НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
89
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда
щедрост
, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда
щедрост
, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
2.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в
щедрост
.
Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните. По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот.
Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в
щедрост
.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
към текста >>
3.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична
щедрост
да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух.
Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски.
Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична
щедрост
да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма.
към текста >>
4.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата
щедрост
е благородна, великодушна и царствена.
Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата
щедрост
е благородна, великодушна и царствена.
Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна.
към текста >>
5.
В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Слънце - велико сърце на богатство и
щедрост
!
Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка.
Слънце - велико сърце на богатство и
щедрост
!
Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин.
към текста >>
6.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Псалом двадесет и пети:
ЩЕДРОСТ
Щедър е Господ!
Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор. Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо!
Псалом двадесет и пети:
ЩЕДРОСТ
Щедър е Господ!
Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл. Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето.
към текста >>
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата
щедрост
са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите.
Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага. Виделина е неговата мисъл, та денят е светъл.
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата
щедрост
са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите.
Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ! Мед и нектар капят от цветята, всяка росна капка има прелестта на дъгата след дъжда.
към текста >>
7.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бозал съм на свобода като малко дете от нейната
щедрост
и красота като дете, което е дошло на гости да се радва.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите.
Бозал съм на свобода като малко дете от нейната
щедрост
и красота като дете, което е дошло на гости да се радва.
Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник.
към текста >>
8.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика
щедрост
върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели.
Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика
щедрост
върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така.
към текста >>
9.
СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Tе ми донесоха огнени часове, светлите сълзи на очите и скъпия дар на
щедростта
в моето сърце.
Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи. Те чакат. Аз днес съм щедър, мои братя, но станах беден. Това, що мога да ви дам, е дял от моята бедност! Страданията и бедността разтвориха портите на моя дом.
Tе ми донесоха огнени часове, светлите сълзи на очите и скъпия дар на
щедростта
в моето сърце.
към текста >>
10.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В техните лица се чете
щедростта
, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
Под звуковете на тази музика, от динамичната и магична сила, която се развива от съсредоточеното изнасяне на тия евритмични упражнения от всеки изпълнител, от тия магични движения в кръг, казвам ви, Братя мои, биха паднали и се разрушили не само Йерихонските стени, но паднала би и вековната стена, що обгражда с хилядолетия Китайската империя – „Царството на средата”! Всяка ледена стена в сърцето на човека би се разтопила от тия омагьосани утрини на Изгрева; всяко зло убеждение и предубеждение би паднало само и веригите, що обковават душата, биха се строшили. Духът на човека литва в ония висини, където няма зло, където се чертаят законите на вечно добро, на разумния живот и на всяка творческа дейност. С такъв дух и запален огън в сърцето, всички изгревяни и всички ония, които са дошли от града, слизат на работа всред големия човешки кошер. Те не могат да не съградят нещо добро, не могат да не запалят светилника на някой страдащ, не могат да не извършат отлично работата си.
В техните лица се чете
щедростта
, ведростта и обновата – бодростта на природата, на пролетните утрини.
В сърцето им гори неугасим огън, а от погледа им се струи озарението на ума им, величието на човешкия дух и силата на Слънцето и на Бога, Блажени са тия синове! Защото те се учат, как да бъдат истински творци на вечни ценности на земята. Ели
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Слънцето е символ на Справедливост, на
Щедрост
, на равноправие, на всяко добро.
Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана. И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е погледнало'', казва Соломон в „Песен на песните".
Слънцето е символ на Справедливост, на
Щедрост
, на равноправие, на всяко добро.
Физическото слънце ни напомня за слънцето на мисълта, за Слънцето на духа... Слънцето на духа, това е Великият Разум в Природата, това е Бог, „Изложете всеки ден дланта си пет минути на слънце и вие ще научите много повече от хиляди философии", казва на едно място Учителят. Човек дири пътя на своето развитие и не може да го намери и се лута безполезно. „Посейте едно житено зърно и то ще ви покаже пътя, накъде трябва да вървите", казва Учителят. — Към Слънцето! към светлината - ето пътят!
към текста >>
12.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Широтата, жестът,
щедростта
му са чужди.
Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав.
Широтата, жестът,
щедростта
му са чужди.
Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
към текста >>
13.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите.
Щедростта
.
Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна. Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети. Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината. Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля.
Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите.
Щедростта
.
Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет.
към текста >>
Едва ли има по-хубава проява на земята от
щедростта
.
Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна. Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети. Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината. Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта.
Едва ли има по-хубава проява на земята от
щедростта
.
Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе.
към текста >>
Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от
щедростта
на природата.
Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети. Много нещо може да се каже за светлината, ала едва ли има нещо по-хубаво от това да живее човек в светлина, да работи човек със светлината. Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта. Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта.
Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от
щедростта
на природата.
Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота.
към текста >>
И вижте,
щедростта
е слънчев ден,
щедростта
е влага за земята,
щедростта
е обилен плод наесен.
Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта. Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно.
И вижте,
щедростта
е слънчев ден,
щедростта
е влага за земята,
щедростта
е обилен плод наесен.
Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта.
към текста >>
Щедрост
на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет.
Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта. Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен.
Щедрост
на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет.
Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече".
към текста >>
Щедрост
на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе.
Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет.
Щедрост
на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе.
Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик.
към текста >>
Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика
щедрост
на природата и живота.
Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно. И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе.
Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика
щедрост
на природата и живота.
Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа.
към текста >>
Няма по-голямо възпитателно средство на земята от
щедростта
.
И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е влага за земята, щедростта е обилен плод наесен. Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия.
Няма по-голямо възпитателно средство на земята от
щедростта
.
На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее.
към текста >>
Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и
щедрост
на природата.
На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее.
Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и
щедрост
на природата.
И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти!
към текста >>
Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви
щедростта
си към него.
Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота.
Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви
щедростта
си към него.
Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните.
към текста >>
И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията
щедрост
, стават светилници в пътя на човека.
Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него. Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя.
И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията
щедрост
, стават светилници в пътя на човека.
И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже.
към текста >>
Има една друга страна
щедростта
.
Ей Богу, велик обрат може да настане в душата на човека в такива моменти! Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните.
Има една друга страна
щедростта
.
Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието.
към текста >>
Това е онова въздействие, което
щедростта
оказва върху самия човек.
Кой е този, който ще забрави онзи непринудени жестове, проявени от страна на неговите подобни, в тежки дни! Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта.
Това е онова въздействие, което
щедростта
оказва върху самия човек.
Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото.
към текста >>
Щедростта
, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем.
Не, това не се забравя. И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек.
Щедростта
, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем.
Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай!
към текста >>
Самата
щедрост
е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже.
И тези хора, чрез които се е проявил великият закон на божията щедрост, стават светилници в пътя на човека. И винаги щедрите хора са най-обичаните. Има една друга страна щедростта. Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем.
Самата
щедрост
е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже.
Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта.
към текста >>
Щедростта
е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото.
Това е онова въздействие, което щедростта оказва върху самия човек. Щедростта, която се проявява чрез даването, прави човека самоуверен, широк по душа, благороден и велик бихме могли да кажем. Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието.
Щедростта
е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото.
Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота.
към текста >>
В това се крие великият закон на
щедростта
.
Самата щедрост е признак на голям и тънък ум, който работи много бърже. Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай!
В това се крие великият закон на
щедростта
.
Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота. Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека.
към текста >>
Щедростта
е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо.
Тя е израз на едно изящно сърце, което е винаги разтворено за доброто, винаги разтворено да възприеме горещото слънце на живота. Свитостта създава чувството за малоценност у човека, а наред с него се явява завистта, злорадството и недобро желанието. Щедростта е най-големият лечител на всички тези болести на душата, а и на тялото. Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта.
Щедростта
е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо.
Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота. Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота.
към текста >>
Колко много може да се каже за
щедростта
.
Отворено ли ти е сърцето, имаш ли разположение на духа, ти ще бъдеш и физически здрав и силен Затова великият измежду великите е казал веднъж: едно ти недостига - раздай всичко и ме последвай! В това се крие великият закон на щедростта. Щедростта е един нескончаем процес на даване - даване душевно, даване умствено, даване сърдечно, даване физическо. Щедрият човек е хармонично устроен. Той има богата душа, богат ум, богато сърце и една разумна воля, която не спъва благородните замисли и прояви в живота.
Колко много може да се каже за
щедростта
.
Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота. Той е здрав, защото избликът на сили, които естествено струят в него, му дават богати възможности да помага на другите. „Давай, давай, всичко давай", така гласи високо художествената песен на живота. Това е път към вътрешно освобождение.
към текста >>
14.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Планинският извор извира и пее, той щедро ми дава, на
щедрост
ме учи.
Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра. Доде не заблести във чиста красота душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг, пред девата просветнала и чиста, пред девата, царица на земята. ЛЮБИМИЯТ Планинският извор е моя любим, той чист е, прозрачен. Водите му бистри ми носят прохлада и свежест.
Планинският извор извира и пее, той щедро ми дава, на
щедрост
ме учи.
Планинският извор е моя любим. Високият бор в планината е моя любим. Той вечно зелен е, и вечно издига върха си нагоре, за светли простори ми пее. Той сам е залюбен в лъчите, залюбен в небето. Зеленият бор в планината е моят любим.
към текста >>
15.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и
щедрост
, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите".
Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и
щедрост
, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост.
Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
към текста >>
със своята доброта, със своето человеколюбие и
щедрост
, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците".
Ще ви припомня един-два образа от "Клетниците" на Виктор Юго. (У последния "юпитеровският психологичен комплекс" е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера.
със своята доброта, със своето человеколюбие и
щедрост
, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците".
Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
към текста >>
16.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Щедростта
се включва в идеята за цялото.
Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света.
Щедростта
се включва в идеята за цялото.
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване".
към текста >>
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в
щедрост
.
Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото.
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в
щедрост
.
Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
към текста >>
Да се надпреварват в
щедрост
.
Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото. Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат.
Да се надпреварват в
щедрост
.
Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото.
към текста >>
17.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на
щедростта
и благотворителността на богати негови членове.
Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични.
Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на
щедростта
и благотворителността на богати негови членове.
Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
към текста >>
18.
Притчи и приказки
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка - ръка на
щедростта
, зърна, с обилен сок от слънцето наляни, разкошен дар на любовта.
Върхът му на възбог възправи, към светли висоти. Закорени го Ти с години, и го научи да расте, и плодове да връзва сладки, за всички да са те! На бурите да устоява, на студ, и дъжд, и пек, и погледа му да измерва, лазурите далек! Закорени в земята твърда дървото, Боже Ти, и го научи в дни и нощи да вярва и търпи! БЛАГОДАРЯ Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа.
Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка - ръка на
щедростта
, зърна, с обилен сок от слънцето наляни, разкошен дар на любовта.
Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки с нектар на капчици налян, и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми, чрез пламъка на чудото прелян.
към текста >>
19.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ние се свързваме с великата
щедрост
на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага.
И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие. Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите. Всеки ден ние се проявяваме в живота с редица постъпки полезни и красиви за другите. Ние поддържаме свежестта и красотата на живота с това.
Ние се свързваме с великата
щедрост
на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага.
Чрез нашата малка щедрост, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността. Затова е казано: „Сине мой, дай си сърцето". Това значи, да отвориш сърцето си за щедростта, която се излива от любовта на Природата към всичко.
към текста >>
Чрез нашата малка
щедрост
, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността.
Така се поддържа в живота доброто в равновесие. Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите. Всеки ден ние се проявяваме в живота с редица постъпки полезни и красиви за другите. Ние поддържаме свежестта и красотата на живота с това. Ние се свързваме с великата щедрост на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага.
Чрез нашата малка
щедрост
, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността.
Затова е казано: „Сине мой, дай си сърцето". Това значи, да отвориш сърцето си за щедростта, която се излива от любовта на Природата към всичко.
към текста >>
Това значи, да отвориш сърцето си за
щедростта
, която се излива от любовта на Природата към всичко.
Всеки ден ние се проявяваме в живота с редица постъпки полезни и красиви за другите. Ние поддържаме свежестта и красотата на живота с това. Ние се свързваме с великата щедрост на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага. Чрез нашата малка щедрост, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността. Затова е казано: „Сине мой, дай си сърцето".
Това значи, да отвориш сърцето си за
щедростта
, която се излива от любовта на Природата към всичко.
към текста >>
20.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство,
щедрост
, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхарм. – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце харм.
– Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство,
щедрост
, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм.
– Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм.
към текста >>
21.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм,
щедрост
, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места. Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм,
щедрост
, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм.
Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
към текста >>
22.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма
щедрост
към земята.
Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ? Във всички случаи, при нашите разсъждения, ще бъде полезно да уясним положението на човека, погледнато от едно място, до което ние, заблудени в катадневната житейска игра, рядко се отправяме със своето съзнание и размисъл. Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си.
Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма
щедрост
към земята.
Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух.
към текста >>
Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия
щедрост
, или за сметка на нечия оскъдица.
Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов.
Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия
щедрост
, или за сметка на нечия оскъдица.
Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни.
към текста >>
Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика —
щедростта
на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света.
Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената.
Стига да сме будни, ние можем да видим това, което е по-красиво от всяка мислима красота, по-внушително от всяка сила, по-величествено от всяка музика —
щедростта
на едно сърце, което е по-голямо от всички други на света.
То струи водопади от обилна обич за всички вселени и светове, за всички пеперуди и пчелици, по крилата на които трепти същата красота, с която са надарени дълбоките и безкрайни селения на целия космос.
към текста >>
23.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната
щедрост
.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА (откъс от студия) Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта. Ето кое става все по-малко за хората от нашата съвременност. Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната
щедрост
.
Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.
към текста >>
24.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл,
щедрост
, пожертвувателност.
Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота.
Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл,
щедрост
, пожертвувателност.
Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек.
към текста >>
25.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това прави Учителят, с голям замах и
щедрост
, Защото „само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца"; защото „Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага; защото „Тя повдига хората и ги учи да разбират смисъла на всичко." В историческото развитие на хората, на обществата, Любовта е останала дори досега не напълно разбрана.
Тази любов най-често се проявява във влюбването, което според Учителя „има нещо общо с пиянството." За тази „любов, на сенките" Учителя е говорил много малко, твърде малко. Много просто! — Не е необходимо да се говори на хората за нещо, в което всички тънат. В Любовта на сенките, във влюбването и пиянството, светът живее от памтивека. Трябва да му се покаже другия път, друго нещо — истинската Любов на реалността, в която има живот вечен.
Това прави Учителят, с голям замах и
щедрост
, Защото „само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца"; защото „Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага; защото „Тя повдига хората и ги учи да разбират смисъла на всичко." В историческото развитие на хората, на обществата, Любовта е останала дори досега не напълно разбрана.
Онази форма, в която тя е могла отчасти да бъде възприета е била религията. Затова са се явили религиите на земята. Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна
щедрост
даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми!
Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна
щедрост
даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея.
към текста >>
27.
РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За да има справедливост,
щедрост
, подтик към знание и пр., трябва да има любов.
Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще.
За да има справедливост,
щедрост
, подтик към знание и пр., трябва да има любов.
Всяко нещо трябва да произтича от потика на любовта. И като ядем, трябва да ядем от любов. Като изпълняваме волята Божия, ние работим за себе си, ползуваме себе си. Като работим за идването на Царството Божие и на Неговата Правда, ние работим за ближните си. Като прославяме името Божие, работим за Бога.
към текста >>
28.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора,
щедростта
и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете.
Д-р Ст. Кадиев АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА Повече от две хиляди и петстотин години в подножието на Акропола живеят хора. Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха.
Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора,
щедростта
и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете.
— Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
към текста >>
29.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво богатство и
щедрост
!
Природата цъфти!.. Дърветата обличат белите и розови дрехи на своите цветове. Обкичват се със зеленина. Тревите буйно растат ... О! Каква красота и великолепие!
Какво богатство и
щедрост
!
Какъв неизчерпаем извор на радост и щастие!.. Като че ли всяка твар, като че ли всяко растение и животно е опиянено от живот, опиянено от блаженството на съществуването. А де човекът?... Взима ли той своя дял от тоя живот? От това блаженство?
към текста >>
30.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и
щедрост
, нищо, освен добро, не може да му се случи.
Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати.
От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и
щедрост
, нищо, освен добро, не може да му се случи.
Закона на вселената е този, че ний можем да получим от нея само това, което сме й дали. За да можем да получаваме отгоре, ние трябва да държим своя канал чист, като даваме на другите. Ако някой престане да дава, пътят на неговия приток започва да се задръстя и рано или късно той ще престане да получава. Тогава идват мъчнотиите и лишенията, които могат да бъдат приписани на лоша съдба или нещастие, но в действителност са непосредствен резултат от това, че не даваме и че задържаме всичко за себе си. И тъй, вярно е казано, че ние си запазваме само това, което даваме на другите.
към текста >>
31.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Благодари на лозата, за нейните усилия и
щедрост
.
Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж! И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти! „Яж, и благодари! Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние.
Благодари на лозата, за нейните усилия и
щедрост
.
„Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал. Яж ме тъй, както слънцето, вятърът и чистият полски въздух са ме приготвили за тебе. Яж ме в моето естествено прясно състояние и аз винаги ще ти нося живот, здраве и щастие“ . ХРОНИКА Седмица на гроздето и гроздовия сок е обявена седмицата от 25. IX.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна
щедрост
ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него.
Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота? Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот.
Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна
щедрост
ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него.
Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща. Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на
щедростта
, честността и справедливостта.
Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие.
Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на
щедростта
, честността и справедливостта.
Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава
щедрост
.
Но аз реших да бъда смел, да не се страхувам. Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва.
Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава
щедрост
.
Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима
щедрост
раздава вред живот, радост и красота!
А нещо подобно е станало и у нас, в гр. Хасково. Който желае —- нека провери. Ст. Песен на Слънцето Когато зората раздипля своя сребрист плащ над земята, тогава тъмата отлита — настъпва светъл ден. Слънцето изплава зад някой хребет на балкана, усмихва се благо на земята и ласкаво милва със своите животворни лъчи всичко: цветя, треви, дървеса, животни, хора ... Белоснежното кокиче първо се събужда и вести за приближаването на светлия Небесен цар. Златоликата иглика разтваря своята чашка и приветства с възторг златния Бог на небето, що пръска живот и радост вред; синеоката теменужка смирено възправя главица, като плаха девойка, за да бъде целуната от живите лъчи на слънцето; розата в моминската градина руменее от радост и разпръсква сладък аромат; тревата ярко се зеленее и сякаш от радост плаче — на всяко листце по една сълза от бисерна роса блести и отразява слънчевите лъчи; гората зашумява и пее своята хвалебна песен, а върху някой клон, скрит от чужди взор, славеят извива кръшна песен химн в чест на Слънцето … Всичко се радва, ликува и пее, когато светлият цар на небето изгрява.
Той гордо пътува из ширни небесни простори от изгрев до заник и с неизмерима
щедрост
раздава вред живот, радост и красота!
Елате всички и се преклонете пред великия цар на живота — Слънцето! Излезте всички на ранина за да приемете неговия дар и му въздайте хвала в молитви и песни! Да бъде благословено вечно живото слънце — извора но живота! Светослав Мейбъл Колинз (20) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 152) Докато се движехме по реката, внезапно мълчанието бе прекъснато от една тържествена песен. Тя идваше от жреците, които гребяха.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му
щедрости
, а други да бъдат онеправдани.
Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог? Не ще и дума, че не може! Иначе Бог би отрекъл Себе си. Иначе Той не би бил справедлив, не би бил мъдър и вселюбещ, не би бил Бог. Но Бог не може да бъде несправедлив!
Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му
щедрости
, а други да бъдат онеправдани.
Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии. Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота. Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща.
към текста >>
37.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А щедрия събужда в нас
щедростта
да му дадем и последния си залък.
Колко повече е нужно същото условие за да познаем Бога ! * Силната и чиста любов е достатъчно силна да докаже своето присъствие. Само лошата стока има нужда от голяма препоръка. * Защо ни се свива сърцето пред егоиста и не искаме да му дадем? Защото той събужда в нас същите качества, същите трептения, които има.
А щедрия събужда в нас
щедростта
да му дадем и последния си залък.
* Когато влезем в контакт с Бога, ние сме готови да правим това, което той прави. * Нашето естествено даване на едно лице, даване под импулса на любовта, съответства на това, което това лице е способно да дава на другите Бог на нас дава толкова, колкото сме способни ние да даваме на другите. * Ето един ключ, с който можем сами да си гадаем, но от който малцина се ползват. Каквото мислиш за другите, това си ти, това ще бъдеш и в бъдеще. Ако виждаш в другите само отрицателното и го държиш в ума си, това си ти в този момент.
към текста >>
38.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената
щедрост
на природата към нас.
Това е великият вътрешен опит, който трябва да бъде направен от всички онези, които искат да прогресират и да имат постижения в живота. Защото само когато опитате реалността, вие ще добиете сила и светлина, които са необходими за вашия прогрес. Само по пътя на този вътрешен опит вие ще можете да се доберете до положителното знание. което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога. Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год.
ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената
щедрост
на природата към нас.
За окото на чужденеца, идващ от север, България, със своите плодове, и преди всичко със своето грозде, е райска градина, за която той може само да мечтае. Такава благодат, такава великолепна картина, каквато представляват нашите обкичени с грозде лозя, той нито е виждал, нито може да види в своята страна. Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде лозе, чужденецът изпада в удивление, възхищение, благоговение, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина. За него, в неговата страна, това е недостижимо благо. Нека това сравнение ни помогне, за да можем да оценим напълно това, което ний имаме.
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената
щедрост
.
Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото. Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания.
Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената
щедрост
.
Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало. И колчем човешката душа почувства глад, тя се отправя към нектара на медените, пити — великите и безсмъртни произведения на литературата, философията.
към текста >>
40.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла
щедрост
със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота.
С. К. Плодовете От цветове красиви са родени големите и сладки плодове,; и къпани от дъжд, роса и слънце, и милвани от тихи ветрове. * Те зрееха, обливани от слънце, наливани със песни в пролетта. И сладки са, и сочни, и красиви, и ароматни в есента. * И щедрия стопанин ги раздава на гостите, напълнили дома и вкусили, те сещат се щастливи, наситени богато от плода.
* И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла
щедрост
със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота.
* И всяко зрънце пее нежно: „О, аз съм слънце и любов. Вкусете ме, за да живейте вий чист и радостен живот.“ В. Е. Л. ДА ИЗПОЛЗУВАМЕ СЕЗОНА НА ГРОЗДЕТО! То съдържа хранителни вещества, които вземат живо участие в кухнята на организма, натрупват се като резерви и изгарят при окислителните (горителните) процеси в клетките, освобождавайки топлина и енергия за нуждите му.
към текста >>
41.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Желае ли човек да придобие
щедрост
например, непременно трябва да поживее всред щедри хора.
Тези опити се повтарят много пъти. За подобни опити не се изискват специални условия. Те могат да се направят всякога и всякъде. От опитите може да се извади заключението, че влиянието е безспорно. Тогава не остава друго, освен това, всеки според нуждите си може прекрасно да се ползва от силата на влиянието, чрез намиране подходяща среда.
Желае ли човек да придобие
щедрост
например, непременно трябва да поживее всред щедри хора.
По аналогия на горното можем да кажем и за всички други качества като например търпение, благородство, учтивост, великодушие и т. н. За да може човек да се пази от лошите влияния и да приеме добрите, нужно е едно условие: винаги да има възвишени мисли и чувства, които да са негова среда. Има ли човек добри, чисти и възвишени мисли, той ще привлича добрите влияния от целия свят. Подхранва ли обаче лоши мисли и чувства у себе си, тогава той привлича всички отрицателни влияния и те го разрешават. Защото в духовния свят съществува един природен закон, че подобните и сродни неща се привличат.
към текста >>
42.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и
щедрост
наумява, неговата мъдрост преговаря.
Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича.
Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и
щедрост
наумява, неговата мъдрост преговаря.
Ти се потапяш в светлината и радостта на Новото, на зората сияйна що изгрева, която иде от изток. Не може да се опише с думи чаровния блясък на Слънцето! Не може да се изкаже Милостта, Благостта и Любовта на Вечния! Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост!
към текста >>
43.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отрежи това клонче и го присади с
щедрост
.
Порокът е един трън в човека. Отрежи този трън и го присади. Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав.
Отрежи това клонче и го присади с
щедрост
.
Малко си жесток. Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със снизходителност към тях. Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат.
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
__________________________________ Безгранична е
щедростта
на природата.
Човек има нужда да прави също не само външни слънчеви бани, но и вътрешни. Затова той трябва да възприема само прави и светли мисли и да го вълнувате велики дела и подвизи! Дайте слънце и на душата си! До сега тя е тънала в мрак и сянка, затова, се е изродила и недоразвила. Най-полезни са баните и разходките на слънце, когато сме оптимистично настроени и ни занимават велики идеали, благородни пориви.
__________________________________ Безгранична е
щедростта
на природата.
Неизчерпаем е изворът на живота. Всеки може да черпи с пълни шепи сила, живот, любов и радост. И затова не е нужно нищо друго, освен разумност. Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи! ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце.
към текста >>
Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена
щедростта
и всички други добродетели.
Като частица от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи. А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени.
Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена
щедростта
и всички други добродетели.
Тогава лъчите, които ще излизат от нас — светлите мисли, възвишените чувства и благородните дела ще носят живот, ще възрастват семената на доброто и чистотата, посети в една душа. Да приличаме на Баща си, това значи да работим и действаме, както Той работи. Днес животът има нужда точно от такива служители, от истински работници, защото предстои да настъпи пролет на нов живот — начало на светла епоха и край на тъмната. Когато станат все повече и повече тия истински служители, тогава сме вече пред прага на Царството Божие на земята. Но докато в душите на хората бушува омраза, злоба и и ненавист, ние ще сме далеч от него.
към текста >>
45.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От градината на ума плодове на
щедростта
— светли мисли.
Всичко пее. Пролет вън и вътре е дошла. Пролет във пролетта! Привет на теб о, първи ден на пролетта, о, ден желан на свободата, о, ден на светлата победа. Приятели от целия свят, в чиито сърца е запален свещения огън на новото, да раздадем от градината на сърцето си плодове на любовта — топли чувства.
От градината на ума плодове на
щедростта
— светли мисли.
От градината на волята плодове на истината — постъпки благородни. Залог, чрез който невредими ще минем през бурята, която очаква света, която ще покаже на хората за сетен път техните заблуждения и резултатите на онова, което те със създали. Големият брат подава десница на своите малки братя и сестри и им казва — Тръгнете след мене! — Носете светлина на душите, помагайте. Служете на себе си и на ближните, но най-първо служете на Бога и ще получите венец от цветя на Вечната Пролет.
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие,
щедрост
във всички области на живота.
И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен.
Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие,
щедрост
във всички области на живота.
Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера.
към текста >>
В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието,
щедростта
и пр.
У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности.
В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието,
щедростта
и пр.
Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема.
към текста >>
47.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност,
щедрост
, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека.
Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност,
щедрост
, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда
щедрост
, благородство.
247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.
Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда
щедрост
, благородство.
Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. ГЛАВА VI Отношения между знаците и планетите Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите.
към текста >>
49.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма
щедрост
— една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие!
И слава Богу, че ги е имало и има. Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни пориви, за да не останат като глас в пустиня. И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време!
Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма
щедрост
— една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие!
П. Г. Пампоров ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня. До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение. Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си.
към текста >>
50.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Белият цвят на лай кучката показва чистота и
щедрост
, тя е готова да се жертва.
Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне. Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. Ако например, немате апетит, ако не сте разположени, пийте няколко дена наред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин на гладно сърце по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ви ще се възстановят.
Белият цвят на лай кучката показва чистота и
щедрост
, тя е готова да се жертва.
Жълтият цвят на тичинките й показва разумност. Горчивината й показва, че има нещо, което не е от висока култура. Вие казвате: Защо Бог е създал горчивите неща? За Бога горчивите неща са сладки. В божествения свят няма горчиви работи Там има само сладки работи В ангелски свят има и горчиви и сладки.
към текста >>
51.
-
Вторият изпит ще бъде
щедрост
.
Сега, това със закон не може да се наложи. Вие сами може да го наложите. Всички вие, които сте кандидати за новата култура, за новата религия в света, за новото човечество, отворете един нов лист и трябва да се запишете за студенти. За да бъдете студенти, първия изпит, който ще държите, е по търпение. То е приемен изпит.
Вторият изпит ще бъде
щедрост
.
Третият изпит е кротостта, въздържанието. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: „Докато изведа съд“. Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство. Не да го махнете, но да му намерите работа.
към текста >>
52.
-
В цялата вселена няма друго същество с такава
щедрост
, както Неговата.
Тази живата форма е проявление на Бога. Но не мислете, че и вашата лакомия е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бога има само шедрост. В Него има такава шедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде.
В цялата вселена няма друго същество с такава
щедрост
, както Неговата.
По това се отличава Винаги Бог е всеблаг. Винаги е щедър. Следователно, ако вие в любовта не можете да проявите микроскопическа шедрост, как ще проявите вашата любов? ,И Словото стана плът“. Целият свят не е едно място за удоволствие.
към текста >>
53.
-
— Човекът на новото се отличава със своята
щедрост
, със своята широка душа.
Светлина озарява всичко и ний виждаме, че сме заобиколени с красота. Но какво щеше да ни ползва красивият ден, ако нямахме очи да виждаме неговата хубост, ако нямахме уши да слушаме песните огласящи простора? Какво би ни ползвало всичко това, ако нямахме ум, който да мисли право, ако нямахме сърце и душа, които да се радват? Новия свят ще се роди. Тон се е родил вече за мнозина.
— Човекът на новото се отличава със своята
щедрост
, със своята широка душа.
Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци. Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в умовете, приемането на оная велика любов. която има предвид благото на всички. Обикновено след вятър и буря настава тишина и спокойно ведро небе излива благослов над земята.
към текста >>
54.
-
Любовта ще научи хората на
щедрост
.
Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: царството Божие не е дошло още. И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов.
Любовта ще научи хората на
щедрост
.
Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. От невидимия свят ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение. Бог казва: „Ще изпратя Духа си.“ - Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те го приеха, но не можаха да Го задържат.
към текста >>
55.
-
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма
щедрост
— да помага, да има справедливостта.
Те са добрите братя, разумните братя и те работят сега за засилването на мира в света. И туй, което става сега, те ще го превърнат на добро. Всичко ще превърнат на добро. Сега хората разглеждат кой ще победи. Ние не се интересуваме кой ще победи.
Ние се интересуваме кой народ ще развие повече Божествена любов в себе си, кой народ ще развие повече Божествена сила в себе си, ние се интересуваме кой народ ще развие онази голяма
щедрост
— да помага, да има справедливостта.
Нас не ни интересува колко хора ще се избият. Защото хората след като ги избият пак воюват. Ако вие бяхте ясновидци, ще видите, че ония, които са избити, пак извадят ножа и отиват да се бият, казват: Дръжте ги, дръжте ги да ги победим. Бият се. Тъй щото някои хора като се убиват, стават по-опасни.
към текста >>
56.
-
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната
щедрост
.
Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната
щедрост
.
Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към
щедрост
. 3.
Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1. Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-сини и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2. Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство.
Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към
щедрост
. 3.
Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5. Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т.
към текста >>
Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и
щедрост
.
Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт.
Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и
щедрост
.
Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта,
щедростта
, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството.
Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара).
Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта,
щедростта
, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството.
Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки.
към текста >>
За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост,
щедрост
, сила.
На този общ сбор 2.331 аз закичвам 2000 и запазвам само 331, които ми дават на таблицата: силна вяра, философия — за 300, любов към слава — за 31, това, което действително предсказва Характера на тоя човек. Ако името даде едно число, което не се намира в таблицата или за което е отбелязано „нищо“ (нула), трябва да го разложите на стотици, десетици и единици. Името на Cesar, например, дава 179. Намираме: 100 = благоволения, почести, слава 70 = любов към науката. 9 — Недостатъци и болки, мъки, атентат.
За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост,
щедрост
, сила.
Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5.
към текста >>
Дързост,
щедрост
, могъщество. 5.
За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4.
Дързост,
щедрост
, могъщество. 5.
Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7. Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9. Неусъвършенствания и теглила, мъки, атентат. 10.
към текста >>
НАГОРЕ
