НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
13
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във философията пише за етика и естетика, икономика,
метафизика
, политика, психология, реторика и теология.
„Житно зърно“, 1937 г., кн. 6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика.
Във философията пише за етика и естетика, икономика,
метафизика
, политика, психология, реторика и теология.
Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия.
към текста >>
2.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна
метафизика
, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог.
Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна
метафизика
, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
към текста >>
3.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика,
метафизика
и етика.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи.
Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика,
метафизика
и етика.
Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога.
към текста >>
Физиката изследва природните тела, а
метафизиката
Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията.
Физиката изследва природните тела, а
метафизиката
Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа.
С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение. Това знание е достъпно само за пратениците на Бога.
към текста >>
4.
АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По това време му попаднала книгата на философа Фараби "Тезисиси на
метафизиката
на Аристотел".
Така била сложена основата на неговата голяма ерудиция. Това му позволило той сам да търси, да получава, да мисли, да прави наблюдения и открития. Така той без телескоп видял преминаването на Венера и Меркурий през диска на Слънцето. По това време започва и неговия интерес към медицината, а за неговото оформяне като учен особена роля изиграло изучаването на Аристотел, но това. което било преведено по-рано на арабски той не могъл много да го разбере.
По това време му попаднала книгата на философа Фараби "Тезисиси на
метафизиката
на Аристотел".
В нея мислите на Аристотел били изложени ясно и разбрано. Едва на 16 годишна възраст той вече бил лекар с лекарска практика и все повече растяща клиентела. Той се прочул като много опитен лекар и около него се създала легенда, че може да лекува всякакви болести и че може да възкресява даже мъртви. Така един ден заболял владетеля на Бухара. Усилията на придворните лекари станали безуспешни.
към текста >>
Написал е повече от сто книги на философски теми, най-важна от които е "Книга за изцелението", която разработва ред въпроси то областта на логиката, физиката,
метафизиката
и математиката.
Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително. Дава сведения за камфора като лекарство за сърцето за моравото рогче като кръвоспиращо средство, за живака, който той пръв въвежда без да е могъл да прецени вредното му действие, на сублимата и пр. Той е бил голям философ.
Написал е повече от сто книги на философски теми, най-важна от които е "Книга за изцелението", която разработва ред въпроси то областта на логиката, физиката,
метафизиката
и математиката.
Съдържанието на книгата за изцелението в съкратена форма се излагат "Книга за спасението" и в още по-кратък вид в "Книга за знанието". Но всред всичките му съчинения най-голямо влияние върху учениците на Изток и на Запад има "Канона по медицина". "Книга за спасението" и "Книга за знанието" е писал на родния си таджикистански език с арабски букви. В своето философско творчество той е изложил много дълбоки мисли. Така например, той казва: "Вселената е възникнала по пътя на еманацията на изтичането от Бог а.
към текста >>
5.
ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
та,
метафизиката
, метаастрономията са абсолютно реални.
Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Можем да кажем и за онези науки, които днес минават за положителни (като математиката, физиката, химията, естествената история, геометрията и астрономията), че са относително реални. Тези науки поставяме като относително реални, а метаматематика-
та,
метафизиката
, метаастрономията са абсолютно реални.
За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на Целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на Живота. Мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен граници между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото
към текста >>
6.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
По него човек не може повече да се движи в мъглите на
метафизиката
, която поддържаше старата философия.
Това е тайната на свободата на човешката воля. Душите идват на вълни от невидимите светове. Тези вълни се разпределят съразмерно по различните народи. Характерно е, че когато за известна душа не са благоприятни условията в даден народ, ако отиде в друг народ и се срещне с тези души, с които е свързана отпреди, чрез тяхната любов животът й ще се разгърне в по-благоприятни линии. Трябва да имаме правилно разбиране за ПЪТЯ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО.
По него човек не може повече да се движи в мъглите на
метафизиката
, която поддържаше старата философия.
Човек не трябва да си въобразява, че науката и окултизмът са достигнали до крайния предел на своите възможности. Знанието е резултат на дълго трупан опит. Животът е като космически кораб, който контактува не само с планетите, но и със слънцето и с други звездни системи. В своя маршрут той спира на различни пристанища, на които част от пътниците слизат, а други се качват. Те наричат слизащите умиращи, а качващите се - раждащи се.
към текста >>
7.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и
метафизика
, колкото и странно да звучи това съчетание.
Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях.
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и
метафизика
, колкото и странно да звучи това съчетание.
Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието.
към текста >>
8.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и
метафизиката
на П.
И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците.
Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и
метафизиката
на П.
Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи.
към текста >>
9.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична
метафизика
(точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
Томов за фомулирането на тези седем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение".
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична
метафизика
(точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ.
към текста >>
10.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и
метафизика
, колкото и странно да звучи това съчетание."
Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях.
Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и
метафизика
, колкото и странно да звучи това съчетание."
* * * Отминават векове и хилядолетия. Стопяват се образите на безброй човешки същества, преброждали пътеките на нашата планета. Измежду тях оставят светла диря само онези, които са носили смело над главите си факела на Божествената Истина, огрявайки с безсмъртното му зарево пътя към съвършенството. Кохортата на великите духовни Учители на човечеството...
към текста >>
11.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нямат отношение към
метафизиката
и изобщо към отвлечените дисциплини.
Лицето им често насила се смее. Зле им действува промяната на времето и изобщо промените. Имат малко радости по своя вина. Консервативни са, обичат бавното развитие и не приемат нещо, което е ново и набързо дошло. Те имат само вкус към ботаниката, археологията, юриспруденцията, историята, политиката.
Нямат отношение към
метафизиката
и изобщо към отвлечените дисциплини.
Ако при такива ръце Юпитеровият пръст е по-голям, имаме любов към истината и подчертана гордост. Ако Сатурновият пръст е голям, имаме сериозност и разсъдливост. Ако Аполоновият пръст е много голям, имаме любов към науката и размисъл в изкуството. Ако Меркуриевият е много голям, имаме умение за постигане на практични задачи. Ако някои от пръстите са много къси, тогава имаме една импулсивност, натура, пълна с нетърпение в обосноваването и аргументацията.
към текста >>
12.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „
Метафизика
“.
1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън.
1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „
Метафизика
“.
1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище.
към текста >>
13.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Според него става дума за пантеистична
метафизика
, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията.
През 1929 г. Ангел Томов анализира в сп. „Философски преглед" религиозно-философската концепция на учението, изтъквайки, че то може да бъде разбрано само като съставка на мистичната вълна на новото време, характеризираща се с растящ интерес към спиритизма и с настъпателно движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в света. По-късно авторитетният ремкианец проф. Димитър Михалчев публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (1930) и "Против дъновизма като теософско учение" (1931).
Според него става дума за пантеистична
метафизика
, която увлича масите в мистицизъм и ги прави „загубена част от народа" за държавата и нацията.
През 1940 г. психиатърът д-р Кирил Чолаков, ученик на Михалчев, публикува в сп. „Душевно здраве" три критически статии, квалифицирайки Учителя Петър Дънов и многохилядните му последователи с клинични термини. Всички критически анализи от този период визират предимно идеалистично-религиозните аспекти на учението, неволно или преднамерено игнорирайки неговата езотерично-християнска основа. Марксическата философия след 1944 г.
към текста >>
НАГОРЕ