Търсене в текстове за 'Упование'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имате упование в Бога.
Защото в какво ще вярваш? Ще вярваш в Любовта, понеже Бог е Любов. Вярата трябва да съдържа Интелигентност и Любов. Ако се свържеш със света на Любовта, Вярата лекува човека. Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него. Трябва да имате упование в Бога. Някой човек не е предвидил, че на пътя му ще дойдат мъчнотии; дойдат ли, той потърсва помощ отвън, но защо ли, когато помощта иде главно отвътре. Един брат попита: „Някой казва, че който вярва в Бога, ще се обезличи.“ Не, този, който не вярва в Бога, ще се обезличи. Бог е, който прави човека личен, да има образ и подобие. Един човек, като греши, се обезличава.
към текста >>

2. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Странник съм в този свят. Никого аз не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха.
към текста >>

3. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването.
Въпрос: Как трябва да се разбира вярата? Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече. Във вярата виждам една творческа сила. Например болна съм, но вярвам, че ще бъда здрава, и тогава оздравявам. Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек чувства, че има нещо постоянно, на което може да уповава. Чрез медитация, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено. Вярата едновременно е принцип и сила на човешкия ум.
към текста >>

4. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование.
Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото пожелаете, ще го и постигнете. И ако постигнете всичко, каквото пожелаете – новото е във вас; или ако не го постигнете, то новото не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен; или човек, който не е умен, справедлив и добър, той не може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света и се намирате на Земята, която е един параход. Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора.
към текста >>

5. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога.
Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение.
към текста >>

6. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание. - Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него.
към текста >>

7. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

на Тебе, Господи, възложих своето упование
1941 г. Учителят ни изпя следната песен: Странник съм на този свят И никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой Които си създал всичко за Мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе! На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия. При всяка добра постъпка, вие трябва да правите връзка с Бога (Божествения свят).
към текста >>

8. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога.
Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо.” За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам.” Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение.
към текста >>

9. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването.
То пак ще се постигне. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от Бога. „Как трябва да се разбира вярата? “ Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек може да разграничава коя мисъл е права и коя не е права. Вярата е вътрешно зрение на духовния свят. Вярата е нещо Божествено.
към текста >>

10. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние.
към текста >>

11. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините."
Изгревът на слънцето беше величествен. Изпя се песента "Изгрей, изгрей ти мое слънце". След това Учителя произнесе беседа. Думите Му се разнасяха наоколо, като шепот на дълбоко шумяща вода. Словата Му разкриваха за душите все светли истини, ценни правила и методи за един жадуван и красив живот. След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините." Гледката от Изгрева към Витоша беше с особено приятна и неземна красота. Една беше тя, когато слънцето изгряваше в утринта и друга, когато се прибираше привечер. Косите слънчеви лъчи някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. Те създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието, нарушавани само от звънките тонове на пойните птички, допълваха мига.
към текста >>

12. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения.
Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителя е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Тогава това начинание би успяло и всеки сам ще си извади заключението от отражението, което би дало то върху България и българския народ.
към текста >>

13. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима.
След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него.
към текста >>

14. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си.
Тогава царят провъзведе Сидраха, Мисаха и Авденаго в областта вавилонска. Върху тази глава може много да се каже, защото засяга една от най-дълбоките тайни на окултната наука - тайната на Посвещението, при което става трансформация чак до физическото тяло, което е проникнато от Божественото Начало и одухотворено, че става вече неуязвимо и от огъня. Вибрациите на това тяло така се повишават, че образуват една броня, през която огънят не може да проникне, И съвременните учени правят опити с така наречените магнетични врати и завеси, през които не може да премине нищо. После, в древните мистерии едно от изпитанията е било изпитание чрез огън. Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена. Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството. И всичко станало, както казал Данаил.
към текста >>

15. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога.
към текста >>

И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>

121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него.
Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." "
към текста >>

16. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си.
Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам. Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила. Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
към текста >>

17. Любовта на Великия - Влад Пашов (1902- 1974)

Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви се обезсмисля и разрушава.
Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни неща на Живота дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен Животът на всички същества. И върху тази канара може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви се обезсмисля и разрушава. Ако разбирате Божествените закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи да разбира човек Божията Любов, която е храна за душата, и Божията Мъдрост, която е храна за човешкия Дух.
към текста >>

18. УПОВАНИЕ В РАЗУМНОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 79 • Упование в Разумното.
• 79 • Упование в Разумното. На тихо, скрито място, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отидете при хората. Молитвата е единственият път, по който може да се работи най-лесно за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези Същества, които ни помагат. Без тях нищо не можем да направим. При молитвата идва тази Светлина, която ни помага да схванем нещата.
към текста >>

При молитвата човек трябва да има вяра и упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа.
На тихо, скрито място, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отидете при хората. Молитвата е единственият път, по който може да се работи най-лесно за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези Същества, които ни помагат. Без тях нищо не можем да направим. При молитвата идва тази Светлина, която ни помага да схванем нещата. При молитвата човек трябва да има вяра и упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа. Човек трябва да вложи вярата, че с него ще стане това, което Разумното е начертало. Вярата е закон за възприемане на това, което иде отгоре. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме. Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта. Това което ние вярваме, това става.
към текста >>

19. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вдъхва упование, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна собственост.
Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко израстващо в природата. Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променливи и романтични, обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона фа и на зеления цвят. Това е цветът, който произвежда растеж в органично и психично отношение. Той вдъхва упование, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна собственост. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. Материализмът, който съществува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят). Луната изминава своя път през 12 знака на зодиака за около 27 дни, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея и затова се казва, че има северна или южна широчина (северно или южно отклонение от еклиптиката), както планетите. Луната е като медиум, който възприема влиянието на всички планети и ги предава на Земята.
към текста >>

20. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ.
* Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство - силно и мощно. * Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена стена, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове! * При ставане сутрин от леглото, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка клетка на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята! ” * В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ. * Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух. Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната Природа. * Природата обича да говориш конкретно, ясно и точно. Щом така поискаш нещо, тя е готова да ти го даде. Всяка душа може да получи това, което желае, но трябва да знае как да го иска.
към текста >>

21. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Много силни слова казал в този ден Учителя, думи сякаш отправени лично към него, за да го насърчи и му даде вяра и упование в доброто.
Обстановката, всичко онова, което толкова много обичал и ценял и за което жадувал през изминалите години, било в тази зала и между тези хора. Сълзи напирали да избликнат от очите му и в силното си вълнение той си казал: „Ще се разведа! Ще си върна свободата! Ученичеството си ще върна! " Много силни слова казал в този ден Учителя, думи сякаш отправени лично към него, за да го насърчи и му даде вяра и упование в доброто. Но един пример останал завинаги в съзнанието му и непрекъснато го карал да се замисля. Той вярваше, че Учителя не случайно бе дал този пример, че е знаел мъката му и е искал да му помогне. Между другото Учителя бе казал: „Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Дружал с моми и момци и се чувствал независим.
към текста >>

22. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

- Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица.
към текста >>

23. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост.
Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се стигне до еднозначност. В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява.
към текста >>

24. 44. ОСВОБОЖДЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота.
Те са динамиката на живота, а фактите са във физическия свят. Неизбежни са последствията на дадени причини и всеки сам трябва да ги преживее. Има силни и напреднали души, които преди да се въплътят, дават обещание да поемат известен родов или народен товар и помагат в ликвидирането на лошите последствия в живота на близки и приятели. Но понеже законът на справедливостта управлява живота, то тези души поемат и положителните постижения на тези, на които помагат. Има компенсация за жертвите им на земята. Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота. Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни към всеки. Като мине през тунела на страха и съмненията, човек излиза на висока планина, от която може да посрещне изгряващото слънце и види красотата на светлия свят, който се разкрива пред погледа му. Колкото по-съзнателно работи за освобождението си от робството на страха и недоверието, толкова по-скоро той ще излезе от тъмната сянка на човешкото си битие и ще проумее величието, красотата и хармонията на живота.
към текста >>

25. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Вие сте изпели една тъжна песен с тези думи: "Странник съм в този свят, никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност, към Тебе! На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента. Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
към текста >>

26. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път.
Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
към текста >>

Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план.
Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай.
Всяко такова равнище е едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Учителят подчертава: "Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план." Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение да извървят своя път докрай. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнесат навред факела на пресътворението. (Темата за окултната Школа ще бъде обект на разглеждане и понататък в настоящия лекционен курс.) 2. Идейни паралели с други учения и духовни школи. Връзки и взаимоотношения с християнството а) идейни паралели с други теоретични концепции
към текста >>

28. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср.
Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се определи понятието "човек".
към текста >>

29. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си.
Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по духовния Път, според Учителя П.
към текста >>

30. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност.
Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ? " - Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисията на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страдания и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Търсенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност. Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина. Той е освен това "Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешка, Свобода без ограничения" . Как да стигнем до Него? Възможно ли е това?
към текста >>

31. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

32. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

На Тебе, Господи, възложих своето упование.
Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно усещане за самота сред суетата на земната действителност: "Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." * * * В периода от 25 юни до 9 юли 1900 г. Учителят Петър Дънов получава седем послания от Божия Дух, които съдържат съвети и наставления за предстоящата му мисия сред хората. Той ги назовава "Седем разговора с Духа".
към текста >>

33. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение.
Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение. Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение.
към текста >>

34. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?!
Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово. И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност. Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване. Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?! Изглежда, малцина са успели да го постигнат. Безспорно един от тях е нашият, българският духовен Учител Петър Дънов, който в течение на половин век споделя с готовите да го чуят и разберат личния си духовен опит. Той се обръща и към сърцата на своите последователи, а не само към техния разум:“Някои от вас знаят повече от мен написаната Библия, пък и чак толкова не я уча, защото е резюме от една голяма Библия. Но онази Библия, която аз зная, нея вие не знаете.“ И на друго място в беседите му: „Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега.
към текста >>

35. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си.
И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос.
към текста >>

36. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота.
Търпението е Божествено качество! Един мъдрец беше казал: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш – това е Любов! “ Преведено на езика на настоящото изложение, това означава: „Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов! “ Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока.
към текста >>

Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие.
здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки.
към текста >>

37. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

„Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“ (Учителят Петър Дънов) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) – в съответствие с първия посочен по-горе цитат – определя вярата като убеденост, че Божията воля бива изпълнявана винаги и при всички обстоятелства и че тя неизменно тържествува над волите на всички останали разумни същества. Независимо че ги е надарил с пълна свобода на избора, Той проправя разумни граници за мащабите на тази свобода, така че тя да не може да постави под съмнение осъществяването на Неговия велик план за света. Именно упованието в тази вездесъща Разумност, проникваща цялата природа, всичко съществуващо, според българския духовен Учител е синоним на вярата.
към текста >>

Именно упованието в тази вездесъща Разумност, проникваща цялата природа, всичко съществуващо, според българския духовен Учител е синоним на вярата.
„Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“ (Учителят Петър Дънов) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) – в съответствие с първия посочен по-горе цитат – определя вярата като убеденост, че Божията воля бива изпълнявана винаги и при всички обстоятелства и че тя неизменно тържествува над волите на всички останали разумни същества. Независимо че ги е надарил с пълна свобода на избора, Той проправя разумни граници за мащабите на тази свобода, така че тя да не може да постави под съмнение осъществяването на Неговия велик план за света. Именно упованието в тази вездесъща Разумност, проникваща цялата природа, всичко съществуващо, според българския духовен Учител е синоним на вярата. Сама по себе си тази Разумност – плод на Божието присъствие в Космоса – е незрима, ала проявленията ў на всички равнища в Битието изключват всякакво колебание относно наличието ў и нейната мощ. Учителят на ББ в България отстоява тезата, че фактите задължават, законите ограничават, а принципите освобождават. Защо вярата освобождава от ограниченията? Кога и при какви случаи? Това става действителност, когато съединим нашата воля с тази на Всевишния.
към текста >>

Във вярата устоява този, у когото има упование.
Измежду тях той поставя най-високо любовта: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (I Кор. 13:13). От своя страна Учителят на ББ в нашата страна предлага нова, поетично илюстрирана връзка между тези три добродетели: „Вярата и надеждата са крила на Любовта.“ Всяка една от тях той разглежда като основа за свързване със съответна сфера на Космоса: „Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят. С вярата ние сме свързани с духовния свят. А самата Любов ни свързва с Божествения свят.“ На друго място в Словото си Учителят П. Дънов дава конкретни указания за това, как да отстоим тези добродетели, след като вече сме ги придобили: „В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във вярата устоява този, у когото има упование. В надеждата устоява този, у когото има радост.“ Ако не успееш да съобразиш логическата и духовна взаимозависимост между съответната добродетел и своята вътрешна настройка (която изисква и действия, доказващи жизнеността на тази взаимозависимост), можеш да загубиш така ценното нетленно притежание: „Не се ли радваш, ще изгубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си. Не си ли готов на жертви, не можеш да придобиеш Любовта“ (Учителят П. Дънов). Според българския духовен Учител вярата има своя произход в Божествената Любов (от своя страна – рожба на Духа), а корените ў проникват дълбоко в свещената тъкан на всемирния живот. Оттам именно те захранват и неувяхващия цвят на надеждата: „Вярата произтича от Любовта, а Любовта – от Духа.
към текста >>

Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш.
В такива случаи можем да потърсим подкрепа в молитвата или в духовното познание под формата на мантри или формули. Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае. Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш. („Аз уподобявам вярата на силна, магнетическа струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето.“) Действена е само онази вяра, която е станала неразделна част от самия теб – от твоето мислене и поведение. Именно когато я съзрат, вплетена като ярък цветен венец в аурата на човека, разумните същества от невидимия свят са готови незабавно да откликнат на неговата молба или потребност: „Ние ще ви помагаме – вяра, вяра, мощна вяра ще турите в себе си. Ще се молите постоянно“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

38. Молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

Упование в Разумното 7 9
Тайна молитва и медитация 3 0 4 Тайните 9 1 Трите изисквания 10 0 Тържественият момент 9 0 Укрепване чрез молитва 8 2 Упование в Разумното 7 9
към текста >>

39. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта.
Не притежава ли човек този център в достатъчен размер, той става нехаен, непредвидлив, живее от ден за ден, харчи каквото спечели и не мисли за бъдещето. Има ли средства в изобилие, той ги разпилява. Ако пък е ограничен в средствата си, той се приспособява както може. Такъв човек през целия си живот е в зависимост от ежедневна грижа за прехраната си, а при старост и невъзможност за работа става тежест на околните. В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство. Добрите държавни и обществени ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита. А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори.
към текста >>

40. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.
Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени“, колкото и знания да сме усвоили из обла- стит, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота — не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>

41. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели.
те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син.
към текста >>

42. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Ако ти вложиш всичкото си упование на тях всичките твои работи ще се оправят така, както Бог иска.
Не мислете сега, че България погинва, тя сега възкръсва по тяхному, а не по вашему. България ще се оправи, но когато се изправи кривото, а да се изправи кривото, трябва да се нагорещи и като се нагорещи трябва да се тури на наковалнята, та и да се турят чуковете и тогава ще се изправят нейните гърбавини. И тогава ще стане права като жена. Да ви не смущава това. България е една жена. Ако ти вложиш всичкото си упование на тях всичките твои работи ще се оправят така, както Бог иска. Та и сега твоето положение не е лошо: ти дойде да търсиш имане и го намери. Дойде да оправиш роднински връзки и ги уреди. Сега, ако твоите работи са уредени, какво има да те смущава. Хорските думи са празен тъпан. Дали тъпанът гърми или мълчи, все едно само прах по него може да се дига.
към текста >>

43. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави?
Много скоро обаче съзнанието му е озарено от една истина, която не е очаквал. Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си. Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните добруджански поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави? И той знае, че това не е всичко, и го залива вълната на неудовлетвореността, както бе заляла баща му преди тридесет години, когато чорбаджи Атанас искаше да го закотви в семейството си в Хадърча, но го мъчи и гузната съвест, защото как ще остави тези вперени в него чисти, търсещи очи. Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави? * Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от църквата на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито? И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът? Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31966686248779