Търсене в беседите за 'Самоосъждане'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 28 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Избягвайте самоосъждането.
” Минава някой воденичар покрай някой извор и си казва: „Каква хубава вода за воденицата ми! ” Така и вие, като минете покрай едно дърво или някой извор, помислете си за какво можете да го използвате. Които от вас са правили опита от миналия месец, забелязали ли са някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармонията между яденето, пеенето и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, значи, че вие сте много преситени от Живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че върху твоето Слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
към беседата >>

2. Начин за себеконтрол

В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа.
Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа. Затова не отлагайте работата си за другия ден. Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи. В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа. Да съдим постъпките си, значи да се стремим да се изправим. Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което ученикът не трябва да прави. Тази работа ще започнете от 9 септември, стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към беседата >>

Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което ученикът не трябва да прави.
Не казвайте: „Утре ще направя това, ще направя онова.“ Не! Трябва да се мисли, че всяка вечер е последната в живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбележите в бележника си, че сте били немарливи. В това себеконтролиране да няма никакво самоосъждане – да не ставате роби, а като видите черна точица, умножете я по 2 и се зарадвайте, че ви се дава възможност за работа. Да съдим постъпките си, значи да се стремим да се изправим. Но да казваме: „Моята работа е свършена“, това не е изправяне, а самоосъждане, което ученикът не трябва да прави. Тази работа ще започнете от 9 септември, стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към беседата >>

3. Правилни методи за разбиране

Да няма между вас самоосъждане!
“ На чувствата си не разчитайте – от сто чувствания само едно е право, а останалите деветдесет и девет – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувства ви лъжат. А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си. Да няма между вас самоосъждане! Това е необходимо, за да се образува между вас известна хармония. Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш. Хубаво е да съблюдаваме този външен етикет, да бъдем учтиви. Бих ви дал един начин за поздрав, когато се срещате. Погледнете се с Любов 5-10 секунди в очите и се поздравете с леко навеждане на главата – а това значи: „Моята глава си е на мястото.“ И другият ще ти отговори със същото: „И моята глава си е на мястото.“ Погледът да бъде сериозен.
към беседата >>

4. Окултна хигиена / Природна хигиена

(втори вариант)

Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли?
Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз за пример, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Аз имам едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Бог си има едно правило, като ни говори, Той знае, слушаме ли го или не. Сега въпросът е до тази велика вътрешна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли? Първо, и вашият ум, този ум трябва да заздравее, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи с тях. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли, и следователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга, тя внася една промяна в умовете и с месеци, даже някои с години боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Аз давам някоя задача, някои са ги приложили, а после казват: то може тия задачи и по този начин и по друг начин, и вървят по пътя, но задачите не са изпълнени.
към беседата >>

5. Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане!
Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен.
към беседата >>

Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога.
Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.
към беседата >>

6. Празникът на труда

По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането.
Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат.
към беседата >>

7. Правилни отношения

Сега, разбира се, аз не искам да отидете в другата крайност на самоосъждане.
Те, като дойдат, ще държат своите лекции и ще си заминат. Онези, които са способни, възприемат лекциите. Така и в окултната наука: ще дойдат някои професори да държат лекциите си и който разбере – добре. Окултната наука поставя за цел учениците да бъдат крайно изправни. Това е за самите вас. Сега, разбира се, аз не искам да отидете в другата крайност на самоосъждане. Да се самоосъжда човек, то е остаряване, а да се поправя човек, то е подмладяване. Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад. Който спре да изправя своите погрешки, той остарява. Внасяш ли нови мисли, нови желания, разширяваш ли този кръг, ти всякога ще бъдеш млад. Поставиш ли в ума си мисълта: „Е, тази работа е за младото поколение“, ти си остарял, ти сам си се отписал от тефтера.
към беседата >>

8. Влизане

Това не е за осъждане, нито за самоосъждане.
Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета.
към беседата >>

9. Отличителните черти на човека

Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството.
Човек, който говори само за работа, той е волев човек. Човек, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човек, който говори само за мисълта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора. Днес, при самовъзпитанието на човека не се изисква голямо усилие. Старият метод за самоизмъчване, за самоосъждане е бил временен метод само, той не е донесъл добри резултати за човечеството. Да се хвалиш или да се самоосъждаш, това са два различни методи, които не дават добри резултати. В света или ще хвалят човека, или ще го укоряват, или ще бъдат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човек може да преживее. В всеки даден случай аз трябва ясно да съзнавам, какво мога да направя със своя ум, какво мога да направя със своето сърце и какво мога да направя със силата на своята воля. За всичко това аз трябва да си дам правилен отчет.
към беседата >>

10. Равни страни

Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой.
Тази е причината, задето Бог постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда. Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой. Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне.
към беседата >>

11. Мислещият човек

Самокритика се изисква от вас, а не самоосъждане.
Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеят със своята мисъл. Това не е мисъл. Правата мисъл е тази, която може да уреди живота. Ако вашият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Самокритика се изисква от вас, а не самоосъждане. Ако искате да ви обичат и да обичате, трябва да имате велика мисъл! Трябва да мислите право! Като срещна на пътя си един велик цигулар да свири, няма ли да се спра да го слушам? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушам този велик виртуоз!
към беседата >>

12. Дванадесетте племена

Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без самоосъждане, без роптание и протест.
Кои страдания? Разумните. Когато в крака ви влезе трън, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трябва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трън с щипците си и кажете му втори път да не влиза в крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нещата, вие направите една погрешка, трябва да я изправите. Не се осъждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трябва да страдате: без самоосъждане, без роптание и протест. Казвате: Не мога да изправя погрешката си. Не, има един начин, по който можете да изправите всичките си погрешки. Той се заключава в думата "мога". Казвайте: Мога да бъда търпелив, милостив; мога да обичам, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвам на хората и т.н. В това направление, в положителното, човек всичко може да направи.
към беседата >>

13. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

(втори вариант)

Самоосъждането изключва условията да се разбере истината.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността. Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем?
към беседата >>

14. Проява на Любовта / Чувството на любовта

(втори вариант)

То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата. (втори вариант)
Погледнеш или кажеш нещо, даже другите хора не забелязват. Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш. То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата. Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата. Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората? Най-първо човек трябва да изучи онези мерки, които съществуват в природата, ако иска да бъде здрав. Сега мярката на природата, когато ти направиш една погрешка, когато усещаш едно приятно разположение на духа си, че всяко нещо, което извършиш, ти да усещаш едно приятно разположение.
към втори вариант >>

15. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!

(втори вариант)

Самоосъждане е това. (втори вариант)
Ти като видиш доброто, усещаш, че тази добродетел я нямаш в себе си, а той я има. Представете си, че тази добродетел представлява едно възвишено същество, един ангел, на когото опитността не може да се сравни с цялото човечество. Опитността, която той има, минава опитността на цялото човечество. И минава това същество до вашия прозорец и вие го виждате. Той ще остане един момент, два и вие ще се засрамите от това как досега не сте го видели? Самоосъждане е това. Но срамът е едно чувство, казвате: Какви велики работи има в света, пък аз още не ги зная. И като не ги разбирам? И в момата се явява вторият процес на криво разбиране. Тя не е разбрала този момък и затова се е засрамила. Тя е пожелала да има този момък.
към втори вариант >>

16. Книжници и фарисеи

Обаче самоосъждането нищо не допринася.
Те представляват две партии, които носят тежко бреме. Тежкият живот, който човек прекарва на земята, се дължи на тези две партии в него, които узаконяват беззаконието и карат човека да върви по техния път. Хората вървят точно в този път, който не обичат. Те вършат точно това, което не искат. И след всичко направено те се самоосъждат. Обаче самоосъждането нищо не допринася. Да се самоосъжда човек, то е все едно да се излива пороен дъжд върху някоя скала. Този дъжд ни най-малко не ползва скалата. Колкото скалата се ползва от дъжда, толкова и фарисеите се ползват от Христовите думи. Питам: кой може да се ползва от дъжда, който пада върху скалите? Само долината, полето може да се ползва от него.
към беседата >>

17. Часът на Любовта

Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво самоосъждане.
И светът да се събори, изпълнете думата Му! Никаква лъжа – ни бяла, ни черна; никакво безверие, никакво непослушание! Аз не говоря само за външните прояви на човека, но имам предвид и неговите вътрешни прояви. Следователно каквато погрешка да направите, малка или голяма, не се стремете да я покривате. Изнесете я пред себе си като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете. Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво самоосъждане. Какво правят съвременните хора? Мнозина от тях, като направят някаква погрешка, бързат да я замажат отгоре, да я скрият и от себе си. Не правете втора погрешка. Това е лъжа, от която трябва да се освободите. Ако не изправите погрешката си, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън.
към беседата >>

18. Трите геометрични фигури

Това не е за самоосъждане.
Карате се някога като цигани. Защо да нямате търпение да се изслушате? Даже и най-напредналите от вас, ако влезете в духовния свят, ще ви вдигнат на вили и мотовили. Знаете ли какво значат тия думи на български език? Вилите са с четири зъбци, а мотовилите с колко са? Това не е за самоосъждане. Според мене това не е някакъв морал - да се самоосъжда човек. Страхливият може да се осъжда, но и в осъждането има лъжа. Още докато казва, че съжалява загдето сгрешил, аз виждам, че той лъже, иска по някакъв начин да кръшне от това положение. И кучето като се изповядва, като ме види с дървото, започва да се изповядва, че е сгрешило, но като се отдалечи от мене, започне да ме лае, че съм го бил. Това наричам аз фокус.
към беседата >>

19. Трите връзки

Аз не съм за самоосъждането.
Можеш да предеш, но трябва тънка прежда. В Божествения живот се изисква много тънка прежда. Ако е за дебело, всички предат дебело. Но там се изисква много тънка прежда, например – чиста мисъл. Като мислите, да няма някое користолюбиво чувство, загнездено накъде във вас! Аз не съм за самоосъждането. Не да кажете: "Аз съм грешен." Не, че сте грешни. Спрете се и оставете това, какво сте били! Трябва да се очистите, да мислите чисто. Казвате: "Еди-кой си брат е нервен." Оставете този брат, тази нервност е илюзия. Как няма да е нервен?
към беседата >>

20. Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота

(втори вариант)

И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без самоосъждане. (втори вариант)
Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. Възможностите, които се крият вътре, на тях ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание. И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без самоосъждане. Много трудно е човек да мисли тъй. Аз съм виждал много хора, малки деца има, види някъде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Аз ще го очистя." Нищо не значи това. Животът е място за поправление. Понеже е живот на работа.
към втори вариант >>

21. Реалността на живота / Реалното в живота

(втори вариант)

Сега аз не искам да остане във вас мисълта на самоосъждане. (втори вариант)
И вследствие на това между хората се ражда противоречие: след време, двама души, които се обичат с тази любов на сенките, се намразват. Защо? Понеже единият взел и другият взел. И като не си дават, намразват се, понеже истинската любов произтича от даването. Тебе не те обичат, ако не даваш; и не могат да те обичат, ако не вземеш. Да знаеш навреме да даваш и на време да вземеш, значи на време да възприемем Божията Любов и на време да придаваме Божията Любов. Сега аз не искам да остане във вас мисълта на самоосъждане. Някой път човек се подценява. Човек никой път не трябва да се подценява, но и никой път не трябва да се надценява. Той трябва да има една норма, да знае, че в него има две ценности - душата и духа. Умът и сърцето са дарби в човека. Две неща човек трябва да знае: не трябва да подценява душата и духът.
към втори вариант >>

22. Умен, добър и силен

(втори вариант)

Сега аз не съм за самоосъждането. (втори вариант)
Може ли гладният човек да има лошо мнение за онзи, хубавия хляб, който му се дава, той още с уханието му разбира какво нещо е този хляб. И като го яде, у него се заражда една вътрешна благодарност. Можеш ли да имаш лошо мнение за онзи човек, който те освобождава от въжетата. Или лошо мнение за един човек, който ти помага. Към този човек никога не може да се зароди в душата ти едно лошо чувство. Сега аз не съм за самоосъждането. Аз съм за това да се изправи човек. Като видя един умен човек, аз се зарадвам, защото имам един образец. Като видя един силен човек, аз се зарадвам, това е за мен образец. И като видя един добър човек, аз се зарадвам. В умния човек, в добрия и в силния човек, Бог се проявява.
към втори вариант >>

23. Становище на живота

Самоосъждането нищо не допринася.
Тъй щото, съзнанието на хората, които вярват в Бога, е всякога будно. Онези, които не вярват в Бога, са от спящите хора. Казвате: „Какво трябва да правим? “ Спете, когато е тъмно, работете, когато е светло. Сега трябва да оставим този закон или да се самоосъждаме. Самоосъждането нищо не допринася. Ако дрехата ти е сгрешила, изгори я. Щом намериш една въшка на дрехата си, веднага я тури в огъня, нищо повече. Тази въшка носи условия за заразни болести, като запример коремен тиф, проказа и други такива. Ако някой се облече с дрехите на прокажения, макар и богаташ да е, той непременно ще се зарази. Аз казвам: Ако ви дадат такива дрехи, веднага ги турете в огъня.
към беседата >>

24. Първата запалка

Аз не ви говоря за самоосъждане.
Понякой път изследвайте светските хора, които доста хубави нокти имат. Когато на един човек носът е на място, очите са на място, ушите са на място, аз му позволявам, да си маже лицето, да го краси, да тури червило. Но когато къщата му не е съградена, той да я маже, то е цапане. Ако знаеш, тури си цвят, че не ставай смешен. Като си направиш устата червена, или като я почерниш, защото когато устата се почернят има един смисъл, когато почервенеят имат друг смисъл, когато пожълтеят имат трети смисъл. Аз не ви говоря за самоосъждане. Когато ще мажеш къщата си, избери най-хубавия цвят. Намери цвета, с който да замажеш къщата си. Сега туй е външната страна. Целият наш външен живот се дължи на онова вътрешно състояние, което ние сме минали през хилядите години. Всичкият този живот се отразява.
към беседата >>

25. Усилвайте връзката

(втори вариант)

Самоосъждането е осъждане на дявола. (втори вариант)
Винаги отивайте при човека, който тече като извор. Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал.
към втори вариант >>

Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. (втори вариант)
Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш?
към втори вариант >>

Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. (втори вариант)
Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането. Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш? Ти си праведен, не си крал.
към втори вариант >>

26. Учение и служене

(втори вариант)

Щом дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосъждате, аз не съм за самоосъждането, но за постепенното подобрение и изправление. (втори вариант)
Всички трябва да се отличавате с една мисъл. Никога не допущайте в себе си една лъжлива мисъл, която нарушава мирът ви. Щом имате една фалшива мисъл, тя понижава температурата. Щом имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрешката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. Щом дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосъждате, аз не съм за самоосъждането, но за постепенното подобрение и изправление. Сутрин, като станете, как започвате? Казваш: ”Аз искам да бъда добър ученик”. Каквото и да ви се случи, ще кажеш: ”За добро е”. Станеш, времето е облачно. Кажи:”За добро е”.
към втори вариант >>

27. И пак пишеше

Ние трябва да изхвърлим метода на самоосъждането.
Старият проповедник (главатар) си взел и той от хряна и като взел и той започнал да плаче. Пита го младият главатар, защо плаче. Плача, казва, защо и ти не се удави с баща си заедно миналата година. Ние, съвременните хора, изясняваме нещата тъй, както не трябва. По този начин не се изясняват. Ние трябва да изхвърлим метода на самоосъждането. Вземете един държавник го осъждаме, че не постъпил добре. Знаете ли колко мъчно е човек да направи нещо, да управлява. Може да разсъждавате, но един цар какво може да направи. Един министър какво може да направи, един военачалник какво може да направи. Мислите ли, че хората могат да направят нещо?
към беседата >>

28. Плодовете на Духа

(втори вариант)

Самоосъждането не е Божествено качество.
Послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 гл. от посланието към Галатяните, за плодовее на Духа. Работете съзнателно върху себе си, без да се самоосъждате. Ако направите една погрешка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пъти повече. Самоосъждането не е Божествено качество. Понякога причината за погрешките е вън от човека. Някой иска да каже нещо на приятеля си, който е далеч от него. За да се чуе гласът му, той трябва да вика, защото външната среда е шумна. Като вика много, гласът излиза нехармоничен. А във всяка дисхармония има някаква погрешка, нещо фалшиво.
към беседата >>

1.3611061573029