Търсене в текстове за 'Крадец'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави?
А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра. Това значи още: чист вътрешен живот. Човек притежава ли това, то е най-голямото богатство.
към текста >>

2. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце.
Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите.
към текста >>

3. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
към текста >>

И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито.
След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон.
към текста >>

4. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският.
За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата.
към текста >>

5. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието.
освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П. ------------------------------------------------------- [1] Б.Пр.
към текста >>

6. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние го познаваме от идеалния образ, създаден от него в „Багдатският крадец".
Линията на съдбата, която е цяла и извива към юпитеровия хълм, говори също изразително за неговата световна слава. Линдберг, който забягна напоследък в Англия поради американските гангстери, не е само герой на авиацията. Той в последно време се занимава с физиология и анатомия и има значителни открития в това направление. Ръката на Дуглас Файрбанкс Дуглас Файрбанкс е един от щастливите киноартисти. За него всичко е възможно, той всичко постига. Ние го познаваме от идеалния образ, създаден от него в „Багдатският крадец". Файрбанкс е жизнено-динамичен тип, с големи запаси на жизнена енергия. Това се вижда от „Soror vitalis“ - успоредната, допълнителната на линията на живота. Но той не е само жизнен и динамичен. Той има също тънък, пресметлив ум. Той е също крайно сръчен, ловък, находчив.
към текста >>

Какво просветление настъпва у „Багдатския крадец"!
Но той не е само жизнен и динамичен. Той има също тънък, пресметлив ум. Той е също крайно сръчен, ловък, находчив. Хармоничните линии на ръката му, чертите на неговото лице и изразът му, говорят красноречиво за тези качества на човешката живост, съставящи главна част от неговото естество. Наред с всичко у Файрбанкс има и голяма дълбочина. Какво просветление настъпва у „Багдатския крадец"! Какъв дълбок образ ни рисува всред трагикомедията на живота в „Укротяване на опърничавата" от Шекспир! От характерологично гледище, тези жизнено динамични углъбени типове са двигателни фактори в живота.
към текста >>

8. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И двамата, обаче, били нападнати от ужасен кошмар по едно и също време, към 3 часа призори, крещейки: „Хванах крадеца.
Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работели заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен. На 15 януари кутията, в която прибирали своите вещи, им била открадната. Франсуа живеел по това време в Кимпер, в Сент Лорет, заедно с жена си и децата си. И двамата, обаче, били нападнати от ужасен кошмар по едно и също време, към 3 часа призори, крещейки: „Хванах крадеца. Той нарани брат ми". Мартин, който на два пъти имал леки пристъпи на лудост, живеел на две левги от Кимпер. И двамата били страшно възбудени, викали, скачали и танцували. Мартин ръгнал с нож внука си, като крещял, че той е крадецът и налитал да го заколи. Той се оплаквал от страшно главоболие.
към текста >>

Мартин ръгнал с нож внука си, като крещял, че той е крадецът и налитал да го заколи.
Франсуа живеел по това време в Кимпер, в Сент Лорет, заедно с жена си и децата си. И двамата, обаче, били нападнати от ужасен кошмар по едно и също време, към 3 часа призори, крещейки: „Хванах крадеца. Той нарани брат ми". Мартин, който на два пъти имал леки пристъпи на лудост, живеел на две левги от Кимпер. И двамата били страшно възбудени, викали, скачали и танцували. Мартин ръгнал с нож внука си, като крещял, че той е крадецът и налитал да го заколи. Той се оплаквал от страшно главоболие. По едно време се затекъл към реката, за да се удави. Но синът му се хванал за него и му попречил да се хвърли във водата. Стражарите го отвели в лудницата, където той умрял след три часа. Франсуа, поуталожен сутринта на 24, през целия ден търсел крадеца, но изведнъж, съвсем неочаквано, се затекъл към реката, спрял се на същото място, отдето Мартин искал да се хвърли и скокнал във водата.
към текста >>

Франсуа, поуталожен сутринта на 24, през целия ден търсел крадеца, но изведнъж, съвсем неочаквано, се затекъл към реката, спрял се на същото място, отдето Мартин искал да се хвърли и скокнал във водата.
Мартин ръгнал с нож внука си, като крещял, че той е крадецът и налитал да го заколи. Той се оплаквал от страшно главоболие. По едно време се затекъл към реката, за да се удави. Но синът му се хванал за него и му попречил да се хвърли във водата. Стражарите го отвели в лудницата, където той умрял след три часа. Франсуа, поуталожен сутринта на 24, през целия ден търсел крадеца, но изведнъж, съвсем неочаквано, се затекъл към реката, спрял се на същото място, отдето Мартин искал да се хвърли и скокнал във водата. Трети пример. Едно петгодишно момче на име Томас Стокър си играело със своите другарчета някъде в околностите на Манчесстер. При построяването на една палатка, едно от по-големите момчета, като замахнало с чука, наранило без да ще момченцето в лявото око. Отвели го веднага в болницата, където лекарите положили всички усилия да спасят скъпоценния орган на детето. Само няколко часа след тази случка, братът близнак на малкия Томас, Улиям, започнал да страда от силно възпаление на лявото око – нещо, което изисквало незабавни лекарски грижи.
към текста >>

9. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития.
Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът. Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели. При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението.
към текста >>

10. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев.
Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев. от Иоана 10:10/ Всяко Знание, което има приложение в живота е положително. Знание, което няма никакво приложение е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21.
към текста >>

Знание, което няма никакво приложение е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби.
Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев. от Иоана 10:10/ Всяко Знание, което има приложение в живота е положително. Знание, което няма никакво приложение е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21. ДА ВИ ДАДЕ Тринадесета серия / II том София, 1929-1930 "...каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." /Ев. от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси.
към текста >>

11. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога.
Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно. Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят. Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля! Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта.
към текста >>

Превод от есперанто Из „Oomoto" --------------- *) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо.
Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома. Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина. Това е защото мъдростта и интелигентността сами по себе си светлина, родена от Божествения живот, който е истина и добро. Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума. В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда. Превод от есперанто Из „Oomoto" --------------- *) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо. което в същност принадлежи на Божествения Дух, но което Бог му дава чрез вътрешно влияние. Из Беседите Животът не се съдържа в материалните благата са само едно просто помагало тъй, както учебниците, плочите, писалките представят помагала за учениците. Да не мислите че Господ е пригогвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам". И когато някога я видите, като че ли философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови.
към текста >>

12. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“.
Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво. Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя? “ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото.
Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната. Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци. Кой ще оправдае Каина? Кой ще иска да го замети? Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо! А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото. Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ... Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта. Жени, събудете мъжете си да разберат, че ако се нещо гради, и дом и царщина, то не е с омразата и смъртта, а само с великата Любов, която ражда живота и носи радостта. Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа. Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ... Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко. О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички: — Пазете живота, защото е свещен!
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви.
към текста >>

Центъра на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взема голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина. Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, чието център се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те без да искат ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центъра на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взема голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. 3aбелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали много, са станали посредствени. Защо? — Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развива правилно. Затова докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите и за укорите.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята.
Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо. с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . .
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Авторът казва на едно място: „Ако в деловите работи отлагането е смърт за успеха, в духовната сфера е било, е, и ще бъде крадец на вечното благоденствие за безброй милиони души.
Ето защо от R. А. Laidlaw. отговори на жизнени въпроси — цена непосочена. Доставя издателство „Духовно слово“ ул. 20 Април 1, София VI. Авторът казва на едно място: „Ако в деловите работи отлагането е смърт за успеха, в духовната сфера е било, е, и ще бъде крадец на вечното благоденствие за безброй милиони души. Колко е жално че хора надарени с ум и интелигентности, поемат ужасния риск да отхвърлят или отлагат най-важното от всички други съдбоносни решения за вечността с едно извинение: „Има още време.“ Птицата на смъртта — няколко новели от П. Михаилов, издание на Комитет Българска Книга ул. Денкоглу 28, София, цена 25 лв., Който изпрати 5 лв. а пощ. марки ще получи книгата безплатно.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги.
Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока. У крадците специално ръцете са дълги и пръстите им са дълги. Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.
към текста >>

Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец.
Това може да се обясни по следния начин: понеже в ума на крадеца седи постоянно мисълта да протегне ръката си, да бръкне в някой джоб, вследствие на което в ръцете приижда повече кръв, и те стават по-дълги. Но не всички хора с дълги ръце са крадци. В миналото те може да са били крадци, но сега са само сръчни хора. Кражбата е един плевел. Онзи. който краде, той иска по един лесен начин да се добере до благата в живота, за които някой човек с години е работил, докато ги придобие. Който иска само да яде и пие на чужда сметка, без да работи, той е крадец. До голяма степен престъпността се обуславя още от зачатието и периода на бременността. Ако бащата е бил пияница или има някакъв друг порок, то детето ще се роди при лоши органически условия. И ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то няма да може да изправи недъзите, с които е присадено. Ако бащата е гневен във време на зачеването на детето, искал е да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща, и непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да убие, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дебне крадеца, каза весело той.
Мъдрецът го потупа усмихнато леко по рамото. — Погледнете малко по-назадъ1 Царя се взре, турнал ръка над вежди. Лицето му се успокои в широка усмивка. — Стражар е . . . Дебне крадеца, каза весело той. — Това е разликата между мене и вас, каза мъдрецът. Вие виждате в света само крадците, а ние знаем, че винаги зад злото следва доброто — затова сме и така спокойни. Любомир
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За Него престъплението не седи в кражбата, която крадецът върши.
Този нов порядък се заключава в разумното в човека. Във всеки човек се забелязва един Божествен потикт който иде периодически. Казва се, че Божественото в човека е в спящо състояние и от време на време се пробужда. Обаче Бог е оставил човека свободно да се проявява и наблюдава кой какво ще прави. Като наблюдава крадците, Бог не гледа на тях, както ние гледаме. За Него престъплението не седи в кражбата, която крадецът върши. Същината на престъплението се заключва в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо, ще стане по-силен и по-умен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-умни от тревопасните. Ни най-малко не е така.
към текста >>

Същината на престъплението се заключва в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив.
Във всеки човек се забелязва един Божествен потикт който иде периодически. Казва се, че Божественото в човека е в спящо състояние и от време на време се пробужда. Обаче Бог е оставил човека свободно да се проявява и наблюдава кой какво ще прави. Като наблюдава крадците, Бог не гледа на тях, както ние гледаме. За Него престъплението не седи в кражбата, която крадецът върши. Същината на престъплението се заключва в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо, ще стане по-силен и по-умен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-умни от тревопасните. Ни най-малко не е така. Кой тигър и кой лъв може да се сравни по сила и по ум със слона, който е вегетарианец?
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо.
Защо погубихте неговата красота? Защо забравихте неговия смисъл и неговото величие? Защо потънахте в тъмнина ? То идва като цар, като могъщ владетел, който носи със себе си несметни богатства, с които ще надари всички, и които ще ся достатъчни да задоволят всички, да дадат живот на всички. И тези богатства са: велик ум, велико сърце, велика воля. Тези богатства са „скъпоценният бисер“ на Евангелието, те са съкровището, което ни ражда, разяжда, или крадец краде и пред които всички земни богатства на днешния свят, събрани вкупом, не представляват нищо. Новото дете носи със себе си ключовете на Царството Божие на земята, то носи ключовете на Изгубения Рай, и чрез него, следвайки неговите стъпки, човечеството ще се възвърне в царството на вечната светлина. Кое е новото дете? Не питайте това, и не мислете, че вие сте го създали. Ако то дойде при вас, благодарете на Бога, и знайте, че Той го е пратил. Детето не е „ваше“, то не е „ваше създание“, както наивно си мислите. Не!
към текста >>

— Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби.
И затова много ни е мъчно, когато те видяхме тъжна. Ние искаме да ти се отблагодарим и дадем дар на твоето дете. Майката ги гледала с широко отворени очи, учудвайки се на тяхната хубост и нежни като музика гласове. — Много и различни дарове можем да дадем, казала първата фея, злато бисери, диаманти. —Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост. — Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби. — Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О! , извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно. Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност. — Добре, подхванала пак първата.
към текста >>

Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби.
— Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О! , извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно. Короната ще краси челото й, но за нея мнозина ще протягат ръце и животът й ще бъде много пъти в опасност. — Добре, подхванала пак първата. Ще й подарим тогава дар, който крадец не може да открадне, вода да не го отвлече, огън да не го похаби. С пари да не се откупва, със злато да се не взема, с елмази да се не примамва, но пак всичко да има. Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата.
към текста >>

Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби.
Лекари и мъдри хора ден и нощ бдели над главата му но никой не могъл да му помогне. И когато песента на малкото момиче, което било повикано със специални пратеници, се разляла като златисти струи и проникнала в душата на стария и болен цар, той трепнал и се раздвижил. Полека отворил очите си, приповдигнал се сам на лакти и тъй слушал с неклепващ поглед. На другия ден той бил здрав. От тогава вестта за младото момиче с чудният глас прехвърлила много граници на много държави. Майката и бащата бършели радостни сълзи, когато гледали да се скланят глави на царе и царедворци, на учени и прости пред дара на тяхната дъщеря, дар, който крадец не можел да открадне, вода да отвлече и огън да похаби. Дар, който носел радост и мир в душата на всички, до които се докосвали струите на нейния чуден глас. * Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че природата е създание на случайността; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа.
Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда. VI. На света съществува само едно чудовище — празният човек. В какво вярва той? Че природата е създание на случайността; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа. О, кой от нас би могъл да каже: Аз поработих! Най-прилежните между нас са само безполезни слуги и колкото са по-прилежни, толкова повече съзнават това VII. Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те. Или ти чакаш случай прилично да го продадеш?
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова не дава крадеца под съд.
Това е все резултат на миналото. Някой, в миналото, преди две пререждания, е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата, казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето. Затова не дава крадеца под съд. Той все едно че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: Господи, простих му“. Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението. Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, божието благословения няма да дойде върху него.
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий?
— Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си.
Той ще го употреби така, както Той разбира. Той ще извърши работата много по-добре отколкото си предполагат. Защо? — Защото Той те обича повече, отколкото ти обичаш себе си. Бог ни е създал Следователно, Той ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. Досега Бог никога не е направил пакост на човека, а човек, който обича себе си, е направил много, хиляди пакости на себе си. Пияницата, лъжецът, крадецът, престъпникът, са си причинили хиляди вреди сами на себе си. Когато някой мисли да убие някого, с тази мисъл той първо убива себе си, а после другия. Тази престъпна мисъл в човека е отрова, която всеки момент го руши. Всяка престъпна мисъл в човешкия ум след време става отрова, която постепенно го унищожава. Този закон има обратен на себе си. Добрите хора носят зародиша на възкресението в себе си.
към текста >>

25. -

— Писанието казва: „Онзи който не минава през вратата, а прескачат през оградата, е крадец и разбойник“.
— Има ли ограда? — Разбира се, може ли без ограда?! — Защо ви е тази ограда? — Естествено, за да се запази градината от разни животни, които биха влезли и биха повредили дръвчетата и цветята, а също и от злосторници. — А как таксуват оногова, който прескоча оградата? — Писанието казва: „Онзи който не минава през вратата, а прескачат през оградата, е крадец и разбойник“. — Наистина, оградата има важно предназначение, отговори братът. А сега ще научите че както всеки двор, всяка градина имат ограда; която да ги предпазва от покушенията на живота и злосторници, както вие се изразихте, също така и Изгревът си има своя духовна ограда, драга сестро. Всички слабости и грешки на нашите братя и сестри, на които вие сте се натъкнали, не са нищо друго освен, именно, оградата на Изгрева. Като се доближат до тази ограда неготовите казват: „Тук не е за нас“ и се връщат назад. Точно това е станало и с вас.
към текста >>

26. -

Тя претърси всички тъмни кътчета, всички издадени, готова да хване някой крадец за яката.
Но, една хубава утрин, когато бе на тавана, за да брои бельото на перачката, тя срещна ненадейно на стълбата един човек, който се отстрани, за да я остави да мине. Бе сред ден, и тя не помисли никак за генерала. Попита се само какво може да търси на тавана един чужденец и са обърна към него да го попита. Но не видя вече никого от горе до долу по стълбата. Тогава се изкачи бързо нагоре и огледа тавана с очи. Тя претърси всички тъмни кътчета, всички издадени, готова да хване някой крадец за яката. Но не забеляза жива душа и изведнъж светла мисъл блесна в ума й. — Каква съм, Боже глупачка, — извика тя. — ами че това е сигурно генерала! И наистина, човекът бе облечен в син шинел, като стария генерал на портрета, и обут също така във високи ботуши. Тя не видя добре лицето му, което бе се обрисувало в някаква сива мъгла.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора.
„Каква гъска! “ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* 18 — Острорам — потаен крадец.
* 17 — Дълговрат — мъчноречив. Късоврат — слабоумен. Дебеловоат — гастродул. Тънковрат — ловък хитрец. Правоврат — доброта. * 18 — Острорам — потаен крадец. Криворам — смел нудец. Теснорам — властелин правдив. Наклоннорам — послушен раб Праворам — от малко разбран. * 19. — Късорък — мил добряк.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя.
Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова. Когато всички мълчешката седят около семейната трапеза, с омаломощен и измъчен изглед, който казва: „и това трябва да се преживее! „ и домакинът се заравя в своите грижи или в своя вестник и поглъща всички убийства и самоубийства и всички кражби и скандали от последното денонощие, а пък царицата на къщата се измъчва от домакинските несгоди, тогава на тази трапеза, заедно с храната, във всеки отделен организъм влиза елемент на яд и кахър и болезненост, и това се проявява в една форма на диспепсия (мъчно смилане) от единия край на масата до другия, непрекъснато. Ако преобладаващият израз на лицето е една гримаса, тогава и мислите гримасират зад челото.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За откриване на крадеца били повикани трима индуси, които донесли един бронзови съд и два намазани с масло бамбукови пръти.
При четвъртото листче станало същото. При петото чайникът останал неподвижен. „На двете подозрителни листчета стоят имената на крадците! “ казал полицаят. Госпожа Морисон уверява, че опитът се повторил и резултатът бил същия. За откриване на крадеца били повикани трима индуси, които донесли един бронзови съд и два намазани с масло бамбукови пръти. Тогава довели всички слуги на окрадената, тримата индуси се окъпали и, както били мокри, се изправили отдясно и отляво на бронзовия съд. Двама от слугите трябвало да вземат бамбуковите пръти, а старшият на индусите почнал да рецитира санскритски стихове. След около десет минути той казал: „тук ли си? тогава стани! “ За голямо удивление на всички присъстващи, двата бамбукови пръта се изправили и се наклонили един към друг.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба.
Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба. Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда освободен от нея“. Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе!
към текста >>

То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността.
Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото. Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил.
То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“.
Духовна опитност: 1. Случаи от прераждане в България (съобщава Д. Л. Доганова) и II. Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“. И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“. И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал.
към текста >>

На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята.
към текста >>

Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец.
А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества. С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега. Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец. А то било невинно. Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба. Но ние не се ограничаваме само с мъмрене, а си служим и с заплашване. Казваме на провинения : „Ти сега си наказан по тази и тази точка, но ако продължаваш, ще ти наложим по-голямо наказание, може би ще видиш вратата на училището. Ние искаме с заплашвания да събудим висшето, доброто у ученика. Напразно!
към текста >>

Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба.
С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега. Те го набедили, че е крадец на един часовник, и то после наистина станало крадец. А то било невинно. Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба. Но ние не се ограничаваме само с мъмрене, а си служим и с заплашване. Казваме на провинения : „Ти сега си наказан по тази и тази точка, но ако продължаваш, ще ти наложим по-голямо наказание, може би ще видиш вратата на училището. Ние искаме с заплашвания да събудим висшето, доброто у ученика. Напразно! Никога с заплашвания не може да се събуди висшето у ученика! Чрез заплашвания ние можем да го направим лицемер, страхлив, подозрителен, но никога с възвишен характер.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода.
„Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече. Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде!
Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот! дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел! Тогаз ще викна: подла си!
към текста >>

Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо.
Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм. Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания.
към текста >>

Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого.
Линия та на ума е спиралообразно завита и разноцветна. Дебели червени линии отиват от безименния пръст към меркуровия хълм. На третата става на тоя (безименния) пръст се намира една толкова дебела линия, че изглежда като изрезка. На същата става има, освен това, решетесто препречени или кръстосани линии. На самия меркуров хълм често се среща и кръст. Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого. Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35358595848083