се заела с изучването й, като се стараела да прилага всички нейни принципи. Започва да посещава болни, да помага на страдащи. Така тя проверявала всичко писано в тази книга и още повече обиквала царския син; защото виждала добрите резултати на неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култът на едната царска дъщеря ще видите изложен в храмовете на всички религии по света. Другият култ се среща дълбоко заседнал в сърцата на някои хора, които прилагат принципите от Великата Книга на живота, често даже без да знаят, че служат на някакъв култ. Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо. по Д. За радостта от жертвата Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават.
към текста >>

63. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света.
Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света.
към текста >>

Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща.
изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа. Защото тогава и само тогава ще зацари мир и любов по цялата земя.
към текста >>

64. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище.
Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин. Там умрялo момиченцето му Марийка на 8 годишна възраст, а във Видин му се добило друго — сегашната Райна. Родителите са в недоумение, защото това дете не знае нито че са живели по-рано в Русе, нито пък е било там. През ваканцията обаче, бащата се съгласява да замине на разходка в Русе, като вземе със себе си и Райна.
към текста >>

65. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин работи и Яков на вуйча си Лава-на цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята Лаванова.
И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между които има любов, и аз ще ви дам този план на готово. В противен случай, вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и аз, за да го начертая". Можеш ли да се трудиш и работиш заедно с враговете си за тяхно и твое благо? — Не. За да не изгубиш времето си и да вземеш активно участие в колективния живот за своето повдигане и за повдигането на другите, ти можеш да сториш това само с братята и със сестрите си, съмишленици на тази идея. По този начин работи и Яков на вуйча си Лава-на цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята Лаванова. Трябва ли да се трудим за тия, които искат да ни държат в робство? Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия, които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи израилския народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона. Днес ние виждаме какво прави Учителя с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли той и между ония, които не могат да се търпят, Любовта като основа на техния живот?
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й.
В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота. Този процес, както казах, е към своя край, и по нататък в това направление не може да се отиде.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота.
Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята.
точно в момента когато привършвах приемните изпити на училището, аз чух на вратата същите тия удари, които бях чул на сън, отворих и видех същия посетител и неговите две деца! Останалото последва: ний имахме същия разговор, какъвто бе тоя през време на съня. Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята. Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните мечти и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни. Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Беше се изминал цял месец без инциденти или някакви особени случаи, когато една сутрин майка ми се затичала при моя свако и му казала това: „Моля те, пиши веднага на сестра ми, като я питаш за моята дъщеря, защото съм обзета от смъртно безпокойство!
Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион. Последният е събрал, проучил и систематизирал хиляди подобни случаи, които са изложени в редица съчинения. „Аз бях на 7 години, когато моята майка, която никога до тогава не беше се съгласявала да се отдалеча от нея, отстъпи най-после пред настояванията на една от моите лели и ме пусна да отида с нея в провинцията, след хиляди предупреждения и съвети. „Беше се изминал цял месец без инциденти или някакви особени случаи, когато една сутрин майка ми се затичала при моя свако и му казала това: „Моля те, пиши веднага на сестра ми, като я питаш за моята дъщеря, защото съм обзета от смъртно безпокойство! Тази нощ аз я видях на сън обляна с кръв и простряна безжизнена на един път. Сигурно й се е случило някакво нещастие, аз предчувствам това. А ти знаеш че в тия неща аз не се лъжа никога. „Моя свако се усмихнал и казал, че неговата жена е достатъчно благоразумна, за да не ме изложи на каквато и да било опасност. На другия ден, обаче,той получил писмо, писано вечерта, в което неговата жена му описва нещастието, което ме сполетя, като му забранява да каже това на майка ми.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ваклуша, ти си по красива и от слънчовата дъщеря!
— Ти се, стресна, белки и уплаши. Но небой се! Аз желая от сега нататък да сме наши. Като те видях насреща, стори ми се, че потънах във вода гореща. Разтопих се, премаля сърцето ми от умиление. Ваклуша, ти си по красива и от слънчовата дъщеря! За тебе и за твойта хубост ето, аз от тоя час се отказвам от да ям месо. Ела ми за другарка1 Два-мина ние ще си ходим из гората, ще пасем на Царев връх тревица, ще пием от Царска-Бистрица водица. — Ама сериозно ли говориш, Вълчо, че от днес ти няма да ядеш месо? запитала го овцата. — Разбира се, че сериозно.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му.
Роберт разказа своята история. Преди осемнадесет години той живеел в Лондон, гдето неговия баща бил пивовар. Той се залюбил с момичето, което служело при тях. Баща му се възпротивил и затова той избягал с любимата си в Австралия, след като се венчали. Тук той се задълбочил в пущинаците, гдето очистил място за една малка ферма и съградил една малка колиба до един поток, точно както било описано от малкото момиченце. Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря.
Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син. Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат.
към текста >>

Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията.
“ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син. Сънят на майката Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина.
към текста >>

— Питайте жена ми. дъщеря.
— Това е било по внушение от първия сън ... — Допускам, а на третата нощ ... — Искате да кажете пак същия? — Да г; началник. — Казано без шега. — Как мога с вас, тук, през служебно време? — Честна дума! — Питайте жена ми. дъщеря. ми ... — Както и да е. Слава Богу, до сега обир не е имало. — Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща. Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка. — Добре, г. началник.
към текста >>

74. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите.
Този е начина, по който вие можете да помогнете на всички онези ваши близки, у които се зараждат лоши. помисли и желания — значи, на всека отрицателна или лоша мисъл, поставете една добра, контра-мисъл. Закона е следния: Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. И ако ти си свързан с човек, който не живее добре, ти може да платиш с живота си. Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката.
Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари. Сега на земята всички сме слуги — ако служим на тъмните сили, ние ще имаме отношение на слуги и роби, ако служим на светлите духове, ще имаме отношения като синове. И слугата и синът работят, само че синът работи без пари, и всичко, което има бащата, е за негово благо, а слугата работи с пари, и не разполага с благата на господаря си. В света на светлината нещата започват зле, и свършват добре; в света на тъмнината, най-първо започват добре, и свършват зле; а в Божествения свят нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е божествена.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си.
Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр. — това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества. Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си.
към текста >>

След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята.
Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои. Ще кажете, че не разбирате тези работи. Не се смущавайте от онова, което днес не разбирате, ще дойде ден, ще го разберете. Запример, често говорим за слънцето, но за слънцето съвременните хора знаят много малко. Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жена ми бе отишла тази вечер на опера с дъщеря ми Луиза.
Аз имах този ден за пръв път от двадесет години в моята лаборатория на булевард Брюн, експеримент със змиорки(две змиорки) за да им взема кръв. Бях ги поставил в неподвижно състояние на една маса. Белият им седефен корем ми бе направил впечатление. Естествено, аз не бях говорил никому за този експеримент. Б. Бях у дома, в библиотеката си, една вечер през зимата на 1899 год. Жена ми бе отишла тази вечер на опера с дъщеря ми Луиза. Внезапно към 22 и половина часа, аз си представих за пръв път в живото си и без да има и най-малката следа от дим в стаята, че в операта има пожар. Убеждението ми бе тъй силно, че аз написах на едно парче хартия: огън! огън! След няколко минути, смятайки, че това не е достатъчно, аз написах „Att! “ (т. е.
към текста >>

Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар.
Убеждението ми бе тъй силно, че аз написах на едно парче хартия: огън! огън! След няколко минути, смятайки, че това не е достатъчно, аз написах „Att! “ (т. е. attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята работа. Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар. Те бяха извънредно зачудени. „Не, отговори жена ми, пожар нямаше, но имаше опасност от пожар. И ний се много изплашихме. По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“ Но това не единствения елемент на тази криптестезия. В момента, когато аз пишех върху една хартия: Огън!
към текста >>

По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“ Но това не единствения елемент на тази криптестезия.
attention — внимание), След това аз се заех отново, без никакво друго безпокойство, с моята работа. Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар. Те бяха извънредно зачудени. „Не, отговори жена ми, пожар нямаше, но имаше опасност от пожар. И ний се много изплашихме. По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“ Но това не единствения елемент на тази криптестезия. В момента, когато аз пишех върху една хартия: Огън! Огън! Внимание! Моята сестра, г-жа Л. Шарл Вюло, чийто апартамент на същия етаж бе отделен само с една врата, помислила, че при мене има пожар.
към текста >>

Това е най точния израз, който аз мога да намеря за да определя твърде неясното чувство, което моята сестра и ез сме имали едновременно тогава, когато на 1 километър от нас, в операта, гдето се намираха жена ми и дъщеря ми, действително е имало опасност от пожар. В.
Внимание! Моята сестра, г-жа Л. Шарл Вюло, чийто апартамент на същия етаж бе отделен само с една врата, помислила, че при мене има пожар. Тя дошла до вратата, която съединява двата апартамента и в момента, когато щяла да я отваря, разбирайки, че страха й е неоснователен тя се спряла, казвайки си: „Не! няма да отида сега да смущавам брата си заради една такава глупост.“ Така, в един и същ момент моята сестра и аз сме имали впечатлението за пожар. Това е най точния израз, който аз мога да намеря за да определя твърде неясното чувство, което моята сестра и ез сме имали едновременно тогава, когато на 1 километър от нас, в операта, гдето се намираха жена ми и дъщеря ми, действително е имало опасност от пожар. В. Към 8 часа сутринта в 1907 година, аз бях дълбоко заспал. Сънувах че бях с г-жа Шарко (защо именно г-жа Шарко, която аз съвсем не познавах, с която не бях говорил и която не бях дори виждал?) Ний бяхме наедно в един автомобил движещ се по един булевард. Г-жа Шарко караше автомобила но той вървеше с такава скорост, че аз се страхувах от нещастие. И нещастието се случи и ме събуди. В същност, това бе само раздавача, който ми носеше препоръчано писмо.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая.
Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости.
Посочвайки дясната ръка на генерала, той казал: „Хипотезата на Вагенер“ (вместо Вегенер). Посочвайки лявата му ръка, той казал: „Здравето е най-ценното богатство“ (точно). Генералът твърди, че за него опитът е напълно категоричен и че никакво фокусничество не може да разкрие на Кан съдържанието на двата листа, намиращи се в ръцете му. Друг опит бе направен у мене, след неколко дни, на 3 март, в присъствието на Даниел Бертело, на генерал Феррие, на моя син Д р Шарл Рише, на Д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости. В първата част на опита Бертело и г-жа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато ти пишеха, Кан остава в салона с нас и участва активно в нашия разговор. Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и г-жа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен.
И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен. — Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си.
към текста >>

дъщеря ви ?
Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен. — Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си. — Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите. — Да.
към текста >>

— Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си.
Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен. — Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си. — Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите. — Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема. — Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно. —- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг.
към текста >>

— Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите.
— Как. дъщеря ви ? Нима Елизабета не е тук ? — почти в един глас попитахме ние, а аз допълних, че ми се струва, какво вчера я видях на улицата отдалеч. — Да, Елизабета е тук, но голямата ми дъщеря Биси, е там, в Германия, с мъжа си. — Но това е невъзможно, вие сте толкова млада, как може да имате женена дъщеря, обади се една от дамите. — Да. имам, само че не съм я родила аз, нейната майка от невидимия свят ми каза да я взема. — Но как може това нещо, извикахме едновременно почти всички, това е много чудно. —- И чудно и обикновено, усмихна се мадам Хедвиг. — Но моля, обърнах се аз, то е толкова странно, казвате от невидимия свят ви са казали, но как може това?
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога.
още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот. Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината. Истината представя единственият син на Бога, роден преди самата вечност. Това разбирам аз под семейство. Мъдростта и истината са съединени в едно и се проявяват хармонично.
към текста >>

Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината.
Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината. Истината представя единственият син на Бога, роден преди самата вечност. Това разбирам аз под семейство. Мъдростта и истината са съединени в едно и се проявяват хармонично. А такова семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остава от него само кости и надгробни плочи, не е никакво семейство — животните не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив.
Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка. Погрешката не е в това, че се е оженил, но е в кривия избор. и в това, че не навреме се е оженил.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище.
По този случай бяха поканени мнозина видни учени от целия свят. Бяха държани много реферати по научни и философски въпроси, в които изпъкнаха ясно новите възгледи на учените, отбелязващи решителния преход от механическото и материалистическото разбиране в науката, към спиритуалистическото. Загадъчен случай Френските и други чужди вестници пишат за особения случай, който сега занимава специалистите лекари във Франция. Деветнадесет годишната Марсела Копиер, от Льо Ниеп, която още през 1931 г. изгубила паметта си, сега говори цели фрази и думи на езици, за които по-рано не е имала никакво понятие. Марсела е дъщеря на градинар и е свършила само първоначално училище. През м. март 1931 г. когато била на 14 години, намерили я вечерно време наблизо до бащината й зеленчукова градина, в пълно безсъзнание. Никой не можал да научи по кея причина е изгубила съзнанието си. Същевременно тя изгубила и паметта си и състоянието й не се подобрило.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си.
За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите. Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят.
Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят. Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си.
към текста >>

Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти.
Според някои теории, камъните представят спящи духове. Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят.
към текста >>

Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни.
Това прилича като в приказките от „Хиляда и една нощ“. В една от тях се разправя как една царска дъщеря превръщала в камъни всички царски синове, които отивали при нея да я видят. Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си.
към текста >>

отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора.
Тя казвала три пъти: на камък да станеш, и царските синове се превръщали. Последен отишъл най-умният царски син със своя кон. Предварително той бил казал на коня си, че когато той извика царската дъщеря за да я види, той да изцвили три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите с които превръщала царските синове в камъни. Царският син веднага я задигнал на коня си. отишъл към превърнатите в камъни царски синове и казал: ставайте, царски синове, да видите царската дъщеря и всички са превърнали отново на хора. Конят символизира човешкият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, правилно да говори, правилно да мисли и да чувства, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. И вие трябва да говорите не голата истина, както казват някой, а облечената с бели дрехи истина.
към текста >>

И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря.
И така е било от детинство, от както се е запомнила. Още като съвсем малка, тя чуваше и себе си постоянно един глас, който й говореше и казваше какво да прани. И този глас я пращаше при майка й преди тя още да я е повикала, караше я да прави това, което трябваше, преди още да й са казали близките й. И майката с радост и свито сърце констатираше необикновеността на това дете, което тъй много се различаваше от другите й три деца. И когато детето й заговаряше за гласа, който чува, за красивите картини, които вижда, за светлите същества, които му се усмихват, майката, тревожна, го милваше и молеше никому да не казва, защото ще я помислят за луда. И тя истински се безпокоеше за нормалността на малката си дъщеря. И колкото момичето порастваше, толкова гласът, който говореше, ставаше все по тих, но затова пък тя го чуваше и разбираше много по-ясно. Но заедно с това, тя ставаше, по-затворена и скриваше дълбоко всичко в себе си, защото винаги, когато имаше доверчивостта де каже някому нещо, я гледаха с широко изумени очи, и я съветваха да отиде при лекар . . . И когато тя порасна, околните й искаха с развлечения и веселия да я избавят от този незнаен глас, да я избавят от ненормалността й. Затова я водеха на театър, концерт, забави .
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са?
а другите да останат за други времена. За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат деца. Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате. Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия. Ще ви дам едно правило, което приложете тогава, когато никакви философии, когато никой не може да ви помогне: Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живо та, е добро. Благодарете на Господа и кажете: Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам. Благодари му за всичко, и остани в душата си с идеята, че Онзи, който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка.
към текста >>

Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате.
За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат деца. Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате. Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия. Ще ви дам едно правило, което приложете тогава, когато никакви философии, когато никой не може да ви помогне: Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живо та, е добро. Благодарете на Господа и кажете: Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам. Благодари му за всичко, и остани в душата си с идеята, че Онзи, който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В него няма никаква несправедливости.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си.
За пръв път това момиче проявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо. Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено.
към текста >>

Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада.
Майка й проучвала условията за настаняване на детето си в един пансион. Когато отговорът стигнал, Берта случайно била там наблизо и когато майка й прочела писмото. Берта също прегледала това писмо. Но тя веднага казала: „Жалко, че този човек е гърбав и заеква“. Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче, когато дъщеря й по-късно отишло в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й.
Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност. И с Христовия импулс най-първо човек трябваше да се оформи преди всичко като индивидуалност, стабилизирана в; себе си, която да може да приеме новия импулс. Защото новия импулс, който донесе Христос, беше импулса на любовта.
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години.
Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син.
Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете. Сега ще ви приведа един разказ — пример за Божествения Промисъл, който можете да вземете като предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите. „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали.“ На един от съборите присъствали два големи орли, наречени „рока“, единият от тях казал: „Аз мога да разваля онова, що Господ е направил.“ Царят казал: „Много добре, докажи това фактически,“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пък за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров?
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сърцето е голямата дъщеря на Бога.
Знанието е потребно, като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение.
към текста >>

Жената — като дъщеря на Бога.
Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си. По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни. Въпросът в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или Да се проявим ли като Синове Божии или не? Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле, Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Сега Господ е дошъл и поглежда на вас. Той намира, че във вас има един червей, който суши. Вие питате: „Не е ли достатъчна само вярата, която имаме?
към текста >>

И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители.
Той е резултат на един алхимически процес, който се извършва в него — той духовно се прероди. Разбрали ли са българските държавници и българските възпитатели секрета за този алхимически процес, за да поведат българския наред и по-специално — българската младеж, в пътя на духовния възход? За голямо съжаление, но трябва да го кажем: една голяма част от българската младеж тъне в блатото на порока. На мене, като бях преди години прокурор при един окръжен съд в България, един от околийските управители в района на съда ми разправи, че той като бивш началник на участък в София, разкрил един своднически дом в центъра на София, който бил обзаведен от една вдовица, която за целта била наела един голям, луксозно мебелиран от нея апартамент. Тя имала портретите на дванадесет красавици — все ученички от VI, VII и VIII клас на гимназията. И забележителното било, че ни една от тези ученички не била дъщеря на бедни родители. Всеки клиент на тази сводница предварително по портретите си избирал своята любимка и на уговореното време тя е бивало в неговите обятия. Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ.
Всеки ден трябва да бляскат в ума и сърцето ви по една светла мисъл и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към духа. Вашите баща и майка — духът и душата и вашите син и дъщеря — умът и сърцето и най-после вие, човекът, ще се съедините в една фамилия между които ще се прояви Господ. Бог присъства в онзи човек само, в когото умът, сърцето, духът и душата са пробудени. Всички ония, които имат непокварен ум и непокварено сърце са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Като се върнете дома си, вие трябва да се очистите. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, щом им простите, вие сте се очистили.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи.
След лутане и търсене, стъпките ми стихнаха при вратите на Учителя, Попитах Го: — „Как да живея? “ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи.
Те жадуват за това, което ще оплоди душата им и ума им, а не се страхуват от него. Те протягат ръце към хляба на живота, а не го отблъскват. Те чакат! . . . С. К. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя.
към текста >>

Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая.
. . . С. К. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя. Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка.
към текста >>

Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя.
Превъплъщението Историята на дъщерята на Ранг Бахадур направила голям шум в Делхи. Идеята за превъплъщението, е много фамилиарна в Индия и хората я носят, тъй да се каже, в главата си, още от рождение. Но там, както и тук много са жадни за материални доказателства, дори и за случаи за които са напълно сигурни. Много хора отишли да видят г н Бахадур и дъщеря му, за да се уверят в истинността на случая. Ония които, са решили да не вярват, не смятат за абсолютно доказателство, даже и факти установени от опита. Но, ония, които са решени да изследват лоялно фактите, трябва да приближат разказа на дъщерята на Ранг Бахадур с обширната документация, събрана от Де Роша, Делан и Бозано в техните трудове по тая материя. Мнозина не вярват и в най-прецизните факти понеже, обикновено, факти от тоя род лошо се предават, дори и се обезобразяват от пристрастие, или от любов към чудесното. Но, когато фактите са събрани едни с други, с имената, датите и възможностите за проверяване, тогава те образуват силна верига, която не може да не прави впечатление. Идеята за превъплъщението позволява да се търсят и установят бележити произходи, без възможност за проверка. Един голям ум като Рудолф Щайнер, не се поколеба да посочи предшестващите превъплътявания на неколко големи хора. Според него Кеплер направи своите открития, благодарение на по-раншния си египетски живот, когато получил зародишите.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича.
Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща. Ти си скържав по отношение на Него, нищо не даваш. Как ще обичам такъв човек? Никой не може да го обича. Син, който обича баща си и Бог не го обича. Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича. Най-първо ние трябва да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога? Аз не разглеждам Бога като нещо отвлечено, като нещо далечно от нас, но като същина, която функционира вътре в нас. Движението, потикът на хората в света се дължи именно на този Бог, който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т. н.
Защо може да утоли жаждата на пътниците? — Защото там е Божественият дух. Ако човек пие вода и не мисли, че в тоя извор присъства Божественият дух, той е нещастен човек Ако диша въздуха, ако яде хляба и не мисли, че във въздуха, в хляба присъства Божествения дух, той е нещастен човек. Ако се разговаря с приятеля си и не мисли, че в приятеля му е Божествения дух, той е нещастен човек. Мислете, че Бог присъства във вашия приятел, в сина ви. в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т. н. Навсякъде присъства Божия дух. Вие седите и съдите някой човек. Можете да го съдите, но съдете го по любов. Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъства Божия дух. Един господин ми разправяше една своя опитност.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъщерята на Монтецума, от Р. Хагард.
Весели приключения, от Вилх. Буш. Приключенията на Тил Ойленшпигел, от Шарл дьо Костер. Дон Кихот, от Сервантес. Бай Ганю, от Алеко Константинов. Български народни приказки. Дъщерята на Монтецума, от Р. Хагард. Златния град, Р. Хагард, Огнената птица. Последния абенсераж, Шатобриан. Най-силното, приказки и разкази. Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание.
Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. — Могат ли душите да умират? — попитал Хермес. — Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържна любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсва във вихъра на грубите елементи. При тези думи на Озириса, Хермес затреперел, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия . . .
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Който не знае това, той казва: Какво се занимава тази майка с това малко, глупаво същество? Не. той не разбира тази работа. Когато прегърне детето си, то започва да пише в ума, в сърцето и в душата й. Тогава тя казва: Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде. Така разбира умната майка идването на детето в дока й, но глупавата майка казва: Господи, защо ми даде това дете, да ми създава толкова безпокойства? Та ако искате да знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря на един дом, това са двете писма, които Бог праща в света. Та най първо ние сме длъжни да възприемем от Бога това, което Той ни изпраща. Първо трябва да дойде слънчевата светлина на земята и тогава да я възприемем. Такъв е законът. Като възприемеш и складираш тази светлина в себе си, тогава ще възприемеш Божието благословение. Като възприемеш и топлината и влагата, тогава семето ще почне да расте нагоре.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря.
Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си. А тя самата била кротка, тиха, блага. Повехнало цветенце не настъпвала, лоша дума не казвала, мушичка не убивала и цветенце не откъсвала. И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал. На сърцето му ставало леко, радостно и весело. Болката на отруденото тяло като че се разтапяла и душата му се изпълвала с тиха светлина. Колкото момиченцето растяло, толкова вестта за неговият чуден глас и неземна хубост се разпространявали.
към текста >>

Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби.
Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав. От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави. Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2430419921875