Търсене в текстове за 'Ястие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Друго ястие бе картофеното пюре.
Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли. Друго ястие бе картофеното пюре. Обелени сварени картофи, смачкани на пюре, слага се малко сол, черен пипер и зехтин. Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи.
към текста >>

2. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 4

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Възходящият път Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради.
към текста >>

3. 3.08. Болните сливици

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото.
8. Болните сливици Като говоря лично за себе си, да кажа също и за моя брат Атанас, с 6 години по-малък от мен. Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото. Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя.
към текста >>

4. 3.12. На бодлива крава Господ рога не дава

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю.
12. На бодлива крава Господ рога не дава Сега ще ви разкажа един духовит случай с една от стенографките, със сестра Савка. Те бяха три стенографки - сестра Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева и разбира се, Боян Боев. При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого. Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на каруца. Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>

5. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите.
Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование. Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави.
към текста >>

6. 28. СТРАЖАТА

ТОМ 5

Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки.
Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени. Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева". Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от ред поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир пред лицето на Учителя. А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха.
към текста >>

Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи.
И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна.
към текста >>

След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя.
А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна. Когато старите братя и сестри бяха решили да ни забранят на нас младите да прислужваме на Учителя и по този начин да спрат нашият контакт с него бе направено с единствената цел да се спрат тези млади жени да се въртят около Учителя. А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас. А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа.
към текста >>

7. 142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ

ТОМ 5

Всички се изредиха още един път, бяха гладни и им хареса ястието.
Приятелите дойдоха с празните паници и искаха допълнително. Аз винаги недоумявах защо когато готвеха на съборите пък и на Рила, и на Изгрева винаги правеха така, че храната не достигаше. А пък аз когато бях дежурна така подготвям нещата, че винаги да остане една четвърт от общата храна. И онези, които искаха и които им хареса идваха и получаваха по един-два черпака допълнително и си дояждаха. След това изявление на Учителя приятелите се наредиха и някои подмятаха: „Сипи един черпак супа за сто лева". Всички се изредиха още един път, бяха гладни и им хареса ястието. Ето сега разказвам тези случки и мога да кажа, че аз отново бъркам в казана, взимам черпака и на всеки, който си поднася паницата ще му сложа един черпак от моята супа, а пък аз разказвам стотици случки от живота ни с Учителя и всяка една случка е един черпак от моята супа. Запомнете това и дано ви харесат моите гозби и моите случки. Когато пътувахме за Търновският събор с влака бяхме в едно купе Учителят, аз и Петко Епитропов. Когато двамата разговаряха аз мълчах. Аз все исках да питам Учителя за някои въпроси, които бяха в мен.
към текста >>

8. 230. ЯНАКИЕВА

ТОМ 5

Едва ли знаете какво представлява това ястие.
Янакиева имаше много гости на Изгрева. Имаше една голяма тенджера и винаги вареше картофи, защото така се случваше, че при нея прихождаха много гости. Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана? Едва ли знаете какво представлява това ястие. Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева. По едно време сестра Янакиева заболя и се залежа. Зимно време стоеше в бараката си и едвам избутваше зимата и като идваше пролетта казваше: „Сестрице, я ми донесе столчето и го сложи до цветята и леко ме прикрепи, за да седна на него".
към текста >>

От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше.
Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана? Едва ли знаете какво представлява това ястие. Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева. По едно време сестра Янакиева заболя и се залежа. Зимно време стоеше в бараката си и едвам избутваше зимата и като идваше пролетта казваше: „Сестрице, я ми донесе столчето и го сложи до цветята и леко ме прикрепи, за да седна на него". Така престояваше няколко дни на това столче, но полека, полека се раздвижваше, накрая го хвърляше и с тояжката си започваше да се придвижва ту насам, ту нататък. , Беше лъчезарен човек, щедър и на нейните ръце и плещи се изнесе организацията на кухнята както навремето когато Учителят бе на ул"Опълченска" 66 така и когато съществуваше братски стол на Изгрева.
към текста >>

9. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие.
Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили. Като пристигнах Учителят нареди да ми сипят една порция ястие. В това време аз бях оставила китарата зад вратата, а Учителят отиде в стаята си. След малко той дойде с цигулката си в ръка и каза: „Сега със сестрата ще свирим това, което е научила". И се обърна към мене с думите: „Къде е пушката? " Аз се смутих, защото това нещо майка ми казваше на роднините - „Войника с пушката, тя с китарата" и т. н. Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко.
към текста >>

10. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените пълни чаши с вино всеки взе по нещо; и слязохме така в същия ред и насядахме на масата в салона.
Гина Гумне-рова. Всякой един, след като изпълняваше горните 6 пункта, слизаше и отиваше друг. Този ред. според както ни се обясни от г-н Дънов, се е продиктувал свише. След изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяването на хляба и подаване чашата с надписана буква, означаваща името на този, за когото е предназначена, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените пълни чаши с вино всеки взе по нещо; и слязохме така в същия ред и насядахме на масата в салона. След свършване на Господнята Вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре сутринта в 4 часа.
към текста >>

11. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва.
„Методи за възпитание" 26 лекция от 6.03.1931 г. [МОК г.10, т.2] Възходящият път. Светлината тича, въздухът п р и с т ъ п , вода- та се мести, почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а семето от земята ще поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва. На почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на доброто и злото в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единия, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение.
към текста >>

12. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

ТОМ 15

Учениците Му дойдоха и Го поканиха да се нахрани, а Той им отговори: „Аз имам ястие, което вие не знаете..." За тази небесна храна може да се размисли с голямо вдълбочение да се запитаме, дали тя се състоеше в работата, която Христос извърши за този самарянски град, чрез срещата си със самарянката.
Ще признаем, че Учителят много добре познаваше и си служеше с българския език, та е имал предвид защо да ни даде формулата в нейния уточнен вид, остава и ние правилно да я изговаряме. Така ние, като членове на „призованият" български народ, да работим с мисълта си за идване Царството Божие на Земята. ДЕВЕТИ КЛЮЧ : „ХРАНИ ДУШИТЕ НИ С НЕБЕСНИЯ СИ ХЛЯБ И УКРЕПЯВАЙ НИ СЪС СИЛАТА СИ, ДА УСПЯВАМЕ В ЖИВОТА СИ" При това изречение на Добрата молитва, ние стигаме до едно интересно състояние, да поискаме храна за душите ни. Нашата храна е „Небесния хляб". Тук следва да си спомним един случай от живота на Христа, когато Той се срещна при кладенеца със самарянката. Учениците Му дойдоха и Го поканиха да се нахрани, а Той им отговори: „Аз имам ястие, което вие не знаете..." За тази небесна храна може да се размисли с голямо вдълбочение да се запитаме, дали тя се състоеше в работата, която Христос извърши за този самарянски град, чрез срещата си със самарянката. В много други случаи, Христос вместо да приеме нашият вид храна, предпочиташе да се моли, да общува с небесни светли същества. Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли. Тъкмо бях прочел някоя лекция от томът „Ключът на живота".
към текста >>

13. 20. Мисловната централа

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Когато някой ти дойде на гости, вложи в ястието, което ще приготвиш, най-хубавите и възвишени мисли и пожелания, щото, като си хапне, да дойде в съприкосновение с реалността, която да му даде подтик към един идеен, съвършен живот на Земята.
Метод при работа 10 ч вечерта, 28.V.1934 г., понеделник. Време прохладно, лунна нощ с прошарено небе с облаци. Когато на ученика предстои да извърши една Божествена работа, ще се явят много пречки, за да му препятствуват. За да ги избегне, той трябва да се свърже с Бога, да иска Неговото съдействие за благополучното свършване на работата и за премахване на препятствията. Г. Методи за работа Четвъртък, 26.VII.1934r., следобед, в присъствието на Пеньо, след прочитането на беседата „Даде плод", XII серия. 1. Когато някой ти дойде на гости, вложи в ястието, което ще приготвиш, най-хубавите и възвишени мисли и пожелания, щото, като си хапне, да дойде в съприкосновение с реалността, която да му даде подтик към един идеен, съвършен живот на Земята. И комуто каквото подадеш, влагай винаги по една красива, възвишена, Божествена мисъл или желание към този, който ще изяде даденото от теб: да получи или да се събуди в него една добродетел - любов към Бога, любов към ближния си или друго нещо. Това е един метод на служене на Бога. 2. Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш, и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. 3. Проектирай добри мисли в пространството, те все ще се възприемат от будните души и ще се реализират един ден.
към текста >>

14. 8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си.
В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете. Да престанеш да грешиш - това значи да престанеш да ядеш мухлясал хляб. Да правиш добро, това значи да ядеш пресен хляб, който сега ви се изпраща. Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си. Друго положение: Като се посее семето на земята, каква е целта? Всички прости хора се отличават с това, че са мързеливи, отличават се с голяма леност. Простият човек е всякога мързелив. Щом се наяде, той цял ден спи, не работи, не се моли, нито мисли, само понякога плаче, когато се намери на зор. Мързелът е за невежите, учението е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират.
към текста >>

15. 10. Беседа от Учителя на 26.VII.1932 г.

ТОМ 17

В пукната паница ястие не туряй.
Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошел. Говори, когато те бият и мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи на погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качи. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи при този, който носи светлината.
към текста >>

16. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

" Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие.
Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед! " Тогава изпод палатките излизаха братя и сестри с канчета, нареждаха се на опашка около казаните и спокойно чакаха да получат пълната лъжица с ястие. Тя беше достатъчна за един хубав, макар и скромен обед. Макар и насипано яденето, никой не почваше да яде. Изчакваше се да се каже в хор от всички хиляда уста молитвата: „Само Божията Любов носи пълния живот." Яденето беше негласно свещенодействие. Разговорите бяха тихи, делови. Сам Учителят не приказваше много - казваше само най-необходимото.
към текста >>

17. 49. Свободният и нарочен стол за Олга Славчева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Времето течеше и домакинята започна да принася ястието.
Тя се изми, среса и облече най-новите си дрехи. Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието. Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого. - Ами Олга къде е? - запита Той най-после.
към текста >>

Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието.
Така приготвена, тя чакаше времето за вечерята, като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините: след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско изкуство. Вечерята трябваше да завърши с баница и с торта и накрая - с истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Времето течеше и домакинята започна да принася ястието. Супата и картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого. - Ами Олга къде е? - запита Той най-после. - Тя излезе някъде на лекции - отговори домакинята наслуки.
към текста >>

Приказките вървяха една след друга, много интересни, но никой не посягаше към ястието.
А Той не посягаше и все като че чакаше някого. - Ами Олга къде е? - запита Той най-после. - Тя излезе някъде на лекции - отговори домакинята наслуки. Учителят почака. Приказките вървяха една след друга, много интересни, но никой не посягаше към ястието. Супата вече изстиваше. Учителят тоя път каза настойчиво: - Проверете, рекох, може би пък да е тука Олга! Дойде детето на домакините и я покани. До Учителя имаше един свободен стол. Той го посочи и рече: - Ето ти стол, заповядай, Олга!
към текста >>

18. 18. Чужденката

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Тя пригласяше песента на другите сестри и заедно с тях преливаше „флуиди" към скромното, по- скромно от най-скромното войнишко ястие.
Когато Учителят говореше, очите й светеха не по-малко от очите на останалите негови ученички: преди хиляда години пак българи прошепнаха свещени думи на славянски език. Тогава пак славянското сърце трепна и запази тоя трепет, в хиляди варианти, през вековете. Тя размахваше възторжено ръце при гимнастиките. Сърцето й чувствуваше светостта на танеца, а културата й му правеше своя модерен превод. Тя бе в кухнята; режеше зелето с голям нож и пееше. Тя пригласяше песента на другите сестри и заедно с тях преливаше „флуиди" към скромното, по- скромно от най-скромното войнишко ястие. Тя бе на планината, край езерото, сама, съсредоточена, загледана в мъглите над върховете и в плътната зеленина под нозете й. Ноздрите й трептяха: тя попиваше величието на Рила и красотата на учението. съединени в прекрасен синтез. Малцина знаят като нея добре значението на тихото чудо, което цъфне тук, в България, на Рила, край Седемте езера. - Беше време, когато виждах пред себе си човека, един случаен представител на Учението на Учителя.
към текста >>

19. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази IV. Три приказки за стари и млади

ПРИКАЗКА ЗА БРАДИЧКАТА

ТОМ 20

Дори хлябът и блюдото с ястие я чакаше на масата й, всеки ден подновявано... Минавали дни, месеци, години... Хлътнали очите на Брадичката.
Отслабна и заприлича на сянка. Нямаше друга мисъл сякаш, освен за нея. По морето излизаше вече рядко. И то винаги, когато то беше много бурно. Мнозина подозираха дори, че той отива нарочно в такова време, за да се не върне вече... Но винаги къщичката на момичето беше подредена, като току-що да бе била самата тя там. Дори хлябът и блюдото с ястие я чакаше на масата й, всеки ден подновявано... Минавали дни, месеци, години... Хлътнали очите на Брадичката. Станал той още по-мълчапив и странен. С никого не говорел, на никого никога не се оплаквал за нищо. Понякога само нощем чували странна песен, тъжна като оплакване на мъртвец - и тиха, тъй тиха, че само малцина бяха я чули, когато, забъркани в тъмната нощ, се приближавали без да щат към малките къщички на брега. Спрямо всичките Брадичката бил все еднакво услужлив, както и по-рано, макар да бил много по-мълчалив сега. Само бурното море карало да светват очите му, може би защото вълните му напомняха откъде дойде тя, или пък защото, може би, се надяваше да намери края на мъките си в тях... Веднъж, в една голяма буря, по-страшна от всички, които помнели рибарите от години, когато вълните се блъскали в брега така, че той се тресял и стенел като жив, а морето гърмяло като в някаква битка, Брадичката се върнал полужив с един човек, когото изтръгнал от устата на самата смърт.
към текста >>

Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче!
Но странникът казал: - След моите родители ти си човекът, който е направил най-много за мен. Аз това никога няма да забравя! Спомняй си и ти за мен! - Бог всичките обича - отговорил като по навик Брадичката и очите му го погледнали бистри, но дълбоки, дълбоки, като да било самото море в тях. Заминал си странникът, а Брадичката си заживял отново своя самотен живот. Но един ден, когато вече мислил, че няма да може да издържи, тъй много тъгата го прихлупвала, той, едва влачейки се, отнесъл топлото ястие в малката нейна стаичка, както винаги - преди самият той да е хапнал от него, и се спрял на вратата - тя седяла на същото си столче! Все същата, като че ли вчера само била излязла оттук... И дори, щом го видяла, станала и също тъй, както някога, го потупала свободно по главата и запитала същото: - Брадичке, Брадичке, обичаш ли ме ти? А той, с глас, който се бил почти схванал от неочакваност, промълвил: - Бог обича всички ни! - Глупчо - засмяла се тя, като го целунала. - Той всички ни обича, но ти, ти? Брадичката нищо не отговорил, защото чувствувал такава радост, че нямал нито дума за казване.
към текста >>

20. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Ястието, някаква чорба, бе изнесено в голям казан на самия двор и бързо се разнасяше от доброволци братя, между които Цеко беше един от най-услужливите.52 Изглежда, че Генко му беше харесал, защото той го преглеждаше с всичко, а заедно с него - и цялата компания.
Услужваха весели, като да бяха деца, пуснати във ваканция. Всички станаха изведнъж. Дойде Учителят. Поздрави пак с вдигната ръка. Той се изправи кротко и прочетоха «Отче наш». Ястието, някаква чорба, бе изнесено в голям казан на самия двор и бързо се разнасяше от доброволци братя, между които Цеко беше един от най-услужливите.52 Изглежда, че Генко му беше харесал, защото той го преглеждаше с всичко, а заедно с него - и цялата компания. Скоро започнаха и разговорите.53 Питаха и Учителят отговаряше - най-разнообразни въпроси се повдигаха. Генко слушаше с внимание. Те бяха малко настрана от Учителя, но на същата маса и имаха възможност да слушат. - Само красивият, добрият и силният човек може да служи на Бога! Пред красотата и най-лошият човек отстъпва.
към текста >>

21. 11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г)

ТОМ 21

Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето.
3, 18.І.1930 г) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 2) „Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя- то ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели.” Драги братя, За да може, трябва да знае човек. Но има разни видове знания. Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето. Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е.
към текста >>

22. 65. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)

ТОМ 21

За да ги опитате, трябва да ги приложите - вий ще имате вече една опитност - а опитността е като ядението: другояче разправя тоя, когато е ял самият той, и другояче тоя, който е гледал и или му разправяли за някое ястие, което той нито помирисал даже.
В природните закони адвокати няма. Там всичко става на везни. Ако туряш и прибираш, работиш правилно - везните се накланят към тебе; ако само приказваш и мамиш - хората можеш, но природата - не, както не можеш да накараш глада ти да престане, ако само разправяш на хората, че си ял, а не си турил трохица в устата. Та, като разберете това, как действуват тия закони на живата природа - вие ще знаете и основните принципи на Новото Учение, защото те оттам са взети, събрани и изнесени за общо ползувание. Може отначало да ви се виждат малко различни от старите - но затова са и нови. За да ги опитате, трябва да ги приложите - вий ще имате вече една опитност - а опитността е като ядението: другояче разправя тоя, когато е ял самият той, и другояче тоя, който е гледал и или му разправяли за някое ястие, което той нито помирисал даже. И тъй, аз ви обещах да ви кажа какви са новите пътища за добиване здраве, богатство, сила и власт. Ще ви кажа преди всичко, че това, което ще ви пиша, е опитвано и от мен лично и от много още хора - и винаги резултатите са били положителни - в смисъл - винаги е настъпвало едно подобрение на положението: в едни по-малко, в други повече - според усилията, вярата и стремежа точно да се изпълни това, което природата изисква от нас. Разбира се, вие всички знаете много от това, което ще ви пиша, защото то от хиляди години е практикувано на разни места в света - и сега само наново се възстановява - а има и неща нови наистина, които сега им е дошло времето да се кажат и приложат. И тъй, ний ще започнем с това, което е най-важното, без което няма смисъл нищо друго, без което всичко останало няма отношение - самият ни живот. Но животът ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна.
към текста >>

23. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие.
Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време. А коя църква да гледа жената? Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми. Духът на Христа, Който е глава на църквата, а следователно - на мъжа и на жената, липсва в официалния храм на държавната религия. Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие. Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време. Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията. Сега жената работи редом с мъжа, изтиква го дори в много професии и вместо да му помага, тя му се явява конкурентка в неговата собствена сфера на работа. Мъжът, без да е почнал да върши женската работа, се е ограничил в своя тесен кръг; дейността му от ден на ден се застрашава от женския по- евтино заплащан труд.
към текста >>

24. 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско

ТОМ 24

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.
Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи.
към текста >>

25. Съдържание

ТОМ 25

10.2 Офицерът и вътрешния глас, който го спасява 368 ИМАМ ЯСТИЕ: 2 [неделна] беседа от Учителя, държана на 7 септемврий, 1930 г.
16-18. 10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДУХОВЕНСТВОТО И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС 367 10.1 Духовенството и предстоящата война 367 ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1923 г. - В: Поучаваше ги. София, 1949, с. 94, 94-95, 95. 10.2 Офицерът и вътрешния глас, който го спасява 368 ИМАМ ЯСТИЕ: 2 [неделна] беседа от Учителя, държана на 7 септемврий, 1930 г. София - Изгрев. - В: Условия за растене. София, 1949, с. 32. 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНИТЕ 369 11.1 България и новото учение 369 ДОБРОТО ВИНО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 4 август, 1918 г. София.
към текста >>

26. 10.2. ОФИЦЕРЪТ И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС, КОЙТО ГО СПАСЯВА

ИМАМ ЯСТИЕ: Неделна беседа; 7 септемврий, 1930 г.

ТОМ 25

10.2. ОФИЦЕРЪТ И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС, КОЙТО ГО СПАСЯВА ИМАМ ЯСТИЕ: 2 [неделна] беседа от Учителя, държана на 7 септемврий, 1930 г.
10.2. ОФИЦЕРЪТ И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС, КОЙТО ГО СПАСЯВА ИМАМ ЯСТИЕ: 2 [неделна] беседа от Учителя, държана на 7 септемврий, 1930 г. София - Изгрев. - В: Условия за растене. София, 1949, с. 32. "... Това показва, че в човека се крият мощни, незнайни сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание.
към текста >>

27. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но ги поставя в такава пропорция, че винаги се получава изрядно ястие.
Сестрата и сега е душевно болна, след смъртта на единствения им син. Завчера в готварницата такива неща ми говори, че трябваше да избягам навън. Но как вкусно готви! Никога по-добре сготвен грах, бизеле [бакла] и зелен фасул не съм вкусвала. Покрай лехите с много цветя, горката жена сее и разни готварски билки - магданоз, джоджен, копър, джинджифил. Но ги поставя в такава пропорция, че винаги се получава изрядно ястие. И двамата ме глезят. И двамата ми дават по половинка от десерта си, освен моя. Той страшно гълчи жена си. Ругатните му не отговарят на красивата му философска брада. Към мен проявява необичайна привързаност, несходна нито на възрастта му, нито на светлото име брат.
към текста >>

28. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Едни изкопават основи, други носят тухли, трети бъркат цимент с пясък, а старите сестри готвят вкусно ястие за всички.
Сладък е сухият хлебец тогава. Всяка трошица е захар и мед, песен, радост. 5 ЮНИЙ [1923 г] Никъде не виждам, обаче, онзи човек. Салонът ни напредва. Учениците на специалния клас взимаме живо участие в градежа. Едни изкопават основи, други носят тухли, трети бъркат цимент с пясък, а старите сестри готвят вкусно ястие за всички. Само песен, смях и радостна гълчава се чува и майстори специалисти обикалят и проверяват всичката работа. Огромният салон се постила с червени и бели циментови плочи. Това е по специалността на брат Бертоли - италианец. Полека-лека изоставяме Турн-ферайн. И тук пренасяме школата си.
към текста >>

29. 4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Първото е основното ястие, някаква чорба, а второто е десерт.
Той се пише, че е един обикновен човек, един човек, който кара водата, един от онези черноработници, при което никой не им обръща внимание. Но без него не могат да подготвят онова, което се прави като кухня, не могат да измият нищо, не могат да сготвят нищо без неговата вода. Така че, когато се наредят на братския обед, никой не знае, че водата е донесена три пъти от него, и че благодарение на него има братски обед. Да не говориме за оня труд на онези, които са дежурни по кухня и които подготвят целия обяд. А на обяда винаги има и първо, и второ. Първото е основното ястие, някаква чорба, а второто е десерт. Какъв десерт? Или сутляш от ориз, или нещо сварена пшеница със захар или пък някакъв компот - най-различни, при най-различни положения и през различни времена, и при различни възможности десерта е бил различен. И в момента всяка неделя те се събират, правят братски обед. През това време музикантите, които се подготвят по график, репетират два месеца и идва момента, когато е вече 12 юли - рождения ден на Учителя. Тука искам да спомена, че аз в том I, том IV е отбелязано за рождената дата на Учителя.
към текста >>

30. Б. Изповедта на Ангела небесен

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

Тя готви някакво ястие.
Сам го открих! И тогава Мария ми го показваше. 21. Ще ви разкажа един пример. Отивам при Борис. Виждам Мария в кухнята. Тя готви някакво ястие. Питам я: „Тук ли е Борис? ” Отговаря ми: „От една седмица го няма.” Учудвам се! - „Къде е отишъл? ” - „Не зная, но знам, че го няма.” Не мога да разбера нищо! Тя ме повежда в стаята.
към текста >>

31. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

отец повелява да ся донесе постно ястие.
Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда Йосифа на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си. Дядо Йосиф не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г. Боре е било необходимо нужно за тълмач. Сядат на стола да ядат, Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с презрение чи той не е католик да яде благо в петък! Г. Боре ся унужда да изяви святейшему отцу, що говори Дядо Йосиф. Св. отец повелява да ся донесе постно ястие. Обяда следова и ся продължава, Дядо Йосиф ся чюди и удивява за тънката и крехката снага на Францувата царица. Подир обеда доносят сладки работи в скъпоценни съдове и подава ся от слугите сякому да си земи. Дядо Йосиф в нея минута приказва отломки от своята история, чи преди йоще да стани калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил имя Стоян войвода, бил ся с един черен и страшен арапин и най-после успял та убил с ятагана си неприятеля си арапина! Движението на ръката му приобърта съдовете със сладките работи! Какво ли впечатление е дало то святому отцу?
към текста >>

32. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Читателите виждат как явно са действували за притопението на Българите в мечтайний им панелинизъм и как за незчястие, наши някои си клетници, заблъдени тогава Българи, ставали са сами нихно сляпо оръдие на това.
Това ся испълни в 1821-2, за кое и днес йоще имаме живи свидетели. За съзаклятниците Българи и самите гръцки историци описват няколко си, нъ за постраданието им нити реч спомянуват! Тогдашний план гръцкаго съзаклятия е бил да възобновят Византийская Империя и да направят една голяма Елада, както си я тий и до сега въображават в иступлените си глави. Несполучивши же тогава тии не са ся отказали, нито щат ся отказа от тия си мечтайни мисли и намерения, както ги показват делата им които са вършили и вършат в това отношение в свободна днес Гърция. Да би же узнали и делом тия гръцки напрягания нашите читатели, обнародоваме тук няколко си от званичните им дела (актове), кои са вършили в 1843. Читателите виждат как явно са действували за притопението на Българите в мечтайний им панелинизъм и как за незчястие, наши някои си клетници, заблъдени тогава Българи, ставали са сами нихно сляпо оръдие на това. ______________________________________________ 156) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Текстът в кръгли скоби е на Михаил Арнаудов. 157) Бележка на Вергилий Кръстев: Вж Гръцкото възстание от 1821 година; Българите в гръцкото възстание от 1821 г. - В: Изгревът ... Т. 11. София: Библ.
към текста >>

33. 2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

отец повелява да се донесе постно ястие.
Дядо Йосиф не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г. Боре е било необходимо нужно за тълмач. Сядат на стола да ядат. Дядо Йосиф не ще да яде, изговарящ ся с презрение, че той не е католик да яде благо в петък! Г. Боре се унужда да изяви святейшему отцу що говори дядо Йосиф. Св. отец повелява да се донесе постно ястие. Обяда следова и се продължава. Дядо Йосиф се чуди и удивява за тънката и крехка снага на Францовата царица. Подир обяда доносят сладки работи в скъпоценни съдове и подава се от слугите сякому да си земе. Дядо Йосиф в нея минута приказва отломки от своята история, че преди еще да стане калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил името Стоян войвода, бил се с един черен и страшен арапин и най-после успял, та убил с ятагана си неприятеля си арапина! Движението на ръката му преобърта съдовете със сладките работи!
към текста >>

34. 5.4.2.5. Писмо № 5

ТОМ 35

Един път в затвора заповяда да ни се снемат веригите и да ни настанат в една отделна стая; позволи да ни донесат ястие от дома и ме повика да отида при него.
Брайковото прекарване за Цариград се извърше през най-краткия път по морето; коги нашето - стана по сухо с отегчателна цел: тримата под една верига свързани не за друго, а само да се наказваме един други; ако единият земи нужда от нещо, то и другите двама по необходимост трябва да се съобразяват с него; денем и нощем безпокойствие. За да преминем Балкана, повече от 60 заптиета пеши и конни имаше да ни пазят доде дойдем до Сливен. Нарочно, види се, се е заповядало да се прекараме през този роден мой град, за да ме чуят и видят сички роднини и приятели. За мое счастие, в това време се случи да бъде мютесарифин411 някой си паша на име Джевит-паша, человек много добър и благоразумен, познат приятел на мене както и на брата ми, който беше един от азит на идаре мезлиши. При сичко, че заповедта от Цариград е била да ни прекарат през чешмата с веригите, той въпреки нея заповядал да минем през най-кратките пътища до затвора. Един път в затвора заповяда да ни се снемат веригите и да ни настанат в една отделна стая; позволи да ни донесат ястие от дома и ме повика да отида при него. Като се видяхме, при другите аз го помолих да ми позволи да се видя поне с брата си в негово присъствие; той ми отговори отрицателно, понеже заповедта из Цариград била такава. Аз го попросих, ако е възможно, да поиска от брата ми да ме снабди с малко пари, което той в точност изпълни. Тук, секам, му е местото да се кажат две думи като какви бяха турците в управлението си и като какви сме ние. При един общ изглед и едно добро наблюдение друго ще се укаже едно контрастно положение между тях и нази. Изобщо турската маса е проста, но е по-наивна и по-покорна от колкото е нашата; у тях съществува повече дисциплинирано разположение, почитание и уважение към по-горните си, от колкото у нази.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6914119720459