Търсене в текстове за 'Слушане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
към текста >>

2. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност.
към текста >>

3. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота.
– Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек?
към текста >>

Със слушане човек може да стане добър.
Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? – Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът ? Човек не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец.
към текста >>

Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? – Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът ? Човек не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си.
към текста >>

И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него.
Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро.
към текста >>

В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто.
Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто. В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл. Организират ли се трите начала в човека – Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат.
към текста >>

4. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон.
От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.
към текста >>

5. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане.
Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление. Бертоле е изучил картините му, също и духовните му опитности и е държал сказки върху него. От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд. Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност.
към текста >>

6. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането?
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с автоматична бързина? Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - БЕЛИНА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Измени слушането!
Да внесе, да освободи! А Бог, в чистия въздух, е този приятел! Измени дишането си! С всяка вдишка поемай Бога в себе си, порадвай Му се! * * * Измени гледането! Измени слушането! Вкусът си измени! Гледай красивото! И само него. Слушай хармоничното! И само него.
към текста >>

8. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При слушането й изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането й в тъмнината, скърбите й, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта!
Ето, някои почват да свирят. Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането й изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането й в тъмнината, скърбите й, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минавате интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!
към текста >>

9. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане.
А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост.
към текста >>

10. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане.
Косата му, гладко причесана, с тънък, прав косъм, кестенява на цвете, покрива доста плътно удължения му отзад-напред, сиреч долихоцефален, череп. Челото му е право, доста високо и отворено, ала по-гладко и плоско от това на слънчевия тип. Вертикални бръчки в основата на носа, и в случая, както и в общия случай, липсват. Кожата, обаче, е тънка, деликатна и чувствителна към нервните трептения. Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо.
към текста >>

11. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.).
Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.
към текста >>

12. ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят.
Като искаме да пеем на Господа, ще отидем при цветенцата и ще им изпеем една песен. Като извършим това, на Господа сме пели, понеже Той е в тях! Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл. Новата музика ще бъде идейна. При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят. И ако някой е болен, ще оздравее. Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре. В бъдеще предстои голям напредък в музиката. При пение певците ще могат да вземат до четири октави.
към текста >>

13. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има.
К. Ик. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като източник на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека. Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона.
към текста >>

Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка.
Количеството и вида на тия производни тонове определят онова качество на тоновия материал в музиката, което се нарича тембър и благодарение на което може да се различи един тон от друг, когато се произвеждат от различни инструменти, ако и да са еднакви но височина и сила. Обикновеният човек чува само основния тон, който се произвежда непосредствено от инструмент или човешки глас, а цялата тая серия от допълнителни тонове, за които става дума, е недостъпна за неговия слух, по-скоро неговото съзнание не долавя ония вибрации, които, по закона на резонанса, се пораждат в нишките на кортиевия орган в ухото, в отговор на допълнителните тонове. Обученото музикално ухо долавя само няколко от обертоновете, а с помощта на специални усилватели на звука (хелмхолцови резонатори) може да се чуят около 10-15 от тях. Серията от обертонове продължава до безкрайност и когато стигнем до много голям брой на трептения, навлизаме в областта на безгласната музика, т.е. музика, за която ухото на човека е глухо, то не може да я долавя. Възможностите за слушане на тая музика ще търсим не вече в усъвършенствуването и изтънчването на слуха, а в латентните качества на музикалния център в мозъка. В живота на природата нещата и процесите никога не свършват, а се преливат от една форма в друга. Всеки край е същевременно начало. Краят на възможностите на слуховия орган ни довежда до началото на използуване на музикалния център в мозъка, като възприемателен механизъм за една нова музика, която е толкова фина и съвършена, толкова отвлечена за сегашното ни съзнание, че остава недоловима за него, колкото и да е будно то, щом си служи само с ухото дори и когато използува максималните му възможности. На край, нека цитираме една мисъл от Учителя, която ни разкрива тия по-далечни възможности на музиката, като я поставя в граници, далеч надхвърлящи всичко, което днес имаме като музикално постижение и използуването на които подразбира едно високо-просветно съзнание, което, за да слуша, си служи не само с ухото: „В музикалния център на мозъка има вложени възможности за една музика от 25,000 тона и 3,000 октави. Един ден човек ще слуша музиката на сърцето и музиката на ума така, както слуша обикновената музика.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

разказва следното: — Понякога проявявам ясновидство и яснослушане.
В правилника за международната пощенска конвенция има такава глава. Този правилник го изучаваме на френски и български. Аз знаех този урок, но все пак го прегледах преди отиване на изпит. В осем часа сутринта за писмения изпит дадоха същата тема, която един член от изпитната комисия написа на черната дъска така ясно, както видях на сън. Случай на ясновидство Госпожа X. У. разказва следното: — Понякога проявявам ясновидство и яснослушане. На седемнадесети октомври т.г. снаха ми Мери (жената на брат ми) беше изгубила един скъп пръстен, който струваше 10,000 лв. Същата вечер сестра ми дойде у дома, разправи за случката и каза, че Мери е отчаяна и плаче. Мери мислила, че като отишла на пощата да пусне писмо, при изваждането на ръкавицата си пръстенът паднал на земята. Аз видях, че пръстенът е в техния дом в долапа и чух глас, който ми каза, къде е пръстенът Казах на сестра си: — Кажи на Мери да потърси пръстена в долапа и ще го намери.
към текста >>

15. Песни за слънцето Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане.*** 6 юни 1926 Днес ще ви дам едно ново музикално упражнение.
Ако напишете едно завършено упражнение вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение. Защо обичате това изречение? Защото то изразява едно състояние на душата, Де е отговорът, как мислите? Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов за да възприема нещата чрез слушане.*** 6 юни 1926 Днес ще ви дам едно ново музикално упражнение. Напишете следните думи: Мисли, право мисли /2 пъти/ Свещени мисли за живота ти крепи /4 пъти/ Крепи, крепи, крепи, свещени мисли за живота ти крепи/2 пъти/. Значи, силата на човека седи в свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Докато човек крепи свещени мисли в себе си, и те ще го крепят. Щом той престане да ги крепи, падането му е неизбежно. Сега ще турим една мелодия на горните думи.
към текста >>

16. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота.
- Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек?
към текста >>

Със слушане човек може да стане добър.
Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? - Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец.
към текста >>

Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? - Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си.
към текста >>

И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него.
Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто. В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро.
към текста >>

В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто.
Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто. В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл. Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека.
Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност. Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19.
Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със светостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас. Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсолютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос! Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено.
Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това знание се придобива в училището и вън от него, чрез четене на книги, слушане на лекции и т. н.
Образованието, така, както то се разбира и прилага днес, т. е. като запасяване на индивида с известно количество знания, по-вече или по-малко нужни за живота му, не е и не може да бъде някакъв особено голям фактор за истинска култура. За да ни стане ясна тази мисъл, ще трябва да схванем разликата между външно и вътрешно знание, между външна, механическа култура и култура духовна, вътрешна, която е именно истинската култура. Външно знание е всичко, което чие научаваме отвън, при преобладаващото влияние на пасивния принцип в нас. Външното знание придобиваме чрез запаметяването на редица исторически, географически, математически, естествено-исторически и др. факти. Това знание се придобива в училището и вън от него, чрез четене на книги, слушане на лекции и т. н. Вътрешно знание е това, което ние придобиваме сами в безграничното училище на живота, при въздействието на многообразните преживявания, при най-различни условия и влияния на външната среда. Вътрешното знание е знанието ни да живеем, поведението ни, начина ни на живот. Също така, външна култура е всичко материално, всичко външно: благоустройство, технически усъвършенствания, образование в общоприетия смисъл на думата — всичко, което улеснява живота ни, дава храна на нашия ум, на нашите - чувства и на нашето тяло, подобрява общите условия на живота ни. А вътрешна, духовна или истинска култура е това, което ни прави мислещи, творчески и свободни същества. Истински културен човек е този, който може да мисли самостоятелно, който има свободна и творческа мисъл.
към текста >>

Тези мисли са достигнали до тяхното съзнание или чрез четене, или чрез слушане и разговори, или най-сетне, направо, невидимо и несъзнателно за тях, от атмосферата, чрез своите етерни вибрации, каквито всяка мисъл има, подобно на радиовълните.
Също така, външна култура е всичко материално, всичко външно: благоустройство, технически усъвършенствания, образование в общоприетия смисъл на думата — всичко, което улеснява живота ни, дава храна на нашия ум, на нашите - чувства и на нашето тяло, подобрява общите условия на живота ни. А вътрешна, духовна или истинска култура е това, което ни прави мислещи, творчески и свободни същества. Истински културен човек е този, който може да мисли самостоятелно, който има свободна и творческа мисъл. Тук ще трябва да изясним какво нещо е истинската мисъл и кой именно може да мисли. Това, което обикновено хората прекарван през ума си, през съзнанието си — това не са техни, а чужди или общи мисли. Тези мисли са достигнали до тяхното съзнание или чрез четене, или чрез слушане и разговори, или най-сетне, направо, невидимо и несъзнателно за тях, от атмосферата, чрез своите етерни вибрации, каквито всяка мисъл има, подобно на радиовълните. И сега, да прекарваш постоянно през ума си всички тия чужди мисли, които съзнателно или несъзнателно си възприел, това съвсем не значи, че ти сам мислиш. В случая — колкото и да е обидно това — е само един грамофон, който механически повтаря стереотипни клишета — плочи. Не може да се отрече, че днес хората почти не мислят. Днес хората малко, съвсем малко мислят. Те говорят общи работи, повтарят чужди думи, плуват по вълните на чувствата си (което почти винаги вземат за мисъл), разсъждават, т. е.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите.
Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво. Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек. Наскоро бях на един концерт, една английска пианистка свири. Хареса ми нейното свирене. Тя има не само техника, но и разбиране.
към текста >>

22. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека.
Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот.
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.
Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него.
към текста >>

24. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието.
„Небето и земята ще преминат, но думите Ми няма да преминат“. „Елате при мене всички обременени и отрудени и аз ще ви успокоя, защото бремето ми е леко и игото ми е благо“. Божието Слово може да се предава и устно. Такъв е случая в храмовете дето всяка неделя сутринта се четат определени места от Евангелието. При такова четене и при проповед могат да чуят и разберат и ония, които не знаят да четат. Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието. Много пъти те са слушали едни и същи неща, запомнили са ги и разсъждават по тях. Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им. Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и трудности. Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбирането се постига чрез слушане.
С увеличение ъгъла помежду им („дисхармония“) намалява се и дейността- живот. Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация. 2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното. ТЕМА ЧЕТВЪРТА Еволюцията 1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея.
към текста >>

От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3.
Възможната еднаквост (подобие и сходност) на фактите, които образуват вече това съзнание, улеснява задачата: най-голяма възможна дейност. ТЕМА ТРЕТА Мълчанието и разбирането 1. Първото условие за обективна преценка на външния свят (не-Аз) е да се научим да мълчим (да мълчат устата ни, чувствата и мислите ни), когато слушаме външното. Това се постига чрез воля и концентрация. 2. Разбирането се постига чрез слушане. От степента на мълчанието ни зависи слушането, следователно, и разбирането на външното. 3. Мислите са токове (сили) които, за да се разберат, трябва да възбудят в слушателя същите трептения: а) индуктивно (подобие на разбирането); б) направо чрез въздействие непосредствено прав ток (сходство в разбирането) пълна обективност по отношение външното и в) чрез свръхсъзнание и пренасяне съзнанието (свръхпознание), когато говори любовта. От нейната степен зависи големината и пълнотата тя, в краен случай, расте до безконечност и се слива с единното. ТЕМА ЧЕТВЪРТА Еволюцията 1. Всеки предмет е проява (материализация и конкретизиране) на една основна идея. Когато тя се изпълни (достигне първо целта си — еволюцията - съвършенство обективно преценено — нечовешко) или изчезне по некоя причина, предметът започва да се дематериализира (кармата и развързването й). 2.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя.
— Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука.
към текста >>

Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение.
Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи. Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“. Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази.
към текста >>

В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането.
Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк.
„Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка. Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм убедена в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк. Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят.
Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот.
Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край!
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ!
От начало те се изненадали, но после отишли и прегризли ликото и къртицата паднала. Фигура 6 показва, как Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свет! Като че ли са унесени при слушане приказки от хиляда и една нощ! Това е настроението, което трябва да събудим у детето! То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36213612556458