Търсене в беседите за 'Уроки'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 20 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Призваните

(втори вариант)

НБ

Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат.
По-добре е да те обичат за делата, отколкото за парите и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина. Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.
към беседата >>

Какво са уроките?
Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина. Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години.
към беседата >>

Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. (втори вариант)
По-добре е да те обичатъ за дѣлата, отколкото за паритѣ и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бѫдешъ външно красивъ, както слънчевата свѣтлина, която презъ деня освѣтява всичко, а вечерь залѣзва, или да бѫдешъ вѫтрешно красивъ, огрѣнъ отъ Божествената свѣтлина. Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява презъ деня, когато и безъ нея е навсѣкѫде свѣтло; втората се изявява вечерь и освѣтява пѫтя на страдащи и измѫчени, на угнетени и заблудили се въ пѫтя. Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната.
към втори вариант >>

Какво сѫ урокитѣ? (втори вариант)
Кое е по-добре: да бѫдешъ външно красивъ, както слънчевата свѣтлина, която презъ деня освѣтява всичко, а вечерь залѣзва, или да бѫдешъ вѫтрешно красивъ, огрѣнъ отъ Божествената свѣтлина. Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява презъ деня, когато и безъ нея е навсѣкѫде свѣтло; втората се изявява вечерь и освѣтява пѫтя на страдащи и измѫчени, на угнетени и заблудили се въ пѫтя. Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната. Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години.
към втори вариант >>

2. Волята на Отца

НБ

Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас.
Пак са човешки същества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора са. И понякой път българите казват: „От тия големите хора се урочасва“. Ама че на някого от тях може да се е схванал гръбнакът, което показва, че при известни условия този големият човек го е натиснал малко. Уроките са именно тия натискания от по-горните хора от нас. Като имаш такъв човек, ти трябва да го държиш да не си отива. Ами ако някоя муха кацне горе на главата ми, и аз ѝ кажа: „Не ме безпокой“, един път, два пъти, три пъти и после я натисна с крака, та като се върне при мухите, ще каже: „Някакъв елемент ме притисна“. Не, не, притисна я един разумен човек, който е хиляди пъти по-горе от нея, нищо друго. Не е добре да безпокоим главата на някой умен човек. Христос казва: „Аз дойдох на света, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил“.
към беседата >>

3. Дава плод

НБ

Българите казват: уроки го хванали.
Казва си: изгубих равновесие. Не, това е, защото някое от тия по-ефирни същества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляба и лука и се готвиш да ядеш. Не се минава много време и те хваща главоболие или друго нещо, заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някой казва: аз мога да седна където искам. Не, ти можеш да седнеш само там, където има празно място. Чудни сте вие!
към беседата >>

4. Сам с ума си

НБ

И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда.
Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце?
към беседата >>

5. Иди повикай мъжа си!

НБ

Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат.
Питам: Знаят ли съвременните астрономи и астролози причините за поставянето на планетите в известни съотношения и дистанции една към друга? Например, защо, когато Сатурн и Марс дойдат в известно съотношение със Земята, винаги на Земята настават големи пертурбации? Мнозина считат тези неща за суеверия, но казвам: Няма човек в света, който да не вярва в суеверията. Не мислете, че суеверията почиват на някакви илюзии. Не, в суеверията има известна доза истина. Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат. Казвам: Има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Например, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки.
към беседата >>

Казвам: Има уроки в света.
Например, защо, когато Сатурн и Марс дойдат в известно съотношение със Земята, винаги на Земята настават големи пертурбации? Мнозина считат тези неща за суеверия, но казвам: Няма човек в света, който да не вярва в суеверията. Не мислете, че суеверията почиват на някакви илюзии. Не, в суеверията има известна доза истина. Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат. Казвам: Има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Например, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнат някой бивол, или някоя крава, те веднага заболяват и умират.
към беседата >>

Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките.
Не мислете, че суеверията почиват на някакви илюзии. Не, в суеверията има известна доза истина. Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат. Казвам: Има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Например, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнат някой бивол, или някоя крава, те веднага заболяват и умират. Причината за това се дължи на силния поглед, който този човек е отправил към вас, или към даденото животно. Силният поглед пък се дължи на електричеството, което излиза от лицето, или от очите на този човек.
към беседата >>

Мнозина казват, че това се дължи на уроки.
Мнозина се смеят на хората, които вярват в уроките и ги отричат. Казвам: Има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Например, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнат някой бивол, или някоя крава, те веднага заболяват и умират. Причината за това се дължи на силния поглед, който този човек е отправил към вас, или към даденото животно. Силният поглед пък се дължи на електричеството, което излиза от лицето, или от очите на този човек. Това електричество се отправя към вас, и ако не можете да го асимилирате, то ще произведе у вас известна дисхармония, която ще се отрази върху организма ви. Има баби, които знаят да лекуват урочасали [урочасани?
към беседата >>

6. Вехтото премина

НБ

После казва, че го хванало уроки.
Такава е била неговата философия,. но понеже времената сега са други, той трябва да замести калпака от овча кожа с шапка от памук или от мека вълна, малко по-рядко изтъкана, за да може въздухът да прониква през косата му. Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой де време за почивка, той не ляга на браздата, която орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата. Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура.
към беседата >>

Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата.
но понеже времената сега са други, той трябва да замести калпака от овча кожа с шапка от памук или от мека вълна, малко по-рядко изтъкана, за да може въздухът да прониква през косата му. Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой де време за почивка, той не ляга на браздата, която орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата. Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате от последствията на водата, отколкото, ако бяхте употребили една-две минути, докато изпиете водата.
към беседата >>

7. Дерзай, дъще!

НБ

Българите наричат това нещо „уроки." То не е нищо друго, освен отрицателно влияние.
Не, през очите на човека вие не можете да проникнете в неговата душа. През очите на човека може да се проникне само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство. Вие трябва да изучавате погледа на човешките очи, да видите, какво голямо разнообразие се крие в него. Например, в очите на някои хора, родени в събота, наречени съботняци, има нещо лошо. Такъв човек, като мине покрай някой вол и го пожелае, волът моментално пада на земята и умира. Българите наричат това нещо „уроки." То не е нищо друго, освен отрицателно влияние. Например, някой човек намислил да направи някакво добро и тръгва да го изпълни. По пътя го среща друг някой, който долавя мисълта му, и пак мислено започва да му въздейства: Какво си тръгнал сега да правиш добро? Друга работа нямаш ли, ами си губиш времето? Този човек започва да се колебае и се отказва от намерението си. Колко пъти хората се спъват в своите добри намерения!
към беседата >>

8. Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата

(втори вариант)

МОК

Имам уроки." Вие вземете 1,2,3 зърна, семките из[вадете] и сдъвчете добре зърната. (втори вариант)
Да кажем, че ядете грозде. Вие само превъртате гроздето с езика си и го глътнете цяло със семките. Извадете семките навън, ако искате правилно да се храните. И после, сдъвквайте хубаво кората на гроздето, така с многото витамини. Вие ядете неправилно и после казвате: „Тежко ми е. Имам уроки." Вие вземете 1,2,3 зърна, семките из[вадете] и сдъвчете добре зърната. Направете опит. Вие казвате: „Няма време." Човек, който бързо яде, бързо умира. За закуска сутринта трябва да ви вземе най-малко 25 минути, половин час е естествено. После 40 минути или един час за обед. И половин час за вечеря.
към втори вариант >>

9. На двама господари

(втори вариант)

НБ

Това някои наричат уроки.
Има хора, електричеството на които е толкова силно, че като мине покрай тях някое животно: вол или бивол, достатъчно е само да го погледне, за да падне това животно моментално на земята. И ако в това време не дойде някоя баба и да чукне едно яйце в челото на този вол или на този бивол, той ще повика, ще повика и ще свърши. Научно това се обяснява с жизнените сили на животното. Значи силите, които тласкат кръвта в своя път, електричеството и магнетизмът в него се разединяват. И понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира в тях. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да бъде урочасан. Онзи човек, от когото ти можеш да се урочасаш, има в себе си нещо много силно от ред поколения. Има хора, които, като вземат един камък в ръката си и го чукнат с пръста си само, и той се разчупва на парчета.
към беседата >>

Аз няма да се спирам върху думата уроки.
И ако в това време не дойде някоя баба и да чукне едно яйце в челото на този вол или на този бивол, той ще повика, ще повика и ще свърши. Научно това се обяснява с жизнените сили на животното. Значи силите, които тласкат кръвта в своя път, електричеството и магнетизмът в него се разединяват. И понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира в тях. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да бъде урочасан. Онзи човек, от когото ти можеш да се урочасаш, има в себе си нещо много силно от ред поколения. Има хора, които, като вземат един камък в ръката си и го чукнат с пръста си само, и той се разчупва на парчета. Преди години в Америка имаше едно младо момиче, около 15-годишно, което се отличаваше с необикновена сила.
към беседата >>

Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че то е уроки, че то е магия, че това са празни работи.
Това показва, че в човека има известен ред сили, които той даже и не подозира. Понякога природата употребява тези сили, тя си служи с тях като със склад. Тези сили представят склад от оръжия, които природата понякога употребява срещу самия човек, да се справи с него. Когато природата иска да възпита човека, тя винаги събужда в него най-големите противоречия. Следователно големите противоречия у нас произтичат от факта, че природата събужда у нас всички онези мощни сили, за да видим какво можем да направим сега. Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че то е уроки, че то е магия, че това са празни работи. Магията, това е мъдрост, това е знание на законите – да знаеш как да съпоставяш нещата. Казват за някого – той е голям магьосник, като махне с ръката си, и всичко става. Не всеки човек може да омагьосва. Имаше един Симеон от Еленско, който много вярваше в Христа и казваше: „В името на Христа аз мога всичко да направя.“ Един ден този Симеон излиза вън от селото и вижда една голяма селска буга, черна, която мучи и рови нещо по земята. Той казва: „Какво си замучала там?
към беседата >>

Това някои наричат уроки. (втори вариант)
Има хора, електричеството на които е толкова силно, че като мине покрай тях някое животно - вол или бивол, достатъчно е само да го погледнат, за да падне то моментално на земята. И ако в това време не дойде някоя баба да чукне едно яйце в челото на този вол, или на този бивол, той ще умре. Това се обяснява научно с електричеството и магнетизма, т.е. с жизнените сили, които в случая са се разединили. Понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да урочаса. Онзи, който урочасва, има в себе си нещо много силно. То се предава от поколение на поколение.
към втори вариант >>

Аз няма да се спирам върху думата уроки. (втори вариант)
И ако в това време не дойде някоя баба да чукне едно яйце в челото на този вол, или на този бивол, той ще умре. Това се обяснява научно с електричеството и магнетизма, т.е. с жизнените сили, които в случая са се разединили. Понеже електричеството и магнетизмът движат кръвта, щом стане разединение между тях, веднага и процесът на живота спира. Това някои наричат уроки. Аз няма да се спирам върху думата уроки. Не мислете, че това нещо е произволно. Не, човек не може от всекиго да урочаса. Онзи, който урочасва, има в себе си нещо много силно. То се предава от поколение на поколение. Има хора, като вземат един камък и го чукнат само с пръст, го разчупват на парчета.
към втори вариант >>

Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че това е уроки, че е магия, че това са празни работи. (втори вариант)
Това показва, че в човека има известен род сили, които той даже и не подозира. Понякога природата употребява тези сили, тя си служи с тях и ги влага някъде, като в склад. Тези сили представляват склад от оръжия, които природата понякога употребява срещу самия човек, за да провери как човек може да се справи с тях. Когато природата иска да възпита човека, тя винаги събужда в него най-големите противоречия. Следователно, големите противоречия у нас произтичат от факта, че природата събужда у нас всички онези мощни сили, за да видим какво можем да направим. Онзи, който не разбира това нещо, ще каже, че това е уроки, че е магия, че това са празни работи. Магията, това е мъдрост, това е знание на законите - да знаеш как да съпоставяш нещата. Казват за някого: той е голям магьосник, като махне с ръката си и всичко става. Не всеки човек може да омагьосва. Имаше един Симеон от Еленско, който много вярваше в Христа и казваше: В името на Христа, аз мога всичко да направя. Един ден този Симеон излиза вън от селото и вижда една голяма селска черна буга*, която мучи и рови нещо по земята.
към втори вариант >>

10. Добро и човещина

(втори вариант)

НБ

Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям.
“ Като реши задачата, пита другите ученици: „Право ли написа? “ А той сам наблюдава и държи едно тефтерче, той пише, като че коригира. След една година той можел да преподава аритметика. Казвам, сега в нашия живот по някой път ние мязаме на този учен българин. Много работи правим, които не знаем. Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям. Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй? “ „Твоят нос има два сантиметра и половина широчина. Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита. Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие. Започни да дишаш повече.
към беседата >>

Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй?
“ А той сам наблюдава и държи едно тефтерче, той пише, като че коригира. След една година той можел да преподава аритметика. Казвам, сега в нашия живот по някой път ние мязаме на този учен българин. Много работи правим, които не знаем. Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям. Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй? “ „Твоят нос има два сантиметра и половина широчина. Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита. Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко.
към беседата >>

Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита.
Казвам, сега в нашия живот по някой път ние мязаме на този учен българин. Много работи правим, които не знаем. Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям. Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй? “ „Твоят нос има два сантиметра и половина широчина. Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита. Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече. После малко слушаш.
към беседата >>

Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие.
Много работи правим, които не знаем. Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям. Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй? “ „Твоят нос има два сантиметра и половина широчина. Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита. Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече. После малко слушаш. Ухото ти има кал вътре.
към беседата >>

Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. (втори вариант)
Понеже бил изобретателен, изкарва един ученик, дава му една задача и го пита как ги е учил първият учител. Когато задачата била решена, той пита другите ученици, правилно ли е написана задачата, а сам наблюдава и държи едно тефтерче, като че коригира. След една година той Вече можел да преподава аритметика. Казвам сега, в живота по някога ние приличаме на този учен българин. Много работи има, които ние не знаем. Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина.
към втори вариант >>

Казвам: Уроките са в твоя нос. (втори вариант)
Когато задачата била решена, той пита другите ученици, правилно ли е написана задачата, а сам наблюдава и държи едно тефтерче, като че коригира. След една година той Вече можел да преподава аритметика. Казвам сега, в живота по някога ние приличаме на този учен българин. Много работи има, които ние не знаем. Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра.
към втори вариант >>

Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. (втори вариант)
След една година той Вече можел да преподава аритметика. Казвам сега, в живота по някога ние приличаме на този учен българин. Много работи има, които ние не знаем. Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим.
към втори вариант >>

Казвам пак: уроките са в твоя нос. (втори вариант)
Казвам сега, в живота по някога ние приличаме на този учен българин. Много работи има, които ние не знаем. Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим. Вследствие на това малко количество въздух, имаш това нещастие.
към втори вариант >>

Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. (втори вариант)
Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим. Вследствие на това малко количество въздух, имаш това нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече.
към втори вариант >>

Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим. (втори вариант)
Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим. Вследствие на това малко количество въздух, имаш това нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече. После малко слушаш, в ухото ти има кал.
към втори вариант >>

11. Мъдростта съгради

(втори вариант)

НБ

Ти бързаш, превърдаляш една хапка и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари.
В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата никак не обича разточителността. Може да яде човек, но не трябва да бъде разточителен в яденето. Всяка работа, която свърши, тя трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа. Ти бързаш, превърдаляш една хапка и хайде, глътнеш я, втора, трета и след туй усещаш една тежест, казваш: „Не зная какво ми стана на корема, уроки ме хванаха.“ Мъжът ще иде да купува месо, и няма пари. Пък иска да купи. Ще намери такова по-евтино, малко развалено, та повече месо да вземе. По-малко месо, но хубаво, сладко да го изядеш. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат, или не. Аз още не съм срещал истински богат в света, понеже условията, при които живеете, е мъчно да бъдем богаташи.
към беседата >>

Ти бързаш, лапнеш една хапка, глътнеш я, втора, трета, след това усещаш една тежест и казваш: Не зная какво ми стана на стомаха, уроки ме хванаха. (втори вариант)
Икономия трябва да има само в разточителността. В живота не трябва да има никаква разточителност. Природата не обича никак разточителността. Всяка работа, която вършиш, трябва да бъде добре свършена. Яденето е една недовършена работа. Ти бързаш, лапнеш една хапка, глътнеш я, втора, трета, след това усещаш една тежест и казваш: Не зная какво ми стана на стомаха, уроки ме хванаха. Мъжът отива да купи месо, а няма достатъчно пари. Той намира по-евтино месо, но малко развалено. А трябва да купи по-малко, но по-хубаво, сладко да го изяде. Аз не правя въпрос дали трябва да бъдеш богат или не. Не съм срещал още истински богат в света, понеже в условията, при които живееш, е мъчно да бъдеш богат.
към втори вариант >>

12. Ще се зарадва

НБ

Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки.
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта. Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва да умрат в нея. Вие, запример, направите една къща от камъни, но тия камъни просмукват живота на хората. Или вие направите от тухли една къща, много хора могат да умрат. И кой как влезне в нова къща, все ще заболее. Казват: „Урочасан е той.“ Няма никакви уроки. Тази кал съдържа единия живот. И ако не разбирате единния закон, тази кал използува вашата енергия и вие ще отслабнете. И казвам тогава: на вас не ви трябват такива кални къщи, за предпочитане е една къща, направена от дървета, защото животът на дърветата е малко по-висок. И дървените къщи са по-здравословни. Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
към беседата >>

13. Еднократен, многократен и непреривни процеси

ООК

Когато съм правил наблюдения, често българинът все страда от уроки.
Може би един моден вкус. Но седиш ти и казваш: „Не зная какво ще стане“. Едно време краката бяха здрави, но сега те болят краката. Ти вече не вземаш предвид, че обущата са причина. Казваш: „Нещо урочасаха краката ми“. Когато съм правил наблюдения, често българинът все страда от уроки. Казва: „Не зная, тук до няколко години бях здрав човек, но вече урочасах“. Казвам: Как? – „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах“. Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно.
към беседата >>

Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно.
Когато съм правил наблюдения, често българинът все страда от уроки. Казва: „Не зная, тук до няколко години бях здрав човек, но вече урочасах“. Казвам: Как? – „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах“. Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообръщението не става редовно. Започва едно болезнено състояние. Казвам: Лятно време той се изпотил, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и с тази студената вода, всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат. Някой напил коня със студена вода и погледнеш коня паднал и умрял. В туй отношение не разбирате законите, като туриш това животно потно да пие вода. Сега да оставим животните.
към беседата >>

14. Слизане и качване

УС

Има баби, които лекуват от уроки.
Има хора, на които погледът към света е отворен, широк; други са затворени, мрачни. Ако те погледне такъв човек, може да заболееш. Такъв поглед може да убие човека. В такъв случай казват, че си урочасан. Ако човек с лоши очи погледне един вол, той моментално пада на земята и умира. Има баби, които лекуват от уроки. Бабата вземе едно прясно яйце, удря го в челото на вола и той става на краката си. За да не пострада животно или човек от уроки, избягвайте да го хвалите. Само силният човек издържа на похвалите. Слабият се поддава на тях и току виж, паднал на земята. Някой се оплаква от главоболие – урочасан е.
към беседата >>

За да не пострада животно или човек от уроки, избягвайте да го хвалите.
Такъв поглед може да убие човека. В такъв случай казват, че си урочасан. Ако човек с лоши очи погледне един вол, той моментално пада на земята и умира. Има баби, които лекуват от уроки. Бабата вземе едно прясно яйце, удря го в челото на вола и той става на краката си. За да не пострада животно или човек от уроки, избягвайте да го хвалите. Само силният човек издържа на похвалите. Слабият се поддава на тях и току виж, паднал на земята. Някой се оплаква от главоболие – урочасан е. Да благодари, че силата на лошите очи не е голяма, та слабо го е засегнала. Знание е нужно на човека, да разбира първо себе си, а после своя ближен.
към беседата >>

15. Даром

УС

И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод.
Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл.
към беседата >>

16. Наука за живота

ООК

Някакви уроки, но колики в стомаха имам.
Този глад, който те е измъчвал, ще се задоволи. Като свършиш известна работа, туй наричаме ядене. Вие седнете да ядете и бързате. Казвате: „Имам някаква работа отвън.“ Че защо ще бързаш? Българите имат едно изречение, казват: „Като ядеш, да ти плюскат ушите.“ Няма да се мине 10–15 години, като плюскат ушите от яденето, ще кажеш: „Не зная какво ми стана. Някакви уроки, но колики в стомаха имам. Не зная какво ми стана, здрав човек бях“, пък то яденето е причината, защото си плюскал. Какво означава „плюскане“, „пуканица“? Туй, което е вярно за храненето, е вярно и за човешкия ум. Той бърза, не мисли добре. Защото мисленето е процес, подобен на яденето.
към беседата >>

17. Старият и новият човек

НБ

Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби.
Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата. Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е.
към беседата >>

18. Възпитанието

НБ

Казва: „Не зная защо плаче, урочаса това дете.“ Не е никакви уроки, но това дете не се е родило навреме.
Един българин се оплаква, че искал да пости, пък нещо вътре му казва: „Хляб, хляб.“ Казва: „Река да се моля, смущава ме, вика: „Хляб, хляб.“ Казва: „Дай му да се наяде.“ Казва: „Като му дам да се наяде, приспива ми се.“ Какво ще прави, ако е гладен и иска да се моли на Бога? Иска хляб, а щом се наяде, приспива го. Казва: „Спи.“ Има деца, някои са много ревливи. Майката го къпе, какво ли не го прави, то плаче, постоянно хленчи. Това е дете. Казва: „Не зная защо плаче, урочаса това дете.“ Не е никакви уроки, но това дете не се е родило навреме. Един българин ходил на воденицата, завел едно десетгодишно дете на воденицата и то седяло една година там. Детето се научило, като дрънка воденицата, да спи. Много хубаво спало там. Като се връщат вкъщи, детето плаче, не може да спи. Казва: „На воденицата спеше много добре.
към беседата >>

19. Четирите положения

(втори вариант)

СБ

Казва, какво стана, уроки ли. (втори вариант)
Така се разсъждава философски от фактите към науката, законите и принципите. Казва, не ме обича. Ако един мъж не обича една жена, тя му прави добро. Ако една жена обикне един мъж, тя ще му завърти ума, няма да гледа децата си, ако е чиновник, няма да гледа работата си, отвлечено е вниманието му. Като пише, запетаи, точки не може да туря. Казва, какво стана, уроки ли. Уроки от любов. Вървиш някъде, направиш едно добро. Един американец ми разправяше: “Веднъж се влюбих в една мома. Един ден, като бях се замислил, отивам в гората да се разходя, че си блъснах главата в едно дърво. Как бях влязъл в гората, не знаех.
към втори вариант >>

Уроки от любов. (втори вариант)
Казва, не ме обича. Ако един мъж не обича една жена, тя му прави добро. Ако една жена обикне един мъж, тя ще му завърти ума, няма да гледа децата си, ако е чиновник, няма да гледа работата си, отвлечено е вниманието му. Като пише, запетаи, точки не може да туря. Казва, какво стана, уроки ли. Уроки от любов. Вървиш някъде, направиш едно добро. Един американец ми разправяше: “Веднъж се влюбих в една мома. Един ден, като бях се замислил, отивам в гората да се разходя, че си блъснах главата в едно дърво. Как бях влязъл в гората, не знаех. Учудих се.
към втори вариант >>

20. Онаследено и вложено

ООК

Кога стават уроки?
Вземете студената вода. В студената вода има известни примеси, от известни енергии, които са опасни. Тази вода може да е била под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, може да е била под влиянието на облаците. Ако тази вода вие не я оставите да се сгорещи на Слънце и ако не я турите на огъня, като я пиете, може да ви повреди. Някой път казвате: “Урочасах”. Кога стават уроки? Когато е бурно времето или е облачно, или е ветровито. Стане българинът през нощта, с кепчето от котела бърка, изпие едно кепче, второ. Като стане: “Не зная какво ми стана, като легнах, бях здрав. Уроки са ме хванали. Не съм добре.
към беседата >>

Уроки са ме хванали.
Някой път казвате: “Урочасах”. Кога стават уроки? Когато е бурно времето или е облачно, или е ветровито. Стане българинът през нощта, с кепчето от котела бърка, изпие едно кепче, второ. Като стане: “Не зная какво ми стана, като легнах, бях здрав. Уроки са ме хванали. Не съм добре. Уроки ме хванаха.” Никакво кепче вечер! Вода се позволява една кафена чаша – една глътка вода да я стоплиш в устата. Не едно кепче да го туриш в стомаха. Всяка една идея не приемайте изведнъж.
към беседата >>

Уроки ме хванаха.” Никакво кепче вечер!
Когато е бурно времето или е облачно, или е ветровито. Стане българинът през нощта, с кепчето от котела бърка, изпие едно кепче, второ. Като стане: “Не зная какво ми стана, като легнах, бях здрав. Уроки са ме хванали. Не съм добре. Уроки ме хванаха.” Никакво кепче вечер! Вода се позволява една кафена чаша – една глътка вода да я стоплиш в устата. Не едно кепче да го туриш в стомаха. Всяка една идея не приемайте изведнъж. Най-малко една капка опитайте от идеята и капка по капка, да влезе идеята във вас. И гледам по някой път, вие искате някои да ги направите верующи, като вас.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.4468688964844