Търсене в беседите за 'Упование'

Имай пълно упование в Него като неизменяем и постоянен на своите обещания.
Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоумие, нито двуличие, вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизменяем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко – избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало – Бог Светий. Царството на Отца Моего наближава.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания.
Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало.
към беседата >>

Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. (втори вариант)
Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ. Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий.
към втори вариант >>

3. Разговор четвърти - Животът и възраждането

Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб.
към беседата >>

4. Слово 1904, Варна

И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро.
Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си: "На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб.
Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото: Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.
към беседата >>

6. Упование на Господа

Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си.
"По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповае на человека." Мисли: Връзката между невидимия свят и физическия мир е душата. Ний имаме съобщение с Бога посредством нашето тяло, пространството, сърцето, ума, мислите и желанията ни. Упованието подразбира стремеж нагоре и надолу; упованието на Господа значи: да дишаме и да поемаме Господа в себе си. Винаги дръжте в ума си това: "Бог е неизменяем."
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи.
След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза: — В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване.
към беседата >>

Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване.
И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования.
към беседата >>

8. Сънищата на Йосифа

Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“.
към беседата >>

9. Молитва

Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога.
Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие да гоните хората – всеки на своето време. В Библията ние имаме много примери от молитви. Когато четете псалмите, има разни молитви: молитва за грехове, молитва за помощ, славословия. Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили. Но сега нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва да се молят. Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. Умът не трябва да е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за да концентрираме нашите мисли в себе си. Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност да се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за да се върнем при Бога. Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва. Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва да бъдеш сам.“ Някои казват: „Да се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва да бъде единична – да се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност. Той е единственото Същество, което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг.
към беседата >>

10. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование.
Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения.
към беседата >>

11. Да възлюбиш Господа

Нека се обърне към Бога, с всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си.
Като свърша работата си, тогава ще се срещнем и ще си поговорим. Тогава ще ви кажа, какво прави Бог и как живее. Някой е болен, търси лекарска помощ. Обиколи няколко лекари, но и те не могат да му помогнат. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога, с всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си. Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. Бог помага на слаби, на болни, на утрудени. В любовта на човека към Бога, всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. Възлюбиш ли Бога, и слепотата, и глухотата изчезват.
към беседата >>

Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си." Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. (втори вариант)
Като свърша работата си, тогава ще се срещнем и ще си поговорим. Тогава ще ви кажа какво прави Бог и как живее." Някой е болен, търси лекарска помощ. Обиколи няколко лекари, но и те не могат да му помогнат. Какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си." Хвърлиш ли от себе си всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голяма е вярата ти, толкова по-скоро иде помощта. Бог помага на слаби, на болни, на отрудени. В любовта на човека към Бога всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. Възлюбиш ли Бога, и слепотата, и глухотата изчезват. Сегашните хора страдат от много знание.
към втори вариант >>

12. Ще ви въздигна

Имайте упование в Господа, не туряйте упованието си в хората.
А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?... Само Господ е безсмъртен. Имайте упование в Господа, не туряйте упованието си в хората. Мъжът трябва да има една жена – това е учението, многоженство не се позволява. Един мъж трябва да имате, един Господ. И чрез Неговите очи ще погледнете към външния свят и ще разберете, че и вашите братя и сестри също страдат. Аз ви познавам всички, виждам ви, че страдате, неприятности имате, падате, ставате. Ти си паднал; казвам: “Стани, поправи се!
към беседата >>

13. Доброто съкровище

Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре.
Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на живота. Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си, да си създаде здраво тяло, да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използува. Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Някои хора от най-малките си неуспехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали. Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качества. Едните състояния са външни – твърдо, течно, въздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите – вътрешни, по състав – неорганическа и органическа материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно, повишаването и понижаването им.
към беседата >>

14. Погледна Петра

Имайте Вяра и упование на(***в) Бога.
" С това Той искаше да му каже: "Готов ли си да развиеш трите основни Добродетели на живота? Готов ли си да отхраниш тези сирачета, да станеш тяхна майка? " И вас запитва Христос, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено във вас, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великите Добродетели, да носите Светлина на ближните си? Желая ви да бъдете смели и решителни, да изпъдите страха и малодушието навън. Имайте Вяра и упование на(***в) Бога. Аз ви говоря за този Бог, в Когото живеят и се движат всички същества. Той говори днес на всички хора. Как? Чрез страданията. – “Кога ще дойде мирът? ” – Когато пропеят петлите на всички народи – на Англия, на Франция, на Германия, на Русия, на цяла Европа.
към беседата >>

Имайте вѣра и упование на Бога. (втори вариант)
” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си? Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ?
към втори вариант >>

15. Като чуха

“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.” “И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си.
към беседата >>

„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи, да не си отивате, но да останете въ себе си, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа. (втори вариант)
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облѣкатъ въ бѣли дрехи, символъ на чистота. Нека всички жени се облѣкатъ въ бѣли дрехи и платятъ първо даньта си на Бога, а после на Кесаря. Бѫдете смѣли и решителни и кажете въ себе си: Понеже дадохме даньта си на Бога, можемъ вече да служимъ на народа доброволно и съ любовь. Научихме вече, какво значи истинско служене. „И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи, да не си отивате, но да останете въ себе си, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате истината, защото сте излѣзли отъ Бога. — Не сме добри, не сме учени. Отъ осемь хиляди години насамъ вие сте давали дань само на Кесаря. Отсега нататъкъ ще давате даньта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не сѫ съгласни съ това.
към втори вариант >>

16. Кога се молиш

Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето.
Цели 16 години то било далеч от майка си, между чужди хора. То пораснало, станало юноша. По едно време младото момче заболяло тежко, и лекарите се произнесли, че болестта му е неизлечима. Трябвало да съобщят на майката да дойде при момчето си. Тя пристигнала и заварила момчето си в безсъзнание. Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. Макар и в безсъзнание, то прошепнало: Майко! Само с едно полагане на ръката, детето познало майка си. От тоя момент положението на болния се подобрило. Любовта на майката го спасила. И тъй, когато и ние се обърнем към Бога, Който обединява всички същества, работите ни ще се наредят.
към беседата >>

Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. (втори вариант)
Цели шестнайсет години то било далеч от майка си, между чужди хора. То пораснало, станало юноша. По едно време младото момче заболяло тежко и лекарите се произнесли, че болестта му е неизлечима. Трябвало да съобщят на майката да дойде при момчето си. Тя пристигнала и заварила момчето си в безсъзнание. Силно разтревожена, но с упование в Бога, майката поставила ръката си върху главата на детето. Макар и в безсъзнание, то прошепнало: „Майко! " Само с едно полагане на ръката детето познало майка си. От тоя момент положението на болния се подобрило. Любовта на майката го спасила. И тъй, когато и ние се обърнем към Бога, Който обединява всички същества, работите ни ще се наредят.
към втори вариант >>

17. Мировата Любов

Няма да им кажа "вярвайте в Бога, имайте упование в Него".
Моето намерение не е това. Говоря принципиално. И затова не искам да се бъркам в недъзите - обществени, политически, културни и духовни. То не е моята задача и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще помисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа "вярвайте в Бога, имайте упование в Него". Аз поддържам следния принцип: да нося на гърба си винаги пълна торба с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: "Сложете трапезата и елате да ядем". Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома. Съвременните хора имат превратно схващане за Живота. Те казват "да оправим обществото, света". Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците?
към беседата >>

18. И отиде та се представи

Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг.
Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна. Кой е младият син? Като говори за него, Христос има предвид всички хора, които нямат истинско, положително знание, истинска философия. Те пожелават да напуснат обикновения живот и да влязат в онзи, който им обещава ново нещо. За разумния човек и обикновения живот носи новото и великото.
към беседата >>

19. Ще живее

Вложете надеждата и упованието си във вашата душа, която живее в Бога.
Купувате си лотариен билет и очаквате да спечелите нещо. Такива билети са и вашите синове и дъщери, на които очаквате. Де са вашите синове и дъщери? Те се забавляват някъде, а вие очаквате на тях. Вие очаквате и на мъжа си, но и той не мисли за вас. Вложете надеждата и упованието си във вашата душа, която живее в Бога. Там ще намерите своята жена, своя син и своята дъщеря. Само така вашият мъж и вашата жена, вашата дъщеря и вашият син ще водят добър и смислен живот. Приложете правилото на новото учение: Любов към живия Господ, Любов към вашата душа и любов към своя ближен. Това изисква новото учение и новата религия. Те ще разрешат всички философски въпроси.
към беседата >>

20. Надеждата

И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието.
Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба.
към беседата >>

Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него.
Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него.
към беседата >>

Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда.
Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш.
към беседата >>

Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си.
Ето защо бих желал да постъпваме малко по другояче. Това учение е потребно за вас. Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят. Това не е вярване, а велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това — да се научиш как да живееш. Това трябва да научим!
към беседата >>

Качество на вярата е, че тя произвежда упование. (втори вариант)
Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? - Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: "В надеждата бивайте радостни."! Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в нега. Качество на любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някой мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърдчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба.
към втори вариант >>

Когато вярваме в някого, ние имаме упование в нега. (втори вариант)
- Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: "В надеждата бивайте радостни."! Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в нега. Качество на любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някой мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърдчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него.
към втори вариант >>

Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда..Някой казва: "Как мислиш, дали вярвам в Бога? (втори вариант)
А днес хората казват: "Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат“. Не, сега, сега; каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата - пространството, а от надеждата - всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда..Някой казва: "Как мислиш, дали вярвам в Бога? " - Чудна работа, аз трябва да отговарям, дали той вярва! Ами отвори кисията си и виж! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видиш. Отвори сърдцето си и виж, има ли нещо там.
към втори вариант >>

Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. (втори вариант)
Ако верующият ме обира, а неверующият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. Ето защо бих желал, ние да постъпваме малко по другояче. Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете на земята, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в Тези три велики принципа - любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? - Като ги научи, как да живеят. Това не е вярване, а е велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това - да се научиш, как да живееш. Това трябва да научим!
към втори вариант >>

21. Вярата

Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание.
Тя определя още и съотношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония. И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание — там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израстне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш как ще израстне, дали ще израстне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена или не.
към беседата >>

Легни си с тази мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. (втори вариант)
Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази божествена хармония; тя определя още и съотношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всичките наши мисли ще образуват една величествена божествена хармония. И тъй, вярата трябва да започне от сърдцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следнята мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе божествената хармония в стремежите на моето сърдце. Легни си с тази мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли, как ще израсне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш, как ще израсне, дали ще израсне или не, и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някой хора възприе- мат една божествена мисъл, но започват да разсъждават, дали тя е божествена или не.
към втори вариант >>

22. Жертва, упование и радост

Има ли упование, устояваме във вярата.
Има ли жертва, ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата.
към беседата >>

Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата.
Има ли жертва, ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад.
към беседата >>

Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва.
Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой.
към беседата >>

23. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога.
Всеки търси своето право. Дойде ли до задължение, никакъв го няма. Всеки се стреми към първите места. Дойдат ли до задълженията на първите места, отлагат изпълнението им. Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място? “ – Не си готов да се жертваш.
към беседата >>

Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място.
Дойдат ли до задълженията на първите места, отлагат изпълнението им. Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място? “ – Не си готов да се жертваш. – „Защо не ми даде второто място? “ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място?
към беседата >>

“ – Нямаш вяра и упование.
Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място? “ – Не си готов да се жертваш. – „Защо не ми даде второто място? “ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място? “ – Нямаш надежда, не си радостен. Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш?
към беседата >>

“ – Нѣмате упование. „Третия? (втори вариант)
Първото мѣсто е за онѣзи, които се жертвуватъ; второто – за тѣзи, които уповаватъ; а третото мѣсто е за тѣзи, които иматъ надежда, които сѫ радостни. Ако нѣкой дойде въ моя домъ, ако има надежда, ще му дамъ третия столъ; ако уповава, ще му дамъ втория столъ, а ако може да се жертвува, ще му дамъ първия столъ. „Ама, защо не ми давате първия столъ? “ – Защото не жертвувате. „Ама, втория? “ – Нѣмате упование. „Третия? “ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е?
към втори вариант >>

24. Свидетелството на Духа

БС

В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през просото и казвате.
Щото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили, и прави сте. Сега, ако ви кажа за онзи мъж "сгодих ви за един мъж", как ще го опишете вие него9 Вие, че живеете при сегашните мъже, се дължи на този мъж, който е горе. Той всеки ден го изпраща при нея: "Макар че е такава, дайте й, няма нищо." Той недовижда вашите грехове Нека си живеят добре, нека са щастливи на земята Но щастливи ли сте? Не сте Не само не сте щастливи вие, но и вашите мъже и те са нещастни Че мъжете ви са нещастни, те постоянно пишат книги. Сега туй, което става вънка в обществото, което става в семейството, туй е и което става в душата. В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през просото и казвате. "Да върви! " И изгубвате всяко понятие за онова възвишено дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, и оставате в света само да ядете и пиете. И сега, всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "Да си вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня. Сега, този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение.
към беседата >>

25. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа

Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ.
към беседата >>

26. Имаше двама синове

Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. (втори вариант)
Сега мнозина оспорват, казват, че човек трябва да има условия. Туй е вярно. Трябва да има условия, в които трябва да расте. Има условия – ние ги наричаме условия чисто на живата природа, чисто Божествени условия, които са еднакво дадени на всички хора, а има условия изкуствено пригодени, условия на бедните и богатите. Това са условия изкуствено създадени, това е едно заблуждения. Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест.
към втори вариант >>

27. Здравият ум / Черни връх

Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование.
– Що е Бог? Съществува ли той? – Това може да се определи по следния начин: Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага.
към беседата >>

28. Каквото чух

Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение.
Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова! “ Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее? “ Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия. Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения, по-правилни разбирания какво нещо са парите. Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот.
към беседата >>

29. Родени изново

И аз ви доказвам, че онзи, който трябва да се роди изново, не трябва да поставя своето упование на една фалшива почва.
Да виждаш делото, всичко това разрушено, учениците ви избягали и при вас идват римските войници и ви заобикалят. Ще кажете: „Всичко е свършено! “ Не, не, тази възвишена душа знае, че в света има един жив закон, че не е всичко изгубено. И от този момент започва силата на християнството, но тази сила седеше в самия Христос, а не във външните условия. Всички души трябва да имат тази мощна сила. И аз ви доказвам, че онзи, който трябва да се роди изново, не трябва да поставя своето упование на една фалшива почва. Сега ние, съвременните хора, имаме едно схващане за Бога, че с Него ние не можем да се разговаряме. Така е, ние не можем да се разговаряме с Бога при известни условия, но при други условия – можем. Още повече, че преди 3,000 години един от пророците е казал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? – По един особен начин.
към беседата >>

30. Ще го изцеля

Смелостта е нещо външно, а упованието на любовта е вътрешна сила.
Ако е за смелост, само страхливият трябва да има смелост. Каква смелост трябва да има онзи, който върви в Божествения път ? Според мене, само страхливият може да бъде смел. Той върви смело, разчита на револвера. Щом му вземеш револвера, смелостта му изчезва. Смелостта е нещо външно, а упованието на любовта е вътрешна сила. Когато човекът на любовта се приближава към тебе, още отдалеч умът ти се прояснява. Пред него твоята сабя и пушка се стопяват. Ако Христос слезе днес на земята, всички пушки и топове, всички щикове ще се стопят. Няма да остане парче желязо нестопено. – Ами като се стопи всичкото желязо, с какво ще се бием ?
към беседата >>

31. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.
Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им имал смисъл. Щом прекъсвали връзката си с Бога, животът им се обезсмислял. Лесно е днес да цитирате, че еди кой-си пророк или апостол казал това или онова. Лесно се цитират и Христовите думи, но трябва да знаете, че за да изнесат великите истини на живота, тия хора са минали през големи изпитания.
към беседата >>

32. Двете свещени положения

Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват.
Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него. Даже нарочно се издава заповед: всички против него! Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този великан, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може да го разклати. Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват. Но той не се спира да се разправя с тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отляво го удари, друга отдясно, но той си държи своя път. Питам сега: ако вие сте в това море или този океан и ако срещнете всички тия противодействащи вълни, какво има да се разправяте с тях? Вие ще помните вашата цел. Каква е целта ви?
към беседата >>

33. Зазоряване

В даден случай, ако на някого любовта е на дясната му ръка, тогава ти можеш да имаш пълно упование в думите на този човек.
Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор. Та казвам: какво ни липсва в живота? Положителна вяра липсва на хората. В живота, на едни хора вярват повече, на други по-малко. Защо? Когото обичаш, вярваш му повече, а когото не обичаш, не му вярваш или изобщо вярваш му по-малко. В даден случай, ако на някого любовта е на дясната му ръка, тогава ти можеш да имаш пълно упование в думите на този човек. И действително, този човек може да ти каже истината. Но ако любовта на този, който ти говори, е в десния крак, той 50% няма да ти каже истината. Значи, любовта на Земята не говори всякога истината. Там, именно, е заблуждението, че когато хората се обикнат, мислят, че всичко ще им върви идеално. Какво излиза обаче?
към беседата >>

34. Малката мисия

До този момент той имаше упование на себе си.
Отначало той влиза с нож в ръка да защищава Христа, но като видя, че не е този пътят към истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята, дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече. Обаче, когато петелът пропя, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота. Какво трябва да научите от Йоана? Закона на самопожертвуването. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и гол избяга.
към беседата >>

До този момент той имаше упование на себе си. (втори вариант)
После, като гледа, казва «Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.» Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплаши. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието – «Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителят? – «Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.» Излезна вън и плака. До този момент той имаше упование на себе си. Казва на Учителя си: «Трябва да знаеш, че аз съм камък, всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз...» А след туй плакането, в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднаж го виждаме – когато Павел го изобличи. Доблестна черта, каза «Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.» Значи – съзнанието. Хубава черта е.
към втори вариант >>

35. Справяне с мъчнотиите

Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си.
Яденето не е само физически, но и психически, т.е. духовен процес. Истинското ядене е духовен процес. И тъй, искате ли да успявате в живота си, вие трябва да се освободите от старите си навици, наследени от деди и прадеди. Докато не е свободен от старите навици, човек често се сърди, гневи, без да знае причината за своето неразположение. Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си. За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи в ума си поне една свещена идея, като основа на живота си. Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите в живота. Той престава да търси слава от хората. Разумност се иска от човека. Разумността осмисля нещата.
към беседата >>

36. Силните течения

Работете всички с упование на Бога!
Велика наука е да може човек да уповава на Бога и да знае как да възлага товара си на Него! Значи за един месец ще направите опит, във всичките си изпитания да уповавате на Бога. Каквито изкушения, мъчнотии или страдания ви дойдат, уповавайте на Бога! Ако успеете в тази задача, работите ви ще се оправят. Ако не успеете, работите ви още повече ще се объркат. Работете всички с упование на Бога! Вие живеете в свят, в който се изисква голямо внимание и съсредоточеност.
към беседата >>

37. Спасителни положения

Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога.
Където иска, там ще го разкарва. Като се върне от разходката, ще му каже: „Сега, бъди свободен и знай, че окултният ученик не се плаши от рогата ти“. Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване. Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, само така можете да се справите с мъчнотиите. Бог работи в нас и ние трябва да бъдем съработници с Него. Вие трябва да бъдете победители в борбата. Как и с какво ще победите? С Любов.
към беседата >>

38. Лозените пръчки

И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него.
Тя направи същото и с Христа: Хвана Го, завърза ръцете Му, заведе Го в ада и Го предаде в ръцете на дявола. Там Го посрещнаха с викове, с любопитство, всички искаха да видят кой е този, който се заема с реформирането на света. Още с влизането на Христа в ада, бомби започнаха да пукат, разтвориха се вратите, и в скоро време адът се изпразни. Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човека. Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от околните. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи: Когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато животът на човека стане едно с живота на Бога, той е силен и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав. И след всичко това хората ще търсят Бога на небето. Кой човек е виждал небето? Кой знае какво представлява небето? Преди всичко това, което хората наричат небе, не е никакво небе.
към беседата >>

39. Ще ви се даде

Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога.
След малко, той среща на пътя си един човек, който влиза в положението му и му помага. Из американския живот има много такива примери. Ще ви приведа един от тези примери, да видите, какви са резултатите на вярата и на справедливостта. В един американски град, живял един беден, но много честен и вярващ човек, който бил работник в една от тамошните големи фабрики. Той минавал между всички за много ексцентричен човек, защото имал обичай, като влезе в стаята си, да отвори прозорците и да се моли на Бога. Които го виждали, смеели се на неговата вяра и упование в Бога. По едно време, във фабриката настанала голяма криза и господарят на фабриката уволнил много от своите работници, между които и този беден, честен работник. Той, обаче, не се отчаял и не преставал да се моли на Бога. Един ден, дохожда при него един от работниците в същата фабрика, уволнен като него, подхвърля пред краката му една умряла гарга и му казва: Ето, вземи тази гарга; Господ, на когото се молиш, ще ти помогне! Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й.
към беседата >>

40. Зарадваха се учениците

Истинската вяра подразбира положение, при което човек да не се разколебава в своите убеждения, да не губи упованието си в Бога.
Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Не е достатъчно само човек да има опитности, но той трябва разумно да използува тия опитности. Съвременните хора са така вкиснати, че богати и бедни, учени и прости, всички са недоволни от живота. В себе си не вярват, в ближните си не вярват, в Бога не вярват – какво друго може да им се даде? От кого могат да получат нещо? Истинската вяра подразбира положение, при което човек да не се разколебава в своите убеждения, да не губи упованието си в Бога. Какво виждаме в живота? Докато е здрав, човек вярва в себе си, вярва в ближните си, вярва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който, като легне болен и умира, може да каже: Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото велико име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал! Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си.
към беседата >>

41. Посред тях

Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота.
Той насочва мисълта им в права посока. Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства.
към беседата >>

42. Благото на човека

За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение.
Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си. Тези мъчнотии са резултат на излишни енергии в човека, които той не може да впрегне на работа. Този човек мяза на богат търговец, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалит. Между търговците се явява гонение, недоволство. За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят. Много от страданията на съвременните хора се дължат на това, че искат да живеят, както те разбират, а при това да заставят Бога да върши туй, което им понася. – Свещено нещо е Бог! Той дава свобода на всички същества, позволява им да правят каквото искат, но не съизволява в техните дела. Той знае обаче как действат законите.
към беседата >>

43. Заветът

Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе.
Който вярва в Бога, и в обществената безопасност да попадне, и там няма да го бият. През последните години, в Русия имаме един такъв силен пример. За някаква измяна, болшевиците осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл определеният ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери, един след друг, излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излязъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В името на Господа Исуса Христа"...Те му казали: Ти ли единствен се намери да вярваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен! Този офицер е запазил своя договор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде. Вярата в Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могат да вярват в Бога.
към беседата >>

44. За съдба дойдох

– Не, на него ще имаме упование.
Щом дойде земетресението, човек се намира пред голяма катастрофа, той мисли, че е в ръцете на един разбойник, който го коли. От какво се плаши човек? – От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра – мечка, вълк и др., защото в тях няма разумност. Може ли да се плашим от разумния човек? – Не, на него ще имаме упование. Значи, в света има велик Промисъл, велика Божия Любов, която обединява хората. Бог ги обединява, злото ги разединява. Съвременните хора, като видят, че двама души се обичат, не могат да търпят и казват: какво са намери ли помежду си, че се обичат? Питам: кой човек, според вас, заслужава вашата любов? Допуснете, че имате две моми: едната бедна, скромна – простичко облечена, а другата богата – хубаво облечена, с накити и гирлянди.
към беседата >>

45. На Бога живаго

За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога.
Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смените състоянието му, да го превърнете в радост. Тъжните, скръбните хора всякога обичат да дружат с весели, с радостни хора. Днес скърбите, страданията са повече, отколкото радостите. Векът е такъв. За да преодолее тия неща, човек трябва да вложи повече вяра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, за кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога. Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хората се нуждаят от абсолютна вяра, която от нищо да не се разколебава. Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам.
към беседата >>

46. Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението

Значи, то има едно упование в себе си. (втори вариант)
Преди да тръгне то се колебае, дали да тръгне или не, докато най-после в него дойде едно силно желание да мине пътя. Допуснете сега, че туй същество, което тръгва по суша, има възможността да има и крила. Тогава на туй същество му е по-лека задачата из пътя, като види опасност, то може и да хвръкне. Тъй страхът се намалява у него повече. При опасност, то си разпери крилата и ще се изкачи нагоре. Значи, то има едно упование в себе си. Когато човек дойде до известни мъчнотии, най-първо той трябва да намери възможности, чрез които да може да преодолее мъчнотиите. Затова има един закон, който действува. Сега да видим, вие как познавате, че може да преодолеете една мъчнотия или не? Да допуснем, че това същество В е един студент в университета и ще държи изпит по висшия анализис. Тогава в случая мечката е професора.
към втори вариант >>

47. Наука и знание

Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите.
В материалния свят единиците мерки са: монета, грам, метър, литър и др. В духовния и умствения свят съществуват други единици мерки за определяне количеството и стойността на нещата. За да се справя и с трите свята, човек се нуждае от положително знание. Като се домогне до него, той става активен, способен за всякаква работа. Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията.
към беседата >>

48. Правилни изводи

Той не иска да те умори гладен, това не е Неговата цел, но иска да ти даде един урок, да създаде в тебе една вяра, едно упование, без пари да живееш. (втори вариант)
Този: "дай пари", онзи: "дай пари". Господ казва: "Цяла година без пари. Отникъде няма да искаш пари." Тъй казва ангелът. Ти започваш да обикаляш всичките хора. Опитва те тебе Господ. Той не иска да те умори гладен, това не е Неговата цел, но иска да ти даде един урок, да създаде в тебе една вяра, едно упование, без пари да живееш. Казва: "Няма да ядеш." Колко деня? Четирийсет деня. След като дойде четирийсетият ден, Господ ще ти създаде условия. Как ще създаде? Ще прати някой човек в пустинята, тъй ще нареди.
към втори вариант >>

49. Аксиома на живота / Една аксиома

Щом се пресичат линиите, това показва вече, че има човешко упование, има ред спънки. (втори вариант)
Отхвърли и едните, и другите. Нещата вървят паралелно къде? Само при разумния живот има паралелни линии. Дето животът не е паралелен, има пресичане. Сега има една задача да разрешиш. Щом се пресичат линиите, това показва вече, че има човешко упование, има ред спънки. Сега за нас не е въпросът да нямаме спънки и мъчнотии в живота. Мъчнотиите са създадени заради нас. Всеки, който заплел конците, трябва да ги отплете. Казвате, че някоя задача е мъчна за разрешаване. Ония професори, които създават задачите, за тях са много лесни.
към втори вариант >>

50. Верни положения

Достатъчно е човек да отправи молитвата си към Бога и да очаква отговор с пълна вяра и упование в Него.
Рече ли човек да чака Бог сам да се сети да му помогне, той е застанал на крива основа. Съвременните хора се отказват от Бога, под предлог, че са се молили, но Той не ги е послушал. – Няма защо Бог да ги слуша. Те имат голямо мнение за себе си. Бог няма на разположение даже по една минута за всеки човек, а хората искат Той да ги слуша. Достатъчно е човек да отправи молитвата си към Бога и да очаква отговор с пълна вяра и упование в Него. Бог не се нуждае от много приказки. Отидете ли при Него, кажете Му същественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и как да ви помогне. Кажете ли същественото, отстранете се и чакайте. Условията при, които сегашните хора живеят са мъчни.
към беседата >>

51. Естествен ред на нещата

Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.
Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва. Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства?
към беседата >>

52. Динамическа сила на мисълта

Запример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в любовта болести не съществуват.
Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават човека. Любовта, запример, крие в себе си възходящи и низходящи сили. От изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. Запример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в любовта болести не съществуват. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия.
към беседата >>

53. Чуха, че иде Исус

Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли.
Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник.
към беседата >>

Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край.
Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли.
към беседата >>

Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли.
Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видя ли, докъде те доведе твоята теория? Видя ли резултата на твоите молитви? Бедният работник не се смущавал от това положение и спокойно отговарял: Господ ще промисли. Един ден, след гореща молитва към Бога, той отворил прозореца на своята бедна колибка, да погледа навън и да подиша чист въздух, но видял,че едно дете носело в ръката си една умряла гарга. То я турило на прозореца на работника и продължило пътя си.
към беседата >>

54. Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика

Тя ти казва: “В тебе имам напълно вяра и упование, затова те изпращам.” Тогава казвам: какви могат да бъдат мотивите, които могат да ме заставят аз да се откажа? (втори вариант)
Питам, кои ще бъдат тия побудителни причини, които ще ме заставят да се отказвам от тази работа на природата. Вие ще кажете: “Аз не искам, намерете някой друг.” Природата ще ти каже: “Искаш-не искаш, ще вървиш. Това е належащо.” И като си вдигне тояжката тя, веднага ти казваш: “Аз ще ида.” Като дойде насилието, ти ще разбереш, че не е произволно защо трябва ти да идеш, а не друг. Защото тя не те избира тебе слабия, хилавия, но ти си най-способният, който можеш да свършиш тази работа Ти имаш всичките качества за тази работа. Друг, и да изпратят, няма да свърши тази работа. Тя ти казва: “В тебе имам напълно вяра и упование, затова те изпращам.” Тогава казвам: какви могат да бъдат мотивите, които могат да ме заставят аз да се откажа? Това е едно неразбиране на тия велики закони, които проникват вътре в живота. Викат те тебе. Иди, свърши тази работа. Ти отиваш. Това е човекът на вярата.
към втори вариант >>

55. Богове сте

Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и упование на този Промисъл.
За такива въпроси вие се нуждаете от очите на Велики учители. Гледате ли през техните очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисъл на нещата. Аз рекох: „Богове сте“. Човек може да се нарече божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с дълбок вътрешен мир и упование на този Промисъл. Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата, Божествена мисъл. Пробие ли си път към светлата мисъл, човек започва да живее съзнателно. Той ликвидира със старото и поема пътя към новото.
към беседата >>

56. Огъната плоскост

На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава. Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено.
към беседата >>

На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. (втори вариант)
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представят слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, дето изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава. Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено.
към втори вариант >>

57. В дома на Симона

Вложете всичката си вяра и упование в Бога, за да постигнете желанията си.
Не се говори така. Първо ти ще желаеш, а после Бог. Ако силно желаеш да оздравееш, и Бог ще има силно желание да ти помогне. Обаче, ако оставиш всичко на Бога, ти си на крив път. Какво особено си направил за Бога, че очакваш Той да се занимава с тебе? Вложете всичката си вяра и упование в Бога, за да постигнете желанията си. При това положение, през каквито мъчнотии, страдания и болести да минавате, всичко ще мине и замине, като че нищо не е било. Който не вярва в Бога, и най-леката болест може да му отнеме живота. „В дома на Симона прокаженаго”. Какво е говорил Христос в дома на Симона? – За новото, което иде в света.
към беседата >>

58. От Египет

Този човек, който проповядваше упование на Бога, като влезе в гемията, всичко забрави, и Бога, в Когото вярваше, забрави.
Яви се толкова голяма буря, че той се разколеба, да тръгнем ли, или не. Тръгнахме, но през цялото време бурята не утихна. Братът, който изобщо е разговорчив, изгуби присъствието на духа и почна да се съмнява, дали ще се спасим. Като излязохме на брега, всичко му мина. — Още един път — казваше той — на дърво без корен не се качвам. Този човек, който проповядваше упование на Бога, като влезе в гемията, всичко забрави, и Бога, в Когото вярваше, забрави. Питам го: Как си? — Остави се, закъсах. — Защо е този страх у него? — Защото имаше жена и деца. — Ти, казва, си свободен.
към беседата >>

59. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл

Ако се качиш на един здрав кон, ти вече имаш упование. (втори вариант)
И за да поправим страха у нас, трябва да станем изправни. САМО ЧОВЕШКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ МОЖЕ ДА ПРЕМАХНЕ СТРАХА. В една държава, дето има ред и порядък, хората не ги е страх. А дето има несправедливост, всеки го е страх за живота. А където има ред и порядък, където и да е, може да е в един параход, но ако той е добре устроен, ти уповаваш вече на него. Ако се качиш на един здрав кон, ти вече имаш упование. А ако си в една кола със слаб кон, който едва крета, в тебе ще се зароди страхът. Ти усещаш една неустойчивост, онази сила, с която ние разполагаме в дадения случай, не е в състояние да изнесе този път. И следователно, ти чувствуваш страх. Ти тръгваш в гората, но те е страх. Защо? Не уповаваш на себе си и не уповаваш на никого, и тръгваш.
към втори вариант >>

60. Разумното слово

Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога!
Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен.
към беседата >>

61. Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика

Че при едното ти имаш упование на лева, можеш да си купиш за един лев хляб и ще ядеш. (втори вариант)
Нула. Какво показва в дадения случай нулата? Ако извадите единица от единица, ще получите нула. В дадения случай, нула към нула е пак отношение. Да кажем имаш един лев в джоба си, имаш и нула в джоба си, не си ли ти същият? Значи, какво подразбираме под нула? Че при едното ти имаш упование на лева, можеш да си купиш за един лев хляб и ще ядеш. Но ако кесията е празна, имаш едно безпокойство, казваш, хлябът няма да дойде. Представете си, че тази единица представлява една торба, в която ти можеш да туриш хляба. Да кажем, имаш едно хлябче вътре. Но ти извадиш едното от торбата, торбата пак е там, но хлябчето го няма. Това е отношението нула.
към втори вариант >>

62. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Някой беден, роден от бедни родители, със своята гениалност той ходи, постоянно претърпява унижение, но същевременно има едно упование. (втори вариант)
За да бъдеш сполучлив, трябва да имаш такт; после да бъдеш достатъчно твърд. Да бъдеш достатъчно наблюдателен, да имаш достатъчно интуиция, достатъчно разсъдливост и да се не афектираш от най-малките закачки в живота. Малко да влезнеш и след като се възбуждаш да се самообладаваш. Защото възбуждението на човека произтича, че той не взема под внимание мъчнотиите, които може да го сполетят. Запример често хора, които са от високо произхождение, например някой княз, ходи той със своята титла и постоянно усеща докаченията. Някой беден, роден от бедни родители, със своята гениалност той ходи, постоянно претърпява унижение, но същевременно има едно упование. В края на краищата, кой от двамата печели? Бедният и разумният всякога печели повече, отколкото богатият и глупав. Под думата глупав разбирам, който не съзнава нищо в себе си, нищо отвътре. Той не може да се справи с външните условия на живота. Та затова да не ви спъват, някой път вие имате известно щастие, когато то дойде, ти него ден си княз.
към втори вариант >>

63. Законът и Любовта / Противоположности на живота

Така трябва да мисли всеки човек, който има вяра, упование и любов към Бога.
То не носи нищо добро. Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере добре смисъла на живота и да не се оплаква от страданията си. Да се оплакваш, да изказваш недоволството си от Господа, това е търкане, което изхабява човешката душа. През каквито изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно свещено чувство към Бога и да си кажеш: Хиляди промени могат да станат в мене и около мене, но в отношенията на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е неизменен. Така трябва да мисли всеки човек, който има вяра, упование и любов към Бога. Ще дойде ден, когато смъртта ще похлопа на твоята врата и ще каже: Напусни света на илюзиите, на страданията. Тогава ще чуеш тихия глас на Христа: “Ела в реалния свят, между същества, които те обичат и разбират.” – Има ли прераждане? – Има прераждане, но то се осмисля, само когато дойдеш при по-добри условия, между хора, с които се разбираш. Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл. При всяко прераждане условията трябва да се подобряват.
към беседата >>

64. Свободата / Свобода

Като се облечеш хубаво, имаш едно упование, хората вече вярват, че ти си станал вече праведен. (втори вариант)
Сега хвърлете дрехите. Човек може да си хвърли дрехите, но пак е страхливец. – Какво ще кажат хората. Защо ходиш гол? – Пак си страхливец. Като се облечеш хубаво, имаш едно упование, хората вече вярват, че ти си станал вече праведен. Това е хубаво, против това нищо нямам. Но когато дойдем до истинския живот, не уповавай на едно оръжие, което може да ти изневери в един важен случай. Не уповавай на дреха. Може да уповаваш, но вземай предвид, че ще имаш една борба, в която ще се биеш, ако твоето оръжие не дойде, тогава ти изгубваш всичко и ставаш роб на условията. Казвам тогава: Най-важното е да правите съюз с дъщерите на професора и със синовете на професора.
към втори вариант >>

65. Физическият и Божествения живот

Казвам: Който има вяра и упование в Господа, той страда по-малко и страданията му са осмислени.
Той казва на главатаря: Ще пуснеш тоя човек да си върви. Няма да го обираш. Трябва ли богатите да се обират? – Разбойниците имат ум, имат сърце и воля, трябва да мислят, какво правят. Ако не изпълняват Божията воля, ще носят отговорност за делата си. Казвам: Който има вяра и упование в Господа, той страда по-малко и страданията му са осмислени. Прилагайте вярата в живота си, да имате опитности, чрез които да измените характера си, да преустроите своя организъм. Ако не можете да направите това, никакво знание нямате. Една от задачите ви е да подобрите външните условия на вашия живот. Вие очаквате животът ви да се подобри сам по себе си. Помнете: Оправянето на света зависи от Бога и от вас.
към беседата >>

66. Погледът на Бога

Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. (втори вариант)
Аз идвам от незнайното към знайното. Или започвам от знайното към незнайното. Вие сте на една твърда почва, ходите. Казвате: Аз искам парите си да ги нося на гърба си. Действително на твърдата почва по-хубаво нещо от парите няма. Туриш ги в джоба си, упование ти дават парите на тебе. Но ти се намериш, не на твърдата почва, но във водата, нямаш никаква опора. Ако ти турят 100 кгр злато на гърба, питам какво ще бъде твоето положение? – Да допуснем, че си в един въздухообразен свят, какво ще те ползува? – Нищо. То са спънки за тебе.
към втори вариант >>

67. Иде час

Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия.
към беседата >>

68. Младост и старост

То ще внесе в него упование в себе си.
– Той си разказва, какви разходи има, а аз му проповядвам нов начин на търговия. Какво трябва да прави този човек при сегашния строй на живота? Казвам: Така, както животът се развива, всичко ще се разреши по естествен път. Когато дойде Божественото, всички въпроси напълно ще се разрешат. Божественото всякога може да дойде у човека. То ще внесе в него упование в себе си. Срещате един изпаднал човек, без пет пари в джоба си. При сегашното разбиране на живота, той се чувства нещастен. По едно време получава по пощата писмо, в което му съобщават, че неговият дядо му завещал два милиона лева. Той, който до този момент беше изпаднал, веднага се изправя, в очите му се явява светлина и веднага придобива упование в себе си. Днес мисълта за парите упражнява голямо влияние върху хората.
към беседата >>

Той, който до този момент беше изпаднал, веднага се изправя, в очите му се явява светлина и веднага придобива упование в себе си.
Божественото всякога може да дойде у човека. То ще внесе в него упование в себе си. Срещате един изпаднал човек, без пет пари в джоба си. При сегашното разбиране на живота, той се чувства нещастен. По едно време получава по пощата писмо, в което му съобщават, че неговият дядо му завещал два милиона лева. Той, който до този момент беше изпаднал, веднага се изправя, в очите му се явява светлина и веднага придобива упование в себе си. Днес мисълта за парите упражнява голямо влияние върху хората. Обаче, едва получил парите, разбойници го нападат и му взимат двата милиона. В дадения случай, при мисълта, че двата милиона са откраднати, той веднага отпада. В първия случай, като мислел, че има пари, той се считал господар на положението. Следователно, ако в твоя ум се яви мисълта, че Бог е абсолютен, че Той се грижи за тебе, ти можеш да разчиташ на Него повече, отколкото на тези пари.
към беседата >>

69. Работа и почивка / Почивка

Упованието им е слабо.
Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане. Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине.
към беседата >>

70. Един удар

Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата?
Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлексни страдания, има и прави страдания, които се отнасят до самия човек. Рефлексно страдание е, например, стягането, свиването, което изпитвате, като гледате как някой акробат ходи по въже, прави ред упражнения. Той ходи по въжето спокойно, самоуверено, без никакъв страх и казва: „Изкуство е това! “ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се, да не падне случайно, да не изгуби равновесие. И като излезете от този цирк, казвате: „Измъчих се за тия хора“. Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин си изкарва прехраната! “ Не, да бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек! Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск. А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението си да изкажа, да не би хората да помислят нещо лошо за мене“. Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката си, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н.
към беседата >>

Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск.
“ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се, да не падне случайно, да не изгуби равновесие. И като излезете от този цирк, казвате: „Измъчих се за тия хора“. Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин си изкарва прехраната! “ Не, да бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек! Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск. А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението си да изкажа, да не би хората да помислят нещо лошо за мене“. Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката си, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н. Каква вяра е тази, която не може да се справи с най-малките мъчнотии? Човек е дошъл на земята да учи. Щом върви в правия път, той няма какво да се страхува.
към беседата >>

71. Дружене, слушане и следване

Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си.
Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне да остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист. Там е голямото нещастие на старите хора. Той има вече един страх. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал, някой рече да се моли но казва: „Защо да се моля?
към беседата >>

72. Възстановете Любовта

Христос казва на Своите ученици: „Сатаната поиска да ви пресее, Аз се молих за вас.“ И Петър, който имаше упованието, разбираше този закон.
“ Тогава аз питам: Как иде светлината от Слънцето във вашите стаи? Мислите ли, че всичките места, които посещава светлината, са чисти? Тази светлина иде и отдето минава, нечистите работи ги пречиства. Всичко чисти светлината. Божествената светлина трябва да влезе в човека, трябва да проникне в неговия ум, трябва да проникне в неговото сърце, за да може човек по един правилен път да се избави от ония напасти, на които човечеството е подложено. Христос казва на Своите ученици: „Сатаната поиска да ви пресее, Аз се молих за вас.“ И Петър, който имаше упованието, разбираше този закон. Три изпита му създадоха, 3 пъти дяволът влезе в него. След като съзна грешката си, той се повдигна. Първото нещо – трябва да съзнавате, да бъдете във връзка с Божественото, което всякога говори във вас. Във всинца ви говори. Някои го слушате, някои не го слушате.
към беседата >>

73. Какво знамение показваш нам?

Този човек има упование на един лев да му оправи работата.
Един лев само има. По едно време гледа, една бедна вдовица идва при него, а там насядали хиляди хора. И изважда лева и го дава. Той си казва: „Втасахме я! “ Тя не се спира при другите, но отива при него. Този човек има упование на един лев да му оправи работата. Господ казва: „Ти трябва съвсем да закъсаш, за да се оправи работата. Ти уповаваш на парите, а трябва да уповаваш на нещо, което не се мени.“ Ако вие сте умни и добри, Земята е пълна само с пари. Мнозина са идвали при мене да им кажа къде има заровени пари. Наскоро дошъл един да ми разправя: има заровено имане в една къща. Казва: „Позволено ли е да се извади?
към беседата >>

74. Има време

Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование.
Струва си, но във вас знание трябва да има. Щом дойдете до религиозния живот, трябва да имате знание за Бога, да Го обичате. Ние сме оградени. И всякога може да дойдете в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви. Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование. Отдето минеш, всички хора те познават и цялата природа, като мислиш за Бог, всички те познават. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отдалечават, макар да си богат. Не може да разбереш. Всички те отдалечават, избягват, не може да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>

75. Часът на Любовта

Всички трябва да бъдете готови да минете това море без страх, с упование и вяра в Бога.
Те трябва да се увеличат толкова, че да минат над главите ви. – "Ама тогава ще се удавим." – Ако искате да не се удавите, ще се научите да плувате. – "После? " – После ще си направите един здрав, модерен параход и ще се качите на него. Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате бъдещ живот. Всички трябва да бъдете готови да минете това море без страх, с упование и вяра в Бога. Съвременните хора, особено религиозните, говорят за Небето, описват го. Те говорят и за бъдещия живот, и него рисуват, но всички тия описания са толкова верни, колкото са верни фантастичните картини, представени на кинематографа. Казано е в Писанието: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." В този смисъл, който се наеме да опише бъдещия живот, той не познава Истината. Де седи силата на героя: в оръжието му или в самия него? Оръжието на героя е само външно условие, външно пособие, а силата на героя се заключава в ума, сърцето и волята му.
към беседата >>

76. В Ниневия

Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл.
Всичко друго се изправя лесно. Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисълта си будна, да не прекъсвате връзката си, откъдето иде Божествената светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата светлината ще победи. Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни. Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишават от известни блага и възможности, той пак не се обезсърчава.
към беседата >>

77. Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)

По–добре да вярваш в Бога, който носи в себе си всичкия живот, всичката вечност, всичката сила и упование, отколкото да вярваш в хиляда жени, които носят всичките нещастия и недъзи. (втори вариант)
Може да измислите някоя друга дума. По–добре е една течуща чешма, отколкото хиляди чаши, пълни с вода. Един човек, който разчита на своите хиляда и двеста жени. Тогава другата идея вземи: по–добре да вярваш в Бога, това е едната жена. Едната жена разбира идеята за Бога. По–добре да вярваш в Бога, който носи в себе си всичкия живот, всичката вечност, всичката сила и упование, отколкото да вярваш в хиляда жени, които носят всичките нещастия и недъзи. Та казвам, вие като четете Писанието, казва, какво значи еднобрачен живот? То е идеята за Бога. Да имаш само една идея, да седи в твоя ум една идея, да имаш, да цари в тебе. Щом имаш две идеи, ти си от двубрачните, от трибрачните, имаш десет идеи, не е лошо, всичките можеш да ги имаш. Та казвам, първото нещо, освободете се от всичките тия странични мисли и идеи.
към втори вариант >>

78. Блажен, който яде хляб в Царството Божие

Той има самоупование, той никога не отпада духом.
Ако не станат нещата, както са замислени, това ще внесе едно смущение в ума ми и аз ще кажа: Аз не съм красив. Щом не съм красив, коя е причината за това? Красотата носи сила в себе си. Красивият човек е доволен от себе си. Красивият има мир в себе си. Той има самоупование, той никога не отпада духом. Като го погледнат, всички хора се влияят от него. Но и красивият човек се нуждае от нещо. „Блажен, който яде хляб в Царството Божие“. Блажен е красивият, който яде хляб, защото ще покаже своята красота. Нещастен е грозният, който яде хляб, защото ще покаже своята грозота.
към беседата >>

79. Всичко е за добро

Божествената любов подразбира абсолютна вътрешна чистота, която дава упование на човека, прави го смел, самоотвержен.
Христовото учение проповядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Хората говорят за любов, за целувка, но се стесняват. Защо? – Защото в тяхната любов, в тяхната целувка има нещо користно. Те взимат, а не дават. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целование". Божествената любов подразбира абсолютна вътрешна чистота, която дава упование на човека, прави го смел, самоотвержен. Ако целувката може да повдигне падналия, да излекува болния и да възкреси мъртвия, тя е на място. Това означава свято целование. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил! " Следователно, всеки човек трябва да осъзнае, че е дошъл на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: Да бъде волята Божия!
към беседата >>

Но затова се иска пълно упование на Бога.
Това означава свято целование. Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил! " Следователно, всеки човек трябва да осъзнае, че е дошъл на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите някой въпрос, кажете: Да бъде волята Божия! Кажете ли така, няма да мине много време, и въпросът ще се разреши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички решите в себе си да вършите волята Божия, без никакво съмнение и колебание, работите ви ще се оправят естествено. Щом работите ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята Божия, смъртта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете от това, което днес не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртта, да направите това, което Бог иска от вас? Под думата „смърт" разбирам закон.
към беседата >>

80. Закхее, сляз скоро

Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: „Йова е ре.“ Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в себе си, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде.
Хлябът само ви интересува. Това е едната страна на разбирането. Ще кажете, че това е лесна работа. Щом имате шишенцето, лесно се живее. Сега ще направя работата още по-проста. Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: „Йова е ре.“ Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в себе си, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде. Но никому няма да казвате формулата. Сега като ви давам тази формула, не се лъжете, че като я произнесете, хлябът ще дойде. Защо? – Защото тя е преведена и не е на същинския език. На този език, на който е произнесена за пръв път, тя има сила, но на български език няма тази сила. Ако произнесете формулата и очаквате хляб, хлябът няма да дойде.
към беседата >>

81. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

Пари да не е, всичко туй, ама душата ти да остане чиста, да остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога.
Волската старост е вече една възможност човек да стане. Какво ще изгуби? Трябва ли старият вол да плаче, че е остарял? Той трябва да се радва, че се освобождава от своята волска форма. Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство – трябва ли да плачеш, че си го изгубил? Пари да не е, всичко туй, ама душата ти да остане чиста, да остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. А всичко онова, което е човешко, което с човешка ръка е придобито, всичко туй трябва да си иде откъдето е дошло. Всички ония човешки мисли, всичко туй трябва да ни слуша.
към беседата >>

82. Онова, което дава живот

Не е лошо това упование.
Хората казват, че вярват в един Бог. Други пък казват: Все е хубаво да вярваш в нещо. Все е хубаво да имаш един Господ на земята. Кой ще е този Господ на земята? Той или ще е някой богат човек, или ще е някой банкер, или някой, който заема високо положение, или някой княз – все-таки някой човек, който може да ти помогне в трудните положения на твоя живот. Не е лошо това упование. Човек все трябва да има някого, в когото да вярва – това е в реда на нещата, защото в човека има едно чувство, нужда да има познайници, хора, на които да вярва. Малкото дете трябва да вярва в баща си. Малкото момиченце трябва да вярва в майка си. Но въпросът седи малко по другояче. Когато изучаваме градинарството и садим някое растение, вие трябва да избирате почвата му.
към беседата >>

83. Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство

Щом изгубиш всичко, губиш и упованието.
Аз разчитам на всеки от вас дотолкова, доколкото и вие уповавате на Бога. Който не уповава на Бога и живее вън от Него, е подобен на всички хора. Казваш, че имаш високо мнение за мене, че уповаваш на Бога. – Докога уповаваш на Бога? Докато имаш богатство, имот, здраве. Щом изгубиш всичко, губиш и упованието. Всяко нещо, което се основава на материалното, лесно се губи. Ще кажете, че ме почитате. За какво ме почитате? Аз съм беден човек, нищо нямам на земята. – „Ти си Божи човек, изпратен от небето.“ – Аз трябва да докажа това.
към беседата >>

84. Разумният човек

И наистина, като турят няколко стотици хиляди лева в банката, те веднага имат упование, имат надежда, имат вяра, имат достойнство.
Там никой нямаше право да убива животните. Те бяха на голямо почитание. Ще кажете, че това е едно заблуждение. След хиляди години хората ще се чудят на заблуждението на съвременните хора, че уповават толкова много на парите. Те казват, че без пари не може. И наистина, като турят няколко стотици хиляди лева в банката, те веднага имат упование, имат надежда, имат вяра, имат достойнство. Които имат пари, започват да ходят изправени, добре облечени и обути, със скъпи дрехи и обуща. Дето ходят, все за банката си мислят, в нея са вложени всичките им надежди. И след всичко това ще дойде някой проповедник да ви разправя, че може да се живее в света и без пари. Той ще проповядва на вас това нещо, а сам ще проповядва и работи за пари. Той сам се намира в противоречие, а също така и вас поставя в противоречие.
към беседата >>

85. Да идем във Витлеем

Та, вложи ли човек вярата и упованието си в парите, грехът вече го следва.
Престъплението седи не в открадването на парите, но във вярата на човека в откраднатите пари. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздава на сиромаси, той не е извършил никакво престъпление. Но ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте най-малката мисъл в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на онази същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на углавно дело. Тогава идат вече изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложи ли човек вярата и упованието си в парите, грехът вече го следва. Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас, да види какво възпитание ще им дадете.
към беседата >>

86. Нашето предназначение / Предназначението на човека

– За да покаже на хората своята вяра, своето търпение и упование в Бога. (втори вариант)
Въжето не е виновно за престъплението, което човек върши, но хората са недоволни от него. Въжето казва: Аз не съм виновно, че на мене могат да закачат разни предмети. На мене закачат дрехи да съхнат, круши – да зреят и хора – да ги бесят. Щом крушите ги закачат на мене, за да дозряват, тогава и хората ги бесят, за да дозряват. Защо разпнаха Христа? – За да покаже на хората своята вяра, своето търпение и упование в Бога. В това седи величието на Христа. Велико е търпението на Христа! Ако на едного от вас засегнат честолюбието, той ще се разтревожи, цяла нощ няма да спи. – Защо се е разтревожил? – Че някой го нарекъл невежа.
към втори вариант >>

87. Съществени връзки / Четирите отношения

Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят.
Ако храносмилането на човека не става правилно, в''' пищеварителната''' му система има някакво разстройство. Ако, след като човек мисли, работите му не се нареждат добре, това показва, че в мисълта му има нещо криво. Изобщо, всяко криво нещо в човека произвежда неправилни резултати. В Божествения свят, обаче, нещата стават така, както са предвидени. Те се нареждат по-добре, отколкото са били замислени. Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят. Когато се обичат, хората имат общи интереси. Тогава работите им вървят добре. Щом не се обичат, техните интереси се разединяват, вследствие на което се харчи повече енергия с по-малко постижения. Всеки ден човек трябва да има по една малка придобивка. Ако е вярващ, всеки ден трябва да се забелязва в лицето, в сърцето му и в ума му по една малка промяна.
към беседата >>

88. Който има уши, нека слуша

Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пътя си, без да го закачи.
Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползувате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човек може да придобие нещо от науката, само ако я обича. Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете любовта в сърцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пътя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом вярва в Божественото, човек може да го види навсякъде. Един каракачанин често ходел из Стара планина, да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пътят, по който влизал в гората, бил една тясна пътека, през която само един човек могъл да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но останал малко изненадан, като видял, че срещу него върви една мечка.
към беседата >>

89. Относителни и абсолютни разбирания

Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него.
Мнозина се мислят за сиромаси и казват, че нямат средства за учители, да ги учат. Те не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. Бог иска човек да прилага любовта, както Той я прилага. Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ. Като ученици, от вас се иска разумност, да използвате това, което днес ви се дава. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги в дадения момент.
към беседата >>

90. Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве