Търсене в беседите за 'Франк'

Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят, дали може да издържи.
Той познавал нейния език. Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: Да не Го водите в нашия дом. Колкото пъти е дохождал, все нещастие ни е носел. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжете. Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят, дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Ако не издържи, не го приемат помежду си. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна.
към беседата >>

2. Който има мир

И преди няколко време аз привеждах за пример онзи американски говедар, който, като му се паднали 30 000 000 франка наследство, напуснал говедарството, отишъл в Сан Франциско и дал банкет на целия град.
И ангелите тъгуват за този мир. Да имаме мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. В какво се състои този мир? Разумният живот се състои в победа, без победа не може да имаме мир. Ако те победят, ти не можеш да имаш мир. И преди няколко време аз привеждах за пример онзи американски говедар, който, като му се паднали 30 000 000 франка наследство, напуснал говедарството, отишъл в Сан Франциско и дал банкет на целия град. И като разпилял всичко, отишъл си и станал пак говедар. И ние, съвременните хора, приличаме на този говедар. Този живот, който сега имаме, той е най-ценният, най-важният. Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване. Ако един човек не може да бъде търпелив към говедата, когато пощръклеят, и като цар пак такъв ще бъде той.
към беседата >>

3. Стани и опаши се!

Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да го предаде и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате?
към беседата >>

4. Които вас приемат

Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в хамбарите, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат.
Американците създадоха закон против туй натрупване на богатствата. Тия богатства са само големи лавини от сняг, които слизат от високите планински места, и горко на ония села, върху които ще слязат, разрушават ги. Ние искаме богатство не материално, а със сърце, с Любов, че като влезе в дома ти, да донесе благословение. Със сила външния свят няма какво да го подобрим. Днес трябва да се учим как да орем земята, че да даде повече жито. Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в хамбарите, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат. Но туй жито е пратено за хората на земята! И ако ние всички бяхме умни, то трябваше да се раздели по равно на всички и да ядем и пием и да благодарим на Бога. А ако някой беден човек си позволи да открадне един хляб, веднага ще намери участъка. Аз не казвам, че той трябва да краде: този човек от неволя е станал слабохарактерен, той се е принудил да краде, и ние не влизаме в положението му. Но казвам: Като прилагате този закон, прилагайте го еднакво – бедният в затвора, и богатите в затвора.
към беседата >>

5. Дъще Сионова

Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети.
Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидена беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да ѝ помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да тури 10,000 франка в това портмоне, по такъв начин да ги тури, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, туй портмоне твое ли е? “ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са? “ – „И те са мои.“ – Е тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виноват и го осъждат на 10 години затвор. Питам: Вие след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да турите в кесията пари?
към беседата >>

6. Правилният растеж на Ученика

И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже?
Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове. По новия начин, а то по старому всеки може да гради. По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този новия начин ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: Този Учител, като дойде, Той ще ви каже първата дума.
към беседата >>

7. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

– Около 10 милиарда френски франкове. (втори вариант)
Науката прави огромни усилия, да даде известни знания на човека. Знанието е потребно, за да му покаже, че играчките, с които се занимава, са условия, методи за неговото развитие. Ум е нужен и за тези играчки, те струват скъпо. Знаете ли, колко струва издръжката на забавачницата на земята? Знаете ли, колко струва едно дете на земята? – Около 10 милиарда френски франкове. Това е според моята сметка. Преведете тези пари в български левове и вижте, колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е пратил да се учите в забавачницата на земята. Три течения, три възгледа поддържат хората: Едно-божие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистически.
към втори вариант >>

8. Брат ти си дойде

Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица.
Един французки граф, наречен граф Абизи, изпаднал материално – това не е истинското му име – се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си. Той бил крайно честен, но изпаднал, останал без никакво богатство. Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи. Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома.
към беседата >>

Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок.
Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи. Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби.
към беседата >>

И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата.
Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи. Аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби. Тя се приближила до ухото му и го запитала тихо: Кога ще изплатиш първата си полица?
към беседата >>

9. Помаза ме

Разправят за един опит на наторяване, който Франклин направил.
Изворът, който тече ли е по-благороден, или щерната? Изворът е по-благороден, защото постоянно дава. Сега аз говоря за нещата в техния прав смисъл. И разумният живот трябва да бъде извор, който постоянно да изтича навън. За да бъде човешкият живот щастлив, той трябва да се наторява, но не по начина, по който сегашните хора торят нивите си. Разправят за един опит на наторяване, който Франклин направил. На известно място, насадено с трева, той посипал гипс, но така, че написал с него думите: Това място е наторено с гипс. Когато тревата под тези букви, израснала, тя била два пъти повече и по-буйна от съседната, която не била наторена с гипс. И тъй, всички хора, които имат идеи, това са хора, наторени с Божествения Дух. Онези пък, които нямат идеи, те не са наторени с Божествения Дух, те са киселини и основи. Ако поливате някое цвете с азотна, или с друга някаква киселина, какво ще стане с него?
към беседата >>

10. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)

МОК

Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. (втори вариант)
Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със себе си. Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан. Той най-първо мисли да го удари с тоягата си, но после казва: „Дето ще го убивам, нека си спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали. След това бързо офейква, качва се на стената и избягва. На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях. Казва: „Ще ги вземеш, да си послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан. Обаче, после на пътя едно детенце си играе, като подхвърля парите, като на ашици си играе с тях. Жан Вължан е скрит в гората в някакъв си храсталак. Детето, като подхвърля парите, една монета от два лева се търкулва близо до Жан Вължан и той бързо стъпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: „Дигни си крака! Дай ми парите!
към втори вариант >>

11. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

МОК

Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк.
Вие имате ли еднакво разположение към две деца, едното от които е здраво, свежо, приветливо, а другото – слабо, хилаво, цяло покрито с рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях.
към беседата >>

На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също.
Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях. Малко даваш, малко получаваш; много даваш, много получаваш.
към беседата >>

Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. (втори вариант)
Какво ще бъде вашето положение? Отношението ви не може да бъде еднакво към тия две деца. Всяко едно положение в природата или състояние, в което човек се намира, то си има своето равноценно. Всяко нещо си има своята цена. Запример, вземете, в монетната система английският стерлинг, турската лира и французкият наполеон имат ли еднаква стойност? Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. Питам ви, вие можете ли да дадете същата цена на шилинга, както на лирата? Можете ли да имате същите отношения към тези монети? Не. Шилинга ще го посрещнете по един начин, лирата ще посрещнете по друг начин. Турската лира ще посрещнете по друг начин и бешлика по друг. Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг.
към втори вариант >>

Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг. (втори вариант)
Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. Питам ви, вие можете ли да дадете същата цена на шилинга, както на лирата? Можете ли да имате същите отношения към тези монети? Не. Шилинга ще го посрещнете по един начин, лирата ще посрещнете по друг начин. Турската лира ще посрещнете по друг начин и бешлика по друг. Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг. Та отношенията, които съществуват между хората, са различни. Когато ние говорим за отношения, те са строго и математически определени вътре. Всяка една сила, която е в нашия живот, тя предизвиква своята равноценност. Дотолкова, доколкото ти можеш да дадеш от себе си цената на това, което хората ти дават, дотолкова те ще имат отношение към тебе. Малко даваш, малко вземаш, много даваш, много вземаш.
към втори вариант >>

12. Две лепти / Двете лепти

Тези две лепти съставляват около една и половина стотинка от франка, значи нещо около една пара и 57 стотни, нещо около три пари. (втори вариант)
Един малък повод обръща вниманието на един от великите учители в света. Богатите хора, които туряха изобилие в съкровищницата не му обърнаха внимание. Учените хора, които туряха изобилно в съкровищницата, също не му обърнаха внимание, а той се спря върху една бедна вдовица, която внесе там приблизително около три пари или около една стотинка и половина от нашите пари. Тези две лепти съставляват около една и половина стотинка от франка, значи нещо около една пара и 57 стотни, нещо около три пари. У човека едновременно има два стремежа: единият е, че човек обича великото, грандиозното - такъв стремеж има наследен у него. Този стремеж е общ както за хората, така и за цялото органическо царство, само че всяко животно разбира този стремеж според степента на своето развитие. Освен този има и друг стремеж, според който както хората, така и животните обичат по някой път да се смаляват. Малкото дете, след като се роди, макар да казват за него, че то още няма съзнание, обаче у него има вече един стремеж да расте, голямо да стане и постепенно започва да пъпли. Семето също така има стремеж да изникне, голямо да стане.
към втори вариант >>

13. Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота

Дал ми е той сто лева или десет хиляди лева, или франка, или английски. (втори вариант)
Ако един дошъл със своята любов при мене и ми казва: „Аз те обичам.“ Правете превод, превеждайте. Тази идея е непонятна, тя е отвлечена идея. Превеждаме ние в геометрическа форма, или най-първо в геометрическа форма. Този, който ме обича, дал ми е нещо. Всякога под думата „любов“ аз разбирам, то значи, че давам нещо. Дал ми е той сто лева или десет хиляди лева, или франка, или английски. Казва: „Знаеш ли, че аз те обичам? “ 100:X. Този, който ме обичал, дойде. Той иска и аз да го обичам. Аз те обичам, но трябва и ти да ме обичаш.
към втори вариант >>

14. Носители на Новото

ИБ

БС

Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк.
Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав! ” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек.
към беседата >>

15. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален

Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара.
Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”.
към беседата >>

16. Живот вечен

Казвам: Един човек от 600 билиона златни френски франка беден ли е? (втори вариант)
Това е негово разбиране. Когато някой казва, че не е богат, не се е родил, за да бъде богат. При това аз съм богат. Имам три билиона и шестотин милиона вложени в банката - в главата си. Имам и други двеста билиона вложени в тялото си. Казвам: Един човек от 600 билиона златни френски франка беден ли е? Ще ме питате: Ти от кои си, от вярващите ли? Аз съм от вярващите на онова верую, което всички разумни хора от създаването на света досега са имали. Аз съм от тях. Те казват: Любовта е една, мъдростта е една, знанието е едно, свободата е една, истината е една. Резултатът на истината е свободата.
към втори вариант >>

17. Домостроителят

Арменецът казва: „Заповедта аз дадох, но може и да я изпълня.“ Турчинът казва: „Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба.“ В този арменец друга черта се крие: той е един скъперник.
Тогава ще ви приведа друг пример. Не се опасявайте от мъчнотиите. В Анадола в един от турските градове седи един богат арменец. Минава един турчин бедняк и казва: „Ще ти дам един бешлик, там има едно умряло куче, да го занесеш.“ Турчинът каза: „Аз ще ти дам два бешлика, ти го занеси.“ Този богатият арменец взема и го занася и казва: „Дай ми сега двата бешлика.“ Кой е постъпил разумно: турчинът или арменецът? И двамата са умни според мене. Арменецът казва: „Заповедта аз дадох, но може и да я изпълня.“ Турчинът казва: „Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба.“ В този арменец друга черта се крие: той е един скъперник. Той защо даваше на турчина само един бешлик, но не даде едно меджидие или два, три, четири, пет меджидие. Турчинът за десет щеше да го занесе. Този, който му предложи две, показва колко цени парата, веднага забрави, че кучето е умряло и го занесе. Та ние често в света занасяме едно куче. Туй малкото куче аз наричам малко престъпление, едно желание.
към беседата >>

Турчинът казва: Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба. (втори вариант)
Турчинът казва: Аз ще ти дам два бешлика, ти го хвърли. Богатият арменец го хвърля и казва: Дай ми сега двата бешлика. Кой е постъпил разумно: турчинът или арменецът? И двамата са умни според мене. Арменецът казва: Заповедта аз дадох, но можах и да я изпълня. Турчинът казва: Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба. В този арменец друга черта се крие. Той е скъперник. Той защо даваше на турчина само един бешлик, но не му даде едно меджидие, или два, три, четири, пет меджидиета? Турчинът за десет щеше да го занесе. Турчинът за един бешлик не иска, но ако беше за десет, щеше за го занесе.
към втори вариант >>

18. Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота

Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари!
Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огромно богатство – организма на човека. Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-евтино, но аз го оценявам един милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт. В този ред, в този, вечния ред на нещата, живеят много разумни същества, които разбират нашето естество. Това са същества, които са най-богатите, но и най-щедрите.
към беседата >>

Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка.
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная колцина от вас имате легитимация за другия свят. Имате имена, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, както когато имате една книга хубаво подвързана, а няма никакво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдържание вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богатството на всеки едного от вас се равнява на един милион французки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви считам за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въпрос не правя.
към беседата >>

19. Вътрешният човек

Той казва, че е нещастен, а най-малко неговите очи струват 100 милиона французки франка.
Ние се намираме в положението, че туй Същество, Което ни помага, ние не Го познаваме, То е недостъпно и ние не можем да Го разберем. От всичко, от което се нуждаем, няма нещо, което да не ни е дадено. Ако ние сме недоволни, то зависи от нашето невежество. Мнозина се окайват, че са нещастни хора. Питам: Вземете един човек, който не оценява колко струват неговите очи. Той казва, че е нещастен, а най-малко неговите очи струват 100 милиона французки франка. Неговите уши струват 20 милиона. Неговото обоняние струва 50 милиона, яденето му струва един милиард. Вие ще кажете: „Къде са тези звонкови? “ Всеки ден, когато ядете, това не е ли приход? Какво искате?
към беседата >>

20. Ти кой си?

Според него, ако ти трябва, запример десет хиляди долари или 50 хиляди франка, достатъчно е да ги държиш в ума си и тези пари по някакъв начин ще дойдат.
Затова мога да ви наведа ред примери, но те ще ви се видят малко невероятни. Невероятни са и затова не искам да ви ги дам, защото, ако направите опит и не успеете, ще се обезсърчите. Аз мога да ви приведа няколко примера, които са изключителни. За мене изключителни примери не са доказателства. Американците вярват в едно окултно учение, според което, каквото иска човек, може да го постигне. Според него, ако ти трябва, запример десет хиляди долари или 50 хиляди франка, достатъчно е да ги държиш в ума си и тези пари по някакъв начин ще дойдат. Отде и как ще дойдат тези пари, не ти казват, но казват, ти ще мислиш за тях, ще си мърдаш ръцете, ще блъскаш, но отнякъде тези пари ще дойдат. Теорията е такава. В първо време ти ще правиш всички тези упражнения и ще ти се вижда смешно, но ще настояваш, ще хлопаш. Който се запише в тази школа, ще тури в ума си мисълта за тези 10 хиляди долара и ще тропа, ще настоява, докато ги получи. Един ученик от тази школа се заел с това упражнение.
към беседата >>

21. Важността на черния дроб

Какво струват вашите тефтери, ако левът, франкът и лирата спаднат?
Наблюдавали ли сте, когато цветята цъфтят, да разберете смисъла на цъфтенето? Ако разбирате смисъла на нещата, ще видите какво благо се крие в тях. Казваш: „Аз съм финансов чиновник, не ме интересуват тия работи. – Аз нямам нищо общо със слънцето, което изгрява, с цветята, които цъфтят.“ Така е, сметките на твоите тефтери са важни, но ти се лишаваш от енергията на слънцето, от живота. Ще дойде ден, когато сам ще се убедиш в това. Какво струват вашите тефтери, ако левът, франкът и лирата спаднат? Някъде спада левът, франкът се повдига; после спада франкът, лирата се повдига. Значи благото се мести. Един ден е на едно място, на другия ден отива на друго място. И това не е лошо. В бъдеще лошото ще принесе добро на човека.
към беседата >>

Някъде спада левът, франкът се повдига; после спада франкът, лирата се повдига.
Ако разбирате смисъла на нещата, ще видите какво благо се крие в тях. Казваш: „Аз съм финансов чиновник, не ме интересуват тия работи. – Аз нямам нищо общо със слънцето, което изгрява, с цветята, които цъфтят.“ Така е, сметките на твоите тефтери са важни, но ти се лишаваш от енергията на слънцето, от живота. Ще дойде ден, когато сам ще се убедиш в това. Какво струват вашите тефтери, ако левът, франкът и лирата спаднат? Някъде спада левът, франкът се повдига; после спада франкът, лирата се повдига. Значи благото се мести. Един ден е на едно място, на другия ден отива на друго място. И това не е лошо. В бъдеще лошото ще принесе добро на човека. В света действа законът на поляризирането – Божественият закон.
към беседата >>

Представете си сега спадането на французкия франк. (втори вариант)
Той си прави своите финансиални сметки. Че на този щяло да стане това, на онзи онова. Този човек не е разбрал Божия свет. Туй не принася полза. Вие може да сте финансист и трябва да знаете, че туй финансиално отношение към кризата, може да не е изгодно. Представете си сега спадането на французкия франк. Казват, че в Англия имало една печалба от 67 милиарда лева. Колко са умни англичаните. Но когато спадна английската лира, онези понамазаха. Сега пък англичаните печелят. Като спадна лирата, другите много спечелиха.
към втори вариант >>

Сега като спадна французкия франк, англичаните печелят 67 милиарда. (втори вариант)
Казват, че в Англия имало една печалба от 67 милиарда лева. Колко са умни англичаните. Но когато спадна английската лира, онези понамазаха. Сега пък англичаните печелят. Като спадна лирата, другите много спечелиха. Сега като спадна французкия франк, англичаните печелят 67 милиарда. Вземане - даване. Сега това не е лошо. Това е един процес в света. Един път благото в света иде на вас. А следующето, друг път може да ви дойде отплата, една малка горчевина.
към втори вариант >>

22. Икономия в природата

Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената.
Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
към беседата >>

Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка.
Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица. Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил.
към беседата >>

Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка.
Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица. Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата.
към беседата >>

Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица. Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога.
към беседата >>

23. Двамата сина

Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил.
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
към беседата >>

Маршалът като излиза, дава му 5 франка. (втори вариант)
Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща.
към втори вариант >>

24. Синаповото зърно

Вие се смеете, както се смели едно време на Франклина, когато бил малък.
От толкова години насам аз търся мъжа, и още не съм го намерил. Аз ще ви благодаря, ако намерите един такъв мъж и ми го доведете. Сегашните мъже ние ги наричаме „мъжки жени“ – нищо повече. Вие се смеете на това, защото се натъквате на един контраст. Вие се смеете за това, което не разбирате. Вие се смеете, както се смели едно време на Франклина, когато бил малък. Един ден баща му му дал един гологан, да си купи, каквото иска. Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си.
към беседата >>

Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават.
Вие се смеете за това, което не разбирате. Вие се смеете, както се смели едно време на Франклина, когато бил малък. Един ден баща му му дал един гологан, да си купи, каквото иска. Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си. Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката. Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче. „Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви.
към беседата >>

Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.
Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си. Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката. Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче. „Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори.
към беседата >>

25. Възлюбете Господа!

Ако някой сега отива на изложението в Париж, трябва да има 1500 французки франка в джоба си.
Аз виждам свещ, търси спасение, да може да се избави от бурята.“ Отворили и вижда, че туй семейство е на издъхване. Онова дете което го казало, се сбъдва и оттам си урежда прехраната на туй семейство за цялата година. Но детето, като хапнало хляба, казало: „Аз трябва да си замина.“ Та казвам: Някой път искате да живеете, но вие ще си заминете. Ако, да кажем, някой от вас го викат, готов ли е да замине за другия свят? Ако някой сега отива на изложението в Париж, трябва да има 1500 французки франка в джоба си. Как ще прекарате във Франция? Трябват ви най-малко 80 лева за хотел. За хотел, за ядене 10 и по 100 лева – трябват ви най-малко 1000 лева. Вие заминете за другия свят,. Какво ще правите там?
към беседата >>

26. Две състояния

МОК

Един такъв лош човек искал да измами един полицай: най-първо той взел сто франка назаем и ги върнал точно навреме.
Например, казвате за някого: "Много лош човек! " Какво разбирате в дадения случай под израза "Много лош човек"? Наистина има лоши хора, но те всякога показват най-добрата си страна. Когато дойде при вас, лошият човек ще ви даде пари назаем, няма да ви излъже. Но всякога имайте предвид и не отивайте при лош човек. Един такъв лош човек искал да измами един полицай: най-първо той взел сто франка назаем и ги върнал точно навреме. После взел хиляда - и тях върнал, взел пет хиляди - и тях върнал навреме, взел десет хиляди - минали една, две, три години, върнал ги. Накрая взел сума от един милион франка и изчезнал. Ами че така правят и ония хора, които първо започват с любовта - влюбват се, пишат писма на възлюбената си, а след години момата се оплаква, че й е откраднато сърцето. Възлюбеният е откраднал сърцето й, тя няма кръвообращение, не може да диша. Злото не седи в това, че той обича момата, ами че е откраднал сърцето й и кръвообращението няма в какво да функционира.
към беседата >>

Накрая взел сума от един милион франка и изчезнал.
Наистина има лоши хора, но те всякога показват най-добрата си страна. Когато дойде при вас, лошият човек ще ви даде пари назаем, няма да ви излъже. Но всякога имайте предвид и не отивайте при лош човек. Един такъв лош човек искал да измами един полицай: най-първо той взел сто франка назаем и ги върнал точно навреме. После взел хиляда - и тях върнал, взел пет хиляди - и тях върнал навреме, взел десет хиляди - минали една, две, три години, върнал ги. Накрая взел сума от един милион франка и изчезнал. Ами че така правят и ония хора, които първо започват с любовта - влюбват се, пишат писма на възлюбената си, а след години момата се оплаква, че й е откраднато сърцето. Възлюбеният е откраднал сърцето й, тя няма кръвообращение, не може да диша. Злото не седи в това, че той обича момата, ами че е откраднал сърцето й и кръвообращението няма в какво да функционира. Сега тя търси ново сърце, намира друго откраднато сърце и го туря на мястото. Днес хората са разместили сърцата си, не ходят със своите, а с крадени сърца живеят.
към беседата >>

27. Отворени за доброто

Загубата била грамадна, възлизала на пет милиона франка.
Това е казано преди 2000 години. Сега ще кажа нещо, което не е казано в този глава: „Който има очи да гледа, нека гледа. Който има сърце да разумява, нека разумява“. Тези дни четох във вестниците, че един от най-големите френски параходи се запалил в едно от пристанищата и изгорял. Загубата била грамадна, възлизала на пет милиона франка. Френското правителство изпратило свои хора да открият причината за пожара. При най-щателно издирване те не могли да открият причината. В бъдеще, може би, ще се открие, но засега казват, че причината е изключителна. Казвате: „Какво представлява един параход, че трябва и ние да се занимаваме с него“. – Добрият човек е един скъп, ценен параход.
към беседата >>

Ако изгори, този човек ще струва на държавата над 5 милиона франка.
При най-щателно издирване те не могли да открият причината. В бъдеще, може би, ще се открие, но засега казват, че причината е изключителна. Казвате: „Какво представлява един параход, че трябва и ние да се занимаваме с него“. – Добрият човек е един скъп, ценен параход. И той може някога да се запали и изгори, но може и да се загаси. Ако изгори, този човек ще струва на държавата над 5 милиона франка. Ще кажа нещо, което и друг път съм изнасял. То е следното: В събота не приемам посетители. Ще кажете, че този ден аз се занимавам със себе си. – Мислете, каквото искате. Понеже шест дни през седмицата се занимавам с работите на хората, решил съм един ден – събота, да се занимавам с моите работи.
към беседата >>

28. Скритият сън

Някои познати му казали, че еди-кой си номер печелил един милион франка.
Но има неща, които му причиняват радости. Често човек скърби и после вижда, че нямало нужда да скърби. Друг път той се радва, но после вижда, че нямало нужда да се радва. Разправяха ми за един господин във Франция, как изживял една радост не на място. Наскоро се теглила лотария, от която той имал билет. Някои познати му казали, че еди-кой си номер печелил един милион франка. Оказало се, че тъкмо неговият номер печели милиона. От радост още същата вечер той поканил своите приятели на угощение, на което той поканил една сума от четири хиляди франка. На другия ден, като отишъл да вземе сумата, оказало се, че номерът на неговия билет е същият, който и на този, който печели един милион, но имало разлика в серията, серията не била същата. Та често и хората изпадат в такива положения. Като не разбират серията на своя номер, те се радват,че са спечелили, а после идват противоречията.
към беседата >>

От радост още същата вечер той поканил своите приятели на угощение, на което той поканил една сума от четири хиляди франка.
Друг път той се радва, но после вижда, че нямало нужда да се радва. Разправяха ми за един господин във Франция, как изживял една радост не на място. Наскоро се теглила лотария, от която той имал билет. Някои познати му казали, че еди-кой си номер печелил един милион франка. Оказало се, че тъкмо неговият номер печели милиона. От радост още същата вечер той поканил своите приятели на угощение, на което той поканил една сума от четири хиляди франка. На другия ден, като отишъл да вземе сумата, оказало се, че номерът на неговия билет е същият, който и на този, който печели един милион, но имало разлика в серията, серията не била същата. Та често и хората изпадат в такива положения. Като не разбират серията на своя номер, те се радват,че са спечелили, а после идват противоречията. В други случаи, пък, става обратното: те страдат, скърбят за нещо, а после се оказва, че нямало защо да скърбят. Това, за което първоначално са страдали, отпосле им причинява радост.
към беседата >>

29. Живот и пеене