НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4.3.11. Един следобед при писателя-поет
,
,
ТОМ 24
Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като студент в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и
пестеливост
Покрай учението аз работех и
спестих
малко пари.
Предоставям на природата сама да върши' своето дело. Пролет и есен, когато се продават фиданки, разреждам тук-там. Като разглеждах тази обширна градина-парк, която служи едновременно за отдих и поетично вдъхновение, за физически труд и прехрана, припомних си думите, които г. Ватралски ни разказваше през зимата на една среща при групата "Христов Комунизъм". Разискваше се въпросът, частната собственост съвместима ли е с учението на Спасителя.
Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като студент в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и
пестеливост
Покрай учението аз работех и
спестих
малко пари.
Един мой другар нито учение доби, нито спести нещо, защото обичаше да посещава кръчмите и увеселителните заведения - където бяха двойца, той беше третият. А аз по духовно наследство на баща си, който беше свещеник, живеех скромен живот, красив, с умствен и физически труд. Първият ми даде знание; вторият - средства. И на тоя труд аз дължа известното мое пусто място в Красно село, гдето нямаше дръвче за отмора на софийския селянин от пека на лятното слънце. Благодарение на тоя труд, който наследих и осмислих в далечна Америка, създадох градина, която обезпечава насъщния ми хляб и ми дава възможност да работя умствено според дарбите си.
към текста >>
Един мой другар нито учение доби, нито
спести
нещо, защото обичаше да посещава кръчмите и увеселителните заведения - където бяха двойца, той беше третият.
Пролет и есен, когато се продават фиданки, разреждам тук-там. Като разглеждах тази обширна градина-парк, която служи едновременно за отдих и поетично вдъхновение, за физически труд и прехрана, припомних си думите, които г. Ватралски ни разказваше през зимата на една среща при групата "Христов Комунизъм". Разискваше се въпросът, частната собственост съвместима ли е с учението на Спасителя. Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като студент в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и пестеливост Покрай учението аз работех и спестих малко пари.
Един мой другар нито учение доби, нито
спести
нещо, защото обичаше да посещава кръчмите и увеселителните заведения - където бяха двойца, той беше третият.
А аз по духовно наследство на баща си, който беше свещеник, живеех скромен живот, красив, с умствен и физически труд. Първият ми даде знание; вторият - средства. И на тоя труд аз дължа известното мое пусто място в Красно село, гдето нямаше дръвче за отмора на софийския селянин от пека на лятното слънце. Благодарение на тоя труд, който наследих и осмислих в далечна Америка, създадох градина, която обезпечава насъщния ми хляб и ми дава възможност да работя умствено според дарбите си. И сега да ми кажат: Не, тоя имот не е твой.. Вярно е: жестоко ще бъде при условията и обществения строй, който живеем, да се отнеме имота на поета, и къщата му, която е свързана с ценни спомени от десетки години насам!
към текста >>
2.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
На обикновения човек природата казва:
пести
силата, изразходвай времето.
Големите истини и дълбоките принципи за които хората не бяха готови грижливо бяха повити в скромната дреха на притчите. Един ден те щяха да бъдат отключени и блясъкът щеше да им открие скритите съкровища. Притчата приличаше на тихи и безопасни води - приличаха на млечна храна с която младенците трябваше да бъдат нахранени. И работата бе завършена независимо от краткото време, защото, нека не забравяме, винаги за сметка на едното се дава другото. Срещу времето като величина се даваше щедро другата величина - енергията, затова бе казано: “Духът бе даден без мярка”, което значи силата бе дадена неизмеримо.
На обикновения човек природата казва:
пести
силата, изразходвай времето.
Към обикновените хора природата бе щедра на време, скържава на сила. За обикновения човек винаги има време, за необикновения то никога не стига. Когато през последните месеци на 1944 година Учителят няколко пъти в различните беседи от това време говори за времето, тогава не чухме фразата, не се спряхме на нея, липсваше ни далновидност и усет за събитието, което летеше към нас, ала нещо друго в нас я чу, защото години наред след това ние си спомняхме за тая дума и цялата фраза свързана с нея звучеше ясно и отчетливо. Късно ние разбрахме значението, спирахме се на всяка дума, сричахме бавно, за да вникнем в смисъла на казаното и го съпоставим по-късно с всичко, което щеше да се случи и се случи. Имаше много неща недоизказани, поради липса на време.
към текста >>
Тя беше най-скъпата, природата грижливо я съхранява и е крайно
пестелива
, да не кажем скържава, когато се касае до обикновените хора - дава я на капки - енергията.
Ала и към Него природата прояви скръжавост, Земята прояви своята суровост и човешките закони бяха още много студени и безправни. Неговото желание беше не само да даде новите идеи, но и да освободи човечеството от старите. Избра тъкмо това време, когато старите идеи бяха стигнали до своя апогей - хората премного мислеха и се бореха за материални блага, за къщи, за дрехи, за удоволствия, за какво ли не още. Разписанието бе улучено и изпълнено идеално, нека времето да беше скържаво. Срещу времето стоеше една друга величина, с която Христос разполагаше неограничено, с нея разполагаше и Учителят.
Тя беше най-скъпата, природата грижливо я съхранява и е крайно
пестелива
, да не кажем скържава, когато се касае до обикновените хора - дава я на капки - енергията.
На времето като величина Те противопоставиха нея - енергията и успяха да дадат всичко; успяха да положат подквасата в световните нощви, успяха да запишат закона на любовта с огнени букви, успяха да освободят човека от хилавите идеи, които пораждаше страха и които за сетен път се опитваха да властвуват над свободния човешки дух. През най-сгъстените дни на Своя живот Той нанесе последната контура на голямото си дело и последния удар на материалистическите разбирания.
към текста >>
НАГОРЕ