Търсене в текстове за 'Царевица'

Изгревът е отдалечен от града, зад гората и заобиколен с ниви - високи класили ниви от ръж, царевица, слънчоглед.
Съборът, който ставаше всяка година през месец август в Търново в 1926 г. не беше разрешен официално. Нищо. Ние ще си го направим без разрешение и ще си го направим в София - на Изгрева. Ще мине тихо и незабелязано. И докато се усети властта, ние ще сме си свършили работата. Изгревът е отдалечен от града, зад гората и заобиколен с ниви - високи класили ниви от ръж, царевица, слънчоглед. Те го скриват от погледа на случайно миналия пътник. Тука никой от града тогава още не идваше на разходка. Дървенишкото шосе е на страна, други пътища наблизо няма. Необезпокоявани от никого ще си проведем събора. София е голям град.
към текста >>

5. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Паради липсата на жито примесваха хляба с много царевица.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ През 1948 г. имаше голяма суша. Паради липсата на жито примесваха хляба с много царевица. При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане.
към текста >>

и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата.
имаше голяма суша. Паради липсата на жито примесваха хляба с много царевица. При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане. Болката се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването. Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня.
към текста >>

Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица.
Лекарят ми даде лекарства, постави ме на диета и каза, че сега трябва да чакаме да развие болестта, за да може да се определи точно диагнозата и тогава вече ще може да се лекува. Съпоставих неволно това лекуване с лекуването на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива. Спомних си и думите Му при излекуването ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия". И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета. Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица. Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята.
към текста >>

Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си.
В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава. Реших да помоля Учителя да ми помогне, като обещах четири неща, като оздравея: да водя сляпата си другарка всяка сряда и неделя на Изгрева за беседа и Паневритмия, както правех това преди да се разболея; второ - да постя всеки петък, нещо, което бях спряла да правя поради крайно трудните ми тогавашни условия; трето - никога вече да не хапвам царевица в какъвто и да е вид и четвърто - да употребя в специално направление останалата част от живота си. Молитвата си направих в петък вечерта. В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват.
към текста >>

6. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.
С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят.
към текста >>

Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата.
Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви.
към текста >>

Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата.
Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел за посаждане на нови лози се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини. В началото на август, както всяка година, пристигна Учителят с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор.
към текста >>

7. 25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ

Петър Камбуров

Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от Захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядоха им парите и сега да им кажем да си вървят!
към текста >>

8. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица.
Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупи-ла си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.
към текста >>

Така се е сушела и запазвала царевицата.
Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й.
към текста >>

Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит.
" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба.
към текста >>

Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.
Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това време на прага се показал малкия Петър и казал: „Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път". Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи изречени по никое време и казани за някакви си царевици.
към текста >>

Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й.
Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това време на прага се показал малкия Петър и казал: „Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път". Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи изречени по никое време и казани за някакви си царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи.
към текста >>

Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало.
Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своят любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване. Бележка на редактора: Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Петър Стамов имаше 4 дъщери и един син.
към текста >>

9. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше.
2. КОНЧЕТО МИЦКА През 1929 г. баща ми реши и се пресели в София с цялото ни семейство. Той вземаше отново да обработва някои ниви от селяните от с. Слатина, а ние с мама му помагахме. Отделно той пренасяше товари на хората с каруцата и кончето. Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него".
към текста >>

10. 25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА

Станка Иванова Тотева

25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица.
към текста >>

Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица.
25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица. Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора. Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна!
към текста >>

Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора.
Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица. Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора. Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш?
към текста >>

Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица.
В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи! " На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото! " съдията го кандърдисва и му казва: „Защо? Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица. Ти ще спечелиш! " А татко отвърнал: „Не, не ми трябва такава печалба! Дай да платя делото и да се приключи". И така татко платил, майка ми се успокоила и той отишъл отново в Русе. После ние дойдохме тук на Изгрева при Учителя и един ден майка ми разправила този случай на сестра Елена Андреева - стенографката, а пък тя го разказала на Учителя и Учителят казал на сестра Елена: „Сестрата много добре е постъпила.
към текста >>

11. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи.
В.: Вие в старата къща спехте. Т.: Старата къща я имаше по времето на Учителя. Но спехме в тази стая. В.: Е, как сте издържали финансово, то трябва много продукти! Много храна, много готвене. Т.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи. А пък никогаш до тогава освен през тая година не е имало такъв берекет. Най-много картофи ми се бяха родили там. Пълно бе мазето. Йорданка Жекова бе отишла долу: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи...“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“. И имаше, всичко имаше.
към текста >>

12. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Т.: Картофи, жито, царевица, фасул - всичко.
Правеха една одая, огнище. Първобитна работа. В.: А с какво се занимаваха? Т.: Със стока, добитък и малко земеделие. В.: Какво садяха тука? Т.: Картофи, жито, царевица, фасул - всичко. Тука имаме поле надолу. Където напуснахме селото доле. Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме.
към текста >>

Т.: Не, роди се, жито, царевица - изобилие.
Т.: Слушай! Никоя година не съм имал толкова земеделие колкото тая*година. Мазето, тука доле имам мазе. Картофи може да имаше три, четири тона. В.: Ама ти ги беше сял специално за случая? Т.: Не, роди се, жито, царевица - изобилие. Благодатна година. Най-много тая година имах и всичко дадох за Бога! Юрданка Жекова прислужваше на Учителя. Веднъж слезна у мазето и после вика: „Учителю, пълна маза с картофи брат Темелко има! “ Учителят казал: „Ах, те не са за него.
към текста >>

13. 16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ ОНО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с жито или царевица, то големи чудесии щяха да се народят.
Не се кахъри, нали си плащаш полиците? По-добре да плащаш, отколкото да те чакат кредиторите. Щом се разплатиш и те ще те освободят". Гледах през прозореца на влака, всичко се движеше пред очите ми и дървета и телеграфни стълбове, ниви, къщи и сълзи се наливаха в очите ми. Спомнях си колко плач и сълзи съм проляла в това село. Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с жито или царевица, то големи чудесии щяха да се народят. А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село. Колко много съм поила душите им без те да знаят с песните на Учителя и колко много съм поливала със сълзите си техните огорчения, които са ми нанасяли. Беше и плач, беше и музика. Обикновено едното преливаше в другото и накрая всичко се преобръщаше в молитва към Учителя и към Бога. Ето сега съм с Учителя и Словото Му ме осветли и показа защо съм страдала и защо съм ронила сълзи и защо съм им пяла и свирила песните на Учителя.
към текста >>

14. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са?
46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА Двата казана кипят. Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са? Колко струва кочана? " Други правят своите поръчки: "На мене ще дадете за 80 лв. На мене - за 120 лв. Аз искам само две парчета." Председателката на Женското дружество Изгрев - София - художничката Цветана Симеонова, отхлупва капака. Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват.
към текста >>

- Днес за втори път продават варена царевица.
А те още по-усърдно забързаха и достигнаха скоро височината на бригадирките и ги надминаха. И по два кочана на всяко стъбло пуснаха и по-сме-ло прошумоляха: "Бригада пак". "Как да ги използуваме най-добре? ", се запитаха другарките. И се споразумяха за нещо, и пристъпиха към работа. - Днес за втори път продават варена царевица. Още няколко пъти ще продават. Ще подарят там, където са обещали и ще си оставят за зимата. - Че като започнат седенките. Хубави изненади ще си устройват. Понякога касата ще увеличават, понякога ще си сварят царевични зрънца, понякога торта ще си направят.
към текста >>

15. 26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕННАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така из-ронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж".
Тя Го отглежда. Даже има един интересен случай, тя разказва за Него, че Той бил много кротко дете, много послушно дете и никога нищо не е чупил, не е развалял. Само седне и стои, гради, прави нещо, да излезе нещо. Даже един ден когато дошли сватовници, тя е била така мома за женене, както се казва и тогава на времето бащите и майките са решавали въпроса за семейно създаване на своите деца. Та баба Мария не била доволна от жениха, който й определят. Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така из-ронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж". Той е бил малко, сега колко годишен е бил? Все пак някъде над 10 години трябва да е било, нали, когато е казал това нещо. И действително годе-жа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество. Учителят известни години общува с хора от това общество, Той е в това общество, даже е бил много близък приятел с един от неговите проповедници, той е Петър Василев, който пък му е съученик от Свищовската гимназия с когото са си разменили портрети и даже в дома на големия син на Петър, Самуил Василев аз видях много хубав портрет на цялото семейство на Учителя с баща му, баба Мария, Учителя. В: Сега този портрет може ли да се вземе да се преснеме?
към текста >>

16. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища.
И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците.
към текста >>

17. 96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сега, това да го каже Учителя в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си.
Учителят бил още малък, ученик и годяват баба Мария за някого, когото тя не иска. Тя плаче и той вика: „Како бе, защо плачеш? " И тя си казала мъката: „Годяват ме за един когото не го искам". В това време имало низи с царевици и пада низата и се скъсва. „Не плачи како, както тези царевици се разпръснаха, така и твоята работа ще се разпръсне". Сега, това да го каже Учителя в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност. И така разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна когато го разправяше, беше над 70 години. Тя идваше рядко на Изгрева. Идваше лете два или три пъти, оставаше когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия „Параход".
към текста >>

18. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

После Той е бил дете, нали знаеш оня случай с царевицата?
Ама тя не е знаела как да иска. В.К.: Значи иска пари, пари. Е.А.: Да, така е казала. В.К.: Сега тази баба Мария е идвала често и Му викаше Петре. Е.А.: Ами тя е 10 години по-голяма от Него. После Той е бил дете, нали знаеш оня случай с царевицата? В.К.: Я го разкажи! Е.А.: Нея я годяват за човек, който тя не иска. И тогава, тя плаче естествено. И Той е бил 10 годишно момче. И като я видял, че плаче казал: „Како, защо плачеш?
към текста >>

В това време се събаря една низа царевица, венец, пада долу.
Е.А.: Нея я годяват за човек, който тя не иска. И тогава, тя плаче естествено. И Той е бил 10 годишно момче. И като я видял, че плаче казал: „Како, защо плачеш? " Тя казала: „Искат да ме дадат за еди кого си, пък аз не искам". В това време се събаря една низа царевица, венец, пада долу. „О, како не плачи. Както се разтури царевицата, така ще се разтури и твоята работа". Той вече, виждаш ли, това е ясновидството, което го носи от детство. Друг случай не съм чула. Така ярък да бъде.
към текста >>

Както се разтури царевицата, така ще се разтури и твоята работа".
И Той е бил 10 годишно момче. И като я видял, че плаче казал: „Како, защо плачеш? " Тя казала: „Искат да ме дадат за еди кого си, пък аз не искам". В това време се събаря една низа царевица, венец, пада долу. „О, како не плачи. Както се разтури царевицата, така ще се разтури и твоята работа". Той вече, виждаш ли, това е ясновидството, което го носи от детство. Друг случай не съм чула. Така ярък да бъде. Така ярък, определен, да. В.К.: Чета: Неделчо Попов иска да проповядва и Учителят му казва: „Тебе въшки яли ли са те?
към текста >>

19. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Пък беше есен, царевицата беше много висока по шосето.
И тръгнахме, и вървим по шосето, и си приказваме естествено, щото то не беше задача. Не отиваме някак по задачи, за да направим едно усилия от това, което Учителят ни е говорил, защото нали строга беше беседата. Някак и затуй хляб не си взехме, не си взехме нищо. И вървим по пътя. По едно време някой върви на кон под нас и чуваме. Пък беше есен, царевицата беше много висока по шосето. За да не ни види, защото мъж беше и пееше. Някой предложи: „Хайде да идем тука в царевичака докато замине човека и ние ще тръгнеме". Добре, тръгнахме. Той мина край нас, така както си пееше, изкачи се, тръгна и ние излезнахме от царевичака и си продължихме пътя. Изкачихме се над селото, ама вече капнали от умора, нали вече минало сред нощ.
към текста >>

20. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица.
След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече.
към текста >>

Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода.
Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече. Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори?
към текста >>

Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата".
Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече. Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори? Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така.
към текста >>

21. 01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо жито.
Реколтата в полето не станала. Настъпил глад. Бедните скоро изяли онова, което били оставили за семе, за посев. Като нямали пари, почнали да вземат заем срещу новата реколта. Алчността на богатите излязла наяве. Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо жито. Между гладните бил и Ильо-Късия, който бил купил храна, която скоро била изядена. Само от бай Георги не бил взел, защото се стеснявал от него, като знаел каква беля му бил направил. Но гладът го принудил и той отишъл при него. "Бай Георге, гладни сме. Ще ни дадеш ли малко храна?
към текста >>

22. 09 - 26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

/КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/ Беше краят на месец май, когато сестра Тодорка от село Лясково окопаваше царевица на кооперативния блок, заедно с жените от тяхното звено.
26. ГОСПОДИ, С ТЕБЕ ЛЕКО СЕ ЖИВЕЙ! /КАК ПЕСЕНТА ПОМАГА/ Беше краят на месец май, когато сестра Тодорка от село Лясково окопаваше царевица на кооперативния блок, заедно с жените от тяхното звено. Тодорка бе най-възрастната жена между всички жени в звеното. Кой знае защо днес работата не й спореше и тя взе да изостава все повече и повече. Да оставим закачките и подмятанията на младите, но на нея й тежеше това. За първи път ли копаеше, но на, днес изоставаше. Срамно й беше да бъде така назад от другарките си, а сили не й достигаха.
към текста >>

23. 09 - 280. МОЯТ ОПИТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

280. МОЯТ ОПИТ Веднъж при една среща с Учителя той ме попита: „Знаете ли кога растат житото, царевицата, лозята?
280. МОЯТ ОПИТ Веднъж при една среща с Учителя той ме попита: „Знаете ли кога растат житото, царевицата, лозята? " - „Не зная, Учителю." - „Рекох, направете наблюдения." - „Добре, Учителю, ще направя." Една заран аз застанах в лозето, забих една летва до една лоза, като отбелязах височината на лозата. Застанах до лозата с часовник, молив, бележник, храна, вода, фенерче и одеало за нощуване. В продължение на 24 часа аз всеки час правех измерване. Също продължих и през нощта. Чрез този опит констатирах, че лозата расте сутрин призори, когато птичките най-много пеят, когато дава прираст 1-2 см.
към текста >>

24. 09 - 315. ХЕЙ БРАТКО, ТИ ЛИ СИ БИЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Явно бе, че чобанинът нарочно идваше да си напасе стадото с избуялата царевица.
Чудех се какво да правя. Един ден, когато посятото вече беше доста избуяло, реших да го пазя цяла нощ и всяка нощ. Вечер късно си вземам яморлука и без някой да ме види, отивам на мястото и се потулвам. Това правя няколко нощи наред. Една нощ късно, към полунощ, чух шум от стъпки на добитък, а звънци не се чуваха, защото бяха запушени. Явно бе, че чобанинът нарочно идваше да си напасе стадото с избуялата царевица. Постоях малко, за да видя да не би овцете случайно да се влезли. Но видях, че пастирът стоеше на края и ги наблюдаваше. Станах и отидох при него, познах го и му казах тихо: „Ти ли си бил, бе Ставре, който ми правиш пакост всяка година? Хайде, друг път не прави така! " Оставих го и си тръгнах.
към текста >>

25. 23 - 4. ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Попитах Гумнеров за голямото изобилие, тъй като в провинцията с купони се получава по 200 грама хляб от царевица.
" Гумнеров поискал 20 години. Учителят му дал 30 години. От този момент той се почувствал здрав, а всичко, каквото е имал, оставя на разположение на Учителя. След това Гумнеров и жена му посрещаха и изпращаха гости от цялата страна. През 1917 година минах през София и се отбих да видя Учителя - заварих голяма и богата трапеза на обяд и около 30 души гости от провинцията. Попитах Гумнеров за голямото изобилие, тъй като в провинцията с купони се получава по 200 грама хляб от царевица. Той ми отговори, че тук е така през цялата година - и зиме, и лете. Спомних си как в една беседа Учителят казва: „Благата, които идват към мене, ако не ги възпирам, ще ме затрупат."
към текста >>

26. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 12

Също и с царевицата.
Ако ти помагаш на близкия си, то по-добре ще вървиш по пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно. Когато някой има нива за жънене, викат мъдрия и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобер. Също и с царевицата. Съберат седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда - съберете се две, три и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е.
към текста >>

Съберат седянка и отрошат царевицата.
Трябва личността да се премахне, а колективността да живее с вяра. В старо време как са живели хората задружно. Когато някой има нива за жънене, викат мъдрия и като идат на нивата, поженват я. Също и с гроздобер. Също и с царевицата. Съберат седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа, ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете. Има някой някаква беда - съберете се две, три и си помагайте и ще ви помогне Господ. Ако не може двама, трима, съберете се четирима, пет и така ще се облекчите, без разлика кой е. Живейте в едно всички!
към текста >>

27. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена.
А в окултизма това значи да си образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове и бури, които стават в психическия свят. Сега, към първата формула за слънцето: „Може - Така да изгрее моето слънце в моята душа и да обнови моето сърце“, ще приложите следнята формула отделно: „Господи, аз ще посадя всички добри желания, а Ти ги възрасти.“ Това разбирам обновление на сърцето. Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него.
към текста >>

Едната има царевица, жито и др.
Да си обясня мисълта. Нали искаме да направим християнството наука за живота, а не празнословие. Допуснете, че две от вас имат по 100 декара земя, оставена от баща им. Едната от вас е работна, обработва земята си, направила си градина, посажда я с плодни дървета, в другата част насажда жито, ечемик, царевица и др., а втората казва: „Мене не ми трябват тези неща“ и оставя земята си ненасадена. И двете отиват да разглеждат имането си. Едната има царевица, жито и др. и се радва на всичко, за нея животът има смисъл, а нивите на другата са обрасли с бурени и казва: „Животът няма смисъл.“ Кой създаде смисъла и безсмислието в живота? Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дърветата, имат два периода на садене.
към текста >>

Тези, които садят царевицата, и те имат известни периоди на садене.
Вие казвате: „Господ да им даде това, онова.“ Дал ви е Господ земя - тя е вашето сърце, обработвайте го. Това сърце се обработва тъй, както се обработват плодните дървета: дайте му всички добри желания, посадете ги у него. Трябва да садите навреме, а не без време. Онези, които садят дърветата, имат два периода на садене. Земледелците също имат два периода на садене: зимно и лятно садене. Тези, които садят царевицата, и те имат известни периоди на садене. Тъй че, когато дойдат у вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Но вие казвате: „Как ще го посея - онази какво ми направи, тази какво ми направи.“ Остави тях настрана, посей това добро желание. Не си разположена - остави неразположението настрана. Твоето неразположение и ти сте две неща различни. Като се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате?
към текста >>

28. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Тая година ще ги засеят с царевица.
Тя е с два чучура и 15 корита. Издълбали са 7 от зодиакалните знакове. След построяването на чешмата цялото село гледа със симпатия на Бялото братство. Разноски за постройката 50,000 лева. Там има и две братски ниви: едната 19 декара, а другата 5декара. Тая година ще ги засеят с царевица. Поздрав от Учителя. С братски поздрав, Б. Боев Получих и картичката ви (освен писмата). Предадох абонаментите на Соков и Тотев. 20-те лева за „Водолей" внесох като волна помощ за „Житно зърно"; така ми казаха тези, които работят във „Водолей", понеже „Водолей" засега се преустановява.
към текста >>

29. 5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Свако ми беше с една ръка от ловджийските години и продаваше царевица, семки там и т.н.
На първо време не. Леля ме водеше горе на Изгрева и сега е вече и първата ми среща с Учителя. Инчето беше в трети клас, дъщеря й в прогимназията, аз вече 17-18 годишна, търсех си работа и ме заведе горе. Леля горе имаше място, до сам гората, където Огнян Дойнов е сега, ама това до края. Отсреща има една дървена къщичка - резба- там на края на гората. Свако ми беше с една ръка от ловджийските години и продаваше царевица, семки там и т.н. Те го знаят бай Сандю, бай Сандю. И една малка схлупена къщичка имаше. Сега там някой в Монголия ходи и направи голяма, ех, етаж и половина. И там ходехме неделен ден с леля ми. Свако повечето време там стоеше.
към текста >>

30. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха.
Изпълни се нашето предсказание. Тогава вече селяните почнаха да проявяват и симпатия към нас. Постепенно ние свикнахме с полската работа. Даже някои неща правехме по-добре и от селяните. Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло.
към текста >>

31. XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Така престоява през зимата и през пролетта садеха на нейно място царевица, слънчоглед.
Няма пожари по небрежност от млади и стари. Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо? Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар. Така престоява през зимата и през пролетта садеха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си. Та дойде това време при социализма и комунистическата власт да палят стърнищата.
към текста >>

Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица.
Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо? Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар. Така престоява през зимата и през пролетта садеха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си. Та дойде това време при социализма и комунистическата власт да палят стърнищата. И тогава въведоха правилото, когато се пали стърнищата преди това да се изоре с трактора една ивица от 3-5 метра околовръст нивите, та да не прескача огъня.
към текста >>

32. 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка.
ПГ: Учителят - много спокоен, така, весел и ми обяснява фактически какво нещо е духовенството и с какъв манталитет те разсъждават. Те са против всяко ново нещо, защото са с фарисейски идеи. „И затуй, каза Той, те няма да те търпят." Новите хора не могат да бъдат търпени от сегашното духовенство. Това ми каза. Пристигнах у дома. На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка. Седнахме да закусим. Аз попитах батю и буля: „Съгласни ли сте аз да стана ученик, да завърша гимназия? " Те и двамата ми казаха, че щом искам да уча, нямат нищо против. Закусихме, аз ги оставих ги да копаят царевицата, отидох си у дома, взех си ядене и отидох в Попово. Колю Ралев ми намери учебници за четвърти клас - сегашния осми клас - и аз започнах да чета, да уча.
към текста >>

Закусихме, аз ги оставих ги да копаят царевицата, отидох си у дома, взех си ядене и отидох в Попово.
Пристигнах у дома. На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка. Седнахме да закусим. Аз попитах батю и буля: „Съгласни ли сте аз да стана ученик, да завърша гимназия? " Те и двамата ми казаха, че щом искам да уча, нямат нищо против. Закусихме, аз ги оставих ги да копаят царевицата, отидох си у дома, взех си ядене и отидох в Попово. Колю Ралев ми намери учебници за четвърти клас - сегашния осми клас - и аз започнах да чета, да уча. Каквото не разбирах, Колю ми обясняваше. До 10.IХ.1919 г. се приготвих за четвърти клас. Явих се на изпит и го взех.
към текста >>

33. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица.
Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман. Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал Александър. В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели.
към текста >>

Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума.
Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната. На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен. Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим, 8.Х.1934 год., понеделник Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме. В Равна бях в 8 1/2. Тия дни все ми е мисълта за Еленка, дано може да се възвърне и си дойде и тя.
към текста >>

34. 62. Михал Луканов. 62.11. Седянка и белянка и спасение от голямата беля

ТОМ 17

Там видях, че моята позната беше поканила момичета да й помагат за беленето на царевицата.
Тогава той дойде и аз му поръчах от любимото му вино. И другарите го почерпиха. След няколко деня бях поканен да свиря на една белянка [1] на кукурузи. Покани ме моя близка приятелка. Макар и да бях на 18 години, все пак родителите ми ме ограничаваха, та затова, уговорени със сестра ми и с нейна помощ, аз излязох от дома с акордеона, без знанието на родителите ми, и отидох на белянката. Там видях, че моята позната беше поканила момичета да й помагат за беленето на царевицата. Момичетата бяха от зеленчуковите градини работнички и не ми бяха познати. Между работата имаше и игри. В една от игрите - „Доволен ли си от съседа си", видях, че едно от момичетата седна до мене близо четири пъти. В същото време от един прозорец усетих, че някой ме замерва с царевични зърна. Не отдадох на това голямо значение и продължих да свиря.
към текста >>

-------------------------------------- [1] белянка - събират се вечер моми и ергени и белят кочаните на царевицата (кукуруза).
А в това време, този, който ми обади, срещнал онзи, когото бях почерпил в кръчмата, и му казал за заговора срещу мене. Той дошъл до двора на къщата, гдето бях, и в тясната задънена уличка видял тези, които са ми приготвили засада, и ги попитал какво правят там. Казали му, че искат да ме натупат, загдето задирям избраницата на единия от братовчедите. Той вдигнал сопата и докато се усетят, стоварил я по гърбовете им. После дойде при мене и ме отведе до дома. -------------------------------------- [1] белянка - събират се вечер моми и ергени и белят кочаните на царевицата (кукуруза). Така се срещат моми и ергени и се опознават и едновременно си помагат, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

35. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка.
Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало.
към текста >>

36. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

ТОМ 18

ЛУНАТА проявява своите сили главно чрез числото ДВЕ, тона ФА, ЯСНОЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ, от елементите - СРЕБРОТО, от плодовете - зелето, краставиците, марулите, всички видове зелени салати, царевицата.
Бог, се проявява). Слънцето има отношение към тона РЕ, към ОРАНЖЕВИЯ цвят и към ЗЛАТОТО. То има най-голямо отношение към портокалите, мандарините, гроздето, ориза и лещата. Измежду животните негов представител е ЛЪВЪТ. Негов ден е НЕДЕЛЯ. ЛУНАТА проявява своите сили главно чрез числото ДВЕ, тона ФА, ЯСНОЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ, от елементите - СРЕБРОТО, от плодовете - зелето, краставиците, марулите, всички видове зелени салати, царевицата. Неин ден е ПОНЕДЕЛНИК. МЕРКУРИЙ проявява своите сили главно чрез числото ПЕТ, тона МИ, ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ. Негов е металът ЖИВАК, предимно под негово влияние са крушите, морковите, изобщо плодовете, в които преобладава жълтия, цвят. Негово животно е ЛИСИЦАТА. Меркуриев ден е СРЯДА.
към текста >>

37. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

„Когато садите боб, царевица, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
2 искаме да дадем връзката между планетите, музикалните тонове, цветовете, металите, дните от седмицата и принципите. На схемата това се вижда добре и е изразено добре. Ето го същото и в табличен вид: Схемата на фиг. 2 допълва схемата отфиг. 1. И така, не е безразлично кога какво ще вършим. „Когато садите боб, царевица, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само Вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето е се отразява отрицателно върху растенето, т. е.
към текста >>

38. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Човек представя един малък свят - микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят - макрокосмосът. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. За пример, когато се празни. Луната оказва един род влияния върху явленията в природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи, светлината ма Луната, при пълненето и, се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растенията.
към текста >>

39. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица.
Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало? С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица. А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре. 5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути. И тогава да сметне колко време се заключва в тези две педи от човешката ръка. 6. Друг ми казва: „Роден съм при първи петли.” Вие чували ли сте кога петлите пеят за първи път? Тогава хората са си лягали рано, заедно с кокошките, понеже те най-рано се прибират за спане в курника си.
към текста >>

40. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

ТОМ 20

И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно.
«Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4) СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ! Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни.
към текста >>

41. (134) ПИСМО

ТОМ 20

Определеното количество за изхранване на едрия рогат добитък царевица по 200 кг не е достатъчно, поради което напролет добитъкът и конете не ще бъдат годни за полска работа. 6.
Малко преди тия наредби г-н министър Габровски даде изявления, че в България всеки може да яде хляб колкото иска. 3. За птиците се предвижда да се хранят с остатъците от храната на хората. Понеже храната за хората е недостатъчна, ясно е защо се прибягва към масовото клане на птици. Резултатът от това е ясен. 4. Следва да се уреди въпросът с покупката на свинете, тъй като свиня, тежаща под 100 кг, се купува по 28 лв., а над 100 кг се купува по 32 лв. 5. Определеното количество за изхранване на едрия рогат добитък царевица по 200 кг не е достатъчно, поради което напролет добитъкът и конете не ще бъдат годни за полска работа. 6. По нямане на храна за овцете, и тях в село са ги обрекли на заколване, с което стопанството ще се лиши от приплода, млякото и вълната. 7. Големи пространства земя остана незасята, въпреки официалните статистики. 8. Поради късното засяване, кълняемостта и вкореняването на храните закъсня и настъпилият студ измрази доста храна. 9. Раздадените за продажба в селата цървули от гума са негодни и се пукат на първата седмица, а обущата се късат като мешина - независимо от голямата цена. 10. Търговците не продават стоките, защото чакат да мине 1 януари и се даде новата цена за стоките. 11.
към текста >>

42. (137) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.II.1943 г.

ТОМ 20

Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито?
Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са на-тегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели. Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора. Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито? Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито! Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»... Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов. Пожелава от сърце успех в работата: Любомир Лулчев 14.II.1943 г. Изгрева - София
към текста >>

Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито!
А сега времената са на-тегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели. Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора. Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито? Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито! Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»... Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов. Пожелава от сърце успех в работата: Любомир Лулчев 14.II.1943 г. Изгрева - София
към текста >>

43. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината!
Преди малкото увеличение, което се даде, се давало на земеделските производители по 100 грама, а на чиновниците - по 160 грама брашно! Сега с увеличението на всички се дава по 225 грама за възрастен човек. Както виждате, брат Лулчев, дажбата е още далеч от определената 400 грама брашно за жител от селата. Никола Захариев не зная дали е споходил помашките и турски краища в Родопите. Мисля, че днес ние, българите, трябва да въведем такъв ред, в който еднородци и иноплеменници да почувствуват една по-голяма справедливост от преди, а да не се третират иноплеменниците мащенски, защото и те са български поданици, носещи наравно с другите правата, но и тяжестите. Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината! Пиша Ви пак, защото вярвам, че чрез Вас Бог ще помогне на тези онеправдани, тъй като стопанският ми областен директор говори да не се занимавам с работи, които не ми били преки задачи, а да се занимавам с изпълнението на засяването, тогава, когато има хора като горепоменатите и троскот им не достига за храна, та камо ли да имат семена за посяване, когато и добитъкът им е измрял! Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас. Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях! 8. Писмо от свещеник Н.
към текста >>

44. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Веднъж тя с мъжа си и приятелката й Мариана Видрарска дойдоха на нивата ни да копаем царевица.
Слънцето е във Водолей. 150. Пушене и никотин Направиха операция на сърцето на баща й. Той имаше кризи. Албена положи много грижи за него и всяка вечер с колата си отиваше в Стара Загора. Помогна и на майка си при болезненото й състояние. Веднъж тя с мъжа си и приятелката й Мариана Видрарска дойдоха на нивата ни да копаем царевица. В миналото Марияна пушела много, а сега не пуши, но от чистия въздух и раздвижването се отрази на насъбралия се никотин и й стана лошо. Закарахме я във фургона и я разтрих. Започна да диша свободно и пристъпът й мина. Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна.
към текста >>

45. 74.Петър Костадинов Христов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

В него имаше всичко: шлюпки от картофи, брашно от кочаните на царевицата и др., само жито нямаше в него.
Веднага изпращат малкият Петър да свири с окарината си. С музиката, той привличал хората и пуканките много бързо се продавали. Петър получавал две топки пуканки, отивал при вуйчо си и чакал пак да дойде продавача и да свири. В село Владая завършва прогимназия. Там учи с брата на Еленка - Димитър, който бил от богато семейство и ядял бял хляб и давал на Петър, който го имал като сирене към черният нехранителен хляб, който получавахме по 200 грама. В него имаше всичко: шлюпки от картофи, брашно от кочаните на царевицата и др., само жито нямаше в него. Петър отива да учи в 4 мъжка гимназия на ул. „Стара планина" до мъжка, в която учех и аз. После тази гимназия стана руско училище. Петър веднага отива при Учителя по музика и той го изпитва, като му чука с пръсти и веднага му дава да свири на кларнет. Учителят им Момджиев, организирвал концерти, участвали в забави.
към текста >>

46. 75.Сава Симеонов Костов

По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд - жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя.
Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд - жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев". Напуска „Паркстрой" и започва да работи в почивните станции и домове на Рила до с. Говедарци.
към текста >>

47. 4.Учителят за живота в планината Рила

„Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове.
369/ „Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните /които ви пречат на пътя/, така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка, които седят на пътя ви." /"Двигатели в живота", с.69/ „Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." /"Езикът на Любовта", с. 208/ На езерата Учителят дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство. „Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри." „Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." /"Любов към Бога", с. 127, 120/ „Всичко в природата е на място . Цветята, изворите , камъните представляват писмо, от което всеки може да чете. Ако разбирате написаното на тях, вие ще създадете цяла поема." /"Двигатели в живота", с.
към текста >>

48. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

" Онзи, който иска да трансформира , да организира своето тяло, най- първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове.
119/ „Животът на безсмъртието се добива само с ядене на чиста, винаги прясна храна, без никакъв дефект. Никога няма да ядеш нечиста, гнила храна. В такава храна има бацили, които могат да предизвикат някакви болезнени състояния. Всеки, който иска да разреши въпроса за безсмъртието, трябва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: „Де ще намерим такава храна? " Онзи, който иска да трансформира , да организира своето тяло, най- първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, а после с плодове. Ечемикът не е за препоръчване. Той предизвиква затлъстяване на организма. Ръжта е хубава за ядене." /В своите си. 33 беседа, държана от Учителя на 27 юни 1926 г. в гр. София.
към текста >>

49. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ

Сей жито, царевица, ечемик, боб.
Ето, толкова години вече проповядвам н а софиянци , но никой още не е направил опит , да приложи това учение . Някой ме слушат, клатят глава и казват: Голями грешници сме. - Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
към текста >>

Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи.
- Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а в същност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени."
към текста >>

Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата.
На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а в същност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени."
към текста >>

Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др.
Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползува не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете, какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае, какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а в същност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени."
към текста >>

50. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯТ СВОЯ УЧИТЕЛ

Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.
Ето, вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклоиници , а днес са иконопоклонници - кланят се на парата , като на икона . Те не трябва да бъдат нито идолопоклоиници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят . Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно. Жената като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае , но да каже: „Това е иконопоклонство.
към текста >>

51. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях.
I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ[1], НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ! Драги читателю, През 1937 г., месец май, се издаде заповед от общинското управление до селяните ни: Да излязат всички селяни от селото ни, навършили 20-годишна възраст, също и учителите заедно с учениците си, по нивите и горите, и всеки от тях да убие по 2 врани или 5 яйца вранешки, като ги представи в управлението под списък поименно. А на ония, които не изпълнят заповедта на управлението, ще бъдат глобявани 500 лева. Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях. И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове.
към текста >>

Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят.
А на ония, които не изпълнят заповедта на управлението, ще бъдат глобявани 500 лева. Защото враните изяждали царевицата и затова те били вредни според тях. И заповедта им се изпълнява от селяните, защото хората се страхуват от глобата 500 лева. Тази света майска неделя, като излезе цяло село по нивите, по дървета и по горите, по гнездата на птиците, и кой каквито птици хване от всички родове, също и яйца от всички родове, се представят в управлението, без да се прави сметка какво се прави. Ази сам отидох в Общинското ни управление и проверих, че общинският стражар Колю Генев напълнил беше половин содено буре с голи малки птици от всички родове, също и яйца пълно, пак от всички родове. Аз там видях, и кукумявки бяха донесли, и казах на общинския стражар: «Да ти дам 5 лева, че да пуснем тая кукумявка, тя поне не знае да яде царевица.» - «Не бива» - отговори стражарят. Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин?
към текста >>

Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора.
Този свят ден, неделя, е ден на молитва, а ние сме тръгнали да убиваме птиците от всички родове. Този ден не остана непобутнато гнездо по дърветата. Птиците жално пеят за своите рожби или яйца, но няма кой да им помогне. Бог вижда какво правим и Той ни плаща за сторения наш грях, но ние още не можем да разберем (Послание към Римляните, глава 1-ва - 18, на Апостол Павла), защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Питам оня, който наложи заповедта си, та избиха толкова много птици: какво се облекчи с това земеделският стопанин? Ето какво: Бог спря валежите, че изгоря всичката пролетна сеитба, не се роди царевица ни за враните, ни за нас, незапомнена суша от стари хора. За дъждовете человеците мислят, че дъждовете са случайни природни явления; това също е заблуда от учените, защото не схожда с истината, казана от Бога: «Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъжда, когато трябва, и земята ще даде рожбата си, полските дървета ще дадат плода си и вършитбата ще трае у вас до гроздобер; гроздоберът ще трае до сеитба и ще ядете хляба си до насита и ще живеете в земята си безопасно.» (Лев. 26: 3-5) За сторените наши грехове ние си получихме наказанието: Ето какво е казал нашият Велик Учител Исус Христос, Спасителят на света (Евангелие от Лука, глава 12: 24): «Вижте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по скъпи сте вие от птиците! » А ние мислим, че ние ги храним, та ги убиваме, да не изяждат труда ни, а то Бог ги храни - както тях, така и нас. Драги читателю, Аз ще докажа, че враните не ни ядат труда, а го пазят.
към текста >>

Опасността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива.
Драги читателю, Аз ще докажа, че враните не ни ядат труда, а го пазят. Ето примерите: В 1928 г. пак се биха птиците по същия закон, а в 1929 г. пролетта се появи калин- ковият червей по люцерините, а някъде - по захарното цвекло. Люцерините бяха унищожени, останаха само дънерите на стеблото. Опасността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива. Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна.
към текста >>

Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите.
Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин.
към текста >>

52. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др.
И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека, (бел. а.) [3] Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито. (бел. а.)
към текста >>

53. А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тогава, понеже е била въведена купонна система за хляба, то съдружникът му го предава, изиграва и насочва полицията да дойде и да му ревизира и реквизира целия склад, в който е имало жито, ръж, овес, ечемик, царевица.
Така че той разширява тези два метода и ги допълва с вегетарианството и с билколечението, което е владеел добре. В благодарствените писма, които прилагаме, достатъчно добре се вижда, че са използувани методите за лечение на Кнайп, Луи Куне, вегетарианството и билколечението. Антова не е малко, дори е много. 7. В писмо до Петър Коларов, министър на Народното здраве, от 11 март 1951 г. д-р Иван Жеков съобщава, че работи в насока за изработване на пълноценна зърнена храна за народа, но е бил изигран от съдружника си. Тогава, понеже е била въведена купонна система за хляба, то съдружникът му го предава, изиграва и насочва полицията да дойде и да му ревизира и реквизира целия склад, в който е имало жито, ръж, овес, ечемик, царевица. А той е правил различни смеси от тях, трябвало е да ги смели с ярмомелка, да ги разлее и сложи в пликове и да ги продава. Но накрая фалира. Не сполучва в търговията и в професията си като ветеринар. 8. С писмо от 26 юни1951 г. до Министъра на Народното здраве той съобщава, че изпраща брошурите си № 1 и № 2: «Библиотека за природолечение» и «Лекуване с грозде».
към текста >>

54. 79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО

Сава Симеонов

Аз си нося дърва, нося си картофи, нося си жито, царевица.
Аз връзки с жени, с моми не съм имал. А това нещо не може да се крие, то се разнася по въздуха. Аз такива работи нямам. А дойдат при сестра Юрданка Жекова и разправят разни неща за мен и я разстройват. А аз като дойда при нея, аз си идвам с блага. Аз си нося дърва, нося си картофи, нося си жито, царевица. Брашно с чували. Има за мен, има и за тях. Сега идват и всеки иска да вземе нещо. Има неща, които не могат да се вземат. И да искаш, не можеш да ги вземеш.
към текста >>

55. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й.
Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден характер. Когато навършила 18 години, баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Когато дошли годежарите, тя избягала в стаята, където си учел уроците Петърчо, хвърлила се на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи, но Мария нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й. Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна.
към текста >>

56. 4.3.11. Един следобед при писателя-поет

Известно пространство насадено с царевица.
Плодни дървета. Хубава зарзалия, жълтите плодове на която привличат неволно погледа на посетителя и възбуждат охота у всекиго. Прозорливият домакин се сеща, че жълтите, като злато плодове са стръв за гостенина и ни кани да си откъснем. И той откъсва бързо и ни поднася любезно. Обръщаме наляво. Известно пространство насадено с царевица. Зелените стъбла избуяли високо, благодарение на последните дъждове, а по върховете им се белеят китни пискули и се клатят от тихия вечерен ветрец. А всяко стебло се вие фасул, от който висят зелени мешунки като чакии (ножчета). Измежду стеблата ниско се вият буйни тиквени лози с големи жълти цветове, а из под широките като чадъри зелени листа се подават челата на обли, тъмнозелени и бели тикви. Тръгваме надолу. Спираме се пред разни дървета круши, сливи и ябълки.
към текста >>

57. 6.9. Сестрата на Учителя

В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа.
По цял ден стои вкъщи и все чете, чете - още от дете си е такъв. Негови другари ще ходят да играят, а той или ще свири на цигулка или ще чете. На цигулка сам се научи да свири. Когато били на село, дошли свати да й искат ръката за някого си - зер попска щерка е - "Но аз, рече тя, не го искам и от двора по стълбите на пруста, побягнах да вляза в къщи. А Петър по мене - държи се за роклята ми, дете още. В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа. - И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър". Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: - Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя! И устоял на думата си.
към текста >>

58. 18. Момчето Петър проговаря, за да пророкува

Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица.
Като влязла Мария в неговата стая, тя се хвърлила на кревата, захлупила си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми, когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.
към текста >>

Така се е сушела и запазвала царевицата.
Петърчо я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми, когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й.
към текста >>

Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит.
" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми, когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна, и мома, която не е за сватосване и женитба.
към текста >>

Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.
Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна, и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не плачи и не се тревожи. Така, както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа, дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път." Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи, изречени по никое време и казани за някакви се царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи.
към текста >>

Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й.
Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче. Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна, и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не плачи и не се тревожи. Така, както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа, дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път." Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи, изречени по никое време и казани за някакви се царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи. Влезнала в другата стая и пред всички й било съобщено, че тя вече е сгодена за богаташкия син, който не го е имало и не е бил в тая стая, а годежа се обявил от баща й и годежарите.
към текста >>

Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало.
Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е, когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своя любим. Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памти века. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало. След заминаването на Учителя, през 1945 г. Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя след Неговото заминаване.[Бележка на редактора. Баба Мария от брака си с протестантския евангелист Пенко Стамов имаше 4 дъщери и един син.
към текста >>

59. 19. Сродниците на Учителя

Сега, това да го каже Учителят в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си.
Учителят бил още малък, ученик и годяват баба Мария за някого, когото тя не иска. Тя плаче и той вика: "Како бе, защо плачеш? " И тя си казала мъката: "Годяват ме за един, когото не искам". В това време имало низи с царевици и пада низата и се скъсва. "Не плачи, како, както тези царевици се разпръснаха, така и твоята работа ще се разпръсне". Сега, това да го каже Учителят в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност И така, разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна, когато го разправяше, беше над 70 години. Тя идваше рядко на Изгрева. Идваше лете, два или три пъти, оставаше, когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия "Параход". Хем ни го пазеше, да не слагаме друг човек и тя оставаше така, и там имахме всичко, оставяхме й покъщина, всичко Нали, да си сготви, да си направи и по такъв начин се бяхме сприятелили.
към текста >>

60. 192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя

Весела Несторова

Аз се годявам, влизам в стаята, отгоре на вратата имаше царевица, така закачена, сплит царевица.
192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя Весела: И майка й, баба Мария идваше на гости, кафе пиехме с нея и тя ми разказваше Учителят като малък какъв бил. В.К.: Я точно ми разкажи сега. Весела: Ами тя разправя 2-3 случая. Аз се годявам, влизам в стаята, отгоре на вратата имаше царевица, така закачена, сплит царевица. И като влизам, пада царевицата и се пръска. И Петърчо казва: Како, ще се разпръсне твоя годеж, нищо няма да стане. Царевицата се пръсна. След това разправя, отишли на нивата по жътва, и слънце, пек, горещ ден, изведнъж Учителят на една купа се качил, като дете, и вика: Бягайте! Идва страшна буря!
към текста >>

И като влизам, пада царевицата и се пръска.
192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя Весела: И майка й, баба Мария идваше на гости, кафе пиехме с нея и тя ми разказваше Учителят като малък какъв бил. В.К.: Я точно ми разкажи сега. Весела: Ами тя разправя 2-3 случая. Аз се годявам, влизам в стаята, отгоре на вратата имаше царевица, така закачена, сплит царевица. И като влизам, пада царевицата и се пръска. И Петърчо казва: Како, ще се разпръсне твоя годеж, нищо няма да стане. Царевицата се пръсна. След това разправя, отишли на нивата по жътва, и слънце, пек, горещ ден, изведнъж Учителят на една купа се качил, като дете, и вика: Бягайте! Идва страшна буря! И те рекли: О, на попа детето пак почна да пророкува.
към текста >>

Царевицата се пръсна.
В.К.: Я точно ми разкажи сега. Весела: Ами тя разправя 2-3 случая. Аз се годявам, влизам в стаята, отгоре на вратата имаше царевица, така закачена, сплит царевица. И като влизам, пада царевицата и се пръска. И Петърчо казва: Како, ще се разпръсне твоя годеж, нищо няма да стане. Царевицата се пръсна. След това разправя, отишли на нивата по жътва, и слънце, пек, горещ ден, изведнъж Учителят на една купа се качил, като дете, и вика: Бягайте! Идва страшна буря! И те рекли: О, на попа детето пак почна да пророкува. А никой не му обърнал внимание, дете. И те не събрали класове, не ги вързали снопите не ги сложили на кръстци, един върху друг, за да се застъпят класовете, за да не ги удари града.
към текста >>

61. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията.
Серес се спусна малка група от смели охотници, която се насочваше право на юг. Водена от мл. подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж. пътната линия, остави до нея част от себе си и се стопи в непрогледните сенки на гъстия и висок камъш. Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията. Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.
към текста >>

Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр.
подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж. пътната линия, остави до нея част от себе си и се стопи в непрогледните сенки на гъстия и висок камъш. Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията. Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови.
към текста >>

Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.
Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а доблестната група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията. Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях.
към текста >>

Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади.
от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта. Наближили до едната от нашите засади, последната открива убийствен огън върху тях и в смущението им с вик "ура" се хвърля "на нож". Двама конници падат тежко ранени, а конете им остават в ръцете на Трастаров и другарите му.
към текста >>

Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях.
Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен. Ужасени от светлината на настъпващата зора гладните чакали с воя и писъка на отчаяния звяр - не намерил и тази нощ плячката си, се разбягват из камъша, а слабият утринен ветрец, полъхващ от юг, донася до ушите на треперещите от студ храбреци далечния шум от конски стъпки. Те са бодри и готови. Английският разезд от 5 конници излиза на полянката южно от царевицата и пред тия две засади. Тук той се спешава и отправя огън срещу засадата, оставена при ж.пътната линия, която отговаря с огън и почва да настъпва срещу него. Други 20 английски войници с една картечница излизат из камъша и се прикриват в царевицата в засада и подкрепа на конниците, но близо до нашите две засади, невидими от тях. Конниците, притиснати от огъня на първата засада, настъпваща бързо към тях, отстъпват назад, за да я доведат в увлечението и на тяхната силна засада, без да подозират, че зад тях се крие смъртта. Наближили до едната от нашите засади, последната открива убийствен огън върху тях и в смущението им с вик "ура" се хвърля "на нож". Двама конници падат тежко ранени, а конете им остават в ръцете на Трастаров и другарите му. Другите трима англичани се качват бързо на конете си и се хвърлят в бягство, но посрещнати от огъня на другата засада, увисват на седлата и се изгубват на изток из камъша. Ударът е така неочакван, бърз и силен, смъртна е уплахата у английската силна засада и тя избягва из гъстия камъш без пушка да гръмне.
към текста >>

62. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци.
Бориловец, Кулско и Никола Воденичарски от с. Ново село, Видинско. Там той довери и тайната за всякаква случайност. Добре снабдени с карабини и здрави коне те изчезват невидимо из бивака същата нощ. А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират.
към текста >>

Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест!
Ново село, Видинско. Там той довери и тайната за всякаква случайност. Добре снабдени с карабини и здрави коне те изчезват невидимо из бивака същата нощ. А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират. Срещнатите албански бандити са били нищо за тях - нашите сами налитали на тях и без пощада са ги унищожавали и бързо отминавали.
към текста >>

Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница.
А в полкът още след пладне бе обявено, че знамето ще бъде "изгорено", за да не попадне в ръцете на противника, който не скрито бе заявил, че то ще украсява музеите му в Париж! Назначен бе командирът на 3 рота капитан Бояджиев с един взвод от ротата си скрито, но тържествено, с отдаване последната чест на "знамето", представлявано сега само от дръвцето и навития около горния му край кожен калъф, да го изгори и обърне на пепел, в близката до бивака, едра царевица, без какви да е остатъци. Не след много време, из царевицата се разнесе дрезгава като плачът на отчаянието команда: "На знамето, за почест! ", а след това черен стълб от дим се издигна от нея и разнесе из бивака. Когато пък пространството се изпълни с тъжната мелодия на "Кол славен", свирена от музиката на полка при това скрито погребение, тежка скръб потисна душите на хилядите славни борци, а очите им обърнати към свещения дим, търсеха да видят скъпия предмет... и сълзи едри закапаха по изгорелите им лица. Мнозина скрито минаваха и бродеха през свещената царевица - нова гробница на тяхната слава, но нищо не откриха, защото следите и остатъците бяха дълбоко заровени, а всеки имаше желанието да притежава поне прашинка от свещения прах... Лети нашата славна четница на своите здрави коне, минава долове, дерета и гори, кръстосва непристъпните усои на албанските планини и приближава вече сръбската граница. Пътищата са задръстени от обози - германски и австрийски - отстъпващи към Сърбия и през нея за земята си, а нашата бърза експедиция върви безспирно, пътища не търси, а отбива се от тях, препятствия не познава, опасности я не спират. Срещнатите албански бандити са били нищо за тях - нашите сами налитали на тях и без пощада са ги унищожавали и бързо отминавали. Сръбската граница е близо, но и храбреците остават малко: едни от умора и неиздържливост изостанали, други загубени из горите, трети може би убити, но героят Христо върви безспирно, макар останал само със ст. подофицер В. Водов и Н. Воденичарски.
към текста >>

63. 1. МОЛИТВАТА

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: "Ето единият мина." Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: "Каква беда ти ми създаде на главата. До сега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря." Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: "Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа." Разбойниците, които извършили кражбата пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: "Ето единият мина." Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: "Ето и вторият мина." Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20-30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: "Моята дума се сбъдна." Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто.
към текста >>

64. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО