НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
176
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в
река
Йордан, изповядвайки греховете си.
[35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (народи)). На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”. Авраам е праотец на Исус. [36] Той е предвестник (предтеча) на Христос. Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на народа.
Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в
река
Йордан, изповядвайки греховете си.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
към текста >>
се завръща в Дъблин, където
прекарва
остатъка от живота си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г.
се завръща в Дъблин, където
прекарва
остатъка от живота си.
Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>
А за някои читатели може би те са
прекалено
много.
думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече.
А за някои читатели може би те са
прекалено
много.
Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с
прекарването
кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части.
Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с
прекарването
кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към текста >>
Ето, ще кажа и ще бъде, ще
река
и ще стане.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще
река
и ще стане.
Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се
нарекат
род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се
нарекат
род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>
4.
Биографични бележки
Годините 1895-1900 Учителя
прекарва
в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”.
Годините 1895-1900 Учителя
прекарва
в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна.
към текста >>
5.
Писмо № 5
Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да
прекарам
зимата.
Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана.
Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да
прекарам
зимата.
Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа. Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими.
към текста >>
6.
Писмо № 11
Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че
прекарвате
добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви.
№ 11 1900 юни 27, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович.
Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че
прекарвате
добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви.
Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет.
към текста >>
7.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на твоята слава и величие.
възлюбил и в които благоволяваш. Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име. Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си.
Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на твоята слава и величие.
О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава. Господи Боже наш, който освещаваш с.19
към текста >>
Колко окаяни минути
прекарват
тези, които не са испълнили свойте задлажения.
Вярвайте в Господа и бъдете уверен, че той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемите сила. Посветете сърдцето си нему и ие бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28 . Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчевини.
Колко окаяни минути
прекарват
тези, които не са испълнили свойте задлажения.
Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всякой, който прави с.67 уклонсмия, излага се на големи душевни страдания.
към текста >>
8.
Речник на остарели и чужди думи
Прозябвам (остар.) - живея,
прекарвам
Оболщавам (рус. остар.) - съблазнявам, смайвам с.8 Смоковница (остар.) - смокиново дърво с.14
Прозябвам (остар.) - живея,
прекарвам
с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1)
към текста >>
Уток (остар.) - поток, вада на
река
Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1) с.18
Уток (остар.) - поток, вада на
река
с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински с.25 опасеш - в смисъл на опашеш, овържеш с.53
към текста >>
9.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята слава и величие.
И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята слава и величие.
О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. О, Господи и Боже мой, Ти, който Си най-близо и до моята душа, чуй моята молитва, която ти възнасям тази заран, нека да възлезе при тебе, при твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява. О, Господи, към тебе викам, към тебе възвишавам гласа си, към тебе отправям сърцето си.
към текста >>
Колко окаяни минути
прекарват
тези, които не са изпълнили своите задължения.
Всеки, който иска да победи, да се моли. Вярвайте в Господа и бъдете уверени, че Той няма да ви остави на произвола на времето. Вярвайте в Него и ще приемете сила и просветление на сърцето си. Не бойте се, защото Господ е благ и благоутробен. 28. Непостигнатите желания доставят на душата горест, а ненавременните желания горчивини.
Колко окаяни минути
прекарват
тези, които не са изпълнили своите задължения.
Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всеки, който прави уклонения, се излага на големи душевни страдания, часове, пълни със скръб и смущения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги носиш.
към текста >>
10.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Ще
река
: тези ми са людие.
Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам.
Ще
река
: тези ми са людие.
И те ще рекат: Господ е Бог наш. Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме.
към текста >>
И те ще
рекат
: Господ е Бог наш.
Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие.
И те ще
рекат
: Господ е Бог наш.
Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми.
към текста >>
„Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от
пререканията
на езици".
Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изведи ме на видело и оправи пътя ми. Научи ме да ходя в Истината ти. Ти, Господи, съхраняваш верните.
„Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от
пререканията
на езици".
Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми.
към текста >>
Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се
нарекат
синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие.
Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Господ от тебе, освен да правиш праведното и да обичаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят неговите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие.
Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се
нарекат
синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие.
Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
към текста >>
И ако
река
, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци.
Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам.
И ако
река
, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци.
Но аз те познавам. Ти си благ всякога. Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух. Подържай ме. 15. „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогова, който ме е проводил".
към текста >>
„Ще отворя в притчи устата си, ще
изрека
скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
„Ще отворя в притчи устата си, ще
изрека
скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание.
Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките народи и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10).
към текста >>
11.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Ще те вдига преди зорите и ще
прекарва
часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.
Той ще ти помогне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъхновява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си.
Ще те вдига преди зорите и ще
прекарва
часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си.
Няма да бъдеш лишаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защитата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в безопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има.
към текста >>
12.
13.Червено тефтерче
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на твоята слава и величие.
ЧЕРВЕНО ТЕФТЕРЧЕ Господи Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите на твоето слово са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш. Благи небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани за делото си.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на твоята слава и величие.
О, благи Боже, ръководи ни с милостивата си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във величието на своето слово. Господи Боже наш, който освещаваш всички и даваш изобилието на своите благости.
към текста >>
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница. По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници.
Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20. Ето, Господ иде да посети земята. Денят на неговото посещение ще бъде страшен. М27 8А
към текста >>
Ето, ще кажа и ще бъде, и ще
река
, и ще стане.
Господ ще дойде от своето жилище на правдата чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любеща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всякой, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец. Защото така говори Бог Йехова: Гладният ще се насити и плачущият ще се развесели и съкрушеният духом ще се благослови. Защото аз съм Бог един и няма кой да ме възпре.
Ето, ще кажа и ще бъде, и ще
река
, и ще стане.
Ето, аз се клех в святото си име и няма да се измени думата ми, ще изведа своите чеда, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят и ще туря венци на главите им и ще туря китари в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бога. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се
нарекат
род избран.
Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се
нарекат
род избран.
Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен.
към текста >>
В онова време ще
нарекат
Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво.
И когато се умножите и нарастнете на земята, в онези дни, говори Господ, не ще произнасят вече: ковчегът на завета Господен. Нито ще им дойде наум. Нито ще си напомнят него. Нито ще го посетят. Нито ще се направи вече това.
В онова време ще
нарекат
Йерусалим престол Господен и всичките народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво.
Иеремия 3:12,18. Влез през тесния път и ходи пред лицето на Господа с незлобие на сърцето си. Изучавай пътищата му и давай внимание на поученията му. Не давай тревога на душата си, нито се стреми да се облечеш в себеоправдание. Защото кой е праведен, освен онзи, който люби правдата.
към текста >>
13.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Хора с този темперамент обичат изобщо да
прекарват
тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.
Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните.
Хора с този темперамент обичат изобщо да
прекарват
тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.
3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници.
към текста >>
14.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Обективното самовъзникване на съзнанието е
прекалено
тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано.
По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително.
Обективното самовъзникване на съзнанието е
прекалено
тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано.
Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си. Димитър Калев Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>
15.
Петър Дънов - №1
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12.
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>
16.
Пеню Киров - №7
Докато
река
да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен.
Люб. брат Дънов, Затвореното ти писмо31 навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви.
Докато
река
да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен.
При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
към текста >>
17.
Пеню Киров - №9
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да
прекара
празниците, и той засега е там.
Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш. Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака.
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да
прекара
празниците, и той засега е там.
От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
към текста >>
18.
Петър Дънов - №23
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска
река
.
Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска
река
.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
към текста >>
19.
Пеню Киров - №24
Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се
отрека
от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр.
Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се
отрека
от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №35
Ний тук сега
прекарваме
с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни.
И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
Ний тук сега
прекарваме
с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №36 (отворено писмо)
С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука
прекарваме
добре с Божията Воля.
№36 (отворено писмо) гр. Бургас, 13 юний 1900 г. Любез. бр. Дънов, Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви носи дата 3 юний*. Но както и да е, виждам, че си огорчен, загдето се позабавих малко с писмото си.
С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука
прекарваме
добре с Божията Воля.
Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме. Приеми сърдечний ми поздрав. Твой в Христа Господа: П. Киров ...................
към текста >>
22.
Пеню Киров - №40
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го
прекара
без критика.
И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи. По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го
прекара
без критика.
Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
към текста >>
23.
Пеню Киров - №43
А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да
прекара
зимата.
Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода.
А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да
прекара
зимата.
Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий.
към текста >>
24.
Пеню Киров - №45
Засега аз не
прекарвам
твърде добре.
гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел.
Засега аз не
прекарвам
твърде добре.
Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр.
към текста >>
25.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12.
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>
Докато
река
да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен.
Люб. брат Дънов, Затвореното ти писмо31 навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Божий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви.
Докато
река
да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде32 и не останах свободен.
При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря. Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв33. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея.
към текста >>
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да
прекара
празниците, и той засега е там.
Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш. Така щото моля, ако има да ти е съобщено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш. Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в работата си, но и той същото чака.
През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си43, там да
прекара
празниците, и той засега е там.
От оня ден имахме няколко съобщения, в които се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му. От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша. При това, че в духовно и материално положение не бил добре и както разбирам, той [Васил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
към текста >>
26.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска
река
.
Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска
река
.
Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г.
към текста >>
Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се
отрека
от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр.
Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се
отрека
от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор.
към текста >>
27.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Ний тук сега
прекарваме
с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни.
И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми.
Ний тук сега
прекарваме
с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г.
към текста >>
С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука
прекарваме
добре с Божията Воля.
№36 (отворено писмо) гр. Бургас, 13 юний 1900 г. Любез. бр. Дънов, Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви носи дата 3 юний*. Но както и да е, виждам, че си огорчен, загдето се позабавих малко с писмото си.
С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука
прекарваме
добре с Божията Воля.
Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме. Приеми сърдечний ми поздрав. Твой в Христа Господа: П. Киров ...................
към текста >>
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го
прекара
без критика.
И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи. По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го
прекара
без критика.
Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд.
към текста >>
А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да
прекара
зимата.
Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода.
А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да
прекара
зимата.
Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий.
към текста >>
Засега аз не
прекарвам
твърде добре.
гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел.
Засега аз не
прекарвам
твърде добре.
Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр.
към текста >>
28.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Безброй са спомените ми от онова време за
прекараните
часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя.
Пеню Киров - първият ученик на Учителя Петър Дънов (1868-1918) По материали от неиздадената биография на Пеню Киров от Никола Нанков по случай 100-годишнината от рождението му.
Безброй са спомените ми от онова време за
прекараните
часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя.
На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него.
към текста >>
На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в
река
Девня при моста на жп линията в гр.
ме взеха за войник, а през 1890-а ме пуснаха. В 1895 г. се ожених. На 17 февруари 1899 г. към 4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков.
На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в
река
Девня при моста на жп линията в гр.
Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов. Михаил ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство. През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих.
към текста >>
Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да
прекараш
това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде.
Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език. Опитности Ако човек е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда.
Ако е волята му да страдаш, ще страдаш и трябва с радост да
прекараш
това, ако ли пък благоденстваш, то тъй ще бъде.
Знай обаче, че всичко, що ти отрежда Господ - зло или добро, е за твое добро (10 февруари, 1901 г.). На стр. 18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост. Второ - великодушие с безкористие и смиреност. Трето - искреност.
към текста >>
Откакто сме се разделили, доста мъчително
прекарах
, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави".
Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
Откакто сме се разделили, доста мъчително
прекарах
, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави".
Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г."
към текста >>
29.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Прекарва
около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява.
Прекарва
около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня. През 1875 г. под гаранцията на видни граждани-християни е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
към текста >>
30.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
По това време е на квартира в една малка стаичка, където
прекарва
свободното си време в четене.
Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
По това време е на квартира в една малка стаичка, където
прекарва
свободното си време в четене.
Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи.
към текста >>
31.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Поминувам (ост.) - живея,
прекарвам
.
Придирям (ост.) - изисквам много. По (ост.) - след. Повидимому (рус.) - както изглежда, разбира се. Повинен (ост.) - виновен. Повседневно (диал.) - всекидневно.
Поминувам (ост.) - живея,
прекарвам
.
Потон (ост.) - дървен под. Предида (ост.) - идвам преди др. някой, предшествам го. Прежен (ост.) - предишен. Прикосна се (книж.) - допра се, докосна се.
към текста >>
32.
№53 /Петър Дънов/
Аз бих желал да зная как
прекарвате
засега.
Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби. Тогава ще бъдем задоволени. „Кога видя Твоето лице, тогава ще бъда задоволен" - казва псалмопевецът. Винаги очаквай Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост.
Аз бих желал да зная как
прекарвате
засега.
Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете.
към текста >>
Много мъчнотии има да
прекарате
.
гр. Нови пазар, 11 декемврий 1900 г. Афаил16 Аз ида да ви кажа да имате вяра в Бога, Живота ви Нему принадлежи, Любовта Му ви е изкупила. Не се съмнявайте в Господа Исуса. Неверието е главна спънка в живота ви.
Много мъчнотии има да
прекарате
.
Господ ще ви помогне. Аз съм велик. Господ ме проводи да ви кажа да укрепне вашата вяра. В това място вие сте избрани да Му служите, помнете това добре, защото Бог ще ви благослови. Трябва да се молите, защото краят е близо.
към текста >>
33.
№50 /ПЕНЮ КИРОВ
Много мъки
прекарах
около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава.
Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам.
Много мъки
прекарах
около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава.
На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше.
към текста >>
На 13-и март
прекарах
и една смърт.
Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава.
На 13-и март
прекарах
и една смърт.
Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата.
към текста >>
34.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
3а да преминем
реката
, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“.
3а да преминем
реката
, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни
прекара
, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни
прекара
, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
към текста >>
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете
реката
“.
Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете
реката
“.
А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият.
към текста >>
Както виждаш, пътят ни е през
реката
, а водата е много придошла“.
Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през
реката
, а водата е много придошла“.
Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му.
към текста >>
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през
реката
, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през
реката
, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>
Но и вие можете да се качите,аз ще ви
прекарам
лесно“.
Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми.
Но и вие можете да се качите,аз ще ви
прекарам
лесно“.
Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.
към текста >>
И така той ни
прекара
.
На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
И така той ни
прекара
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
към текста >>
След това, като минахме
реката
,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме
реката
,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
към текста >>
35.
№62 (Петър Дънов)
В Сливен
прекарахме
много добре.
Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.
В Сливен
прекарахме
много добре.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
към текста >>
36.
№64 (Петър Дънов)
Колесников: ний сме у дома му и
прекарваме
добре.
Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила. Поздрави брат Мелкон, Тодор, Николай, бр. Колесников и други. Кажи на бр.
Колесников: ний сме у дома му и
прекарваме
добре.
Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро.
към текста >>
37.
№54 /Пеню Киров/
Доста добре
прекарахме
.
Мелкон засега е много добър духовно, смея да го похваля. Той съвсем се измени, почна да става вразумителен. Той се отдели от онези49, но доста го оставиха длъжен. Вчера имахме събрание в „Каманете“50 – знаеш, гдето не можахме да отидем. Там беше и Курустов, и Юрдан51 – младият момък.
Доста добре
прекарахме
.
Поучавахме се, молихме се и пр. От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас. Въпросът ни засега е да си хванем стая. Тодор не се е върнал още52. Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за три години, но колко дълг, не зная.
към текста >>
38.
№71 (Петър Дънов)
Там
прекарах
добре.
Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда.
Там
прекарах
добре.
Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 .
към текста >>
39.
№86 (Петър Дънов)
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там
прекарах
Рождествените празници.
№86 (Петър Дънов) София, 4 януарий 1903 г. [списание] „Родина", кв. „Банишора" Люб. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време.
В Тат[ар] Пазарджик се бавих около 10 деня, там
прекарах
Рождествените празници.
Тук съм пристигнал на 30 дек[емврий] и ще се бавя може би 10-15 деня. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всинца ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете, прочее, мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава. Необходима е на всинца ви положителна себепожертвующа Любов.
към текста >>
40.
№88 (Петър Дънов)
Надявам се да
прекарахте
Възкресните празници добре.
№88 (Петър Дънов) Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук.
Надявам се да
прекарахте
Възкресните празници добре.
Вярвам да растете такожде и в благодат. В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност.
към текста >>
Бях във Враца, Видин, Лом и
прекарах
двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".
Бях във Враца, Видин, Лом и
прекарах
двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.
Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>
41.
№71 (Пеню Киров)
Празниците
прекарах
мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.
гр. Бургас, 12 април 1903 г. [до] гр. Плевен Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено.
Празниците
прекарах
мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел.
към текста >>
42.
№74 (Пеню Киров)
С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124
прекарах
едно премеждие.
гр. София, 29 октомврий 1903 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов122 в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук.
С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124
прекарах
едно премеждие.
Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни.
към текста >>
Отидохме с нея в Карнобат и
прекарахме
3-4 дни.
С отделянето ми от вас123 аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна124 прекарах едно премеждие. Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета. В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми.
Отидохме с нея в Карнобат и
прекарахме
3-4 дни.
Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол. В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение125. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“. В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня. На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва.
към текста >>
После изкарах и другите две седмици и тъй
прекарах
това.
Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше.
После изкарах и другите две седмици и тъй
прекарах
това.
От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото.
към текста >>
43.
№75 (Пеню Киров)
Много и разни неприятности
прекарах
в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога.
Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя.
Много и разни неприятности
прекарах
в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога.
Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци.
към текста >>
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се
отрекат
от Него“. „На!
148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се
отрекат
от Него“. „На!
– каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“. 149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
44.
№89 (Пеню Киров)
Но докато
река
да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Всичко това вътре в църквата се събираше. Тогава пожелах, ако се можеше, да видя и вътрешната страна. Затова слизам и отивам във вратата, която бе от изток. С влизането си още гледам, че е така зле разровена, щото на доста дълбоко се гледаха траповете. Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият человек бе ми напомнил това.
Но докато
река
да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но человекът се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби.
към текста >>
45.
№91 (Пеню Киров)
Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре
прекарахме
няколко вечери.
Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си. Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми. Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб. Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве.
Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре
прекарахме
няколко вечери.
Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още Господу: П. Киров _________________________
към текста >>
46.
№93 (Пеню Киров)
И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на
сюрека
, където бе биволицата, че била болна.
И разчитах, че като постъпя на работя, за да бъда спокоен, реших да взема захире за биволицата за през зимата. И така парите, които криех, за да купувам добитък, [из]разходих, като разчитах, че щом спечеля, да ги приложа на мястото им. Купих една кола около 11 кила ечемик и кола плява, за които похарчих 70 лв. При това изпратих парите и за детето, стават 95 лв. Но понеже нямаше що да ям досега, харчих пак от същите около 45 лв.
И като вече мислих, че все таки ще мога пак да победя, съобщи ми говедарят на
сюрека
, където бе биволицата, че била болна.
Отивам един ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата червясала и освен това много [е] отслабнала. Викам фелдшер – гледахме я, лекувахме я и решихме да я продадем. Днес я изкарвам на пазара – никой я не купува. Доведох я в дома и реших да претърпя, каквото и да се случи. Бог даде и може да вземе.
към текста >>
47.
№94 (Пеню Киров)
И тъй, с този Промисъл Божий ще
прекарам
зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца.
Тези пари ще ти повърна, когато се улесня. Аз с подчинявание на Духа се завърнах тука и още на втория ден ме приеха на работа. Та ако само с този ден бях закъснял, то нямаше да бъда приет. Работя във финан[совото] отдел[ение], приврем[енно], писар с 65 лв. и нещо чисти пари.
И тъй, с този Промисъл Божий ще
прекарам
зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца.
Едно ново има в мене – и то е, че твърде много са ме напуснали физическите ми сили; причините на това не зная и не мога да разбера, но затуй пък духом съм все по-силен [зачеркнато от П. К.]. Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други.
към текста >>
48.
Речник на остарели и чужди думи
поминувам (ост.) живея,
прекарвам
.
придирям (ост.) изисквам много. по (ост.) след. повидимому (рус.) както изглежда, разбира се. повинен (ост.) виновен. повседневно (диал.) всекидневно.
поминувам (ост.) живея,
прекарвам
.
пост-рестант (фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване. потон (ост.) дървен таван. права ръка (рус.) дясна ръка правдини (ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот. предида (ост.) идвам преди друг някой, предшествам го.
към текста >>
49.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
3а да преминем
реката
, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата.
По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“.
3а да преминем
реката
, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не може да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят, който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим, не може да останем.
към текста >>
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни
прекара
, половин метър е водата над пътя, не
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни
прекара
, половин метър е водата над пътя, не
може да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят, който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим, не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>
Кръчмарят, който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете
реката
“.
Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не може да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят, който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете
реката
“.
А пък ние трябва да вървим, не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият.
към текста >>
Както виждаш, пътят ни е през
реката
, а водата е много придошла“.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин. Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Както виждаш, пътят ни е през
реката
, а водата е много придошла“.
Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му.
към текста >>
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през
реката
, но колелото не можем да носим.
Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през
реката
, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>
Но и вие можете да се качите, аз ще ви
прекарам
лесно“.
Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми.
Но и вие можете да се качите, аз ще ви
прекарам
лесно“.
Така оставаме на неговото разположение. Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“ Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните.
към текста >>
И така той ни
прекара
.
Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите, аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение. Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“ Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
И така той ни
прекара
.
Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката, коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме. Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме
към текста >>
След това, като минахме
реката
, коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“ Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме
реката
, коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.
Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме.
към текста >>
50.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се
отрекат
от Него“. „На!
Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се
отрекат
от Него“. „На!
– каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“.
към текста >>
51.
01 ПИСМА до Пеню Киров
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Господ ще ви крепи със Своя Дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му и ще се възрадвате и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би, ако е рекъл Господ, да се видим пак. Мисля, д-р Миркович наскоро, къде края на този месец ще мине през Бургас.
Той мисли да се върне в Сливен и да
прекара
зимата там.
Вие, кога имате пак свободно време, пишете Ми и Ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моя бр. поздрав Ваш П. К. Дънов
към текста >>
52.
41 ПИСМО
Аз бих желал да зная как
прекарвате
сега.
Божията Мъдрост на всяка стъпка ни ръководи. Дълъг е наистина пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Този, Който ни Люби. Тогава ще бъдем задоволени. Казва Псалмопевецът: „Винаги очаквайте Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост".
Аз бих желал да зная как
прекарвате
сега.
Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете.
към текста >>
53.
47 ПИСМО
В Сливен
прекарахме
много добре.
Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора.
В Сливен
прекарахме
много добре.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
към текста >>
54.
48 ПИСМО
Колесников, ний сме у дома му и
прекарваме
добре.
Верен до край. Аз съм намерил тук една наша сестра, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път. Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила. Поздрави брат Милкан, Тодор, Николай, бр.
Колесников, ний сме у дома му и
прекарваме
добре.
Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро.
към текста >>
55.
54 ПИСМО
Там
прекарах
добре.
Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумен го напуснах миналата сряда.
Там
прекарах
добре.
Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахапгел Михаил". Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия".
към текста >>
56.
65 ПИСМО
Пазарджик се бавих около 10 дена, там
прекарах
Рождествените празници.
София, 4. I. 1903 г. Л. бр. Киров, Последното ти писмо получих, още когато бях в Пловдив, но тъй като се готвех за път, реших да ти пиша от следующото място, гдето се установя за по-дълго време. В Т.
Пазарджик се бавих около 10 дена, там
прекарах
Рождествените празници.
Тук съм пристигнал на 30 дек. и ще се бавя може би 10-15 дена. Сега от вази се изисква труд и постоянство във всяко добро дело. Това е Волята на Господа, Който е говорил на всички ви и ви е дал своето обещание да ви води и крепи. Бъдете прочее мъдри във всичките си постъпки и не давайте място на лукавия да ви изкушава.
към текста >>
57.
66 ПИСМО
Надявам се да
прекарате
Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат.
Плевен, 9. IV. 1903 г. Люб. брат Киров, Може би вече от дълго време очаквате да ви пиша. Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да ви пиша, като вярвам, че писмото ви ще ме завари тук.
Надявам се да
прекарате
Възкресните празници добре... Вярвам да растете такожде в благодат.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д.
към текста >>
... Бях във Враца, Видин, Лом и
прекарах
два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен.
В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия. Четохте ли предишните две? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух, те са подзаглавието на съвременната българска духовност. „Мисли и упътвания", но Е. Г. Д.
... Бях във Враца, Видин, Лом и
прекарах
два дена на Великден в Свищов, а третият бях На път по Дунава за към Сомовит и от там за Плевен.
Някои работи ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите. По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя Дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.
към текста >>
58.
91 ПИСМА до Мария Казакова
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се
нарекат
зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени.
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се
нарекат
зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен.
На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
към текста >>
59.
108 ПИСМО
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в
гореказания
броненосец.
Варна, 14. IX. 1904 г. Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете на руски. Данните, които ви трябваха, вече сте ги получили.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в
гореказания
броненосец.
Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ от горе и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото на Русия и цялото славянство. Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение, и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия? Мен ми е известно какъв ще бъде краят.
към текста >>
60.
120 ПИСМО
Вярвам, ще
прекарате
весело светлите празници.
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище. „Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Вярвам, ще
прекарате
весело светлите празници.
Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
61.
133 ПИСМО
Как е
прекарал
своя живот нашият Господ на земята?
Любез. сестро, Животът е училище; в него много добри уроци са потребни. Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение. Покажете чрез своето разумно търпение любовта си. В любовта няма роптание и недоволство.
Как е
прекарал
своя живот нашият Господ на земята?
Той е бил преследван, охулван и като агне на заколение не е отворил устата си. Слушайте ме, аз ще ви изведа на видело. Бъдете готови да прощавате обидите, които ви правят окръжающите. Те го правят това от незнание. Не го правят те, но други.
към текста >>
62.
142 ПИСМО
Желая вий да
прекарате
светлите празници радостно и весело.
Люб. г-н К. И. Писмото ви получих, имайте вяра и не се съмнявайте. Господ ще ви изцели. Вярвайте в Него, Той ще ви укрепи Духом. Мен ще Ми бъде приятно да дойда да ви видя и ако времето ми позволи след Новата година, ще го сторя.
Желая вий да
прекарате
светлите празници радостно и весело.
Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен. Вярвам тя да е весела и бодра духом. Господ ще я ръководи и упътва в живота. Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе на добре. В земния живот има много неща необясними.
към текста >>
63.
148 ПИСМО
Желая да
прекарате
светлите празници щастливо и весело.
Знайте, че все между хора ще живеете. Хората един от друг малко различават. Бъдете благодарни на Бога за всичко, което ви праща. Неволята е у самия человек. Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.
Желая да
прекарате
светлите празници щастливо и весело.
Ват П. К. Дънов
към текста >>
64.
152 ПИСМО
Мисля да
прекарам
времето си добре на лозето.
1907 г. Люб. К. И. Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда.
Мисля да
прекарам
времето си добре на лозето.
При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето. Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец.
към текста >>
Вярвам всички да
прекарвате
добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина.
Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето. Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето.
Вярвам всички да
прекарвате
добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина.
Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са сигурни. Сигурност може да има само горе.
към текста >>
65.
169 ПИСМО
След като вий им отговорите на първия въпрос, задайте им вий втория, те да преведат съдържанието по оригинала на една
река
, как да се преведе на земному и т.н.
Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата. Но ще попита някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор? На този въпрос потрудете се да отговорите на запитваните, ако ви се отдаде.
След като вий им отговорите на първия въпрос, задайте им вий втория, те да преведат съдържанието по оригинала на една
река
, как да се преведе на земному и т.н.
Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
66.
170 ПИСМО
Прекарайте
тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот.
Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят.
Прекарайте
тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот.
Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко.
към текста >>
67.
184 ПИСМО
Прекарахме
много добре, имахме доста приятни приключения.
Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И. Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище.
Прекарахме
много добре, имахме доста приятни приключения.
На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
към текста >>
68.
202 ПИСМО
В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма
река
, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Аз имам доброто желание да й помагам. И това ще го сторя, съобразно с Волята на Бога, която е Моят закон на земята. Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен.
В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма
река
, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях. Велика наука е тая за възпитанието на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си.
към текста >>
69.
223 ПИСМО
Съборът тази година ще се
прекара
духовно.
Само человек да има търпение да издържа. Четете беседите, прилагайте онова, което е казано в тях, и Бог ще благослови плода на негова Дух. К. да бъде твърд и решителен, смел, с вяра и надежда, да се не плаши. Да използува слънчевите лъчи. Да си пече гръбначния стълб постоянно.
Съборът тази година ще се
прекара
духовно.
Това, което Бог вложи в сърцата ви. Н.Л.К.Б.Л. (Свещеният подпис)
към текста >>
70.
250 ПИСМО
Желая да
прекарате
весело светлите празници.
София, 24. XII. 1912 г. Люб. д-р Дуков,
Желая да
прекарате
весело светлите празници.
Да получите по-голяма виделина в сърцето си за Истината, да почувствувате по-дълбоко Господнята Любов, с която се крепи светът. Да се заквасите с Неговия Живот, който слиза в света на разумните същества. Дните на бъдещето са велики, те носят славни блага за всички души, които Любят Истината. Сегашното е начало на основата, която се полага във физическия свят за Царството Божия. Ваш верен П.
към текста >>
71.
За Добродѣтельта
Тогазъ правединтѣ ще му отговорятъ и
рекатъ
: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме?
I Тим. 2; 10. А заради васъ, възлюблени, ако и да говоримъ така, надѣемъ се за нѣщо по-добро и което принадлежи на спасение. Евр. 6; 9 Тогазъ Царьтъ ще рече на тѣзи които сѫ отъ дѣсната му страна: Елате вие благословени на Отца моего, наслѣдвайте царството приготвено за васъ отъ създание мира; защото огладнѣхъ, и дадохте ми да ямъ; ожеднѣхъ, и напоихте ме; страненъ бѣхъ, и прибрахте ме; голъ бѣхъ, и облѣкохте ме; боленъ бѣхъ, и посѣтихте ме; въ тъмница бѣхъ, и дойдохте при мене.
Тогазъ правединтѣ ще му отговорятъ и
рекатъ
: Господи, кога те видѣхме гладенъ, и те нахранихме: или жеденъ, и те напоихме?
Кога пакъ те видѣхме страненъ, и те прибрахме; или голъ, и те облѣкохме? И кога боленъ или въ тъмница те видѣхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царьтъ и ще имъ рече: Истина ви казвамъ: Колкото че сте сторили това на едного отъ тѣзи най-малкитѣ мои братя, на мене сте го сторили. Мат. 25; 34, 40 А Богъ е силенъ да прѣумножи въ васъ всѣка благодать, така щото като имате винаги въ всичко всѣко доволство, да прѣизобилвате въ всѣко добро дѣло;
към текста >>
72.
Сегашното положение на човечеството
подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и
прекарат
в организма на растението.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е.
подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и
прекарат
в организма на растението.
Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата. Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата.
към текста >>
73.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то
прекарва
последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то
прекарва
последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
към текста >>
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се
прекара
валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението.
Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се
прекара
валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението.
В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
към текста >>
74.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
С други думи казано: когато течението на една
река
се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
С други думи казано: когато течението на една
река
се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата.
Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия.
към текста >>
75.
Повече светлина
Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си
река
, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая
река
над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е.
Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си
река
, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая
река
над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>
И
реката
на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели.
И
реката
на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства.
към текста >>
76.
Към великата цел.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се
прекара
през тази цев всичката вода на Земята.
– Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се
прекара
през тази цев всичката вода на Земята.
Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата.
към текста >>
77.
100–150
Там ще бъде
прекаран
през местности с цветя.
Които Го слушат и изпълняват думите Му, Той работи с тях – помага им. А като се съблазняват от думите Му и не Го разбират, Той си отминава. 135 Изпит. Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света.
Там ще бъде
прекаран
през местности с цветя.
Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136 Природа.
към текста >>
78.
200–250
Но той трябва да разбира закона: трябва да я
прекара
, за да излезе пак на светлия ден.
201 Съмненията. Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ.
Но той трябва да разбира закона: трябва да я
прекара
, за да излезе пак на светлия ден.
И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението! 202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно.
към текста >>
За туй той трябва сам да
прекара
нощта на съмнението и сам да го победи.
Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението.
За туй той трябва сам да
прекара
нощта на съмнението и сам да го победи.
204 Светът на Любовта. Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма.
към текста >>
Ученикът пази дрехите си, защото е
прекарал
част от аурата си в тях.
Чиста кръв. Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота. 242 Дрехите.
Ученикът пази дрехите си, защото е
прекарал
част от аурата си в тях.
Ако те попаднат в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде иде страданието му. 243 Дрехите. Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата.
към текста >>
79.
250–300
Ученикът трябва да
прекара
през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа.
Ученикът, който много знае – много говори. Учителят, който малко знае – много говори. Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно. 294 Готовност.
Ученикът трябва да
прекара
през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа.
Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко. За него не трябва да има изненади. 295 Любов. Любовта ти ще мине през много изпити, за да се опита.
към текста >>
80.
300–350
Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и
прекара
през нея всичко, което е вършил през деня.
Светлината. Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-Великото чрез Светлината! 348 Чистене.
Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и
прекара
през нея всичко, което е вършил през деня.
349 Светлина. Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета. 350
към текста >>
81.
350–400
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде
прекаран
през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования.
В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен. 363 Посвещение.
За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде
прекаран
през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования.
Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението. 364 Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога.
към текста >>
Ученикът трябва да
прекара
живота си тъй, както Господ го е определил.
393 Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394 Духовен живот.
Ученикът трябва да
прекара
живота си тъй, както Господ го е определил.
Затуй му трябват знание и духовен живот. 395 Познаване на Великото. Ще развиеш сърдцето си, за да дава материал за ума. „Волът познава господаря си.“
към текста >>
82.
400–450
Ако си
река
, трябва да течеш.
А вложеното от Бога в него – това е той. 419 Особеност в развитието. Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие.
Ако си
река
, трябва да течеш.
Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! 420 Възходяща Любов.
към текста >>
83.
450–500
Сега по-голямата част от живота си жените
прекарват
в кухнята.
Плодове. Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства. И с това ще се развие и волята му. След 100 години ще се измени кухнята.
Сега по-голямата част от живота си жените
прекарват
в кухнята.
А мъжете работят само за храната. 458 Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459
към текста >>
84.
Светът на великите души
Не се мий на
река
, която глава няма.
В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи се при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага.
Не се мий на
река
, която глава няма.
Не се качвай на връх, който ръце няма. Туй, което не се уморява, живот е. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва. Добродетелта живее само при това, което всякога се радва.
към текста >>
Път без светлина, къща без врата,
река
без вода празни работи са.
ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае.
Път без светлина, къща без врата,
река
без вода празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на човека са. Вслушвай се в наставленията надуха си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
към текста >>
„Не се мий на
река
, която глава няма.“
За да владее човек своите чувства, те трябва да бъдат прави. За да владее човек своите постъпки, те трябва да бъдат прави. Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание. Така ще намерим големи съкровища и в най-простите наглед изречения. Следните примери служат за пояснение, как трябва да се чете тая книга:
„Не се мий на
река
, която глава няма.“
За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава.
към текста >>
За физическия свят:
Река
без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове.
За да владее човек своите постъпки, те трябва да бъдат прави. Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание. Така ще намерим големи съкровища и в най-простите наглед изречения. Следните примери служат за пояснение, как трябва да се чете тая книга: „Не се мий на река, която глава няма.“
За физическия свят:
Река
без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове.
Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание.
към текста >>
За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е
река
без глава.
„Не се мий на река, която глава няма.“ За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти.
За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е
река
без глава.
А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“
към текста >>
А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е
река
с глава, и тая глава е Божественото Съзнание.
За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава.
А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е
река
с глава, и тая глава е Божественото Съзнание.
Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда.
към текста >>
За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е
река
без глава.
Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш.
За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е
река
без глава.
А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото.
към текста >>
А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е
река
с глава.
Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава.
А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е
река
с глава.
„Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда. За духовния свят: Когато човек е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не го губи.
към текста >>
85.
ДА ВЪЗЛЕЗЕ МОЯТА МОЛИТВА ПРЕД ТЕБ
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята Слава и Величие.
ДА ВЪЗЛЕЗЕ МОЯТА МОЛИТВА ПРЕД ТЕБ Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред Теб, защото думите на Твоето Слово са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото Си.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята Слава и Величие.
О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти, Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове, Господи, който си възвишен във Величието на Своето Слово, Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута. Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран, нека да възлезе при Тебе, при Твоя престол, при Твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към Тебе Викам, към Тебе Възвишавам гласа си, към Тебе отправям сърцето си.
към текста >>
86.
ФОРМУЛИ - Всички
Събудете се и
прекарайте
5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
всичко в света се огражда само при Мъдростта, всичко в света се запазва само чрез Истината. Формула 56 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57
Събудете се и
прекарайте
5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи:
към текста >>
При изгиварянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изгиварянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.
към текста >>
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336
към текста >>
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда.
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека. Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души.
към текста >>
87.
ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'
Събудете се и
прекарайте
5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
всичко в света се огражда само при Мъдростта, всичко в света се запазва само чрез Истината. Формула 56 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57
Събудете се и
прекарайте
5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи:
към текста >>
88.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
При изгиварянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
Амин. Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изгиварянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.
към текста >>
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
Формула 334 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. Формула 335 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо. Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336
към текста >>
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изгиварянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и Духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалвапе на лявата вежда.
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо.
Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Формула 336 Велики Господи, Който си създал човека. Ти, Който си създал Вселената, обгради тази Вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята Велика Любов! Божията Любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души.
към текста >>
89.
Да възлезе моята молитва пред Теб
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята слава и величие.
Да възлезе моята молитва пред Теб Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред Теб, защото думите на Твоето слово са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име - ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото Си.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се
нарекат
начатък на Твоята слава и величие.
О, благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистри потоци. Господи, Царю наш и Владико Святи, Господар на всичките светове; Господи, който си възвишен във величието на Своето слово; Господи, Боже наш, който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости; О, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута; Господи мой и Боже мой, чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран, нека да възлезе при Тебе, при Твоя престол, при Твоята вечна благодат, която ме озарява постоянно. О, Господи, към Тебе викам, към Тебе възвишавам гласа си, към Тебе отправям сърцето си.
към текста >>
90.
Формули 59-75 Господ дава мъдрост
Събудете се и
прекарайте
пет-десет минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
формула 64 Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост. В тази мъдрост са вложени всичките условия за разумно живеене. формула 65
Събудете се и
прекарайте
пет-десет минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил. Кажете ли така, ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. формула 66 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето.
към текста >>
91.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
При изговарянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
Издишване: Господи, благодаря Ти, че остави Твоето благоволение в мен. формула 359 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. формула 360 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе.
При изговарянето на тези думи, леко се
прекарва
десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо: Господи дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран.
към текста >>
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
формула 359 Моят живот е израз на Великото начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико начало. формула 360 Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изговарянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх.
После показалецът се
прекарва
леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря:
Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда. А когато се произнася следващата формула, десният показалец се прекарва по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо: Господи дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. формула 361
към текста >>
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо:
Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе. При изговарянето на тези думи, леко се прекарва десният показалец по носа, като се почне от междувеждието и се стигне до неговия връх. После показалецът се прекарва леко по дясната вежда, като се почне от носа навън и се изговаря: Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога да минавам правилно от единия в другия. Същата формула се повтаря и с погалване на лявата вежда.
А когато се произнася следващата формула, десният показалец се
прекарва
по ръба на дясното ухо; същото се прави и с лявото ухо:
Господи дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. формула 361 Велики Господи, Ти, който си създал човека, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов! Божията любов ще ни освежи, ще даде мир на всички човешки души. (три пъти)
към текста >>
92.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на
река
Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г.
сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г. пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб.
б) Разгръща гръцко-римската културна епоха чрез опита на езотеричната школа в Колхида (около устието на
река
Риони, черноморското крайбрежие на Грузия) да възстанови чистотата на чувственото тяло, помрачено от егоизма (около 1250 г.
пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на аргонавтите, странстващи към непомрачената от егоизъм златиста обвивка на чувственото тяло, наречена златно руно. Образът на овена синтезира спомена за изгубеното единство между Любовта и Мъдростта в човешкото съзнание. в) Въвежда жертвата като добродетел на идващата интелектуална култура чрез опита на езотеричната школа в Таврида (недалеч от Севастопол, Кримски полуостров, около 1194 г. пр. Хр.).
към текста >>
Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща,
прекарал
в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил.
Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща,
прекарал
в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос.
към текста >>
Като
прекарал
тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт.
Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос.
Като
прекарал
тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт.
Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите. През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос.
към текста >>
Варна се споменава от византийски летописци като град Одесос край
река
Варна, а през 678-679 г.
б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите. През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос. Оттогава в историческите хроники започва да се споменава името Варна.
Варна се споменава от византийски летописци като град Одесос край
река
Варна, а през 678-679 г.
сл. Хр. по времето на император Константин Погонат се твърди, че Аспарух станал владетел на Долна Мизия, което означава, че е превзел и Варна. През периода от 773 г. до 1202 г. градът е отново византийски.
към текста >>
Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и
река
трябва да се назовава с такова име.
През периода от 773 г. до 1202 г. градът е отново византийски. в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода. Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха.
Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и
река
трябва да се назовава с такова име.
В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие. Според езотеричната наука представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло. Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра.
към текста >>
българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и
прекарва
великденските празници в града.
Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства. Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес. През 1202 г.
българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и
прекарва
великденските празници в града.
Богомилското движение прониква във варненското духовно пространство, в местността Сотира (от гръцки - спасение) по южния склон на Ташла тепе се създава богомилско селище. През 1352 г. във Варна се настанява венецианският консул Марко Леонардо, който сключва договори с цар Иван Александър. б) Диференцира Христовия импулс на православен и католически чрез Великата схизма в Константинопол - първоначално между патриарх Фотий и папа Николай I през 867 г. сл. Хр.
към текста >>
93.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската
река
, която е начало на
река
Деде Бунар дере.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община.
Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската
река
, която е начало на
река
Деде Бунар дере.
Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г.
към текста >>
Реката
тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна
река
и се влива в
река
Дунав.
Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере.
Реката
тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна
река
и се влива в
река
Дунав.
В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население. Част от него се влива в големия изселнически поток след 1828-1829 г. към Северна Добруджа и Бесарабия.
към текста >>
94.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
За всичко
гореказано
се подчиняваме.
Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
За всичко
гореказано
се подчиняваме.
Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Лука от с. Девня Коси и Ефендито Стоян... В. Козлудже
към текста >>
95.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
За всичко
гореказано
се подчиняваме.
В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име.
За всичко
гореказано
се подчиняваме.
С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи) Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак). Хаджи Иван Вълков е роден в Ески Джумая (град Търговище).
към текста >>
96.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
В тая черква свещеник Константин
прекарал
повечето от служенето си.
" Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил".
В тая черква свещеник Константин
прекарал
повечето от служенето си.
В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия.
към текста >>
97.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
и
прекарва
във Варна до 1899 г.
и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г.
и
прекарва
във Варна до 1899 г.
при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството".
към текста >>
98.
Втора част СЛОВОТО
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладал това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз-ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем
реката
Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.
Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
към текста >>
Ето, ще кажа и ще бъде, ще
река
и ще стане.
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътя на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще
река
и ще стане.
Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато Небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се
нарекат
род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се
нарекат
род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>
99.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
Балчик, като ме
прекара
през разрушената от земетресението преди четири години местност, където видях ужасна картина.
Геикчилер (днес с. Рогачево) и вечерта пренощувах в с. Текето (днес с. Оброчище). 20 август 1903 г. Заранта бакалинът ме занесе с талигата си в гр.
Балчик, като ме
прекара
през разрушената от земетресението преди четири години местност, където видях ужасна картина.
* По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.)
към текста >>
100.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Между източника* и
реката
никога не трябва да се образува борба.
Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: че за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша срана, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае.
Между източника* и
реката
никога не трябва да се образува борба.
*Източник (арх.) - извор (бел. ред.) Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то.
към текста >>
И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си
прекарвате
в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат отгоре да ни се определи деня от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последния петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и: стоплено вино; варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив - това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло.
И така, за през тази година остават следните правила: 1/ всякой петък в седмицата ще се молите за уякване на Веригата, като в молитвата си
прекарвате
в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; 2/ които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица.
И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце. С повдигането на този въпрос - да се молите и за умрелите ви - правите една грешка, защото за да можете да помогнете за аст-ралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите да им помогнете, ще се явят около вас други в астрал-ния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо. Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите.
към текста >>
НАГОРЕ