Търсене в беседите за 'Уста'

Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен на светът. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми – в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят. Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божии. Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към беседата >>

2. Разговор трети - Храната и Словото

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
към беседата >>

Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към беседата >>

3. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към беседата >>

4. Разговор четвърти - Животът и възраждането

Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари.
Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и аз затварям. И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята.
към беседата >>

5. Слово 1904, Варна

"Устата на праведния са източник на живот."
Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев. Йоана 16:16. "Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите."
към беседата >>

"А устата на нечестивия неправда ще покрие."
Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот." Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са срам, позор. Ев. Йоана 16:16. "Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот на плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене. Такива минути на живота ви всеки е опитал.
към беседата >>

Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал.
Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания? Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми. Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате. Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал. В много неща те са се отнесли неправилно с мене. Не съм ли казал "Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори? " Не трябва ли те от по-рано да представят своите желания пред мене в молитва и пост, в тайната своя стаица? – Да, това трябва да бъде поведението им.
към беседата >>

Ето, аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истината на моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота.
Бих желал да подражавате на непокорния син, който отказа на баща си да отиде на нивата, но после се разкая и отиде, отколкото на оногова, който обеща и не извърши. Бих желал да имате онова постоянство на вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето. Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко, и то без да мисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. Ето, аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истината на моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота. Останете с миром! ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов.
към беседата >>

ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов.
Бих желал да подражавате на оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и на която името аз поставих за пример на вас. Да, тя даде всичко, и то без да мисли за бъдещето. Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва на вас. Ето, аз ви говоря чрез устата на вашия брат и ако вярвате, ще опитате истината на моите думи, защото истинността на моите думи се опитва в живота. Останете с миром! ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата на раба си П. Дънов.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама.
Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
към беседата >>

Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата.
Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове. Ето защо в това отношение индуските Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането.
към беседата >>

А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата.
Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове. Ето защо в това отношение индуските Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането. Аз искам да направите изпитание в себе си, за да видите дали имате някой загнезден дух някъде във вас. Аз зная, че има някои лоши духове във вас, които не са се просто загнездили, и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря.
към беседата >>

7. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее.
Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
към беседата >>

8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение.
към беседата >>

Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа.
Някой, например, е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне.
към беседата >>

Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта.
Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П.
към беседата >>

И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши.
После, дали вие ще бъдете с тия си тела или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас, да може да се пазите, за да с е не загнезди дяволът някъде в или измежду вас; защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас — ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и да му го каже лично, та по този начин да се предотврати злото. И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши. Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и работите, защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно положение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се не открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов.
към беседата >>

Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне.
Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се не открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов. И любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне. В 5 часа след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н. Ватев бяха написали 29 книжки с 29-те думи, според както бяха се задължили. Съобщи се на всички, че като вземем по една от написаните книжки с 29-те думи, ще отиваме в олтара, гдето ще ги оставяме да се осветят. При отиването ще се съблюдават правила, които понеже не бива да се знаят, не се и протоколират.
към беседата >>

Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа.
Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: — Господ казва: „Всичко това ще ви бъде на всички вас.“ После, Господ казва още и така: „Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и винаги следи всичките ви постъпки, затова имайте предвид, че кога-каквото вършите, кога-каквото мислите — всичко е пред Неговото Лице.“ Изберете сега едного измежду вас, да избере и каже една страница от Библията. Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно.
към беседата >>

9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м.
Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Венета от Търново, а така също и Ив. Русев, който започва да присъствува на събора. Г-н Дънов говори върху следното: — Тази вечер ща ви говоря върху молитвата.
към беседата >>

Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта.
Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика. Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11-того, ще се говори: „Как трябва да се работи. Начините за работа в света“. Ще ни се дадат някои упътвания за работа. Изпяхме „Возкресение Твое“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19, ст.5. Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта. 11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога.
към беседата >>

Събранието се преустанови до довечера в 9 часа.
Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света. И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“.
към беседата >>

— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче.
към беседата >>

Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.
Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа.
към беседата >>

10. Господнята вечеря

— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите.
— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче.
към беседата >>

Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.
— Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух. И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа.
към беседата >>

11. Завета на цветните лъчи на светлината

ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ
Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно. Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете
към беседата >>

12. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Има няколко установления, при които молитвата може да стане.
След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ. 17 АВГУСТ, ПЕТЪК Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза: — Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“.
към беседата >>

Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него.
Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се подигнат. Около нас има много работа и колкото сме събрани ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат: турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се приближавайте; а ако има нещо да му говорите, не говорете нему, а говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдим от едната си врата, той влиза през другата. Много е прилежен и постоянен, не се обезсърчава никога — този е урокът, който можем да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни аз да се отдалеча от него.“ Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме Господ да ни изведе от него и избави, като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него?
към беседата >>

След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови.
Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ― Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: ― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас.
към беседата >>

Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения.
Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! “ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега, вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие.
към беседата >>

Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр.
Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко.
към беседата >>

И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко.
Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата?
към беседата >>

13. Като младенци

В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.
Като младенци сме още под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина да влезе в него. Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута. Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата. Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие. Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност.
към беседата >>

Господ даде Духа по обещанието си чрез устата.
Тук не можете да живеете без къща, всеки се стреми да има своя къща, иначе може да го изпъдят всяка минута. Така и за астралния свят трябва да си съградите къща. Както тука на земята, така и на небето трябва да имате дом. В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите да направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат. Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е. Господ даде Духа по обещанието си чрез устата. Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие. Но докато сте младенци, сте под отговорността на бащата. Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност. Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон.
към беседата >>

14. Ще постигнем

Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме.
Или бълхите ще ни надварят*. Бълхите и въшките си имат своето назначение на земята, те си изпълняват добре дълга. Тях Бог ги праща на ленивите, да ги хапят, а те да правят движение, да се чешат, да се чистят, та да работят. Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва да творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме си ги сами изковали, те са нашите креатури**. Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат да бъдат грозни и лоши. Може в известно време да има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може да има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може да не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами си създаваме. Ние трябва да творим добри мисли и дела и да не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим. Че правим грешки не е така лошо, както, ако нищо не работим. В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за да сторят място на трудолюбивите. И ние трябва да се трудим, да работим и предварително да се сдобием с ум, да си направим план-схема за живота, за работа, да наредим всичкото си знание добре, та когато градим, да имаме добро градиво, да имаме надежда, че ще постигнем и да сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят. Сократ навремето си не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се да измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните си, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също да измитаме своите сърца и тия на ближните си, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето.
към беседата >>

15. Четирите основни елемента

Дробовете ни не търсят въздуха, отворим ли устата, той прониква в тях.
Защото сърцето приема ласки, а душата ги отхвърля 3. Интелектът. Каквото е отношението между сърцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - те се контролират от духа. За да превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва да слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва да знаем как да храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави. Где е тая необходима храна? Дробовете ни не търсят въздуха, отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите. Как да приложим тия четири основни елемента? - Посредством Любовта. Хората са нещастни, защото търсят любовта. А какво е любовта?
към беседата >>

16. Талантите

Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко. Задръжте тия мисли в себе си: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. Христос дойде да спаси света, да спаси повече ония, които имат един талант. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо.
към беседата >>

17. Любовта

Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата.
към беседата >>

И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов.
Те лежат извън границите на тоя свят. Но да се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек да притежава тоя жезъл! “ Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо. Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината.
към беседата >>

18. Законът на служенето

Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата.
Някой път сме задоволени, друг път не. Постоянно правим изменение на храната. И наистина, храненето е станало цяла готварска наука, по която хората отиват да се специализират. То е хубаво, но то не е крайната цел на живота. Силата на една храна, която може да използва нашият стомах, не зависи от това – как тя е сготвена. Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата. За да изпитаме една храна дали е добра, трябва да видим, като постои половин час в стомаха, какво е разположението на тоя последния: щом има малка тежест на стомаха, малко неразположение, стомахът казва: „Тази храна не съответства на вашето здраве, не мога да ви дам потребните сокове“. Утре пък казваме: „Я да му туря повечко, за да усиля работата му“, докато лекарите констатират разширение на стомаха. Съвременните хора живеят само за стомаха си, и затова чрезмерната им работа е погълната само от чувства и мисли за него. Учителят преподава в училището и мисли колко пари ще вземе – 300 ли лева или 400, и колко ще употреби за храна и за туй и онуй. Всичкият въпрос е сложен само за яденето, и след туй се чудим защо не можем да се издигнем като учители и свещеници.
към беседата >>

19. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед.
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете, къде искате да бъдете: где именно иска вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всичките си лоши привички и като узнаете – отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне бдение от 5 до 7 часа, а утре, 12-того, вторник, от 5 часа сутринта до 9, по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
към беседата >>

Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй.
Има много слънца, но другите слънца, по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи, по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях. Под думата „Небе" се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. Да, „Земята", то са човешките души. (Чете стиховете от 2 до 5 включително.) Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
към беседата >>

– Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
към беседата >>

Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее?
Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се? " и всякой ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите. Например, кацне някой комар върху теб, смучи кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това, Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило.
към беседата >>

Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед.
Това е психология, която не може току-така да се отминава. Илия Стойчев: Забележително е още, че прави удоволствие на българина – да му пукне въшката! – Интересно е, че ако бихме изучили кожата на въшката, бихме узнали, защо е станала въшка. Характерно е още, че има въшки за главата – те са черни, а има въшки и за гърба – те са бели. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския салон, в 5 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление.
към беседата >>

Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата.
А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
към беседата >>

Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори.
Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам, най-напред, човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеците. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите – всичко говори – всеки уд на човека говори. Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години, в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следната сцена: всред улицата на града разхождало се лице с царски одежди – корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа?
към беседата >>

Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва.
(Ил. Стойчев: И ние ще платим). – Добре, ще платите. Но и плащането е това, за което ви говорих и обяснявах: засега да се молите, после да наблюдавате, какъв ефект дава простото и обикновено произношение на думата „Любов" и лека-полека, като се поизплатите, ще ви се посочи и ключът, с който трябва да отворите, та правилно да можете да произнасяте думата „Любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и подир молитва, събранието се разотиде. Времето днес през целия ден беше добро, само че към обед се явиха облаци с малко вятър, но след 3-4 часа подир обед пак се изясни. Подир като се състоя тази, последната беседа, към 4 часа след обед, от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. ---- [1] Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.) [2] Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.)
към беседата >>

20. Мир вам!

Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата.
“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с пръчката и всички изведнъж слушат и започнат да свирят. Когато и Христос казва: „Мир вам! “, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене.
към беседата >>

В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу.
“, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Всички хора пеят и свирят пред Господа. Той ги инспектира. Онзи, който не се е научил да пее, криви си устата. Плаченето – това е криво пеене. В смеха устата се издига малко нагоре, а при плача се накривява надолу. Онзи, който плаче, е млад, още не се е научил да пее. И тъй, плачът е криво пеене, което, впрочем, е подготовка за добро пеене. Не е лошо да плачеш, защото след време този плач ще се превърне в много хубаво пеене. Ама горко е на човека. Ще бъдем снизходителни: той ще се научи да пее.
към беседата >>

21. Необходимостта да познаваме Бога

да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят.
Как можете да придобиете вечния живот? Вие не сте още живяли. Вие мислите, че живеете, и казвате: „Аз живея“. Вие, наистина, имате живот, но той не е ваш; той е живот заложен; утре ще се яви онзи, на когото дължите, ще представи полицата за дълга ви, ще ви тури в затвора и ще вземе живота ви. Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде да потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва, да ви помене Господ в Своето Царство, т.е. да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят. Какво е това да заровят човека? То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг. Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“.
към беседата >>

Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота.
Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“. Онзи свят – това е Бог.
към беседата >>

Отворите уста и дишате.
А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – началото на живота. Но вие ще ме попитате пак: „Как можем да се домогнем до това начало? “ То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате. Трябва чрез носа да поемете въздух. Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата.
към беседата >>

22. Фарисей и Митар

Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва.
Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Рамена малко възкръгли, лице малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва. Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
към беседата >>

Устата му били хубави, правилни.
– Та що от това? – „Красиви са.“ – В какво се състои тяхната красота? – „Ама бляскави са, приятни са.“ – В какво именно са приятни? На някой носът бил хубав, приличен. В какво се състои тази хубост? Устата му били хубави, правилни. В какво отношение? Има у хората схващания за известни неща, които не можем да изкажем, именно, че в черните очи, или в сините, или в сивопепелявите, или в зеленикавите, или в кестенявите, има известни скрити сили. Ако погледне човек с черни очи, ще произведе известна мисъл; ако погледне с кафяви, – известно настроение и т.н.. Хора със сини очи са хладни. Те са като небе чисто, но хладно, студено. Такива хора не са за земята.
към беседата >>

За някого казват: „Устата му е красива като роза“.
Такива хора не са за земята. В тях вяра съществува, но те са се родили преждевременно. Може би, те са хората, които тепърва дохождат. Аз говоря за ония сини очи, които са израз на небето. Писанието говори, че Христос имал такива очи. За някого казват: „Устата му е красива като роза“. Какво е устата? Тя е изразител на човешкото сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен. У ония, които имат хубав апетит, ще забележите, че устните са въздебелички. То е физиологически закон. Повечко кръв приижда, затова са и дебелички и червени.
към беседата >>

Какво е устата?
В тях вяра съществува, но те са се родили преждевременно. Може би, те са хората, които тепърва дохождат. Аз говоря за ония сини очи, които са израз на небето. Писанието говори, че Христос имал такива очи. За някого казват: „Устата му е красива като роза“. Какво е устата? Тя е изразител на човешкото сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен. У ония, които имат хубав апетит, ще забележите, че устните са въздебелички. То е физиологически закон. Повечко кръв приижда, затова са и дебелички и червени. Като вкусят яденето, кажат: „Ха, това е приятно“, и по лицето им блесне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповестява, че в тяхната душа има туй разположение.
към беседата >>

Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас.
Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
към беседата >>

Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце дебели, пръсти също въздебели и заострени, лице валчесто; стомашната система прекрасно развита – обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна.“ Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40–45 години. Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“. Очи има кафяви или винени – белег на естествената мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство.
към беседата >>

Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк!
Воля да работиш за славата Божия и човечеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характер – това е воля. Някои казват: „Ти трябва да имаш благороден ум“. Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. Имате всичките зародиши за това. „Ама носът ми не е такъв, какъвто искам.“ – Ще се развие. Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк! “ и хоп! – майка им втикне в устата им червейче. И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк!
към беседата >>

– майка им втикне в устата им червейче.
Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. Имате всичките зародиши за това. „Ама носът ми не е такъв, какъвто искам.“ – Ще се развие. Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк! “ и хоп! – майка им втикне в устата им червейче. И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк! “, толкова повече червейчета падат в устата ум. И почнат сега и крилца да растат, и най-после те хвръкват.
към беседата >>

“, и пак отварят устата.
„Ама носът ми не е такъв, какъвто искам.“ – Ще се развие. Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк! “ и хоп! – майка им втикне в устата им червейче. И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк! “, толкова повече червейчета падат в устата ум. И почнат сега и крилца да растат, и най-после те хвръкват. По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“.
към беседата >>

“, толкова повече червейчета падат в устата ум.
“ и хоп! – майка им втикне в устата им червейче. И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк! “, толкова повече червейчета падат в устата ум. И почнат сега и крилца да растат, и най-после те хвръкват. По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат.
към беседата >>

По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите.
И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк! “, толкова повече червейчета падат в устата ум. И почнат сега и крилца да растат, и най-после те хвръкват. По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи.
към беседата >>

Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат.
“, толкова повече червейчета падат в устата ум. И почнат сега и крилца да растат, и най-после те хвръкват. По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата? Ето въпросът, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета.
към беседата >>

Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи.
По същия закон трябва и вие да вървите, да си отваряте устата – да се молите. Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата? Ето въпросът, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Бащата трябва да стане роб на този фарисей. Като дойде вечер бащата, намусят му се: „Скоро, искаме това, искаме онова“, и той се сгуши.
към беседата >>

Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата?
Ако не ги отваряте, вие сте фарисеи, и Христос ще ви каже: „Светът не е за вас, Царството Божие не е за вас, бъдещето не е за вас“. Туй иска да каже Христос. Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш; но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата? Ето въпросът, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите; да не барат съдовете, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Бащата трябва да стане роб на този фарисей. Като дойде вечер бащата, намусят му се: „Скоро, искаме това, искаме онова“, и той се сгуши. Защо е казал Христос: „Горко вам, книжници и фарисеи“?
към беседата >>

23. Условията на вечния живот

Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“.
Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал да обърне света и да заведе хората при Бога. Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той да ви заведе при Бога. Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“.
към беседата >>

24. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н.
Какво ще им проповядва? Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в пъкъла. Него ден той е казал една лъжа; той е говорил за себе си, защото туй, което той е говорил, се е отразявало във вас: вие сте били огледало, и той се е оглеждал във вас, живял е под влиянието на закона на противоположностите. Разправят за един знаменит американски проповедник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши, като че ли светът се е свършвал. Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава да се смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден проповедника и го откарват в болницата, за да очистят от стомаха му тия малки папили. Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“. Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в черква или в камарата, трябва да изхвърли утайките от стомаха си, от сърцето си, от ума си, и тогава да говори на хората. Ставате, да кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете да си дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви да се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и пак казвате: „Този дявол откъде се намери? “ Хората не могат да разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с капан да ги хване; то е един Божествен закон.
към беседата >>

Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“.
Да се самоотречеш не значи да изгубиш живота си, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христа спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас; а искам да ви науча как да бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или, в научна форма казано, да излезеш от закона на „контрастите“ и да влезеш в закона на „подобието“. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш.
към беседата >>

25. В начало бе

Те го обясняват, но както негърския или евангелисткия проповедник – или на плета, или в устата на кита.
Никога не можеш да определиш това, което няма никаква форма в себе си. Бог е нещо без форма, следователно не можем да Го определим. Какво нещо е Бог, кажете! За да Го определите, трябва да Му турите известни граници, известна форма, да Го поставите от човешко гледище в известно положение и място. Онези, които пишат върху Бога и Словото, мислят, че са обяснили въпроса. Те го обясняват, но както негърския или евангелисткия проповедник – или на плета, или в устата на кита. Но това не е обяснение. Казва се: "В начало". Под тези думи разбирам онзи разумен акт, когато всички същества, които Бог е създал, са съзнали в себе си, че той твори, и са започнали работа заедно с Него. Ще си послужа с една аналогия: допуснете, че майка ражда дете и казва: "Началото на моето дете започна". Започнало е началото на нейното, но не и началото на разумното дете.
към беседата >>

Когато отриха радия, учените се изплашиха и започнаха да твърдят, че всички досегашни теории и възгледи ще попаднат, че трябва основно да се преустановят, поради което е по-добре науката да не се занимава с този елемент.
Всички трябва да дойдем на мястото, където Бог трябва да ни срещне, т.е. на Божествената земя. Ако сте ясновидци, ще видите, че има и друга земя. Ако бих започнал да ви обяснявам схващането на окултистите за Земята, за движението на сферите, ще кажете, че е по-добре да не знаете всичко това нещо, защото ще изпаднете в голямо противоречие. Ще ви кажа защо. Когато отриха радия, учените се изплашиха и започнаха да твърдят, че всички досегашни теории и възгледи ще попаднат, че трябва основно да се преустановят, поради което е по-добре науката да не се занимава с този елемент. Та казвам: когато Христовият радий дойде, трябва да преустроите вашите възгледи и живот издъно и коренно. И тъй, в цитирания стих Йоан се обръща към ония, които разбират. Това е най-дълбокият въпрос в Евангелието. Ония, за които то е писано, са разбрали. Един ден и вие ще започнете да разбирате.
към беседата >>

26. Учителите

Друг може да учи за въртенето на телата горе в пространството, но попитайте го да ви определи математически с един метър, а не със стотици хиляди метри или километри, обикалянето на тия тела около слънцето, не ще може да ви установи точно.
Да бъдеш учител, то значи да родиш някого. Христос не казва: „Не учителствай“, но: „Не вземайте званието учител“, званието на болна майка, защото такава майка какво дете ще роди, освен хилаво? Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето не ще прави изключение. Съвременният учител може ли да научи учениците си, например, как се съединява кислородът с водорода, когато сам не разбира свойствата на тия елементи? Той може да прави опити, обаче тия елементи не му се подчиняват, защото той още не е техен господар. Друг може да учи за въртенето на телата горе в пространството, но попитайте го да ви определи математически с един метър, а не със стотици хиляди метри или километри, обикалянето на тия тела около слънцето, не ще може да ви установи точно. И аз мога да правя такива изчисления, но те не ще бъдат точни. Да бъде разликата с няколко сантиметра или милиметра, разбирам, но с няколко километра и стотици хиляди километри, това не разбирам. Това са вече хипотези, предположения. Вие често се спирате и казвате: „Защо някои неща не се случиха така и така? “ Ако вие правите погрешни изчисления, кой ви е крив?
към беседата >>

Да установите съобщение с дявола – това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бива да ги смущавате!
Но седнете като търговците, вижте с какво разполагате във вашата вътрешна каса, имате ли някой познат на Небето, отправили ли сте някому там писмо. „Вярваме в Христа“; но познавате ли Го? Познавате ли Павла, познавате ли Петра? „Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с онзи свят, че това било грешно.“ Туй е велико невежество. Да се съобщавате с духовете на ада може, а с Небето е грешно! Да установите съобщение с дявола – това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бива да ги смущавате! Тогава защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? То е учение, което не почива на никакви закони. Както зная аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога, със светиите, и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. Не са били като сегашните – „Чакай да умра, че тогава да видя“.
към беседата >>

27. Христос ще дойде и ще се прояви

Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионерът, и търговецът, и други; и ще уловят рибата, в устата на която ще има златна монета, за да си плати данъка.
Духовете, с които сме свързани, са в нашата материя по закона за кармата и трябва прераждане, за да се избавим от тях - в нас са, защото сме яли от дървото на злото. Авел биде убит от Каин и последният каза, че ще бъде убит, от когото го срещне, а Господ му каза, че няма да бъде убит, ще му тури знак. Христос, Който иде сега, е Сит. На дявола ще се тури печат и като Каин ще бъде изпъден вън. Сегашното положение на хората е Царство Божие в сравнение с онова време в Римската империя. Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионерът, и търговецът, и други; и ще уловят рибата, в устата на която ще има златна монета, за да си плати данъка. Петър хвърли мрежата в света - това е езерото - за да плати данъка на Христос. В Христовото учение има обмяна: повече мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, и те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбрал Христовото учение, а то има обмяна в него. В търговията трябва да се прилага Божественият закон, ако ли не можем да го приложим, то трябва да приложим непременно человеческия закон.
към беседата >>

28. Многоценният бисер

Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост.
Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен: всякога трябва да съществува разлика между хората. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата.
към беседата >>

29. Новото основание

Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта.
Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл. Някои казват, че мозъкът сам по себе се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият Дух е човешкото слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли. Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм. Сегашният наш организъм е плод на мисълта, която имаме – според тази мисъл, която е вътре в нас, се гради човекът.
към беседата >>

В еврейската история има един герой, Самсон, срещу когото излязъл някакъв си лъв, но той го хванал за устата и го разчекнал.
За да работите – мързеливи сте, иска да ви накара да бягате. Що са всички страдания в света? Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен. Но как вие можете да разсъждавате, когато нямате основа – човек, който бяга, може ли да разсъждава? Не е злина, че този бик ни гони, защото ако сме силни, ние можем да се повърнем, да го хванем за рогата и той ще се спре. В еврейската история има един герой, Самсон, срещу когото излязъл някакъв си лъв, но той го хванал за устата и го разчекнал. Този страх от бика се дължи на факта, че ние не сме намерили двете опорни точки. „Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот и семейство. Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Разбира се, когато аз говоря за мъж и жена, не подразбирам вашите тела – тъй както сте си във вашите къщи, защото както ги виждам, те са доста скромнички; аз подразбирам човешката душа в нейното високо проявление – тази душа, която в бъдеще може да си направи много по-хубава къща, отколкото сега има.
към беседата >>

Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов.
– запитала мухата. – А – казал паякът, – като теб красиви същества няма. Аз имам едно огледало, влез да ти го подаря, за да се оглеждаш. И влязла мухата да се огледа, но никога не излязла. Когато някой ти казва: „Ти си много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма да излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва да са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов. Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е. Зная мнозина, качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота; обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“ – да, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал. Значи ние не можем да турим друга основа. Ако можем да изпълним своите длъжности в света тъй както изискват законите, по които ние вървим, движим се и развиваме, добре; ако ли не можем – никак не ги изпълняваме. Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете – извършете всяко едно действие безкористно както Христос.
към беседата >>

На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата.
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах врата“ – това е то гаранция. Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали да воюва, или не, но и ние решаваме с Небето. Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас? “ – и ние трябва да решим с Христа или против Христа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос.
към беседата >>

30. Божественият Промисъл

Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.
Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
към беседата >>

Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които закони урегулирват отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.
Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които закони урегулирват отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому, други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща; когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане. Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога; вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“; но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни забрави“. На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причината на вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие Ме забравяте, и Аз ще ви забравя“.
към беседата >>

Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии.
Между София и Варна има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски; този път Господ ли го е направил? Ако Господ беше го построил, той щеше да бъде построен много умно; но хора са го направили, и затова са го направили толкова умно! Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма да стават. Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва да пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва да направи по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните си думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно е“. А като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“. Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии. Ето защо вие духовните в някои случаи ще трябва да си събирате опитност от светските хора, ученици да им станете. Не е срамота да бъде човек ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Навсякъде не може да бъдете учители – някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход.
към беседата >>

31. Изкушението

Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако си Син Божи, можеш да приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб?
Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение. Сега аз няма да се спра върху езотеричната страна; един ден, когато дойдете до състоянието да бъдете чисти по ум и сърце, само тогава ще ви се разкрие тази Истина. Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти... Знаете ли какво би станало с Христа, ако беше се поддал на това изкушение? Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако си Син Божи, можеш да приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал да преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи да обърнеш един лош дух на хляб? Христос казва: „Ако един човек приеме Словото Божие...“ – това има практическо значение, всеки един от вас се старае да направи камъните на хлябове. Някои казват: „Защо хлябът не расте, та да не става нужда да го месим? “ В Германия и Англия се опитват да измислят метод, с който да могат да превръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше да се развие най-големият разврат. Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха да се обърнат на хлябове, всички щяхте да го ударите на гуляй. Аз зная, че често хората искат да преобърнат камъните на хлябове; например срещате един лош човек, развратен по ум и по сърце, и казвате: „Защо не можем този камък да го преобърнем на хляб?
към беседата >>

Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста.
Ще се народят престъпници в света. Това е първото учение, което дяволът проповядва на Христа – да преобърне тези камъни на хляб, т.е. да се удоволства. Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие. Сега, някои ми казват: „Ти идваш да оправиш света, ти ще имаш последователи.“ – Да, ще има такива развратни последователи, но така светът няма да се оправи. Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста. И когато човешката душа го възприеме, тя ще бъде жива. Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света. Яденето е важен процес в Живота. А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света?
към беседата >>

Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света?
Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста. И когато човешката душа го възприеме, тя ще бъде жива. Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света. Яденето е важен процес в Живота. А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света? “ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си. Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада. Но Христос казва: „За Мен е безразлично дали камъните ще станат хляб, или не – Аз имам храна, която всякога Ми се дава отгоре.“ По-нататък дяволът Го завежда на крилото на храма и му казва: „Ако си Син Божи, хвърли се долу.“ На пръв поглед това е много флагрантно1 изкушение, но в него се крие друго – този храм е човекът, който стои на най-високото място в своята глава и размишлява как са наредени Божествените неща.
към беседата >>

32. Блудният син

Христос установи една църква на Любов.
Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове. Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание. И във всеки, който няма такива плодове, аз не вярвам. Да кажем, че сте богати, имате хиляда лева – ние трябва да се върнем като блудния син и да знаем, че нямаме нищо в себе си. Всички, които ви проповядват за Истината, са сиромаси; и който каже за Христос, че не Го познава, ще бъде лъжец. Христос установи една църква на Любов. Ние сме длъжни да обичаме свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид. Аз бих желал във всяка една черква да има герои и тогава ние ще бъдем един християнски народ, който живее по християнски. И ако светът каже заради вас нещо… В този свят няма да ви посрещнат другояче. Аз бих желал да бъда на мястото на блудния син. Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен.
към беседата >>

33. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен.
Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двайсет души, не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество! А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това – тия думи, които Господ е казал. Нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал.
към беседата >>

Знаете ли мъжете защо засукват мустаците?
Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това. Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре.
към беседата >>

Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда.
Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това. Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината.
към беседата >>

Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля".
Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това. Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране.
към беседата >>

Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре.
Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това. Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания.
към беседата >>

Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране.
Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към беседата >>

Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците!
Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си".
към беседата >>

Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците!
Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената.
към беседата >>

Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността.
към беседата >>

На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си".
Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен.
към беседата >>

Камшик за ония, които си бръснат мустаците!
Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените.
към беседата >>

Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията.
Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви, или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъстява ви една жена (някои имат такава слабост); представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането не може да ви спаси. Законът за формите е закон херметически. Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията. И вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп – в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи.
към беседата >>

Йона влезе тъй в устата на кита.
Например, прелъстява ви една жена (някои имат такава слабост); представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането не може да ви спаси. Законът за формите е закон херметически. Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията. И вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп – в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време.
към беседата >>

Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си.
Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането не може да ви спаси. Законът за формите е закон херметически. Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията. И вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп – в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време. Като го питах: „Защо влизаш вечерно време?
към беседата >>

Затуй е установено изповядването.
" е друго, но да питате „Дали ще бъда спасен? " – то вече не е Божествена мисъл. ''(Граблашев): Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практически резултат, да избегнем лошата мисъл? '' (Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър. ''(Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих? "''
към беседата >>

Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас?
Ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня.
към беседата >>

Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас.
А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги.
към беседата >>

Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете.
Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването.
към беседата >>

34. Свобода на Духа

И когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, веднага ще установи за тях мир и разбиране.
Как става това утаяване? Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донейде готов. Най-напред трябва да се молиш сам, после с двама, трима и т.н. И всички трябва да съзерцавате. Духът ще дойде само да ви даде известни уроци. И когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, веднага ще установи за тях мир и разбиране. Когато един говори, друг внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоите глупости ще слушам, ти ще ме учиш! “ Там не е вече Духът, там е дяволът. Събирането и моленето – и то не става по заповед, а по разположение на духа: ако духът иска, ще се моли, ако не, ще мълчи. И първото нещо е – да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори.
към беседата >>

Като ония млади булки, които първо стоят хрисимо и се срамуват; мине ли обаче един месец, отварят ей такава уста и развалят къщата.
По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а? “ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат. Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание. Забелязъл съм в моите наблюдения, че някои искат да се учат и идват първоначално със страхопочитание, а подир почнат да говорят: „Ние знаем повече от него“, и се разпуснат. Като ония млади булки, които първо стоят хрисимо и се срамуват; мине ли обаче един месец, отварят ей такава уста и развалят къщата. В черква, докато са булки, стоят мирно, но венчаят ли се, като че добиват граждански права и си показват истинските образи. Те втори път пак ще се омъжат, но онзи, който веднъж се е оженил за тях, втори път няма да се ожени. Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква. Виждам какви мисли по отражение стават в мене и във вас – цял тефтер кривизни са се образували, както резките на телеграмите. Колко ваши телеграми има написани – цял сноп.
към беседата >>

Ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите?
Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава. Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за да ни освободи от робството. Ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите? Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух. Сега пак върху религията. Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света.
към беседата >>

Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване.
Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом. Сега, нека речем да приложим учението и да го проповядваме на другите. Никакво одумване занапред. Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване. Утре пак ще започнат същото нещо. Когато някой момък наближава да се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“. Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили, започват: „Той е дивак, глупак, простак“. Когато и те трябва да кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“. Знаете ли вие на какво прилича това?
към беседата >>

35. Истината

Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината.
Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина? “ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!
към беседата >>

36. Христа да придобия

Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички.
Користолюбие е например, когато искаш да придобиеш неща, които мразиш. Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат. Когато се научите правилно да мислите, т.е. когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на вратата, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори. Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. След това ви изпращат в света през задната врата, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте. И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно извержение.
към беседата >>

Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите.
Когато си горделив, искаш всички да говорят добре за теб, всички да те обичат. Когато се научите правилно да мислите, т.е. когато в този Божествен, възвишен смисъл вие сте на вратата, на която можете да хлопате, Христос ще ви отвори. Как се придобива Христос? Тялото иска да приеме храна и то приема своите гости, поставяйки ги в устата си, където се приемат всички. Устата има жур фикс, затова там работят тридесет и двама слуги, които на всеки гост, който влиза, му събличат дрехите. На входа има един главен инспектор, който проверява гостите, заповядва на слугите да го наплюнчат, да го сдъвчат хубаво и след това да го пратят в приемната стая. Ако сте гост и ви сдъвчат, минавате по коридора към друга стая, където всички останали са насядали, и след четири часа от вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. След това ви изпращат в света през задната врата, но вече в друга форма, а не в тази, в каквато дойдохте. И когато се явите втори път на света, вие ще бъдете едно извержение. Това е стремежът на тялото – приема отпред, изпраща отзад, т.е.
към беседата >>

37. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната.
А като не работят, те не могат да влязат в Царството Божие. – Де е Царството Божие? – Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън – това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними.
към беседата >>

Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил.
– Такъв въпрос задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъв въпрос не може да се даде отговор. Какво правя аз? – Изучавам великите Божии закони, без да питам, защо е така и не може ли другояче. Запитали Хермес, великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава. Питате, защо един светия е по-близо до Господа, а друг – по-далеч. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далеч от Него? Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на земята и работят усилено в лабораториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът.
към беседата >>

Като запитали великия учител в Египет - Хермес, за един много важен въпрос, той само посвил устата си. (втори вариант)
", това показва, че той знае повече от Господа. Аз досега не съм запитал: „Защо Господ е така направил? ", а проучвам дълбоките причини. На въпроса: „Защо така? " никога няма да ви се даде отговор. Като запитали великия учител в Египет - Хермес, за един много важен въпрос, той само посвил устата си. И ако ме запитате и мене, аз ще отговоря, че не трябва да запитвате за такива неща. Питате: „Защо този светия е по-далеч, а онзи по-близо до Бога? " Вие били ли сте на небето, та да знаете, че един е по-близо, друг - по-далеч? Аз виждам всички светии в света, опнали се на работа, един в лаборатория, друг на друго място и т.н. Те са на земята.
към втори вариант >>

38. Ще ви въздигна

Да видите само какви са очите на човека, който изразява Добродетелта, да видите какъв е носът му, каква е устата му, какви са косите му!
В това учение Добродетелта и Разумността са живи неща. Добродетелта е общество от духове, които живеят. Те не са духове-сенки, а са реалност. Ако бихте видели едно същество на Добродетелта, сърцето ви веднага би се разтуптяло и меланхолията ви веднага би изчезнала. Колко красиви са тези същества на Добродетелта! Да видите само какви са очите на човека, който изразява Добродетелта, да видите какъв е носът му, каква е устата му, какви са косите му! Да, косите показват доколко сме добродетелни или не. Побарайте четината на една свиня и ще видите колко е добродетелна, побарайте бодлите на един таралеж и ще видите колко е добър. Докоснете ума на един човек и ще видите колко той почита, докоснете сърцето на един човек и ще видите колко той обича. Така пред очите ви ще се открият много същества на Добродетели. Както пред очите на един астроном се откриват милиони слънца в пространството, защото той наблюдава с телескоп, докато с невъоръжено око те остават за него скрити.
към беседата >>

39. Растете в благодат! / Растене и познание

Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им.
Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа“. Всички, които ме слушат днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете за пример Даниила, който беше между лъвовете: той не пострада от тях, а си каза: „Господ, Който е с мене, ще укроти лъвовете“. Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им. Бъдете по-решителни, а не малодушни. Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример, как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч – огънят иде: сгорещяване голямо ще бъде.
към беседата >>

40. Двамата господари

Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне!
Но причината не е тази. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба, и само тогава ще има хармония между Мъдростта и Любовта. Сега, като говоря за вашето сърце, подразбирам такава хармония и между вашите мисли и желания. Всякога вашите желания имат надмощие над вашия ум. Вие мислите много добре и казвате: „Аз ще направя това, ще направя онова“, но като се разсърдите, разрушавате всичко. Мъж и жена се обичат, но един ден жената среща друг мъж, по-красив от нейния, с хубави мустачки, черноок, и казва: „Намерих го, най-сетне! “ И този дом, който се гради 20 години, се разрушава. Тази жена е нещастна: намерила е тя първия принцип. Същото нещо се отнася и за мъжете, и за децата. Едно дете намира баща си глупав, лош, и казва: „Онзи баща е по-добър от моя“. Често някои деца сравняват своята майка с други майки и казват: „Майката на онези деца е по-хубава, по-добра от нашата“, и веднага в техния дом се явява дисхармония.
към беседата >>

41. Все що е писано

Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза.
Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ. Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ. Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ. Само хубави работи трѣбва да излѣзатъ прѣзъ устата. Никога човѣкъ не трѣбва да допусне на езика си да каже нѣкоя лоша дума, защото за всѣка праздна дума хората ще ти дадатъ отговоръ.
към беседата >>

Само хубави работи трѣбва да излѣзатъ прѣзъ устата.
Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ. Само хубави работи трѣбва да излѣзатъ прѣзъ устата. Никога човѣкъ не трѣбва да допусне на езика си да каже нѣкоя лоша дума, защото за всѣка праздна дума хората ще ти дадатъ отговоръ. Вие сте въ свръзка съ онѣзи, които сѫ заминали на онзи свѣтъ, а именно съ ангелитѣ, светиитѣ, а тѣ сѫ около 60 милиарда и между тѣхъ има сѫщества, които сѫ сто пѫти по-учени отъ тѣзи, които сѫ на земята и за всѣка ваша постѫпка тѣ си иматъ книги, въ които си държатъ счетъ, смѣтка, както това правятъ търговцитѣ. Ти идешъ на земята, раждашъ се, хранишъ се, изразходвашъ толкова кислородъ, водородъ, желѣзо, злато, сребро, фосфоръ – всички тѣзи елементи се турватъ въ смѣтката ти, споредъ колкото струватъ. Сѫщо така се изчислява и енергията, която се взима отъ слънцето, за което има специални електромѣри, знаятъ всичко, което си иждивялъ и слѣдъ като си живѣлъ 100 години, знаете ли колко струвате на Бога? – Сто милиона лева струвате на Господа.
към беседата >>

Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. (втори вариант)
Влезе ли някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад. Някой ял развалена храна и тръгва от къща на къща, да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не разправя за себе си, ще говори за своите близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда, да разправяте на другите, какво сте яли. Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна. От една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво.
към втори вариант >>

Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. (втори вариант)
Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна. От една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи. Затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет”. Същото се отнася до мислите, чувствата и постъпките на човека. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, арахангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Един ден, той ще отговаря за всичко, което е допуснал в себе си.
към втори вариант >>

Религиозните хора се готвят, като отидат на онзи свят, да минат през всички планети и да се установят на слънцето. (втори вариант)
Турете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия път. Само така ангелите ще ви бъдат приятели и вие ще ходите в светлина. Това иска Бог от всички. Слушайте гласа Му и бъдете готови да изпълните Неговата воля. Дошло е време вече за скъсване връзките със стария господар и да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Религиозните хора се готвят, като отидат на онзи свят, да минат през всички планети и да се установят на слънцето. И това ще бъде, но не сега. Вие още не сте готови за другите планети. Има смисъл да обиколи човек всички планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек. А тъй, да мине и замине само, да види нови неща, без да разбере смисъла им, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло.
към втори вариант >>

42. Блажените

В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът си отвори устата, жабчето, като скача, попада вътре в устата му, и като е малко, той го гълта цяло, обаче като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира.
Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е здраво, жилаво, и затова не го ядат; за праведните няма смърт. Това Божествено учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положението на крокодил, който поглъща малките жабчета. В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът си отвори устата, жабчето, като скача, попада вътре в устата му, и като е малко, той го гълта цяло, обаче като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме“. Ако Бог е с вас, нека се опитат да ви изядат, те ще платят скъпо за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; живият Господ е с него. Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината. Иде Той и велика виделина носи със Себе Си, огън и живот, който ще пречисти света.
към беседата >>

Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте“: одумването е повръщане от стомаха, устата пък е създадена не за повръщане, а за сладките слова на Любовта.
Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл на растене. То ще даде необходимия импулс, подтик. Като мислим така, ще влезем в правия смисъл да разберем защо живеем тук на земята. Затова трябва да се молим за всички хора. Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте“: одумването е повръщане от стомаха, устата пък е създадена не за повръщане, а за сладките слова на Любовта. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведниците от хиляди години проповядват на света; това е учението на малките ангели, които слизат на земята. Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе; белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение: Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради. Аз бих желал всинца ви да сте в това положение – блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение. Блажени сте, когато ви посещава Господ; голяма е вашата заплата на Небеса.
към беседата >>

Крокодилът си отвори устата и жабчето попада вътре, но като малко, той го гълта цяло. (втори вариант)
Месото на праведните е твърдо, здраво и затова не го ядат - за такива хора няма смърт, няма изяждане. Това ново учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положение на един крокодил, който поглъща едно малко жабче. В реката Нил има едни малки жабчета, които крокодилите често поглъщат. Крокодилът си отвори устата и жабчето попада вътре, но като малко, той го гълта цяло. Като влезе в корема на крокодила, то иска да излезе навън и за да си пробие път, полека-лека прегризва корема му и излиза. С това коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме." Нека се опитат мене да ме изядат, да ме погълнат. Направете един опит за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо - живият Господ е с нас.
към втори вариант >>

Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете; казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел; никога не одумвайте." Одумването е повръщане от стомаха, а устата е създадена не за повръщане, а за неща възвишени, добри. (втори вариант)
Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога и имам такъв - това растене, това гонене има смисъл. То ще даде този импулс, този подтик. Тъй като се мисли, ще влезем в правия смисъл, да се разбере защо живеем тук на земята. Затова трябва да се молим за всички хора. Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете; казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел; никога не одумвайте." Одумването е повръщане от стомаха, а устата е създадена не за повръщане, а за неща възвишени, добри. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което проповедниците от хиляди години носят в света; това е учението от малките ангели, които ще слязат на земята. Като дойде Христос на бял кон, а Той иде с бял кон, и Той същото учение ще донесе. „Блажени тези, които са познали Господа, които са израснали, които имат клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради." Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце, да Го поканите да ви гостува. Той ще ви даде едно ново учение, което никъде не е писано - ще ви напише в сърцата.
към втори вариант >>

43. Венецът на живота

Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова!
Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова! ” Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце и крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? – Нямате Добродетел. Защо ви болят ръцете?
към беседата >>

Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също.
Не работите ли Добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? – Липсва ви Мъдростта. Защо ви болят очите? – Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор. И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите.
към беседата >>

Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора.
Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме! ” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме!
към беседата >>

Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка?
Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори във вас, вие не можете да го приемете. Защо? Същевременно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за хора. Какво всъщност става с вас? Казва Господ: „Вие сте турили във вашия ум лоши мисли, лоши желания – в сърцата си и лоши думи излизат от устата ви; и ще се спират устата ви от лоши думи.” Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане, добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскаш твой брат не е добро нещо. „Ама – ще кажеш – човек може да съди.” Аз казвам: иди, примири се с брата си; иди при него и кажи му: „Братко, извини ме! ” Ако не те извини, иди втори път с някого и му кажи: „Сестро, извини ме! ” Ако не иска пак, иди с църквата и ако пак не ще, нека ти бъде като езичник и митар1. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркал, оправи го.
към беседата >>

Не вършите Правда – ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел – ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате – ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мъдър – ще ви болят ушите.
И кокошката, като й пораснат пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсят храна. И Господ иска да ни научи да се храним сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господ от нас: гняв не върши, то е безумие! Правда Божия всякога изнасяй пред человеците! Ръцете не са за зло, а са за Добро. Не вършите Правда – ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел – ще ви болят краката, няма да сте здрави; Любов нямате – ще ви болят устата, зъбите; нямате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мъдър – ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искам търпение! Дай ми Твоята Сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои, да го понасям с готовност! Искам смирение! ”
към беседата >>

44. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение.
Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира подъ думата „служене“? Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ. Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка. Днешнитѣ хора не разбиратъ синоветѣ си. Азъ зная такива случаи особено у българитѣ.
към беседата >>

Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ.
Христосъ казва: „Азъ съмъ истина, азъ съмъ лоза! “ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ.
към беседата >>

Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога.
Когато половината земя, едното полушарие бѫде освѣтено, другото полушарие ще бѫде въ тъмнина. От това не трѣбва да се смущавате. Противорѣчията, които сега сѫществуватъ, сѫ символъ, че Божественото слънце е започнало да грѣе, само че има сѣнка на Божественитѣ дни и ние трѣбва да се молимъ, да се обърне всичко на свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ готови, за да използуваме благата, които Богъ носи зарадъ своитѣ избрани. Избрани сѫ всички, но мислитѣ ви не сѫ избрани. Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога. Това учение е, което ще ни прѣроди. Нѣкои мислятъ, че искамъ да споря. Не искамъ съ никого да споря, азъ виждамъ нѣщата. Може да кажете, че си въображавамъ. И азъ си въображавамъ, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение.
към беседата >>

Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. (втори вариант)
Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата. Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение. И наистина, срещаме хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат. „Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Под думата „син” се разбира разумното начало в човека.
към втори вариант >>

Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. (втори вариант)
Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”.
към втори вариант >>

Днес проповядвам за живия Христос, Който ще проговори чрез хиляди уста. (втори вариант)
Това не трябва да ви смущава, но помнете: Когато се изпречват противоречия на пътя ви, Божественото слънце е изгряло вече. Има дни на сенки, които временно закриват неговата светлина. Бъдете готови да използувате благата, които Бог носи за своите избраници. Кои са Божи избраници? – Тези, които имат светли мисли и благородни чувства и желания. Днес проповядвам за живия Христос, Който ще проговори чрез хиляди уста. Много проповедници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоват хората към работа, която ще им донесе великото вътрешно освобождаване. Всички заедно ще запеем химн на Божията Любов. Само така ще разберем, какво представя любовта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовта е в състояние да прероди човека. Ще кажете, че не трябва да си въобразявате неща, които не могат да станат.
към втори вариант >>

45. Спасението

Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. (втори вариант)
Съврѣменнитѣ културни хора отъ XX вѣкъ иматъ едно смѫтно схващане за Мойсеевия законъ. Такова смѫтно схващане иматъ не само съврѣменнитѣ цивилизовани народи, но и съврѣменнитѣ религиозни християнски общества. Вече 2000 години отъ какъ християнитѣ разчепкватъ Христовото учение и така сѫ го охлузили, че като гледамъ на него, прѣдставя ми се като едно дърво, на което кората е олющена. Християнски критици все за спасение говорятъ: спасение чрѣзъ добри дѣла, спасение чрѣзъ това-онова, а всѫщность никакво спасение нѣма. Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. Слѣдователно това, което сега се проявява вѫтрѣ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, то произтича отъ този първоначаленъ източникъ. Думата „спасение“ има много значения. Падне нѣкой въ вода, извадятъ го отъ тамъ, казватъ: „Спасенъ е! “ Боледувалъ нѣкой отъ тежка болесть, оздравѣлъ слѣдъ това, казватъ: „Спасенъ е.“ Нѣкой водилъ разваленъ животъ, отклонили го отъ този животъ, казватъ: „Спасенъ е.“ Думата „спасение“, въ обикновенъ смисълъ, подразбира връщането на единъ човѣкъ отъ едно болѣзнено въ едно здравословно състояние. Но, за да бѫде човѣкъ спасенъ, трѣбва да влѣзе въ живота.
към втори вариант >>

46. Без товар

Говорете с ума си, сърцето си и най-после, с уста за себе си.
Как ще ви намери Христос, като дойде на земята - с гърба ли, или с краката нагоре, или с ръцете надолу? Опитайте този кръст с трите елемента - двата разбойника от двете страни на Христа, с пречупени крака и Христос, с прободено сърце. Който ви покаже друг кръст, отхвърлете го, не е той кръстът, който спасява. Всеки, който дойде и обърне краката си към Господа, или гърба си, още не знае правилно да мисли. Бих желал жената да свети като свещ в дома. Говорете с ума си, сърцето си и най-после, с уста за себе си. Като влезе кръстът в човека, той става господар на себе си. Става могъща душата му, може да гледа спокойно, като го бият, ще има светлина в себе си. Христос е получил 80 000 удара и е казвал: "Удряйте, за да се благословят другите чрез тези удари." Понесе всички укори за Своите братя. Вашата мисъл беше тогава: "Ето човек, който не разбра смисъла на живота, млад човек, глупав, отиде." Правда, чистота, вяра, надежда и любов - с тях се хранете всеки ден.
към беседата >>

47. Кръстът

Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за краката, обърнат с устата надолу?
Този е пътят на благословението, ако искате Христос да благослови децата и приятелите ви. Опитайте този кръст, който се нарича Сила на спасението. Ако някой ви дава друг кръст, хвърлите го, той не е истински кръст. Ще ви питам сега какви са желанията ви и накъде са насочени – към земята ли, месце за храна ли търсите? От хиляди години хората ядат животните и растенията, но не е това, което спасява. Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за краката, обърнат с устата надолу? Какво би ви коствало това отлично ядене? Това е състоянието на Дявола. Щом кажете: “Да ядем и да пием”, Дяволът ще ви обърне с главата надолу. Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства. Сега, щом се върнете вкъщи, изпитайте вашето сърце.
към беседата >>

Говорете първо със сърцето, с ума и най-после – с устата.
Щом кажете: “Да ядем и да пием”, Дяволът ще ви обърне с главата надолу. Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства. Сега, щом се върнете вкъщи, изпитайте вашето сърце. Бих желал, когато вляза в някоя къща, жената да свети като свещ, бих желал хората да ми говорят, без да продумат. Вляза ли в някоя къща, аз знам, че ме обичат, без да говорят, а в друга къща ми казват, че ме обичат, но знам, че ме лъжат. Говорете първо със сърцето, с ума и най-после – с устата. Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви. Когато задали на великия египетски мъдрец Хермес един велик въпрос, върху който още не се бил спирал, той само стиснал плътно устните си. Това означавало: “Още не съм мислил върху това и затова трябва да мълча.” А учениците му се учудили... Мнозина от вас казват: Защо да не ни се каже”. Да ви се каже! Аз ви казах една велика тайна.
към беседата >>

Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви.
Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства. Сега, щом се върнете вкъщи, изпитайте вашето сърце. Бих желал, когато вляза в някоя къща, жената да свети като свещ, бих желал хората да ми говорят, без да продумат. Вляза ли в някоя къща, аз знам, че ме обичат, без да говорят, а в друга къща ми казват, че ме обичат, но знам, че ме лъжат. Говорете първо със сърцето, с ума и най-после – с устата. Никога да не продумват вашите уста, докато не проговорят сърцето и умът ви. Когато задали на великия египетски мъдрец Хермес един велик въпрос, върху който още не се бил спирал, той само стиснал плътно устните си. Това означавало: “Още не съм мислил върху това и затова трябва да мълча.” А учениците му се учудили... Мнозина от вас казват: Защо да не ни се каже”. Да ви се каже! Аз ви казах една велика тайна. Ще отговорите: “Ама кой не знае това – един дървен кръст с прикования Христос и двамата разбойници със счупени крака”.
към беседата >>

48. Солта

Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах.
Мъжът донесъл една четвърт килограм месо, една четвърт килограм хляб, да се благодари на Бога за това: тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елемент, колкото са необходими, за да ви задоволят. Някои казват: „Не трябва да се пие вода, тя е за жабите – за нас е винцето“. Ще пиете вода и то на гладно сърце, от 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на ден по половин до един килограм вода, от която ще извадите необходимата храна за вашите артерии. Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате.
към беседата >>

49. Волята Божия

Казва Христос: „Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста”.
А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата душа, ще сте спокойни и радостни, няма да имате нужда от маски. Някои от вас са по на тридесет години, други – на четиридесет, а трябва да учите най-много сто и двадесет години. Значи имате още много да учите. Господ пита колко от вас сте готови да изпълните Волята Божия. Три пъти от мен вземате1, а вие какво ще свършите за мен? Казва Христос: „Не само с хляб ще бъде жив човек, а с всяко Слово, което излиза от Божествената уста”. Ще ми кажете какво искате да направя за вас. – „Ама – ще кажете – ние нито вземаме, нито даваме.” Но тогава няма да бъдете в това Училище. Бог ще покаже един Път само за тези, които имат добрата воля всякога да побеждават в себе си своите мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мъжът е ядосан и бие жена си; вие постоянно критикувате другите.
към беседата >>

50. Оправдание и спасение

Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв.
Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж. Вие сте слушали думата извор. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички, ходят на разходка не по-далече от Борисовата градина, и то по едни и същи алеи, дето освен прах, нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат у дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!
към беседата >>

51. Влиянието на музиката

Който не знае да свири добре с устата си.т.е.
Всяко ядене може да се състои от няколко парчета. Вие следите ли от колко парчета се състои вашият концерт при яденето? Всяка една хапка, това е едно ново парче. Яденето е значи първият концерт в живота. Аз, като следя хората, гледам как много от тях, като се съберат, разяждат се и всички стават песнопойци. Който не знае да свири добре с устата си.т.е. не знае правилно да яде,той се чувствува зле и вътрешният слушател - стомахът - казва: "Не свириш добре." Втори етап на музика е храненето на сърцето, т е. дъвкането на онази храна, която е потребна за сърцето. Така че първата музика е яденето, нейният център френологически е под ухото, втора музика е пеенето - негов център е под челото, трета музика е молитвата, моленето - центърът й е на горната част на главата. Миньорните гами имат повече влага, а мажорните повече сухота.
към беседата >>

52. Радвайте се

Значи, вдъхва се на човека през носа, а не през устата; също така, той вдишва през носа, а не през устата.
Тя се отнася към друг свят. Втората буква в думата „радост" е „А". Тя означава двойна бременност – на духа и на ума. Тя е съставена от един ъгъл, обърнат с върха нагоре – човешкият нос, който символизира човешката интелигентност. В Битието е казано, че Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Значи, вдъхва се на човека през носа, а не през устата; също така, той вдишва през носа, а не през устата. Буквата „Д" е образувана от един триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен. Те са силите на ума, на сърцето и на волята. Затова, именно, сегашният човек минава през един преходен свят, в който силите постоянно се организират. Буквата „О" представя условията, при които известна идея се развива.
към беседата >>

Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува?
към беседата >>

Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека.
Ето, днес Христос ви среща на пътя и казва: „Радвайте се". Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: „Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот.
към беседата >>

Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.
Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? – Възможно е. Нима, от едно житно зрънце, не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което, след две-три години, дава стотици и хиляди килограма ябълки.
към беседата >>

Вдъхва се на човѣка прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, ето защо и вие прѣзъ носа дишате. (втори вариант)
Радостьта не спада къмъ този видъ. Втората буква въ думата „радость“ е „а“. И тя означава брѣменость, но да е брѣмененъ не само твоя духъ съ нѣкоя възвишена идея, но и твоя умъ да бѫде брѣмененъ. „А“ е образувана отъ единъ триѫгълникъ, който означава човѣшкия носъ, човѣшката интелигентность. Казано е отъ старитѣ мистици, които сѫ знаяли това много години прѣди Христа, че Богъ вдъхна прѣзъ носа на ангелитѣ и разумни хора станаха тѣ. Вдъхва се на човѣка прѣзъ носа, а не прѣзъ устата, ето защо и вие прѣзъ носа дишате. Буквата „Д“ е образувана сѫщо отъ единъ триѫгълникъ – единъ прѣходенъ животъ. Триѫгълникътъ, това сѫ три сили, които не сѫ проявени. Буквата „о“ означава условията, при които една идея се развива. Буквата „с“ е законитѣ на промѣнитѣ, чрѣзъ които тѣзи идеи може да се усъвършенствуватъ. Буквата „т“ е кръста, принципа на мѫжетѣ и женитѣ, споредъ който тѣ живѣятъ.
към втори вариант >>

Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. (втори вариант)
Когато човѣкъ казва, че нѣма Господь, азъ казвамъ: „Твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ.“ – „Нѣма душа, нѣма задгробенъ животъ, нѣма Господь“, казватъ хората. Азъ казвамъ, твоето слънце е залѣзло и слѣдъ 12 часа ще ти се измѣнятъ убѣжденията. Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той? – Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите.
към втори вариант >>

“ Христосъ отговорилъ: „Не само съ хлѣбъ, отъ камъни направенъ, може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко благо слово, което излиза отъ устата на единъ добъръ човѣкъ.“ Въ Америка бѣха замислили да направятъ по химически начинъ хапчета, които като се изядатъ, да задоволятъ човѣка, но това нѣщо по химически начинъ не може да се създаде. (втори вариант)
Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость. Нѣма причини да нѣма радость у човѣка. Христосъ ви срѣща на пѫтя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, какъ да се радваме, тамъ на бойнитѣ полета изгниха толкова наши мѫже и синове, какъвъ смисъл има животътъ сега зарадъ насъ? Обѣдняхме, дългове до уши имаме, всичко е скѫпо и прѣскѫпо, какъ да бѫдемъ радостни? “ Тогава казваме на Христа: „Ти може ли да направишъ камънитѣ на хлѣбъ? “ Христосъ отговорилъ: „Не само съ хлѣбъ, отъ камъни направенъ, може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко благо слово, което излиза отъ устата на единъ добъръ човѣкъ.“ Въ Америка бѣха замислили да направятъ по химически начинъ хапчета, които като се изядатъ, да задоволятъ човѣка, но това нѣщо по химически начинъ не може да се създаде. Не е този пѫтя, по който да върви науката. Онзи хлѣбъ, който се добива, добива се чрѣзъ Словото Божие. Словото Божие е една субстанция много по-висша, една духовна материя, отъ която може да се извлѣкатъ необходимитѣ екстракти за нашия животъ, а не отъ нисшата материя, която покварява нашия животъ. Христосъ е казалъ: „Всѣко слово, което излиза отъ Бога, съ него ще се храни човѣкъ.“ Това нѣщо Христосъ го доказа. Той взема петь хлѣба и петь риби и така се нахраниха 5000 души.
към втори вариант >>

Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. (втори вариант)
Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? “ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ. Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Азъ съ васъ ще направя единъ опитъ. Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ.
към втори вариант >>

53. Божията воля / Волята Божия

Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита.
Към него се отнасят с пренебрежение и търсят млади, способни хора. Такова било положението на Йона, когато се качил на кораба и тръгнал по морето, т.е. в света. Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега.
към беседата >>

Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е.
Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега. След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние. Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето.
към беседата >>

от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля.
За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега. След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние. Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго. Човек се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлят го в морето. Единственото нищо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва, както е постъпил Йона.
към беседата >>

Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях.
Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат. Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество. Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си. Така трябва да живеят и българите. Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител. Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители.
към беседата >>

Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. (втори вариант)
Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва. Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва.
към втори вариант >>

отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. (втори вариант)
Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва. Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе.
към втори вариант >>

54. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
към беседата >>

Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. (втори вариант)
Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си.
към втори вариант >>

55. Взимане и даване / Взимане и даване

Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее.
После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци.
към беседата >>

Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела.
Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани.
към беседата >>

Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата.
Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични места: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката.
към беседата >>

Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек.
Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан целия живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тялото на човека. Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно." Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл.
към беседата >>

“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. (втори вариант)
Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци. Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички.
към втори вариант >>

Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. (втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество. И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка.
към втори вариант >>

Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. (втори вариант)
И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ. Ще кажете: „Благодаря, че никой не ни знае, какви сме.“ Не, цѣлото небе ви знае какви сте. Затова днесъ хората, като срѣщнатъ нѣкого, разглеждатъ го отъ горѣ до долу, отъ главата до петитѣ. Защо така го гледатъ? Духътъ у този, който ви разглежда, казва: „Чакай да видя какво е писалъ Господь на носа, устата и брадата на този човѣкъ.“ Цѣлата глава е една логика, ще погледна отъ главата до петитѣ ти и ще си съставя едно понятие за смисъла на твоя животъ на земята. Затова българитѣ казватъ: „Гледай му дома, че му крой кюлафъ.“ Подъ „домъ“ подразбирамъ тѣлото на човѣка. Бихъ желалъ правовѣрнитѣ хора за въ бѫдаще да не казватъ така: „Христосъ спаси свѣта.“ Хубаво, приятелю, ти колко души спаси? Ще приличате на този богаташъ, при когото дошли да искатъ пари за бѣдни, а той казал: „Онзи богаташъ, който бѣше на кръста, какво даде, та се спаси? “ Хората днесъ, като мислятъ, че Христосъ е добъръ, Той и днесъ ще спаси свѣта. Вѣрно е, нѣма съмнѣние въ това, че Христосъ е добъръ, но ако ти имашъ такава логика на ума си, на сърдцето и на волята си, Христосъ нѣма да те спаси.
към втори вариант >>

56. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие.
Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри. „С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>

57. Дали може

Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста.
А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
към беседата >>

Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. (втори вариант)
А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
към втори вариант >>

58. Съхранение на душевната енергия

Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл: жената на един турчин се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила.
Един ден, когато израстат, когато дойдат на нашето положение, ще кажат: „Виждаме сега това, което по- рано ни е препятствало в живота.” Ще ви дам един опит, който да изпълнявате в продължение на един месец. Мнозина от вас могат да го изпълнят. Не мислете, че когато правите опити, всичко е приятно и всичко има резултат. Някога може да имате най-лош резултат, но това да не ви обезсърчава – най- лошите резултати понякога са най-добрите. Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл: жената на един турчин се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила. Търсили лекари да наместят челюстта й, но никой не могъл да направи това. Затова един ден мъжът й я качва на колата и я води при един добър лекар. По пътя, обаче, конете се подплашват, обръщат колата, жена му пада на земята и с това падане челюстта й се намества. Турчинът тръгва да направи един опит за лечение при някакъв знаменит лекар, но Господ намира за добро да падне тази жена от колата и по този начин да се намести челюстта й... Затова не считайте, че падането от колата е лошо – напротив, то ще ви намести челюстта. Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич.
към беседата >>

59. Трите положения

индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”.
Три положения има в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна Христос, Който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света. Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони. Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати.
към беседата >>

Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”.
Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб. Това не е в естествения ред на нещата. При това, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той сам е живият хляб и, който го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Какво ще стане с човечеството, ако се храни само с хляб? Ще фалира. Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали. Ще възразите, че хората могат да се осигурят с храна и да продължат живота си. Идете на гробищата, да видите доколко идеята ви е права.
към беседата >>

Като произнесе думите, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога, Бог Му помогна да разреши противоречията си.
Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение; то е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот, да реши задачите си правилно. Всеки човек се натъква на противоречия, даже Христос мина през тях. Като произнесе думите, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога, Бог Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ и си кажете: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие Слово. Ще живея с Него и ще се боря с Него.” Само така човек ще стане и физически, и духовно красив: по тяло, и по ум; по сърце и по душа. Само така човек ще придобие онези елементи, които са необходими за съграждане на новия живот. Всеки иска да постави здрава основа на своя живот. Всеки иска да бъде здрав, разумен и добър.
към беседата >>

Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. (втори вариант)
Три положения има въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т. е. индивидуалния животъ на душата. Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони. Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху егоизъма на хората.
към втори вариант >>

Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. (втори вариант)
Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ. Това не е въ естествения редъ на нѣщата. При това, Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права.
към втори вариант >>

Като произнесе думитѣ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога, Богъ Му помогна да разреши противоречията си. (втори вариант)
Това учение не е секта, както нѣкои го считатъ, нито нѣкаква религия. То е Христовото учение; то е за онѣзи, които иматъ дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цѣлото човѣчество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вѫтрешния смисълъ на това учение, той ще намѣри въ него сила да продължи своя животъ, да реши задачитѣ си правилно. Всѣки човѣкъ се натъква на противоречия, даже Христосъ мина презъ тѣхъ. Като произнесе думитѣ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога, Богъ Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволътъ да ви изкушава, не се борете съ него, но призовете Божието Слово на помощь и си кажете: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Божие Слово. Ще живѣя съ Него и ще се боря съ Него. Само така човѣкъ ще стане и физически, и духовно красивъ: по тѣло, и по умъ; по сърдце и по душа. Само така човѣкъ ще придобие онѣзи елементи, които сѫ необходими за съграждане на новия животъ. Всѣки иска да постави здрава основа на своя животъ.
към втори вариант >>

60. В истия час

” Градинарят взел черешата, турил я бързо в устата си, да покаже на царя, как се яде.
Той сам тръгнал да ги носи. Денят бил горещ, слънчев и, за да се разхлади, от време на време хапвал по една череша. Докато стигнал при царя, останала само една череша, но той си казал: хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явил пред него и му поднесъл последната, но най-хубавата череша. Царят приел черешата, погледнал я оттук-оттам и попитал градинаря: „Как се яде този плод? ” Градинарят взел черешата, турил я бързо в устата си, да покаже на царя, как се яде. Царят разбрал как се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могъл да направи опит, да види, дали е разбрал как се ядат череши. Няма защо да питате как се ядат череши. Като ви предлагат, ще вземете черешата и ще я турите в устата си – тя сама ще ви покаже, как се яде. Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят.
към беседата >>

Като ви предлагат, ще вземете черешата и ще я турите в устата си – тя сама ще ви покаже, как се яде.
Царят приел черешата, погледнал я оттук-оттам и попитал градинаря: „Как се яде този плод? ” Градинарят взел черешата, турил я бързо в устата си, да покаже на царя, как се яде. Царят разбрал как се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могъл да направи опит, да види, дали е разбрал как се ядат череши. Няма защо да питате как се ядат череши. Като ви предлагат, ще вземете черешата и ще я турите в устата си – тя сама ще ви покаже, как се яде. Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят. Докато търсят път да постигнат нещо, докато мислят, ще се намери някой, който ще избърза; той сам ще направи опита и ще се ползва от резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата /Н е знак на противоречие. Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н.
към беседата >>

Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. (втори вариант)
Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде. Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ.
към втори вариант >>

Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде. (втори вариант)
Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде. Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”.
към втори вариант >>

61. Заведеевата майка

Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата.
Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той.
към беседата >>

През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха.
Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре. Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е.
към беседата >>

на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им.
Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай.
към беседата >>

Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. (втори вариант)
Не гледайте нагоре. Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той.
към втори вариант >>

Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. (втори вариант)
Той нѣма да дойде оттамъ, но гледайте къмъ вратата на сърдцето си, дето се хлопа. Тамъ е Христосъ. Отворете вратата си и Го поканете вѫтре. Човѣкъ има две врати: едната е официална, а другата — ежедневна, презъ която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носътъ, а ежедневната и достѫпната е устата. Презъ устата влиза въздухътъ и храната; презъ устата излиза и часть отъ въздуха. Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е.
към втори вариант >>

на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. (втори вариант)
Това е алегорично казано. Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай.
към втори вариант >>

62. Двете жени

Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си.
Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен. Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците. Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бъдете поканени на Неговата трапеза и пред вас ще има чиния, пълна с ядене; ако не сте готови, няма да ви поканят. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпъдят навън.
към беседата >>

Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете в себе си изведнъж, както китът глътнал Йона.
Къде трябва да бъде Той – пред човека, или вътре в него? По този въпрос могат да се правят различни тълкувания, но важно е да се знае Истината. Един знаменит английски богослов разисквал цял час пред слушателите си върху въпроса как китът глътнал Йона. Така постъпват днес и религиозните хора – от две хиляди години насам третират въпроса как да приемат Христовото учение, как да приемат Христа в себе си. Никакви теории не са нужни тук. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете в себе си изведнъж, както китът глътнал Йона. Сегашните хора се нуждаят от приложение, а не от теория. Има въпроси в живота, за разрешаването на които не се изискват никакви разсъждения. Такъв е въпросът за приемането на Христа. Христос ще влезе в човека така, както Йон влезе в утробата на кита. Който приеме Христа в себе си, ще стане велик човек.
към беседата >>

Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. (втори вариант)
Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ.
към втори вариант >>

Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. (втори вариант)
Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ.
към втори вариант >>

63. Погледна Петра

Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта.
Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта. „И обърна се Господ, та погледна Петра". С други думи казано: Христос погледна Петра и се молеше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабите си братя. Тогава Христос беше с корона на главата си, образувана от светлината на Добродетелите. Такава корона се дава на всеки, който издържи изпитите си. Петър разбра смисъла на Христовия поглед, излезе вън и горко плака.
към беседата >>

Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. (втори вариант)
Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. „И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака.
към втори вариант >>

64. Вкъщи

Като изучават устройството на своето тяло, някои се запитват, защо човек има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка?
Който се отрече от себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готов на всички жертви. Каже ли „това е мое", грехът е турил вече крачето си, дето не трябва. Започнат ли майката и бащата да спорят кое дете обича повече майката, и кое – бащата, грехът е на прага на този дом. Любовта не се дели, нито се продава. Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията между хората. Като изучават устройството на своето тяло, някои се запитват, защо човек има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка? Защо главата му отзад и горе е покрита с косми, а лицето – гладко? Всяко нещо си има значение. Покритата част на главата с косми означава мъжкия принцип, а голата, гладката част – женския принцип. Долната част на крака е противоположна на горната част на главата, затова тя представлява лицето на тази част. Между тези части има известно съотношение.
към беседата >>

Като изучаватъ устройството на своето тѣло, нѣкои се запитватъ, защо човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка? (втори вариант)
Който се отрече отъ себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готовъ на всички жертви. Каже ли „това е мое”, грѣхътъ е турилъ вече крачето си, дето не трѣбва. Започнатъ ли майката и бащата да спорятъ, кое дете обича повече майката, и кое — бащата, грѣхътъ е на прага на този домъ. Любовьта не се дѣли, нито се продава. Христосъ обяснява на ученицитѣ си, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората. Като изучаватъ устройството на своето тѣло, нѣкои се запитватъ, защо човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка? Защо главата му отзадъ и горе е покрита съ косми, а лицето — гладко? Всѣко нѣщо си има значение. Покритата часть на главата съ косми означава мѫжкия принципъ, а голата, гладката часть — женския принципъ. Долната часть на крака е противоположна на горната часть на главата, затова тя представя лицето на тази часть. Между тѣзи части има известно съотношение.
към втори вариант >>

65. Двамата братя

Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца.
Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата. Това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: „Homo homines lupus est." Обаче, вярна е още по-старата поговорка: „Човек за човека е брат”. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе.
към беседата >>

Между овчаритѣ има предание, че ако вълкътъ, като приближава къмъ стадото, не отваря отдалечъ устата си, не може да нападне нито една овца. (втори вариант)
Това негодуване води къмъ зло. При това положение ще излѣзе вѣрна латинската поговорка: „Homo homines lupus est”. Обаче, вѣрна е още по- старата поговорка: „Човѣкъ за човѣка е братъ”. Какъ стана това, че човѣкътъ, който бѣше братъ за човѣка, се превърна въ вълкъ? Характерно за вълка е това, че той си служи съ зѫбитѣ и съ краката. Между овчаритѣ има предание, че ако вълкътъ, като приближава къмъ стадото, не отваря отдалечъ устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска съ ноктитѣ си, но не и да я нападне. Като влѣзете въ свѣта, между свѣтски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лице, рѫце, гърбове. Въ което религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде, чувате да се говори: Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право. Питайте тѣзи хора, видѣли ли сѫ Бога и говорили ли сѫ съ Него? Ще ви кажатъ, че тѣ не сѫ видѣли Бога, не сѫ говорили съ Него, но пророцитѣ и апостолитѣ сѫ говорили съ Него.
към втори вариант >>

66. В мое име

Като напишем или изговорим числото 2, веднага изпъкват в ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия в устата – едното води към белия дроб, а другото – към хранопровода.
Числото 2 е още закон на производителност, на плодородие, на изобилие. Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 са щастливи числа. Те помагат на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влезете в числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влезете в числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които съществуват между всички одушевени и неодушевени тела. Като напишем или изговорим числото 2, веднага изпъкват в ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия в устата – едното води към белия дроб, а другото – към хранопровода. Оттук виждаме, че числото 2 играе важна роля в човешката глава. Сега, като се върнете по домовете си, нека всеки в себе си каже: "От днес започвам да обичам своите Божествени(беше в ед. число) майка, баща, брат и сестра." Кажете ли си така, всички мъчнотии и неразположения ще отстъпят мястото си на Радостта и на Веселието. Нова струя на Живот ще се влее във вас; нова Сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пътят, по който ще стане отварянето на вашите очи и уши.
към беседата >>

Като напишемъ или изговоримъ числото две, веднага изпъкватъ въ ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия въ устата — едното води къмъ бѣлия дробъ, а другото — къмъ хранопровода. (втори вариант)
Числото две е още законъ на производителность, на плодородие, на изобилие. Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 сѫ щастливи числа. Тѣ помагатъ на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влѣзете въ числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влѣзете въ числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които сѫществуватъ между всички одушевени и неодушевени тѣла. Като напишемъ или изговоримъ числото две, веднага изпъкватъ въ ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия въ устата — едното води къмъ бѣлия дробъ, а другото — къмъ хранопровода. Оттукъ виждаме, че числото две играе важна роля въ човѣшката глава. Сега, като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки въ себе си каже: Отъ днесъ започвамъ да обичамъ своята Божествена майка, баща, братъ и сестра. Кажете ли си така, всички мѫчнотии и неразположения ще отстѫпятъ мѣстото си на радостьта и на веселието. Нова струя на животъ ще се влѣе въ васъ; нова сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пѫтьтъ, по който ще стане отварянето на вашитѣ очи и уши.
към втори вариант >>

67. Двата полюса

Очите и носът представляват Ангелския свят, ушите и челото – Божествения свят, а устата – човешкия.
Като влезе, Той ще ви запита: „Искаш ли да оздравееш? " – "Искам, Господи, но няма кой да ме тури в къпалнята." Христос ще му каже: "Стани, вдигни одъра си и ходи." Това значи: бъди честен, добър, умен и справедлив! Който носи тези качества в себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне сам за дома си. Като разглеждате човешкото лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него. Осморката са човешките очи, а тройката – носът с двете ноздри. Очите и носът представляват Ангелския свят, ушите и челото – Божествения свят, а устата – човешкия. Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, Който казва на болния да мисли, за да не греши повече. Кога ще започнат хората да мислят правилно? Когато влезе Христос в тях, т.е.
към беседата >>

Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. (втори вариант)
” — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ме тури въ кѫпалнята. Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ! Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си. Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече. Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е.
към втори вариант >>

68. Призваните

Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен.
Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета! ” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове. Те са се движили само около петте си сетива.
към беседата >>

Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш.
Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата? – Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух. Учителят му отговорил: – Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя. Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш. Сегашната християнска култура, като индуския учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата. Пет години вече, откак те ритат във водата, искат да се освободят. Христос ги пита: "Какво усещате? Как се чувствате? " – "Имаме нужда от свобода." Всички народи ще бъдат свободни, когато се обърнат към Бога, когато се възлюбят едни други.
към беседата >>

Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. (втори вариант)
Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ. Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета! Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта волове. Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива.
към втори вариант >>

Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ. (втори вариант)
Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта, тогава ще разберешъ, какво представя тя. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ. Сегашната християнска култура, като индуския учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата. Петь години вече, откакъ тѣ ритатъ въ водата, искатъ да се освободятъ. Христосъ ги пита: Какво усѣщате? Какъ се чувствувате? — Имаме нужда отъ свобода.
към втори вариант >>

69. Който намигва

„А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата.
Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я. „А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти.
към беседата >>

Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата.
Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден! ” А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е! ” Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щом се подхлъзнеш, ще има падане. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение.
към беседата >>

Например говориш някому, а той си изкривява устата.
” А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е! ” Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване? Щом се подхлъзнеш, ще има падане. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение. Паднеш от някой мост при катастрофа – то е подхлъзване. Падението всякога е изгубване равновесието на душата.
към беседата >>

Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго.
Паднеш от някой мост при катастрофа – то е подхлъзване. Падението всякога е изгубване равновесието на душата. При това падане стават най-големите нещастия. Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма.
към беседата >>

Устата не е канал за помия.
Падението всякога е изгубване равновесието на душата. При това падане стават най-големите нещастия. Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл.
към беседата >>

От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство.
При това падане стават най-големите нещастия. Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си.
към беседата >>

А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии.
Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза.
към беседата >>

ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма.
Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест.
към беседата >>

Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза.
А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма.
към беседата >>

Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя!
Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха.
към беседата >>

” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре.
Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение.
към беседата >>

Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма.
Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! ” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни. По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение. Имайте предвид, че стомахът е глава на душата.
към беседата >>

Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя.
Аз искам само да доведа до съзнанието ви идеята, че всяка мисъл, която минава през вас, ще произведе известен резултат в организма ви, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой ваш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.” Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането ти трябва да се научиш да работиш. Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате с устите си. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни, и други, на които главите са от тиква или чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, нямате шанс за успех. Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си.
към беседата >>

Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни.
Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва! ” Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения? ” Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучe. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута. И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!
към беседата >>

Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа!
Досега вашият живот е бил безразборен: ставате сутрин и до обяд сте все в кухнята, следобед пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим? ” Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания, калявате волята си в тези мъчнотии. Не съдете другите, оставете ги в техните грешки, но по-силните нека да помагат на по-слабите. Няма по- добра молитва от тази да помогнете на брат си. Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа! ” Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.” Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Това е все едно някое дете да вземе една алгебра и да я разглежда, макар че знае само да смята. Така е и с вашите мисли – някой път имате много хубави мисли и чувства и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.” Това настроение ви е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас.Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!
към беседата >>

70. Да наеме работници

Който вярва само във вкуса и в пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата са долу.
Кой може да пипа ума и сърцето, мислите и чувствата си? Пипането е външно сетиво, с което си служат и животните. След пипането идат вкусът, обонянието, слухът и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нещата, човек трябва да ги е проверил с петте си сетива, а не само с едно. Каже ли някой, че вярва само в това, което може да пипне и да чуе, той не е влязъл в Реалността. Който вярва само във вкуса и в пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата са долу. Който вярва само в слуха и в зрението, той е в северното полукълбо, защото ушите и очите са на главата. Кой е на екватора? Който минава от едното полукълбо в другото. Екваторът е неутрална зона. Коя област от човешкия ум отговаря на екватора?
към беседата >>

Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. (втори вариант)
Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ.
към втори вариант >>

71. Малък разбор / Лемуил

Отваряй устата си за безгласния,
Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне. Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота. Отваряй устата си за безгласния, за съда на всичките сирачета. (31:8) „Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава. Отваряй устата си, съди праведно, и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9) За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно.
към беседата >>

„Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава.
Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота. Отваряй устата си за безгласния, за съда на всичките сирачета. (31:8) „Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава. Отваряй устата си, съди праведно, и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9) За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови.
към беседата >>

Отваряй устата си, съди праведно,
На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота. Отваряй устата си за безгласния, за съда на всичките сирачета. (31:8) „Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава. Отваряй устата си, съди праведно, и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9) За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва друго малко в себе си.
към беседата >>

Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре.
Тя е като корабите на търговците: донася храната си отдалеч. (31:14) Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците. И става доде е още нощ. (31:15) Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак. И дава храна на дома си,
към беседата >>

Отваря устата си с мъдрост;
Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е почтен. Прави тъкан и продава, и дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие, и се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост; и закон на благосклонност има на езика й. (31:24-26) Този „закон на благосклонност” е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня. Внимава за управлението на дома си и хляб на леност не яде. (31:27)
към беседата >>

Отваряй устата си за безгласния, (втори вариант)
Това е противоречие. Кой ремъкъ ще турите въ мась: коравия или мекия? — Коравия, защото той се нуждае отъ омекване. Добриятъ човѣкъ, самъ по себе си, е мекъ и годенъ за работа. Обаче, наскърбениятъ, гнѣвниятъ, лошиятъ човѣкъ първо трѣбва да го нахранишъ и напоишъ, да омекне, и следъ това да го впрегнешъ на работа. Отваряй устата си за безгласния, За сѫда на всичкитѣ сирачета. — Това значи: умниятъ трѣбва да защищава този, който не може да говори. Който може да говори, не трѣбва да се защищава. Отваряй устата си, сѫди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния.
към втори вариант >>

Отваряй устата си, сѫди праведно, (втори вариант)
Обаче, наскърбениятъ, гнѣвниятъ, лошиятъ човѣкъ първо трѣбва да го нахранишъ и напоишъ, да омекне, и следъ това да го впрегнешъ на работа. Отваряй устата си за безгласния, За сѫда на всичкитѣ сирачета. — Това значи: умниятъ трѣбва да защищава този, който не може да говори. Който може да говори, не трѣбва да се защищава. Отваряй устата си, сѫди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. — Който седне на сѫдийския столъ, трѣбва да сѫди праведно. Той трѣбва да забрави своитѣ лични отношения, да не мисли за себе си, да стане едно съ цѣлото човѣчество, едно съ Бога. Интереситѣ на човѣчеството да сѫ негови, и Божиитѣ интереси да сѫ пакъ негови. Това означава: голѣмото включва частитѣ, а всички части заедно образуватъ голѣмото.
към втори вариант >>

Тѣ представятъ устата, въ която тя носи храната си отдалечъ. (втори вариант)
— Защото вълната държи топло, а ленътъ — хладно. Знаемъ, че сърдцето е топло, а умътъ — студенъ. Т я е корабитѣ на търговцитѣ: Донася храната си отдалечъ. — Това значи: тя има кормило и може да направлява корабитѣ. Тѣ представятъ устата, въ която тя носи храната си отдалечъ. Кормилото е човѣшкиятъ езикъ. И става, доде е още нощь, И дава храна на дома си, И дѣлъ на слугинитѣ си. Домътъ е човѣшкото тѣло, а умътъ, сърдцето и желанията сѫ
към втори вариант >>

Отваря устата си съ мѫдрость; (втори вариант)
Мѫжътъ на ленивата жена не е почтенъ. Прави тъкань и продава. И дава пояси на търговцитѣ. Облѣчена е съ крепость и съ благолепие. И се весели за бѫдещето време. Отваря устата си съ мѫдрость; И законъ на благосклонность има на езика ѝ. — Този законъ е необходимъ за всички. Внимава за управлението на дома си. И хлѣбъ на леность не яде. Разумната жена не взема, каква и да е храна.
към втори вариант >>

72. Разделено царство

Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата.
За някого казват, че пее като петел или кудкудяка като кокошка. Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата. Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате.
към беседата >>

Вълкът хваща своята жертва с устата си, конят убива жертвата с краката си, но повечето животни си служат с опашката.
“ – Да кудкудякаш, а това е една отлична работа. Това значи, че трябва да съобщиш на света, че работата е свършена. Когато петелът запее, това показва, че работата е в началото, а когато кокошката кудкудяка, показва, че работата е на края си. Но аз казвам, че опашката на змията е много по-важна от главата ѝ. Змията хваща своята жертва с опашката си. Вълкът хваща своята жертва с устата си, конят убива жертвата с краката си, но повечето животни си служат с опашката. Опашката е жената, т.е. онзи член от общия организъм, който свършва работата. Главата започва работата, а опашката я свършва. Няма да се впускам по-дълбоко да разправям за опашката. Някои казват: „Не искаме да бъдем опашки“.
към беседата >>

Дойде една прекрасна мисъл у някоя мома, която прави красиви чертите на лицето ѝ – носа, устата, очите, и тя започва да продава себе си.
Когато кокошката снася яйцето си, тя кудкудяка, което значи: „Както аз снесох това яйце, така и Господ направи света“. Вие взимате яйцето, сварите го и не разбирате как е направен светът. Така постъпваме и ние с много прекрасни мисли, които дохождат у нас. Ние трябва да вземем яйцето и да го опитаме не със стомаха си, а с ума си. Ние продаваме всичко хубаво у нас. Дойде една прекрасна мисъл у някоя мома, която прави красиви чертите на лицето ѝ – носа, устата, очите, и тя започва да продава себе си. Казват ѝ, че някой момък имал 1,000 лева, но тя не го харесва; за друг ѝ казват, че имал 5,000 лева, и него не харесва, търси някой богат граф – и продава лицето си. Яви се някой писател, надарен със способности от Бога, седне да съчинява нещо, но си мисли колко ще спечели. Мисли ли за използване, той не може да вложи никаква Божествена идея. Вземете съвременните романисти, пишат някой роман, в който главната героиня припаднала, умряла. Аз не разбирам защо героят или героинята трябва да умре.
към беседата >>

73. И рече баща му

” Философът я погледнал, помислил малко и, вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар и я обърнал с устата надолу.
В това време Китай минавал през голяма политическа криза. Трябвало да се избере нов управител, който де подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом се научила за това, жена му отишла при него и му казала: “Направих голяма грешка като се отделих от тебе. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при тебе и да заживеем отново добър и спокоен живот? ” Философът я погледнал, помислил малко и, вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар и я обърнал с устата надолу. Нектарът се разсипал на пода. Тогава той й казал: “Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава ние ще се съберем.” Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж. Първоначално те дават обещание на Бога да Му служат и живеят за Него, но, като не получат онова, което са очаквали, отказват се от Него. Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена.
към беседата >>

Философътъ я погледналъ, помислилъ малко и, вмѣсто да ѝ отговори, той взелъ една чаша, напълнилъ я съ нектаръ и я обърналъ съ устата надолу. (втори вариант)
Въ това време Китай минавалъ презъ голѣма политическа криза. Трѣбвало да се избере новъ управитель, който да подобри положението на страната. Като уменъ, честенъ и достоенъ човѣкъ, философътъ билъ избранъ за управитель. Щомъ се научила за това, жена му отишла при него и му казала: Направихъ голѣма грѣшка, като се отдѣлихъ отъ тебе. Можешъ ли да ми простишъ, ако се върна пакъ при тебе и да заживѣемъ отново добъръ и спокоенъ животъ? Философътъ я погледналъ, помислилъ малко и, вмѣсто да ѝ отговори, той взелъ една чаша, напълнилъ я съ нектаръ и я обърналъ съ устата надолу. Нектарътъ се разсипалъ на пода. Тогава той ѝ казалъ: Ако можешъ да съберешъ нектара отъ пода така чистъ, както бѣше въ чашата, тогава ние ще се съберемъ. Често хората постѫпватъ съ Бога така, както жената на философа съ своя мѫжъ. Първоначално тѣ даватъ обещание на Бога да Му служатъ и живѣятъ за Него, но, като не получатъ онова, което сѫ очаквали, отказватъ се отъ Него. Като съзнаятъ погрѣшката си, тѣ отново се връщатъ при Бога, но ще получатъ отговоръ, подобенъ на този, който китаецътъ далъ на своята жена.
към втори вариант >>

74. Лозата и пръчките

Щом се разделят, силата им намалява и лесно попадат в устата на неприятеля.
Хората трябва да се обединят, да станат едно цяло. Силата е в цялото, а не в частта. Един велик учен е казал, че ако хората не се разбират помежду си, ще се посрамят. Същият закон действа и между животните. Докато са събрани в стадо, те са смели, решителни и могат да се бранят. Щом се разделят, силата им намалява и лесно попадат в устата на неприятеля. Христос казва на учениците си, че силата им се крие в тяхното обединение. Докато са пръчки на една лоза, те са силни, развиват се добре и дават много плод. Следователно, докато умът, сърцето и душата са в единство, човек всякога може да бъде добре, да се развива правилно. Ще кажете, че човек трябва да живее първо за отечеството си, а после за душата си. Право е, има едно отечество, за което трябва да се живее.
към беседата >>

75. Като себе си

Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не.
Има нещо вярно в това, но те забравят, че аз постъпвам с кокошките по-добре, отколкото котката с мишките. Аз поне събличам дрехата на кокошката, а котката яде мишката с дрешката й заедно. Ето едно криво разсъждение. Криво е, защото е лишено от любов. Положението на кокошката и на мишката е едно и също. Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не. Важно е, че и в единия, и в другия случай животът и на кокошката, и на мишката е отнет. Ще дойде ден, когато лисицата ще съзнае погрешката си и ще изправи своя живот. Много оскубани кокошки има днес, на които в бъдеще ще се възстанови животът. Оскубаните кокошки са бедните хора, на които положението ще се подобри. Помнете: природата си служи със символи, които трябва да се изучават.
към беседата >>

После той отваря очите, устата на болния, да види, в какво състояние се намират стомаха и черния му дроб.
Помнете: природата си служи със символи, които трябва да се изучават. Реките, цветята, дърветата, рибите, птиците, млекопитаещите, хората са символи, с които природата изразява своите тайни. Който разбира езика на природата, ще чете в нейната книга миналата, настоящата и бъдещата история на човечеството. И лекарят, като постави ръката си върху пулса на болния, веднага определя състоянието му. Значи, пулсът на човека е език, по който лекарят познава здравословното състояние на болния. После той отваря очите, устата на болния, да види, в какво състояние се намират стомаха и черния му дроб. Виждате, че някой мълчи и казвате, че той размишлява. Външните неща определят вътрешното разположение на човека. Какво представя размишлението? Човек размишлява, а говедото преживя. Следователно, както за преживянето говедото се нуждае от храна, така и човешкият мозък се нуждае от мисли, за да размишлява.
към беседата >>

76. Детето растеше

Казано е в Битието, че земята била неустроена и пуста.
– Около нас, както и физическият. И двата свята са на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. И в духовния свят има къщи, но стъклени, затова светлината прониква отвсякъде. Там има реки, морета и океани, както на земята, на физическия свят. Оттук вадим заключение, че физическия свят е създаден по подобие на духовния. Казано е в Битието, че земята била неустроена и пуста. За духовния свят, обаче, не се казва нищо. Значи, той е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. През големи митарства ще го прекарат, докато стъпи кракът му там. Духовният свят представя абсолютна реалност по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>

77. Нито тържик