Търсене в беседите за 'Метафизика'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 17 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили

МОК

Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие.
Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе. И тъй, у човека кое е първото ограничение? Аз ще ви го кажа.
към беседата >>

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. (втори вариант)
По този начин човек дохожда до Първата Причина – до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно, всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина! ", с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: кое е първото ограничение на човека?
към втори вариант >>

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. (втори вариант)
Без Светлина Любовта не може да се познае. И тъй, най-силната черта на Светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта - вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите от темите за светлината. Светлината е процес на Умствения свят; когато Умственият свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисълът на тия форми - по този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва Светлината с процеса на познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината. Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина! ", с това Той е създал първото ограничение. Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата.
към втори вариант >>

2. Единство на съзнанието

МОК

У философите пък, които се занимават повече с отвлечената мисъл, с тъй наречената метафизика, горната част на челото е повече развита от долната.
Като изучавате очите на човека, ще дойдете до заключението, че колкото отворът на очите е по-голям, по-широк, толкова и впечатлителността, способността на човека за възприятия е по-голяма. Колкото отворът на очите е по-малък, толкова и впечатлителността е по-слаба. Впечатлителността е свързана с наблюдателната способност в човека. Колкото по-наблюдателен е човек, толкова е по-силно развита в него долната част на челото, до веждите. Тази част на челото е добре развита у естествениците, понеже те наблюдават всички явления в Природата. У философите пък, които се занимават повече с отвлечената мисъл, с тъй наречената метафизика, горната част на челото е повече развита от долната. Когато устните са дебели, добре развити, това показва, че в този човек е добре развит апетитът или чувствеността. При тънки устни чувствеността е слабо развита. Следователно външните признаци или белези на човешкото лице особено, показват с какво има човек да се справя в себе си и как трябва да работи, за да регулира силите на своя организъм. Като знае тия признаци, човек ще може да моделира носа, очите, ушите, устата, веждите си. За тази цел той трябва да изучава движенията на силовите линии, както и техните външни и вътрешни проекции.
към беседата >>

3. Единният / Единият. Основната идея на живота

МОК

Всички ученици изучават математиката, но тя е основана на метафизиката.
Между четири точки колко прави могат да се прекарат? За точката се знае, че няма никакво измерение. Обаче, с какво се измерва правата линия? С какво се измерва плоскостта? – С права линия. Всички ученици изучават математиката, но тя е основана на метафизиката. Значи, тя е отвлечена наука. Дълго време трябва човек да се занимава с математиката, за да я приближи до себе си, да стане реална наука, да се ползва от нейните резултати. Понеже в математиката се казва, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, ние си представяме точките толкова близо, че едва с микроскоп можем да ги видим. Значи, права линия е тази, която се отличава с по възможност микроскопическа дължина. Стане ли по-дълга, тя се изкривява вече.
към беседата >>

Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 + 4 + 8 = 14.
Когато плоскостта се подвижи в посока, различна на своето движение, образува се тяло. Когато дойдете до тялото, животът става съзнателен, т. е. триизмерен. Кубът, като тяло, представя форма, в която зародишът крие своите възможности. Казахме, че правата линия е образувана от две разумни същества, плоскостта – от четири, а кубът – от осем. Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 + 4 + 8 = 14. Всъщност, само 2 + 4 сили са впрегнати на работа. Шесторката представя кинетически сили, а осморката – потенциални. Оттук вадим следното отношение: потенциалните сили се отнасят към кинетическите, както числата 8:6. Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я. Те не подозират, че и да я отричат, и да не я отричат, тя действа в живота им.
към беседата >>

Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я.
Казахме, че правата линия е образувана от две разумни същества, плоскостта – от четири, а кубът – от осем. Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 + 4 + 8 = 14. Всъщност, само 2 + 4 сили са впрегнати на работа. Шесторката представя кинетически сили, а осморката – потенциални. Оттук вадим следното отношение: потенциалните сили се отнасят към кинетическите, както числата 8:6. Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я. Те не подозират, че и да я отричат, и да не я отричат, тя действа в живота им. Животът е основан върху физическа и метафизическа основа. Човек трябва да изучава и двете основи. Например, докато е малко, детето живее само физически. То яде, диша, расте, без да има съзнателно отношение към тези процеси.
към беседата >>

Математиката е обоснована на метафизиката. (втори вариант)
Точката няма никакво измерение. Тя е несъизмерима. Обаче с какво може да се измери една права линия? С какво се измерва плоскостта? С права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. В математиката няма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трябва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади някой резултат. .. Тези две точки са много близо, с най-силния микроскоп може да ги видите. Между тях може да прекарате само една силова линия.
към втори вариант >>

Тя е най-отвлечената метафизика. (втори вариант)
Обаче с какво може да се измери една права линия? С какво се измерва плоскостта? С права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. В математиката няма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трябва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади някой резултат. .. Тези две точки са много близо, с най-силния микроскоп може да ги видите. Между тях може да прекарате само една силова линия. Ако турите четири точки, това е един квадрат, един куб. Права линия е тази, която е най-къса.
към втори вариант >>

4. Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата

МОК

Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални.
Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? – Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява.
към беседата >>

– Никаква метафизика не е това.
Как можете от една страна да се наричате синове Божии, а от друга да казвате, че сте сиромаси? Може ли синът Божи да бъде беден? Може ли богатият баща да остави сина си да бедства? – „Болен съм, невъзможно е да оздравея.“ – Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. – Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни. Ще кажете, че в разсъжденията за постижимото и непостижимото има нещо метафизично. Според вас, метафизичното не е реално.
към беседата >>

5. Няколко необходими неща / Три неща са потребни

МОК

Химията е отделена, физиката е отделена, естествените науки са отделени; геологията е отделена, метафизиката е отделена. (втори вариант)
Следователно, с любовта ние започваме живота, а с доброто ние се освобождаваме от ярема на живота. Всички сегашни науки и теории са нужни. Съвременната наука е израз, резултат на една мисъл от един свят много по-висш. Нашето знание е резултат на една друга мисъл извън физическия свят. И следователно, като разглеждате науката ще видите, че нашата наука е разхвърляна. Химията е отделена, физиката е отделена, естествените науки са отделени; геологията е отделена, метафизиката е отделена. Всяка една наука си има своя специфична област. По какво се отличават те? Анатомистите изучават костите на тялото; физиологът изучава отправленията или функциите на тялото; биологът изучава животa на клетките; психологът изучава промените на състоянията на съзнанието. Те разделили така живота. Човекът така разбран ли е вътре в себе си?
към втори вариант >>

6. Обичайте положителното

МОК

Метафизиката е наука, скривалище.
Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. В подсъзнанието сте живели в миналото. В свръхсъзнанието ще живеете в бъдеще. В съзнанието живеете сега. Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика.
към беседата >>

И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука.
В съзнанието живеете сега. Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно.
към беседата >>

Метафизиката в какво сега трябва да се превърне?
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина. Метафизиката е наука, скривалище. Всичките неща са скрити като в една банка. Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното.
към беседата >>

Метафизика - над физиката.
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за да не ги оберат, всичко са скрили. И казваме: „Метафизика." Щом дойдем до метафизиката, вече имаме една неразбрана наука. Метафизиката в какво сега трябва да се превърне? - Във физика. Мета, значи над. Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
към беседата >>

Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
Метафизика - над физиката. А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът.
към беседата >>

Трябва духовно да разбирате метафизиката.
Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо?
към беседата >>

То е такъв Господ - на метафизиката.
Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ. То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове.
към беседата >>

7. Качества на реалното

МОК

Метафизиката е една гимнастика на ума, която може да ви докаже, че три е равно на две и две е равно на три.
(Пак е нагоре.) Под думата нагоре трябва да разбираме най-голямото, а пък когато говорим за надолу, то е най-малкото. Те се отличават по две свойства. Щом се качваш нагоре към най-голямото, ти се разширяваш нагоре. Щом отиваш към по-малкото, там се стесняваш. Това са метафизични работи. Метафизиката е една гимнастика на ума, която може да ви докаже, че три е равно на две и две е равно на три. Нали знаете онази приказка за кокошката? Един син като се върнал от странство, искал да докаже на баща си, че две е равно на три. Той казал на баща си, че по новото учение две кокошки са равни на три кокошки. Бащата се чудел. Той казал: „Синко, опит ще направим за това.“ И казал на жена си да заколи и да свари две кокошки.
към беседата >>

8. Параметафизика

МОК

Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика.
Казва: „Остави се, да ти не дава Господ треска да те тресе и после мечка да те тъпче“. Той не знаел нейните намерения. Тя имала съвсем други намерения. Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите.
към беседата >>

Метафизика – значи, над физиката.
Но интересно е, сега мене ме интересува: болните хора, като срещнат мечка, оздравяват, а здравите, ако срещнат мечка, разболяват се от страх. В някои случаи има изключения. Тия работи може да ги разглеждате само като една нова метафизика. Ако изучавате намеренията на разумния свят, има една нова наука. Метафизиците какво изучават? Метафизика – значи, над физиката. Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата. Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш да създадеш теория, но ще констатираш фактите. Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории. [Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината. В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
към беседата >>

Тя не е физика, но не е и метафизика.
Пак ще имате същите резултати. Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници.
към беседата >>

Параметафизика е.
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете да приемете въздуха? Ако приемете въздуха и не можете да издишате, какъв ще бъде резултатът? Сега да направим по-тънки, метафизически разсъждения. Сега вече влизаме в една област, която е над физиката. Тя не е физика, но не е и метафизика. Параметафизика е. Какъв беше примерът? Че не можеш да дишаш и не можеш да издишаш. Казва някой: „Свободен си“. Да дишаш и да издишаш има граници. Свободата на дишането има граници.
към беседата >>

Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката.
Питам: Ако ти си имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен]. Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе. Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък. А някой път може и процесът на радостите да е по-силен, приятното впечатление остава. Ние оставаме с приятно[то] впечатление. Когато говорим, че когато си скърбен – трябва да си радостен, и когато си радостен – пак да си радостен, вие трябва да разбирате параметафизиката. Ти си недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес. Защото, ако ти не знаеш как с нея да се справиш, смъртта ще дойде. Ако не знаеш как да се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде. И в радостите ще умреш, и в скърбите ще умреш. Ако процесът е правилен, и в скърбите ще живееш, и в радостите ще живееш.
към беседата >>

Сега, параметафизика.
Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем да обясним, са разумни. Всяко нещо, което можем да обясним, е неразумно. Всички неща, които обясняваме, са неразбрани. Всички неща, които не можем да обясним, са разумни. Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш да обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш да обясниш, което е по-важно. Сега, параметафизика. Представете си, че ти знаеш, как е станал хлябът мухлясъл; ти в торбата носиш мухлясъл хляб и знаеш при какви условия е станало това. Питам: Какво ви ползува вашето знание, как е мухлясъл хлябът. Никой не иска този хляб. Представете си, че вие носите в торбата си пресен хляб и не може да го обясните никак. Кое знание ви е потребно?
към беседата >>

Но то е пак параметафизика.
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за да приемеш пак наново. С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за да дойде вторият процес. Животът влиза и излиза. Продължителното време на дишането показва начина, по който животът идва. Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш да ги раздразниш. Но то е пак параметафизика. Вземете онези, които дишат бързо, са нервни; онези, които не дишат така бързо и те са нервни, но по-малко, малко са по-търпеливи. На какво се дължи нервността у човека? Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система. Търсиш начин да я изразходваш. Щом си недоволен, имаш повече, търсиш някого да натовариш.
към беседата >>

Това е параметафизика.
Някой път дойде голяма скръб, погледнеш – 10–15 хиляди лева спечелил. Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат. Като се радват, ще имат загуба. Кое е по-хубаво: да се радвате или да скърбите? Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат. Това е параметафизика. Защо е така, не се знае. Някой казва: „Много съм радостен, ще има да ми пати главата, нещо ще изгубя“. Някои са забелязали: щом имаме скръб, ще дойде нещо хубаво. Или някой път – засърбяла те ръката. Ако те сърби лявата ръка, казваш: „Ще вземам“.
към беседата >>

Параметафизика е това.
Щом живее, той е ваш баща. Всеки, който живее, баща ви е. Всеки ваш приятел, който умира, не е ваш приятел. Който не умира, той е ваш приятел. Ако имате един неприятел, който не умира, той не ви е неприятел, той ви е приятел. Параметафизика е това. То е неразбрано. Ние страдаме някой път от неща неразбрани. Всякога страданията произтичат от неразбрани работи. Баща ти умрял. Ти това не знаеш, повярваш, казва ти: „Видях баща ти, че умря“.
към беседата >>

[Необходимо] е приложение на параметафизиката.
С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив. След всяка радост идва една скръб и ти забравяш за радостта. Кажете ми сега, какво заключение ще си извадите? Какво трябва да се прави? Не трябва да се обезсърчавате в живота. [Необходимо] е приложение на параметафизиката. Така е писано в ролята – ти да минаваш за безпаричен, ти [да] минаваш за беден човек. За колко? „За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш да просиш. След един час твоята просия ще свърши. Като свърши представлението, свърши се просията.
към беседата >>

Параметафизика е това.
И в живота вие искате да бъдете винаги щастливи. При щастието женски имате, какво ще ги правите, къде ще ги жените? Кажете ми. Когато някой иска да бъде щастлив, ще има толкоз дъщери. Няма момци, какво ще ги прави, ще му изядат ушите. Параметафизика е това. Казваме: „Не е потребно всякога човек да бъде радостен, понеже ще народи много дъщери, какво ще ги прави? “ Една дъщеря, един син, после пак дъщеря, пак син. В живота дъщерите и синовете, това са резултати, без да знаем какво е родено. Да обясня. Не можем да кажем, защо е потребна скръбта.
към беседата >>

Тогава ще дойдете до параметафизика[та].
Всяка скръб показва – една малка реформа да направиш в себе си. Скръбта показва хода на растенето. Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш да имаш радост. Скръбта показва пътя на растенето, трябва да измениш формата. Скръбта е един вид указател в живота. Тогава ще дойдете до параметафизика[та]. Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може да произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби. Скръбта може да произтича [от това], че справедливостта е слаба. Скръбта може да произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба. Право не мислиш. Трябва да измениш положението в добродетелта, да смениш добродетелите, да знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
към беседата >>

9. Плевели

НБ

Има една нова наука сега, която аз наричам параметафизика.
И после онзи, който прави доброто, не само той да се остави да бъде използуван, но и онзи, на когото правят добро, и той трябва да помага. И двамата да работят за благото на другите. При сегашните условия ние искаме да направим хората членове на братството, т.е. не членове, но да проникне в тях идеята за подигане на човечеството, да се внесат в тях новите идеи: чистият въздух, чистата храна, чистата вода, чистата светлина, всичко чисто в света! Нас ни трябва първо идеята да обусловим всичко, както в природата, после да изучим по-отвлечената, разумна природа. Има една нова наука сега, която аз наричам параметафизика. Нещата, които не можем да обясним, а можем да приложим, те са важни. Следователно, според тази наука, ние трябва първо да изучим нещата в природата, а след като ги проучим, тогава да ги приложим. А сега ние първо създаваме теории за направата на света, а после искаме да преустроим нашия живот. Животът по този начин не може да се преустрои. Първо ние трябва да знаем живота, а после да създадем теории за преустрояването му.
към беседата >>

10. Всичко, което чух

НБ

Тия неща са параметафизика.
Материята е нещо неопределено. Душата не е тяло, душата е нещо неопределено. Телата, които виждаме, те са триизмерни, а в природата има повече от три измерения. Душата не може да бъде триизмерно тяло, не може да бъде четириизмерно, не може да бъде и петоизмерно. Защото чувственият свят е четириизмерен, или духовният свят, умственият свят е петоизмерен, причинният свят е шестоизмерен. Тия неща са параметафизика. Сега мнозина искат да знаят какво нещо е духът. Пък там, дето душата функционира, е седмоизмерен свят. Искат да уподобят духовния свят на обикновения. Тогава ние ще попаднем в положението на животни, които мислят. Какъв е вътрешният живот на хората?
към беседата >>

11. Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор

УС

Туй е цяла метафизика.
Той казва: безличното е да считаш благото на всички хора като че е твое благо. И да си доволен. И в погрешките на всички хора да виждаш своите погрешки. И в доброто на всички хора, и в техните погрешки да виждаш своите погрешки. Е, как ще разберете това сега? Туй е цяла метафизика. Ти си се докачил, казал ти някой: „Ти си невежа.“ Невежа е общо за всичките. Щом съм аз невежа, който ме е родил, е бил такъв. Че за една цигулка казват: „Тази цигулка е съвсем проста.“ Цигулката е безлична и не се докача. Ако тя имаше съзнание, щеше да се докачи. Че, не е виновата тя.
към беседата >>

12. Сърцето и умът

УС

– Религията е богословие, философия и метафизика.
Същевременно, той трябва да цени учението, а за това му е нужно добро сърце. Без любов и мъдростта не може да се оцени. Но и любовта не може да се оцени без мъдрост. Казват за някого, че е религиозен. Какво нещо е религията? – Религията е богословие, философия и метафизика. Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо. Съществени ли са тези неща? Философията изнася нещата такива, каквито не са. Метафизиката е отвлечено учение. Метафизикът, без да е бил някъде, предполага, как са се развили фактите.
към беседата >>

Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо.
Без любов и мъдростта не може да се оцени. Но и любовта не може да се оцени без мъдрост. Казват за някого, че е религиозен. Какво нещо е религията? – Религията е богословие, философия и метафизика. Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо. Съществени ли са тези неща? Философията изнася нещата такива, каквито не са. Метафизиката е отвлечено учение. Метафизикът, без да е бил някъде, предполага, как са се развили фактите. Има гадатели метафизици.
към беседата >>

Метафизиката е отвлечено учение.
Какво нещо е религията? – Религията е богословие, философия и метафизика. Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо. Съществени ли са тези неща? Философията изнася нещата такива, каквито не са. Метафизиката е отвлечено учение. Метафизикът, без да е бил някъде, предполага, как са се развили фактите. Има гадатели метафизици. Между циганите често се срещат гадатели. Срещне те някоя циганка и ти каже: Ти си много късметлия, имаш девет ока [оки? ] късмет.
към беседата >>

13. Криви и прави линии

МОК

В метафизиката и в съвременната окултна наука има много неща, които са излезли от недоучените ученици на окултната наука, които минават за учители.
Казвам сега: Oт какво зависи неразположението? Някой път казваме, че причините на неразположението са чисто физически. Ако един беден човек е неразположен защото е сиромах, ако болният е неразположен, това разбираме. Но когато богатият е неразположен, когато здравият е неразположен, как ще го обясните? Вие в окултната наука често имате статически понятия. В метафизиката и в съвременната окултна наука има много неща, които са излезли от недоучените ученици на окултната наука, които минават за учители. Те са направили много погрешни изводи. Под права линия всякога трябва да разбираме пътят на енергията, която изтича от един център към периферията. Всичките енергии, които изтичат от един център навън, към повърхността това са прави линии. Всичките енергии, които от повърхността се повръщат към центъра, са криви линии. Значи правите линии са от центъра към периферията, кривите от периферията към центъра.
към беседата >>

14. Господарят

МОК

В индусите има метафизика, но те са философски системи, които те са създали.
Няма нищо отвлечено, че мистично, то са много материалистични описания. Говори за възлюблената, както на земята. Тъй го описват, както го схващат простите хора. Той говори за възлюбленият как е облечен. Той е много обективен, не че няма никаква интуиция. В индусите има метафизика, но те са философски системи, които те са създали. Интуицията е вън от нашето схващане. Сега до заключението. Какво заключение да се даде? Бъдещето на човека зависи от онова, което е вложено в него. Никога не се старайте да придобиете онова, което не е ваша силна черта.
към беседата >>

15. Правилна преценка

МОК

Това е метафизика.
Ако тази точка се движи в това пространство, този кръг навсякъде има ли вещество? Колко голям е този кръг? Този кръг е кръгът на движението. Тази точка толкова бързо се движи, че ние си я представяме, че е някаква земя. То е много малка точка, която се движи. Това е метафизика. Въпросът сега: Това разсъждение вярно ли е? – Въпрос. Така разсъждавате. Да допуснем, че вселената е безкрайна. Въпрос. Може да допуснем, че е много малка.
към беседата >>

16. Метафизични разсъждения

МОК

Това е метафизика.
В Божествените неща е пипането без разсъждения. Аз зная, като отивам, ще издържа изпита или не. Никакво разсъждение не ми трябва. Зная сто и един процента, че ще издържа изпита. Ако държа изпит и ще ме скъсат, пак зная сто и един процента, че ще ме скъсат. Това е метафизика. Не може да го докажеш, туй го чувстваш. Ти всякога чувстваш, че нещата стават. Ти чувстваш и туй, което чувстваш, ще стане. Каквото и да стане, то е добро. Вдъхновението, което чувстваш, то е за добро.
към беседата >>

17. Плодовете на Духа

УС

Аз, когато изучавах метафизиката, намерих погрешката на музикантите. (втори вариант)
Казвам, докато нашата любов не даде плод, ние не може да разберем. Когато хората започнат да възприемат нашите мисли, да ги прилагат, тогава ние ще започнем да се радваме. Христос казва: "Който ме яде, той има живот." Христа не може да ядеш, формата не може да ядеш, плода. Той казва: "Думите, които аз ви говоря, учението, което проповядвам, то е Божествено учение, то дава плод." От хиляди години вие имате изпитания, имате едно понятие за любовта. Аз, когато изучавах метафизиката, намерих погрешката на музикантите. Не свири някой, зная. Някой път ме питат: "Свириш ли Бах? " Не го свиря, голяма работа е Бах. "Свириш ли Бетовен? " Не го свиря, голяма работа е.
към втори вариант >>

НАГОРЕ

1.1491987705231