Търсене в беседите за 'Река'

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила Земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници – царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след четиристотин години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това – Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез Сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на Земята със Сила и Дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това Царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила Земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници – царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето Той иде да посети Земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от Силата и Славата на Неговото присъствие и ще седне, като който топи и чисти сребро и ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите, събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на Силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към беседата >>

Ето ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз Съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа Своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог – ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и Земята преидат и Новите небеса и Новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на Мен? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам – в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене?
към беседата >>

Защото Господ Бог твой ще изпълни Земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни Земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към беседата >>

3. Хио Ели Мели Месаил

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към беседата >>

Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
към беседата >>

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Между източника и реката никога не трябва да се образува борба.
Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то.
към беседата >>

И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло. И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие.
Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година – да ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помолваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли: Петко тази година почти се оплаква от изпитите. Но всички вие не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие. Вие сте всички интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече Приятели – там имате хиляди Приятели, които се радват за вашия успех и напредък. Там е същинското ваше отечество. Подир възвръщането на всички отгоре г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще се четат всеки петък. Тези места от Библията можем да ги четем всякой петък по една глава, като започнем от днешния петък.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята.
И вие, когато любите една душа, с това ¢ помагате. Това помагане е едновременно твое, защото с това ти на себе си помагаш и то ще ви съдейства да се повдигнете. Единият закон показва слизане надолу, а другият показва работа на Земята. Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага. Първият закон представлява Бащата, вторият – Майката, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята. Който изпълни двата закона – Първия и Втория, той се е приготвил, за да изпълни и Третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразувания. Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого.
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира.
Не е лоша тази мисъл, напротив, тя е Божествена, но все таки пак не бива да се бърза. И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас, нека ви лапнат; вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата проядат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да ги закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта.
към беседата >>

И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа.
Числото 15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 7, което е смирение. Седемнайсет — то е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост. Осемнайсет означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове. Деветнайсет — то представлява човека в неговото обществено развитие. Двайсет — то представлява любовта. Двайсет и едно. Три пъти по седем са 21.
към беседата >>

Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти.
Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум, и воля и тогава само ще бъдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също, както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали.
към беседата >>

8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.
Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята.
към беседата >>

— Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това.
Заседанието се свърши в 11 часа през нощта. 12 АВГУСТ, ПЕТЪК В 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме изчитането от всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва“ и „Отче наш“. Господин Дънов съобщи: — Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята.
към беседата >>

И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате.
А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате откогато искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа.
към беседата >>

По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък.
Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
към беседата >>

Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън.
Христос ги нарича такива „псета“ и „свине“. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа. Обаче, ако няма душа, то как ще ги обърнеш? Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
към беседата >>

9. Силната отрова

По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията.
При все това, туй ме не обезсърчава, защото пак ще дойде време да ви се даде антидотът. И ние сме такива каприциозни** деца, които, като им не даде майка им нещо, започват да ритат и плачат, при все че това не помага. Нашето ритане и скачане само забавлява Господа. Всичко в живота е пъкъл и чистилище, но действа за добро. Пъкълът например е голяма реторта, в която Господ извършва своите опити. По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие.
към беседата >>

10. Завета на цветните лъчи на светлината

Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски.
От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник. За това Христос слиза, за да научи човека. Някои мразят да четат стиховете на Любовта. Със светлината идват всички добри духове Божествените духове сутрин слизат, вечер по същия път отиват при Бога, Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. "Твоят век ще бъде по-светъл от пладне, и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора" [Йов 11.1]
към беседата >>

Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка.
Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената. Събора във В. Търново 15 август 1912 г, празника Богородица Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър.
към беседата >>

11. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме.
към беседата >>

(Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем.
Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска. Почитта също. (Чете съответствуеащите стихове за краските.) Аметистовата краска — тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението. (Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие. (Чете) „Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява умственият човек, а Израил — чисто духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране.
към беседата >>

При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл.
Вие, може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната — отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мене ме държи небето отговорен. Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните.
към беседата >>

Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски.
Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата. Най-хубавите и естествени краски са в дъгата, затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да си набавите даже и призми, та колчем денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте, и така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Най-първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, а при това и много евтин метод, защото има и други, по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да се повторят. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимо са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Братството, което, нека го кажа, ви е помагало и много ви е помагало.
към беседата >>

Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби.
Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание.
към беседата >>

Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори.
към беседата >>

Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата.
И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят! “ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света. Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване.
към беседата >>

Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате.
към беседата >>

12. Вие сте поканени да работите

При все това, аз ще река на себе си "Хак ти е, да не си отишъл, но щом си се ангажирал, носи си последствията".
Вие, може би и без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието вие да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, а отрицателната – отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек – втория път правят опита другите. А за всичките последствия мене ме държи небето за отговорен. Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това, но спъвате ме. При все това, аз ще река на себе си "Хак ти е, да не си отишъл, но щом си се ангажирал, носи си последствията". Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми каза: "Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките недоразумения и да разнебитя всичките препятстващи духове". Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов. Вашите мисли ме измъчват – те са едно страдание за мене.
към беседата >>

13. Назидавайте себе си

Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле.
да осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро. Накъсо [Накратко], този закон се изразява със самопожертването, а към тази добродетел ни тика Любовта. Без любов не може да има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума. Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието - на материалния свят. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Обаче във всеки живот има смърт и във всяка смърт има живот. Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл.
към беседата >>

Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас.
Веднага ще видите промяна на лицето ви от хипнотичното влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото да сте готов да жертвате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото да сте готови да жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух. И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "да назидавате себе си във вярата". Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?
към беседата >>

14. Като младенци

Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен.
Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос. Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа. Когато ще стане осиновяването, да се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас.
към беседата >>

15. Смел и решителен

И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат.
Станът дава едно пояснение на живота. Той представлява кръст и по тоя кръст се образува платното. Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва да дойдат заслужено. Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали геройство и себеотрицание. Страданието, това е тъкание. И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното. Всички, които са малодушни, да си стоят в къщи, а които ще воюват, нека имат смелост. Аз искам, когато дойде Христос, да ви намери достойни за работа. Той иде да прегледа тефтерите на хората и какво мислите ще намери написано? Че 8 часа сте спали, три пъти на ден сте яли и преобличали и едва в годината едно добро сте сторили.
към беседата >>

16. Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта

В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот".
да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава, защото не е важно само да създава жив организъм временно. Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите защо умря вашето дете. Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и да е ще се прекара този живот". Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се повдигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората.
към беседата >>

17. Ето човекът

Можем ли да спрем течението на реката?
Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми? “ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате! “ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?
към беседата >>

Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.
Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? “ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
към беседата >>

18. Житното зърно

След това прекарват над него коне и дикани.
“ Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара.
към беседата >>

И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.
към беседата >>

Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите.
Вие първи дайте образец на света. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И Исус, когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп?
към беседата >>

В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава.
Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат да завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава. Преобразуванието, следователно, трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат света как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия учители; на кое място са?
към беседата >>

След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!
“, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го! “ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? Това е любовта на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както котката обича мишката, или както вълкът овцата?
към беседата >>

19. Четирите основни елемента

Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите.
Човек трябва да има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертвуване за Господа. Христос ни е показал пътя на живота. Първото е самопожертвуванието, а то значи да жертвуваме ума, сърцето и имота за ближните си. Христос е вложил живота си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия живот е да се откажем от многото наши желания, нечистотии. Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиите. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите желания. За да се приближим към Господа, трябва да вложим Божествените: Любов, живот, мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия живот и Господ ще изпрати Своя Дух и ще сме здрави и умни. Да оставим греховете си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова почва, за да сее пшеница." Слънцето всеки ден грее, Господ е всеки ден пред нас.
към беседата >>

20. Явлението на Духа

И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали.
Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя!
към беседата >>

21. Сънищата на Йосифа

За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? “, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
към беседата >>

Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
към беседата >>

Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист.
към беседата >>

22. Законът на служенето

Ако целият живот се прекара само в ядене и пиене, не е ли то едно болезнено състояние?
Съвременният свят ще бъде много пречистен, ще му бъде сложена хубава инжекция за повдигане на нов живот. Хората, които идват на помощ на цивилизацията, трябва да приложат Христовите принципи, да се научат как да слугуват, и ония, които не знаят да слугуват тъй, както иска Христос, нямат шанс за развитие. Дарвиновата теория казва, че преживяват само способните, здравите хора. Действително, ще преживеят само онези, които са духовно и морално здрави; ще преживеят и телесно здравите, ако имат тази вътрешна морална сила. Не се самозаблуждавайте да мислите, че здравето седи в известно затлъстяване на лицето и изобщо на тялото – човек да има по-голяма гуша, по-голям корем, да бъде по-шишкав, да яде повече. Ако целият живот се прекара само в ядене и пиене, не е ли то едно болезнено състояние? На един човек от 100 килограма колко килограма храна му трябва? Зная за една англичанка, която изяждала по 9 килограма хляб, друга, която изяждала хляба и кафето, приготвени за 72 деца; туй е болезнено състояние. Не съм против яденето, но съвременните хора мислят, че всичко се заключава в яденето. И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво да пием, дали чай или мляко, дали млякото да бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли да бъде или без каймак; едва сме закусили, почваме да мислим за обяд какво да ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли да бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем да мислим какво ще има за вечеря. Някой път сме задоволени, друг път не.
към беседата >>

23. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне.
Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже. Едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е 24 часа. Това е ултиматум – последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един, обаче, Христос иска отговор: да или не. Въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят.
към беседата >>

Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал.
А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано. То е въпрос. Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата [1] на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа, но сега, ето, тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин, Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресение – ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни, както в Райската градина. След смъртта си, Христос се чисти 40 дена; а вие, за да се очистите, ще са нужни от 24 часа до 40 години и най-много, след 40 години, всички ще бъдете очистени.
към беседата >>

Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март [2] 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят.
към беседата >>

– Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат.
към беседата >>

– Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25).
И във вашето слизане, отгоре, вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? – Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25). Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там. Тия четири царства определят нашите отношения на земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално.
към беседата >>

Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе".
После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити. Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина. В Галатяном, обаче, като четете, ще видите, кои именно са плодовете на Духа; а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галат.
към беседата >>

24. Необходимостта да познаваме Бога

“ – „Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато.
Но никой не смеял глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. Един ден минава през това място млад български овчар, спретнат и обут, с кривак в ръце. Влиза в една гора, съглежда го отдалеч турският даалия и му извиква: „Ей гяур, стой! Кой ти позволи тук да минаваш? “ – „Аз съм чобанин, стадо си прекарвам.“ – „Я хвърли тая тояга.“ – „Но аз ти я нося подарък – тя е пълна със злато. Моята баба ми каза, че дядо ми от рая я донесъл. Тя никога не ме е лъгала и пътя ми е управяла.“ – „Гледай, тоя серсем гяурин, какви глупости говори! Ще ти кажа аз тебе от кой рай е излязла, от вашия или от нашия! На нея твоята глава аз ще набуча.“ Обаче смелият овчар, с първия още замах сабята на пехливан даалия на две строшва; от втория замах, дясната му ръка съвсем увисва; третият замах левия крак на две пречупва, и пехливанинът даалия на земята се срутва. „Нали ти аз казах, че моята тояга всякога право казва, че от рая е излязла?
към беседата >>

Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“.
Пътят – това е метод, истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата, кои са добри и кои – лоши, животът – това е изкуство, с което вече знаете как да направите плата и да се облечете с него. Направете с вас един малък опит. Болен сте, нервен сте, неразположен сте, децата ви не са добри. Оставете децата на мира, не се безпокойте за тях, помислете малко за себе си. Защо сте нервен, защо сте неразположен – за това има дълбоки причини. Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“. – „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може да уталожи твоята жажда.“ – „Не искам да коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш да опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден. По-хубаво е да коленичиш, да се окалиш, за да усетиш благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората. Срамота е.“ – „Щом те е срам, ще останеш гладен. Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен. Дяволът ни се заканва, защото сме слаби.
към беседата >>

Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен.
Защо сте нервен, защо сте неразположен – за това има дълбоки причини. Ако ми кажете: „Жаден съм“, ще ви река: „Напийте се“, „Гладен съм“ – „Нахранете се“. – „Ама как ще пия, няма чаша.“ – „Коленичи при този планински извор, ето елементът, който може да уталожи твоята жажда.“ – „Не искам да коленича.“ – „Ще коленичиш, иначе ще стоиш жаден.“ – „Ама моите панталони, които сега съм купил, ще се окалят.“ – „Ако искаш да опазиш твоите нови панталони, ще останеш жаден. По-хубаво е да коленичиш, да се окалиш, за да усетиш благата на водата.“ – „Гладен съм.“ – „Ела с мене“; завеждам го в една стая – „Ето ти хлебец, ще седнеш на земята и ще се нахраниш.“ – „Ама ще ме видят хората. Срамота е.“ – „Щом те е срам, ще останеш гладен. Ако те е срам да ходиш на училище с буквар, невеж ще останеш.“ Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва: „Какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен. Дяволът ни се заканва, защото сме слаби. Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните – как? – да нахраните вашия ум, вашето сърце. Да придобиете живот вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух. То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение.
към беседата >>

25. Колко по-горе стои човек от овца!

Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие.
Трябва да благодарим на еврейските фарисеи, че са предизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казал. Хора, крайно формалисти, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, хора специалисти, виртуози да откриват и изтъкват чуждите грешки – фарисеите не могли да си обяснят как тъй да може да се нарушава съботата. Според тяхното схващане, според закона Мойсеев, съботата трябваше да се прекарва в почивка и бездействие. Евреите разбираха почивката своеобразно, както именно и българите разбират неделята. Българинът ще вкара воловете си в обора, ще остави ралото под хамбара, ще се облече добре, ще си тури калпака и ще отиде в кръчмата, дето още с влизането си ще извика: „Дай сам половин кило винце: днес е неделя. Шест дни трябва да работим, а седмия ден ще пием – ще се веселим“. Подобни схващания имаха и евреите за съботата. И Христос ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца – казва им Той – падне съботен ден в някоя яма, нали ще я извадите; и не, разбира се, от обич към овцата, а за да не пострада вашият интерес.
към беседата >>

От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре.
същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления. И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искал Той да им каже. Те Го разбираха.
към беседата >>

Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“.
Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб! “ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. Допущам, че някои свещеници не извършват своята длъжност, както трябва, но аз ги не осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва да се завзема аз да направя туй, което на мене се налага.
към беседата >>

26. Фарисей и Митар

Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк!
Воля да работиш за славата Божия и човечеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характер – това е воля. Някои казват: „Ти трябва да имаш благороден ум“. Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум. Имате всичките зародиши за това. „Ама носът ми не е такъв, какъвто искам.“ – Ще се развие. Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка си и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк! “ и хоп! – майка им втикне в устата им червейче. И 20 пъти на ден: „чърррк! “, и пак отварят устата. Колкото повече тия пиленца се молят: „чърррк!
към беседата >>

27. Условията на вечния живот

Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.
Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир“. Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“. А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят. Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор.
към беседата >>

Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага.
От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят. Да вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пието, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“.
към беседата >>

Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“.
Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище трябва да се намираме близо до този извор. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете да пието, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“. А онези, които не могат да отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж ум, добро сърце и широк поглед. Трябва много труд, много работа над себе си, за да може човек да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат да бъде съгражданин на Небето, да живее между светиите и ангелите. Сега да се върна на въпроса.
към беседата >>

Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите?
към беседата >>

28. Страхът

Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те! “, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?
към беседата >>

29. В начало бе

Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате.
Стигне ли се дотам, че това своенравно дете да разбере Началото, значи Словото е влязло в него. И затова евангелистът казва: "Началото се отбелязва в книгата на Небето като разумна форма на ред и порядък". Всеки човек започва с безпорядък, всеки започва с кал, която я сушат горе на плета. Но когато слезете от плета и застанете на краката си, в Небето се пише за вас. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека. Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате. Да, това е началото, никой философ не може да каже, че не е. Тук е видимото начало, но има и други начала, които не знаем. Може тази вода да е пренесена от океана, да е скитала из пространството във вид на пара и да е паднала като дъжд, може да се е придвижила през земните пластове и да е стигнала до извора и т.н. Следователно, ние говорим, че тази река започва от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл. "В начало бе Словото" разбира онова разумно Начало на целокупното човечество, когато туй Слово се е появило в онази форма, която ние виждаме, че съществува.
към беседата >>

Следователно, ние говорим, че тази река започва от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" - и това начало вече е в главата на човека. Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете си, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой си извор, и спирате. Да, това е началото, никой философ не може да каже, че не е. Тук е видимото начало, но има и други начала, които не знаем. Може тази вода да е пренесена от океана, да е скитала из пространството във вид на пара и да е паднала като дъжд, може да се е придвижила през земните пластове и да е стигнала до извора и т.н. Следователно, ние говорим, че тази река започва от еди-кой си извор, само в обикновен смисъл. "В начало бе Словото" разбира онова разумно Начало на целокупното човечество, когато туй Слово се е появило в онази форма, която ние виждаме, че съществува. Разбира се, сега вие сте далеч от това Начало, милиони години са изтекли и всички се е размътило. Сега ще ви дам друго сравнение. Ако четете Посланието към Галатяните, ще видите, че там се говори за плодовете на Любовта. Вземете един плод и допуснете, че от него съществува само една семка.
към беседата >>

Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне.
Те са нещо велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. Това не означава, че имат формата, която ние имаме, а означава, че са Разумни същества. И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото. Аз и друг път съм говорил за истинския превод на думите. Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията да израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трябва да направи правилен превод. Разбира се, на български думата ''Слово'' има едно значение, а на гръцки език, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва с буквата ''λ'' – Логос, а на български започва с буквата ''с''. Тоя факт същевременно показва, че гръцкият и българският народи не се намират на едно и също място, на едно и също поле. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната.
към беседата >>

Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, ме попита какво трябва да прави, за да се повърне към своето начало, аз ще й отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла.
Но когато дойде дневната светлина или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно. И тъй, под думата ''Слово'' разбирам онова разумно Начало, което твори и създава у нас и мислите, и желанията, и действията. И сега ние трябва да се повърнем към туй Начало. Всички противоречия в индивидуалния живот и между народите ще изчезнат, само когато се повърнем към него. А начинът за повръщане е да олекнем. Ако една река, която слиза от извора надолу и отива към морето, ме попита какво трябва да прави, за да се повърне към своето начало, аз ще й отговоря, че трябва да се изпари, да поолекне, да се повдигне във въздуха, за да я понесат ветровете пак към извора, към главата, от която е изтекла. И на вас казвам, че трябва да приложите същия закон. Този закон е самоотричането. Ето защо Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си и не Ме последваш, няма да бъдеш спасен.” Трябва да се отречем от материята, от къщите, децата, от нещата, с които сме свързани като с хиляди въжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога няма да отидете при Него, ако не прережете въжетата, с които сте свързани.
към беседата >>

Някои казват, че не искат да се самоотрекат.
Проповедници и попове проповядват за Небето, но всички са свързани. Мълчете! Вие лъжете света. Вие се учите от Луната и виждате нещата с нейната светлина. Когато изгрее Слънцето във вашия ум, тогава ще имате друго понятие за света и Живота, ще видите колко погрешни са били вашите възгледи. И затова самоотричането означава олекване. Някои казват, че не искат да се самоотрекат. Добре, но те слизат по наклона и отиват към океаните. Други път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу. А за да се издигнем, за да олекнем, трябва Слънцето да огрее в нас. Луната не може да ни изпари, дори обратно – често е причина, която сгъстява парите. По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е процес на слизане към Земята, а Слънцето е процес на възкачване към Бога.
към беседата >>

Но онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат, да не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва да имат съдържание.
Един ден и вие ще започнете да разбирате. Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”. Когато ви огрее Слънцето, този въпрос ще бъде ясен за вас. Стига да бъдете искрени и да стоите на мястото, на което Бог е поискал да ви постави. Според тия закони, условията за вашето растене непременно ще дойдат, само че трябва да се почака. Но онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат, да не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва да имат съдържание. Също така мислите ви трябва да имат и цел, към която да се стремите. Християнин, който иска да изпълни своята длъжност, трябва да знае всичко защо е станало. Например, децата се раждат. Защо? Казвате, че Господ така е наредил. Знаете ли, че Господ е наредил така?
към беседата >>

30. Учителите

Ама някои ще рекат: „Ние не сме направили такова нещо“.
Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление. Ама някои ще рекат: „Ние не сме направили такова нещо“. О, колко учители зная, които са прерязали гръкляна на своите ученици; на колцина те са отрязали и краката, ръцете, ушите! – в морално отношение разбирам. Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват. Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“?
към беседата >>

Тъй също и вие не давайте много от вашия мед, достатъчно е по една лъжичка, а не цяла паница, за да се не втръсне на гостенина; защото и българската поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг“.
Ще дойде време, когато ще бъдете готови. Например, ако вземете да ядете мед и преядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се преситили. Дружите с някой добър човек, черпите постоянно от него, по едно време речете: „Да се махне от мене, не мога да го гледам“. На вас трябваше да ви се даде толкова мед и да дружите с човека дотолкова, колкото да не ви втръсне. Тъй също и вие не давайте много от вашия мед, достатъчно е по една лъжичка, а не цяла паница, за да се не втръсне на гостенина; защото и българската поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг“. Вие четете и четете и се сбабичасвате. Прочетете само един стих, спрете се върху него и разсъждавайте. „Бог е Любов“ – разсъдете в какво отношение е Любов и почувствайте тази Любов в себе си. Тя не трябва да бъде, както когато изядем ябълка или котката някоя мишка. Да ви любя – това значи да вляза във вас; да ме любите – това значи да бъдете в мене вътре.
към беседата >>

31. Разговор за Откровението

Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..).
За да изтълкува някой едно пророчество, той трябва да се върне назад във времето, когато пророкът е изказал това пророчество по известни формули, да разбере какво е искал да каже. Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други. За подобно се отнася - та при тълкуването трябва и да й се предаде такъв характер. Тръбите, конят са военни емблеми, книгата - религиозна и пр. Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..). Ангелът в 10; 2 на Откровението, който излезе с книжката, показва новото учение, което ще дойде. Числото 10 показва царската власт, която е сега в 10 държави. Питат ме: кой ще победи в сегашната европейска война: германци или руси? - Който казва, че в настоящата война ще победи Германия или Русия, Съюзът или Съглашението - не разбира духа на пророчеството. Няма да победят нито едните, нито другите, ще победи третият - Христос.
към беседата >>

32. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята

Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития.
Навсякъде срещам хора, които питат: "Какво ще стане с нас? " А всеки знае какво ще стане. - Когато сте в морето, колкото по-малко багаж носите, толкова по-леко ще ви е, ще изплавате, ако сте по-лек. При походите ще пътувате по-лесно, ако сте по-лек и с по-малък товар. За да можем по-лесно да плаваме във водата и не се стремим да вземем багаж при корабокрушението, а сме благодарни, че имаме време да се спасим и тогава мислим за спасението си, а не за багажа. Така и ние, колкото е по-малка нашата раница, в живота по-леко ще прекараме тия събития. "Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова.
към беседата >>

Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата.
Когато Христос казва този стих, Той разбира ще ли има в хората тази светлина, и когато Той дойде, ще иска да даде тази светлина. А как ще дойде Христос? - Има един пример за някой индуски ученик, който, като изучил всички науки, искал да изучи и метода на любовта. Отишъл да пита за това един индуски учител, но той не му отговорил, а само мълчал. На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов. Ние сме сега в такова положение, както ученикът в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух. Питаме: "Защо Господ ни държи в тия страдания?
към беседата >>

Ние сме сега в такова положение, както ученикът в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух.
На втория ден също мълчал, на третия, на четвъртия пак не му отговорил. Едва на седмия ден станал, хванал го за ръката и го завежда при реката Ганг, гдето му натопил главата във водата. Като го държал така 5 минути, пуснал го и го запитал: "Какво чувствуваше във водата? " - "Какво ще чувствувам? Имах голяма нужда да дишам." - Така и когато почувствуваш нужда в душата си от любовта, тогава ще разбереш какво нещо е любов. Ние сме сега в такова положение, както ученикът в реката под водната повърхност, за да се уверим, че е потребен въздух. Питаме: "Защо Господ ни държи в тия страдания? " - За да научим какво Той може да върши. Какво казва гъсеницата? - "Моят свят е само листът, който ми дава храна. Листа, листа ми дайте!
към беседата >>

В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година).
"Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците не ще задържат и те нищо. Кражбата е опасно дело. В реката Нил има едни особени жабчета, които плуват отгоре на водата (този пример го приведох и миналата година). Когато някой голям крокодил глътне някое от тия жабчета, след малко време те прояждат неговия стомах и той се обърне с пробит корем мъртъв, а жабчето излиза. Сърби, гърци, турци, румънци - глътнаха по една такава жаба. Ще прояде коремите им. Ще прояде коремите и на мнозина. Има Божествено право, което регулира нещата в света.
към беседата >>

33. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди

Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон.
Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания. Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат? Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив.
към беседата >>

34. Искайте сила, имайте вяра

Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи.
Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят антихриста - времето дойде вече - отлагане няма. Единият му крак е в Ромения, другият в Гърция. Той е като голям октопод - за да се освободим, трябва да се отреже кракът му. България ще е последна на пожара. Кармичните работи, ако има да се прекарат, не може да се отминат, ако няма - пожарът ще ни заобиколи. Който може да изтърпи, той ще остане, другите ще си заминат - от там ще гледат, по-отдалеч. 1914 година носи свободата на отечеството. Тя носи свобода. Нали я искахте? Тя решава балканския въпрос.
към беседата >>

35. Многоценният бисер

В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка.
И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност. Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея? В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще остане един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само ония черти, които може да тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена. И в научна форма пак същото е казано: съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има. А що са гънките?
към беседата >>

И ако, примерно, вземете този стих за бисера и в годината или месеца прекарвате само по 10 дена в дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите от него?
Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. Следователно вие, мъже и жени на земята, трябва да се разберете. Вие имате известна опаковка наоколо, искате да станете велики в света, богати, да имате къщи, да имате знания, сила, да ви обичат всички, каквото пожелаете, с един замах да го направите. Е добре, но туй с лотария не става. Трябва да научите този Божествен Закон и отвътре, от себе си да започнете. И ако, примерно, вземете този стих за бисера и в годината или месеца прекарвате само по 10 дена в дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите от него? Както един учен, като взема няколко призми и ги тури в известно съчетание, може да види под тях най-малки микроскопически животни, които с просто око не може да види, така и вие, ако турите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат. Както ученият, като разгледа една капка вода под микроскоп, ще види вътре цяло движение, цял живот, цял свят, а обикновеният човек няма да види нищо, така и онзи, който се ползва от Божествената Мъдрост, може да вижда всичко, което другите не могат. Вие ставате някоя сутрин неразположени, не знаете причината. Не успявате в някоя работа – има си причина; боледувате – има си причина; не сте красив – има си причина. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви.
към беседата >>

36. Новото основание

Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна.
В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може да се прояви. Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме.
към беседата >>

37. Божественият Промисъл

Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот.
Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
към беседата >>

38. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне.
Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него".
към беседата >>

(''Обаждат се: Амин''.) И весели да можем да прекараме този събор!
(''Обаждат се: Амин''.)Тяхната сила ще започне малко да се намалява.(''Обаждат се: Амин.)'' И туй ще бъде прославление Името Божие тия години (''Обаждат се: Амин.)'' И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах; казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая да бъдете всички радостни! (''Обаждат се: Амин''.) И весели да можем да прекараме този събор! Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза, да угостим нашите приятели; приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! (''Обаждат се всички: Амин.)'' В часа 1.30 се свърши събранието. А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон.
към беседата >>

Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред".
Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (''събира си ръцете''), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния й смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
към беседата >>

Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка.
Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (''събира си ръцете''), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния й смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво.
към беседата >>

(Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено.
В какъв смисъл разбирате да е добър? '' (Учителя): Разбирам в относителен смисъл. (''В.Граблашев): Умствено ли трябва да направи кръга? '' (Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие." И духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото Име, ще го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ.
към беседата >>

Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.''
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.'' Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
към беседата >>

39. Истината

Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот.
Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелства тази Истина. Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне.
към беседата >>

40. Да възлюбиш Господа

На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг.
Какво представя тя? Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух.
към беседата >>

Качили се на една лодка, да се разходят по реката.
Такова е твоето естество. Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома, и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка, да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена. В тоя момент слугата, който ги придружавал, спрял бързо лодката си на брега и спасил момата. Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си, да види, какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: Стойте далеч от мене.
към беседата >>

На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. (втори вариант)
" Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: „Какво почувства във водата? " „Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух." Учителят му отговорил: „Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувстваш от нея такава нужда, каквато почувства от въздуха." Каквото е преживял ученикът във водата, това чувстват всички ония, които се бият на фронта.
към втори вариант >>

Качили се на една лодка да се разходят по реката. (втори вариант)
Прощавам ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество." Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена. В тоя момент слугата, който ги придружавал, спрял бързо лодката си на брега и спасил момата. Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си да види какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: „Стойте далеч от мене.
към втори вариант >>

41. Да я не пия ли?

Съвременните хора, за да пречистят тази вода, прекарват я през много песъчливи пластове, за да я филтрират. (втори вариант)
" Христос казва: „Чашата, която Ми даде Бог, да я не пия ли? " Сега всички имате по една горчива и по една сладка чаша. Сега ще ви обясня защо сладка и горчива чаша идат променливо. През горчивата чаша човешкият живот трябва да се пречисти. Когато някой извор е излязъл от дълго време от своя източник, изминал е много път, той се е измър- сил, събрал е из пътя си много утайки. Съвременните хора, за да пречистят тази вода, прекарват я през много песъчливи пластове, за да я филтрират. Следователно, когато Господ ви дава горчива чаша, Той иска да пречисти вашия живот. Като преминете четири-пет пъти през тази чаша, тогава човек ще разбере защо е трябвало да пие тази чаша. Тази чаша е човешкият живот, който е наситен с много нечистотии. Тези нечистотии са всички лоши желания, които дохождат като утайки. Сега човешкият живот е покварен; има известни елементи вътре в живота, които действат разрушително в човешкия характер.
към втори вариант >>

42. Закхей

Закхей е колективно същество – хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг, това е Закхей.
Дохожда при мен един господин и ми казва: “Моля ти се, повлияй да спечеля на лотария петдесет хиляди лева, от които двадесет и пет хиляди ще дам на църквата и за благотворителни дела”. Не, Царството Божие не е лотария. Трябва рязко и ясно да се определи защо Христос отделя козите от овцете. Христос сега отделя хората един от други, тъй както в химията едно съединение се разлага и един елемент се отделя от друг. Вие трябва да вземете или положението на Закхей, който е човекът на бъдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бъдещето. Закхей е колективно същество – хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг, това е Закхей. Аз съм посещавал църквите, макар че ме обвиняват, че не ходя на църква. Зная всички хора и всички свещеници, тъй както зная себе си. Ще уподобя съвременните религиозни хора на онзи цар, който преди да тръгне на едно дълго пътешествие повикал десетте си министри и разделил царството си на десет части, за да ги управляват всеки от тях, докато се върне. Когато се завърнал, царят се преоблякъл като беден просяк, отишъл при първия си министър и му казал: “Беден съм, няма ли какво да ми дадете? ” – “Жено, дай му скъсаните ми панталони, та да се отърва от тях” – казал министърът.
към беседата >>

Преминали заедно през една река, отседнали в хотела на един град, а през нощта просякът откраднал парите и гащите на американеца и избягал.
Но не искам тогава да приличате на онзи американец, за когото ще ви разкажа. През 1895 година в Америка се явил един виден човек от американски произход на име Шлятер. Обхванат от Божествен дух, той тайно минавал за пратеник Христов и успешно лекувал много хора. Един ден той тръгнал за Сан Франциско и се срещнал по пътя с един болен просяк. Шлятер имал в себе си само десет долара, но половината от тях дал на просяка. Преминали заедно през една река, отседнали в хотела на един град, а през нощта просякът откраднал парите и гащите на американеца и избягал. Събужда се оня и вижда, че дрехите му ги няма. Но след един месец Шлятер пак се срещнал с просяка, който пак бил болен... Колко пъти и вие сте задигали парите и гащите на Христа и после Той ви е намирал пак бедни, болни и страдащи. Трябва да се оставите от стария навик да крадете, от стария навик на користолюбие. Той е причина за нещастията.
към беседата >>

43. Отдайте Божието Богу

Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях.
Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото.
към беседата >>

Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години.
Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето, могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш, колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. В това отношение, Кесарят е по-отстъпчив. Той не вижда малките навъсвания, които човек прави. „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога. Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, осъзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример.
към беседата >>

Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река.
Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие. Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас.
към беседата >>

Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари." Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма торба пари. (втори вариант)
Ако тук си нервен - и горе ще си нервен, защото горе само за едно навъсване ще те изгонят. Тук много пъти можеш да се навъсваш, но горе това се не приема. Един ангел само за едно навъсване бил изпъден за десет хиляди години на земята. Кесар е по-отстъпчив, защото той не вижда. И Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога. Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари." Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма торба пари. Като отишъл на онзи свят, изгладнял много и взел да обикаля, да намери място да се нахрани. Надвечер вижда един бюфет, влиза вътре и намира там много печени кокошки, сардели, ябълки и др. „Тези сардели по колко са? " „Едно рупче." „Ами ябълките? " „Също.
към втори вариант >>

В механическото съзнание процесите всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна - тя не е едно Божествено учение. (втори вариант)
Никога не спирайте вашите извори от техните течения, не спирайте реките от пътя им, поправяйте коритата им. Не пресушавайте вашите реки, не събаряйте вашите гори. Ще ви приведа една аналогия, която е отвлечена, но - които разберат. Съзнанието у човека е двояко: то е механическо и физиологическо. Ако го вземете, съзнанието може да бъде и психическо. В механическото съзнание процесите всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна - тя не е едно Божествено учение. А физиологическото, психическо съзнание е това, което изтича отвътре навън. Няма нужда вие да спущате вашите кофи, но да имате едно съзнание, което правилно да изпъжда тези мътни течения и да избистря извора. Този извор трябва да се поправи, този извор е, който Христос иска да вложи у вас. Колкото пъти дойде Христос да вложи у вас този извор, вие се скарвате, запушвате го. Тогава малките реки се събират и вие казвате: „Аз съм голям." Голям, но мътен.
към втори вариант >>

44. Растете в благодат! / Растене и познание

Обаче ако се прекара през човека 10–50,000 волта електричество, всички болести у него изчезват, лицето му става свежо, с една дума, човек се напълно подмладява.
Огънят, който е слязъл отгоре, от слънцето, той е съградил нашата земя, той е съградил вашите тела; този огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без огън всичко се смразява. Значи думата „растеж“ подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от 2–3,000 волта, той умира, и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче ако се прекара през човека 10–50,000 волта електричество, всички болести у него изчезват, лицето му става свежо, с една дума, човек се напълно подмладява. Според съвременните понятия на логиката, при този огън човек би трябвало да изгори. Огънят, който разрушава човека – това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата. Няма ли човек страсти, ще рече: не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва „растете“, подразбира действие под влиянието на Божествения огън – тези 10–50,000 волта, които като минат, ще пречистят и обновят хората.
към беседата >>

“, ще си рекат ония, които нямат къщи.
Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците, преди да снесат, си приготвят гнезда. „Втасахме я! “, ще си рекат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално. Аз разбирам да си имате къща в духовния свят. В Небето без такава къща няма да ви приемат; трябва да имате такава. „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща: градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения.
към беседата >>

Но ако се прекара през човека десет хиляди, петдесет хиляди волта електричество, всички болести у човека изчезват, лицето става свежо - човек се напълно подмладява. (втори вариант)
Този огън, който е слязъл горе от слънцето, той е съградил нашата земя; той е съградил вашите тела; този огън е вложил мисли и желания вътре във вас. Без огън всичко се смразява. Значи думата „растеж" разбира огън. Този огън, който разрушава, той е грубият огън. В съвременната наука има такива опити правени - ако се подложи човек на електричество от две-три хиляди волта, той умира и затова на някои места в Европа, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Но ако се прекара през човека десет хиляди, петдесет хиляди волта електричество, всички болести у човека изчезват, лицето става свежо - човек се напълно подмладява. А според съвременните понятия на логиката, човек би трябвало да изгори при този огън. Този огън, който разрушава човека, това са всичките негови страсти, които разрушават тялото и душата. Да няма човек страсти, то подразбира да се не грее човек на такъв огън. Петър като казва „растете", той подразбира Божествения огън, който ще пречисти света. Тези двайсет хиляди волта като дойдат, те ще обновят хората.
към втори вариант >>

45. Марта и Мария

Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“.
Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, обазували се много същества и най-после човекът. Като свършил Господ работата Си, казал: „Всичко около Марта е добре“. И стана ден първи, а след това дойде ден втори до седми. Сега, някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
към беседата >>

46. Достатъчна ти е Моята благодат

Като казва: "Ще вървя бърже", значи "ще отивам да съобщя какво правите и като дам своя доклад" и ще ви прекара седем пъти през огъня и всички дяволи ще излязат.Трябва да въдворите Христа между вас, докато сте тъй, няма любов.
Да се съсипва човек не може, но трябва да си помогне. Като отидете при Господа, ще ви повърнат назад и ще ви покажат всички живи мисли, които вървят подире ви. Молете се Господ да ви заличи прегрешенията и да останат всички добри мисли и желания. - Мразите един човек от една фамилия, която е тук от 200 члена, а горе -1000, и те ще ви пречат. -Христос живее във всичко. Като казва: "Ще вървя бърже", значи "ще отивам да съобщя какво правите и като дам своя доклад" и ще ви прекара седем пъти през огъня и всички дяволи ще излязат.Трябва да въдворите Христа между вас, докато сте тъй, няма любов. Само драскотини не ще като децата, а писмо. Христа трябва да Го създадете във вас. Той започва да се образува в душата, както детето се зачева в утробата. Може да Го пометнете, например, кога се разгневите, а туй зачеване става много рядко. Като дойде Христос във вас, и ангелите ще дойдат; като родите Христа, небето взема грижа за вас и вие ще бъдете в безопасност.
към беседата >>

47. Двамата господари

Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята.
Това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него. Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете.
към беседата >>

48. Все що е писано

Не съм достоен да се нарека твой син. (втори вариант)
Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят.
към втори вариант >>

Ти ги покани, да се повеселиш с тях; ти им даде средства, да ядат и пият с тебе, да прекараш по-весело. (втори вариант)
Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? – Виновникът не е един; всеки, сам за себе си, е виновен за лошите последствия. Когато ти яде и пи с приятелите си, те ли са виновни за твоето пропадане? Те бяха твои гости. Ти ги покани, да се повеселиш с тях; ти им даде средства, да ядат и пият с тебе, да прекараш по-весело. На кого се сърдиш сега? Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой, да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат?
към втори вариант >>

През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви. (втори вариант)
Дървото не може да живее на камениста почва, пръст му трябва. Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Кога човек дава плод? – Когато живее според законите на любовта. Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви. Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т.е. Провидението, му изпраща страдания.
към втори вариант >>

49. Блажените

Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито.
Ето съвременният обществен растеж, до който сме дошли в схващане на братство. Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят? “ Аз пък питам: Защо да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине през почвата, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.
към беседата >>

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го.
Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. „Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го. На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца? Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво.
към беседата >>

В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът си отвори устата, жабчето, като скача, попада вътре в устата му, и като е малко, той го гълта цяло, обаче като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира.
Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е здраво, жилаво, и затова не го ядат; за праведните няма смърт. Това Божествено учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положението на крокодил, който поглъща малките жабчета. В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът си отвори устата, жабчето, като скача, попада вътре в устата му, и като е малко, той го гълта цяло, обаче като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме“. Ако Бог е с вас, нека се опитат да ви изядат, те ще платят скъпо за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; живият Господ е с него. Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината. Иде Той и велика виделина носи със Себе Си, огън и живот, който ще пречисти света.
към беседата >>

Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, трябва всички страдания и недоволства у него да изчезнат, той трябва да се зарадва и засияе като ангел, да се превърне от червей в пеперуда.
Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар! “, всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат; ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума? “ Това показва, че не разбират дълбокото значение на думата „Любов“, защото инак и тя би трябвало да произведе същия ефект, както думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, трябва всички страдания и недоволства у него да изчезнат, той трябва да се зарадва и засияе като ангел, да се превърне от червей в пеперуда. Ние често казваме: „Господи Боже! “, но и тези думи не разбираме. Аз рядко произнасям Божието име в душата си: само когато имам голям товар, тогава го произнасям и целият товар ми се смъква надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога“.
към беседата >>

Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. (втори вариант)
В толкова хиляди години братството е достигнало едва една педя само. Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят." Ще кажете: „Защо да ме гонят? " Аз питам: защо да не ви гонят? Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата. Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега! " И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това." Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб." И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. „Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това.
към втори вариант >>

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. (втори вариант)
Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега! " И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това." Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб." И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората. „Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене." Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това. На правдина, на правдина трябва да страдаш - за права Бога, а сега всички страдат за крива бога. Аз питам: ако Христос днес би дошъл, какво учение ще проповядва? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво.
към втори вариант >>

В реката Нил има едни малки жабчета, които крокодилите често поглъщат. (втори вариант)
Българинът казва: „Такива здрави дрехи са за носене, това е приятно." Затова трябва да станем праведни. Месото на праведните е твърдо, здраво и затова не го ядат - за такива хора няма смърт, няма изяждане. Това ново учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положение на един крокодил, който поглъща едно малко жабче. В реката Нил има едни малки жабчета, които крокодилите често поглъщат. Крокодилът си отвори устата и жабчето попада вътре, но като малко, той го гълта цяло. Като влезе в корема на крокодила, то иска да излезе навън и за да си пробие път, полека-лека прегризва корема му и излиза. С това коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме." Нека се опитат мене да ме изядат, да ме погълнат. Направете един опит за това.
към втори вариант >>

50. Хигиена на човешката душа

Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”.
Днес ще ви говоря на особен език – тъй, както учителят говори на учениците, когато започват да изучават азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя плат. Днес ще нарека беседата си „Хигиена на човешката душа”. Вие сте слушали много проповедници. Яков казва: „Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае всичкото тяло.” Тялото е вашият капитал, то е същественото. И затова аз ще почна от това, което виждате. Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух. Движението осигурява кръвта за поливане на Божествената градина.
към беседата >>

51. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Те представят диаметрите, прекарани в един кръг. (втори вариант)
И като кажете „диаметър”, пак не сте разбрали дълбокия смисъл на единицата. По отношение на тройката, т.е. на дължината на окръжността, единицата е диаметър, но тя е единица и по отношение на безброй още числа. В математиката всички числа започват от единицата. Изговаряме числата едно, две и т.н. Те представят диаметрите, прекарани в един кръг. Числото седем представя диаметъра на вселената. Това са отвлечени, мистически неща, които човек ще разбере тогава, когато проникне в дълбокия смисъл на живота. В този смисъл, всеки трябва да разбере своето място и положението, което заема в природата. Човек може да бъде в положението на минерал, на растение, на животно и най-после – в положението на истински човек. Докато дойде до последното положение, той изучава нещата, да ги познава и разбира.
към втори вариант >>

52. Спасението

Как прекараха евреите 40 години в пустинята?
Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново.
към беседата >>

53. Оправдание и спасение

Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки от миналото.
Мъжете, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това. Тогава жените казват: „Ние сме много нещастни”. В плитка вода се вдига голяма глъчка, там жабите през целия летен сезон крякат – голям кипеж и шум, които едва през зимата престават. Значи сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях. Питам какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки от миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор.
към беседата >>

Ще запитате как да се прекара този извор.
Значи сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях. Питам какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва, ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки от миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхва, чувства непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Подобно на пътника през пустинята, много жени умират от жажда със своите камили – със своя багаж. Вие сте слушали думата извор.
към беседата >>

Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога.
Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете колко българки има, които живеят идеално с мъжете си и никога не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил една жена или един мъж на Земята, Той им е дал един бюджет. Ако някой ти го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го вземе, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертваш за мен.” Няма защо той да се жертва за вас, защото ако той прави тази жертва, за да ви повдигне, той ще слезе. Такъв е Божественият закон – един слиза, а друг се качва.
към беседата >>

54. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си.
Лаван бил хитър човек, но Яков владеел изкуството да забогатява. След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили. Когато силните овце и кози зачевали, Яков турял в поилата им пръчки с бели резки, та като ги гледали, раждали агнета на пръчки и капчици; след това той отделял своите овце и кози от Лавановите. Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си. Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него.
към беседата >>

Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва.
Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти? Как ти е името? – Яков. – Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил.
към беседата >>

Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си.
Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си.
към беседата >>

Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят.
Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи.
към беседата >>

Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си.
– Къде ще намерим Бога? – В Рахил, която представя любовта. Човешкият характер се изпитва чрез Рахил, т.е. чрез любовта. Един французин живял дълго време в Африка, дето спечелил голямо богатство. Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си. Той имал двама братовчеди, при които мислил да живее, защото нямал намерение да се жени. За да разбере, при кого от тях да остане, той намислил начин да ги изпита, да види, кой от двамата е по-добър и безкористен. Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град. Кой от двамата ще ме вземе при себе си? Единият от тях казал: Ела при мене за известно време.
към беседата >>

Прекарайте в градините си по една вадичка, за да приемете поне една струя от голямото изобилие.
Той се намира в положението на онези дървета, които растат покрай реки. Те се ползуват от водата на реките и се развиват добре. Тези, които са далеч от реките, са изложени на загиване. Божествените блага – любов, мъдрост, истина, правда слизат по Божествената стълба. Бъдете будни да ги използувате. Прекарайте в градините си по една вадичка, за да приемете поне една струя от голямото изобилие. Само така ще измените живота си и ще влезете в новото, което иде вече в света. Новото прилича на месец май. Всичко се е събудило, излязло е от зимния сън, от своя пашкул. И хората излизат вече от гробовете си, за да възкръснат. Казано е в Писанието: „Излезте, вие, мъртвите, да влезем, ние, живите." Какво означава този стих?
към беседата >>

Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи. (втори вариант)
“ Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче. При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти. Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи. Остана Яковъ самъ и съ него се борѣше единъ човѣкъ до зазоряване. Като видѣ, че не му надви, докосна се до става на бедрото му и го измѣсти. „Остави ме да си ида, защото се зазори“, рече той на Якова. Яковъ му рече: „Нѣма да те оставя да си идешъ, докато не ме благословишъ.“ – „Какъ ти е името? “ – „Яковъ.“ – „Отъ сега нататъкъ нѣма да бѫдешъ Яковъ, а Израиль, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ.“
към втори вариант >>

55. Радвайте се

Когато човек изпадне в положението на този учител и прекара в пещерата три деня, гладен и жаден, сам ще се убеди, че Бог съществува.
Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува? – Костенурката го убедила. Когато човек изпадне в положението на този учител и прекара в пещерата три деня, гладен и жаден, сам ще се убеди, че Бог съществува. Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот. Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверявал хиляди пъти. По-скоро, ще се усъмня в съществуването на хората, които ме окръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят.
към беседата >>

При това положение, трябва ли човек да прекарва, с часове и дни, затворен в своите кухни и дюкяни?
Христос казва: „Радвайте се." Защо трябва да се радват хората? – Защото нова култура иде за тях. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората новото учение"; да устроят домовете си по нов начин, без кухни и дюкяни. - Представете си, че цялата земя се превърне в овощна градина, пълна с доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда от кухни и дюкяни? При това положение, трябва ли човек да прекарва, с часове и дни, затворен в своите кухни и дюкяни? Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато той придобие права, положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си, той сам ще си създаде светлина, а чрез чувствата си – топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината, или на електрическите дружества, те да му я доставят. С мисълта си, той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства.
към беседата >>

Достатъчно е, един магнетизатор да прекара ръката си по лявата част на тялото ви, за да смени състоянието ви в добро; ако прекара ръката си по дясната страна на тялото ви, доброто състояние се сменя в лошо.
Писано е в Свещената книга, че след две хиляди години, Божиите ангели ще слизат и възлизат, ще работят върху хората. Това време е наближило вече. – Вярно ли е това? – Не само, че е вярно, но е факт; какво мислят хората, това е друг въпрос. Факт е, че в пет минути, човек може да измени състоянието си, от добро в лошо и от лошо в добро. Достатъчно е, един магнетизатор да прекара ръката си по лявата част на тялото ви, за да смени състоянието ви в добро; ако прекара ръката си по дясната страна на тялото ви, доброто състояние се сменя в лошо. Ще кажете, че това е внушение. За да внушите на човека нещо, думите, с които си служите, трябва да съдържат сила в себе си. Значи, не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъм, но трябва да знаете, какво представят те, как се прилагат и т.н. Само разумният, просветеният човек може да си служи с внушението и хипнотизма, защото знае силата на думите и кога да си служи с тях. И тогава, ако бащата каже на сина си: Синко, ти ще станеш добър, учен, способен човек – наистина, ще стане такъв.
към беседата >>

56. Божията воля / Волята Божия

Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва.
в света. Понеже не познавал закона на светлината, пътуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлят Йона в морето, дето бил погълнат от кита. Йона не познавал изкуството да плава, затова попаднал в устата на кита. Китът представя смъртта, която поглъща онези, които не изпълняват Божията воля. Тук Йона трябвало да прекара цели три деня, отдето отправил гореща молитва. Той се молел: „Господи, освободи ме от устата на кита, т.е. от устата на смъртта, за да изпълня Твоята воля. Бог послушал молбата му и заповядал на кита да го изхвърли на брега. След това Йон отново отишъл в Ниневия да изпълни Божията воля, да проповядва на хората разкаяние. Това, което се случило с Йона, се случва с всекиго.
към беседата >>

Преди да дойде в фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки от една страна на друга, докато изработи своя пашкул, в който прекарва известно време, без храна и без движение.
Ако ядеш много, голям ще станеш; ако ядеш малко, малък ще останеш. За състоянието, в което днес се намира, това е право. Ще дойде ден, когато тя ще изгуби разположението си към ядене на листа, и всички ще кажат, че стомахът й се разстроил, не може повече да приема храна. Не се е разстроил стомахът й, но тя минава в друго състояние – в състоянието на пеперуда. Следователно, като пеперуда, не й трябват нито листа, нито лекарства, да лекува стомаха си. Преди да дойде в фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки от една страна на друга, докато изработи своя пашкул, в който прекарва известно време, без храна и без движение. След известно време тя пробива пашкула и отново излиза на бял свят, но вече като пеперуда, снабдена с хоботче и тръгва от цвят на цвят, да смуче сладък сок от цветята. Има болни, които, през време на боледуването си, не ядат нищо. – Защо? – Те минават от едно състояние в друго, както гъсеницата – в пеперуда. През това време те не се нуждаят от храна.
към беседата >>

57. Доброто съкровище

Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават.
Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злините”. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца.
към беседата >>

58. Пребъдете / Пръбѫдване

Ако си отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в мир и радост, защото Бог ви е благословил.
Горко на онзи, който се е развел с Бога. Той е готов да върши всякакви престъпления. Който не държи Божиите заповеди, той може да върши всички престъпления. Искате ли да се освободите от злото и престъпленията вън от себе си и вътре в себе си, дръжте Божиите заповеди и пребъдвайте в любовта. Като ставате сутрин от сън, ако сте жена, задайте си следните въпроси: държа ли заповедите на мъжа си, и мъжът ми държи ли заповедите на Господа; пребъдвам ли в любовта на мъжа си, и мъжът ми пребъдва ли в любовта на Господа? Ако си отговорите на тези въпроси положително, целия ден ще прекарате в мир и радост, защото Бог ви е благословил. Ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо с нещастни хората? – Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни. Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност.
към беседата >>

Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета.
Ако отговорът ви е отрицателен, вие ще бъдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо с нещастни хората? – Защото не изпълняват Божиите заповеди, не пребъдват в любовта Му, а, въпреки това, искат да реализират всичките си желания. Лакомството прави хората нещастни. Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност. Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята.
към беседата >>

59. Бог е Дух / Богъ е Духъ

Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат.
Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна.
към беседата >>

Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си.
Коя от двете религии е по-права? И двете са прави, всеки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина.
към беседата >>

Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Следователно, оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.
към беседата >>

60. Дали може

Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да учи, да придобива знания. „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници.
към беседата >>

Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. (втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници.
към втори вариант >>

61. Трите положения

След като се върнем, ще видим кой от двамата е прекарал по-добре.
За това се изискват векове и хиляди години. На този закон се подчинявам аз и се храня с живия хляб. Хранете се и вие с него и правете опити, да разберете каква сила се крие в него. Да направим следния опит: да тръгнем двама души на път. Аз ще взема четвърт килограм хляб, а спътникът ми – седем килограма, за седем дена. След като се върнем, ще видим кой от двамата е прекарал по-добре. От опит ще се уверите, че цената на нещата не се заключава в тяхното количество. В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем килограма – от човека зависи как ще използва енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Как можа Христос на времето си да нахрани петхиляден народ с пет хляба? Невъзможното за човека е възможно за Бога.
към беседата >>

Щастлив е онзи, който може да прекара една секунда от Божествения ден.
Той казва: „Ще съблека старите ви дрипели, ще премахна нечистотиите ви; ще ви освободи от недоразуменията и омразата между вас; ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на света, да бъдат далеч от вас. Тогава ще се вселя във вас, да живеем всички заедно – вие, като мои синове и дъщери, а Аз, като ваш Баща.” Кога ще бъде това? Още днес – от вас зависи. Този ден е Божествен, без начало и без край. Човешкият ден представлява една секунда от Божествения. Щастлив е онзи, който може да прекара една секунда от Божествения ден. Животът придобива велик смисъл за него. Той постепенно се изменя и става нов човек. Започнала е вече промяната с всички хора. Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближен и за себе си. Това е смисълът на Христовото учение.
към беседата >>

Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. (втори вариант)
За това се изискватъ вѣкове и хиляди години. На този законъ се подчинявамъ азъ и се храня съ живия хлѣбъ. Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пѫть. Азъ ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня. Следъ като се върнемъ, ще видимъ, кой отъ двамата е прекаралъ по-добре. Отъ опитъ ще се увѣрите, че цената на нѣщата не се заключава въ тѣхното количество. Въ четвъртъ хлѣбъ има толкова енергия, колкото и въ седемь килограма — отъ човѣка зависи, какъ ще използува енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ можа Христосъ на времето си да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
към втори вариант >>

Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день. (втори вариант)
Тогава ще се вселя въ васъ, да живѣемъ всички заедно — вие, като мои синове и дъщери, а Азъ, като вашъ Баща. — Кога ще бѫде това? — Още днесъ — отъ васъ зависи. Този день е Божественъ, безъ начало и безъ край. Човѣшкиятъ день представя една секунда отъ Божествения. Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день. Животътъ придобива великъ смисълъ за него. Той постепенно се измѣня и става новъ човѣкъ. Започнала е вече промѣната съ всички хора. Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближенъ и за себе си. Това е смисълътъ на Христовото учение.
към втори вариант >>

62. Заведеевата майка

Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него.
Някой търпи до известно време, после се разсърди и в един момент разваля всичко, което е съградил. Казвате, че някой мъж или някоя жена са страдали много, голямо търпение са проявили. Голямо е търпението им, но те издържат най-много до петнайсет пъти. Като приемат просякинята петнайсет пъти, след това изгубват търпението си и я изпъждат. Те трябва да работят още върху търпението, трийсет пъти да приемат просякинята и пак да не им дотегне. Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него. Чакайте, много бързате, още петнайсет пъти трябва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 – число на зрялост, на възмъжаване. За да станете мъдри, трябва да учите във всеки свят по десет години. След това се открива нова, велика наука, която също трябва да изучавате. Новото учение, което Христос донесе на човечеството – учението на Любовта, носи Сила за човека. Ето защо, който иска да стане силен, добър и любещ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане ученик на Христа.
към беседата >>

Мѫжътъ казва на жена си: Прекали го вече. (втори вариант)
Нѣкой търпи до известно време, после се разсърди и въ единъ моментъ разваля всичко, което е съградилъ. Казвате, че нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена сѫ страдали много, голѣмо търпение сѫ проявили. Голѣмо е търпението имъ, но тѣ издържатъ най-много до 15 пѫти. Като приематъ просякинята 15 пѫти, следъ това изгубватъ търпението си и я изпѫждатъ. Тѣ трѣбва да работятъ още върху търпението, 30 пѫти да приематъ просякинята и пакъ да не имъ дотегне. Мѫжътъ казва на жена си: Прекали го вече. Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече. Щомъ дойдатъ до числото 15, тѣ започватъ да се сърдятъ и, когото срещнатъ на пѫтя си, скарватъ се съ него. Чакайте, много бързате, още 15 пѫти трѣбва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 — число на зрѣлость, на възмѫжаване. За да станете мѫдри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Следъ това се открива нова, велика наука, която сѫщо трѣбва да изучавате.
към втори вариант >>

Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече. (втори вариант)
Казвате, че нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена сѫ страдали много, голѣмо търпение сѫ проявили. Голѣмо е търпението имъ, но тѣ издържатъ най-много до 15 пѫти. Като приематъ просякинята 15 пѫти, следъ това изгубватъ търпението си и я изпѫждатъ. Тѣ трѣбва да работятъ още върху търпението, 30 пѫти да приематъ просякинята и пакъ да не имъ дотегне. Мѫжътъ казва на жена си: Прекали го вече. Жената казва на мѫжа си: Прекали го вече. Щомъ дойдатъ до числото 15, тѣ започватъ да се сърдятъ и, когото срещнатъ на пѫтя си, скарватъ се съ него. Чакайте, много бързате, още 15 пѫти трѣбва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 — число на зрѣлость, на възмѫжаване. За да станете мѫдри, трѣбва да учите въ всѣки свѣтъ по десеть години. Следъ това се открива нова, велика наука, която сѫщо трѣбва да изучавате. Новото учение, което Христосъ донесе на човѣчеството — учението на любовьта, носи сила за човѣка.
към втори вариант >>

63. Събличане и обличане

За един-два часа през деня обличат новите си дрехи, а останалите 22–23 часа прекарват в старите си дрехи.
Свещеникът иде отвън със старата си, вехта дреха, но щом влезе в олтара, съблича я и облича нова – нов човек става. Той се освобождава от старите листа и се облича с нови. Добре е, свещеникът да не съблича новите си дрехи. Щом е станал нов човек, нов да си остане. Така правят всички хора. За един-два часа през деня обличат новите си дрехи, а останалите 22–23 часа прекарват в старите си дрехи. След това се чудят защо работите им не вървят добре. Много естествено – докато сте облечени със старите си дрехи, работите ви не могат да се нареждат добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна с прах, с пот и с нечистотии? Ако облечеш новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели. Какво правят момата и момъкът, когато се женят?
към беседата >>

За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. (втори вариант)
Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.
към втори вариант >>

64. Доброто вино

Това не е за упрек, нито за обида, но знайте, че Животът изпитва човека и след като го прекара през различни изпитания, той сам ще познае какъв е, но и другите ще го познаят.
Виното ферментира, започва да действа върху тях, и те си разменят обидни и горчиви думи. На земята човек започва добре, свършва зле; в Духовния свят започва зле, свършва добре, а в Божествения свят започва добре и свършва добре. Ето защо, от гледището на по-високите светове, първо се дава лошото вино, а после – доброто. Дръжте в ума си правилото: който започва добре с вас, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вярвайте на хора, които започват меко, любезно. Това не е за упрек, нито за обида, но знайте, че Животът изпитва човека и след като го прекара през различни изпитания, той сам ще познае какъв е, но и другите ще го познаят. Човек не е пратен на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Според българския обичай, като умре някой, поливат гроба му с вода и вино. Какво се крие в този обичай? С това искат да кажат на умрелия: „Като дойдеш втори път на земята, трябва да бъдеш чист, да не грешиш." „Ти си задържал доброто вино досега".
към беседата >>

Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че животътъ изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ. (втори вариант)
Виното ферментира, започва да действува върху тѣхъ, и тѣ си размѣнятъ обидни и горчиви думи. На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре, а въ Божествения свѣтъ започва добре и свършва добре. Ето защо, отъ гледището на по-високитѣ свѣтове, първо се дава лошото вино, а после — доброто. Дръжте въ ума си правилото: който започва добре съ васъ, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вѣрвайте на хора, които започватъ меко, любезно. Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че животътъ изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ. Човѣкъ не е пратенъ на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Споредъ българския обичай, като умре нѣкой, поливатъ гроба му съ вода и вино. Какво се крие въ този обичай? Съ това искатъ да кажатъ на умрѣлия: Като дойдешъ втори пѫть на земята, трѣбва да бѫдешъ чистъ, да не грѣшишъ. „Ти си задържалъ доброто вино досега”.
към втори вариант >>

65. Погледна Петра

Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен.
Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака. Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра.
към беседата >>

Никога няма да се отрека от Твоето име.
Навсякъде се чува тяхното пеене: "Кукуригу! " Който съзнае погрешките си и се обърне към своите братя, да моли за извинение, той ще бъде първият български петел. Той е герой. Онзи, на когото петелът е пропял, той е спасен. Той се обръща към Бога с думите: "Господи, готов съм вече да пожертвам живота си за Тебе. Никога няма да се отрека от Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава." Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки.
към беседата >>

Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. (втори вариант)
Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака. Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра.
към втори вариант >>

Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. (втори вариант)
Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки.
към втори вариант >>

66. Не може да се укрие

Той прилича на широка, но плитка река.
Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска.
към беседата >>

Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години.
И в скубането на косите има някакъв смисъл; в сблъскването между хората, все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център. Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре.
към беседата >>

Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. (втори вариант)
И въ скубането на коситѣ има нѣкакъвъ смисълъ; въ сблъскването между хората, все ще се научи нѣщо, ще се намѣсти нѣкой мозъченъ центъръ. Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Животътъ въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали. Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре.
към втори вариант >>

67. Двамата братя

Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот.
Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа. „Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава.
към беседата >>

Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. (втори вариант)
Като извършваме действието изваждане, отъ една страна е важно самото действие, а отъ друга — числата, съ които работимъ. Въ случая сѫ важни числата две и десеть. Изобщо, всѣко число въ природата представя сборъ отъ сили, които оказватъ известно влияние върху хората и върху цѣлата природа. „Възнегодуваха за двамата братя”. Негодуватъ хората, но и растенията, и животнитѣ негодуватъ. Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. Като братя и сестри, тѣ пѣятъ, веселятъ се, разговарятъ се сладко помежду си. Дойде нѣкой отвънъ, вземе една ябълка, изяде я и посѣе сѣмената ѝ. Тѣ започватъ да негодуватъ. Тихиятъ имъ и спокоенъ животъ се разваля: братята заематъ една посока — надолу, като образуватъ коренитѣ; сестритѣ се отправятъ нагоре, да образуватъ клонетѣ, а бащата остава по срѣдата, като стъбло, да съединява братята и сестритѣ. Бащата иска да покаже на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че не трѣбва да мислятъ само, какъ да дѣлятъ благата, които той имъ дава.
към втори вариант >>

68. В мое име

В един рудник, в Америка, едно магаре прекарало десет години на тъмно.
Така говори Господ. Който не вярва, нека погледне вън, там ще види Бога. Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си, и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате вътрешна радост и лекота, вътрешен мир и веселие. В един рудник, в Америка, едно магаре прекарало десет години на тъмно. То пренасяло въглища от една галерия в друга, без да види слънчев лъч. На десетата година пуснали магарето за един ден, да излезе от рудника, да подиша чист въздух, да види светлия Божи ден. Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Такова е състоянието на всеки човек, който е отворил прозорците си за Божията светлина и топлина. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее.
към беседата >>

Въ единъ рудникъ, въ Америка, едно магаре прекарало десеть години на тъмно. (втори вариант)
Така говори Господъ. Който не вѣрва, нека погледне вънъ, тамъ ще види Бога. Вънъ е Господъ, азъ Го виждамъ. Отворете прозорцитѣ си, и вие ще Го видите. Щомъ влѣзе у васъ, вие ще почувствувате вѫтрешна радость и лекота, вѫтрешенъ миръ и веселие. Въ единъ рудникъ, въ Америка, едно магаре прекарало десеть години на тъмно. То пренасяло вѫглища отъ една галерия въ друга, безъ да види слънчевъ лѫчъ. На десетата година пуснали магарето за единъ день, да излѣзе отъ рудника, да подиша чистъ въздухъ, да види свѣтлия Божи день. Като се видѣло свободно, на въздухъ и свѣтлина, магарето не знаяло, какво да прави отъ радость: хвърляло се на земята, обръщало се на гръбъ, на коремъ, ревало — не знаяло, какъ да изрази радостьта си. Такова е състоянието на всѣки човѣкъ, който е отворилъ прозорцитѣ си за Божията свѣтлина и топлина. Голѣма е радостьта на човѣка, въ когото Богъ живѣе.
към втори вариант >>

69. Да се роди

След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: "Нищо не струва яденето." – “Докога ще се мъчим?
Като събера житото, ще ги извикам, и всички заедно ще седнем да си похапнем. Така Бог работи. Следователно който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека; тежко е, че усилията му остават неоценени. След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: "Нищо не струва яденето." – “Докога ще се мъчим? ” – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища. Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си.
към беседата >>

Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста.
Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека; тежко е, че усилията му остават неоценени. След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: "Нищо не струва яденето." – “Докога ще се мъчим? ” – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища. Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия.
към беседата >>

Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна.
” – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища. Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна. Те не постигнали желанието си, да придобият чист живот, и в края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Това става и в съвременните общества. Вместо да следват пътя, който Бог им е определил, те се отклоняват и тръгват по неестествените пътища на живота. Грешникът да върви по своя път, праведният – по своя, но никога да не смесват пътищата си.
към беседата >>

Следъ като прекаралъ съ часове въ кухнята, ще му кажатъ: Нищо не струва яденето. (втори вариант)
Като събера житото, ще ги извикамъ, и всички заедно ще седнемъ да си похапнемъ. Така Богъ работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да чукашъ лукъ и месо, това е мѫчение. Не е тежка работата на човѣка; тежко е, че усилията му оставатъ неоценени. Следъ като прекаралъ съ часове въ кухнята, ще му кажатъ: Нищо не струва яденето. — Докога ще се мѫчимъ? — Докато разберете смисъла на живота и се откажете отъ неестественитѣ желания, които водятъ къмъ неестествени пѫтища. Едно време Богъ направилъ две рѣки, които пусналъ да текатъ по опредѣленъ пѫть: едната вървѣла надолу. а другата — нагоре. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста.
към втори вариант >>

70. Двата полюса

Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява.
Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие, и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи?
към беседата >>

Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода.
Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие, и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си?
към беседата >>

По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й.
Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката?
към беседата >>

Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си?
Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне.
към беседата >>

– Ти защо влезе в реката?
По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката.
към беседата >>

Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река.
– Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката. Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие.
към беседата >>

Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката.
– Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката. Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Вятърът представлява Умствения свят.
към беседата >>

Значи, третата причина за падането на човека в реката се крие в Умствения свят.
Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Вятърът представлява Умствения свят. Значи, третата причина за падането на човека в реката се крие в Умствения свят. В първия случай, сам човек си е причина; във втория случай – неговият неприятел, а в третия случай – вятърът. Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които философът изнася, и желае да ги приложи в живота си. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Човек трябва да бъде философ, в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. Какво ще кажете тогава за философията на епикурейците?
към беседата >>

Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма.
От първата до седемгодишната си възраст, човек се развива главно физически; от 7 до 14 години той развива сърцето си, а от 14 до 21 – ума. Затова, от окултно гледище, хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1–7 години, други са на възраст от 7–14, а трети – от 14–21 години. Ще кажете: "Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че бил създаден по образ и подобие на Бога? " За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята след грехопадането, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно, те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. От първия до деветия месец то е на различни възрасти и в различни форми: във форма на глист, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човешка форма и излиза на бял свят. Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна.
към беседата >>

Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. (втори вариант)
Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Затова, отъ окултно гледище, хората се дѣлятъ на три възрасти: едни отъ тѣхъ сѫ на възрасть отъ 1 — 7 години, други сѫ на възрасть отъ 7 — 14, а трети — отъ 14 — 21 години. Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна.
към втори вариант >>

71. Дух Господен

Така днес прекарват вода в къщите.
Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях. – “Възможно ли е това? ” – Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава, като светлина и топлина, от един човек на друг. Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни, и чертите на лицето му по-меки, той не е дал път на Божественото Начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце.
към беседата >>

Така днесъ прекарватъ вода въ кѫщитѣ. (втори вариант)
Днесъ всички хора се питатъ, какъ ще се изправятъ семействата, обществата, народитѣ. — Когато Богъ влѣзе да живѣе въ тѣхъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Както днесъ донасятъ вода отъ планинскитѣ мѣста въ долинитѣ и превръщатъ неплодороднитѣ полета въ плодородни, така Богъ слиза въ долинитѣ на живота, между хората, и ги напоява. Така днесъ прекарватъ вода въ кѫщитѣ. Нервната система въ човѣка е инсталацията, презъ която Божествената енергия се възприема и предава, като свѣтлина и топлина, отъ единъ човѣкъ на другъ. Какъ се познава, кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце.
към втори вариант >>

72. Призваните

Какво ги очаква, като се отрекат?
Ако им говорите за Христовото учение, те веднага ще ви питат какво общо има това учение с тяхното обществено положение? Те са женени вече. Какво отношение има Христовото учение към семейството? "Имайте ни отречени." От две хиляди години насам Христос кани всички хора, всички народи на голяма вечеря, да им обясни принципите на Великия живот, но те и до днес се отричат. Какво ги очаква, като се отрекат? Къде остана еврейският народ? Къде остана великата Римска империя? И сегашните народи минават през голяма криза. Едва сега се явява мисълта, че спасението на човечеството се крие в обединяването на всички народи, които трябва да заживеят като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човек не живее само на земята.
към беседата >>

На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг.
Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал: – Какво усети, когато беше във водата? – Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух.
към беседата >>

Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота.
Силите, необходими за развитието на човека, са скрити в самия него, а условията за проявата им са вън някъде. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – "Искаме да бъдем радостни и весели." – И това е възможно. Как? Като отворите сърцата си за Светлината и Топлината на Божията Любов. Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето.
към беседата >>

Факирът си казал: "Такава е била Волята Божия." Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота.
Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал: "Бог създаде и детето, и кобрата. Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия." Като разсъждавал така, той не се подвижил и оставил на Бога, сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умряло. Факирът си казал: "Такава е била Волята Божия." Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Твоята Воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето. Бог му отговорил: – Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос?
към беседата >>

За наказание, ще те изпратя пак на земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш каква е моята воля и да я изпълняваш.
Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Твоята Воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето. Бог му отговорил: – Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание, ще те изпратя пак на земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш каква е моята воля и да я изпълняваш. Много хора и до днес още седят като този факир, неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се подвижват, не искат да вдигнат ръка, да убият кобрата. Те си казват: "Бог е направил и човека, и кобрата; ако трябва, Той сам ще спаси човека." Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв.
към беседата >>

Аз намирам, че те прекарват в черква повече, отколкото трябва.
Човешкият живот се нуждае от здрава основа, каквато Бог първоначално е поставил. Прилагайте Истината и Любовта в живота си. Ако видите, че брат ви и сестра ви са нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете им да се изчистят; ако са гладни, нахранете ги; ако са болни, лекувайте ги. – Защо някои хора не ходят на черква? Там е заблуждението ви. Аз намирам, че те прекарват в черква повече, отколкото трябва. Черквата представлява личния живот на човека. Всеки си има по една такава черква. Излезте от своята черква и влезте в Божествената църква на Любовта, на Правдата, на Истината, на Добродетелта. С други думи казано: престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своите ближни.
към беседата >>

Какво ги очаква, като се отрекатъ? (втори вариант)
Сега пристѫпвамъ къмъ третата категория хора, къмъ онѣзи, които мислятъ само за себе си, които искатъ да заематъ високо обществено положение. Ако имъ говорите за Христовото учение, тѣ веднага ще ви питатъ, какво общо има това учение съ тѣхното обществено положение? Тѣ сѫ женени вече. Какво отношение има Христовото учение къмъ семейството? „Имайте ни отречени.” Отъ две хиляди години насамъ Христосъ кани всички хора, всички народи на голѣма вечеря, да имъ обясни принципитѣ на Великия животъ, но тѣ и доднесъ се отричатъ. Какво ги очаква, като се отрекатъ? Кѫде остана еврейскиятъ народъ? Кѫде остана великата Римска империя? И сегашнитѣ народи минаватъ презъ голѣма криза. Едва сега се явява мисъльта, че спасението на човѣчеството се крие въ обединяването на всички народи, които трѣбва да заживѣятъ като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човѣкъ не живѣе само на земята.
към втори вариант >>

Единъ факиръ въ Индия прекаралъ 30 години въ неподвижно състояние, съ желание да разреши смисъла на живота. (втори вариант)
Ползувайте се отъ тѣзи условия, за да растете и да се развивате. — Искаме да бѫдемъ радостни и весели. — И това е възможно. — Какъ? — Като отворите сърдцата си за свѣтлината и топлината на Божията Любовь. Единъ факиръ въ Индия прекаралъ 30 години въ неподвижно състояние, съ желание да разреши смисъла на живота. По цѣли дни той седѣлъ неподвиженъ като дърво. Птичкитѣ даже правѣли гнѣздата си върху неговата глава. Единъ день една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, въ която оставила детето си. Спокойна, че детето ѝ се намира подъ зоркото око на факира, тя отишла на работа. Следъ малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвѣла да ухапе детето.
към втори вариант >>

Напраздно прекаралъ той 30 години въ размишление — не разбралъ смисъла на живота. (втори вариант)
Той самъ мисли за него. При това, не зная, какво да направя, за да изпълня волята Божия. Като разсѫждавалъ така, той не се подвижилъ и оставилъ на Бога, самъ да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умрѣло. Факирътъ си казалъ: Такава е била волята Божия. Напраздно прекаралъ той 30 години въ размишление — не разбралъ смисъла на живота. Като заминалъ за онзи свѣтъ, Богъ го извикалъ да го пита, защо не спасилъ детето на вдовицата. — Не знаехъ, каква е твоята воля — да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти самъ да запазишъ детето. Богъ му отговорилъ: Моята воля е да остане детето живо, затова ти трѣбваше да се подвижишъ и да убиешъ кобрата. Защо размишляваше толкова години, щомъ не можа да разрешишъ този въпросъ? За наказание, ще те изпратя пакъ на земята, да прекарашъ още хиляда години въ мѫчнотии, да познавашъ, каква е моята воля и да я изпълнявашъ.
към втори вариант >>

За наказание, ще те изпратя пакъ на земята, да прекарашъ още хиляда години въ мѫчнотии, да познавашъ, каква е моята воля и да я изпълнявашъ. (втори вариант)
Напраздно прекаралъ той 30 години въ размишление — не разбралъ смисъла на живота. Като заминалъ за онзи свѣтъ, Богъ го извикалъ да го пита, защо не спасилъ детето на вдовицата. — Не знаехъ, каква е твоята воля — да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти самъ да запазишъ детето. Богъ му отговорилъ: Моята воля е да остане детето живо, затова ти трѣбваше да се подвижишъ и да убиешъ кобрата. Защо размишляваше толкова години, щомъ не можа да разрешишъ този въпросъ? За наказание, ще те изпратя пакъ на земята, да прекарашъ още хиляда години въ мѫчнотии, да познавашъ, каква е моята воля и да я изпълнявашъ. Много хора и доднесъ още седатъ като този факиръ, неподвижни и въ размишление върху цельта и смисъла на живота, но нищо не сѫ разрешили. До тѣхъ се приближаватъ приятелитѣ имъ, преследвани отъ кобри, но тѣ не се подвижватъ, не искатъ да вдигнатъ рѫка, да убиятъ кобрата. Тѣ си казватъ: Богъ е направилъ и човѣка, и кобрата; ако трѣбва, Той самъ ще спаси човѣка. Кобрата представя лъжливия човѣшки животъ, резултатъ на неговия изопаченъ умъ и на неговото сърдце. Кобрата държи ума и сърдцето на човѣка сковани.
към втори вариант >>

Азъ намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва. (втори вариант)
Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, каквато Богъ първоначално е поставилъ. Прилагайте истината и любовьта въ живота си. Ако видите, че братъ ви и сестра ви сѫ нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете имъ да се изчистятъ; ако сѫ гладни, нахранете ги; ако сѫ болни, лѣкувайте ги. — Защо нѣкои хора не ходятъ на черква? — Тамъ е заблуждението ви. Азъ намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва. Черквата представя личния животъ на човѣка. Всѣки си има по една такава черква. Излѣзте отъ своята черква и влѣзте въ Божествената църква на любовьта, на правдата, на истината, на добродетельта. Съ други думи казано: Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своитѣ ближни.
към втори вариант >>

73. Който намигва

Все едно, че го прекарвате през една гостилница само да помирише от всички гозби и да си замине, а той е много гладен.
Като ви казвам да обърнете омразата в обич, ви е чудно, но всякога омразата може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте предвид, че вие сте в едно Училище и ще следвате уроците, които ви се дават. Онзи, който ме слуша и не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате през една гостилница само да помирише от всички гозби и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. По същия начин много само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е! ” Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва да разбере, че могат да ви спасят, могат да ви лекуват, да ви обличат, но Знание по благодат не може да ви налеят.Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.” Не трябва само да се мисли. Да мислиш, това е твоя длъжност.
към беседата >>

74. Да наеме работници

Те прекарват живота си повече в удоволствия, в ядене и пиене и, към края на живота си, казват: "Както и да е, прекарахме дните си; сега остава да си починем."
Когато човек минава през големи мъчнотии и страдания, това е обед в Духовния свят. За да си помогне, той трябва да извика на помощ моралните чувства. Като излязъл в 9 ч., господарят пазарил работниците на сърцето. Забелязано е, че сърцето обича сенките. Работниците, които дошли в пет часа след обед, са хората на физическия свят, които мислят за ядене и пиене. Те прекарват живота си повече в удоволствия, в ядене и пиене и, към края на живота си, казват: "Както и да е, прекарахме дните си; сега остава да си починем." Различните категории работници имат отношение и към обществения живот на хората. Първата категория работници, които господарят пазарил рано сутринта, са свещениците; след тях идат учителите, съдиите, търговците и най-после земеделците. Когато господарят платил на всички работници по един пенез, работниците от по-високото звание протестирали: "Как е възможно да ни приравняват с по-долните работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащат еднакво." Това е несправедливо! И проповедници, и учители, и съдии протестират.
към беседата >>

Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ. (втори вариант)
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене. Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ. Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората. Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо!
към втори вариант >>

75. Изобилният живот

След като прекарате дрехите през десет води, едва тогава водата ще бъде чиста.
Да се покаеш, това значи, да тръгнеш в Божествения път. Някой се оплаква, че откак жена му се определила като Христова последователка, животът им се развалил. Много естествено, сега перат дрехите й. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щом перете нечистите си дрехи, водата непременно ще се размъти. След като прекарате дрехите през десет води, едва тогава водата ще бъде чиста. Значи, мъжът трябва да има търпение, да почака, докато жена му мине през десет води, да се изчисти съвършено. Тя сега е в първата вода едва, не може да се харесва на никого, нито мъжът й да бъде доволен от нея. Това се отнася до всички хора, които вървят в Божествения път. Ако мислите, че, като тръгнете в правия път, изведнъж ще станете праведни, вие се самозаблуждавате. Напротив, първо ще изнесат нечистотиите ви навън и след това ще се изчистите.
към беседата >>

Следъ като прекарате дрехитѣ презъ десеть води, едва тогава водата ще бѫде чисто. (втори вариант)
Да се покаешъ, това значи, да тръгнешъ въ Божествения пѫть. Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка, животътъ имъ се развалилъ. Много естествено, сега ператъ дрехитѣ ѝ. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щомъ перете нечиститѣ си дрехи, водата непремѣнно ще се размѫти. Следъ като прекарате дрехитѣ презъ десеть води, едва тогава водата ще бѫде чисто. Значи, мѫжътъ трѣбва да има търпение, да почака, докато жена му мине презъ десеть води, да се изчисти съвършено. Тя сега е въ първата вода едва, не може да се харесва на никого, нито мѫжътъ ѝ да бѫде доволенъ отъ нея. Това се отнася до всички хора, които вървятъ въ Божествения пѫть. Ако мислите, че, като тръгнете въ правия пѫть, изведнъжъ ще станете праведни, вие се самозаблуждавате. Напротивъ, първо ще изнесатъ нечистотиитѣ ви навънъ и следъ това ще се изчистите.
към втори вариант >>

76. Малък разбор / Лемуил

Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.
Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи, в които се яде хляб на леност: някой момък ухажва момата в някой дом; той е облечен хубаво, битово добре е нареден, но има тук-там дългове. Той търси тази богата мома, за да плати тя дълговете му. Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите. Заемодателите започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек.” Да, но понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. Чадата й стават и казват: Блазе й; мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, но ти надмина всичките. (31:28, 29)
към беседата >>

77. Разделено царство

Те казваха: „Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ“, и затова изгубиха туй, което им беше дадено, и 2,000 години прекарват без царство.
Всички такива царства са изчезнали и са останали само тези, в които няма раздвояване. Павел казва: „Няма нито евреин, нито елин, нито скит, нито варварин“. Вие казвате: „Той е християнин, но е англичанин, онзи е германец и т.н.“ В Христа няма деление. Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното, и до материалното, затова прободоха Христа в сърдечната област. Те казваха: „Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ“, и затова изгубиха туй, което им беше дадено, и 2,000 години прекарват без царство. Сега ги турят пак на старото място. Еврейското царство ще бъде малко. Господ им каза: „Земята ви ще бъде ни голяма, ни малка“. Тъй че сърцето вече е определено. Ще ме питате: „Ами българите къде са?
към беседата >>

78. И рече баща му

Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син.
Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брата му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи, той се отказал от бащиния си дом, от новата дреха и слязъл долу, между пясъчните пластове, да се пречисти. Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: “Не съм достоен да се нарека твой син. Приеми ме като един от твоите слуги.” Това значи: “Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега. Приеми ме като един от твоите слуги, като обикновен човек.” Той придобил такова смирение, чрез което могъл да стане последен слуга. Няма по-велико нещо за човека от това, да стане слуга, да служи с Любов на Бога. Ще кажете, че е по-добре човек да бъде царски син, отколкото слуга. Добре е да бъдеш царски син, но ако знаеш да служиш с Любов.
към беседата >>

Затова и хигиената препоръчва да се изгарят всички дрехи, с които човек е боледувал от тежка, заразителна болест, или с които е прекарал мрачни психични състояния.
Ще кажете, че волът е животно, не усеща болка. И той усеща остена на гърба си, но нищо не може да каже – търпи и върви напред. Като отиде на другия свят, той ще каже: “Господи, научих вече урока си. В бъдеще искам да живея без оглавник.” “Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го.” Дрехата, премяната е необходима за Живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препоръчва да се изгарят всички дрехи, с които човек е боледувал от тежка, заразителна болест, или с които е прекарал мрачни психични състояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания. Такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добър ли е човек, или не. Както познавате цветята по аромата им и плодовете – по техния вкус, така по миризмата в къщата или по миризмата на човека познавате, дали той е чист, или не.
към беседата >>

Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания.
И той усеща остена на гърба си, но нищо не може да каже – търпи и върви напред. Като отиде на другия свят, той ще каже: “Господи, научих вече урока си. В бъдеще искам да живея без оглавник.” “Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го.” Дрехата, премяната е необходима за Живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препоръчва да се изгарят всички дрехи, с които човек е боледувал от тежка, заразителна болест, или с които е прекарал мрачни психични състояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания. Такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добър ли е човек, или не. Както познавате цветята по аромата им и плодовете – по техния вкус, така по миризмата в къщата или по миризмата на човека познавате, дали той е чист, или не. Бъдещето общество, бъдещето семейство трябва да се поставят на здрава, положителна основа.
към беседата >>

Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия.
Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане. Щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места. Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата. Днес срещам много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо. Те минават за кавалери. Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата.
към беседата >>

Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия.
Време е вече работоспособните хора да заемат първите места. Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата. Днес срещам много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо. Те минават за кавалери. Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата. Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него.
към беседата >>

Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. (втори вариант)
Обаче, въ него има нѣщо хубаво, което го спаси — смирението. Той ималъ по- голѣмъ братъ, който минавалъ за добъръ, но въ него се криела затаена гордость и користолюбие. Трѣбвало да се върне младиятъ братъ отъ странствуването си, за да се прояви гордостьта и користолюбието на брата му. По-младиятъ братъ не могълъ да живѣе съ брата си, затова напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да събира опитности и знания. Значи, той се отказалъ отъ бащиния си домъ, отъ новата дреха и слѣзълъ долу, между пѣсъчнитѣ пластове, да се пречисти. Така пречистенъ, той се връща при баща си, съ нови опитности и казва: Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Това значи: Не бѣхъ достоенъ за новата премѣна, не съмъ достоенъ и сега. Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги, като обикновенъ човѣкъ. Той придобилъ такова смирение, чрезъ което могълъ да стане последенъ слуга. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да стане слуга, да служи съ любовь на Бога.
към втори вариант >>

Затова и хигиената препорѫчва да се изгарятъ всички дрехи, съ които човѣкъ е боледувалъ отъ тежка, заразителна болесть, или съ които е прекаралъ мрачни психични състояния. (втори вариант)
Ще кажете, че волътъ е животно, не усѣща болка. — И той усѣща остена на гърба си, но нищо не може да каже — търпи и върви напредъ. Като отиде на другия свѣтъ, той ще каже: Господи, научихъ вече урока си. Въ бѫдеще искамъ да живѣя безъ углавникъ. „Изнесете вънъ най-добрата Премѣна и облѣчете го.” Дрехата, премѣната е необходима за живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препорѫчва да се изгарятъ всички дрехи, съ които човѣкъ е боледувалъ отъ тежка, заразителна болесть, или съ които е прекаралъ мрачни психични състояния. Новата хигиена препорѫчва на хората даже да смѣнятъ често кѫщитѣ, въ които живѣятъ, особено ако сѫ прекарали въ тѣхъ голѣми страдания. Такава кѫща е напоена съ скърби и страдания. Остане ли още да живѣе въ нея, човѣкъ постоянно се намира подъ влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добъръ ли е човѣкъ, или не. Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния вкусъ, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не.
към втори вариант >>

Новата хигиена препорѫчва на хората даже да смѣнятъ често кѫщитѣ, въ които живѣятъ, особено ако сѫ прекарали въ тѣхъ голѣми страдания. (втори вариант)
— И той усѣща остена на гърба си, но нищо не може да каже — търпи и върви напредъ. Като отиде на другия свѣтъ, той ще каже: Господи, научихъ вече урока си. Въ бѫдеще искамъ да живѣя безъ углавникъ. „Изнесете вънъ най-добрата Премѣна и облѣчете го.” Дрехата, премѣната е необходима за живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препорѫчва да се изгарятъ всички дрехи, съ които човѣкъ е боледувалъ отъ тежка, заразителна болесть, или съ които е прекаралъ мрачни психични състояния. Новата хигиена препорѫчва на хората даже да смѣнятъ често кѫщитѣ, въ които живѣятъ, особено ако сѫ прекарали въ тѣхъ голѣми страдания. Такава кѫща е напоена съ скърби и страдания. Остане ли още да живѣе въ нея, човѣкъ постоянно се намира подъ влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава, добъръ ли е човѣкъ, или не. Както познавате цвѣтята по аромата имъ и плодоветѣ — по тѣхния вкусъ, така по миризмата въ кѫщата или по миризмата на човѣка познавате, дали той е чистъ, или не. Бѫдещето общество, бѫдещето семейство трѣбва да се поставятъ на здрава, положителна основа.
към втори вариант >>

79. Великите условия на живота