Търсене в беседите за 'Слушане'

Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата.
Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към беседата >>

2. Растете в благодат! / Растене и познание

Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това няма време, за онова няма време“.
Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее; който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля. Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това няма време, за онова няма време“. Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитал: „Идва ли някой да те посещава? “ – „Да, Гладстон.“ – „Кой? Английският държавник? “ – „Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач! “ Защо?
към беседата >>

3. Дали може

Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна.
към беседата >>

Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. (втори вариант)
Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна.
към втори вариант >>

4. Двамата братя

Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете. Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте? " Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад.
към беседата >>

Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ. (втори вариант)
Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще. Дъщерята отговаря: Чувамъ, мамо. Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ. Разбиранията на сегашнитѣ хора за живота сѫ различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всѣки си има специфична програма, какъ да нареди живота си. Щомъ се заговори за живота, той изнася своята програма. Ако накаратъ нѣкого да работи, той казва: Толкова свободни хора има, мене ли намѣрихте? Когато става въпросъ за взимане, всѣки представя програмата си.
към втори вариант >>

5. Двата полюса

Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят.
" – "Искам, Господи, но няма кой да ме тури в къпалнята." Христос ще му каже: "Стани, вдигни одъра си и ходи." Това значи: бъди честен, добър, умен и справедлив! Който носи тези качества в себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне сам за дома си. Като разглеждате човешкото лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него. Осморката са човешките очи, а тройката – носът с двете ноздри. Очите и носът представляват Ангелския свят, ушите и челото – Божествения свят, а устата – човешкия. Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, Който казва на болния да мисли, за да не греши повече. Кога ще започнат хората да мислят правилно? Когато влезе Христос в тях, т.е. когато придобият Любовта.
към беседата >>

Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е.
Който носи тези качества в себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне сам за дома си. Като разглеждате човешкото лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него. Осморката са човешките очи, а тройката – носът с двете ноздри. Очите и носът представляват Ангелския свят, ушите и челото – Божествения свят, а устата – човешкия. Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, Който казва на болния да мисли, за да не греши повече. Кога ще започнат хората да мислят правилно? Когато влезе Христос в тях, т.е. когато придобият Любовта. Наистина, докато не е влюбен, младият момък си позволява понякога да пие, да пуши – живее на широко.
към беседата >>

Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. (втори вариант)
Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ! Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си. Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече. Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта.
към втори вариант >>

Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. (втори вариант)
Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си. Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече. Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко.
към втори вариант >>

6. Като чуха

Чуването и слушането са синоними.
Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно. Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането.
към беседата >>

Чуването предхожда слушането.
хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно. Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
към беседата >>

Слушането има отношение към месечината, т.е.
Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно. Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е.
към беседата >>

Чуването и слушането сѫ синоними. (втори вариант)
Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно. Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
към втори вариант >>

Чуването предхожда слушането. (втори вариант)
хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно. Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
към втори вариант >>

Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. (втори вариант)
Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно. Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си.
към втори вариант >>

7. Моето иго

Всеки музикант свири своята част и, в края на краищата, тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане.
С присъствието си, той внася мир между хората. Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества. Така действа и Бог със своето присъствие. – Възможно ли е различни хора, с различни характери да се обединяват в едно цяло? Вижте какво правят музикантите в един оркестър. Всеки музикант свири своята част и, в края на краищата, тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане. Тук действа законът на сливането. Следователно, всяка музикална пиеса, която е основана на този закон, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която почива на любовта, вложете за основа кротостта; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието.
към беседата >>

8. Това учение

БС

Тъй че, слушането е мисъл.
Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че, слушането е мисъл. Как ще познаем Любовта? – Чрез езика. Вкуси я и ще познаеш Любовта. Езикът съдържа в себе си два елемента: той внася най-голямото благо в света и от него излиза разумната реч. Сладките и хубавите думи са плодове на Любовта.
към беседата >>

9. Призваха Исуса

При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви.
Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици.
към беседата >>

10. Работи на лозето ми

Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно.
И сегашните християни не са използували времето от идването на Христа до днес Те не се различават много от светските хора. Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците, де ще се държат духовни сказки или проповеди да послушат нещо. Те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които, покрай театри и концерти, мислят за ядене и пиене. Те казват: Чухме поне една сериозна проповед. Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш. Едното без другото не може. Какво е придобил и научил човек, ако на старини зрението, слухът и обонянието му започват да отслабват или напълно се изгубят?
към беседата >>

Не е само в слушането. (втори вариант)
Трети пък четат, че някъде се продава хубаво вино и решават да отидат да го опитат. Някои си избират добра гостилница. Всички си правят избор. Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. Тези, които отидоха да слушат проповедта, са най- много спечелили." Казвам: „Всички са свършили по един и същ начин." Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също. В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата - един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. После ние казваме, че дошли еди-какви си обстоятелства, които били такива и такива и затова той не могъл да издържи.
към втори вариант >>

Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също. (втори вариант)
Някои си избират добра гостилница. Всички си правят избор. Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. Тези, които отидоха да слушат проповедта, са най- много спечелили." Казвам: „Всички са свършили по един и същ начин." Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също. В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата - един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. После ние казваме, че дошли еди-какви си обстоятелства, които били такива и такива и затова той не могъл да издържи. Това е лъжливо твърдение.
към втори вариант >>

11. Земният и небесният

Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. (втори вариант)
Да, но утре някой млад момък ще запали с едно фитилче огъня на твоята Марийка и ще се чудиш каква била тя, ще се чудиш как е избухнала твоята Марийка. Този момък запалва избухливото вещество на твоята Марийка и тя започва да ти се сопва, да иска да излезе от твоята къща, да отиде далеч от тебе, докато стане най-голямата експлозия и хората казват: „Изхвръкна нашата Марийка." Аз казвам: ожени се вашата Марийка, тоест съдържанието й се разви, формата й се разпръсна и тя като един цвят цъфна, цветът окапа, и после се яви плодът. Христос казва: „Никой не разбира този Син Человечески, Сина на мъдростта." И затова, докато човешкият ум не дойде в човешката душа, човек не може да разбере небесните неща. Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния - чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането. Някои питат: „Как да обичаме? " Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи. За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример.
към втори вариант >>

Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането. (втори вариант)
Христос казва: „Никой не разбира този Син Человечески, Сина на мъдростта." И затова, докато човешкият ум не дойде в човешката душа, човек не може да разбере небесните неща. Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния - чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането. Някои питат: „Как да обичаме? " Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи. За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример. Представете си, че през вашата градина тече една вадичка, но вие сте тъй улисани в обществени работи, че не обръщате никакво внимание на тази вадичка, на тази рекичка. След време забелязваш, че дърветата и цветята в твоята градина са изсъхнали. Защо?
към втори вариант >>

12. Мъчението

До ушите – следващият център; значи, знанието в света се придобива само чрез слушане.
Та в туй движение на Х-то има едно разбиране. Какво, предполагате, представляват долната и горната части на Х-то? То са двата принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани, нали? Ако потеглите от очите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите – следващият център; значи, знанието в света се придобива само чрез слушане. Както виждате, тук се спосрещат два велики принципа, които съвременната психология нарича: стремеж на духа и стремеж на душата, сгремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от слушане. А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети любовта, и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите в обществения живот – момъкът и момата се венчават – без да знаете защо.
към беседата >>

Този стремеж произтича само от слушане.
То са двата принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани, нали? Ако потеглите от очите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите – следващият център; значи, знанието в света се придобива само чрез слушане. Както виждате, тук се спосрещат два велики принципа, които съвременната психология нарича: стремеж на духа и стремеж на душата, сгремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от слушане. А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети любовта, и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите в обществения живот – момъкът и момата се венчават – без да знаете защо. То се дължи на онзи велик стремеж на човешката душа да се съедини с Бога. Който не разбира значението на този закон за буквата В, иска да излезе извън себе си и да отиде на небето, и тогава да разбере Бога; но човек трябва да го разбере тук, на земята.
към беседата >>

А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението.
Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани, нали? Ако потеглите от очите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите – следващият център; значи, знанието в света се придобива само чрез слушане. Както виждате, тук се спосрещат два велики принципа, които съвременната психология нарича: стремеж на духа и стремеж на душата, сгремеж на ума и стремеж на сърцето. Този стремеж произтича само от слушане. А слушането може да дойде, когато човек е вече издържал първия изпит – мъчението. Ще го посети любовта, и като дойде, ще извърши в него нов преврат и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите в обществения живот – момъкът и момата се венчават – без да знаете защо. То се дължи на онзи велик стремеж на човешката душа да се съедини с Бога. Който не разбира значението на този закон за буквата В, иска да излезе извън себе си и да отиде на небето, и тогава да разбере Бога; но човек трябва да го разбере тук, на земята. Ако разбере най-първия и най-важен закон тук, на земята, той ще го разбере и горе, на небето.
към беседата >>

13. Силите в Природата

БС

После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум.
Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква. Сутрин на църква, вечер на църква, и всички казват за него: „Набожен човек е този.” В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате различни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка – нисшия ум на човека, схващанията върху Природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме Любовта към Бога, към хората и към животните. Ще предизвикаме още чувството на Вяра и Надежда, на дружелюбие, общителност и приятелство, но не в този смисъл, в който сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на Справедливостта – изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на Живота. Разбира се това е трудно, понеже ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете.
към беседата >>

14. Що казва Духът

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата.
Животът трябва да се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде.
към беседата >>

Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение.
Разбирането се познава по това, че носи обнова. „Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде. Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право. Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога.
към беседата >>

Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния. (втори вариант)
За живота е потребно разбиране в прав смисъл. Разбирането се отличава по това, че всякога носи обновление. „Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите." В този стих са важни следните две неща: „който има ухо", „да слуша, що казва Духът". Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния. Ухото подразбира известни органи, които душата си изработила. Значи само този, който има този орган изработен, само той може да слуша. Ухото е орган на физическото поле. Казват, ухото е външна страна. Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение.
към втори вариант >>

Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение. (втори вариант)
Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния. Ухото подразбира известни органи, които душата си изработила. Значи само този, който има този орган изработен, само той може да слуша. Ухото е орган на физическото поле. Казват, ухото е външна страна. Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение. Когато българите кажат, че Духът витае, тоест обикаля около някое място, това показва, че по този въпрос те имат особено изопачено понятие, че Духът изявява своето присъствие по един осезаем начин за живите. Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно. В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си.
към втори вариант >>

15. Какво трябва да искаме?

То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад. Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“.
към беседата >>

16. Слушайте Него!

Слушането – това е едно от качествата на реалния свят.
Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота.
към беседата >>

17. Три разряда ученици / Три категории ученици

– Със слушането. Вярващият?
Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша.
към беседата >>

Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето.
С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение.
към беседата >>

Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока.
– С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик.
към беседата >>

Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането.
Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот. Сега се явява въпросът: какво е предназначението на човека? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, от различни гледища, но само един от тях може напълно да ви задоволи. Това е отговорът, който може да дадем от Божествено гледище.
към беседата >>

– Със слушането. Вярващият?
Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша.
към беседата >>

Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето.
С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение.
към беседата >>

Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока.
– С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик.
към беседата >>

Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането.
Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот. Сега се явява въпросът: какво е предназначението на човека? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, от различни гледища, но само един от тях може напълно да ви задоволи. Това е отговорът, който може да дадем от Божествено гледище.
към беседата >>

18. Красивото в живота / Красотата в природата

Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. (втори вариант)
Например вашите теми за Красотата бяха хубави, но по външен израз; вътрешно, т.е. по съдържание и смисъл, те не бяха толкова красиви, защото не съдържаха в себе си Истината. Първото нещо, което се изисква от ученика, е да даде място на Истината в себе си; всяко нещо, което съдържа в себе си Истината без никакви прибавки, без никакви преувеличавания и намалявания, е красиво. Ще ви дам няколко правила, да знаете как да пишете темите: като започнете да пишете, успокойте се добре; след това прочетете работата си на глас, високо, да видите как ще се отрази върху ухото ви; освен това проследете как се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система - ако и на двете места се отразява хармонично, темата е добре написана. Прочетете темата си два-три пъти наред, за да видите как ще прозвучи на слуха ви: ако на вашите уши се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушите на другите; ако на вашите уши не прозвучи добре, няма да прозвучи добре и на ушите на вашите ближни. Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. Всяко нещо, което е приятно, звучно за вашите уши, ще бъде слушано и от нас. Освен това учете се да пишете кратко, но отчетливо и идейно. При свободно време ще ви дам образец от една и съща идея, изразена в три различни форми, за да видим коя от трите форми ще бъде най-права - тя ще бъде и най-красива; значи всяка идея може да се изрази по три различни начина. Добре е да четете красиви описания, да се развива вашия вкус към красивото, към изящното. Една красива история е животът на Йосиф7 в Библията, добре е всеки да прочете тази история.
към втори вариант >>

19. Неговата заповед

До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл.
Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите? Някой казва: „Да мога да усетя отде иде моя неприятел, опасността отде иде“. И всички животни най-първо упражняват своя слух за тая цел, затова е създаден слухът. До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл. Нека вземем нашите чувства, защо са създадени. Като казвам, защо са създадени, не че те не са съществували, а защо са се появили: те имат свое предназначение. Някой път ние се оплакваме от тия чувствания и казваме: „По-добре човек да не чувства“. Знаете ли на какво би замязал човек, ако не би чувствал? Представете си едно човешко око, турнато в един камък, и оттам да наблюдава света, без да чувства.
към беседата >>

20. Да наследя

– Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.
– Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават. Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея.
към беседата >>

21. Произход на правите мисли

Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса.
към беседата >>

22. Който има уши

Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане.
Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане. Туй, което хората наричат щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между две души. Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, то, както в музиката, тъй и тук, образува се онзи тон, който ние наричаме щастие. За да можем да разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва да си служим с онези обективни символи, които съществуват в природата.
към беседата >>

23. Превръщане на цветовете

Чрез постоянно слушане, чрез постоянни упражнения ти ще можеш да различаваш един тон от друг.
Не се смущавайте, не се безпокойте дали ще определите точно цветовете на тия думи. Вие трябва да бъдете като музиканта, който се учи. Има неща, които се придобиват чрез постоянни опити и упражнения. Така се добива и музиката. Ти може да разбираш музиката теоретически отлично, но практически да не знаеш нищо. Чрез постоянно слушане, чрез постоянни упражнения ти ще можеш да различаваш един тон от друг. Същото нещо е и по отношение на светлината. Теоретически ти можеш да знаеш, да разбираш много нещо за приложението на светлината, но практически не можеш да я използваш. Ето защо, туй, което знаете, трябва да го превърнете, да го асимилирате, да стане плът и кръв във вас, не в смисъл, но да се превърне тази жива, съзнателна плът, която се подчинява на човешкия дух. Туй знание трябва да употребите за полза на вашата душа. Сега ще ви кажа друго изречение: любов и благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа.
към беседата >>

24. Послушание

КД

Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане.
Значи в послушанието ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защото тази буква П е, която обработва, развива нещата. За пример ученикът как добива знание? - Чрез послушание. А послушанието минава през изпълнението. Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Професорът дава един опит в лабораторията. Той казва: „Има един такъв опит, тъй и тъй се прави.“ Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, те ще се коригират постепенно. Някои хора използуват известни слабости на другите.
към беседата >>

Послушанието следва слушане.
След туй дойде другата тактика. Казвате: „Ти си много умен човек.“ И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината.“ Другият казва: „Не бъди толкова краен.“ Те не знаят, че в истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен, и то послушен на един мъдър учител. Защото ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушане. И тогава у ученика има един морален елемент - убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече у него. Послушание: П е закон на разцъфтяване и показва. че вие сте разрешили въпроса, борбата от четирите прави ъгъла е премахната. В П има само два прави ъгъла, долу е отворено, за да може да става изтичане на лошата енергия.
към беседата >>

25. Настанало е царството Божие

Слушането въ насъ трѣбва да седи въ изпълнението волята Божия.
Когато изпѫкне нѣкое изкушение, азъ ще си кажа: за нищо въ свѣта, вѫтрѣ въ тази велика Любовь, която обгръща всичко въ себе си, нѣма да жертвувамъ туй великото въ мене, споредъ което сѫ живѣли и дѣйствували всички висши, разумни сѫщества прѣди мене и сѫ добили своята сила. Този великъ законъ за нищо нѣма да го прѣстѫпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже нѣкой: ти слушашъ ли Господа? Не, ти не можешъ да слушашъ Господа. Какъ ще Го слушашъ? Слушането въ насъ трѣбва да седи въ изпълнението волята Божия. Азъ ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а азъ ще изпълня Твоята воля! Когато изпитватъ единъ ученикъ, учительтъ ли слуша или ученикътъ. – Ученикътъ говори, а учительтъ слуша и го поправя. Казва му: на еди-кое си мѣсто туй ще поправишъ. Той се поправя и почва отново да работи.
към беседата >>

Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. (втори вариант)
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи.
към втори вариант >>

26. Пелените на живота. Радости и скърби

Човек трябва да бъде готов, за да възприема нещата чрез слушане.
Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата. Де е отговорът на песента? Кой ще е отговорът, как мислите? – Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов, за да възприема нещата чрез слушане. Може да ти се каже нещо, което трябва или да го направиш, или да го напишеш, или от Писанието да го научиш, или най-после да го изразиш чрез живота си. Това са няколко различни положения. Следователно, ако ти се каже да напишеш Истината или да я научиш, или да я изразиш чрез живота си, във всички случаи ще имаш разни положения. Коя е най-силната дума в туй изречение? Истината и свободата вървят заедно.
към беседата >>

27. Неразбраното

Значи плюс слушането има нещо друго.
Само ти ли чуваш? Ти може да виждаш всички тия хора в света, но всички не виждат ли? Колко от тия, които виждат, стават учени? Колко от тия, които слушат, стават музиканти? Ние слушаме един концерт, но не можем да го запомним, а друг като слуша, запомня цяла песен. Значи плюс слушането има нещо друго. Ти минеш покрай някое място, но друг види и запомни. Ти си минал и веднъж, и дваж през същото място, но като минеш, казваш: „Дали това място е същото, или не е? “ Защо? – Има нещо, което липсва в този човек. Та сега вие казвате, че не сте съвсем запознати с Господа.
към беседата >>

28. Божественото буталце

у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. (втори вариант)
Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ? Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е животътъ, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животътъ самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище? Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина. Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че въ васъ има единъ копнежъ да излѣзете отъ този затворъ, накѫдѣ - не знаете, но имате този вѫтрѣшенъ копнежъ. Какъ ще разрѣшите задачата? Прѣдставете си, че вие сте затворени и безъ да знаете едно сѫщество, извънъ този затворъ, чрѣзъ едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствувате за първи пѫть, че нѣкой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване?
към втори вариант >>

29. Образи на живата природа

КД

Ако е взета от ухото , значи има смисъл за слушането.
Всички тези форми можем да ги приведем към човешкото лице (фиг. 7). Целокупният човек, изразен в главата, представлява едното око и едната страна. Тогава имате '''А''', то е носът, разпределен . Почти всички букви може да турите на лицето. Като вземете и ухото, може цялата азбука да изкарате и ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото , значи има смисъл за слушането. е взето от окото и от цялото лице . Това са две хиперболи и като се пресекат, образуват елипса - окото (фиг. 8). Значи енергиите, които образуват границите на Божествения свят, са вечни. Човешкото око е затворено (фиг. 9). Значи висшето Божествено око е затворено между две вечни граници.
към беседата >>

30. Значение на изслушването

Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща.
Аз ще ви отговоря заради петела. Той казва: „Аз зная, че това е мрамор, но пак ровя, за да не изгубя навика си: обичам да си спомням това, което зная, понеже един ден ще трябва да си изравям храната из земята. Хората не ще да ми дават храна все на мрамор.“ Дали това нещо е точно така, не се знае. И тъй, когато повтаряме някои неща, които може да ни се видят безсмислени, това правим, за да не изгубим някой навик, ако, разбира се, навиците трябва да се поддържат. Та първото нещо: когато някой човек започва да ти разправя нещо, което ти знаеш, ако си философ, в туй разправяне ще намериш една малка разлика от това, което ти знаеш. Аз чета Посланието на апостол Павел, дето се казва: „Вярата е от слушането.“ Някой, който е повярвал в Писанието, но не го е разбрал, казва: „Вярването, а не вярата, е от слушането.“ Криво е разбрал той тези неща. Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.
към беседата >>

31. Отмерените прояви

От слушане до слушане има разлика.
От слушане до слушане има разлика. От гледане до гледане има разлика. От разбиране до разбиране има разлика. Човек, който иска да се учи, трябва да премахне всички препятствия от своя ум. Мнозина казват, че ние сме обременени. Вярно е, няма човек в света, който да не е обременен.
към беседата >>

32. Бъдете съвършени!

Аз не говоря за онези външни уши, но той трябва да знае как е устроен онзи вътрешен апарат за слушане, как е устроена говорителната система.
Онзи, който е превеждал думата страх, не я употребил сполучливо. Страхът се появил, когато енергията в своите проявления е била чрезмерно силна. Значи, страхът се е появил или вследствие на голяма сила, на чрезмерна енергия, или вследствие неизвестността на нещата. Аз пък бих казал, че човек е едно разумно и красиво създание. Всеки съвършен човек трябва да знае как е устроен неговият мозък, неговите уши, неговите очи и прочие. Аз не говоря за онези външни уши, но той трябва да знае как е устроен онзи вътрешен апарат за слушане, как е устроена говорителната система. Той трябва да проучи тази сложност на прояви. Сега ние минаваме покрай нещата, проучваме ги, но все отвън. Искаме по този начин да подобрим положението на обществата, да подобрим света, но трябва да се знае, че светът не може да се подобри отвън, а отвътре. Чудни са съвременните хора като искат да подобрят нещата отвън, по един механически начин. Чудно е, когато един механик иска да изобрети нещо изведнъж.
към беседата >>

33. Избавената душа

И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето.
Като отговор аз ще му запея най-хубавата ария. И когато някой ме запита: ти видял ли си еди кого си, като отговор аз ще му цитирам един от най-хубавите стихове от философията на някой виден философ от древността. Това значи, че съм видял или че съм чул. И ако някой ме запита: ти помириса ли хубавото в живата природа, аз ще му кажа: я ми опечи една хубава баница! Следователно, помирисването в живота може да се изяви чрез яденето, значи по обратен път. И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето. Ние сега изучаваме първия закон, съвършенството на яденето. И ако ме питат, защо хората ядат, аз ще им кажа: хората ядат, защото изучават великата наука на обонянието. В стомаха при този случай се държат отлични речи. Най-голямото угощение е в стомаха. Там присъстват около 10 милиона клетки.
към беседата >>

34. Мойсей и Христос

Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът?
Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно, и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? - Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно. И тъй, Божественият принцип, който съществува във всички хора ги направлява към един общ закон. Учените хора не създават произволно своите закони, хипотези и теории, но под влиянието, именно, на този общ закон, който работи в тях по свой особен, специален път. Например един художник минава през някоя хубава местност, наблюдава изгледите, и веднага вниманието му се спира върху един от тях и го копира.
към беседата >>

35. Великата задача на човека

За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането.
Чрез очите хората могат да се разговарят и да слушат. Това се отнася до проявите на Любовта. Очите са език на Любовта. Това не е иносказателно, но действителност. Следователно човек не може да люби докато не се е научил да слуша. За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще да дойде до идейната Любов, в която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия. Тогава един живее във всички и всички в един. Докато не влезе в Любовта и не живее в нея, човек не може да разбере тази идея. Тя е нещо като математиката; каквато област представляват безконечните числа в математиката, такова нещо представлява и Любовта в живота. Какво ще разберете например ако ви напиша едно число с 90 нули?
към беседата >>

Ето защо човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането.
Тя е нещо като математиката; каквато област представляват безконечните числа в математиката, такова нещо представлява и Любовта в живота. Какво ще разберете например ако ви напиша едно число с 90 нули? Може ли вашият ум да обхване това число? Никой философ в света не може да го обхване. То седи извън границите и възможностите на човешкия ум. Ето защо човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането. Ако си сред природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш! Съвременната наука върви по свой определен път, различен от този, по който са поставени науките в природата. Последните вървят по спиралообразен път.
към беседата >>

36. Кротките

Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене.
Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко. Ако е поет, той ще вземе своите най-хубави произведения и ще им прочете нещо от тях. Ако е учен човек, той ще отиде да им поговори нещо по науката, което те не знаят и от което се интересуват.
към беседата >>

37. Съзвучно движение

Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи.
Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство.
към беседата >>

38. Мислещият човек

МС

Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека.
Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право. Аз наричам "човек на правата мисъл" онзи, който не се спъва от никакви препятствия в живота. Препятствията могат да бъдат физически, духовни, умствени и причинни.
към беседата >>

39. Оскърбените

Не смесвайте вашето виждане и слушане с това на Онзи, Който създава всичко.
Тази велика идея не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява във вас. Вие сте слушатели, ученици, а Той ви преподава. Бог е учителят на всеки човек. Той ви показва нещо, вие гледате. Той ви говори, вие слушате. Не смесвайте вашето виждане и слушане с това на Онзи, Който създава всичко. Ако смесвате тия неща, вие ще се намерите в положението на онзи българин Стоян, който тръгнал за града да продава магарето си. Това се случило през един летен, горещ ден. Като вървял дълго време, той се почувствал доста уморен и решил да легне под сянката на една круша, да си почине. Легнал под крушата и заспал. За да не изгуби магарето си, той вързал юлара му за ръката си.
към беседата >>

40. Идат дни

„Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване.
Когато преписвали неговото стихотворение, станало едно опущение, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли". В същност, строфата имала следното съдържание; „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове". Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади в земята, остава самотно, без знание, без опитности. При това положение, душата не може да има нито радост, нито скръб. Без радости и скърби, животът на душата е по-тежък, отколкото с тях. Следователно, докато не мине през радости и скърби, човек не може да се повдигне. Само чрез скърбите и радостите, той влиза в пътя на мъдростта.
към беседата >>

41. В образ Божи

Всички тия действия – гледане, слушане, ядене, ходене – са присъщи на един велик, разумен живот.
С ред страдания и мъчнотии тя изкупва придобитото благо. Мнозина запитват: Трябва ли да учим? Според мене, този въпрос съвсем не е на мястото си. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита, трябва ли да гледаме, трябва ли да слушаме, трябва ли да ходим, да ядем, да пием, да спим и т.н. На живия човек такива въпроси не могат да се задават. Всички тия действия – гледане, слушане, ядене, ходене – са присъщи на един велик, разумен живот. Когато този живот престане да се изявява, тогава, само по себе си, и тези действия ще изгубят смисъл. Умрелите спят ли? Ще кажете, че умрелите почиват. Може да почиват, но те не спят. Умрелите ядат ли?
към беседата >>

42. Преводи в природата

– За слушане?
От какво се нуждае младият? От какво се нуждае човек при ходене? – От крака. – За мислене? – От глава. – За слушане? – От уши. – За гледане? – От очи. – За живота? – От дишане.
към беседата >>

43. Ще ти въздаде

Мълчанието е свързано със слушането.
Когато учителят преподава, учениците трябва да слушат и да мълчат. Докато учителят преподава, учениците мислят. Щом преподаването се свърши, учениците имат право да разискват. Значи, определено е, кога човек трябва да говори, и кога трябва да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано със слушането. Христос казва: ”И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Всеки трябва да знае, че колкото и да е малко онова, което е вложено в него, то е истинско, то е неизменно. Това трябва да бъде за вас аксиома. Защо трябва да ви се доказва, че имате ум, сърце, душа и дух? В тези неща вие не трябва да се разколебавате нито за момент. Човек не трябва да се разколебава в убежденията си.
към беседата >>

44. Който слуша моите думи

„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота.
„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането.
към беседата >>

Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си.
„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек.
към беседата >>

Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин.
„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. Външната страна на човека определя неговата вътрешност.
към беседата >>

Същото може да се каже и за слушането.
„Който слуша моите думи." Слушането представя едно от големите изкуства в живота. Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешния свят има известно съотношение. Обаче, кой свят е външен и кой вътрешен, това не е точно определено. – Защо?
към беседата >>

По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек.
Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото си. Умният човек поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин. Когато наблюдавате човека, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не. По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е човекът. Същото може да се каже и за слушането. По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден човек. Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешния свят има известно съотношение. Обаче, кой свят е външен и кой вътрешен, това не е точно определено. – Защо? – Защото светът, който ние наричаме "външен", за едни същества е вътрешен; а вътрешният – външен.
към беседата >>

Кое е по-важно: ходенето на черква, или слушане на това, което се говори в черква.
Единият иска да му се отговори направо, категорично, а другият му отговаря така, че изключва въпроса на първия. За първия е важно да знае, къде е ходил съседът му. За втория е важно, че си е купил калпак. Срещате някого и го питате, къде е ходил. Той ви отговаря, че е ходил на черква. Кое е по-важно: ходенето на черква, или слушане на това, което се говори в черква. Когато някой казва, че е ходил на черква, това е все едно, когато някой казва, че трябва да си поживее малко. Обаче, има обикновено живеене, има и дълбок, вътрешен живот. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да съпоставя нещата правилно. Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може да се уподоби на човек, който е съзидал къщата си на камък. В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела.
към беседата >>

„Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека.
Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи, да съпоставя нещата правилно. Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може да се уподоби на човек, който е съзидал къщата си на камък. В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела. Значи, има мъртви камъни, но има и живи камъни. Писанието си служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща да станат понятни за човешкия ум. „Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. От вътрешното слушане зависят много работи. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма да постигне. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането. Ученикът трябва да слуша, как учителят му свири и веднага да приложи това, което е научил.
към беседата >>

От вътрешното слушане зависят много работи.
Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може да се уподоби на човек, който е съзидал къщата си на камък. В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела. Значи, има мъртви камъни, но има и живи камъни. Писанието си служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща да станат понятни за човешкия ум. „Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. От вътрешното слушане зависят много работи. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма да постигне. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането. Ученикът трябва да слуша, как учителят му свири и веднага да приложи това, което е научил. Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя.
към беседата >>

След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал.
В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела. Значи, има мъртви камъни, но има и живи камъни. Писанието си служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща да станат понятни за човешкия ум. „Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. От вътрешното слушане зависят много работи. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма да постигне. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането. Ученикът трябва да слуша, как учителят му свири и веднага да приложи това, което е научил. Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя. Този е пътят, по който ученикът може да дойде до положението на истински музикант.
към беседата >>

Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането.
Писанието си служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща да станат понятни за човешкия ум. „Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека. От вътрешното слушане зависят много работи. След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал. Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма да постигне. Да слушаш само, без да прилагаш, каквото си слушал, това е първата фаза на слушането. Ученикът трябва да слуша, как учителят му свири и веднага да приложи това, което е научил. Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя. Този е пътят, по който ученикът може да дойде до положението на истински музикант. Успехът на ученика зависи от начина, по който слуша. Има ученици, които, още при първото отиване при учителя по музика, започват да си въобразяват, че ще станат велики музиканти, че хората ще се стичат да ги слушат.
към беседата >>

45. Моите овце слушат моя глас

Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа.
– Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? –Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо. Ако ученикът върви десетки години след учителя си и нищо не е научил, какъв е този учител?
към беседата >>

Ако слушането не може да даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това?
Следователно, да се самоотрече човек от себе си, това значи да изхвърли старите форми вън от себе си и да постави на тяхно място нови форми, чрез които да подобри живота си. „Моите овце познават моя глас." Значи, само онази овца може да се ползува от своя пастир, която слуша неговия глас. Само онзи ученик може да се ползува от своя учител, който слуша неговия глас. Ако едно учение, или една наука не може да създаде такива условия, които да се използуват разумно и да подобрят живота на ученика, какво учение, каква наука е тази? Човек нищо не се ползува от тази наука. Ако слушането не може да даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това? Например, някой заболее от ревматизъм, от коремоболие, или от друга някаква болест и казва: Такава била волята Божия. –Не, Бог не се занимава с никакви болести. Причините на болестите се дължат на някакво отклоняване или престъпване от Божиите закони. Затова, именно, Бог казва на човека: Внимавай да изпълниш закона. Ако не го изпълниш, ще страдаш.
към беседата >>

Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа.
Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората. Затова Христос казва на учениците си: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате. И радостта ви никой няма да отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми." Скръбта се дължи на падналите ангели. Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание да се приближат към тях, да им слугуват. „Моите овце слушат моя глас." Сега и на вас желая да слушате гласа на своя пастир. Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа. Да слуша човек вътрешно, това е условие на човешката душа да се развива, да придобива онези необходими качества, потребни за обширния живот, който й предстои в бъдеще. Без ново разбиране за слушането, вие ще се намерите в положението на екскурзианти, които отиват на онзи свят само за няколко деня или седмица и после се връщат назад. Вие не можете да останете на онзи свят за дълго време. Какво ще правите там? Ако ви оставят да свирите в един първокласен оркестър, какво ще бъде положението ви?
към беседата >>

Без ново разбиране за слушането, вие ще се намерите в положението на екскурзианти, които отиват на онзи свят само за няколко деня или седмица и после се връщат назад.
И радостта ви никой няма да отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми." Скръбта се дължи на падналите ангели. Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание да се приближат към тях, да им слугуват. „Моите овце слушат моя глас." Сега и на вас желая да слушате гласа на своя пастир. Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа. Да слуша човек вътрешно, това е условие на човешката душа да се развива, да придобива онези необходими качества, потребни за обширния живот, който й предстои в бъдеще. Без ново разбиране за слушането, вие ще се намерите в положението на екскурзианти, които отиват на онзи свят само за няколко деня или седмица и после се връщат назад. Вие не можете да останете на онзи свят за дълго време. Какво ще правите там? Ако ви оставят да свирите в един първокласен оркестър, какво ще бъде положението ви? Вие не знаете да свирите на никакъв инструмент. Ако ви поставят между най-видните художници да рисувате, какво ще правите?
към беседата >>

Слушането е свързано с вярата.
Ами когато носите скъсани дрехи, това не са ли приказки от „1001 нощ"? Благодарение на това, че вие късате дрехите и обущата си, шивачите и обущарите поддържат своя живот. Обаче, когато Божественият живот дойде у вас, вие ще поставите живота си на нови начала. „Моите овце слушат моя глас." Следователно, ако вие слушате този глас, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потребно за сегашния и за бъдещия живот. Който не слуша своя пастир, той не може да се моли. Слушането е свързано с вярата. Ако отиваш при един свой приятел и не вярваш, че ще те приеме, той ще излезе 20 минути по-рано от определеното за излизането му време и няма да го завариш у дома му. Обаче, ако вярваш, че ще те приеме, ще го задържиш в дома му, и той ще Те приеме. Ако отиваш при един банкер с вяра, с любов към него, той ще извади от касата си пари и ще ти услужи. – Ама аз искам да видя това. – Няма какво да го виждате.
към беседата >>

46. Два центъра

Много болести се дължат на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н.
Като даде възможност на Божественото в себе си да се прояви, по този начин човек изучава, както себе си, така и своя ближен. За да се изучава, човек трябва да има вътрешно разбиране на нещата. Някой погледне носа на някого и казва: Този човек е интелигентен. Носът определя, наистина, възможностите на човешката интелигентност, но тя не зависи изключително от човешкия нос. Чрез окото се проявява истината, но ако не знае как да движи окото си, как да гледа, човек ни най-малко не се е домогнал до истината. Много болести се дължат на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н. Изобщо всички аномалии, всички неправилности във физическия и психическия живот на човека причиняват ред болести и страдания. За да бъде здрав, човек трябва да знае как да гледа. От ъгъла на неговото зрение зависи посоката на неговия живот. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, отде да започнете да го гледате: от главата към краката или от краката към главата. В двата случая ще имате два различни резултата.
към беседата >>

47. Идейната обич

Какво представят ясновиждането и яснослушането?
И днес е същото. Обясненията на някои учени за значението на слънчевите петна излиза вярно, а на други не излиза вярно. И в миналото, и днес земята се върти около слънцето и около оста си, а заедно с нея и хората се въртят. По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха ясновидци и яснослушащи. Какво представят ясновиждането и яснослушането? Те са подобни на радио-апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша, какво става по света. Не е достатъчно само човек да има радио, но той трябва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакват от него, че ги заболяла глава, и търсят лекар да им помогне. От какво страдат?
към беседата >>

48. Любов и милосърдие

Вие схващате музиката само като един процес – слушане само на някои гласове. (втори вариант)
После, 5-та души музиканти, те ще внесат онзи оптимизъм. Ще кажете, защо ви е музиката? Всяка една хубава, красива мисъл, която дава подтик на човека, тя е музикална мисъл. И щом се премахне музикалното, спира всяка деятелност. Музиката е като топлината. Вие схващате музиката само като един процес – слушане само на някои гласове. Тя е равносилна на топлината. Когато дойде топлината в природата, тя извади инструмента си и свири, и всичките онези растения се накичат като млади моми, и започнат да играят на хорото. Сега една аналогия вътре. Без свирене растене няма. Растенето е процес на музиката.
към втори вариант >>

49. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Преди да е било създадено зрението, като орган на гледането, животните са намирали храната си чрез пипане, чрез обоняние, чрез слушане.
Знанието има смисъл, ако се приложи. Къде ще се приложи? Това са въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Обаче ако ви запитат защо ви са зрението, слухът, обонянието, веднага можете да отговорите. Зрението е нужно на всички живи същества, да намират храната си. Преди да е било създадено зрението, като орган на гледането, животните са намирали храната си чрез пипане, чрез обоняние, чрез слушане. Най-после, те са дошли до зрението, което всички считат като най-добър и практичен метод. Чрез зрението животните намират най-лесно храната си. И човек, когато насочва зрението си в известна посока, непременно има предвид нещо близо до сърцето или до ума си. Зрението на съвременните хора, в сравнение с това на първичния човек, е отслабнало, вследствие на което и мисълта му е по-слаба. И тъй, причината за отслабването на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мъдрост.
към беседата >>

Ако запитаме, защо ви е зрението или защо ви е слушането, това са въпроси, на които може да се даде отговор. (втори вариант)
Какво ще ви ползува? Да допуснем, че вие разбирате характера на един човек, в какво отношение може да използувате вашето знание? В какво ще приложите това знание? Нещата в природата имат приложение. Тези въпроси са, на които не може да се даде отговор. Ако запитаме, защо ви е зрението или защо ви е слушането, това са въпроси, на които може да се даде отговор. Сега, защо ни е зрението? Всеки един от вас може да даде отговор. Кажи Олга. (Да гледаме). – Да можеш да си намираш храната.
към втори вариант >>

50. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)

Сега аз обяснявам слушането. (втори вариант)
Двама души могат да разменят мисли, само когато имат една и съща опитност. И никога не се разговаряй с един човек, който няма твоята опитност. Те не дават утеха. Какво ще каже? Ще каже някоя глупост. Сега аз обяснявам слушането. И кукумявката казва тъй: Чух от великите учители на живота, че докато едно същество не мине през големите страдания, не може да влезе в светлината на щастието. Това казва кукумявката с думата – ЧУУХ! Но това е пресилено, кукумявката много добре го произнася – ЧУУХ! (Дълбоко и тежко го произнася Учителят). Сега това е един извод.
към втори вариант >>

51. Вземи детето

Но смисълът на живота е в слушането.
Друг казва: „Аз не искам да гледам”. Но гледането осмисля живота. При силната светлина ти си затваряш очите. Но смисълът на живота е да имаш очи. Някой казва: „Аз не искам да слушам”. Но смисълът на живота е в слушането. По някой път може да затвориш ушите са Хората материално са заинтересовани от гледането. „Ако човек се преражда, тогава напразно е дошъл Христос да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбираш защо Христос е дошъл на Земята, ти не разбираш защо човек се ражда, не знаеш защо Бог е създал света така. Това не е произволен закон.
към беседата >>

52. Трите начала / Трите пътя

Не искам да ме заколят хората." Няма нито глас, нито слушане. (втори вариант)
" Имам да давам. Ще ме затворят." "Колко? " "Толкова." "На, вземи ги и млъкни." Онзи казва: "Послуша ме Господ." Благодарение, че този добрият човек е с развито ухо и не иска да чува крясък. Предпочита да плати за тебе. Агнето се моли на Господа: "Господи, освободи ме. Не искам да ме заколят хората." Няма нито глас, нито слушане. Причината е в самия човек. В него няма условия. Във всички свои постъпки човек трябва да върви в Божия път. Вие имате известни възгледи. Тези ваши възгледи трябва да ги замените с нови, да направите една основа.
към втори вариант >>

53. Разбрано добро и неразбрано зло

Ти слушаш и доброто, и злото, но резултатите на това слушане са различни.
Това означава мисълта: Различни неща дават еднакви резултати. Разбраното зло и разбраното добро остават при човека. Неразбраното зло и неразбраното добро го напущат. Ако слушаш злото, то ще остане при тебе, но ще запали къщата ти; ако слушаш доброто, и то ще остане при тебе, но ще съгради къщата ти. Ето как две еднакви неща дават различни резултати. Ти слушаш и доброто, и злото, но резултатите на това слушане са различни. Какво ще кажете за светията, който се отегчава от живота между хората и отива в гората, където очаква Бог да го нахрани? Какъвто светия да е бил, той ще изгуби светийството си. Истинският светия ще остане между хората, да ги учи и да им помага. В гората и планината, далеч от хората, светия не се става. Който мисли, че само с молитви ще се спаси, той е на крив път.
към беседата >>

54. Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата

Аз съм слуга на своето слушане. (втори вариант)
Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш.
към втори вариант >>

55. Значение на удовете

Ухото е орган за слушане, но то показва каква обхода има човек.
Носът, например, показва какви са мислите на човека. Същевременно носът определя и човешките способности. Във всеки квадратен милиметър на носа се крие известна дарба или способност. Външно всеки орган има определена служба, но същевременно той има и друга служба. Носът е орган за мирисане, но той има отношение към ума. Ухото е орган за слушане, но то показва каква обхода има човек. Изобщо, ухото има отношение към волята. Ухото на музиканта се отличава от ухото на немузикалния човек. Като ви наблюдавам, досега аз съм харесал ухото само на едного от вас. Само един от учениците има добре развито ухо. То отговаря на мерките, които изисква красивото ухо.
към беседата >>

56. Честното ухо

Следователно в слушането голямо участие взима ухото. (втори вариант)
Но сега аз няма да се спирам върху подробности, които отвличат от принципа. Сега, външният живот на човека зависи напълно от ухото. Ти не можеш да имаш един външен живот, една обхода, ако нямаш едно добро ухо. Аз разбирам ухото с всичките правилни гънки. Понеже тези линии, това са живи линии в природата, не са мъртви линии. Следователно в слушането голямо участие взима ухото. Най-първо ти ще се научиш да вярваш, че човешкото ухо те свързва с онзи разумен свят, който се проявява в природата. Всичко онова, което природата твори, това е твоето ухо. Всичко онова, което виждаш: и изгряването на слънцето, на звездите, камъните, които ти виждаш, всичко, което ти виждаш, което расте и се развива, то е ухото, ухото расте с тях заедно. Сега, вътрешното съдържание, онова което се крие и не си го разбрал, то е твоя нос. Носът показва пък силите, които работят вътре в скритите форми.
към втори вариант >>

57. Ухото

Вие казвате, че ухото е за слушане. (втори вариант)
Ще знаете само онова, достъпното заради вас. Вие имате едно ухо. Досега не знаете защо Господ е окачил ухото ви. Ще бъде ли заслуга, ако вие имате едно перо подарено и се чудите защо ви е дадено това перо. А важната работа, която това перо може да свърши, че това перо е за писане, това не знаете. Вие казвате, че ухото е за слушане. Най-първо човек трябва да се научи да слуша. Аз гледам мнозина не знаете как да слушате. Рисунка №9 е едно музикално ухо[1]. Тази чернота, показва, че музикалното ухо е по-дълбоко. Не само по-дълбоко, но музикалното ухо е поставено по-другояче на човешката глава, има особен ъгъл.
към втори вариант >>

58. Човешкият нос / За човешкия нос

Ние започнахме с външната страна – ухото, като орган на слушането.
Животът има две страни: външна и вътрешна. Ние започнахме с външната страна – ухото, като орган на слушането. Видимо, ухото е малък орган и за онзи, който не го разбира, то остава неразбрано. Обикновено външните прояви са човешки, а вътрешните – Божествени. Има и външни, и вътрешни недъзи, които са резултат на неправилния човешки живот. Сега, аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам.
към беседата >>

Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота. (втори вариант)
Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота. Животът има външна и вътрешна страна. Ние започнахме с външната страна, с ухото. Повидимому ухото е един много малък уд и онзи, който не го разбира, за него остава непонятно. Ухото е един израз на външните прояви на живота. Вътрешната проява е Божествената проява, а външната проява е човешката проява.
към втори вариант >>

59. Затвор и освобождение

С едно слушане само работите не се уреждат.
– Това е знанието на законите в природата. Там ще намерим онова, което ни е нужно. Само Истината разрешава въпросите. Тя носи светлина и свобода за човешкия дух. Който се е домогнал до Истината, само той може да се тонира. С едно слушане само работите не се уреждат. Школа трябва на хората, да прилагат новите методи за своето изправяне. Има метод за усилване на паметта ; в 2–3 месеца може да се постигне това. Първото нещо – ще се концентрираш, да се изолираш от външния свят и като си в него, да не се безпокоиш и смущаваш от нищо. Има една жица в природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението. Щом се докоснеш до нея, веднага започваш да се безпокоиш – нейната енергия те засяга.
към беседата >>

С едно слушане не стават тези работи. (втори вариант)
А знанието е, когато ние със законите на природата намираме това, което ни трябва. Когато ти имаш една истина, въпросът се разрешава. Блесва нещо в тебе. Това е истината. Ще дойдеш до едно състояние, дето всякога ще може да се тонирате и по този начин трябва да се образува една школа. С едно слушане не стават тези работи. Човешката памет може да се поправи по този начин. Три месеца като се занимаваш, ти може да усилиш паметта си най-малко 10 пъти. Най-първо ще се научиш да не те безпокои външният свят, ще се концентрираш. Има една жица. Само като дойдеш в съприкосновение с тази жица, тази енергия ще те засегне.
към втори вариант >>

60. Общи и частни положения

В слушането. (втори вариант)
Първото условие. В природата има една магическа страна. Всеки, който не разбира тази магическа страна, той опъва работата, както вас. А който разбира магическата страна, работите вървят добре. Е, в какво седи магическата страна? В слушането. Праща той от тия учените хора и той казва: „Ще отидеш на планината.“ И казваш: „Запиши си много добре.“ „Ама аз помня всичко много добре.“ Запиши, нарисувай и като вървиш два километра в планината, има една такава пещера, ще се отбиеш наляво и ще завъртиш ключа наляво и два пъти надясно и ще отвориш вратата, и там ще намериш всичко каквото искаш. Но ти не запишеш. Отидеш там, и се объркаш. Казваш: „Как беше, колко пъти да завъртя наляво и надясно.“ Наляво завъртването туряш надясно и надясно завъртването туряш наляво. Въртиш ключа надясно-наляво, но от отварянето на тази врата зависи твоето щастие.
към втори вариант >>

61. Развити и недоразвити

Значи, трябва ви по един орган за зрение, за слушане, за обоняние. (втори вариант)
Сега, аз няма да ви кажа, че трябва да вярвате, но вие сами трябва да опитате нещата. Защото всички са минали по този път. И вие вървите по този път. Вие не можете да мислите, както искате. Някой казва: „Аз мога да мисля, както искам.“ Не, ти не можеш да вървиш без светлина; ти не можеш да слушаш без уши; ти не можеш да обоняваш без нос. Значи, трябва ви по един орган за зрение, за слушане, за обоняние. Ти не можеш да възприемаш храна без устата, но същевременно виждаш, че устата изпълнява няколко функции. Тя се занимава с вкуса, с храненето, с дишането и най-после с говора, тя предава най-възвишеното у човека. Понякога вие си говорите, казвате: „Мене Учителят не ме обича.“ Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? – Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост.
към втори вариант >>

62. Полза от знанието / Ползата от знанието

Защото животът се възприема чрез слушането, чрез носа, чрез устата, чрез очите. (втори вариант)
Във вашия ум седи идеята: баща ви, майка ви да са работили и те да си заминат за онзи свят и да ви оставят всичкото богатство, вие да заповядвате на слугите. Такъв един живот искате вие. Представете си, че ви дам един такъв живот, но ви затворя очите, ушите, носа, устата. Какво ще ви ползува такъв един живот? Ако имаш един живот, който не може да го възприемеш, какво ще ви ползува? Защото животът се възприема чрез слушането, чрез носа, чрез устата, чрез очите. Животът се поддържа чрез очите, устата, носа, ушите. Някой от вас ще каже: „Учителят точно така говори, както ние мислим.“ Аз бих желал да е така, но не е така. Вие всички мислите, както аз не мисля. И аз често мисля, както вие не мислите. Аз, като погледна някого в очите, който е бил засмян, той, като някой войник, си събере краката.
към втори вариант >>

Вие трябва да знаете, че имате уши, нос, очи, уста, но от вашето слушане, от вашето ядене, от вашият нос, от вашите очи зависи цялата ви съдба. (втори вариант)
Той трябва да плаща. Показалецът е облечен. Той е конте. Англичаните го наричат „денди дуд“, българите го наричат „гидия“. Палецът съставя човека. Вие трябва да знаете, че имате уши, нос, очи, уста, но от вашето слушане, от вашето ядене, от вашият нос, от вашите очи зависи цялата ви съдба. Ако дойде един човек при вас, не е сега външната страна, ако дойде един човек при вас и ако не знаете как да се обърнете към него, дясното ли ухо или лявото ухо? Ти ще се намериш в голямо противоречие. Ако ви дадат едно цвете и не знаеш как да го помиришеш, ти ще се намериш в голямо противоречие. Запример дадат ти едно цвете и ти го пъхнеш под носа си. Най-първо отдалече помириши цветето.
към втори вариант >>

63. Слушайте разумното

От голямо слушане, от големи заповеди, които постоянно им се дават, техните уши са се проточили. (втори вариант)
Само като трепнеш, той подскочи. Какво е ухото на заека? На магарето и на заека ушите са се проточили от голяма команда. Това са същества на ред и порядък. Ти искаш ред и порядък, механически мислиш за заяка и за магарето. От голямо слушане, от големи заповеди, които постоянно им се дават, техните уши са се проточили. Това е физиологически процес. Съвременните наблюдатели са забелязали, че на всичките престъпници, на всичките крадци са по-дълги техните ръце. Туй се обяснява с простия физиологически факт, крадецът мисли да бръкне в някой джоб. И като мисли така, кръвта отива в ръката. И като са мислили така ред поколения, ръцете са станали дълги.
към втори вариант >>

Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. (втори вариант)
Има части на ухото, които показват бъдещето развитие, бъдещите възможности, показва заложбите вече. Всякога ти ще разчиташ на една заложба, която Бог вложил вътре, аз говоря за ухото като един разумен резултат на съществата. Ти, като бутнеш ухото и в Невидимият свят има същества, които веднага казват: „Какво обичаш? “ И тогава, според твоето ухо ще те кредитират. Ти засягаш цяла разумна област в Невидимият свят и ако ти не засягаш ухото, не може да имаш отношение с тия същества. Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. Ако се затворят ушите и оглушее човек, то е нещастие за човека. Ако хората биха оглушали за разумното, да не може да слушат за хиляди години, туй ухо ще изчезне и няма да остане почти нищо. Ще останат малки чуканчета. Но благодарение на постоянното слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило. Слушайте разумното и пейте правилно.
към втори вариант >>

Но благодарение на постоянното слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило. (втори вариант)
Ти засягаш цяла разумна област в Невидимият свят и ако ти не засягаш ухото, не може да имаш отношение с тия същества. Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. Ако се затворят ушите и оглушее човек, то е нещастие за човека. Ако хората биха оглушали за разумното, да не може да слушат за хиляди години, туй ухо ще изчезне и няма да остане почти нищо. Ще останат малки чуканчета. Но благодарение на постоянното слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило. Слушайте разумното и пейте правилно. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно. Като станеш сутрин, дай ухото, да слушаш разумното. Седнеш и мислиш какво Господ мисли за тебе, какво ангелите мислят за тебе. Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да пее?
към втори вариант >>

64. Красивите линии в природата

Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. (втори вариант)
Аз ви похвалявам, пъдарите вие много ги слушате. Няма някой от вас, който да не е слушал пъдарина. Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“
към втори вариант >>

65. Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота

След слушането иде възприятието.
Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един процес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсеяна, понеже много работи занимават умовете им. Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи.
към беседата >>

След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение.
Когато искаш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се концентрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма да бъдат правилно поставени. След слушането иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слушане и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свършиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се върнеш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения случай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: „След като възприема хляба, какво ще стане?
към беседата >>

66. Слушане отвътре. Какво да направиш

Първо – слушане отвътре.
Когато не учиш на место на знанието ще дойде мързелът и ще ти каже: „Не ти трябва да се главоболиш, другите ще направят това вместо тебе. Ти чакай.“ Бедните хора не стават мързеливи, но богатите. Най-добрите условия, които могат да се дадат на един човек, ако не знае как да ги използува, ще създадат в него мързела, нехайството. Не че нехайството е мързел, мързелът подразбира незнание, как човек да използува условия, които му са дадени, за да добие нещо. Две неща трябва да имате като правило. Първо – слушане отвътре. Да слушаш. Със слушане се придобива знание, то е вътрешен процес. И второ – разбиране. То е външният процес на ученика. Ако ти разбираш нещата, ще знаеш как да ги приложиш.
към беседата >>

Със слушане се придобива знание, то е вътрешен процес.
Най-добрите условия, които могат да се дадат на един човек, ако не знае как да ги използува, ще създадат в него мързела, нехайството. Не че нехайството е мързел, мързелът подразбира незнание, как човек да използува условия, които му са дадени, за да добие нещо. Две неща трябва да имате като правило. Първо – слушане отвътре. Да слушаш. Със слушане се придобива знание, то е вътрешен процес. И второ – разбиране. То е външният процес на ученика. Ако ти разбираш нещата, ще знаеш как да ги приложиш. Ако слушаш, ще научиш нещо. За да дойде разбирането, ти трябва най-напред да си слушал.
към беседата >>

Слушането е най-приятното нещо, което в дадения случай, може да имаш.
За да дойде разбирането, ти трябва най-напред да си слушал. В това отношение се казва, че човек не трябва да бъде глух. Това се подразбира вътрешно. Ти казваш: „Нищо не слушам.“ Тогава нищо не ще възприемеш. А, ако много слушаш, много ще възприемеш и много ще разбереш и много ще извършиш. Слушането е най-приятното нещо, което в дадения случай, може да имаш. Хубаво е на гладния да му се приказва за яденето. Ред образи има. Той се радва, когато му се казва, че му се приготовлява нещо за ядене или когато на детето, пред Великден, баща му и майка му говорят, че му се приготовляват дрехи. То се радва тогава. А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден.
към беседата >>

Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте.
Хубаво е на гладния да му се приказва за яденето. Ред образи има. Той се радва, когато му се казва, че му се приготовлява нещо за ядене или когато на детето, пред Великден, баща му и майка му говорят, че му се приготовляват дрехи. То се радва тогава. А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден. Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. Човек трябва да внимава, понеже има опасни неща. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш.
към беседата >>

При слушането става развитието на човешкия ум.
Ред образи има. Той се радва, когато му се казва, че му се приготовлява нещо за ядене или когато на детето, пред Великден, баща му и майка му говорят, че му се приготовляват дрехи. То се радва тогава. А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден. Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. Човек трябва да внимава, понеже има опасни неща. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш. Например, има знания, които са опасни.
към беседата >>

При слушането човек трябва да внимава.
Той се радва, когато му се казва, че му се приготовлява нещо за ядене или когато на детето, пред Великден, баща му и майка му говорят, че му се приготовляват дрехи. То се радва тогава. А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден. Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. Човек трябва да внимава, понеже има опасни неща. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш. Например, има знания, които са опасни. Например, ако се даде на човека едно разривно вещество трябва да му се каже от неговия учител: „Бъди внимателен, да не го тръскаш, понеже, ако го тръскаш може да избухне.“ По някой път се ражда у вас известно съмнение.
към беседата >>

При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре.
А пък разбирането е, когато децата вземат дрехите и ги облекат за Великден. Та казвам сега, слушането подразбира да се съберат вътрешните материали, при които човек може да расте. При слушането става развитието на човешкия ум. При слушането човек трябва да внимава. Човек трябва да внимава, понеже има опасни неща. При слушането има един процес, това, което се предава, да го разбереш добре. Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш. Например, има знания, които са опасни. Например, ако се даде на човека едно разривно вещество трябва да му се каже от неговия учител: „Бъди внимателен, да не го тръскаш, понеже, ако го тръскаш може да избухне.“ По някой път се ражда у вас известно съмнение. Съмнението се ражда при голямата любов. Щом обикнеш някого ти почваш да се съмняваш в него.
към беседата >>

Бог ще те остави свободен, да направиш така нещата, както ти си разбрал от слушането.
Аз казах, че човек трябва да бъде послушен. Но послушанието не подразбира робство. Послушанието значи да възприемеш, каквото ти каже, да го направиш. Господ ще ти каже: „Слушай какво ще ти кажа! “ И това, което ти Господ каже, приложи го! Бог ще те остави свободен, да направиш така нещата, както ти си разбрал от слушането. И тогава ще дойде външно разбиране, обективното, но няма какво да се смущавате от това. Сега да ви дам едно правило: Никога не си сключвайте ръцете, защото тогава си носиш своето нещастие в себе си. Такъв човек не може да разреши никога правилно нещата. Трябва да имаш съгласие между всичките ти пръсти. Не трябва да има раздвояване в религиозния живот; не трябва да има раздвояване в знанието; не трябва да има разногласие в практическия живот, но единство трябва да има всякога в човека.
към беседата >>

67. Търпелив и добър човек

Ако ти упражняваш очите си, а не упражняваш ушите си в слушане, очите ще спечелят нещо, а ушите ти ще изгубят.
Най-голямата опасност седи в това, че съвременните хора се занимават с много обикновени работи. Има една наука, която показва, с какво човек трябва да се занимава. Защото еднообразието принася полза едному, а вреда другиму. Ако ти упражняваш само краката си в ходене, а ръцете си не упражняваш, ще се яви едно различие, ръцете ти ще отслабнат. Ако ти упражняваш стомаха си, а не упражняваш главата си, ще има едно различие, стомахът ти ще спечели, а главата ти ще изгуби. Ако ти упражняваш очите си, а не упражняваш ушите си в слушане, очите ще спечелят нещо, а ушите ти ще изгубят. Туй еднообразие, това неразбиране на живота не може да ви ползува. Вие вървите по една линия на човешкия живот. Например някой иска да стане музикант, от сутрин до вечер ще пее. Ти не можеш от сутрин до вечер да пееш, ще се умориш. Ти не можеш от сутрин до вечер да ядеш, ще се умориш.
към беседата >>

68. Новото направление в живота

Някои казвате: „Аз слушам какво ми казваш.“ Силата на човека не е в слушането.
“ Аз разбирам вече: „Аз не искам да бъда от ония светии с белите дрехи.“ Казвам тогава: никой няма да те спъне да носиш черни дрехи. Ти искаш да бъдеш светия с черни дрехи, никой няма да те препятствува. Едновременно гледайте да бъдете светии. Светията е човек, който прилага, той не търси, но прилага. Друго нещо да ви наведа. Някои казвате: „Аз слушам какво ми казваш.“ Силата на човека не е в слушането. Единственият в света, Който слуша, Той е Господ. Ние трябва да говорим нещата. Господ да ни слуша, а пък ние трябва да прилагаме. Само онзи професор, който добре те слуша, ти трябва да разправяш, да правиш. Казва: „Направи го!
към беседата >>

“ Ти ще направиш нещата, както той ги е направил, тогава той в своето слушане, ще определи, че това, което ти си говорил, може да го направиш.
Единственият в света, Който слуша, Той е Господ. Ние трябва да говорим нещата. Господ да ни слуша, а пък ние трябва да прилагаме. Само онзи професор, който добре те слуша, ти трябва да разправяш, да правиш. Казва: „Направи го! “ Ти ще направиш нещата, както той ги е направил, тогава той в своето слушане, ще определи, че това, което ти си говорил, може да го направиш. Ние трябва да направим нещата в света. Всеки то вас трябва да направи нещо. Тогава вие се спирате и казвате: „Аз още не зная какво да направя.“ Има нещо, което знаете. Какво се изисква от вас да направите? – Дойде ти една добра мисъл, една лоша мисъл, защо ще възприемеш лошата мисъл да мъчиш Господа в себе си, ако на Бога, Който живее в тебе, не можеш да направиш добро!?
към беседата >>

69. Любов и разбиране

Когато чувствуваш любовта, това е слушане на музика.
Това е достатъчно за мене. Колко му струва цигулката, не зная, но зная, че неговото свирене е хубаво. Казвам: Приятно ми е, много хубаво свири. Ако вие музиката, която ще ви свирят, не я разбирате и ако искате да определите откъде е дошъл този, който е свирил, какъв е, колко му струват билетите, колко му струва цигулката... Може да знаете много работи, но ако сте глухи и когато свири, само ще виждате движението на лъка, вие тогава имате само външна връзка. Когато ти чувствуваш любовта на Бога, това е вътрешна връзка. Когато чувствуваш любовта, това е слушане на музика. Богатството на човека седи в това да чувствува любовта. Щом изгубиш това, ти си последният бедняк в света. Вие имате тази опитност. Изчезне ли любовта, всичко друго се обезсмисля. Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.
към беседата >>

70. Ключ за постижения

И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е.
Трябва да слушате класическата музика. Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш. Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е. И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам една класическа музика. Най-първо съм песимист и неразположен и слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не схващам, но ми минава неразположението. Бях крайно неразположен, но излизам си от залата разположен. Както като отивам в някоя гостилница и си излизам наситен.
към беседата >>

71. Доброто семе

Тези, първите жители на Америка, у тях туй чувство на слушане е толкоз силно развито.
Сега въпросът е за доброто семе, заложбите, туй, което в дадения случай зависи от вас. Вие се намирате в едно противоречие – искате да услужите (?) вашия живот. Природата не ви е оставила съвсем в тъмно. Животните, които са поставени на голяма опасност, запример, като един заек или както една сърна, един елен, у тях слухът е толкова фино развит, по някой път обонянието е толкоз развито, че още отдалеч, от един километър една сърна ще усети мечката. Някога от два километра чувствува. Тези, първите жители на Америка, у тях туй чувство на слушане е толкоз силно развито. Те казват, един индианец като тури ухото на земята, от 4–5 километра който иде, той вече го чува. Та, казвам: Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази. Много пъти известен човек предчувствува, че след време неговият живот ще се измени и той трябва да вземе някакви мерки. Казвате: „Това е илюзия. Сега върви по мед и масло.“ След 5 години той чувствува, че това ще се измени и след 5–10 години това се случва.
към беседата >>

72. Законът на подмладяването

На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област.
Има една област, която човек не разбира, понеже няма нужните сетива. Те не са още събудени. И на този човек, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говориш за светлината, това е за него неизвестна област. На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област. Най-първо човек трябва да се събуди. Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и насън не е дохождало на човека това, което той е видял на Небето.“ Богатият насън не е богат. Ученият насън не е учен, а случва се обратното – невежият в действителност насън да е учен. Сънувал един учен човек, че е едно дете, което пъпли и се чуди как той, ученият човек, да бъде дете и да пъпли и да не може да говори. Той говори, но като малко дете.
към беседата >>

Вие говорите за ясновидение, за яснослушане.
За да слушаш, трябва да имаш едно ухо, което да разбира пеенето, да разбира думите, които се пеят. Защото, ако един глух човек слуша, той ще види, че певецът само си отваря и затваря устата и ще каже: „Какво този човек само се прозява на сцената? Стига толкова прозяване.“ После си маха ръката. Глухият ще каже: „Тези работи ги знаем.“ За глухия ще има само махане на ръката на певеца. А пък онзи, който има чувство и слух, ще изпита едно услаждане в душата си. Вие говорите за ясновидение, за яснослушане. Това, което ти слушаш, може да иде отдалече. Някой пее в Америка, ти можеш да слушаш гласа му тука. Досега това беше непознато, но сега, като се пее по радиото, по един механичен начин се предава гласът. В Лондон пеят в една опера, а пък тука, в София, слушат. Един човек, у когото има развито това чувство, той си има едно отлично вътрешно радио.
към беседата >>

73. Оставете да растат наедно и двете!

Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда.
Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека.
към беседата >>

Напротив, слушането е много сложен процес.
Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде.
към беседата >>

74. Най-високият връх

И слушането ви не е на място.
При това за него говорят като за нещо, което се хваща. Казват: "Жив човек". Като пипнеш живия човек, той е топъл, топлокръвен, като топлокръвните млекопитаещи. И щом умре, загубва своята топлина. Сега вие слушате и всички сте обременени, не сте свободни. И слушането ви не е на място. Съзнанието ви не е свободно, за да виждате ясно. Слушате, но все има нещо, което ви занимава. Говориш му за Господ, а той мисли за съвсем друг Господ. Всички говорят, но на неразбран език. Казвате, че страдате, но вие не можете да хванете страданието и да го държите.
към беседата >>

75. Механическо и органическо пеене

Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
Ти казваш: "Учителят може да говори каквото иска." Вие не разбирате работите. Аз не мога да говоря каквото искам. Ако аз говоря каквото искам, то е разбъркана работа. Аз ще ви говоря това, което е в общия ред. И ако аз говоря каквото искам, и вие слушате, както искате, така не става нищо. Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане. И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение. Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата. Защото на един певец не му се плаща отнапред. След като е пял, ще му се плати. В какво седи плащането?
към беседата >>

76. Доброто име

Защото от слушане само ги запомнял.
Някои хора грешат от страх, а други от тщестлавие. Страхът и тщестлавието вървят ръка за ръка, като брат и сестра. За да не подхранва тщестлавието в себе си, човек не трябва да се подава на ласките и на похвалите на своите близки. Срещате един способен ученик, за когото съучениците му казват, че той е необикновено надарен, че не трябва да чете уроците си. Защо не трябва да чете уроците си? Защото от слушане само ги запомнял. Колкото да е способен ученикът, все трябва да учи. Има задачи, от които и най-способните ученици могат да се спънат. Те трябва да ги прегледат няколко пъти, докато ги решат. Лесно е да се каже за някого, че е силен математик, но никой не знае как е станал такъв. Той е работил по цели часове върху известни задачи, докато ги разреши.
към беседата >>

77. Когото възкръси

Сегашните условия, при които се намират хората на петте чувства, мъчно може да се намери един учен, човек, който да опише органите на зрението и на слушането с всички техни функции, както трябва, както в радиото се обясняват нещата.
И това не е лошо, че свободата на хората е относителна. Че снегът се стопява, това е едно благо. Щеше да бъде нещастие, ако снегът не се стопяваше. Щеше да бъде нещастие, ако водата не се изпаряваше. Щеше да бъде нещастие, ако светлината не слизаше и ние не я възприемахме. Сегашните условия, при които се намират хората на петте чувства, мъчно може да се намери един учен, човек, който да опише органите на зрението и на слушането с всички техни функции, както трябва, както в радиото се обясняват нещата. Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или вкуса. Не че те не искат, но има неща, които им препятствуват. В съвременните хора има едно притъпяване на знанието, на слуха, на обонянието им и т. н. Почти във всички чувства на човека има едно притъпяване. Вземете, например, кучето има много по-силно обоняние от това на човека.
към беседата >>

Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или вкуса.
Че снегът се стопява, това е едно благо. Щеше да бъде нещастие, ако снегът не се стопяваше. Щеше да бъде нещастие, ако водата не се изпаряваше. Щеше да бъде нещастие, ако светлината не слизаше и ние не я възприемахме. Сегашните условия, при които се намират хората на петте чувства, мъчно може да се намери един учен, човек, който да опише органите на зрението и на слушането с всички техни функции, както трябва, както в радиото се обясняват нещата. Често хората и като учени на земята, как да използват светлината, или как да използват слушането, или обонянието, или вкуса. Не че те не искат, но има неща, които им препятствуват. В съвременните хора има едно притъпяване на знанието, на слуха, на обонянието им и т. н. Почти във всички чувства на човека има едно притъпяване. Вземете, например, кучето има много по-силно обоняние от това на човека. Когато едно куче търси господаря си, то цели часове ще върви из града, по улиците, дето е минал, и най-после по стъпките му ще го намери.
към беседата >>

78. Естествени положения

Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието.
Защо е това различие между носа и очите? Защо природата не е запълнила тия работи? Носът е навън като месечинката. Много дълбоки въпроси. И после, тъй както са наредени, имате най-първо зрението, после иде обонянието, после иде вкуса. Най-първо иде зрението, слушането, обонянието, вкуса и осезанието. Казвам: При сегашните условия, като оставите закона на еволюцията и как са се развивали формите, вие трябва да се занимавате с тия енергии, които се набират в човешкия ум. По някой път ви мъчи нещо, трябва да знаете как да се освободите. Съвременните окултни науки ни дават научните методи за онова правилно освобожждаване от ненужните енергии, които измъчват човека. Може да те измъчва една мисъл, едно чувство, една несгода в живота. Мъчиш се за нищо и никакво.
към беседата >>

79. Всеки, който слуша тези мои думи

Слушането е важен процес.
Ще взема само няколко думи от 24 стих на прочетената глава: „Всеки, който слуша тези мои словеса“. Най-важното от този стих е „всеки, който слуша“. Слушането е важен процес. Само разумният човек може да слуша. Само разумният човек, на когото съзнанието не е раздвоено, само той може да слуша. Човек, на когото съзнанието е раздвоено той не може да слуша, той е разсеян. Много ученици или студенти могат да слушат цели лекции на своите професори, но те не могат да слушат, умът им е раздвоен. За този случай има една турска поговорка, която казва: „Ахмед е тук, но умът му е другаде някъде“.
към беседата >>

80. Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)

Според мене, новото възпитание е свързано с правилното слушане.
Да говориш само, без да живееш това, което говориш, то е все едно, да поканиш гости в студен, зимен ден около студена печка и да им казваш, че е топло в стаята. Хората седят около печката, но треперят от студ. Който се наема да морализира хората, трябва да бъде запалена печка, да даде нещо от себе си. Без да им говори, без да ги морализира, те ще приемат част от неговата топлина и светлина и ще се възпитат. Съвременните педагози говорят за нов начин на възпитание. Според мене, новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо, новото подразбира прилагане на нещата.
към беседата >>

Правилното слушане е свързано с разбиране.
Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо, новото подразбира прилагане на нещата. Ето защо, когато някой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно, дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано с разбиране. Ще кажете, че религията не е за младите. Съгласен съм и аз с това твърдение, но прибавям: всяка религия, която ограничава човека, не е за младите. Това не значи, че на младите трябва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има в това, ако пуснеш вола си в гората, да пасе свободно, от никого неограничаван? По-добре ли е, ако го сложиш в дома и от време на време да го водиш на нивата да оре?
към беседата >>

Защото кои са признаците на слушането? (втори вариант)
Каквото искат да казват. Остави другите хора. Не се интересувайте от това, какво става в едно събрание. И след като излязат, чувам да казват: „Еди–кой си там не слушаше както трябва.“ Та туй показва, че и той самият не е слушал. Ние сега не знаем дали един човек слуша, или не. Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. Мога да слушам, да кажа: „Много добро учение е, но не е заради мене още.“ Туй е неразбиране. И сега казват: „То религията не е заради младите хора.“ Прави са, сегашната религия не е за младите хора. Че каква е сегашната религия? Кое е по–хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата.
към втори вариант >>

Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. (втори вариант)
Остави другите хора. Не се интересувайте от това, какво става в едно събрание. И след като излязат, чувам да казват: „Еди–кой си там не слушаше както трябва.“ Та туй показва, че и той самият не е слушал. Ние сега не знаем дали един човек слуша, или не. Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. Мога да слушам, да кажа: „Много добро учение е, но не е заради мене още.“ Туй е неразбиране. И сега казват: „То религията не е заради младите хора.“ Прави са, сегашната религия не е за младите хора. Че каква е сегашната религия? Кое е по–хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата. Това е религия: това не прави, онова не прави.
към втори вариант >>

81. Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа

Да знаете какво нещо е слушането. (втори вариант)
“ Когато не спите, когато не отлагате. Това са все думи. Има сега друга опасност. Ето къде е. Когато и да говорим, аз бих желал вие да се научите да слушате. Да знаете какво нещо е слушането. Представете си, ако вие сте вън, в природата, аз вземам всичките правила за живеене в природата. Тогава вятърът духа и този вятър всичко разпръсква, духа косата. Той ни най– малко няма намерение, нито иска да ви обиди, но духа. Прах ще ви навее в очите. Някой път ще ви прекатури шапката.
към втори вариант >>

82. Аурата - кожата на духовното тяло

– От слушането.
Какво придобиват хората, ако играят на билярд? Ако разберете закона вие ще се домогнете до известна светлина. Този човек може да бъде майстор, ако знае да удря правилно. Ами ако един музикант не може правилно да взема тоновете? От какво зависи силата на музиката? – От слушането. Най-първо той трябва да има един отличен слух! При това трябва да има един начин на слушане. Музикантът трябва да знае как да си постави ухото, как да възприеме. Много хора не са музикални, понеже не знаят как трябва да слушат. Има един начин за правилно слушане на човека – в съзнанието му не трябва да има влияние от друг.
към беседата >>

При това трябва да има един начин на слушане.
Този човек може да бъде майстор, ако знае да удря правилно. Ами ако един музикант не може правилно да взема тоновете? От какво зависи силата на музиката? – От слушането. Най-първо той трябва да има един отличен слух! При това трябва да има един начин на слушане. Музикантът трябва да знае как да си постави ухото, как да възприеме. Много хора не са музикални, понеже не знаят как трябва да слушат. Има един начин за правилно слушане на човека – в съзнанието му не трябва да има влияние от друг. Ти трябва да бъдеш в една зала съвършено свободен, за да слушаш. Трябва да седнеш на хубаво място да възприемаш всеки звук и да го разбираш.
към беседата >>

Има един начин за правилно слушане на човека – в съзнанието му не трябва да има влияние от друг.
– От слушането. Най-първо той трябва да има един отличен слух! При това трябва да има един начин на слушане. Музикантът трябва да знае как да си постави ухото, как да възприеме. Много хора не са музикални, понеже не знаят как трябва да слушат. Има един начин за правилно слушане на човека – в съзнанието му не трябва да има влияние от друг. Ти трябва да бъдеш в една зала съвършено свободен, за да слушаш. Трябва да седнеш на хубаво място да възприемаш всеки звук и да го разбираш. А сега някой път обществото, околните ти влияят, не смееш да се обърнеш, да мръднеш. То не е свобода. Как трябва да седиш, че да бъдеш свободен, за да можеш тъй да си туриш ухото под един ъгъл, че най-добре да слушаш?
към беседата >>

83. Каза ми всичко

От слушане, вие не може да изработите в себе си едно верую, пък и чрез налагане, не може да се придобие едно верую.
Някои казват, десет години сме слушали, каква е тази работа, че не сме свършили още, нали вървим по правия път. Че кой е крив тогава? Аз ли съм крив? – Кажете ни поне начин как да го направим. Толкова време вече слушаме. От слушане, вие не може да изработите в себе си едно верую, пък и чрез налагане, не може да се придобие едно верую. Вий може да вярвате в това, в което аз вярвам, понеже вървите в същия път, но разликата между мене и вас е тази, че аз рано повярвах и тръгнах в този път, още от първата дума повярвах, а вие седите и казвате дали не се излъгах. Не зная кой се излъгал. Понякога аз предпочитам да ме лъжат в истината, отколкото да ми казват истината в лъжата. Казват: Сега се проповядва на хората учение за спасение. Те искат да се спасят, да отидат в онзи свет, да живеят добре.
към беседата >>

84. Ферменти

Има начин за правилно слушане.
Висши и нисши мисли. Нисшите мисли се отнасят до органическия свят, а висшите мисли до психическия, до по-висшите чувства. Прилагането на любовта зависи от съзнанието. Изисква се съзнание, изисква се послушание. Как трябва да слушаш? Има начин за правилно слушане. Човек в съзнанието си не трябва да има влияние от другите. Пътят на страданието е път, който води към освобождение.) Представете си, че изпращате през поляните, дето има цигански тръни, две деца, едното е босо, другото е обуто. След като се върнат тия деца, какво ще ви разправят те за своята екскурзия? Как ще я опишат?
към беседата >>

85. Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него

В слушането трябва да се приложи законът на любовта. (втори вариант)
След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление. Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе.
към втори вариант >>

86. Божественият избор

Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
Говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си. Дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи. Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод. Щом свириш, на човека се придава нещо. Има обмяна между хората, които слушат, и ти, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
към беседата >>

87. Всичко, което чух

Слушането в света е едно висше сетиво.
Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания.
към беседата >>

Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека.
Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания. Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация.
към беседата >>

Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят.
Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания. Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация. Всички материалисти в света живеят една мистификация. По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят.
към беседата >>

88. Петте врати