НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
181
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за
дъщеря
му Добра Атанасова Георгиева.
Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за
дъщеря
му Добра Атанасова Георгиева.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
се оженва за
дъщерята
на Атанас Чорбаджи - Добра.
Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години. През 1856 г. Константин Дъновски отново се завръща в с. Хадърча, където продължава да учителства още една година. През следващата 1857 г.
се оженва за
дъщерята
на Атанас Чорбаджи - Добра.
На 2 юли 1857 г., на 27-годишна възраст, е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча от Варненския митрополит Порфирий. По това време в селото поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата. През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна.
към текста >>
Моят дядо е имал трима сина и една
дъщеря
, като първородният син е даден за калугер.
Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
Моят дядо е имал трима сина и една
дъщеря
, като първородният син е даден за калугер.
При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ. Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
И понеже е
дъщеря
на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.
По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори.
И понеже е
дъщеря
на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.
Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци.
към текста >>
4.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й
, 1895 г.
Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска,
дъщеря
на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й Снимка № 46.
Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска,
дъщеря
на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
към текста >>
5.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Хатърджа, оженва се за
дъщерята
на чорбаджи Атанас, на име Добра.
Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с.
Хатърджа, оженва се за
дъщерята
на чорбаджи Атанас, на име Добра.
През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г.
към текста >>
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него
дъщеря
Мария.
Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него
дъщеря
Мария.
На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило.
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след
дъщерята
Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка).
Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след
дъщерята
Мария (по мъж Пенко Стамова).
Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
се жени за
дъщерята
на чорбаджи Атанас.
Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г.
се жени за
дъщерята
на чорбаджи Атанас.
През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
към текста >>
8.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената
дъщеря
на Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството.
Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си. Той имаше и уреди за това. Измерваха се диаметрите на главата, както на уши, нос по специална метода. След като се отбележи в картата, тогава се вижда дали даден център е развит и до колко. След това му се туря бележка 3,4,5.Като се попълни тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща характеристика на човека.
От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената
дъщеря
на Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството.
Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя. От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това. Те също са запазени.
към текста >>
9.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Има двама сина – Петър и Павел, и
дъщеря
Анастасия.
Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария.
Има двама сина – Петър и Павел, и
дъщеря
Анастасия.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Има двама сина – Петър и Павел, и
дъщеря
Анастасия.
Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария.
Има двама сина – Петър и Павел, и
дъщеря
Анастасия.
През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 26.06.1902 г.
Дъщеря
му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------------------------------------------79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря
му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>
12.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>
13.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>
14.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
Женен е за Мария Кючукова –
дъщерята
на Никола Кючуков.
При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>
16.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Дъщерята
на Радойков Гела, по-късно беше убита.
е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал. Радойков се казваше.
Дъщерята
на Радойков Гела, по-късно беше убита.
Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил събора и никога лично не отиде при Учителя. Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши. Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на събора. Ген. Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата.
към текста >>
17.
Снимка на Мария Казакова с осиновената си дъщеря
, 2.10.1905 г.
Снимка на Мария Казакова с осиновената си
дъщеря
Снимка на Мария Казакова с осиновената си
дъщеря
СНИМКА №11. Мария Казакова с осиновената си дъщеря, 2.X.1905 г.
към текста >>
Мария Казакова с осиновената си
дъщеря
, 2.X.1905 г.
Снимка на Мария Казакова с осиновената си дъщеря СНИМКА №11.
Мария Казакова с осиновената си
дъщеря
, 2.X.1905 г.
към текста >>
18.
Снимка на Учителя Петър Дънов с приятели, около 1907 г.
, 1907 г.
дъщерята
на Гръблашеви, 7.
Величко Граблашев, 2. Петко Гумнеров, 3. Петър Дънов, 4 Прави: 5. Мария Граблашева, 6.
дъщерята
на Гръблашеви, 7.
Гина Гумнерова, 8.,9 Децата са на Величко Граблашев. Той е имал две дъщери и двама сина.
към текста >>
19.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава
дъщеря
, веднага ще я убие.
Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият.
Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава
дъщеря
, веднага ще я убие.
Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима. Никакви недоразумения и неприятни чувства да няма между нас. Изкачването ще стане по следния ред: Ан.
към текста >>
Подир 10 години
дъщерята
на кмета направила същата погрешка.
Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие.
Подир 10 години
дъщерята
на кмета направила същата погрешка.
Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима. Никакви недоразумения и неприятни чувства да няма между нас. Изкачването ще стане по следния ред: Ан. Желязкова, Илия Стойчев, Голов, Казакова, Иларионов, Стоянов, Георгиев, Бъчваров, Киров, Елена, Петко, Гина, Бойнов.
към текста >>
20.
(стар стил) Мария Казакова завършва земния си път.
, 25.11.1908 г.
Мария Казакова с
дъщеря
си
В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
Мария Казакова с
дъщеря
си
Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “Виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година - първоначално чрез кореспонденция, а през 1902 г. (20 май) се осъществява и личната им среща в Търново. При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много свои бъдещи ученици.
към текста >>
21.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Тя си заминава от този свят, като оставя
дъщеря
си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата.
Тя си заминава от този свят, като оставя
дъщеря
си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г. Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете! ” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите.
към текста >>
Попът на селото имал
дъщеря
, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София.
Попът на селото имал
дъщеря
, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи.
към текста >>
Това знание се предаде на
дъщеря
й Величка.
През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
Това знание се предаде на
дъщеря
й Величка.
Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага. Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа.
към текста >>
Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на
дъщеря
й Величка.
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите. Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор.
Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на
дъщеря
й Величка.
Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня. Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни семейство.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр. 943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 26.01.1911 г.
----------------------------------------------------------------* Марийка ― осиновената
дъщеря
на М.Казакова (Бел. състав.)
Ний ще уредим тая работа. Елена значи прогледа у брата си? Да, потребно е проглеждание, за да се видят грешките в живота. Само тогава идва помощ.Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
----------------------------------------------------------------* Марийка ― осиновената
дъщеря
на М.Казакова (Бел. състав.)
към текста >>
23.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
В днешно време
дъщерята
учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?
Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества. Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас. Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното. Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.
В днешно време
дъщерята
учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?
Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете. В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат. И тогава Господ ще ни даде виделина.
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Той казал на
дъщеря
си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на
дъщерята
се била поминала преди няколко години.
Ако искате да бъдете невидими, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу.Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи, вие не можете да напуснете поста си, докато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които сега нямат деца, ще дойдат, даже да са накрая на оня свят. Преди някой ден една жена ми разправяше следния случай. Синът посещава баща си, при когото живеела сестра му. Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си.
Той казал на
дъщеря
си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на
дъщерята
се била поминала преди няколко години.
Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг.
към текста >>
И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между
дъщеря
и майка, между син и баща.
Десет или петнадесет хиляди думи, кажи ги и не се бой. Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ.
И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между
дъщеря
и майка, между син и баща.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Дъщерята
е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи.
И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците.
Дъщерята
е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи.
Тъй го разбират. Омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави.
към текста >>
Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях.Когато дойде онзи царски син и царска
дъщеря
, тогава децата им ще бъдат благородни.
Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини.
Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях.Когато дойде онзи царски син и царска
дъщеря
, тогава децата им ще бъдат благородни.
Това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всеки ден внасят нещо лошо в нашите изби, и без да се сещаме, казваме: мъжът бил лош, жената била лоша.В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чужди деца и по този начин вербуват свои адепти. Злото 8000 години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби -крадени деца, те имат своите майки и бащи, които ги търсят от 8000 години от Небето. Защо е тази война?
към текста >>
Н.: - Върху тази поетична фигура за царската
дъщеря
и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска
дъщеря
.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат?
Н.: - Върху тази поетична фигура за царската
дъщеря
и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска
дъщеря
.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи.
към текста >>
Мъжете не въздишат ли за тази царска
дъщеря
?
Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
Мъжете не въздишат ли за тази царска
дъщеря
?
Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други.
към текста >>
Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска
дъщеря
, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник.
Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат?
Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска
дъщеря
, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник.
Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете.И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач.
към текста >>
(Общ смях.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата
дъщеря
или син са ангели.
Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея.Н.: - Няма ли начин за познаване? Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски.Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата.
(Общ смях.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата
дъщеря
или син са ангели.
Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим. Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат.Н.: - Дъщеря, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ? Трябва да бъда физиогномист.Учителят: - Лафътер е дал такъв закон, който може да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които да си служите, и който можете да проверите. Той казва така: Когато искаш да имаш приятели и забележиш, че между неговия ум и твоя ум има хармония, вие сте един за друг.
към текста >>
Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат.Н.: -
Дъщеря
, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ?
Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски.Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата. (Общ смях.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели. Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим.
Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат.Н.: -
Дъщеря
, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ?
Трябва да бъда физиогномист.Учителят: - Лафътер е дал такъв закон, който може да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които да си служите, и който можете да проверите. Той казва така: Когато искаш да имаш приятели и забележиш, че между неговия ум и твоя ум има хармония, вие сте един за друг. Също и в сърцата да има хармония. И колкото по-дълго живеете, ще имате разбиране един за друг.Н.: - Това е хубав начин.Учителят: - Да, няма нещо да ви стиска, щом умът и сърцето са свободни.В.: - Това е отлично.Го.: -Дали няма някакво предопределение в женитбата?
към текста >>
26.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
И когато неговата жена, Михала - царска
дъщеря
го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа?
Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ?
И когато неговата жена, Михала - царска
дъщеря
го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа?
" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл.
към текста >>
27.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към
дъщеря
си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва.
Вечерята приключва добре с вегетарианско меню, тъй като Голов е вегетарианец и въздържател от алкохол. Изпраща и последните си гости и при входа на дома си се обръща към жена си: „Сузано, виж колко много ни обича Господ, колко много гости имахме и колко бяхме щастливи всички събрани заедно с децата ни! Пък и Богомил го пуснаха от Военното училище, за да е при нас тази вечер. Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава на сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти! “ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея.
Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към
дъщеря
си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва.
Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия). Свещениците не искали да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“.
към текста >>
28.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Стевка Стойчева - осиновена
дъщеря
на Величка Стойчева. 8.
Калиопа от Айтос. 3. ... от Айтос. 4. Величка Стойчева на легло. 5. Райна Грозданова. 6. Александра Сотирова (съпруга на Минчо Сотиров). 7.
Стевка Стойчева - осиновена
дъщеря
на Величка Стойчева. 8.
Веска Калканджиева, изправена, вдясно. Величка Стойчева си заминава на 3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас. За Величка Стойчева може да се прочете в: 1. Величка Стойчева от сайта "Приятели на дъгата" 2. Величка Стойчева от Жечо Панайотов, Изгревът - Том 15
към текста >>
След смъртта й, нейният другар и
дъщеря
им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им.
Говореше им повече на възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията. Това съм описал повече в спомените ми през периода 1910-1923 г. Както казах, Учителят предпочиташе да сяда в домът й, когато гостуваше в Бургас. Това потвърждава, че сестра Стойчева се ползуваше от Неговото благословение. Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била на нейно разположение, родителите й заможни хора.
След смъртта й, нейният другар и
дъщеря
им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи на работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им.
Те имаха трикотажна фабрика, гдето той е изпълнявал служба на доверен човек. Мога да добавя, че със сестра Величка Стойчева имахме взаимно уважение, като възрастен човек се е радвала, че между им се яви младеж. Когато на събора в Търново, през август 1914 година, замествах нейният другар, тя с радост е запомнила, че съм преминал в обряда край Учителя, за приемането ми във „веригата" на учениците му. Когато се върнахме в Бургас, тя при разговор с приятелите ни спомена и това обстоятелство. ________________Източник: 30.
към текста >>
Значи Величка Стойчева избира
дъщеря
си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя.
Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева.
Значи Величка Стойчева избира
дъщеря
си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя.
И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр.
към текста >>
29.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
почива и малката й
дъщеря
и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г.
почива и малката й
дъщеря
и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
към текста >>
30.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
почива и малката й
дъщеря
и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г.
почива и малката й
дъщеря
и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
към текста >>
31.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на
дъщерята
на Боковски, разправени й лично от нея.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на
дъщерята
на Боковски, разправени й лично от нея.
На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона?
към текста >>
32.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 4.06.1923 г.
На
дъщеря
ви трябва вяра.
София, 4.VI.1923 г. Любезна Елена, Получих писмото ви.
На
дъщеря
ви трябва вяра.
Ако се постарае да я придобие всичко може. Истинския път за здравето е непоколебимата светла вяра в Бога. Не обикновената Вяра. Само по този начин могат да се използуват разумните сили. Трябва нещо чисто свято.
към текста >>
33.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Син има,
дъщеря
има..." Това не е култура още.
Изкълчени са умовете ви, изкривяване настъпва в ума ви. Каквото и да се каже, той ще намери противоположното. Няма мекота и здраво разбиране. И който човек те види, той няма да помисли как да ти причини едно добро, а ще погледне може ли да те използува. Ако си учен, казва: "Ето добър случай да го използувам.
Син има,
дъщеря
има..." Това не е култура още.
Ние хванем някой кон, похващаме го, кажем: "Много хубав е този кон! " За талига или за работа. Пък като са два коня, ще кажеш: "Много добре, днес човек може да изкара десет декара място." Следователно за интелигентността ние гледаме от нашите икономически условия. Следователно човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е.
към текста >>
34.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Тя била
дъщеря
на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна.
И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар.
Тя била
дъщеря
на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна.
Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!
към текста >>
Имате
дъщеря
, трябва да се спогаждате.
Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? Имате син – не се разбирате. Трябва да се обичате.
Имате
дъщеря
, трябва да се спогаждате.
Отде познаваш дъщеря си? Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората.
към текста >>
Отде познаваш
дъщеря
си?
Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? Имате син – не се разбирате. Трябва да се обичате. Имате дъщеря, трябва да се спогаждате.
Отде познаваш
дъщеря
си?
Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е Любов – това е смърт, това е смрад.
към текста >>
35.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Дъщеря
ви иска да се жени, не само това, но и ще гледате мъжа й.
По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но после двойно повече идат духовете в тая Магдалина. Това са физиологически недъзи, които лесно могат да се лекуват, в един ден. Но има социални въпроси за разрешение.
Дъщеря
ви иска да се жени, не само това, но и ще гледате мъжа й.
Как ще разрешите този въпрос? Дойде някой в братството и казва: „И аз съм ученик". - Да, на лъжицата, а като дойде за работа няма го.Просия у нас братството не трябва, а работа се иска. Просията в нас е безобразие - то обезобразява човека. Случката със Савов: събирал пари за столове и ги изхарчил.
към текста >>
36.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Питам ви: Защо вашата
дъщеря
, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие?
Ст. 5 - Мир на Израиля! " -Значи: Мирът на Избраните! Преди 3000 години не имало тази светлина. Виждате, тоя брат колко е бил утеснен - колко се е повдигнал, та пише това! И вас като ви поставят на тясно, ще се повдигнете.Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов, или от друга някоя сестра.
Питам ви: Защо вашата
дъщеря
, вашият син, се е оженила за оня, когото не обичате вие?
Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг - крушата? Един - повече водата, друг - повече винцето? Един - хляба, друг - месцето и т. н.?
към текста >>
37.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си
дъщеря
, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената
дъщеря
.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр.
Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си
дъщеря
, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената
дъщеря
.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине
дъщеря
му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си
дъщеря
и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>
42.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му,
дъщеря
му, синът му - всичко това го спъва да работи.Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън на вътре.
Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде. Например, брата Ватев, нека да каже, на конец бе увиснал, щяха да го задигнат- нали се спаси? Брат Георги Куртев - стомаха му се беше подул - не се ли излекува! Брат Д. Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още.Брат П.
Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му,
дъщеря
му, синът му - всичко това го спъва да работи.Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън на вътре.
Не отвън порите да се разстварят, а отвътре. Това са методи за вас, а не за света! Аз ви давам съвети, казвате ги на света - нека те отиват при лекарите, за да си платят. А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има.
към текста >>
43.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.
4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг. Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона. Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг.Участвуват също и следните сестри:1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4. Янко Карагеоргиев от село Габерово, Бургаски окръг.Участвуват също и следните сестри:1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово,
дъщеря
на Слави и Комня Тодорови.Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>
46.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Дъщерята
на този човек е болна, на легло.
И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб". Но Господ казва: „Ти като влезеш, сърцето му ще бъде меко".
Дъщерята
на този човек е болна, на легло.
Ти ще кажеш: „Не бойте се, това ще се уреди, след 5-6 деня тя ще бъде здрава! " Ще ти определят една стая, където ще спиш. Дъщерята ще оздравее. Ти ще й кажеш: „Ето, давам ти една книжка, ще я прочетеш, на този пасаж ще се спреш". На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго.
към текста >>
Дъщерята
ще оздравее.
Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб". Но Господ казва: „Ти като влезеш, сърцето му ще бъде меко". Дъщерята на този човек е болна, на легло. Ти ще кажеш: „Не бойте се, това ще се уреди, след 5-6 деня тя ще бъде здрава! " Ще ти определят една стая, където ще спиш.
Дъщерята
ще оздравее.
Ти ще й кажеш: „Ето, давам ти една книжка, ще я прочетеш, на този пасаж ще се спреш". На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго. Ще стоиш доста у тях. Като си завършиш работата, те ще ти кажат: „Пак ще дойдеш! " Ще отговориш: „Няма да забравя, когато дойда друг път в града, ще дойда и у вас".
към текста >>
47.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Това нещо разказваше
дъщерята
на сестра Комня - Иринка.
Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли.
Това нещо разказваше
дъщерята
на сестра Комня - Иринка.
Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли. Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля. Аз послушах това внушение и през целия път се молих.
към текста >>
48.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 31.10.1928 г.
Лекувайте
дъщеря
си със слънчевите лъчи, топлата вода и млечните компреси.
31.Х.1928, София. Любезни Георги, Вашето писмо е получено.
Лекувайте
дъщеря
си със слънчевите лъчи, топлата вода и млечните компреси.
Ще мине. Това е следствие на душевни състояния. Жива вяра и Господ ще помогне. Бог е пълен живот. Мир да бъде с теб.
към текста >>
49.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
В това време Учителят казал на Минчо Сотиров: На брат Куртев
дъщеря
му, Надежда, ще дойде, една офицерска палатка ще сложиш тука.
Той извади писмото. „Познаватели този подпис? Ако можете, спрете я! " В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Приготвих багажа, с какини Радкини заминах.
В това време Учителят казал на Минчо Сотиров: На брат Куртев
дъщеря
му, Надежда, ще дойде, една офицерска палатка ще сложиш тука.
И на Учителя беше тук палатката му, само за леглото и тука беше една офицерска и ние, Радка, тези сестри трите и аз бяхме там. Тати, като тръгвам вика: „Наде, ще свариш кафенце на Учителя. Чисто кафе. Някой път." А Олга Славчева е между нашите двете палатки. Огънят вечер се разпалва.
към текста >>
50.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и
дъщерята
, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота .
Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и
дъщерята
, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т.
към текста >>
51.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
В бъдеще бащата няма да отговаря за сина си, нито майката за своята
дъщеря
.
Използвайте този момент. Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал. Защото кой каквото е сял, това ще жъне. Законът е строг. Кой каквото прави, сам ще носи последствията си.
В бъдеще бащата няма да отговаря за сина си, нито майката за своята
дъщеря
.
Мина времето, когато родителите отговаряха за децата си. Едно време за злото се въздаваше до четвъртото поколение. Сега всеки сам ще отговаря за погрешките си. Никой за никого няма да плаща. Ето защо, който влиза в класа, трябва да пази хармония.
към текста >>
52.
Снимки на Дафинка Доганова - 1931
, 1931 г.
Дафинка Доганова,
дъщеря
на Йордан Икономов -(1931 г.)
Снимки на Дафинка Доганова - 1931 Снимка № 20.
Дафинка Доганова,
дъщеря
на Йордан Икономов -(1931 г.)
към текста >>
53.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април
, 2.04.1931 г.
Ти плачеш за
дъщеря
си, че е заминала.
- Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога!
Ти плачеш за
дъщеря
си, че е заминала.
Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
към текста >>
Но срещнеш едно момиче на възраст колкото
дъщеря
ти, то ти се усмихне и те утеши.
Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала.
Но срещнеш едно момиче на възраст колкото
дъщеря
ти, то ти се усмихне и те утеши.
Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него!
към текста >>
Твоята
дъщеря
е била в това момиче и се е проявила.
На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши.
Твоята
дъщеря
е била в това момиче и се е проявила.
Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него! " Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите!
към текста >>
54.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева,
дъщерята
на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници.
А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева,
дъщерята
на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници.
Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири.
към текста >>
Златка е тяхна
дъщеря
.
Нали трябваше да го погребат в Русе. И тъй на снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана на бретон - Марийка Великова Марашлиева. Учителят е в средата 3 ред отдолу. На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска. На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов.
Златка е тяхна
дъщеря
.
Зад Златка Константинова е Лина, съпругата на Георги Димитров, а до нея или по-добре зад моята глава съпругът й Георги Димитров с тъмните мустачки. Учителят е на 2 ред отгоре в средата - храни се. Снимка № 3 е на втория настоящия молитвен връх. Втория ред от ляво горе, трета по ред е майка ми, с цветна кърпа вързана - Вичка Марашлиев и пред нея с права коса на бретон Марийка Марашлиева, 9-годишна. По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов.
към текста >>
55.
Снимки на Паневритмия с Учителя на третото езеро „Балдер-Дару', Рила - 1932 год.
, 08.1932 г.
Таня Камбурова -
дъщеря
на Марин Камбуров и съпруга на Кирил Икономов.Снимка 57.
Кирил Икономов. 3. Катя Грива - с плитката; 4. Цанка Екимова; 5. Галилей Величков; 6. Учителят; 7.
Таня Камбурова -
дъщеря
на Марин Камбуров и съпруга на Кирил Икономов.Снимка 57.
След Паневритмия, разговор с музикантите. Разговор след Паневритмия на третото езеро. 1...; 2. Таня Камбурова-Икономова - гърбом; 3. Учителят; 4.
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Халкаузи - името на царската
дъщеря
.
Не скърби за кутията кибрит, която ти взели, но скърби за последната клечка, която ти взимат! Скърбиш за това, което не знаеш - майката скърби, защото не знае какво ще роди, но като роди, радва се, защото вижда, че човек се роди. Мястото, дето стоиш, ценно да е това място, а не да стоиш на някое купище. Старият ражда; когато роди старият, ражда нещо на свят, а не младият. Силният трябва да работи, а не слабият.
Халкаузи - името на царската
дъщеря
.
Човек трябва да вярва в постижимото. Само постижимото е реално. Постижими са нещата само за разумния, който обича истината. Несгодите показват, че в дадения случай на нас ни липсва нещо - например недоволството и пр. Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде.
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Царската
дъщеря
като ти каже една дума, повтаряш я.
Докато човек мисли върху нещо, то ще бъде при него. Щом престане да мисли за него, то си отива. Защо искате да свършите училището? От училището никога няма да се освободиш. Онова, което нас задоволява в даден случай, не е голямо - то [е] една стотинка.
Царската
дъщеря
като ти каже една дума, повтаряш я.
Днешният ден е ден на всемирния университет, дето се учат всички. Царската дъщеря като те срещне, ще ти каже една дума. Има нещо, което хората в света не го казват. Щом си добър ... Няма никой, който да противодействува и Духът [което] е намислил у вас, ще го направи за вас.
към текста >>
Царската
дъщеря
като те срещне, ще ти каже една дума.
Защо искате да свършите училището? От училището никога няма да се освободиш. Онова, което нас задоволява в даден случай, не е голямо - то [е] една стотинка. Царската дъщеря като ти каже една дума, повтаряш я. Днешният ден е ден на всемирния университет, дето се учат всички.
Царската
дъщеря
като те срещне, ще ти каже една дума.
Има нещо, което хората в света не го казват. Щом си добър ... Няма никой, който да противодействува и Духът [което] е намислил у вас, ще го направи за вас. Ако вярваш, Бог те обича. Има много от вас, които имат прави възгледи, но вървят по стария, прашния път.
към текста >>
58.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Лулчев се оженва за
дъщерята
на генерал Станчо Радойков - Ангелина, наречена глезено Гела.
Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина. Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема. Влиза в стълкновение с началника си, заради неправди и бива уволнен. Започва да се бори, доказва своето право и е назначен пак в армията с чин капитан.
Лулчев се оженва за
дъщерята
на генерал Станчо Радойков - Ангелина, наречена глезено Гела.
Станчо Радойков е този, който спира и разтуря събора в Търново 1915 г. При атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. той е убит. Лулчев се бие храбро във войната, получава много ордени и повишения в службата.
към текста >>
59.
Снимка на Кънчо Стойчев, Стевка Няголова, Крум Няголов и синът им Светозар на бивака 'Ел Шад...
, 10.1932 г.
Кънчо Стойчев с внука си Светозар,
дъщеря
си Стевка Няголова и Крум Няголов на бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 г.
Снимка на Кънчо Стойчев, Стевка Няголова, Крум Няголов и синът им Светозар на бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 Снимката има само дата на годината, но тъй като Светозар Няголов е роден на 21.07.1932 г. и детето на снимката е на 2-3 месеца, времето - есен, то е избран в датата формално месец октомври.Сн. 43.
Кънчо Стойчев с внука си Светозар,
дъщеря
си Стевка Няголова и Крум Няголов на бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 г.
към текста >>
60.
Снимка на Веска и Жечо Панайотови с приятели, 1933 год., гр. София
, 3.09.1933 г.
Надя Парлапанова с
дъщеря
си Евгения. 2.
Снимка на Веска и Жечо Панайотови с приятели, 1933 год., гр. София Снимка 16. Веска и Жечо Панайотови с приятели, 3.IX.1933 год., гр. София., Отляво надясно седнали: 1.
Надя Парлапанова с
дъщеря
си Евгения. 2.
Веска Калканджиева с дъщеря си Маргарита. Прави: 1. Мария Райкова. 2. Люба Жекова - сестра на Жечо. 3.... 4.
към текста >>
Веска Калканджиева с
дъщеря
си Маргарита.
1933 год., гр. София Снимка 16. Веска и Жечо Панайотови с приятели, 3.IX.1933 год., гр. София., Отляво надясно седнали: 1. Надя Парлапанова с дъщеря си Евгения. 2.
Веска Калканджиева с
дъщеря
си Маргарита.
Прави: 1. Мария Райкова. 2. Люба Жекова - сестра на Жечо. 3.... 4. Жечо Панайотов 5.
към текста >>
61.
(известна е само годината) Снимки на Кънчо Стойчев и семейство Няголови - 1934
, 1934 г.
Крум Няголов, Кънчо Стойчев с внука си Светозар и
дъщеря
му Стевка Няголова с Костадин, 1934 г.Сн. 46.
Снимки на Кънчо Стойчев и семейство Няголови - 1934 Сн. 44. Крум Няголов, Кънчо Стойчев с внука си Светозар (на 3 г.), Стевка Няголова със сина си Костадин, 1934 г.Сн. 45.
Крум Няголов, Кънчо Стойчев с внука си Светозар и
дъщеря
му Стевка Няголова с Костадин, 1934 г.Сн. 46.
Костадин Няголов, вляво и Светозар Няголов, вдясно - деца на Крум Няголов и Стевка Няголова, 1934 г.
към текста >>
62.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата
дъщеря
на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца.
Виждаме, че тези, които са били при Великият източник на живота -Учителя не са схванали правилно нещата, а какво остава за тези, които изобщо не са виждали Учителя, като Антония от Димитровград, Мария Митовска и други дори и в чужбина, които, за да могат да опишат приблизително точно Паневритмията, трябва да притежават отлично развита интуиция и постоянно да виждат как ангелите играят Паневритмията и да я опишат точно.Приятелите не са били така будни, събудени, да питат Учителя по всички въпроси на Паневритмията. Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и лекота, каквото тя никога не би могла да постигне. Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта.
Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата
дъщеря
на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца.
Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата.
към текста >>
63.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Представете си, че същият баща има една хубава, красива
дъщеря
, която обича.
Син, който мрази баща си, умира по-рано от него. Сега второто положение: освен че баща ти нищо не ти е дал, но докато разбереш защо и за какво е направил това и не желаеш да изправиш работата, смъртта ще дойде. Следователно предпочитай да живееш, отколкото да имаш богатство, което баща ти ще даде. Баща ти е умен човек. Сега ще изясня мисълта си с друг един пример.
Представете си, че същият баща има една хубава, красива
дъщеря
, която обича.
Един ден дъщерята се увлича в един млад момък и казва на баща си, че иска да се ожени. – „Нямам нищо против това, но според мене ти не можеш да живееш с този момък.“ – „Ама аз искам да се оженя за него.“ – „Можеш да се ожениш.“ – „Ще ни даваш ли пари да живеем? “ – „Не, аз ще ти дам прикя, ще ти дам каквото ти е нужно, но като се ожените, нищо няма да ви дам. Двамата ще работите и каквото спечелите, с него ще живеете.“ Момата се оженва. Но след 3–4 месеца мъжът ѝ казва: „Да отидеш при баща ти, да ти даде една сума да живеем.“ Бащата казва: „Повече нищо не давам!
към текста >>
Един ден
дъщерята
се увлича в един млад момък и казва на баща си, че иска да се ожени.
Сега второто положение: освен че баща ти нищо не ти е дал, но докато разбереш защо и за какво е направил това и не желаеш да изправиш работата, смъртта ще дойде. Следователно предпочитай да живееш, отколкото да имаш богатство, което баща ти ще даде. Баща ти е умен човек. Сега ще изясня мисълта си с друг един пример. Представете си, че същият баща има една хубава, красива дъщеря, която обича.
Един ден
дъщерята
се увлича в един млад момък и казва на баща си, че иска да се ожени.
– „Нямам нищо против това, но според мене ти не можеш да живееш с този момък.“ – „Ама аз искам да се оженя за него.“ – „Можеш да се ожениш.“ – „Ще ни даваш ли пари да живеем? “ – „Не, аз ще ти дам прикя, ще ти дам каквото ти е нужно, но като се ожените, нищо няма да ви дам. Двамата ще работите и каквото спечелите, с него ще живеете.“ Момата се оженва. Но след 3–4 месеца мъжът ѝ казва: „Да отидеш при баща ти, да ти даде една сума да живеем.“ Бащата казва: „Повече нищо не давам! “ Възлюбленият ѝ казва: „Ако не вземеш пари от баща си, ти с мене не можеш да живееш.“ Такъв възлюблен, който може само с пари да живее с възлюблената си, но без пари не може.
към текста >>
64.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
към текста >>
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало.
към текста >>
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
към текста >>
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
към текста >>
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ.
към текста >>
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето.
към текста >>
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото.
към текста >>
65.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
към текста >>
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало.
към текста >>
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
към текста >>
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
към текста >>
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ.
към текста >>
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето.
към текста >>
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото.
към текста >>
66.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
към текста >>
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало.
към текста >>
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
към текста >>
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
към текста >>
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ.
към текста >>
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето.
към текста >>
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото.
към текста >>
67.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си
дъщеря
Цветана.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
към текста >>
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
Запознаха ме с
дъщеря
си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас.
Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало.
към текста >>
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им
дъщеря
.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
към текста >>
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на
дъщеря
си, че не е весела, значи нищо не станало.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
към текста >>
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и
дъщеря
, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната
дъщеря
.
Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ.
към текста >>
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна. * Като се разсъмна, отидох у Костадин Антов. Исках му 1500 лева взаем. Отказа ми.
Върнах се и ето, дойде Костадинка, бай Илковата
дъщеря
.
Поисках от нея пари назаем, понеже Митю е стражар. Тя каза, че ще ми дадат, да отида. Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето.
към текста >>
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
След миг биволите се дръпнаха и колата се изправи и от инерцията полетя на обратната страна и се гътна на наклона надолу. Всички гледахме ужасени как се изпотрошиха с хиляди яйца може би, и кой знай още що пакости са станали. А яйцата, уж те са били капиталът на братството. Аз си помислих, че ще падне ядене сега на яйца варени, печени и пържени. Но се коригирах в мисълта си, че тая мисъл е егоистична, недобра, задето си помислих това, след като постигна братството тая беда.
Учителят затъжил, Савка дойде при мен и Еленка и си нещо говорят с Еленка по станалата катастрофа.След това мен ми предстоеше да се изкача на една висока къща на покрива, нещо да редя покривай; видях, че има капандур и си рекох, че чрез него по-лесно ще се изкача, а една госпожа с
дъщеря
си ме нещо гледат.
Но с пробуждането съм останал с ужаса за постигналата катастрофа забагажа, за имуществото на братството, което бе в биволската кола, която се гътна. * Вън - мъгла и земята забелена със снежец.Чувствувам се много разстроен, с изтощени нерви. Неотпочиването, преумората, тревогата, която получавам от децата - всичко това ме е изтощило, огорчило и отчаяло. Много тежко е да учителствуваш в некултурна среда, между хора, които са некултурни, самите родители нямат стремеж към по-хубавото.
към текста >>
68.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Е.А.:
Дъщеря
.
Те създадоха скандала за първото място, те го направиха. Да, защото, ex. В.К.: Така са разбирали нещата. Е.А.: Така са разбирали, да. В.К.: Те имаха ли нещо наследници?
Е.А.:
Дъщеря
.
В.К.: Жива ли е сега? Е.А.: Ех, не знам вече дали е жива. Щото тя беше младо момиче. Знаеш ли, когато ме уволниха, тя ме среща в трамвая: „Елено ма, още ли ходиш там при ония занесените? " ми вика.
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май
, 17.05.1937 г.
“ Това значело, че сегашните мисли на
дъщеря
ѝ не трябвало да седят в главата ѝ.
Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът!
“ Това значело, че сегашните мисли на
дъщеря
ѝ не трябвало да седят в главата ѝ.
Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният.
към текста >>
70.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
17. Надежда,
дъщеря
на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г.
16. Лулчев предлага на царя да извика всички и да чуе всички за техните възражения по Закона за печата. Царят прави точно това. По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици. След бурни разисквания по този закон се идва до закриване на сесията на 22 юли 1938 г. Законът не се приема.
17. Надежда,
дъщеря
на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г.
Тя е по-малката сестра на цар Борис. Тя е омъжена за Вюртенбергския херцог Хенрих Алберт. При нейното раждане (тя е четвърто дете), майка й, княгиня Мария-Луиза, умира на 19 януари 1899 г. Надежда остава сираче. Надежда и Борис са родени на една и съща дата.
към текста >>
А другата
дъщеря
на генерал Стоянов - Надежда, е секретарка на цар Борис III и е придворна дама на царица Йоана.
Той е вечният превратаджия: 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. - и винаги е успявал да бъде с печелившите в дадения момент. Друг такъв феномен в политическия живот на България няма. 28. Вера Стоянова е една от дъщерите на генерал-адютант Алекси Стоянов. Тя работи в Личния кабинет на царя при Павел Груев.
А другата
дъщеря
на генерал Стоянов - Надежда, е секретарка на цар Борис III и е придворна дама на царица Йоана.
Грижи се за личната кореспонденция на царя с чужбина, понеже е знаела френски, английски, немски езици. Тяхната майка Мария е последователка на Учителя Петър Дънов. Можете да я видите на снимките в «Изгревът», том XVII, №75 и №76. Вижте «Изгревът», том I, стр. 451. 29. За мисълта при зачеването - това е един окултен закон, показан и в Библията.
към текста >>
63. Надежда Стоянова -
дъщеря
на ген.
Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир.
63. Надежда Стоянова -
дъщеря
на ген.
Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр. 451. 64. Принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III.
към текста >>
А жена му, княгиня Мария-Луиза Бурбонска,
дъщеря
на Роберт Бурбонски I, е родена в Рим през 1870 г.
Но не изпълнява каквото му казва Учителят Дънов, за да го изпълни като Божия Воля. Ето това е проблемът на Лулчев. Не слуша Учителя, а се вслушва в друг, който влиза в него и го ръководи. 79. Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е роден през 1861 г. във Виена.
А жена му, княгиня Мария-Луиза Бурбонска,
дъщеря
на Роберт Бурбонски I, е родена в Рим през 1870 г.
Децата им: Борис - роден на 17/30 януари 1894 г.; Кирил - роден на 17 ноември 1895 г. в София; Евдокия - родена на 17 ноември 1898 г.; Надежда - родена на 17/30 януари 1899 г. Майка й умира два дни след раждането й. Фердинанд се жени втори път през 1908 г. за Елеонора Ройс-Кьостриц от австрийската фамилия Ройс-Кьостриц, родена през 1860 г.
към текста >>
И това
дъщеря
му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма.
в полза на сина си цар Борис III. Фердинанд заминава с двете си дъщери и сина си Кирил за Германия. Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва. Представлява един ураган, който поглъща всеки, който се доближи до него. Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия.
И това
дъщеря
му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма.
94. Княгиня Евдокия е напуснала двореца след скандалите с царица Йоана. Живее в своята къща в близост до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца. Освен това брат й я посещава редовно и там прави своите срещи с Лулчев. А тя не е изолирана от политиката и влияе на брат си. Така чрез нея Кобургите контролират цар Борис III, който върви по рода по майчина си линия - на Мария-Луиза, която е от Бурбоните.
към текста >>
71.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Тя си заминава от този свят, като оставя
дъщеря
си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата.
Тя си заминава от този свят, като оставя
дъщеря
си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г. Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с пръсти казва: „Това е моето дете! ” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите.
към текста >>
Попът на селото имал
дъщеря
, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София.
Попът на селото имал
дъщеря
, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи.
към текста >>
Това знание се предаде на
дъщеря
й Величка.
През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
Това знание се предаде на
дъщеря
й Величка.
Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага. Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа.
към текста >>
Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на
дъщеря
й Величка.
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите. Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор.
Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на
дъщеря
й Величка.
Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня. Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни семейство.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр. 943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том.
към текста >>
72.
Снимка на девически камерен състав пред Учителя, 1939 г.
, 1939 г.
Доротея (на Райна
дъщерята
). 2.
Снимка на девически камерен състав пред Учителя, 1939 г. Девически камерен състав пред Учителя, 1939 г. От ляво на дясно: 1.
Доротея (на Райна
дъщерята
). 2.
Мария Антова. 3. Анка Тодорова. 4. Невена Капитанова с китара, ръководител на камерния състав. 5. Недялка Илиева. 6. Николина Шарова. 7.
към текста >>
73.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Дъщеря
й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя.
3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. Спомен на Драга Михайлова 21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония.
Дъщеря
й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя.
Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка. Изваждаше интересни мисли от тефтерчетата на дъщеря си Савка и ги изпращаше.
към текста >>
Изваждаше интересни мисли от тефтерчетата на
дъщеря
си Савка и ги изпращаше.
Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
Изваждаше интересни мисли от тефтерчетата на
дъщеря
си Савка и ги изпращаше.
Оттогава са останали три писма, които ги поднасям. Те са интересни и поучителни в много отношения. Имаше и други, но се изгубиха - бяха изминали 50 години оттогава. Ето и трите писма на сестра Тереза 1. Писмо от 16.ХII.1945 г.
към текста >>
74.
Снимка на музиканти от Братството на Рила, 1939 г.
, 08.1939 г.
Таня Икономова,
дъщеря
на Марин Камбуров.
Мария Златева - изправена. 4. Кирил Икономов. 5. Филип Стоицев. На земята: 6. Галилей Величков. 7.
Таня Икономова,
дъщеря
на Марин Камбуров.
към текста >>
75.
Снимка на ямболци на Рила
, 08.1939 г.
Русава,
дъщеря
му, правят мекици на Рила през 1939 г.
Снимка на ямболци на Рила Снимка 113. Ямболци на Рила ядат мекици - 1939 г. 1. Шарлота, с белия шлифер, от Франция. 2. Нейчо Георгиев. 3.
Русава,
дъщеря
му, правят мекици на Рила през 1939 г.
към текста >>
76.
Снимки на деца на Братството на Рила, 1939 г.
, 08.1939 г.
Долу в средата е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина в средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
Снимки на деца на Братството на Рила, 1939 г. Снимка 23. Деца, девойки, майки на Братството на Рила, 1939 год. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
Долу в средата е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина в средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
Долу в средата е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина. Снимка 24. Деца на Братството, девойки с майките си на Рила, 1939 г. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест. Долу в дясно е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина.
към текста >>
Долу в средата е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина.
Снимки на деца на Братството на Рила, 1939 г. Снимка 23. Деца, девойки, майки на Братството на Рила, 1939 год. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест. Долу в средата е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина в средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
Долу в средата е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина.
Снимка 24. Деца на Братството, девойки с майките си на Рила, 1939 г. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест. Долу в дясно е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина.
към текста >>
Долу в дясно е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина.
Долу в средата е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина в средата е Веска Жекова със сина си Благовест. Долу в средата е Тодорица Дойнова с дъщеря си Ина. Снимка 24. Деца на Братството, девойки с майките си на Рила, 1939 г. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
Долу в дясно е Тодорица Дойнова с
дъщеря
си Ина.
към текста >>
77.
Снимки на Учителя с последователи при палатката до второто езеро
, 12.08.1939 г.
Между Сабхай и Карден се вижда Таня Камбурова -
дъщерята
на Марин Камбуров, облегнала се е на съпруга си Кирил Икономов. 8.
... 3. ... 4. Стоянка Илиева. 5. Сабхай - с бялата шапка. 6. Карден - с бялото манто. 6.
Между Сабхай и Карден се вижда Таня Камбурова -
дъщерята
на Марин Камбуров, облегнала се е на съпруга си Кирил Икономов. 8.
Учителят - в средата. 9. До Него е Катя Грива, която Го гледа. 10. До нея е старата Попова, част от главата. 11. Под нея е Ганка Парлапанова. 12. Над 1., Георги Тахчиев, е Катя Зяпкова.
към текста >>
78.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата.
към текста >>
79.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата.
към текста >>
80.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Съдбата ни се реши от двама излезли навън туристи, събудени от нашето ранно ставане, макар че ние пазехме голяма тишина - да видят какво става. Те се обърнаха към родителите ни с думите: „Къде ще водите тези деца в тази тъмнина и този силен вятър? Те едва са спали няколко часа, времето е студено и ще се разболеят. Оставете ги в хижата, а вие ходете, където искате." Тези техни думи ни подействаха като студен душ и веднага се събудихме напълно. Учителят рече нещо тихо и голямата група тръгна и изчезна в непрогледната тъмнина.
В нея беше и нашата съседка Лиляна -
дъщеря
на Веса Колева.
Майка ни ни върна по стълбите в таванското помещение, зави ни с няколко одеяла и тръгна, като ни обеща сутринта да дойде да ни вземе и заведе на върха. Двамата с брат ми започнахме да си говорим - защо може Лиляна да отиде нагоре, а ние да останем, каква е тази голяма несправедливост? Изобщо сън не ни хваща.*Вж Изгревът, т. IV, с. 56Станахме, излязохме навън пред хижата.
към текста >>
81.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември
, 26.09.1940 г.
Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската
дъщеря
и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш.
Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската
дъщеря
и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>
82.
Снимка на Учителя с ямболската група на събора - 1942 г., София
, 28.08.1942 г.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
Снимка 48. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 28.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев.
към текста >>
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
2.... 3. Жената на Петър Пампоров. 4.... 5. Олга Славчева. 6.... 7.
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка.
към текста >>
83.
Снимка на Учителя с участниците в събора - 31 август
, 31.08.1942 г.
Дъщерята
на Веско Искренов. 6.
Седнали първи ред: 1. Зафирка Щелянова. 2. Веска Калканджиева. 3. Маргаритка Калканджиева. 4. Боян Боев. 5.
Дъщерята
на Веско Искренов. 6.
Савка Керемидчиева. 7. Янка Грънчарова 8. Кирил Райнов, син на Михаил Райнов. 9.... Седнали втори ред: 1.... 2. Мария Райнова. 3.
към текста >>
84.
Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Валентина,
дъщеря
на Симеон. 3.
За този петел има интересен случай когато му дойде времето, ще го разкажем. Това е една от последните снимки на Учителя в село Мърчаево. Снимка № 61. Семейство Пенка и Стефан Белеви на гости при Симеон Костов. 1. Пенка Белева. 2.
Валентина,
дъщеря
на Симеон. 3.
Вера Симеонова, отзад, дъщеря на Симеон. 4. Стефан Белев. 5. Елена, дъщеря на Симеон. 6. Симеон Костов. 7. Сийка, дъщеря на Симеон. 8.
към текста >>
Вера Симеонова, отзад,
дъщеря
на Симеон. 4.
Това е една от последните снимки на Учителя в село Мърчаево. Снимка № 61. Семейство Пенка и Стефан Белеви на гости при Симеон Костов. 1. Пенка Белева. 2. Валентина, дъщеря на Симеон. 3.
Вера Симеонова, отзад,
дъщеря
на Симеон. 4.
Стефан Белев. 5. Елена, дъщеря на Симеон. 6. Симеон Костов. 7. Сийка, дъщеря на Симеон. 8. Ваца, съпруга на Симеон.
към текста >>
Елена,
дъщеря
на Симеон. 6.
Семейство Пенка и Стефан Белеви на гости при Симеон Костов. 1. Пенка Белева. 2. Валентина, дъщеря на Симеон. 3. Вера Симеонова, отзад, дъщеря на Симеон. 4. Стефан Белев. 5.
Елена,
дъщеря
на Симеон. 6.
Симеон Костов. 7. Сийка, дъщеря на Симеон. 8. Ваца, съпруга на Симеон. Снимка № 62. Софиянци на гости в село Мърчаево
към текста >>
Сийка,
дъщеря
на Симеон. 8.
Валентина, дъщеря на Симеон. 3. Вера Симеонова, отзад, дъщеря на Симеон. 4. Стефан Белев. 5. Елена, дъщеря на Симеон. 6. Симеон Костов. 7.
Сийка,
дъщеря
на Симеон. 8.
Ваца, съпруга на Симеон. Снимка № 62. Софиянци на гости в село Мърчаево Седящи, първи ред: 1. Ваца, съпруга на Сиемон. 2.
към текста >>
Косена,
дъщеря
на Темелко. 7.
Рилка Петрова Стоянова, съпруга на Петър Стоянов. 3. Софиянка, съпруга на Темелко. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5. Радка. Прави: 6.
Косена,
дъщеря
на Темелко. 7.
Тереза Керемидчиева. 8. Милка Аламанчева. 9. Петър Киров. 10. Д-р Иван Жеков. 11. Юрданка Жекова.
към текста >>
Косена,
дъщеря
на Темелко, с подноса. 6.
На обяд в двора на ТемелкоСнимка № 63 а. 1. ...2. Юрданка Жекова. 3. Петър Киров. 4. Търса Лозанова, сестра на Петър Киров. 5.
Косена,
дъщеря
на Темелко, с подноса. 6.
Владо Николов Руснака. 7 8. Темелко, вижда се част от главата му. 9. Софиянка, съпруга на Темелко. 10. Кинчето Мариус с детето си.
към текста >>
Косена,
дъщеря
на Темелко, в народна носия. 3.
Пенка Белева. Снимка № 65. Софиянци и мърчаевци с акордеониста Данко Симеонов. Седнали: 1. Борис Димитров (гърбавия). 2.
Косена,
дъщеря
на Темелко, в народна носия. 3.
Данко Симеонов с акордеона. 4. Дежа, съпруга на Велин Темелков. 5. Тодора Йорданова Станчева, съпруга на Ангел Вълков. Прави: 6. Юрданка Жекова. 7.
към текста >>
Косена,
дъщерята
на Темелко, 3.
Мърчаево, Владо е отляво Снимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто". Отляво: 1. Весела Несторова, 2.
Косена,
дъщерята
на Темелко, 3.
Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п).
към текста >>
А отдясно на Учителя е Косена,
дъщерята
на Темелко.
Снимка № 156. Пред извора на село Рударци, който е минерален и лечебен. 1. Най-отляво е Неделчо Попов в тъмния костюм, 2. По средата седнал с дамаджанката е Галилей Величков, 3. Отляво на Учителят е Весела Несторова в тъмния костюм, 4.
А отдясно на Учителя е Косена,
дъщерята
на Темелко.
Снимка № 157. Пред извора на село Рударци. Вижда се главата на Весела Несторова до Учителя. Същата снимка, както № 155, но в по-близък план. Лицата се виждат по-добре.
към текста >>
Косена,
дъщерята
на Темелко.
Неделчо Попов с отворената яка на ризата си, 4.......... 5......... 6. Николина Балтова, облечена в бяло, 7. Вижда се главата на Весела Несторова, 8. Учителят, 9. Д-р Давидова, 10.
Косена,
дъщерята
на Темелко.
Най-отгоре вляво се вижда в бялото сако Симеон Стоянов. Последна снимка на Учителя в Мърчаево - сред житата Последна снимка на Учителя в Мърчаево - сред житата
към текста >>
85.
Снимка на Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево
, 10.1944 г.
Косена -
дъщеря
на Темелко, 4 , 5.
Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3.
Косена -
дъщеря
на Темелко, 4 , 5.
Тодорка - дъщеря на Темелко, 6. Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>
Тодорка -
дъщеря
на Темелко, 6.
Мърчаево пред къщата си, наредени по стъпалата 1. Булката Дежа /Надежда/ с бебето си Петър, родено на 9.IX. 1944 г., 2. Велин - съпруг на Дежа, 3. Косена - дъщеря на Темелко, 4 , 5.
Тодорка -
дъщеря
на Темелко, 6.
Софиянка - жена на Темелко, 7. Темелко.
към текста >>
86.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76
, 19.01.1904 г.
154 Мария –
дъщеря
на Никола Кючуков.
Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея.
154 Мария –
дъщеря
на Никола Кючуков.
Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
87.
Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78
, 04.02.1904 г.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени
дъщеря
си за един добър, но безбожник, учител.
На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха. Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива.
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени
дъщеря
си за един добър, но безбожник, учител.
Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя.
към текста >>
88.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №52
, 23.06.1901 г.
Дъщеря
му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов.
35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Дъщеря
му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов.
36 Николай В. Велчев. 37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223.
към текста >>
89.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №83
, 06.07.1904 г.
Велчев има още две деца – син Владимир и
дъщеря
Павлина.
В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В.
Велчев има още две деца – син Владимир и
дъщеря
Павлина.
На 4 декември 1896 г. Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в учредяването на читалище „П. Р. Славейков“ в ІІІ участък, ул „Дунавска“ №257 на тогавашна Варна (днес ул. „Дунав“). П.
към текста >>
90.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №104
, 14.09.1909 г.
Дъщерята
– Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.
Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява.
Дъщерята
– Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.
Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
към текста >>
91.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата
дъщеря
ще се ожени с нея?
Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха.
Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата
дъщеря
ще се ожени с нея?
Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш?
към текста >>
Не, на
дъщеря
си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли!
Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея?
Не, на
дъщеря
си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли!
Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!
към текста >>
92.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за
дъщеря
му Добра Атанасова Георгиева.
Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище.
По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за
дъщеря
му Добра Атанасова Георгиева.
С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото. Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.
към текста >>
93.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
в Горна Оряховица се ражда
дъщеря
им Слава.
Учил е художествена графика. Пристига в България около 1905-1906 г. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 г., а на 10 март 1910 г.
в Горна Оряховица се ражда
дъщеря
им Слава.
Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 г. (източник: Вестник Братски живот бр.88 (15)) Около 1922 г. рисува цветния Пентаграм. Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора, намираме още в Опис на вещите на Учителя.
към текста >>
в Горна Оряховица се ражда
дъщеря
им Слава (Фиг. 7).
Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 година, а на 10 март 1910 г.
в Горна Оряховица се ражда
дъщеря
им Слава (Фиг. 7).
Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 година. . Фиг.7 – ФРАНЦ ШЛАМБОРА И СЪПРУГАТА МУ ЙОНКА (ок.1910 г.) Фиг.8 – ФОТОАТЕЛИЕ „ПРАГА“ на Франц Шламбора и Цанко Хараламбиев в Търново (1908 г.) През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг.
към текста >>
Тя е
дъщеря
на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров.
Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк. Негов е пеещият петел върху етикета на сапуните „Петел“ от фабриката на Тевекелиев в Бургас. Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.).
Тя е
дъщеря
на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров.
Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще. Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно) От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство.
към текста >>
94.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
Дъщерята
на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание.
Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага. Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням. Това е било след 1925 година предполагам да е било.
Дъщерята
на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание.
Та дъщеря му се разболява тежко. Боледува известно време и дошло положението, поминала се. Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо? " Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват.
към текста >>
Та
дъщеря
му се разболява тежко.
Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага. Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням. Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание.
Та
дъщеря
му се разболява тежко.
Боледува известно време и дошло положението, поминала се. Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо? " Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват. Учителят постоял така сериозно и следтуй казал: „Някой знае ли?
към текста >>
Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю,
дъщеря
ни се помина.
Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням. Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание. Та дъщеря му се разболява тежко. Боледува известно време и дошло положението, поминала се.
Родители много се разтъжили затова, на никого не обаждат, заключват веднага стаята, оставят я покойницата и отиват на „Опълченска" 66, при Учителя и му казват: „Учителю,
дъщеря
ни се помина.
Как ще понесем това нещо? " Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват. Учителят постоял така сериозно и следтуй казал: „Някой знае ли? " -„Никой, Учителю! " - „Добре, тръгваме." Ако знай, могат да кажат, че се е престорила.
към текста >>
95.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
е преподавател на Людмила Живкова,
дъщеря
на Т. Живков.
Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова. Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот. В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г.
е преподавател на Людмила Живкова,
дъщеря
на Т. Живков.
Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й. В др. период от живота си В.
към текста >>
Косена,
дъщерята
на Темелко, 3.
Весела Несторова и Владо Николов /руснака/ пред „Изворът на Доброто" в с. Мърчаево Снимка № 146. Весела Несторова с група приятели пред "Изворът на Доброто". Отляво: 1. Весела Несторова, 2.
Косена,
дъщерята
на Темелко, 3.
Юрданка Жекова, 4......... 5. Отзад е Гради Минчев, който поради високият си ръст стърчи над тях. Вижда се мястото, постлано с дребни камъчета от мрамор, чрез които Учителят е отворил Вторият фронт на войната през м. юни 1944 г. (5 юни 1944 п).
към текста >>
96.
Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам
, 25.12.1986 г.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца -
дъщеря
и син.
И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца -
дъщеря
и син.
Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
към текста >>
Дъщерята
, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст.
Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син.
Дъщерята
, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст.
Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той.
към текста >>
97.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Олга Славкова е
дъщеря
на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов.
„Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942. 125 с.2.
Олга Славкова е
дъщеря
на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов.
Снимката е от 17.05.1875 г., гр. Букурещ и е много популярна (вж Христо Ботев : [албум] / Радка Стоянова, Николай Жечев. - София : Наука и изкуство, 1970, № 66. - с погрешно отбелязана дата: септември 1875 г.)3. За бащата на Олга Славкова, НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ (21. VI.
към текста >>
В присъстзието на жена си
дъщеря
си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение.
(От юбилейната сбирка на Св. П. Франгов, Търново, 1926 г.)След получаване шестокпасното си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год. да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му.
В присъстзието на жена си
дъщеря
си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение.
В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги.
към текста >>
98.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
До Ленчето е Петър Пампоров. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев.
към текста >>
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
2.... 3. Жената на Петър Пампоров. 4.... 5. Олга Славчева. 6.... 7.
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка.
към текста >>
99.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
До Ленчето е Петър Пампоров. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1. Савка Керемидчиева. 2. Дядо Ради. 3.
Момичето е
дъщеря
на Петър Пенков. 4.
Радко Радев с бялата риза и презрамки. Седнали първи ред на столове.: 1. Племенник на Георги Тахчиев. 2. Майката на Георги Тахчиев, с бастуна. 3. Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев.
към текста >>
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
2.... 3. Жената на Петър Пампоров. 4.... 5. Олга Славчева. 6.... 7.
Йорданка Попова,
дъщеря
на Тодор Попов. 8.
Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка.
към текста >>
100.
Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя
, 31.01.1900 г.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца -
дъщеря
и син.
И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец.
Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца -
дъщеря
и син.
Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
към текста >>
Дъщерята
, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст.
Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син.
Дъщерята
, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст.
Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той.
към текста >>
НАГОРЕ