НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
83
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Чудни са Божиите милости и
щедрости
.
Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред Престола Му.
Чудни са Божиите милости и
щедрости
.
Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третия стана възвание, а на четвъртия – освещение, а в целостта на три и четири са седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Чудни са Божиите милости и
щедрости
.
Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му.
Чудни са Божиите милости и
щедрости
.
Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам.
към беседата >>
Чудни сѫ Божитѣ милости и
щедрости
.
(втори вариант)
Стой твърдъ както и до сега. Бѫди вѣренъ при всичкитѣ испити да не могатъ враговетѣ Божий да тѣ охулятъ. Освяти името Господне. Благослови Господа въ душата си. Въ това се Той весели когато въздигаме хвала и молитва прѣдъ прѣстола му.
Чудни сѫ Божитѣ милости и
щедрости
.
Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ. Радвай се въ Господа. Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ.
към втори вариант >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Той ще ви даде според изобилието на Своята
щедрост
.
След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отца Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в Който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души.
Той ще ви даде според изобилието на Своята
щедрост
.
Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко! КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 ГОДИНА КОЙ Е АНГЕЛ ЕЛОХИЛ
към беседата >>
4.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Дългите му и големи уши показват
щедрост
.
Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: "Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в Природата има чиста, здравословна вода." Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го обвини в епикурейство.
Дългите му и големи уши показват
щедрост
.
При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. В един анекдот се разказва как магарето дало мнението си за Соломон. Трябвало всички животни да минат край Соломон и да изкажат мнението си за него. Дошъл най-после ред и на магарето. Конят го извикал настрана и започнал да го съветва как да се държи според последните правила на етикецията.
към беседата >>
Дългитѣ му и голѣми уши показватъ
щедрость
.
(втори вариант)
Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода. Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Никой не може да го обвини въ епикурейство.
Дългитѣ му и голѣми уши показватъ
щедрость
.
При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. Въ единъ анекдотъ се разказва, какъ магарето дало мнението си за Соломона. Трѣбвало всички животни да минатъ край Соломона и да изкажатъ мнението си за него. Дошълъ най-после редъ и на магарето. Коньтъ го извикалъ настрана и започналъ да го съветва, какъ да се държи споредъ последнитѣ правила на етикецията.
към втори вариант >>
5.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма
щедрост
.
Бог казва: дайте работа на всеки човек, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата си, къде да го поставят, отляво или отдясно на Христа. Някой е кандидат за служба от лявата страна, но няма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба – от дясната страна. Търпение се иска от всички хора, особено от християните. Не можеш да бъдеш истински християнин, ако не си придобил търпение.
В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма
щедрост
.
Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост.
към беседата >>
Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по
щедрост
.
В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост. Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ.
Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по
щедрост
.
Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ. Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно.
към беседата >>
Помни, че
щедростта
е свързана с търпението.
Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат. Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди.
Помни, че
щедростта
е свързана с търпението.
Ако не можеш да търпиш, и щедър не можеш да бъдеш.” Съвременните хора се нуждаят от търпение. Това, което те наричат търпение, е неволя. Някой търпи до известно време, после се разсърди и в един момент разваля всичко, което е съградил. Казвате, че някой мъж или някоя жена са страдали много, голямо търпение са проявили.
към беседата >>
Въ Китай живѣлъ единъ благочестивъ човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма
щедрость
.
(втори вариант)
Богъ казва: Дайте работа на всѣки човѣкъ, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успѣха му, едва тогава Богъ ще даде думата си, кѫде да го поставятъ, отлѣво или отдѣсно на Христа. Нѣкой е кандидатъ за служба отъ лѣвата страна, но нѣма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба — отъ дѣсната страна. Търпение се иска отъ всички хора, особено отъ християнитѣ. Не можешъ да бѫдешъ истински християнинъ, ако не си придобилъ търпение.
Въ Китай живѣлъ единъ благочестивъ човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма
щедрость
.
Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него, Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь. Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по щедрость. Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь.
към втори вариант >>
Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по
щедрость
.
(втори вариант)
Не можешъ да бѫдешъ истински християнинъ, ако не си придобилъ търпение. Въ Китай живѣлъ единъ благочестивъ човѣкъ — Натанъ, който билъ известенъ между бедни и нуждаещи съ своята голѣма щедрость. Нѣкой си Митранъ му завидѣлъ и пожелалъ да стане щедъръ като него, Той направилъ голѣми заведения, съ богати кухни, да приема бедни и да ги угощава. Въ скоро време се заговорило и за Митрана. Беднитѣ се стичали при него, да ги нахрани и да получатъ нѣкаква помощь.
Той ги посрѣщалъ любезно, давалъ имъ храна, пари, съ цель да надмине Натана по
щедрость
.
Между беднитѣ имало една просякиня, която се опитвала по нѣколко пѫти на день да получи помощь. Тя влизала ту отъ едната, ту отъ другата врата и получавала това, което ѝ било нуждно. Митранъ забелязалъ, какъ тя се промъквала ту презъ едната, ту презъ другата врата но мълчалъ. Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно.
към втори вариант >>
Помни, че
щедростьта
е свързана съ търпението.
(втори вариант)
Най-после той не издържалъ на нахалството ѝ и я изпѫдилъ. Тя напуснала дома му, но казала: Е, Митране, всичкитѣ ти усилия отидоха напраздно. Натанъ остава ненадминатъ. Вече 30 пѫти азъ ходя при него, влизамъ и презъ едната, и презъ другата врата на кѫщата му, но той дума не ми казва. Всѣки день ме приема, като че за пръвъ пѫть ме вижда, а ти, едва десетина пѫти влѣзохъ въ дома ти, и вече ме изпѫди.
Помни, че
щедростьта
е свързана съ търпението.
Ако не можешъ да търпишъ, и щедъръ не можешъ да бѫдешъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Това, което тѣ наричатъ търпение, е неволя. Нѣкой търпи до известно време, после се разсърди и въ единъ моментъ разваля всичко, което е съградилъ. Казвате, че нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена сѫ страдали много, голѣмо търпение сѫ проявили.
към втори вариант >>
6.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Те останали учудени от
щедростта
на лорда. Защо?
В бързината си, слугата драснал три клечки кибрит, една след друга, и едва на четвъртото драсване запалил лампата. Лордът му направил бележка, че не е внимателен, не трябва да изразходва четири клечки кибрит за едно запалване. Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: "Не попаднахме на добро място. Този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него." Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: "С какво мога да бъда полезен на благородните дами? " Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева.
Те останали учудени от
щедростта
на лорда. Защо?
Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър. Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството.
към беседата >>
Щедростта
е едно качество, а пестеливост и икономия – друго.
Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: "Не попаднахме на добро място. Този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него." Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: "С какво мога да бъда полезен на благородните дами? " Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда. Защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър.
Щедростта
е едно качество, а пестеливост и икономия – друго.
Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят.
към беседата >>
Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква
щедрост
.
" Те разказали с каква цел идат при него, и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда. Защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър. Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка?
Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква
щедрост
.
Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите. "Да се роди човек изново." Как става Новораждането?
към беседата >>
Тѣ останали очудени отъ
щедростьта
на лорда. Защо?
(втори вариант)
Лордътъ му направилъ бележка, че не е внимателенъ, не трѣбва да изразходва четири клечки кибритъ за едно запалване. Дамитѣ, като чули, какъ лордътъ прави бележка на слугата си за четиритѣ клечки кибритъ, си казали: Не попаднахме на добро мѣсто. Този човѣкъ прави въпросъ за нѣколко клечки кибритъ, а ние очакваме помощь отъ него. Като излѣзълъ слугата, лордътъ се обърналъ къмъ депутацията съ думитѣ: Съ какво мога да бѫда полезенъ на благороднитѣ дами? Тѣ разказали, съ каква цель идатъ при него, и той веднага имъ далъ една сума отъ сто хиляди лева.
Тѣ останали очудени отъ
щедростьта
на лорда. Защо?
— Защото имали предразсѫдъка, че пестеливиятъ човѣкъ не може да бѫде щедъръ. Щедростьта е едно качество, а пестеливость и економия — друго. Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка? Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква щедрость. Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството.
към втори вариант >>
Щедростьта
е едно качество, а пестеливость и економия — друго.
(втори вариант)
Този човѣкъ прави въпросъ за нѣколко клечки кибритъ, а ние очакваме помощь отъ него. Като излѣзълъ слугата, лордътъ се обърналъ къмъ депутацията съ думитѣ: Съ какво мога да бѫда полезенъ на благороднитѣ дами? Тѣ разказали, съ каква цель идатъ при него, и той веднага имъ далъ една сума отъ сто хиляди лева. Тѣ останали очудени отъ щедростьта на лорда. Защо? — Защото имали предразсѫдъка, че пестеливиятъ човѣкъ не може да бѫде щедъръ.
Щедростьта
е едно качество, а пестеливость и економия — друго.
Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка? Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква щедрость. Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството. Като слушате, какъ се тълкува християнството, ще кажете, че тѣзи хора сѫ тръгнали вече въ правия пѫть. Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ.
към втори вариант >>
Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква
щедрость
.
(втори вариант)
Тѣ разказали, съ каква цель идатъ при него, и той веднага имъ далъ една сума отъ сто хиляди лева. Тѣ останали очудени отъ щедростьта на лорда. Защо? — Защото имали предразсѫдъка, че пестеливиятъ човѣкъ не може да бѫде щедъръ. Щедростьта е едно качество, а пестеливость и економия — друго. Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка?
Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква
щедрость
.
Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството. Като слушате, какъ се тълкува християнството, ще кажете, че тѣзи хора сѫ тръгнали вече въ правия пѫть. Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ. За предпочитане е при разискване на въпроситѣ човѣкъ да економисва клечкитѣ, а да дава щедро стотѣ хиляди лева, отколкото обратното — да изразходва клечкитѣ, а да економисва паритѣ. „Да се роди човѣкъ изново.” — Какъ става новораждането?
към втори вариант >>
7.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Благодарение на тяхната
щедрост
, ние живеем в изобилие.
Всеки човек трябва да има на първо място необходимото, после – потребното и най-после – излишното. То се дава по благодат. Благата, от които ние се ползваме, идат от Ангелите. От своите излишъци те пращат на нас. Ако Ангелите бяха скъперници, като хората, животът на земята щеше да се прекрати.
Благодарение на тяхната
щедрост
, ние живеем в изобилие.
Да бъдем щедри, и ние да изпращаме от своите излишъци на съществата, които живеят под нас. За нас техният живот е ад; за тях нашият живот е рай. Каквото е отношението между нас и нисшите същества, такова е отношението между Ангелите и нас. За Ангелите нашият свят е ад. За нас техният свят е рай.
към беседата >>
Благодарение на тѣхната
щедрость
, ние живѣемъ въ изобилие.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати.
Благодарение на тѣхната
щедрость
, ние живѣемъ въ изобилие.
Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай.
към втори вариант >>
8.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Под „обич” се разбира
щедрост
, т. е.
И до днес се тълкуват думите на Христа, пишат се големи томове, но светът и без тия томове ще се оправи. Казват някои, че Христос обичал Петър и Йоан. Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места.
Под „обич” се разбира
щедрост
, т. е.
движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света. И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт.
към беседата >>
Под „обич" се разбира
щедрост
, тоест движение, на което силата не е тъй мощна, както при любовта.
(втори вариант)
Христос искаше да каже, че за в бъдеще в мравуняка ще има големи тълкувания за Него, хиляди и хиляди томове ще се пишат за Него, но светът ще се оправи и без това писане. Казва се в Писанието, че Петър и Йоан били обичани от Христа. Какво се разбира под думите „любов" и „обич"? Под „любов" се разбира закон на самопожертването. Самопожертването е движение, препътуване на далечни пространства.
Под „обич" се разбира
щедрост
, тоест движение, на което силата не е тъй мощна, както при любовта.
Да обичаш, значи да градиш, а да любиш - значи да носиш материал за този градеж. Под „дух", под качества на духа, разбирам проявление на сила, затова казвам, че духът е, който крепи света. Всеки строй се крепи чрез силата, обаче съвременните хора разбират силата като насилие. Някои престъпват законите и ние какво правим с тях? Обесваме ги.
към втори вариант >>
9.
Методи за лекуване
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Та когато главата ви е сплесната, не дружете с хора, които имат същите слабости, а дружете с такива, които имат развито голямо милосърдие и
щедрост
.
Като турите на работа мотиката, лопатата, това не е ли ритане, не е ли задницата на коня? Някои казват: „Аз не ритам“, но аз всеки ден ги виждам как ритат, и то не само напред, но и назад. Вземете камък и го хвърлите – това е ритане. Ритането не е нещо лошо, но трябва да знаете как да ритате – как да предадете ползотворно енергията, която имате. Злото в света седи именно в това, че енергията се предава на неподходящи места и с това се причинява вреда.
Та когато главата ви е сплесната, не дружете с хора, които имат същите слабости, а дружете с такива, които имат развито голямо милосърдие и
щедрост
.
Ако срещнете някой много щедър човек, не го съветвайте да не дава, а вземете малко енергия от неговата, за да се развие и вашето сърце, защото щом го учите да не дава, това показва, че вашата глава е сплесната. Някои мислят, че всички са религиозни. Не са всички между вас еднакво религиозни; ако всички бяхте такива, щяхте в един момент – само като духнете – да оправите България. Когато някои казват: „В Името на Господа Иисуса Христа“, това означава да възлюбиш Господа с всичката си душа, с целия си ум, с цялото си сърце и с всичката си сила; защото като обичате всички хора, Господ веднага ще ги промени. После, не мислете, че когато един човек много се моли, вдига ръцете си нагоре, е много религиозен – не, той формално е религиозен.
към беседата >>
Тя е изпратена също да страда – да се пожертва и да научи закона за
щедростта
.
Всяко занятие, с което бихте били повече полезни, отколкото вредни за вашите близки – дръжте го и не се бойте. Онези от вас, които искат да лекуват, да не стават кръчмари и касапи. – Как гледате на скотовъдството? – Новото учение не позволява да използвате никое същество за ваша полза; може да го използвате, само за да дадете подтик на неговата еволюция. Една крава може да бъде използвана, само за да се повдигне в своето развитие.
Тя е изпратена също да страда – да се пожертва и да научи закона за
щедростта
.
Като гледам как кравата дава доброволно млякото си, питам се: „Изпълнявам ли като нея тъй добре и аз своето занятие? “ Ако една крава, която постоянно ни дава толкова блага, не роптае, имаме ли право ние да роптаем? Защо да не отдадем Богу своя ум, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млякото си? И тъй, всяко занятие, което принася повече полза, отколкото вреда на другите, може да упражнявате, и напротив, всяко занятие, което принася повече вреда, отколкото полза, не ви е позволено да практикувате. Занятие, което дава 75% полза, а 25% вреда, може да се упражнява; ако дава само 25% полза, а 75% вреда, не бива да се упражнява.
към беседата >>
10.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята
щедрост
.
Следователно, всички съдружници трябва да бъдат в пълно съгласие и единство. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си.
Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята
щедрост
.
Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост. Земеделецът взима крината и с широк замах хвърля семето на разораната нива. Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място.
към беседата >>
11.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Широките ръкави означават
щедрост
.
Когато учителят е преподавал, говорил е с часове как се решават задачите. Сега и ти ще седнеш на мястото си, ще мислиш час, два, три, ще се измъчиш малко, но ще решиш задачата. Бог благославя всеки, който се мъчи и труди. Който очаква наготово да преписва от листчета в ръкавите, и тях изгубва. Днес жените носят тесни ръкави, да не крият листчета в тях.
Широките ръкави означават
щедрост
.
Бог казва: „Щом ръкавите са широки, трябва да бъдеш щедър, да даваш. Ако не си щедър, ще носиш тесни ръкави“. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой.
към беседата >>
12.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата
щедрост
?
(втори вариант)
Някога можеш да залепиш на иконата цял чувал брашно, отколкото да лепиш пари. Казваш: Залепих днес на иконата на св. Иван 20 ст. Мислите ли, че св. Иван се задоволява с 20 ст.?
Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата
щедрост
?
Христос казва; „Аз съм вратата на овцете, и всички, които дойдат след мене да се учат, ще отговарят затова, което са чули да им говорят. Сега и аз говоря истината, но някои се обиждат. – Нека се обиждат. Ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е път на любовта. Единственото нещо, с което можете да спасите народа си, е да им говорите истината.
към втори вариант >>
13.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
След това идват милосърдието и
щедростта
.
Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте.
След това идват милосърдието и
щедростта
.
А жертвата почти ще я оставите. Законът на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчно. Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг. 1), но дойде ли до жертвата, веднага ще се спънете.
към беседата >>
Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие,
щедрост
, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта.
Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение.
Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие,
щедрост
, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта.
Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието.
към беседата >>
Тук влиза и
щедростта
.
Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал. После, милосърдието значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата.
Тук влиза и
щедростта
.
Дръжте само една основна мисъл в душата си. Онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, а печели. Тъй като се занимавате с тези добродетели, мислете винаги за Бога. За Бога ще мислите, че Той е най-добрият и най-благият. И като мислите по този начин, всички тези добродетели може да ги приложите.
към беседата >>
14.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Тогава идват по-напреднали, говорят ни за друга култура, говорят ни за друг морал, говорят ни за нравственост, за
щедрост
, за това–онова.
И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ. И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това.
Тогава идват по-напреднали, говорят ни за друга култура, говорят ни за друг морал, говорят ни за нравственост, за
щедрост
, за това–онова.
Можем ли да направим живота си щастлив при тези условия? Някои казват, че това е неизбежно. В математиката има един закон на вероятностите за разрешение и един закон на вероятностите за неразрешение – има възможности. Аз ги наричам възможности и разрешения на една задача при избиране само на един път. При всички възможности само една е идеалната възможност, при която животът може да се реализира в своята пълнота.
към беседата >>
15.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси,
щедрост
, лесно спогаждане с хората и т.н.
Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси,
щедрост
, лесно спогаждане с хората и т.н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата.
към беседата >>
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси,
щедрост
, лесно спогаждане с хората и т. н.
(втори вариант)
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете.
Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси,
щедрост
, лесно спогаждане с хората и т. н.
Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата.
към втори вариант >>
16.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Хубаво, вие дайте една определена норма на
щедрост
.
Следователно вие трябва да определите кои идеи могат да се реализират в сегашния ви живот и кои в бъдеще. После, всеки от вас обича да даде съвет на другите хора. Вие често казвате: ама ти не трябва тъй да постъпваш! Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър!
Хубаво, вие дайте една определена норма на
щедрост
.
Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост. Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание!
към беседата >>
Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е
щедрост
.
После, всеки от вас обича да даде съвет на другите хора. Вие често казвате: ама ти не трябва тъй да постъпваш! Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост.
Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е
щедрост
.
Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост. Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието?
към беседата >>
Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е
щедрост
.
Вие често казвате: ама ти не трябва тъй да постъпваш! Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост.
Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е
щедрост
.
Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта. Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си?
към беседата >>
Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е
щедростта
.
Как трябва да постъпва, обаче, вие не му казвате. Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост.
Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е
щедростта
.
Тогава, какви са качествата на щедростта? Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание?
към беседата >>
Тогава, какви са качествата на
щедростта
?
Или някой път му казвате: ти трябва да бъдеш много щедър! Хубаво, вие дайте една определена норма на щедрост. Ако аз ви дам пет, десет или сто лева, това не е щедрост. Може да ги дам от срам, от немай-къде, или положението ми ме кара да ги дам, но всичко това още не е щедрост. Причината, която ме е подбудила да ги дам, не е щедростта.
Тогава, какви са качествата на
щедростта
?
Друг път казвате: да имаме самообладание! Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание?
към беседата >>
17.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Значи
щедростта
е голяма уста, от която можем лесно да извадим избитото масло.
Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане. (– Ако те са поставени в мляко, ще избият масло.) Тъй, масло ще се избие. Да кажем сега, че онзи, който е направил тенекията, оставил я с много малък отвор и това масло, като се избие, запушва отвора и не може да излезе навън. Какво ще правите тогава? (– Отворът трябва да бъде много голям.) Ето защо, човек трябва да бъде щедър, с голяма уста.
Значи
щедростта
е голяма уста, от която можем лесно да извадим избитото масло.
И тъй, разбрахте вече какво нещо е мекотата и защо е необходима в живота ви. Като ви турят мекота, тогава не питайте: Без тази слама не можем ли? Или не казвайте: Да се махне тази слама! Двама души, които са меки, те сами се поотдалечават един от друг и между тях не се произвежда това търкане. И тогава, щом искате да се скарате с някого или ви дойде някое противоречие в живота, кажете: В сандък съм, чакай да видя дали има стърготини, та да не стане някоя катастрофа с мен.
към беседата >>
18.
Природа и геометрия
,
МОК
, София, 26.10.1924г.,
Например, чувството на
щедрост
.
Когато, ако седите само в Д, ще разберете само от една страна света. Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може да живее само при известни условия, може да се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие да се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва да дойдат последователно. Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва да се запознаете и да ги приложите. Има някои неща, които са необходими за вас.
Например, чувството на
щедрост
.
Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум скъперници; има хора с широк ум, а с тясно сърце. Защо тази фигура я наричате ромб? Какво значи ромб? Тя е гръцка дума.
към беседата >>
Има неща, които са необходими за вас, например чувството на
щедрост
.
(втори вариант)
Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите.
Има неща, които са необходими за вас, например чувството на
щедрост
.
Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум - скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце. Елементите, които учените са турили в геометрията, са взети от Живата Природа. Същевременно това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия.
към втори вариант >>
19.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Голѣмитѣ ти уши показватъ
щедрость
.
Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе. Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но азъ ще ти помогна. Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши. Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя крака. Ти нѣмашъ никаква злоба въ себе си, затова ще ти помогна.
Голѣмитѣ ти уши показватъ
щедрость
.
Наистина, по нѣкой пѫть прѣгризвашъ коритѣ на дърветата, но то е отъ нѣмай-кѫдѣ. Тъй, че ако ти погледнешъ така снизходително къмъ това зайче, и Господь ще погледне така къмъ тебе. Господь ще каже както постѫпи ти съ това, малко зайче, така ще постѫпя и азъ съ тебе. Вие не можете да избѣгнете този великъ законъ. Както ти си постѫпилъ въ дадения моментъ съ нѣкого, така ще постѫпятъ и съ тебе.
към беседата >>
Големите ти уши показват
щедрост
.
(втори вариант)
Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заек със счупен крак, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши. Ще починеш малко, аз ще ти поправя крака. Ти нямаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна.
Големите ти уши показват
щедрост
.
Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде. Тъй, че ако ти погледнеш така снизходително към това зайче, и Господ ще погледне така към тебе. Господ ще каже както постъпи ти с това, малко зайче, така ще постъпя и аз с тебе. Вие не можете да избегнете този велик закон. Както ти си постъпил в дадения момент с някого, така ще постъпят и с тебе.
към втори вариант >>
20.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Богородица, апелира към моето благородство, към моята
щедрост
и т.н.
Та казвам: вие, които се занимавате с окултната наука, трябва да знаете, че тя не е толкова лека. Не е достатъчно само да имате детинска вяра. Трябва да имате поне в слаба степен развито ясновидство, да знаете как и отде идат добрите и лошите течения в Природата. Гледам, някой ми говори, но виждам – в него се е настанил един черен дух и му диктува какво да говори. Той ми говори нещо в името на Христа, на св.
Богородица, апелира към моето благородство, към моята
щедрост
и т.н.
Казвам: всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват, да ласкаят човека. Де кого видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества. А това, че някой обича да послъгва, правят се, че нищо не виждат. Те го съветват: „Ти гледай да спечелиш повече пари, да раздаваш на бедни и така Господ ще прости греховете ти.“ Светлите духове пък се отличават със съвсем друг характер, те имат съвсем други постъпки. Обикновено те си служат с контрасти.
към беседата >>
21.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Ние можем да проповядваме
щедростта
, без да сме щедри.
Песимизмът е болезнено състояние на човека, то е философия на болните хора, но не и на здравите. Песимизмът изразява състояние на почивка. Когато човек няма какво да работи, той става песимист. Когато има какво да работи, той е оптимист. Когато ние разглеждаме живота, трябва да го разглеждаме в неговата същина, тъй както той се проявява.
Ние можем да проповядваме
щедростта
, без да сме щедри.
Можем да говорим за икономия, без да сме пестеливи. Можем да говорим за пестеливост, без да сме скъперници. Скъперничеството и пестеливостта са две различни неща. По какво се различава пестеливият човек от икономичния? – Пестеливият човек се ражда пестелив, а икономичният сега придобива това качество.
към беседата >>
22.
Разковничето
,
ООК
, София, 6.1.1926г.,
Втората фаза на Любовта е
щедростта
, жертвата.
Любовта й казва: „Ти ще слушаш всичко, каквото ти казвам; не слушаш ли, да му мислиш! " Значи Любовта е закон на противодействие срещу нисшето в човека. Всеки, който не противодейства на нисшето в себе си, той не люби. Това не подразбира, че трябва да бъдеш груб със себе си. Не, ще бъдеш мек и ще противодействаш на нисшето.
Втората фаза на Любовта е
щедростта
, жертвата.
Дойде ли Любовта в човека, той ще отвори касата си, ще отвори сърцето си и разумно ще дава. Понеже всички хора съставляват части, удове на великия Божествен организъм, те трябва взаимно да си подпомагат в името на тази велика Любов. Казвате: „Щом ние съставляваме удове от Божия организъм, не сме ли свободни да мислим, да чувстваме и да се проявяваме, както искаме? " - Свободни сте, но свобода съществува само в разумния живот. Дето няма разумност, там няма абсолютно никаква свобода.
към беседата >>
23.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Сиромашията е от Бога, а
щедростта
- от нас, от нашите души.
Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа? " - Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания. И тъй сега ви оставам следната мисъл: Всичко е от Бога! Страданията ни са дадени от Бога, а от нас Бог иска да се учим и да бъдем благодарни за всичко. Значи страданията са от Бога, благодарността - от нас.
Сиромашията е от Бога, а
щедростта
- от нас, от нашите души.
Щедър е само онзи човек, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат. Богатият човек не е щедър. Със сиромашията хората се изпитват, доколко те са готови да делят хапката си със своя ближен. Дали ще бъда сиромах или богат, това е пак от Бога. Човек може да знае какво ще му се случи утрешният ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него.
към беседата >>
24.
Работа в съзнанието. Съзнателна работа / Съзнателна работа
,
МОК
, София, 25.4.1926г.,
Изобщо едрите букви говорят за естествена
щедрост
на човека.
Изобщо в началото, когато започва да пише нещо, човек е внимателен, пише красиво, чисто, четливо. Към края на работата си той е небрежен, прибързан – къде довършил думата, къде не я довършил, къде изял по една-две букви, и т.н. Може ли този човек да се оправдава с нямане на време? – Не. За да бъде почеркът един или друг, причината се крие в човешкия характер.
Изобщо едрите букви говорят за естествена
щедрост
на човека.
Когато някой започва с едър почерк, а свършва с дребен, това показва, че той в началото на живота си е щедър, а завършва с пестене. Други някои започват с пестеливост, а свършват с щедрост. Като пишат, някои хора започват по права линия, но колкото отиват към края, те изкривяват реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това?
към беседата >>
Други някои започват с пестеливост, а свършват с
щедрост
.
Може ли този човек да се оправдава с нямане на време? – Не. За да бъде почеркът един или друг, причината се крие в човешкия характер. Изобщо едрите букви говорят за естествена щедрост на човека. Когато някой започва с едър почерк, а свършва с дребен, това показва, че той в началото на живота си е щедър, а завършва с пестене.
Други някои започват с пестеливост, а свършват с
щедрост
.
Като пишат, някои хора започват по права линия, но колкото отиват към края, те изкривяват реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това? Забележете, че когато заекът се уплаши, започва да бяга, да криволичи ту нагоре, ту надолу, и като му мине страхът, той се връща на същото място, отдето е започнал да бяга. Същото може да се каже и за човека: когато престане да се страхува, той се връща на мястото, отдето е тръгнал, т.е.
към беседата >>
Изобщо едрите букви показват естествена
щедрост
.
(втори вариант)
А някои обратното, започват с дребни, завършват с едри букви. Забележете, някой път седнете да пишете писмо, най-първо много сте внимателни, после към края забързате. Като се разгледа писмото ви, не е тъй хубаво написано от единия край до другия. На какво отдавате вий, на нямане на време? (Не е.) Някои от вас сте изучавали графология.
Изобщо едрите букви показват естествена
щедрост
.
Тогава в случая започва щедро, а свършва с пестене към края. После някои от вас започват тъй – надолу изкривяват реда, а други – отдолу нагоре. Защо един по-нагоре, а друг надолу? Всякога ще забележите – когато човек почне да става меланхоличен, неговите редове почват да вървят надолу. У животните има следното.
към втори вариант >>
25.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за
щедростта
.
Като ви дойде някоя болест, вие веднага тичате при лекарите и след това казвате: много ни оскубаха тия лекари. Казвам: чакайте вие много лесно се освободихте. Трябваше да дадете на тия лекари най-малко 10-20 хиляди лева, че тогава да се оплаквате. Само по този начин ще разберете защо е дошла болестта. Вие трябва да разберете защо идват болестите?
Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за
щедростта
.
Щедростта е едно благородно качество, което като проявим, трябва да се радваме. Значи, едната ръка у болния, която е останала здрава, направила първото добро. Тя подписала един чек.Така и вие трябва да постъпвате, имането ви да се раздава не след смъртта ви, а още приживе. Питам: колцина от вас, на които краката и ръцете са здрави са направили едно добро? Или колцина от нас, на които ръцете и краката са здрави сме направили едно добро?
към беседата >>
Щедростта
е едно благородно качество, което като проявим, трябва да се радваме.
Казвам: чакайте вие много лесно се освободихте. Трябваше да дадете на тия лекари най-малко 10-20 хиляди лева, че тогава да се оплаквате. Само по този начин ще разберете защо е дошла болестта. Вие трябва да разберете защо идват болестите? Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за щедростта.
Щедростта
е едно благородно качество, което като проявим, трябва да се радваме.
Значи, едната ръка у болния, която е останала здрава, направила първото добро. Тя подписала един чек.Така и вие трябва да постъпвате, имането ви да се раздава не след смъртта ви, а още приживе. Питам: колцина от вас, на които краката и ръцете са здрави са направили едно добро? Или колцина от нас, на които ръцете и краката са здрави сме направили едно добро? И след всичко това някои питат: какъв е животът на Слънцето?
към беседата >>
26.
Влияние на цветовете
,
МОК
, София, 2.5.1926г.,
Тя иска да научи човека на
щедрост
.
Всеки сам трябва да дойде до положителни резултати, да види какво действие ще му окажат цветовете. Много начини има, по които човек може да се лекува, но лекуването с цветни лъчи е един от най-евтините. Колкото и да е евтин този начин, човек все трябва да плати нещо. Ако доброволно не иска да плаща, Природата насила ще го застави да плати. Природата иска да научи човека да се жертва.
Тя иска да научи човека на
щедрост
.
Ако той не иска доброволно да упражнява щедростта, Природата ще го застави насила да бъде щедър. Как? – Чрез болести. Срещате един горд, надменен човек, който се крие от хората, защото счита, че не е като тях. Той се мисли за нещо особено. Природата не търпи такива прояви.
към беседата >>
Ако той не иска доброволно да упражнява
щедростта
, Природата ще го застави насила да бъде щедър. Как?
Много начини има, по които човек може да се лекува, но лекуването с цветни лъчи е един от най-евтините. Колкото и да е евтин този начин, човек все трябва да плати нещо. Ако доброволно не иска да плаща, Природата насила ще го застави да плати. Природата иска да научи човека да се жертва. Тя иска да научи човека на щедрост.
Ако той не иска доброволно да упражнява
щедростта
, Природата ще го застави насила да бъде щедър. Как?
– Чрез болести. Срещате един горд, надменен човек, който се крие от хората, защото счита, че не е като тях. Той се мисли за нещо особено. Природата не търпи такива прояви. За нея всички хора представляват един общ организъм.
към беседата >>
27.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Обаче ако дава и съзнава, че трябва да се дава, той проектира тази положителна мисъл в пространството и помага за развиване на
щедростта
между хората.
Това не е естествено положение. Правилно, нормално положение е, когато всички вземат и дават. Това е правилна обмяна между хората. Който мисли само да взема, без да дава, той пакости сам на себе си. Той проектира тази мисъл в пространството и по този начин заразява хората с нея.
Обаче ако дава и съзнава, че трябва да се дава, той проектира тази положителна мисъл в пространството и помага за развиване на
щедростта
между хората.
Ако хората само вземат пари от касата, а нищо не дават, в скоро време касата ще се изпразни. Това е материалната страна на въпроса за взаимопомощта между хората. При днешните условия на отношенията си хората са изработили доста добри методи за взаимоподпомагане. При това всеки помага според онова, което е изработил в себе си, според своя характер. Методите, с които светът си служи, са доста добри.
към беседата >>
28.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието,
щедростта
и т.н.
За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас, да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието,
щедростта
и т.н.
като се притичаме един на друг в помощ, да дадем свобода на всички страдащи. И тогава ние ще бъдем носители на онова велико ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество. Това учение ще ни съедини с небето и ние ще живеем братски, така както Бог изисква.
към беседата >>
29.
Отличителни черти
,
ООК
, София, 22.6.1927г.,
Толстой имал големи уши, което говори за
щедростта
на славяните.
Той е славянин. Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата. Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане.
Толстой имал големи уши, което говори за
щедростта
на славяните.
Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости.
към беседата >>
Много престъпления в света се вършат от
щедрост
.
Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата. Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане. Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните.
Много престъпления в света се вършат от
щедрост
.
По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета! " Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират.
към беседата >>
30.
Мнозина казваха
,
НБ
, София, 4.9.1927г.,
За пример, мнозина казват, че трябва да бъдат щедри, но как ще изявят тази
щедрост
?
Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността. Казвате; Ние учим цял живот, придобиваме знания, трудим се, състезаваме се, караме се, натъкваме се на ред противоречия, но какво ще занесем от всичко това със себе си? – Всеки сам трябва да си отговори; всеки сам трябва да намери основната идея в своя живот, за която има смисъл да работи, да се труди, да понася мъчнотии и страдания. Всеки казва, че трябва да живее, да мисли по Божествен начин, но въпреки това нито живее по Бога, нито мисли като Него. Хората говорят едно, вършат друго.
За пример, мнозина казват, че трябва да бъдат щедри, но как ще изявят тази
щедрост
?
Преди всичко, никой не може да бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог. Всички живи същества на земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл, щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си.
към беседата >>
В такъв смисъл,
щедростта
е закон за разширение на човешкото съзнание.
Хората говорят едно, вършат друго. За пример, мнозина казват, че трябва да бъдат щедри, но как ще изявят тази щедрост? Преди всичко, никой не може да бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог. Всички живи същества на земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях.
В такъв смисъл,
щедростта
е закон за разширение на човешкото съзнание.
Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво добро, но да вземеш от пълните Божествени хамбари в света и да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе. Ти си натоварен много – ще бъдеш щедър, ще дадеш на другите, да се освободиш от ненужния товар. Имаш много пари, ще раздаваш; имаш много знания, ще раздаваш. Ще раздаваш от изобилието, което имаш, да ти олекне.
към беседата >>
31.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Това говори за
щедрост
на характера.
Има микроби, които и при 500о горещина не умират; когато човек, с всичката си топлина, не издържа и до 50° температура. „ Изново." Това не значи, че трябва да отхвърлите старото, но трябва да турите ново начало, да започнете да чертаете бъдещето на вашия живот. Днес всеки иска да го обичат. Коя трябва да бъде основната черта на вашия характер, заради която хората могат да ви обичат? Преди всичко, човек трябва да бъде готов на услуги.
Това говори за
щедрост
на характера.
По този начин, близките около вас ще разберат, че има добри и разумни хора в света. Не е достатъчно само да желаете да бъдете добри, но трябва да докажете, че сте такива. Ако искате хората да ви признаят за добър цигулар, трябва да свирите добре на цигулка. Ако искате да ви признаят за добър пианист, трябва да свирите добре на пиано. Ако искате да минавате за художник, трябва да рисувате добре.
към беседата >>
32.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Един проповедник в Америка говорил на своите слушатели за
щедростта
.
– Не можа. Христос получи 80,000 удари от римските войници и 4 големи гвоздеи на ръцете и на краката си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на своя гроб. Ангел дойде от небето да махне камъка от гроба на Христос и Христос възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и на краката си, обаче между Христос и вас има съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели. Ще приведа един пример за изяснение на мисълта си.
Един проповедник в Америка говорил на своите слушатели за
щедростта
.
Той им разправял, че за да се спаси, човек трябва да се жертва за Бога, т.е. да жертва човешкото за Божественото. Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма щедрост човек може да се спаси. Как се спаси разбойникът, който беше прикован на кръста заедно с Христос? Какви жертви беше направил той?
към беседата >>
Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма
щедрост
човек може да се спаси.
Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и на краката си, обаче между Христос и вас има съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели. Ще приведа един пример за изяснение на мисълта си. Един проповедник в Америка говорил на своите слушатели за щедростта. Той им разправял, че за да се спаси, човек трябва да се жертва за Бога, т.е. да жертва човешкото за Божественото.
Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма
щедрост
човек може да се спаси.
Как се спаси разбойникът, който беше прикован на кръста заедно с Христос? Какви жертви беше направил той? “ Проповедникът му отговорил: „Разбойникът на кръста беше умиращ човек, а ти си още жив разбойник“. Същото е и с вас. Вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели.
към беседата >>
33.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Красив е животът на
щедростта
и изобилието, тежък е животът на просията.
Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
Красив е животът на
щедростта
и изобилието, тежък е животът на просията.
За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога. Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях.
към беседата >>
34.
Учителю благи
,
НБ
, София, 3.2.1929г.,
" – Ще служа на Бога с
щедрост
и милосърдие.
Ако работите за някого от любов, пришките на ръцете ви са на мястото си. Следователно, страданията се оправдават, само ако има някого да обичаме; няма ли кого да обичаме, страданията са безпредметни. „Учителю благи! " – Без прозяване и без кихане. „Учителю благи!
" – Ще служа на Бога с
щедрост
и милосърдие.
„Учителю благи! " – Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя велик закон на Любовта. „Учителю благи! "
към беседата >>
35.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Когато функционира правилно, стомахът изпраща обработените сокове в белите дробове, които също така изучават закона на
щедростта
.
Следователно, той изпълнява една функция на вземания и давания. Тази функция трябва да става правилно. Ако не става правилно, стомахът заболява. Наистина, ако между функциите на човешкия организъм и външния свят не става правилна обмяна, човек е осъден на заболяване във физическия, умствения или духовния свят. Под ”външен свят” разбирам съвкупност от разумни, възвишени същества.
Когато функционира правилно, стомахът изпраща обработените сокове в белите дробове, които също така изучават закона на
щедростта
.
Оттам соковете отиват в мозъка. По такъв начин се храни цялото тяло. Понякога човек се индивидуализира, иска да живее само за себе си и постепенно се изолирва от външния свят. – Това е невъзможно. Човек не може и не трябва да се изолира от хората.
към беседата >>
36.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Съвременните хора трябва да се учат на
щедрост
от житото.
Сиромахът счита, че хората правят престъпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете от планината, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. Българите трябва да се радват на житото, което им е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плод! Да оживее житото в нас!
Съвременните хора трябва да се учат на
щедрост
от житото.
Те са станали много скържави. Човек трябва да мяза на извор, който постоянно дава. Който иска да пие вода, той свободно може да отиде при някой извор и да си начерпи, колкото желае. Той ще приеме водата направо от извора. Аз не препоръчвам вода, която минава през кюнци.
към беседата >>
Щедростта
не се добива лесно.
Направо приемайте водата от извора! Нека всеки човек пие от водата на вашия извор. Давайте с радост от своя извор на всяка жадна, на всяка утрудена душа. Помагайте си във всички направления! Бъдете щедри във всички случаи на живота си.
Щедростта
не се добива лесно.
Всеки трябва да носи в ума си идеята да бъде щедър. Това не значи, че трябва да изисквате от хората да бъдат щедри. Ако изисквате от хората да бъдат щедри, а сами не сте такива, това показва вашето користолюбие. Всеки трябва да дава на другите заради Господа. Носете Божественото в света и давайте от изобилието, което имате.
към беседата >>
37.
Голямото благо
,
НБ
, София, 19.5.1929г.,
Ако българите не успяват, причината за това е тяхната
щедрост
.
Те търсят вината за своите неуспехи, за неуспехите на цял народ ту в една, ту в друга религиозна секта и започват гонение против тях. И без секти, и със секти, хората си остават едни и същи. Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? – Не, никога религиозните секти не са провалили един народ.
Ако българите не успяват, причината за това е тяхната
щедрост
.
В какво отношение са проявили те своята щедрост? – В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности?
към беседата >>
В какво отношение са проявили те своята
щедрост
?
И без секти, и със секти, хората си остават едни и същи. Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? – Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост.
В какво отношение са проявили те своята
щедрост
?
– В принасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато закъса в работите си.
към беседата >>
38.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
Те са признак на
щедрост
.
То знае, къде има най-хубава вода и от нея пие. По отношение на храната, магарето е много скромно, но по отношение на водата е много взискателно. При това, отдето мине магарето, всички го чуват. То обича да се покаже пред хората. Като реве, магарето иска да каже на хората: Вие ме осъждате, смеете се на големите ми уши, но знаете ли, какво означават големите уши?
Те са признак на
щедрост
.
Магарето казва: От много години насам, хората ме хулят, гонят, усмиват, но характерът си не изопачих. Пак пия само най-чиста вода и все още продължавам да издавам гласа си. Наистина, и до днес още, магарето върви напред и води камилите, конете, овцете. Ум има магарето. И рече стотникът: „Господи, кажи само реч, и момчето ми ще оздравее".
към беседата >>
39.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Желанието към
щедрост
е естествено.
Късането на конците има отношение към неестествените желания. Например, желанията на човека да пие, да краде, да убива са неестествени. От тях, именно, всеки трябва да се освободи. Обаче, има желания, конците на които не се късат. Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават.
Желанието към
щедрост
е естествено.
То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска. Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.
към беседата >>
Защото при
щедростта
това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
(втори вариант)
У крадеца, у когото се заражда желание да краде, това желание намясто ли е? Убиецът, у когото се заражда желание да убива -намясто ли е това желание? Всяко желание, за което казваме, че трябва да умре, ние го разбираме като неестествено желание. Например ти имаш желание да си щедър. Това е живот. Защо?
Защото при
щедростта
това, което обичаш, ти си готов да го дадеш.
Ти се лишаваш от онова, което обичаш, даваш и това, което обичаш. Та има известни желания, които могат да останат да живеят у човека. Това показва, че самите желания са свободни. Значи има свободни желания и има и несвободни желания. Кажете ми друго свободно желание.
към втори вариант >>
40.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Значи,
щедростта
е мярка, с която се определя степента на любовта.
– Защо момата изхвърля думата "много”? – Защото не намира мярка, с която да изкаже любовта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една от мерките, с която се определя силата и големината на любовта, е даването.
Значи,
щедростта
е мярка, с която се определя степента на любовта.
Когато обича, човек е снизходителен към слабостите и погрешките на хората. Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод.
към беседата >>
Тази
щедрост
не е негова.
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има.
Тази
щедрост
не е негова.
Щедростта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи.
към беседата >>
Щедростта
е качество на Бога.
И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички. На другия ден ще работиш на някой добър човек, който е готов да даде всичко, каквото има. Тази щедрост не е негова.
Щедростта
е качество на Бога.
Тъй щото, задачата на човека седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия. Ако срещнете някой добър, щедър човек, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб. Ама просяк е дошъл на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздели и последното си парче хляб с просяка, само ако последният е готов да изпълни волята Божия.
към беседата >>
41.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате
щедростта
си.
Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате.
Като давате често ябълки, вие ще упражнявате
щедростта
си.
Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия.
към беседата >>
42.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Мнозина се страхуват да проявят
щедростта
си, да не би да пропаднат в живота.
Ама те са крадени пари! – Това е въпрос. Не е важно, кой как е печелил пари; важно е ти, като честен човек, да изплатиш дълга си точно на време. Щом ти постъпиш честно, и банкерът ще бъде готов да ти прости лихвите. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвите на някоя бедна вдовица, или на някое сираче.
Мнозина се страхуват да проявят
щедростта
си, да не би да пропаднат в живота.
Напразно се страхуват. Ако всички хора на земята работят и мислят едни за други, животът ще се подобри, и хората ще се познаят, ще заживеят братски. Който дава, и на него се дава. Няма случай в живота, когато човек, да е давал от любов и да е пропаднал. Обаче, изправянето на света не става с изправяне само на един човек.
към беседата >>
43.
Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата)
,
МОК
, София, 18.10.1929г.,
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на
щедростта
.
(втори вариант)
Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят. Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити.
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на
щедростта
.
Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите.
към втори вариант >>
44.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Но вълкът, от своя страна, казва: „Това, което правя с овците, то е
щедрост
от моя страна, аз им услужвам." Вълкът сам по себе си е един символ в природата.
(втори вариант)
Човекът е експлоататор за вълка, понеже не му дава свободно да си взима овци от говедаря. Той казва: „Няма ли човещина в човека? Господ е създал човека, а в него няма човещина. Аз да съм на негово място, ще заколя сто овци и ще дам банкет." Обаче като намери тези сто овци, ще ги удуши - аз приготвих яденето, да ядат, както ядат и другите. Хората казват, че вълкът бил много жесток, защото давил овците.
Но вълкът, от своя страна, казва: „Това, което правя с овците, то е
щедрост
от моя страна, аз им услужвам." Вълкът сам по себе си е един символ в природата.
Той представлява известни склонности на един разумен живот. Животът на вълка е един изопачен разумен живот, а животът на овцата е един оглупял живот. Овцата, като не знае вече какво да прави, казва: „Поне малко вълна ще туря на гърба си, да запазя живота си." А тя не знае, че хората взимат ножиците, отрязват вълната й, с която тя иска да се осигури, и казват: „Понеже ти знаеш да работиш, пак работи." И сега хората, за да узаконят своите разбирания и своите постъпки, казват - Господ е създал овцата така и подчинил всички животни на човека, да постъпва той с тях, както иска. Вярно е, че Господ остави животните да бъдат слуги на човека, като му каза да постъпва с тях разумно и ако той се отклони от това правило, ще го постигнат най-големи нещастия и страдания. И съвременните хора се отклониха от това правило, от първоначалния живот, но те ще страдат, както своите прадеди.
към втори вариант >>
45.
Два центъра
,
ООК
, София, 13.11.1929г.,
Истинската святост, доброта,
щедрост
са вътрешни качества.
Който не носи условия за гениалност в себе си, той никога не може да стане гений. Талантливият трябва да бъде роден за талантлив. Това не трябва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивите, великите неща не се купуват наготово. Те трябва да се придобият, да се работи за тяхното постижение. Каже ли някой, че иска да бъде свят, добър или щедър, той не е придобил нещо много.
Истинската святост, доброта,
щедрост
са вътрешни качества.
Някой носи на гърба си сто килограма товар и пъшка под неговата тежест. По пътя го срещат бедни хора, които искат да им даде нещо. Той се спира, сваля товара от гърба си и започва да раздава на този десет килограма, на онзи десет килограма, докато останат на гърба му само 40 кг. Всички го считат добър, щедър човек, без да се спират върху мотивите, които го заставят да бъде такъв. Той се е натоварил с багаж, който не може да носи.
към беседата >>
46.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята
щедрост
.
Разумното същество се отправя до съседа на този човек със същата задача, но и той се отказва, намира, че приятелят му е по-богат. При това той не е женен, няма деца. В нежеланието си да помогнат, да проявят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпреки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, човек трябва да работи, да се проявява в това направление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас.
Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята
щедрост
.
Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и вашите работи ще се наредят добре. Следователно, когато природата иска да освободи човека от нещо, което не му е потребно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаят от него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде.
към беседата >>
47.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Щедростта
подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
Щедростта
подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога.
Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата.
към беседата >>
48.
По-горни от тях
,
НБ
, София, 25.5.1930г.,
Големите уши на заека показват неговата
щедрост
.
Всяка буква е на мястото си. Следователно, дойде ли до някое живо същество, колкото и да е малко, то е на местото си? Всяко цвете, всеки извор, всяка птичка, всяко животно, всеки човек е буква от свещената книга на космоса. във всяко живо същество е вложена известна идея, с която се проповядва на хората. Например, виждате един заек и казвате, че е дългоух и страхлив.
Големите уши на заека показват неговата
щедрост
.
Той проповядва на хората, че трябва да бъдат щедри. С бягането си той изразява своето кавалерство. Като го стигне хрътката, той веднага отскача от мястото си и отива на друго, с което иска да каже, че много място има в природата, а не само едно. Той е готов да отстъпи мястото си и да заеме друго. Заекът има една добра черта – никога не се обезсърчава.
към беседата >>
49.
За храна
,
НБ
, София, 22.6.1930г.,
Той страда, защото няма хляб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхната
щедрост
.
Хората са слушали много да им се проповядва, че трябва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. Тези неща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята святост. Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, трябват му пари. Не е въпрос в парите.
Той страда, защото няма хляб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхната
щедрост
.
Като опита щедростта и любовта на хората, човек трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея. Ако я владее, пред него веднага ще се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с прясно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пак, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пак се явява между хората скромно облечен, с добри отношения, готов на всякаква работа.
към беседата >>
Като опита
щедростта
и любовта на хората, човек трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея.
Тези неща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята святост. Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, трябват му пари. Не е въпрос в парите. Той страда, защото няма хляб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхната щедрост.
Като опита
щедростта
и любовта на хората, човек трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея.
Ако я владее, пред него веднага ще се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с прясно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пак, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пак се явява между хората скромно облечен, с добри отношения, готов на всякаква работа. Всеки човек носи магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползува от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в разумната природа.
към беседата >>
50.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Има линии на човешкото лице, както и на човешкото тяло, които определят
щедростта
на човека.
Има един закон в света, който обхваща всички положения в живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнеш, или отгоре, резултатът е един и същ; отдясно ли ще започнеш, или отляво, резултатът е пак един и същ. Това се отнася и до основния морал в живота. Основният морал е общ за всички същества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиите на човешкото тяло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човек кредит, или не можете.
Има линии на човешкото лице, както и на човешкото тяло, които определят
щедростта
на човека.
И тъй, започнете сега с първото правило – правилото за ядене. Направете опит за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и с благодарност. Ще започнем опита с обща вечеря. Тази неделя, в 7 1/2 часа вечерта, всички ще се съберем на обща вечеря само с плодове.
към беседата >>
Запример, след като говоря, говоря за
щедростта
.
(втори вариант)
Посейте най-хубавите мисли. Служене на Бога - там е човекът. В тия четири-пет закона, в тях който живее, той е човекът. Онзи, който не живее според тия закони, той е извън. Ако всички живеете по шия правила, ние ще се разбираме, ще има много правилни съотношения.
Запример, след като говоря, говоря за
щедростта
.
Някой казва, еди-кой си българин не е щедър. Според мене човек, който не знае правилно да яде, той не е щедър. Човек, който не знае да диша правилно, той не е щедър. Човек, който не мисли правилно, той не е щедър. Който не служи на Бога, не е щедър, не е добър човек.
към втори вариант >>
Има една линия на корема, една специфична линия на
щедрост
.
(втори вариант)
Отгоре ли захващаш, отдолу ли, отношенията са едни и същи. Дали отпред захващаш, или отзад, но отношенията са едни и същи. Няма никакво изключение, моралът е един и същ. Казвам, щом имам благоутробие, като ида при един банкерин, мога да зная ще даде ли пари, или не. Има една наука, може да знаеш, като идеш при един богат човек, ще даде ли пари, или няма да даде.
Има една линия на корема, една специфична линия на
щедрост
.
Ако я няма на корема, по никой начин няма да ти даде. Ако я има, той е щедър. Ако я няма, той не е щедър. В щедростта трябва да има какво да даде. Като ида в гостилницата, като ме види гостилничарят, той е ясновидец, той вижда какво има в кесията.
към втори вариант >>
В
щедростта
трябва да има какво да даде.
(втори вариант)
Има една наука, може да знаеш, като идеш при един богат човек, ще даде ли пари, или няма да даде. Има една линия на корема, една специфична линия на щедрост. Ако я няма на корема, по никой начин няма да ти даде. Ако я има, той е щедър. Ако я няма, той не е щедър.
В
щедростта
трябва да има какво да даде.
Като ида в гостилницата, като ме види гостилничарят, той е ясновидец, той вижда какво има в кесията. Като ида, вижда, че има в кесията, казва: „Много се радвам.“ Като го погледна, и аз зная дали е хубаво сготвил. И двамата се разбираме. Щом двама души се разбират, няма по-хубаво нещо от разбирането. Отношенията са правилни.
към втори вариант >>
51.
Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото
,
МОК
, София, 5.9.1930г.,
Питам сега, защо именно
щедростта
на единия бонбон не се оценява?
(втори вариант)
И сладкият бонбон е дал нещо на тебе, и горчивият бонбон е дал нещо, и двата са щедри, и двата те възпитават. Единият като го туриш на езика си, те възпитава, и другият като го туриш и той те възпитава. И двамата постъпват по един и същ начин. Единият казва: Аз съм учен да давам, и другият дава. Но от единия каквото се вземе, е доволен човек, а от другия каквото се вземе, не е доволен.
Питам сега, защо именно
щедростта
на единия бонбон не се оценява?
На горчивия бонбон щедростта не се оценява. А той някой път дава по-изобилно. Сега, по отношение на здравите хора сладките бонбони са на място, горчивите не са на място; а по отношение на болните хора, горчивите бонбони са на място, а сладките не са на място. Сладко може да се даде само на един здрав човек, а горчивото – на един болен човек. Горчивините в живота носят лечебни свойства.
към втори вариант >>
На горчивия бонбон
щедростта
не се оценява.
(втори вариант)
Единият като го туриш на езика си, те възпитава, и другият като го туриш и той те възпитава. И двамата постъпват по един и същ начин. Единият казва: Аз съм учен да давам, и другият дава. Но от единия каквото се вземе, е доволен човек, а от другия каквото се вземе, не е доволен. Питам сега, защо именно щедростта на единия бонбон не се оценява?
На горчивия бонбон
щедростта
не се оценява.
А той някой път дава по-изобилно. Сега, по отношение на здравите хора сладките бонбони са на място, горчивите не са на място; а по отношение на болните хора, горчивите бонбони са на място, а сладките не са на място. Сладко може да се даде само на един здрав човек, а горчивото – на един болен човек. Горчивините в живота носят лечебни свойства. Те организират нещата.
към втори вариант >>
52.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Щом влезе между числата от четвъртата и първата категория, човек става вече морален, проявява
щедрост
и към своите ближни.
Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пак ще изгре“е. Тази радост е във втората и в третата четвърт на кръга. През това време хората го морализират, че трябва да бъде щедър, да не мисли само за себе си. В първо време той не е съгласен с този морал и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората са прави, започва да раздава от богатството си и кофичките една след друга се изпразват.
Щом влезе между числата от четвъртата и първата категория, човек става вече морален, проявява
щедрост
и към своите ближни.
В тези две области се намират всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото в света. Като се движи, то заставя човека да мисли за Господа. Иска не иска, човек става морален, благодетелен. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда и той се радва, че може да сподели богатството си със своите ближни.
към беседата >>
53.
Светлият образ
,
ООК
, София, 3.2.1931г.,
Като забогатее и неговата
щедрост
изчезва.
Докато е беден човек казва: ако забогатея, ще помагам на сиромаси, ще направя църква, училище и т.н. Като забогатее всичко забравя: и сиромаси, и църква, и училище. Ако насила не го заставят да направи нещо, той сам изяжда парите си. Защо бедният човек е толкова щедър, а богатият - такъв голям скъперник? Защото бедният е щедър само на обещания.
Като забогатее и неговата
щедрост
изчезва.
Богатият мисли повече за себе си, затова не му се дава от богатството. За да се реши да даде нещо от себе си, той трябва да се намери пред голямо нещастие: някаква болест или смърт на някой от близките му. Като изучавате човека виждате, че и бедният, и богатият отлагат да изпълнят обещанията си. Слушате някой да казва: аз съм готов да служа на Бога, но млад съм още. След като си поживея малко, тогава ще се предам на служене на Бога.
към беседата >>
54.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
Той, като кредитор идва, но щом му дадеш един златен стол, той ще каже за тебе:
Щедрост
този човек има, разполага и където ходи ще каже: Златен стол ми даде, щедър е той в своето даване.
(втори вариант)
Онзи, който ти говори и нищо не ти дава, не може да те задоволи, та и вие, за да се задоволите, трябва да дадете всеки ден по нещо. Има нещо у вас, което е недоволно, запример вие какво сте намислили да подарите на себе си, стремеж имате и този стремеж трябва да се задоволи, какъв златен стол сте намислили да подарите на себе си. Н. какво си намислил да подариш на себе си? (Сега не съм мислил). Сега намисли, защото като изгрее слънцето, ще се яви този Никола първозваник, ти си Николай, а онзи ще бъде Никола.
Той, като кредитор идва, но щом му дадеш един златен стол, той ще каже за тебе:
Щедрост
този човек има, разполага и където ходи ще каже: Златен стол ми даде, щедър е той в своето даване.
Но ако не му дадете нищо, какво ще стане тогава? (Целия ден ще бъде сърдит). Ще кажете – скържав е той. Даже считам за излишно, дето ходя там. Сега това е един нов начин за размишление.
към втори вариант >>
55.
Разбрани неща
,
ООК
, София, 27.5.1931г.,
Значи чрез дервиша Бог изпитвал
щедростта
на бея, а същевременно искал да му каже, че и на него му са достатъчни 10 стотинки на ден.
– запитал беят. – Вземи златна монета, да не ме безпокоиш често.“ – „Благодаря – отговорил дервишът, – толкова ми трябват. Имам нужда от хляб. Като задоволя глада си, нищо повече не искам.“ Сега беят започнал да мисли защо дервишът се задоволява с толкова малко, а на него не стигат и тези пари, които има.
Значи чрез дервиша Бог изпитвал
щедростта
на бея, а същевременно искал да му каже, че и на него му са достатъчни 10 стотинки на ден.
– Какво показват десетте стотинки? – Те представляват минимума, с който човек може да прекара деня. Разумният човек може да се справя и с най-малкото. Той лесно се справя с условията на физическия свят. Съвременните хора не се задоволят с малко, защото се страхуват за утрешния ден.
към беседата >>
56.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
Един ден разговаряме с един наш приятел за
щедростта
.
– Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата. Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството. Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си.
Един ден разговаряме с един наш приятел за
щедростта
.
Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“. – Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли?
към беседата >>
Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм
щедростта
много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“.
Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството. Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си. Един ден разговаряме с един наш приятел за щедростта.
Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм
щедростта
много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“.
– Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли? “ – Не, точно пет хиляди трябват.
към беседата >>
– Можеш ли сега да проявиш
щедростта
си?
За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството. Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си. Един ден разговаряме с един наш приятел за щедростта. Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“.
– Можеш ли сега да проявиш
щедростта
си?
– „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли? “ – Не, точно пет хиляди трябват. Казвам: когато човек е научил закона на щедростта, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат.
към беседата >>
Казвам: когато човек е научил закона на
щедростта
, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат.
– Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли? “ – Не, точно пет хиляди трябват.
Казвам: когато човек е научил закона на
щедростта
, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат.
Ако въпросът е да помогнеш на един човек, да го извадиш от голямото му затруднение, помогни до край. Кажеш ли, че можеш да помогнеш, бръкни в кесията си, извади парите, дай ги на приятеля си и тръгни с него да се разхождаш. За последствията не мисли. Само по този начин ще получиш Божието благословение. Няма да мине много време и ще видиш, че същите пари ще дойдат от другаде.
към беседата >>
Това е
щедрост
.
Казвате: „Според нашите разбирания това е невъзможно! Не е лесно да дойде човек при тебе, да поиска една сума и ти изведнъж да бръкнеш в кесията си и да му дадеш“. – Това е невъзможно за хора, които са щедри, понеже у едни от тях водата е на дъното, у други – малко повечко. Един ден, когато всички хора станат извори, чешми, тогава, кой как дойде при тях, ще дават изобилно. Някой иска пет хиляди лева от вас, вие ще му дадете десет.
Това е
щедрост
.
Ще давате всекиму, колкото иска, защото водата и без това изтича навън. Само Бог е абсолютно щедър, понеже Той е неизчерпаем извор. Ако някой човек е щедър и дава на всички, това означава, че Бог го е определил за разпоредител на Неговите блага. Днес хората са затворили кесиите си, забравили са, че са назначени на служба „разпоредители на Божиите блага“, и никому нищо не дават. Някой им иска пет лева, но те казват: „Нямаме пет пари даже, не можем да ти услужим“.
към беседата >>
57.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Който яде боб, той ще научи закона на
щедростта
.
Вареният боб представлява преработена мисъл, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи. Който не е готов за тази мисъл, той сам ще си свари боб, т.е. сам ще преработи тази мисъл. Бобът е голям егоист. Българите обичат боба и затова го ядат.
Който яде боб, той ще научи закона на
щедростта
.
За да даде бобът нещо от себе си, вие трябва да го прекарате през ред страдания: да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мек, по-добър. Същото се отнася и за човека. Когато човек страда, той става по-мек, по-добър, прилича на варен боб. Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. Питам: по какъв начин ще служиш на Бога – чрез страдания, или доброволно, по Любов?
към беседата >>
58.
Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение
,
МОК
, София, 2.10.1931г.,
Такъв е законът на
щедростта
.
Остане ли други да го носят в съзнанието си, това богатство не е ваше. То няма никаква цена за вас. Престъпление е да мислиш, че това, което другите носят в съзнанието си, е твое. Ти можеш да се ползваш само от това, което сам носиш на плещите си. Това, което можеш да даваш, ще оставиш други да го носят.
Такъв е законът на
щедростта
.
Той гласи: Давай, докато ти тежи. Щом не ти тежи, не давай. Ако си щедър, давай на тоя, който не носи нищо на гърба си. Даваш ли на тоя, който пъшка под своя товар, ти не си умен. И ти, който носиш голям товар, трябва да бъдеш умен, да не приемаш нищо повече от това, което ти е дадено.
към беседата >>
Щедрост
това разбирам.
(втори вариант)
Тази философия, това, което аз мога да нося на своите плещи, то е само достояние на мене. И от него аз мога да се ползувам. А законът е такъв, щом тежестта е по-голяма, аз зная как да се освободя. Ще давам. Щом престане да не ти тежи, не давай.
Щедрост
това разбирам.
Да даваш, докато ти тежи на гърба. Щом не ти тежи, нищо не давай. Питам сега, ако ти, който си се натоварил, носиш сто кг на гърба си и друг някой иска да се покаже, че е щедър и ти тури още 10 кг на гърба ти, умен човек ли си? Онзи, който няма нищо на гърба си, той трябва да го вземе, а ти, който имаш много, трябва да го оставиш, да кажеш: Имам достатъчно аз, не мога да го нося. Вие казвате, какво е социалното разрешение?
към втори вариант >>
59.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от
щедрост
.
Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи.
Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от
щедрост
.
Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно. Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви, без да падне и да се окаля?
към беседата >>
60.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Богат като стане, в богатството ще се прояви неговата
щедрост
.
Казваме: „На силния трябва да се създаде нещастие, за да не простре другия на земята.” Много добре, съгласен съм. Някой път пожелават да полежи една-две години на легло; след като е бил някого, битият ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е бил юнак.” Ако искаш някой слаб човек, който няма тази сила, да лежи на гърба си три години, няма никакъв смисъл в това. Слабият трябва да стане силен” а силният трябва да стане разумен. Слабият най-първо трябва да стане силен” когато стане силен” той трябва да стане разумен. Щедрият трябва да стане първо богат” после да стане щедър.
Богат като стане, в богатството ще се прояви неговата
щедрост
.
Онзи, който трябва да се научи на закона на икономията, трябва да стане сиромах. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, от малкото в даден случай да може да пести така че добре да живее. Някой казва: „Аз не Съм научен,” Ще се научиш. В богатството няма нужда от икономия, но в сиромашията има нужда от икономия. Когато богатият стане икономист, когато сиромахът стане щедър, то не е в реда на нещата, но външният свят е обърнат с главата надолу.
към беседата >>
61.
Проява на живата светлина
,
НБ
, София, 31.1.1932г.,
Какво нещо е
щедростта
?
" Когато Бен-Азур се върне. Той казал: "Като науча цялата истина, ще дойда да я приложа както трябва, сега не съм в състояние да я приложа." Казвам: ако в душата на всеки едного от вас се зароди идеята и вие като Бен-Азур да идете да следвате, колко години ли ще следвате? Вие често казвате, че трябва да се самоотречете. Какво нещо е самоотричането? Ти трябва да бъдеш щедър.
Какво нещо е
щедростта
?
Ти трябва да бъдеш справедлив. Какво нещо е справедливостта? Може от твоето гледище да си справедлив сам за себе си, но за другите да не бъдеш справедлив. Ти можеш да бъдеш справедлив. Да бъдеш справедлив към другите - то е Божественото Начало, което трябва постоянно да функционира у нас.
към беседата >>
62.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
– В
щедрост
, в даване.
Кажеш ли си така, да не се колебаеш, но всякога да проявяваш Божественото. Обаче, ако Божествената мисъл минава през твоя човешки ум, тя се изопачава. Не подържай тая мисъл в себе си, Божественото се изявява само чрез Божественото. Божествената мисъл носи в себе си магическа сила – с нея всичко се постига. Бог казва: “Опитайте ме и ще видите, че съм бла г.” – Как се изявява Божията благост?
– В
щедрост
, в даване.
Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него. Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл. По едно време той съвсем объркал материалните си работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл да ги върне. Приятелите му започнали да странят от него. Той се видял в чудо, не знаел, какво да прави.
към беседата >>
63.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Но казвам: Как ще предадете урока на
щедростта
?
Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал, и никой още не знае, че е давал нещо, той е щедър. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят, и то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление.
Но казвам: Как ще предадете урока на
щедростта
?
Помнете всички следното, ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия.
към беседата >>
64.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
Ако те не са работили върху
щедростта
, върху кротостта и въздържанието, и ти не можеш да бъдеш кротък, щедър и въздържан.
Да се върнем към силния и добрия поглед. Той има отношение към силната и разумна воля. Не можеш да имаш силен и добър поглед, ако нямаш силна воля. Не можеш да имаш силна воля, ако дядо ти и баба ти, както и прадядо ти и прабаба ти не са работили в миналото върху волята. Ако те не са имали силна воля, и ти не можеш да бъдеш твърд и смел.
Ако те не са работили върху
щедростта
, върху кротостта и въздържанието, и ти не можеш да бъдеш кротък, щедър и въздържан.
Лесно е да се каже, че си създаден по образ и подобие на Бога. Питам: Носиш ли качествата на Бога в себе си? Ако ги носиш, наистина си излязъл от Бога. Ако не ги носиш, и да си излязъл някога от Бога, много си се отдалечил от Него. Казваш: Слаб човек съм, не мога да се сравнявам с богатството на Бога, не мога да бъда щедър.
към беседата >>
– Същото така е и за
щедростта
, за смелостта и пр.
(втори вариант)
Да допуснем, че имате слаба воля. Кой е вашият метод за усилване на вашата воля? – Ти ще кажеш, че човек трябва да бъде твърд. За да се добие тази твърдост хиляди поколения са работили, баба ти и дядо ти са работили. Но, как ще я добиеш?
– Същото така е и за
щедростта
, за смелостта и пр.
Баба ти и дядо ти са били смели. Покажете ми един пример, когато дядо ти и баба ти не са били смели, а ти да си бил смел. Не съществува това. Ако човек е излязъл от Бога и вярва в това, той трябва да бъде такъв, какъвто е Господ. Той носи качествата на Бога.
към втори вариант >>
65.
Ако всичкия свят спечеля
,
НБ
, София, 22.5.1932г.,
Той е препоръчвал човек да бъде сиромах от грехове, но богат по
щедрост
.
Няма по-хубаво нещо от това, да си направим къща; няма по-хубаво нещо от това, да станем богати. Богатството е цел. На Земята човек непременно трябва да бъде богат. Де седи злото тогава? Казвате: "Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати." Казвам: никъде Христос не е проповядвал сиромашия.
Той е препоръчвал човек да бъде сиромах от грехове, но богат по
щедрост
.
На всички се препоръчва любов – богатство. Чудни са хората, когато проповядват някому, че човек, за да влезе в Царството Божие, трябва да бъде сиромах. Не, това е крайно неразбиране. Бедният, сиромахът не може да припари в Царството Божие. Само богатият по любов, богатият по знание, богатият по постъпки, богатият в истина, той може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
66.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Качество на младия е
щедростта
.
Въпреки това, някога оставям да ме лъжат; някога не оставям да ме лъжат. Казвате: „Нека Учителят ни остави свободни, ние сме млади, това учение не е за нас“. – Не, вие не сте млади. Че се мислите за млади, това е едно нещо; всъщност да сте млади, то е друго нещо. Истински млад е онзи, на когото сърцето изобилно дава.
Качество на младия е
щедростта
.
В това отношение слънцето е най-младо, защото дава изобилно блага на всички живи същества. Един американски милионер бил известен със своето скъперничество. Една млада, красива мома решила да му даде добър урок, да му покаже как трябва да се живее и какви да бъдат отношенията му с хората. Един ден тя го срещнала на улицата и неочаквано за него го съборила на пътя: започнала да го рита с краката си и да го тъпче. Цял опрашен, той скочил на краката си, погледнал към красивата мома и я попитал: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
67.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
“ Банкерът ги поканил да седнат, попитал ги какво искат и понеже разбрал мисълта им, казал: „Да икономисваш, това е в реда на нещата; да даваш, това е
щедрост
“.
Една делегация от женско благотворително дружество отишла при един голям богаташ – англичанин, да иска помощ за дружеството. Докато чакали реда си, те чули банкера да говори строго на слугата си: „Защо не внимаваш, като палиш огъня? Ти запали две клечки кибрит, когато можеше да изгориш само една“. Като чули това, жените си помислили: „И ние сме дошли за помощ при него! Той се кара за две клечки кибрит – голям скъперник бил!
“ Банкерът ги поканил да седнат, попитал ги какво искат и понеже разбрал мисълта им, казал: „Да икономисваш, това е в реда на нещата; да даваш, това е
щедрост
“.
Като разбрал защо дошли при него, той подписал един чек от хиляда английски лири и го дал на делегацията. Икономисването е добродетел, а разточителността – порок. Помнете: Ако не разбирате разумните закони на природата и не ги спазвате, никога няма да бъдете това, което желаете. Например, някой се гневи много и иска да се освободи от гнева. Друг иска да се освободи от съмнението.
към беседата >>
68.
Изключителни условия
,
ООК
, София, 7.9.1932г.,
Щедрост
се иска от вас.
Казват за някого, че е гениален човек. – Зависи от мястото. Ако е в България, може да е гениален. Ако е на друго място, гениалността му е обикновена. Ако отиде на небето, там минава за посредствен човек.
Щедрост
се иска от вас.
Ако сте богати, давайте чисто, безкористно. Един свещеник на задушница запитал селяните: Братя християни, виждате ли ме? Само калимавката ти виждаме. – Идната година съвсем да не ме виждате. Защо виждали само калимавката му?
към беседата >>
69.
Любов към Бога / Обичай Бога
,
ООК
, София, 14.9.1932г.,
Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си
щедрост
, а спрямо други се е затворила толкова много.
да се труфи. Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е напъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие.
Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си
щедрост
, а спрямо други се е затворила толкова много.
Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата, Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет?
към беседата >>
70.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
Ако е щедър, той може да разбере какво нещо е
щедростта
.
(втори вариант)
Той е готов почти да ви даде пари, но вие говорите и изпускате една дума. И той ви казва: Ще отложите, нямам разположение, утре ще дойдете. Каква ви е целта, когато казвате, че ти си много стиснат човек. Никой никога не може да разбере кой е стиснат и кой е щедър. Ако той е стиснат, той разбира какво нещо е стиснатостта.
Ако е щедър, той може да разбере какво нещо е
щедростта
.
Вън от себе си той не може да разбере какво нещо е стиснат човек. Първото нещо: Всякога трябва да се справяте с вътрешния ваш свят. Ако вие можете да се справите с вътрешния свят, вие ще се справите и с външния свят. Онзи момък като вижда момата, тя му прави впечатление и той е готов заради нея да работи. Не го е срам да работи.
към втори вариант >>
71.
Правилно отношение
,
ООК
, София, 19.10.1932г.,
Така Той изпитва доволството и
щедростта
ви.
Каквито възгледи и да имате, ще ги държите за себе си. Животът не се заключава в политическите възгледи на човека. Първото нещо, което се иска от човека, е да има правилни отношения към Бога. Той изпитва човека по два начина: първо, Бог влиза във вас, да види, достатъчно ли ви е дал и доволни ли сте от полученото. После, влиза в ближния ви, да види, как и колко давате вие.
Така Той изпитва доволството и
щедростта
ви.
Ако не си доволен от живота, две причини има за това: или Бог не ти е дал, колкото трябва, или ти не си дал на ближния си, колкото трябва. В първия случай, ще се молиш на Бога да ти даде толкова, колкото да се задоволиш. Във втория случай, ти ще дадеш на ближния си още толкова, колкото да го задоволиш. Сегашните хора много взимат, малко дават. Богатите са взели всичко, което Бог е дал, и нищо не дават.
към беседата >>
72.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Често във високия връх се явява желание да се наведе малко към долината - той казва: „Нека и аз да дам нещо от себе си на долината, нека проявя своята
щедрост
“.
“. Това са нови мисли и разсъждения, старото е в личността. Освободете се от личния елемент, сложете личността на нейното място - това е правило. Защо ще защитаваш личността? Върхът няма защо да се защитава, сам по себе си той е високо място. Ако си на най-ниския връх, няма защо да се препоръчваш.
Често във високия връх се явява желание да се наведе малко към долината - той казва: „Нека и аз да дам нещо от себе си на долината, нека проявя своята
щедрост
“.
Ако си на високия връх, бъди щедър; ако си в долината, бъди доволен от всичко, което ти се изпраща. Днес аз проповядвам на всички богати хора. По-богати от вас не съм виждал. В бъдеще ще проповядвам само на бедни. Понеже сте богати, намерете си такива учители, каквито искате.
към беседата >>
73.
Здрава мисъл
,
ООК
, София, 16.11.1932г.,
Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за
щедростта
.
(втори вариант)
Може би след някое време ще се върна там. Турям си бележка, ще се върна към този въпрос по-нататъка. И на вас давам съвет: не се мъчете да решите всичките въпроси, бъдете благодарни за това, което сте разрешили, имате една възможност да дойдете до красивото. Сега ще дойдем до едно морализиране. Има някои неща, които на друг не мога да ги кажа.
Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за
щедростта
.
Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи.
към втори вариант >>
74.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Ако искаш да научиш
щедрост
, заекът е крайно щедро същество.
Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал. Ако искаш геройство, хвани заека.
Ако искаш да научиш
щедрост
, заекът е крайно щедро същество.
Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо.
към беседата >>
Големите уши показват
щедрост
.
Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал. Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество.
Големите уши показват
щедрост
.
Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете.
към беседата >>
От заека можеш да се научиш на
щедрост
.
(втори вариант)
От заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота.
От заека можеш да се научиш на
щедрост
.
Заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, поглади го по тях и по главата три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Ще се върнеш у дома си разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо на жена си, на децата, си, ще дадеш нещо и на бедните. Нещо магнетично има в него.
към втори вариант >>
Големите уши показват
щедрост
.
(втори вариант)
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота. От заека можеш да се научиш на щедрост. Заекът е крайно щедро същество.
Големите уши показват
щедрост
.
Ти го хвани за ушите, поглади го по тях и по главата три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Ще се върнеш у дома си разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо на жена си, на децата, си, ще дадеш нещо и на бедните. Нещо магнетично има в него. Ако има едно упорито дете, бащата да хване един заек и да накара детето да погали заека за ухото, да го помилва. Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие.
към втори вариант >>
75.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Щедростта
угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията.
Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици.
Щедростта
угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията.
Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен.
към беседата >>
76.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
За да не мислят така, той купува вино и ракия, черпи този-онзи, учи се на
щедрост
.
Който иска да живее като този син, всичко ще изгуби. И след това ще се питате защо идват страданията. Не питай защо идват страданията, но изправи живота си. Всяко одумване, всичко речено-казано е психическа кръчма. Казвате за някого, че е голям скъперник.
За да не мислят така, той купува вино и ракия, черпи този-онзи, учи се на
щедрост
.
Но в края на краищата всичко изгубва. Пиянството е резултат на неправилните чувства. Правилните чувства внасят разширение, а правата мисъл означава възлизане към планинските върхове. Значи чувствата образуват долината, а мислите – планината. В долината човек може да придобие богатство, но ако знае как.
към беседата >>
Учат се тия хора на
щедрост
, да ядат и пият, но в края на краищата какво ще добие един пияница?
(втори вариант)
Ще изгубите всичко. Защо са тези страдания? Питате се, но не от гледището да искате да бъдете добри, но от гледището защо не живеете разкошно. Всякога, дето има одумване, аз го наричам това една психическа кръчма. Казват за някого: „Еди кой си е стипца, не черпи.“ И той, за да не е стипца, заръчва 1-2 кила.
Учат се тия хора на
щедрост
, да ядат и пият, но в края на краищата какво ще добие един пияница?
Не е пил вода, вино е пил, ракия е пил, коняк е пил, абсент е пил. Пиенето се дължи на човешките чувства. В чувствата има разширение. Мисълта на човека образува високите планински върхове. Вкусът на човека образува по-ниските места, а пък чувствата са образували долините.
към втори вариант >>
77.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Той мисли, че всичко знае, но има едно качество, има едно чувство на
щедрост
.
(втори вариант)
Много тънките устни не са здравословни. Оставете устните си съвсем свободни. Намерете някой човек, на който устните са малко дебели и се влюбете в неговите устни, щом сте в духовния живот, устата ни трябва да се реформират. Трета рисунка от края е патологическа. Този човек е тщеславен, има голямо мнение за себе си, но е голям будала.
Той мисли, че всичко знае, но има едно качество, има едно чувство на
щедрост
.
Той иска да покаже, че е щедър, но не че е такъв. Както е поставена устата като човка, малко завита надолу е. У всичките грабливи птици защо е завита човката? У тях има чувството, че всичкото да остане за тях. Когато ти искаш всичко само за себе си, тогава тези черти ще дойдат, ти ще развалиш лицето си.
към втори вариант >>
78.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Те означават
щедрост
, изобилни чувства.
Като се качи на магарето, да го потупа по гърба, да го предразположи. Магарето е горделиво, а не тщеславно. Понеже е много горделиво, хората го възпитават. Зад магарето седи едно разумно същество, което казва на човека: „Внимавай да не изпаднеш в положението на магарето“. Добре е човек да има големи уши.
Те означават
щедрост
, изобилни чувства.
Който има големи уши, трябва да дава, да бъде щедър. Ще даваш, ако си богат. Какво ще даваш, ако си беден? Бедният взима, а не дава. Не може да имаш големи уши, а малко лице.
към беседата >>
Да проявява
щедрост
.
(втори вариант)
Ще турите сега това на формата, но в магарето седи едно разумно същество. То носи тази назадничава форма, но зад тази форма има едно същество, което ви казва: „Опичай си ума, инак ще имаш моята опитност.“ Това е за онзи, който разбира. Ушите трябва да бъдат големи. Но, ако имате големи уши, а сте един сиромах човек, какво се ползувате от големите уши? Големите уши трябва да дават, да е богат, че да дава.
Да проявява
щедрост
.
Големите уши показват изобилни чувства, да дава, но един бедняк, който няма пет пари, защо му са големи уши? В него ще се зароди желание да взема, а не да дава. Когато се казва „големи уши“, се разбира по отношение на цялото лице. Големите уши трябва да вземете по отношение на цялото лице. Измерете широчината, дължината на лицето и ушите и ще си направим някой малки опити.
към втори вариант >>
79.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
Щедрост
ли е това?
И богатият никога не е бил щедър. Когато насочат револвера срещу него, той дава 1000 лв. и минава за щедър. Той казва: На десет души дадох 1000 лева. – Ти не ги даде доброволно, но чрез насилие.
Щедрост
ли е това?
Ще дойде при тебе комисия от няколко млади жени да искат помощ за известно благотворително дружество. Преди да дойде комисията, ти нямаше намерение да дадеш нищо. Те дойдат и започват да те увещават, че, ако дадеш, ще влезеш в Царството Божие. Това не е даване, а насилие. В съзнанието си ти трябва да бъдеш готов да дадеш всичкия си имот за Царството Божие.
към беседата >>
80.
Живите линии
,
ООК
, София, 10.5.1933г.,
Тя е символ на
щедрост
.
Патокът е една от буквите на тази азбука. Щом е на мястото си, той има велико предназначение. Гълъбът, кокошката са букви от същата азбука. Кокошката обича да рови. С това тя иска да каже на човека: Рови, докато намериш нещо ценно!
Тя е символ на
щедрост
.
Дай на кокошката една крина жито и виж, какво ще направи. Тя ще разрови житото, ще се нахрани и оставя за другите, с което казва: Като се нахраниш, остави и за другите. Тя рови с краката си, които са символ на добродетелите. Значи, рови с доброто, т. е. работи с доброто, за да го развиваш.
към беседата >>
81.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Щедрост
ли е това?
И богатият никога не е бил щедър. Когато насочат револвера срещу него, той дава 1000 лв. и минава за щедър. Той казва: На десет души дадох 1000 лева. – Ти не ги даде доброволно, но чрез насилие.
Щедрост
ли е това?
Ще дойде при тебе комисия от няколко млади жени да искат помощ за известно благотворително дружество. Преди да дойде комисията, ти нямаше намерение да дадеш нищо. Те дойдат и започват да те увещават, че, ако дадеш, ще влезеш в Царството Божие. Това не е даване, а насилие. В съзнанието си ти трябва да бъдеш готов да дадеш всичкия си имот за Царството Божие.
към беседата >>
82.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
Разположени са, когато те виждат в учителите си благородство, справедливост,
щедрост
, да им предават знанието както те искат.
Някой път ние се възмущаваме. Ние за светиите имаме особено понятие, за талантливите хора имаме особено понятие. Вие всички сте били ученици на училището, нали? Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с други си споделят онова, което те изучават. Виждали ли сте как един на друг си помагат и как някой път учениците са разположени към учителите си, а някой път не са разположени?
Разположени са, когато те виждат в учителите си благородство, справедливост,
щедрост
, да им предават знанието както те искат.
Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат да злоупотребяват с тяхната свобода. И тогава не са доволни. Всякога човек е недоволен, неразположен, когато чувствува, че ще се злоупотреби с неговата свобода. Свобода съществува в този, вечния, порядък на нещата. И всеки човек, който иска да те извади от вечния порядък на нещата и иска да те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто.
към беседата >>
83.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Ако искате един пример за
щедрост
, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра.
Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас.
Ако искате един пример за
щедрост
, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра.
Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята. Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли? “ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!
към беседата >>
НАГОРЕ