НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
8
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Когато се говори за
пестеливи
и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека.
Когато се говори за
пестеливи
и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека.
Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива.
към беседата >>
Френологически, пръстите на
пестеливите
хора са дебели и къси в основата си.
Когато се говори за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека.
Френологически, пръстите на
пестеливите
хора са дебели и къси в основата си.
Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото.
към беседата >>
Пестеливият
човек всякога има, богат е той.
Когато се говори за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека. Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек.
Пестеливият
човек всякога има, богат е той.
В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари.
към беседата >>
Катеричката, за пример, е
пестелива
.
Когато се говори за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека. Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира.
Катеричката, за пример, е
пестелива
.
Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума.
към беседата >>
В нея няма
пестеливост
, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари.
Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си.
В нея няма
пестеливост
, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари.
Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът. Пестеливостта е един естествен нагон у човека.
към беседата >>
Пестеливостта
е един естествен нагон у човека.
В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.
Пестеливостта
е един естествен нагон у човека.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
към беседата >>
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова
пестеливи
, че ръцете им да се проточат.
Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът. Пестеливостта е един естествен нагон у човека.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова
пестеливи
, че ръцете им да се проточат.
А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
към беседата >>
Значи, ако
пестеливостта
е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава
пестеливостта
може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита.
Значи, ако
пестеливостта
е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава
пестеливостта
може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер.
към беседата >>
Следователно
пестеливостта
е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да
пести
, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Следователно
пестеливостта
е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да
пести
, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
към беседата >>
Стомашната система в
пестеливите
хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие.
А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
Стомашната система в
пестеливите
хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие.
Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа. Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите.
към беседата >>
Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде
пестелив
.
– У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие.
Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде
пестелив
.
Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа. Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие.
към беседата >>
Пестеливостта
се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е.
– Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив.
Пестеливостта
се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е.
взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа. Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество.
към беседата >>
Пестеливостта
значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер.
Пестеливостта
значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество. Излишекът пък образува гниене. Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората.
към беседата >>
2.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Прочете се резюме от темата „Икономия и
пестеливост
“.
– Ще посрещнете този ваш приятел и ще му кажете: Приятелю, не се безпокой, аз ще ти върна парите заедно с припадащите им се лихви и с всички други загуби, които съм ти причинил. Кажете ли така, въпросът веднага се изглажда и приятелят ви е петдесет на сто обезоръжен. И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания. Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва да прилагате разумно.
Прочете се резюме от темата „Икономия и
пестеливост
“.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва.
към беседата >>
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на
пестеливост
, т.е.
Кажете ли така, въпросът веднага се изглажда и приятелят ви е петдесет на сто обезоръжен. И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания. Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва да прилагате разумно. Прочете се резюме от темата „Икономия и пестеливост“.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на
пестеливост
, т.е.
голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума.
към беседата >>
голяма любов към парите и този човек започва да
пести
.
И тъй, да се справи човек със себе си, да се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука. Та първото важно нещо е да проучвате естеството си с вложените в него сили още от миналите си съществувания. Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва да прилагате разумно. Прочете се резюме от темата „Икономия и пестеливост“. Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
голяма любов към парите и този човек започва да
пести
.
А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито.
към беседата >>
Той е същевременно и
пестелив
, но тази
пестеливост
е под контрола на ума.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва.
Той е същевременно и
пестелив
, но тази
пестеливост
е под контрола на ума.
В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване. Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.
към беседата >>
В разумния човек чувството на
пестеливост
не е силно развито.
голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума.
В разумния човек чувството на
пестеливост
не е силно развито.
Той пести пари за . Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване. Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя.
към беседата >>
Той
пести
пари за .
А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито.
Той
пести
пари за .
Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване. Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя. След туй отвори устата ѝ, бръкна вътре, извади друга една кесия Гледам го, отвори и нейната уста, бръкна вътре извади и още една по-малка кесия, много хубаво направена.
към беседата >>
Той
пести
пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване.
Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито.
Той
пести
пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване.
Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя. След туй отвори устата ѝ, бръкна вътре, извади друга една кесия Гледам го, отвори и нейната уста, бръкна вътре извади и още една по-малка кесия, много хубаво направена. Отвори и нея, бръкна вътре и ръката му започна да трепери. Извади една монета и пак започна да завърта кесията.
към беседата >>
Пестеливият
човек пък
пести
пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.
Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване.
Пестеливият
човек пък
пести
пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.
Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя. След туй отвори устата ѝ, бръкна вътре, извади друга една кесия Гледам го, отвори и нейната уста, бръкна вътре извади и още една по-малка кесия, много хубаво направена. Отвори и нея, бръкна вътре и ръката му започна да трепери. Извади една монета и пак започна да завърта кесията. Този човек отвън още се познава, че е пестелив.
към беседата >>
Този човек отвън още се познава, че е
пестелив
.
Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя. След туй отвори устата ѝ, бръкна вътре, извади друга една кесия Гледам го, отвори и нейната уста, бръкна вътре извади и още една по-малка кесия, много хубаво направена. Отвори и нея, бръкна вътре и ръката му започна да трепери. Извади една монета и пак започна да завърта кесията.
Този човек отвън още се познава, че е
пестелив
.
Като скрива парите си в три кесии и ги върже в пазвата си, счита, че това е едно сигурно средство да ги запази. И дето мръдне, скоро ръката си около парите, никой не може да го обере. Икономистът все икономисва и все не му достигат средства, той не е богат човек, даже и дългове има. И забележете, съвременните европейски народи, които се занимават с пари, потънали са в дългове. И България също: с пари се занимава, все икономисва, а до уши е потънала в дългове.
към беседата >>
Българите не са
пестеливи
.
Като скрива парите си в три кесии и ги върже в пазвата си, счита, че това е едно сигурно средство да ги запази. И дето мръдне, скоро ръката си около парите, никой не може да го обере. Икономистът все икономисва и все не му достигат средства, той не е богат човек, даже и дългове има. И забележете, съвременните европейски народи, които се занимават с пари, потънали са в дългове. И България също: с пари се занимава, все икономисва, а до уши е потънала в дългове.
Българите не са
пестеливи
.
В тях има развито чувството на икономия, но не разумна икономия. За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“. Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме. Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна.
към беседата >>
3.
Доброта, разумност, любов
,
ООК
, София, 18.5.1938г.,
Тя казва: „Да се
пести
!
А пък за да можеш да организираш света, трябва да станеш богат. Затова банкери в света са жените. Сиромасите в света са, които работят – мъжете. И затова всяка една къща е изградена от сиромаси и от богати. Сега новото разбиране е – Мъжът носи щедростта, а жената носи икономията.
Тя казва: „Да се
пести
!
“ Пестеливост трябва да има да се внесе ред и порядък вкъщи. А пък мъжът трябва да финансира тия работи. Той трябва да има капитали. Съдружници стават те. Ти казваш: „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
“
Пестеливост
трябва да има да се внесе ред и порядък вкъщи.
Затова банкери в света са жените. Сиромасите в света са, които работят – мъжете. И затова всяка една къща е изградена от сиромаси и от богати. Сега новото разбиране е – Мъжът носи щедростта, а жената носи икономията. Тя казва: „Да се пести!
“
Пестеливост
трябва да има да се внесе ред и порядък вкъщи.
А пък мъжът трябва да финансира тия работи. Той трябва да има капитали. Съдружници стават те. Ти казваш: „Какво трябва да се прави? “ Какво трябва да прави един банкерин, какво трябва да прави един музикант, един певец?
към беседата >>
4.
Благоприятни и неблагоприятни условия
,
МОК
, София, 24.3.1939г.,
Някои малко ядат, за да спестят, да останат пари в джоба, иска да си купи някои други работи,
пестеливият
малко яде или има други съображения.
“ Ние обясняваме някой път нещата несправедливо. В обясненията на нещата ние ще намерим някоя погрешка някъде. Някои неща има, много да учиш е погрешно, но и да учиш малко е погрешно. Да ядеш много е погрешно, но и да ядеш малко е погрешно. Много ядат някои, за да станат пълни.
Някои малко ядат, за да спестят, да останат пари в джоба, иска да си купи някои други работи,
пестеливият
малко яде или има други съображения.
Те, духовните хора, не ядат много. Многото ядене спъва духовния живот. Те, за да прогресират духовно, ядат малко. Постят по два дена. Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще спести?
към беседата >>
Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще
спести
?
Някои малко ядат, за да спестят, да останат пари в джоба, иска да си купи някои други работи, пестеливият малко яде или има други съображения. Те, духовните хора, не ядат много. Многото ядене спъва духовния живот. Те, за да прогресират духовно, ядат малко. Постят по два дена.
Ако един обикновен човек пости 24 часа, колко ще
спести
?
Яденето е един процес. Вие ядете на физическото поле. Вашият организъм брои, чете колко храна ще влезе. А в умствено отношение какво правите? Всяко едно ядене в умствения свят е един плод.
към беседата >>
5.
Езикът на тоновете
,
МОК
, София, 19.4.1940г.,
Храната е щедра, а дрехата е
пестелива
.
Тогава разликата в какво седи? Храната, която приемате, ще ви даде нещо. Дрехата, която обличате, тя само ще запази нещо. Дрехата нищо не придава, но само запазва. Тогава какъв е характерът на храната?
Храната е щедра, а дрехата е
пестелива
.
Вие казвате: дреха. Ако ви попитат какво отношение има дрехата? Тя е пестелива, следователно пести енергията. Храната, която приемате, тя кредитира, дава нещо от себе си. Казвам, всяка една дума в дадения случай може или да ви предаде нещо, или да ви отнеме нещо.
към беседата >>
Тя е
пестелива
, следователно
пести
енергията.
Дрехата нищо не придава, но само запазва. Тогава какъв е характерът на храната? Храната е щедра, а дрехата е пестелива. Вие казвате: дреха. Ако ви попитат какво отношение има дрехата?
Тя е
пестелива
, следователно
пести
енергията.
Храната, която приемате, тя кредитира, дава нещо от себе си. Казвам, всяка една дума в дадения случай може или да ви предаде нещо, или да ви отнеме нещо. Представете си, че вие казвате някому: „Ти си невежа.“ Тази дума какво предава? Вие казвате: „Ти си невежа.“ След като кажете, че той е невежа, вие констатирате един факт. Какво сте придобили вие или какво е придобил събеседникът ви?
към беседата >>
Природата не е
пестелива
, но голяма икономия има.
И в музиката излишните неща образуват кал. Образува се чувствителност, започва да те дразни. Един тон е много силен. Дразненето произтича от това, че тонът малко раздрусва твоето тъпанче – тази ципица – повече, отколкото трябва. В природата има много голяма икономия.
Природата не е
пестелива
, но голяма икономия има.
Никога не трябва да се хаби музикалната енергия. По възможност – най-голяма икономия. Не че в природата има недоимък, но природата не обича разточителност. Изобилие има, но прегрешение е да бъдеш разточителен. Да бъдеш щедър е в реда на нещата, но да бъдеш разточителен, да употребиш една енергия там, дето няма нужда, то е разточителство.
към беседата >>
6.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Неговите затворени пръсти показват, че той е
пестелив
, но не е икономист.
Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени.
Неговите затворени пръсти показват, че той е
пестелив
, но не е икономист.
Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита.
към беседата >>
Не че е
пестелив
,
пести
.
Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист.
Не че е
пестелив
,
пести
.
Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система.
към беседата >>
Той счита, че
пестеливостта
е икономия.
Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести.
Той счита, че
пестеливостта
е икономия.
Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
към беседата >>
7.
Обработване
,
МОК
, София, 22.11.1940г.,
Но казвам, когато туй чувство се развие в човека, образува се един навик и той става скържав, че всичко
пести
.
При едно богато състояние той би носил три хляба, сега носи три четвърти от самуна – по една четвърт на човек. Направи ми впечатление как той носеше хляба. Върви и го прегърнал. Казва: „Има да живеем, аз, жена ми и детето ми. Дано не ни лишават и от тази малка дажба.“
Но казвам, когато туй чувство се развие в човека, образува се един навик и той става скържав, че всичко
пести
.
Той пести даже и въздуха, че не диша. Природата има един процес, който не търпи пестеливост. Ти ще дишаш дълбоко, големи дажби ти е дала тя. Щом вие вземате повече от двайсет обеда на минута, вие не сте здрав човек, алчността е минала своя предел и то е вече едно болезнено състояние. Тези хора, които много бързо дишат, не са здрави.
към беседата >>
Той
пести
даже и въздуха, че не диша.
Направи ми впечатление как той носеше хляба. Върви и го прегърнал. Казва: „Има да живеем, аз, жена ми и детето ми. Дано не ни лишават и от тази малка дажба.“ Но казвам, когато туй чувство се развие в човека, образува се един навик и той става скържав, че всичко пести.
Той
пести
даже и въздуха, че не диша.
Природата има един процес, който не търпи пестеливост. Ти ще дишаш дълбоко, големи дажби ти е дала тя. Щом вие вземате повече от двайсет обеда на минута, вие не сте здрав човек, алчността е минала своя предел и то е вече едно болезнено състояние. Тези хора, които много бързо дишат, не са здрави. То е скържавост, бързото дишане.
към беседата >>
Природата има един процес, който не търпи
пестеливост
.
Върви и го прегърнал. Казва: „Има да живеем, аз, жена ми и детето ми. Дано не ни лишават и от тази малка дажба.“ Но казвам, когато туй чувство се развие в човека, образува се един навик и той става скържав, че всичко пести. Той пести даже и въздуха, че не диша.
Природата има един процес, който не търпи
пестеливост
.
Ти ще дишаш дълбоко, големи дажби ти е дала тя. Щом вие вземате повече от двайсет обеда на минута, вие не сте здрав човек, алчността е минала своя предел и то е вече едно болезнено състояние. Тези хора, които много бързо дишат, не са здрави. То е скържавост, бързото дишане. Вземат въздух и този въздух не го обработват, не го задържат в себе си.
към беседата >>
8.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Ако
пести
и се изтощава, пак е на крив път.
Не се плашете от това, че ядете. Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път.
Ако
пести
и се изтощава, пак е на крив път.
По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията? Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща.
към беседата >>
По какво се отличава лакомството от
пестеливостта
и икономията?
Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път.
По какво се отличава лакомството от
пестеливостта
и икономията?
Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите.
към беседата >>
Икономията е качество на ума, а
пестеливостта
– качество на сърцето.
При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път. По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията?
Икономията е качество на ума, а
пестеливостта
– качество на сърцето.
Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати.
към беседата >>
Икономистът и
пестеливият
са по рождение такива.
Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път. По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията? Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето.
Икономистът и
пестеливият
са по рождение такива.
Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си.
към беседата >>
Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана;
пестеливият
връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си.
Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път. По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията? Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива.
Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана;
пестеливият
връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си.
Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо.
към беседата >>
Пестеливият
събира и най-дребните неща.
Ако пести и се изтощава, пак е на крив път. По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията? Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си.
Пестеливият
събира и най-дребните неща.
Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо. Икономията почива върху пестеливостта.
към беседата >>
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо.
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито, тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея.
към беседата >>
Катеричката е
пестелива
.
Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо. Икономията почива върху пестеливостта.
Катеричката е
пестелива
.
Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито, тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея. Че утре ще гладува, тя не иска да знае.
към беседата >>
Кокошката нито е
пестелива
, нито икономистка.
Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо. Икономията почива върху пестеливостта. Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана.
Кокошката нито е
пестелива
, нито икономистка.
Дайте й крина жито, тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея. Че утре ще гладува, тя не иска да знае. Казвате: Добър е Господ, пак ще даде. – Добър е Господ, но не постъпвайте като кокошката.
към беседата >>
Щом
пестиш
и мислиш да
пестиш
нещо за черни дни, не си на правата страна.
(втори вариант)
Трябва да ядете хубаво. Щом преядате, не сте на правия път. Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна.
Щом
пестиш
и мислиш да
пестиш
нещо за черни дни, не си на правата страна.
По какво се отличава [икономията] и пестеливостта? Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия.
към втори вариант >>
По какво се отличава [икономията] и
пестеливостта
?
(втори вариант)
Щом преядате, не сте на правия път. Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна.
По какво се отличава [икономията] и
пестеливостта
?
Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира.
към втори вариант >>
Икономията е качество на ума,
пестеливостта
е качество на сърцето.
(втори вариант)
Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна. По какво се отличава [икономията] и пестеливостта?
Икономията е качество на ума,
пестеливостта
е качество на сърцето.
Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха.
към втори вариант >>
Пестеливият
човек се ражда, и другият се ражда.
(втори вариант)
В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна. По какво се отличава [икономията] и пестеливостта? Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето.
Пестеливият
човек се ражда, и другият се ражда.
Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава.
към втори вариант >>
Който
пести
, завързва го в една кърпа и носи кърпата.
(втори вариант)
Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна. По какво се отличава [икономията] и пестеливостта? Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда.
Който
пести
, завързва го в една кърпа и носи кърпата.
Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати.
към втори вариант >>
Който е
пестелив
, за пет пари, за малки работи събира.
(втори вариант)
По какво се отличава [икономията] и пестеливостта? Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия.
Който е
пестелив
, за пет пари, за малки работи събира.
Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта.
към втори вариант >>
Който е
пестелив
, най-малкото взема, някоя стара дреха.
(втори вариант)
Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира.
Който е
пестелив
, най-малкото взема, някоя стара дреха.
Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта. Икономията почива върху пестеливостта.
към втори вариант >>
Икономистът употребява
пестеливостта
.
(втори вариант)
Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати.
Икономистът употребява
пестеливостта
.
Икономията почива върху пестеливостта. Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е.
към втори вариант >>
Икономията почива върху
пестеливостта
.
(втори вариант)
Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта.
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е. Дай й крина жито, ще се качи на крината, ще вика другите, ще изхвърли навън житото.
към втори вариант >>
Катерицата е
пестелива
.
(втори вариант)
Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта. Икономията почива върху пестеливостта.
Катерицата е
пестелива
.
Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е. Дай й крина жито, ще се качи на крината, ще вика другите, ще изхвърли навън житото. Утре може да гладува.
към втори вариант >>
Кокошката никак не е
пестелива
.
(втори вариант)
Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта. Икономията почива върху пестеливостта. Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне.
Кокошката никак не е
пестелива
.
И икономистка не е. Дай й крина жито, ще се качи на крината, ще вика другите, ще изхвърли навън житото. Утре може да гладува. Казвате: „Добър е Господ." Не носете характера на кокошката, не изхвърляйте житото. Доста тщеслав- на е кокошката.
към втори вариант >>
НАГОРЕ