НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така
приказките
на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство.
Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
Така
приказките
на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство.
Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации.
към текста >>
2.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава тук се разменяха
приказки
, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите.
Пееха братски песни и песни от Учителя. В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало. Аз останах приятно изненадана, защото наблюдавах, че сестрите хем работят нещо, хем пеят. Така, навремето по седянки по селата, жените седяха на трикраки столчета и работеха някоя работа, която им бе дала онази домакиня, която ги бе извикала и направила седянката. Тя им даваше или да предат, или някоя друга селска работа, за която имаше нужда от повече работни ръце.
Тогава тук се разменяха
приказки
, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите.
Така се поддържаха в този народ и се предаваха народните песни. Седянката бе една много хубава форма на контакт. Те биваха правени през късна есен и зимата, когато работата по къра бе привършена и започваше голямата работа на жените - да се преде, да се тъче, да се плете, да се подготвя облеклото на семейството и дома. Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха. Аз ги огледах.
към текста >>
3.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези
приказки
от мен.
Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис? " Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете.
Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези
приказки
от мен.
И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо.
към текста >>
4.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви
приказки
, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат.
Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък. А до този момент устоявах като гранитна скала. Изведнъж, след като той махна с ръка, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък. Нямах вече сили да му се противопоставя и да настоявам за своя план. Така всичко се провали.
Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви
приказки
, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат.
А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно. Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов. Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се възможността да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен. Но ако бяха минали през моя дом и бяха видели оригинала, те трябваше да се определят. Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане.
към текста >>
5.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Запомнете добре от мен това, защото
приказки
- много, а дела - никакви!
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал.
Запомнете добре от мен това, защото
приказки
- много, а дела - никакви!
Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно.
към текста >>
6.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Само
приказки
и нищо конкретно.
Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща.
Само
приказки
и нищо конкретно.
След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха.
към текста >>
7.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приказки
и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле.
Приказки
и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос.
Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".
към текста >>
8.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с
приказки
за това или онова.
Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване.
И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с
приказки
за това или онова.
Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши и става слушател.
към текста >>
9.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Много примери ни е привеждал Учителят и много
приказки
е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси.
Ако няма никакви дела и следа - не са направили нищо. По делата им ще разберете кой кому е служил и на какъв господар се е подчинявал! Затова няма да вземам отношение по този въпрос, а го оставям, след като проучите нещата, вие да се определите. А сега ще ви разкажа една много интересна история от времето на Учителя. Слушайте внимателно и още по-внимателно я проучете, защото това е финалът на моя разказ досега за следващите поколения!
Много примери ни е привеждал Учителят и много
приказки
е създал, за да изясни някои неизяснени и трудни въпроси.
В онези тревожни времена към края на Втората световна война, когато Българите бяха обявили война на целия свят, приятелите се обръщат към Учителя загрижено и Го питат: "Учителю, какво ще ни кажете за бъдещето, което ни очаква и което е неясно за нас? " Тогава Учителят разказва една приказка. Това е последната приказка, която Той ни разправи. Ето самата приказка: "Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога.
към текста >>
А сега да се прехвърлим от царството на
приказките
към живота тук на "Изгрева." На "Изгрева" идваха и бедни, и богати и слушаха Словото на Учителя.
Но разбойниците не се съгласили. Казали му: "Тази работа тук на нас ни много харесва." Тогава главатарят им разказал истината - че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил светията, който се преобразил в негов образ и подобие и че той ги е управлявал досега. А те му казали: "Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар." Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен." Това беше последната приказка на Учителя за нас.
А сега да се прехвърлим от царството на
приказките
към живота тук на "Изгрева." На "Изгрева" идваха и бедни, и богати и слушаха Словото на Учителя.
Дойде онова време, яви се бандата с главатаря и отне на богатите братя парите, имотите - обраха ги, както се казва, до шушка. Станаха бедни като другите. Тогава главатарят дойде да слуша Учението на Учителя. Тук между нас на "Изгрева" дълги години имаше представители от негово име. След това те отидоха в света да проверяват Учението.
към текста >>
10.
8_03 Симеон Симеонов
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В
приказките
си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост.
След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата.
В
приказките
си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост.
Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който излиза по-близо до върха. Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас.
към текста >>
11.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Последните години чувам разни
приказки
, че и Борис Николов бил участвувал в подготовката на тези книги.
Той е авторът и на трите книги, които трябва да излязат: "Изворът на Доброто", "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето" и "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Освен това брат Боев дешифрира от своите лични тетрадки един огромен материал и го препращаше до ръководителите в провинцията под заглавието "Писма до приятелите". В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя. Тези писма трябва да се съберат, да се подредят и издадат. Автор на този труд е също Боян Боев.
Последните години чувам разни
приказки
, че и Борис Николов бил участвувал в подготовката на тези книги.
Това е лъжа! Боян Боев лично стенографира, лично дешифрира и лично диктуваше тези неща на една сестра, за да се напишат. Борис Николов може да си дешифрира неговите записки да излязат от негово име, а не да посяга на чужд труд. Учителят беше казал за Боян Боев така: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Затова питам аз, защо вие, които се смятате за ученици, посягате върху труда на един ученик, който си е свършил работата?
към текста >>
12.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Другият начин е само
приказки
.
В Школата има души! Затова ние трябва да се върнем към истинското идейно братство и сестринство. Трябва да се живее чрез Словото на Учителя. И като го видят такъв човек, да се питат защо е такъв и кой го учи на тези неща. Така се проповядва Учението чрез приложение на Словото!
Другият начин е само
приказки
.
Нашата грешка е, че само говорехме и повтаряхме какво е казал Учителят. Повтаряхме го, а не го живеехме! Другите ни гледаха, че не сме като това, за което говорим и се разколебаха чрез нас. Затова ние трябва да се върнем от онова място, откъдето се отклонихме! А къде започва отклонението?
към текста >>
13.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така че
приказките
на кръчмаря и попа заглъхнаха.
Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите.
Така че
приказките
на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>
14.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в
приказките
, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора.
Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в
приказките
, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба.
Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят.
към текста >>
" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от
приказките
и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има?
" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от
приказките
и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец.
към текста >>
15.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Много разговори, много
приказки
, разисквания, а резултатите малки.
В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература. Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото.
Много разговори, много
приказки
, разисквания, а резултатите малки.
По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък.
към текста >>
16.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И какви сладки
приказки
между двамата.
Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе и ще пият двамата по едно кафе.
И какви сладки
приказки
между двамата.
Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Дядо поп много добре знаеше кой е синът му. В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път.
към текста >>
17.
154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и
приказките
, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане.
154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ Имахме един брат военен, полковник Бошков. Той отива веднъж при Учителя по работа. Учителят го приема, но при Него са били две сестри, с които Той разговарял. Били са Теофана Савова и Катя Грива и са водили такъв разговор, съвсем обикновен за незначителни неща. Така сметнал Бошков като ги чул.
А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и
приказките
, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане.
Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето".
към текста >>
А това не било според него разговор, а
приказки
, и то празни
приказки
изречени от две сестри.
Учителят го приема, но при Него са били две сестри, с които Той разговарял. Били са Теофана Савова и Катя Грива и са водили такъв разговор, съвсем обикновен за незначителни неща. Така сметнал Бошков като ги чул. А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане. Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя.
А това не било според него разговор, а
приказки
, и то празни
приказки
изречени от две сестри.
Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер.
към текста >>
18.
173. ОХРАНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите
приказки
доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат.
Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша.
Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите
приказки
доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат.
Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове. Няколко пъти в беседа Учителят бе посъветвал сестрите да си носят в чантичката в една малка торбичка лют червен пипер и ако някой мъж ги нападне, да му хвърлят лютия пипер в очите. Разправял го е много пъти, но малцина от сестрите си ушиха торбички и си сложиха червен пипер за тая цел. Една от тези сестри бе Маргарита Вонидова.
към текста >>
19.
56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според
приказките
и според делата.
Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов.
Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според
приказките
и според делата.
към текста >>
20.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Без много
приказки
Той ни даде същата книга.
Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга.
Без много
приказки
Той ни даде същата книга.
„На, прочетете тази книга! " Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме.
към текста >>
21.
14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи
приказки
.
А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г. Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи
приказки
.
Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре. Там започват да пристигат приятели от София, а после и от провинцията.
към текста >>
22.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много
приказки
, още повече стихотворения, басни.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца.
Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много
приказки
, още повече стихотворения, басни.
Имаше и духовна поезия, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1. Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая.
към текста >>
23.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки
приказки
.
Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос.
Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки
приказки
.
А за сладките приказки няма определено време. То се разтегля с часове. Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки. Те се стресват, уп-лашват се в момента, как така Учителят се явява при тях, но поемат ябълките от Него, за да си похапнат. Учителят казал: „Една малка почерпушка!
към текста >>
А за сладките
приказки
няма определено време.
А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос. Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки приказки.
А за сладките
приказки
няма определено време.
То се разтегля с часове. Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки. Те се стресват, уп-лашват се в момента, как така Учителят се явява при тях, но поемат ябълките от Него, за да си похапнат. Учителят казал: „Една малка почерпушка! " Изведнъж Учителят изчезнал внезапно и пред очите им, така както се бил и появил.
към текста >>
24.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Този куфар разпали много страсти и
приказки
за несметни богатства.
то според думите на Иванова куфарът със скъпоценности са взети от мен и Мария. Може би наистина Иванова да е била отстранена от стаята с цел да се остави Учителят сам, защото в последните си дни Той бе болен и изнемощял и всеки искаше да Го види, а ние ограничавахме достъпа до Него. Може би затова са я отстранили, но не са я изгонили. А куфарът при Учителя беше Неговото долно бельо, защото тази негова стаичка беше много малка и нямаше място за скрин или за шкаф. Аз непрекъснато бях дежурен при Учителя последните дни и ако трябваше да взема нещо, нямаше да чакам Иванова да дойде, та после да я гоним.
Този куфар разпали много страсти и
приказки
за несметни богатства.
Как на мнозина им горяха очите и блестяха при споменаването на този куфар. А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са суета за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща. Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности. След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар.
към текста >>
25.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А колко
приказки
му разказах за Аллах и бедуините.
42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците. Бяха го изпратили при мен в килията. Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите.
А колко
приказки
му разказах за Аллах и бедуините.
Аз знаех десетки арабски приказки. Реждеб направо се възстанови и възкръсна духом. Пред себе си видях как разцъфна една човешка душа, която възстанови връзката си с Бога. Премина процеса и присъдата му беше - разстрел. Преди да се разделим Реджеб ми каза: „Бай Борисе, да можеш да дойдеш в джамията на село и така да ни поговориш на всички както говори тук на мен!
към текста >>
Аз знаех десетки арабски
приказки
.
Бяха го изпратили при мен в килията. Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите. А колко приказки му разказах за Аллах и бедуините.
Аз знаех десетки арабски
приказки
.
Реждеб направо се възстанови и възкръсна духом. Пред себе си видях как разцъфна една човешка душа, която възстанови връзката си с Бога. Премина процеса и присъдата му беше - разстрел. Преди да се разделим Реджеб ми каза: „Бай Борисе, да можеш да дойдеш в джамията на село и така да ни поговориш на всички както говори тук на мен! " Разделихме се с прегръдка.
към текста >>
26.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Също като в
приказките
.
" А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора.
Също като в
приказките
.
Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина.
към текста >>
Разказвал съм много
приказки
, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка.
Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат.
Разказвал съм много
приказки
, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка.
Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя. Там има друго човечество, други поданици, с друг Господар.
към текста >>
27.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние не съдим за човека по
приказките
, а по делата му. 13.
Цялото Небе е с нас. 12. На комунистите казвам: „Ние не сме против строя, който искате да турите и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните поради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате.
Ние не съдим за човека по
приказките
, а по делата му. 13.
Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е защото човек не е свързан и все още е във властта на Злото. „Нашата борба не е против плът и кръв".
към текста >>
28.
11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки
приказки
на граждани от квартала.
Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята. Но се явяват лица, които се противопоставят на този план на отдел „Архитектура". Започват протести, след което то било освободено от всякакво архитектурно оформление.
Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки
приказки
на граждани от квартала.
Тогава други последователи на Учителя решават за заградят мястото на Учителя с ограда, да се сложи врата и да се заключва. Явяват се такива, които протестират на заключването, с довода, че не могат по всяко време да посещават мястото на Учителя. Според мен тази форма с ограденото място и с заключената врата е най-удобна и правилна, защото се отключва през деня, а се заключва през нощта. Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.
към текста >>
29.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече
приказки
и веселия!
УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи.
В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече
приказки
и веселия!
Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни приказки, никаква работа за братството! Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото. Нечисти са и наследствените пари.
към текста >>
Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни
приказки
, никаква работа за братството!
Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи. В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия!
Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни
приказки
, никаква работа за братството!
Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото. Нечисти са и наследствените пари. Над тях бдят родовите духове.
към текста >>
30.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази,
приказки
, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано.
Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази,
приказки
, поговорки добиват ново и по-богато съдържание.
Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка".
към текста >>
31.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
По едно време войниците се разшаваха и започнаха
приказки
.
Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време.
По едно време войниците се разшаваха и започнаха
приказки
.
Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави.
към текста >>
Войнишки
приказки
, какво ли нямаше в тях.
Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки.
Войнишки
приказки
, какво ли нямаше в тях.
Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така.
към текста >>
32.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и
приказки
и още много подобни неща.
Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе. Само възрастни братя и сестри прехождали в неделя от града и онези, които са останали на Изгрева. Тъжно. И трагично. И смешно.
А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и
приказки
и още много подобни неща.
Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната. Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни.
към текста >>
33.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от
приказките
." Аз занемявам.
Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода.
А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от
приказките
." Аз занемявам.
Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци и да се откажат от месото. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяха, идваха да благодарят.
към текста >>
34.
ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Не позволяваше никой да осквернява Школата на Учителя с празни
приказки
и недомислия.
При никой друг от учениците на Учителя не съм имал такова възвисява-не на духа си, както при неговите разговори и срещи. Това, което изпитах при първата си среща с него от цигулковото изпълнение на песните на Учителя, същото изпитах при неговите срещи и разговори. Това бяха анализи, с най-големи подробности за хора, личности и събития. И винаги разглеждахме нещата в перспектива за съхранение Словото на Учителя и запазване чистотата на Школата от чужди примеси и влияния. Тук той бе безкомпромисен.
Не позволяваше никой да осквернява Школата на Учителя с празни
приказки
и недомислия.
А за чистотата на цигулковото изпълнение на песните на Учителя -свещенодействаше. В последните години, когато бе разрешено да се играе Паневритмия, около 1980 година, той излизаше с цигулката и свиреше на приятелите. Имах възможност да наблюдавам как те го приемаха и как слушаха цигулката му. По това съдех какво представляваше той за своите съвременници. Защото той бе цигуларят на Младежкия Окултен клас по времето на Учителя.
към текста >>
35.
3.20. Дядо Благо и Климент Охридски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски
приказки
и стихове.
20. Дядо Благо и Климент Охридски Сега ще ви разкажа за един наш брат, наречен дядо Благо. Той имал учителска професия и е преподавал в първоначалните училища и прогимназията.
Той също е и поет и разбира се, дори и сега скоро му излезе една малка книжчица „Градинката на дядо Благо" - детски
приказки
и стихове.
Той е родом от едно село близо до Бургас и разбира се, когато вече бил пенсиониран, дошъл да живее на Изгрева. Един ден дядо Благо е бил в града и се връща по-късничко следобед на Изгрева. Както винаги по вечерно време, при хубаво време, да няма дъжд или сняг, Учителят слиза долу и нашите приятели от Изгрева отиват при Учителя и водят дълги разговори, въпроси Му задават. Той обяснява и тогава, при такова едно - мога да го нарека - "вечерно събрание на открито" пред салона, пристига брат дядо Благо от града и Учителят го пита: „Дядо Благо, ти къде си бил досега? " „Учителю, бях на едно погребение на един мой приятел." Необичайно Учителят пристъпва към него и го целунал по бузата, и след няколко секунди му казва: „Извинявай, дядо Благо, Аз не целунах тебе, Аз целунах твоя приятел, който си е заминал, той беше наш съмишленик, само че не е идвал тука, на Изгрева." При друг случай Учителят бе казал за дядо Благо, че той е прероденият Климент Охридски от миналото.
към текста >>
36.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Отначало им разказвах
приказки
и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви.
42. На разпятие заради Христа На следващата година ме преместиха като учителка в гимназията в Михайловград. Започнах да работя по същия начин с моя клас.
Отначало им разказвах
приказки
и легенди от беседите на Учителя, а после започнах да чета беседи, пеехме, давах им портрети и научиха от мене няколко молитви.
Излизахме сутрин на един баир и там посрещахме слънцето, и правехме молитви. Един ден пеем песента „Ний сме славейчета горски". Един биволар караше биволи. Като чуха песента, спряха да вървят, вдигнаха глави и слушат. А да подкараш бивола е много трудно, когато той не иска.
към текста >>
37.
6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Над мене беше поставена шапка - невидимка, както в
приказките
.
Въпросите, които ми задаваше тази жена, бяха за висшата политика на държавата. Тя беше много добре запозната с всичко. Остана доволна от моите отговори и ме освободи. Да, тя ме освободи, понеже не можаха да ме познаят духовете. Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон.
Над мене беше поставена шапка - невидимка, както в
приказките
.
Бях станал невидим за онези духове, които търсеха разплата в тия размирни времена. Така се опазих досега.
към текста >>
38.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и
приказки
.
Щом една банка фалира и фирмата фалира. Затова, когато Учителят дойде, Той със Словото си атакува агрегора на духовенството и църквата. След туй Той атакува агрегора на държавата, на нейните закони, които не са създадени съгласно Висшата справедливост. Аз четох една брошура на един поп, който беше писал срещу Учителя. Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата.
Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и
приказки
.
Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо. А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика.
към текста >>
39.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Иначе са празни
приказки
.
Както и на мен каза Учителят: „Ако нямаш врагове, не можеш да прогресираш." Има един велик закон на Битието. „Разрушението на физическия свят е градеж в Духовния свят. Разрушението в Духовния свят е градеж на физическия свят." Те са инволюционни и еволюционни процеси. И човек, за да разглежда дадени явления, трябва да ги разглежда не в отсечка и в даден момент, а в голямо движение и перспектива. Само тогава може да се произнесе за смисъла им - какво е било и за какво е било.
Иначе са празни
приказки
.
Аз стоя на становището: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма реакция. Колкото е по-слабо, никой не му обръща внимание. Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха. Тази идея, за да се утвърди в съзнанието на хората трябваше да минат три века.
към текста >>
40.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала
приказки
за инките.
Този устрем, който има, този естествен интелект и този естетичен вкус ме удивлява. По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин.
Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала
приказки
за инките.
Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество.
към текста >>
41.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на
приказки
, но и в Дух, и в дела.
Няма провал и аз си изпълних обещанието. Провалът го направиха други и то сега. За това описвам тези събития. Всеки ден брат Пеню пишеше по един-два листа от своите спомени. От време навреме го посещавах и се уведомявах от него лично докъде е стигнал.
Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на
приказки
, но и в Дух, и в дела.
След като приключи с опитностите, аз пожелах да ги запишем на магнетофонна лента. Той се съгласи. Той диктуваше, а аз записвах. Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения. Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята.
към текста >>
42.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Жена от народа и принцът от
приказките
70.
Вътрешната верига на учениците 65. Писмо до една приятелка 66. Безпогрешното мнение 67. Астрологически аспект от 15 000 години 68. Съжителството 69.
Жена от народа и принцът от
приказките
70.
Кой как целуваше десницата на Учителя 71. Как се охраняваше Девата 72. Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75.
към текста >>
43.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Никога не отивах при него на празни
приказки
, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша.
Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя. Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех. Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение.
Никога не отивах при него на празни
приказки
, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша.
Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители. Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона.
към текста >>
44.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Това бяха изречения и
приказки
наредени едно след друго.
Ето пример, тук имаше астролози, после хироманти, трето гледачи на кафе, на боб, четвърти гледаха на карти, пети станаха ясновидци и когото хванеха за слушател му разкриваха тайни земни и неземни. На други казваха, че имат възможност да слушат как чрез техните уста говори Духа и човек отстрани като ги гледаше се чудеше от къде накъде дойдоха всички тези неща. А да не говорим за разните медиуми, за спиритизма, който беше се настанил на Изгрева и за още много-много такива отклонения. След заминаването на Учителя се явиха ясновидци и всеки един говореше как чрез него говори Учителя. Явяваха се духове, които взимаха името на Учителя и говореха общи неща, понякога взимаха някаква негова терминология, но ако по-специално човек реши да разучи това, което те говореха ще види, че това не беше никакво знание.
Това бяха изречения и
приказки
наредени едно след друго.
А Учителят може да се познае чрез Словото си и в Словото си и това се отнася за онези, които имат вътрешната връзка със Словото му и с Бога. Нашият личен път преминаваше през такива препятствия и противодействия. Освен това мнозина бяха и с различни политически увлечения - имаше анархисти, комунисти, социалисти и тути-кванти и всичко това беше разбъркано и вложено в един общ кюп и този кюп се намираше на Изгрева, а Учителят този кюп го превръщаше понякога на казан и отдолу слагаше дървета, запалваше ги и поддържаше огъня. Та тук на Изгрева имаше един огън, който непрекъснато гореше и се поддържаше от Учителя, затова всеки минаваше през изпити. И аз не правех изключения.
към текста >>
45.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите
приказки
само вдигна рамене безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си.
Накрая Учителя взе думата от нея, защото от селянка много трудно се взима думата, така че той взе думата и започна да й обяснява половин час неща, което беше много лесно да се проумее от един образован човек, да кажем с гимназиално образование. За пръв път виждам Учителя да обяснява толкова много с толкова обикновени изрази, нагледно, съобразно нейния уровен на селянка. Накрая тя пак взе думата и когато ние смятахме, че тя вече е разбрала и че ще си тръгне и ще ни остави на мира, то тя отново започна да повтаря същото, което преди това бе казала на Учителя. Ние останахме изненадани и се чудехме и се питахме: „Та толкова ли е загубен този народ и какво правим ние между този народ и как ще го повдигнем като той не разбира „нито от дума", „нито от ума". Има такъв израз, който означава, че не разбира нито от обяснение, нито от проумяване.
Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите
приказки
само вдигна рамене безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си.
Ние всички се отдръпнахме от нея и тя като видя, че няма пред кого да повтори същото, махна с ръка и си отиде. Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи.
към текста >>
46.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А и нищо не се беше случило и това бяха само
приказки
и мераци, стари мераци от майката на комуната.
И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис. В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама родители. Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило.
А и нищо не се беше случило и това бяха само
приказки
и мераци, стари мераци от майката на комуната.
И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре. Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят. Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва.
към текста >>
47.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ
,
,
ТОМ 5
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ
ПРИКАЗКИТЕ
Това не беше еднократен процес, но един дълъг продължителен период на сближаване и дружба с Борис.
69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ
ПРИКАЗКИТЕ
Това не беше еднократен процес, но един дълъг продължителен период на сближаване и дружба с Борис.
По-късно Борис разказваше как Учителят му наредил да ме вземат на екскурзии, когато той и Георги Радев отиват на Витоша. Постепенно Учителят го насочи към мен както и на мен веднъж ми каза: „Тръгнете заедно с Борис, за да видиш какво става". Чудех се на този израз какво ли би означавал. Значи нещо щеше да се развива, нещо щеше да става, но какво беше това никой не можеше да предположи тогава. Та много години минаха, няколко десетилетия и сега видях какво стана и какво не стана.
към текста >>
Ето защо Небето и Учителя промени решението си и позволи жена от народа да се ожени за принцът от
приказките
.
Смятаха, че той е непостоянен, ту каже едно, а после върши друго, но като виждаха, че онова, което той впоследствие прокарваше е срещу техните първоначални планове, то се нахвърлиха и срещу него и търсеха кой ли стои зад него. И тогава лека, полека се насочиха към мен и откриха, че аз съм причината. И тогава започна великата битка за Борис. Те да го отнемат за себе си и той да им служи за инструмент, а пък аз се борех да го запазя и съхраня не за себе си, а за делото на Учителя. Ето така започна тази велика война, която трае вече 50 години и нещо повече.
Ето защо Небето и Учителя промени решението си и позволи жена от народа да се ожени за принцът от
приказките
.
Аз съм при Учителя на разговор. „Трябва да знаеш, че въшкавите хора в небето ги не щат, защото ще ги напълнят с въшки. Затова недей да уповаваш на хората и да оставаш те да ти помагат и да ти бутат колата. Ученичките на Изгрева аз ви зная кои сте и какви сте. Те всякога когато отидат при някой Учител почнат да гледат коя е по-хубава, по-силна и смятат, че нея ще предпочете Учителят.
към текста >>
48.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Това беше предметно и картинно онагледяване на
приказките
за черните демони на небето, но това бяха
приказки
за деца.
Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех. Като черни великани фучеха, надуваха се, преминаваха над главите ни с трясък и светкавици. Ако някой път ви се е случвало да гледате картинки, нарисувани от художници, за да онагледят някаква приказка за деца, за великани, така навремето рисуваха тези великани, че са облаци, че телата им представляват някакви великани по небето, които плуват по него, а в началото на облака поставяха глава, очи, уста, която духа и фучи.
Това беше предметно и картинно онагледяване на
приказките
за черните демони на небето, но това бяха
приказки
за деца.
Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги?
към текста >>
49.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други
приказки
, а мен не искаха да чуят.
А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен.
И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други
приказки
, а мен не искаха да чуят.
А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча. Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде. И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха другите пред мен, поради което бъркаха и то по много важни братски въпроси.
към текста >>
50.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
А по-рано имаше сладки
приказки
между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки
приказки
.
Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше. Онези, които дежуреха чакаха с нетърпение да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята.
А по-рано имаше сладки
приказки
между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки
приказки
.
Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели.
към текста >>
51.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки
приказки
и се разделяхме приятелски.
А когато Учителят ми каза, че ме изпраща в света аз бях в недоумение. Аз бях в Школата и всички си вървеше естествено и изведнъж той ми каза, че ме изпраща в света. Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно.
Ето така: преди да ме изпрати в света аз се срещах с всички братя и сестри, усмихвахме се, разговаряхме, приказвахме си сладки
приказки
и се разделяхме приятелски.
Но чак когато Учителят ми каза, че ме праща в света всички тези познанства, които преди това бяха приятелски и добронамерени само за дни станаха съвсем други, промениха се и отведнъж виждах, че това не са случайни общения, случайни запознанства, а че това са връзки от миналото и са такива връзки, че сме обвързани и вързани с въжета, които не се късат и не се режат с нож и с брадва. Като с магическа пръчка тези нишки от мен излязоха, превърнаха се на въжета, завъртяха се и колелото на живота ме задвижи. И ето тук идва най-доброто фигуративно изложение. Знаете ли какво значи колело на обикновена волска кола или конска каруца? Това колело има спици и без спици не може да бъде колело и после се слага обръч, за да закрепи спиците, а в средата спиците се събират в една точка, която се нарича ос на колелото, което колело се пъха към онази продълговата ос на каруцата, за да може след това това колело да се задвижи и каруцата да се движи.
към текста >>
52.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на
приказки
, а четвърти да научат нещо ново.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители.
Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на
приказки
, а четвърти да научат нещо ново.
Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше. Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд. Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме.
към текста >>
53.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им
приказки
и щях да си изкажа майчиното мляко.
А човекът, който се движи към Бога има път, в който се включва и Светлината, и Виделината, и Славата, защото това са три етапа от онзи един и всеобщ път от човека към Бога. Имаше три сестри на Изгрева, които бяха добри приятелки, но непрекъснато искаха да дружат с мъже. Ама как така да дружат? По всички линии -духовни, сърдечни, да съжителствуват, да образуват връзки по всички начини-допустими и недопустими. Веднъж ме срещнаха на поляната и ме разположиха със своето благоразположение.
Аз се бях разтопила пред тях от умиление и се разположих към тях от хубавите им
приказки
и щях да си изкажа майчиното мляко.
Но в този момент Учителят мина покрай нас и ми изпрати един строг поглед. Аз изтръпнах и някакъв капак вътре в мене хлопна и зат вори прозореца, през който надничах да видя света на тези три сестри Прибрах се. Усетих, че Учителят с погледа ми затвори нещо в мене и запри щи някакъв отвор, който се беше отворил към тях. След години разглеждах отношенията на тези сестри към мене и изобщо техния живот. Оказа се, че предупредителния поглед на Учителя беше точно навреме и на място.
към текста >>
54.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
То е хиляда и една нощ от
приказките
.
Тук при суровите условия ние се калявахме и бивахме подложени на изпитания, защото се изискваше присъствие на дух и на сила в самия човек. Само по този начин тук можеше да се издържи. Аз съм на разговор пред Учителя. „Има три отношения към Бога: първо - вяра, второ - вярване и трето -суеверие. Тези, които мислят, че може да ги пренесат на ръце на върха без страдание, то е суеверие.
То е хиляда и една нощ от
приказките
.
То може да се случи в хиляда и една нощ като някое чудо. Тези, които казват: „Може да издържа, а може и да не издържа, може да не мога да изкача върха", то това е вярване. А когато кажеш: „Ще се кача на върха", то е вяра. Тук говорим за изкачване на духовния връх. Този, който слънцето го е пекло много е черен отвънка, но бял отвътре.
към текста >>
55.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Комуналния живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки
приказки
да се приспят.
" Върнахме се от Русе на 10.август 1923 г. На Изгрева се правеха също комуни от младите братя още в началото на Школата. Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха. Готвеше се общо, ходеха на работа и учеха едновременно. Но в този общ дом трябваше да се внесат пари за храна, но не се внасяше от всички.
Комуналния живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки
приказки
да се приспят.
Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази комуна ще се развали, защото не е построена на Божествени начала". Както каза, така и стана. Не след дълго време тя се развали, но се развалиха отношенията им до края на живота им. Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо.
към текста >>
56.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
Ето тези неща даваха повод за много
приказки
извън Школата и заради тях ни се подиграваха.
И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника". И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години. Аз слушах, сълзи ми се наливаха от вътре, защото ме беше срам пред Учителя, беше ме жал, че пред Бога ние изнесохме най-лошото, което имахме вместо да поднесем своят стремеж да се учим и да покажем своето послушание към Учителя.
Ето тези неща даваха повод за много
приказки
извън Школата и заради тях ни се подиграваха.
А онези, които воюваха срещу нас даваха мило и драго да научат нещо такова и тръбяха след това от амвоните на църквата срещу Учителя, пишеха по вестници срещу нас, държаха сказки и ни охулваха и ни назоваваха с какви ли не имена, които можеха да се измислят. Та това, че старата Попова с нейното поведение, което никой не одобряваше, с това поведение тя ни предпазваше от любопитните граждани, които много трудно можеха да прескочат една такава бариера. А тази бариера не беше малка. Трябваше да минат десетилетия както при Учителя, така и след него, за да се съберат и други такива опитности на приятели, за да се разбере, че Учителят беше прав и че Попова и такива като нея ни пазеха от любопитните. Учителят трябваше да намери метод, чрез който хем да я остави свободна да се изяви, хем да разреши това противоречие у нас, хем да трансформира цялото това състояние в Школата и накрая така да го направи, че да бъде издигната крепостна стена срещу любопитните.
към текста >>
57.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Обикновено като разговаряха двамата с Учителя
приказките
им бяха пълни с турски думи.
Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя.
Обикновено като разговаряха двамата с Учителя
приказките
им бяха пълни с турски думи.
Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.
към текста >>
58.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Сега
приказките
нямат стойност, а делата.
На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало.
Сега
приказките
нямат стойност, а делата.
Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години до сега това Учение не е приложено? " А Вие отговорихте на 27 м.м. в Казанлък, че не можело изведнъж, а постепенно. Мислите ли Вие, че тъй както вървите, се приближавате до Християнския идеал.
към текста >>
59.
224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
Та като слушах такива
приказки
идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил.
Един работеше, а други търсят похвали и привилегии. Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли. Той е италиански майстор, специално дошъл в България, за да я построи на Изгрева". Всички цъкаха с език и казваха: „Брей, каква майстория, италианска майстория. Наш човек да си съдере гащите не може да я направи".
Та като слушах такива
приказки
идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил.
Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения. Но в живота на човека има и такива положения: щеш не щеш ще се смириш. Та в живота си научих много неща на търпимост към хората. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, искам да се науча да ги търпя". Учителят се усмихна и рече: „Да, Марийке, да се научим да ги търпим".
към текста >>
60.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
А това беше завистта на другите, одумванията,
приказките
и всичко това се насочваше към мен.
Та това първо място, към което се стремях беше място, където човек ако седне „хем сърби, хем боли". Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа. Тогава Учителят ме изтъкваше пред другите и ме поставяше на първо място. Като видя на какъв огън се пържа и че не мога да издържа, Учителят каза: „Когато един ученик се смущава от едно място, което му се дава, това означава, че това място не е за него" и лекичко ме погледна. Това изявление беше за мен и за мястото, което бях получила временно и за неблагоприятните страни, които носеше това място за мене.
А това беше завистта на другите, одумванията,
приказките
и всичко това се насочваше към мен.
Тогава разбрах, че трябва да си подвия опашката и да отида и си заема моето място. Така и сторих. Тогава Савка си остана на мястото, което й бе определено от Учителя до последните му дни на земята. Между мен и Савка ако имаше недоразумения не бяха вече за мястото й, а за съвсем други неща и те се отнасяха за някои отклонения, които тя правеше. А тогава тя смяташе, че може да си прокарва някои нейни хрумвания и да действува без да е питала Учителя.
към текста >>
61.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в
приказки
, а други в почивка.
Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо.
Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в
приказки
, а други в почивка.
към текста >>
62.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в
приказки
, а други в почивка.
Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо.
Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в
приказки
, а други в почивка.
към текста >>
63.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Разказа ми няколко
приказки
и анекдоти, от някои, от които тогава аз нищо не разбирах.
Успокойте се", чувах нежен, топъл, бащин глас, когато разказвах през сълзи съмненията и обвиненията, които бушуваха в мене против Него. Той не остави до край да се изкажа, но сякаш с някаква магическа пръчица разнесе бурята в мене, разпръсна облаците, олекна ми, просветна ми. Настана мир и тишина. И като най-добри приятели седяхме два часа \/13 а \ЛЗ и разговаряхме. Разбира се, повече говореше Той.
Разказа ми няколко
приказки
и анекдоти, от някои, от които тогава аз нищо не разбирах.
По-късно ги разбрах. А от някои разбрах, че човек е изложен на външни и вътрешни изпитания и врагове, които целят да го отклонят от правия път и да му причинят страдания. Всичко, което ми говори в тези два часа беше предупреждения, които по-късно ми послужиха в живота и избавяха от грешки. А едно от тях се изпълни още същия ден вечерта, от което аз бях поразена тогава. Е, казва, ще дойде някой и ще ти каже: „Млада си, хубава си, живот те очаква.
към текста >>
64.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш
приказки
, вълшебни
приказки
и поеми.
Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъде вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици.
Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш
приказки
, вълшебни
приказки
и поеми.
Ние не бързаме. Учителят никога не бързаше по планината. Той вървеше спокойно и разговаря, обяснява миналото на тези гори, върхове и скали край, които минаваме. Той изчаква всички. Много често правим по-кратки или даже и по-дълги почивки.
към текста >>
Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва
приказки
?
Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят?
Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва
приказки
?
Спи ли се под нежния шепот на бориките и елите свели ниско клони до земята? Не, те дружно пропъждат съня от очите ти и ти шептят: „Не спи, не спи в тази чудна планинска нощ, защото тя няма да се повтори! " Наистина, неповторима, незабравима нощ. На другия ден продължаваме своя път със същия бавен темп, със всичките му почивки. Надвечер сме в подножието на Мусала, при първото Мусаленско езеро.
към текста >>
65.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Боже, като в
приказките
!
Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива. Още малко и една тясна пътечка край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка. Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка.
Боже, като в
приказките
!
Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час. Стига почивка, че път ни чака. Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки. Пътеките цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки.
към текста >>
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават
приказки
и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка!
Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост.
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават
приказки
и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка!
Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
към текста >>
66.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази,
приказки
... Никакви разговори.
След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази,
приказки
... Никакви разговори.
Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи. Вечерите край огнището са свещенодействие.
към текста >>
67.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
И вечерите са тихи, звездни и нашепват
приказки
за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог!
Последната, хубава, свободна, щастлива година в братския живот. Слънцето грее от сутрин до вечер. Нито едно облаче не хвърля сянка по него. Понякога само за украса, може би, по синия небосвод се появяват и заплуват малки, бели, пухкави облачета подобни на лебеди и се оглеждат в кристалните води на езерото. О, в него се оглежда приказно и целият град от бели палатки-чайки.
И вечерите са тихи, звездни и нашепват
приказки
за неизмеримата дълбочина на Вселената, за неизбродимата Мъдрост на Битието и за безграничната Любов на Любещия, чието име е Бог!
И Неговият Син - пратеник на земята да свидетелствува за Него се раздава денонощно като неизчерпаем извор на Мъдрост и вдъхновение, като неугасващо слънце на светлина и радост, като нестихващ поток на песен и Любов. Неговият Син! Щастлива беше земята, че Той ходеше по нея. Щастлива беше Рила. Щастлива беше всяка пътечка, която познаваше стъпката Му.
към текста >>
68.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на
приказки
.
По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе? " „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна! " По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно.
Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на
приказки
.
В това време от бараката изскочи едно момиче на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено. Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа. Ние в това време се разправяхме с Георги Компенсацията.
към текста >>
69.
26. ЗАБРАВИЛА ДА ПИТА ЗА КОГО ДА СЕ ОЖЕНИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки
приказки
и тя забравила за какво отишла.
Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених - единият или другият. Единият имал едно, но нямал друго. Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второ и третото, както и Четвъртото и т.н. са ги била набелязала като неотменими изисквания и не трябвало да отстъпи от тях.
Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки
приказки
и тя забравила за какво отишла.
Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита Учителя. Тогава решила да хвърли чоп, жребий и на кой се падне той да бъде жених. Така и направила. След женитбата започнали големите й страдания. Не посмяла да отиде при Учителя от срам.
към текста >>
70.
11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Чели ли сте в
приказките
какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне?
Нито крачка напред преди да минеш това препятствие". Аз вътрешно се съгласих и така започна пътя ми с него като съпруга. Всички се учудиха, че съм склонила тъй внезапно въпреки многото по-изгодни кандидати. Те не знаеха причината за моят избор. Вие можете ли да предположите какво значи да сте жена на седмоглав змей?
Чели ли сте в
приказките
какво става с онази красавица, която я залюби змей и я открадне?
Аз не бях открадната, а сама си отидох при змея. Сама по съдба. Как ви се струва да бъдете в леговището на седмоглав змей?
към текста >>
71.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Оказа се, както бе в
приказките
, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав.
" С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера. Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно.
Оказа се, както бе в
приказките
, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав.
А как сестра ви Цанка трябваше да се бори вече с триглав змей ще научите в моите разкази по-късно. Защото моят разказ сега беше за телеграмата, която спасяваше морала на Изгрева.
към текста >>
72.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
На нея й дотегнало да слуша разни
приказки
, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче.
Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор.
На нея й дотегнало да слуша разни
приказки
, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче.
А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ отделение. Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупи-ла си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците.
към текста >>
73.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Значи
приказки
за бедни духом хора.
Най-интересното е, че никой досега не остави поне един лев за издаването на поредицата „Изгревът". Мнозина от представените от мен автори имаха къщи, апартаменти, пари, които оставиха на наследниците си, но никой не даде лев за отпечатването на собствените им спомени, които аз записах или които ми оставиха за съхранение и печат. Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах! Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време? " Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора!
Значи
приказки
за бедни духом хора.
Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен. И много съм доволен от това.
към текста >>
74.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Колко
приказки
се изговориха тогава.
Баща ми беше по убеждение толстоист. Имаше голяма библиотека с окултна литература и всичко издадено за граф Толстой. Баща ми беше вегетарианец, не пиеше, не пушеше. Беше много добър събеседник и обичаше да приема гости. Така той покани членовете на комуната и те му гостуваха.
Колко
приказки
се изговориха тогава.
Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това. Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши.
към текста >>
75.
2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Баща ми не беше съгласен, защото имаше разни
приказки
във връзка с това общество.
в Гюмюрджина. Брат ми е завършил II мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Как и с кого е влязъл във връзка не зная. Той отиде и си направи къща там и остана там. Баща ми беше в ужас, че синът му е станал дъновист.
Баща ми не беше съгласен, защото имаше разни
приказки
във връзка с това общество.
И така той си направи къщичка и остана там. Мина доста време и той ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа". И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам, да чуя беседата. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата.
към текста >>
76.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните
приказки
.
Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея. Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа. Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа.
Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните
приказки
.
Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят. Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят.
към текста >>
77.
14. ИЗГРЕВЪТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на
приказките
Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета.
От лявата страна на стената имаше черна училищна дъска за чертежите и темите, които задаваше и пишеше през време на Школата. Три в сряда, петък и неделя. Задаваше теми за размишление, за разработване, но аз почти никога не съм ги писала. Сутрин почти преди изгрев слънце на поляната играехме гимнастика - Паневритмия с музика. Свиреха цигулари, на флейта от брата Данко Симеонов, китара, Верка и др.
Всичко беше така красиво и прекрасно като че живеехме в страна на
приказките
Поляната беше заградена на север и запад от борова гора и на изток и южната страна бяха посадени лози и плодови дръвчета.
С тях се занимаваше бай Ради. Един работлив, весел и с брада и дълга коса Ради. Винаги беше с лопатата в ръце. В нашата къщичка се влизаше по една дървена стълбичка. Първо в една малка веранда и после в стаята.
към текста >>
78.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Космични
приказки
- война между боговете.
Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки. Космични съзнания - извадки. Най-новото в живата клетка - извадки.
Космични
приказки
- война между боговете.
28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
към текста >>
79.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Та много
приказки
се изприказаха за тази група.
Веднъж питам брат Лулчев какво значи „Опанишада", а той ми каза: „Това значи да си опъваш ума, да мислиш". Край брат Лулчев бяхме десетина човека: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабадживе, Михаил Ангелов, Сошо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчески, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева, Виктор, Ангел, приятел на Тошо. Та този, който организира опанишадата беше Йордан Андреев. На него му викаха Адютанта. А генералът беше разбира се Лулчев.
Та много
приказки
се изприказаха за тази група.
Защото след свършване на беседата на Учителя всички заобикаляха брат Лулчев, който ни разясняваше беседата. Приятелите бяха против тази група, но ние от групата не бяхме съгласни с тях. Веднъж дойде един приятел и ми се скара, че правим група в Братството. Ама аз групата не бях я направил. Друг я беше направил.
към текста >>
Всякакви
приказки
чухме.
Така стоят нещата. Дойде време царят замина в Германия за среща с Хитлер. Върна се и след няколко дни научихме, че е умрял. От какво е умрял не се разбра. Едни говореха, че е отровен, други, че е задушен с отровен газ като пътувал в самолета и му подали маска уж да диша с кислород.
Всякакви
приказки
чухме.
Ама и той си замина. Убиха ли го, не можахме да разберем. Ама нали разказа ми е за змиите и за думите на Учителя гдето каза: „То змиите има кой да ги бие! " То извода оставям за вас. Аз си имам свой извод.
към текста >>
80.
11. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Баща ми умееше да разказва случки и
приказки
, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата.
В Русе, близо до нас имаше една горичка. Ние минавахме през нея, след това имаше жп линия, още една дъбова горичка и след това поле. От там се виждаше изгрева на слънцето. С татко си правехме молитва, а след това и първите упражнения. Това беше още преди да тръгна на училище.
Баща ми умееше да разказва случки и
приказки
, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата.
Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него. Той изслушваше, съветваше, насърчаваше, успокояваше, подкрепяше. Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и приказки и Учителят понякога се смеел със сълзи. Възрастните приятели са имали симпатии към баща ми и са го наричали брат Величко. Веднъж, когато баща ми разказвал проектите си на Учителя, последният му казал: „Бягате подир сапунени мехури!
към текста >>
Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и
приказки
и Учителят понякога се смеел със сълзи.
С татко си правехме молитва, а след това и първите упражнения. Това беше още преди да тръгна на училище. Баща ми умееше да разказва случки и приказки, да забавлява, съгласяваше се да играе с децата. Много хора му се доверяваха, по-късно и жени изплакваха тревогите си на него. Той изслушваше, съветваше, насърчаваше, успокояваше, подкрепяше.
Понякога когато отивал при Учителя разказвал и на Него някои случки, дори и
приказки
и Учителят понякога се смеел със сълзи.
Възрастните приятели са имали симпатии към баща ми и са го наричали брат Величко. Веднъж, когато баща ми разказвал проектите си на Учителя, последният му казал: „Бягате подир сапунени мехури! " При едно от гостуванията на Учителя в гр. Русе на братството, приятели направили постъпки пред местните власти и общината, да се отпусне градския салон, за да може Учителят да изнесе беседа на гражданството. Не му разрешили.
към текста >>
81.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
А Учителят (туй от мене вече) може би не му е казал, да не им казва, и той разказал какво Учителят му е наредил и те тогава, понеже са имали хубаво винце и ядене (това е от мене, почерпили са го) с приятни
приказки
и са го отклонили той да не направи това, да не отиде в общината и да не каже за прехвърлянето на земята.
В. К. Понеже те го използват като собственици. И печелят от него. Г. Й. Добре, но брат Бертоли като отива в Русе, отива при братя Маркови, а те бяха известни, отива у братя Маркови за гостоприемство и нощуване и разказва това нещо на братя Маркови.
А Учителят (туй от мене вече) може би не му е казал, да не им казва, и той разказал какво Учителят му е наредил и те тогава, понеже са имали хубаво винце и ядене (това е от мене, почерпили са го) с приятни
приказки
и са го отклонили той да не направи това, да не отиде в общината и да не каже за прехвърлянето на земята.
И така брат Бертоли не си изпълни задачата както трябва. Не изпълни задачата от Учителя. В. К. Значи, всеки, когото Учителят изпратил там, никой не си е изпълнил задачата. И всеки се върна небит.
към текста >>
82.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
И за да не стои така и за да не бъде обект на
приказките
на хората и някои злосторници да искат да го наемат по някакъв начин, той го държи като го ползва за дърводелска работилница за производствени нужди.
Той сега вече не е между нас. Гради идва в Русе с тая мисия да провежда дипломатичен разговор с баща ми, така че да го убеди да отстъпи салона за нуждите на Братството. С Гради аз съм говорил много пъти и той много пъти ми е приказвал по разни поводи, как е дошъл в Русе, какви намерения е имал, как е смятал, че трябва да проведе един много дипломатичен разговор и предполагал, че ще срещне голям отпор. Изобщо нещата са били нарисувани в една светлина, в смисъл, че там стои един цербер и не дава салона. Какво било обаче учудването му, когато още със споменаването баща ми казва, че салона е на ваше разположение, само че никой не идва да го иска, за да го ползва.
И за да не стои така и за да не бъде обект на
приказките
на хората и някои злосторници да искат да го наемат по някакъв начин, той го държи като го ползва за дърводелска работилница за производствени нужди.
След тоя разговор с Гради нещата се оформят в смисъл, че няма препятствия вече за ползването на салона. Приятелите в Русе поемат грижата и започват да го устройват, така че той да се ползва. И наистина, той бива устроен и Пенка Краева и Марийка Марашлиева, описанието, което са направили е много подробно и картинно отговаря напълно на истината на обстановката, която имаше салона от тоя момент нататък. Започва функционирането на салона. Но салонът е материално средство.
към текста >>
Това разбира се бяха само големи
приказки
, за да може зад тия
приказки
тия мижави комунистически кадри, като стояха зад тия
приказки
, за да могат по тоя начин да осъществят построяването на свои жилища в тоя квартал.
И се стигаше до там, че някой път никой не идва на събрание. От друга страна пак политическите събития у нас доведоха до това, че ръководните комунистически кадри търсеха къде да си направят хубави квартали, където да си направят жилища. Един такъв квартал се оказа нашият. Комунисти, които бяха ръководители на града и имаха някакви влияния дойдоха и прокараха някаква наредба или направиха план градоустройствен, в такъв смисъл, че този квартал трябва да се направи с детски градини, жилищни блокове, където да живеят хората и изобщо да бъде един комплект от жилища и съответните там апликации към жилищен квартал, като детски градини, кина, театри и т. н. Този план на града засегна нашия квартал.
Това разбира се бяха само големи
приказки
, за да може зад тия
приказки
тия мижави комунистически кадри, като стояха зад тия
приказки
, за да могат по тоя начин да осъществят построяването на свои жилища в тоя квартал.
Така и стана. Но събитията вървяха така, че се виждаше, че ще ни вземат имота и какво ще дадат за него не беше ясно. От друга страна, посещението вече казах на салона намаляваше. Всеки живееше по някакъв начин, но това посещение не беше вече така необходимо като че ли за всички. За да може да не загуби много, баща ми се принуди да продаде къщата.
към текста >>
83.
1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Една ученичка от гимназията ни събираше да ни разправя
приказки
.
След туй полека, лека майка ми беше малко бунтарка такава и една сестра Шейтанова, тя беше съпруга на един от опълченците, казаха, че в името на Бога ще работим, защитиха се, събираха се и полека лека Шуменското братство пак взе да се попълва. И сега пак наново има голям прилив на млади хора, на учени хора, на всяка категория хора. Но това, което ми направи силно впечатление е, че Учителят тогава говореше за триъгълника Варна, Шумен и Русе. И затуй мама ходеше в Русе и правеше връзка с брат Ватев и с брат Минчо Сотиров от Бургас, че и с Варненското братство пак в тая връзка триъгълникът да се засили и доста време се поддържаха тия връзки. Но брат Ватев почина и мама почина и сега останах аз, но аз никога не съм забравила това и доколкото зависи от мене ще го направя... Няма да забравя имаше и детска група в Шуменското братство.
Една ученичка от гимназията ни събираше да ни разправя
приказки
.
Тя се казваше Димитричка. Тогава бях още много малка, не ходех на училище. Много хубави приказки ни четеше от наши списания и ние с внимание я слушахме. Учеше ни да пеем песни като „Слънцето на Любовта изгрява вече в света", „Изгрява слънцето" и т. н. А в това време сестра Невянка приготвила някаква закуска така, тя имаше и фурна и ще каже: „Хайде сега, деца, да седнем на масата, да кажем „Божията Любов" и всички ще кажем молитвата като деца.
към текста >>
Много хубави
приказки
ни четеше от наши списания и ние с внимание я слушахме.
И затуй мама ходеше в Русе и правеше връзка с брат Ватев и с брат Минчо Сотиров от Бургас, че и с Варненското братство пак в тая връзка триъгълникът да се засили и доста време се поддържаха тия връзки. Но брат Ватев почина и мама почина и сега останах аз, но аз никога не съм забравила това и доколкото зависи от мене ще го направя... Няма да забравя имаше и детска група в Шуменското братство. Една ученичка от гимназията ни събираше да ни разправя приказки. Тя се казваше Димитричка. Тогава бях още много малка, не ходех на училище.
Много хубави
приказки
ни четеше от наши списания и ние с внимание я слушахме.
Учеше ни да пеем песни като „Слънцето на Любовта изгрява вече в света", „Изгрява слънцето" и т. н. А в това време сестра Невянка приготвила някаква закуска така, тя имаше и фурна и ще каже: „Хайде сега, деца, да седнем на масата, да кажем „Божията Любов" и всички ще кажем молитвата като деца. Та искам да кажа, че трябва непременно да имаме детски групи. Непременно, защото детската атмосфера не може да се сравни с никоя друга и децата тогава по са склонни да приемат, по-лесно се ориентират. Защо трябва всяко едно да мине през света и тогава да дойде тука?
към текста >>
84.
5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични
приказки
, защото я бил харесал.
Човек се свързва с тях. Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада".
Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични
приказки
, защото я бил харесал.
Сещате се какви могат да бъдат тези приказки. Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада". Точно по това време там вижда суетене на много хора. Приближава се към тях. Какво да види?
към текста >>
Сещате се какви могат да бъдат тези
приказки
.
Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал.
Сещате се какви могат да бъдат тези
приказки
.
Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада". Точно по това време там вижда суетене на много хора. Приближава се към тях. Какво да види? Вижда същия мъж лежи убит на земята.
към текста >>
85.
11. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Никакви
приказки
.
А след години, когато се развива много събития около Михаил и станаха достояние на Братството, то Богомил съжаляваше, че му е дал пари да отпътува за Париж. След години Петранка Иванова, която му беше сродница, сестра от втората му майка на Михаил Иванов отиде в Париж и посети Михаил. Събрали се всички на обяд, разположили се на масите. Петранка е сложена да седне до него. Всички започнали да се хранят мълчаливо.
Никакви
приказки
.
Имало такъв ред. А на всяко хранене всеки един от присъствуващите седи до Михаил като израз на голяма привилегия и като се изредят всички по реда си, започват отново по същия ред. Та Петранка седи до него. Михаил се навежда до ухото й и прошепва: „Ти виждаш ли всичко туй? Той горкият Петър Дънов не можа да научи хората си да мълчат, когато се хранят.
към текста >>
86.
6. Необикновени предсказания
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни
приказки
?
ГД.: Ей тези места, от тук тези места до там, посочи ми ги с ръка. Да се закупи и да направят. Не го направиха. В.К.: Защо не го направиха? Г.Д.: Защото бяха никакви.
В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни
приказки
?
Г.Д.: Приятелите, няколко души: Лулчев и дядо Благо и Епитропов, и Борис е бил вътре и на други приятели възрастни, Учителят им давал задачи да купят места и по-далеч към Симеоново и Бистрица, та там на високо да се пренесе Школата, да пренесе Школата от Изгрева там, за да не ни безпокоят. Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили. В.К.: Той е искал. Учителят е искал. Г.Д.: Учителят е искал, но те не са го купили.
към текста >>
87.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
С това срутване на гроба какви ли не
приказки
се изприказваха.
А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък. Оформи се хубав дълбок и широк гроб.
С това срутване на гроба какви ли не
приказки
се изприказваха.
Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението. Да пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев, че и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата. Ама те знаят много добре, че ние знаем как стоят нещата и каква е истината, но на тях им се иска да бъде другояче. Иска им се някакво чудо.
към текста >>
88.
26. Методи Константинов
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Изхвърли камъните, но с това предизвикахме смях пред другите и това стана материал за
приказки
отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота.
Когато в един момент ставаме, Методи става, но нещо му подпира раницата и не може да стане. Тогава аз не мога вече да се удържа от смях, а това мисля, че Христо, с когото живеехме заедно години наред, той също знаеше това. Пък и другите приятели видяха аз какво извърших, но никой нищо не му казва на Методи. Вероятно и те са искали така той да получи един урок. И тогава той така много строг ми се кара на мене.
Изхвърли камъните, но с това предизвикахме смях пред другите и това стана материал за
приказки
отново на Боянчо, той пък вече подхвана така и имаше така един хумористичен момент от живота.
Но тоя урок не съм му го давал аз. Методи като мозайкаджия в бригадата на Борис е получил особен урок. Там е имало много шопи от тукашните и те шопите не обичат така някой да се глези и да им продава номера, каквито те ги знаят и ги предвиждат, трябва да вмъкна тука, че Методи беше мозайкаджия с голям разряд, с голяма заплата, но всъщност така малко работи. Той физически труд не може много да работи, пък ми се струва, че и не е искал. Щото е дипломат, завършил дипломация в Полша.
към текста >>
89.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
А не сега както навремето само
приказки
и днес също само
приказки
и проповеди.
Т.: Там се е скрила. И чека, който трябва. С добрите си дела, с делата си ще миришеш на добро. В.: И Учителят продължава: „И вие сега ще работите като теменугата. Ще живеете, ще творите и никой да не те познава, но с добрите си дела, с делата си ще благоухаеш.
А не сега както навремето само
приказки
и днес също само
приказки
и проповеди.
Та сега са точно тия времена дето човек може като теменуга при най-неблагоприятните условия, но с делата си да благоухае надалеч и на добро. А другата работа е празна работа. Нищо не се постига с нея, защото е лозунг. А да му говориш, да го викаш, да му показваш - то е насилие. Да го убеждаваш - не върви.
към текста >>
На
приказки
не пасваш и ти казваш: Господи, прибери ме.
Ама този си замине, оня си замине и останеш сам. Никой не те познава и не ти обръща внимание“. Т.: Нема с кого да си говориш, да си размениш дума. В.: Нема с кого да си говориш. Защо? Те'идват други поколения, по друг начин мислят, по друг начин разсъждават и не пасваш с другите.
На
приказки
не пасваш и ти казваш: Господи, прибери ме.
Сега като ми разправяш си спомням за тази работа. Виж Учителя колко е прав. И наистина, поколение с поколение не си пасва. Сега, не си разбират от приказката, просто не върви, виж как се казва - не си пасват. Пък и новите, някак си не приемат старите, не ги възприемат и те ги гледат като че ли им са в тежест, понеже имат друг живот, други разбирания, нали.
към текста >>
Аз нямам друга работа, аз съм определил днеска деня с тебе в
приказки
.
В.: Да, то всеки човек греши, минава през свой път. Трудно се оправят някои неща. Трудно се оправят. Т.: Що гледаш часовнико. В.: Не, аз гледам часовника, не че аз бързам, аз нямам работа за бързане, но гледам, защото тука на магнетофона трябва да знам колко има за запис минути.
Аз нямам друга работа, аз съм определил днеска деня с тебе в
приказки
.
Но така малко съм възбуден, да не би нещо да пропусна, да не ми разкажеш. Т.: Това което знам, разказвам всеки ден. В.: Сега, а тази снимка сега горе малката, тука? Т.: Малката е на връх Острец. В.: Тази на връх Острец?
към текста >>
90.
6 Убийството на сина и прераждането му
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Що думи и
приказки
й наговори, та накрая я склони да го роди като й каза, че ще й помага, няма да я остави.
Това дете се роди, ама можеше да не се роди, оти имаше пречка от страна на снаха ми. Беше заченала, ама искаше да го махне, но го спаси Търса, сестрата на брат Петър. Този брат свиреше на цигулка и четеше беседи оти беше по-учен от нас. Та снахата искаше да махне детето, защото били военни години и дето всеки си спасявал кожата и се чудел къде да се скрие, а пък тя, дете да ражда. Та тая Търса голема работа свърши.
Що думи и
приказки
й наговори, та накрая я склони да го роди като й каза, че ще й помага, няма да я остави.
Ама тая Търса, това гдето говореше, тя не го говореше от себе си, ама нали требваше да се сбъдне всичко онова, гдето Учителят беше рекъл, кога го бяха убили Костадин и кога ходих при Учителя. Ама това не го знаех, че така ще се завърже като синджир, та всека халка си доде на мястото. И тоя синджир го видяхме когато детето ще се роди и порасна, взе че си разказа историята, така както Учителят беше ми рекъл. Та тая история е следната: Там ние бяхме махнали вече тая къща, старата. Доле връзвахме добитъка, а горе слагахме храна на добитъка.
към текста >>
91.
2. Гайдата
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Освен това тя събираше малките дечица в нашия дом и аз с тях и им разказваше духовни
приказки
.
По туй време Учителят обикаляше България, по своята най-ранна дейност, духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите на българина и черепа им. Той посещаваше много градове в България, но същевременно дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя по Негово нареждане ходеше като в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях.
Освен това тя събираше малките дечица в нашия дом и аз с тях и им разказваше духовни
приказки
.
Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна божествена трапеза. На нея присъстваше Учителя и много братя и сестри, на които Той държеше беседа. Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските събрания и детските събрания, които се ръководеха от моята майка.
към текста >>
92.
20. Стефка Няголова и Величка Стойчева
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше
приказки
.“ Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена.
нов стил в семейството на Величка и Коста Стойчеви. Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене. У нас често идваше Учителят - Петър Дънов, който престояваше у нас понякога цял месец. Понеже имахме тоя голям салон, в който можеха да се поберат до 100 души, събиранията на хората от Братството ставаха у нас. Естествено, по онова време братята и сестрите бяха малко на брой 10-15 души, които тъкмо се бяха запознали с Учителя и новите идеи.
Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата - нас и ни разказваше
приказки
.“ Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена.
Майка й била починала и баща й я занесъл в черквата - така постъпвали с децата, преди много години, които са останали сираци без майка, а не както сега. Учителят така наредил щото Величка Стойчева да я види и последната когато я видяла за пръв път казала: „Ето моето дете! “ Така Стефка била приета в домът на Величка и Коста Стойчеви, които нямали деца. Стефка казва, че майка й я гледала толкова хубаво, просто като принцеса, с голяма любов и големи грижи. Но станало така, че на 14 години когато станала Стефка майка й я оставила, тя починала.
към текста >>
93.
11. Възнесение Господне
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И вечер говорят си, сладки
приказки
, ще си лягат вече, готови да си лягат.
Тя е долу в мазето, там в кухнята, там готвят, там се хранят. И тази леля Елена Цочева от Айтос, учителката гдето ви казвам, че е и ясновидка. Тя самата идва на 22.март тука за първа пролет и естествено тя е от Айтос, а от Айтос е и леля Василка. А леля Василка не знам дали я знаете, тя е подарила мястото си на градината на Айтос гдето сега се събират. Тя го е подарила, нейно е било.
И вечер говорят си, сладки
приказки
, ще си лягат вече, готови да си лягат.
Елена Цочева си метнала нощницата на ръката, готова да се облича за спане. И в това време както си говорят, Учителят влиза при тях и какво им казва: „Рекох, която иска от вас тази вечер да будува, за да не се затваря външната врата“. Мисля знаете как е „Опълченска“ 66. „Тази вечер голямо закъснение ще има влака от Бургас или Варна ли и затова ако иска някоя от вас, да не се заключва външната врата, да е отворена, за да не ми чукат гостите на прозореца, а да влизат направо вътре. Щото много големо закъснение ще има.“ „О-о, веднага, разбира се“.
към текста >>
94.
17. Бурята над Търново
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Ама
приказките
не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни.
Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане.
Ама
приказките
не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни.
Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост. Една радост ме облива. Идвам си в Лом, вървя по единия тротоар на улицата, в дясно. Отсрещната страна друг приятел ме поздравява и се отбива при мен и казва: „Не се виждаме често, не сме заедно, ама когато ме поздравите, една радостна вълна ме облива“.
към текста >>
95.
2. Железните и медни врати
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали
приказки
и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение.
2. ЖЕЛЕЗНИТЕ И МЕДНИ ВРАТИ Композитора Петко Стайнов - слепият много обичаше Влади и Влади му казваше, че винаги му правят мръсно и той казваше: „На дърво без плод никой не хвърля камък". Та веднъж пак бяхме там с Учителя, говореше, че си има неприятности и Той му казваше: „Сега ти се затварят железните врати, но ще ти се отворят медните врати". Ама не знам, до края му все бяха врати затворени. Още Учителят му казал: „Плодът е узрял и вече ще падне." Но до няколко дни преди да си отиде нещо му ядяха парцалите.
Какво ли не, понеже по едно време с филхармония „Пионер" толкова ги бяха харесали в Италия, че всяка година ги канеха, та бяха пуснали
приказки
и аз нали в университета преподавах 19 години във Висшето учебно заведение.
В Университета предавах италианска филология, колеги по английска, немска филология бяха пуснали версия, че папата ни е женил, понеже ние в Италия се женихме, нали, че той ни е бил кум и затова ходихме все в Италия, та бяха спрели моята колежка-италиянка да питат дали е вярно. И аз й казвам: „Де да беше вярно. Папата да ми е бил кум аз щях да съм на кон". Нали казват, да имаш вуйчо владика, аз пък папа да имам. Така завиждаха.
към текста >>
96.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Приказки
и разкази за деца 59.
Ритъма на природата 54. Раздвоението 55. Войниците 56. Греховете на миналото 57. Празното време 58.
Приказки
и разкази за деца 59.
Поздрав за рожденият баща 60. Птичето, което кацна на рамото ми 61. Скъпоценни камъни на Рила 62. Първичната материя и първичния живот 63. Значението на планината за ученика – мисли от Учителя 64.
към текста >>
97.
21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
А сестрите бяха посраме-ни и някои ги упрекнаха: "Видяхте ли, с вашите
приказки
пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя".
Затова спомогнаха и недобросъвестните журналисти, които бяха подкупвани. Понякога те идваха на Изгрева, разпитваха ни, оглеждаха ни. Имаше сестри, които им разказваха с удоволствие, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя. Така след едно такова разказване с подробности излязоха в един вестник преиначените думи на сестрите и коментар срещу Учителя. Ние всички се възмутихме от написаното.
А сестрите бяха посраме-ни и някои ги упрекнаха: "Видяхте ли, с вашите
приказки
пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя".
Те мълчаха, засрамени и плачеха, че срещу тях е извършена неправда и вместо тяхната истина, която са разказали за Школата е била заменена с долнопробна лъжа. Но това беше урок за всички ни. Но ние направихме друго. Изкупихме този вестник и изрязахме снимката на Учителя и си Го сложихме на стените на бараките. А вестника изгорихме.
към текста >>
98.
34. ЦЕНАТА НА ЕДНА ОПИТНОСТ
,
,
ТОМ 8
Защо разказвам тези
приказки
.
При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас.
Защо разказвам тези
приказки
.
Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит. Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко. Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца. Каза накрая: "Аз знаех, че така ще стане! " "Но защо не ме предупредихте, Учителю?
към текста >>
99.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни
приказки
за една мечта.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ Наричаха го човека, който познава копнежа, човека в сърцето на когото беше винаги пролет. Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи надеждата му далече по земята.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни
приказки
за една мечта.
Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта.
към текста >>
100.
4. КРИЛЦАТА
,
,
ТОМ 8
Бях из света на
приказките
от "1001 нощ". Чудо.
Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни.
Бях из света на
приказките
от "1001 нощ". Чудо.
И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата".
към текста >>
И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от
приказки
: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща.
И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата".
И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от
приказки
: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща.
И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми.
към текста >>
НАГОРЕ