Търсене в беседите за 'Крадец'

Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.
Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата Истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя Земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мен, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа Ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към Мен, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз Съм жив.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.
Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив.
към беседата >>

Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. (втори вариант)
Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота.
към втори вариант >>

3. Разговор шести - Пътят и Истината

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“
към беседата >>

4. Житното зърно

Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце, да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек, да му помогне.
Тази е причината, дето хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят. Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба. Светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи! Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце, да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек, да му помогне. Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко същество приспособява храната, топлината и светлинта съобразно със своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината.
към беседата >>

5. Талантите

Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
към беседата >>

Не, сам крадецът, който ги е откраднал.
Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива. Нека приложим Христовото правило в обществения живот.
към беседата >>

6. Учителите

Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано; мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените?
Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“. Отиват, направят операция и синът умира. Операцията, разбира се, за лекарите бе „сполучлива“. Казвам, че и в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват; но това не е лекуване. Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано; мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“.
към беседата >>

7. 8000 години

Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков."
Най- старата раса е бялата във физическия свят, всички други са по- стари в духовния свят, а по-млади във физическия свят. След бялата раса иде шестата раса - светещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се изменят и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около земята. Господ потопи човека (Битие 6...) в астралния свят. Яков - крадец, лъжец...и му рече Господ: "Няма да се наричаш Яков." Физическото тяло е сформировано в милион години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тяло. Изчисление: 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годините от сформируване, създаване на света. Всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на земята при всяко напластяване.
към беседата >>

8. Блудният син

Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син.
Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син. А какво правят съвременните хора? Когато дяволът ни подкупи, ние даваме хората под съд, а трябва да даваме под съд дявола. Това е Христовото учение: трябва да се върнем обратно при нашите бащи и в нашите умове да се възцари Любовта, да бъдем сърдечни и откровени. Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове. Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание.
към беседата >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

СБ

Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите на работа.
Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари. Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите на работа. Защо, именно, злите хора не обичат виделината? Злото действа върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат в мрачните и влажни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш във виделина, защото ще умреш". Тогава казваме: „Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението".
към беседата >>

10. Свобода на Духа

Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“.
Щом се съберат 2–3 жени, почнат да говорят за някого. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му. Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен.
към беседата >>

11. Ще ви въздигна

Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той.
Те ще забележат, че сега Господ много лесно урежда съдбата им. Ако балканските народи биха послушали Господа, ако сърбите не бяха ограбили Македония, ако гърците не бяха завладели чужди страни, ако Румъния не беше отнела Добруджа, нямаше да станат тези нещастия. Затова Господ наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва: “Ударете й сега двадесет и пет тояги! ” И затова днес бият Румъния. Така трябва да бъде бит всеки лъжлив крадец, който и да е той. Господ днес не спи и затова трябва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другите бащи, не ги гали, а когато заслужават, наказва ги. Сега ще приведа един разказ за обяснение на мисълта си. Сюжетът му е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той – добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му.
към беседата >>

12. Двамата господари

Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота.
Единият казва: „Аз съм забит 20 сантиметра, знаеш ли колко товар закачват на мене? Никой не може да ме изтръгне, най-голяма работа върша аз“. Това са разсъждения на гвоздеи. Влиза някой християнин в църква и казва: „За Господа аз направих еди-какво си, обърнах едного към Господа“. Обърнал си го! Ти си като крадец, когато вземе кесията на някого и я отвори; бръкнал си в сърцето му и си го задигнал, и оставаш онзи човек да си оплаква дните и живота. Някои майки смятат, че са дали живот на детето си и го изпратят в „Майчин дом“. Дала си му живот! Ти не трябва да лъжеш това дете. Вторият принцип не търпи лъжа. Между лошите хора лъжата, силата, омразата, завистта – всички тези неща са съвместими; те са естествени неща и когато двама лоши се набият, усещат временно удоволствие.
към беседата >>

13. Божията воля / Волята Божия

И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре.
Днес Христос иде в света, придружен от светли и възвишени същества, от добри духове. Щом дойдат те, светът ще се оправи, хората ще бъдат здрави и бодри. Църквите ще бъдат пълни с истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христос ще ги пита: Какво правите? Вярващите и религиозните ще кажат, че искат да обърнат света към Бога. И крадецът, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Светът не се нуждае от такова обръщане. Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете добър пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. Това значи, да изпълнява човек Божията воля, да живее без страх от смъртта. За онзи, който е свързан с живия Господ, смърт не съществува.
към беседата >>

“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. (втори вариант)
Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци. Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
към втори вариант >>

14. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза. (втори вариант)
Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза. Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ.
към втори вариант >>

15. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева.
към беседата >>

Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе.
Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат.
към беседата >>

Крадецът, като чул това, започнал да плаче.
Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева. Мнозина сега плачат не за това, че са откраднали двадесет и пет лева, но че не са видели десетте хиляди лева, за да ги вземат. Често някои плачат и казват: „Съжалявам, че нямам това, нямам онова.” Казвам: съжалявате, че не сте взели десетте хиляди лева.
към беседата >>

16. Взимане и даване / Взимане и даване

Думата „крадец” е обикновена и общопозната.
Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко.
към беседата >>

Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна.
Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
към беседата >>

И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба.
Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина.
към беседата >>

крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината.
Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.
към беседата >>

Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил.
И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли.
към беседата >>

От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
Докато се угои и стане голяма свиня, господарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма.
към беседата >>

Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва.
Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла.
към беседата >>

Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма.
От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек.
към беседата >>

„Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек.
Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв. „Крадецът не иде, освен да открадне.” Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другите. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нужно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика.
към беседата >>

Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека.
– Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание. Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари.
към беседата >>

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир.
С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
към беседата >>

Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва.
Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
към беседата >>

Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение.
Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете. Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е.
към беседата >>

Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете.
Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее. Под думата „изобилен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете. Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгъстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана.
към беседата >>

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне?
След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те вярват в думите на химика. Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде.
към беседата >>

Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви.
Същото се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно.
към беседата >>

Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека?
Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво ще открадне? – Най-ценното в човека, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърцето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърцето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки, сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повярвал на думите на този ласкател. Един петел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе!
към беседата >>

Приятел ли е лисицата на петела, или крадец?
Отдалеч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, петльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и кръшно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запей ми една песен, да се порадвам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил устата си и започнал да пее. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избягала, не дочакала да чуе кръшната песен на петела. Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
към беседата >>

Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате.
Приятел ли е лисицата на петела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ловят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онези, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадат. Те са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие във вас някъде и, ако го намерите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свещ, около която всички да се събират. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – със светли и възвишени мисли, а волята – с благородни постъпки.
към беседата >>

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът?
В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
към беседата >>

Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него.
Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот, да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания. Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи.
към беседата >>

Думата „крадецъ“ е обикновена дума, съ която сте запознати всички. (втори вариант)
Думата „крадецъ“ е обикновена дума, съ която сте запознати всички. Кой ли отъ вас не е училъ това изкуство, когато е билъ дѣте? Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ.
към втори вариант >>

Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. (втори вариант)
Думата „крадецъ“ е обикновена дума, съ която сте запознати всички. Кой ли отъ вас не е училъ това изкуство, когато е билъ дѣте? Малко пѫти ли сте пипали кутията съ захарь на вашитѣ майки, малко ли сте вадили кесиитѣ отъ джебоветѣ на вашитѣ бащи, малко ли сѫ ви заварвали на чуждитѣ ябълчни или орѣхови дървета? Но Христосъ не говори за този родъ крадци, тѣхъ Той оправдава. Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Но стискането на рѫката може да има двояка смисъль. Когато на нѣкого покажемъ юмрука си насрѣща му, това подразбира извѣстна идея, която е скрита вѫтрѣ въ самия субектъ. Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor).
към втори вариант >>

Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). (втори вариант)
Този крадецъ, за когото говори Христосъ, Той го опрѣдѣля съ три сѫществени качества: той иде да открадне, да заколи и да погуби. Интересно е произхождението на крадцитѣ. Когато дѣцата се раждатъ, тѣ се раждатъ съ стиснати рѫцѣ, а когато умиратъ, рѫцѣтѣ имъ сѫ отворени. Но стискането на рѫката може да има двояка смисъль. Когато на нѣкого покажемъ юмрука си насрѣща му, това подразбира извѣстна идея, която е скрита вѫтрѣ въ самия субектъ. Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ.
към втори вариант >>

Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. (втори вариант)
Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения. Ние отъ чисто физическо, отъ социално гледище раздѣляме днитѣ на день и нощь. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“ Азъ рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени.
към втори вариант >>

Сега защо иде крадецътъ да открадне? (втори вариант)
Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота. Слѣдователно азъ изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта. Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь. Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ.
към втори вариант >>

Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. (втори вариант)
Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно. Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно страдание. Напримѣръ на единъ селянинъ отъ българскитѣ села жена му не му позволявала да яде яйца, за което той прѣзъ цѣлия си животъ не ялъ яйца, но съжалявалъ за това нѣщо. Като умрѣла жена му, той си казалъ: „Слава Богу, сега поне свободно ще се наямъ на яйца до насита.“ Взема петь яйца, турва ги въ огъня да се печатъ. Въ това врѣме пристигатъ нѣколко комшийки да му изкажатъ съболезнованията си.
към втори вариант >>

Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. (втори вариант)
„Азъ“ това е една форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички други форми, но въ всѣка форма трѣбва да има съдържание, сила, т.е. това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“. Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради. Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения, съзнателния животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока.
към втори вариант >>

Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. (втори вариант)
това, което хората наричатъ воля. Подъ воля азъ разбирамъ вѫтрѣшното съдържание у човѣка, сила, която може да се изяви при създаване на тѣзи форми. Формата се създава за съдържанието и по отношение на тази логика, каквото е отношението на формата къмъ съдържанието, такова е отношението на съдържанието къмъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Съдържанието само по себе си се създава за вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“. Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради. Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения, съзнателния животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока. Какво отношение може да иматъ тѣзи три логики въ нашия животъ, защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. (втори вариант)
Това изкуство, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това. Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца? “ Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ – твърди тѣла и тогава ставатъ видими за всички. Така и съ дѣцата. Ако тѣ сѫ невидими за насъ, то не значи, че тѣ не сѫществуватъ, а само трѣбва да знаемъ законитѣ, по които може да ги сгѫстимъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби,“ т.е. ще открадне отъ васъ най-цѣнното, ще открадне живота, мислитѣ ви, сърдцето ви. Тѣ сѫ ужасни крадци. Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче.
към втори вариант >>

Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? (втори вариант)
Какво правятъ свѣтскитѣ хора, докато откраднатъ отъ васъ нѣщо? Започватъ: „Ти си отличенъ, добъръ човѣкъ.“ Ще ви разкажа за случая единъ анекдотъ за лисицата и пѣтела. Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ! “ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци. Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе.
към втори вариант >>

Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. (втори вариант)
“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци. Ще ви дамъ единъ примѣръ за единъ господинъ, който казва на другиго едного, че е лъжецъ, крадецъ, за което той му отговоря: „Благодаря ти, че се огледа у мене.“ За да изправимъ хората, ние трѣбва да живѣемъ чистъ, добъръ животъ, по Бога и тогава ще бѫдемъ една свѣщь, която ще привлича всички. Нека ти бѫде хамбарътъ пъленъ, всички ще бѫдатъ при тебе. Слѣдователно на добрия човѣкъ сърдцето трѣбва да бѫде пълно съ най-хубави желания, умътъ – съ най-хубави мисли, а волята – съ най-хубави дѣйствия. Тогава ще имаме едно най-възвишено сѫщество. И въ тази логика Господь е турилъ знакъ, а именно: когато логиката на човѣка е крива, на брадата му има единъ знакъ, тя е изопачена. Когато логиката на сърдцето е изопачена, крива, на устата има знакъ, когато логиката на ума е изопачена, на носа има бѣлѣгъ.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? (втори вариант)
Въ нашитѣ съврѣменни вѣрвания има малки прозорчета и каквото виждаме прѣзъ тѣхъ, ние мислимъ, че то е вѣрно. Голѣми прозорци отворете! На вашитѣ кѫщи, на вашитѣ вѣрвания отворете голѣми прозорци, не да съсипете малкитѣ, но да отворите по-голѣми. Въ училищата, въ църквитѣ, въ разбиранията къмъ своитѣ близки, въ отношенията си къмъ своитѣ мѫже и жени, вие трѣбва да имате голѣми прозорци, прѣзъ които свѣтлината да прѣминава, тъй както излиза отъ нашитѣ души. Бихъ желалъ всички да отворите вашитѣ библии и да четете вѫтрѣ въ тѣхъ. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно. Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль?
към втори вариант >>

Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. (втори вариант)
Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль? Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. Сегашната култура е повторение на по-раншната. Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. Това учение има приложение въ възпитанието на нашитѣ дѣца. Направете опитъ. Имате едно упорито, своенравно дѣте, което не ви почита, а вие искате това отъ него, искате почитание. Постарайте се да заличите у васъ си всички отрицателни черти, които имате, и започнете да мислите, че вашето дѣте е добро и го обикнете. Ще ви приведа единъ примѣръ за пояснение на своята мисъль.
към втори вариант >>

Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи. (втори вариант)
Азъ не Го доказвамъ, а бихъ ви рекълъ: Елате да гледаме всички, отворете си очитѣ. Сега сме хипнотизирани и затова нищо не виждаме. Въ всички ваши стремежи, ваши разбирания Господь ви движи. Господь постоянно ни говори. Не търсете другадѣ Господа, освѣнъ вѫтрѣ у васъ си. Господь казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.“ То значи: Азъ съмъ вѫтрѣ у васъ, тукъ ме търсете, а не гледайте на онзи крадецъ, който иде отвънъ да ви открадне, погуби и заколи. Обърнете се къмъ себе си, азъ съмъ вѫтрѣ у васъ. Разбирайте този Господь, Който е вѫтрѣ у васъ. И тъй, правилна е моята логика по форма, по съдържание и по смисълъ. Изучавайте съдържанието на нѣщата.
към втори вариант >>

17. Простотата

Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева.
Веднага на работа, посейте я! Това посяване ще плати дълга за тази обида. Ще ви обясня закона защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и ви задига хиляда лева. Но в същия ден ще имате една важна работа, от която ще спечелите сто хиляди лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите сто хиляди лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш сто хиляди, свърши си работата! ” Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще изгубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярно, или не. При пръв опит, който ви се представи, приложете това нещо.
към беседата >>

18. В истия час

Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец.
То обединява членовете на семействата, на обществата, на народите. Величието на народите се крие в техния Дух. Колкото по-велик и мощен е Духът на народа, толкова по-светло бъдеще го очаква. Какъв е Духът на сегашните народи? Строг и войнствен. Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина, да видят погрешките си и да се изправят. Какво се изисква от сегашните хора? Градеж, творчество. Те трябва да приложат Любовта и Обичта.
към беседата >>

Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. (втори вариант)
То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ. Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта.
към втори вариант >>

19. Дух Господен

Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
към беседата >>

Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. (втори вариант)
— Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
към втори вариант >>

20. Който намигва

Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.” Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък.
Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.” Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В право-славната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека.
към беседата >>

21. Като чуха

Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят.
Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин. Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен.
към беседата >>

Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. (втори вариант)
Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи. Видятъ ли, че пристига нѣкой съ черни дрехи, веднага го връщатъ назадъ. Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията. Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. Презъ деня, на свѣтло, престѫпления не се вършатъ. Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Когато въ ума на човѣка влѣзе отрицателна мисъль, той става недоволенъ и върши погрѣшки и престѫпления. Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни.
към втори вариант >>

22. Изобилният живот

“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци.
към беседата >>

Отговарям: крадецът.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд.
към беседата >>

Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда.
към беседата >>

Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу.
към беседата >>

Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена.
“Крадецът не иде...” Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: “Крадецът иде...” “Аз дойдох.” “Аз ида.” Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти, в края на краищата, имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена. И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд. Той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда.
към беседата >>

Христос знае качествата на този крадец и го характеризира.
Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния, мравоядът проявява големи технически и геометрически способности. И в съвременните общества, на много места са поставени такива фунии, дето човекът играе ролята на мравояда. Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията капан и ги изяжда, т.е. ограбва, убива и погубва. Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на външната и вътрешна дейност на крадеца.
към беседата >>

Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца.
ограбва, убива и погубва. Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на външната и вътрешна дейност на крадеца. Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си.
към беседата >>

Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на външната и вътрешна дейност на крадеца.
Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на външната и вътрешна дейност на крадеца. Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно.
към беседата >>

Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява.
Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са. Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен.
към беседата >>

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам.
Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са. Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода. На пръстите си има по няколко пръстена.
към беседата >>

Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си.
Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са. Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода. На пръстите си има по няколко пръстена. Всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него.
към беседата >>

Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен.
Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са. Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца, вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода. На пръстите си има по няколко пръстена. Всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи.
към беседата >>

На неговия крадец.
На пръстите си има по няколко пръстена. Всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека? На неговия крадец. Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: “Не виждаш ли какви са хората? Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш.
към беседата >>

Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш.
На неговия крадец. Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: “Не виждаш ли какви са хората? Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
към беседата >>

Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи.
Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: “Не виждаш ли какви са хората? Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят.
към беседата >>

Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания.
Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа.
към беседата >>

Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец.
За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне.
към беседата >>

Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа.
Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща.
към беседата >>

– “Строго е казано.” – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби."
Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе. Ако мислиш, че другите ще работят за тебе, ти си на крив път. Един ден Христос ще ви каже: "Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме." Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, Добродетели не се придобиват даром. – “Строго е казано.” – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби." Един стар свещеник казал на слугата си: – Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в пъкъла, дето има плач и скърцане със зъби. – Дядо попе, ние да му мислим. Твоята работа е наред, ти нямаш зъби, няма с какво да скърцаш. – отговорил засмяно слугата.
към беседата >>

Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец.
– Стояне, тук има две риби. – Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя. Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: “Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец. Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният. Също така опасен е и лъжецът. Ето, осем хиляди години се изминаха от създаването на света, и народите още не са свободни. Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат. Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат.
към беседата >>

Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният.
– Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя. Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: “Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец. Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният. Също така опасен е и лъжецът. Ето, осем хиляди години се изминаха от създаването на света, и народите още не са свободни. Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат. Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат. Момата слуша какво говори нейният възлюбен, и си мисли, че е намерила един поклонник.
към беседата >>

Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне.
Също така опасен е и лъжецът. Ето, осем хиляди години се изминаха от създаването на света, и народите още не са свободни. Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат. Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат. Момата слуша какво говори нейният възлюбен, и си мисли, че е намерила един поклонник. Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне. Всякога силният коленичи пред слабия, изважда ножа си и го пробожда в гърдите. В който момент момъкът коленичи пред момата, той е стъпил вече на сърцето й и забива своя нож. Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не.
към беседата >>

Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога.
Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат. Момата слуша какво говори нейният възлюбен, и си мисли, че е намерила един поклонник. Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне. Всякога силният коленичи пред слабия, изважда ножа си и го пробожда в гърдите. В който момент момъкът коленичи пред момата, той е стъпил вече на сърцето й и забива своя нож. Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец.
към беседата >>

Страшен е този крадец.
Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие.
към беседата >>

Защо се поддават на внушенията на крадеца?
Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно, той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал. От крадеца не може да излезе нищо. Следователно докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек.
към беседата >>

От крадеца не може да излезе нищо.
Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно, той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал. От крадеца не може да излезе нищо. Следователно докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот." Кой е този аз? Докато човек не познае Онзи, Който дава Живот, и онзи, който отнема Живот, не може да се повдигне. Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно.
към беседата >>

Страшен е крадецът, но иде неговият край.
Това всеки може да направи. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество? Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва.
към беседата >>

Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца.
Измени ли с това неговото естество? Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: “Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе. "Аз дойдох да дам живот." Какъв Живот дава Христос на хората?
към беседата >>

Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва.
Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: “Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе. "Аз дойдох да дам живот." Какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот.
към беседата >>

Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе.
Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: “Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе. "Аз дойдох да дам живот." Какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот. Хората говорят за Нов живот, а мислят как да наредят по-добре живота си. Значи, те живеят още в стария живот. Бащата работи трийсет години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури.
към беседата >>

Той им направи хубава къща, но дохожда крадецът и го задига за онзи свят.
"Аз дойдох да дам живот." Какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот. Хората говорят за Нов живот, а мислят как да наредят по-добре живота си. Значи, те живеят още в стария живот. Бащата работи трийсет години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той им направи хубава къща, но дохожда крадецът и го задига за онзи свят. Едва сега той може да разбере за какво е живял. Синовете и дъщерите му започват да спорят помежду си, да делят богатството му. Те са на опасен път. Защо? Дали са място на крадеца в себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си.
към беседата >>

Дали са място на крадеца в себе си, той да се проявява.
Бащата работи трийсет години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той им направи хубава къща, но дохожда крадецът и го задига за онзи свят. Едва сега той може да разбере за какво е живял. Синовете и дъщерите му започват да спорят помежду си, да делят богатството му. Те са на опасен път. Защо? Дали са място на крадеца в себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си. Напротив, онзи, на когото водата е в изобилие, трябва да я пусне да тече свободно навън, да напоява всички градини и нивя, които минават покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи същества. Бог благославя повече онези, които не Го обичат, отколкото тези, които Го обичат. Някой казва: “Да възлюбим Господа, за да ни благослови.” Какво излиза най-после?
към беседата >>

По-рано крадецът го е кредитирал.
Много естествено. Като евангелист, той решил да продава по-честно, с по-малки печалби. Честният и почтен труд не донася големи печалби. Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен. Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо? По-рано крадецът го е кредитирал. Сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: “Господарю, време е вече да плащаш.” И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората. От осем хиляди години той ги обира. Дето и да води човека, в научно или в религиозно общество, една и съща цел има – да спечели нещо.
към беседата >>

Крадецът е кредиторът на хората.
Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен. Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо? По-рано крадецът го е кредитирал. Сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: “Господарю, време е вече да плащаш.” И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората. От осем хиляди години той ги обира. Дето и да води човека, в научно или в религиозно общество, една и съща цел има – да спечели нещо. Едно трябва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили от векове, нищо ново не можете да спечелите. Какво трябва да изгуби човек? Навика да краде.
към беседата >>

Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите крадец и крадене, всякога ще живее в противоречия.
Дето и да води човека, в научно или в религиозно общество, една и съща цел има – да спечели нещо. Едно трябва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили от векове, нищо ново не можете да спечелите. Какво трябва да изгуби човек? Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите крадец и крадене, всякога ще живее в противоречия. Не само хората живеят в противоречия, но и растенията. При един малък извор израсли едно до друго минзухар – със своята жълта премяна, и кокиче – с бялата си, скромно наведена главичка. Бил студен зимен ден, но те се разговаряли помежду си. Минзухарът попитал кокичето: “Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна? Не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло?
към беседата >>

Той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава.
Набожен е този, който има Любов в себе си. – “Ще бъда ли спасен? ” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от набожността. Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота. Той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава. Да се покаеш, това значи, да тръгнеш в Божествения път. Някой се оплаква, че откак жена му се определила като Христова последователка, животът им се развалил. Много естествено, сега перат дрехите й. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щом перете нечистите си дрехи, водата непременно ще се размъти.
към беседата >>

Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът.
Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот и то преизобилно. Първото условие за придобиване на Живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си. Казано е в Писанието: "Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло." Любещият е смирен.
към беседата >>

Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи.
Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот и то преизобилно. Първото условие за придобиване на Живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си. Казано е в Писанието: "Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло." Любещият е смирен. Той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо.
към беседата >>

Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно.
Невидима е тази половина, невидим е Христос във вас, но човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него. Те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата. Могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно. Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си.
към беседата >>

Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е.
Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него. Те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата. Могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно. Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си. Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост.
към беседата >>

Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер.
Днес всички хора искат да видят нещата. Могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно. Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си. Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост. Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубил зрението си, но, от Любов към работата си, продължавал да рисува.
към беседата >>

Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си.
Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост. Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубил зрението си, но, от Любов към работата си, продължавал да рисува. Десет години рисувал една картина, на която всички се смеели. Той не виждал какви бои поставя, затова картината му предизвикала смях. Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си. За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина, вън от вас, ще кажете: “Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.” Който не е съгласен на това, той е човек и половина. С такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си, и към другите хора критически, без да се обезсърчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими.
към беседата >>

За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа.
Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубил зрението си, но, от Любов към работата си, продължавал да рисува. Десет години рисувал една картина, на която всички се смеели. Той не виждал какви бои поставя, затова картината му предизвикала смях. Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си. За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина, вън от вас, ще кажете: “Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.” Който не е съгласен на това, той е човек и половина. С такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си, и към другите хора критически, без да се обезсърчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял.
към беседата >>

Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца.
животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно.
към беседата >>

Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца.
Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно. За предпочитане е да имаш едно житно зрънце, отколкото богатствата на целия свят.
към беседата >>

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Къде ще го видите?
Казано е, че Бог живее в сърцата на смирените. Дето е Бог, там е и Христос. Следователно, търсете Го в умовете, в сърцата и в душите на смирените, но не и в телата им. – “Казано е, че тялото е храм Божи.” – Казано е, обаче, че има тяло естествено, има и тяло Духовно. Значи, Духовното тяло е храм Божи, а не телесното. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините. Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си. Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си.
към беседата >>

Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините.
Следователно, търсете Го в умовете, в сърцата и в душите на смирените, но не и в телата им. – “Казано е, че тялото е храм Божи.” – Казано е, обаче, че има тяло естествено, има и тяло Духовно. Значи, Духовното тяло е храм Божи, а не телесното. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините. Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си. Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синът – баща си, а след това започват да четат Евангелието, дето Христос казва, че хората трябва да се обичат. Това не е естествен живот.
към беседата >>

Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си.
– “Казано е, че тялото е храм Божи.” – Казано е, обаче, че има тяло естествено, има и тяло Духовно. Значи, Духовното тяло е храм Божи, а не телесното. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините. Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си. Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синът – баща си, а след това започват да четат Евангелието, дето Христос казва, че хората трябва да се обичат. Това не е естествен живот. Няма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грешни.
към беседата >>

Срещна ли някой крадец, ще му кажа: “Долу маската!
Няма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грешни. Възвишените същества знаят, че сте грешни. Те очакват от вас да се изправите. Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци. Ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: “Долу маската! Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора.” Това значи почитание на Божественото Начало, както в себе си, така и в своя ближен. Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото Знание. Изгуби ли този диплом, изгубва и Знанието. Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч. Приятно е да видите едно светло лице, с красива, Божествена усмивка.
към беседата >>

„Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Като краде, коли и погубва, той е станал светия в умовете на хората.
Изгуби ли този диплом, изгубва и Знанието. Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч. Приятно е да видите едно светло лице, с красива, Божествена усмивка. Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.” Невидим е Бог за нас, но реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения. „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Като краде, коли и погубва, той е станал светия в умовете на хората. Всички говорят за него, оплакват се, пъшкат, страдат от проявите му. Ако хората престанат да говорят за него, а проповядват за Христа, досега щяха да станат светии. Тогава ще разберете думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Това значи, да придобиеш Любовта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовта не се мени. Които люби, той има Светлина в себе си.
към беседата >>

Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал.
Тогава ще разберете думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Това значи, да придобиеш Любовта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовта не се мени. Които люби, той има Светлина в себе си. Каже ли някой, че люби, а Светлината му изчезва, той няма Любов. Човечеството се нуждае от светещи умове и сърца. Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи, и хората ще го познават. Днес има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познават човека, добър ли е, или лош; те познават какви намерения има и т.н. Както и да се прикрива, познават го. Човек се познава по ръцете, по пръстите, по очите, по походката и по много още белези.
към беседата >>

Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край.
Любовта не се мени. Които люби, той има Светлина в себе си. Каже ли някой, че люби, а Светлината му изчезва, той няма Любов. Човечеството се нуждае от светещи умове и сърца. Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи, и хората ще го познават. Днес има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познават човека, добър ли е, или лош; те познават какви намерения има и т.н. Както и да се прикрива, познават го. Човек се познава по ръцете, по пръстите, по очите, по походката и по много още белези. Казано е, че няма скрито покрито в света.
към беседата >>

Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате.
Той прави хората братя, сестри и приятели. Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края. Дъщерята и синът са началото на нещата, т.е. малкото. Разрешите ли отношенията си с тях, разрешавате ги с всички хора. Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доброто, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецът, и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае.
към беседата >>

Иде време, когато и злото, и крадецът, и дяволът ще се обезсилят.
Разрешите ли отношенията си с тях, разрешавате ги с всички хора. Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доброто, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецът, и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае. В един анекдот се разправя как дяволът се обезсърчил. Той учил хората дълго време, откривал им тайните на Природата, просвещавал ги в науката, в изкуствата, в управлението, докато ги направил по-учени от себе си. Най-после хората престанали да го слушат и почитат. Той изгубил властта си над тях и решил да се уедини.
към беседата >>

И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата”.
– отговорил Христос. В този момент една змия се впила в гърдите на дявола. Христос го погледнал, съжалил го и го освободил от змията. – Не искам да отнема властта ти над хората. Бъди им пак учител, но на Доброто. И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата”. Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях. Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири.
към беседата >>

Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях.
Христос го погледнал, съжалил го и го освободил от змията. – Не искам да отнема властта ти над хората. Бъди им пак учител, но на Доброто. И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: “Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата”. Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях. Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: “Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание!
към беседата >>

Отговарямъ: Крадецътъ. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”.
към втори вариант >>

Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда.
към втори вариант >>

Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу.
към втори вариант >>

Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. (втори вариант)
Съвременнитѣ хора се питатъ, коя е причината за нещастията въ живота. Отговарямъ: Крадецътъ. Всички закони въ човѣшкия животъ сѫществуватъ по една и сѫща причина — да ограничатъ този крадецъ. Всички обществени институти, въ края на краищата, иматъ една и сѫща цель — да оградятъ човѣка отъ крадеца. Христосъ нарича този опасенъ човѣкъ съ обикновената дума „крадецъ”, а цивилизованитѣ хора му даватъ по-благородни имена. И въ животинското царство има много крадци. Единъ отъ тѣхъ е нареченъ „мравоядецъ”. Той дебне мравкитѣ и ги изяжда. За тази цель той си прави около пѣсъчливитѣ мѣста специални конусовидни хунии, обърнати съ върха надолу. Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда.
към втори вариант >>

Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. (втори вариант)
Като влѣзе въ конуса, мравката започва да се хлъзга по стенитѣ, докато слѣзе най-долу, дето я чака мравоядецътъ и я изяжда. По отношение на построената хуния, мравоядецътъ проявява голѣми технически и геометрически способности. И въ съвременнитѣ общества, на много мѣста сѫ поставени такива хунии, дето човѣкътъ играе ролята на мравоядеца. Той дебне жертвитѣ си, хваща ги въ хунията-капанъ и ги изяжда, т. е. ограбва, убива и погубва. Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца.
към втори вариант >>

Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца. (втори вариант)
Христосъ знае качествата на този крадецъ и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца. Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца. Крадци има въ всѣка държава. Понеже човѣкъ представя малка държава, и въ нея има единъ или повече крадци. Безъ да подозира, като се храни, човѣкъ храни и крадцитѣ въ себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да иматъ крадци въ себе си.
към втори вариант >>

Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца. (втори вариант)
Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? — Голѣми придобивки съ малко усилия и трудъ. Той обича лекъ, повръхностенъ животъ. Българската поговорка: „Докато умниятъ се намѫдрува, лудиятъ се наиграва” — има отношение къмъ крадеца. Следователно, нещастията въ човѣшкия животъ се дължатъ, именно, на външната и вѫтрешна дейность на крадеца. Крадци има въ всѣка държава. Понеже човѣкъ представя малка държава, и въ нея има единъ или повече крадци. Безъ да подозира, като се храни, човѣкъ храни и крадцитѣ въ себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да иматъ крадци въ себе си. Какво мислите вие, не е важно.
към втори вариант >>

Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. (втори вариант)
Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да иматъ крадци въ себе си. Какво мислите вие, не е важно. Фактъ е, че всички хора носятъ въ себе си по единъ или повече крадци. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не страда отъ своитѣ крадци. Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ.
към втори вариант >>

Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. (втори вариант)
Фактъ е, че всички хора носятъ въ себе си по единъ или повече крадци. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не страда отъ своитѣ крадци. Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена.
към втори вариант >>

Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. (втори вариант)
Тѣ се криятъ така майсторски, че мѫчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него.
към втори вариант >>

Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. (втори вариант)
Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави голѣми реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората иматъ стремежъ къмъ голѣми постижения; тѣ искатъ да се прославятъ, да станатъ голъми хора и се представятъ такива, каквито не сѫ. Като говоря за крадеца, азъ не го осѫждамъ. Щомъ Богъ го е допусналъ, той има нѣкакво предназначение. Христосъ изяснява качествата на крадеца главно за посветенитѣ, които разбиратъ Неговото учение и могатъ да се предпазятъ отъ крадеца, вънъ и вѫтре въ себе си. Крадецътъ започва всѣкога съ мажорна гама, тонътъ му е повишенъ, енергиченъ. Той е спретнатъ, добре облѣченъ, съ изискана обхода. На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. Дето види проява на нѣщо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи.
към втори вариант >>

— На неговия крадецъ. (втори вариант)
На пръститѣ си има по нѣколко пръстена. Всичко прави съ цель да привлѣче своитѣ жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. Дето види проява на нѣщо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? — На неговия крадецъ. Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертвува за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: Не виждашъ ли, какви сѫ хората? Не виждашъ ли, какъвъ егоизъмъ сѫществува между тѣхъ? За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ.
към втори вариант >>

Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. (втори вариант)
Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертвува за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: Не виждашъ ли, какви сѫ хората? Не виждашъ ли, какъвъ егоизъмъ сѫществува между тѣхъ? За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци.
към втори вариант >>

Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. (втори вариант)
За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа.
към втори вариант >>

Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. (втори вариант)
По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ.
към втори вариант >>

Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. (втори вариант)
Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане. Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ. Така постѫпватъ много християни съ Христа.
към втори вариант >>

крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. (втори вариант)
Вслушвайте се въ думитѣ на крадеца, но слушайте и думитѣ на Христа, Който ви казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно.” Правете разлика между еднитѣ и другитѣ думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате въ борба, въ рѣзки психически падания и повдигания. Помнете: не може да бѫде човѣкъ щастливъ, докато се подава на съветитѣ на своя крадецъ. Страшно е положението на мѫжа или на жената, които вѣрватъ на своитѣ крадци. Жената работила цѣлъ день, спечелила нѣщо и, като се върне у дома си, още на пѫтната врата я посрѣща. крадецътъ; въ качеството си на нейнъ възлюбенъ, предлага ѝ да отидатъ да си хапнатъ и пийнатъ, да си почине отъ дневната работа. Днесъ ще си хапнатъ и пийнатъ, утре пакъ сѫщата история, докато се опропастятъ. Така постѫпватъ много християни съ Христа. Тѣ се оженятъ за Христа и, по старъ обичай, използуватъ благата Му, докато единъ день Той ги напусне. Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на вратата и Го обиратъ.
към втори вариант >>

— Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.” (втори вариант)
Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ. — Строго е казано. — Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.” Единъ старъ свещеникъ казалъ на слугата си: Иване, лошо нѣщо ни чака, всички ще отидемъ въ пъкъла, дето има плачъ и скърцане съ зѫби. Дѣдо попе, ние да му мислимъ. Твоята работа е наредъ, ти нѣмашъ зѫби, нѣма съ какво да скърцашъ — отговорилъ засмѣно слугата. Това сѫ човѣшки заключения, резултатъ на човѣшка логика. Единъ свещеникъ написалъ писмо до свой другарь, въ което му съобщавалъ, че изпраща съ слугата си две хубави пражени риби.
към втори вариант >>

Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ. (втори вариант)
— Така ли? Да бѫда поне спокоенъ, азъ мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя. Нѣкои хора четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, да възлюбишъ врага си. Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена. Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота. Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ. Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ. Сѫщо така опасенъ е и лъжецътъ. Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ създаването на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни. Онѣзи, които поробватъ народитѣ, обещаватъ, че ще имъ дадатъ свобода, но не изпълняватъ обещанията си — лъжатъ. Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ.
към втори вариант >>

Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ. (втори вариант)
Да бѫда поне спокоенъ, азъ мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ по пѫтя. Нѣкои хора четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, да възлюбишъ врага си. Тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Добре, че любовьта не е изгубена. Щомъ става въпросъ да любишъ враговетѣ си, любовьта е още въ живота. Любовьта е въ писмото, и рибитѣ сѫ въ писмото, но сѫщевременно тѣ сѫ въ стомаха на слугата, който е крадецъ. Опасенъ е външниятъ крадецъ, но по-опасенъ е вѫтрешниятъ. Сѫщо така опасенъ е и лъжецътъ. Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ създаването на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни. Онѣзи, които поробватъ народитѣ, обещаватъ, че ще имъ дадатъ свобода, но не изпълняватъ обещанията си — лъжатъ. Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ.
към втори вариант >>

Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. (втори вариант)
Сѫщо така опасенъ е и лъжецътъ. Ето, осемь хиляди години се изминаха отъ създаването на свѣта, и народитѣ още не сѫ свободни. Онѣзи, които поробватъ народитѣ, обещаватъ, че ще имъ дадатъ свобода, но не изпълняватъ обещанията си — лъжатъ. Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ. Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога. — Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки. Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не.
към втори вариант >>

Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога. (втори вариант)
Моми и момци се обичатъ, обещаватъ си, какви ли не златни кули, но нищо не изпълняватъ — и тѣ се лъжатъ. Момата слуша, какво говори нейниятъ възлюбенъ, и си мисли, че е намѣрила единъ поклонникъ. Щомъ обещава и не изпълнява, това е крадецътъ, който колѣничи предъ своята жертва, иска да я глътне. Всѣкога силниятъ колѣничи предъ слабия, изважда ножа си и го пробожда въ гърдитѣ. Въ който моментъ момъкътъ колѣничи предъ момата, той е стѫпилъ вече на сърдцето ѝ и забива своя ножъ. Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога. — Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки. Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ.
към втори вариант >>

Страшенъ е този крадецъ. (втори вариант)
Крадецътъ се явява и при мене и започва да ми говори, че азъ съмъ изпратенъ отъ Бога. — Какво съмъ азъ, зная, не се лъжа отъ неговитѣ приказки. Важно е, той самъ да си отговори, отъ Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съмъ отъ Бога, той прави опитъ да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо нѣма да излѣзе нищо? Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие.
към втори вариант >>

Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? (втори вариант)
Ако не може, тогава иска да знае, можемъ ли заедно да обираме хората. Страшенъ е този крадецъ. Той съсипва домоветѣ, съсипва вашитѣ дъщери и синове, ограбва благороднитѣ и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо нѣма да излѣзе нищо? Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ днесъ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ.
към втори вариант >>

Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. (втори вариант)
Защо нѣма да излѣзе нищо? Защо се поддаватъ на внушенията на крадеца? Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Следователно, той носи въ себе си всички условия и възможности да се развива. Ако отъ днесъ нататъкъ придобива условията и възможноститѣ, той е пропадналъ. Отъ крадеца не може да излѣзе нищо. Следователно, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човѣкъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Кой е този азъ? — Докато човѣкъ не познае Онзи, Който дава животъ, и онзи, който отнема животъ, не може да се повдигне. Ще каже нѣкой, че човѣкъ трѣбва да бѫде положителенъ, да разбира нѣщата, да внушава на хората, какво да правятъ и какво да не правятъ. Това не е достатъчно.
към втори вариант >>

Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. (втори вариант)
Това всѣки може да направи. Не е важно да внушавашъ мисли, но да ги посаждашъ. Внушението е насилие, кражба. Ти можешъ да внушишъ на нѣкого мисъльта, че е добъръ, благороденъ човѣкъ, безъ да е такъвъ. Измѣни ли съ това неговото естество? Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. Дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ. Той предчувствува смъртьта си. Досега той се проявяваше въ свѣта, той колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва.
към втори вариант >>

Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. (втори вариант)
Измѣни ли съ това неговото естество? Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. Дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ. Той предчувствува смъртьта си. Досега той се проявяваше въ свѣта, той колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе.
към втори вариант >>

Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. (втори вариант)
Страшенъ е крадецътъ, но иде неговиятъ край. Дрехитѣ му започватъ да треперятъ отъ страхъ. Той предчувствува смъртьта си. Досега той се проявяваше въ свѣта, той колѣше, убиваше, крадѣше. Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе. „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората?
към втори вариант >>

Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе. (втори вариант)
Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе. „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората? — Новъ животъ. Хората говорятъ за новъ животъ, а мислятъ, какъ да наредатъ по-добре живота си. Значи, тѣ живѣятъ още въ стария животъ. Бащата работи 30 г.
към втори вариант >>

Той имъ направи хубава кѫща, но дохожда крадецътъ и го задига за онзи свѣтъ. (втори вариант)
— Новъ животъ. Хората говорятъ за новъ животъ, а мислятъ, какъ да наредатъ по-добре живота си. Значи, тѣ живѣятъ още въ стария животъ. Бащата работи 30 г. усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той имъ направи хубава кѫща, но дохожда крадецътъ и го задига за онзи свѣтъ. Едва сега той може да разбере, за какво е живѣлъ. Синоветѣ и дъщеритѣ му започватъ да спорятъ помежду си, да дѣлятъ богатството му. Тѣ сѫ на опасенъ пѫть. Защо? — Дали сѫ мѣсто на крадеца въ себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трѣбва да се грижи за децата си.
към втори вариант >>

— Дали сѫ мѣсто на крадеца въ себе си, той да се проявява. (втори вариант)
усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той имъ направи хубава кѫща, но дохожда крадецътъ и го задига за онзи свѣтъ. Едва сега той може да разбере, за какво е живѣлъ. Синоветѣ и дъщеритѣ му започватъ да спорятъ помежду си, да дѣлятъ богатството му. Тѣ сѫ на опасенъ пѫть. Защо? — Дали сѫ мѣсто на крадеца въ себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трѣбва да се грижи за децата си. Напротивъ, онзи, на когото водата е въ изобилие, трѣбва да я пусне да тече свободно навънъ, да напоява всички градини и нивя, които минаватъ покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи сѫщества. Богъ благославя повече онѣзи, които не Го обичатъ, отколкото тѣзи, които Го обичатъ. Нѣкой казва: Да възлюбимъ Господа, за да ни благослови.
към втори вариант >>

— По-рано крадецътъ го е кредитиралъ. (втори вариант)
Много естествено. Като евангелистъ, той решилъ да продава по-честно, съ по-малки печалби. Честниятъ и почтенъ трудъ не донася голѣми печалби. Срѣщате нѣкой свѣтски човѣкъ, здравъ, червенъ, жизнерадостенъ. Щомъ стане християнинъ, веднага отслабва. Защо? — По-рано крадецътъ го е кредитиралъ. Сега, като вижда, че го губи като свой клиентъ, той го изоставя и му казва: Господарю, време е вече да плащашъ. И започватъ да се изреждатъ полици една следъ друга. И той плаща една полица, втора, трета и, като не може повече да плаща, фалира. Крадецътъ е кредиторътъ на хората. Отъ осемь хиляди години той ги обира.
към втори вариант >>

Крадецътъ е кредиторътъ на хората. (втори вариант)
Щомъ стане християнинъ, веднага отслабва. Защо? — По-рано крадецътъ го е кредитиралъ. Сега, като вижда, че го губи като свой клиентъ, той го изоставя и му казва: Господарю, време е вече да плащашъ. И започватъ да се изреждатъ полици една следъ друга. И той плаща една полица, втора, трета и, като не може повече да плаща, фалира. Крадецътъ е кредиторътъ на хората. Отъ осемь хиляди години той ги обира. Дето и да води човѣка, въ научно или въ религиозно общество, една и сѫща цель има — да спечели нѣщо. Едно трѣбва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили отъ вѣкове, нищо ново не можете да спечелите. — Какво трѣбва да изгуби човѣкъ? — Навика да краде.
към втори вариант >>

Онзи, който не разбира вѫтрешния смисълъ на думитѣ „крадецъ” и „крадене”, всѣкога ще живѣе въ противоречия. (втори вариант)
Дето и да води човѣка, въ научно или въ религиозно общество, една и сѫща цель има — да спечели нѣщо. Едно трѣбва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили отъ вѣкове, нищо ново не можете да спечелите. — Какво трѣбва да изгуби човѣкъ? — Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вѫтрешния смисълъ на думитѣ „крадецъ” и „крадене”, всѣкога ще живѣе въ противоречия. Не само хората живѣятъ въ противоречия, но и растенията. При единъ малъкъ изворъ израсли едно до друго минзухаръ — съ своята жълта премѣна, и кокиче — съ бѣлата си, скромно наведена главичка. Било студенъ зименъ день, но тѣ се разговаряли помежду си. Минзухарътъ попиталъ кокичето: Защо си излѣзло толкова рано съ своята бѣла премѣна? Не знаешъ ли отъ ученитѣ, че бѣлата дреха не държи топло?
към втори вариант >>

Той си е поставилъ за задача да изгони крадеца отъ своята държава. (втори вариант)
Набоженъ е този, който има любовь въ себе си. — Ще бѫда ли спасенъ? — За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ набожностьта. Който се покае, той ще бѫде спасенъ. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбралъ дълбокия смисълъ на живота. Той си е поставилъ за задача да изгони крадеца отъ своята държава. Да се покаешъ, това значи, да тръгнешъ въ Божествения пѫть. Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка, животътъ имъ се развалилъ. Много естествено, сега ператъ дрехитѣ ѝ. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щомъ перете нечиститѣ си дрехи, водата непремѣнно ще се размѫти.
към втори вариант >>

Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. (втори вариант)
Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ представятъ половинъ човѣкъ. Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ. Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ, Той да работи. Само така човѣкъ ще има животъ и то преизобилно. Първото условие за придобиване на живота е присѫтствието на любовьта. Който отвори сърдцето си за любовьта, той има животъ въ себе си. Казано е въ Писанието: „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе, не мисли зло.” Любещиятъ е смиренъ.
към втори вариант >>

Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ, Той да работи. (втори вариант)
Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ представятъ половинъ човѣкъ. Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ. Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ, Той да работи. Само така човѣкъ ще има животъ и то преизобилно. Първото условие за придобиване на живота е присѫтствието на любовьта. Който отвори сърдцето си за любовьта, той има животъ въ себе си. Казано е въ Писанието: „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе, не мисли зло.” Любещиятъ е смиренъ. Той се отнася съ дълбоко почитание и уважение къмъ всичко живо.
към втори вариант >>

Досега крадецътъ е билъ невидимъ въ човѣка и се е проявявалъ тайно. (втори вариант)
— Невидима е тази половина, невидимъ е Христосъ въ васъ, но човѣкъ се ползува отъ невидимото, а не отъ видимото. Човѣкъ се ползува отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, когато тѣ станатъ невидими за него. Тѣ проникватъ въ тѣлото му и принасятъ своята полза. Днесъ всички хора искатъ да видятъ нѣщата. Могатъ да ги видятъ, но нѣма да се ползуватъ отъ тѣхъ. Досега крадецътъ е билъ невидимъ въ човѣка и се е проявявалъ тайно. Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. да излѣзе вънъ. Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. Дайте ходъ на първата половина въ себе си — на Христа, за да се отворятъ очитѣ ви, да виждате ясно, да знаете, кѫде да поставяте различнитѣ бои и цвѣтове. Всѣки цвѣтъ, всѣка боя трѣбва да се постави на мѣстото си.
към втори вариант >>

Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. (втори вариант)
Човѣкъ се ползува отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, когато тѣ станатъ невидими за него. Тѣ проникватъ въ тѣлото му и принасятъ своята полза. Днесъ всички хора искатъ да видятъ нѣщата. Могатъ да ги видятъ, но нѣма да се ползуватъ отъ тѣхъ. Досега крадецътъ е билъ невидимъ въ човѣка и се е проявявалъ тайно. Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. да излѣзе вънъ. Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. Дайте ходъ на първата половина въ себе си — на Христа, за да се отворятъ очитѣ ви, да виждате ясно, да знаете, кѫде да поставяте различнитѣ бои и цвѣтове. Всѣки цвѣтъ, всѣка боя трѣбва да се постави на мѣстото си. Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость.
към втори вариант >>

Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. (втори вариант)
Днесъ всички хора искатъ да видятъ нѣщата. Могатъ да ги видятъ, но нѣма да се ползуватъ отъ тѣхъ. Досега крадецътъ е билъ невидимъ въ човѣка и се е проявявалъ тайно. Отсега нататъкъ Христосъ трѣбва да стане невидимъ, а крадецътъ — видимъ, т. е. да излѣзе вънъ. Крадецътъ е билъ невидимъ, защото дохождалъ все вечерь. Дайте ходъ на първата половина въ себе си — на Христа, за да се отворятъ очитѣ ви, да виждате ясно, да знаете, кѫде да поставяте различнитѣ бои и цвѣтове. Всѣки цвѣтъ, всѣка боя трѣбва да се постави на мѣстото си. Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость. Тя му дала нѣкаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубилъ зрението си, но, отъ любовь къмъ работата си, продължавалъ да рисува.
към втори вариант >>

Момата, която го ослѣпила, е неговиятъ крадецъ, на когото той далъ първо мѣсто въ себе си. (втори вариант)
Единъ художникъ обичалъ една мома, която, недоволна отъ него, искала да му причини нѣкаква пакость. Тя му дала нѣкаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубилъ зрението си, но, отъ любовь къмъ работата си, продължавалъ да рисува. Десеть години рисувалъ една картина, на която всички се смѣели. Той не виждалъ, какви бои поставя, затова картината му предизвикала смѣхъ. Момата, която го ослѣпила, е неговиятъ крадецъ, на когото той далъ първо мѣсто въ себе си. За да възстанови зрението си, художникътъ трѣбва да изпѫди крадеца навънъ, а да пусне на негово мѣсто Христа. На всѣка друга половина, вънъ отъ васъ, ще кажете: Който иска да остане въ моя домъ, първо трѣбва да мине презъ Божественото корито. Който не е съгласенъ на това, той е човѣкъ и половина. Съ такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и къмъ себе си, и къмъ другитѣ хора критически, безъ да се обезсърдчавате.
към втори вариант >>

За да възстанови зрението си, художникътъ трѣбва да изпѫди крадеца навънъ, а да пусне на негово мѣсто Христа. (втори вариант)
Тя му дала нѣкаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубилъ зрението си, но, отъ любовь къмъ работата си, продължавалъ да рисува. Десеть години рисувалъ една картина, на която всички се смѣели. Той не виждалъ, какви бои поставя, затова картината му предизвикала смѣхъ. Момата, която го ослѣпила, е неговиятъ крадецъ, на когото той далъ първо мѣсто въ себе си. За да възстанови зрението си, художникътъ трѣбва да изпѫди крадеца навънъ, а да пусне на негово мѣсто Христа. На всѣка друга половина, вънъ отъ васъ, ще кажете: Който иска да остане въ моя домъ, първо трѣбва да мине презъ Божественото корито. Който не е съгласенъ на това, той е човѣкъ и половина. Съ такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и къмъ себе си, и къмъ другитѣ хора критически, безъ да се обезсърдчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бѫдете невидими.
към втори вариант >>

„Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. (втори вариант)
Щомъ го види, животътъ му е въ опасность. Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ.
към втори вариант >>

Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. (втори вариант)
Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ. Житното зрънце съдържа голѣма сила въ себе си.
към втори вариант >>

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” (втори вариант)
Казано е, че Богъ живѣе въ сърдцата на смиренитѣ Дето е Богъ, тамъ е и Христосъ. Следователно, търсете Го въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на смиренитѣ, но не и въ тѣлата имъ. — Казано е, че тѣлото е храмъ Божи. — Казано е, обаче, че има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Значи, духовното тѣло е храмъ Божи, а не тѣлесното. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” Кѫде ще го видите? — Въ отрицателнитѣ прояви на човѣка. Когато крадецътъ отнеме нѣщо отъ човѣка, въ него остава известна празднина, която причинява злинитѣ. Крадецътъ не признава никакви закони, той прескача презъ плета и пакъ постига цельта си. Първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да приложи въ личния си и въ обществения животъ, е почитанието.
към втори вариант >>

Когато крадецътъ отнеме нѣщо отъ човѣка, въ него остава известна празднина, която причинява злинитѣ. (втори вариант)
— Казано е, обаче, че има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Значи, духовното тѣло е храмъ Божи, а не тѣлесното. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” Кѫде ще го видите? — Въ отрицателнитѣ прояви на човѣка. Когато крадецътъ отнеме нѣщо отъ човѣка, въ него остава известна празднина, която причинява злинитѣ. Крадецътъ не признава никакви закони, той прескача презъ плета и пакъ постига цельта си. Първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да приложи въ личния си и въ обществения животъ, е почитанието. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синътъ — баща си, а следъ това започватъ да четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, че хората трѣбва да се обичатъ. Това не е естественъ животъ.
към втори вариант >>

Крадецътъ не признава никакви закони, той прескача презъ плета и пакъ постига цельта си. (втори вариант)
Значи, духовното тѣло е храмъ Божи, а не тѣлесното. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби.” Кѫде ще го видите? — Въ отрицателнитѣ прояви на човѣка. Когато крадецътъ отнеме нѣщо отъ човѣка, въ него остава известна празднина, която причинява злинитѣ. Крадецътъ не признава никакви закони, той прескача презъ плета и пакъ постига цельта си. Първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да приложи въ личния си и въ обществения животъ, е почитанието. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзешъ въ единъ домъ, дето всички членове се почитатъ: жената почита мѫжа си, мѫжътъ — жена си, децата — родителитѣ си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си, или синътъ — баща си, а следъ това започватъ да четатъ Евангелието, дето Христосъ казва, че хората трѣбва да се обичатъ. Това не е естественъ животъ. Нѣма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грѣшни.
към втори вариант >>

Срещна ли нѣкой крадецъ, ще му кажа: Долу маската! (втори вариант)
Нѣма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грѣшни. Възвишенитѣ сѫщества знаятъ, че сте грѣшни. Тѣ очакватъ отъ васъ да се изправите. Решилъ съмъ вече да скѫсамъ концитѣ на всички лъжци и крадци. Ще имъ изпратя такава свѣтлина, че да не могатъ да се побератъ въ кожитѣ си. Срещна ли нѣкой крадецъ, ще му кажа: Долу маската! Приложи Христовия законь, който изисква взаимно почитание и уважение къмъ всички хора. Това значи почитание на Божественото Начало, както въ себе си, така и въ своя ближенъ. Който съзнава, че носи свѣтлия и чистъ образъ на Бога, той е получилъ вече дипломъ за свършенъ курсъ на човѣшкото знание. Изгуби ли този дипломъ, изгубва и знанието. Онзи, въ когото Богъ живѣе, свѣти отдалечъ.
към втори вариант >>

„Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” Като краде, коли и погубва, той е станалъ светия въ умоветѣ на хората. (втори вариант)
Онзи, въ когото Богъ живѣе, свѣти отдалечъ. Приятно е да видите едно свѣтло лице, съ красива, Божествена усмивка. Христосъ казва: „Силата на човѣка не се заключава въ отношението му къмъ видимото, а къмъ невидимото. Невидимъ е Богъ за насъ, но реаленъ. Желателно е и Христосъ да остане за насъ невидимъ, за да запазимъ къмъ Него чисти и свети отношения. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, заколи и погуби.” Като краде, коли и погубва, той е станалъ светия въ умоветѣ на хората. Всички говорятъ за него, оплакватъ се, пъшкатъ, страдатъ отъ проявитѣ му. Ако хората престанатъ да говорятъ за него, а проповѣдватъ за Христа, досега щѣха да станатъ светии. Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си.
към втори вариант >>

Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ. (втори вариант)
Тогава ще разберете думитѣ на Христа: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.” Това значи, да придобиешъ любовьта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си. Каже ли нѣкой, че люби, а свѣтлината му изчезва, той нѣма любовь. Човѣчеството се нуждае отъ свѣтещи умове и сърдца. Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговиятъ край. Той нѣма да изчезне, но свѣтлината въ човѣшкитѣ умове и сърдца ще се увеличи, и хората ще го познаватъ. Днесъ има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познаватъ човѣка, добъръ ли е, или лошъ; тѣ познаватъ, какви намѣрения има и т. н. Както и да се прикрива, познаватъ го. Човѣкъ се познава по рѫцетѣ, по пръститѣ, по очитѣ, по походката и по много още белези.
към втори вариант >>

Свършва се царството на крадеца, иде вече неговиятъ край. (втори вариант)
Любовьта не се мѣни. Който люби, той има свѣтлина въ себе си. Каже ли нѣкой, че люби, а свѣтлината му изчезва, той нѣма любовь. Човѣчеството се нуждае отъ свѣтещи умове и сърдца. Много пѫти сѫ били запалвани човѣшкитѣ умове и сърдца, но крадецътъ всѣкога ги е загасвалъ. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговиятъ край. Той нѣма да изчезне, но свѣтлината въ човѣшкитѣ умове и сърдца ще се увеличи, и хората ще го познаватъ. Днесъ има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познаватъ човѣка, добъръ ли е, или лошъ; тѣ познаватъ, какви намѣрения има и т. н. Както и да се прикрива, познаватъ го. Човѣкъ се познава по рѫцетѣ, по пръститѣ, по очитѣ, по походката и по много още белези. Казано е, че нѣма скрито-покрито въ свѣта.
към втори вариант >>

Дадете ли мѣсто въ сърдцата си за Христа, вие сте се справили съ крадеца, отъ когото се страхувате. (втори вариант)
Започнете съ малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте къмъ голѣмото. Започнете отъ началото и постепенно се приближавайте къмъ края. Дъщерята и синътъ сѫ началото на нѣщата, т. е. малкото. Разрешите ли отношенията си съ тѣхъ, разрешавате ги съ всички хора. Дадете ли мѣсто въ сърдцата си за Христа, вие сте се справили съ крадеца, отъ когото се страхувате. Бѫдете смѣли и решителни, но уповавайте на Бога. Самъ човѣкъ нищо не може да направи. Проявявайте доброто, но бѫдете будни къмъ злото, което всѣки моментъ ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецътъ, и дяволътъ ще се обезсилятъ. Време е вече и дяволътъ да се покае.
към втори вариант >>

Иде време, когато и злото, и крадецътъ, и дяволътъ ще се обезсилятъ. (втори вариант)
Разрешите ли отношенията си съ тѣхъ, разрешавате ги съ всички хора. Дадете ли мѣсто въ сърдцата си за Христа, вие сте се справили съ крадеца, отъ когото се страхувате. Бѫдете смѣли и решителни, но уповавайте на Бога. Самъ човѣкъ нищо не може да направи. Проявявайте доброто, но бѫдете будни къмъ злото, което всѣки моментъ ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецътъ, и дяволътъ ще се обезсилятъ. Време е вече и дяволътъ да се покае. Въ единъ анекдотъ се разправя, какъ дяволътъ се обезсърдчилъ. Той училъ хората дълго време, откривалъ имъ тайнитѣ на природата, просвѣщавалъ ги въ науката, въ изкуствата, въ управлението, докато ги направилъ по-учени отъ себе си. Най-после хората престанали да го слушатъ и почитатъ. Той изгубилъ властьта си надъ тѣхъ и решилъ да се уедини.
към втори вариант >>

И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата. (втори вариант)
— Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ. Въ този моментъ една змия се впила въ гърдитѣ на дявола. Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората. Бѫди имъ пакъ учитель, но на доброто. И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата. Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества.
към втори вариант >>

Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. (втори вариант)
Христосъ го погледналъ, съжалилъ го и го освободилъ отъ змията. — Не искамъ да отнема властьта ти надъ хората. Бѫди имъ пакъ учитель, но на доброто. И крадецътъ ще се отрече отъ занаята си и ще каже: Не прескачайте презъ плета, но и азъ, и вие да влѣземъ заедно презъ главната врата. Следователно, когато Христосъ казва, че иде да даде животъ, Той има предъ видъ всички живи сѫщества. Той носи животъ и на хората, и на крадеца въ тѣхъ. Мисъльта, която Христосъ оставя на съвременнитѣ хора, е следната: Приятели и неприятели, жители на ада и на небето, живѣйте всички въ миръ и съгласие, обикнете се като братя. Велики духове слизатъ въ ада да помагатъ на падналитѣ души. Колкото по-великъ е духътъ, толкова по- дълбоко трѣбва да слѣзе, да работи за изкуплението на падналитѣ и изоставени сѫщества. И Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да помагамъ на ангелитѣ, но на загубеното Адамово сѣме.” На друго мѣсто е казано: „Чухъ отъ мало до голѣмо да славятъ Бога.” Ще слѣзе Богъ между всички сѫщества и ще ги примири. Ще пѣятъ и ще Го славославятъ въ единъ гласъ, съ една пѣсень: Да бѫде благословенъ невидимиятъ Господъ, Който живѣе въ всички сѫщества и превръща всичко на добро.
към втори вариант >>

23. С любов се взима

А сега казвате: “Този да обесим – онзи да обесим, този е крадец – онзи лъжец” и т. н.
показват, че го обичат най-много – толкова, колкото целия свят. Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата вселена. Децата обичат баща си повече, защото бащата означава Бог, т. е. “баща” и “Бог” са синонимни думи. Ако във вашите бащи и майки вие виждате не човеци, а Бога, веднага този закон ще ви стане ясен. А сега казвате: “Този да обесим – онзи да обесим, този е крадец – онзи лъжец” и т. н. С това въпросът не се разрешава. Тези седем сестри първоначално са слезли на Земята, после са се върнали на Небето, но сега отново идват в света вече в нова форма. “Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”.
към беседата >>

Аз днес обичам злобата толкова, колкото и Любовта; обичам крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде.
Душата ни не е нито за хамалин, нито за овчар, нито за слуга, който да чисти боклуци. Тя е душа, която с Обич да поддържа Царството Божие. А Царството Божие са синовете ви, които ще дойдат в бъдеще, т. е. Синовете на безсмъртието. Не мислете, че имам желание да ви упреквам. Аз днес обичам злобата толкова, колкото и Любовта; обичам крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде. За мен е добър и този, който лъже, и онзи, който не лъже. Що е лъжа? Тя си има свои причини и е лъжа само при дадени условия. Например, ако човек няма какво да вземе от вас, ще ви излъже ли, ще ви ограби ли? Но ако имате пари, скъпоценни камъни или друго, той ще ви излъже.
към беседата >>

24. Господ му рече

Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал.
Будали са били нашите бащи, че не са крали. – Тогава кради ти! Наистина, много от сегашните хора крадат. Много от Божиите касиери са крадци. Те събират пари за ония, които ще ги изядат и изпият. Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал. Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли. В България някъде върлувала една разбойническа банда. Те били десет души. Като обрали много богаташи, събрали се заедно, да си делят парите. След това трима от тях трябвало да отидат в града да купят нещо за ядене.
към беседата >>

Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал. (втори вариант)
Въпреки това днес всички викат: „Пари, пари ни трябват нас. Будали са били нашите бащи, че не са крали." Тогава кради ти! Наистина много от сегашните хора крадат. Много от Божиите касиери са крадци. Те събират пари за ония, които ще ги изядат и изпият. Никой крадец не е собственик на това, което е откраднал. Крадците са събирали пари, оставили са ги настрана за черни дни, а всъщност други са ги яли. В България някъде върлувала една разбойническа банда. Те били десет души. Като обрали много богаташи, събрали се заедно да си делят парите. След това трима от тях трябвало да отидат в града да купят нещо за ядене.
към втори вариант >>

25. Малкият закон

Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът.
Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?
към беседата >>

Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. (втори вариант)
Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене - ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и затова трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето да го бесят, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни нагоре в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?
към втори вариант >>

26. Аз съм онзи човек

Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й.
Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. – Коя ластовичка падна в устата на. котката? – Крадливата.
към беседата >>

Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. (втори вариант)
Другата, по-хитра, стои настрана и чака първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата ластовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата ластовичка, гледа гнездото си и се чуди защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време иде втората ластовичка, спуща се към гнездото на първата да си вземе сламки и кал. Едва сега трудолюбивата ластовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. Коя ластовичка падна в устата на котката? Крадливата. Така тя получи възмездието си.
към втори вариант >>

27. Работи на лозето ми

– Какво прави крадецът като влиза в дома на богатия?
Понеже не сте богове, не сте всесилни, но имате сила да се проявите в доброто. – Кога е слаб човек? – Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата воля. Стар, слаб и сляп си, когато се отдалечаваш от Бога. – Какво прави крадецът като влиза в дома на богатия? – Той връзва очите му да не вижда, запушва устата му да не вика, запушва ушите му да не чува. Така постъпва и дяволът. Мнозина идат да слушат беседите ми, но се страхуват да не ги видят външните хора, да не знаят, че ме посещават. Защо се страхуват? Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз.
към беседата >>

Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. (втори вариант)
Силни сте и няма нищо в света, което да ви препятства. Вие сте тъй свободни и силни да творите доброто, както Бог е Силен и Свободен. Но понеже не сте богове, не сте силни, и се извинявате, че не можете де направите това или онова. Когато не вършим волята Божия, то е защото се отдалечаваме от Него и отслабваме. И когато човек каже, че е слаб, стар и сляп, то е защото се е отдалечил от Бога. Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. Така прави и дяволът. Много от вас, които ме слушат, като излизат оттук, страх ги е да казват, че са ме слушали. Защо има нужда да се боите, да се страхувате? Ако има в България да говори някой свястно, това съм аз. Ако има някой, който да изказва една велика философия, то съм аз.
към втори вариант >>

28. Излязоха и завтекоха се

Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева.
Съдията слуша единия, слуша другия, не знае, какво да прави. Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата, при стоте лева, имало още десет хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева. Като слушал, какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че се разкаял, и го запитал, защо плаче. Той отговорил: Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях. – Похвалявам обвиняемия, който си казал истината.
към беседата >>

Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева." Като слушал какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче. (втори вариант)
Съдията слуша единия, слуша другия, не знае какво да прави. Един адвокат защищавал усърдно обвиняемия. Той казал: „Господа съдии, моят клиент е честен човек. Обвиняват го, че откраднал сто лева. Как е възможно да открадне сто лева, когато на масата при стоте лева имало още десет хиляди лева? Ако беше крадец, щеше да вземе и десетте хиляди лева." Като слушал какво говори защитникът му, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че се разкаял и го запитал защо плаче. Той отговорил: „Плача, защото не видях десетте хиляди лева. И така ме съдите, поне да бях взел и тях." Похваля- вам обвиняемия, който си казал истината. С лъжа светът не се оправя. Светът може да се оправи само като се приложат трите закон: любов към Бога, любов към своята душа и любов към своя ближен.
към втори вариант >>

29. Земният и небесният

Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му.
И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад. Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му. Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните? ” Следователно, като живеете на земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление. – Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло?
към беседата >>

30. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я.” Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им.
Някой път, когато ми се отдаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха – как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света; и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо – всички са под еднакъв знаменател. Като гледат някой забогатял търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я.” Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото.” Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой ще каже: „Това е мое тяло.” Да ме простиш, но не е твое. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат, колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което притежавате, не е ваше, а на Бога.
към беседата >>

31. Аз съм жив

Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана.
Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща.
към беседата >>

Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. (втори вариант)
Когато някой ме тури на нажежена пирустия, за да изкара от мене пари, тогава положението ми ще бъде като на онзи турчин Хасан, който бил в едно турско кафене. В това време в същото кафене дошъл един бей, който носел една голяма торба с турски жълтици и ги туря на масата. Хасан спира погледа си върху тях и си казва: „Е, да имам тези пари, какъв човек ще стана." Последва той бея, вижда къде оставя парите си и после ги взима. Хасан след това сяда отново в кафенето, но заема друго място. Беят забелязва, че му липсват парите и надава вик. Започва диренето и попадат в дирите на крадеца. Улавят Хасана и го полагат на земята. „Ама, ефенди, ще кажа къде са парите." Набиват го хубаво и му казват: „Още един път такива неща да не правиш! " Втори път друг бей минава, носи торба с жълтици. Хасан гледа настрана, не иска да гледа на торбата с жълтиците. Сега всичките ви страдания в света са все от такива поводи, мислите, че златото е за вас.
към втори вариант >>

32. Зачудиха се

Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията.
За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично. Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да направи едно добро, а не успява. - Той се учудва, как е пропуснал да предвиди едно просто обстоятелство, което му се явило като пречка. Сега искам да излезете от обикновените процеси и да влезете в необикновените. Да мислиш, че си добър, или че трябва да бъдеш добър, това е обикновен процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе.
към беседата >>

33. Запалят свещ

Да бъда крадец, или да не бъда крадец.
– Играл добре ролята на Хамлет. – Кое е особеното на Хамлет? Той казал: Да бъда, или да не бъда. – Какво особено се крие в тези думи? Да бъда богат, или да не бъда богат. Да бъда крадец, или да не бъда крадец. Да бъда министър, или да не бъда. Да съм цар, или да не бъда. Ако си умен, стани цар; ако си глупав, не ставай. Ако си силен, насилвай другите; ако не си силен, не насилвай. – Искам да бъда силен човек.
към беседата >>

34. Аз дойдох, за да имат живот

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение.
към беседата >>

Този крадец не иде отвън.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип.
към беседата >>

Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.
В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: „Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно.“ Думите, които каза Христос: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, имат смисъл и са един велик принцип. Те изразяват един строго определен закон. Вие може да изучавате съвременната техника и ще забележите как най-малките погрешки пораждат големи резултати.
към беседата >>

Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“.
В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: „Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно.“ Думите, които каза Христос: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, имат смисъл и са един велик принцип. Те изразяват един строго определен закон. Вие може да изучавате съвременната техника и ще забележите как най-малките погрешки пораждат големи резултати. Тия два велики закона, които работят тук, работят и на небето, и Христос сам работи по тях. Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“. Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза.
към беседата >>

Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза.
Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“. Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете ли го, той ще ви разруши всичко, по никой начин не го допущайте. Този крадец е всякога готов да влезе във вас. Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал. Вие няма да имате вече условия и ще останете без овце. Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце, сирене, масло и вълна.
към беседата >>

Този крадец е всякога готов да влезе във вас.
Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете ли го, той ще ви разруши всичко, по никой начин не го допущайте. Този крадец е всякога готов да влезе във вас. Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал. Вие няма да имате вече условия и ще останете без овце. Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце, сирене, масло и вълна. Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас.
към беседата >>

Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал.
Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете ли го, той ще ви разруши всичко, по никой начин не го допущайте. Този крадец е всякога готов да влезе във вас. Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал. Вие няма да имате вече условия и ще останете без овце. Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце, сирене, масло и вълна. Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас. Вие се боите един от друг.
към беседата >>

Мисълта, която ви оставя Духът: „Този крадец ви мисли зло.“ Във всичките си действия да го не пускате.
От когото се боиш, такъв и ще станеш. Ако любиш лош човек, лош и ще станеш, ако любиш добър, добър ще станеш. Любовта и страхът към лошите хора еднакви резултати дават, защото, като го обичаш, ти се стремиш към него. Вие по този начин не може да помогнете, той е голям търговец, не му давайте пари, защото има голям дълг. На фалирал човек не давайте нито пари, нито парици, не го спасявайте, той е отдавна компрометиран. Мисълта, която ви оставя Духът: „Този крадец ви мисли зло.“ Във всичките си действия да го не пускате. Пуснете ли го, ще бъде лошо за децата ви и приятелите ви. Той е вътрешен принцип. Него не може да го хванете. С този принцип самите ангели се справят, а хората само Христос и Бог може да ги спаси. Когато ви се предостави едно добро дело, направете го, не мислете за последствията.
към беседата >>

Когато влезе този крадец, вие почувствувате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствувате добре.
Такова дело Господ предварително го е благословил, то ще даде резултат. Добро, което вие сте направили, никой не може да го разруши. Дяволът щом е отвън, той не те чува. Не смесвайте две понятия. Когато ви дойдат изкушения, не мислете, че дяволът е влязъл във вас. Когато влезе този крадец, вие почувствувате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствувате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. Животът без учение е безсмислен. Ако на земята не се учите, нищо няма да придобиете. Вие на земята имате къщи, ниви, това е торба, която всеки може да ви вземе, но придобитото знание си остава твое.
към беседата >>

От този крадец добре се пазете, като го изпъждате вън.
Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. Животът без учение е безсмислен. Ако на земята не се учите, нищо няма да придобиете. Вие на земята имате къщи, ниви, това е торба, която всеки може да ви вземе, но придобитото знание си остава твое. Като си богат, ще се научиш да си щедър и да знаеш как да помагаш, а когато си сиромах, ще се учиш кога и как да бъдеш търпелив. От този крадец добре се пазете, като го изпъждате вън. От незнание ви подадат някое краче, вие ми донасяте дяволски крак и ме питате: „Тук дяволът ли е? “ Отговарям: Той е. Искам между вас да има съгласие и всичките ви работи ще тръгнат на добре. „Сиромаси“ значи да сме бедни откъм зло, откъм лъжа, откъм глупост, а да бъдем богати със знание. Ученикът, който е тръгнал по пътя на окултизма, не трябва нито да завижда и облажава богатите, нито да съжалява сиромасите, защото и двамата са щастливи, и двамата са богати.
към беседата >>

Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно.
Искам между вас да има съгласие и всичките ви работи ще тръгнат на добре. „Сиромаси“ значи да сме бедни откъм зло, откъм лъжа, откъм глупост, а да бъдем богати със знание. Ученикът, който е тръгнал по пътя на окултизма, не трябва нито да завижда и облажава богатите, нито да съжалява сиромасите, защото и двамата са щастливи, и двамата са богати. Ако живеят по любов, и двамата еднакво имат, защото бедният ще иде на гости у богатия, за да се нахрани. Ако сте двама братя – единият богат, а другият беден, най-малкото богатият ще те нахрани, ученият брат ще учи този, който не знае. Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно. Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него. Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца. В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас. Ако допуснете този отрицателен принцип да работи във вас, вашето лице скоро ще потъмнее, ще се деформира.
към беседата >>

Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него.
„Сиромаси“ значи да сме бедни откъм зло, откъм лъжа, откъм глупост, а да бъдем богати със знание. Ученикът, който е тръгнал по пътя на окултизма, не трябва нито да завижда и облажава богатите, нито да съжалява сиромасите, защото и двамата са щастливи, и двамата са богати. Ако живеят по любов, и двамата еднакво имат, защото бедният ще иде на гости у богатия, за да се нахрани. Ако сте двама братя – единият богат, а другият беден, най-малкото богатият ще те нахрани, ученият брат ще учи този, който не знае. Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно. Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него. Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца. В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас. Ако допуснете този отрицателен принцип да работи във вас, вашето лице скоро ще потъмнее, ще се деформира.
към беседата >>

Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца.
Ученикът, който е тръгнал по пътя на окултизма, не трябва нито да завижда и облажава богатите, нито да съжалява сиромасите, защото и двамата са щастливи, и двамата са богати. Ако живеят по любов, и двамата еднакво имат, защото бедният ще иде на гости у богатия, за да се нахрани. Ако сте двама братя – единият богат, а другият беден, най-малкото богатият ще те нахрани, ученият брат ще учи този, който не знае. Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно. Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него. Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца. В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас. Ако допуснете този отрицателен принцип да работи във вас, вашето лице скоро ще потъмнее, ще се деформира.
към беседата >>

В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас.
Ако живеят по любов, и двамата еднакво имат, защото бедният ще иде на гости у богатия, за да се нахрани. Ако сте двама братя – единият богат, а другият беден, най-малкото богатият ще те нахрани, ученият брат ще учи този, който не знае. Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно. Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него. Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца. В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас. Ако допуснете този отрицателен принцип да работи във вас, вашето лице скоро ще потъмнее, ще се деформира.
към беседата >>

35. Вярата

Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго като овцете, трябва да сте на поста си, да знаете, че крадецът е близо до вас.
Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овцете на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овцете прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго като овцете, трябва да сте на поста си, да знаете, че крадецът е близо до вас. И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа — любовта и вярата, трябва да ги съединим.
към беседата >>

Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, както овците, трябва да сте на поста си, да знаете, че крадецът е близо до вас. (втори вариант)
Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че, когато дишате неправилно, сърдцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овците на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овците прибързат и се спрат внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа, и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго, както овците, трябва да сте на поста си, да знаете, че крадецът е близо до вас. И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли Тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в 1, 2 или 10 години, но вътре в 100 години ще стане. И тъй, Тези два принципа - любовта и вярата, трябва да ги съединим.
към втори вариант >>

36. Фарисей и садукей

Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! (втори вариант)
Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни. Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа! “ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ? “ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби! “ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
към втори вариант >>

37. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Казваш за някого: „Той е лъжец, крадец и разбойник“.
Да бъдете чисти и кристални като водата, че като пият от нея, да кажат: „Ето, в какво се изразява животът“. Желая тая вода да минава през всички души, да ги мие и повдига. Какво става днес? Хората се срещат и едни от други се страхуват. Мъжът се плаши от жената, жената – от мъжа; търговецът се плаши от съдружника си. Казваш за някого: „Той е лъжец, крадец и разбойник“. По-добре кажи: „Приятелю, и ти, и аз крадем и лъжем. Хайде, и двамата да се изправим! “ Казваш: „По-благороден съм от него“. – Как се проявява твоето благородство? Ако отидеш в другия свят и Бог разгъне лентата на твоите минали съществувания, знаеш ли какво ще видиш?
към беседата >>

Казватъ за нѣкого: „Не му вѣрвайте, той е крадецъ, лъжецъ“. (втори вариант)
“ Господь казва: „Нѣма чакане вече, срутете всичко отвънъ, жени, мѫже, търговци, свещеници, всички да станатъ на вода! “ Само така ще се оправи свѣта. Моето желание е всички да станете на вода, да бѫдете чисти, кристални като нея, та като ви пие нѣкой, да каже: „Ето въ какво се състои живота! “ Тази вода да минава прѣзъ всички души, да ги мие, да ги подига. А днесъ се срѣщатъ хората и едни отъ други се плашатъ, мѫже се плашатъ отъ жени и обратно, търговецъ се плаши отъ търговецъ и т.н. Казватъ за нѣкого: „Не му вѣрвайте, той е крадецъ, лъжецъ“. Кажете си по-добрѣ тъй: „Да, приятелю и ти и азъ лъжемъ и крадемъ, но хайде и двамата да се поправимъ! “ Казвате: „Ние сме по-благородни отъ него“. Че ако ти си по-благороденъ, въ какво се състои твоето благородство? Ако Господь би ви изправилъ въ нѣкой кинематографъ да наблюдавате лентата на вашитѣ минали животи, знаете ли какво бихте видѣли? Ще видите най-ужаснитѣ картини, каквито досега никога не сте видѣли.
към втори вариант >>

38. Път на мисълта

Йоан казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под „крадец" той разбира лошите условия на физическия свят, дето има ядене и пиене за удоволствие, дето има кражби и убийства.
За да се изяви душата навън, човек не трябва да прави стомаха си цел на своя живот. Направи ли го цел, Бог ще уволни самия човек, ще отнеме службата му на земята. И тъй, работете върху себе си, за да имате здраво тяло, здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Всеки орган възприема нещата по свой специфичен начин. Ако условията му не благоприятстват, той страда. Йоан казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под „крадец" той разбира лошите условия на физическия свят, дето има ядене и пиене за удоволствие, дето има кражби и убийства. В духовния свят няма удоволствия, няма кражби и убийства. Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? — Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето?
към беседата >>

39. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“.
Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума.
към беседата >>

Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. (втори вариант)
Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината!
към втори вариант >>

40. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят.
И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото. Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни. Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става. Сега ще ви попитам: Дотук, догдето съм стигнал в мисълта си, какво разбрахте от ваше гледище?
към беседата >>

41. Защо твоите ученици ядат и пият?

Каква е функцията на крадеца?
– Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха.
към беседата >>

42. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие.
към беседата >>

43. Четирите правила / Важни правила

Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде.
Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити.
към беседата >>

Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му.
Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание?
към беседата >>

Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца.
Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание? Какво допринесе ясновидецът със своето виждане?
към беседата >>

Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец.
Какво допринесе ясновидецът със своето виждане? Вместо да помогне на хората, да ги освободи от едно зло, той им причини по-големи злини. Така не се помага. Ученикът трябва да върви в пътя си и да решава своите задачи. Какво направи епископът, когато Жан Валжан открадна сребърните му свещници? Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
към беседата >>

Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде.
Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити.
към беседата >>

Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му.
Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание?
към беседата >>

Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца.
Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание? Какво допринесе ясновидецът със своето виждане?
към беседата >>

Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец.
Какво допринесе ясновидецът със своето виждане? Вместо да помогне на хората, да ги освободи от едно зло, той им причини по-големи злини. Така не се помага. Ученикът трябва да върви в пътя си и да решава своите задачи. Какво направи епископът, когато Жан Валжан открадна сребърните му свещници? Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек.
към беседата >>

44. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете

СБ

Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник.
Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“, казва Христос. Кои са тези „всички“? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци е пълен светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде; лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта. А какво означава вярата?
към беседата >>

Христос посочва качествата на крадеца и казва, че той не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.
И знаете ли какво ще стане с вас? Оковите, които имате сега, ще паднат. Сърцата ви ще станат свежи и топли, умовете ви – светли и ясни. И ще кажете в душите си: „Слепи бяхме, но сега виждаме“. Аз ви призовавам: опитайте Любовта, сега е благоприятното време! Христос посочва качествата на крадеца и казва, че той не иде освен да открадне, да заколи и да погуби. С други думи, след като те ограби, той ще те заколи и погуби, т.е. ще те изяде. Следователно, какво е предназначението на съвременната религия? Тя е един метод, една форма, чрез която се проявява Божията Любов. След като роди детето си, майката трябва да го окъпе и нахрани.
към беседата >>

Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“.
Затова не се искат много доказателства: влезте в един дом и вижте как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте дали не куцат работите ѝ. Куцат, разбира се. И дори при наличието на тази велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие. Сега Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби“. Следователно Животът произтича от Любовта и само там, където има Любов, има Живот. Какво очакваме ние? Убеждават ни, че щяло да има второ пришествие и дяволът щял да ходи с голяма празна стомна, която отвън щяла да бъде влажна, а отвътре суха; щом като се приближи някой да нея, дяволът щял да му постави печат. Подобна празна стомна не се ли разнася и сега по света? Когато дойде някой свещеник, който няма Любов и започне да ти чете молитва, а ти му целуваш ръка, той не ти ли поставя печат?
към беседата >>

Може ли да се промъкне крадец в едно общество, където всички се надпреварват да се жертват?
Но ако не отвориш ума, сърцето и душата си, не си член на Царството Божие. Когато дойде Христос, ще попита: „Ти приложи ли Божията Любов? “ Тази Любов ме застави да сляза на земята и да покажа на хората, че единствено с Любов може да се живее. Това е Учението: всички народи могат да живеят само по Любов и само така могат да се споразумеят. Дойде ли Любовта, работите ще се уредят напълно, защото във всинца ни ще има надпреварване. Може ли да се промъкне крадец в едно общество, където всички се надпреварват да се жертват? Никога. Това общество ще бъде общество на Любов, Мир, Радост. Това е Любовта, която е започнала да действа. Христос казва, че Той е вратата, през която ние трябва да влезем. Това са думите, които Христос говори днес. Ако съвременните общества и народи чуят и приложат това Учение, Европа ще бъде спасена.
към беседата >>

Следователно, каже ли ви някой, че любовта се предшествува от друго нещо, той е крадец и разбойник. (втори вариант)
– Които искат да отнемат истината и свободата ви. Каквито и да са те – философи или учени, нямат любов в себе си. Те се представят такива, каквито не са, но всъщност са крадци и разбойници. Първият акт в света е любовта. Първият плод, който събужда човешкото съзнание, е любовта. Следователно, каже ли ви някой, че любовта се предшествува от друго нещо, той е крадец и разбойник. Светът е пълен с тия крадци. И в черквата ги има. Те са съществували в миналото, но и сега ги има. Който ни каже, че и без любов човек може да се спаси, той ви залъгва. Могат да ви кажат, че, ако подложите тялото си на изгаряне, ще се спасите.
към втори вариант >>

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Сега хората искат да ни убедят, че няма да стане второ пришествие. (втори вариант)
Влезте в една държава и вижте, как вървят нейните работи. Ако нещо куца в дома, в училището или държавата, причината за това е безлюбието. Това е велика истина. И при тази истина, искат да ни убедят, че може и без любов. – Не, всички хора страдат от безлюбие, а не от любов. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби." Сега хората искат да ни убедят, че няма да стане второ пришествие. Някои казват, че дяволът щял да ходи с празна стомна по света, отвън влажна, а отвътре суха, та, който се приближи до него да пие вода, той ще му тури печат. Питам: Празната стомна не се ли носи и сега по света? Когато свещеникът ти чете молитва, и ти му целуваш ръка, не ти ли туря печат? Евреите разпнаха Христа на кръст; след Него този кръст се узакони, и хората почваха да го целуват. Това е кръст на престъпление.
към втори вариант >>

45. Правила за Окултната школа

Като казва Христос: „Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир.
Като казва Христос: „Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. „Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда.“ Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете, когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад. „Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете.“
към беседата >>

46. Положителни и отрицателни сили в природата

Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си.
Но между лошите и добрите трябва да има едно съотношение, да се спогаждат. Не мислете, че някои сте добри, други – лоши; всички трябва да живеем разумно помежду си. Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош, но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с техните вибрации и ще почувствате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца, мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правим? “ Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Няма друг начин! Казват: „Е, кръвта на Господа Исуса Христа ще ни очисти от всеки грях“.
към беседата >>

47. Възлюби го

Когато крадецът открадне 10,000 лв.
– Е, казвам: Кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение. Пита ме: Спасен ли си? Казвам: Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван. Ето една двузначеща дума – „спасен”. От какво да се спасиш? Когато крадецът открадне 10,000 лв. и избяга, нали той спасен? И после, дохождат проповедници да ме убеждава, че думата „спасен” е силна. Казвам: Тя е дзузначеща дума, в нея няма никаква философия. Онзи, който краде, и той се спасява. Онзи, който падне в реката и го извадят, и той се спасява.
към беседата >>

48. По-леко ще бъде наказанието

Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее.
– Защото там няма условия за престъпления. Затова, именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на небето, там да живеят. Така правят някои българи. Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета.
към беседата >>

Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си.
Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
към беседата >>

Така крадецът нищо не може да задържи в себе си.
За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от земята, ние знаем, от какво имаш нужда и ще те задоволим. Сега вие ще кажете, че това са измислици. – Не, ще ви докажа, че това става и на земята.
към беседата >>

49. Не знаете що искате

И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в прав път.
Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче, не винаги правата линия подразбира прав път. Да вървиш по права линия, това не показва, че си в правия път. Някога вървиш по права линия и си в правия път – това е съвпадение. Но не всякога съвпадението е правилно. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в прав път. Казваш: Младият трябва да върви прав, никога да не се пригърбва. Обаче, има случаи, когато и младият трябва да се наведе и пригърби. – Възможно ли е това? – Възможно е. Когато минава през гъста гора, младият трябва да се навежда, да не го удрят клонете.
към беседата >>

50. Лама савахтани

Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната.
Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги!
към беседата >>

51. Дойде да послужи

Влезе крадец в дома ти и те обере.
Докато не я признаете, ще страдате. Мъжът бие жена си и я пита: Познаваш ли любовта? Жената е длъжна да каже истината, а именно: Мъжът ми ме наби, защото не познавах любовта. — Сега познаваш ли я? — Познавам я. Влезе крадец в дома ти и те обере. Какво ще правиш? Ще кажеш, че един твой брат те освободил от едно неестествено състояние. Взел парите ти и те облекчил. Все едно, че ти дал очистително. И, наистина, всички хора, пропаднали материално, след време се повдигат.
към беседата >>

52. Окултна страна на живота

Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец.
В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице. Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл.
към беседата >>

53. Добри навици / Образуване на добрите навици

Да, право казва, лъжлив човек няма да станеш, крадец няма да станеш. (втори вариант)
А може учителят да каже прямо: „Ти си неспособен. От теб нищо няма да стане." Какво трябва да каже ученикът тогава? Учителят каже тъй: „От тебе нищо няма да стане." Ти ще кажеш тъй: „От мен човек разбойник няма да стане, но от мен човек с благородни черти ще стане. От мен човек с един лъжлив характер няма да стане, но от мен човек ще стане, който мисли и разсъждава." Учителят те изпитва, той не те обижда. Ще превърнеш тази величина: от теб човек няма да стане. Да, право казва, лъжлив човек няма да станеш, крадец няма да станеш. Какво ще станеш? Тъй щото умът на ученика трябва да бъде гъвкав, да може да се бори с тия противоложности в природата, понеже има сили, които действат в разрез със сегашното развитие. Защо и за какво, не може да се разправя, но има известни сили, които противодействат и всякога трябва да бъдем нащрек. Не си ли нащрек, не можеш ли да се владаш, ще имаш големи страдания. Тия мъчнотии може да се преодолеят само чрез добрите навици.
към втори вариант >>

54. Развитие на мозъчните центрове

Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата.
— Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един чувал, който съдържа 500 кг. злато. В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа.
към беседата >>

Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото?
В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото.
към беседата >>

55. Имаше двама синове

Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер.
Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят.
към беседата >>

Крайно изненадан, той видял, че пострадалата лястовичка била крадецът.
Един ден, като се връщала с пълни уста, тя забелязала другата лястовичка в гнездото си, че краде кал и сламки. Тя се хвърлила върху нея и се започнала борба. В борбата и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря, която отдавна ги дебнела, се спуснала върху тях и хванала едната. Кръчмарят се заинтересувал, искал да види коя от двете лястовички е пострадала. Крайно изненадан, той видял, че пострадалата лястовичка била крадецът. Има един велик закон в природата, който бди над постъпките на всички хора. Никой няма да избегне този закон. Природата е разумна. Да мислите, че тя е лишена от разумност, това е заблуждение. Неразумни са хората, като мислят, че само простите търсят Бога и Го признават.
към беседата >>

На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. (втори вариант)
Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. И едното, и другото може да създаде. Не е богатството, което създава благородството. Не е сиромашията, която създава пороците. Това са условия, при които човешкият характер може да се опита. Знаете ли защо?
към втори вариант >>

Отива кръчмаря да провери и вижда, че котката хваща крадеца, лястовичката, която краде калта. (втори вариант)
Гледа първата – не върви нейното гнездо. Две цели седмици той наблюдава какво ще стане. Тъй всеки ден, едната като се връща, другата вземе тинята, калта, и я занася в своята полочка. Взимат да се давят и падат долу. Котката на кръчмаря се спуща и хваща една от лястовичките. Отива кръчмаря да провери и вижда, че котката хваща крадеца, лястовичката, която краде калта. Сега, има един велик закон в света, който бди над всичките постъпки на хората и никой няма да се изплъзне. Природата е разумна. Ние мислим, че в нея няма разум. Там е всичкото заблуждение. Неразумността у съвременните хора е там, дето казват, че Господ е само за простите хора.
към втори вариант >>

В това дете има заложени такива отрицателни качества, че то ще стане крадец, престъпник, разбойник. (втори вариант)
Да укрепне нашата воля. Да допуснем, че някои искат да живеят без мъчнотии и казват: „Не може ли без мъчнотии? “ Не, направете живота без мъчнотии – и ще видите противоположностите. Ще дойде време, когато ще се живее без мъчнотии, а сега направите ли живота без мъчнотии, ще видите лошите последствия. Да допуснем, че едно дете се ражда със сакати ръце и крака. Защо? В това дете има заложени такива отрицателни качества, че то ще стане крадец, престъпник, разбойник. Вследствие на това връзват му ръцете, за да го избавят от тия лоши последствия. Майката вика един свещеник да му чете, в Европа го води при най-забележителните професори – и нищо. Питам, има ли смисъл външно да се лекува туй дете? Няма смисъл и ако нас, съвременните хора, провидението ни е оградило с толкова много мъчнотии, това е, защото имаме зла воля и ние не сме толкова добри. Всякога може да се провери, че не сме добри.
към втори вариант >>

56. Ще дойдем при Него

У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги.
Който е изгубил светлите си мисли и благородни чувства, той се е превърнал на остър нож за рязане и мушкане. Хората трябва да се върнат в своето първоначално състояние, да изправят кривите пътища. Когато изправи брадата си, човек ще изправи палеца си. Патологията е доказала, че палецът у престъпниците е крайно деформиран. Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги. Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове. Тази мисъл удължава ръката. Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление.
към беседата >>

Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната.
Патологията е доказала, че палецът у престъпниците е крайно деформиран. Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги. Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове. Тази мисъл удължава ръката. Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление. Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. Като посягали към плодовете, ръцете им се удължавали. Същата мисъл е удължила и пръстите им.
към беседата >>

57. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене.
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга. Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания. Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие. Можем ли да пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а да го туриш в касата си, това не е злато. Еврейският пророк е казал, че за в бъдеще парите ще имат друго предназначение. И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на любовта.
към беседата >>

58. Божественото съвършенство

Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен да заколи, да открадне и да погуби.
Казвате: „Овчар ли ще стана? “ Овчар ще станеш на своите чувства, ще ги пазиш от вълците. Няма по-хубаво нещо от това човек да пази своите чувства да не се развратят. Да се разврати едно чувство, значи един вълк да задигне овцата. Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал. Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен да заколи, да открадне и да погуби. И тъй, в Окултната школа всяко нещо има свой смисъл. Нашите чувства трябва да ги пазим – да бъдат чисти, свещени. Със своята тояга, значи със силата на волята, която е Божествена, със своя ум, със своето сърце трябва да пазим чувствата си. Сега вие отивате в Астралния свят, който е бил нечист, но ще го намерите чист. Всичките грешници вече са завързани.
към беседата >>

59. Мъртвите и живите линии

Например крадецът по права линия бръква в джоба ти.
Тогава, по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да разбираме, че той се е изменил чрез Живота. Това е едно благо за него. Ако е станала една промяна или едно видоизменение вътре в него, то е за негово добро. Този закон е много верен. Всички ония хора, които по един престъпен начин забогатяват – те идат по права линия. Например крадецът по права линия бръква в джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по права линия бръкне, извади кесията ти и си свърши работата. И неприятелят ти, когато иска да те убие или да ти направи някоя пакост, гледа да се доближи до тебе по права линия. Следователно изваждам един общ закон: туй, което скоро се придобива в живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява, не се преценява. Онзи, който търси късия път в живота, търси безсмисления път.
към беседата >>

60. Придобивки на съзнанието

Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер.
към беседата >>

61. Двете граници

– „Там, дето нито молец, нито крадец влиза.“ Не е въпросът да бъдем сиромаси, но да бъдем богати по новия начин.
Ако продължавате да живеете по стария начин, ще имате такива последствия, каквито и досега. Всеки от вас ще гради, ще гради и всичко най-после ще рухне, ще си замине. По нов начин ще гради духовният човек – и само това богатство ще му остане. Казва се в Писанието: „Събирайте съкровища! “ Къде? – „Там, дето нито молец, нито крадец влиза.“ Не е въпросът да бъдем сиромаси, но да бъдем богати по новия начин. И всичкото това богатство от Земята ще се пренесе горе, ще бъде заедно с вас. Вие трябва да бъдете като онзи американец, който фалирал седем пъти и, като изгубил всичкото си богатство, казал: „Слава Богу, и за мен остана нещо.“ Какво? – „Само онова, което дадох на бедните.“ Той имал една Библия за 10 000 долара – и нея му продали, но той си казал: „Остана ми само това, което дадох на сиромасите.“ Туй, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас.
към беседата >>

62. Господи, да прогледам!

Когато един крадец ти даде от тези крадени пари, той е вложил вече нещо в тях.
И колко лесно може да се присади човек! Ако аз ти дам хиляда от тия златните английски монети и ги туриш в кесията си, оттам насетне твоят характер се изменя. Дотогава си бил честен, добър човек, а след това се променяш. Защо? – Присаден си вече! Където и да ходиш, тези хиляди дрънкат вече в джоба ти. Когато един крадец ти даде от тези крадени пари, той е вложил вече нещо в тях. Ако съвременният свят разбираше тия окултни закони, колко нещастия щяха да се избягнат! Има някои пари, които откак вземеш, всичко ти тръгва назад. Има наполеони, които са взети от убит човек. За тия пари са го убили. Попаднат ли тия пари в джоба ти, всичко става на пух и прах!
към беседата >>

63. Напразно ме почитат

Той отдалеч познава крадеца.
Никой не може да направи зло на човек, в сърцето на когото любовта цари. Дето влезе този човек, навсякъде носи благословение. Казваш: Как ще позная този човек ? Може и той да е апаш. Човекът на любовта нито краде, нито него крадат. Той отдалеч познава крадеца. Като разбере, че някой се готви да го сбере, той му пише: Приятелю, зная, че се нуждаеш от средства. Колко пари ти трябват? Той му отговаря: 10 хиляди лева. – Ще получиш парите навреме, без да дохождаш при мене. Питате: Отде има пари този човек?
към беседата >>

64. Малки придобивки в живота

Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече.
Някой път ръцете са по-дълги. Това показва, че в миналото дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват. Ако ръцете са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват. Следователно желанието им да пооткрадват или да убиват продължава да живее и по-нататък. Туй е констатирано в живота: у всички убийци ръцете са къси и дебели, а у всички крадци ръцете са дълги. Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече. Това е вярно само една трета от истината. Защото дългите ръце показват още и сръчност, енергичност. Тъй щото, ако главата на този човек е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва се е превърнало на сръчност и труд. Въобще дължината на ръцете показва активност, енергичност. Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа както дядо си.
към беседата >>

65. Хармонична деятелност

Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере.
Тогава доброто само по себе си има смисъл. Приемете ли Божествения живот, и доброто само по себе си ще дойде. Тези правила ви давам, за да се пазите. Всеки от вас има неприятели – видими и невидими. Ако бяхте учени хора и ако разбирахте астрология, щяхте да знаете в кой месец, в коя седмица, в кой ден и час тия духове ще ви нападнат – и ще можете да се пазите от тях; но понеже не знаете, пазете къщите си всякога! Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си.
към беседата >>

66. Тесният път

На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива.
Азъ считамъ религия това, когато ти дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, да издържашъ и да казвашъ: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми далъ! “ И когато изпаднешъ въ противорѣчия, да кажешъ: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна нѣкой пияница човѣкъ и му казвамъ отвѫтрѣ: слушай, нѣма да пиешъ повече. – Ама не мога! Ти не си роденъ пияница, отпослѣ си станалъ такъвъ. На нѣкой крадецъ, прѣстѫпникъ, казвамъ: ти не си роденъ крадецъ; ти не си роденъ прѣстѫпникъ, отпослѣ сте станали такива. Други ни накараха. Това сѫ все обекти. Повѣрвайте въ това, което ви казвамъ и ще видите, че слѣдъ като се разрушатъ тия обекти, които сѫ ви въвели въ грѣхъ, вие ще бѫдете свободни. Нѣкои казватъ: безъ пари може ли? – Паритѣ не сѫ ли единъ обектъ?
към беседата >>

На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. (втори вариант)
Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект?
към втори вариант >>

67. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ.
Ако туришъ ножицитѣ и ме отрѣжешъ, отиде цѣлото възпитание, свърши се съ човѣчеството! – Е, хайде отъ менъ да замине! – Оставя и тази нишка. Слѣдъ това, улавя осмата нишка, готовъ да рѣже. Изкача единъ слуга: моля, моля, толкова врѣме съмъ билъ слуга, но никога не съмъ слугувалъ тъй, както трѣбва. До сега азъ бѣхъ лъжецъ, крадецъ, но намѣрихъ единъ много добъръ господарь, добрѣ се отнася съ менъ, добрѣ ми плаща, затова искамъ да водя единъ честенъ, добъръ животъ. Ако ме отрѣжешъ, ще пропадна за винаги. – Хайде, нека отъ менъ да замине! – Оставя и него. Хваща деветата нишка. Излиза единъ артисть съ своята арфа.
към беседата >>

Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. (втори вариант)
Ако туриш ножиците и ме отрежеш, отиде цялото възпитание, свърши се с човечеството! – Е, хайде от мен да мине! – оставя и тази нишка. След това, улавя осмата нишка, готов да реже. Изкача един слуга: Моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал тъй, както трябва. Досега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мен, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мен да мине! – оставя и него. Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа.
към втори вариант >>

68. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Такъвъ крадецъ е смъртьта!
Питамъ тогава: гдѣ е радостьта въ живота? Ще кажешъ: азъ съмъ младъ. Да, но ще остарѣешъ. Не само че ще остарѣешъ, но прѣдъ тебе ще се яви онзи стариятъ бирникъ, смъртьта, ще задигне всичко и ще те остави голъ. Тя ще те изпѫди отъ земята, и нѣма да ти даде даже пѫтенъ билетъ да си отидешъ. Такъвъ крадецъ е смъртьта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купишъ даже единъ билетъ за пѫтуване, но ти казва: Господь да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нѣщо е смъртьта. Сега хората казватъ: човѣкъ, докато се движи, живѣе, а като прѣстане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички желѣзници, които се движатъ по линиитѣ, живи ли сѫ?
към беседата >>

Такъв крадец е смъртта! (втори вариант)
Питам тогава: где е радостта в живота? Ще кажеш: аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са?
към втори вариант >>

69. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта

– Да имаш този правилен ритъм в сърцето си, че като станеш сутрин да си радостен и да не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт.
Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: Ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота. Кой е дълбокият смисъл на живота ти? – Да имаш този правилен ритъм в сърцето си, че като станеш сутрин да си радостен и да не започваш с лошото в хората: Този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт. Всички хора са лоши, а само ти си добър. Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни.
към беседата >>

– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. (втори вариант)
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
към втори вариант >>

70. Аумен

Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде?
Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме.
към беседата >>

71. Видя го Исус

Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина.
към беседата >>

72. Позвах сина си

Като хвана един крадец, питам го: защо крадеш?
Аз мисля, че добрите хора заемат местата на магарето в света. Къде какво става в света, все добрите хора са виновни, все те са лоши. Ако в една война измрат 50 милиона хора, никой не обелва зъб, нищо по това не се казва, но ако в едно религиозно общество умрат 10 души или им мръднат дъските като на Исуф-Али Белхами и почнат да играят с гърнето мляко на главата, казват за тях: полудяха тези хора! Казвам: не, тия хора носят мляко на главата си. Питам: кое състояние е по-добро, да краде човек или да проси? Като хвана един крадец, питам го: защо крадеш? Че няма да прося я! Хвана един просяк, питам го: защо просиш? Няма да отида да крада я? Спра се и казвам: и двамата имат право и двамата мислят добре. Това са разбирания за живота.
към беседата >>

73. Духовна мекота

Пуснали един дребен крадец при затворниците – все убийци и големи крадци. (втори вариант)
А щом е безстрашен, привлича положителните. Но по някой път положителните сили могат да причинят на ученика толкова нещастие, колкото и отрицателните. Положителен, да кажем, бил си се с някого, наранил си го, турят те в затвора. А други от страх извърши някое престъпление – и той в затвора. И тогава знаете ли на кого ще замязате? Пуснали един дребен крадец при затворниците – все убийци и големи крадци. Питат го: „Защо те затвориха? " "Откраднах пет лева." Метнали му един бой: "Марш от нас, ти такъв вагабонтин, да те затворят за пет лева." През целия си живот човек трябва да се стреми да добие тази духовна мекота А в света тя се изразява с разумност или благ характер. Много думи има, които означават тази придобита мекота. Задача. Ако в четири хамбара имате по десет кила жито и всичкото жито посеем, какво остава в хамбарите?
към втори вариант >>

74. Скритото имане

Там нито крадец ги взема, нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда.
Питам: какъв е този живот? Ако хората могат да отнемат нашите мисли, нашите чувства, които имаме, каква полза от тях? Ако имам една гениална мисъл, която утре хората ще дойдат да я вземат, каква полза имам от нея? Хубавото, гениалното, което имам в живота си, трябва да остане в мен! Затова Христос казва: събирайте си съкровища горе на Небето, понеже там е разумният живот! Там нито крадец ги взема, нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда. И подобно е, казва Христос, Царството небесно на имане, скрито в нива. Нивата, това е човешкото тяло. Ето защо, при съвременното възпитание, всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва. Запример, проучвали ли сте вие защо вашето чело е построено по този начин, а не по друг?
към беседата >>

75. Което дава живот

Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват.
Ако един българин направи някое престъпление в България и избяга в Англия, там законите няма да го преследват, но ако и в Англия направи някое престъпление, английските закони ще го хванат, а те пипат много здраво. Знаете ли какви са английските дедективи? В Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си. Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие апаша и следят, дано го намерят между някои от пътниците. Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони. И така, въпросът се урежда по мирен начин.
към беседата >>

Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите.
В Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Там нямат обичай да водят дела, както в България, да затварят крадците, но постъпват по следния начин: ако се окаже, че някой богат лорд е обран и са му взели скъпоцености за около един милион стерлинги, дедективите веднага влизат в ролята си. Те наемат богати хотели, дето предполагат да се крие апаша и следят, дано го намерят между някои от пътниците. Достатъчно е да намерят някое загубено копче или друга някоя малка вещ на крадеца във време на кражбата у дома на лорда и те веднага я използват. Щом намерят притежателя на това копче, спират го и му казват: господине, в името на закона вие сте арестуван. Дедективът премерва копчето по големина, по форма и намира, че действително този човек е крадецът на скъпоценностите. Той му казва: ти си откраднал еди–какви си скъпоценности, затова веднага да ги донесеш. Не ги ли донесеш, ще бъдеш преследван по-нататък според английските закони. И така, въпросът се урежда по мирен начин. Та казвам: и в невидимия свят има такива разумни същества, дедективи, които следят за всичко, което вие вършите. Те като ви уловят, казват ви: дай това, което си откраднал!
към беседата >>

76. В малкото

Нека проектира мисълта си към крадеца и да го намери.
Тази мисъл ще отиде до мозъка на апаша, ще му повлияе, и той ще се върне при вас, ще донесе парите ви назад. Няма защо да го убивате. Така няма да има нужда и от детективи. Колцина от вас сте правили този опит? Някой от вас изгуби пръстена си. Нека проектира мисълта си към крадеца и да го намери. Някой от вас изгуби вола си. Отива веднага при някоя врачка и й казва: изгубих вола си, кажи ми де да го търся. Тя изважда бял боб, някога и черен, и го хвърля, гадае по него. По този боб тя познава, че еди-къде си в някоя курия в Сухиндол, при еди-коя си чешма се намира волът. Вие отивате на това място и намирате вола си.
към беседата >>

77. Новите типове / Нови типове