Търсене в беседите за 'благоразу'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 84 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

СБ

Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля.
Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен.
Мнозина искат да им съдействувам, но те не са съгласни с мен, не действуват в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете й същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе, ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме. Съвременните хора са обезсолени, защото те са изгубили истината у себе си, а знаем, че които се обезсоляват, изхвърлят се навън, за да се тъпчат.
към беседата >>

3. Явлението на Духа

НБ

Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той.
„Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа. Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата.
към беседата >>

Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има благообразие, ще кажа. Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена обвивка, ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е плод стипчив, лют, отровен; вторият – че е плод корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма да намерим същността. Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека.
към беседата >>

4. Сънищата на Йосифа

НБ

Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.
Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него. При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата.
към беседата >>

5. Страхът

НБ

Тази боязън, този страх е благоразумието.
Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава?
към беседата >>

Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.
Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
към беседата >>

Страхът е отрицателният елемент на благоразумието.
И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял?
към беседата >>

6. Закхей

НБ

Ако ви разчепкам, ще намеря във вашите килери и гостилници завист, омраза, гняв, песимизъм, маловерие, неблагоразумие.
Сега и вие трябва да се качите на Дървото на живота. Кое е това дърво? То е съзнателният Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото. Старото е една ненужна и отровна храна за нас. С какво сте пълни сега? Ако ви разчепкам, ще намеря във вашите килери и гостилници завист, омраза, гняв, песимизъм, маловерие, неблагоразумие. Ще кажете, че това е обидно. Аз бих желал да надникнете и в моите килери, за да видите какво има там. Всеки човек трябва да отвори своята душа, за да види светът какво има там, тъй както Природата всяка пролет отваря своята душа. Всеки трябва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има. Сега, казват за някоя мома: “Не я мириши, защото носът ще ти окапе”.
към беседата >>

7. Скритият квас

НБ

Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие.
Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило. Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен.
към беседата >>

Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. (втори вариант)
Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или счупени. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило. Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ.
към втори вариант >>

8. Да се роди

НБ

Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие.
Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Това става и в съвременните общества. Вместо да следват пътя, който Бог им е определил, те се отклоняват и тръгват по неестествените пътища на живота. Грешникът да върви по своя път, праведният – по своя, но никога да не смесват пътищата си. „Ако се не роди някой изново." Новораждането не подразбира сливане водите на две реки, и двете да изгубят чистотата си.
към беседата >>

Тѣ не постигнали желанието си, да придобиятъ чистъ животъ, и, въ края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. (втори вариант)
а другата — нагоре. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста. До едно мѣсто и дветѣ рѣки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло редъ да се раздѣлятъ, тѣ решили да направятъ нѣкѫде дупка, да слѣятъ водитѣ си, да се усилятъ и съ това да подобрятъ положението си. Направили дупка, слѣли водитѣ си и образували една рѣка, водата на която била мѫтна. Тѣ не постигнали желанието си, да придобиятъ чистъ животъ, и, въ края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестественитѣ пѫтища всѣкога носятъ лоши последствия. Това става и въ съвременнитѣ общества. Вмѣсто да следватъ пѫтя, който Богъ имъ опредѣлилъ, тѣ се отклоняватъ и тръгватъ по неестественитѣ пѫтища на живота. Грѣшникътъ да върви по своя пѫть, праведниятъ — по своя, но никога да не смѣсватъ пѫтищата си. „Ако се не роди нѣкой изново.” Новораждането не подразбира сливане водитѣ на две рѣки, и дветѣ да изгубятъ чистотата си.
към втори вариант >>

9. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

МОК

Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр.
Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален.
към беседата >>

Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност.
За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека.
към беседата >>

Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. (втори вариант)
Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. Зеленият цвят в Природата е материалистичен, човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят - при това положение той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно материалистите обичат зеления цвят - той е любимият им; в зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят. Страхът се дължи на отсъствието на сила. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на предпазливостта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате.
към втори вариант >>

Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. (втори вариант)
Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на предпазливостта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения.
към втори вариант >>

10. Както е Он чист

НБ

Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много.
Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако някой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пък и онези, които говорят, трябва да бъдат благоразумни, да не вземат всичкото време, да не говорят много. Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи. И тъй, трябва да разбираме човешката душа, като говорим, да знаем. Понякога аз забелязвам, някой човек казва: „Говори ми малко“. Ама аз го виждам, че той е гладен, не е ял. Докато дойде време за обяд, почваш да му разправяш, но той усеща глад и казва: „Няма ли да свърши?
към беседата >>

11. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

МОК

Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх.
И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия. Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим.
към беседата >>

Благоразумието е спестяване на време и енергия.
Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия. Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували.
към беседата >>

В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. (втори вариант)
То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия. Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато и пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание; всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен - значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи, а Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната - сладка, опитвате другата - горчива.
към втори вариант >>

12. Музика, работа и пост

СБ

На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие.
„Както и във всичките си послания, кога говори в тях за тези работи, в които има някои неща мъчноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания за своята си погибел.“ Значи в Школата не се търпят глупави ученици. „Както във всичките си послания“ – някои, които не разбират законите, изкривяват ги. Третият стих сега върху какво ще бъде: за Любовта, за Мъдростта или за Истината? Учителя отваря Библията: Второ послание Петрово 1:6. На благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие. Любовта – върху нея е стихът. Значи Любовта е сила, която туря всичко в равновесие. Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът като работи, той спъва интуицията. Оставете ума си свободен, в едно чисто състояние, за да възприеме Божествените мисли, които се отправят към нас.
към беседата >>

13. Беседа за младите

СБ

Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие.
Да покажете че мислите ви са отмерени, строго определени, и че сте човек, готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат и друга една черта: готови са да се жертват, не му мислят много. Следователно в ръцете, в походката, в движенията вие трябва да показвате, че сте смели и решителни за атака срещу вашия неприятел. Ако вървиш и се спираш, това показва, че имаш страх. Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие. Страх трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта. Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя! “ Но тези неща са редки. Някои от вас много движат ръцете си. Движението на ръцете не трябва да става много бързо.
към беседата >>

14. Единство на съзнанието

МОК

Като елемент страхът трябва да се съедини с разсъдъка и да даде сложно тяло или съединение, наречено благоразумие.
Тази енергия е необходима, но трябва да се използва разумно. Гневът, например, представлява въглищата, които се поставят в огнището да карат колата. Значи въглищата ще поставите на огнището, водата – в котела, парата ще прекарате през тръбите и ще я впрегнете на работа. Така машината ще се движи, ще върви напред. Друга енергия в човека е страхът, който също трябва да се впрегне на работа. Като елемент страхът трябва да се съедини с разсъдъка и да даде сложно тяло или съединение, наречено благоразумие. Тогава ще имаме следното равенство: С + Р = Б. На химически език казано, страхът е основа, разсъдъкът – киселина, а благоразумието – сол. В животинското царство страхът е на първо място, там той управлява. Задните крака на заека са се удължили вследствие на страха. Дългите уши на заека показват, че той е умен – слуша добре и разсъждава добре.
към беседата >>

На химически език казано, страхът е основа, разсъдъкът – киселина, а благоразумието – сол.
Значи въглищата ще поставите на огнището, водата – в котела, парата ще прекарате през тръбите и ще я впрегнете на работа. Така машината ще се движи, ще върви напред. Друга енергия в човека е страхът, който също трябва да се впрегне на работа. Като елемент страхът трябва да се съедини с разсъдъка и да даде сложно тяло или съединение, наречено благоразумие. Тогава ще имаме следното равенство: С + Р = Б. На химически език казано, страхът е основа, разсъдъкът – киселина, а благоразумието – сол. В животинското царство страхът е на първо място, там той управлява. Задните крака на заека са се удължили вследствие на страха. Дългите уши на заека показват, че той е умен – слуша добре и разсъждава добре. Заекът обича да се катери по стръмни места нагоре, затова предните му крака са останали по-къси от задните. Нагоре той бяга много бързо, но когато бяга надолу, често се търкаля.
към беседата >>

15. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

НБ

Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ.
към беседата >>

Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. (втори вариант)
Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи. Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно.
към втори вариант >>

16. Където е Любовта, там е Бог

КД

Най-напред трябва да почнете с благоразумието.
Истината - то е да ви осведомя за цялата местност, да ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта - то е да ви запозная с всички хора, които ще срещнете по пътя, както и с техните характери и т. н. За Любовта много съм ви говорил, вие я разбирате. По-нататък - жертвата. С жертвата как работите сега? Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте. След това идват милосърдието и щедростта.
към беседата >>

След благоразумието идва искреността.
Мъдростта - то е да ви запозная с всички хора, които ще срещнете по пътя, както и с техните характери и т. н. За Любовта много съм ви говорил, вие я разбирате. По-нататък - жертвата. С жертвата как работите сега? Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте. След това идват милосърдието и щедростта. А жертвата почти ще я оставите.
към беседата >>

Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче.
По-нататък - жертвата. С жертвата как работите сега? Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте. След това идват милосърдието и щедростта. А жертвата почти ще я оставите. Законът на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчно.
към беседата >>

(Виктория: Няма да бъде благоразумно.) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа.
Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг. 1), но дойде ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затова трябва да усвоите този закон много добре, защото не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка. Една змия е застанала на пътя ви, гладна, месец не е яла. Можете ли да отворите една артерия и да й дадете малко кръвчица? (Виктория: Няма да бъде благоразумно.) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, но тук тази змия ви се моли на пътя. Вие трябва да знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното. Жертва може да се даде само за Бога. Този,който разбира закона, трябва да знае - само за Бога може да се даде жертва - нищо повече! Казват, че майката се жертвува.
към беседата >>

Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе.
Ще му се месите ли къде ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. В ума ви да залегне този принцип: жертва трябва да се даде само за Бога. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите. Иска ли братът да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Това са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания.
към беседата >>

Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си.
Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението.
към беседата >>

Ще започнете всички с благоразумието.
Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието.
към беседата >>

Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта.
Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието.
към беседата >>

Всички ще започнете с благоразумието.
Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността.
към беседата >>

Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието.
Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея.
към беседата >>

Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието.
Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си.
към беседата >>

Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието.
Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си. Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал.
към беседата >>

Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността.
Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си. Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал. После, милосърдието значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи.
към беседата >>

17. Излишък и недоимък в живота

ООК

Тема за следващия път: „Отличителните черти на целомъдрието и благоразумието.“
Ако речете да вярвате, вие ще се намерите в едно раздвоено състояние. Ще си представите това нещо в ума като една картина. Ще си представите Слънцето не на това място, където е сега, но ще си го мислите под ъгъл 80° към изток, т. е. 10° към Земята. Размишлението ще трае 5 минути. Тема за следващия път: „Отличителните черти на целомъдрието и благоразумието.“ Упражнение: Дясната ръка малко нагоре и напред. Китката се изправя по възможност нагоре. Малкият пръст се отделя, после се приближава. Палецът се отделя, после се приближава. Показалецът се отделя, после се приближава.
към беседата >>

Затова казвам: в съзнателния живот едно от необходимите условия е целомъдрието и благоразумието.
То е един излишък в живота. Когато казвам знание, подразбирам да имате съзнание, защото щом имате съзнание, непременно знанието ще дойде, а щом изгубите съзнанието си, и знанието ще изчезне. И тъй, при сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си. Бъдете уверени, че вашият ум и вашето сърце ще се развият правилно. Мислите ви, волята ви и желанията ви ще растат правилно. Затова казвам: в съзнателния живот едно от необходимите условия е целомъдрието и благоразумието. Те са плодове на какво? Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието. Чистотата пък е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието. Например казва се: „Мисля със сърцето си.“ Това се отнася само за съзнателния живот.
към беседата >>

Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието.
И тъй, при сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си. Бъдете уверени, че вашият ум и вашето сърце ще се развият правилно. Мислите ви, волята ви и желанията ви ще растат правилно. Затова казвам: в съзнателния живот едно от необходимите условия е целомъдрието и благоразумието. Те са плодове на какво? Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието. Чистотата пък е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието. Например казва се: „Мисля със сърцето си.“ Това се отнася само за съзнателния живот. Не се казва: „Мисля с главата си“, а „Размислих със сърцето си.“ Значи с лъча: човек е размишлявал с този лъч, който е излязъл от неговата душа, и след туй се е проявил. Някой казва: „Да бъдем учени!
към беседата >>

18. Гняв и страх

МОК

Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие.
Що ми трябваше да се залавям за тия неща? Значи, гневът не е естествено състояние за човека. И тъй, вие имате тия два недъга в себе си и трябва да се пазите от тях. Тия недъзи не са от сега, те са ви съпровождали през всичките ваши съществувания. Те са една полезна нишка за вас, стига да ги разбирате. Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие. Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие. При страха се изисква един малък плюс. На химически език преведено, страхът е основа, на която трябва малко повече киселина, за да се неутрализира. Гневливият човек трябва да бъде разсъдлив.
към беседата >>

Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие.
И тъй, вие имате тия два недъга в себе си и трябва да се пазите от тях. Тия недъзи не са от сега, те са ви съпровождали през всичките ваши съществувания. Те са една полезна нишка за вас, стига да ги разбирате. Ако знаете да използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие. Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие. При страха се изисква един малък плюс. На химически език преведено, страхът е основа, на която трябва малко повече киселина, за да се неутрализира. Гневливият човек трябва да бъде разсъдлив. И страхливият човек също трябва да бъде разсъдлив. Гневливият човек щом почне да разсъждава, става смел, а страхливият човек щом почне да разсъждава, става благоразумен.
към беседата >>

Гневливият човек щом почне да разсъждава, става смел, а страхливият човек щом почне да разсъждава, става благоразумен.
Значи, гневът може да се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие. При страха се изисква един малък плюс. На химически език преведено, страхът е основа, на която трябва малко повече киселина, за да се неутрализира. Гневливият човек трябва да бъде разсъдлив. И страхливият човек също трябва да бъде разсъдлив. Гневливият човек щом почне да разсъждава, става смел, а страхливият човек щом почне да разсъждава, става благоразумен. Първият ще извади ножа си и така ще разреши въпроса си, а вторият ще вземе перото, ще пише във вестниците и като писател ще разреши въпроса. Всички писатели, които пишат, не са смели хора. Те са смели само с перото в кабинета си, а вън не са смели. Докато пишат още, те са смели, защото не знаят какви ще бъдат последствията. Какъв е цветът на страха?
към беседата >>

19. Силовите линии в природата

ООК

Горната представлявя пътя на един човек, който разсъждава дълбоко, умно, умерено, разсъдливо, благоразумно и не бърза.
Ние казваме: правата линия е най-късото разстояние между две точки, а кривата линия показва, че е срещнала ред препятствия по пътя си. Когато ние имаме ред препятствия, тогава обичаме кривата линия. След това тия учени хора начертават и втора, и трета такива линии. Тия линии са три типа хора, три пътя, по които те се движат. Тия линии са една в друга. Горната представлявя пътя на един човек, който разсъждава дълбоко, умно, умерено, разсъдливо, благоразумно и не бърза. Неговият темперамент е донякъде холеричен. Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията си не изпълнява. На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога да изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия. На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак. Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища.
към беседата >>

20. Царството Божие се благовества

НБ

Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход. И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега? “ – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем.“ Знаете го!
към беседата >>

21. Истинско и относително знание

ООК

Страха трябва да го превърнем в благоразумие!
Когато дойде учителят, а ти не си учил урока си, страх те е, но щом си готов и знаеш урока си, ти си смел и решителен. Учителят познава, че си учил, в неговата душа има Любов към тебе. Щом не се учиш, ти се страхуваш. Действително ние сме възприели страха от животните. Това е животинско състояние, от което не само трябва да се освободим, но трябва да превърнем неговите енергии, да ги внесем в човешкия живот, за да ги облагородим. Страха трябва да го превърнем в благоразумие! Сега, като ви говорих това, какво научихте? Пак толкова знаете, колкото и по-рано, т. е. любовта у вас не е станала повече, отколкото преди. Тъй че и вие не сте се изменили. Аз наричам силни думи тия, които, като ги говорим, да стане у нас трансформиране, да кажем: „Аз се измених, не съм онзи, който бях по-рано.“ Например двама души са се скарали от десет години и не искат да се видят.
към беседата >>

22. Новото възпитание / За възпитанието

МС

Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате.
Невъзможно е домакинята да готви, и съдовете й да остават чисти. Ако съдовете й са чисти, това показва, че тя не е готвила. Какво трябва да правите с нечистите си съдове? Ще ги измиете добре с топла вода и сапун. Като ги измиете, ще видите, какво е тяхното естество. Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце.
към беседата >>

Та всички ще бъдете благоразумни, няма да се само-осъждате. (втори вариант)
В коя къща, като се готви, няма да има нечисти паници и тигани? Може ли вашите тигани да бъдат бели? Ако един тиган е черен, виновен ли е? - Не, в него са много готвили. Той казва: „Изтрийте ме, ще видите, че моето естество не е такова." Които от вас не са черни, то е защото във вас не са готвили още. Та всички ще бъдете благоразумни, няма да се само-осъждате. Други може да ви осъждат, и вие се осъждайте, но не се самоосъждайте! Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате! Гневете се, без да се гневите! Лъжете, без да лъжете! Лицемерствувайте, без да лицемерите!
към втори вариант >>

23. Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите

МОК

Като дойдат влиянията на Юпитер върху него до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и се счита като главния бог Юпитер – заповядва и др.
Законът на развитието поставя човека в хармония от тия влияния в слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, тогава става подпушване и у човека се явяват известни кармически последствия. Например, ако влиянията на Марс станат господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за войни, как да се бие. И тогава, за да го изцерим, какво трябва да направим? Трябва да го турим във влиянието на друга планета. Като дойдат влиянията на Юпитер върху него до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и се счита като главния бог Юпитер – заповядва и др. А, за да го излекуваме, трябва да изменим влиянията. Някои от тия планети действуват религиозно върху човека, но ако дълго време прекара там, неговият ум съвсем може да се разшири, той ще се зарази с някои егоцентрични религиозни вярвания. Затуй и от там ще го изместим. Човек трябва постоянно да отива към Слънцето и да се връща до някоя планета, но винаги ще трябва да прави едно движение към Слънцето. Изискват се строги правила, защото който не знае тези правила може за влезе в някой трен и да го закара там, дето не трябва.
към беседата >>

Като дойдат върху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер – на всички заповядва. (втори вариант)
Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. Например, ако влиянията на Марс станат господстващи в живота на някой човек, той ще стане военен, ще мисли само за войни и за бой. И тогава какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т.е. да го освободим от тия влияния? – Трябва да го турим под влиянието на друга планета. Като дойдат върху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовладее, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер – на всички заповядва. За да го освободим от тия влияния, трябва да го поставим при други, по-благоприятни. Някои от планетите действат върху религиозните чувства на човека, но ако прекара дълго време там, неговият ум може да се разшири много и той ще се зарази от някои ексцентрични религиозни вярвания. Затова ще го изместим и оттам. Човек трябва постоянно да отива към Слънцето и оттам към някоя планета, но винаги ще трябва да прави движения към Слънцето. Но за това се изискват строги правила.
към втори вариант >>

24. Честността

МОК

Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
Трябва ли учителят да се обижда от ученика си? – Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът. И тъй, какво разбирате под думата честност? – Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме.
към беседата >>

25. Моето царство

НБ

Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива.
В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна. Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни.
към беседата >>

Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. (втори вариант)
В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна. Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни.
към втори вариант >>

26. Възкресение

ИБ

Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие.
Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място. Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си.
към беседата >>

27. Проявленията на ума

МОК

Такива хора се отличават с едно естествено благоразумие.
И най-после, ако грешиш в индивидуалния си живот, няма да постигнеш нищо от това, което желаеш. И така, всеки човек, който иска да успява в живота си, трябва да има тия шест ключа на ума, понеже те са свързани с известен род сили, необходими за неговото развитие. За да бъде човек морален, трябва да има тия сили, организирани в себе си. За да бъде човек разумен, трябва да има тия сили, организирани в себе си. За да прояви човек правилно природния си ум, трябва да има тия сили, организирани в себе си. Такива хора се отличават с едно естествено благоразумие. Те имат добра обноска спрямо всички хора и винаги са любезни. Хора, у които е добре развит естественият ум, те се проявяват като деца: те наблюдават нещата отгоре, повърхностно, не отиват много надълбоко. Такива хора разсъждават плитко, но не са глупави. Направете един опит за известно време, да проверите в себе си какви чувства изживявате, и ги определете към коя категория умствени сили се отнасят. Тревожите се нещо например.
към беседата >>

28. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

НБ

МС

Въ него има благоразумие.
Разумниятъ човѣкъ е вече оформенъ. Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме.
към беседата >>

Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ.
Когато дойде въ него онзи свещенъ трепетъ на сърцето, страхътъ изчезва. Едно отъ качествата на разумния човѣкъ е, че той нѣма страхъ. Страхътъ е изключенъ отъ него. Той не мисли какво ще стане съ него, какво ще кажатъ хората за него. Въ него има благоразумие. Въ благоразумния човѣкъ има една характерна черта, той знае, че Богъ никога не се измѣня, днесъ да е единъ, утрѣ – другъ. Любовьта, която Богъ изпраща къмъ всички сѫщества, излѣзли отъ Него, е еднаква и непрѣривна. Като казвамъ, че Любовьта на Бога е еднаква, разбирамъ еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обѣдъ да ямъ и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирамъ отъ това? Азъ ямъ и мухата яде въ това врѣме. И тя вкусва отъ яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
към беседата >>

В него има благоразумие. (втори вариант)
Разумният човек е вече оформен. Когато дойде в него онзи свещен трепет на сърцето, страхът изчезва. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че Любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време.
към втори вариант >>

В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. (втори вариант)
Когато дойде в него онзи свещен трепет на сърцето, страхът изчезва. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. В благоразумния човек има една характерна черта, той знае, че Бог никога не се изменя, днес да е един, утре – друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че Любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество. Ако седна на обед да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: „Отлично е това ядене!
към втори вариант >>

29. Подпушване на светлината

СБ

Бъди благоразумен, пусни извора в себе си!
Той всичко може да аргументира. Всеки може да подпуши малкия извор. Следователно при големия извор ти ще бъдеш разумен – да не го подпушваш, защото сам ще си причиниш вреда. Но и малкия извор не подпушвай, защото той може да образува локва и пак ще причини вреда. С това ти нищо не печелиш, но само правиш пакости. Бъди благоразумен, пусни извора в себе си! Законът, който може да извадите от този пример и да го приложите в живота си, е следният: силните желания, силните мисли, силните чувства, които излизат от дълбочината на вашата душа, това са силни извори, Божествени извори. Не туряй никаква преграда на тези Божествени подтици. Дай им ход да се проявят! За тях няма да даваш никакъв отговор. Дойдат някои при тебе, питат те: „Защо си допуснал този извор да тече в тебе?
към беседата >>

30. Учителя каза на ученика

ИБ

Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие.
Такъв човек е готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат друга една черта - те са готови да се жертват, много не му мислят. Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни да атакувате вашия неприятел. Щом вървиш и се спираш, това показва, че има страх. Безстрашни трябва да бъдете. Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие. Страхът трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта. Когато се яви някоя мисъл да престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: "Не, няма да го направя! " Но тия неща са много редки. За движенията на ръцете ви - някои от вас много си движат ръцете. Туй движение на ръцете няма да става много бързо.
към беседата >>

31. Заведоха Исуса

НБ

– За да ни покаже, че страха ражда благоразумието.
Казвам: ако един човек не може да търпи колкото един бук, де е неговата културност? Ако един човек не може да устои колкото един заек, а отива да се самоубива, де е неговата културност, де е неговата човещина? Защо Господ създаде дърветата? – За да ни покаже пътя на търпението. Защо господ създаде заека? – За да ни покаже, че страха ражда благоразумието. Той със страха си при всяка опасност мисли, наблюдава. Казват, че заекът бил глупав. Не е глупав той, вие не сте го виждали колко е умен. Някой път го виждаш, прави един кръг, обикаля, обикаля около него и после през центъра на този кръг се хвърля, офейква. Дойде онзи копой, но заекът е вече половин километър далеч от него.
към беседата >>

32. Добрата земя

НБ

Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот.
Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах.
към беседата >>

Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.
към беседата >>

33. Живите закони на добродетелите

ООК

За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н.
Тази е научната страна на живота. Всеки човек най-първо трябва да заработи за постигане на същественото в себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъж всичките добродетели. Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, за 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания. Питам: Какво придобихте вие тази година? Почти нищо.
към беседата >>

34. Три вида съзнание

ООК

Затова от всички се изисква благоразумие.
Той веднага вика лекар и каквото лекарят каже, това царят върши. Лекарят казва: „Ще лежите постоянно на легло, ще взимате всеки час по една лъжица лекарство“. И царят изпълнява. Щом царят стане от леглото си, той пак е господар. Често в живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трябва да разрешим правилно. Затова от всички се изисква благоразумие. Тези изключителни случаи се дължат на това, че Бог или живата природа ни подлагат на известна дисциплина, на която безусловно трябва да се подчиним. Това положение трае кратко време. Щом се подчиним на тази дисциплина и я приемем без протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начин как да живеем правилно в този сложен Божествен живот. На земята живеят същества от разни еволюции, с разни стремежи, и ние трябва да се хармонизираме с тези същества. Защо?
към беседата >>

35. Стана плът

НБ

Вестникарите са най- благоразумните хора, отлични са те, много добре просвещават хората.
Не съм толкова учен, за да им отговоря. В много неща можете да ме обвините, но в едно нещо не можете да ме обвините, а именно: досега още не съм подкупил пресата. И вестникарите са честни хора, пишат от убеждение. Ама от страна на други някои може да са подкупени. За другите не зная, но колкото се отнася до мен, честен съм в своите намерения. Вестникарите са най- благоразумните хора, отлични са те, много добре просвещават хората. Те са деветото колело на седмото или на осмото чудо. Каквото напишат, това става. Като вдигнат врява: война, война ще стане! И война става. Като вдигнат врява: мир, мир, ще стане!
към беседата >>

36. Светлият път на Знанието

СБ

Дори ако всички духовни общества са благоразумни и пожелаят да разрешат този въпрос, пак не може.
Разбира се, това са странични въпроси, но..., които и съвременното общество разрешава. И в Англия, и в Америка, навсякъде разрешават същите въпроси. Всички хора се интересуват от това, как да си построят дом, да се подслонят. Но при условията, в които живеят днес, за всички няма тази възможност. В някоя бъдеща култура, за всички хора ще има условия и възможности, но сега за такава възможност не може да се говори. Дори ако всички духовни общества са благоразумни и пожелаят да разрешат този въпрос, пак не може. Това е един важен социален въпрос, който ние тук няма да разрешим. За вас е важно да има в София поне една къща с 10, 15, 20 легла, та като дойдат братя или сестри от провинцията, да има къде да се настанят. Ние можем да построим един такъв дом. Колко ще ни коства? Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: на човека, който е пратен на земята, бъдещето му е точно определено.
към беседата >>

37. Свещеният огън

СБ

За да бъдеш благоразумен, трябва да знаеш какъв огън да употребиш.
Огънят, който пече гърнетата, изгаря дърветата. Огънят, който пече дърветата, опропастява гърнетата. Това е философия. Ако ние вложим нашите мисли и чувства в нашата душа, ще видим, че те не се развиват при един и същ огън. За да бъдеш милостив, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш благоразумен, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш поет, или писател, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш музикант, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш художник, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш земеделец, трябва да знаеш какъв огън да употребиш. За да бъдеш баща или майка, каквото положение и да заемеш в този свят, трябва да знаеш какъв огън да употребиш.
към беседата >>

38. Свещеният олтар

ООК

Страхът може да се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост.
Казвате: Сърцето на човека не трябва да трепва. Понякога трепването на сърцето е на място. Защо? То развива една добра черта в характера на човека. Нетрепването на сърцето понякога развива известен недъг в характера на човека. Юначеството може да се превърне в грубост, а понякога – в смелост. Страхът може да се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост. Това са сили в природата, които имат два различни резултата. Страхът е построен върху съвестта на човека. Ако отнемете страха, соковете на съвестта пресъхват. В почвата на страха са посадени корените на човешката съвест. Казвам: ако искате да имате успехи в работите си, всичко трябва да вършите при разположение на Духа, по Любов.
към беседата >>

39. Двете страни

МОК

Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен.
Първата единица представлява житно зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите. Като говорим за човека, различаваме няколко раси: черна, червена, жълта и бяла.
към беседата >>

Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо.
Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите. Като говорим за човека, различаваме няколко раси: черна, червена, жълта и бяла. Кои са отличителните качества на тия раси? Черната раса се отличава с голямо въображение, вследствие на което развива чувствата си; червената - със силно развита активност, благодарение на което се занимава с практическото приложение на геометрията и математиката; жълтата раса се отличава със силно развит обективен, или предметен, ум; бялата раса се отличава с разумност.
към беседата >>

Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа.
Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. Човек трябва да облагороди характера си, но не да го измени: ако си сприхав по характер, бъди сприхав, но справедлив; ако си флегматичен, бъди такъв, но за злото, за отрицателното в света. Кой какъвто е по характер, такъв да си остане, но на мястото си; разнообразието е една от красивите страни на живота. Ако някой е бързорек, такъв да си остане -той е извор, от който водата изобилно блика; ако си бавен, тежък в речта си, ти си щерна, която има малко вода - щом имаш малко вода, бавно ще течеш и малко ще даваш; ако си страхлив, ще приложиш страха си в живота, за да развиеш благоразумие; ако си сприхав, ще прилагаш енергията си в работа, да придобиеш нещо - има коне сприхави по характер, но крайно работливи и такъв кон е за предпочитане пред кроткия, който върши малко работа. Един български чорбаджия си купил малко конче, което обикнал много; и кончето обикнало господаря си. То било много сприхаво - когато оставало само в обора, ритало, хапело другите коне; щом виждало господаря си, утихвало и започвало радостно да цвили. Когато станало голям кон, способен за работа, работело на господаря си по цели дни и чорбаджията бил доволен от него. Конят имал любов към господаря си, боготворял го. Следователно, за да обичаш някого, ти трябва да го боготвориш; не го ли боготвориш в себе си, ти не го обичаш.
към беседата >>

Ако си страхлив – хубаво, ще се научиш да бъдеш благоразумен. (втори вариант)
«Сега казваш да си бъда такава, каквато съм си, ама някой път се караше.» В сряда аз ви се карах, че не сте такива, каквито сте си, а искате да станете други. Резултатът е да върви всеки на своето място. Ако заекът вземе, че си тури човешка форма, тури си цилиндър, ръкавици, ще стане ли той човек? Пак си е заекът – като притупа нещо, хукне. В живота нека всеки има тези качества, те са хубави. Ако си страхлив – хубаво, ще се научиш да бъдеш благоразумен. Ако си сприхав, ще си вършиш работата. Сприхав – разбирам един кон, който си върши работата, не го бий, него. Мен ми разправяха за един кон във Варненско, наричал се е Колаксас. Бил конят на Ат [Атанас] Черибашията в Николаевка. Вземал го той много слабо конче, но много умен кон станал.
към втори вариант >>

40. Оскърбените

НБ

Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани."
Аз не говоря за онази чистота, получена чрез филтриране на мътната вода. Под думата „чистота", аз разбирам онази първична материя, от която е било създадено човешкото тяло. Тази първична материя оказва влияние върху мислите и чувствата на човек. Под думата чист живот, разбирам онова течение на сили, което излиза от Първичния Извор и се влива в живота. Само този живот е в състояние да изчисти нашия живот, и да внесе в него вътрешна светлина и доволство. Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани." Прочетете тези няколко стиха от 6 гл. II Послание към Коринтяните и правете опити с тях. Съвременните хора прекарват големи изпитания, вследствие на което дохождат до отчаяние, до умопомрачаване, и никой не може да им помогне. Някой се влюбил в парите си, но случва се, че ги изгубва, и той се отчае; друг някой заема видно обществено положение, но го обвинят, че направил някакво злоупотребление, а всъщност не го е направил. На тези хора може да се помогне, само когато те сами дойдат до закона на чистотата.
към беседата >>

41. Мек ответ

НБ

„Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е".
„Сладък език е дърво на живот; А развратност в него е съкрушение на духа". ( - 4 ст.) Значи, от езика излизат много работи: и добри, и лоши. Той дава и взима. Когато езикът не е на местото си, хората един на друг съкрушават духа си. „Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е". ( - 5 ст.) Съвременните хора не обичат да им правят бележки. Трябва ли коларят да се обижда, когато някое малко дете му обърне вниманието, че една от осите на неговата кола е паднала? Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му? Ако, след такава забележка, той набие това дете, този колар е болезнено честолюбив.
към беседата >>

42. Заветът

НБ

Благоразумието изисквало това.
За да направим този завет, трябва да бъдем разумни. Сега, ще приведа една случка из живота, станала пак в Европа някъде, в последно време. Един княз поканил един селянин на гости, като му дал богато угощение. Като седнал пред трапезата, селянинът, като всички свои братя селяни, турил настрана вилицата и ножа и започнал да си служи с трите пръста, според техния обичай. Като видял това, князът веднага заповядал на слугите си, да вдигнат от масата всички вилици и ножове и започнал да яде като селянина, с трите си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князът може да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканен в моя дом, на гости и трябва да се подчиниш на реда в моята къща. Обаче, това щеше да бъде съблазън, изобличение за селянина. Затова, князът си казал: Ние ще ядем по правилата и обичаите на нашия гост, защото пръстите предшестват вилицата и ножа. Питам: трябва ли да употребявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те режат хляба с нож.
към беседата >>

43. Равнодействие на силите

ООК

Благоразумието трябва да предшества предпазливостта.
Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта.
към беседата >>

Благочестието пък трябва да предшества благоразумието.
Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха.
към беседата >>

Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и
Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави.
към беседата >>

Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието.
Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека.
към беседата >>

Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта.
Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията – съдия, които ре-шават смъртната присада на заека.
към беседата >>

44. Сам Отец

НБ

Следователно, когато един народ се оплаква, че го сполетели големи нещастия, казвам: Причината за нещастията на този народ се дължат на тяхното неблагоразумие.
Но дребнавият, малкият човек, който се е отделил от Цялото, от Великото, от Красивото, той е подобен на лилипутите. Един ден и той ще претърпи такъв крах от някой мъдрец, какъвто са претърпяли лилипутите. Най-после този мъдрец събрал всички лилипути около себе си, държал им една поучителна реч и ги пуснал да си отидат. Той им казал: Когато между вас дойде някой философ, или велик мъдрец, не го затваряйте, не го връзвайте с въжета и не скачайте по гърба му, но слушайте го, какво ще ви говори. Вие го затваряте, пренасяте го от едно място на друго, но нещастията неизбежно ви следват. Следователно, когато един народ се оплаква, че го сполетели големи нещастия, казвам: Причината за нещастията на този народ се дължат на тяхното неблагоразумие. Един мъдрец ги е посетил, а те са го вързали и скачат на гърба му. Кой народ досега е бил свободен от нещастия? И римляните, голям, велик народ, имаха свои нещастия. И българите имат свои нещастия. Всеки народ е осъден на страдания и нещастия поради своето коравосърдечие и неразбиране, как да постъпи с онзи велик мъдрец, който е изпратен всред него да го поучава.
към беседата >>

Когато го прекарвал през това посвещение, Учителят му, Азраим, му казал: Ще бъдеш смел и благоразумен!
Всеки човек трябва да се ползва с кредит от природата. Но кой ще го кредитира? Ще каже, че от този – от онзи все ще получи нещо. – Не, човек трябва положително да знае, кой ще го кредитира. Вие трябва да имате разбиранията на Мойсей, когато е минавал своето първо посвещение в Египет. Когато го прекарвал през това посвещение, Учителят му, Азраим, му казал: Ще бъдеш смел и благоразумен! След първото си посвещение, Мойсей се наел със задачата да освободи израилския народ. Скоро на Мойсея се отдал случай да покаже своята смелост. Той видял, че един египтянин бие един евреин: нахвърлил се върху египтянина и го убил. Мойсей мислел, че никой не видял престъплението му. Обаче, един ден двама евреи се биели.
към беседата >>

С убийството на египтянина, Мойсей прояви смелост, но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете.
Обаче, един ден двама евреи се биели. Мойсей се приближил към тях, с намерение да ги освободи, да не се бият. Но един от тях се обърнал към него с думите: Да не мислиш и мене да убиеш като египтянина? Тези думи били на Учителя му. Мойсей се уплашил и избягал в пустинята. С убийството на египтянина, Мойсей прояви смелост, но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете. Тук ще покажеш своето благоразумие. Огън няма да палиш, но ако видиш запален огън, няма да го гасиш. Еврейската история разправя, как Мойсей пасъл овце цели 40 години в пустинята, без да кладе огън. Знаете ли, какво нещо е да бъдете овчар без да палите огън? Защо не трябва да кладете огън?
към беседата >>

Тук ще покажеш своето благоразумие.
Мойсей се приближил към тях, с намерение да ги освободи, да не се бият. Но един от тях се обърнал към него с думите: Да не мислиш и мене да убиеш като египтянина? Тези думи били на Учителя му. Мойсей се уплашил и избягал в пустинята. С убийството на египтянина, Мойсей прояви смелост, но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете. Тук ще покажеш своето благоразумие. Огън няма да палиш, но ако видиш запален огън, няма да го гасиш. Еврейската история разправя, как Мойсей пасъл овце цели 40 години в пустинята, без да кладе огън. Знаете ли, какво нещо е да бъдете овчар без да палите огън? Защо не трябва да кладете огън? – Да не ви види неприятелят.
към беседата >>

Пък и не съм много благоразумен.
Иди да му помогнеш! ” Като имал пред вид своята опитност от смелостта си, Мойсей казал: Господи, тази работа не е за мене. Не ме връщай в първото ми положение. Освен това, нали знаеш, че съм гъгнив? Пък и не съм много благоразумен. – Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш. Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си.
към беседата >>

Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш.
Освен това, нали знаеш, че съм гъгнив? Пък и не съм много благоразумен. – Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш. Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ, и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш между хората с връзки, е едно нещо. Да живееш без връзки, е друго нещо.
към беседата >>

Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си.
Пък и не съм много благоразумен. – Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш. Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ, и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш между хората с връзки, е едно нещо. Да живееш без връзки, е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен.
към беседата >>

Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ, и много пъти показа своето благоразумие.
– Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост, а благоразумието лесно ще придобиеш. Аз ще ти покажа, как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ, и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш между хората с връзки, е едно нещо. Да живееш без връзки, е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен. Щом се освободиш от всички връзки и живееш, между хората, ти вече си разумен.
към беседата >>

Следователно, който иска да бъде смел и благоразумен, той не трябва да гаси своя огън, своето щастие.
Тогава вие ще използвате правилно и нейната динамическа сила. Когато кажете думата ”възкресение”, вие трябва така да я почувствате, че моментално да оживеете. Това значи думата да стане част от вас. Вие говорите за любовта, за мъдростта, за истината, но тези думи не ви трогват. Щом не ви трогват, вие нямате още тези добродетели в себе си. Следователно, който иска да бъде смел и благоразумен, той не трябва да гаси своя огън, своето щастие. Някой казва: Мина вече моето време! Какъв огън гореше едно време в сърцето ми! Никакъв огън не гори вече в мене! – Коя е причината за това? Този човек се е отказал да отиде в Египет да освободи израилския народ.
към беседата >>

45. Побеждавайте злото

НБ

Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията.
Които не разбират Божиите закони, питат, защо на някои хора Бог е дал богатство, а други е поставил в оскъдни условия. Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти.
към беседата >>

Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията.
Бог не е направил човека нито богат, нито сиромах. Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник.
към беседата >>

Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието.
Богатството и сиромашията са резултат на разумния и неразумния живот на човека. Ако живее разумно и знае, как да използва условията на живота, човек придобива богатства. Не живее ли разумно, не използва ли условията, както трябва, той става сиромах. Мъжът представя богатството, жената – сиромашията детето – благоразумието, родено от богатството и от сиромашията. Следователно, човек не може да бъде благоразумен, докато не мине през богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мъжът е богат, а майката – бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бяха богати, никакво дете не можеше да се роди. Според този закон, ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент, те не могат да родят никакво дете? 3а да се роди дете, бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвинична, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик, или обратно: майката да бъде флегматична, а бащата – сангвиник. В живота на съвременните хора съществуват ред противоречия, които се нуждаят от научно обяснение.
към беседата >>

А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. (втори вариант)
Ако пък използвате условията добре, ще спечелите. Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете.
към втори вариант >>

Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. (втори вариант)
Ако Бог е дал някому богатство, защо му го е дал? И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди.
към втори вариант >>

Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. (втори вариант)
И ако е оставил някого в сиромашията, защо го е оставил? Богатият, това е мъжът. Сиромашията, това е жената. А благоразумието, това е детето, което е родено от богатството и от сиромашията. Значи човек, след като е минал през сиромашията и богатството, родило се е благоразумието. Следователно благоразумието се е родило от богат баща и сиромахкиня майка. Но ако и майката беше богата, и бащата беше богат, никакво дете не можеше да се роди. Има един закон в света: ако мъжът е тлъстичък и жената такава, при това с един и същ темперамент, никакво дете не може да родят. Ако единият е флегматик, другият трябва да бъде огнен, за да се роди дете. Но ако и двамата са огнени, никакво дете не може да се роди. Та казвам, в света съществуват известни противоречия, които трябва научно да се изяснят.
към втори вариант >>

46. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието

МОК

Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно.
Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използува разумно.
към беседата >>

Та казвам, в съзнанието на охлюва, той е по- благоразумен в това отношение, не харчи своята енергия напразно. (втори вариант)
И като рекат охлювите да минат, токът ги опари, и те не могат да минат към съседните места. На сутринта вижда, някои са залепнали на жицата, той ги отбележи и всичките, които се опарвали на жицата, не ги намирал вече на жицата, а всички, които не са се парили на жицата, ги намирал на жицата. Ние казваме, че охлювът е много глупав. Но той, веднъж като се опари, не отива втори път. Но един човек ще каже - има един начин да се излезе оттам. Та казвам, в съзнанието на охлюва, той е по- благоразумен в това отношение, не харчи своята енергия напразно. И според мене, не че ние не разбираме, но ние изхарчваме енергията си напразно. Всяка енергия, така изразходвана, кога и да е все трябва да се плати. И колкото по-малко харчи - по-добре. Колкото по-добре печели - по-добре. Ти може да заборчееш, с милиони да направиш дългове, природата все те кредитира, но пише на тефтера.
към втори вариант >>

47. Важността на размишлението

УС

За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека.
Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон три десети по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества.
към беседата >>

48. Отношение на два закона

НБ

Щастието, равновесието в живота на единия зависи от благоразумието на другия.
Казвам: представете си, че вие и вашият враг сте поставени на двата края на една греда, подпряна на един център, и трябва да пазите равновесие, защото под вас има голяма пропаст. Какво ще правите в този случай? Ако единият от вас каже, че не иска да седи с врага си на едно място и скочи от гредата, и двамата ще отидат в пропастта. Какво трябва да правят тогава? Да се помирят. Щастието, равновесието в живота на единия зависи от благоразумието на другия. И двамата трябва да седят на краищата на гредата и да пазят равновесие, докато условията на живота се изменят. Щом съзнаят, че са необходими един за друг, щом се помирят и си подадат ръка, условията на живота им се подобряват и те престават да бъдат врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговете си! " Следователно, да възлюбиш врага си, това е необходим закон, който всеки абсолютно трябва да приложи в живота си.
към беседата >>

49. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция

ООК

Тя е основана върху страха и благоразумието.
Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал.
към беседата >>

50. Проява на живата светлина

НБ

След всяко боледуване, човек става по-благоразумен, по-досетлив, по-благороден, влиза в положението на другите хора.
Ако лекуваш един човек, на който се е забила цяла игла някъде в дебелините на крака, пък теб те е страх да изтеглиш иглата навън да излезе, ти връзваш ръцете, краката, теглиш иглата, той вика, небето цепи, вика "оле-ле! " Питам: този, когото си лекувал по тоя начин, какво зло си му направил? Че всяка една болест е такова теглене. Аз не съм виждал нито една болест да е дошла за зло. Всяка болест носи благословение в света. След всяко боледуване, човек става по-благоразумен, по-досетлив, по-благороден, влиза в положението на другите хора. Всички хора сега се оплакват от болестта. Някога някой боледува и ново просветление е дошло в ума му. При сегашните условия, тъй както живеем, болестите са само един резултат, от който трябва да извадим един правилен извод. Не че това е смисълът на живота, това е нещо посторонно. Но всеки човек може да се освободи от една лоша мисъл, която го мъчи.
към беседата >>

51. След това

НБ

Питам сега: тази велика, хубава станция, която Господ е поставил на лицето ти, защо ти да не си благоразумен, ами теглиш насам-натам носа си, чоплиш го, дърпаш го - ти нарушаваш един ред.
Мене, щом ме сърби дясната ноздра, пари вземам. Друг казва, че носът сърби ли го, непременно се ядосва. А пък мен, сърби ли ме носът, след няколко дни получавам една сума. Откъде знае този нос, че парите ще дойдат? Носът е станция; от Разумния свят казват, че сега ще имаш един чек. Питам сега: тази велика, хубава станция, която Господ е поставил на лицето ти, защо ти да не си благоразумен, ами теглиш насам-натам носа си, чоплиш го, дърпаш го - ти нарушаваш един ред. Нямаш право да се държиш невнимателно с носа си! Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай? Ще туриш ръката си на носа, ще я подържиш, и няма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъл, ще ти светне в душата и ти ще си разрешиш въпроса. Ти ходиш този да питаш, онзи да питаш. Попитай носа си!
към беседата >>

52. Доброто семе

ИБ

БС

Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие.
Така трябва да гледате на живота си. Питате защо Господ ви е дал това; чудна работа, дори учениците в училището знаят защо им се преподава геометрия, география, математика и прочее – това са предмети за изучаване. Например някои от вас имат страх – това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое.
към беседата >>

53. Малцина избрани

НБ

Когато дойде у вас благоразумното, старият ред и порядък ще си отидат.
Някой казва: Аз не вярвам в Бога. Или друг казва, че никакъв Господ не познава. Някого от Господа не го е страх, а от куче го е страх, от мечка го е страх. Това са все професори, от които се страхувате. Благородството на човека е да вярва в онова, разумното Същество. Когато дойде у вас благоразумното, старият ред и порядък ще си отидат. И Божественият ред и порядък трябва да се внесе в нас. Аз казвам тогава: И обществената безопасност е в нас. Моята обществена безопасност каква е? В главата ми - цяла камара. Българската камара колко души има?
към беседата >>

54. Любов без ревност

СБ

Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че е той.
" А той е сам. Той се усмихне. Ти се чудиш: "Защо се смееш? " Той казва: "Няма нищо, ще оживее." Той е мъжът, но се смее. Сега вие имате такива, на които мъжете са заминали и казвате: "Чуждият мъж дойде." Пък той е същият мъж, само че те не искат да дигат скандал. Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че е той. Те са живи, на земята живеят. Може да ви кажа номера на заминалия, но вие ще ги смущавате. Аз на мнозина приятели казвам, че зная номера на заминалия. -"Кажете ни." - Привидна е смъртта. Тия неща може да разбирате, може да не разбирате формата, която се изменя.
към беседата >>

Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че това са те. (втори вариант)
Той казва: „Къде е мъжа ви? " „А, той е сам." Той се усмихне. Ти се чудиш защо се смее. Сега между вас има такива, на които мъжете са заминали, и казвате: „Чуждият мъж дойде". Пък той е същият мъж, само че те не искат да се вдига скандал. Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че това са те. Те са живи, на земята живеят. Мога да ви кажа номера на заминалите, но вие ще ги смущавате постоянно. Аз на мнозина приятели казвам, че зная номера на заминалия. „Кажете ни." Привидна е смъртта. Тия неща може да разбирате, може да не разбирате, но формата е, която се изменя.
към втори вариант >>

55. Великата разумност / Разумност

МОК

Тук има неблагоразумие от страна на детето. (втори вариант)
Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нии1,о не трябва да се краде. Но ако детето в дадения случай вземе," кражба ли е, или не? Това има привидност на една кражба. Тук има неблагоразумие от страна на детето. То не разбира своите отношения към бакалина. То можеше да каже на бакалина: „Можеш ли да ми дадеш на версия? Утре, като взема пари от баща си, ще ти ги дам.“ Дали са бедни, или богати родителите му, това е второстепенен въпрос. В природата всеки, който е станал баща, е богат. Сиромахът никога баща не може да стане.
към втори вариант >>

56. Думи на Правда

НБ

И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно.
Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата. Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто.
към беседата >>

Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие. (втори вариант)
Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, поглади го по тях и по главата три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Ще се върнеш у дома си разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо на жена си, на децата, си, ще дадеш нещо и на бедните. Нещо магнетично има в него. Ако има едно упорито дете, бащата да хване един заек и да накара детето да погали заека за ухото, да го помилва. Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие. Бащата като хване този заек, след това да го пусне. Сега ще кажете: Това останало сега, зайци да ни възпитават. Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато лисицата не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата. Земята е велик университет и всичко това, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е на място.
към втори вариант >>

57. Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа

ООК

Той не е благоразумен човек. (втори вариант)
Ще ме извиниш. Преди 15 години от тебе ги взех.“ Изважда парите и ги дава. Ще вземеш тези пари и с това ще си уредиш работите. Питам сега: кой човек вас ще ви бъде приятен? Който има да взема от вас и той има право, но той е намерил най-лошият случай. Той не е благоразумен човек. Онзи идва да ти помогне. Кой ти е приятел? Аз взимам сега в много реалистична форма. Когато един човек иде да ти помогне, когато ти си нямаш, той трябва да знае как. Има да ти дава, другият, неразумният, може да има да вземе.
към втори вариант >>

58. Разумните ще разберат

НБ

Но неблагоразумно е човек да вярва и да поддържа това, което носи нещастие.
Паяците започнали да разискват какво е усетил слонът. Най-после го запитали дали е усетил едно сътресение, като е минал покрай тия въжета и прегради? Слонът отговорил, че той дори не усетил, че имало такива въжета и прегради. Казвам: Всеки човек е длъжен да вярва в каквото иска. Той има право за това. Но неблагоразумно е човек да вярва и да поддържа това, което носи нещастие. Да вярва и да поддържа това, което носи щастие, разбирам. Защото съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие. Сегашните хора чувствуват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи. За бъдеще това нещо ще се чувствува още повече. И тогава, ако хората се сдружат, светът може да се поправи по един разумен начин по-скоро, отколкото сега.
към беседата >>

59. Законът на свободата

ООК

Устойчивостта не е страх, а едно благоразумие.
Не, то е голяма опасност, сърцето ни да бъде, както Божието сърце. Човек може да се възгордее тогава. Христос, като дойде в човешка форма. Той се смири. Ти казваш: "Аз съм чадо Божие." Чадо Божие си, но се намираш в една форма и със смирение ще се подчиниш. Устойчивостта не е страх, а едно благоразумие. Цяла хала иде, какво ще правиш? Ще отстъпиш – нека се мине халата. Тази мъдрост е една мисъл в тебе. Гладът е една хала. Ти казваш: "Така ще направя." Какво ще направиш?
към беседата >>

60. Разумният домостроител

НБ

„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. (втори вариант)
„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници.
към втори вариант >>

61. Колко е добър Господ

ООК

Казвате: „Той Учителят има сила." Никаква сила, а благоразумието играе тук роля.
И ми казва: „Извинете, но се понапих като магаре." Казах му: „Те магаретата не пият, но хората се понапиват някой път." „Тъй, тъй, като магаре. Е, на добър път." Ако аз вървя по своя път и му кажа: „Ти не знаеш ли кой минава? ", какво щеше да стане. Аз му казвам: „Пей, много добре." Той казва: „Извинете, извинете." Сега, защо ви привеждам този пример? Казвате: „Той Учителят има сила." Никаква сила, а благоразумието играе тук роля. Ако той иде откъм дясната страна, аз му отварям път - отивам отляво, аз гледам да не стигнем до сблъскване. Ако е на едната страна, аз отивам на другата страна да се провра, та да мина. Няма какво да се разправям с пияния. Пияният сам трябва да се разправя със себе си, аз няма какво да се разправям с него. И с лошите хора няма какво да се разправям.
към беседата >>

62. Новото верую

ООК

Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо. Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско?
към беседата >>

63. Вас ви нарекох приятели

НБ

Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието.
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в себе си. Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде.
към беседата >>

Благоразумието се дължи на човешкия страх.
Страхливият може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза. В страха се образуват много отрови, които тровят човека. И в Писанието е казано: Страхливите няма да наследят земята. Те нито могат да мислят, нито могат да направят добро. Друг е въпросът ако страхът е във връзка с човешкия ум, с човешката интелигентност, ще се яви благоразумието. Благоразумието се дължи на човешкия страх. Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в себе си едно добро качество. Той ще владее силите, с които ще може да си помогне във всеки даден случай. Вземете, запример, кобрата, като види един тигър, тя веднага се изправя и застава срещу него. Като я види, тигърът веднага се свива от страх, защото знае, че ако тя го клъвне по опашката някъде, животът му веднага ще отиде. Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
към беседата >>

64. Топлината на Любовта

УС

Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост.
Ще каже: „Имам един план, ако се съгласиш, тия пари лесно може да платиш.“ Един ден ще ти предложи една от дъщерите си; какво ще кажеш? Дъщерята за него е полица, която ти подписваш. Той ти казва тъй: „Ще подпишеш, че тази полица някога ще платиш.“ Условието е: ако живееш добре с дъщеря му и се отнасяш добре с нея, тия пари той никак няма да ги търси. Но ако направиш към дъщеря му най-малката погрешка, полица ще има, веднага ще трябва да ги платиш. Гаранционна полица е това. Значи, ще зависи от твоето благоразумие, от твоята предвидливост. Ако ти живееш добре с неговата дъщеря, няма глава да те боли. В природата почти е същият закон. Ние всички имаме една полица от 10 милиона лева. И дотолкоз, доколкото ние живеем съобразно законите на природата, не ни държи отговорни. Като направим една малка погрешка, изведнъж – полицата.
към беседата >>

65. Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод

УС

И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи!
към беседата >>

Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята.
към беседата >>

Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна.
(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи! “ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон. Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало.
към беседата >>

И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). (втори вариант)
Това е невъзможно. Ако по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека да прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое. Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи. „В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.). – И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава. Мнозина казват, че са в утеснение от нещо. Шивачът казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече.
към втори вариант >>

66. Идете при чистите извори

НБ

И те често от благоразумие, да не причинят вреда, понеже ще стане някакво нещастие и удар, за да не стане [така], идат по-рядко и то трябва да вземат предохранителни мерки, да не би да се запали светът от тях, защото ако се запали, ще изгори.
Ангелите не идат. Ако дойде един ангел във вашата къща, вашата къща ще изгори. И в църквата не стъпват, понеже и църквата ще изгори. Едно от качествата е: където стъпи, изгаря. И в училището не могат да стъпят, защото ще изгори. И те често от благоразумие, да не причинят вреда, понеже ще стане някакво нещастие и удар, за да не стане [така], идат по-рядко и то трябва да вземат предохранителни мерки, да не би да се запали светът от тях, защото ако се запали, ще изгори. Казва Писанието, че Земята един ден ще изгори. Ще изгори по единствената причина, че няколко от тези ангели ще дойдат и ще запалят Земята. Казвате: „Когато се запали Земята, какви трябва да бъдем ние? “ Ние се плашим от огъня, който гори. Но огънят на ангелите е един процес на чистене, горението е светлина.
към беседата >>

67. Мястото на възвишеното и обикновеното в живота

ООК

Влюбените хора са търпеливи и благоразумни.
Често хората говорят за любов, но аз се чудя на тяхната любов. Казвате, че имате любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух, нищо не чува. В любовта си към Бога, той е готов всичко да носи. Влюбените хора са търпеливи и благоразумни. Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо. Хората казват: „Ние разлюбихме.“ – Кажете ми, били ли сте някога влюбени. Както ви виждам, досега вие не сте били още влюбени. Аз не съм срещал още влюбен човек. Докато човек се сърди за нищо и за никакво, той не може да бъде влюбен.
към беседата >>

68. Разумен и неразумен страх

МОК

Страхът влиза като един елемент на благоразумието.
Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са. Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много?
към беседата >>

Благоразумните хора имат разумен страх.
Смелостта произтича от един факт, тя не подразбира страха, но че тия хора не са си претеглили силите. А пък някои хора, у които този орган е чрезмерно развит, те се страхуват от малките работи. Някои от големите работи не се страхуват, някои у които страхът е развит се страхуват от малките работи. Те са две крайности. Страхът влиза като един елемент на благоразумието. Благоразумните хора имат разумен страх. Значи в света съществуват известни опасности, които човек трябва да ги вземе предвид. Да кажем един умен човек от десет метра няма да се хвърли долу. Един, който няма опитност, може да скочи да си нанесе някаква вреда. Тогава, ако се зададе въпроса: „От какво ги е страх хората най-много? “, какво ще отговорите?
към беседата >>

69. Явих ви го!

НБ

Аз му вярвам, аз не искам да съм на неговото място.“ Той е благоразумен сиромах.
Богатство, което носи смърт, което носи сиромашия, което носи лъжа, благодарим за такова богатство. Нито богатството искам, нито сиромашията искам. Сиромаси наричам всички хора, които са се освободили от лъжливото богатство. Богати хора наричам тия, които са приели новото богатство, което носи благото на човечеството, благото за всички. Сиромах човек е онзи, като види богатия, казва: „Този брат е достоен, той заслужава. Аз му вярвам, аз не искам да съм на неговото място.“ Той е благоразумен сиромах. Сега Бог ни е изпратил с несметни богатства в този свят. Несметни богатства, които нашият ум съдържа. Хиляди поколения са оставили такива наследства за нас. Хиляди поколения са оставали наследство в нашето сърце. Хиляди поколения са оставили наследство в нашето тяло и при това казваме: Кажете ни сега какво ще каже Христос на земята като дойде?
към беседата >>

70. Излизане, работа, молитва

МОК

И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие.
Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът. Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това.
към беседата >>

Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх.
“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът. Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли.
към беседата >>

Един от елементите на благоразумието е страхът.
“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът. Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“.
към беседата >>

71. Постоянната връзка и единствената мярка

УС

Бъди благоразумен.
Те са и двамата положителни. Та законът е: Вие трябва да правите смяна. Щом се търкаля някоя голяма канара отгоре по пътя ти, отстъпете вие. Не си представлявайте, че може да кажете „Ти знаеш ли кой съм? “ Ти не искай да се покажеш на канарата кой си. Бъди благоразумен. Кажи: „Моите почитания! “ Отстрани се да мине. Или иде някой трен. Ти не казвай знаеш ли кой съм аз. Отстрани се, снеми си шапката, поздрави онези в трена и не казвай да се спре тренът.
към беседата >>

Благоразумието всякога трябва да ни накара да отстъпим пред Божествения порядък на нещата.
“ Отстрани се да мине. Или иде някой трен. Ти не казвай знаеш ли кой съм аз. Отстрани се, снеми си шапката, поздрави онези в трена и не казвай да се спре тренът. Ние не можем да се спрем на Божествения път. Не! Благоразумието всякога трябва да ни накара да отстъпим пред Божествения порядък на нещата. Всякога трябва да отстъпваме другите хора да се проявяват! И ако ние отстъпим, и те ще отстъпят. И ако не отстъпим, и те няма да отстъпят. Защото Бог така е направил – да се пресичат пътищата. Например две планети се пресичат в своя път, но едната трябва да мине с пет минути по-рано.
към беседата >>

72. Скритият сън

НБ

Благоразумието в човека произтича от страха.
Някои се страхуват повече, а някои по-малко. Някой съзнава, че го е страх, а някой не съзнава. Чувството на страх съществува във всички живи същества. Страхът влиза в човека като едно чувство. Без страх човек не може да бъде разумен. Благоразумието в човека произтича от страха. Някой казва, че не го е страх. Всеки човек, който е почнал да мисли, той е впрегнал страха си на работа. Не може ли човек да впрегне страха си на работа, той ще му причини ред пакости и безпокойства. Казват за някого, че е користолюбив. Това още нищо не значи.
към беседата >>

73. Дайте свобода

МОК

Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно.
Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. Всеки от вас иска като е скърбен, да стане радостен. Защо? Има някаква придобивка.
към беседата >>

74. Търпение

СБ

РБ

То е човешкото благоразумие.
„Е“, това е мъжът, който обича да заповядва. „Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли.
към беседата >>

Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има.
„Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли. Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението.
към беседата >>

Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив.
Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли. Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението. Тия мъж и жена се карат целия ден и се разправят.
към беседата >>

Когато между тях влезе благоразумието. (втори вариант)
Той иска от нея подчинение. Като види, че някъде ще избухне война, жената влиза в ролята си да примирява. Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена.
към втори вариант >>

Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. (втори вариант)
Като види, че някъде ще избухне война, жената влиза в ролята си да примирява. Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението.
към втори вариант >>

Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. (втори вариант)
Като прави мостове, тя внася примирение. Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението.
към втори вариант >>

Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. (втори вариант)
Какво нещо е примирението? Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението. Когато се срещнат нетърпелива жена и нетърпелив мъж, те започват да се карат.
към втори вариант >>

Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. (втори вариант)
Кога става примирие между воюващи страни? Когато между тях влезе благоразумието. Значи, мостът, който жената строи, това е нейното благоразумие. Дето има благоразумие, там противоречията лесно се уреждат. Дето благоразумието отсътства, там противоречията взимат широки размери. Следователно, жената е дошла в света, да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Това прави търпеливата жена. Обаче, има една жена на нетърпението. Същото се отнася и до мъжа: има един мъж на търпението и един – на нетърпението. Когато се срещнат нетърпелива жена и нетърпелив мъж, те започват да се карат. Жената иска да направи мост, но материал няма.
към втори вариант >>

благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента. (втори вариант)
Мъчно се примиряват хората. Защо? Защото искат да съединят бреговете на реката. Те никога не са били заедно и не могат да се съединят. Искате ли да минете от единия бряг към другия, непременно трябва да построите мост. Само мостът, т. е. благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента. Казват, например, че двама братя се скарали и разделили. Те никога не са били заедно. Те са прътове на една река, между които е текла нода. Водата ги е разделяла. За да се примирят, поставете над тях мост.
към втори вариант >>

75. Организирана вяра

ООК

Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие.
У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях. Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие. Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека. Всякога той му казва: „Пази се да не би да се изложат твоите интереси на голяма опасност.“ Например, казва ти: „Пази се, този човек да не те излъже! “ И в животните има това чувство. Някое животно, като те погледне или ще вярва в тебе или няма да вярва или ще има доверие или няма да има доверие. Та казвам, сега ще ви кажа нещо за практическата страна на вярата.
към беседата >>

76. Мощните сили в природата

НБ

В бъдещия човек ще бъде добре застъпена паметта, разумността, прозорливостта, благоразумието.
По главата му стърчи още козина. Как си представяте вие бъдещия човек? Главата на бъдещия човек няма да бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. Челото им няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпен редът и порядъкът, музиката, изкуството. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена паметта, разумността, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по челото ще го познаете. От челото му ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпущат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, запример, изпуща повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите при човек, който е влюбен, вас ви е приятно, той изпуща топлина и светлина от себе си.
към беседата >>

77. Кротките, миротворците

НБ

Венера казва: „По любов трябва да се реши тази работа.“ Юпитер казва: „С благородство, с достойнство трябва да се реши този въпрос.“ Сатурн казва: „Благоразумие трябва между хората.
Когато вие се приближавате повече към Слънцето, вие ще проявите любовта си. Това са наблюдавали и астрономите. Когато става война между народите, причината за това е Марс, който ги скарва. Той скара сега англичаните, германците, французите и поляците и си замина. След това пък се намесиха всички останали планети да оправят работите. Венера казва: „По любов трябва да се реши тази работа.“ Юпитер казва: „С благородство, с достойнство трябва да се реши този въпрос.“ Сатурн казва: „Благоразумие трябва между хората. Не са ли благоразумни, големи разходи ще станат.“ Днес всички планети дават мнението си. Слънцето казва: „Внимавайте да не изгубите живота си.“ Значи, почти всички планети се намериха да дадат мнението си, само Марс го няма. Марс седи отдалеч и гледа колко са умни хората, как постъпват. Как ще примирите сега работите? Това, което става вън, същото става и във всеки човек.
към беседата >>

Не са ли благоразумни, големи разходи ще станат.“ Днес всички планети дават мнението си.
Това са наблюдавали и астрономите. Когато става война между народите, причината за това е Марс, който ги скарва. Той скара сега англичаните, германците, французите и поляците и си замина. След това пък се намесиха всички останали планети да оправят работите. Венера казва: „По любов трябва да се реши тази работа.“ Юпитер казва: „С благородство, с достойнство трябва да се реши този въпрос.“ Сатурн казва: „Благоразумие трябва между хората. Не са ли благоразумни, големи разходи ще станат.“ Днес всички планети дават мнението си. Слънцето казва: „Внимавайте да не изгубите живота си.“ Значи, почти всички планети се намериха да дадат мнението си, само Марс го няма. Марс седи отдалеч и гледа колко са умни хората, как постъпват. Как ще примирите сега работите? Това, което става вън, същото става и във всеки човек. Понякога Марс мине край тебе и ти веднага кипваш, отвориш война на ближния си.
към беседата >>

78. Що е истинно

НБ

Тази мечка като влезе в ума ти, ти си станал по-благоразумен, но вече не си така смел, както в миналото.
Аз наричам страданията в света онази мечка, която ни накарва да мръднем, когато ние казваме: „Не се мърдам.“ Като дойде едно страдание, ние се намираме на дървото на живота, та се разбираме. Но това е едно естествено положение. И следователно, след време трябва да се освободим от образа на мечката. Тази мечка след туй има обратни действия. Досега ти не си се страхувал от нищо. Тази мечка като влезе в ума ти, ти си станал по-благоразумен, но вече не си така смел, както в миналото. Казвам: Един страх човек трябва да има – да не му дадат да носи по-тежко, отколкото може да носи. От това трябва да се страхува. Да се страхува да не би да му кажат една тежка дума, която да не може да носи. Да не му направят едно добро, за което да не може да се отплати. Този страх е единственият, който благотворно действува и не поврежда хората.
към беседата >>

79. Съвършенството

ООК

Може да имат благоразумие.
В какъв смисъл трябва да се приеме един съвършен човек? Има едно механическо съвършенство. Нещата може да бъдат съвършени механически, може да бъдат съвършени органически и пак могат да бъдат съвършени психически. Съвършенството в Божествения свят разбира съвсем друго нещо, отколкото обикновеното съвършенство. Ако тебе в едно общество не ти дават място да се проявиш, питам: тия хора съвършени ли са? Може да имат благоразумие. Съвършеният човек не иска да се бори. Да кажем, какво разбирате под един съвършен пехливанин? Дето се яви, побеждава. Щом го победят, съвършенството свършва, не е съвършен. Съвършеният човек се отличава с три черти.
към беседата >>

80. Най-великото

НБ

Страхът е една фабрика, която доставя известен материал за благоразумието.
Казваме: „Ако човек е нормален.“ Но трябва да имаме една норма. Ако, да кажем, твоите очи не са нормални, ако и слухът не е нормален, ако и обонянието не е нормално, ако и вкусът не е нормален, ако и осезанието не е нормално, ако твоята любов към Бога не е нормална, ако и твоето милосърдие не е развито, каква норма може да имаш? Ние разбираме норма, когато всичките способности, които човек има, нормално действуват, когато всичките чувства, които човек има, нормално действуват. Той е нормален човек. От това гледище може страхът в човека да е повече развит, отколкото трябва; всякога такъв човек има един неестествен страх. Страхът е една фабрика, която доставя известен материал за благоразумието. Дотолкоз, доколкото служа на благоразумието, страхът е на място. Щом материалът е излишен, да се образува друга форма. Тогава тоя вече става вредителен. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.“ Мислите ли, че онези, които не любят, те ще наследят Царството Божие? Мислите ли, че онези, които нямат достойнство, ще наследят Царството Божие?
към беседата >>

Дотолкоз, доколкото служа на благоразумието, страхът е на място.
Ако, да кажем, твоите очи не са нормални, ако и слухът не е нормален, ако и обонянието не е нормално, ако и вкусът не е нормален, ако и осезанието не е нормално, ако твоята любов към Бога не е нормална, ако и твоето милосърдие не е развито, каква норма може да имаш? Ние разбираме норма, когато всичките способности, които човек има, нормално действуват, когато всичките чувства, които човек има, нормално действуват. Той е нормален човек. От това гледище може страхът в човека да е повече развит, отколкото трябва; всякога такъв човек има един неестествен страх. Страхът е една фабрика, която доставя известен материал за благоразумието. Дотолкоз, доколкото служа на благоразумието, страхът е на място. Щом материалът е излишен, да се образува друга форма. Тогава тоя вече става вредителен. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.“ Мислите ли, че онези, които не любят, те ще наследят Царството Божие? Мислите ли, че онези, които нямат достойнство, ще наследят Царството Божие? Някои казват, че човек не трябва да има достойнство.
към беседата >>

81. Реални величини

ООК

Но аз съм благоразумен човек, какво ми коства да отстъпя няколко крачки да мине детето.
Друг много отстъпва. И той ще си създаде мъчнотии. Когато отстъпваш, ще имаш съображения защо отстъпваш. Вървя аз по пътя, една дете иде насреща ми. Според закона кой трябва да отстъпи: силният или слабият? Но аз съм благоразумен човек, какво ми коства да отстъпя няколко крачки да мине детето. Ако побутна това дете, то ще падне. Ще търся да намеря майка му да научи това дете да отстъпва. То ще ми коства много повече енергия, докато я намеря, отколкото аз сам да отстъпя. Дойде ви вас едно страдание. Малцина от вас съм намерил да сте герои да носите страданията си.
към беседата >>

82. Новият закон

НБ

То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга.
В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна. Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява.
към беседата >>

83. Хубавите неща

МОК

Търпението е процес на организиране, милосърдието е процес на организиране, благоразумието е процес на организиране, музиката е процес на организиране.
Няма контрол той. Той мяза на вода, която влече всичко, камъни, дървета. Значи не е един човек, който е организиран в себе си. Казваме често, че вашата енергия трябва да се организира, материалът, който имате, трябва да се организира. Казвате: трябва да търпим. Търпението е процес на организиране, милосърдието е процес на организиране, благоразумието е процес на организиране, музиката е процес на организиране. Трябва да се организираш. AC е вече линия на проявление. Тия са основни дадени линии. Какво е AC? AC е хипотенуза.
към беседата >>

84. Добро, справедливо, разумно

МОК

Ако е страхлива, осторожна, благоразумна, като я плеснете, само ще си набръчка челото и лицето, ще каже: „Добре, ще имам предвид.“ Ако е честолюбива, хич нищо няма да ви каже, но ще ви ушие една плесница и тя.
Ако я обидите втори път, ще ви каже второ, трето, четвърто. Във възходяща степен ще бъде обидата. Първото нещо, какво ще ви каже? Представете си, че вие постъпвате физически – ударите ѝ една плесница, на вашата приятелка. Ако тя е силна като вас и ако е честолюбива, веднага ще ви ушие друга плесница. Ако е страхлива, осторожна, благоразумна, като я плеснете, само ще си набръчка челото и лицето, ще каже: „Добре, ще имам предвид.“ Ако е честолюбива, хич нищо няма да ви каже, но ще ви ушие една плесница и тя. Плесница за плесница – по-лесно ще се примирите. Тя една плесница, ти една плесница – квит сте. Но ако ти ѝ удариш една плесница, и тя не ти удари, тогава работата не се свършва лесно. Тя се отдели, не ти говори, разгневи се от обидата. Тук има учени, и по няколко месеца се гневят, не знаят как да говорят.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.6784751415253