Търсене в беседите за 'Прилежание'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 210 резултата в 39 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Своенравието

ИБ

И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога.
Пази се следователно от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. И там, дето Бог Сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко. За това приеми Знанието и Мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с Мир и Радост. Мъдростта ще те учи как да живееш. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на Живота ти ще узряват навреме и приносят изобилна жетва от всички Добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее. И ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с теб както иска. И горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

СБ

Прилежание и трудолюбие са потребни на земята.
Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Вашите тела, това са храм на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват небето; вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир з душата си; не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете, не сте свои си. Вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам.
към беседата >>

3. Дали може

НБ

И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ.
към беседата >>

И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. (втори вариант)
Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ.
към втори вариант >>

4. Мисъл и действие / Мисъл и действие

ООК

От вас се иска прилежание и работа.
Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате.
към беседата >>

От вас се иска прилежание и работа.
Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате.
към беседата >>

5. Отношения между проявите в природата

МОК

Пише: „Прилежание“.
– Вие трябва да се върнете, да вземете правия път. Тръгвате отново по правия път, но се обезсърчавате, отчайвате. Природата ви е турила друга спънка с надпис; „Търпение“. Това значи, за да продължите пътя, трябва ви търпение да преодолеете всички спънки и мъчнотии. На трето място друга спънка, пак не ви пущат. Пише: „Прилежание“. Там ще учите прилежанието. На четвърто място пише: „Твърдост“. На пето място „Смелост“ – и т.н. Ще ви спират на много места по пътя. Вие сте екскурзианти; не мислете, че като сте тръгнали напред, там, по пътя, ще ви посрещат с финикови вейки.
към беседата >>

Там ще учите прилежанието.
Тръгвате отново по правия път, но се обезсърчавате, отчайвате. Природата ви е турила друга спънка с надпис; „Търпение“. Това значи, за да продължите пътя, трябва ви търпение да преодолеете всички спънки и мъчнотии. На трето място друга спънка, пак не ви пущат. Пише: „Прилежание“. Там ще учите прилежанието. На четвърто място пише: „Твърдост“. На пето място „Смелост“ – и т.н. Ще ви спират на много места по пътя. Вие сте екскурзианти; не мислете, че като сте тръгнали напред, там, по пътя, ще ви посрещат с финикови вейки. Не, вие ще се катерите нагоре, но ще срещате и ред мъчнотии и страдания.
към беседата >>

6. Светлина и знание. Музика

МОК

Този закон ще създаде в вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон.
Имате много желания. Аз ви рекох, има само един начин за да постигнете вашите разумни желания – абсолютна вяра трябва да имате! Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всичките неща в живота, на опорната точка ли сте, всичките въпроси могат да се разрешат, но откъснете ли се от тази опорна точка, тогава нямате вече мярка. След като придобиете абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойде вторият закон: Любов към Бога. Този закон ще създаде в вас труда, прилежанието, работоспособността, науката, всичко това иде от втория закон. Значи, най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон. Тук ще ви освободят от всичките ограничения. В Божествената Любов ще научите закона за свободата. При сегашните условия щом излезете навън да изучавате любовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати. Ако излезете да изучавате любовта на робството, какво ще научите?
към беседата >>

Този закон ще създаде във вас труда, прилежанието, работоспособността, науката и др. (втори вариант)
Аз ви казвам, че има само един начин за постигане на вашите разумни желания: трябва да имате Абсолютна вяра! Много въпроси могат да ви безпокоят, но ще имате една опорна точка, от която никога няма да се отделяте. От тази точка ще разглеждате всички неща в живота си. Щом сте на опорната точка, всички въпроси ще могат да се разрешат; откъснете ли се от тази опорна точка, тогава ще изгубите и мярката. След като придобиете Абсолютната вяра в себе си, тогава ще дойдете до втория закон: Любовта към Бога. Този закон ще създаде във вас труда, прилежанието, работоспособността, науката и др. Всичко това иде от втория закон. Значи най-първо ще минете през дисциплината, после ще дойдете до втория закон – тук ще ви освободят от всички ограничения. В Божествената Любов ще научите закона на Свободата. При сегашните условия, щом излезете навън да изучавате любовта на обществото или на ближния, без да прилагате Божия закон, няма да дойдете до никакви резултати. Ако изучавате любовта на робството, какво ще научите?
към втори вариант >>

7. Отвън и отвътре

СБ

Та казвам: за да бъдете силни, за да можете да се проявите разумно, от вас се изисква прилежание.
Е така, сега ще се обърнете към Бога и ще започнете да мислите за Него. Аз и друг път съм ви казвал, не разрешавайте какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление. Старайте се да разберете Бога за даден момент само в една допирна точка, в която Той ви докосва. Ако във всеки момент на вашия живот може да намерите и да разрешите тази точка, с която се допирате до Бога, както и до всички други същества, защото едновременно, при развитието си всяка душа ще дойде в съприкосновение с цялото битие, вие сте намерили вашето благо. Намерите ли вашето благо, вие ще забогатеете, а колкото сте по-богати, толкова повече се изисква от вас. Та казвам: за да бъдете силни, за да можете да се проявите разумно, от вас се изисква прилежание. Беседите, които ще ви държа в този събор, ще бъдат много кратки, затова от вас се изисква пълна готовност за прилагане. За пример, постарайте се сега в събора да се освободите, да се изчистите от всички онези кисели утайки, които имате в себе си. Всеки от вас има такива кисели утайки. За да се очистите и да се почувствате свободни от тези киселини, които разяждат човешкия живот, съсредоточете ума си към Бога. Направете това заради Бога!
към беседата >>

8. Правата мисъл

МС

Любов, Истина, Мъдрост, Кротост, Въздържание, Търпение, Прилежание - всички тези добродетели идват само чрз Бога.
Богатството в живота не може да дойде без Бога. Здравето в живота не може да дойде без Бога. Сиромашията иде без Бога. Грехът иде без Бога. Всички блага в света идват чрез Бога. Любов, Истина, Мъдрост, Кротост, Въздържание, Търпение, Прилежание - всички тези добродетели идват само чрз Бога. Ти никога не можеш да усвоиш, каква и да е добродетел, ако нямаш в ума си Бога. Някой от вас сте вече в положение да разберете идеята за правата мисъл и ще я приложите в малък размер. Според мен, пробийте най-малката дупчица с една игла, и вашият идеал ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, от вас нищо не може да стане. Някой казва: аз ще пробия най-голяма дупка.
към беседата >>

9. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

МОК

Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа.
към беседата >>

Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки.
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура.
към беседата >>

Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно.
Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек.
към беседата >>

– Прилежанието.
Понякога леността става причина за лъжата. Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата. Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение. Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
към беседата >>

Чрез прилежание човек развива добродетелите си.
Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата. Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение. Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи.
към беседата >>

Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността.
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение. Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
към беседата >>

Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
– Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага. Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи.
към беседата >>

Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага. Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието.
към беседата >>

При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието.
Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага. Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи. Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
към беседата >>

Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.
Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага. Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи. Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота.
към беседата >>

Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи. Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
към беседата >>

посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни. Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек.
към беседата >>

Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота.
Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни. Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа.
към беседата >>

Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура.
към беседата >>

Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие.
Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>

Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието.
Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача. От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца.
към беседата >>

Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието.
дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба. Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
към беседата >>

Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.
Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба. Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката.
към беседата >>

Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки.
Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба. Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
към беседата >>

Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия.
Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот. Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
към беседата >>

Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената.
към беседата >>

И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието.
Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери. И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
към беседата >>

Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери. И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив.
към беседата >>

Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете.
Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си. Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
към беседата >>

Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи.
Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си. Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка.
към беседата >>

Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто.
С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си. Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
към беседата >>

То се върши по закона на прилежанието.
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото.
към беседата >>

Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността.
Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори.
към беседата >>

Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието.
Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността.
към беседата >>

Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота. Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали! Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте. Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“.
към беседата >>

Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота.
Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени. Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота. Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие. Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право. Ще каже някой, че животът няма смисъл. Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите.
към беседата >>

И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората.
В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта.
към беседата >>

Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят.
Ленивият, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият?
към беседата >>

Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността.
Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си.
към беседата >>

Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността.
Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си.
към беседата >>

Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот.
Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа. И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
към беседата >>

Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието.
Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност. Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи.
към беседата >>

С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е.
– Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност. Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него!
към беседата >>

Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание!
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>

Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас.
Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>

Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл. Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас.
към беседата >>

– Като влезете в закона на прилежанието.
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността. Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
към беседата >>

От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот.
В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността. Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>

Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време. Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове.
към беседата >>

Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии.
Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време. Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват.
към беседата >>

Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
– Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време. Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай.
към беседата >>

Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове.
Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време. Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
към беседата >>

Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие. Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща.
към беседата >>

Какво носи прилежанието?
Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие. Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане.
към беседата >>

Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието.
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие. Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>

Това изисква законът на прилежанието.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието. Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>

Започнете с новия Божествен ден на прилежанието.
Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието. Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>

Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието.
Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието. Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>

Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието. Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>

Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. (втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата.
към втори вариант >>

Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. (втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си.
към втори вариант >>

Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. (втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. (втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. (втори вариант)
Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието. Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность.
към втори вариант >>

Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. (втори вариант)
Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието. Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
към втори вариант >>

– Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. (втори вариант)
Лѣностьта не води къмъ щастието. Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>

Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. (втори вариант)
Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ. Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието.
към втори вариант >>

При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. (втори вариант)
Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ. Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?
към втори вариант >>

Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. (втори вариант)
Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ. Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота.
към втори вариант >>

Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? (втори вариант)
При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е.
към втори вариант >>

Кога се ражда прилежанието? (втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>

Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. (втори вариант)
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни. Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. (втори вариант)
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
към втори вариант >>

Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. (втори вариант)
Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача.
към втори вариант >>

Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. (втори вариант)
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека. Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца.
към втори вариант >>

Въ този случай, на помощь иде прилежанието. (втори вариант)
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство. И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе.
към втори вариант >>

Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство. (втори вариант)
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство. И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ.
към втори вариант >>

И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. (втори вариант)
При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство. И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ.
към втори вариант >>

Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. (втори вариант)
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>

И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. (втори вариант)
Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение. И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си!
към втори вариант >>

Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. (втори вариант)
Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение. И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ.
към втори вариант >>

Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. (втори вариант)
Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си. Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото.
към втори вариант >>

Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. (втори вариант)
Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си. Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието.
към втори вариант >>

Доброто е резултатъ на прилежанието. (втори вариант)
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто. Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото.
към втори вариант >>

Или, прилежанието е майка на доброто. (втори вариант)
Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто. Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания.
към втори вариант >>

Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. (втори вариант)
– Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея.
към втори вариант >>

Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. (втори вариант)
– И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото.
към втори вариант >>

Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. (втори вариант)
Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
към втори вариант >>

Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ. (втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали! “ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ. Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
към втори вариант >>

Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. (втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи. Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие. Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща. Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение?
към втори вариант >>

И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. (втори вариант)
Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата. И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта.
към втори вариант >>

Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. (втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь.
към втори вариант >>

Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. (втори вариант)
Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати.
към втори вариант >>

Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. (втори вариант)
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
към втори вариант >>

Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. (втори вариант)
Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность. Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ.
към втори вариант >>

Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. (втори вариант)
– Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность. Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи!
към втори вариант >>

По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! (втори вариант)
Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление.
към втори вариант >>

Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. (втори вариант)
Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ. Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта.
към втори вариант >>

Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. (втори вариант)
По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ. Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ.
към втори вариант >>

– За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. (втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
към втори вариант >>

Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. (втори вариант)
Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>

Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. (втори вариант)
Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си. Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение.
към втори вариант >>

Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. (втори вариант)
Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си. Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
към втори вариант >>

Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. (втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието.
към втори вариант >>

Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? (втори вариант)
Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща.
към втори вариант >>

И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. (втори вариант)
Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието!
към втори вариант >>

Това изисква закона на прилежанието. (втори вариант)
– Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>

Започнете новия, Божествения день на прилежанието! (втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>

Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. (втори вариант)
Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>

Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието! (втори вариант)
Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>

10. Гордост и ревност / Гордость и ревность

МОК

Който е научил законите на прилежанието и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга.
Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения между тях. Ние не отричаме женитбата, защото за мнозина тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно. Гордостта и ревността внасят сиромашията в живота. Който е научил законите на прилежанието и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга. Как се изразява сиромашията в живота? – В липса на пари, на къщи, на ниви т. н. Парите, къщите, говедата, нивите представят разнообразието в живота. Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея, като нейна спътница. Павел казва за себе си, че бил ревнив в любовта.
към беседата >>

За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание.
Не може ли да се освободи, той ще се намери в областта на външното разнообразие и вътрешното еднообразие. Еднообразието се заключава в това, че всички се чувстват здрави и намират, че животът има смисъл. Също така разнообразието се заключава в това, че всички започват да мислят право и свободно. Докато мислите и чувствате, вие сте здрави; престанете ли да мислите и чувствате, вие сте болни. Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. Влезе ли в закона на прилежанието, той встъпва в правия път на живота. Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание. Да се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи, да е опитал силата си като културен човек. В това се заключава красотата на новия живот и на новата култура. Под думите „нова култура“, ние разбираме новите схващания, новата философия за живота, чрез която може да се реализира високият идеал на човешката душа.
към беседата >>

Влезе ли в закона на прилежанието, той встъпва в правия път на живота.
Еднообразието се заключава в това, че всички се чувстват здрави и намират, че животът има смисъл. Също така разнообразието се заключава в това, че всички започват да мислят право и свободно. Докато мислите и чувствате, вие сте здрави; престанете ли да мислите и чувствате, вие сте болни. Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. Влезе ли в закона на прилежанието, той встъпва в правия път на живота. Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание. Да се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи, да е опитал силата си като културен човек. В това се заключава красотата на новия живот и на новата култура. Под думите „нова култура“, ние разбираме новите схващания, новата философия за живота, чрез която може да се реализира високият идеал на човешката душа. В съзнанието си човек се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли.
към беседата >>

Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание.
Също така разнообразието се заключава в това, че всички започват да мислят право и свободно. Докато мислите и чувствате, вие сте здрави; престанете ли да мислите и чувствате, вие сте болни. Като ученици, вие трябва да се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността. За да се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. Влезе ли в закона на прилежанието, той встъпва в правия път на живота. Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание. Да се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи, да е опитал силата си като културен човек. В това се заключава красотата на новия живот и на новата култура. Под думите „нова култура“, ние разбираме новите схващания, новата философия за живота, чрез която може да се реализира високият идеал на човешката душа. В съзнанието си човек се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли. Да се молиш на Бога, това значи, да се свържеш с Него.
към беседата >>

Докато научиш закона на прилежанието, той ще бъде идеал за тебе.
Всеки човек може да бъде идеал за онези, които по развитие стоят по-долу от него. Той пък ще има за идеал същества, които стоят по-високо от него. Най-после всеки ще дойде до Бога, Който е идеал за всички. Някои се отказват от ученето, мислят, че са завършили развитието си. Признай в себе си, че си ленив и се обърни към прилежния човек. Докато научиш закона на прилежанието, той ще бъде идеал за тебе. Други казват, че няма защо да се молят, това отдавна вече са научили. Сега, именно, трябва да се молиш. Който не се моли, той е мъртъв. Молитвата е отваряне на очите. Като отвори очите си, човек вижда красотата на света.
към беседата >>

В заключение на всичко, казано досега, повтарям: За да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението, а ревнивият – прилежанието.
Любовта е израз на Великото Начало, което се проявява в човешката душа. Тя е завършен процес – поставя всяко нещо на своето място. Да любиш, това значи, да поставиш всяка част на мястото й и така да образуваш цялото. Всеки може да намери частите на цялото в себе си още сега, а не след хиляди години. Успее ли да постигне това, човек влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години. В заключение на всичко, казано досега, повтарям: За да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението, а ревнивият – прилежанието. На всички хора, изобщо, предстои велика задача – да станат носители на новите идеи. Новите времена изискват нови хора – герои. За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние да го отклонят от пътя му, или да го снемат от неговото място. Новият човек е човек на безсмъртието, на Вечния живот.
към беседата >>

Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. (втори вариант)
Това обяснение е за тѣзи хора, у които съзнанието е пробудено; тѣзи пъкъ, на които съзнанието не е пробудено, ще правятъ разлика между ума и живота, между мѫжа и жената и ще ги разглеждатъ като отдѣлни части, безъ никаква връзка. Събератъ се мѫжъ и жена да живѣятъ заедно и веднага се скарватъ, явява се споръ и разногласие между тѣхъ. Ние не осѫждаме женитбата, защото, тя е такава радость за тия хора, каквато сѫ радоститѣ на дѣцата. Ние сѫдимъ само неестественитѣ положения въ живота, каквито сѫ гордостьта и запичането на съзнанието, защото тѣ лишаватъ човѣка отъ всѣка възможностъ за растене и правилно развитие. Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ. Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. Оставете настрана запичането и сиромашията, не се интересувайте отъ тѣхъ. Какъ се изразява сиромашията въ живота? – Въ липса на пари, въ нѣмане кѫщи и т.н. Паритѣ, кѫщитѣ, говедата сѫ разнообразието въ живота. Дойде ли сиромашията, и ревностьта иде слѣдъ нея.
към втори вариант >>

Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. (втори вариант)
Разнообразието се заключава въ това, че всички ще започнѣте да мислите свободно. Докато мислите, вие сте здрави; прѣстанете ли да мислите, вие сте болни. Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли да чувствувате, вие сте болни. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ. Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може да се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа. Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния образъ на Бога въ себе си, за да има на какво да се моли.
към втори вариант >>

Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. (втори вариант)
Докато мислите, вие сте здрави; прѣстанете ли да мислите, вие сте болни. Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли да чувствувате, вие сте болни. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ. Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може да се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа. Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния образъ на Бога въ себе си, за да има на какво да се моли. Сега, ако ви кажа, че човѣкъ трѣбва да се самоусъвършенствува, то не е ново за васъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ, който има любовь въ себе си, той е на правия пѫть.
към втори вариант >>

Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. (втори вариант)
Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли да чувствувате, вие сте болни. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ. Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може да се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа. Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния образъ на Бога въ себе си, за да има на какво да се моли. Сега, ако ви кажа, че човѣкъ трѣбва да се самоусъвършенствува, то не е ново за васъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ, който има любовь въ себе си, той е на правия пѫть. Въ Любовьта има два важни момента, два важни полюса: въ единия е животътъ на еднообразието, а въ другия е животътъ на разнообразието.
към втори вариант >>

Докато научишъ закона на прилежанието, той ще бѫде идеалъ за тебе. (втори вариант)
Азъ мога да бѫда идеалъ за едни; други ще бѫдатъ идеалъ за мене; тѣ пъкъ ще иматъ за идеалъ трети и т.н. Най-послѣ идваме до Бога, Който е идеалъ за всички. Нѣкой казва: „Не ми се учи. Свършихъ съ науката“. – Не, ще признаешъ въ себе си, че си лѣнивъ, и ще се обърнешъ къмъ прилежния човѣкъ. Докато научишъ закона на прилежанието, той ще бѫде идеалъ за тебе. Другъ казва: „Азъ не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ. Който не се моли, той е мъртавъ човѣкъ. Молитвата е отваряне на очитѣ. Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата.
към втори вариант >>

11. Външни и вътрешни влияния

МОК

Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става.
Каже ли някой, че животът е вечен, той има здрави разбирания, живее като дъб. Не ходете по пътя на тиквата, в кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пътя на дъба, който работи здраво, с вяра и постоянство. Той не бърза, но работи с постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го за вечни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става. Постиженията на тиквата са малки, а на дъба – големи. Който иска големи постижения, трябва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания. Това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили. Най-малкото приложение носи благословението на Бога.
към беседата >>

12. Специфичната светлина и топлина

МОК

В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност.
лесно решава мъчнотиите и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Няма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божествените условия. Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който човек е използвал разумно условията на живота. В този смисъл, едно от качествата на ученика е прилежание и работоспособност. Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва? – Малката, тясна и плитка река. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размъти. Какво трябва да направите с вода, която лесно се размътва? – Да я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е.
към беседата >>

13. Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата)

МОК

(“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (втори вариант)
Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава.
към втори вариант >>

14. И рече Исус

НБ

Той работи неуморно, с любов и прилежание.
Изобщо, между главата, лицето и ръцете на човека има известно съответствие. Главата представя общия капитал, даден на разположение на човека; лицето представя капитала, с който е работил в миналото, както и този, с който днес разполага, а ръцете, това е капиталът в обръщение. Следователно, ако не знае да управлява своя капитал, т. е. ако не може да контролира мисълта, чувствата и действията си, човек не е господар на положението. Може ли себе си да управлява, човек ще управлява и другите. Той работи неуморно, с любов и прилежание. Много от неуспехите на съвременните хора се дължат на това, че те очакват на другите. Те мислят, че както майките им са работили и работят за тях, така и другите хора трябва да имат пред вид тяхното благо. Това е отживяло времето си. Днес всеки трябва да работи, както за себе си, така и за другите. Христос казва: „Отец ми работи, и аз ще работя.” Христовото учение не е анатомия.
към беседата >>

15. Прояви на човешкото съзнание

ООК

Котката, за пример, е символ на външна чистота, кучето - на вярност и приятелство, змията - на разумност и хитрост, паякът - на работа и прилежание.
Като изучавате минералите, растенията и животните, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Бог сам е писал. По този начин ще разберете езика на природата. Всеки минерал, всяко растение и животно са. символи, т.е. формули, които трябва да се тълкуват. Котката, за пример, е символ на външна чистота, кучето - на вярност и приятелство, змията - на разумност и хитрост, паякът - на работа и прилежание. Да изучава човек природата, това е задача както на светския, така и на религиозния човек. Не е християнин онзи, който не познава природата и законите, които действуват в нея. Като познавате добре физическия свят лесно ще разберете духовния и Божествения. Божественият свят е оригиналът, а духовният и физическият са копия на този оригинал. Следователно искате ли да проникнете в Божествения свят, вие трябва да се откажете от старите си разбирания и методи, които не водят към никакво разрешение.
към беседата >>

16. Хикс, игрек и зет

ООК

Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание.
Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва. Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността.
към беседата >>

17. Разбрани неща

ООК

От усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бъдеще.
Щом ви обича Бог, всичко можете да направите. Ако започнете някоя работа и не успявате, грешката е във вас. Който иска да успява, трябва да се свърже с Божествения свят. Всеки човек е поставен при условия, благоприятни за неговото развитие, но въпреки това от всички се искат едни и същи неща. Всеки трябва да работи за развиване на ума, на сърцето и на волята си. От усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бъдеще. Не е въпрос само да израсте едно дърво, да даде няколко плода и след това да изсъхне. За да израсте едно плодно дърво или диня, за пример, човек трябва да посади няколко семки, а не само една. В земята има червеи, които нападат семената. Те изяждат повече, отколкото трябва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могат някои от тях да израстнат и да дадат плод в бъдеще.
към беседата >>

18. Пътища на Мъдростта

ИБ

БС

Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си.
Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви. Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството.
към беседата >>

Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра.
Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви. Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, носът пак става червен.
към беседата >>

19. Общото благо

СБ

РБ

Такова учене не е резултат на прилежание, но на насилие.
Той учи малко, прилага много. Можете ли да наречете вола прилежен? Наистина, волът по цели дни работи на нивата, но прилежен е онзи, който го боде с остена, който го кара да работи. Ученикът учи в училището, но това се дължи на учителя, който го боде с остен. От друга страна родителите поощряват децата си да учат, като обещават, че ще им купят това-онова, и те учат. Такова учене не е резултат на прилежание, но на насилие. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към знанието. Аз говорих днес много, за да продам звънците си. Сега и на вас казвам: като направите едно добро, дрънкайте звънците. Като направите нещо лошо, или някаква погрешка, звънците да мълчат. Какво значи звънците ви понякога да дрънкат, а понякога да мълчат?
към беседата >>

20. Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)

УС

В какво се заключава прилежанието и в какво леността?
Представете си, че не срещате фотографи, но - ваши приятели, които започват да ви говорят или за добродетелите или за погрешките и недостатъците ви? И в единия, и в другия случай можете ли да се отегчите и обезсърчите, или да се стимулирате? Например, както учителят може да стимулира или понижи духа на ученика, така всеки човек може да се стимулира или обезсърчи. Достатъчно е да кажете на човека, че е работлив и от него може да излезе нещо, за да се насърчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленив, че за нищо не го бива, за да се обезсърчи и отчае. В какво се заключава прилежанието и в какво леността? Има външно и вътрешно прилежание и леност. Както човек може да бъде външно и вътрешно прилежен, така може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е, обаче, вътрешната леност, т.е.
към беседата >>

Има външно и вътрешно прилежание и леност.
И в единия, и в другия случай можете ли да се отегчите и обезсърчите, или да се стимулирате? Например, както учителят може да стимулира или понижи духа на ученика, така всеки човек може да се стимулира или обезсърчи. Достатъчно е да кажете на човека, че е работлив и от него може да излезе нещо, за да се насърчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленив, че за нищо не го бива, за да се обезсърчи и отчае. В какво се заключава прилежанието и в какво леността? Има външно и вътрешно прилежание и леност. Както човек може да бъде външно и вътрешно прилежен, така може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е, обаче, вътрешната леност, т.е. пасивност; с нея, именно, човек трябва да се справя.
към беседата >>

21. Освобождаване

МОК

Прилежанието е младост, леността е старост.
Доволството в човека е младостта. Радостта е младия, скръбта е стария. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежния е млад. Прилежанието е младост, леността е старост. Сега, ако ви накарам да изпеете една песен, повечето от вас ще бъдат стари. Щом не можеш да пееш, ти си стар, щом запееш, изведнъж ти си млад. Ако не може правилно да пееш, пак си стар. Ако хубаво пееш, млад си. Стар е онзи, който дояжда последната хапка хляб.
към беседата >>

22. Великият подтик

СБ

РБ

Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби.
И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва. Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят.
към беседата >>

23. Добро и зло

МОК

Свързвам сиромашията с прилежанието.
Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто. С доброто, ако си богат, и богатството ще остане при тебе. Ако нямаш доброто, богатството ще си замине. Аз свързвам богатството с леността. Свързвам сиромашията с прилежанието. Ти не може да бъдеш прилежен, ако не си сиромах. Не можеш да бъдеш богат, ако не си ленив. Аз за себе си така го обяснявам. Аз не искам да ви смущавам. Аз казвам: Аз не искам вие да бъдете лениви.
към беседата >>

24. Търпение

МОК

Най-първо трябва да се учи на прилежание, да се учи да работи и да работи усърдно.
Онзи земледелец, който е културен, има нововъведения, които културата внесла. Сега ученикът може ли да бъде културен? Статическо положение няма. Културата трябва да има динамически смисъл, нещо, което продължава. В културата ученикът трябва да придобива. Най-първо трябва да се учи на прилежание, да се учи да работи и да работи усърдно. Вие поне трябва да имате тази находчивост на българина, който не разбира от геометрия, математика и аритметика не разбира, станал учител в Америка да преподава на първи клас в прогимназията. Другите работи знае, но като дойде до аритметика, не разбира. Търси един начин да излезе от мъчното положение. Изважда само най-способните ученици, задава някоя задача, казва: „Как се решава тази задача? “ Ученикът я реши.
към беседата >>

25. Налягане и напрежение

МОК

Та най-първо прилежанието в какво седи?
Но тя обича съществата да бъдат прилежни. Тя обича в умствено отношение, в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Не да се пресиля, но прилежен да бъде. Всеки предмет, който е дала за проучване, тя е дала известно време да се проучи. Да не остане нищо непроучено. Та най-първо прилежанието в какво седи? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва има да се учи на прилежание. Българинът не е така прилежен по естество. Всичките лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека да прилежава, да се учи. Когато си поставен, ти трябва да развиваш прилежанието си.
към беседата >>

Българинът тепърва има да се учи на прилежание.
Не да се пресиля, но прилежен да бъде. Всеки предмет, който е дала за проучване, тя е дала известно време да се проучи. Да не остане нищо непроучено. Та най-първо прилежанието в какво седи? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва има да се учи на прилежание. Българинът не е така прилежен по естество. Всичките лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека да прилежава, да се учи. Когато си поставен, ти трябва да развиваш прилежанието си. Щом дойдат неблагоприятни условия, издигне се в душата ти цяло едно роптание. Известен материал трябва да го прочетеш.
към беседата >>

Когато си поставен, ти трябва да развиваш прилежанието си.
Та най-първо прилежанието в какво седи? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва има да се учи на прилежание. Българинът не е така прилежен по естество. Всичките лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека да прилежава, да се учи. Когато си поставен, ти трябва да развиваш прилежанието си. Щом дойдат неблагоприятни условия, издигне се в душата ти цяло едно роптание. Известен материал трябва да го прочетеш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш. Сега да кажем, в един народ има научни отдели: отделения, прогимназия, гимназия, университет и други специални учебни заведения. Защо са тия заведения?
към беседата >>

Но важно е човек да има прилежание.
В първата октава ти ще развиеш само напрежение. В първата октава ако вземеш „сол“, ти ще разрешиш своите мъчнотии, само по напрежение. Във втората октава ако пееш „сол“, ти твоите мъчнотии ще разрешиш с движение и в третата октава ако пееш, ти ще им дадеш известна форма. Какво разрешение дадох аз на физическия тон, на духовния тон, и на Божествения тон? Кои са те? Но важно е човек да има прилежание. Човешката глава на много места е спитена. Много спитени работи има, които трябва да се поправят. На някои глави съвестта е спитена, не е развита. У някои страхът е развит. Страхът не е способност, той е едно чувство.
към беседата >>

26. Обезсърчение и насърчение

МОК

Ще му пееш песента за прилежанието.
Редуват се нещата в света. Сега същественото за вас кое е? Как бихте лекували обезсърчението с музика? Каква песен бихте му пели? На ленивия каква песен ще му пеете? Ще му пееш песента за прилежанието. На сиромаха каква песен ще му пееш? – За богатството. На лошия каква песен ще му пееш? – За добротата. На невежия ще му пееш за учения.
към беседата >>

27. Прилежание

СБ

РБ

Тази сутрин ще говоря върху прилежанието.
Тази сутрин ще говоря върху прилежанието. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че им липсва нещо. Те се натъкват на много противоречия, които произтичат от самото им естество. След всичко това те се чудят какво да правят със себе си. Човек знае кое е добро, но всякога не може да го прави. Той иска да бъде учен, но не знае как да стане такъв.
към беседата >>

Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание.
Следователно също така и представата на човека за този и за онзи свят зависи пак от неговото съзнание. Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов и майката не знае. Тя мисли, че любовта ѝ се отнася главно до грижите към детето ѝ: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т.н.
към беседата >>

Без прилежание нищо не се постига.
Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов и майката не знае. Тя мисли, че любовта ѝ се отнася главно до грижите към детето ѝ: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т.н. Майката се занимава по цели дни с детето си, без да го познава.
към беседата >>

Без прилежание няма знание, няма и любов.
За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов и майката не знае. Тя мисли, че любовта ѝ се отнася главно до грижите към детето ѝ: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т.н. Майката се занимава по цели дни с детето си, без да го познава. Коя майка е направила детето си философ?
към беседата >>

Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов.
Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов и майката не знае. Тя мисли, че любовта ѝ се отнася главно до грижите към детето ѝ: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т.н. Майката се занимава по цели дни с детето си, без да го познава. Коя майка е направила детето си философ? Има майки, чиито деца са философи, но самата майка е била философ.
към беседата >>

Това се постига само с прилежание.
И човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. За пример, способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот. И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си.
към беседата >>

Той е минал през прилежанието и го разбира.
Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежанието и го разбира. Днес постоянно чуваме да се казва: „Да се обичаме, да работим, да си помагаме! “ Само царят може да обича и само царят е обичан. Само царят работи. Само царят помага. Можете ли да обичате простия човек?
към беседата >>

Числото шест наричаме „закон на прилежание“.
Челото трябва да бъде високо поне от пет сантиметра нагоре, за да бъде хубаво. Ако челото е шест сантиметра високо, може да бъде красиво. Какво означава числото шест? Който владее числото шест, той може да се качва по планините, между снеговете; той може да слиза и в долините, при плодовете. Той знае кога и как да работи и кога да почива. Числото шест наричаме „закон на прилежание“. Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свършиш добре. Като имате поне шест сантиметра високо чело, вие разполагате с достатъчно почва, с достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своите мисли. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човека. Челото на животните е много ниско, а някои почти нямат чело.
към беседата >>

Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човека.
Той знае кога и как да работи и кога да почива. Числото шест наричаме „закон на прилежание“. Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свършиш добре. Като имате поне шест сантиметра високо чело, вие разполагате с достатъчно почва, с достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своите мисли. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човека. Челото на животните е много ниско, а някои почти нямат чело. Това показва, че те са крайно мързеливи. За да ги изкара от леността, от големия мързел, природата е създала паразитите, големите мухи, стършелите. Като кацат върху тях и ги хапят, животните, особено млекопитаещите, започват да се бранят с опашката си и бягат. По този начин те излизат от своята инертност.
към беседата >>

Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди.
Ето защо, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествен принцип, който живее в човешката душа. Жената е символ на сърцето, чрез което се изявява Любовта. Душата е свързана с Любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето върши една от главните служби в организма; то движи кръвта и я изпраща по цялото тяло. В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари в някоя канара и да потъне в морето или в океана. Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. – Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси.
към беседата >>

Любовта се придобива по пътя на прилежанието.
Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи Любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Където е насилието, там няма Любов; където е Любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност към придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтовариш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта.
към беседата >>

И тъй, започнете с прилежанието.
Някой иска да приложи Любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Където е насилието, там няма Любов; където е Любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност към придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтовариш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство.
към беседата >>

Уханието на цветята не е нищо друго, освен прилежанието на човека.
Казват, че майката е милостива. Такава милост имат всички животни към своите малки. Милосърдният човек е такъв към всички животни и към всички растения. Той цени човека, но цени и цветето. Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на човека и да внесе известно разположение у него. Уханието на цветята не е нищо друго, освен прилежанието на човека. Цветето се развива при неблагоприятни условия, но пак се справя с тях. То излиза от земята, от калта на живота, но веднага облича своята царска премяна и разнася своето ухание надалеч. Не може ли и човек, като малко растение, да проявява прилежанието си във всички случаи на живота и да расте нагоре? Сегашният човек заема централно място в живота. Той се счита за царски син, за светия, а при това го виждате окъсан, полугол, с петна на дрехите си.
към беседата >>

Не може ли и човек, като малко растение, да проявява прилежанието си във всички случаи на живота и да расте нагоре?
Той цени човека, но цени и цветето. Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на човека и да внесе известно разположение у него. Уханието на цветята не е нищо друго, освен прилежанието на човека. Цветето се развива при неблагоприятни условия, но пак се справя с тях. То излиза от земята, от калта на живота, но веднага облича своята царска премяна и разнася своето ухание надалеч. Не може ли и човек, като малко растение, да проявява прилежанието си във всички случаи на живота и да расте нагоре? Сегашният човек заема централно място в живота. Той се счита за царски син, за светия, а при това го виждате окъсан, полугол, с петна на дрехите си. Аз не вярвам в светия, на когото дрехата е окъсана и нечиста; аз не вярвам в светия, на когото ръцете и краката са кални и нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ноктите са нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ушите са заглъхнали; аз не вярвам в куц и в сляп светия. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии. Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек.
към беседата >>

Сложете прилежанието по отношение на ума си, да учите.
Радвайте се на всички хора, които са с нас. Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, аз не искам да хвърлям много пъти мрежата си. Сложете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представляват предмети за изучаване.
към беседата >>

Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства.
Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, аз не искам да хвърлям много пъти мрежата си. Сложете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представляват предмети за изучаване. Знаете ли на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта?
към беседата >>

Без прилежание няма щастие.
Като работи с мисълта си, човек създава челото – Божествения свят. Като работи със сърцето си, човек създава света, който заема областта от веждите до върха на носа. Като работи с волята си, човек създава областта, която се намира от носа надолу. С други думи казано: когато мисли, човек създава челото си; когато чувства, създава лицето си; когато работи с волята си, човек създава брадата си. Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работят върху челото, лицето и брадата си, т.е. да създават своя умствен, духовен и физически свят. Като работите върху тази задача, вие ще се ползвате едновременно и от трите свята. Обичайте ума си!
към беседата >>

Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.
Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си! Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове. Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.
към беседата >>

28. Отворени и затворени фигури

ООК

Прилежание трѣбва, трѣбва работа.
Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна.
към беседата >>

Прилежание трябва, трябва работа. (втори вариант)
Сега аз бях на един концерт на една млада ученичка, която даде един концерт. Първата част беше клавир на пиано, втората част беше на цигулка. Доста мъчни работи свири. Преди години бях слушал това момиче, тук в салона свири. Сега е направила грамаден прогрес. Прилежание трябва, трябва работа. В какво седи талантът? Тя е ученичка в пети клас и е една от първите ученички в гимназията, следва и в Музикалната академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три-четири езика и навсякъде е първа ученичка. Де намира време? Умът й е концентриран, че не е разсмяна.
към втори вариант >>

29. Хубавата усмивка

УС

Такова прилежание, сън не го хваща.
Че как тъй? Аз виждам, нямаме право да говорим. Аз ще кажа най-хубавите думи за него. Много устойчиво, по-устойчиво същество от дявола няма. Знаеш ли, колко е прилежен? Такова прилежание, сън не го хваща. Като си свърши работата, за друга все мисли. Много трудолюбив е. Няма да се отчайва, че на едно място го изпъдили, на второ, на трето. Навсякъде, като постигне целта, прави угощение. Запример той обича хората да смятат.
към беседата >>

30. Трите перпендикуляра

СБ

За следващия път пишете върху темата „Прилежание“.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал.
към беседата >>

Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам.
За следващия път пишете върху темата „Прилежание“. Думата „прилежание“ произлиза от лежа, прилагам. – Кога ляга човек? – Когато спи. Сънят означава почивка. За да си почине добре, човек променя условията, обстановката, в която се намирал. Значи, той отива от един свят в друг.
към беседата >>

Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне.
Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си, но виж какво прави птичката. По цели дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнездо и след като се излюпят малките, удвоява работата си, но въпреки това за нея животът не губи смисъл. Човекът, най-разумното същество, се осмелява да каже, че животът няма смисъл. Защо? Защото срещнал една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне. Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: „Ще се мре, не може да се носи това положение“. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада.
към беседата >>

От какво е излязла думата “прилежание”? (втори вариант)
От какво е излязла думата “прилежание”? Прилежание или приляга, или думата “лежа” на български. Какво разбирате под думата “лежа”? Какво друго значение може да има, когато човек ляга да спи. Значи отива от един свят в друг. Ляга си той, за да иде от един свят в друг.
към втори вариант >>

Прилежание или приляга, или думата “лежа” на български. (втори вариант)
От какво е излязла думата “прилежание”? Прилежание или приляга, или думата “лежа” на български. Какво разбирате под думата “лежа”? Какво друго значение може да има, когато човек ляга да спи. Значи отива от един свят в друг. Ляга си той, за да иде от един свят в друг. Значи от физическия свят той отива в духовния свят.
към втори вариант >>

31. Двама или трима

СБ

НБ

Ако можем да се освободим със своето прилежание, ние сме научили нещо.
Казва: „Аз зная истината.“ Казвам: „Щом знаеш истината, защо не правиш? “ „Не съм разположен.“ Но ти си слаб човек. Истината е, че когато обичаш един човек, това е един разумен процес. Ние сме пратени на земята и сме свързани, ограничени. Всичко показва доколко ще бъдем прилежни. Ако можем да се освободим със своето прилежание, ние сме научили нещо. Ако не можем да се освободим от ограниченията, показва, че не сме учени. Сега да ви приведа един пример за изяснение. Поканили цар Саванро в едно царство да царува, дето всичките хора били бедни. Толкоз бедни, че живеели в колиби, много нехигиенични къщи. Всички се занимавали с лов, ловели зайци, птици и други животни.
към беседата >>

Ако можем да се освободим със своето прилежание, ние сме научили нещо. (втори вариант)
Той е по-слаб от онзи. Казва: „Аз зная истината.“ Казвам: „Щом знаеш истината, защо не я правиш? “ „Не съм разположен.“ „Но ти си слаб човек.“ Истината е, че когато обичаш един човек, това е един разумен процес. Ние сме пратени на земята и сме свързани, ограничени. Всичко показва доколко ще бъдем прилежни. Ако можем да се освободим със своето прилежание, ние сме научили нещо. Ако не можем да се освободим от ограниченията, показва, че не сме учени. Сега да ви приведа един пример за изяснение. Поканили цар Саванро в едно царство да царува, дето всичките хора били бедни – толкоз бедни, че живеели в колиби, много нехигиенични къщи. Всички се занимавали с лов – ловели зайци, птици и други животни. Никой не се грижел да насее жито или дръвчета.
към втори вариант >>

32. Красивото в живота / Лъжа и истина

СБ

Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения?
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
към беседата >>

И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала.
към беседата >>

Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада.
Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си.
към беседата >>

В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието.
Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество.
към беседата >>

Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално.
Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник. Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай.
към беседата >>

Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ.
Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник. Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място.
към беседата >>

Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? (втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало.
към втори вариант >>

В кой свят е прилежанието? (втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало?
към втори вариант >>

Прилежание има такова небивало. (втори вариант)
Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада.
към втори вариант >>

В яденето има голямо прилежание. (втори вариант)
В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.
към втори вариант >>

Но в прилежанието е гладът. (втори вариант)
В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал. Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне.
към втори вариант >>

Аз го наричам прилежание на глада. (втори вариант)
В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал. Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли?
към втори вариант >>

Прилежанието какъв стремеж има? (втори вариант)
Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”. Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор.
към втори вариант >>

В коя прилежанието е най-силно? (втори вариант)
Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”. Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате.
към втори вариант >>

33. Прилежание

МОК

Пишете върху „Прилежанието“.
Пишете върху „Прилежанието“. Въобще какво разбирате под думата „прилежание“? С каква дума може да го заменим? Дайте една дума да го определите. Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея. Каква е идеята, която се заражда?
към беседата >>

Въобще какво разбирате под думата „прилежание“?
Пишете върху „Прилежанието“. Въобще какво разбирате под думата „прилежание“? С каква дума може да го заменим? Дайте една дума да го определите. Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея. Каква е идеята, която се заражда? Какво разбирате под думата „прилежание“ в най-простия смисъл.
към беседата >>

Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея.
Пишете върху „Прилежанието“. Въобще какво разбирате под думата „прилежание“? С каква дума може да го заменим? Дайте една дума да го определите. Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея. Каква е идеята, която се заражда? Какво разбирате под думата „прилежание“ в най-простия смисъл. Когато говорим за правата линия, по какво определяте правата линия? Каква е мярката на правата линия? Казваме, че една линия е крива.
към беседата >>

Какво разбирате под думата „прилежание“ в най-простия смисъл.
Въобще какво разбирате под думата „прилежание“? С каква дума може да го заменим? Дайте една дума да го определите. Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея. Каква е идеята, която се заражда? Какво разбирате под думата „прилежание“ в най-простия смисъл. Когато говорим за правата линия, по какво определяте правата линия? Каква е мярката на правата линия? Казваме, че една линия е крива. Крива е по отношение на правата и е права по отношение на кривата. Кривата по отношение на правата е крива и правата по отношение на кривата е права.
към беседата >>

– Прилежанието.
Ако така сме се възпитавали тогава ще създадем в себе си друго устройство. Ние с нашите песимистични мисли и чувства, създаваме лоши условия, трябва да имаме оптимистични мисли и желания. Някой вижда живота мрачен, защо го вижда мрачен? Каква беше сега основната идея, откъде започнахме? Какво беше първата предпоставка? – Прилежанието. Какво значи прилежание? При – лежа – ние. Казвам: Отидох при него. Лежи. Отидох при онзи, който лежи. Ние – значи е ние.
към беседата >>

Какво значи прилежание?
Ние с нашите песимистични мисли и чувства, създаваме лоши условия, трябва да имаме оптимистични мисли и желания. Някой вижда живота мрачен, защо го вижда мрачен? Каква беше сега основната идея, откъде започнахме? Какво беше първата предпоставка? – Прилежанието. Какво значи прилежание? При – лежа – ние. Казвам: Отидох при него. Лежи. Отидох при онзи, който лежи. Ние – значи е ние. Значи аз отидох при ония, които лежат и си почиват.
към беседата >>

34. Отворен и затворен интервал

МОК

Каква е подбудителната причина на прилежанието?
Каква е подбудителната причина на прилежанието? Каква е подбудителната причина на горението? Когато някой предмет гори, коя е подбудителната причина? Или когато човек пее, коя е подбудителната причина? Или коя е подбудителната причина да прилежава човек? Или човек обича да спи, коя е подбудителната причина?
към беседата >>

Сега да дойдем до прилежанието.
Или в дадения случай камъкът е потребен за градене, не е шуплив, а сбит камък. Ако този камък с първия удар се поддадеше, казвате: „Този камък не е, който търся“. Въпроси, които лесно се разрешават не са важни. Вие искате някои въпроси много лесно да се разрешават. Някъде е хубаво да се разрешават лесно въпросите. Сега да дойдем до прилежанието. Когато човек отива да спи, коя е подбудителната причина? Той иска да си почине, иска да има един обикновен сън. Между съня и човека има известна обич. Той отива в обятията на съня. Сънят го прегърне, покрие го с юрган отгоре, цялата нощ му говори насърчителни думи, насърчава го.
към беседата >>

– С прилежанието.
Казва: „Лош си станал“. Превърни думата „лош“ в „щедър“. Казвам: Това е моят идеал в света. Веднага превръщане да има. С какво започнахме в началото? – С прилежанието. В света ние се намираме в един свят неорганизиран. Имаме разни идеи. Какво нещо е неорганизиран свят? Под думата „неорганизиран“, разбираме свят, разбираме, че е невежа или ние се намираме в един неорганизиран свят, защото ти може да си жаден, да плачеш и няма кой да ти даде. Ако идеш при едно езеро, може да плачеш колкото искаш, но това езеро няма да влезе в положението ти.
към беседата >>

Много голямо прилежание трябва.
Аз, запример имам един репертоар толкова голям, аз като побутна някое камъче, разгъне се музикален интервал, веднага може да пея на камъчето. Като го бутна, то се отвори. Един цвят е един отворен интервал. Казвам: В това отношение трябва да се разбира живота. Не е лесно в това състояние, в което сме сега да излезем навън. Много голямо прилежание трябва. Да кажем мързелив си, не искаш да работиш. Давам ти един лев, седиш спокоен. Правиш кафенцето. Давам ти 1 лев, 2, 3, 10, 20, 30, 40, 100 лева. За 100 лева си готов да се помръднеш, прилежен станеш.
към беседата >>

Като ти дам 100 лева вземаш мотиката и целия ден има прилежание.
Давам ти един лев, седиш спокоен. Правиш кафенцето. Давам ти 1 лев, 2, 3, 10, 20, 30, 40, 100 лева. За 100 лева си готов да се помръднеш, прилежен станеш. За един лев казваш: „Не се мърдам“. Като ти дам 100 лева вземаш мотиката и целия ден има прилежание. Прилагаш нещо. Носиш 100-те лева и казваш: „Покланях се за 100 лева. Не съм глупав за 1 лев да се покланям“. Где седи умнотата? Кой не се покланя за един лев, а се покланя за 100 лева.
към беседата >>

35. Повече спокойствие

ООК

Я го виж, какво прилежание има – 10–15 кошари ще обиколи, каква инициатива има, да намери нещо, да вземе.
От наше гледище вълкът не живее добре. Но вълкът сам по себе си живее добре. Ако не живееше добре, Господ нямаше да го държи на земята, щеше да го изчисти. Понеже го е оставил да живее, значи той си живее доста добре. Или някой казва, че той е вълк. Я го виж, какво прилежание има – 10–15 кошари ще обиколи, каква инициатива има, да намери нещо, да вземе. Ще прегледа кошарите как са заградени, имат ли страж, овчарят буден ли е или не. Учен човек е, казва: „Чакай да видя! “ Щом намери, че овчарят е в спящо състояние, ще му вземе едно агне, да види дали ще разбере дали е учен или не. Някой път вземе, овчарят като прочете овцете, вижда, че една е изгубена. Казва вълкът: „Учен човек е, знае да чете, познава овцете.“
към беседата >>

36. Постижения

МОК

Не обикновеното прилежание.
Природата го е одарила, заслужава. Тя дарява всички, които са прилежни. Всички, които са дарени от нея, са прилежни деца, които не са прилежни, не са дарени. Съобразно с прилежността и тя дарява. По този закон увеличете прилежността си, за да се подобри положението ви. Не обикновеното прилежание. Сега българското при-лежа. Какво значи лежа? Лежа от какво произтича? Знаете от какво е излязло? От лижа, да ближеш нещо.
към беседата >>

В туй отношение такова прилежание, като спиш да работиш.
Човек като ближе нещо той се нагодява. Малките деца за да ги укротят, турят локума в кърпа и като заврат в устата, то заспива и смуче. Взема от соковете. Ще бъдеш прилижен. Че то като спи, пак смучи. В туй отношение такова прилежание, като спиш да работиш. По малко работи това дете. В този смисъл прилежанието не е механическо, но да добиеш нещо, да свършиш една работа. На вас сега бих ви препоръчал, не да ходите да питате, дали пеете добре, но дето са събрани птиците, някой път се събират врабчета 20–30, дигат шум, вие се спрете и започнете да пеете. Ако изведнаж млъкнат и ви слушат, вие пеете, но ако вие пеете и те пеят не се обезсърчавайте. На друго място идете, на второ, на трето, на четвърто докато млъкнат изведнъж.
към беседата >>

В този смисъл прилежанието не е механическо, но да добиеш нещо, да свършиш една работа.
Взема от соковете. Ще бъдеш прилижен. Че то като спи, пак смучи. В туй отношение такова прилежание, като спиш да работиш. По малко работи това дете. В този смисъл прилежанието не е механическо, но да добиеш нещо, да свършиш една работа. На вас сега бих ви препоръчал, не да ходите да питате, дали пеете добре, но дето са събрани птиците, някой път се събират врабчета 20–30, дигат шум, вие се спрете и започнете да пеете. Ако изведнаж млъкнат и ви слушат, вие пеете, но ако вие пеете и те пеят не се обезсърчавайте. На друго място идете, на второ, на трето, на четвърто докато млъкнат изведнъж. Като запеете и да млъкнат. След туй пак чиририкат и започнат да ви подражават.
към беседата >>

37. Видове женитби

УС

Съвременните хора имат прилежание, всичките хора вършат работите от немай къде, у всички има желание да станат богати, за да не работят.
Дяволът казал на първия човек: „От този плод като ядете, вие като Бога ще станете.“ Ако човек от едно ядене стане като Бога, то е изгубена работа. Мнозина от вас ходихте да слушате Ерна Зак, станахте ли като нея? Не знаеш, но и сто пъти да я слушате, ще бъдете такива, каквито сте сега. Тя е такава, защото е учила. Учение трябва. Съвременните хора имат прилежание, всичките хора вършат работите от немай къде, у всички има желание да станат богати, за да не работят. Не искат богатство, за да работят, да го приложат, но искат богатство, за да не работят, да имат трима–четирима слуги, а те само да седят на звънеца, да звънят. Те са осъдени хора в света. Няма по-смешно нещо в света да гледаш един набожен, станал големец и само на звънеца звъни. Един българин, като се освободила България, тръгнал да търси най-лесната служба, да стане чиновник. Той бил земеделец, и рало не искал.
към беседата >>

38. Двата полюса

МОК

В органическата музика – прилежание.
Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш. Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре.
към беседата >>

Ако вземете слоговете в прилежание, първият слог „при“, какво означава?
/От „ла“ се произведоха останалите тонове, според казаните стъпки/. Какво излезе, я го изсвирете. /Една сестра го изсвири на органа/. Замяза на българска гайда. В дадения случай „ре“ е „фа“. Ако вземете слоговете в прилежание, първият слог „при“, какво означава? При-ижда, при-лежава, при – значи отиваш към нещо, движение. При и лежа. Лежа значи лягам като за почивка, отивам и спирам се. Отиваш да почиваш, значи в почиването и в спането ще научиш нещо. Тогава турете така: „Прилежен ти бъди и всичко добре върши“.
към беседата >>

39. Три съзнания

ООК

Ако няма сила, няма туй прилежание.
Влиза светлината в туй тяло и се оживява човек. Вторият човек трябва да диша чрез своето сърце, свобода трябва да има. Непременно трябва да възприеме Божествената топлина на нещата. Ако не я възприеме, тогава става едно засичане в живота. И най-после трябва да има сила. Ако няма сила, няма туй прилежание. Ако ние сме лишени от светлина, ако ние сме лишени от топлина, ако ние сме лишени от Божествена сила, три засечки ще има. Най-първа засечка има в светлината, недовиждаш. След това засечка има в топлината, малко топлина имаш, става замразяване, ставаш инертен. Като остане малко топлина, казваш: „Мене не ме интересува нищо, не ме интересува животът“. Нас Любовта трябва да ни интересува.
към беседата >>

НАГОРЕ

1.0839321613312