Търсене в текстове за 'Самоосъждане'

Освободи ме от всяка неправда; мисъл, чувство на насилие, съмнение, критика и самоосъждане. 3.

36 МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ 1. О, безкрайно Велико Съзнание, моля те позволи ми да се доближа до Тебе и да бъда тъй близко, за да се почувствувам като единна част от битието и да се осъзная като цяло, което е излезнало от Тебе. 2. Освободи ме от всяка неправда; мисъл, чувство на насилие, съмнение, критика и самоосъждане. 3. Нека да Те усещам тъй близко в себе си, както най-близкия приятел с когото да се не разделям никога. 4. Да ми бъдеш светлина в ума и да Те виждам в нея. 5. Да ми бъдеш живот в сърдцето и да Те виждам както виждам извън себе си природата и цялата вселена. 6. Да познавам само Твойте вечни закони в природата и цялата вселена. 7. Между Тебе и мен да ни свързва Твоята непреривност за вечни времена - Мъдрост и Чистота. Амин.
към текста >>

Забележка: Ученикът да се не самоосъжда; да съди постъпките си, значи да се стремим да се изправим; но да се самоосъждаме, да казваме „Моята работа е свършена", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави.

Забележка: Ученикът да се не самоосъжда; да съди постъпките си, значи да се стремим да се изправим; но да се самоосъждаме, да казваме „Моята работа е свършена", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави.
Ще рече съответното с толкова добри дела ще поправи всяка грешка. Последният добър час на деня, когато ще поставят точките, компенсира- поправя всичко. Последният ден дава условия за ликвидиране на кармата, но ако е изгубил, тогава е в минус. Обаче ученикът трябва да помни, че всеки ден е последен ден от живота му, без намерение, че утре ще поправи грешките си. Неволни погрешки в чувствата си, мислите и действията са в подсъзнанието; волните - на сърцето, ума и волята са в съзнанието, а на душата, духа и тялото са в самосъзнанието. Забележка: Ученикът да се не самоосъжда; да съди постъпките си, значи да се стремим да се изправим; но да се самоосъждаме, да казваме „Моята работа е свършена", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави. Дадено при годишната среща в гр. Търново, август 1919 г. Забележка: Текстът е въведен от тетрадка на Мария Младенова от гр. Сливен. НАЧИН ЗА СЕБЕКОНТРОЛБих желал да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време.Да работим за Господа, да се подигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с мъдрост.Това е хубаво. Но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата.
към текста >>

В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа.

В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа.
Настоящият ден е Божественият, той компенсира, заглажда всичко; той е последен ден за работа. Има дни, които не са последни. Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа. Та, не отлагайте работата си за другия ден, да казвате: „Утре ще направя това-онова." Не, трябва да се мисли, че всяка вечер е последен ден от живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбелязвате в бележника си, че сте били немарливи. В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да съдим постъпките си значи да се стремим да се изправим. Но да казваме „Моята работа е свършена! ", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави. Тази работа ще започнете от 9 септемврий стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено.
към текста >>

", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави.

Та, не отлагайте работата си за другия ден, да казвате: „Утре ще направя това-онова." Не, трябва да се мисли, че всяка вечер е последен ден от живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбелязвате в бележника си, че сте били немарливи. В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да съдим постъпките си значи да се стремим да се изправим. Но да казваме „Моята работа е свършена! ", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави. Тази работа ще започнете от 9 септемврий стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. Дадено на 24 август 1919 г., неделя, 7 ч. сутринта. Забележка: Текстът е преписан от „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя", 1919г., стр. 125-128. 7) ЗАДАЧА ЗА РАБОТА Беседа, държана на 19 юлий 1919 год.
към текста >>

Избягвайте самоосъждането.

“ Минава някой воденичар през някой извор и казва: „Колко хубава вода за воденицата ми! “ Тъй и вие, като минете през едно дърво или някой извор, помислете си за какво може да го използувате. Които от вас са правили опит през изминалия месец, забелязали ли сте някакви резултати? Имате ли апетит? У вас първо трябва да се възстанови хармония между яденето, пението и моленето. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я, не се осъждайте, но я изправете. Ако схващаш, че има грешка и не я поправиш, значи това не е правилно схващане. Наблюдавайте сутрин какъв е цветът на Слънцето. Когато цветът е много червен и това ви направи впечатление, то значи, че вие сте много преситени от живота. Ако при изгряването на Слънцето забележите един облак, това показва, че в твоето слънце има облак и затова гледай да го премахнеш.
към текста >>

От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения.

След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите. От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре. 24.ХI.1936 год., вторник Днес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията.
към текста >>

Самоосъждане да няма между вас. 42.

38. Сега като дойде Христос, не ще могат да го разпнат. (с. 82) 39. Умът здрав - здрави дробове - здрав мозък. 40. Господи, каквото кажеш Ти, ние сме готови на Твоето благоволение. 41. Трябва да любим, защото само Любовта е, която съкратява време, спестява енергия и произвежда най-добри резултати. Самоосъждане да няма между вас. 42. За поста: Това е най-малкото, което ви давам, но ако го изпълните добре, съвестно, с Любов, ще имате един от най-добрите резултати, каквито не сте виждали в живота си до сега! 43. Веднъж ангажирал си се с нещо, трябва да го направиш, ако ще и земята с главата надолу да се обърне. 44. Злото има предвид едного само, а доброто всички. 45. Господ трябва да дойде да живее между нас. Ако не дойде, вие няма да ме разберете, и аз няма да ви разбера. 46.
към текста >>

Не за укор, не за осъждане, не за самоосъждане и самоунижение, не със съжаление се казват тия думи!

Величието на Учителя не можем да оценим! Днес затуй ний сме още неспособни. Днес затуй ний сме още недостойни. Безкрайната Мъдрост, безкрайната Любов, безкрайното величие и мощ на Учителя, във тяхната пълнота, за нас са още недостъпни! По двадесет, тридесет, четиридесет години вървяхме след Учителя, учихме се от неговото Слово, пяхме неговите песни, изпълнявахме неговите нареждания, изповядвахме неговото Учение, но още не сме го познали, още не сме го напълно разбрали, още не сме го оценили. Не за укор, не за осъждане, не за самоосъждане и самоунижение, не със съжаление се казват тия думи! Не! Великото е непостижимо! Безкрайното е необхватно! Бездната на Божията Любов и Мъдрост която в Словото си, в беседите, Учителят пред нас, пред бъдното човечество, пред бъдните хилядолетия, разкрива, не може в един кратък човешки живот да се обгърне. Не може в един човешки живот да се проникне, да се разбере, да се усвои.
към текста >>

Величието на Учителя не можем да оценим! Днес за туй ний сме още неспособни. Днес за туй ний сме още недостойни. Безкрайната Мъдрост, безкрайната Любов, безкрайното величие и мощ на Учителя, във тяхната пълнота, за нас са още недостъпни! По двадесет, тридесет, четиридесет години вървяхме след Учителя, учихме се от неговото Слово, пяхме неговите песни, изпълнявахме неговите нареждания, изповядвахме неговото Учение, но още не сме го познали, още не сме го напълно разбрали, още не сме го напълно оценили. Не за укор, не за осъждане, не за самоосъждане и самоунижение, не със съжаление се казват тия думи! Не! Великото е непостижимо! Безкрайното е необхватно! Бездната на Божията Любов и Мъдрост, която в Словото си, в Беседите, Учителят пред нас, пред бъдното човечество, пред бъдните хилядолетия, разкрива, не може в един кратък човешки живот да се обгърне. Не може в един човешки живот да се проникне, да се разбере, да се усвои.
към текста >>