НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
157
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите
уста
– без всяко съмнение.
Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите
уста
– без всяко съмнение.
Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието.
към текста >>
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията
уста
.
Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията
уста
.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието.
към текста >>
4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и
установяването
на един нов ред, който ще бъде вечен.
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и
установяването
на един нов ред, който ще бъде вечен.
Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>
Като му изучавали черепа, се
установило
, че имал най-големи размери на обективните си способности.
Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
Като му изучавали черепа, се
установило
, че имал най-големи размери на обективните си способности.
Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.
към текста >>
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е
установено
от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е
установено
от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>
Тепърва предстои да се разработят и
установят
основните философски понятия и терминология.
През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
Тепърва предстои да се разработят и
установят
основните философски понятия и терминология.
Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Несъмнено такова едно променение в
установения
ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
Несъмнено такова едно променение в
установения
ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>
2. Несъмнено всяка промяна в
установения
ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
2. Несъмнено всяка промяна в
установения
ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Всичката работа на теготенето е да поддържа един
установен
ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им.
Всичката работа на теготенето е да поддържа един
установен
ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“.
към текста >>
2.
Установено
е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
2.
Установено
е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
към текста >>
10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един
установен
ред, създаден от предшестващи причини и начала.
Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия.
10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един
установен
ред, създаден от предшестващи причини и начала.
Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен. 2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа.
към текста >>
4.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от
устата
Божии.
Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят.
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от
устата
Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>
5.
Разговор Третий. Храната и Словото
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
Разговор Третий. Храната и Словото
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
към текста >>
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои
установени
закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои
установени
закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал.
към текста >>
6.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Ето, ще замлъкнат всичките зли
уста
и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
Ето, ще замлъкнат всичките зли
уста
и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и Аз затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но Моята.
към текста >>
7.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Това е общото
установление
в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Това е общото
установление
в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо.
към текста >>
8.
Биографични бележки
Дънов се
установява
в София.
във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г.
Дънов се
установява
в София.
От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г.
към текста >>
Установява
се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница.
В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
Установява
се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница.
Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира.
към текста >>
9.
Писмо № 9
“Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез
устата
на пророка.
Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим. Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта. Бог изисква да го любим преди да го познаваме. Ето где стои погрешката с мнозина человеци. Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно.
“Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва на едно место сам Господ чрез
устата
на пророка.
И действително това е цела Истина. Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера. И право им каза Христос, че ако не повервате в мене, че съм (т. е. излязъл от Бога) в греховете си ще умрете. И нема да ме видите от нине докато не кажете благословен Онзи който иде е в името Господне.
към текста >>
10.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на
устата
Му" (Псалом 105:5).
Ти ще познаеш тогава истинността на думите ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коляното Юдино.
Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на
устата
Му" (Псалом 105:5).
17. Наставление: никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, ни за другите това, което не знаеш дали ще им е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднажд ти е отказано. Где знайш, можи би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не
към текста >>
Овцата в
устата
на вълка не давай.
Това, което ти кажи за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работй против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълкът овца да направиш не се труди, понеже е вън от границите на твоята възможност.
Овцата в
устата
на вълка не давай.
Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова. Кога ти говори някой за любов, питай го какво иска, дали кужуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило с.7 на живота си дръж, че всякой, който се старае да се оправдава е виноват, защото правия в сърдце няма нужда от подобна защита.
към текста >>
20 И което има да стани, ще стани, и което има да се збъдне, ще се збъдне, защото Господ е говорил чрез
устата
на своя единороден син
Търси Господа спасителят, докат е близо при сърдцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето, Аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го лубят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от вас.
20 И което има да стани, ще стани, и което има да се збъдне, ще се збъдне, защото Господ е говорил чрез
устата
на своя единороден син
с.79 Господа нашего Исуса, който биде осъден, распнат и умре за нашите грехове. Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присътствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене.
към текста >>
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.
с.87 25 Господи Исусе, The lamb of God, нека твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезни, духът се губи.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се огнетява, казал си, че надеющите се на теб, за тях и в пустинята ще извре вода на живот.
Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. ......................
към текста >>
11.
УВОД
- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно
установена
.
Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г.
- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно
установена
.
Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св.
към текста >>
12.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
-
установява
се окончателно в София.
- провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г.
-
установява
се окончателно в София.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г.
към текста >>
Установява
се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си.
декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Установява
се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
към текста >>
Установява
се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей).
1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско.
Установява
се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей).
Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.
към текста >>
13.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на
устата
Му" (Псалом 105:5).
Ти ще познаеш тогава истинността на думите ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коляното Юдино.
Поменувайте чудесата му, които е направил, знаменията и „съдбите на
устата
Му" (Псалом 105:5).
17. Наставление: Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината.
към текста >>
Овцата в
устата
на вълка не давай.
Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.
Овцата в
устата
на вълка не давай.
Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава.
към текста >>
20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез
устата
на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове.
Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа. Търси Господа Спасителя, докато е близо при сърцето ти. Не се двоуми в пътищата си, защото двоумението е лошо нещо, което лишава духът ти от всички блага. Ето аз съм негов свидетел и ти казвам това, което ми е заръчал да явя на всички, които го любят. Ето, той е приготвил много добри неща за всекиго от нас.
20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез
устата
на своя единороден син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове.
Думите Господни са верни всякога и на всяко време. Господ ми даде свидетелство на своето присъствие. Господ е говорил добро за този народ и за мене. И нека Неговото благословение да дойде, както е нему угодно и по който път той избере да го прати. Отче, както Ти благоволяваш.
към текста >>
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
О, благи Отче на Небето, твое е Царството и силата и славата. 25. Господи Исусе, the lamb of God, нека твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, ти си моята пълнота. В теб моята душа намира сила да се крепи. Без теб животът чезне, духът се губи.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. Този пост е редактиран от Hristo: 20 март 2016 - 11:05
към текста >>
14.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Без да се допитва, казва Бог, от
устата
ми (Исайя 30:2).
Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чудиха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение.
Без да се допитва, казва Бог, от
устата
ми (Исайя 30:2).
Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа.
към текста >>
Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с
устата
си и почитат ме с
устата
си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).
И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение. Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му.
Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с
устата
си и почитат ме с
устата
си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13).
Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа. Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един.
към текста >>
Затова, който пази
устата
си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13).
Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа.
Затова, който пази
устата
си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13).
От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).
към текста >>
„Ще отворя в притчи
устата
си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
„Ще отворя в притчи
устата
си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките народи и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10).
към текста >>
„Из
устата
на Вишнаго не излиза ли и доброто, и злото?
Защото те се обръщат към Господа Бога своего и какво ще стори? Ще стъпче и ще съкруши? (Даниил: 8:29). И на какво ще бъдат подобни? И на какво ще се обърнат: ще бъдат като езичниците, като миналите родове да служат на дървета и камъни".
„Из
устата
на Вишнаго не излиза ли и доброто, и злото?
" (Иеремия 3:32). И какво казва Господ за тоя род? „Аз познавам неговото нехайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъде излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъжливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото.
към текста >>
Господ сам ще предходи пред своето дело и ще го утвърди със словото на
устата
си.
Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като утрешната роса върху жадната земя. Господ ми говори и ми каза, че той ще съживи своето дело. Ако и да е голяма жътвата, Господ ще намери работници. Той вече зове и всички, които чуят гласа му, ще дойдат.
Господ сам ще предходи пред своето дело и ще го утвърди със словото на
устата
си.
10. Познавам, Господи, твоята милост, с която ме крепиш. За мен си само ти един, на когото възлагам всичката си надежда. Ти си извор на жива вода за мене. Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл.
към текста >>
15.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от
устата
Божия.
В него няма неща невъзможни. Което ти казвам, той ще изпълни. Ето, аз ще подействам за теб с Духа си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето.
Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от
устата
Божия.
Благ си, Господи Боже мой, и на тебе само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в Дух и Истина, които си вложил в сърцата и духовете на всички. Хвала на твоето име и слава на тебе, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място. И ние ще гледаме твоето лице и ще ти се радваме винаги и ще ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да ти служим винаги.
към текста >>
16.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божия.
РАЗГОВОР ТРЕТИ юли
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божия.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящия огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този временен живот. Душата с животворящото си действие придобива пълнота, което води към съвършенството. Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
към текста >>
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои
установени
закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
Както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също да му помага и да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повреден или покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временната храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди.
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои
установени
закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
към текста >>
17.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Ето, ще замлъкнат всичките зли
уста
и ще се спре всеки злословен език на пъкъла и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
И пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за тебе. А сега сам Господ на мира да те съблюдава в святото си име от всичките ухищрения на лукавия. Тия са думите на живота, които ти повтарям, и които нося в духът си за тебе. Подвизавай се пред лицето ми с оная любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото като вършиш всичко, което е Богу угодно и благоприятно.
Ето, ще замлъкнат всичките зли
уста
и ще се спре всеки злословен език на пъкъла и сам Господ Бог на мира ще се възцари.
Ето, това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината да познаеш, че аз съм говорил това - твоя Господ, който мъртъв бях и сега съм жив и действам за твоята душа. И в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вража сила, която може да укрие своите действия от моето око.
към текста >>
18.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Това е общото
установление
в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение.
Това е общото
установление
в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
19.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Със сърце вярва някой за оправдание и с
уста
бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами.
Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата.
Със сърце вярва някой за оправдание и с
уста
бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами.
„Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му.
към текста >>
20.
12.Кожено тефтерче
Закваси сърцето си и думите на
устата
си с мъдростта.
Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на живота ми. Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б.
Закваси сърцето си и думите на
устата
си с мъдростта.
Зрението и Духът си с истината, ръцете и силата си с правдата. Краката и подвигът си с добродетелта. 20 н. 1909. Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия създател. К. Декември 19. 1900.
към текста >>
21.
13.Червено тефтерче
Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите
уста
и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ.
Във всичките му пътища ще му съдействам и ще го повиша, за да познаят, че аз съм Господ. Моето слово ще ти е помощ и ще ти каже всичко, което има да им кажеш в моето върховно име, което ще бъде знамето на моята правда. Всички до един ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост. Аз ще благословя този твой народ, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител. В теб ще процъфтят като утринен цвят.
Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите
уста
и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ.
Ще те потърсят с всичкото си сърце и ще те намерят. Няма да има лутания в мрака на тъмнината. Тия думи, които ти диктувам, са верни. Аз сам ще ги заверя пред твоето лице. Невъзможните неща ще станат възможни и невероятните - вероятни.
към текста >>
Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите
уста
, от моя благ Дух.
Силите адови се състезават с мене и ми противостоят в пътя, но ще познаят, че не е лесно да се стои против моята воля, против моята необорима сила, която нося скрита в себе си за този ден. Не е позволено някой да се съзтезава и противи на своя създател. Не, нека опитат всички силите си и се научат, че няма друг път изходен, освен този, който съм положил пред всички. Аз ида и нека станат, ако желаят, всички и нека се опитат, ако искат, да ме спрат, и ще познаят дали душите са верни или не. Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши.
Пази думите на завета ми, те са свети, защото са излезли от моите
уста
, от моя благ Дух.
Аз съм Господ твой, този, който пострадах за всички, името ми знаеш. Аз съм син на мира, Син Человеческий. Моята душа е една и неразделима с теб. Дерзай. - Вярвам, Господи мой, Боже мой. Ти си вечно благ и истинен!
към текста >>
Духът ми ще говори чрез
устата
ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти.
Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов. Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род.
Духът ми ще говори чрез
устата
ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти.
Слава да бъде на теб, чест и поклонение, велик си и славен и безкрайно любезен към онези, които предават сърцето си на теб. Ето, при твоите нозе съм, Отче мой, към тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой небесен Отец. Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов.
към текста >>
Господ зове има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за думите на
уста
та му.
Възвесели се ти, който си избран от Господа и възпей на Бога: понеже прослави се Господ. Враговете му са паднали вече, веригата за беззаконие е готова и бездната чака да го приеме и да го държи за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на своето видимо царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост.
Господ зове има ли някой да слуша и внимава в сърцето си за думите на
уста
та му.
Чуйте и разберете що говори Господ. Не постави ли завета на своето царство, за да се въдвори мир и любов помежду синовете человечески. Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни. Нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав.
към текста >>
10. Не разумевате ли още, че все що влезва в
устата
, търбуха и в захода се изхвърля?
8. А Бог на всяка благодат, който чрез Христа Исуса е призовал нас във вечната своя слава, като пострадате малко той да ви усъвършенства, да ви утвърди, да ви укрепи, да ви направи непоколебими. (Първо Петрово послание 5:10). 9. Тогава рече: Ето, ида да сторя волята ти, о, Боже. Отнема първото да постанови второто. (Евреем 10:9).
10. Не разумевате ли още, че все що влезва в
устата
, търбуха и в захода се изхвърля?
(Матея 15:17). 11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3). 12. А пък аз истината ви казвам: за вас е по- добре да отида аз, защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас. 13. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта. (I Коринтяни 13: 13).
към текста >>
Приеми прочее закона от
устата
му и притури думите му в сърцето си.
II Коринтяни 2:14-17 Елохил, Елохил. Този е, който е и който ще предиде. Иов 12:20 и 15:36. Ноември 25.
Приеми прочее закона от
устата
му и притури думите му в сърцето си.
Иов 22:22. Януари 31. Смирението е път към възвишение. Февруари 1. Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота.
към текста >>
22.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Според учението на Хипократ – бащата на медицината,
установени
са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.
Според учението на Хипократ – бащата на медицината,
установени
са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие. В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат.
към текста >>
23.
Пеню Киров - №14
После се наведе и ме прегърна и целуна по
устата
.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
После се наведе и ме прегърна и целуна по
устата
.
И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост.
към текста >>
В това време се събудих с отворена
уста
, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах.
В това време се събудих с отворена
уста
, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>
24.
Пеню Киров - №17
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с
уста
се молят, а в сърцата си противното вършат.
5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с
уста
се молят, а в сърцата си противното вършат.
И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.
към текста >>
25.
Пеню Киров - №22
Моите
уста
почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.
А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
Моите
уста
почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.
И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
26.
Петър Дънов - №31
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21)
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл.
към текста >>
27.
Петър Дънов - №32
Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича.
към текста >>
28.
Петър Дънов - №37
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо.
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>
29.
Петър Дънов - №41
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането.
към текста >>
30.
Пеню Киров - №42
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на
устата
ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на
устата
ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
към текста >>
31.
Пеню Киров - №46 (отворено писмо)
При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен
устав
могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен
устав
могат да полагат такава клетва.
Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>
32.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
После се наведе и ме прегърна и целуна по
устата
.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
После се наведе и ме прегърна и целуна по
устата
.
И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост.
към текста >>
В това време се събудих с отворена
уста
, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах.
В това време се събудих с отворена
уста
, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
към текста >>
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с
уста
се молят, а в сърцата си противното вършат.
5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело.
Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с
уста
се молят, а в сърцата си противното вършат.
И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат! Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.
към текста >>
Моите
уста
почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.
А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.
Моите
уста
почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство.
И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
33.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21)
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл.
към текста >>
Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор.
Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича.
към текста >>
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо.
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии.
Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането.
към текста >>
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на
устата
ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.
Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на
устата
ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
към текста >>
При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен
устав
могат да полагат такава клетва.
Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам.
При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен
устав
могат да полагат такава клетва.
Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти.
към текста >>
34.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
След погрома семейството се
уста
новява в Сливен.
Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в.
След погрома семейството се
уста
новява в Сливен.
Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г.
към текста >>
Той се
уста
новява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия.
Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот.
Той се
уста
новява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия.
През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
към текста >>
35.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи
устав
на Бялото Братство.
След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи
устав
на Бялото Братство.
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г.
към текста >>
Този
устав
обаче не е одобрен от социалистическата власт.
От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство.
Този
устав
обаче не е одобрен от социалистическата власт.
Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.
към текста >>
36.
№47 /Пеню Киров/
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка:
устата
на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми.
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка:
устата
на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>
37.
№57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15-и того заедно с
устава
на др[ужество] „Милосърдие"30.
№57 /Петър Дънов/ с. Гьозекен, 25 мар[т] 1901 г. Люб. бр. Киров,
Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15-и того заедно с
устава
на др[ужество] „Милосърдие"30.
Съобщете му, че ще му пиша в отговор на зададените му въпроси, ако приема някакво известие върху работата. Засега всичко стои във висящо положение. Ако и през този батак, в който сме се забатачили, излезем невредими - добре. Ако не - нека да бъде Волята Божия. Человешките работи са суетни.
към текста >>
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
към текста >>
38.
№52 /Пеню Киров/
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
към текста >>
39.
№55 /Пеню Киров/
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се
установяват
да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов.
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се
установяват
да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
40.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо]
Установих
се привременно на хотел „Америка" 82.
№77 (Петър Дънов) [отворено писмо] Ямбол, 30 август 1902 г. Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно.
Установих
се привременно на хотел „Америка" 82.
За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочно поздрав на Тодор, Мелкон, Арнаудов, Николай и Никола83 . Поздрави и така също и госпожата си. Остава сега всички да се подвизавате добре във вярата и Любовта, като оставяте миналото настрана и се стремите към бъдещето, към съвършенството в познанието на Истината, която е скрита в недрата на Господа.
към текста >>
41.
№86 (Петър Дънов)
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се
установя
за по-дълго време.
№86 (Петър Дънов) София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров,
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се
установя
за по-дълго време.
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава.
към текста >>
42.
№74 (Пеню Киров)
След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се
установява
в София.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се
установява
в София.
Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н.
към текста >>
43.
№75 (Пеню Киров)
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се
установих
в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
_________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П.
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се
установих
в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>
Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се
установихме
да живеем в дюгена на Ив.
се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05.
Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се
установихме
да живеем в дюгена на Ив.
Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П.
към текста >>
44.
№94 (Петър Дънов)
Делото, което върша, злите
уста
не могат да го съсипят.
Попитах Господа и чакам за наставления. Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен.
Делото, което върша, злите
уста
не могат да го съсипят.
Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.
към текста >>
Стой твърд и не обръщай внимание на злите
уста
.
Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят.
Стой твърд и не обръщай внимание на злите
уста
.
Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце.
към текста >>
45.
№76 (Пеню Киров)
Присъствалите на сеансите
установяват
, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
Присъствалите на сеансите
установяват
, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб.
към текста >>
46.
№110 (Петър Дънов)
Временно засега можеш да захванеш каквато и да е работа, която ти се укаже, но не мисли, че това е нещо
установено
.
От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот. Трябва добре да се поучиш.
Временно засега можеш да захванеш каквато и да е работа, която ти се укаже, но не мисли, че това е нещо
установено
.
Не се умъчнявай, когато те поучават Отгоре на мъдрост и знание. Това, което сега опитваш, е ценно. То е същинско знание. Гледай спокойно и с увереност. Не се смущавай от света.
към текста >>
47.
№101 (Пеню Киров)
В Бургас се
установява
да живее през 1896 г.
(излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
В Бургас се
установява
да живее през 1896 г.
През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г. открива първата дрогерия, където П.
към текста >>
48.
№120 (Петър Дънов)
Направете наряда по
установения
ред сърдечно.
№120228 (Петър Дънов) Да се прочете! 230 Аз съм занят.
Направете наряда по
установения
ред сърдечно.
Господ и Бог на всяка Истина, изявена в святото Му Слово, ще благослови Своето дело. Слънцето отгоре, зърното и земята отдолу ще дадат своя плод. Святият Дух ще постигне всичко. [подпис на П. Дънов] -------------------------------------------
към текста >>
49.
№124 (Петър Дънов)
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се
установява
, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се
установява
, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>
50.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна „Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
Уставът
му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова „дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
към текста >>
51.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се
установяват
да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов.
Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се
установяват
да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие.
Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. 59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат
към текста >>
52.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се
установява
в София.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се
установява
в София.
Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н.
към текста >>
53.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се
установих
в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П.
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се
установих
в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П.
към текста >>
Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се
установихме
да живеем в дюгена на Ив.
се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05.
Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се
установихме
да живеем в дюгена на Ив.
Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“.
към текста >>
54.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
Присъствалите на сеансите
установяват
, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
Присъствалите на сеансите
установяват
, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб.
към текста >>
55.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
В Бургас се
установява
да живее през 1896 г.
(излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация.
В Бургас се
установява
да живее през 1896 г.
През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г.
към текста >>
56.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
След графологическа съпоставка между почерците се
установява
, че това е препис на оригинално писмо на П.
Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново. В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.
След графологическа съпоставка между почерците се
установява
, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа, където би могло да е указано местописането му.
към текста >>
57.
24 ПИСМО
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е Волята Господня.
Духът не угасяйте. Пророчествата не имайте за нищожни. Във всичко изпитвайте: доброто дръжте." I. Пое. Сол. 5, 17.
И на друго място Господ казва чрез
устата
на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е Волята Господня.
Разговаряйте се с Псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко Бога и Отца в Името на Господа Нашего Исуса Христа". Ефе. 5, 17. Ако вярвате, вие се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата Воля, затова ви и пиша, да ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл.
към текста >>
58.
25 ПИСМО
В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение. Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего.
В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от
устата
на двама и трима.
След като ми отговориш, ще предам всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно брат Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял брат д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си.
към текста >>
59.
29 ПИСМО
Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния.
1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 1-и того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо.
Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва
установен
порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния.
Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление.
към текста >>
60.
44 ПИСМО
Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15 того заедно с
устава
на бр. „Милосърдие".
Гьозикен, 25. III. 1901 г. Люб. бр. Киров,
Бъдете добър да пишете от моя страна на д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15 того заедно с
устава
на бр. „Милосърдие".
Съобщете му, че ще му пиша в отговор по зададените му въпроси, ако приема някакво известие върху работата. Засега всичко стои във висящо положение. Ако в този блаток, в който сме се забатачили, излезем невредими - добре. Ако не - нека да бъде Волята Божия. Человешките работи са суетни.
към текста >>
61.
60 ПИСМО
Установих
се привременно на хотел „Америка".
Ямбол, 30. VIII. 1902 г. Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа благополучно.
Установих
се привременно на хотел „Америка".
За други неща ще ви пиша по-после подробно. Според хода на работата. Поздрави всички приятели и братя в Господа. Нарочен поздрав на Тодор, Милкан, Арнаудов, Николай и Никола. Поздрави и така също и госпожата си.
към текста >>
62.
65 ПИСМО
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се
установя
за по-дълго време.
София, 4. I. 1903 г. Л. бр. Киров,
Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се
установя
за по-дълго време.
В Т. Пазарджик се бавих около 10 дена, там прекарах Рождествените празници. Тук съм пристигнал на 30 дек. и ще се бавя може би 10-15 дена. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело.
към текста >>
63.
71 ПИСМО
Делото, което върша, злите
уста
не могат да съсипят.
заедно с откровението получих. Попитах Господа, ще уреди всичко според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна уредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото Дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив и благоутробен, и праведен.
Делото, което върша, злите
уста
не могат да съсипят.
Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа. Просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени.
към текста >>
Стой твърд и не обръщай внимание на злите
уста
.
Попитах Господа, ще уреди всичко според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна уредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото Дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив и благоутробен, и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да съсипят.
Стой твърд и не обръщай внимание на злите
уста
.
Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа. Просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен.
към текста >>
64.
83 ПИСМО
Временно засега можеш да захванеш каквато и да е работа, която ти се каже, но не мисли, че това е нещо
установено
.
От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз ви предсказах чрез д-р Миркович да не би вие пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот. Трябва добре да се поучиш.
Временно засега можеш да захванеш каквато и да е работа, която ти се каже, но не мисли, че това е нещо
установено
.
Не се умъчнявай, когато те поучават от горе на Мъдрост и знание. Това, което сега опитваш, е ценно. То е същинско знание. Гледай спокойно и с увереност. Не се смущавай от света.
към текста >>
65.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии".
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из
устата
Божии".
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
към текста >>
66.
100 ПИСМО
Установих
се в хотел „Паскалев".
Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно.
Установих
се в хотел „Паскалев".
Ако дойдат някои писма, препратете ги. Поздравете Марийка, Юрдана и г-н Бъчваров и другите приятели. Надявам се да имате сполука с приятелската среща в петък вечерта. Ще ви помогна и аз в усилията. Със сърдечен поздрав П.
към текста >>
67.
133 ПИСМО
Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил
устата
си.
Животът е училище; в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В любовта няма роптание и недоволство. Как е прекарал своя живот нашият Господ на земята?
Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил
устата
си.
Слушайте ме, аз ще ви изведа на видело. Бъдете готови да прощавате обидите, които ви правят окръжающите. Те го правят това от незнание. Не го правят те, но други. Най-после, средоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир.
към текста >>
68.
161 ПИСМО
Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се
установи
най-после на земята.
Право мислите, като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ние ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има закон за тях. А на добрите ще кажем да вървят напред, защото има помощ за тях. Победата е на тая страна, гдето е Господ.
Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се
установи
най-после на земята.
Мой поздрав вам и на К. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
69.
162 ПИСМО
да си промива
устата
по два-три пъти на ден, когато усеща болка.
1910 г. Л. К. И. Получих вашето писмо. Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно шишенце от аптеката около 50 г карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Е.
да си промива
устата
по два-три пъти на ден, когато усеща болка.
Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. Е. да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които нищо не могат да й принесат добро. Види се, тя е вземала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход.
към текста >>
70.
170 ПИСМО
Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата
уста
, която утолява жаждата на душата.
В това пълно разбиране на живота има мир, радост и веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата.
Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата
уста
, която утолява жаждата на душата.
„Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот.
към текста >>
71.
247 ПИСМО
Трябва всичко да прекипи, за да се
установи
действителното.
Бъдете бодри и весели духом и извършете своята длъжност тъй, както я разбирате и ви се диктува отвътре. Моят поздрав вам и на Славка и на всички други приятели. Всичко ще се преобърне за добро. Което става, е Волята Божия и Господните дела са винаги добри. Не гледайте на повърхността, от горе е пяната, а отдолу е същността.
Трябва всичко да прекипи, за да се
установи
действителното.
Ще се даде свобода и вам. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
72.
БЕЛЕЖКИ
Установява
се за дълго в САЩ.
18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя. Основава „Психическо дружество", издава сп. „Задгробен живот", превежда окултна литература, автор е на книгите „Спиритически чудеса", „Философията на живота според розенкройцерското учение", „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов", издадена през 1922 година.
Установява
се за дълго в САЩ.
19. Мария Казакова, гимназиална учителка, участва в срещите и води протоколи на съборите след 1906 година. 20. През август 1904 г. във Варна се е състояла поредната четвърта среща на Веригата. 21. Има се пред вид съпругата на Пеню Киров и нейните родители. 22. Димитър Голов, книжар, писар (бързописец) в градския съд в София, участвува в срещите и на съборите, води протоколи, организира издаването на беседите.
към текста >>
73.
За Правдата
Които съ вѣра побѣдиха царства, работиха правда, сполучиха обѣщания, затулиха
уста
на лъвове,
И да се облѣчете съ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ правда и въ светость на истината. Ефес. 4; 24. Ако знаете че е праведенъ, знайте че всѣки който прави правда отъ Него е роденъ. I Иоан. 2; 29.
Които съ вѣра побѣдиха царства, работиха правда, сполучиха обѣщания, затулиха
уста
на лъвове,
Евр.11;33. Блажени които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ. Мат. 5; 6.
към текста >>
74.
За Духа
А земята бѣше неустроена и
пуста
; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върхъ водата.
За Духа Но ако азъ чрѣзъ Духа Божия изгонвамъ бѣсоветѣ, то е настигнало на васъ царството Божие. Мат. 12; 28. А Исусъ съ силата на Духа върна се въ Галилея; и слухъ излѣзе за него по всичката околность. Лук. 4; 14.
А земята бѣше неустроена и
пуста
; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върхъ водата.
Бит. 1; 2. Изпровождашъ Духа си: създаватъ се; И подновявашъ лицето на земята. Псал. 104; 30. А най-послѣ бѫдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви.
към текста >>
75.
Влиянието на Слънчевата Енергия
А Земята беше неустроена и
пуста
; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.
От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер“. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат „животворна плазма“; мистиците го наричат „дух“. И в книгата Битие (гл.I, ст.1–2) се казва: „В началото създаде Бог небето и Земята.
А Земята беше неустроена и
пуста
; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.
Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша.
към текста >>
(В окултната наука е
установено
, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
(В окултната наука е
установено
, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
към текста >>
76.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват
установени
обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват
установени
обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
към текста >>
77.
***
И ще побеждаваш с меча, който излиза из
устата
ти.
Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм.
И ще побеждаваш с меча, който излиза из
устата
ти.
И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
към текста >>
78.
150–200
Ученикът трябва да има спокойна душа и
установена
мисъл.
Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.
Ученикът трябва да има спокойна душа и
установена
мисъл.
Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176 Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага.
към текста >>
79.
200–250
С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с
устата
си ще го каже.
Те са резултат на силно смущение и притеснение. Ученикът трябва да бъде много тих всякога. – За него не трябва да има изненади. 227 Доброто.
С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с
устата
си ще го каже.
И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият. 228 Главата. Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения.
към текста >>
80.
Светът на великите души
Любовта през една
уста
не говори.
Не благодари, когато всички те хвалят. Благодари само тогава, когато знаеш, че любовта е с тебе и виждаш какво тя върши. Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината.
Любовта през една
уста
не говори.
Хиляди са устата на любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста. Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Той, много са Неговите синове и дъщери.
към текста >>
Хиляди са
устата
на любовта, през които тя говори.
Благодари само тогава, когато знаеш, че любовта е с тебе и виждаш какво тя върши. Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Любовта през една уста не говори.
Хиляди са
устата
на любовта, през които тя говори.
Вярвай във всичките нейни уста. Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Той, много са Неговите синове и дъщери. Едното е цялото, многото са части на цялото.
към текста >>
Вярвай във всичките нейни
уста
.
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Любовта през една уста не говори. Хиляди са устата на любовта, през които тя говори.
Вярвай във всичките нейни
уста
.
Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Той, много са Неговите синове и дъщери. Едното е цялото, многото са части на цялото. Едно е името на цялото, неизброими са имената на частите.
към текста >>
Не съжалявай, че имаш само една
уста
.
Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се огъваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават.
Не съжалявай, че имаш само една
уста
.
Не скърби, че имаш само един език. Не се безпокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не окачвай завеса на очите си.
към текста >>
81.
МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО
Закваси сърцето си и думите на
устата
си с Мъдростта.
Разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога. Амин. О. П. на В. Б. Б.
Закваси сърцето си и думите на
устата
си с Мъдростта.
Зрението и Духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата. Краката и подвига си - с Добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909г. *Утоки (арх.) - извори (бел. ред.) Този пост е редактиран от Albena: 08 август 2011 - 12:00
към текста >>
82.
МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ Господи Иисусе, Агнец Божий, нека Твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
Господи, да видя Лицето Ти в тая Земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъствие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти.
към текста >>
83.
МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА
Ние очистихме
устата
си и Славата Ти изпълни говора ни.
МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето лице, според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души.
Ние очистихме
устата
си и Славата Ти изпълни говора ни.
Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето име и приемаме великата радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за славата на Твоето свято име, да носим великите Ти мисли по целия свят. Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на Вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради милостта Ти, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие.
към текста >>
84.
МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ
Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята
уста
.
МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ Аз се обръщам към Господа с думите:
Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята
уста
.
Ще говоря само истината, ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил Небето и Земята, но защото само Ти си Единствен, Безграничен, Безначален, Който обхващаш всичко в себе си. Амин. Из"Който дойде при мене", 1924-1925 г.
към текста >>
85.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
14. Думите на
устата
ми и преговарянието на сърдцето ми
12. Кой усеща съгрешенията си? Очисти мя от тайните съгрешения. 13. А още предупази раба си от гордост, да мя не обладае: то газ ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление.
14. Думите на
устата
ми и преговарянието на сърдцето ми
да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и Избавителю мой. ПСАЛОМ 103 Псалом Давидов 1. Благославяй, душе моя, Господа,
към текста >>
86.
ФОРМУЛИ - Всички
Поставяте ръце пред гърди с длани надолу и като произнасяте думите, ги изнасяте настрана, при което правите с китките леки трептения, а после събирате ръцете си пред
устата
.
Любов, радост, веселие. Ще държите в ума си думата "Любов". Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите "радост и веселие". При произнасянето им е хубаво да ги придружите с движения на ръцете, това ще ви тонизира.
Поставяте ръце пред гърди с длани надолу и като произнасяте думите, ги изнасяте настрана, при което правите с китките леки трептения, а после събирате ръцете си пред
устата
.
формула 32 Няма Любов като изявената, като проявената, като осъществената Любов. В проявената, изявената, осъществената Божия Любов Доброто никне. Правдата расте. Истината цъфти, Мъдростта връзва и Любовта зрее.
към текста >>
Господи, никаква лъжа няма да излезе от
устата
ми, ще говоря само истината, ще изпълнявам само това, което Ти искаш!
Аз съм дошъл на Земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата. Докато не придобиеш трите велики добродетели, няма да бъдеш никога силен. Аз съм дошъл да донеса Доброто, Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта! Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с теб. формула 83
Господи, никаква лъжа няма да излезе от
устата
ми, ще говоря само истината, ще изпълнявам само това, което Ти искаш!
За нищо няма да пожаля живота си, всичко, което искаш, ще го направя доброволно, ще Те следвам не защото си направил Небето и Земята, но защото само Ти си Единствен, Безначален, Безграничен. Ти си, Който обхващащ всичко в Себе Си. формула 84 Само пътят на Истината обяснява пътя на Знанието и пътя на Любовта. Чрез светлата Любов се постига красотата на живота.
към текста >>
— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху
устата
(3 пъти)
— същото движение (3 пъти) Да сме благи — движение на ръцете отпред към гърдите (3 пъти) както Той е Благ. — същото движение (3 пъти) Да просветнат лицата ни с Божията Светлина.
— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху
устата
(3 пъти)
Да сме носители — ръцете описват кръг отпред, като че се взема нещо и се повдига нагоре (3 пъти) на Неговата — същото движение (3 пъти) съвършена Любов. — същото движение (3 пъти) Любовта, дето Бог живее.
към текста >>
След като се измиете, съберете пръсти пред
устата
, духнете и разтворете ръце широко настрани.
формула 144 Миенето на ръцете преди хранене е абсолютно задължително, но вие ще ги миете колкото е възможно по-често, дори до 20-30 пъти на ден. Хубаво е мислено да казвате следната формула: Всичко нечисто да се измие, да се махне и да отиде вън. Тъй както ръцете се измиват, искам и моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, моята воля да стане диамантена.
След като се измиете, съберете пръсти пред
устата
, духнете и разтворете ръце широко настрани.
формула 145 С доброто заедно иде Любовта, която се оформя чрез Мъдростта на Бога. Поводът на Любовта е всякога чист, понеже Бог е Любов. В Божията Любов е благото на човека. формула 146
към текста >>
Господи, постави страж на
устата
ми, страж на сърцето ми.
Любовта на Христа в мен ще свърши всичко започнато. Формула 174 Господи, помогни ми през днешния ден моето поведение да бъде като поведението на един Ангел, моята мисъл да бъде като поведението на Сльнцето, моите чувства да бъдат като поведението на един извор. Формула 175 Когато станете сутрин, кажете:
Господи, постави страж на
устата
ми, страж на сърцето ми.
Формула 176 Господи, помогни ми да свърша работата, която ми предстои днес, така, както Ти разбираш. Формула 177 Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си Всемилостив, Всеистинен, Всемъдър.
към текста >>
Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в
установения
им ред.
Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето.
Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в
установения
им ред.
След това, пак с ръце към Слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! Формула 197 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето.
към текста >>
Когато се приближавате към някой неприятел, не бързайте изведнъж да застанете пред него, а отдалече вдигнете ръце, турете ги пред
уста
с длани навън и като произнесете формулата, духнете навън.
Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. Формула 249 Огради ме, Господи, с великата броня на Божествения живот и Божествената Любов. Формула 250
Когато се приближавате към някой неприятел, не бързайте изведнъж да застанете пред него, а отдалече вдигнете ръце, турете ги пред
уста
с длани навън и като произнесете формулата, духнете навън.
В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в Която живеем и се движим, и със силата на живото Слово Божие
към текста >>
Тури пръстите на дясната си ръка върху
устата
и кажи:
Великите Божии дела, Великите Божии Слова, Великият Божи Дух носят пълната и съвършена Свобода на нашата душа. Формула 327 Дойдат ли изпитания, кажете: Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания! Формула 328
Тури пръстите на дясната си ръка върху
устата
и кажи:
Господи, влез в душата ми да мога с мисъл, думи и дела да вляза в хармония с Теб и всички Твои творения и музика да настане в живота ми. Тури ръка на сърцето си и кажи: Господи, влез в сърцето ми да изговарям сладки и меки думи, та музика да настане в живота ми. Формула 329 В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода, Свобода на изявената Божия Истина в нашите души.
към текста >>
Затварям
устата
си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353 Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Затварям
устата
си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете:
към текста >>
87.
ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'
Поставяте ръце пред гърди с длани надолу и като произнасяте думите, ги изнасяте настрана, при което правите с китките леки трептения, а после събирате ръцете си пред
устата
.
Любов, радост, веселие. Ще държите в ума си думата "Любов". Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите "радост и веселие". При произнасянето им е хубаво да ги придружите с движения на ръцете, това ще ви тонизира.
Поставяте ръце пред гърди с длани надолу и като произнасяте думите, ги изнасяте настрана, при което правите с китките леки трептения, а после събирате ръцете си пред
устата
.
формула 32 Няма Любов като изявената, като проявената, като осъществената Любов. В проявената, изявената, осъществената Божия Любов Доброто никне. Правдата расте. Истината цъфти, Мъдростта връзва и Любовта зрее.
към текста >>
88.
ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'
Господи, никаква лъжа няма да излезе от
устата
ми, ще говоря само истината, ще изпълнявам само това, което Ти искаш!
Аз съм дошъл на Земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата. Докато не придобиеш трите велики добродетели, няма да бъдеш никога силен. Аз съм дошъл да донеса Доброто, Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта! Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с теб. формула 83
Господи, никаква лъжа няма да излезе от
устата
ми, ще говоря само истината, ще изпълнявам само това, което Ти искаш!
За нищо няма да пожаля живота си, всичко, което искаш, ще го направя доброволно, ще Те следвам не защото си направил Небето и Земята, но защото само Ти си Единствен, Безначален, Безграничен. Ти си, Който обхващащ всичко в Себе Си. формула 84 Само пътят на Истината обяснява пътя на Знанието и пътя на Любовта. Чрез светлата Любов се постига красотата на живота.
към текста >>
89.
ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'
— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху
устата
(3 пъти)
— същото движение (3 пъти) Да сме благи — движение на ръцете отпред към гърдите (3 пъти) както Той е Благ. — същото движение (3 пъти) Да просветнат лицата ни с Божията Светлина.
— пръстите на ръцете върху очите, после - хоризонтално на челото и върху
устата
(3 пъти)
Да сме носители — ръцете описват кръг отпред, като че се взема нещо и се повдига нагоре (3 пъти) на Неговата — същото движение (3 пъти) съвършена Любов. — същото движение (3 пъти) Любовта, дето Бог живее.
към текста >>
90.
ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'
След като се измиете, съберете пръсти пред
устата
, духнете и разтворете ръце широко настрани.
формула 144 Миенето на ръцете преди хранене е абсолютно задължително, но вие ще ги миете колкото е възможно по-често, дори до 20-30 пъти на ден. Хубаво е мислено да казвате следната формула: Всичко нечисто да се измие, да се махне и да отиде вън. Тъй както ръцете се измиват, искам и моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, моята воля да стане диамантена.
След като се измиете, съберете пръсти пред
устата
, духнете и разтворете ръце широко настрани.
формула 145 С доброто заедно иде Любовта, която се оформя чрез Мъдростта на Бога. Поводът на Любовта е всякога чист, понеже Бог е Любов. В Божията Любов е благото на човека. формула 146
към текста >>
91.
ФОРМУЛИ - (168-185) 'Аз дойдох виделина на света'
Господи, постави страж на
устата
ми, страж на сърцето ми.
Любовта на Христа в мен ще свърши всичко започнато. Формула 174 Господи, помогни ми през днешния ден моето поведение да бъде като поведението на един Ангел, моята мисъл да бъде като поведението на Сльнцето, моите чувства да бъдат като поведението на един извор. Формула 175 Когато станете сутрин, кажете:
Господи, постави страж на
устата
ми, страж на сърцето ми.
Формула 176 Господи, помогни ми да свърша работата, която ми предстои днес, така, както Ти разбираш. Формула 177 Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си Всемилостив, Всеистинен, Всемъдър.
към текста >>
92.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в
установения
им ред.
Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето.
Представяме си, че обхващаме в кръг всички планети в
установения
им ред.
След това, пак с ръце към Слънцето, се казва: Амин, тъй да бъде! Формула 197 (1) Светлина за ума. (2) Топлина за сърцето.
към текста >>
93.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
Когато се приближавате към някой неприятел, не бързайте изведнъж да застанете пред него, а отдалече вдигнете ръце, турете ги пред
уста
с длани навън и като произнесете формулата, духнете навън.
Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. Формула 249 Огради ме, Господи, с великата броня на Божествения живот и Божествената Любов. Формула 250
Когато се приближавате към някой неприятел, не бързайте изведнъж да застанете пред него, а отдалече вдигнете ръце, турете ги пред
уста
с длани навън и като произнесете формулата, духнете навън.
В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в Която живеем и се движим, и със силата на живото Слово Божие
към текста >>
94.
ФОРМУЛИ - (319-330) 'Със силата на Духа Божий'
Тури пръстите на дясната си ръка върху
устата
и кажи:
Великите Божии дела, Великите Божии Слова, Великият Божи Дух носят пълната и съвършена Свобода на нашата душа. Формула 327 Дойдат ли изпитания, кажете: Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания! Формула 328
Тури пръстите на дясната си ръка върху
устата
и кажи:
Господи, влез в душата ми да мога с мисъл, думи и дела да вляза в хармония с Теб и всички Твои творения и музика да настане в живота ми. Тури ръка на сърцето си и кажи: Господи, влез в сърцето ми да изговарям сладки и меки думи, та музика да настане в живота ми. Формула 329 В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода, Свобода на изявената Божия Истина в нашите души.
към текста >>
95.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Затварям
устата
си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353 Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Затварям
устата
си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете:
към текста >>
96.
Молитва на Царството
на
устата
си с мъдростта,
Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки**. Един Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на живота ми, разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога. Амин. О.П. на В.Б.Б.*** Закваси сърцето си и думите
на
устата
си с мъдростта,
зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си - с правдата, краката и подвига си - с добродетелта. Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г. _______________________
към текста >>
97.
Агнец Божий
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
Господи Исусе, Агнец Божий, нека Твоята благодат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи.
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и
пуста
земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот.
Господи, да видя лицето Ти в тая земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъствие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята Ти. Амин.
към текста >>
98.
Молитва на свещената чистота
Ние очистихме
устата
си и славата Ти изпълни говора ни.
Молитва на свещената чистота Господи, Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето лице, според великата Твоя милост, която носи светлината на Твоето лице, дар за нашите души.
Ние очистихме
устата
си и славата Ти изпълни говора ни.
Ние Те славим, ние Те хвалим. Благият Ти Дух очисти сърцата ни и ние възпяваме Твоето име и приемаме великата радост, която то внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за славата на Твоето свято име, да носим великите Ти мисли по целия свят. Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради милостта Ти, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи, възроди и изпълни с благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие, да носим образа на любовта Ти, светлината на истината Ти, съзвучието на мъдростта Ти, основата на Твоята доброта и чистотата на Твоята правда.
към текста >>
99.
Молитва на Учителя
Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята
уста
, ще говоря само истината!
Молитва на Учителя Аз се обръщам към Господа с думите:
Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята
уста
, ще говоря само истината!
Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, който обхващаш всичко в себе си. Амин.
към текста >>
100.
Псалом 19
14 Думите на
устата
ми и преговарянието на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.
10 желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед, и от капките на меден coк. 11 Слугата ти още се и вразумява чрез тях, в опазванието им въздаянието е голямо. 12 Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13 А още предпази раба Си от гордост, да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен и ще бъда чист от голямо престъпление.
14 Думите на
устата
ми и преговарянието на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.
към текста >>
НАГОРЕ