НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
48
резултата в
13
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да наеме работници
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Един турчин,
кафеджия
, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха.
"Да наеме работници за лозето си." Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд.
Един турчин,
кафеджия
, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха.
В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:
към беседата >>
Тогава той завел дело против
кафеджията
.
Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал: – Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба. Турчинът си мълчал, нищо не му казвал.
Тогава той завел дело против
кафеджията
.
Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите: – Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата. Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят.
към беседата >>
Единъ турчинъ,
кафеджия
, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ,
кафеджия
, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
към втори вариант >>
Тогава той завелъ дѣло противъ
кафеджията
.
(втори вариант)
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ.
Тогава той завелъ дѣло противъ
кафеджията
.
Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ. Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата. Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ. Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”.
към втори вариант >>
2.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Съдията попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на
кафеджията
: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин!
“ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха! “ Счукали кафето. Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието.
Съдията попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на
кафеджията
: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин!
“ Това ще бъде заплатата на съдружника ти, който казваше „Ха! “. Вие, които слушате вкуса на вашия език, то е, както се казва на турски: „нефес-орта“. Тъй че и във вашия закон е писано, че свидетелството на тези двама души е вярно. За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва.
към беседата >>
3.
От мен да мине / От мен да замине
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
„Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един
кафеджия
чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!
„И ще ги възкреси в последния ден“ – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се. Да си християнин, трябва да си герой.
„Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един
кафеджия
чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!
“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“
към беседата >>
Когато да делят,
кафеджията
отказал да даде половината.
„Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се. Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ! “ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето.
Когато да делят,
кафеджията
отказал да даде половината.
Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“ И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение. Бащата всякога трябва да бъде честен, добър, справедлив, умен. Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат.
към беседата >>
Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и
кафеджията
ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“
„Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ! “ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията.
Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и
кафеджията
ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“
И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение. Бащата всякога трябва да бъде честен, добър, справедлив, умен. Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат. Не може да е за всички благоприятно време, то е днес за Царството Божие, така казва Христос. Някои чакат да дойде Христос в света, но аз казвам, че Той е в света.
към беседата >>
4.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Един турчин –
кафеджия
седял пред кафенето си и чукал кафе.
Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.
Един турчин –
кафеджия
седял пред кафенето си и чукал кафе.
Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си.
към беседата >>
Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу
кафеджията
.
Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене.
Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу
кафеджията
.
Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба. Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха".
към беседата >>
5.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Плачът на втория е подобен на услугата, която един минувач предложил на един турски
кафеджия
, но нито той спечелил нещо, нито
кафеджията
.
Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе въже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствуваш, не плачеш с мене заедно. Единият страда от крак и плаче. Този плач има смисъл за него, но какво ще се ползуват, ако и двамата започнат да плачат? С плача си вторият няма да помогне на болния крак на своя приятел.
Плачът на втория е подобен на услугата, която един минувач предложил на един турски
кафеджия
, но нито той спечелил нещо, нито
кафеджията
.
Един турчин излязъл пред дюкяна си, който бил близо до джамията, да чука кафе. Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”. В това време покрай дюкяна минал един познат на турчина, спрял се пред него и му казал: Слушай, приятелю, хайде да разделим работата си. Ти вдигай и слагай чука, пък аз ще казвам „ха". Турчинът се съгласил: вдигал и слагал чука, а другият казвал само „ха".
към беседата >>
6.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
Съвременните хора се намират в положението на онзи българин, който станал ортак с един турчин
кафеджия
.
Ще ги видите с мотика, с търнокоп и с рало да орат земята. Те казват: ”Нивата не ще молитва, но – мотика.” Чудни са хората, когато делят работата си. Според мене, които се молят, те трябва и да работят, да орат, да копаят, да учат. Които копаят и орат, и те трябва да се молят. Човек трябва едновременно и да работи, и да се моли.
Съвременните хора се намират в положението на онзи българин, който станал ортак с един турчин
кафеджия
.
Турчинът излизал пред кафенето си да чука кафе в една голяма кремъчна чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, той изпъшквал и казвал: хъ-хъ – тежка била работата му. В това време българинът минавал покрай кафенето и казал на турчина: Слушай, приятелю, тази работа, която вършиш, е тежка за тебе. Ти едновременно чукаш и викаш ”хъ”. Хайде да разделим работата помежду си: Ти вдигай и слагай чука, а аз ще казвам ”хъ” – Добре, съгласен съм.
към беседата >>
7.
Един и същ
,
ООК
, София, 22.10.1930г.,
Той е като
кафеджията
.
Той веднага се спира пред нея и започва да я разглежда, да гадае по нея. Той се чуди защо е разделена на 6 равни части. Като мисли известно време, пътникът разбира, че в планината има още 5 души, също така гладни, на които ще се даде по едно парче хляб. Сега се явява друг въпрос за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непременно ще задържи нещо и за себе си.
Той е като
кафеджията
.
Като прави кафе на клиентите си, кафеджията прави и за себе си. Истинският кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто. Простият кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правят и децата. Когато родителите им пият кафе, те облизват дъното на чашите. Защо?
към беседата >>
Като прави кафе на клиентите си,
кафеджията
прави и за себе си.
Той се чуди защо е разделена на 6 равни части. Като мисли известно време, пътникът разбира, че в планината има още 5 души, също така гладни, на които ще се даде по едно парче хляб. Сега се явява друг въпрос за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непременно ще задържи нещо и за себе си. Той е като кафеджията.
Като прави кафе на клиентите си,
кафеджията
прави и за себе си.
Истинският кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто. Простият кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правят и децата. Когато родителите им пият кафе, те облизват дъното на чашите. Защо? Защото не им е позволено да пият кафе.
към беседата >>
Истинският
кафеджия
задържа за себе си първото кафе, най-доброто.
Като мисли известно време, пътникът разбира, че в планината има още 5 души, също така гладни, на които ще се даде по едно парче хляб. Сега се явява друг въпрос за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непременно ще задържи нещо и за себе си. Той е като кафеджията. Като прави кафе на клиентите си, кафеджията прави и за себе си.
Истинският
кафеджия
задържа за себе си първото кафе, най-доброто.
Простият кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правят и децата. Когато родителите им пият кафе, те облизват дъното на чашите. Защо? Защото не им е позволено да пият кафе. Съвременните хора в религиозно, научно и философско отношение се намират в същото положение, в каквото се намират децата.
към беседата >>
Простият
кафеджия
задържа за себе си последното, което е останало на дъното.
Сега се явява друг въпрос за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непременно ще задържи нещо и за себе си. Той е като кафеджията. Като прави кафе на клиентите си, кафеджията прави и за себе си. Истинският кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто.
Простият
кафеджия
задържа за себе си последното, което е останало на дъното.
Така правят и децата. Когато родителите им пият кафе, те облизват дъното на чашите. Защо? Защото не им е позволено да пият кафе. Съвременните хора в религиозно, научно и философско отношение се намират в същото положение, в каквото се намират децата. Някой философ обрал каймака на кафето, а след него идат обикновените хора, да пият това, което е останало на дъното на чашата му.
към беседата >>
8.
Живият хляб
,
НБ
, София, 26.10.1930г.,
Забелязал, че при всяко вдигане и слагане на чука,
кафеджията
издавал звука „ха-ха." Момъкът му казал: Искаш ли да станем ортаци в тази работа?
Това не може да бъде. Ние трябва да разберем въпроса правилно. Ще приведа един пример от живота, да видите, какво значи да направиш съдружие с някого. Един млад момък минавал край кафеджийницата на един турчин, който чукал кафе. Момъкът се спрял при турчина, да гледа, как чука кафето.
Забелязал, че при всяко вдигане и слагане на чука,
кафеджията
издавал звука „ха-ха." Момъкът му казал: Искаш ли да станем ортаци в тази работа?
Както виждам, ти вършиш две работи едновременно: вдигаш и слагаш чука и казваш „ха-ха." Остави за мене последната работа, да викам „ха-ха", а ти вдигай чука. – Добре, да бъде според желанието ти. Турчинът продължавал да чука кафето, а младият момък, като знаел, кога ще каже „ха", предварял го и изпълнявал своята работа. Така работили двамата, докато счукали кафето. Турчинът започнал да прави кафета на клиентите си и турял парите в една тенекиена кутия.
към беседата >>
9.
Нашето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1931г.,
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на
кафеджията
и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава.
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на
кафеджията
и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас.
към беседата >>
Веднага
кафеджията
ще дойде при него и ще го пита какво желае.
“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си.
Веднага
кафеджията
ще дойде при него и ще го пита какво желае.
И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете.
към беседата >>
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде
кафеджията
и ще му каже: „Плати сега!
Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво.
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде
кафеджията
и ще му каже: „Плати сега!
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
към беседата >>
“ Ако сте постъпили правилно,
кафеджията
не трябва да иска нищо от вас.
Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
“ Ако сте постъпили правилно,
кафеджията
не трябва да иска нищо от вас.
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
към беседата >>
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на
кафеджията
; ако не искате, свободни сте да излезете.
Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на
кафеджията
; ако не искате, свободни сте да излезете.
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
към беседата >>
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд,
кафеджията
ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега! “ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин.
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд,
кафеджията
ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!
към беседата >>
Този
кафеджия
ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път! “ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този
кафеджия
ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост.
Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е!
към беседата >>
Тогава нито посетителите на кафенето, нито
кафеджията
щяха да се натъкват на противоречия.
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго.
Тогава нито посетителите на кафенето, нито
кафеджията
щяха да се натъкват на противоречия.
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! “ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.
към беседата >>
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината
кафеджията
ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия.
Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината
кафеджията
ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега! “ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота. Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират.
към беседата >>
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този
кафеджия
, който казва: „Платете сега!
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този
кафеджия
, който казва: „Платете сега!
“ Казвате: „Студено е! “ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота. Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират. Учените разбират много природни прояви и явления по съвършено особен начин.
към беседата >>
Сега, повече няма да говоря, да не чуе
кафеджията
, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.
Сега, повече няма да говоря, да не чуе
кафеджията
, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
към беседата >>
Това, което ви разправям за стария
кафеджия
е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си! “ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим? “ Не, още сега ще си платите.
Това, което ви разправям за стария
кафеджия
е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи.
Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи. Казвам: всеки има право да иска.
към беседата >>
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият
кафеджия
е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя.
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият
кафеджия
е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой. Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците,, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.
към беседата >>
10.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Един
кафеджия
си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“.
„Аз не трябва [ли] да поддържам Неговото учение? “ Не само да го поддържаш, но туй учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са хафиф християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни. Турците имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
Един
кафеджия
си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“.
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал.
към беседата >>
Направи
кафеджията
кафе и парите турял в едно чекмедже.
Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал.
Направи
кафеджията
кафе и парите турял в едно чекмедже.
Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте.
към беседата >>
Кафеджията
, който чукал кафето, и той е християнин.
Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“ Та, има едни християни, за които е само „тин“.
Кафеджията
, който чукал кафето, и той е християнин.
Който не чука кафето, за него – само „тин“. И те са християни, които казват „ха“. Сега ще преведете. Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение.
към беседата >>
11.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Един турчин
кафеджия
излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай.
Този закон се прилага и при дишането: колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън. При това, като дишаш, ще възприемаш по една добра мисъл. Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно, да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си.
Един турчин
кафеджия
излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай.
Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука "ха". Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на кафеджията: Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха". - Съгласен съм, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано.
към беседата >>
Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на
кафеджията
: Слушай, аз съм без работа.
Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно, да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. Един турчин кафеджия излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай. Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука "ха".
Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на
кафеджията
: Слушай, аз съм без работа.
Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха". - Съгласен съм, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение.
към беседата >>
- Съгласен съм, казал
кафеджията
.
Това е все едно, да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. Един турчин кафеджия излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай. Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука "ха". Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на кафеджията: Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха".
- Съгласен съм, казал
кафеджията
.
Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение. Обаче, кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда.
към беседата >>
Младият съдружник стоял около
кафеджията
и очаквал да получи някакво възнаграждение.
Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на кафеджията: Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха". - Съгласен съм, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си.
Младият съдружник стоял около
кафеджията
и очаквал да получи някакво възнаграждение.
Обаче, кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда. Като обяснили работата на съдията, последният казал на кафеджията: Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите. Като падат парите и чуеш звука "тин", това "тин" ще дадеш на съдружника си. Приложете това разрешение и към своя личен живот.
към беседата >>
Обаче,
кафеджията
даже не мислил да дели с него печалбите си.
Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха". - Съгласен съм, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение.
Обаче,
кафеджията
даже не мислил да дели с него печалбите си.
Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда. Като обяснили работата на съдията, последният казал на кафеджията: Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите. Като падат парите и чуеш звука "тин", това "тин" ще дадеш на съдружника си. Приложете това разрешение и към своя личен живот. Изпаднете ли някога в безделие, не очаквайте на хората, да ви възнаградят.
към беседата >>
Като обяснили работата на съдията, последният казал на
кафеджията
: Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите.
Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение. Обаче, кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда.
Като обяснили работата на съдията, последният казал на
кафеджията
: Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите.
Като падат парите и чуеш звука "тин", това "тин" ще дадеш на съдружника си. Приложете това разрешение и към своя личен живот. Изпаднете ли някога в безделие, не очаквайте на хората, да ви възнаградят. Можете да имате желание за работа, но желанието без прилагане нищо не струва. Много желания имат хората, но не са ги приложили и след това обвиняват Бога, ближните си, съдбата си.
към беседата >>
12.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
След като счукали кафето направил кафето
кафеджията
и онзи иска да вземе от парите.
Един голям дървен чук, чука кафето и като вдига чука, казва „хъ“. Този го слушал. Казва: „Искаш ли да станем ортаци? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам “хъ„. Ти да не казваш “хъ„.
След като счукали кафето направил кафето
кафеджията
и онзи иска да вземе от парите.
Турчинът казва: “Ти не счука кафето, аз го счуках.„ И той не искал да му даде половината от парите. Явяват се при турския кадия, да отсъди. Казват: “Станахме, господин съдия, ортаци.„ И кадията като разбрал работата, казал на турчина: “Ще направите една кутия и ти като вземеш парите, ще ги пуснеш в кутията, и те като падат парите казват „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който счукал кафето, а това „тин“ ще бъде за онзи, който викал „хъ“. Ако ме слушате, както аз ви говоря, парите ще бъдат за вас.
към беседата >>
13.
Проявеният живот
,
СБ
,
РБ
, София, 3.10.1943г.,
Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към
кафеджията
с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня.
Ако си сиромах, ще работиш усилено с мотиката, с ралото, с перото, с четката, с лъка; какъвто занаят имаш, ще работиш. Който не работи, няма да яде. Един турчин стоял пред дюкяна си и чукал кафе в една голяма чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, от време на време той изпъшквал и издавал звука „хъ-хъ”. Минал край него един млад турчин, безделник, и се спрял да погледа, как чука кафето.
Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към
кафеджията
с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня.
Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”. Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия.
към беседата >>
Той продължил чукането, а младият турчин стоял около
кафеджията
и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”.
Като вдигал и слагал чука в чутурата, от време на време той изпъшквал и издавал звука „хъ-хъ”. Минал край него един млад турчин, безделник, и се спрял да погледа, как чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към кафеджията с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня. Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин.
Той продължил чукането, а младият турчин стоял около
кафеджията
и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”.
Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите.
към беседата >>
Кафеджията
очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си.
Минал край него един млад турчин, безделник, и се спрял да погледа, как чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към кафеджията с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня. Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”.
Кафеджията
очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си.
Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил.
към беседата >>
Съдружникът му гледал, как
кафеджията
събирал парите и му казал: Защо ме забравяш?
Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”. Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия.
Съдружникът му гледал, как
кафеджията
събирал парите и му казал: Защо ме забравяш?
Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил. Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията.
към беседата >>
Кафеджията
го погледнал и нищо не му отговорил.
Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите.
Кафеджията
го погледнал и нищо не му отговорил.
Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията. На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа. Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова.
към беседата >>
Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал
кафеджията
под съд.
Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил.
Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал
кафеджията
под съд.
Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията. На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа. Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора.
към беседата >>
Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на
кафеджията
.
Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил. Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд.
Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на
кафеджията
.
На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа. Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора. Който е дошъл на земята, трябва да работи.
към беседата >>
На младия турчин казал: Когато
кафеджията
туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа.
Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил. Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията.
На младия турчин казал: Когато
кафеджията
туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа.
Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора. Който е дошъл на земята, трябва да работи. Земята заема важно място в слънчевата система.
към беседата >>
НАГОРЕ