Търсене в текстове за 'благоразу'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 184 резултата в 99 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

"Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред.
Ритъмът и мелодията истински проникват в гънките на душата и много силно се запечатват в нея, като правят човека благороден и възпитан". Доколкото ми е известно, откривател на благостта на музиката е не кой да е човек, а бог Аполон, олицетворяващ съвършенството (Плутарх). В най-старите времена музиката на гърците е била посветена на почитанието на боговете и възпитанието на младежта. Плутарх е учил, че музиката трябва да се допълва с изучаването на другите науки, а ръководител да бъде философията. Само философията може да даде, според него, музиката - нормите за благоприличието и принципа на полезното. "Ако някой е работил над вътрешния мир на детето с музика, то това дете, като порасне, ще бъде с благородна душа, ще бъде полезен на себе си и на своята родина, не допускайки никакво нарушение на хармонията нито с дела, нито с думи, но всякога и всякъде ще съблюдава добро държане, благоразумие и ред. Най- добре уредените държави грижливо поддържат обаянието с възвишена музика". Тернандър успокоил възникналия бунт на спартанците с лирата си. Таген от Крит, повикан от делфийския оракул, излекувал с музика спартанците. Той избавил Спарта от постигналия я мор. Хомер казва, че гърците с музиката си поставили край на появилата се между тях чума.
към текста >>

2. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

Борис Николов

Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели.
Иван Радославов бе се свързал с един предприемач, онзи го бе подмамил да си ипотекира имота, след което предприемача фалира, а Иван Радославов остана без къща, защото тя трябваше да погаси борчовете на предприемача. Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя. Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г. Където и да ходехме и където да се преместим от салон на салон, то винаги се явяваше противодействие, което се изразяваше в отделни конфликтни положения между учениците и главно поради тяхното непослушание, след което обстоятелствата се стичаха тъй, че трябваше да напуснем поредния салон, за да отидем в следващия.
към текста >>

3. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Борис Николов

Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя. Учителят му казва: „Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път! " Игнат се насълзява, излиза вън и разказва целия случай. Ние слушаме и дойде време да го опишем.
към текста >>

4. 173. ОХРАНАТА

Борис Николов

Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат.
Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова.
към текста >>

5. 20.Лудият кон

Борис Николов

А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът!
" Брат Гръблев й разправя случая с коня. А Елена Иларионова добавя: „Да, Учителят каза тогава: „Спасихме брат Гръблев! " „Аз извиках към Учителя, нямах друго спасение." Какви възможности има Духът, неограничени. Той владее силите, и условията. Когато идва в София Гръблев благодари на Учителя за спасението си. А Той му посочва строго с пръст: „И друг път да не изкушаваш Господа Твоего с неблагоразумието си." Какви задължения има Духът! Към всички и дори към Едного.
към текста >>

6. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи.
към текста >>

7. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини.
Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа. А Учителят беше на земята при българския народ и вместо да го питат, да чуят съвета на един Божествен пратеник на земята, те не само, че не го послушаха когато им даде съветите, но се подиграха с него, че накрая го интернираха във Варна. Това бяха земни величия, които смятаха, че с една заповед можеха да хвърлят хиляди хора на смърт, безогледно в свои прищевки и за свои амбиции. Та брат Чаушев остана да получи отговора на Учителя след хиляда години, а това беше един много дълъг човешки период.
към текста >>

8. 154. КОМУНИТЕ

Когато се върнахме в София онези, които бяха останали на Изгрева ни разказаха, че Учителят бил много недоволен от нашето непослушание и неблагоразумие, че сме отишли да гоним Михаля и че сме оголили Школата и Учителят е нямало на кой да държи беседи.
А другите братя и сестри сконфузено поглеждат и преглъщат горчивия хап. След като престоя два дни в Русе той се завърна в София. Ние в писмото бяхме споделили своят живот, трудностите, които имахме и потърсихме помощ и съдействие и затова той пристигна в Русе. Проблемите около комуната се изгладиха, но когато се прибрахме в София, всички въздъхнахме от облекчение, че бяхме се отървали от някаква тйгоба и като че ли бяхме всички там вързани като добичета. Не бяхме хора свободни по дух, не можехме да се радваме на труда си, да пеем и да се веселим чрез труда си. Когато се върнахме в София онези, които бяха останали на Изгрева ни разказаха, че Учителят бил много недоволен от нашето непослушание и неблагоразумие, че сме отишли да гоним Михаля и че сме оголили Школата и Учителят е нямало на кой да държи беседи. Така, по този начин учениците от Школата бяха отклонени от Сили и изпратени да копаят земята, за да бъде изпразнена аудиторията, която е била изпратена специално на земята от Невидимия свят, за да може пред нея Учителят да дава Словото на Бога. Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен". Тогава разбрахме какво се бе случило и че ние изпразнихме салона пред Учителя, за да правим комуните в селата. Напуснахме Царя и отидохме при говедаря, да му се пасат говедата. Така се сбъдна тази поговорка по всички направления и посоки.
към текста >>

9. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15.
Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил.
към текста >>

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
към текста >>

10. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев.
към текста >>

Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки?
към текста >>

11. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

„Учителю, какви са последствието на моето неблагоразумие и незнание по този въпрос?
Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих. Той ме изслуша и ми се скара: „Защо го даде? " „Ами, Учителю, да го поноси малко, но тя го загуби." Учителят бе много строг. Аз мълчах. Тук имаше нещо, което не разбирах. „Учителю, какви са последствието на моето неблагоразумие и незнание по този въпрос? " „Да, тя, Мария Радева наистина загуби ключето и след това полудя окончателно," Аз бях сломена физически и духом. Едвам се държах на крака. Учителят протегна десницата си, за да я целуна. Изведнъж усетих, че Учителят взе целият този товар, който се бе стоварил върху мене. Отидох си успокоена и ободрена.
към текста >>

12. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Но Буча по-благоразумна, каза: „Не, ще пием чай, ще закусим и тогава.
Просто не можех, не исках да вярвам. Още повече след случилото се снощи. Но беше факт - горчив и жесток факт. „Хайде, по-скоро, по-скоро! ". Бързах аз. Но Буча по-благоразумна, каза: „Не, ще пием чай, ще закусим и тогава. Днеска ще ни предстои малко, нека се подкрепим". Така и направихме. Но времето лети. Когато отидохме салонът беше препълнен. Бяха надошли още много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха.
към текста >>

13. 32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА

Симеон Арнаудов

Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните.
32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА Хулеха много Учителя. Гонеха Го, спираха съборите. Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните. Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава". Но на събора 1922 г. Той даде отговор на нападките и в много от беседите си има поставените въпроси, както и отговорите, които Той е дал.
към текста >>

14. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сега как съм го използвала, колко съм била благоразумна, за да се уча и да спечеля, това е друг въпрос.
Паша случайно, аз случайно. Нали защото имаше нужда, поканиха ни, а пък то „Избрах", много значи. Но когато станах стенографка, брат аз почувствах, че мене са ме взели с едни щипци от село и са ме довели тук в България при това, именно затова, за да се срещна с Учителя. Че това ми е нещо, което ме е извело, а пък любовта ми към знанието беше лентата за което ме измъкнаха. То е въженцето, но когато вече се запознах с Учителя, така съм се чувствала винаги, че това беше една благодат да бъда при Учителя, толкоз години. Сега как съм го използвала, колко съм била благоразумна, за да се уча и да спечеля, това е друг въпрос. Но благодатта която съм получила съм много благодарна за това.
към текста >>

15. 21.Казах на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си.
Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя. Не исках да живея в това вътрешно робство, в което съм. Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си. Мислено проследявах живота си, преценявах къде какво съм вършила и какво трябва да направя за да изляза от тая бъркотия, в която съм влязла. Мислех, преценявах, търсех, виждах погрешки, нарушения, криви разбирания. Аз бях дошла при Учителя да следвам едно високо нравствено учение, да следвам духовната школа, за която душата ми копнееше. А сега виждах, че аз съм била влюбена само в човека и по човешки. Толкоз години съм била заблудена, че обичам, но по човешки.
към текста >>

16. 07 - 18. НЕ АНГАЖИРАЙТЕ НЕБЕТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят я познал и на другия ден й пратил предупреждение, друг път да не закъснява и да не ангажирва Небето поради своето неблагоразумие.
Вървяла тя по средата на шосето. И през целият път се молила за помощ от Небето и четяла псалми. Когато пристигнала на Изгрева, минала край салона. В стаята на Учителя още светело. Учителят излязъл на балкона да види коя е тази сестра, която през целия път бе го зовяла за закрила. Учителят я познал и на другия ден й пратил предупреждение, друг път да не закъснява и да не ангажирва Небето поради своето неблагоразумие. Нейният зов за помощ му пречел да да работи. От ученика се иска разумност и предвидливост, за да може сам да се пази, като предварително вземе необходимите мерки.
към текста >>

17. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква.
Примерът на цариградските българи бил веднага последван от българското население в повечето провинциални градове, дето то се отказало да признава цариградския патриарх за свой върховен духовен началник и така също изхвърлило поменуването имената на своите епархиални архиереи-гърци. Това събитие силно смутило не само цариградската патриаршия, която, заслепена от гръцката „велика идея", не била в състояние да прецени важността на момента и духа на времето и най-малко очаквала такава акция от страна на „грубите и необразовани" българи, както и целият православен свят. Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св. Синод закъснял да изкаже официално едно определено становище по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г. В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград.
към текста >>

18. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български язик на българските деца.
100 лв. 100 лв. 400 лв. 800 лв. Събрали се 10 000 лв. и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български язик на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава българската община решава да купи за 3000 лв. мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел". Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г.
към текста >>

19. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Летопис Вергилий Кръстев

което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни.
Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник. Това учение има за цел изучването на откровението, като има свойството на върховен морал; следователно то се съгласява строго с Евангелието, което е израз на Божественния морал. Според авторите на философията това. което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни. Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката.
към текста >>

И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата.
Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване.
към текста >>

20. IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля.
Това е първата сфера. Бялата краска съответствува на седемте краски. Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си.
към текста >>

21. IV.13 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, когато* добрият човек трябва да бъде благоразумен.
Мнозина искат да им съдействувам, но те не са съгласни с мене, не действуват в съгласие с мене и тогава как ще помагам? Затова първо аз искам между Веригата да дойде истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е промислил за ядене и други нужди тук, на събора, но щом се разотидем, всеки се крие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работа, когато103 трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, когато* добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта си, че може да направите много неща. Вие казвате, че само ако сте царе, разполагате с войска и пр., ще може да направите много неща, но като имате около си царе, защо не виждаме да правят? Даже ако сте министър, ще измените направлението си и ще гледате да бъркате в някой джоб, а пък като цар ще наложите данък. Има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а трябва да имаме. Съвременните хора са избезсолнели, защото са изгубили истината в себе си, а знаем, че които избезсолнеят, изхвърлят се навън, за да се тъпчат.
към текста >>

22. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите.
А това упокоение е само за народа Божий, защото който е влезнал в това упокоение, той си е починал от лошите си дела, както и Бог си почина след свършването на света. Само непокорните не могат да влязат в Божието упокоение. // книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите. II петък Еклисиаст -10 глава; Евангелие от Йоана -13 глава; Притчи - 2 глава. От 10 глава на Еклисиаст се разбира, че тия, които Господ е очистил със своята святост, не трябва да допушат мътилка в своята душа. Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите. Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание. Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти.
към текста >>

23. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие.
Това са предмети за изучаване. Вземете например, някои от вас имат страх. Това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате?
към текста >>

24. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА МЪДРОСТТА

22 ноември - 22 декември 1924 г.

"Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие.
- духом, И.с., П.п., Л.м.)** (Савка 123)*** * на Класа на Добродетелите. ** Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария. *** Вероятно номер на псалом. Утринната молитва:Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водящия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно)Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.])Молитвата на Свещената ЧистотаРазмишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост."За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени! "Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа! "„Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание! "„Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва.
към текста >>

"„Аз искам да бъда благоразумна!
Утринната молитва:Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водящия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно)Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.])Молитвата на Свещената ЧистотаРазмишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост."За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени! "Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа! "„Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание! "„Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва. III Да правим анализ в себе си, кои чувства господствуват в даден случай. Да се себевладаме! IV Да се стараем да бъдем послушни.
към текста >>

25. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Благоразумие П. 440.
- духом)* (Паша 130) Утринната молитва:Добрата МолитваОтче Наш„В начало бе Словото"Молитвата на Духа„Духът Божий"Размишление върху Правдата и Божествената Промисъл (от наряда)Молитвата на Триединния БогЖивата ПентограмаРазмишление за хармония между петте ученички от Окултния клас на Добродетелите.Всяка от нас прати една добра мисъл до Сотирка чрез ангела на Добродетелта. (*С.: - Бъди дете на Добродетелта!)„Махар Бену Аба"Мото на Добродетелите Мика предложи в чест на Сотирка да прочетем за всяка по две от „Свещените Правила", които се паднат. Д.[2 238. Синьото небе, 239. Звездното небе М. 154. Изненада, 155. Благоразумие П. 440. Изпитания, 441. Любов - Мир Л. 110. Отношение, 111. Духовните тела И. 258. Дружба, 259.
към текста >>

(* Благоразумие = послушание на Великото; Знание = вяра; Светлина = Истина; Мъдрост = принципът.) Ден Четвърти Празникът на Правдата 25 ноември 1924 г„ вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (П.п., Л.м., М.Е.
Духовните тела И. 258. Дружба, 259. Лошите мисли Ден трети Празникът на Истината 24 ноември 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта ([3]у П.) [Присъстват:] (И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом)* (Паша 130) Утринната молитва:Съсредоточение: Свързване 5-те с ангелите на ДобродетелитеЖивата Пентограма„Бог е Любов"Добрата МолитваМото на ДобродетелитеПет минути размишление върху Мъдрост, Светлина и Знание, Благоразумие. (* Благоразумие = послушание на Великото; Знание = вяра; Светлина = Истина; Мъдрост = принципът.) Ден Четвърти Празникът на Правдата 25 ноември 1924 г„ вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с.)* (Паша 130) Утринната Молитва:Съсредоточение върху Правдата и Божията Промисъл.Молитва на Триединния Бог„Благославяй, душе моя, Господа! "Тайна молитва за възтържествуване на 5-те Добродетели в нас и братството в най-минимапната им проява, според всеки за каквото е готов.Молитва на Свещената ЧистотаСтихове от Евангелието: Паша: Ев. от Лука, гл. 21 ([4]26), ст.
към текста >>

26. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

[Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03.
Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието.
към текста >>

1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено.
Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са озарени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля.
към текста >>

Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг".
Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувство в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са озарени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл.
към текста >>

Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш.
Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнателния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са озарени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е.
към текста >>

27. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Най-първо трябва да започнете с благоразумието.
Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните характери и т.н. Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група. Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта.
към текста >>

След благоразумието идва искреността.
Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група. Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите.
към текста >>

Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво.
Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате.
към текста >>

Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе.
Той ще ги даде комуто иска. Тъй щото в ума ви да залегне този принцип: Жертва трябва да се даде само за Бога. Сега не се смущавайте да се жертвате, трябва да се жертва. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще научите. [Иска ли брат да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Те са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна.Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо?
към текста >>

Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай.
Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна.Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат. Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жерт- вуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението.
към текста >>

Ще започнете всички с благоразумието.
Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда.
към текста >>

Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва.
Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността.
към текста >>

Всички ще започнете с благоразумието.
Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал.
към текста >>

Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието.
Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи.
към текста >>

Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността.
Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява.
към текста >>

28. ПЪРВИ МЕСЕЦ

[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието.
[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са подтикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието.
към текста >>

Тук е необходимо вече Благоразумието.
[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са подтикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека. Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата. И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен. Марийка 22.
към текста >>

Русе I 4 Мъдростта Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието.
Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка излишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи. Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка 22. VII. 1923 г. Русе I 4 Мъдростта Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъдрост и я направлява в мисли желания и действия мъдри. Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мисля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или повече трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя.
към текста >>

Мъдрост и Благоразумие вървят заедно.
Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка 22. VII. 1923 г. Русе I 4 Мъдростта Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъдрост и я направлява в мисли желания и действия мъдри. Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мисля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или повече трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя. Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнаж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си. На следния ден узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна.
към текста >>

петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна.
1923 г. Русе I 4 Мъдростта Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъдрост и я направлява в мисли желания и действия мъдри. Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мисля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или повече трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя. Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнаж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си. На следния ден узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна. У мен се яви силно негодувание: Защо скриха моите сестри това от мене, до последен час бяхме заедно. А още по-мъчно ми стана, че една моя най-близка сестра (Пенка) не ми се обади.
към текста >>

А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията.
Пълен отговор намирам в 13 глава от Коринтяном. „...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготьрпи, благосклонна е, на всичко се надее, всичко търпи..." Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не намирам. Любовта е жертва, жертвата е проява на Любовта. Не съм се жертвала аз, жертвата е чужда за мен. От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим. Невенка 22. VII. 1923 г. София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост. Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание.
към текста >>

Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието.
Старах се да видя Великодушието. То е грамадно, но аз зърнах само крайчеца на малкия му пръст. При всяка нанесена ми обида поглеждах този малък пръст и лесно прощавах. Паша 22.VII. 1923 г. Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учителят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа. Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина. То казва кога известна истина трябва да се каже, как трябва да се каже и кога не трябва да се каже. Защото, че зная истината, това не значи, че трябва да я кажа.
към текста >>

Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина.
Паша 22.VII. 1923 г. Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учителят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа. Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина. То казва кога известна истина трябва да се каже, как трябва да се каже и кога не трябва да се каже. Защото, че зная истината, това не значи, че трябва да я кажа. Когато обикнах Истината, аз пожелах да работя за нея. Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината.
към текста >>

Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата.
Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината. Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искренността. Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещенно, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чисторъдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща.
към текста >>

София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие.
Само искренният човек може да притежава Истината. Тук Благооразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искренност. Савка 22. VII. 1923 г. София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината. Пътят за усвояване на Божествената Мъдрост е страданието. Светлина: Светлината това е онзи велик, размен, Божествен свят. Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина.
към текста >>

У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава.
Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен.
към текста >>

Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен.
У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела.
към текста >>

Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел.
Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х.Григорова 22. VII.
към текста >>

Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен.
Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х.Григорова 22. VII. 1923 г.
към текста >>

Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание.
Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х.Григорова 22. VII. 1923 г. София XI 5 Милосердието Милосерден може да бъде само безкористният човек.
към текста >>

Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела.
Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х.Григорова 22. VII. 1923 г. София XI 5 Милосердието Милосерден може да бъде само безкористният човек. А безкористен е този, който е влезъл в закона на Божествената Любов. Марика 22. VII.
към текста >>

29. ВТОРИ МЕСЕЦ

През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието.
Велика е тази Добродетел: дава, но не иска! С любов дава тя. Даваш безвъзмездно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той помага с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г.
към текста >>

Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки.
С любов дава тя. Даваш безвъзмездно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той помага с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните.
към текста >>

През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов.
- Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той помага с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира нашите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби.
към текста >>

Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби.
През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби. Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на моите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиждала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата.
към текста >>

Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване.
София XII 2 Великодушие Сотирка - (Варна) Кюстендил XII3 Чистосърдечие, Искреност От тази си работа ясно схванах двете положения в човека. Когато постъпвах искрено, чистосърдечно, чувствувах се дете в живота, готова само да приемам и уча. Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може. Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г.
към текста >>

Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата.
Когато постъпвах искрено, чистосърдечно, чувствувах се дете в живота, готова само да приемам и уча. Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може. Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта.
към текста >>

А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа.
Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може. Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамадни знания.
към текста >>

И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма.
Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамадни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот.
към текста >>

30. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието.
Марика 22. 09. 1923 г София XIII 3 Чистосърдечие и Искреност Любовта към Великото ме кара да бъда чистосърдечна към всички. В искреността намирам още страданието. Сотирка 22. 09. 1923 г. Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието. Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда! " И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието. Паша 22. 09. 1923 г. София XIII 5 Милосердие Милосердието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност.
към текста >>

" И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието.
В искреността намирам още страданието. Сотирка 22. 09. 1923 г. Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието. Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда! " И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието. Паша 22. 09. 1923 г. София XIII 5 Милосердие Милосердието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност. На сила милосердие не става. Само Любовта може да роди Милосердието.
към текста >>

31. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е.
Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат. Марика 22. 10. 1923 г. София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим.
към текста >>

Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите.
героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите. Приемете сестрински поздрави от Сотирка 19. 10. 1923 г. Варна XIV 5 Милосердието Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа.
към текста >>

32. ПЕТИ МЕСЕЦ

Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея.
Жертва Жертвата казва на човека да живее за Бога - да приложи в живота си всички добродетели. Марика 28. X. 1923 г. София [ V. МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок върх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI.
към текста >>

За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта.
МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок върх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества.
към текста >>

33. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е.
Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш.
към текста >>

34. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Друг случай няма да Ви се отдаде и ако го изпуснете, искрено ще съжалявате, че сте се отнесли неблагоразумно към моето писмо.
И ще туриш обсада против него. Това ще е знак на Израилевия дом." Това важи и досега. Пророкът разрешава в гл. 13, ст. 23: „И ще избавя людете си от ръката ви и ще познаете, че Аз съм Господ." Ето, дошло е това време да засвидетелствувате чрез Вашия вестник пред другите, че Дух Господен спаси евреите в България от лагерите на смъртта в Полша. Друг случай няма да Ви се отдаде и ако го изпуснете, искрено ще съжалявате, че сте се отнесли неблагоразумно към моето писмо. Целта на това писмо е много обикновена. Аз изнасям Истината пред Вас. Аз съм я изнесъл и за българската общественост. Един трябва да се яви и да засвидетелствува за Истината. Аз изпълних своя дълг.
към текста >>

35. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

И затова нищо не го учудва. 153.Благоразумие.
Дръж мислите си всякога над земните рабо- ти. Повдигай мислите си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината. 152.Изненада. Нищо не трябва да изненадва ученика. Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153.Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154.Чувствител- ност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир.
към текста >>

В живота на ученика се изисква благоразумие!
Повдигай мислите си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината. 152.Изненада. Нищо не трябва да изненадва ученика. Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153.Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154.Чувствител- ност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по- чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе.
към текста >>

Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието.
Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153.Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154.Чувствител- ност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по- чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155.Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светли- на, той познава своя Учител.
към текста >>

36. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1821-1840

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Искам - да бъда благоразумен, да усиля вярата си към Бога и тази вяра да оживей в мен, да я опитвам в себе си, че каквото и да ми се случи, да не се боя.
Погрешката на хората е, че се учат един от други. Тогава се раждат споровете. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа." Доброто. Искам. 1834 Като станеш сутрин кажи: Искам - както Слънцето е център, така и моята душа да бъде център, през който действа Божията душа. Искам - да живея в светлината, за да проникне истинското знание в душата ми. Искам - да бъда благоразумен, да усиля вярата си към Бога и тази вяра да оживей в мен, да я опитвам в себе си, че каквото и да ми се случи, да не се боя. Искам - да бъда послушен. Послушанието е качество на разумните души. Разумното. 1835 Разумността е гласът на Божественото в нас. Имате ли това разумно Божествено Начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вий ще страдате, докато го придобиете.
към текста >>

37. ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА, СВЕТЛИНАТА НА БОГА И ПРИСЪСТВИЯТА НА БОГА VI 201-227

Мъдрият в сърце ще се нарече благоразумен.
Ние виждаме да се е изпълнила чрез Него Божията Воля, на Божието откровение, да се е разцъфнала напълно Собствената Божия Радост. Този, на Когото духът е станал едно с Бога, стои пред хората като най-съвършения цвят. 224 Учението на Мъдрия. Учението на Мъдрия е извор на живот. В сърцето на Разумния почива Мъдростта. Мъдрият в сърце ще се нарече благоразумен. Мъдър син весели отца. Речи на Мъдростта: „Ти си ми сестра." А наречи Разума - сродник. 16.ХІ.1926 г. 225 Помни. Помни: В Добродетелта прилежавай!
към текста >>

38. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

9. 15. Благоразумие.
10. 14. Добродетел. I Петрово гл. 1, ст. 5 ; гл. 2, ст. 9. 15. Благоразумие. I Петрово гл. 1, ст. 6- 7. 16. Въздържание. I Петрово гл.
към текста >>

39. 56. НИКОЛА АНТОВ

Жечо Панайотов

Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието!
Изглежда, че е имал в ръката си и някакъв тежък предмет, защото следите от ударите бяха особени. Брат Боев само е казвал: „Стига бе Антов, стига! " Благодарение, че в това време идва някоя сестра и „героят" побойник предпочел да избяга навън. Това събитие се разчува веднага из Изгрева и около жилището на брат Боев се събират мнозина. Търпи ли се това? Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието! Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда. Но, без жертва не можеше, ние геройски застанахме срещу козните на лукавия, на когото той беше проводник. Наистина, пострадаха и общи братски интереси, стигна се почти до разтуряне на Братството, което поради осъждането на неговите ръководители, бе един вид обезглавено. Такова положение можеше да се постигне и по други пътища, но така се случи, материалните неуредици се оказаха най-подходящи за момента. Антов, през всичкото време е трупал материали, улики, с които да ни атакува.
към текста >>

40. 63. СЛЕДСТВИЕ И ОБРАЗУВАНЕ СЪДЕБНО ДЕЛО

Жечо Панайотов

Все пак, по някакъв начин благоразумието надделя и всички се разотидоха.
Не се предвиждаше да дадем обяснения пред събранието, но въпреки, че не се даде думата на Борис Николов, той стана и каза накратко каквото трябваше. Отхвърли всякакво обвинение, изтъкна, че в доклада има много измислици. Целта е, да бъдем обвинени, без да сме извършили някакво престъпление, както и да имаме лични облаги от дейността ни. Присъствуващата навън тълпа е била доведена, за да се проведе и насилие върху нас - отчетниците, даже някои като са слушали доклада, викали „смърт, смърт! " Очаквал се е само някакъв сигнал, за да се нанесе побой, а може би и нещо по-лошо. Все пак, по някакъв начин благоразумието надделя и всички се разотидоха. Следва да засегна резултата от интригантството на Никола Антов все пак около оставените от Учителя суми. Той искаше да злепостави и другарката на Жечо Панайотов - Веска. Разпространи между някои братя и сестри на Изгрева, че по време на обмяната, тя е изгорила голямо количество банкноти. Но тия, които са дали ухо на тази клюка, интрига, бяха ли в състояние да обсъдят вероятността и смисъла на подобна постъпка? Какво понятие са имали те, за банкнотната политика на държавата, защо се прибираха старите банкноти през 1952 година, като срещу 25 лева се дадоха нови банкноти един лев?
към текста >>

41. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството.
В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят". По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив-Д'Алвейдър/, като идеал за постигане".
към текста >>

42. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год.
към текста >>

Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с.
към текста >>

Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това.
Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос. Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др.
към текста >>

Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си.
Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа".
към текста >>

Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
към текста >>

43. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

Казва: „Много пъти се замислям и пожелавам да имам такива книги, които да ме наставляват към добър живот, да не грешавам, но да имам едно правилно разбиране, да живея един благоразумен живот - живота на праведния." Молила се на Бога и понеже не знаела молитви, просто се изправяла и със сълзи отправяла своята мисъл към Бога, за да си дойде мъжът й благополучно, да се върне при децата си.
Там стоях до 4.30 ч. Прочетох й от книгата „Човек и Бог" 1-2 листа. Поговорихме си доста. Тя е малко кахърна, понеже мъжът й е в Америка и там имало криза за работа; възнамерявал към пролетта да си дойде. Откри пред мен душевния си мир. Казва: „Много пъти се замислям и пожелавам да имам такива книги, които да ме наставляват към добър живот, да не грешавам, но да имам едно правилно разбиране, да живея един благоразумен живот - живота на праведния." Молила се на Бога и понеже не знаела молитви, просто се изправяла и със сълзи отправяла своята мисъл към Бога, за да си дойде мъжът й благополучно, да се върне при децата си. Любознателна е, обича да чете. Пожела да й купя някои добри книги. Аз й обещах, че ще й купя такива и ще я абонирам на вестника „Добро здраве". На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много. Аз й дадох добри напътствия: да се моли на Бога; към Него да се отправя всякога и за всичко; да пожелава добрите хора и да призовава своята душа и ангелите в помощ.
към текста >>

44. 2. Мъдрост

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

2. Мъдрост Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика светлина, знание и благоразумие.
2. Мъдрост Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика светлина, знание и благоразумие. Тя е безгранична, [тя е] която обгръща всички добродетели и може да я притежава само една велика душа, изпълнена с най- възвишени пориви. Без тази велика добродетел не може да се влезне в царството Божие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината и съвършенството. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казано в Евангелието. С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот.
към текста >>

У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава.
Светлината носи живот в себе си и можем да я възприемем само ако имаме любов. Дето има любов, има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата „свобода" се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлина, е като плодно дърво, което расте на добра почва при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен.
към текста >>

Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен.
У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия.
към текста >>

Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел.
Знание Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия. 22.VII.1923 г.
към текста >>

Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен.
Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия. 22.VII.1923 г. Ел. X. Григорова
към текста >>

Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание.
Божественото знание се добива само чрез закона на любовта, на която обект е истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия. 22.VII.1923 г. Ел. X. Григорова
към текста >>

За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия.
Човек, у когато е проникнало Божественото знание, е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумие Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото да предприеме човек, да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и се укрива. За да живеем един истински живот, трябва да имаме благоразумие в мисли, благоразумие в желания и благоразумие в действия. 22.VII.1923 г. Ел. X. Григорова
към текста >>

45. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

46. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен.
Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката. Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи. Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава алчност, грубост, егоизъм, скъперничество. Когато у човека липсват силите на зеления цвят, човек губи надежда, лесно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква материалните си работи. Ясно-синият цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата. Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен. Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н. Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото.
към текста >>

47. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества.
АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ЮПИТЕР СЛЪНЦЕТО в съвпад, тритон, паралел, съвпад в скоби, секстил, или квинтил с ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Той е 1300 пъти по-голям от Земята и масата на всички планети от Слънчевата система общо е по-малка от масата на Юпитер. От древността още Юпитер е известен с името „ВЕЛИКИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, големият благодетел, носителят на голямото щастие, на изобилието, в умствено, духовно и физическо отношение, на голямата слава и почести. Но Юпитер може да даде всички тези благословения на човека, само когато е в най-силно хармонично съчетание със Слънцето. Според силата на хармонията между Слънцето и Юпитер, човек получава благословенията, дарбите, способностите и добродетелните качества от Юпитер. Хармонията между Слънцето и Юпитер всякога прави човека дълбоко религиозен, с философски схващания и разбирания, с вродено благородство, благоразумие, добродушие, добросърдечие, приветливост, дружелюбност, общителност, внимателност, щедрост, чистосърдечие, милосърдие, дава му високо съзнание за дълг и отговорност към Бога, природата и човека, вярност и почит към традициите, законите и реда на обществото, желание за покровителстване на по-слабите, стремеж към обществена дейност и добротворство, любов към философията, религията, духовните науки и идеи, към всички духовни общества. Люде, които в хороскопа си имат силно хармонично съчетание между Слънцето и Юпитер, непременно в живота си ще бъдат поставени на видни места, на отговорни длъжности и ще упражняват широко обществено влияние. Люде със силни хармонии между Слънцето и Юпитер стават най-големите преобразователи и основатели на разни философски системи, на религиозни течения и религиозни общества, биват най-големите и най-почитаните държавници, общественици, водачи на различни общества, с една реч - такива люде всякога заемат ръководните места във всички обществени среди. Поради своята приветливост, добродушие и любвеобилност такива люде навсякъде са добре приети, всички ги обичат и навсякъде имат голям успех и бърз напредък. Човек с хармонични аспекти между Слънцето и Юпитер, чрез мислите, чувствата и цялата си духовна същност излъчва електромагнитни хармонични вълни, които носят разположение у околните и им действат благотворно. Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер.
към текста >>

Следователно, колкото по-силна е хармонията между Слънцето и Плутон, толкова повече съответният човек е обработвал пo-разумно и по-мродължително земята, грижил се е за растенията и благоразумно е оползотворил Плугоновите влияния.
Хармонията между Слънцето и Нептун създава пророци музиканти и пророци - поети. 7.9. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ПЛУТОН СЛЪНЦЕТО в тритон, 72° или секстил с ПЛУТОН Плутон има отношение към подземното царство, т. е. към света, затворен в центъра и дълбоко в Земята, към най-непокорните и бунтовни духове, към така наречените паднали ангели, които съставят царството на ада. Следователно, по съчетанието и месторазположението на Плутон в хороскопа на даден човек се познава, какви са неговите връзки, отношения и неговата обмяна с жителите на подземното царство. Плутоновиге поданици работят в подземното царство и приготовляват материали, които се възприемат от корените на растенията и се изпращат във вид на сокове в клоните, листата и плодовете. Следователно, колкото по-силна е хармонията между Слънцето и Плутон, толкова повече съответният човек е обработвал пo-разумно и по-мродължително земята, грижил се е за растенията и благоразумно е оползотворил Плугоновите влияния. Само посредством обработването на растенията и земята човек може да има хармонични отношения с Плугоновото царство. Влиянието на Плутон върху човеците е още твърде голямо и за това те са принудени да обработват земята и да отглеждат растения. Добрите земеделци и градинари имат хармонично влияние между Плутон и Слънцето. Люде с това влияние обичат градинарството и земеделието. Всички велики учители, всички светии, пророци и мъдреци са препоръчвали на човеците да се придържат към обработване на земята и отглеждане на растенията, за да имат правилна връзка и обмяна с Плутоновия свят и да бъдат здрави.
към текста >>

48. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

Според силата на хармонията между Венера и Юпитер човек е придобил следните по-важни добродетели и качества: любов към чистотата и реда, вродено човеколюбив, милосърдие, добросърдечие, съчувствие, приветливост, дружелюбие, щедрост, внимателност, нежност, благородно сърце, примирителност, незлобивост, кротост, любов към хармонията и красотата, любов към радостите и веселието, благоразумие, силно подчертана надежда, състрадание, силна обич към децата, към младото поколение изобщо, добро разположение, пожертвователност, услужливост, любвеобилие, любов към добродетелния живот и благонравното поведение, любов към всички видове изкуства, работливост.
Най- велика е дружбата на Венера с Юпитер (Юпитеровия свят). Защото всички благословения, изпращани от различни висши светове на човека, идват чрез Юпитер, т. е. чрез висшия разум. Но висшите благословения, идещи като мисли и чувства, могат да се осъществят и дадат плодове, когато човек им даде място в сърцето си. Всяка хармония между Венера и Юпитер показва до каква степен човек е посял семената на висшите благословения в сърцето си. Според силата на хармонията между Венера и Юпитер човек е придобил следните по-важни добродетели и качества: любов към чистотата и реда, вродено човеколюбив, милосърдие, добросърдечие, съчувствие, приветливост, дружелюбие, щедрост, внимателност, нежност, благородно сърце, примирителност, незлобивост, кротост, любов към хармонията и красотата, любов към радостите и веселието, благоразумие, силно подчертана надежда, състрадание, силна обич към децата, към младото поколение изобщо, добро разположение, пожертвователност, услужливост, любвеобилие, любов към добродетелния живот и благонравното поведение, любов към всички видове изкуства, работливост. Юпитер, т. е. висшият разум, дава богати условия и възможности за осъществяване на всички идеи, замисли и желания. Следователно, когато Венера получава благотворно влияние от Юпитера, тогава човешкото сърце има всички условия и възможности за постигане на най-хубавите си мечти и копнежи. Юпитер е касиерът на Слънчевата система, т. е. той отпуска всички средства за постижението и реализирането на замислите и желанията.
към текста >>

Хармонията между Венера и Юпитер в мъжки хороскоп създава най-благоразумните, най- високоидейните и най-добродетелните мъже.
Човек с хармония между Венера и Юпитер в хороскопа си може с основание да се надява, че ще има потребните условия и възможности да постигне своите идеали. От силата на хармонията между Венера и Юпитер съдим до каква степен човек е дал сърцето си на Господа, доколко е възлюбил Господа и доколко може да изпълни волята му. Чрез Венера идват благословенията на Любовта, а чрез Юпитер благословенията на Мъдростта. По силата на хармонията между Венера и Юпитер можем да знаем до каква степен човек е съчетал в себе си принципите на Любовта и Мъдростта. Накъсо казано, хармонията между Венера и Юпитер в женски хороскоп дава най-добрите, най-любящите, най-благородните, най-добродетелните и най-благочестивите майки. Хармонията между Венера и Юпитер в мъжки хороскоп създава най-благоразумните, най- високоидейните и най-добродетелните мъже. Всичко казано за хармонията между Венера и Юпитер е вярно само когато Венера и Юпитер не получават силни дисхармонични съчетания от злосторниците. ВЕНЕРА в опозиция, квадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията между Венера и Юпитер съдим до каква степен човек е изгубил от добродетелните качества, които създава хармонията между Венера и Юпитер. Дисхармонията между Венера и Юпитер показва някои отрицателни качества, между които на първо място трябва да поставим тщеславието. За да задоволи своето тщеславие, такъв човек често харчи грамадни суми, изразходва много умствени, духовни и физически сили, обеднява умствено и духовно и губи необходимите сили за развиване на своите висши дарби и способности, понижава се. За да се получи хармония между Венера и Юпитер, много животи човек е бил окултен ученик и е изпълнявал добросъвестно всички задачи, които са му давали.
към текста >>

Хармонията между Венера и Юпитер придава на чувствата и желанията благородство, благоразумие, доброта, широта и благообразие, а при дисхармонията между Венера и Юпитер тези качества липсват.
от висшия разум, поради което чувствата и желанията на човека биват най-благородни и възвишени и човек получава най-добрите благословения от висшите светове. При сегашното развитие на човечеството, най-доброто съчетание в хороскопа е хармонията между Венера и Юпитер. При тази хармония човек правилно възприема, правилно разбира и правилно предава любовта. Поради това щастието преобладава в живота му. При дисхармония между Венера и Юпитер човек има редица заблуждения, изопачени схващания и разбирания, неестествени чувства и желания, поради което не може да постигне любимите си влечения, липсват му необходимите условия да изрази правилно чувствата и желанията си. Хармонията между Венера и Юпитер придава на чувствата и желанията благородство, благоразумие, доброта, широта и благообразие, а при дисхармонията между Венера и Юпитер тези качества липсват. При хармоничните съчетания на Венера със Сатурн, в зависимост от силата на съчетанието съдим доколко човек е победил своя егоизъм посредством любовта, т. е. доколко е подчинил своето низше аз на Божествените закони и го е турил в услуга на доброто. При тази хармония се усилват всички други добродетели, стават устойчиви, постоянни, дълбоки и издръжливи на всякакви изпитания. Хармонията на Венера със Сатурн прави човешкото сърце послушно на закона на правдата, а чувствата и желанията на човека са постоянни и непроменливи, каквито са любовта и идеалът му. Хармонията между Венера и Сатурн е свидетелство, че с помощта на любовта човек е победил голямото зло, т. е.
към текста >>

49. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

Основните добродетелни качества, дарявани от Юпитер, са следните: вродена силна вяра и любов към Бога, любов към човечеството, човеколюбив, вродено милосърдие, съзнание за дълг и отговорност пред Бога, природата и човечеството, пожертвувателност, дружелюбност, жизнерадост, оптимизъм, вярност, благоразумие.
Силата на природния Меркуриев ум можем да уподобим на Лунната светлина, а силата на Юпитеровия разум - на Слънчевата светлина. Когато Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците и заема високо ръководно положение в хороскопа, тогава щастието, успехите, славата и почестите на такъв човек са осигурени за през целия живот. 12.1. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР СЪС САТУРН ЮПИТЕР в тригон, квинтил, сокстил, паралел или съвпад в скоби със САТУРН Когато хармонията между Юпитер и Сатурн е най-силна и Юпитер заема високо ръководно положение, в такъв случай положителните Сатурнови качества ще послужат за усилване на Юпитеровите качества и добродетели, за пълно проявяване на благотворното Юпитерово влияние, като: успех в областта на религията, философията, социалните и правни науки, успех в държавните ръководни служби. Такива люде са най-добри философи, най-добрите общественици, управници, духовници, най-добрите законодатели на държавното устройство и общовалидния ред, най-честните, най- почтените, най-неподкупните и най-изисканите в службата си и в отношенията си човеци, които са образец на добродетели, идеализъм и безупречно служене на обществото. При хармонията между Юпитер и Сатурн човешкият егоизъм, представян от Сатурн, се облагородява, просветлява и се ръководи от висшия разум за служба на общочовешко благо. Основните добродетелни качества, дарявани от Юпитер, са следните: вродена силна вяра и любов към Бога, любов към човечеството, човеколюбив, вродено милосърдие, съзнание за дълг и отговорност пред Бога, природата и човечеството, пожертвувателност, дружелюбност, жизнерадост, оптимизъм, вярност, благоразумие. Към тези положителни качества, при хармонията между Юпитер и Сатурн се прибавят и следните основни положителни Сатурнови качества: умствена дълбочина, съсредоточеност, търпеливост, издръжливост, голямо постоянство и дълготрайност във всички прояви, справедливост. При хармонията между Юпитер и Сатурн, ако Сатурн заема ръководно място в хороскопа, т. е., ако Сатурн е по-силен по място и знак от Юпитер, в такъв случай добродетелните Юпитерови качества ще послужат за облагородяването на Сатурновите качества за постигането на Сатурновите положителни идеали, които се характеризират като стремеж към постигане на материалното благополучие, към материална сигурност и стабилност, придобита с честни и почтени средства. Колкото по-силнае хармонията между Юпитер и Сатурн, толкова по-голяма е сериозността, дълбочината и дълготрайността на идеите, замислите, чувствата, желанията и стремежите на човека. На такива люде може винаги да се разчита и напълно да им се вярва във всичко, защото те са всякога верни и изпълнителни на дадена дума и обещание, всякога завършват онова, с което се заемат.
към текста >>

50. 13. САТУРН

Иван Антонов

При хармония между Сатурн и Юпитер имаме задружно действие на редица висши дарби, добродетели и способности: вярата, съвестността, религиозността, благоразумието, управлявани от Юпитер, и търпението, постоянството и издръжливостта, управлявани от Сатурн.
Сатурн в дисхармония с Mapс, когато Сатурн е предимно дисхармонично съчетан, показва, че у такъв човек съществуват много порочни и разрушителни склонности. Такива люде са често обсебвани от най-низши духове и могат да извършат най-големи жестокости и престъпления. Дисхармонията между Сатурн и Марс показва до каква степен човек се поддава на влиянието на животинското си естество. Сатурн в хармония с Юпитер, когато Сатурн е и с преобладаващи хармонии, показва доколко човешкото естество се е подчинило на висшия ангелски разум, доколко човек се ръководи от него в мисли, желания и дела. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Сатурн, толкова по-силни и по-трайни са творческите сили и способности у човека, неговите стремежи и неговите заслуги за осъществяване на общочовешки идеали. При хармония между Сатурн и Юпитер имаме задружно действие на редица висши дарби, добродетели и способности: вярата, съвестността, религиозността, благоразумието, управлявани от Юпитер, и търпението, постоянството и издръжливостта, управлявани от Сатурн. Сатурн в дисхармония с Юпитер, когато Сатурн е с преобладаващи дисхармонични аспекти, показва количеството, силата и трайността на лишенията, ограниченията, противоречията, тъмнината, изобщо неблагоприятните условия, които пречат на развитието, дейността и проявите на Юпитеровите дарби и способности, на творческите сили на разума. Сатурн в хармония с Уран, когато Сатурн е с преобладаващи хармонични съчетания, показва доколко в минали животи човек е служил на Божествената Мъдрост и доколко през настоящия си живот се ръководи от нея, служейки разумно на Божествената Правда като учен, философ или управник. Сатурн в дисхармония с Уран, когато Сатурн е и с преобладаващи дисхармонии, показва до каква степен човек е нарушил правдата по отношение на Божествената мъдрост, доколко е внесъл лъжа, тъмнина, изопачаване, ограничение при проявите на Божествената мъдрост и доколко е станал причина за лишаването на света от благоприятни условия за приемане и разбиране на Божествената мъдрост. Тази дисхармония показва също, че в минали животи човек е изопачил Божествената правда като учен, философ или управник. Сатурн в хармония с Нептун, когато Сатурн е и с преобладаващи хармонии с другите светила, показва доколко човек е подчинил своето лично аз, т. е.
към текста >>

51. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

У масите той създава благоразумието, изчакването, търпението и постоянството.
Сатурн направлява политиката, взема се като главен представител на опозицията и на консервативните течения. Под негово влияние се намират всички институции на работническата класа. Той изразява мъчнотиите в живота на народите и препятствията от всевъзможен вид; също така, той направлява икономиите в народното стопанство. В метеорологията той е израз на суша и на понижения в температурата. Неговите психични предразположения и състояния са тежки и сиви подобно на присъщия му метал - оловото. У масите той създава благоразумието, изчакването, търпението и постоянството. Уран направлява висшата мисъл, необикновените, модерните науки, окултните дисциплини и кооперативното дело. Той действа внезапно, изненадващо и революционно. Под негово влияние са откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските групировки, синдикатите, големите кооперативни обединения и авиационния транспорт. Също така и Стр. 121/943 електричеството, различните химически и природни газове, ядрените операции и земните и подземни ядрени опити.
към текста >>

52. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

131/943 Положителен полюс Създава се една вълна на благоразумие, честност, пестеливост, постоянство и търпение.
Изобщо, създава се дух на доверие и светла перспективност. Отрицателен полюс: Несрета, морален и материален крах. Гласуване на закони, ограничаващи народните свободи, особено правата на жените Издаване на несправедливи присъди, наличност на морални скандали, на общо обедняване и обществена нестабилност. Луна - Сатурн Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Стр. 131/943 Положителен полюс Създава се една вълна на благоразумие, честност, пестеливост, постоянство и търпение. Изискана бюрокрация под знака на компетентност и трудоспособност и методичност. Има специално отношение към работническата класа. Носи добри финансови операции и създава здрави обществени инициативи. Отрицателен полюс: Тежки последици от епидемии и финансови рискове. Корупция и бюрократизъм, недобро изпълнение на инициативите в работническите среди.
към текста >>

53. 2. Планети, домове, аспекти

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Те са всички еднакво силни и енергични физически, със силна воля, самостоятелни, независими и решителни, но с необмислено (поведение) и с отсъствие на благоразумие.
Покровителство чрез богатство, идещо от родителите и раждане на мъжки деца. Ползва се с добро влияние във всичко, което заема Марс - войник, моряк, хирургия или слуга. При управител във въздушен знак влиянието добива едно интелектуално направление. Слънце в съвpад или лошите аспекти (полуквадрат. квадрат, опозиция) с Марс. Те са всички еднакво силни и енергични физически, със силна воля, самостоятелни, независими и решителни, но с необмислено (поведение) и с отсъствие на благоразумие. Смърт и отделяне на бащата или на сина. Един конфликт с високопоставени (началство) и загубване уважение във фамилията, пред началствата (и по-високопоставените) или в обществото, треска, премеждие (нервност), караници, раздор. Със съвпад може да се получи наследство, при лоши аспекти може да го изгуби. Съвпадьт не винаги е лош. Слънце в съвпад или добри аспекти (полусекстил, секстил, тригон) с Юпитер.
към текста >>

Усилва характера, придава въздържаност, трезвеност и повеление върху бъдещето, придава предвидливост и благоразумие.
Смущения или загуби от религията, законите, пътуванията и всички неща, владани от Юпитер. Tend. дръзновеността и подбуждението, лишени са от такт, съобразителност, налудничави и понякой път липса на откровеност. Tend, причинява болести, управлявани от Юпитер. Неговите религиозни възгледи не хармонират с тези на другите. Слънцето в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) със Сатурн. Усилва характера, придава въздържаност, трезвеност и повеление върху бъдещето, придава предвидливост и благоразумие. Може да организира и нарежда, да управлява и ръководи другите. Способен за длъжност или публични и отговорни постове. Това довежда до обич (почитание) от началствата и бащата, I’acquisition парите или собствеността, означени от домовете. Слънце в съвпад или лоши аспекти със Сатурн. Неприятности в разни работи и процеси, неприятности или загуби от бащата, началствата или обществото, противоречия и неприятелство.
към текста >>

Покровителство от обществото, сполуки в обществените предприятия, влияние върху владенията и довежда само родното пред обществото, благоразумие в паричното предприятие, печалби, произлизащи от пари или от собственост.
Пътува за някаква работа или за удоволствие. Придава наклонност към религията, философията и мистицизма, може да даде и забележителни съновидения или психически опити. Има богато (духовито) въображение и непостоянен. Ако бъде зле аспектирана - тъга или опасност, идеща от пътуване в зависимост от знака и планетните аспекти. Луна в X дом. Покровителство от обществото, сполуки в обществените предприятия, влияние върху владенията и довежда само родното пред обществото, благоразумие в паричното предприятие, печалби, произлизащи от пари или от собственост. Сериозни огорчения разрушават всички тези посочвания, водещи многобройни промени. Една промяна в положението е неизбежна. Луна в XI дом. Многобройни отношения. Покровителства обществения живот и популярността.
към текста >>

Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Марс, Храбър, но неблагоразумен, непокорен, упорит, понякога с лош характер, с една оскърбителна гордост.
Държи на мирските сполуки. Луна в лош аспект с Венера. Мъчнотии във врьзките, любовта, брака, приятелството, неприятели във фамилията, разделяне с обичаните същества, опасност от скандалите, загуба в предприятията. Луна в добьр аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Марс. Смелост, решителност, предприемчивост, увеличаване жизнеността и активността, шанс за успех във всичко, владано от Марс, печалба от брак или от наследство, винаги готов за работа, успява (сполучва) чрез лично усилие. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Марс, Храбър, но неблагоразумен, непокорен, упорит, понякога с лош характер, с една оскърбителна гордост. Това увеличава страстите. Има разположение кьм приключения, треска, опасност от огън или вода, нещастията ще дойдат от личности или от неща, владани от Марс. Загуби в наследство чрез брак или сдружение. Раздяла от майка или преждевременна смърт. Ако една от планетите е diniliee чрез знак, злото се намалява.
към текста >>

Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон, съвпад) със Сатурн - покровителства родителите и домашната хармония, благоразумие, владее себе си (самовладане), скромност, печалба от пари и собственост (земя), покровителства предприятията.
Раздяла от майка или преждевременна смърт. Ако една от планетите е diniliee чрез знак, злото се намалява. Луна в добри аспекти с Юпитер (полусекстил, секстил, тригон) - указва начетеност, чистосърдечие, хуманност, дружелюбност, (общителност), добра природа. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Юпитер. Разбърканост в домашните предприятия (работи), смущения, зависещи от майката, религията, пътуванията; двойственост или измама (разочарование), идещи от другите; разстройва здравето най-вече у жените; докарва пълнокръвие, подагра (хронически трипер), излишък, злоупотреба, екстравагантност. Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон, съвпад) със Сатурн - покровителства родителите и домашната хармония, благоразумие, владее себе си (самовладане), скромност, печалба от пари и собственост (земя), покровителства предприятията. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция, съвпад) със Сатурн. Неприятностите идат от домашните предприятия и родителите. Раздяла, произлизаща от естествена смърт, неблагополучие в предприятията, загуба в пари или в имотите; пречи също и на здравето и храносмилането, най-вече у жените, има амбиция, проницателност, ловкост, егоизъм, опасност в скандалите, публична критика, упадък, лошо за децата и при раждането у жените. Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Уран. Подбужда към знания и занятията на Уран, сполука от тях, другари между уранианците, умствена активност, оригиналност, независимост, пътуване.
към текста >>

Един добър аспект със Сатурн е щастлив, той дава благоразумие и финансови способности.
Нейните професии са тези, отнасящи се до музиката, пеенето, рисуването, театрите, концертите, забавленията, украшенията, тоалетите, парфюмите, цветята, баниците и пр. Нейните болести са тези на частите, които тя управлява и тези, произхождащи от излишно ядене, пиянство, удоволствия и пр. ВЕНЕРА В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на Асцендента - ръстът е по-къс от обикновено, развити гърди, кръгли бузи, хубава кожа, изобилни коси, една усмихваща се фигура, мелодичен глас, разположението е добро, радостно, весело, приятелско, обича забавленията и компаниите и всички качества, споменати по- горе са повече или по-малко очевидни, в зависимост от знака и аспектите. Венера вьв II дом - благоприятства финансовите афери, печалба от брака, сдружаването или всички професии на Венера. Роденият е честит и спечелва помощта на другите, парите се пръскат за забавления, за тоалети, за удоволствия и лични приятелства. Един добър аспект със Сатурн е щастлив, той дава благоразумие и финансови способности. Венера в III дом - благоприятства за образованието, пьтуването, подпомаган от другарите. Дава наклонност към литература, музика, художество и пр. Отбелязва печалба и в едното, и в другото от тези начала. Венера в IV дом - домашно щастие, печалбата иде от родителите, от къщите и от владенията. Един щастлив край на живота.
към текста >>

Но роденият тича винаги към опасността и страданията, идващи от неблагоразумие и смелост в любовните афери.
Загуба в наследството чрез брака или сдружението. Екстравагантност. Загуба от популярност, лоши приятели и пререкания. Съвпадът е преход между добрите и лошите аспекта. Ако една от планетите е силна чрез знака и никоя не бъде лошо аспектирана, той ще бъде по-скоро добър, отколкото лош. Най-вече за този, който се отнася за владенията на планетите. Но роденият тича винаги към опасността и страданията, идващи от неблагоразумие и смелост в любовните афери. Венера в съвпад или добър аспект с Юпитер. Това дава въображение и вкус към хубавото, тьнкота и чистотата в чувствата, емоциите и любовта, всичко това ги прави по-активни и по- разпалени. Благоприятства любовта, брака, обществото и приятелството. Отбелязва печалба в литературата, изящните изкуства, религията, пътуванията и милосърдието. Венера в лош аспект с Юпитер - неблагоразумие и дързост в любовта.
към текста >>

Венера в лош аспект с Юпитер - неблагоразумие и дързост в любовта.
Но роденият тича винаги към опасността и страданията, идващи от неблагоразумие и смелост в любовните афери. Венера в съвпад или добър аспект с Юпитер. Това дава въображение и вкус към хубавото, тьнкота и чистотата в чувствата, емоциите и любовта, всичко това ги прави по-активни и по- разпалени. Благоприятства любовта, брака, обществото и приятелството. Отбелязва печалба в литературата, изящните изкуства, религията, пътуванията и милосърдието. Венера в лош аспект с Юпитер - неблагоразумие и дързост в любовта. Емоционалната страна е твърде пламенна. Извьнмерна великодушност или екстравагантност. Венера в добър аспект със Сатурн - благоприятства паричните предприятия, дава финансови способности и умения за предприятия. Отбелязва печалба чрез настояване, компании, банки, тъй както от бащата, началствата и по-възрастните хора. Вярност в приятелството и любовта.
към текста >>

Венера в лош аспект с Уран - нещастия, идещи от противоположния пол, заплашване, скандали, неблагоразумен годеж или брак, закъсняла или съкрушена любов.
Опасност от нечестност, скандал, неправилна любов. Съвпадът е преход между добрия и лошия аспект Ако тези две планети са добре поставени и получават добри аспекти, те могат да отбележат добро - най-вече във финансите. Венера в добър аспект с Уран. Много приятели, най-вече от рода на Урана, популярност, вкус към музиката и изящните изкуства, покровителства владенията на Урана. Преждевременна любов, прибързан брак. Венера в лош аспект с Уран - нещастия, идещи от противоположния пол, заплашване, скандали, неблагоразумен годеж или брак, закъсняла или съкрушена любов. Съвпадът е преход между добрия и лошия аспект, както и за Марс и за Сатурн. Венера в аспект с Нептун. Добрите аспекти изтънчват и усилват чувствата, благоприятствуват за музиката, изкуствата и пр. Възможно е, щото роденият да има повече от една любовна афера или повече от един брак, защото той е по-силно развълнуван от любовта. Лошите аспекти заплашват със заблуди в парите, идещи от неблагоразумие, лошо отсъждане или контрабанда, измяна.
към текста >>

Лошите аспекти заплашват със заблуди в парите, идещи от неблагоразумие, лошо отсъждане или контрабанда, измяна.
Венера в лош аспект с Уран - нещастия, идещи от противоположния пол, заплашване, скандали, неблагоразумен годеж или брак, закъсняла или съкрушена любов. Съвпадът е преход между добрия и лошия аспект, както и за Марс и за Сатурн. Венера в аспект с Нептун. Добрите аспекти изтънчват и усилват чувствата, благоприятствуват за музиката, изкуствата и пр. Възможно е, щото роденият да има повече от една любовна афера или повече от един брак, защото той е по-силно развълнуван от любовта. Лошите аспекти заплашват със заблуди в парите, идещи от неблагоразумие, лошо отсъждане или контрабанда, измяна. Срок или разочарование в любовта, капризи и една чувствителна натура. 2.5. МАРС Марс е горещ сух и безплоден. Неговият цвят е червеният, неговият метал е желязото, неговият ден е вторник. В тялото той управлява главата, челото, мускулите, външните производителни органи. Под негово владение са: химията, болниците, моряците, търговците на желязо и остри сечива, оръжия, коларите (строителите на кола), касапите, инженерите, механиците, предприемачите, всички занаятчии, в които се употребява огъня, киселини, отрови, произведенията на химията и експлозивните вещества.
към текста >>

Неблагоразумна любов.
Тъга, неприятности на старини. Възможна е неочаквана смърт или може да дойде от болест на Марс Неблагоприятно за храносмилането. Изгубване на къщи или земи (възможна е печалба, ако Марс е добре аспектира и силен). Марс в V дом - Притеснение, идещо от децата. Смърт на едно дете. Неблагоразумна любов. Наклонен е твърде много към удоволствията и забавите (ще има печалба, ако Марс е diginifie и добре аспектиран) В хороскопа на една жена този белег (знак) означава раждане, съпроводено с опасност, Марс е доста силен в тази къща. Марс в VI дом - Диспути (караници) и загуби, идещи от слугите. Ако Марс е diginifie, роденият работи и печели много от занаятията на този знак, ако е зле аспектиран, Марс означава възпаление или премеждие в тези части на тялото, управлявани от този знак. Марс в VII дом - Невъздържан в любовта. Възможна е преждевременна любов и брак.
към текста >>

Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност.
Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира. Неговите професии са свързани със земята: недвижими имоти (земя), къщи, рудниците въглищарство, дърветата, чифлиците, градините, бюрата или постовете, зависещи от общинските или местните власти. Той владее сьщо върху държавните мъже, парламентарните деятели, тъй както и върху чиновниците (слугите), началстващите, директорите, интендантите, той влияе върху пласмента (наместванията), акциите (делата) и облигациите (задълженията) и пр. Ако не е difnifie, той дава работа, покорство, смирение, може да донася печалба или добро име. Той е планета на старостта, тя ограничава, прави човека изверг, дава меланхоличност, бавност, мудност, търпелив и егоист. Когато е на Асцендента дава дребен ръст, бледен цвят, коси тъмни, очи малки и по-скоро черни, брада рядка, рамената са широки, неспособен за вървеж, краката са къси или зле сформирани, дава предразположение да бьде човек сериозен, резервиран, предпазливост, въздържаност, трезвеност, благоразумие, стабилност. Той прави да обичаме парите и собствеността. Развива желания да ги придобием. Понякой пьт придава студ, егоизъм, малко общителност. Но ако бъде добре поставен, той дава трезвеност и носи верни приятели или слуги и способен учител. Той е най-добре поставен в следните знаци: Везни, Стрелец, Козирог и Водолей.
към текста >>

Неговите сполуки идат от практическите способности, благоразумието и непрестанно усилие.
Развива желания да ги придобием. Понякой пьт придава студ, егоизъм, малко общителност. Но ако бъде добре поставен, той дава трезвеност и носи верни приятели или слуги и способен учител. Той е най-добре поставен в следните знаци: Везни, Стрелец, Козирог и Водолей. Той е най- зле в Рак и Риби. Неговите сполуки идат от практическите способности, благоразумието и непрестанно усилие. САТУРН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Сатурн във IІ дом - Ако е силен откъм знак или добре аспектиран, той носи скромност по отношение на яденето, икономии, финансови способности и въздържани намествания, щастието идва от бащата или от службата. Парите идват бавно, много работа, малко резултат. Ако е зле аспекгиран, трудностите идат от лошо наместване (пласиране), дефекти в предприятията и спекулативни рискове. Сатурн в ІІI дом - Малко пречки при възпитанието в млада възраст. Причина за болести, глупост, глупавост или мързел, трябва да се вземат мерки за подобрение жизнеността и предпазване от старостта.
към текста >>

Забележка: Ако Сатурн е добре поставен по знак и добре аспектиран, неговото лошо влияние е сведено до минимум и ще има печалба в зависимост от знака и аспектите, от положителна работа, прилежност и благоразумност.
Ако е зле аспектиран, той носи загуби, смущения, скандали, неприятелства и пр. според естеството на лошия аспект, произходящи от приятелите. Сатурн в XII дом - Известността и положението са опасност. Ако бъде зле аспектиран, носи загуби, облечени в обвиняване, затворничество, неверни приятели, предателство, измяна. Ако е добре поставен - сполуки от възвръщане в една професия мирна и работлива. Забележка: Ако Сатурн е добре поставен по знак и добре аспектиран, неговото лошо влияние е сведено до минимум и ще има печалба в зависимост от знака и аспектите, от положителна работа, прилежност и благоразумност. Злото се предава в зависимост от природата на планетата, която хвърля лошия аспект. АСПЕКТИТЕ НА САТУРН Сатурн в аспект с Уран. Всички аспекти между тези две планети дават наклонност към предвиждане, ясновидство, концентрация на ума, врьща сериозността, дават наклонност понякой път към медиумизма и окултизма. Добре аспектиран носи сполуки от владенията на Уран. Лошо аспектиран - смущение в обществото, в което се намира, в зависимост от къщата, която заема.
към текста >>

54. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Полярната звезда надарява родения със здрав разсъдък и благоразумие.
Всички братя, които участваха в първата и втората световни войни, и получиха от Учителя написани на листче „Добрата молитва" и „91 псалом", се завърнаха от войните живи и здрави, макар че по шинелите им имаше по 20 ÷ 30 дупки от куршуми. Уран 26°45` в Близнаци, точен съвпад полярната звезда - алфа Малка мечка, 26°44'36" в Близнаци, която има Сатурново, слънчево и венерино влияние. Тя е пътеводител на човечеството, по която се ориентират хората по суша и море. Уран е в точен съвпад и с алфа Орион 26°53'36" в Близнаци, Беталгейзе. Полярната звезда китайците я напичат „Великият владика” на небето. Полярната звезда надарява родения със здрав разсъдък и благоразумие. Учителят следва винаги пътя на своето вътрешно проникновение, подплатено от силната му интуиция. Той ясно разбира своята трудна задача, която има на Земята и я изпълнява, като достига винаги целта, която си е поставил. Северният полюс е замръзналият древен Едемски рай, след падението на човечеството й е центърът на Бялото братство на Земята. Учителят е неразривно свързан с този център, откъдето постоянно тече Божественото Слово към него и той го изнасяше в школата. Той е смел и прави невъзможното в живота за благото на човечеството.
към текста >>

55. 4. ВЛИЯНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ Из беседите

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Като дойдат вьрху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самообладае, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер - на всички заповядва.
Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека стават подпушвания и се явяват известни кармически последствия. Например, ако влиянията на Марс стават господстващи в живота на някои човек, той ще стане военен, ще мисли само за война и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е. да го освободим от тия влияния? - Трябва да го турим под влиянието на друга планета. Като дойдат вьрху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самообладае, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер - на всички заповядва. За да го освободим от тия влияния, трябва да го поставим на други по-благоприятни. Някои от планетите действат върху религиозните чувства на човека, но ако прекара дълго време там, неговият ум може да се разшири много, той ще се зарази от някои ексцентрични религиозни вярвания. Човек трябва постоянно да отива кьм Слънцето и оттам кьм някоя планета, но винаги ще трябва да прави движения кьм Слънцето. Но затова се изискват строги правила. Който не знае тези правила, може да влезе в някои трен и да го закара там, дето не трябва и дето не е мислил.
към текста >>

56. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Като дойдат вьрху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовлада, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер - на всички заповядва.
Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. За пример, ако влиянията на Марс станат господствуващи в живота на някои човек, той ще стане военен, ще мисли само за воини и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е. да го освободим от тия влияния? - Трябва да го турим под влиянието на друга планета. Като дойдат вьрху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовлада, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер - на всички заповядва. За да го освободим от тия влияния, трябва да го поставим на други, по-блогоприятни. Някои от планетите действуват върху религиозните чувства на човека, но ако прекара дълго време там, неговият ум може да се разшири много, той ще се зарази от някои ексцентрични религиозни вярвания. Затова ще го изместим и оттам. Човек трябва постоянно да отива към слънцето, и оттам към някоя планета, но винаги ще трябва да прави движения кьм слънцето. Но затова се изискват строги правила.
към текста >>

57. СТРАХ МЕ Е!

Благоразумието трябва да предшествува предпазливостта, а благочестието - благоразумието.
Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен, преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшествува страха. Благоразумието трябва да предшествува предпазливостта, а благочестието - благоразумието.
към текста >>

58. II. БУНТ

Водачът имаше благоразумието да премълчава на кого и откъде е пратеникът.
- Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание! - и той хлопаше с юмрук и махаше с ръце. - Извънреден пратеник! Извънредният пратеник беше Генко. Водачът имаше благоразумието да премълчава на кого и откъде е пратеникът. Наближаваше десет часа вече, когато «извънредният пратеник» седеше пред «извънредния комисар», който се оказа... Чалгънов. Само че сега той беше много важен. Говореше възтежко, произнасяше думата «другарю» с много «р»-та и имаше на масата си телефон, а над главата си, в червена рамка - портрета на Карл Маркс. Обстановката беше разкошна, креслата - големи, митарствата, докато се влезе при него -безбройни. Благодарение на фарфалака, Генко ги прескочи и влезе, така да се каже, през задните врата.
към текста >>

59. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност.
4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на характера. Така, хората, на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своя ум. Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът.
към текста >>

60. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната.
Но винаги когато една нова идея проникне в съзнанието, там се започва един процес физиологически и психически, субективен и обективен, израз на който е една усилена дейност, която може да не излезе вън от рамките на умствения живот и да не наруши границите на едно желание - но все пак да окаже едно съществено влияние върху последующите моменти от живота на индивида. Винаги новата (в смисъл на друга, последующа) идея предизвиква процеса на инерцията, който психологически се изразява в една реакция, желание за противопоставяние, за противодействие дори, когато идеята наглед е лесно възприемчива и удобна във всяко отношение, няма противоречие и даже докарва известно удоволствие. Чувственият елемент на възприятието, като един значителен и важен фактор, не може и не трябва да се пренебрегва - ако ний премълчаваме тук или там за него, то е защото го смятаме като една постоянна придружающа (макар и не постоянна по величина и съдържание) на компонентната, която може да има само спомагателно значение на второстепенен фактор при научната изследвание-при практическото приложение много естествено е, че съотношенията се съществено променят, когато имаме работа с емоциални натури, които възприемат света почти изключително изходящи от мотива на удоволствието или недоволството. В такъв случай това важно разковниче за влизание в душевния живот и влияние върху него, ний смятаме достатъчно добре проучено и не само добре употребено, но дори и злоупотребено с него - ето защо ний наблягаме върху едно по-вътрешно, по-дълбоко схва-щание постоянните елементи на променчивите впечатления, които обуславят основните закони на психическия живот. Елементът на удоволствието като мотив-двигател при изучвание «новото» - постигание въздействие - е вече бил предмет на много трудове и проучвания - в дадения случай ний искаме да обърнем вниманинето върху ония по-дълбоки, свързани с обективните природни закони, еднакво присъщи на «мъртвата» материя и «живите»съзнания - естествени закони, които под своята видима външна разлика крият неочаквано единство не в еднообразието на проявите, а тъкмо в тяхното разнообразие носят доказаността на своята зависимост от първични, единни закони, на които многообразната на вид среда дава и разнородни манифестации. Законът за психическата инерция, присъщ на всяко мисляще същество и проявяващ се по-явно или по-скрито, съответно съвпада или противотечението на новото, което прониква в психичния мир на въздействувания, може да добие вид на душевен смут, мисли на «благоразумие», да се изрази дори в дейност, противоположна на очакваната. Всяко пресирание, психологически натиск и въздействие (дори и хипнотичното) винаги ражда една вътрешна реакция, която може да бъде много лека, едва забележима, като подухвание на вечерен зефир, или да се изрази в тежка мисъл, или дори в планомерно насочена дейност, противоположна на желаната. Ако проникнем в постепенно слагащия се психически живот на субектите, то често ще останем изненадани от тия неочаквани групировки, които може да се получат от едни и същи идеи. фактите от всекидневния живот ни говорят по-ясно от всеки изкуствено съчинени примери как едно и също явление се отразява върху съзнанието на човеците, съответно техния умствен и душевен живот. Тия реактивни идеи, резултантни движения на ред, «съображения» и «мнения» понякога вземат странични и неочаквани посоки и ако не бъдат правилно разбрани и добре насочени и канализирани - може да дадат резултати, които се не чакат, още повече, че не всякога може или трябва, или даже е възможно да се изтъкне крайната цел на едно въздействие върху някои съзнания. Един малък пример, взет нарочно от бита на животните, ще може донякъде да илюстрира мисълта ни.
към текста >>

61. III. НОВИ ХОРА

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

Енергия и благоразумие!
- Защо? За да заема мястото на много по-достойни като Вас или подобните Ви? Не, ний сме вече стари. Нашето поколение преживя зенита си. То отива към своя залез и никога не ще заеме мястото, което по право Ви принадлежи. Енергия и благоразумие! Твърдост да свършите докрай предприетото и той му стисна втори път ръката. Асен се наведе бързо, взе си шапката от пода, благодари още веднъж и излезе. Попов гледа дълго време затворилата се след него врата... Той намери Маня сама, полулежаща почти на същото място, гдето беше я оставил. Та не помръдна, когато той влезе. Нейното лице изглеждаше прозрачно в тая мечтателна, сякаш студена лунна светлина в зимни нощи.
към текста >>

62. VIII. В отговор на една защита

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава.
Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор? Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като въглен, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц. В.», бр. 42, «Отзиви и бележки»). Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна характеристика и за личността на Дънова. И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава. Впрочем съдът ще си каже думата и по материалната издръжка на «братството», както и по това, дали Дънов не е обсебвал имоти на свои наивни последователи. Колкото за беседите на Дънова, говорени публично в неделни дни, ще кажем на г-н Лулчев, че сме имали случаи да чуем някои от тях и да разменим мисли върху тях с непредубедени слушатели. Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия. Най-важна в тия беседи е фигурата на проповедника, която може би единствена прави впечатление на нервно изтощените слушатели и ги държи в респект. В заключение ще кажем, че статията на г-н Лулчев е тенденциозна.
към текста >>

63. (81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г.

Не е благоразумно да се очертаваме, повече отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или [на] другата страна - развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно.
Неутралитетът почти изчезна и се замени с «-филство», което като реакция може да извива друго «-филство» - и да се намерим неочаквано при два ясно очертани враждебни лагера. Последиците може да бъдат недобри за всички ни. Няма смисъл да се повтаря това, което става в Румъния. Обществената сила не се формира или разформирова с разпореждание. По-важно е да имаме свирачите налице - оркестърът винаги може да се състави и да свири хубаво, ако те са достатъчно опитни. Не е благоразумно да се очертаваме, повече отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или [на] другата страна - развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно. Нека Румъния и Турция ни служат за добри корективи. 3. На отношенията ни с Русия трябва да се даде подобающата важност. Ще бъде много хубаво, ако тоя ход на съдбата се използува и се тури някой умен човек, който да заеме мястото на покойния дипломат. Русия ще има да се явява и за в бъдеще като арбитърка на положението и ние повече от всички други балкански държави трябва да държим сметка за това. 4. Народи не пропадат.
към текста >>

64. 55. ТЪЙ - ДА СЕ РАЗБЕРЕМ! (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

м.) върху политическите водачи на народа ни.” Ето един скромен човек, нещо повече бих рекъл - благоразумен человек.
в „Свободна реч”, макар че с подобни изявления без малко що не докара на времето си намеса на външни сили във вътрешните ни работи. Но в същия брой има и други изявления, те са на Н. Рачев, Той дословно казва (бр. от 8 т. м. „Свободна реч”): „Отговорността, която армията и група граждани поеха преди 9 юни върху себе си, се прехвърля оттогава насам всецяло (к. м.) върху политическите водачи на народа ни.” Ето един скромен човек, нещо повече бих рекъл - благоразумен человек. Наистина има похвали, които понякога струват скъпо и заслуги, които никой не иска да си припише, особено като стане по-топличко. Бихме искали да чуем и мнението на господа политиците, върху които тъй охотно им прехвърлят всецяло отговорностите, защото тях ги знаем като порода от Пилатовците, които много лесно си мият ръцете. Т. Пазарджик Националист
към текста >>

65. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.
И това е истината. В моите дела липсва политическа системност. Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един лекар, помощник на тези, които имат нужда от помощ. Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя. Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар. При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.
към текста >>

66. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

трета част - писма 1915г - 1918г

„И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов.
Това е Христовото учение. Всяка душа има задължения към своя Ангел Хранител, към своите ближни и към Господа - върховното благо. И необходими са блаженствата на всяка съзнателна душа. И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината. Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го. Той ни покани да го посетим в Габрово.
към текста >>

67. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Изпълнен е с благоразумие, дълбок изчерпателен ум, което води до пълен успех във всяка кариера.
Има една велика Божествена правда, която регулира целокупния живот на вселената. Тя се отменя - правдата (кармата) напълно само когато човек се обърне към Бога и започне да му служи беззаветно с любов. (Меркурий в перихелий квинтил Сатурн, квадрат Нептун, квадрат Плутон, латитюд Марс). (Меркурий в перихелий квинтил Сатурн ретрограден). Дава на Учителя сериозност, проникновеност и силна способност за съсредоточаване, които са неоценими качества за развитието на живота. Изпълнен е с благоразумие, дълбок изчерпателен ум, което води до пълен успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта му иде осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния успех на делото му. Предвидливостта и дипломатичността му го правят непобедим и той още от млади години се е отличавал със своите духовни способности и разумни методи на работа. Учителят е много сдържан, скрит, скромен в своите жестове и маниери, да не блести пред публиката. Той притежава непоколебима честност и крайна справедливост и затова му е дадено да управлява живота в цялата необятна вселена, да го планира и организира. Виждаме, че в този хороскоп на вселяването на Божия Дух в Учителя е променен аспектът Меркурий точен квадрат Сатурн от радикса в положителния аспект Сатурн квинтил Меркурий.
към текста >>

68. 27. МОЙСЕЙ И ОГЪНЯТ В КЪПИНАТА

Когато го прекарвал през това посвещение, Учителят му, Азраим, му казал: Ще бъдеш смел и благоразумен!
1935. с. 37-39 . ([Сила и живот] , Сер. XII, т. 2) „Вие трябва да имате разбиранията на Мойсея, когато е минавал своето първо посвещение в Египет. Когато го прекарвал през това посвещение, Учителят му, Азраим, му казал: Ще бъдеш смел и благоразумен! След първото си посвещение, Мойсей се наел със задачата да освободи израилския народ. Скоро на Мойсея се отдал случай да покаже своята смелост. Той видял, че един египтянин бие един евреин: нахвърлил се върху египтянина и го убил. Мойсей мислил, че никой не видял престъплението му. Обаче, един ден двама евреи се биели.
към текста >>

С убийството на египтянина,Мойсей прояви смелост,но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете.
Обаче, един ден двама евреи се биели. Мойсей се приближил към тях с намерение да ги освободи, да не се бият. Но един от тях се обърнал към него с думите: Да не мислиш и мене да убиеш като египтянина? Тези думи били на Учителя му. Мойсей се уплашил и избягал в пустинята. С убийството на египтянина,Мойсей прояви смелост,но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете. Тук ще покажеш своето благоразумие. Огън няма да палиш , но ако видиш запален огън , няма да го гасиш . Еврейската история разправя, как Мойсей пасял овце цели 40 години в пустинята, без да кладе огън . Знаете ли какво нещо е да бъдете овчар без да палите огън? Защо не трябва да кладете огън?
към текста >>

Тук ще покажеш своето благоразумие.
Мойсей се приближил към тях с намерение да ги освободи, да не се бият. Но един от тях се обърнал към него с думите: Да не мислиш и мене да убиеш като египтянина? Тези думи били на Учителя му. Мойсей се уплашил и избягал в пустинята. С убийството на египтянина,Мойсей прояви смелост,но не прояви благоразумие, и за това Учителят му каза: Сега ще отидеш в пустинята да пасеш овцете. Тук ще покажеш своето благоразумие. Огън няма да палиш , но ако видиш запален огън , няма да го гасиш . Еврейската история разправя, как Мойсей пасял овце цели 40 години в пустинята, без да кладе огън . Знаете ли какво нещо е да бъдете овчар без да палите огън? Защо не трябва да кладете огън? -Да ви не види неприятелят.
към текста >>

Пък не съм и много благоразумен.
Когато се отправил към мястото, дето видял огъня, един тих глас му казал: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш е свето! " Тогава Бог му казал: „Чух плача и страданията на моя народ. Иди да му помогнеш! " Като имал пред вид своята опитност от смелостта си, Мойсей казал. Господи, тази работа не е за мене.Не ме връщай в първото ми положение.Освен това, нали знаеш, че съм гъгнив ? Пък не съм и много благоразумен. - Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост ,а благоразумието лесно ще придобиеш . Аз ще ти покажа как да приложиш благоразумието си.
към текста >>

Ти имаш достатъчно смелост ,а благоразумието лесно ще придобиеш .
Господи, тази работа не е за мене.Не ме връщай в първото ми положение.Освен това, нали знаеш, че съм гъгнив ? Пък не съм и много благоразумен. - Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост ,а благоразумието лесно ще придобиеш . Аз ще ти покажа как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш без връзки е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен.
към текста >>

Аз ще ти покажа как да приложиш благоразумието си.
Пък не съм и много благоразумен. - Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост ,а благоразумието лесно ще придобиеш . Аз ще ти покажа как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш без връзки е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен. Щом се освободиш от всички връзки и живееш между хората, ти вече си разумен.
към текста >>

Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ и много пъти показа своето благоразумие.
- Наистина, гъгнивият човек е смел и решителен, но не е от много разумните. Да говори човек, това значи да знае, да разбира дълбокия смисъл на нещата. Мойсей отказа да приеме задачата, която му се даде, но Бог му каза: Ти ще свършиш тази работа. Ти имаш достатъчно смелост ,а благоразумието лесно ще придобиеш . Аз ще ти покажа как да приложиш благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народ и много пъти показа своето благоразумие. Докато не се освободи от своите земни връзки, човек не може да мине в по-висок свят. Да живееш без връзки е друго нещо. Докато си свързан на земята, ти не можеш да бъдеш разумен. Щом се освободиш от всички връзки и живееш между хората, ти вече си разумен. И напусна Мойсей пустинята, отиде да изпълни възложената му от Бога мисия." Що е огънят?
към текста >>

69. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
II. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г. г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри. Търновски граждани! Бялото Братство (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бялото Братство неправилно се кръщава «Дъновисти», както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на господин Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличния държан език и изопачени факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор».
към текста >>

70. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила.
Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен.
към текста >>

71. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
към текста >>

72. 4. Отзиви за новия български превод на Библията. Има ли нужда от нов превод на Библията?

Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб.
Заключението си г. Маринов прави със следните думи: "От изложените дотук редове и примери, аз вярвам, че въпросът става по-ясен; и всякой ще може да отговори на въпроса: има ли нужда да се прави нов превод, когато вече имаме такъв, а така също и да се произнесе: укор ли или похвала заслужава Св. Синод на Българската черква за инициативата, която е взел, за да преведе Библията на български език" На тези въпроси ето какво ще отговори всеки безпристрастен читател. Нуждата от нов превод на Библията на български език никой от защитниците на решението на Св. Синод на Българската черква не е доказал, нито може да докаже; тъй като сам реченият Синод признава, че между православните учени богослови и филолози няма още такива, които тъй добре да владеят оригиналните езици, на които е писана Библ ията - еврейски и гръцки - щото да превеждат направо от тия езици, а пък да се прави нов превод на Библията от руски и да се правят огромни разноски по напечатването му, когато вече има превод на Библията на български, направен направо от оригиналните езици, това е дело, което под тези обстоятелства не заслужава похвала. Благоразумието в такъв случай би диктувало да се чака, да не се взема прибързано решение, още повече, когато се знае, че в последното издание на Библията (малък формат, 1896 г.) тук-там има поправени думи и изречения, особено във Вехтия Завет и Британското Чуждестранно Библейско Дружество е изказало своята готовност да избере комисия от способни лица, които внимателно да прегледат сегашния превод на Библията [ Заб. Приятно ми е да кажа, че се научих тези дни, какво пред смъртта си ветеранинът-мисионер д-р Ел. Ригс, който с д-р Ал. Л. Лонг е превел Библията на български, подпомаган и от П. Р Славейков и Хр. Сичан-Николов, през миналата тази година се е занимавал с преглеждането и поправянето превода на българската Библия, и че бил вече успял да прегледа половината от Вехтия Завет.] и ако се види за потребно, да направят дори и нов превод.
към текста >>

Синод на българската черква тъй благоразумен и толерантен по отношение към сегашния превод на Библията, както ни казва "Църковен вестник" бр.
1 на "Църковен вестник", умишлено се игнорира сегашният превод на Библията направен направо от оригиналните езици. Какво щеше да попречи на Св. Синод на Българската черква да поиска разрешение да прегледа и поправи сегашният превод преди да го официално одобри. Няма съмнение, че Британското и Чуждестранно библейско дружество на драго сърце би дало съизволението си. Защо да се не покаже Св. Синод на българската черква тъй благоразумен и толерантен по отношение към сегашния превод на Библията, както ни казва "Църковен вестник" бр. 19, че се показало казаното Британското и Чуждестранно Библейско дружество по отношение към направения от Руския синод превод на Библията, като изпросило разрешение да печати и разпространява този превод без вехтозаветните апокрифни книги? Какво биха казали учените руски критици в днешно време, ако се завземаше някой със задачата да поправя руския превод на Шекспировите драми, като ги сравнява с немския превод на същите драми и съвършено игнорира оригиналния английски текст? На тази неоснователна почва стоят защитниците на новия превод, между които е и г-н Маринов? Превод на капитално творение, направен от друг превод, никога не може да има същата стойност, както направен от оригинала превод. Тази е почвата, на която ние стоим.
към текста >>

73. 5. Първи преводи на Библията. Преводи на Библията Християнски свят.

Р Хр.; онзи, приготвен под надзора на Петра Валда в 1170 г.; важний труд на Лудовик Благоразумний в 1227 г.; онзи от Карл Мудрий в 1380 г.; Гуаровото издание в 1286 г.; Испанското издание в тринадесетото столетие, през управлението на Алфонсо V и двата изящни трудове на Уиклифа и Хуса, последний за чехите, а първий за англоговорящите народи.
Преди времето на Испанский равин, който е въвел настоящето подразделение, евреите са употребявали една система подразделение на Вехтий Завет в глави и стихове, която никога не е била приета и от самите евреи и била заместена с тази на учений испанец. Новий Завет не е бил разделен на стихове до след изобретението на печатането, а именно в гръцкото издание на Роберт Стефан в 1551 г. От първите преводи на Библията най-важний, освен "Септуагента" и Иеромовото издание, е троякий "Египетски превод", направен в четвъртото столетие. Този забележителен превод в три езици е бил назначен да отговаря на нуждите на всичките части на Египет През тъмните векове и до времето, когато Лютер дал на света главното си произведение, няколко превода били направени. Между тези са: Ноткер - Лабньовий в 980 г. сл. Р Хр.; онзи, приготвен под надзора на Петра Валда в 1170 г.; важний труд на Лудовик Благоразумний в 1227 г.; онзи от Карл Мудрий в 1380 г.; Гуаровото издание в 1286 г.; Испанското издание в тринадесетото столетие, през управлението на Алфонсо V и двата изящни трудове на Уиклифа и Хуса, последний за чехите, а първий за англоговорящите народи. След изобретението на книгопечатането, всякой, който съзирал в себе си що годе литературни дарби, се мислил и за проводен от Бога нарочно, за да направи нов превод на Библията. Че това е било тъй, личи от факта, че не по- малко от седемнадесет превода на Библията, само на немски, са били направени в промеждутъка между Гутенберг и Фауст на една страна и Мартин Лютер на другата. Първите печатани издания на Библията напомнюват человеку изречението на мъдреца относително телата ни, че са "страшно и чудно създадени". Първий превод на английски бил Уикпифовий в 1384 г. Преводачът Уиклиф бил осъден на изгаряние, загдето си позволил да извърши такова дело без съгласието на духовенството, нр най-после му се позволило да умре от естествена смърт.
към текста >>

74. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

Учителят поясни, че "страхът" тук е елемент на благоразумие.
- Да, каза Учителят - значи птиците употребяват крилата; млекопитающите - краката, а рибите - перките. Това са две становища. Те са две различни състояния. Аз разбирах тия състояния вътре в човека; така например вярата, плод на ума, е като птицата, която хвърчи и пр. И добавих, че и Павел не отхвърля делата, защото казва: "Изработвайте спасението си със страх и трепет". Учителят поясни, че "страхът" тук е елемент на благоразумие. 4-ят ми въпрос бе: Библията говори за "края на света", за "страшен съд" и пр. Как да се разбира това? И последва следният отговор: - Църковниците го вземат много буквално. В 1845 г. адвентистите в Америка очакваха Христа и облякоха се в бели дрехи да Го посрещнат.
към текста >>

75. 62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на 2 юли 1932 г

Весела Несторова

Благоразумният ми брат й предал прощалното писмо чак след като е получил второ известие от мен, че операцията е минала благополучно.
Но трудно намерих къщата ни. Младият ни квартал бе пораснал и мъчно можах да се ориентирам сред новите улици и сгради. Посрещна ме порасналия ми брат, когото оставих като момче с къси панталони, а сега той бе с брада и дълги панталони, доста променен. Влязох в любимия дом унесена, уморена, не уморена, а пребита от дългото пътуване с влака от Париж без да спя и почти без да се храня. Брат ми, изненадан и силно зарадван, се спусна у съседите да телефонира на майка ми за завръщането ми, а тя чула, че не съм пристигнала, а че съм починала. Благоразумният ми брат й предал прощалното писмо чак след като е получил второ известие от мен, че операцията е минала благополучно. Но тя, горката, в суматохата съвсем друго е разбрала. И ето, аз съм заспала моментално, като мъртва, тя пристигнала разтревожена в къщи, седнала край мен и търпеливо зачакала да се събудя. Междувременно повикали и сестра ми и зет ми, така цялото семейство стояли дълго и чакали. С вик и плач отварям очи и се хвърлям в обятията на любимата си майка. Пристигам на втори юли 1932 г., същата дата, на която бях отпътувала за Щатите в 1928 година.
към текста >>

76. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила.
На 12 юли 6-та дивизия с нечеловечески усилия спира и отблъсва гърците при Пехчово и на 15, благодарение обходното действие на l-ва армия, гърците са застрашени от обграждане. На 16 гръцкият "победоносен" крал телеграфически моли румънците да принудят българите на петдневно примирие, иначе гробът на гръцкото величие е вече почти изкопан. На 17 примирието се подписва и макар то да почва от 18, един часа след пладне, гърците вдигат флаг още в 8 часа сутринта. Ако румънците не бяха заплашили с вземане София, на 19-20 юли от гръцката армия не щеше да остане освен жалки останки, а не е трудно да се каже какво щеше да стане и със сръбската, която беше сломена о железните гърди на IV-та армия. И тъй, предложения от Сърбия и сигурно одобрен от покровителката й план да се раздели България не успя благодарение само на този, който спря румъните и благодарение на нашата удивителна армия - народ. Нека се каже и повтаря за вечни времена, че когато цяла Северна България беше парализирана за нашия народен организъм от румънската окупация, когато Турция застрашаваше Южна и войниците вече знаеха за застрашените си домове, когато добруджанци получаваха писма от жените си, че като се завърнат у дома си не само тях, но и дъщерите си ще намерят опозорени; когато войници от Хасковско получаваха известия за изгарянето на домовете им и семействата им избягали към Балкана, тези войници, благоразумни и трезви, схващаха, че спасението е само в единение и дисциплина, и поведени на 5-6 и нататък те отиваха и превземаха позиции, пред които и отпочинала армия би се позамислила. Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите. Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п. съобщения, и поклон на железния български войник, който не се сломи от толкова несгоди и теглила!
към текста >>

Поклон пред него особено за неговото благоразумие и естествена дисциплинираност, защото той не стори това, което всяка друга нация би сторила на наше место.
Държавни мъже, водители народни, в това време бяха вече изгубили кураж. Какво? Малко ли е да чувстваш, че имаш насрещу си една огромна Русия, която при това знае всичко твое състояние благодарение донасянето й всичко що е ставало у нас. Добре, че войската не знаеше това; бидейки слепешката привързана в Русия, ако тя научеше, че Русия е против нас, тя щеше да се отчае, щеше да сложи оръжие и днес България щеше да бъде изличена из картата на Балканите. Прочее, поклон на този, който побърза да спре румънците да не прекъсват ж. п. съобщения, и поклон на железния български войник, който не се сломи от толкова несгоди и теглила! Поклон пред него особено за неговото благоразумие и естествена дисциплинираност, защото той не стори това, което всяка друга нация би сторила на наше место. Обградени отвред, нашите врагове бяха разпръснали навред, че у нас настъпила анархия, че сме си убили цар и министри, че кръв се леела по улиците. Нашите клеветници бяха прави да пишат тъй не можейки да проникнат вътре от блокуса - защото тъй щеше да бъде във всяка друга страна при същите условия. Но не така беше у нас. Във всенародното нещастие честният и правият в борбата българин не се отчая, не се изгуби или опияни, а стреснат, направи усилия със своя ум и схвана, че спасението е само в твърдост и дисциплина. Такъв народ има бъдеще, защото собствените му качества са една сила, която не могат да съсипят ни влияния на обширни империи, ни подли съюзи на фалирали държави, издигнати от праха от чужди усилия... Бързат преговорите за мир в Букурещ.
към текста >>

България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция от Европа и още - отплащането на Русия, като ние извоюваме изхода на Русия на Средиземното море.
към текста >>

77. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно?
Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила. Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония.
към текста >>

78. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал? Защо тогава се стремят към това, което не може да бъде тяхно? - За славата на последния разрешител на Балканската проблема, т.е., изпъждането на Турция из Европа и още - отплащането на Русия, като ний извоюваме изхода на Русия на Средиземно море.
към текста >>

79. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

Да, ние сме сигурни от Австрия и Русия, а така също и от Германия, ако само бъдем благоразумни да не й пречим.
Тя няма голяма надежда и в Русия, защото днес тази империя е твърде много отдалечена. Между нея и Сърбия, днес стои покрай България, и Германия. Но когато Австрия ще стане господарка на половината Балкански полуостров, тогава пък ще заплашва нашето съществувание. Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока. В това време, силно прогресирующа България сама ще достигне това също цветущо състояние и Австрия, като не ще вижда в България една нова колония да си пласира стоките, не ще иска да я присъединява към своята и без това доста разноцветна империя. Да, ние сме сигурни от Австрия и Русия, а така също и от Германия, ако само бъдем благоразумни да не й пречим. Остават сега само ближните наши съседи. Едва ли обаче трябва да се боим от тях; напротив те трябва по-скоро да се боят от нас. Румънският народ, масата, има абсолютна нужда от свобода от робството и от просвета. Тази нужда е закон, и този закон трябва да се реализира. Ако с вътрешни реформи Румъния не даде това, което историята иска, щото всички народи да го имат - благоденствието и просветата - то Румъния ще трябва да падне под друга държава, която би могла да даде горните работи.
към текста >>

Нашето крайно сдържано благоразумие и пестеливост са черти неславянски - да не говорим и за физическите черти, че и те не са славянски.
Нашата кръв наистина не е чиста, но толкова по-добре. В науката е известно, че един потомък бива толкова пожизнен, колкото по-от-далечни родители е плод. Северна Америка е едно такова голямо смешение от кръв на всички раси и нации на земята; затова е тя тъй жизнена и пълна с сили за велико бъдеще. И най-повърхностното наблюдение и сравнение с нашите братски народи славяни - руси, сърби и други, показва, че ние много се различаваме. Особено ние нямаме нищо от несдържаността и пиянството на славяните. Нашето крайно сдържано благоразумие и пестеливост са черти неславянски - да не говорим и за физическите черти, че и те не са славянски. Ето защо, следователно, сме ние толерантни, защото имаме кръв на много и много народи. Но там е величието на това обстоятелство, че само такива народи имат за напред бъдеще. Защо? - Поради тези леки и бързи съобщения, които днес има в света, никоя нация не може да се затвори сама в своите предели, и да живее себедоволна. За да прогресира и върви редом с другите; - тя трябва широко да отвори вратите си за представители на чужди и по-напреднали държави, които като влизат носят и своята култура. Но като не можеш да затвориш вратата за чужденците и даже като трябва да ги отвориш широко, то трябва тези хора да се почувствуват у тебе като у себе си, да не бъдат спънати у тебе, да си живеят своя нормален живот.
към текста >>

80. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Не казва защо не идва. Благоразумие!
Той сяда до мене. Допира главата си до моята и взима ръцете ми в своите. С долепени бузи - също, както някога. - Dein Hauch ist so suss - Nelke [(нем.) Твоят дъх е така сладък - карамфил] - шъпне той. А той не знае, че този Nelkes Hauch [(нем.) карамфилен дъх] е от житния режим. Не казва защо не идва. Благоразумие! Предупредителност! Отивам си у дома с клончето сладкодъхния цвят. Подпирам чело на моите борчета, и очите си. На дървото оставям мокри отпечатъци от моите сълзи. 19 ЮНИЙ [1925 г.] Той беше отново при мене и стоя до 12 часа.
към текста >>

81. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Зная само, че беше хубаво, че сълзите ни се смесваха, че разумите ни се преливаха, че чрез търпението и благоразумието ние си откупихме един светъл ден на радост и красота.
Не правите ли Вий делото на Живота! Ето, аз съм в този живот по Вашта Милост, направете душата ми певица на ДЕЛАТА СИ, на ЧУДЕСАТА СИ! 6 ноември Бях при А. в петък! Кой ме възпираше до тогаз не зная, по чие повеление отидох пак не зная. Зная само, че беше хубаво, че сълзите ни се смесваха, че разумите ни се преливаха, че чрез търпението и благоразумието ние си откупихме един светъл ден на радост и красота. Той обича моят Учител. Знаете ли що каза: „Нека това учение обхване целият свят, това би било щастие за човечеството! ” Разпитваше ме за мнението на ,,der Lehrer” [(нем.) Учителят] по много въпроси. Слушаше внимателно и като, че поглъщаше всяка дума. „Той е жаден да слуша искреност и доброта около себе си, защото е обиколен и сам принуден да върши противното!
към текста >>

82. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе.
Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си. Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината. Някои по-благоразумни си носеха „за всеки случай” пелерини, шалове и палта; загърнати с тях можеха да се любуват до насита на прелестното звездно небе. Накладеният огън пръска весели искри, разстила широка жарава, но ние не сме малцина, за да може всички еднакво да го обиколим и се нагреем. Успели бяха да награмадят доста сухи дърва за през нощта, че изгледи от „замръзване” не липсваха... Някои от дошлите вечеряха, вече се разговарят. Учителят е дошел преди нас. Пие чай, обграден от братя и сестри, които му задават разни въпроси. Колко са умни!
към текста >>

83. 8. „Пряма акция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Даже мен ми попаднаха вестници, понеже някои българи, които са били градинари си дойдоха в първите дни на революцията, счели за благоразумно да си дойдат насам.
аз съм бил на 16 години, тогава една година назад. Октомврийската революция я посрещнах специално тези дни, просто като че ли не съм бил тука, като че ли ден и нощ аз съм само там. В съзнанието си зная това, което става там тия дни. В.К.: Отразяваше ли се в пресата тогава, във вестниците? С.К.: Отразяваше се разбира се, отразяваше се. Даже мен ми попаднаха вестници, понеже някои българи, които са били градинари си дойдоха в първите дни на революцията, счели за благоразумно да си дойдат насам. Те са били може би от Украйна и не знам какви, обаче си дойдоха и донесоха вестници, които бяха още от времето на Керенски, времето от март до октомври 1917 г. Той беше начело и в този период, през лятото още, когато болшевиките бяха направили един опит за революция през юли. През юли бяха направили някакъв опит и Ленин го смятаха за един от водачите и той избяга във Финландия. До тогаз не са го преследвали, защото и той революционер и те революционери. Но Ленин именно през юли тогаз се скри и избяга във Финландия, защото в тоз опит и той е взел участие, като вдъхновител нали, та тия вестници, които ми попаднаха, тия градинари наши донесоха вестници от този период на Керенски, властта на Керенски преди октомври, но след юли, защото във вестниците пишеше и осъждаха тоз опит на болшевиките да вземат властта през юли.
към текста >>

84. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

Аспектът говори за благоразумие, дълбок ум, с който той си осигурява успех във всяка кариера.
Ще има успех в литературата, правосъдието и ще е уважаван поради своята почтеност и искреност. Осигурява му достатъчно здраве, богатство, мъдрост и хората се привързват към него поради жизнените трептения, които се излъчват от неговата личност. Този аспект е едно от най-хубавите условия за плодоносна работа със Словото и в братството. (Меркурий в перихелий паралел Сатурн в перихелий). Прибавя към способността му да бъде сериозен в работата си проникновен и способен да се съсредоточава върху проблемите си, което е от голямо значение за живота му. Аспектът говори за благоразумие, дълбок ум, с който той си осигурява успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които проявява лицето, ще осуетят всичките препятствия, които могат да вредят на успеха на работата му. Предвидливостта и дипломатичността му ще го направят непобедим. Затова такива хора отрано се отличават във всяко значително дело, засягащо някакво тайно сдружение: църква, политика или бялото братство, в което той влезе на 21 години . 1921 г. в Търново.
към текста >>

85. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера.
(Меркурий в перихелий съвпад Луна в перихелий.) Дава на родената схватлив ум, добра памет и много редки способности. Показва успех в живота и най-вече в меркуриевите занятия, като литература, духовенство и пътувания. Доста е разговорлива и може добре да се изразява. Вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията, главно в планината. (Меркурий в перихелий секстил Сатурн.) Действа като юзда върху променливия й характер, като придава сериозност, проникновеност и способност да се съсредоточава, които качества са изключително важни за живота. Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е непоколебимо почтена, справедлива и може да стане добър съдия. (Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен характер, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
към текста >>

86. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

Сега за сега пред научните и религиозните претенции ний трябва да бъдем благоразумни: не трябва да ги приемаме без контрол и доказателства; но ще бъде неблагоразумно и да отблъскваме непознатото, ако то и да се представя под един невероятен изглед, понеже, ако истината понякога може да е невероятна, често невероятното може да е истина -телефона, фонографа, внушението и пр.
Има ли някой от тях, който да отдава справедливо кесаревото кесарю и Божието Богу? Наглед - евангелическото слово се проповяда, а всъщност - противното се върше. Живота се минува в раскошни палати със задоволение на всички светски прищевки. За нас най-добрата религиа е тази, която отговаря най-задоволително на въпросите: от де идем, защо сме тук, къде отиваме, и изпълнява напълно добродетелта, вкоренява любовта, като спомага и уважава ближния си. Когато душевните способности у всички хора достигнат до равновесие и високо развитие, когато религиите се съгласяват с науката, тогава ще настане това, което Евангелието определя: един пастир и едно стадо. Сега за сега пред научните и религиозните претенции ний трябва да бъдем благоразумни: не трябва да ги приемаме без контрол и доказателства; но ще бъде неблагоразумно и да отблъскваме непознатото, ако то и да се представя под един невероятен изглед, понеже, ако истината понякога може да е невероятна, често невероятното може да е истина -телефона, фонографа, внушението и пр. са свидетели. Лесните съвременни съобщения правят размяната на идеите много бърза. Както земната атмосфера, претрупана с електричество, начева да се вълнува и поразява силни бури с трескавици, тъй и умствената атмосфера, която изглежда в сегашно време препълнена с религиозни и други вълнения, ще се прояви в голям преврат, който се очаква в недалеко бъдеще. Той ще съедини религията с науката. Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен характер.
към текста >>

Пред публиката работата се сплете и можеше са стане твърде сериозна, ако се изкажеше истината; но благодарение на благоразумието, премълча се и един от епитропите, Манол, като взе думата, обяви на публиката, че „действително стареца е болен, но щом оздрави, обряда, за който днес сте канени, ще се извърши без друго.
По изгледа и от разговора, както и от редовното биение на пулса, разбрахме, че предположението ни не беше лъжливо. По причина на болест, стареца настояваше да се отложи обряда за друг път, когато оздрави; ние, напротив, казвахме, че трябва да се извърши днес, щом веднъж се е пристъпило, защото иначе работата ще излезе смешна, а особено неприятна за тези, които се изложиха. Препирнята се продължи доволно и повиканите еснафи българи напълниха вече почти метоха и тръсяха да узнаят, какво става. Стаята, в която лежеше стареца, беше с две врати, от които едната водеше в друга стая, а другата - в коридора. От натиска на събраните вън хора, по едно време, и двете врати се отвориха и леглото на стареца стана изложено на всички. Пред публиката работата се сплете и можеше са стане твърде сериозна, ако се изкажеше истината; но благодарение на благоразумието, премълча се и един от епитропите, Манол, като взе думата, обяви на публиката, че „действително стареца е болен, но щом оздрави, обряда, за който днес сте канени, ще се извърши без друго. Бъдете уверени в това, което ви казвам, и, без да се зловиди никому, нека имаме още няколко дни търпение. Надеждата е най-главната утеха във всяко критическо положение.” Въз основа на уверението, че обряда ще се извърши по-нататък, събраните се разотидоха спокойно; но работите си останаха, както си бяха. Между туй, еснафската маса беше съвършено недоволна; тя не само негодуваше, но даже се и бунтуваше, особено за тескеретата67, които добиваха през гръцката патриаршиа и дето всеки българин трябваше да се пише под думата Рум Мемлети. С време, щом се узна от публиката, че акта за Униата е готов вече от самиа старец Илариона и че, освен туй, той е изменил намерението си относително Униата, повечето от еснафите, като бяха за нея, почнаха да не мируват и да се вълнуват за нейното осъществение. Това не произлизаше толкова от религиозна ревност, колкото от политическо стремление.
към текста >>

Аз споменах вече, че турското правителство, било от благоразумие, било от други съображения, отказа на българите в техните заявления за самостоятелна черкова и каза на Илариона да иде да целуне ръка на патриарха и да се помири.
Това не произлизаше толкова от религиозна ревност, колкото от политическо стремление. Българина тръсеше да се сподобие с едно особено свърталище, дето да намира помощ и защита, както в обикновените случаи, тъй и в критическите моменти. Туй главното стремление на Българина стоеше, обаче, преплетено в преважния дипломатически въпрос, наречен Източен, дето бяха в борба интересите на Изток и Запад, и на самата Турциа. Както казах вече по-горе, тази последнята, гледаше как да унищожи озаконените права на патриаршиата; Запад имаше интереса да подкрепя българите в Униата, а Изток (Русия) напротив гледаше да потуши гласа на Българина за да не се накърни целостта на патриаршиата и православието. Под тези противоположно влияния българите се развиваха и упражняваха, в дадения случай, за една по-нататъшна стъпка. Аз споменах вече, че турското правителство, било от благоразумие, било от други съображения, отказа на българите в техните заявления за самостоятелна черкова и каза на Илариона да иде да целуне ръка на патриарха и да се помири. Това се доказва още и от следующето: Не много подир отказа, гръцкиа владика от Балчик изпраща със заптие един български поп, на име Димитър, до патриаршиата. Този поп не искал под никакъв начин да припознае гръцкиа владика за свой главатар. Владиката, комуто, види се, да е било съобщено вече официално, като как трябва да постъпва в подобни случаи, го изпровожда до патриаршиата в Цариград. Българите в Балчик телеграфират незабавно на Българската цариградска черква да посрещнат попа и да го вземат под гаранция, да стои в българската черква, доде му се разгледа разправията. Епитропите посрещат попа и чрез молби сполучват да склонят заптието да го заведе в Българската черква.
към текста >>

87. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните търговци и от по-благоразумните младежи и еснафлии.
Всеки питал: истина ли е, възможно ли е такъв скандал? Где са общинарите? И развълнувани бързо, бързо се отправят за Фенер при Владиците, за да се уверят и решат какво да се прави, какво да се предприема, за да се спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели се от всичките краища на Стамбул и Галата българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните търговци и от по-благоразумните младежи и еснафлии. Всички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; всички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенията за независима йерархия по честен начин, а не с измяна на вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлии и младежи, които осъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към българския народ, за да се не заблуждава, което се и подписва от всички, както и от разкаяните се десетина-петнадесет духовни и миряни. Христо се среща с Илариона. - Този ден Христо издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, озадачен, а пък то, напротив, го намери бодър, дързостен, готов да се бори за справедливите домогвания на българите и да отстоява на всички удари, идещи от страна на Патриаршията или на правителството, също и на посегателствата от страна на пропагандите, католишка и протестантска. - Вие ме очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христо Илариону, особено сега след изпъкването на унията.
към текста >>

88. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий.
Где са общинарите? Где са комисарите? И развълнувани, бързо-бързо ся отправят за Фенер при Владиците, за да ся уверят и решат какво да ся прави, какво да ся предприема, за да ся спаси положението от голямата угроза: разцеплението на народа. Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели ся от сичките краища на Стамбул и Галата Българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий. Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни. Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска. - Вий мя очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията. -Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих.
към текста >>

89. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

вестници, всички българи в града били съгласни „да действуват за независима народна йерархия, а някои младежи, които са малко, подържали за уния; намерили се благоразумни Свищовци и останало само с едно дрънкане”.150 По повод на дописка, произходяща от Свищов, напечатана във в. „Дунав.
Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 181-184. Течението за уния, подържано от Драган Цанков в Цариград, не намерило съчувственици в родния му град Свищов. Числото на последователите му били малко в града. Според дописки от Свищов до царигр. вестници, всички българи в града били съгласни „да действуват за независима народна йерархия, а някои младежи, които са малко, подържали за уния; намерили се благоразумни Свищовци и останало само с едно дрънкане”.150 По повод на дописка, произходяща от Свищов, напечатана във в. „Дунав. Лебед”, бр. 36, 1861 г., според която мнозина Свищовци били наклонни да пригърнат унията, за да не се заблуждава българския народ в империята, за да се разубличала тая неистина, свищовци пратили „протест”, който бил напечатан във в. „Дунавски Лебед”, бр. 32, год. 1861. Наистина, в Свищов станало събрание от някои подържници на Др.
към текста >>

90. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

Види ся чи благоразумни Българи са ги съкрили да отбягнат священий гръцки калугерски огън!...
Син же негов Юван Ипсилант, добивш йоще по-голямо влияние при Портата, чрез разни сплетки и предателства, положи в действие, почнатое от чичя си зло против Българите, имеющ силнаго помощника и съдеятеля сродника си патрика Самоила, кой най-напред убори сърбская архиепископия в Печя, а после три години и българская патриаршия в Охрид, както тии сами са записали в патришките си архиви. А то е било в 1764 л., в кое время и най-много е бесняло гръко-фенерское священство против българская народност. Той българогонец явно почна да гори българските стари книги и да треби от лице земи всяка българска древност и старина и тогава ся изгони българский язик от чьрквите и въведе ся гръцкий. Проводиха ся и от Атоинская гора простаци и нехранимайковци калугери гърци, да пазят да ся не чете нигде български и да въведат в училищата гръцкий язик. От него время ся откриват и сега йоще старобългарски книги зазиждени в зидове и засечени в хралупи по гори. Види ся чи благоразумни Българи са ги съкрили да отбягнат священий гръцки калугерски огън!... (Следват извадки от съчиненията на новите гръцки историци Йон. Филимон и Атанас Стагирит, - Исторически опит за елинското възстание и История и География на Епир, 1819, - относно премахването на българската патриаршия в Охрид и погьрчването на българите в Македония.156) На тойзи начин гръко-фанариотите кату зеха вероисповедната власт в ръцете си над сичките православни народи в Турско, почнаха пак да приуготовяват възражданието на старата Елада се пак от смес разних народов, имеющи за оръдие вярата. Всяк кой е чел историята им, и старците, кои са йоще живи свидетели, знаят чи в 1821 лето бунтът за освобождението на Елада ся подигна под имято на вярата и назова ся завера с Българско название и от самите мними гърци. Там ся стекоха Българи, Арнаути, Романи, (Власи) живеящи в Турско и твърде малко мними гърци, и, с много пожьртвувания, едвам успяха та ся освободи днешна названа Елада, и то не пак сама, нъ с помощта на Европейските сили, а най-паче на Русия, иначе сичко бе изгубено. Тая днешна бедна свободна Елада ся състои не повечь от един милион жители, от коих половина са чисти Арнаути, говорящи свой матерни язик.
към текста >>

91. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

Цанков, редакторът на „Лъже-България” (или на „Латиния”, както казват други), е според него платено оръдие на католиците-йезуити, родът му не е чисто български, а цинцаро-арнаутски (името му било прекръстено от Димитри Гику), като турски чиновник в Свищов - след провалянето на унията - той шпионирал българите и станал един от „най-черните предатели”, като „изгорил толкова невинни человеци до сега”... Всички тези подозрения, непотвърдени с нищо, са документи на ожесточената онази гонитба между двата лагера по черковния въпрос, която увлича с отровния си хашиш и най-благоразумните тогава.
Комичният край на тази история е добре познат: през м. юний архимандрит Йосиф, признат със султански берат за „миллет баши” (народен глава), бива отведен хитро от Петко Славейков с параход за Одеса, а малко по-късно българо-униатската община се разтуря, по безсилие да устои срещу атаките от всички страни. Раковски е стоял известно време близко до Цанкова, кореспондирал е с него, ценял е родолюбието му и познанията му, искал му е услуги за научните си издирвания (вж. писмото от 15 май 1858). Но веднаж узнал гибелните за народното ни единство униатски идеи на другаря си, той взима рязка позиция против него, за да не щади ни убежденията, ни личното му достойнство и да го обвинява в най-низки грехове. Цанков, редакторът на „Лъже-България” (или на „Латиния”, както казват други), е според него платено оръдие на католиците-йезуити, родът му не е чисто български, а цинцаро-арнаутски (името му било прекръстено от Димитри Гику), като турски чиновник в Свищов - след провалянето на унията - той шпионирал българите и станал един от „най-черните предатели”, като „изгорил толкова невинни человеци до сега”... Всички тези подозрения, непотвърдени с нищо, са документи на ожесточената онази гонитба между двата лагера по черковния въпрос, която увлича с отровния си хашиш и най-благоразумните тогава. Като четеме днес диатрибите на Раковски в Дунавски лебед, Няколко речи за Асен I и Асен II и Българския вероизповеден въпрос, или тия на Цанкова в България, ние чувствуваме от далеч възбудените страсти на борците за народност и свободна черква, които се клеветят и подозират в предателство, неспособни за що-годе взаимно уважение. Разбира се, идеалът, на който служат, и културното равнище на средата, в която дирят подкрепа, изключват от напреж всяка търпимост. Несъмнено е, обаче, че силни с аргументи и прави пред историята ще останат противниците на унията. Техни идеолози са били Кръстович и Д-р Чомаков в Цариград и Раковски в чужбина. Докато за Кръстовича Раковски има някои резерви (срв.
към текста >>

92. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

Работата достига до там, щото, ако вярваме на Бурмова, и някои по-благоразумни водители на българското движение не са против преговори с папата, за да се заплаши Патриархът и ускори признаването на независима българска йерархия.185 При тоя драматически подвижен ход на мисли и настроения един едничък случай стига, за да се вземе решение.
Те съвсем не държат, като другия кръг, около Илариона, на вярност към миналото и на расова солидарност, които не могат да се жертвуват заради временни недоразумения. Чайковски е хвърлил своята мрежа между българите и организува заговор против Русия. Той е насърчен за това от високо място, той действува в съгласие с кабинета на Гизо във Франция и под прекия надзор на княз Чарторижски, глава на полската емиграция във Франция. В старанията си да стегне полско-турското сближение, продиктувано от еднаква опасност за двете страни, Чайковски работи неуморно и търси сътрудници главно между българските еснафи и някои наивни интелигенти. Редица обстоятелства му идат на помощ, и особено толерантността на турското правителство към униатите и умишленото протакане на обтегнатите отношения между Патриаршията и българска черковна община, от страна на Портата. Работата достига до там, щото, ако вярваме на Бурмова, и някои по-благоразумни водители на българското движение не са против преговори с папата, за да се заплаши Патриархът и ускори признаването на независима българска йерархия.185 При тоя драматически подвижен ход на мисли и настроения един едничък случай стига, за да се вземе решение. Като независим йерарх, Иларион бил ръкоположил в Цариград, по искане на гражданите от Балчик, един свещеник за тяхната черква; и този свещеник си вършал вече службата. Но варненския владика наредил да се закара той вързан в Патриаршията. Свещеникът сполучил да избяга от затвора си, скрил се в Сан-Бенедето и приел католицизма; така той се спасява от всякакви преследвания. „Това обстоятелство, бележи Бурмов, разтълкувано и обяснено, направи силно впечатление на настроените в полза на унията прости умове. Агентите на пропагандата се възползуваха с него, за да ускорят денят на провъзгласянето й.”186 На 18 декемврий 1860 г., неделен ден, една тълпа българи от няколкостотин души187, въпреки проливния дъжд, потегля за дома на папския нунций в Цариград, архиепископ Брунони, за да му подаде едно заявление, с което се моли от папата подновяване на българската йерархия, унищожена от гърците, при условие, че славянски език и старите обреди ще бъдат запазени.188 Начело на тоя народ стоят духовните лица: архимандрит Йосиф Соколски, игумен на Габровския мънастир, дяконът му Висарион, от същия мънастир, архимандрит Макарий, Хилендарски таксидиот в Самоков, поп Тодор от Видин, свещенник при българската черква в Цариград, поп Димитър, избягалият балчишки свещенник, и още няколко други свещенници, и светските лица: Драган Цанков, редактор на в.
към текста >>

93. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници.
До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници. Ония двамина от ръководещите люде, които бяха спомогнали за провъзгласеньето унията, споделиха това порицание срещу главните двигатели наравно с другите членове на събранието. Толкоз силно преобладаваше помежду по-зрелите и поредъчни в това време люде отвращението към мисълта, че Българский народ требва да отстъпи от праотеческото си вероисповедание, за да му се припознаят от турското правителство църковните правдини, щото всеки, който искаше да минува за человек от тая категория, се срамуваше да каже сочувствена дума за унията. За да не се излъжат еднородците в провинцията относително людието, които се решиха да се обевят унията на 1 декемврий, и за да се предопази въобще народът от подобна постъпка, събравшите се в метохът по-известни Българе решиха да испратят до всичките живущи вън от Цариград свои съотечественици едно възвание, в което, като им дават пояснителни сведения за станалото, ги съветват такожде да се не помамят подир агентите на пропагандата, но да стоят твърдо на истинно патриотическата народоспасителна и достолепна почва. Възванието, по нямане в това време народен вестник, се напечата на един отделен лист, който се распрати на всекъде, гдето живеят Българе. В това възвание на цариградските Българе до всичкий Българский народ се отражават твърде ясно възренията на представителите на чисто народната посока върху унията, тяхното мнение относително главните виновници на станалата в полза на католицизмът стъпка, и въобще се изрисоват много чърти от епохата.
към текста >>

Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия.
д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян. XVIII, 9), но то освен че не можеше, разбира се, да разубеди някого от Българете, ами остана, може да се каже, незабележено, като че да не се е евявало на светът. Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега.
към текста >>

Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”.
Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът.
към текста >>

94. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1.
в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г. Петров, таен съветник на сръбския княз Александър Карагеорги, който бе дошъл да поздрави султана. „Царю, Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин! Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство. При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1. Да се определи точно годишната заплата на Владиците и броят на техните слуги, защото, докато всичките Ви министри и чиновници имат определени заплати и определен брой слуги, Владиците искат и получават без съвест, колкото могат, като за това си служат с всякакъв вид престъпления. В тази своя дейност те се опират на получения от Ваше Величество ферман, но никога нито го показват, нито го прочитат пред народа, за да научим при какви условия биват изпращани тези владици при нас. Те употребяват като средство за заплашване името на нашето правителство и на уважавания ни монарх и без всякакъв страх вършат най-невероятни закононарушения, неправди и грабежи. Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници.
към текста >>

95. 5.4.2.5. Писмо № 5

За мое счастие, в това време се случи да бъде мютесарифин411 някой си паша на име Джевит-паша, человек много добър и благоразумен, познат приятел на мене както и на брата ми, който беше един от азит на идаре мезлиши.
Постъпката на софийския митрополит Доротея с поп Димитра и тази с Брайко, са черни отлични между нравите на фанариотските владици! Вторичното наше изпитване види се, да е заставено да бъде под една строга наблюдателност и разни изтезателни средства. Брайковото прекарване за Цариград се извърше през най-краткия път по морето; коги нашето - стана по сухо с отегчателна цел: тримата под една верига свързани не за друго, а само да се наказваме един други; ако единият земи нужда от нещо, то и другите двама по необходимост трябва да се съобразяват с него; денем и нощем безпокойствие. За да преминем Балкана, повече от 60 заптиета пеши и конни имаше да ни пазят доде дойдем до Сливен. Нарочно, види се, се е заповядало да се прекараме през този роден мой град, за да ме чуят и видят сички роднини и приятели. За мое счастие, в това време се случи да бъде мютесарифин411 някой си паша на име Джевит-паша, человек много добър и благоразумен, познат приятел на мене както и на брата ми, който беше един от азит на идаре мезлиши. При сичко, че заповедта от Цариград е била да ни прекарат през чешмата с веригите, той въпреки нея заповядал да минем през най-кратките пътища до затвора. Един път в затвора заповяда да ни се снемат веригите и да ни настанат в една отделна стая; позволи да ни донесат ястие от дома и ме повика да отида при него. Като се видяхме, при другите аз го помолих да ми позволи да се видя поне с брата си в негово присъствие; той ми отговори отрицателно, понеже заповедта из Цариград била такава. Аз го попросих, ако е възможно, да поиска от брата ми да ме снабди с малко пари, което той в точност изпълни. Тук, секам, му е местото да се кажат две думи като какви бяха турците в управлението си и като какви сме ние.
към текста >>

У тях, при сичко, че са под един монархизъм, каквато заповед и да се появи из Цариград до някой мютесерифлък, последният може да я отблъсне или измени под основни и благоразумни доводи - когато у нас: при сичкото конституционно положение, заповедта на София се не изменява.
Като се видяхме, при другите аз го помолих да ми позволи да се видя поне с брата си в негово присъствие; той ми отговори отрицателно, понеже заповедта из Цариград била такава. Аз го попросих, ако е възможно, да поиска от брата ми да ме снабди с малко пари, което той в точност изпълни. Тук, секам, му е местото да се кажат две думи като какви бяха турците в управлението си и като какви сме ние. При един общ изглед и едно добро наблюдение друго ще се укаже едно контрастно положение между тях и нази. Изобщо турската маса е проста, но е по-наивна и по-покорна от колкото е нашата; у тях съществува повече дисциплинирано разположение, почитание и уважение към по-горните си, от колкото у нази. У тях, при сичко, че са под един монархизъм, каквато заповед и да се появи из Цариград до някой мютесерифлък, последният може да я отблъсне или измени под основни и благоразумни доводи - когато у нас: при сичкото конституционно положение, заповедта на София се не изменява. У тях сякога по-имотните имат връх, следователно те бяха и по-влиятелните - нещо йерархически по-природно; коги у нас съвсем противното съществува сега за сега. У тях, при сичко, че са монархисти, управлението става по избор: щом гражданите в един град не са благодарни от управителя си, като заявят чрез едно прошение, той се променя; у нас няма ценз на по-имотни и по-влиятелни, управлението бива наложително. Пред вид на тези противоположни свойства между нас и тях, те се указват да бъдат повече конституционни отколкото монархисти; а ние под едното, или под другото, сме просто състав от анархически тълпи, които се борят коя как да надвие другата и да мине на власт; и като мине да има пред вид първо отмъщението и второ защитата на личните свои партизани във всяко отношение. Ето какво значи да има некой свобода, без той да бъде ней подобен. Свободата е добро нещо, но тя си изисква нейните принадлежности: любовта на отечеството и търпимостта на подобния ни съобразно с природния йерархически напредък.
към текста >>

96. 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.

В тоя същия ден се изпитвахме на испитака, под председателството на благоразумния Сюлейман бея.
Тая молба я писаха мюдюрина с владиката заедно!!! Според писанието на молбата ни затвориха в чаушката одая. След 6 дни доде мазар от Еснафите до Исмет паша, но не хвана място. След един дойде и г. Димитър Цачов с писмо от Търновския паша. В тоя същия ден се изпитвахме на испитака, под председателството на благоразумния Сюлейман бея. Той, честний мъж, Сюлейман бей е снабден с науки и разпита по-тънко работите. Господин Илийчо х. Томакиев е тержоманин443 и добър отечественик, снабден с приятно благонравие, който тълмачеше444 твърде праведно нашите оправдания ... След като се изпитахме, не можа да се намери в нас някоя погрешка. Като доде Негово Високо Превъзходителство праведний Сандъ паша, развиди ни обвинението и ни оправда, че си дойдохме снабдени с един плам, който ни одобрява, че сме били праведни и мирни поданици на Н. И. В.
към текста >>

97. 6.5.3. Бесарабските българи.

Ангелова-Пенкова: Бережлйвост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност.
491) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Обязам се (рус.: обязаться) - задължа се, обвържа се. 492) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Средоточие - център. 493) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Бережлйвост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност. 494) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Щетно - напразно, безплодно, безрезултатно. 495) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осталост (рус.: осталось) - останала. 496) Бележка на Е.
към текста >>

98. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

Времето за повторението на предметите ще зависи от благоразумното распореждание на учителите. 3.
Подобно едно обучение ще става и в свършването на всекий предмет, както и в началото на всяко главно испитание. Ето и програмата распоредена по дните на неделята: VI. За испитанията и распусите [1]. През годината две главни изпитания ще имат учениците: едното за Коледа, а другото за Петровден. Първото ще бъде частно с присъствието само на учителите и на някои други, които обичат от членовете на попечителството; Второто ще е публично с присъствието на всичките граждани. 2. Времето за повторението на предметите ще зависи от благоразумното распореждание на учителите. 3. Предметите ще се изпитват по въпроси, които ще се заключват в клирози527, от които учениците ще теглят своя сполучен въпрос. 4. До три въпроса се позволява на един ученик да тегли от същия предмет, ако би да се не отговори на първият и на вторият, в случай че се не отговори и на третия, то тогава ще се земат във внимание неговите катадневни от учителя забележки, които ако отговарят на един добър успех, ще му се дозволява да премине в друг клас. 6. Распусите ще се окончават в последните времена на годината: 1-о два дни от преди Коледа до Иванов ден; 2-о голямата и великата неделя за Велик ден; 3-о от Петров ден до първи август; 4-о десет дни за гроздобер. 7. Школата има още да празнува последните само празници: Господските и Богородичните; Светиите: Димитрия, Георгия, Николая, Кирила и Методия, Света Петка, Ивана Рилската и Арахангелов ден. По обстоятелствата съдържаемите параграфи в уставът са подложени на изменение, на умаление и на прибавление.
към текста >>

99. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. Арнише, арнисвам (от гр.: αρνουμια) - спирам, преставам Ахчийница - гостилница. Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов. Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850.
към текста >>

0.95969700813293