НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри
приказки
; да знаеш, че си извършил едно добро дело.
Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди.
Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри
приказки
; да знаеш, че си извършил едно добро дело.
Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Когато ви разказват
приказки
в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н.
И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е изкуството! Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият.
Когато ви разказват
приказки
в роде [3] на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н.
Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
към беседата >>
3.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Много пъти умните хора са съставяли
приказки
за известни случаи.
Какво ще прилагате? Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате?
Много пъти умните хора са съставяли
приказки
за известни случаи.
Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките?
към беседата >>
4.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Това са празни
приказки
.
Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, светлина. Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате, де е Господ. Мнозина, учени и прости, стоят пред вратата на Господа и се запитват, ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
Това са празни
приказки
.
Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е всеблаг и всемилостив. – Добър човек ли съм? – Аз не се съмнявам в твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мъдрост е и моя. – Вярно ли е това?
към беседата >>
Това са празни
приказки
.
(втори вариант)
Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса веднага се образува искра, светлина. Казвам: обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент - от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате де е Господ. Мнозина, учени и прости, стоят пред вратата на Господа и се запитват ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не.
Това са празни
приказки
.
Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е Всеблаг и Всемилостив. „Добър човек ли съм? " Аз не се съмнявам в твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мъдрост е и моя. Вярно ли е това?
към втори вариант >>
5.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри
приказки
– защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам.
Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд! ” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!
И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри
приказки
– защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам.
Хората правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята.
към беседата >>
6.
Простотата
,
ИБ
,
БС
, София, 31.5.1917г.,
А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте
приказките
си из цялото общество.
Изчистете носа си и нищо повече. Казал някой нещо за вас – изчисти го и нищо повече. Но вие питате: „Знаете ли тази муха какво направи на носа ми? ” Остави я настрана. Някой ви е обидил; не разправяйте това, което той ви е казал, на други, защото вие го посаждате в техните умове.
А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и така разнасяте
приказките
си из цялото общество.
Едната разказва нещо на втора, втората – на трета, прибавя се към казаното една качулка и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на XX век. Разбира се, това за света, за хората, които нямат работа, е полезно, но за онези, които имат работа, има по- сериозни неща. И тъй, апостол Павел се обръща към Тимотей и казва: „На Царя на вековете чест и слава, и во веки веков. Амин.”1 Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти.
към беседата >>
7.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите
приказки
.
Момата слуша какво говори нейният възлюбен, и си мисли, че е намерила един поклонник. Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне. Всякога силният коленичи пред слабия, изважда ножа си и го пробожда в гърдите. В който момент момъкът коленичи пред момата, той е стъпил вече на сърцето й и забива своя нож. Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога.
Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите
приказки
.
Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората.
към беседата >>
— Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ
приказки
.
(втори вариант)
Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ. Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога.
— Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ
приказки
.
Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората.
към втори вариант >>
8.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
В една от
приказките
на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине.
На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.
В една от
приказките
на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине.
Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил.
към беседата >>
9.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни
приказки
.
(втори вариант)
Волята Божия не е била такава, а това е волята на майстора, който е направил колелото. Днес създадат един закон и казват, че това е волята Божия и тя трябва да се изпълнява. Ако ние познаваме Бога, вярваме в Него, и то значи, че трябва да мислим, да чувстваме, за да градим, да сме силни като Него. Ще кажете: „Как е възможно да сме силни като Бога? " Когато намислиш да направиш едно зло, ти си силен и да го спреш.
Когато говориш за Бога, ти си силен да се спреш в тези си недостойни
приказки
.
Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне, философът е, който те стиска. Бог никога не наказва, а ти говори вътрешно. Почувстваш едно разочарование от себе си и от близките си и това показва, че ние не сме като Бога. А сега ние си живеем спокойно, трудим се и гледаме по възможност да се осигурим колкото може по-добре. Днес светът е пълен с осигурителни дружества.
към втори вариант >>
10.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Обещания за бъдеще – това са празни
приказки
.
Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш Доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот. Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане.
Обещания за бъдеще – това са празни
приказки
.
В Божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко Добро за тези, които вършат Добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем.
към беседата >>
Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само
приказки
.
” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята.
Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само
приказки
.
Наблюдавайте плодните дървета в някой двор: докато клоните им са зелени, хората в тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, животът се разваля благодарение на лошите мисли, които вземат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай: той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар. Един ден трябвало да се подрежат дръвчетата, а едно от тях трябвало да се отсече. Градинарят обаче много обичал това дръвче и настоявал да не се отсича, но по желание на господаря било отсечено.
към беседата >>
11.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Това не са празни
приказки
.
Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. – Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? – Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе? Ръката ти ще остане във въздуха, и дълго време след това трябва да работиш, за да я свалиш долу.
Това не са празни
приказки
.
Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. Когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т. е. ново тяло, по-здраво от първото. Казвам: И Христос беше изоставен от Бога.
към беседата >>
Това не са празни
приказки
.
(втори вариант)
Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе? Ръката ти ще остане във въздуха и дълго време след това трябва да работиш, за да я свалиш долу.
Това не са празни
приказки
.
Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. Когато човек реши да страда и да се самопожертва, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, тоест ново тяло, по-здраво от първото. Казвам: и Христос беше изоставен от Бога. Той се обърна към Него с думите: „Господи, защо си Ме оставил?
към втори вариант >>
12.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Да се говори, без да се прилага, това са празни
приказки
.
Да направим опит, да видим резултата от твоя и от моя опит и да ги сравним. Ако говориш за изкуството, вземи четката в ръка. Ако говориш за музика, вземи цигулката и покажи, как се свири. Това е изкуство. Сега хората се събират и говорят за любов и за обич.
Да се говори, без да се прилага, това са празни
приказки
.
Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре – надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: Трябва да обичаме само един човек. Важно е, кой е тоя един.
към беседата >>
Да се говори, без да се прилага, това са празни
приказки
.
(втори вариант)
Да направим опит, да видим резултата от твоя и от моя опит и да ги сравним. Ако говориш за изкуството, вземи четката в ръка. Ако говориш за музика, вземи цигулката и покажи как се свири. Това е изкуство. Сега хората се събират и говорят за любов и за обич.
Да се говори, без да се прилага, това са празни
приказки
.
Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре-надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: „Трябва да обичаме само един човек." Важно е кой е тоя един. Трябва да обичаме само Един.
към втори вариант >>
13.
Беседа за учителите и майките като възпитатели
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Приказките
действат отлично.
Новото учение препоръчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само с момченца, а да дружи и с момиченца – това действа отлично. Дружбата на добри момченца с момиченца е много добро възпитателно средство. Започнете ли да ги отделяте от най-ранната им възраст, вие ги развращавате, внасяте между тях чувства, каквито имат и възрастните. Извеждайте децата на разходка, когато цветята цъфтят, когато плодовете завързват и зреят, запознавайте ги основно с общите принципи на тези процеси. Като ги извеждате из Природата, разкажете им някоя приказка или анекдот със сюжет, почерпан от самата Природа; например, нещо върху това, защо цветът на черешата и на вишнята е бял, а на прасковата – розов, като с това спрете вниманието им върху тях.
Приказките
действат отлично.
Друго условие, важно при възпитанието, е да запознавате децата с пеенето и рисуването. Аз харесвам това, че в училище децата се учат да пеят и рисуват. – Кое е по-добре: да нарисуват някой плод или да предадат чрез рисунка съдържанието на някоя приказка? – Всичко е добре, но да се изхожда от Живата Природа, от нея да се черпят материалите. След като детето мине този първи стадий, карайте го да прави комбинации.
към беседата >>
14.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Ще кажете: „Всички тѣзи
приказки
не мязатъ на религиозни нѣща“.
(втори вариант)
Дойде втори, трети мѫжъ, хвърлятъ око на сѫщата жена. Започнатъ тѣзи мѫже да се биятъ помежду си за тази жена, да си съперничатъ, но тя не е дѣлима. Дойде четвърти мѫжъ, и той се явява съперникъ. Тогава тя казва на тѣзи мѫже: „Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.“ И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смѣшно.
Ще кажете: „Всички тѣзи
приказки
не мязатъ на религиозни нѣща“.
Питамъ ви: Ами тѣзи религиозни форми, които сме имали досега, каква полза сѫ допринесли на свѣта? Ако тѣ бѣха тъй хармонични, както трѣбваше, щѣше ли да има толкова страдания? Въ тѣхъ има нѣщо нехармонично, неизгладено, което внася лошото въ свѣта. А тѣзи нѣща ние трѣбва да ги изгладимъ. Нѣкои казватъ, че не съмъ правовѣренъ.
към втори вариант >>
15.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни
приказки
.
(втори вариант)
Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие. На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ.
Нашето учение е учение на опити, то не говори празни
приказки
.
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие.
към втори вариант >>
16.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Тѣзи народни поговорки,
приказки
сѫ тъй изопачени, че въ тѣхъ не може да се намѣри чистата истина.
(втори вариант)
Често българитѣ казватъ за нѣкого: „Напилъ се като магаре“. Че магарето не пие, азъ не съмъ видѣлъ пияно магаре. Отъ дѣ произлиза тази поговорка? Ако се каже за нѣкого, че се напилъ като магаре съ студена вода, това го разбирам, но иначе – не. Тази поговорка въ прямата ѝ смисъль била такава: „Този човѣкъ не знае да пие като магаре“, а тѣ сѫ я изопачили въ форма: „Напилъ се като магаре“.
Тѣзи народни поговорки,
приказки
сѫ тъй изопачени, че въ тѣхъ не може да се намѣри чистата истина.
Ние трѣбва постоянно да сѣемъ, да сѣемъ навсѣкѫдѣ тази чиста истина, защото тя е отъ горѣ покрита съ хиляди подправки. И тъй, много грѣшки сѫ създадени отъ глупавия, несъзнателния животъ на човѣка, но много грѣшки сѫ създадени и отъ знания, отъ съзнателния животъ на човѣка. Има и добродѣтели, които сѫ създадени отъ знанието и отъ съзнателния животъ на човѣка. Глупавиятъ и умниятъ човѣкъ се различаватъ по това: глупавиятъ човѣкъ, като направи добро, не иска отплата и като направи зло пакъ не мисли, че ще бѫде наказанъ, защото и въ единия и въ другия случай не съзнава ясно това, което [е] направилъ. Умниятъ човѣкъ знае всѣкога какво е направилъ – добро или зло.
към втори вариант >>
17.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Те живеят в сънно състояние, както героите в
приказките
„1001 нощ“.
Те вярват в нещо, но не знаят какви са техните вярвания. Говорят за оня свят без да имат спомен за него. Говорят за Бога без да са Го виждали. Говорят за Любовта, но тя не изпълва сърцата им. Говорят за такива яденета, които никога не са вкусвали.
Те живеят в сънно състояние, както героите в
приказките
„1001 нощ“.
Казваш: „Аз съм нещастен“. – Ще бъде чудно да не си нещастен, ако сънуваш, че си царски син, обиколен с блясък и великолепие, със слуги и слугини, а като се събудиш, виждаш, че си обикновен човек, без дворци, без слуги и слугини. – „Значи сънувал съм.“ – Сънувал си, разбира се. За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се пробудил в живота на еволюцията.
към беседата >>
Това сѫ хора, които живеятъ като въ
приказкитѣ
на „1001 нощь“.
(втори вариант)
Не, сегашното устройство на човѣка не е толкова добро. При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица. Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре. Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили.
Това сѫ хора, които живеятъ като въ
приказкитѣ
на „1001 нощь“.
Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ! “ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е.
към втори вариант >>
18.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от
приказки
.
Всички велики хора имат желание да хванат момента на любовта. Всички майки и бащи имат същото желание – да уловят великия момент на любовта. Няма по-хубаво нещо от това, да влезеш в един дом и да размениш две разумни думи с домакините – две думи за любовта. Какво правят сегашните хора? Събират се някъде и започват: „Бър-бър-бър-бър“.
Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от
приказки
.
Свят ми се зави от бърборене“. И едните, и другите трябваше да си кажат само по една дума: те да ти кажат и ти да им кажеш. Мнозина от вас минавате за големи философи и казвате: „Дайте ни пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво можем да направим“. Питам: Ако минавате за гении и казвате, че сте създали много неща, не можете ли да си намерите пособия и добри майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да създаде свят според вашето разбиране, трябва и сами да си намерите всичко, каквото ви е нужно.
към беседата >>
Като излѣзешъ, казвашъ: „Главата ми се зашемети, заболѣ ме отъ
приказки
.“ И гостенката и хазяитѣ на кѫщата, у които си отишла, се оплакватъ отъ зашеметяване на главата.
(втори вариант)
Не ви казвамъ коя година е тя, може да не е по-рано отъ 21-та ви година, но не и по-късно отъ 120-тата ви година. Отъ 21–120-тата си година колко има да смѣтате, като нѣкой астрономъ, да изчислявате въ кой день ще мине тази комета, да я видите. И всички велики хора, като се учатъ, иматъ желание да намѣрятъ този моментъ на любовьта, да схванемъ, да ни кажатъ и да кажемъ. Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да размѣнишъ двѣ думи, но разумни. Идешъ на гости въ нѣкоя кѫща и започвашъ: „Бъръ-бъръ, бъръ-бъръ“, за това-онова.
Като излѣзешъ, казвашъ: „Главата ми се зашемети, заболѣ ме отъ
приказки
.“ И гостенката и хазяитѣ на кѫщата, у които си отишла, се оплакватъ отъ зашеметяване на главата.
Не, и еднитѣ и другитѣ трѣбваше да си кажатъ само по една дума: да ти кажатъ и да кажешъ. Сега искамъ да обърна вниманието ви, вие сте отъ тѣзи велики философи, които казвате: „Дайте ни намъ пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво може да направимъ.“ Не, не, вие сте гениални хора, създадохте този свѣтъ, какъ да не можете да намѣрите майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да ви създаде свѣтъ по ваше желание, ще може да намѣрите и такива майки. Моитѣ думи може да ви се видятъ странни, да ви се види чудно, какъ е възможно да заставите Господа. Това е едно философско изречение.
към втори вариант >>
19.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Изкуство е да може човек да спи правилно. Някои си служат с наркотически средства. Това не е правилно, не е и здравословно. Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на сегашните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно.
Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това.
към беседата >>
Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Изкуство е да може човек да спи правилно. Някои си служат с наркотически средства. Това не е правилно, не е и здравословно. Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на сегашните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно.
Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това.
към беседата >>
20.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Той изслушал баба си и казал: Бабини
приказки
!
(втори вариант)
Един философ постоянно се питал защо идат страданията в живота, но не могъл да си отговори. – Не може ли без страдания в света? Той имал стогодишна баба, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го. То ще ти помогне. Това изкуство било лекуване на циреи.
Той изслушал баба си и казал: Бабини
приказки
!
Нямам друга работа, ще се занимавам с циреи. Един ден, като се разхождал из гората, попаднал на разбойническа шайка. Те го хванали, вързали ръцете му и го завели при своя главатар. Той си мислел: Какво ли ще ме правят там? Като отишли при главатаря, философът погледнал уплашено към него и какво да види?
към втори вариант >>
21.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ще кажете: „Това е отъ
приказкитѣ
на 1001 нощь“.
Като отидете при кравитѣ въ другия свѣтъ, знаете ли какво казватъ тѣ? Тѣ казватъ: „Ти си уморенъ отъ дългия пѫть, идвашъ съ твоята мотика, ще ми направишъ голѣмо удоволствие, смукни си отъ моето млѣко“. Пчелицитѣ като тѣ срещнатъ, ще кажатъ: „Братко, ела, вземи си малко медецъ“. Ще ви поканятъ на гости. А сега, безъ да ги канятъ, взѣматъ меда имъ.
Ще кажете: „Това е отъ
приказкитѣ
на 1001 нощь“.
Не, всичко туй сега е разумно въ свѣта. И ние сме призовани въ тази нова култура. Този живиятъ Христосъ трѣбва да се приеме навсѣкѫдѣ. Той ще се наложи най-послѣ. Божиитѣ обѣщания не търпятъ обратни рѣшения.
към беседата >>
22.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Започва тогава по адрес на приятеля си да изпраща разни
приказки
.
Това значи, да бъдеш разумен, да можеш да примиряваш всички противоречия в живота и да останеш доволен, когато те лишава от нещо. Взима ти кокошката, дава ти ябълки. Как постъпва неразумният? Той се сърди, недоволен е, казва: Аз не искам да ям ябълки, искам кокошка. Тази кокошка беше опечена за мен.
Започва тогава по адрес на приятеля си да изпраща разни
приказки
.
Питам: след като се разгневи, след като изпрати по адрес на приятеля си толкова обидни думи, спечели ли кокошката? – Не. Приятелят ти казва: Извини ме, донесох ябълки вместо кокошката. Ти най-после се смекчиш и казваш: Добре, извинявам те. Извиняваш, но кога?
към беседата >>
23.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в
приказките
на Халима.
Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш! “ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма.
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в
приказките
на Халима.
Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека.
към беседата >>
Нали в
приказките
се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи.
Нали в
приказките
се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса.
Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете!
към беседата >>
24.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Сега, като ме слушате, казвате: Това са
приказки
от „Хиляда и една нощ." – Не са
приказки
, това са изключителни случаи в живота.
Приемам Божията Любов за. основа на живота си. Казала, и станала от леглото. Като се върнал мъжът й вкъщи, той я заварил здрава и на крака. Веднага той разбрал, че е станало някакво чудо.
Сега, като ме слушате, казвате: Това са
приказки
от „Хиляда и една нощ." – Не са
приказки
, това са изключителни случаи в живота.
Такива случаи са описани и в Стария, и в Новия Завет. Така се лекуват само онези хора, които с голямо търпение са очаквали своето изцеряване. Те са били вътрешно подготвени. Трябвало е само един подтик отвън, за да се излекуват. Христос им казвал: „Да бъде според вярата ви!
към беседата >>
25.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Ще кажете, че това са
приказки
, залъгалки.
И този път овцата оживяла в корема на своя господар и започнала да се движи на една, на друга страна. Той се надул толкова много, че не могъл да си намери място и започнал да вика, да се тръшка по земята, докато най-после я повърнал. Овцата се изправила на краката си и проговорила: Господарю, аз не съм от тези овце, които можеш да ядеш. Достатъчно беше, че ти давах млякото и вълната. Ти трябваше да ме оставиш да си живея свободно.
Ще кажете, че това са
приказки
, залъгалки.
– Възможно е да е така, но кажете ми нещо, което да не е залъгалка. Преди няколко деня четох едно хубаво описание на Рилската пустиня, от виден български писател. Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на планината." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на планината, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда. Обаче, турчинът ще каже, че така дошло на калема. Значи, и това е залъгване.
към беседата >>
Ще кажете, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Ще кажете, че то е необходимо за благото на нашия народ. – Кой не мисли така? Според мене, така мислят глупавите хора. Умните, които изявяват душата и духа си, мислят само едно: Че в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина можем да живеем в абсолютна хармония. Благодарение на това, възвишените същества от другите планети идват да ни помагат.
Ще кажете, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Кривите учения и възгледи на хората не са ли приказка от 1001 нощ? Нещо по-здраво, по-трезво се иска от учените хора. – Ние имаме своя наука. – Това още не е наука. Да се измислят отровни газове, да унищожават хиляди хора, това наука ли е?
към беседата >>
26.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Ще възразите, че това са небивалици,
приказки
от „Хиляда и една нощ." Прочетете 24 глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.
Огън носи Той със себе си. Той не е онзи Христос от Палестина. Тогава евреите разпнаха Исус, а Христос си отиде. Той казва на съвременните християни, че ще слезе на земята с 35 милиона градуса топлина и с пет милиарда единици светлина. Тогава да му мислят вярващите!
Ще възразите, че това са небивалици,
приказки
от „Хиляда и една нощ." Прочетете 24 глава от Евангелието на Матея и ще видите, че още тогава Той е предсказал това.
Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Днес е изпратена една делегация от земята с молба, да дойде Христос на земята, да изцели човечеството. Сега иде Христос! Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа.
към беседата >>
27.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Това не са ли
приказки
от „Хиляда и една нощ" ?
– Трябва да се отвори война! И войната става. Вземе перото и пише: Този затворник да се помилва, онзи затворник да се помилва. И вратата на затвора се отваря. Щом тропне с пръчицата си и пожелае нещо, всичко става.
Това не са ли
приказки
от „Хиляда и една нощ" ?
Ако царят си служи с магическата пръчица, защо и човекът на любовта да не си служи с нея? Казва се, че сме нездравомислещи хора. Кой е здравомислещ ? Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита? По какво ще се познае, че е истинско учение?
към беседата >>
28.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Разказвали му те 5 – 6 дена, но
приказките
все имали край.
Те да питат своите родители, кой ги е създал. Техните родители ще питат своите и т.н. Знаете ли, докъде ще стигнете с този ред на разсъждения? Ще се намерите в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Повикал всички мъдреци от своята държава и поискал, някой от тях да му разкаже такава приказка.
Разказвали му те 5 – 6 дена, но
приказките
все имали край.
Като не могли да го задоволят, той ги набивал и ги изпращал да си вървят. Най-после се явил един мъдрец и му казал: Аз мога да ти разкажа една приказка без край. – Внимавай, че много мъдреци, като тебе, си отидоха бити, та да не пострадаш и ти като тях. – Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям хамбар и да се напълни с жито. Като го градили, по невнимание, зидарите оставили една малка дупчица незазидана.
към беседата >>
29.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Ще кажете, че това са
приказки
от „Хиляда и една нощ." – Да оставим настрана
приказките
.
Като си отсекъл едно дърво, новото, което пораства на негово място, не те забравя – помни твоето престъпление. Като те види, отдалеч ти казва: Аз те познавам от миналото. Помня, как ме отсече. И обратното е верно: Ако помогнеш на едно дърво – поливаш го, разкопаваш го, чистиш го от гъсениците, то казва: Познавам те, няма да те забравя. Ти се грижиш за мене, и аз ще ти благодаря.
Ще кажете, че това са
приказки
от „Хиляда и една нощ." – Да оставим настрана
приказките
.
„И валя дъждът, и приидоха реките". И в съвременния свят има големи дъждове. Цялото човечество минава през тежки изпитания. Идат вече изпитанията. Нима гладът, болестите, сиромашията не са изпитания?
към беседата >>
30.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
В българските народни
приказки
се казва: „Взели Ă сърцето.“ Щом се вземе сърцето на един човек, той е мъртъв.
Щом огладнея, ще търся взетото. Даденото и взетото едновременно представляват свят на промените, които сега съществуват в света. Ще дойдем в един свят обаче, дето нещата не се дават. Можеш ли да дадеш твоята Добродетел някому? Можеш ли да дадеш някому твоето сърце?
В българските народни
приказки
се казва: „Взели Ă сърцето.“ Щом се вземе сърцето на един човек, той е мъртъв.
Щом се вземе ума на един човек, той е безумен. Щом се вземе ду¬шата на един човек, той е бездушен. Щом се вземе неговия дух, всичко е свършено с човека – неговото име ще се затрие. Този човек може някога да се яви в някоя друга форма. Окултиститe казват, че с такъв човек всичко е свърше¬но.
към беседата >>
31.
Мястото на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Затова по-скоро му се свършват
приказките
и припасите.
Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар.
Затова по-скоро му се свършват
приказките
и припасите.
Има три вида вежди - 1, 2, 3 (фиг. 1). 1. Тези вежди са на човек с научни интереси. 2. Това са вежди на чувствителен човек, венерин тип. 3. Това са вежди на старите хора, клюмнали надолу, на песимистите. Когато в средата горе те са издадени (2), това е идеалното.
към беседата >>
32.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Нѣкой ще каже: това сѫ
приказки
отъ 1001 нощь!
Всички чинии, лѫжици, вилици започнали да се движатъ. Най-послѣ нѣкой отъ сѫсѣдитѣ се досѣтилъ, че това е духътъ на дѣда Стояна, който иска да вземе участие въ угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дѣда Стояна, сипали му ядене, турили му столъ, и слѣдъ като наредили всичко това, дѣдо Стоянъ вече си кротувалъ, нищо не разхвърлялъ. Казватъ: защо този столъ е празенъ? – Не е празенъ, дѣдо Стоянъ седи на него.
Нѣкой ще каже: това сѫ
приказки
отъ 1001 нощь!
Че и сегашниятъ свѣтъ е отъ 1001 нощь. Всѣки може да провѣри тѣзи нѣща и да види, до колко сѫ вѣрни. И тъй сегашниятъ човѣшки животъ на земята е крайниятъ прѣдѣлъ на сегашния козмосъ, дѣто всичкитѣ нѣща се посрѣщатъ: у човѣка ще се роди нѣщо по-хубаво, нѣщо ново ще се създаде. Човѣкътъ е крайниятъ прѣдѣлъ, крайната граница на битието. По-долу отъ човѣка ние не можемъ да знаемъ, и по-горѣ, по-далечъ отъ него не можемъ да отидемъ.
към беседата >>
Някой ще каже: Това са
приказки
от 1001 нощ!
(втори вариант)
Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него.
Някой ще каже: Това са
приказки
от 1001 нощ!
Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни. И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем.
към втори вариант >>
33.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Всѣки отъ васъ, който чуе тѣзи работи, ще каже: дѣтински
приказки
сѫ тия нѣща.
Помнишъ ли този моментъ? Нѣкой казва: азъ зная много нѣща. Кажи тогава кога се отдѣли отъ Бога? Азъ чувахъ да разправятъ за едно момче отъ България, което казвало, че помни когато майка му се женила то играло на хорото. Е възможно ли е това нѣщо?
Всѣки отъ васъ, който чуе тѣзи работи, ще каже: дѣтински
приказки
сѫ тия нѣща.
То не е играло материялно, но като душа, която очаквала да се въплоти, то играло, било около хорото, взело е участие. Ние, съврѣменнитѣ хора, признаваме само нѣща, които ставатъ. Да ви приведа другъ фактъ. Прѣдставете си, че вие сте въ едно здание пълно съ барутъ. Имате една клечка кибритъ, запалите я и и казвате: слушай, азъ ще те туря въ барута, но да не направишъ нѣкоя пакость да се запалишъ внимавай!
към беседата >>
Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински
приказки
са тия неща.
(втори вариант)
Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо?
Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински
приказки
са тия неща.
То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие. Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай!
към втори вариант >>
34.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ
приказки
изъ 1001 нощь.
Око не е видѣло, и ухо не е чуло възможноститѣ, които се съдържатъ въ такъвъ единъ животъ. Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ. Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? – Ще има, разбира се.
Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ
приказки
изъ 1001 нощь.
Това сѫ Аладиновитѣ приказки. Не, това сѫ възможноститѣ, къмъ които човѣшката душа се стреми, и които единъ день ще постигне. Това е висшиятъ идеалъ – да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него. Това е, което е скрито въ насъ. То ще ни покаже, въ какво седи Божията Любовь.
към беседата >>
Това сѫ Аладиновитѣ
приказки
.
Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ. Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ приказки изъ 1001 нощь.
Това сѫ Аладиновитѣ
приказки
.
Не, това сѫ възможноститѣ, къмъ които човѣшката душа се стреми, и които единъ день ще постигне. Това е висшиятъ идеалъ – да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него. Това е, което е скрито въ насъ. То ще ни покаже, въ какво седи Божията Любовь. Ние още не знаемъ, въ какво седи Божията Любовь.
към беседата >>
Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са
приказки
из 1001 нощ.
(втори вариант)
Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се.
Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са
приказки
из 1001 нощ.
Това са Аладиновите приказки. Не, това са възможностите, към които човешката душа се стреми и които един ден ще постигне. Това е висшият идеал – да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свят, да изявим любовта си към Него. Това е, което е скрито в нас. То ще ни покаже, в какво седи Божията Любов.
към втори вариант >>
Това са Аладиновите
приказки
.
(втори вариант)
Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ.
Това са Аладиновите
приказки
.
Не, това са възможностите, към които човешката душа се стреми и които един ден ще постигне. Това е висшият идеал – да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свят, да изявим любовта си към Него. Това е, което е скрито в нас. То ще ни покаже, в какво седи Божията Любов. Ние още не знаем, в какво седи Божията Любов.
към втори вариант >>
35.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Това е пътят на неговата еволюция.“ – Не, това са несмислени
приказки
.
Бога забравихте и за свое оправдание казвате: „Много работа имам, и то важна работа! “ По-важна работа от тази, да се помолиш на Бога, няма – но ти си забравил Господа. Ти мислиш, че си се осигурил вече, затова не се молиш на Господа. Защо стават тия работи? Вие ще кажете: „Това е в реда на нещата, такава е човешката натура.
Това е пътят на неговата еволюция.“ – Не, това са несмислени
приказки
.
Висшата математика и геометрия не търпят такива предположения. Това са вероятности, които трябва да докажете. Кое е вярното обаче, кои са причините за това? – Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече!
към беседата >>
36.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Не, това сѫ думи, това сѫ фрази, празни
приказки
, които нѣматъ никакъвъ смисълъ.
– Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде. Какво нѣщо е откровението? – Е, тъй, напълва се човѣкъ изведнъжъ, като нѣкое шише. Шише ли е човѣкъ?
Не, това сѫ думи, това сѫ фрази, празни
приказки
, които нѣматъ никакъвъ смисълъ.
Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и въ природата не сѫществува. Какъ ще се пълни природата? – Цѣлата природа е пълна. Нѣкой казва: азъ съмъ пъленъ.
към беседата >>
Не, това сѫ празни работи, празни
приказки
.
Азъ не говоря за земята, азъ говоря за идейния животъ, който се различава коренно отъ земния животъ, защото човѣшката любовь е любовь на обектитѣ. Тъй е, ако живѣешъ по човѣшки, трѣбва да имашъ обектъ, но ако искашъ да живѣешъ по Божествено, ще живѣешъ безъ обектъ! Кое е Божественото, и кое е човѣшко? Ако ти си въ любовьта съ обектъ, ще ми кажешъ тъй: азъ ще те обичамъ като човѣкъ и ще тѣ прѣгърна и цѣлуна, като човѣкъ. Но нѣма да ми казвашъ: душата ми те обича, затова, заради Господа, чакай да те прѣгърна.
Не, това сѫ празни работи, празни
приказки
.
У Господа нѣма обекти! Тогава азъ ще ти кажа тъй: слушай, азъ имамъ 100,000 лв. дългъ, щомъ искашъ да ме цѣлунешъ, ще ми платишъ дълговетѣ. Тогава ние ще се намѣримъ въ положението на онази американка, при която въ една тъмна нощь се приближава единъ негъръ – прѣгръща я и я цѣлува. Тя си помислила че е нѣкой американецъ и се разговаряла сладко съ него, обаче, като стигнали до единъ фенеръ, тя вижда, че този господинъ билъ черенъ, негъръ и веднага извиква полицай.
към беседата >>
Не, това са думи, това са фрази, празни
приказки
, които нямат никакъв смисъл.
(втори вариант)
– Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек?
Не, това са думи, това са фрази, празни
приказки
, които нямат никакъв смисъл.
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен.
към втори вариант >>
Не, това са празни работи, празни
приказки
.
(втори вариант)
Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна.
Не, това са празни работи, празни
приказки
.
У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай.
към втори вариант >>
37.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни
приказки
, но не и дѣла.
Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти. Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката. И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него.
Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни
приказки
, но не и дѣла.
Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаемъ, че въ свѣта има Едно сѫщество, Една реалность, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като говорятъ за Бога, като Го познаятъ, тогава и наука, и култура за тѣхъ ще прѣстане, всичко ще се заличи. Не е така.
към беседата >>
Ти не можеш да познаеш, дали един човек е готов да се жертва за тебе, докато и ти не си готов да се жертваш за него, не си ли готов да се пожертваш за него ти можеш да казваш, че го познаваш, но това е само празно говорене, празни
приказки
, но не и дела.
(втори вариант)
Как постъпва великият художник в такъв случай? – Той има специални киселини. Потопи четката в някоя от тях, бутне внимателно върху платното, дето е грешката и я изчисти. Той знае метода, как да се чисти, как да се трансформира грешката. И тъй, Христос казва: „Аз Те познах.“ За да познаеш човека, трябва да си готов да пожертваш живота си за него.
Ти не можеш да познаеш, дали един човек е готов да се жертва за тебе, докато и ти не си готов да се жертваш за него, не си ли готов да се пожертваш за него ти можеш да казваш, че го познаваш, но това е само празно говорене, празни
приказки
, но не и дела.
Онзи който е готов да се жертва, трябва да се жертва не само на думи но и на дела. Когато дойдем да говорим за Бога, трябва да се лишим от всички блага, трябва да пожертваме всичко за Него. Само тогава ще познаем, че в света има Едно същество, Една реалност, за която струва всичко да се пожертва. Сега съвременните хора мислят, че като говорят за Бога, като Го познаят, тогава и наука, и култура за тях ще престане, всичко ще се заличи. Не е така.
към втори вариант >>
38.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Всички тия неща, които ви говоря, вие може да ги считате като
приказки
от хиляда и една нощ.
Тогава как ще определите този свят? – Той е свят извън времето и пространството. В Духовния свят има друг мащаб, с който се мерят нещата. Това са въпроси за разсъждение само, които, ако се изнесат на някой човек с по-слаб ум, той не ще може да ги асимилира. Вашият ум обаче не трябва да се разбърква, но да мисли повече.
Всички тия неща, които ви говоря, вие може да ги считате като
приказки
от хиляда и една нощ.
Ако се съберат в едно всички епохи, през които е минала Земята досега, едва ли ще може да се направи една Земя като нашата, но затова в нея ще има събрана толкова много енергия, от която за в бъдеще биха могли да се образуват безброй светове. Засега човешката мисъл, човешкото развитие е свързано с времето и пространството. Тъй както човешкият организъм е създаден, днес човек не може да се развива извън времето и пространството; извън тия условия той не би могъл да се ориентира. Действително, ако вие сте ясновидец и преминете в Духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо противоречие със себе си, защото опорните точки на този свят значително се различават от тия на физическия. Като се върнете на Земята, вие ще помните само, че сте били някъде, но де сте били, няма да знаете.
към беседата >>
39.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Вие ще кажете сега, това сѫ
приказки
само.
– Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“.
Вие ще кажете сега, това сѫ
приказки
само.
Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности. Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ.
към беседата >>
Не, това не сѫ
приказки
, това сѫ само реалности.
Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си. Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е животътъ! Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само.
Не, това не сѫ
приказки
, това сѫ само реалности.
Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано! Единъ день обаче, тази свѣтлина ще ви проговори, ще знаете отъ кѫдѣ иде каква посока има. Сегашнитѣ ясновидци казватъ, че Господь имъ говорилъ. Но, отъ кѫдѣ ви говори Господь?
към беседата >>
Вие ще кажете сега, това са
приказки
само.
(втори вариант)
– Доста далеч пред мене се движи едно голямо, светло кълбо. Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: Разбирам какво нещо е животът! От това кълбо започна да излиза глас, който ми каза: „Готов ли си, какво мислиш да правиш“.
Вие ще кажете сега, това са
приказки
само.
Не, това не са приказки, това са само реалности. Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил.
към втори вариант >>
Не, това не са
приказки
, това са само реалности.
(втори вариант)
Аз вървя и то пред мене, но постепенно положението се все повече и повече изменя. Най-напред то беше по-далеч, после взе да се приближава, докато почувствах една приятна, мека светлинка и познах Бога в душата си. От този момент аз си казах: Разбирам какво нещо е животът! От това кълбо започна да излиза глас, който ми каза: „Готов ли си, какво мислиш да правиш“. Вие ще кажете сега, това са приказки само.
Не, това не са
приказки
, това са само реалности.
Та, казвам: Аз бих желал всички вие да имате тази светлина и да ви проговори тя. Понякога вие интуитивно чувствате, схващате, че нещо ви говори в ума или в сърцето, но то е тъй разбъркано! Един ден обаче, тази светлина ще ви проговори, ще знаете откъде идва, каква посока има. Сегашните ясновидци казват, че Господ им говорил. Но, от къде ви говори Господ?
към втори вариант >>
40.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни
приказки
.
Азъ казвамъ на момцитѣ: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫтъ да ви залюби. Азъ казвамъ на момитѣ: онзи момъкъ който ви е залюбилъ и разлюбилъ, не може втори пѫть да ви залюби. Любовьта не може да се възвърне по никой другъ начинъ, освенъ чрѣзъ искрено разкаяние. И на женитѣ казвамъ: онзи мѫжъ, който ви е залюбилъ и разлюбилъ, втори пѫть не можете да го залюбите. Азъ казвамъ и на мѫжетѣ: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори пѫть да я залюбите.
Каквото и да ви говорятъ тѣ, всичко това сѫ празни
приказки
.
Като четете Евангелието, ще видите, че споредъ мѫчнотиитѣ въ живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе, значи нѣма да иматъ сила да издържатъ. Питамъ тогава: заслужава ли да залюбите нѣкой човѣкъ? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около единъ километъръ, както се издига единъ орелъ, и отъ тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
към беседата >>
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни
приказки
.
(втори вариант)
Аз казвам на момците: Онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: Онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: Онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: Онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите.
Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни
приказки
.
Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: Заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя?
към втори вариант >>
41.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Това е бошъ-лафъ, празни
приказки
!
И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н.
Това е бошъ-лафъ, празни
приказки
!
Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ. Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость.
към беседата >>
Това е бош-лаф, празни
приказки
!
(втори вариант)
И започвам да пиша: тръс-тръс-тръс – лети онова перо по гладката хартия! Описвам патилата си през 4–5 дневното си пътуване на Титаник. Всички четат и казват: Геройство! Не, половината от това не е вярно. Той ще пише, че в този момент се молил за България; че в този момент се молил за спасението на църквата; в този момент се молил за евангелизма; в този момент се молил за примиряването на църквите и т.н.
Това е бош-лаф, празни
приказки
!
Вярното е, че в този случай, когато е бил във вълните, той мислил единствено, как да се избави, а след като е стъпил на брега, мислил е за всички останали работи. Във водата, в мъчнотиите мислим другояче, а извън мъчнотиите мислим пак другояче. И действително, за да намерим пътя, Господ трябва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само един метод, по който да Го търсим и да Го намерим. Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост.
към втори вариант >>
42.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Не обръщайте внимание на хорските
приказки
!
Обаче има и една специфична мисъл, която е за вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисъл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т.н.
Не обръщайте внимание на хорските
приказки
!
Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва защо кучетата лаят, защо магаретата реват, защо свините грухтят, защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, магаретата нека реват, свините нека грухтят, петлите нека кукуригат – аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа.“ Това е Божественото у човека. Пък щом се дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него.
към беседата >>
43.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Казвате: това вече сѫ
приказки
отъ 1001 нощь.
– Научни, разбира се. Отъ тия научни твърдения азъ мога да напиша цѣла история. Ако хората само отъ една костъ на нѣкое прѣдпотопно животно описватъ цѣлата епоха, условията, при които е живѣло то и редъ други свѣдения, защо и азъ да не мога отъ тия научни данни на този, който живѣлъ въ ледената епоха, и на този, който живѣлъ въ горещата епоха да опиша тѣхния животъ, тѣхната история, и при това да вѣрвамъ на всичко това? За мене тѣзи данни сѫ вѣрни, научни. Азъ казвамъ на единия: ти въ това врѣме бѣше едно овчарче, пасеше овцитѣ и се хранѣхте съ мѣсо, което печаха въ специални за това пещи.
Казвате: това вече сѫ
приказки
отъ 1001 нощь.
Може да бѫдатъ вѣрни, може да бѫдатъ и невѣрни. Турцитѣ казватъ: олабелиръ. Въ математиката тия нѣща сѫ възможности, вѣроятности. Но ние ще дойдемъ постепенно до нѣщата, споредъ както се изявяватъ. Нашиятъ животъ носи своето минало, своето настояще и въ зародишъ и своето бѫдаще.
към беседата >>
Казвате: това вече са
приказки
от 1001 нощ.
(втори вариант)
– Научни, разбира се. От тия научни твърдения аз мога да напиша цяла история. Ако хората само от една кост на някое предпотопно животно описват цялата епоха, условията, при които е живяло то и ред други сведения, защо и аз да не мога от тия научни данни на този, който е живял в ледената епоха, и на този, който е живял в горещата епоха да опиша техния живот, тяхната история, и при това да вярвам на всичко това? За мене тези данни са верни, научни. Аз казвам на единия: ти в това време беше едно овчарче, пасеше овците и се хранехте с месо, което печаха в специални за това пещи.
Казвате: това вече са
приказки
от 1001 нощ.
Може да бъдат верни, може да бъдат и неверни. Турците казват: олабелир. В математиката тия неща са възможности, вероятности. Но ние ще дойдем постепенно до нещата, според както се изявяват. Нашият живот носи своето минало, своето настояще и в зародиш и своето бъдеще.
към втори вариант >>
44.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни
приказки
.
Щом прогледат, всичката им красота изчезва. По същия начин и много от идеите на младите и на старите проглеждат и те стават песимисти и се отчайват от живота. Казвам: едно ценно качество, което липсва у младите, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко от душата. Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. Срещнете ли един човек, който има дълбоко уважение към другите, всички ще го считат за слаб човек и ще се качат на главата му.
Учтивият човек, който уважава и почита хората, преди всичко е кротък, внимателен, зачита времето на другите, не го отнема без работа, не го запълва с празни
приказки
.
Щом отиде при някой човек да поговори с него, той внимателно го запитва: „Моля ви се, можете ли да ми дадете пет минути от вашето време, да поговоря малко с вас? “ И като получи разрешение да поговори, той влиза вътре, казва какво му е нужно, и точно след пет минути си излиза. Човек трябва да цени както своето време, така и времето на другите хора. Даже и при брата си да отиде, той ще иска позволение да говори с него пет минути; ако не е свършил работата си, ще иска още пет минути позволение; ако му трябват още пет минути, пак ще поиска, докато свърши работата си, но никога няма да злоупотреби с времето на своите близки. Второто качество на учтивия човек е да изслушва другите хора така, както изслушва себе си.
към беседата >>
45.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ
приказкитѣ
.
Дойдешъ ли до нѣкое затруднено положение и се почувствувашъ гладенъ, ще тропнешъ съ тази пръчица и веднага прѣдъ тебъ ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахранишъ и пакъ ще тропнешъ съ пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пакъ продължавашъ пѫтя си. Питамъ: въпроситѣ не се ли разрѣшаватъ лесно?
Вие ще кажете: то така е писано само въ книгитѣ, въ
приказкитѣ
.
Ами сегашниятъ ни животъ не е ли една приказка? Има ли нѣщо реално въ него? Не е важно, дали вѣрвате, или не въ другия свѣтъ, но единъ день, когато се намѣрите тамъ, вие ще се смѣете на сегашния си животъ. Разправяше ми единъ българинъ единъ свой сънь. Той ималъ много дългове и често се молилъ на Бога, да му помогне да си ги заплати.
към беседата >>
Вие ще кажете: то така е писано само в книгите, в
приказките
.
(втори вариант)
Дойдеш ли до някое затруднено положение и се почувствуваш гладен, ще тропнеш с тази пръчица и веднага пред теб ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахраниш и пак ще тропнеш с пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пак продължаваш пътя си. Питам: въпросите не се ли разрешават лесно?
Вие ще кажете: то така е писано само в книгите, в
приказките
.
Ами сегашният ни живот не е ли една приказка? Има ли нещо реално в него? Не е важно, дали вярвате, или не в другия свят, но един ден, когато се намерите там, вие ще се смеете на сегашния си живот. Разправяше ми един българин един свой сън. Той имал много дългове и често се молил на Бога, да му помогне да си ги заплати.
към втори вариант >>
46.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни
приказки
– вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега?
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни
приказки
– вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
към беседата >>
47.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Турците наричат това “бошлаф”, празни
приказки
.
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
Турците наричат това “бошлаф”, празни
приказки
.
Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик.
към беседата >>
48.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Някои от вас може да се чудят на тия неща и да мислят, че това са
приказки
от 1 001 нощ.
Аз не говоря само за външната форма, но подразбирам съвършенството на носа. Ако отрежем носа на един такъв човек и го претеглим, специфичната му тежест се отличава от този в обикновения човек. Носът на един лош човек тежи най-малко с 25 грама повече от носа на добрия човек. Ръката на лошия човек от лакътя надолу е два пъти повече, отколкото ръката на един добър човек, но ръката на добрия човек по сила е много по-силна, отколкото ръката и на най-силния пехливанин. Ако един добър човек хване в ръката си и най-силния пехливанин, който може да спре с ръката си един кон, ще може да го вдигне във въздуха.
Някои от вас може да се чудят на тия неща и да мислят, че това са
приказки
от 1 001 нощ.
Преди 15 години в Америка имаше една млада, много красива и добра мома, в ръката на която се развиваше особена сила и затова учените правеха с нея много научни опити. Например, 8 души мъже държаха в ръцете се едно дърво и тя като поставяше ръката си отгоре движеше това дърво. Те не можеха да го задържат. После те вземаха това дърво и го притискаха здраво в едно менгеме, но тя и от там свободно го движеше. Не е само този случай.
към беседата >>
49.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
При това положение той носи пръчицата в себе си като вътрешна сила. Много време се изисква, докато човек развие тази сила в себе си, но и като я развие, той трябва да знае как да я контролира. Не я ли контролира, тя ще се превърне в болезненост. Що се отнася до печеленето на пари, това е лесна работа. Мислено или в действителност всеки човек може да бъде богат.
Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Като прави такива упражнения в мисълта си, във въображението си, човек сменя неразположението си с разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? – Защото било празна работа. Значи да мисли и да си представя човек светли и красиви картини било глупава работа, а да си представя мрачни картини не е глупаво. Започва някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее, и пада духом.
към беседата >>
50.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Нека този човек стане мощна сила в света, да даде образец за нещата, а не само да говори празни
приказки
.
Само онзи, който разбира закона на Мъдроста като махне с ръката си, отваря очите на слепия, само онзи, който разбира великия закон на Истината, като махне с ръката си, освобождава ограничения, дава простор и свобода на неговата душа. Срещаш някой човек обезсърдчен, отчаян в живота, иска да бяга някъде далеч в света и казва: “Жена ми е причина за всичко това.” Друг някой казва, че обществото е причината за тези неща. - Не, не са виновни нито жена му, нито обществото. Трети казва, че Господ не е създал света, както трябва. Добре, щом този човек разбира толкова, нека създаде едно общество според своите разбирания, да видим, какво ще бъде това общество.
Нека този човек стане мощна сила в света, да даде образец за нещата, а не само да говори празни
приказки
.
Бог не обича празните думи. Когато някой се гневи, нека се разгневи така, че от неговия гняв да излезе огън. След това да се произведе мекота, после да се яви вода, а най-после - чистота. Ако този гняв може да произведе всичко това, той е на мястото си, не може ли да произведе нещо, той не е на мястото си. Ако се съмняваш, съмнявай се до край, та дано светлина излезе от твоето съмнение.
към беседата >>
51.
Стари и нови възгледи
,
ООК
, София, 2.2.1927г.,
Ще кажете, че това е от
приказките
на “Хиляда и една нощ”.
За да излезе от това положение, човек трябва да работи с безкористната Любов. Дойде ли във връзка с тази Любов, той започва да мисли правилно. Мнозина се държат за науката сляпо, крачка напред не искат да направят самостоятелно, вследствие на което към всяко ново нещо се отнасят критически. Добре е, че поддържат науката, както и учените, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката. Истински художник, истински ваятел е този, който може да направи от восък човек и да му вдъхне жива душа.
Ще кажете, че това е от
приказките
на “Хиляда и една нощ”.
Ако това е невъзможно, защо в Писанието е казано, че реките ще запляскат с ръцете си? Де са ръцете на реките? В математиката пък се казва, че успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността. Вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото е вярно, че камъкът може да се отвори само от една ваша дума.
към беседата >>
52.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински
приказки
!
Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите.
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински
приказки
!
Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват.
към беседата >>
53.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Някой казва: Това са
приказки
от 1001 Нощ.
Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята.
Някой казва: Това са
приказки
от 1001 Нощ.
Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ. Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят.
към беседата >>
Човек трябва да благодари, че има
приказки
от 1001 нощ.
Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята. Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ.
Човек трябва да благодари, че има
приказки
от 1001 нощ.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел.
към беседата >>
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има
приказки
от 1001 нощ.
Дърветата на Божествения свят, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свирят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако слушате да свирят тия велики музиканти, по никой начин вие не бихте желали да се върнете на земята. Някой казва: Това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има приказки от 1001 нощ.
Животът е красив, докато в него има поезия, докато има
приказки
от 1001 нощ.
Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма тежест, съставлява предмет на Божествения свят. Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална.
към беседата >>
54.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Ще кажете, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика. Първият тон ще предизвика запалването на една лампа; вторият тон – втора лампа; третият тон – трета лампа. И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава.
Ще кажете, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Днес е така, но нима всички открития, с които сега се ползваме, не са били някога приказки от 1001 нощ? Вземете, например, грамофона, който Едисон е изобретил. На времето си това беше чудо. И наистина, не е малко чудо да накараш една игла да говори. От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
към беседата >>
Днес е така, но нима всички открития, с които сега се ползваме, не са били някога
приказки
от 1001 нощ?
Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика. Първият тон ще предизвика запалването на една лампа; вторият тон – втора лампа; третият тон – трета лампа. И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ.
Днес е така, но нима всички открития, с които сега се ползваме, не са били някога
приказки
от 1001 нощ?
Вземете, например, грамофона, който Едисон е изобретил. На времето си това беше чудо. И наистина, не е малко чудо да накараш една игла да говори. От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството; бъдещето е векът на човешкото сърце.
към беседата >>
55.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като
приказките
от 1001 нощ.
Обаче за да дойде човек до това състояние, изисква се най-малко десетгодишен усилен труд, един живот чист и свят, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непрекъснато човек трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта. Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви.
Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като
приказките
от 1001 нощ.
Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва.
към беседата >>
Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от
приказките
на 1001 нощ.
Десет години непрекъснато човек трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовта. Това аз наричам здрава, положителна наука – наука на опитите. Аз не ви залъгвам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животът вече има смисъл и в най-малките си прояви. Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 нощ.
Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от
приказките
на 1001 нощ.
Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш?
към беседата >>
56.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
Казвате: Това са илюзии, нещо подобно на
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Сън ли беше това, което видях снощи? Дойде при мене един човек, който ми помогна да оздравея. Къде отиде той? – Този човек е заминал за небето. Той дойде да ви помогне само и си замина.
Казвате: Това са илюзии, нещо подобно на
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Питам: Кой от вас не е бил в болница? Кой от вас не е бил в калта? Съвременните хора бяха едно време във водата, във вид на малки или големи риби, но днес не са вече там. Кой ги извади от водата? Едно време съвременните хора бяха из въздуха, летяха като птици.
към беседата >>
57.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на
приказките
1001 нощ може да си представи.
Защо няма нищо положително по този въпрос? – Защото, още на времето си, когато е бил повдигнат, той е бил поверен на просветени хора. Само просветени хора на времето си са работили и познавали този свещен въпрос, вследствие на което те не са счели за нужно да го напишат на книга, но са го написали само в сърцето си. Който е написал този въпрос в сърцето си, той го е занесъл със себе си. Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите?
Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на
приказките
1001 нощ може да си представи.
Тези същества имат възможност да достигнат до положението на божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята, да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. И когато някой поет или певец възпява положението на бедните хора, в същност те са израз на онези възвишени и напреднали в развитието си същества, които очакват с нетърпение момента на своето слизане на земята между тези бедни хора, да видят, какво могат да научат от тях и в какво могат да им помогнат. Всеки народ има по един или по двама от тези същества, изпратени на земята, да работят за бедните и страдащите. Колкото повече са тия същества между хората, толкова по-добре е за тях.
към беседата >>
58.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Отивате в някоя къща, отваряте Библията и като започнете от Битието, свършвате с Откровението –
приказките
ви нямат край.
После както вървите по улиците на някой град, минавате покрай някоя къща, виждате един човек отвън и му се усмихвате. Той веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влезете вътре, вие няма да разправяте, че имате жена, деца, че сте човек без средства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие?
Отивате в някоя къща, отваряте Библията и като започнете от Битието, свършвате с Откровението –
приказките
ви нямат край.
Вие искате изведнъж да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивах в света, ето какво бих направил аз. Ще вляза в един дом и ще забележа, че един от домашните страда от цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: циреят ще мине, в скоро време ще се освободите от всякаква болка.
към беседата >>
Това положение мяза на
приказките
от хиляда и една нощ.
Старият живот може да се уподоби на книжните пари, с които си служат съвременните държави. Те не представят някакъв ефектив. Колко струват, например, българските книжни пари? Тяхната цена един ден ще се изгуби, както се изгуби цената на германските книжни пари. Те се обезцениха толкова много, че с 45 милиарда марки човек не можеше да си достави един добър обед.
Това положение мяза на
приказките
от хиляда и една нощ.
Сегашният живот се е обезличил като германските марки. Човек, след като живее сто години на земята, той не може да си изкара даже и за един обед. Като отиде на онзи свят, и там не може да се нахрани. И в този, и в онзи свят, за да се нахраните, трябва да плащате. И затова Христос е казал: „Събирайте съкровища за онзи свят, които никой не може да ви отнеме!
към беседата >>
59.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Сега тези неща ви се виждат като
приказките
от 1001 нощ.
Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде. За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина! “ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина.
Сега тези неща ви се виждат като
приказките
от 1001 нощ.
Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите? “ – Имате право да питате. Ела с мен!
към беседата >>
60.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
За неподготвения, животът на Сириус е подобен на описанията, дадени в
приказките
„Хиляда и една нощ“.
Един ден, когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система – в Сириус – най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от слънцето. Като я наблюдава често, човек изпитва особен, свещен трепет в себе си. Тя събужда в човек стремеж към чистота, към нещо светло и възвишено. Всеки би желал да отиде на Сириус, но там приемат само хора с пробудено съзнание.
За неподготвения, животът на Сириус е подобен на описанията, дадени в
приказките
„Хиляда и една нощ“.
И тъй, когато чувствителността на човека се увеличава, сърдечната му линия се удължава. В него се събира излишна енергия, която се натрупва в задната част на мозъка и му създава големи тревоги и смущения. За да се справи с тази енергия, той трябва да мисли, да я отправи в предната част на мозъка. Ако линията на ума се удължава за сметка на сърдечната, чувствителността се намалява и човек постепенно губи топлината и влагата си, втвърдява се и заболява от артериосклероза. Тази е причината, дето младите страдат от голяма чувствителност, която ги довежда до размекване в чувствата, а старите – от сухота, втвърдяване и артериосклероза.
към беседата >>
61.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Ще кажете, че това е от
приказките
„Хиляда и една нощ".
Истината пък подразбира любов към знанието. Значи, да обичаш знанието и да го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо? Защото във вярата нещата не са проверени, не са опитани, когато в знанието всички неща са проверени. Да обичаш знанието, това подразбира силно желание да проверяваш нещата. Например, има хора, които от любов към знанието развиват в себе си способността да отиват от този в онзи свят, да проверят нещата, и после пак се връщат на земята.
Ще кажете, че това е от
приказките
„Хиляда и една нощ".
Не е така. Ето, четете вестниците, ще видите, че и те пишат по този въпрос. Сега, по целия свят учени хора правят спиритически сеанси, и чрез ред опити дохождат до убеждението, че съществува свят, по-висок от нашия. Те са приели тези неща не на вяра, но с ред научни опити. И каквото изнесат днес пред света, те са го опитали и проверили.
към беседата >>
62.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Дойдат ли при вас да ви говорят такива
приказки
, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! В света има хора, майстори на измислиците. С своите лъжи, те могат да изкарат човека от ум.
Дойдат ли при вас да ви говорят такива
приказки
, спомнете си, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може да живее нищо нечисто, нищо долно.
Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама. Следователно, хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек.
към беседата >>
63.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Казвате: Вярно ли е всичко това, или е нещо като
приказките
„Хиляда и една нощ"?
Който иска да познае, какво знание има, каква е неговата сила и любов към Бога, нека тури дясната или лявата си ръка на някое болно място в организъма си и да следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното или парализираното място. Нещо повече даже: ако такъв човек срещне някой свой неприятел, който иска да го убие, достатъчно е първият да вдигне ръката си срещу неприятеля си, за да го обезсили.
Казвате: Вярно ли е всичко това, или е нещо като
приказките
„Хиляда и една нощ"?
Това всеки сам може да провери, а може да проследи и безброй такива примери в живота. Има хора, които са спирали апашите в пътя им и са попречвали на техните замисли. Има случаи, когато апашите пък са спирали хора и са ги обирали. Аз говоря за човека, който има Божията Любов в себе си. Такъв човек е в сила да направи всичко. Защо?
към беседата >>
64.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Ако хората продължават да вървят по този път, в който са тръгнали, те ще се намерят в положението на мързеливата жена, за която се говори в една от нашите
приказки
.
Те вярват в някакъв Бог, когото сами не познават. Свещеници, учители, лекари и много други хора, вярват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете няколко златни монети, всичката им вяра пропада. Жената готви, меси хляб на мъжа си, защото вярва, че той ще й купи нещо. Това не са идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само.
Ако хората продължават да вървят по този път, в който са тръгнали, те ще се намерят в положението на мързеливата жена, за която се говори в една от нашите
приказки
.
Тя била млада, красива мома, от знатен, голям род, но забележителна между селяните с големия си мързел. По едно време тя се омъжила, но и при това положение, пак си останала мързелива, нищо не работела. Мъж й често казвал: Жена, трябва да работиш, защото скоро ще оголеем, ще се окъсаме. – Ти не се безпокой! Обаче, в скоро време, думите на мъжа се сбъднали.
към беседата >>
65.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Когато пътниците се качват на някой морски параход, докато той не се е отделил още от пристанището, те си подават букети, цветя, чуват се
приказки
, смехове между тях.
Обаче, не е физическата сила, с която човек може да преодолява мъчнотиите. Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може да отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето. Човек трябва да отбива от пътя си препятствията, лошите влияния така, както параходът отбива вълните, които се изпречват пред него. Никакво препятствие не трябва да остане на пътя между човека и слънчевите енергии. Всякакво препятствие нарушава хармонията на тия енергии.
Когато пътниците се качват на някой морски параход, докато той не се е отделил още от пристанището, те си подават букети, цветя, чуват се
приказки
, смехове между тях.
Когато параходът започва да се отдалечава от пристанището, шапки, кърпи се махат, и пътниците запяват, чувстват се весели, доволни, в пълна хармония. Щом параходът влезе навътре в морето, всички стават сериозни, замислени, оставят букетите настрана и започват да лягат, кой дето намери. Какво е станало? Коя е причината за това положение? Някаква дисхармония е настанала във всеки пътник.
към беседата >>
66.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Това са факти, а не голи
приказки
.
Полковник казва на войника си: Редовой, тази вечер, десет часа, ще отидеш на Витоша да носиш храна. – Слушам, господин полковник! Ако войникът се осмели да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бъде арестуван. Кой от съвременните хора не е запитвал Господа, защо е създал света по този начин, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трябва да бъдете арестувани от Господа, както полковникът арестува войника.
Това са факти, а не голи
приказки
.
Кой човек, като му се случи някакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човек, като е загубил някой от своите близки, се е обърнал към Бога с благодарност за постигналото го нещастие? Теоретически всички сте готови да приказвате, че благодарите на Бога за нещастията, които ви сполетяват, но като дойде до практическата страна на живота, като дойде нещастието до вас, казвате: Не можа ли това страдание да ни отмине? Не можа ли този изпит да се отложи? Това показва, че съвременните хора се нуждаят от дълбоко знание, от положителна наука.
към беседата >>
67.
До край
,
НБ
, София, 12.2.1928г.,
Сега, като слушате да ви се говори по този начин, някои казват, че това са празни
приказки
.
Казват още, че светлината разкрива нещата. Да, разкриването е елемент на светлината, но самата светлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявам, какво нещо е светлината, нужни са цели часове. Въпросът за светлината е теза за високо учени хора, които са устроени съвсем другояче в сравнение със сегашните хора. Дълго време още се изисква, докато телата на съвременните хора дойдат до такова развитие, че могат да възприемат живите явления в природата в тяхната истинска светлина.
Сега, като слушате да ви се говори по този начин, някои казват, че това са празни
приказки
.
Според мене, всичко в света е празно, т.е. нещата лесно се изпразват. Срещате един богат човек, но утре вече касата му се изпразва. Друг пък днес се хвали със силата си, но утре я изгубва. Трети се ползва с голямо влияние между хората, но утре губи влиянието си.
към беседата >>
68.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
За простия човек тя е писана на прост език, във вид на
приказки
.
Ще кажете, че така е писано в Библията. Да, но колко превода е претърпяла Библията досега ? В кой превод е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава от оригинала си, от своя първообраз. Библията се разбира по три различни начини, според степента на развитието на онзи, който я чете.
За простия човек тя е писана на прост език, във вид на
приказки
.
За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения тя е писана на висок духовен език. Като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират.
към беседата >>
69.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Ще кажете: „Това са
приказки
от 1001 нощ." – Не, това не са
приказки
.
Когато всеки човек, поотделно, се обърне към Господа с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и когато всички народи, поотделно, се обърнат към Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и когато, най-после, цялото човечество се обърне към Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, тогава и земетресенията ще престанат. Всички хора, всички народи съставляват едно цяло. Докато всички живеем в това цяло, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това, всички ще живеем в закона на свободата. В закона на цялото, всеки човек, всеки народ ще има възможност да се прояви отделно, като човек, като народ и да реализира всички красиви копнежи на своята душа, от незапомнени времена на битието. Който иска да има дом, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ще го придобие; при това, всичко ще бъде направено от най-фина материя – нито ще се разваля, нито ще се изцапва и т.н.
Ще кажете: „Това са
приказки
от 1001 нощ." – Не, това не са
приказки
.
Това нещо може да стане, още този момент, но всички ще трябва да напуснете телата си и да излезете навън. Ако преди 2-3 години бяха казали на чирпанлии и пловдивчани, всички да излязат вън и да отправят една обща молитва към Бога, не биха послушали; нямаше да излязат. Но сега, когато стана земетресението, вътре в десет секунди, всички излязоха навън. Защо? – Понеже Господ говори сега. Ако не бяха излезли, щяха да останат затрупани под къщите си.
към беседата >>
70.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Други пък ще кажат, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Дълго време след отдалечаването на змея, тази жена трябвало да лекува своите сини петна. По едно време, трябвало и той да вземе участие в Херцеговинската война и затова, преди заминаването си се явил на своята любима и казал: „Тук, наблизо, има едно кладенче, от което водата ще извира, докато бъда жив. Убият ли ме във войната, кладенчето ще пресъхне, и връзките между нас ще се прекъснат. Това ще послужи като емблема, по която ще познаеш, дали съм още жив. Ако някой съвременен лекар констатира сините петна по тялото на тази жена, той ще каже, че това е някакво патологично състояние.
Други пък ще кажат, че това са
приказки
от 1001 нощ.
Ако се вслушваме в такива разкази, ще видим, че едни от тях могат да бъдат верни, а други - неверни. Невярното седи в това, че радостта и любовта ни се дължат на същества от този свят. Такава е опитността на всички добри хора. Когато някое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на някой млад момък от четирите краища.
към беседата >>
Ще кажете: „Това са
приказки
от 1001 нощ." – Това е наука, която всеки може да провери.
Като погледнете този човек, на много места ще видите отпечатана мисълта за къщата. Когато някой момък обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома й, ще видите най-малко на хиляда места отпечатана у него мисълта, че той обича. Тази мисъл е наредена в неговата книга много пъти и то систематично, едно след друго, като броеници. Друг момък обича някоя мома, но той написал тази мисъл само върху един лист от своята книга, а по-нататък следват други неща. Питам: кое е по-хубаво, да напишете една и съща мисъл 10 000 пъти, или да я напишете само веднъж?
Ще кажете: „Това са
приказки
от 1001 нощ." – Това е наука, която всеки може да провери.
Ние говорим та реални, за положителни неща, които сме изучавали. Онези, които се занимават със записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е човек да знае да чете това писмо. Често от невидимия свят слиза комисия да разглежда книгите на живота, при което ликвидира със старите, а отваря нови, неписани още книги. Хората наричат това съдба. Така светът ще бъде съден.
към беседата >>
71.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят
приказки
.
През цялото време на бременността вие можете да изчислите, по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята. Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от любов в любов, от правда в правда, от истина в истина и т.н. Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз разбирам, че той се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване. Ще ви приведа още един разказ, без да споменавам имена на лицата, за които се говори в разказа.
Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят
приказки
.
Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболяла зле и била почти на умиране. Тя се обърнала към Бога с гореща молба да продължи живота й, да поживее още на Земята. Бог чул нейната молба и решил да продължи живота й с 20 години. За тази цел Той изпраща от небето един ангел с писмо, в което съобщава на царската дъщеря, че животът й се продължава с 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала към Божия посланик.
към беседата >>
Такъв живот съществува в
приказките
от 1001 нощ.
С него трябва да започне философията на вашия живот. Казвате: какъв е смисълът, каква е задачата на родения от Бога? Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачите си. И той има мъчнотии, но ги решава без големи затруднения. Ако мислите, че можете да прекарате живота си без мъчнотии и страдания, без да ви засегне нещо, вие сте на крив път.
Такъв живот съществува в
приказките
от 1001 нощ.
Питам: как са били посрещнати на Земята най-видните учени, велики хора и философи? Как са посрещнали Христа и апостолите на своето време? Цели три години от своя живот Христос беше подлаган на големи изпитания и поругания, а от 2000 години насам Го посрещат с финикови вейки. Днес всеки говори за Него, всеки цитира Неговите думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правят в Негово име?
към беседата >>
72.
Единство на съзнанието
,
ООК
, София, 25.7.1928г.,
Като слушат тази лекция, мнозина ще се намерят в положението на героите в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Кой не е изпитвал това състояние? Спи, чува, че някой го вика, но не може да стане, като че ли някой го държи вързан. Щом се разтърси добре, той веднага се освобождава и става от леглото си. В такова състояние човек може да изпадне и в будния си живот: иска да извърши волята Божия, но нещо му препятства, чувства се вързан, нищо не може да предприеме. Дълго време трябва да се бори с това, което го свързва, за да се освободи и изпълни волята Божия.
Като слушат тази лекция, мнозина ще се намерят в положението на героите в
приказките
от „Хиляда и една нощ“.
Те не могат да си представят какво вътрешно мъчение може да изпита човек, щом разполага с всичко: с къща, с пари, със знания, със сила. Прав е този човек, но само докато живее физически. Дойде ли до духовния живот, той се натъква на ред противоречия и мъчнотии. – Защо? – Защото съзнанието му не е будно.
към беседата >>
73.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Ленивият обича да мечтае, да се пренася в области, каквито
приказките
рисуват.
Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва. Щом дрънне звънецът, желанието му се изпълнява по магически начин.
Ленивият обича да мечтае, да се пренася в области, каквито
приказките
рисуват.
Леността е състояние, което съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в умствения. Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дължат на леността, на ленивите състояния на човека, които понякога обхващат ума и сърцето му и препятстват на неговите благородни стремежи. Който търси лесния път, постоянно пита, защо работите стават по този, а не по друг начин. Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа, да ви научи на ум“ Значи, ленивите хора са умни.
към беседата >>
И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ
приказкитѣ
на 1001 нощь.
(втори вариант)
Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ.
И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ
приказкитѣ
на 1001 нощь.
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни.
към втори вариант >>
74.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Чел си ти в арабските
приказки
нещо за „Хиляда и една нощ“.
(втори вариант)
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път.
Чел си ти в арабските
приказки
нещо за „Хиляда и една нощ“.
Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите. Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не?
към втори вариант >>
75.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Сега онези от вас, които сте учители, какви
приказки
давате на децата за буквата А?
(втори вариант)
Три. Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят. Този подтик да се прояви към периферията, той се нарича живот. Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление.
Сега онези от вас, които сте учители, какви
приказки
давате на децата за буквата А?
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък. Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота.
към втори вариант >>
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди
приказки
за идеята живот.
(втори вариант)
Животът, това е първото усилие на Духа да се прояви във външния свят. Този подтик да се прояви към периферията, той се нарича живот. Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление. Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А?
За живота има толкова богата литература, има почти хиляди
приказки
за идеята живот.
Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели. Биографиите, това са все [приказки] за живота, за тази основна идея. Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък. Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота. Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим.
към втори вариант >>
Биографиите, това са все [
приказки
] за живота, за тази основна идея.
(втори вариант)
той се нарича живот. Значи, когато Духът излиза на периферията и започва Своята работа, това е вътрешният подтик, започва животът в неговото елементарно проявление. Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А? За живота има толкова богата литература, има почти хиляди приказки за идеята живот. Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
Биографиите, това са все [
приказки
] за живота, за тази основна идея.
Животът на еди-коя си красива мома, животът на еди-коя си грозна мома, еди-кой си вълк, еди-коя си Кума Лиса и тъй нататък. Сега тази основна идея прониква, понеже по някой път има един вътрешен дисонанс, който сега се проявява в живота. Ние не знаем какво трябва да правим с живота и търсим да го изменим. Чудни са хората, когато искат да изменят живота, аз да изменя а-то запример. Ще започна от това, което е понятно.
към втори вариант >>
76.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези
приказки
.
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах. Трябва да се измени този начин на живеене! – Това е гласът на дядо ти. След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее. Как трябва да се живее, и те не знаят.
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като си отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези
приказки
.
– Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тези гласове от Божествения. Езикът на разумния човек коренно се различава от този, на неразумния. Дойде някой неразумен при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичам?
към беседата >>
77.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Многото
приказки
не оправят работите на ученика.
— Бягай, нищо повече. Ако река да ти обяснявам, ще пострадаш. Ти си на бойното поле, дето всеки момент прехвъркват куршумите. Не бягаш ли от бойното поле, някой куршум ще те повали на земята. Много говорене не помага.
Многото
приказки
не оправят работите на ученика.
Иска ли да оправи работите си, ученикът трябва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можеш да учиш, защото умът ти е раздвоен. — Кога ученикът не може да учи? — Когато носи в ума си мисълта за полици, които трябва да плаща.
към беседата >>
78.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Ще кажете, че това са
приказки
от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина, нещата не се виждат ясно. Ето защо, когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днес с няколко книжни, или сребърни лева? – Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато.
Ще кажете, че това са
приказки
от ”Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях.
– Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен?
към беседата >>
79.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Това са човешки
приказки
и разбирания.
Де е твоята душа тогава? Казвам: Докато е на земята, човек трябва да се стреми към все по-висок идеал, към самоусъвършенстване. Процесът на самоусъвършенстването е вечен, той е без начало и без край. И Христос, като Син Божий, дойде на земята да придобие нещо, да придаде нещо към своето съвършенство. Ще кажете, че Той не е бил абсолютен Бог, затова е трябвало да се усъвършенства.
Това са човешки
приказки
и разбирания.
Вие трябва да разбирате думите, които Христос е казал: ”Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил.” Христос дойде да изпълни волята Божия, а с това заедно и да се самоусъвършенства. В изпълнение волята Божия седи усъвършенстването на човека. Следователно, същото се отнася и до вас. Като не можете да изпълните тази Свещена воля, вие често изпадате в малодушие, измъчвате се, страдате.
към беседата >>
80.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Такива
приказки
може да ви наведа много.
(втори вариант)
Понеже не знаел да помага, пратили го кърт да учи да рови земята. Как ще докажете на света, че е философ? Ще кажете, как може философ кърт да стане? То е вярата ви. Сега някои казват, че някое магаре или някой кон бил някой владика.
Такива
приказки
може да ви наведа много.
Един турчин, принц, живял много пиянски живот. Разпуснат живот, развален. Като умрял, турили го в едно магаре, продали го. Не че той станал магаре, но го турили вътре да живее. Къща не му дават, някой палат, но къщата на някое магаре.
към втори вариант >>
81.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
Бог не се нуждае от много
приказки
.
Съвременните хора се отказват от Бога, под предлог, че са се молили, но Той не ги е послушал. – Няма защо Бог да ги слуша. Те имат голямо мнение за себе си. Бог няма на разположение даже по една минута за всеки човек, а хората искат Той да ги слуша. Достатъчно е човек да отправи молитвата си към Бога и да очаква отговор с пълна вяра и упование в Него.
Бог не се нуждае от много
приказки
.
Отидете ли при Него, кажете Му същественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и как да ви помогне. Кажете ли същественото, отстранете се и чакайте. Условията при, които сегашните хора живеят са мъчни. Каквото днес придобият, на другия ден го изгубват.
към беседата >>
82.
Абсолютна и относителна реалност
,
МОК
, София, 9.8.1929г.,
Той започва да разказва
приказки
на сестричката си, да отвлече вниманието й от ябълките, за да ги вземе за себе си.
Ще кажете, че експлозиите се дължат на неустойчивостта на веществото. Защо някои вещества са устойчиви, а други не са устойчиви, и това не е обяснено. Брат и сестричка се забавляват. Майката им дава две ябълки, да си ги разделят. Обаче, братът иска да вземе и двете ябълки.
Той започва да разказва
приказки
на сестричката си, да отвлече вниманието й от ябълките, за да ги вземе за себе си.
Това е един начин за постигане на целта му. Ако така не успее, дава бонбони на сестричето си, да го залъже. Ако и това не помогне, той сграбчва ябълките и ги туря в джоба си. Сестричето се разплаква, вика майка си, тя да разреши въпроса. Както виждате, една неправилна проява в отношението на брата към сестричето създава големи неприятности в дома.
към беседата >>
НАГОРЕ