Търсене в беседите за 'Ястие'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 34 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

СБ

И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено.
Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч. заранта всички се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни и отгдето в 5 ч.
към беседата >>

2. Любовта

НБ

Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни.
„Какво ще правим – не може да се изплати? “, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят? “ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага. Та тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза.
към беседата >>

3. Условията на вечния живот

НБ

Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си.
Христос казва, че за да добие вечен живот, човек трябва да се научи първо да мисли и действа правилно. Вие сега си казвате: „Ние знаем, като се върнем в къщи, ще почнем да прилагаме закона правилно“. Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета.
към беседата >>

Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета.
Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща.
към беседата >>

4. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

НБ

Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката.
към беседата >>

Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък.
Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка.
към беседата >>

Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата.
И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Няма мисъл, чувство или постъпка, добри или лоши, които да не принесат своите плодове. Това е закон, който всеки човек може да провери.
към беседата >>

Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. (втори вариант)
Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ.
към втори вариант >>

Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. (втори вариант)
Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ.
към втори вариант >>

Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. (втори вариант)
Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие. У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му. Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ. Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца.
към втори вариант >>

5. Ще живее

НБ

Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея. (втори вариант)
Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата? " Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете. Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш." Тя се моли, но няма закон, няма съдия, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват. Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея. Мислите ли, че след като сте заколили тази кокошка, вие ще бъдете щастливи? Не. От този ден ще започнат всички ваши нещастия. Много религиозни хора ще ми възразят, че в Писанието пише, че Господ позволил да се колят животни, за да се храним с тяхното месо. Това, което Бог е позволил, и това, което е написано в Библията, са две различни неща. Господ е позволил едно време да режат само сухите клони на дърветата, а те започнали и суровите да режат.
към втори вариант >>

6. Кротостта и смирението

ИБ

ООК

Не казвам, че сте лоши, но имаге повече сол, пресолили сте ястието.
Някой казва: „Аз като станах кротък и смирен, всички ме нападнаха". Не, кроткият и смиреният издържа всичко с достойнство, и умът му става по-подвижен. Не трябва да дразните хората. Често вие се шегувате, но, като излезе някой, от вас по-духовит, по силен, дразните се. Трябва да знаете, че: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". Не казвам, че сте лоши, но имаге повече сол, пресолили сте ястието. Какъв е цярът, тогава? Турете повече вода. Някой път туряте повече чушки, та имате повече лютивина. Какво е гневът? Чушки. Хубаво нещо са чушките, но да не се туря от тях повече, отколкото трябва.
към беседата >>

7. Както е Он чист

НБ

„Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме.
То е едно качество на тази Любов. Вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки, Той като погледне всички същества, все добро вижда в тях. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Някой ти взел пари. Той ще каже: „Брат ти много добре направи, твоят товар бил голям, тежък, улеснил товара ти“. „Изял ми ястието.“ – „Няма нищо, ти щеше да преядеш.“ Той вижда само добрата страна, обаче ние на земята другояче мислим, заинтересовани сме и, вследствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, аз влизам във вашето положение, не мислете, че аз не правя изключение. Ако накарам някого да мине през някоя нива, насадена само с цигански тръни, може да има най-хубавото разположение на духа, но след като премине с боси крака, няма да остане нищо от разположението му, лицето му ще бъде вкиснато вече. Сега, вечерта, дошъл мъжът, преминал през ниви с цигански тръни и казва на жена си: „Я премини през тия цигански тръни“. Жената, като премине през тия цигански тръни, казва на мъжа си: „Виж ми краката“. Сега всяка жена, щом дойде, показва краката си, убодени от тръни.
към беседата >>

8. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

НБ

Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито. (втори вариант)
Сега всички хора подлудяват от страдания. Считайте, че всичко онова, което трябва да ви се случи, всичко съдейства за добро. Писанието казва тъй: „Всичко съдейства за добро за онези, които любят Господа.“ И следователно този принцип трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото и положение да сте, да носите страданието мъжки. Само така, по този начин ще може да се съградят домовете. Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито. Така и мъжът като обича жена си, всичко ще има. А сега само спорят. Мъжът носи документи, казва: „Знаеш ли какво ми обеща? “ Аз казвам, ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнения. Не е въпросът в обещанията.
към втори вариант >>

9. Качества на разумния живот

СБ

И онзи мъж, като си дойде, погледне отвисоко, пита жена си: „Как е ястието днес?
Това са техните дворци, както ги наричат тук, на Земята. Дворецът на земния човек е стомахът и по някой път той става големичък, разширява се. Щом този господар почне да управлява някъде, познава се. Кокошките крякат, агънцата блеят, жената плаче, децата – също: всички се разбягват. Гозбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всеки е турен на парила. И онзи мъж, като си дойде, погледне отвисоко, пита жена си: „Как е ястието днес? “ – Много e хубаво. И гледаш, тази жрица по цял ден седи в кухнята. Някой път ние обвиняваме жените, че говорят. Не са виновни жените. И мъжете говорят.
към беседата >>

И онзи мъж като си дойде, погледне от високо, пита жена си: как е ястието днес? (втори вариант)
Главата и стомахът са седалищата на тия господари. Това са техните дворци, както ги наричат тук на земята - Дворецът на земния човек е стомахът, и по някой път той става големичък, разширява се. Щом този господар почне да управлява някъде, познава се. Кокошките крякат, агънцата блеят, жената плаче, децата - също, всички се разбягват. Гозбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всеки е турен на парила. И онзи мъж като си дойде, погледне от високо, пита жена си: как е ястието днес? - Много хубаво. И гледаш тази жрица по цял ден седи в кухнята. Някой път ние обвиняваме жените, че говорят. Не са виновни жените. И мъжете говорят.
към втори вариант >>

10. Наряд и упътвания / Чистота и святост

СБ

Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ?
Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ. Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе.
към беседата >>

Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? (втори вариант)
Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святост, сърцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стеснявате. Да добиете чистотата – това е най-лесното нещо. Най-естественото нещо е да бъде човек чист! Че това е тъй, ще ви го представя картинно. Ако ви сложат ястие, не искате ли хлябът ви да е чист? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадат една кърпичка за нос, не искате ли и тя да бъде чиста? Ако тръгнете вечерно време на път, не искате ли най-силната светлина да ви показва пътя? Следователно колкото светлината е по-ярка, толкова по-голяма радост ще ви допринесе тя.
към втори вариант >>

11. Целомъдрие и великодушие

ООК

(- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига.
Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания: ще му завържат очите например и ще му покажат един предмет, да се произнесе какъв е цветът му. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Как ще обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: В своя живот ученикът не трябва да се стреми само към реализиране на физически блага. В окултната школа всеки ученик трябва да работи за създаване на някое специфично качество в себе си, по което да се отличава от другите. Не си правете илюзия, че всичко знаете, или че всичко можете, или че сте достигнали края на нещата. Съвършенството е вечен процес.
към беседата >>

12. Вечно веселие

НБ

Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
Той взе полица от брата си и отиде да я шконтира в банката на майка си, но парите трябваше да се изтеглят от бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договор. Ако знаеше, той не би го подписал. Остаря Исак и започна да недовижда. Той повика Исав и рече му: „Сине мой, аз вече остарях, не знам деня на смъртта си. Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". Отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу това, което говореше Исак на Исав. Тя извика Яков и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исав. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си".
към беседата >>

Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си".
Вземи сега оръжията си, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". Отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу това, което говореше Исак на Исав. Тя извика Яков и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исав. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му.
към беседата >>

" Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му.
Иди в стадото, вземи от там две ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова. И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви. Яков отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! – Кой си ти? – Аз съм Исав, първородният ти син.
към беседата >>

И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.
Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на себе си проклятието му, а не благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета! " Послуша я той и донесе двете ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова. И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви. Яков отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! – Кой си ти? – Аз съм Исав, първородният ти син. Сторих, каквото си ми рекъл, за да ме благослови душата ти. И рече Исак Якову: „Приближи се, чадо мое, да те попипам, дали си ти Исав, или не.
към беседата >>

Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови!
Донеси ми да ям от лова ти, за да те благословя". Бащата яде от лова на сина си и го благослови. Тук Яков си послужи с една дипломатическа лъжа. Той взе парите от баща си – благословението – и си отиде радостен и богат. Като свърши Исак да благославя Якова, дойде Исав от лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отец ми да ме благослови! " И рече му Исак: „Кой си ти? " – Аз съм Исав, твоят първороден син. И разтрепери се Исак и рече: „Кой ще е този, който улови лов и ми принесе, та ядох и го благослових? " Като чу бащините си думи, Исав извика с голям и горестен вик: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържал за мене поне малко благословение?
към беседата >>

13. Имам ястие

НБ

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание.
Носиш едно хубаво гърне в ръцете си, но го изпуснеш, и то пада на земята, дето се счупва. Недоволен си от себе си, сърдиш се, но не можеш да се набиеш. – Защо не може човек сам да се накаже? – Защото виновникът е толкова тясно свързан с тебе, че като накажеш него, и ти усещаш същата болка, каквато и той усеща. И за да се примириш с виновника, ти казваш: По-добре да живеем с тебе в мир и съгласие, отколкото да се сърдим един на друг. Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание. Силата на човека се заключава в това, което той не знае, както и в това, което хората не знаят. Питат: Кажи ми какво е твоето верую. – И аз не зная какво е моето верую. – В кой Господ вярваш? – Вярвам в един Господ, Когото и аз още не познавам.
към беседата >>

„Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята.
Ние мислим, че човекът, изобщо, е направен по образ и подобие на Създателя си. – Какво мислите вие, това е друг въпрос. То не отговаря на реалността. Това, което човек предполага, е едно; това, което е същността, т. е. реалността, е друго. „Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята. – Как можем да изпълним волята Божия? – Щом питаш, ти сам показваш, че още не си направен по образ и подобие на Бога. Направеният по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява волята на своя Отец. – Кое е незнайното в моя живот?
към беседата >>

„Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма.
Ако никога не си учил, не можеш да станеш учен или философ. – Аз съм роден учен. – Ако някога си учил, можеш да се родиш учен. Но ако никога не си учил, ще се родиш прост. Ученето е процес, който предшествува раждането. „Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма. В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива.
към беседата >>

„Имам ястие." Може ли всеки да каже така?
В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива. „Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият пропее, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си.
към беседата >>

„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот.
– Тогава ще излезеш от утробата на майка си. Ако си влязъл в деветия месец, можеш да излезеш навън. Колко месечен си? – На четири месеца. – Тогава ще седиш още в утробата на майка си и ще мълчиш. „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако стремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята. Как ще я разберете?
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята.
Само Онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участвуват в спасението на света, като съработници на Бога. Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа. Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия, и в духовния свят. Наблюдавайте животните, да видите, каква голяма разлика има между тревопасните и месоядните. Тревопасните са по-меки по характер от месоядните.
към беседата >>

„Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси.
Кръвта се отразява не само на тревопасните животни, но и на хората. Ако на някоя нива е убито животно или човек, кръвта прониква в житото. И като ядат от това жито, децата на земеделеца, като по-нежни, заболяват. Не може животинската или човешката кръв, пролята насилствено, да не донесе лоши последствия за човека. Това е строг, неумолим закон на природата. „Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси. Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръв, не само от животни и хора, но даже и от най-малките животинки и насекоми. Чиста нива е тази, на която не е паднала нито капка кръв. Жито, расло на такава нива, носи своето благословение. Не само това, но тази нива трябва да бъде орана с волове, към които господарят се отнасял добре, като към свои по-малки братя. Тези волове трябва да работят по 3 – 4 часа на ден, а не както сега, по цели дни.
към беседата >>

„Имам ястие да ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес.
Ако се ползувате от тази мисъл, приемете я. Едно трябва да знаете: Не взимайте чуждото. Ако ви се налага да го вземете, върнете го назад, преди още господарят да си го е поискал. Като се върне той, да намери тялото си, или вещите си на място. Не използувайте нещата без позволение. „Имам ястие да ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес. Ще ядеш съзнателно, за да се ползуваш от това, което си приел вътрешно. Само тогава имаш право да ядеш от тялото на едно същество, когато неговото съзнание работи в по-висок свят. Един ден, когато това същество се върне в този свят, то ще възстанови тялото си. Тогава и тези, които са го използували, ще бъдат на по-висока степен на развитие. Един ден вълкът и мечката ще се откажат да ядат месо.
към беседата >>

„Имам ястие." – Какво ястие?
Те ще живеят по човешки, както ти си живял. После какво ще стане с тях? И двамата ще умрат. Друг е въпросът, ако двама души се съберат да живеят по Божествен начин. Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще живеят щастливо. „Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява.
към беседата >>

Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен.
И двамата ще умрат. Друг е въпросът, ако двама души се съберат да живеят по Божествен начин. Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще живеят щастливо. „Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им.
към беседата >>

Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта.
Друг е въпросът, ако двама души се съберат да живеят по Божествен начин. Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще живеят щастливо. „Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им. Питайте, какво ще кажат великите хора за своите паметници.
към беседата >>

„Аз имам ястие." – За какво ястие се говори?
Сега аз правя следното заключение. Само разумната жена може да постъпва така, и то само за даден случай. Много от човешките вярвания, мероприятия, закони, проекти, приличат на разбиранията на тази попадия. Тя казала, че този занаят е лесен, но това може да става само до известно време. После законът вече не работи. „Аз имам ястие." – За какво ястие се говори? – За Божественото. Значи, потребна е онази, истинска Божествена храна, която внася нов импулс в човешкия живот. Само така, той може да мине от потенциално състояние в кинетическо. Потенциалното състояние в живота представя спящото състояние на съществата, а кинетическото състояние е действието, т. е. дейността на тези същества.
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота.
То е Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало, всякога успява. Божественото говори абсолютната истина, без никакво изключение. Дали си прост, или учен, земеделец, или учител, незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора. Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота. Тя създава правата, истинска мисъл. Като ми говори някой, аз наблюдавам, истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: Както мисля, така говоря. – Може да говори, както иска, но мисълта му е обикновена. Истината не се доказва.
към беседата >>

„Аз имам ястие да ям." Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия.
Ако искаш да разбереш този въпрос още сега, пи глас, ни услишание. – Защо страдам? – Това може да разбереш едва в бъдеще. Сега, каквито обяснения и да ти се дадат за страданията, пак ще страдаш. Един ден ще разбереш, защо страдаш и може ли без страдания. „Аз имам ястие да ям." Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия. Отсега нататък ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг; от настоящето към бъдещето, дето има една велика наука, велик живот. Досега нищо не съм ви говорил за тази наука, защото не искам да се опорочава. Тази наука е за любещите души. Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не погрешките му.
към беседата >>

„Имам ястие, което вие не знаете." – По какво ще позная, че съм ял от Божественото ястие?
Ако чувствувате в себе си, че сте придобили нещо, вие сте изпълнили волята Божия. Ако вътрешно си спечелил, операцията или сделката е правилна; ако външно си изгубил, сделката ти е Божествена. На физическия свят е обратно: ако печелиш външно, сделката ти е правилна; ако печелиш вътрешно, сделката ти в Божествения свят е правилна. Щом губиш вътрешно, ти си на физическия свят. В материално отношение, сделката ти е правилна, защото външно печелиш. „Имам ястие, което вие не знаете." – По какво ще позная, че съм ял от Божественото ястие? – Ще имаш толкова съзнателна вътрешна придобивка, че няма да се нуждаеш абсолютно от никакви доказателства.
към беседата >>

14. Тригон

МОК

На този човек, който е крайно обиден, ще му дадете един златен стол с една възглавница, хубава, кадифена, така цветна, една маса, ще му турите една чаша с гроздов сок, ще му турите и една паница хубаво ястие, ще му ги оставите, че като дойде той ще му кажете, това е за вас господине! (втори вариант)
Обидили го нещо. Той иска нещо. Какво иска обиденият. Почит и уважение. Е, как ще представите вие почитта и уважението? На този човек, който е крайно обиден, ще му дадете един златен стол с една възглавница, хубава, кадифена, така цветна, една маса, ще му турите една чаша с гроздов сок, ще му турите и една паница хубаво ястие, ще му ги оставите, че като дойде той ще му кажете, това е за вас господине! Той като влезне, веднага ще му мине обидата и вие ще видите, че неговото лице ще просияе и няма вече никаква обида. Може ли човек да бъде обиден от един златен стол? Ти щом седнеш, всичкото недоволство в тебе ще изчезне. Питам тогава, ако е направен един модерен стол за един човек, на когото честолюбието може да се задоволи. Каква тежест може да има приблизително стола.
към втори вариант >>

15. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)

ООК

Например, мнозина се занимават с външната страна на яденето: как е сготвено, има ли достатъчно масло, има ли черен или червен пипер, магданоз и други приправки*[*приправка (рус) - подправка за ястие(бел.шефа)].
Ще ви дам за размишление през цялата седмица 19 стих, първа глава от Евангелието на Лука. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавраил, който предстоя пред Бога; и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя това. Благовестването става по разни начини. Докато се занимават с външната страна на живота, хората имат частично разбиране за него. Например, мнозина се занимават с външната страна на яденето: как е сготвено, има ли достатъчно масло, има ли черен или червен пипер, магданоз и други приправки*[*приправка (рус) - подправка за ястие(бел.шефа)]. Като опитат яденето, казват: Вкусно, хубаво е това ядене. Значи, всичко е до вкуса на яденето. Ако ядете само за удоволствие, да опитате вкуса на яденето, вие не сте разбрали вътрешния смисъл на храненето. Обаче, животът, във всички свои прояви, има динамична страна. Днес хората се занимават главно с външната страна на живота.
към беседата >>

16. Двете страни на света

УС

Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите.
Като сложили трапезата, беят казал: „Има шест ястия и после йока“. Българинът, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка. Ще се въздържам от другите ястия, за да хапна и от юфката“. Йока на турски значи „нищо“. Като се въздържал, той не могъл да се нахрани добре. Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите. От останалите хапнете по малко, да остане и за други. Вземете толкова от благата, колкото ви е нужно, без да очаквате още. Първото благо ще ви осигури, не мислете за последното, което няма да дойде.
към беседата >>

17. Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV)

СБ

РБ

В пукната паница ястие не слагай.
Почивай, когато гладът е дошъл. Говори, когато те бият. Мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не слагай. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качвай. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи се при този, който носи светлината.
към беседата >>

18. Обходата / Обхода

ООК

Виновата ли е тя, че ти си бръкнал в някоя тенджера без нейно позволение и си взел ястие, което не е за тебе. (втори вариант)
Щом почнеш да се нервираш, дишането не е правилно. Някой път може да мислиш, че ядеш правилно. Щом ядеш и ти става тежко на стомаха, ти или не си дъвкал добре храната или не си я подбрал и в двата случая ти си виноват. На трето място е виноват този, който ти е дал храната. Природата е първия гостилничар. Виновата ли е тя, че ти си бръкнал в някоя тенджера без нейно позволение и си взел ястие, което не е за тебе. Питай гостилничаря. Това са фигури на речта. Някой казва: „Кажи ми нещо ново.“ Новото е неразбрано. Като го разбереш, то е старо. Казваш: „Не го разбирам.“ -То е ново.
към втори вариант >>

19. Божествената справедливост

ООК

Едного обичам повече, а другиго по-малко, но и на двамата ще туря така, че да няма разлика в ястието.
Че това е лицеприятие. Съзнаваш, че обичаш едного, но кажи си: „Аз трябва да бъда еднакво справедлив и към двамата." Само че онзи, когото ти обичаш, той ще оцени твоята справедливост повече, а пък другият - по-малко. Това ще бъде разликата. Но в твоята душа ти да съзнаваш, че ти си бил еднакво справедлив и към двамата. Да допуснем, че аз съм гостилничар. Едного обичам повече, а другиго по-малко, но и на двамата ще туря така, че да няма разлика в ястието. И на двамата турям еднакво. На онзи, когото не обичам, няма да му туря по-малко, а колкото на другия - до тази линия на паницата. Онзи, когото обичам, и онзи, когото не обичам, те ще видят догде съм им турил в паницата, до коя линия. Но щом видят, че има различие, те вече ще имат особено мнение за мене. Някой път вие имате много лошо мнение за себе си.
към беседата >>

20. Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

УС

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.
И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
към беседата >>

Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма да слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено. (втори вариант)
Може човекът криво да е употребил едната дума вместо другата. В дадения случай коя дума е по–хубаво да се употреби? Няма какво да го доказваме. Туй е вече въпрос на вашето съзнание, на вашата дума, на вашето разбиране. Употреблението на думите е като яденето. Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма да слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено. Хубаво е, но доброто готвене не ти подхожда на тебе. Та казвам, при религиозните работи, понеже се е говорило, говорило, някои неща са станали обикновени. Ама трябва да живеем добре. Много банално е да живеем добре. Срещнеш едного: да живеем добре.
към втори вариант >>

„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. (втори вариант)
Това е физическото. Ако ви чета така бързо тези изречения, какво ще разберете вие? Практическа работа. Сега другото положение от отривистата реч: „Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.“ Пак трябва да ги преведете тези. „Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. Това са символи, това са закони. „Животът здравия радва, смъртта болния угнетява, духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що у него живее. Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.“ Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато постигне познанието на единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение, Той е единния на вечната разумна любов, от когото в началото любовта заблика, единното слово на всевечната мъдрост, що всичко създаде и постави конец–връзка с необятната истина, що всичко в светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай – му проговори тя – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.
към втори вариант >>

21. Фа–фа диез / Фа и фа диез

МОК

Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието?
Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
към беседата >>

Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо?
За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш.
към беседата >>

-Защото ястието не е сготвено.
Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
към беседата >>

Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. (втори вариант)
Туряте една обхода, сърдене. Трябва да направиш отношение, за да разрешиш сръднята. За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина?
към втори вариант >>

Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? (втори вариант)
За какво може да се сърдиш? Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш.
към втори вариант >>

− Защото ястието не е сготвено. (втори вариант)
Сърдиш се на майка си, че не ти е сготвила. Тогава имаш отношение към хляба. Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато си мислил за майка си, имал си на ум ястието. Майка ти е имала отношение към теб. Ако ястието е сготвено, ядеш, не е ли сготвено, сърдиш се. Защо? − Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? − „Но това е тъй.“ − Не, трябва да го докажеш. И ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство.
към втори вариант >>

22. Колко е добър Господ

ООК

А пък другите ядат ястие на същата маса.
Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие. Или ще вземе само няколко плода, или някой ще вземе само лук. А пък със светския човек не е така. Ако той не вземе хубаво ядене, все едно, че не се е наял, пък и другите ще го смятат за прост. Това са външни прояви на един живот, който няма нищо общо с Божествения живот.
към беседата >>

23. Новото верую

ООК

Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?
Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено? " Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не? " Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми? " Тури я и ще видиш.
към беседата >>

Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си.
Ще му снемеш юлара и ще видиш какви са убежденията му, откъде са дошли. И няма да му се налагаш. Ако искате да поправите човека, може да влошите положението. Можете да приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи. Като дошъл гостът и седнали на трапезата, сложили му вилица. Но той почнал да взема хляб и да го натопява в ястието с пръстите си. Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща си, да му покаже. Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също да яде с пръсти. В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите си пръста, а не с вилица. Не е лошо да се яде с пръсти. И после, аз бих ял със златна вилица, а не с обикновена, с която 10 - 15 души са яли и не е измита добре.
към беседата >>

24. Ще хвърля мрежата

НБ

Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето.
Като проповедник изкажеш няколко думи, казват: Великолепна проповед. Малките работи са за нас. Всички ние в живота се занимаваме с малки работи. Там е опасението сега, тия, малките работи, как да ги правим. Малките работи развалят живота. Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето. Питам: Кои са причините за пресоляването на ястието? То си има свои причини. И според мене, понеже мъжът е господар на положението, неговата другарка трябва да го пита колко сол трябва да тури. Това трябва да определи дозата. Той трябва всичко с теглилка да определи.
към беседата >>

Питам: Кои са причините за пресоляването на ястието?
Малките работи са за нас. Всички ние в живота се занимаваме с малки работи. Там е опасението сега, тия, малките работи, как да ги правим. Малките работи развалят живота. Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето. Питам: Кои са причините за пресоляването на ястието? То си има свои причини. И според мене, понеже мъжът е господар на положението, неговата другарка трябва да го пита колко сол трябва да тури. Това трябва да определи дозата. Той трябва всичко с теглилка да определи. Трябва да определи колко вода да тури, половин кило, едно кило вода.
към беседата >>

25. Тониране

ООК

Зададоха се по едно време някои, които носят ястие.
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите. Аз казах: „За мене няма ли чиния? В цървул не съм ял досега. Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят. Та аз разбрах едно нещо: скъсани цървули не давай никому, понеже ще ги намериш в другия свят.“ Това е една негова опитност.
към беседата >>

26. Червен и светъл

СБ

РБ

Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро.
В млекопитаещите животни носът е играл и продължава да играе важна роля. Той замества интелекта в хората. Понякога и човек си служи с носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. От благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всякога от благоуханието на храната може да се съди за нейното качество. Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро. В същност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение човек лесно може да се заблуди. Хората се натъкват на заблуждения, не само във физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Запример, ако слушате една цветиста реч, в която се изнася някакъв велик идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана.
към беседата >>

27. Надежда, вяра и любов

ООК

Вземи 20 ореха, извади черупките, тури ги в ястието, защо ти трябва шарлан!
Този сърбеж се заражда, че в маслото остава сода каустик и като влезе вътре, започва да произвежда сърбеж, съединение става, започваш да се чешиш. Казвам, какво трябва да правите? Какво трябва да се прави? Шарлан си вземете. Вземете си един чувал орехи. Вземи 20 ореха, извади черупките, тури ги в ястието, защо ти трябва шарлан! Защо ти трябва да купуваш шарлан, който се разваля? Чудни са. Трябва да има сега слънчоглед. Аз ще взема слънчогледено семе и като ми трябва малко масло, ще го счукам. Ще имам слънчогледово семе и ще имам машинка сам да ги правя.
към беседата >>

28. Реалността на живота / Реалното в живота

СБ

РБ

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете".
Слабият, мършавият човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек. Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога.
към беседата >>

Какво е това ястие?
Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек. Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога.
към беседата >>

Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа".
Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек. Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". (– 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа". (– 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога.
към беседата >>

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете".
Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги на време, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек. Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете". Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.
към беседата >>

Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. (втори вариант)
Всека една неразбрана мисъл произвежда депресия вътре в човешкото сърце или в човешкия дух. А пък всека разбрана мисъл произвежда едно олекване. И всичките радости в живота идат от разбраните мисли. Разбраните мисли, това са плодове на Божествения свят, с които човешкият дух се храни. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. И ако ти не храниш духа си с разбрани мисли, тогава твоят дух получава същото състояние, както тялото, което не се храни добре - става хилаво, мършаво. Някои от вас, които искате да бъдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете как да храните духа си, не можете да постигнете това - красотата не може да дойде във вас. Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трябваше да върши Волята Божия с онези разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя, где е онзи истински живот. Ние търсим живота в света в Бога и вследствие на това умираме.
към втори вариант >>

Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? (втори вариант)
Разбраните мисли, това са плодове на Божествения свят, с които човешкият дух се храни. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. И ако ти не храниш духа си с разбрани мисли, тогава твоят дух получава същото състояние, както тялото, което не се храни добре - става хилаво, мършаво. Някои от вас, които искате да бъдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете как да храните духа си, не можете да постигнете това - красотата не може да дойде във вас. Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трябваше да върши Волята Божия с онези разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя, где е онзи истински живот. Ние търсим живота в света в Бога и вследствие на това умираме. А пък безсмъртието седи в познанието на Бога. Писанието казва: “И това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Питат: “Защо трябва да вярваме? ” - За да живееш.
към втори вариант >>

Христос казва: “Аз имам ястие да ям. (втори вариант)
” И ги туриш настрани. Не, хвани тази мисъл. Тази мисъл ти носи благословение от Бога. Всека разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всека разбрана постъпка са едно велико благословение. И всички велики хора се отличават с това, че те ги оценяват. Христос казва: “Аз имам ястие да ям. И моята задача е да слугувам. Не дойдох да изпълня своята воля, не дойдох да живея както искам, но дойдох да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратил.” И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъл е най-първо в това да се научите да възприемете хубавите мисли, чувства и постъпки. И ако научите това, като заминете на другия свят, вий много сте придобили. И от там насетне ще имате да учите много други неща.
към втори вариант >>

29. Първият момент на Любовта

УС

Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате.
Има два начина за изучаване на свещените книги. Някои изучават свещените книги без опитност, а пък други изучават с опитност. Какво значи да опиташ? Някой човек изравя земята ,за да види колко е корава. Някой път варите ястие или сладко и все трябва да го опитвате. Наскоро видях една сестра при една тава. И върти с лъжица в някой сос. Отначало соса е рядък, но след 4–5 часа става по гъст. Това е сериозна работа. Тя въртеше с дървена голяма лъжица.
към беседата >>

30. Единственото богатство

ООК

Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо.
Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко – колелета и прочее, е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелетата да се въртят. Бихте ли желали да сте на мястото на една машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, след като са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястие, приготвено от месо. Богата страна беше Египет тогава! И като излезнаха от Египет, евреите казваха: „Няма месце! “ Та, тези, които не ядат месо, скълцват боб, както скълцват месото, и го замесват с малко брашно и мислят, че месо ядат. И казват: „Ние сме вегетарианци! “ Или правят кюфтета от леща с малко магданоз, с едно яйце счукано и с малко брашно.
към беседата >>

31. За дишането

ООК

И винаги ще ядете така пресолено ястие.
Също и дъщерята. И после казват, че е пресолено. Разбира се, ако трима души солят един боб, ще го пресолят. Та, ако един го соли, не се пресолява. Та, всинца вие, като се срещнете, все се солите, казвате си как трябва да се живее, как трябва да вярваш. И винаги ще ядете така пресолено ястие. Всеки човек, когото срещнеш, си носи своето влияние. Онзи, който има вяра, като го срещнеш, ще почувствуваш това: той ще измени твоето състояние. Ако си тъжен, ти ще се насърчиш. Щом срещнеш онзи, в когото вярата не е силна, ти ще се обезсърчиш. Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата.
към беседата >>

32. Малки правила

МОК

Когато едно ястие кипне на огъня, какво трябва да прави онази жена?
Някои са работили по-долу, при ушите, обичат да си угаждат, да ядат и пият. Та казвам, човек навсякъде трябва да работи в главата си. После трябва да работи и в сърцето си. Вие запример, когато се разсърдите, какво правите, когато кипнете? Какъв метод употребявате, за да си въздействате? Когато едно ястие кипне на огъня, какво трябва да прави онази жена? Отслабва огъня или изважда тенджерата навън. Човек, щом кипне, трябва да знае да отслаби огъня или да извади тенджерата. Представете си, че ви дадат такъв един пример: едного от вас да го прекарат през хора, които обичат да се шегуват. Да ви прекарат през сто души от единия до другия край. Да ви се смеят, без вие да изгубите равновесието.
към беседата >>

33. Човешка, ангелска и Божествена Любов

УС

Ястието е много хубаво, много вкусно, но след като се минат два–три часа, ще започне нещо да се преобръща в стомаха и ще го повърнеш назад.
В разделянето женитба няма. Умираш, жениш се. Като умираш, развеждаш се вече. Сега аз искам да ви избавя от едно страдание. Сега често ви угощавам с много хубави ястия. Ястието е много хубаво, много вкусно, но след като се минат два–три часа, ще започне нещо да се преобръща в стомаха и ще го повърнеш назад. То е човешка любов. Яденето не е било хубаво. Доброто ядене човек не трябва да го повръща назад. Всяко чувство, което повърнете, то не е в съгласие с човешката любов. Всяка мисъл, която повърнете, тя не е в съгласие с човешката любов.
към беседата >>

34. Даровити

НБ

Тоя усет е свързан с обонянието и като замирише някоя ябълка или едно ястие, събуди се апетит за ядене.
Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има. Казвам: Ако вие не може да се радвате на Слънцето, което изгрява; ако вие не може да се радвате на Слънцето, което залязва; ако ние не може да се радваме на звездите, които изгряват, на небето; ако не може да се радваме на вятъра, който духа; ако ние не може да се радваме на ония облаци, които дават напоителния дъжд сега; ако не може да се радваме на песента на онзи, който свири; ако не може да се радваме на поета, как ще разберем живота? В нас има един усет, вкус го наричат. Ако нямаше този усет, щеше да има глад. Тоя усет е свързан с обонянието и като замирише някоя ябълка или едно ястие, събуди се апетит за ядене. Ако този усет го нямаше, щяхме да бъдем индиферентни. В поезията и в музиката има вкус, музикален усет го наричат. Един цигулар, ако се намери между скържави хора и им засвири, отварят се сърцата и стават щедри. Цигулари, които не могат да отворят сърцата на хората, те не са научили изкуството. Вие говорите, но докато вашият говор не накара хората да стават щедри, вие не знаете да говорите.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.1741471290588