Търсене в беседите за 'Царевица'

Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница.
Оставете всякой да говори каквото си иска. Всяко отделно нещо е истина за лицето, което казва. Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго. Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за да не ви пресаждат. Както може да се вземе пшеницата и да се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може да е пшеница. Характерът на човека се определя от неговото постоянство. Сега, ако прочетете каквато и да било книга, първоначално мислите, че ще разберете истината, но като я завършите, ще видите, че авторът е казал много работи, но самата истина остава скрита – сами да си я намерите. Така е и в духовния живот. Има работи, които не могат да ви се кажат, вие сами трябва да ги почувствувате. Трябва да изработите известни качества, които ви са потребни за възприемане на истината.
към беседата >>

2. Житното зърно

А то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки.
Дай това, което ни трябва“. „Дай, дай, дай! “ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. И никога парите не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. Парите са обезценени, защото няма какво да съответства на тях. А то трябваше да искаме жито, царевица, круши, ябълки. Вие казвате: „Господи! Искам да бъда красив, искам да бъда богат“. Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи зло, и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър. Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си.
към беседата >>

3. Венецът на живота

БС

Също и с гроздобера, също и с царевицата – съберат се на седянка и отрошат царевицата.
Същото става и с Духовния свят – трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, по-добре ще вървиш по Пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра. В старо време как са живели хората задружно? Когато някой има нива за жънене, викат меджия и като идат на нивата, пожънват я. Също и с гроздобера, също и с царевицата – съберат се на седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа – ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете! Има някой някаква беда – съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогне Господ. Ако не може с двама или трима, съберете се четири, пет и така ще се облекчите, без разлика кой какъв е. Живейте всички в едно!
към беседата >>

4. Спасението

Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. (втори вариант)
Подъ „грѣшникъ“ азъ разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни. Това е разбиралъ Христосъ и е казалъ: „Ако искашъ да станешъ съвършенъ, обичай душата, духътъ си, ближнитѣ си, раздай имането си, ела и ме послѣдвай.“ Кого? – Този, отъ Когото всичко излиза. Върни се при мене, при Първоначалния източникъ и тогава ти ще станешъ силенъ, ще разберешъ смисъла на живота и като бѫде Този великъ Учитель съ тебе, всички страдания въ свѣта ще бѫдатъ една приятна музика. Като настане и гладъ, и студъ, и захарь и хлѣбъ като нѣма, пакъ ще се утѣшишъ и ще кажешъ: „Ще дойде хлѣбъ отгорѣ.“ Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени.
към втори вариант >>

5. Взимане и даване / Взимане и даване

Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите.
Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно." Този живот действува вече навсякъде в света, между всички живи същества, от висшите до низшите. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре някъде; много още ще го очакват, но по този начин той няма да дойде. Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, който му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява?
към беседата >>

Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. (втори вариант)
Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа. Като ме слушате, ще кажете: „Този човѣкъ не говори на свещенъ езикъ.“ Опитайте пелина на Христа и Той има винце, направете съ него опитъ. Разликата между едното и другото вино е тази, че когато пиемъ вино на физическото поле, главата ни се зашеметява, а когато опитваме Христовото учение, главата се избистря, тогава ти ще обичашъ хората, жена ти ще бѫде любезна съ тебе, дѣцата ти, приятелитѣ, всички ще бѫдатъ любезни съ тебе и ще те обичатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ да дамъ животъ.“ Този животъ дѣйствува сега въ свѣта, а нѣкои го очакватъ да дойде отгорѣ, той иде, обаче постепенно. Христовиятъ животъ се намира и въ житното зърно, и въ царевицата, и въ ябълката, и въ черешата, но законътъ е такъвъ – подобното отъ подобно се привлича. Може ли двама млади души да се оженятъ, ако не се обичатъ, ако не се привличатъ? Може ли единъ писатель да напише една книга, докато не е обикналъ идеята върху която ще пише, докато не е мислилъ дълго врѣме върху нея? Може ли единъ художникъ да нарисува една картина, докато не я обикне прѣдварително като идея? Всѣко нѣщо трѣбва да го обичаме и като го обичаме, то ще дойде при насъ. Цвѣтята и тѣ си иматъ свой езикъ.
към втори вариант >>

6. Пребъдете / Пръбѫдване

Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки.
Във Варненско, в с. Николаевка, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила. Това било срещу Спасов ден. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден, рано сутринта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости.
към беседата >>

Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре.
Николаевка, жената на попа измазала къщата си добре, измила я и изчистила. Това било срещу Спасов ден. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия ден, рано сутринта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. Много хора постъпват като децата.
към беседата >>

Като намери стаята отворена, то влиза вътре, взима царевица и вкарва патиците и мисирките, да си поиграе с тях.
Така те искат да покажат, че са свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Някой има добро разположение на духа, въодушевява се от нещо Божествено, но изведнъж детето му влиза в стаята и води след себе си мисирките и патиците – устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и в един момент доброто разположение го напуща. За да не губят доброто си разположение, майката и бащата трябва да затварят стаята си с девет ключа, да не влизат децата с мисирките вътре, да цапат. Вината е в майката и в бащата, а не в детето. Като намери стаята отворена, то влиза вътре, взима царевица и вкарва патиците и мисирките, да си поиграе с тях. "Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н. Оставете тези неща настрана. Знайте, че никой не може да ви препятствува. Всеки сам се спъва. Кой спъна първите човеци в рая?
към беседата >>

Излѣзте да видите селянитѣ, какъ копаятъ царевицата съ своитѣ мотики и рала. (втори вариант)
Ако ви кача на нѣкоя планина и отъ тамъ спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете безъ нѣкакво усилие. Но това не показва, че сте разрѣшили нѣкой труденъ въпросъ. Така се хлъзгатъ и дѣцата зимно врѣме съ шейнитѣ си. Христовото учение не е такова хлъзгание. То е обратното. Излѣзте да видите селянитѣ, какъ копаятъ царевицата съ своитѣ мотики и рала. Ето Христовия пѫть. Ще кажете: „Е, рало! “ Да, въ това рало има смисълъ. Въ ралото, въ двата вола, въ остена, въ всичко това има смисълъ, дълбокъ смисълъ. Какъвъ е той?
към втори вариант >>

То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ. (втори вариант)
Ще кажете: „Каква е тази философия, какъ може да прѣбѫдвашъ? “ Ще ви дамъ единъ примѣръ за пояснение на тази идея. Често ние съ своитѣ неразбирания разваляме живота си. Въ варненско, въ едно село Николаевка, жената на единъ тамошенъ попъ прѣди Спасовъ день измазала кѫщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасовъ день рано сутриньта да отиде на църква. Въ нейно отсѫствие момченцето ѝ – десеть годишно, си устроило забавление. То често гледало какъ вършеятъ на хармана и сега, като останало само, взело всичкитѣ мисирки, които имали, разсипало царевица изъ стаята и започнало да вършее съ тѣхъ. Жени, които минали покрай кѫщата, чули тази голѣма гюрултия и казали на майката: „Въ вашата кѫща се чува голѣмъ шумъ отъ мисирки.“ Дѣтето, като вижда, че майката се връща, избѣгва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пѫти въ живота постѫпвате. Майкитѣ ви току-що измажатъ кѫщитѣ и отидатъ на църква, а вие вкарвате мисиркитѣ въ стаята и казвате: „Свобода, свобода! “ Това сѫ дѣтински разсѫждения, дѣтински схващания.
към втори вариант >>

7. Простотата

БС

Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго.
Тъй че, в ежедневния живот ще има и напрашване, и почистване, и каране и т.н., но този живот трябва да премине. Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го!
към беседата >>

И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл.
Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон. Понякога между ума и сърцето има борба, раздвояване – сърцето желае едно, умът – друго, има спор, решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. Допуснете, че две от вас имат по сто декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си е градина, посажда я с плодни дървета,а в останалата част насажда жито, ечемик, царевица и друго. А втората казва: „Мен не ми трябват тези неща” и оставя земята си незасадена. И двете отиват да разгледат имането си: едната има жито, царевица, радва се на всичко, за нея животът има смисъл. А нивите на другата са обрасли с бурени и тя казва: „Животът няма смисъл.” Кой създаде смисъла и безсмислието в Живота? Вие казвате: „Господ да ни даде това, онова! ” Дал ви е Господ земя, която е вашето сърце – обработвайте го! Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него.
към беседата >>

Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене.
Това сърце се обработва така, както се обработват плодните дървета. Дайте му всички добри желания, посадете ги в него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дървета, имат два периода на садене – зимно и лятно. Земеделците също имат два периода на садене – зимно и лятно. Тези, които садят царевица, и те имат известни периоди на садене. И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание! Не си разположена; остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща! Когато се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате?
към беседата >>

8. Детето растеше

Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави.
Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират.
към беседата >>

Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина.
Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад.
към беседата >>

9. Нито тържик

Сей жито, царевица, ечемик, боб.
Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е на правил опит, да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: Големи грешници сме. – Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
към беседата >>

Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи.
– Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
към беседата >>

Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата.
На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския манастир Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя манастир Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях.
към беседата >>

Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския манастир Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая, да видя черепите на някои калугери, живели в тоя манастир Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния.
към беседата >>

Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. (втори вариант)
Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме." Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: „Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят.
към втори вариант >>

Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. (втори вариант)
Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме." Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: „Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.
към втори вариант >>

Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. (втори вариант)
Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: „Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския монастир.
към втори вариант >>

Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. (втори вариант)
Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб." Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени. Преди години отидох в Рилския монастир. Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая да видя черепите на някои калугери, живели в тоя монастир. Аз се заинтересувах да ги прегледам, защото мога да чета по тях.
към втори вариант >>

10. Кога се молиш

– Искам жито, ечемик, царевица.
Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли, какво управление да- има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш. – Искам жито, ечемик, царевица. – И това ще бъде, но определи точно, по колко крини искаш. – Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща. – Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза.
към беседата >>

– Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща.
Казваш: Искам пари на заем. – Колко искаш? Определи точно, колко искаш. – Искам жито, ечемик, царевица. – И това ще бъде, но определи точно, по колко крини искаш. – Искам 15 крини жито, 3 крини царевица, една крина боб, три крини леща. – Каквото искаш, ще ти се даде. Ето, вземи всичко това и го използувай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. – Защо? – Защото не се спазват условията, при които семето завързва.
към беседата >>

Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.
Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници – кланят се на парата, като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Ние знаем, какви са техните икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения, може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно.
към беседата >>

„Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш. (втори вариант)
Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея. Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли какво управление да има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: „Искам пари на заем." Колко искаш? Определи точно колко искаш. „Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш. „Искам петнайсет крини жито, три крини царевица, една крина боб, три крини леща." Каквото искаш, ще ти се даде. Ето вземи всичко това и го използвай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. Защо? Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и да даде плод.
към втори вариант >>

„Искам петнайсет крини жито, три крини царевица, една крина боб, три крини леща." Каквото искаш, ще ти се даде. (втори вариант)
Един ден, когато България бъде толкова вярваща, колкото тази мома, и тя ще помисли какво управление да има, кой да я управлява. И каквото пожелае, това ще бъде. Казваш: „Искам пари на заем." Колко искаш? Определи точно колко искаш. „Искам жито, ечемик, царевица." И това ще бъде, но определи точно по колко крини искаш. „Искам петнайсет крини жито, три крини царевица, една крина боб, три крини леща." Каквото искаш, ще ти се даде. Ето вземи всичко това и го използвай за своето благо, както и за благото на окръжаващите. От две хиляди години се проповядва Христовото учение, но нищо не излиза. Защо? Защото не се спазват условията, при които семето завързва. Проповядването е сеене, при което семето трябва да завърже и да даде плод. Сега, като говоря така, някои от вас харесват каквото говоря, а други се съмняват и казват: „Ние знаем защо ни говори той." И аз зная защо говоря.
към втори вариант >>

Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. (втори вариант)
Вече четирийсет години работя между българите и само едно чувам: „Пари, пари." Ето вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници - кланят се на парата като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Ние знаем какви са техните икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно.
към втори вариант >>

11. Светило на тялото

Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце.
Възприеми една Божествена мисъл без каква да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта. Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките. Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно–две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце. До последното зрънце беше тяхната любов. Всички общества, били те религиозни или светски, живеят, къткат се като кокошки и петли, живеят в мир и любов, но дойде ли последното зрънце, казват: „Хайде сега настрана! “ Петелът изкукуригва и казва: „Кокошки, настрана от мене, вие трябва да знаете да пеете като мене“. Що е пеенето? Да пееш, значи да можеш да мислиш.
към беседата >>

12. Бог е говорил

Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика.
условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа.
към беседата >>

Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. (втори вариант)
Имената на хората са формули, тоест условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: „Ти, Който си в това зърно, влез в моята държава. Давам Ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене." Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: „Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и като излезеш, кажи: „Благодаря на тоя брат.
към втори вариант >>

13. Работи на лозето ми

Ще дойде почетната търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др. (втори вариант)
Кажете си: „Отсега нататък ние заличаваме стария живот, всички сметки, всички взимания-давания, нищо не търсим. Комуто имам да давам, не давам. От когото имам да взимам, не взимам. С търговията вече е свършено всичко." Ще ме запитате как ще се живее без търговия. Ще дойде почетната търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др. Каквото дадеш някому, ще платиш с любов. Ще кажете: „Не искаме да плащаме с любов, а с пари, с пари." Дайте парите на онези, които се нуждаят от тях. Като ви говоря това, нямам предвид да ви кажа, като отидете у дома си да дигнете един скандал - да каже жена на мъжа си и мъж на жена си, че не се познават отсега нататък. Че досега наистина мъжът не познаваше жена си и обратно. Това не е философия, философия е да кажеш на мъжа си: „Отсега нататък аз те познавам вече." Същото да каже и мъжът на жена си.
към втори вариант >>

14. Молитвата

Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.”
към беседата >>

15. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството.
Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов. Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница? “ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!
към беседата >>

Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница? (втори вариант)
Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо. Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница? “ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си. Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои?
към втори вариант >>

16. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка.
Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискуси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? “ Аз казвам: Моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало.
към беседата >>

17. Защо твоите ученици ядат и пият?

Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен.
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции.
към беседата >>

За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила.
да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция.
към беседата >>

Една царевица и една царевица правят две царевици.
– Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици. Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това?
към беседата >>

Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици.
прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици. Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият.
към беседата >>

Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
към беседата >>

Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот.
– Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е.
към беседата >>

Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно.
към беседата >>

Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно. Сега, тук може да се роди цял спор. Можем да спорим колкото искаме по въпроса. Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква?
към беседата >>

Мислите ли, че ако днес Господ прати една комисия, няма да намери житото де е, царевицата де е?
“ Два пътя има. Ако аз отида в някой богат дом, убия господаря на къщата, взема парите и стана господар на неговите богатства, какво съм спечелил? Ако аз принеса дъщеря му жертва, какво съм спечелил? – Нищо. Не е въпросът там, да убием този богат човек, но жив да го оставим, да отворим сърцето му, да принесе своите жертви доброволно, и да остави за себе си колкото му трябват, а останалото, туй, което Бог е пратил, да принесе за своите братя. Мислите ли, че ако днес Господ прати една комисия, няма да намери житото де е, царевицата де е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриват, толкова комисии има назначени, и не могат да намерят де е житото, де е царевицата. И не само в България, в целия свят има такива комисии. И очакват дано химиците изнамерят някакъв лек начин за прехранване, някакви хапчета. Но докато изнамерят те това, какво ще стане с нас?
към беседата >>

Сега всички българи се потриват, толкова комисии има назначени, и не могат да намерят де е житото, де е царевицата.
Ако аз принеса дъщеря му жертва, какво съм спечелил? – Нищо. Не е въпросът там, да убием този богат човек, но жив да го оставим, да отворим сърцето му, да принесе своите жертви доброволно, и да остави за себе си колкото му трябват, а останалото, туй, което Бог е пратил, да принесе за своите братя. Мислите ли, че ако днес Господ прати една комисия, няма да намери житото де е, царевицата де е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриват, толкова комисии има назначени, и не могат да намерят де е житото, де е царевицата. И не само в България, в целия свят има такива комисии. И очакват дано химиците изнамерят някакъв лек начин за прехранване, някакви хапчета. Но докато изнамерят те това, какво ще стане с нас? Въпросът е за туй, готовото. Не е въпросът за парите, нека стоят в касата.
към беседата >>

Това жито, тази царевица трябва да се дадат на всички хора, да има да ядат и пият.
И не само в България, в целия свят има такива комисии. И очакват дано химиците изнамерят някакъв лек начин за прехранване, някакви хапчета. Но докато изнамерят те това, какво ще стане с нас? Въпросът е за туй, готовото. Не е въпросът за парите, нека стоят в касата. Това жито, тази царевица трябва да се дадат на всички хора, да има да ядат и пият. Всички ние не искаме пари. „Хляб наш насъщни, дай го нам днес! “ Никъде няма в Господнята молитва: „И парите дай ги нам днес“! Но казва се там за царевицата, за хляба. И Христос е казал, да излезе тази царевица на място.
към беседата >>

Но казва се там за царевицата, за хляба.
Не е въпросът за парите, нека стоят в касата. Това жито, тази царевица трябва да се дадат на всички хора, да има да ядат и пият. Всички ние не искаме пари. „Хляб наш насъщни, дай го нам днес! “ Никъде няма в Господнята молитва: „И парите дай ги нам днес“! Но казва се там за царевицата, за хляба. И Христос е казал, да излезе тази царевица на място. И аз бих желал всички да почнат не да се молят, а да завъртват този ключ на знанието. Сега да ви кажа защо и вие не сте завъртели този ключ. Мнозина от вас, които ме слушате от толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“, – мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Няма друго учение в света, освен учението на Любовта.
към беседата >>

И Христос е казал, да излезе тази царевица на място.
Това жито, тази царевица трябва да се дадат на всички хора, да има да ядат и пият. Всички ние не искаме пари. „Хляб наш насъщни, дай го нам днес! “ Никъде няма в Господнята молитва: „И парите дай ги нам днес“! Но казва се там за царевицата, за хляба. И Христос е казал, да излезе тази царевица на място. И аз бих желал всички да почнат не да се молят, а да завъртват този ключ на знанието. Сега да ви кажа защо и вие не сте завъртели този ключ. Мнозина от вас, които ме слушате от толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“, – мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Няма друго учение в света, освен учението на Любовта. Няма друго учение в света, освен учението за Божията Мъдрост.
към беседата >>

Той пита: „Де е царевицата, де е житото?
Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква!
към беседата >>

Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
към беседата >>

Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито.
Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.?
към беседата >>

Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда.
към беседата >>

Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита.
Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво?
към беседата >>

В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“. Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
към беседата >>

Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива. И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото.
към беседата >>

Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива. И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни.
към беседата >>

Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива. И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни. Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога.
към беседата >>

18. Какво трябва да искаме?

Преди милиарди години Господ ги е турил на земята, туй злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено.
Ние, сегашните хора, всичко искаме, но същественото не искаме. Всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен, все материални блага искаме. Идете в обществото и кажете някому да се свърже с Бога, колко хора биха пожелали това? Ще ви отговорят: „Не, не, пари, пари! “ Но парите, това са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е турил на земята, туй злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено. Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. Често енергията, която трябва да дойде за нашето сърце, не иде навреме. Някой път станете рано, но не сте разположен – нямате оная енергия. Както гладният, как ще познае, че е намерил храна – когато се наяде. Ще кажете: „Е, как ще позная кога съм намерил истината?
към беседата >>

19. Ядоха и наситиха се

Този живот е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и прочие, във всички тия плодове е скрит един невидим живот и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с тоя живот се развива и нашият умствен кръгозор.
Затуй и човек без убеждение нищо не може да направи. Това е същият закон. Сега Христос казва, че той е живият хляб. Значи трябва да ядем тази храна, която е жива, и от яденето трябва да остане нещо, от това изобилие трябва да се спести. Аз вземам думата „ядене“ в широк смисъл, човек трябва да яде и да мисли върху онова, което се съдържа в тия елементи. Този живот е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и прочие, във всички тия плодове е скрит един невидим живот и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с тоя живот се развива и нашият умствен кръгозор. Ще ви приведа още един пример, за да обясня своята мисъл, и с него ще заключа – много кратък ще бъда днес. Синът на адитския цар Зензибо пожелал да има една вечно горяща свещ, която да осветлява и да отоплява стаята му. Един от най-видните мъдреци на царството му, негов поданик, намерил една овчарка, която била влюбена в царския син, и превърнал душата ѝ в такава една свещ. И отива да му я представи, но като погледнел на тази свещ, очите му се напълвали със сълзи, а той не знаел защо. Живите горящи свещи – това са вашите души: вие трябва да имате души любящи, души, които да светят.
към беседата >>

20. Необятната любов / Необятната любов

Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“.
Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“. Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува. Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите.
към беседата >>

Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“.
Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“. Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува. Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите.
към беседата >>

21. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Първо разораваме нивите си, посяваме ги с жито или царевица, а тук-там посаждаме и плодни дръвчета. (втори вариант)
Вие не знаете още, коя дума е обидна. Следователно, колкото и да искате да бъдете добри, при сегашните условия, това е невъзможно. Доброто е резултат на нещо. То е плод в природата. А плодът иде най-после. Първо разораваме нивите си, посяваме ги с жито или царевица, а тук-там посаждаме и плодни дръвчета. Докато даде плод, житото минава през няколко фази: растене, цъфтене и връзване. Вие искате всички неща да станат изведнъж – да дойдете до плода. В Божествения свят, хубавите неща растат бавно. Само престъплението расте бързо. Това е мое твърдение, за което аз отговарям.
към втори вариант >>

22. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. (втори вариант)
Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница? В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно.
към втори вариант >>

23. Бяла и черна светлина

Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават ѝ да си хапне царевица.
Значи основата на вашата къща трябва да бъде от здрав и солиден материал. Не се самозалъгвайте да мислите, че не е важно какъв материал ще имате, но важно е материал да имате. Не е така, при съграждането на вашия живот не е толкова важно количеството на необходимия материал, колкото неговото качество. Като направи някаква погрешка, някой казва: "Няма нищо, ще мине." Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя. Често децата си правят различни смешки, забавляват се. Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават ѝ да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне – чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец, не трябва да го гълтате.
към беседата >>

Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне.
Не се самозалъгвайте да мислите, че не е важно какъв материал ще имате, но важно е материал да имате. Не е така, при съграждането на вашия живот не е толкова важно количеството на необходимия материал, колкото неговото качество. Като направи някаква погрешка, някой казва: "Няма нищо, ще мине." Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя. Често децата си правят различни смешки, забавляват се. Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават ѝ да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне – чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец, не трябва да го гълтате. Глътнете ли го, ще се намерите в положението на кокошката – ще скачате, ще гълтате, но нищо няма да придобиете.
към беседата >>

Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне – чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата.
Като направи някаква погрешка, някой казва: "Няма нищо, ще мине." Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя. Често децата си правят различни смешки, забавляват се. Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават ѝ да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне – чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец, не трябва да го гълтате. Глътнете ли го, ще се намерите в положението на кокошката – ще скачате, ще гълтате, но нищо няма да придобиете. Сега, като ученици трябва да бъдете внимателни, да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо, за да решавате правилно задачите и мъчнотиите на своя живот.
към беседата >>

24. Движение на разумните сили

Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица.
Какво определение дава относителната геометрия за кръга? Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент. Представете си, че имате два малки кръга. Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата.
към беседата >>

Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата.
Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос?
към беседата >>

По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата?
Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества.
към беседата >>

Царевицата е по-стара от дъба.
В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата ѝ съдържат ли се в самата мисъл?
към беседата >>

25. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване.
Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията. Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение.
към беседата >>

Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна.
Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията. Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение.
към беседата >>

Моята царевица, като израсне, ще бъде с кочани, дълги до петдесет сантиметра, а твоята - с по-дребни кочани. (втори вариант)
Някой казва: „А, ние не вярваме в светлината." Да, светлината знания не дава, но тя е едно условие за знания. Там, дето няма светлина, там няма знания; а там, дето има светлина, има и знания. Сега някой ще каже: „Вие не сте на правия път." Е добре, кой е правият път? Хубаво, ще направим опит. Аз ще посадя едно царевично зърно и ти ще посадиш едно царевично зърно. Моята царевица, като израсне, ще бъде с кочани, дълги до петдесет сантиметра, а твоята - с по-дребни кочани. После, ще съдим за големината на зърната и за тяхното качество. Този метод е много добър. Всяко едно учение, което облагородява ума, което облагородява сърцето и усилва волята, то е Божествено учение. Всяко едно учение, което огрубява човешкия ум, огрубява човешкото сърце, огрубява волята, това е човешко учение. Следователно, щом се огрубявате, не сте в правия път; щом се облагородявате, в правия път сте.
към втори вариант >>

26. Школата и развитието на ученика

В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
към беседата >>

В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.
към беседата >>

27. Придобивки на съзнанието

Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото.
Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той.
към беседата >>

Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си.
Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той. В него има един инстинкт постоянно да събира. Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.
към беседата >>

28. Онези дни ще се съкратят

То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи.
Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят. Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това.
към беседата >>

29. Новата азбука

Ако храниш една патица с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо.
Не постъпвате ли и вие като децата, които се качват на ябълката, докато има плодове. Щом я оберат, те я напущат. Докога престават да посещават ябълката? До следната година, докато ябълката роди отново. Следователно, ако по този начин отивате на училище и учителите ви са умни, те ще ви дават толкова, колкото и вие давате. Ако храниш една патица с царевица, като я заколиш, тя ще ти даде царевично месо. Ако я храниш с жито и я заколиш, тя ще ти даде житено месо. Храниш ли я с червейчета, тя ще ти даде месо, съответно храната, която е приемала. Може ли господарят да изисква от слугата си погача от житено брашно, щом му е дал царевично? Както и да постъпва с него, както и да го бие, царевичното брашно не може да се превърне в житено и обратно: житеното брашно не може да се превърне в царевично. Щом е така, защо господарят бие слугата си?
към беседата >>

30. Хубави чувства

Ако искам да служа на Бог, ако искам да приложа Божественото учение, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога да ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам.
Има хора, чрез които Господ не може да изпрати Своето благословение. Сега това, което имате, то е една школа и вие трябва да се учите. Всички казвате, че не трябва да се живее за пари, че ще служите на Бог даром. Да, но като ги видиш, всеки си носи най-малко по едно кайме, всеки си носи най-малко по една икона. Да служим на Бог, но трябва да бъдем последователни. Ако искам да служа на Бог, ако искам да приложа Божественото учение, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога да ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам. За сега нашият живот е неестествен, но ще се примирим. Като дойде Божественият живот, тогава ще дойде и естественият живот. При този живот достатъчно ми е да иждивя 2-3 часа за копане, 2-3 часа за учене, 2-3 часа за музика, 2-3 часа за благотворителност. За мене, за вас е достатъчно да си разработим по 1/2 декар земя за прехраната. Като си изкараме прехраната, за другите работи е лесно.
към беседата >>

31. Правила на разумния живот

Също така се жертват ечемикът, царевицата.
Какво ще пият? – Вода. Ще питат някои: „Какво трябва да ядем? “ – Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото. Също така се жертват ечемикът, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот.
към беседата >>

Също така се жертвуват ячемика, царевицата. (втори вариант)
Какво ще пият? - Вода. Ще питат някой: какво трябва да ядем? - Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертвува. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертвува, това е само житото. Също така се жертвуват ячемика, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само на половина се жертвуват. Те казват: ще изядеш само външното, а другото ще посадиш. Следователно, ученикът трябва да яде само Онези растения, които от любов са пожертвували своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него.
към втори вариант >>

32. Значение на изслушването

Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята.
По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела. Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат.
към беседата >>

33. Чудните предположения

Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал.
Ако той не държеше хляба в ръцете си, щеше ли да ти заповядва? И ако ти нямаше нужда от хляб, щеше ли да го слушаш? Туй и светските хора го знаят. Сега аз искам да ви наведа на мисълта да обръщате внимание на малките неща в живота си. Ние пренебрегваме малките неща – житото, ръжта, въздуха, Слънцето – абстрахираме се от тях, но това не е философия, това е криво разбиране на живота. Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си – такъв трябва да бъде новият морал. Не поставите ли този морал за основа в живота си, от вас нищо няма да стане. Ще бъдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване. Вие ще минавате от един житен клас на друг и сами ще учите този закон, докато най-после се освободите от тази стара философия. Докато узрее вашата глава, вие ще минавате последователно от живота на растенията в тоя на животните, докато най-после минете в живота на човека.
към беседата >>

34. Отличителните черти на човешката интелигентност

Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица.
Ако сиромашията може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане. Какво разбирате под думата лакомство? – Туряне в стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане с работи, които не са по силите ни: например в училището изучаваме предмети, които не са по силите ни; учим много предмети, от които нямаме нужда, и бързаме, не чакаме да дойде времето, искаме да знаем много. Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има лакомия. Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н. Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица. Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други. В бялата раса хората нямат помежду си доверие. Те имат вярване, но доверие нямат. Имат го само на думи. В шестата раса обаче доверието ще бъде една от благородните черти – пълно доверие.
към беседата >>

35. Най-малкото чувство

Докато житцето ви говори, докато царевицата ви говори, докато хлябът ви говори, докато пиперките ви говорят, вие ще можете да слушате.
Вие обаче какво ще кажете? – „Отде се намери този брат? Учителя него ли намери? Нямаше ли някой по-умен да излезе да говори? Ние ще оглупеем, ако речем да го слушаме.“ – Не, ще слушате. Докато житцето ви говори, докато царевицата ви говори, докато хлябът ви говори, докато пиперките ви говорят, вие ще можете да слушате. Какво значи да ви говори житното зърно? Когато житното зърно говори, най-първо ти ще му дадеш мастило да пише. Някой казва, че житното зърно не може да пише. Всички вие имате по едно перо – езика, и мастило – слюнката. Житното зърно, като влезе през устата ви, най-първо ще говори на стомаха; след това ще влезе в кръвта и ще говори на сърцето; после ще говори на ума и тогава ти ще вземеш перото, ще туриш ръката на книгата: тръс-тръс-тръс – ще напишеш някакъв превод.
към беседата >>

Да копаете картофи, царевица – това е философия на живота.
Когато посея в земята три царевични зърна, аз няма да смятам, че те са мъртви същества, но ще ги разглеждам като свои малки братчета. В моя ум те съществуват като три ангела в небето. Отивам при някоя слива или ябълка, спирам се пред тях – те не са мъртви същества за мен. Те са живи същества, които аз ще помилвам и ще им кажа: „Доволни ли сте? “ Вие казвате: „Учителя ни кара да копаем картошки.“ – Не, аз ви изпитвам умовете. Да копаете картофи, царевица – това е философия на живота. Ако вие като окултни ученици не се научите да гледате по този начин на нещата, няма да отидете много напред. Ако аз с едната си ръка само, или даже с най-малкия си пръст, помогна на една царевица или на едно житно зърно да ги посадя в земята, да им направя една малка услуга, това показва, че имам положителна философия за живота. Ако не можеш да говориш никому, иди в някоя нива да копаеш. Ако нямаш своя, иди на някоя чужда, разкопай наоколо пръстта ѝ. Разкопаеш ли я, ти си извършил една отлична работа.
към беседата >>

Ако аз с едната си ръка само, или даже с най-малкия си пръст, помогна на една царевица или на едно житно зърно да ги посадя в земята, да им направя една малка услуга, това показва, че имам положителна философия за живота.
Отивам при някоя слива или ябълка, спирам се пред тях – те не са мъртви същества за мен. Те са живи същества, които аз ще помилвам и ще им кажа: „Доволни ли сте? “ Вие казвате: „Учителя ни кара да копаем картошки.“ – Не, аз ви изпитвам умовете. Да копаете картофи, царевица – това е философия на живота. Ако вие като окултни ученици не се научите да гледате по този начин на нещата, няма да отидете много напред. Ако аз с едната си ръка само, или даже с най-малкия си пръст, помогна на една царевица или на едно житно зърно да ги посадя в земята, да им направя една малка услуга, това показва, че имам положителна философия за живота. Ако не можеш да говориш никому, иди в някоя нива да копаеш. Ако нямаш своя, иди на някоя чужда, разкопай наоколо пръстта ѝ. Разкопаеш ли я, ти си извършил една отлична работа. Направете един такъв опит. Този житен клас, около който ще работиш, е свързан с някоя философска глава в София.
към беседата >>

36. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача.
При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли!
към беседата >>

Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта.
Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница.
към беседата >>

Хвърлете ѝ царевица напримѣръ, тя ще се хвърли и ще почне да яде.
Помнете това! Човѣкъ самъ себе си може да излъже. Защо? Защото всѣки човѣкъ разбира много добрѣ своитѣ интереси. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ да ни убѣдятъ че могатъ да ни излъжатъ! Вземете, запримѣръ, гѫската, хвърлете ѝ нѣщо, което не яде, напримѣръ бобъ или друго нѣщо, ще видите, че тя въ първо врѣме се нахвърля, но веднага се отстранява. Хвърлете ѝ царевица напримѣръ, тя ще се хвърли и ще почне да яде. Значи, тази глупава гѫска, както вие мислите, познава законитѣ. Не, тази гѫска не е тъй глупава, както мислятъ хората. Върви единъ голѣмъ патарокъ съ своята възлюблена и съ 12 малки патенца. Тя върви напрѣдъ съ патенцата, а той подирѣ ѝ. Затичва се единъ плъхъ слѣдъ тѣхъ и хваща едно отъ патенцата.
към беседата >>

Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. (втори вариант)
При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли!
към втори вариант >>

Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. (втори вариант)
Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница.
към втори вариант >>

Хвърлете ѝ царевица например, тя ще се хвърли и ще започне да яде. (втори вариант)
Човек сам себе си може да излъже. - Защо? - Защото всеки човек разбира много добре своите интереси. Чудни са съвременните хора, когато искат да ни убедят че могат да ни излъжат! Вземете например, гъската, хвърлете ѝ нещо, което не яде, например боб или друго нещо, ще видите, че тя в първо време се нахвърля, но веднага се отстранява. Хвърлете ѝ царевица например, тя ще се хвърли и ще започне да яде. Значи, тази глупава гъска, както вие мислите, познава законите. Не, тази гъска не е така глупава, както мислят хората. Върви един голям паток със своята възлюблена и с 12 малки патенца. Тя върви напред с патенцата, а той подире ѝ. Затичва се един плъх след тях и хваща едно от патенцата.
към втори вариант >>

37. Силовите линии на доброто и злото

числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н.
Когато кажем, че 2+4=6, какво подразбираме? Числото 6 е резултат. Числото 2 е земята, богатата почва. Числото 4 са семенцата, посети в тази почва. Резултатът пък, т.е. числото 6, може да бъде жито, царевица, плодове, зеленчуци и т.н. Следователно, като вадите крайни резултати, че този човек е лош, вие все едно че правите събиране, казвате: „2+4=6.“ Не правете преждевременно своите заключения! Защо? Ако минавате във време на дъжд покрай някое място, на което почвата е чернозем, какво ще кажете? Лошо място е това, мочурляк, не се минава през него. Питайте земеделеца какво ще каже той за тази почва.
към беседата >>

38. Подпушване на светлината

Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето?
Ти казваш, че пече, а друг казва, че не пече. Не, ти ще кажеш: „Приятна е топлината, която иде, отлична е светлината! “ Ако времето е дъждовно, няма да казвате: „Колко е неприятно това облачно време! “ – Не, отлично е времето. Това време е точно за тебе. Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето? Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо? – Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти. Да допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят. Искаш да копаеш, но земята е суха, корава – не можеш да копаеш. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>

Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо?
Не, ти ще кажеш: „Приятна е топлината, която иде, отлична е светлината! “ Ако времето е дъждовно, няма да казвате: „Колко е неприятно това облачно време! “ – Не, отлично е времето. Това време е точно за тебе. Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето? Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо? – Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти. Да допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят. Искаш да копаеш, но земята е суха, корава – не можеш да копаеш. Какво ще правиш тогава? Хубаво ли е сега?
към беседата >>

– Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти.
“ Ако времето е дъждовно, няма да казвате: „Колко е неприятно това облачно време! “ – Не, отлично е времето. Това време е точно за тебе. Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя удари един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето? Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо? – Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти. Да допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят. Искаш да копаеш, но земята е суха, корава – не можеш да копаеш. Какво ще правиш тогава? Хубаво ли е сега? Кое положение е по-хубаво: с дъжд или без дъжд?
към беседата >>

Наистина, той накваси дрехите ми, но и царевицата се поля.“ Така и този брат – нахука те, но ти даде пари.
Ти му поискаш пари назаем и той веднага ти дава. Нахука те, но ти дава пари. Нахукването не е ли този дъжд? – Дъжд е. Ти ще благодариш на Бога и ще кажеш: „Благодаря, Боже, че заваля дъжд. Наистина, той накваси дрехите ми, но и царевицата се поля.“ Така и този брат – нахука те, но ти даде пари. Това положение е по-хубаво от първото. Трябва да бъдете внимателни, да прилагате тази философия в живота. Приложението ѝ е мъчно. Аз съм виждал много развити, учени хора, които са срещали много трудности, големи спънки в приложението на тази философия. Например обиди те някой.
към беседата >>

39. Време и сила

Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал.
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора.“ Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо.
към беседата >>

Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. (втори вариант)
" „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. Сега, ако някой слуша отвън с какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискват тия хора." Привидно е така, но ако изучавате работите на някои учени, ще видите, че и там има привидно глупави неща. Например някой учен изучава микробите и намира, че особен род микроби имат сто и двайсет стомаха. Каква важност представлява този въпрос? Ако проследим внимателно този факт, ще видим, че той говори много нещо.
към втори вариант >>

40. Пълнене и празнене

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е.
към беседата >>

41. Десетте думи (Графология) / Десетте думи

Ако отидете при някой, който изкарва само царевица, нали ще ви даде царевица?
„Про" е разделено от „никновение". Сега отгадайте защо първият постави „начало"? Каква е подбудителната причина. Ще разсъждавате много, естествено, обективно. Ако отидете при някой човек земеделец, който произвежда само жито, че му искате нещо, нали ще ви даде жито. Ако отидете при някой, който изкарва само царевица, нали ще ви даде царевица? Тъй че всеки според занятието си ще ви даде. Питам сега, вие като производители – това са произведения на вашия живот – може ли да отгадаете каква е мисълта, която произведе началото? Вторият пише: „Истина." За да има начало, нали някой работи, трябва да има условия, път, простор. За да има начало, трябва да има свободни ръце, трябва да има работници, които да градят. Значи истината в дадения случай това са условията, работниците, които могат да съградят или да изпълнят това начало.
към беседата >>

Ако отидете при земеделец, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъв, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица. (втори вариант)
Случайно ли е това, или не? В думата истина, пи- сана от друг, всички букви са свързани. В думата проникване представката про е отделена от останалата част на думата. Защо първият, който излезе да напише една дума, написа именно думата начало? Размишлявайте естествено, обектив- но по въпроса. Ако отидете при земеделец, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъв, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица. Изобщо всеки чо- век може да ви даде това, което той сам е произвел, което е негово произведение. Следователно, когато човек пише или говори, написаното или изказаното е негово произведение. Тогава можете ли да кажете каква е била подбудителната причина, че първият, който излезе пред дъската, написа ду- мата начало? Вторият, който излезе пред дъската, написа думата истина. Какво знаете за Истината?
към втори вариант >>

42. Благ

Хвърля й малко царевица, отива си.
Питам го: какво ти е? – Гладно съм. Гледам някоя кокошка ходи насам натам из двора, рови. Питам я: какво ти е? – Гладна съм. Хвърля й малко царевица, отива си. Какво нещо е гладът? – Гладът е една проява на живота, стремеж към придобиване на Божествената Любов. Вечният глад показва, че ние сме изпускали много от условията, при които Любовта трябва да се прояви. И сега, наместо да имаме едно естествено чувство, което да произвежда в нас радост и веселие, ние изпитваме един неумолим глад, който постоянно ни мъчи. Гладът, значи показва, че ние сме пропуснали условията, при които може да се прояви Божията Любов в нас.
към беседата >>

43. Четирите действия

Върху нея може да се сее жито, царевица и други семена и да се събират плодове.
Прозата и поезията са състояния у човека, както например материята има различни състояния. Прозата може да се уподоби на твърдото състояние на материята, каквото е въглеродът. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородът. Твърдата материя, т.е. прозата, е устойчива. Върху нея може да се сее жито, царевица и други семена и да се събират плодове. Въздухообразната материя пък,т.е. поезията, е проводник на топлината. Слънчевите лъчи минават през нея. Те обичат поезията. Ако поезията не съществуваше, слънчевите лъчи нямаше да преминават през нея; те щяха да се отклоняват от своя път, вследствие на което земята щеше да бъде лишена от тях.
към беседата >>

44. Свидетелството Негово

По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо.
Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек.
към беседата >>

Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора.
Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек. Четвърти продава житото си, за да стане щастлив, иска да се ожени.
към беседата >>

45. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

" - Ще сееш жито, царевица, плодни дървета.
Казваш: "Какво ще работя? " - Ще обработваш рициново масло. Друг казва: "Какво ще правя? " - Ще сееш фъстъци. Друг казва: "Е, обезсърчих се, какво ще правя? " - Ще сееш жито, царевица, плодни дървета. Много от изкуствата има, като за една година може да имате резултати. Във всичките си мъчнотии трябва да мислите какво може да направите сега. Представете си, намирате се в безизходно положение и трябва да намерите какъв занаят да наченете, да може в дадения случай умно да изберете едно изкуство – тъй подходящо и навременно. Един чиновник, уволнен, като нямало какво, започнал да прави мекици, присъединява се и жена му и правят ги хубави, по 100 - 150 лева на ден си докарва. Ето едно изкуство за една година.
към беседата >>

Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. (втори вариант)
- Като си купите това, което ви липсва. „Отде ще вземем пари? " - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. Защо са ви нужни украшения? Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. За една година само човек може да забогатее. Като се намери в трудно положение, човек трябва да мисли каква работа да започне, която за времето и за дадените условия да даде добри резултати. Като от ученици от вас се иска смелост и решителност. Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко. Закъсали сте, нямате пет пари в джоба си.
към втори вариант >>

46. В своите си

Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.
Животът на безсмъртието се добива чрез ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: къде ще намерим такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене. Разправяше ми един господин, който се лекувал от неврастения по методите на Кнайпа, че цели шест месеца ял само грах. Това били най-щастливите му дни в живота.
към беседата >>

Дайте му да яде царевица!
Някой казва: имам неврастения. Яж грах. Друг казва: страдам от ипохондрия. Яж жито! Казват за някого: този човек е много сприхав. Дайте му да яде царевица! Еди–кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте на високо. Тя като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с висок идеал.
към беседата >>

47. Умовете им

Дъхът не е нито жито, нито царевица да се насажда; идеите също така не се насаждат.
Чувствата се отнасят до един свят, по-висок от физическия. Някой казва, че обича еди-кого си. Да обичате някого, това още не е любов, то е чувстване. Да се говори за любов, това подразбира съпоставяне на нещата. Един философ-писател казал: “Ние трябва да насадим Духа в своя народ.” Думата “насаждане” в дадения случай не е на място употребена. Дъхът не е нито жито, нито царевица да се насажда; идеите също така не се насаждат. Духът е разумното начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа. Тогава, как и де ще Го насаждаме? Ние трябва да се подчиним на Духа и да възприемем хубавото и красивото, което се крие в Него. Следователно, когато се говори за Бога, подразбираме разумното начало, към което всички същества трябва да се стремят.
към беседата >>

Духътъ не е нито жито, нито царевица да се насажда. (втори вариант)
Чувствата се отнасятъ до единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия. Нѣкой казва, че обича еди-кого си. Да обичате нѣкого, това още не е любовь, то е чувствуване. Да се говори за любовь, това подразбира съпоставяне на нѣщата. Единъ Философъ-писатель казалъ: „Ние трѣбва да насадимъ Духа въ своя народъ.” Думата „насаждане” въ дадения случай не е на мѣсто употрѣбена. Духътъ не е нито жито, нито царевица да се насажда. Духътъ не може да се насажда; идеитѣ сѫщо така не се насаждатъ. Духътъ е разумното начало въ свѣта, което обгръща всички сѫщества въ себе си. Ние живѣемъ и се движимъ въ Духа. Тогава, какъ и дѣ ще Го насаждаме? Ние трѣбва да се подчинимъ на Духа и да възприемемъ хубавото и красивото, което се крие въ Него.
към втори вариант >>

48. Спасителни положения

На земята няма да има жито, няма да има царевица, глад ще настане.
Не, ще престанат вече жабешките песни. Казвате: „Хората трябва да се женят, да се развиват, да вървят напред“. Чудни са хората в своите разбирания! Представете си, че водата попие в земята и навред настане суша. Какви женитби могат да стават? На земята няма да има жито, няма да има царевица, глад ще настане. При това положение кой ще се жени, кой ще ражда? Къде ще останат тогава булките и младоженците? Къде ще бъдат майките и бащите? Хората могат да се женят, но когато има изобилие в живота. Тогава те ще скачат и ще пеят, както жабите във водата.
към беседата >>

49. Кротките

Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш.
Слънцето е грамадно тяло, милион и половина пъти по-голямо от нашата майка-земя. Някой казва: Голямо нещастие ме сполети, но няма какво да се прави, тъй е писал Господ. Не, Господ никога не се занимава с нещастията на хората. Веднъж човек е дошъл на земята, той трябва да знае, че тя е негова възпитателка. Тя казва: Каквото ти е нужно в живота, от мене искай. Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи сят. Чудни са хората, които без да са ясновидци, казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша.
към беседата >>

50. Лозените пръчки

Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите?
Всичко, което ние виждаме на земята, представлява човека, разложен на своите части. Минералите, растенията, животните, това е човекът, разложен на своите части. Следователно, когато изучаваме животните, ние изучаваме човека; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човека. По тази причина, именно, влезете ли в една страна, по растенията, по животните, които съществуват в нея, вие можете да познаете окръжаващите хора и тяхната култура. Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината. Преди повече от 25 години във варненско, в село Николаевка, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница. Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха.
към беседата >>

Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас.
По тази причина, именно, влезете ли в една страна, по растенията, по животните, които съществуват в нея, вие можете да познаете окръжаващите хора и тяхната култура. Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината. Преди повече от 25 години във варненско, в село Николаевка, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница. Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица.
към беседата >>

Ние не се нуждаем от царевица.
Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината. Преди повече от 25 години във варненско, в село Николаевка, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница. Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете.
към беседата >>

Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица.
Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък.
към беседата >>

Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете.
Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък. Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност.
към беседата >>

Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица.
Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък. Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете например бора.
към беседата >>

Гладната година ги накара да сеят царевица.
Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък. Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете например бора. Той е духовно растение, което расте нагоре конусообразно, под него нищо не може да расте.
към беседата >>

Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм.
Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък. Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете например бора. Той е духовно растение, което расте нагоре конусообразно, под него нищо не може да расте. Значи, той не търпи под себе си нищо материално.
към беседата >>

51. Координиране на силите / Координация на силите

Ако ние дойдем като окултни ученици – ако идеш да копаеш на една нива, трябва да имаш една мотичка много лека и пръстта, където си сеял царевица или дини, трябва да бъде много рохка и лекичко да копаеш. (втори вариант)
Някой път не трябва да жертвате кожата си. Аз не съм и за онези, които никак не работят. Пак се огрубява човек, понеже става много впечатлителен, епикуреец става, удоволствия търси. Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще чувствуваш като ръката на един труп. Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации. Ако ние дойдем като окултни ученици – ако идеш да копаеш на една нива, трябва да имаш една мотичка много лека и пръстта, където си сеял царевица или дини, трябва да бъде много рохка и лекичко да копаеш. Леките упражнения, това са в природата, а онези, грешниците, нека се занимават със своите чукове, със своите мотики. Няма никаква философия в това. Да чукаш камъни, няма никаква философия. А и да седиш целия ден и в писането пак да се безпокоиш – казвам, пак е чукане. Ако имаш вдъхновение, пиши; ако не, ще си намериш някаква работа.
към втори вариант >>

52. Сто пеняза

Не е ли по-добре, вместо някоя хубава картина, да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица, или един остен и т.н.?
Красота, която развращава човека и събужда алчност в него, не е красота. Красота, която не събужда истинска любов, не е красота. Съвременните хора говорят за някакви идеали, че трябвало да се слезе при простата маса, при бедните, при страдащите хора и да се работи за тяхното подигане. Така са говорили много философи и писатели, като Толстой и други; така говорят и сега в България много видни мъже и жени, като обясняват, защо е необходимо да се работи всред простата маса. Питам: ако, наистина, бедните, страдащите хора са идеал за съвременното човечество, какво търсят хората из университетите, както и из домовете на изкуствата? Не е ли по-добре, вместо някоя хубава картина, да се изложи ралото на някой български земеделец, една биволска кола, един сноп жито, няколко връзки царевица, или един остен и т.н.? Обаче, същите тези хора идеализират простия народ в ума си, поставят го като идеал в своя живот, но същевременно го наричат маса, тълпа, простаци. Как е възможно от една страна да ги наричат маса, тълпа, а от друга страна да ги идеализират и считат за идеал в живота си? Какъв идеал може да бъде бедният човек? Тези хора, които поставят като идеал в живота си повдигането на бедните, на страдащите, мязат на онзи турчин, който по цял ден ходил с торбата си да обира гяурите. Дето отивал, по няколко пъти на ден се молел, четял всички молитви, дадени от Мохамед, и пред всяка молитва си миел ръцете, но щом му паднало, не се спирал да обере някой гяурин.
към беседата >>

53. Що искате?

Щом разберем и познаем Бога със стомаха си, тогава сладко ще ядем, сладко ще пием, сладко ще спим, ще разбираме езика на всички плодове и растения – на царевицата, на житото, на ориза, на ябълките, на крушите, а също така ще разбираме езика и на всички животни и птици.
Някой пита: какво нещо е Любовта? – Бог е Любов. – Ама как ще Го разберем? Как ще Го познаем? – Със стомаха си. Щом разберем и познаем Бога със стомаха си, тогава сладко ще ядем, сладко ще пием, сладко ще спим, ще разбираме езика на всички плодове и растения – на царевицата, на житото, на ориза, на ябълките, на крушите, а също така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Бог е създал, може да се яде. Да, съгласен съм с това, но ако се ръководите от закона на любовта. Ако ти изядеш едно агне по закона на любовта, то ще оживее в тебе; ако не го изядеш по закона на любовта, то ще умре в тебе. Тъй щото, можем да ядем и птици, и агнета, но само по закона на любовта. Можете ли, също като изядете една птица, да я направите безсмъртна?
към беседата >>

54. Благо и леко

Това подразбира: аз имам долини, имам и високи върхове; върху мене всичко расте: и грозде, и сливи, и круши, и ябълки, и царевица, и жито – всичко, каквото потърсите за ядене, имам.
Ти си гладувал два-три дена, нямаш пет пари в джоба си, но очакваш един твой приятел да дойде при теб, да ти помогне. Минават час, два, три от обещаното време, но той не дохожда, отишъл някъде, забравил, че ти имаш нужда от него. Това не е ли иго? Това на е ли бреме? И тъй, Христос, Който добре разбирал човешкия живот, понеже иде от областта на разумния свят, казва: „Вземете върху себе си моето иго и моето бреме и се учете от мене, защото съм кротък и смирен по дух“. Това подразбира: аз имам долини, имам и високи върхове; върху мене всичко расте: и грозде, и сливи, и круши, и ябълки, и царевица, и жито – всичко, каквото потърсите за ядене, имам. Ако искате да знаете, върху мене растат и всички научни теории. И наистина, всяка научна теория се развива по същия закон, както се развива краставицата, тиквата и т н. Тя е посята върху човека, като семенце, и трябва да минат година, две, три, докато израсте и узрее това семенце, да стане голям плод. Например, някое семенце от тиква попадне на добра почва и тази тиква се развива добре, узрява скоро и хората казват: сладка е тази тиква! И теориите, като тиквите, или са сладки или не.
към беседата >>

55. Правата мисъл

МС

Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора.
По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства. Викат ходжата и му казват да открие крадците. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голямата беда в света. Де ще намеря тия крадци." Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата. Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора. Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина". Крадците, понеже знаели, че той е добър гледач, изпратили един от тях да слуша, какво ще говори. Като чул, че ходжата си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците". Вторият ден ходжата пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина! " Чул го вторият крадец и си казал: "И мене позна!
към беседата >>

56. Посред тях

Същото се отнася и до царевицата.
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда. И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост.
към беседата >>

Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек.
Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му. Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
към беседата >>

57. Синове на възкресението

Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека.
В това отношение се прилага Мойсеевия закон: „ Око за око; зъб за зъб". Или, „с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". И тъй, за онези, които влизат в новия живот, в новите разбирания, не е достатъчно само да разбират волята Божия, но те трябва да я изпълняват. Трябва ли тия хора именно, да казват, че Господ е създал животните, за да ги колят хората и ядат? Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба, да бъдат в услуга на човека, да помагат в работата му, но не да се колят и ядат от него. Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека. А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадането. За да се освободи от тия вметнати явления в живота си, човек трябва да бъде умен, силен, да разполага с знания. За пример, някой се оплаква от сърцебиене. Като няма знания, той ще извика един лекар, ще се остави на него да го лекува. Лекарят ще му направи няколко инжекции, но сърцебиенето не престава.
към беседата >>

58. Първата причина

Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове.
Разоравате я, торите я, сеете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите от нея, но никой не желае да я купи. Ако някой е готов да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нещо липсва на тази земя – вода. Прекарате ли през нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е в състояние да оплодотвори и най-сухата земя. Същото нещо се отнася и до човека. Най-малката вадичка, прекарана през сърцето на човека, е в състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърце с кофи вода, но прекарайте през него една вадичка, която постоянно да тече и да го напоява.
към беседата >>

59. Остани с нас!

Ако тази река минава през вашите градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на дините, на пипоните и на всички останали растения, тя е на мястото си.
Аз не казвам да вярвате в суеверия, но обръщам вниманието ви на следното: докато е идеалист, човек е щастлив. Щом стане материалист, едновременно с това става нещастен. Що е материализмът? Материализмът е река, която постоянно тече и завлича всичко, каквото срещне на пътя си. Хубаво нещо е реката, но тя тече и завлича. Ако тази река минава през вашите градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на дините, на пипоните и на всички останали растения, тя е на мястото си. Докато реката пои градини, ниви и бостани, тя е на мястото си; щом тече и само завлича, каквото срещне на пътя си, тя е „Луда Яна." Ако енергията на „Луда Яна" се впрегне разумно, тя може да извърши хубави работи. „Остани с нас! " Тази беседа е само за онези от вас, на които съзнанието е високо повдигнато, и за които е наближило времето да цъфнат. И затова, казвам: Ставайте рано сутрин, да видите, как изгрява Божественото слънце. И като видите първия лъч на това слънце, кажете му: „Остани с нас тази вечер!
към беседата >>

60. Роден от Бога

МС

Ако си сял жито, ще излезе жито; ако си сял царевица, ще излезе царевица.
— Ако не си роден, нищо не може да излезе. Чудни сте! Как може да излезе нещо от това, което не е родено? Как може да излезе нещо от земя, на която нищо не си сял? Щом нищо не си сял, нищо не може да излезе. Ако си сял жито, ще излезе жито; ако си сял царевица, ще излезе царевица. Изобщо, каквото си сял, това ще излезе. Да разискваш върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сял, това е празно философстване. Това аз наричам "философия на празните думи". Мнозина от съвременните хора питат: как можем да се спасим? — Ако не си роден, не можеш да се спасиш; ако си роден, можеш да се спасиш.
към беседата >>

61. Единство и общност

Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва.
Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа, но търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете – чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш – посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, започва да разбира нещата вътрешно. Като четете книгите си едни на други, вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване – някой ви дава хубав скъпоценен камък, в замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка. Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете – вие го виждате само физически и знаете, че търси нещо, движи се.
към беседата >>

62. Външни и вътрешни влияния

Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ?
Тя е доказала, че всички хора не слизат и не се движат по един и същ път. Някои слизат по наклонена площ, а други – по крива линия, докато дойдат до хоризонтална плоскост. Защо всички души не слизат по един и същ път, за това има много причини. Който е развил в себе си центъра или способността за търсене на причини и последствия, той лесно намира пътя на своето движение. Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонената площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата.
към беседата >>

– Да има жито и царевица.
Който е развил в себе си центъра или способността за търсене на причини и последствия, той лесно намира пътя на своето движение. Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонената площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се определя от плоскостта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери са онези, които се движат по наклонена площ.
към беседата >>

Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети.
Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонената площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се определя от плоскостта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери са онези, които се движат по наклонена площ. Ако площта е хоризонтална, характерът на човека е повече пасивен.
към беседата >>

Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата.
Как сее земеделецът житото и царевицата: на наклонена, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са засети. Питайте, обаче, сина на земеделеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се определя от плоскостта, по която се движи. Енергични, импулсивни характери са онези, които се движат по наклонена площ. Ако площта е хоризонтална, характерът на човека е повече пасивен. Такива хора минават за флегматици.
към беседата >>

" Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. (втори вариант)
Щом дойде човек, той трябва да знае по какъв път е дошъл. Ако е дошъл по една наклонена площ или по една хоризонтална площ, то си има своите причини от чисто физическо гледище. Ако у нас не са развити способности за причини и последствия, по каква площ е дошъл? По наклонена площ може да се сее жито. Вие може да кажете: „Какво от това? " Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. Да кажем, че вашият баща е земледелец и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. Всякога в природата един характер, който е енергичен, той върви по наклонената площ. Има слизане, импулс има в неговите движения.
към втори вариант >>

Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. (втори вариант)
Ако у нас не са развити способности за причини и последствия, по каква площ е дошъл? По наклонена площ може да се сее жито. Вие може да кажете: „Какво от това? " Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. Да кажем, че вашият баща е земледелец и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. Всякога в природата един характер, който е енергичен, той върви по наклонената площ. Има слизане, импулс има в неговите движения. А онези хора, които вървят по хоризонталната площ, те са флегматици и тяхната дейност се определя от онези, които вървят по наклонената площ. Някой казва: „По наклонена площ не трябва да се ходи, през права, хоризонтална площ трябва да се ходи." В това отношение някой може да каже: „В моя характер има лоша черта, аз пиша много импулсивно." Импулсивността, това значи една наклонена площ.
към втори вариант >>

Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. (втори вариант)
По наклонена площ може да се сее жито. Вие може да кажете: „Какво от това? " Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живеете в един свят и че вашите бъдещи възможности зависят от житото, от царевицата. Да кажем, че вашият баща е земледелец и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станат, то баща ви ще отпусне, ще отдели средства, за да ви прати в странство. Но, за да стане царевицата, зависи от характера на наклонената площ. Всякога в природата един характер, който е енергичен, той върви по наклонената площ. Има слизане, импулс има в неговите движения. А онези хора, които вървят по хоризонталната площ, те са флегматици и тяхната дейност се определя от онези, които вървят по наклонената площ. Някой казва: „По наклонена площ не трябва да се ходи, през права, хоризонтална площ трябва да се ходи." В това отношение някой може да каже: „В моя характер има лоша черта, аз пиша много импулсивно." Импулсивността, това значи една наклонена площ. Трябва най-първо да се определи наклона на вашата наклонена площ.
към втори вариант >>

63. Възприемане и предаване

Той е убивал и убива хора, животни, говеда; той изяжда милиарди тонове жито, царевица, плодове и т.н.
С какво благородство ще се хвалите? Не се хвалете с благородството на баща си, но хвалете се с великото и благородно Божие име. Ако речете да се хвалите със своите деди и бащи, вие сте пропаднали. Не се хвалете със своите деди и прадеди, нито със своите бащи, нито със себе си. Откак е слязъл на земята досега, човек е вършил и не престава още да върши престъпления. Той е убивал и убива хора, животни, говеда; той изяжда милиарди тонове жито, царевица, плодове и т.н. И след всичко това казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Къде е този образ, къде е това подобие? Днес човек на човека, брат на брата си създава ред нещастия, страдания и мъчнотии и въпреки това иска да се представи за морален. Това, което днес виждаме в живота, е обикновен морал. Това не е великият Божествен морал.
към беседата >>

64. Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите

Там жито, царевица не виреят.
Могат ли да се премахнат? – Могат. Достатъчно е да знае човек, как да впрегне енергията им, да създаде нещо ценно и полезно от нея, за да се освободи от тях. За да се постигне това, знание е нужно на човека. Какво може да придобие човек на една равнина, като Тибетската, която се намира на височина четири-пет хиляди метра над морското равнище? Там жито, царевица не виреят. Тамошните жители са повече овчари, отглеждат стада. Можете ли при тези условия да бъдете вегетарианци? Друг е въпросът, ако се прекарат шосета, железници, да свържат високите места с низините, да пренасят благата на низините горе, а благата на висините – в долините. Тибетските високи места са добри, но за разумни, културни същества, а долините – за обикновените хора. Най-устойчивото място засега е точка А – фиг. 1.
към беседата >>

Царевица не може да вирее. (втори вариант)
- Могат. Ще впрегнете тази енергия на мъчнотията и ще създадете нещо. Но затова трябва знание. Ако имате една равнина като Тибетската, тогава питам каква култура може да развиете? Тибетската равнина, която е на 4-5 хиляди метра над морското равнище, там защо не може да вирее нищо? Царевица не може да вирее. Каква култура може да имате там? Култура в друго отношение може да имате, но да имате един живот, както е тук в Европа, не може. Всичките сте овчари, стада ще отглеждате. В такава равнина може ли да бъдете вегетарианци? Там няма и гори, и горивото е слабо там.
към втори вариант >>

65. Да изпълня

Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо.
Колкото и да е всесилен, човек все пак не може всичко да направи. Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват. Човек трябва да изучава себе си, както земеделецът изучава земята, която обработва. Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете, какво може да излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излезе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят.
към беседата >>

66. Разумните кротки / Блажени кротките

Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата.
Какво трябва да прави този човек? Той трябва да вземе мотика в ръка и да се впрегне на работа. Срещал съм религиозни, набожни хора, които не работят нищо. Те отиват от време на време да гледат, как работят селяните по нивите, по лозята. Като гледат, как садят царевици, например, вижда им се, че се занимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голям кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива. Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>

В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи.
Той трябва да вземе мотика в ръка и да се впрегне на работа. Срещал съм религиозни, набожни хора, които не работят нищо. Те отиват от време на време да гледат, как работят селяните по нивите, по лозята. Като гледат, как садят царевици, например, вижда им се, че се занимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голям кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива. Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие? – Преди всичко, вие трябва да знаете, кой човек е създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>

Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи.
Срещал съм религиозни, набожни хора, които не работят нищо. Те отиват от време на време да гледат, как работят селяните по нивите, по лозята. Като гледат, как садят царевици, например, вижда им се, че се занимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голям кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива. Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие? – Преди всичко, вие трябва да знаете, кой човек е създаден по образ и подобие Божие. Според мене, само кроткият, нищият, нажаленият човек е създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>

Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива.
Като гледат, как садят царевици, например, вижда им се, че се занимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голям кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива. Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие? – Преди всичко, вие трябва да знаете, кой човек е създаден по образ и подобие Божие. Според мене, само кроткият, нищият, нажаленият човек е създаден по образ и подобие Божие. Кротък, нажален и нищ са мощни думи. Какво разбират хората под думите кротък, нажален и нищ?
към беседата >>

Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. (втори вариант)
А вие разбирате точно обратното. Ние някой път казваме: „Ще се смирим, ще се облечем в козяци, ще се покриваме с пепел." И след това ще казваме: „Господи, не видиш ли колко много плакахме? " Казвам: ти, който си роден от вечния Бог на любовта в света, Който всеки ден казва: „Стани и работи! " - трябва ли след всичко това да плачеш? Мотика - скоро, и ще работиш. Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. Тя гледа, обикаля около другите, които работят; гледа как копаят и си казва: „Царевици! " Казвам: много царевици седят по-високо от вас. Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек.
към втори вариант >>

Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. (втори вариант)
" - трябва ли след всичко това да плачеш? Мотика - скоро, и ще работиш. Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. Тя гледа, обикаля около другите, които работят; гледа как копаят и си казва: „Царевици! " Казвам: много царевици седят по-високо от вас. Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек. Думите „кротък", „нищ" и „нажален" са мощни думи. Някой казва: „Тъжно ми е сърцето." Не, онзи, който е нажален, неговото сърце е цял океан от жива вода, която изтича. Нажаленият ходи навсякъде да помага.
към втори вариант >>

Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. (втори вариант)
Мотика - скоро, и ще работиш. Тази сутрин говорих с една много набожна сестра, която досега никога не съм я видял да прави добро на някоя царевица. Тя гледа, обикаля около другите, които работят; гледа как копаят и си казва: „Царевици! " Казвам: много царевици седят по-високо от вас. Тази царевица вечерно време расте и работи, а ти спиш вечерно време в леглото си и имаш кошмари. Тя вечерно време работи, приготовлява кочани за тебе, да ядеш, а ти седиш на леглото, спиш и казваш: „Царевица е тя." Царевица, я - но тя те храни. Сега някои от вас, които ме слушат, казват: „Кажи ни нещо утешително - че ние сме хора, направени по образ и подобие Божие." По образ и подобие Божие е направен само кроткият човек; по образ и подобие Божие е направен нищият човек; по образ и подобие Божие е направен само нажаленият човек. Думите „кротък", „нищ" и „нажален" са мощни думи. Някой казва: „Тъжно ми е сърцето." Не, онзи, който е нажален, неговото сърце е цял океан от жива вода, която изтича. Нажаленият ходи навсякъде да помага. Ние разбираме „нажален" онзи, който е изгубил баща си или майка си; нажален е онзи, който е изгубил свой приятел; или нажален е онзи, който е изгубил парите си или който е изгубил своето богатство; или нажален е някой, че съчинението му не се признало, или че изгубил своята възлюбена.
към втори вариант >>

67. Двата стълба

Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха.
Казват, че любовта е сляпа. – Не, любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види. Когато посети човека, любовта му дава условия да зрее. Като узрее той хвърля старите си дрехи, за да покаже на света своя плод. Същото става и в природата. Например когато житото, царевицата и плодовете узреят, те хвърлят старата си изсъхнала дреха, за да покажат плода си – своята нова дреха. Тази нова дреха трябва пак да се посади в земята, за да мине отново през процеса на узряването. Докато зрее, плодът е красив, приятен наглед. Щом узрее напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно от формата. Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно човек подобрява и формата му.
към беседата >>

68. Дух Господен / Духът Господен

Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите. Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си.
към беседата >>

Щом ти си богат човек, а всички твои клиенти са сиромаси, ти ще трябва да пренесеш богатството си до тях не в пари, но в жито, в царевица, в дрехи, обуща, чорапи и т.н. (втори вариант)
Ако си сиромах, какво ще трябва да правиш? И ако си богат, какво ще трябва да правиш? Като богат човек какво трябва да направиш? Като богат човек ти си ценен, защото си натоварен и трябва да пренесеш богатството от едно място на друго. И всички твои клиенти са сиромаси. Щом ти си богат човек, а всички твои клиенти са сиромаси, ти ще трябва да пренесеш богатството си до тях не в пари, но в жито, в царевица, в дрехи, обуща, чорапи и т.н. И тогава твоят господар ще те пита какво си направил. Сиромахът пък е един счетоводител, който записва какво е правил. Сиромахът няма де да ходи, но той седи вкъщи и си пише: да имам една къща, да имам един автомобил, да имам топли дрехи, това да имам, онова да имам и т.н. Той е счетоводител. Само пише какво има.
към втори вариант >>

69. Чуха, че иде Исус

Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с ечемик, с царевица и т. н.
Понеже главата на човека е обърната към слънцето, хората трябва да търсят своето благо, именно, в тази посока. Растенията пък търсят своето благо от земята, накъдето е насочена главата им. При това, те никога не скриват благата си. Каквото благо придобиват, те го оставят на открито, всички да се ползуват от него. Хората постъпват точно обратно: каквото придобият, веднага го скриват на тайни места, в хамбарите си. Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с ечемик, с царевица и т. н. Те се оправдават с пословицата: „Покритото мляко котката не го лочи". Не е въпрос в криене на нещата. Важно е, че млякото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодовете могат да стоят дълго време на дървото, без да се развалят. „Чуха, че иде Исус".
към беседата >>

Те всичките си плодове остават наяве, когато ние, хората, каквото припечелим, всичко скриваме в тайни места, всичко трупаме в хамбарите - и жито, и царевица, и хляб, и се придържаме в пословицата „Похлупеното мляко котка не го лочи". (втори вариант)
Вследствие на това резултатите на нашия живот не са добри. Обратното е с растенията. Те винаги търсят благата си от земята. Те не търсят благата си оттам, отдето ние ги търсим. Обаче растенията никога не скриват своите блага. Те всичките си плодове остават наяве, когато ние, хората, каквото припечелим, всичко скриваме в тайни места, всичко трупаме в хамбарите - и жито, и царевица, и хляб, и се придържаме в пословицата „Похлупеното мляко котка не го лочи". Не е въпросът в скриването. Нашето мляко, колкото и да го похлупваме, трае най-много три-четири дни, после се разваля. След това трябва да се отхлупи. Не зная колко време може да седи захлупено, без да се развали. Обаче незахлупените плодове могат да седят отгоре на дървото и цяла седмица, без да се развалят.
към втори вариант >>

70. Да ви даде

Ти не можеш да сееш живо, а да получиш царевица, и обратно - не можеш да сееш царевица и да получиш жито. (втори вариант)
Никой не може да ви обича, ако вие не обичате сами себе си. И никой не може да те обича, докато и ти не обичаш. Не съществува друг закон. И ти не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Каквото вложиш, такова ще вземеш. Ти не можеш да сееш живо, а да получиш царевица, и обратно - не можеш да сееш царевица и да получиш жито. Каквото си сял, ще вземеш равносилното на това, което си сял. Та казвам, в живота трябва да има едно разбиране. Когато хората направят едно приятелство, защо го правят? Ако ние правим едно приятелство, то е, за да дадем възможността на Господа да заеме едно място. Ако хората се женят, то е, за да дадат място на Господа, той да заеме едно място между тях.
към втори вариант >>

71. Новите веяния

Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. (втори вариант)
Да тури ред и порядък. Като засукал мустака, какво има в това? Искам да разсъждавате. Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда.
към втори вариант >>

Той мисли, че като рови, изважда царевицата. (втори вариант)
Искам да разсъждавате. Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде. Често ние като този петел ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо.
към втори вариант >>

72. Аз и Отец едно сме

Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство.
Ако питате богатия, в какво се заключава смисълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на млекопитаещите? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия живот. Например, житото, царевицата, плодовете представят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето място, а истинското знание осмисля нещата. Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те живеят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всяко нещо има своето място.
към беседата >>

73. Добрият ден

Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Във всичките житни зрънца, в царевицата, в плодовете Божественото начало е вътре. (втори вариант)
Все от опечени кокошки страдате. Сега да видим онова, което е правилно. Според онази дадената форма на мисълта ти ще избереш своята храна. Тази храна, която ти избираш, тя трябва да има отношение към тебе, тази храна ти трябва да обичаш, и храната да те обича. Живата храна е, която носи живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Във всичките житни зрънца, в царевицата, в плодовете Божественото начало е вътре. Ако ти с голямо благоговение хванеш една череша, да държиш тази череша и да благодариш, че ти дала живота си, ти благодари на Бога за това. Ти благодари за една череша, че то е една велика философия на живота. Какво е яденето? Ако веднъж в живота си вие бихте яли по този начин, щеше да има голяма разлика, голяма радост. Печените работи, това е човешко, не е Божествено.
към втори вариант >>

74. Имам ястие

Ще копаеш царевица.
Сега, на всички предстои сериозна и мъчна работа – не само учене, но и служене. Ще кажеш, че искаш да служиш на Господа. Той ти казва: Вземи мотиката и иди да копаеш. – Никога не съм копал. – Ще вземеш мотиката и ще отидеш да копаеш! Ще копаеш царевица. – Ще се изприщят ръцете ми. – По-добре да служиш и копаеш, отколкото да не копаеш. В касата си имаш пари, ще вземеш хиляда лева и ще отидеш в крайния квартал, дето има една бедна вдовица, която от десет години работи за Бога и се моли. Ще й дадеш тези пари и ще кажеш, че Бог чул молитвата й. Ако се откажеш да изпълниш волята на Бога, Той ще ти вземе парите и ще ги даде по някакъв начин на бедната вдовица, но ще те лиши от своето благословение.
към беседата >>

75. Разумното слово

Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна.
Дърветата също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука. Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито.
към беседата >>

Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни.
Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука. Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото.
към беседата >>

Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес.
Това е наука. Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, също зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни. Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал.
към беседата >>

76. Израз на Божествените идеи

Когато господарят й хвърля жито или царевица, кокошката се приближава към нея и започва да рови, мисли, че сама е намерила храната си.
Това е криво разбиране, от което човек трябва да се освободи. Човек се ползва от благата на живота дотолкова, доколкото е отворил ума, сърцето и душата си да възприема. От кокошето яйце не може да излезе орел, както от яйцето на орела не може да излезе кокошка. Орелът и кокошката се различават: кокошката обича да рови, а орелът никога не рови. Орелът отдалеч вижда жертвата си и се спуща към нея; кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарят й хвърля жито или царевица, кокошката се приближава към нея и започва да рови, мисли, че сама е намерила храната си. И човек обича да рови. Като вземе крината в ръката си, той рови в нея да види дали житото е навсякъде еднакво. Като изучавате живота и проявите на животните както и на хората, виждате различието, което съществува между тях. Ако сравните живота на светския и на духовния човек намирате голяма разлика между тях. Светският човек се облича добре, има красиви маниери и движения; духовният се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората.
към беседата >>

77. Денят на доброто

РБ

Това означава: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снижат, ще станат долини и полета, на които ще растат жито, царевица и разни плодове.
Те са материал за работа. Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години те ще се превърнат в долини, в полета. На местата на сегашните полета ще се явят нови планини. Ето защо, сегашните планини ще се превърнат в долини, в полета, а сегашните полета – в планини. Или, другояче казано: почвата, която е била под водата, ще излезе над водата, като полета за обработване, а тази, която е била над водата, ще остане под водата. Това означава: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снижат, ще станат долини и полета, на които ще растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри. И в Писанието е казано: „Планините ще се снижат“, т.е. неблагоприятните условия на живота ще станат благоприятни. Сега, като държа тази беседа, идва ми на ум следния пример. Един ревностен евангелист имал едно малко дете, което често молило баща си да го заведе на църква, да види как хората се молят.
към беседата >>

78. Да се облечете в новия човек

България има седем милиарда бюджет, но ако няма жито, ако няма царевица и ако хората не работят, кой ще им даде, кой ще им отпусне този бюджет?
И когато забогатееш, ще имаш цялата Вселена, ще бъдеш толкова богат, че като дойдеш в България като неин гражданин, в 24 часа ще уредиш всичките си нужди. Всички ще се интересуват да знаят отде имаш тези приходи. Я ми кажете сега, кой урежда българския бюджет? Благодарение, че има един Господ, който люби българите, та им отпуща този бюджет. Това, дето казват, че министрите го уреждали, те го уреждат само с цифри, а същината на този бюджет се урежда от другаде. България има седем милиарда бюджет, но ако няма жито, ако няма царевица и ако хората не работят, кой ще им даде, кой ще им отпусне този бюджет? Какво биха правили българите тогава? Отде ще дойде този бюджет? Има Един отгоре, Който люби българите и казва: „Хайде в тази година да им отпуснем, да преживеят” - праща им Той своето благословение. Казвате: „Ние уредихме българския бюджет.” - Уредихте го, но всички се намирате много натясно. Не само българите, но всички.се намират натясно.
към беседата >>

79. Опитност и знание / Десетях възпитани деца

Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито.
Той носи в ума си загубата от един милион лева, а не подозира, че за едно престъпление може да изгуби сто пъти повече от спадането на сапуна. Обаче, за тая загуба той не мисли. Какво е разрешил със самоубийството си? В една стара легенда се говори за създаването на лисицата и кокошката. Първоначално лисицата била във форма на богат, виден банкер, който се занимавал с големи гешефти, а кокошката – във форма на млада красива мома. Един ден кокошката отишла при лисицата – банкер, с молба да й даде на заем царевица или жито. Лисицата отговорила: Ще ти услужа с удоволствие, но в замяна на това, ще ми дадеш нещо от себе си. – Ще ти дам едно от своите красиви перца. – Не ми трябват твоите пера. Аз се интересувам от капитала, който е под перата ти. Казвам: Ако вложиш своя вътрешен капитал в земната банка, нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>

Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. (втори вариант)
– Сапунът му спаднал. Не се подига, не може да си посрещне задълженията. Питам, той има вече една загуба от един милион, но не знае, че като направи едно престъпление, той има една загуба може би сто пъти по-голяма, отколкото тази. Какво е разрешил сега той като се е самоубил? Имаме един анекдот, когато Господ създал лисицата, тя била един отличен банкерин, млад, красив, който се е занимавал само с гешефти; такъв банкерин била лисицата като влязла в живота; създал Господ и кокошката, тя била спретната мома. Но дошла кокошката да иска услуга от този банкерин, малко царевица, нещо искала да си вземе. Банкеринът казал, ще ви дам нещо назаем, но и вие ще ми дадете нещо. – Ако искате едно перце, ще откъсна от красивите си пера. – А, мен перцата не ме интересуват, какво е това, интересува ме онзи съществения капитал под перата отдолу. Какво разбирате вие сега под перата отдолу? Не се задоволила лисицата с едно перце, казва: Мен ме интересува капиталът, който е под перата – месцето.
към втори вариант >>

80. Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух