Търсене в текстове за 'Уроки'

Българите казват: уроки го хванали.

Казва: изгубих си равновесието. Не. това е, защото някое от тия по-ефирни сьщества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място, или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляб и лук и се готвиш да ядеш. Не се минава много време, и те хваща главоболие или друго нещо: заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някои казва: аз може да седна дето искам. Не, ти можеш да седнеш там, дето има празно място.” „Нови училища трябва да се създадат, и на сцената трябва да излизат само най-разумните хора. Нека излезе един астролог да изчисли и определи, какво ще е бъдещето на България, Той може точно математически да изчисли, през какви перипетии ще мине България.
към текста >>

Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки.

Да, така е, защото не знаеш какво се работи. А да взема да ти пиша какво съм изработил, работя и ще работя в бъдаще, то значи цяла книга да пиша. Но аз немам време за това и не ме задължавай да ти пиша често, защото не ми остава време да почивам. И затова всички тука се чудят, че безспирно и неуморно ден и нощ работя. И тая работа много ме радва и крепи. Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки. Аз му казах: «Докогато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха. Да знаеш какъв смях пада тука... Никога Учителят досега не е бил така весел и доволен, както сега, откато съм аз тука. Защото турих ред във всичко. Разбира се, че има недоволни от мен, които по-рано измъчвали Учителя. Само те сега интригуват против мен, но Учитблят мълчи.
към текста >>

Аз му казах: «Докогато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха.

А да взема да ти пиша какво съм изработил, работя и ще работя в бъдаще, то значи цяла книга да пиша. Но аз немам време за това и не ме задължавай да ти пиша често, защото не ми остава време да почивам. И затова всички тука се чудят, че безспирно и неуморно ден и нощ работя. И тая работа много ме радва и крепи. Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки. Аз му казах: «Докогато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха. Да знаеш какъв смях пада тука... Никога Учителят досега не е бил така весел и доволен, както сега, откато съм аз тука. Защото турих ред във всичко. Разбира се, че има недоволни от мен, които по-рано измъчвали Учителя. Само те сега интригуват против мен, но Учитблят мълчи. Един ден в 66 като се оплакали на Учителя от мен, той най-сетне казал: «Ха... докторът... лош.
към текста >>