Търсене в текстове за 'Кафеджия'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време.
Тях ги изпращаше вуйчото на баща ми. Те носеха библии, черковни книги, оставяха ги, а ние ги подарявахме на съседите. Често се получаваха сандъци пълни с Библии и ние ги подарявахме на по-напредничавите и писмени съграждани. Докато аз вървях по рода на баща ми и дядо ми Дойно и баба Цанка, то брат ми Борис, първородния син роден през 1900 година - по рода на майка ми Кина и по рода на баща й Ботю Житото. Ако разгледаме старите снимки ще видим, че Борис прилича на майка ми Кина, а тя пък на баща си Ботю Житото. На майка ми дядото е бил кафеджия, известен, в турско време. Ползвал се е с голяма известност. За него знам, че всяка нощ в определен час е ставал, опасвал се е с някакви бели колани или пояси, запалвал големи свещи и се молел и четял Библията. Когато по-късно четях беседите на Учителя, който препоръчваше подобни методи и даваше такива задачи, аз се усмихвах и си казвах, че дядо ми го е правел по дух, а ето аз го чета, знам го, но не мога да го направя, защото нямам такава вътрешна нагласа като този дядо на майка ми. Когато всички роднини се събирали при тържествени дни, той всякога взимал Библията и всички наред са четяли от нея. А това за онези времена е било необикновено, защото малцина са били писмени и са могли да четат Библиите отпечатани със старославянски текст.
към текста >>

2. 1. Сирак и бездомник

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели.
По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник. Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София. Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста практичен.
към текста >>

3. 33. Питката

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай.
Пристигнал е може би към 11-12 часа, когато беседата е била свършила. Изморен от горещината, но и както винаги нямащ нищо в раницата с изключение канчето за вода и малко чай. Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там. Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“.
към текста >>

4. 12 - 1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И тати казва на кафеджията: „Две кафета.
На времето, когато баща ми е бил ръководител на Братството, чичо ми е пеел много хубаво духовни песни и е идвал в първо време, когато баща ми се е занимавал, духовно се е пробуждал и той с него. Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква. След това владиката се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството, владиката от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми. На баща ми му беше тъжно, защото беше много добър чичо ми, мъка му беше. И като отиде някога на кафенето, вижда чичо ми седнал на една маса и като види баща ми, свие се, малко се дръпне да не го види баща ми - страх го беше - той пък ей така, крие се, такъв малодушен е бил. И тати казва на кафеджията: „Две кафета. Едното на мен и другото ей там на попа." Ха-ха-ха. Чичо ми ще се обърне и ще му благодари така. Ще кимне с глава и толкова. Минаха много години, баща ми живя с една мъка тъй, той не беше човек, който ги изживява, той ги разбираше нещата много добре, но все пак така беше обидно, като кръвна част от живота му беше мъката. Минават много години, владиката почина, чичо ми остаря, баща ми отиде на Градината вече по нареждане на Учителя, там отседна, там си беше.
към текста >>

5. 12 - 34. ПЕНЮ КИРОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той много голям кафеджия е бил.
В.К.: От Бургас всяка сутрин? Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер. В.К.: Ама с какво? Надка: С влака. Идва вечер, излизат в три часа сутринта, връщат се, минават през кафенето. Той много голям кафеджия е бил. И тати бе, но брат Пеню бе голям кафеджия. Влизат да се почерпят по едно кафе и оттам да си слезе на гарата и той още като влиза вика: „Кафеджия, две кафета." - „Абе, брат Пеню, ти си ми гост." - „Аз ще черпя." Един път ще завърти чашка, два пъти и вика: „Още две." Такива хубави отношения, хубава връзка имаха брат Пеню и тати. В.К.: И тогава отива на работа. Надка: Той свиреше на мандолина. Ще видиш... И неговата песен е „Благославяй, душе моя, Господа".
към текста >>

И тати бе, но брат Пеню бе голям кафеджия.
Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер. В.К.: Ама с какво? Надка: С влака. Идва вечер, излизат в три часа сутринта, връщат се, минават през кафенето. Той много голям кафеджия е бил. И тати бе, но брат Пеню бе голям кафеджия. Влизат да се почерпят по едно кафе и оттам да си слезе на гарата и той още като влиза вика: „Кафеджия, две кафета." - „Абе, брат Пеню, ти си ми гост." - „Аз ще черпя." Един път ще завърти чашка, два пъти и вика: „Още две." Такива хубави отношения, хубава връзка имаха брат Пеню и тати. В.К.: И тогава отива на работа. Надка: Той свиреше на мандолина. Ще видиш... И неговата песен е „Благославяй, душе моя, Господа". В.К.: А-а, на Пеню Киров.
към текста >>

Влизат да се почерпят по едно кафе и оттам да си слезе на гарата и той още като влиза вика: „Кафеджия, две кафета." - „Абе, брат Пеню, ти си ми гост." - „Аз ще черпя." Един път ще завърти чашка, два пъти и вика: „Още две." Такива хубави отношения, хубава връзка имаха брат Пеню и тати.
В.К.: Ама с какво? Надка: С влака. Идва вечер, излизат в три часа сутринта, връщат се, минават през кафенето. Той много голям кафеджия е бил. И тати бе, но брат Пеню бе голям кафеджия. Влизат да се почерпят по едно кафе и оттам да си слезе на гарата и той още като влиза вика: „Кафеджия, две кафета." - „Абе, брат Пеню, ти си ми гост." - „Аз ще черпя." Един път ще завърти чашка, два пъти и вика: „Още две." Такива хубави отношения, хубава връзка имаха брат Пеню и тати. В.К.: И тогава отива на работа. Надка: Той свиреше на мандолина. Ще видиш... И неговата песен е „Благославяй, душе моя, Господа". В.К.: А-а, на Пеню Киров. Надка: И Любка, моята сестра, ще я вземе на коляното си, имахме отворен салон и канапе, едновремешни къщи, под наем бяха, и ще й вземе ръчичката и с нея свири „Благославяй, душе моя, Господа." В.К.: Любка свири с неговата ръка.
към текста >>

6. 12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И мама ще вземе да пука кафе, защото тати беше кафеджия, обичаше кафенце чисто, че пука. Там.
Надка: В Сряда и неделя. Женско събрание имаше в четвъртък след обед. Имаше хубави моменти. Мама пък, с тези двете сестри Габровски, че и аз с тях, тя с другарката на брат Габровски, бяхме роднини. Те, Радулови са те, на двете сестри беше дал на времето Учителят вместо да се провикват, да си пишат писма, така да общуват. И мама ще вземе да пука кафе, защото тати беше кафеджия, обичаше кафенце чисто, че пука. Там. в мазето, имахме огнище, в долапче, пука и вика: „Кальо, Жиля, хайде, идвайте." И тъкмо го опука и почва да мели, и те пристигат. „Беле, чакаш ли ни? " - „Аз, откакто съм започнала да пукам, мисли ви пращам." Ще дойде ден, те ще кажат: „Беле, хайде ела днеска," Мама ще каже: „Абе, Георги, аз днеска още от сутринта ще отида при Кальопа да се видя." - „Ами отиди, бе, от туй по-хубаво няма." Мама отива там. Пък след някой ден - те. И като я изпращат, цял ден са заедно.
към текста >>

7. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Аз казвам на кафеджията: Две кафета.
А пък като стана, направиха го и поп. А баща ми името му го знаят в Бургаски окръг, баща ми е член на Бялото Братство, ръководител в Айтос. И казват: „Ти с Бялото Братство, с брат ти, няма да общуваш с него." И чичо ми трябва да спазва заповедта на владиците да не го уволнят. Тати разказваше: „Отивам в кафенето, Панайот там. Той, като ме види и си даде гърба така. Аз казвам на кафеджията: Две кафета. Едното ей на онова попче." В.К.: Е-хе-хе. Надка: Чичо ми ще пие кафенцето, ще се обърне, ще кимне с глава, ще благодари. Но как да приключи живота чичо ми. Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се. Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча.
към текста >>

8. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

На моята майка дядото е бил кафеджия. В.К.
Там той се е отличил, като работлив и скромен, и господарят пожелал да го осинови, но татко отказал. Когато се завърнал на село той развързал цървулите си и оттам извадил спечелените пари, и ги дал всичките на майка си. От тези суми тя купила малката къщичка, в която живее". В.К. Нещо да кажеш повече по този въпрос? Н.Д. Не го знам, за ментуйеново. На моята майка дядото е бил кафеджия. В.К. Твоята майка как се казваше? Н.Д. Кина Ботева. На моята майка дядото е бил кафеджия в турско време. В.К. Дядото как се е казвал? Н.Д. Дядото не знам. В.К.
към текста >>

На моята майка дядото е бил кафеджия в турско време. В.К.
Нещо да кажеш повече по този въпрос? Н.Д. Не го знам, за ментуйеново. На моята майка дядото е бил кафеджия. В.К. Твоята майка как се казваше? Н.Д. Кина Ботева. На моята майка дядото е бил кафеджия в турско време. В.К. Дядото как се е казвал? Н.Д. Дядото не знам. В.К. А дядо Жито, кой се е казвал? Н.Д. Жито, нейния баща. „Ботьо Житов се е казвал, бащата на мойта майка.
към текста >>

9. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Закусвах у Милан кафеджията.
Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си. Заварих Савка да се разговарят с Helen. Тая нощ не можах да мигна до сутринта. 29.ХI.1936 год., неделя Станах в 4 1/2 ч.
към текста >>

10. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре, като няма никакъв кредит, няма схватлив ум, не му е дадено от горе учен човек да стане, впоследствие стана кафеджия.
" Ето цялата истина къде седяла! А ние, хората, гоним Михаля отвън. Търсим хората отвън, да им проповядваме, да ги учим, да ги насърчаваме, да ги поощряваме до прекаленост и какво излиза в края на краищата! Всеки достига дотам, според капитала, който носи в себе си. Един пример с наш Любен: как не го подтикваха, какво ли не правиха и Янкова, и Янков, и Андон - що съвети, що думания, що местенета, що промени от едно училище в друго, че и в железарско училище го пратиха, но какво постигнаха с това? Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре, като няма никакъв кредит, няма схватлив ум, не му е дадено от горе учен човек да стане, впоследствие стана кафеджия. А с брат му не е така - свърши гимназия човекът. Дето казва Учителят, всеки един човек е дошел за нещо и ако намери своето място, по-добро за него няма. Казва: ако държи иглата добре, за шивач е роден, ако държи ралото - за орач е роден, ако държи четката добре, за художник е роден и т. н. И аномалията на днешната култура седи в това, както казва Учителят, че всеки се престарава да заеме пост в живота, което не е за него и не му допада: някой, роден за художник, станал търговец; друг, роден за търговец, станал свещеник; друг, роден за готвач, той взел цигулка да свири, музикант ще става, защото отвън му влияят, подтикват го; други - проповедници и т. н. И аз идвам до следния извод.
към текста >>

11. 4.Учителят за живота в планината Рила

149/ „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си." /"Отворени форми", с. 177/ „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." /"Царският път на душата", с. 149/ „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! " Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега! " „Както и да е, дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." „Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." /"Нашето място", с. 11, 16, 14/ „Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания /смятат се свободни/... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят?
към текста >>

" Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега!
177/ „Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." /"Царският път на душата", с. 149/ „Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега! " Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега! " „Както и да е, дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." „Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." /"Нашето място", с. 11, 16, 14/ „Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания /смятат се свободни/... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете.
към текста >>

12. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

След няколко дена намирам при нея млад ерменец кафеджия.
Македонка дългоглава с тумбесто чело. Единственият й преден зъб - опушен, очите - ласкави. Загатва ми приятелски да не стоя „така”, а да си намеря някой приятел да ме издържал. Думите й падат по мен като разпалени въглени, не, отровни жила. Лягам си покрусена, унижена. След няколко дена намирам при нея млад ерменец кафеджия. Запознава ни тя и изчезва някъде. Чак когато момъкът си отиде разбирам защо е дошел и защо тя излезе. А ние се разговаряме за туй, за онуй. Питам го как се прави каймаклия, синджирлия кафе. Той ми обяснява, че се туря в кафето по малко сода за хляб.
към текста >>

13. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

Щото баба ми пък, нейния баща беше дядо Драго кафеджията - богат.
Тя чете хубаво. В туй писмо описва подробно, туй писмо аз съм го виждал, и знаех съдържанието му. Той описва къде се намира пещерата, как трябва да се влезе и какво да се търси там. И моя дядо действително, той не обичаше такива работи. Той си беше скромен работник - табак, нямаше нужда от нищо. Щото баба ми пък, нейния баща беше дядо Драго кафеджията - богат. Житото, Ботьо Житото, той пък на работа - изкарва си, изкарваха и живееха си добре. Ама бабата иска да отиде и да намери пещерата, и дълго време така. Става спор между тях. Той Житото не се интересува ни от богатство, ни от пещери, но бабата като настоява, не го оставя на мира. Най-сетне той стяга цървулите и отива.
към текста >>

Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията.
А тези истории там ще ти разправя малки анекдоти от които можем после да направим. В.К.: Сега, нейната сестра се нарича Елисавета? Б.Н.: Елисавета е жената на Ботьо Житото. В.К.: Откъде идва тя? Техния род откъде е? Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията. Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия. В неговото кафене е било обществен център, където се събирали всички интелигентни габровци там - хем на кафе, хем на разговор, хем да споделят. В турско време е било. Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел. Аз го помня.
към текста >>

Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия.
В.К.: Сега, нейната сестра се нарича Елисавета? Б.Н.: Елисавета е жената на Ботьо Житото. В.К.: Откъде идва тя? Техния род откъде е? Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията. Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия. В неговото кафене е било обществен център, където се събирали всички интелигентни габровци там - хем на кафе, хем на разговор, хем да споделят. В турско време е било. Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел. Аз го помня. Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше.
към текста >>

Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел.
Техния род откъде е? Б.Н.: Тя е пък от Драгул - кафеджията. Той е нейния баща - дядо Драго, прочут кафеджия. В неговото кафене е било обществен център, където се събирали всички интелигентни габровци там - хем на кафе, хем на разговор, хем да споделят. В турско време е било. Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел. Аз го помня. Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше. Дойдат чужденци, къде ще отседнат? - У Драго - кафеджията. В.К.: Значи това е бащата на Елисавета?
към текста >>

- У Драго - кафеджията.
В турско време е било. Ботьо Житото е прочут и не само като кафеджия, но той е имал и хотел. Аз го помня. Аз съм бивал в неговите къщи там и хотел - стаи имаше. Дойдат чужденци, къде ще отседнат? - У Драго - кафеджията. В.К.: Значи това е бащата на Елисавета? Б.Н.: Бащата на Елисавета. А Елисавета е жена на Ботьо Житото. Ботьо Житото е здравеняк, силен човек много и много мирен човек. Той не приказва.
към текста >>

Б.Н.: Моят баща се оженва за дъщерята на кафеджията.
Б.Н.: Той е имал първо Никола - моя баща, второ Стефан - моя чичо и после Георги. Трима синове и е имал още три дъщери - Мина, Рада и Стефана. Шест деца е имал Дойно - гъдуларя. В.К.: Значи твоя баща? Твоят баща се оженва за? Б.Н.: Моят баща се оженва за дъщерята на кафеджията. В.К.: Аз съм слушал една случка, твоя баща ли бил, или твоя дядо, са го качили на коня, тупнали са го и той сам си е отишъл до Етъра. Това кой е фактически? Б.Н.: Виж какво, какво правеха те. Имаха такива възпитани коне и бяха много мераклии етърчани. Дойноулар - най-хубавите коне имаха.
към текста >>

Тя е сестра на Драгул - кафеджията, който е имал кафене в центъра на Габрово - кафене където се събират да пият кафенце и на разговор елита на Габрово.
Като се каже метоха, всички с благоговение така. А тази игуменка на манастира се казваше Елисавета. Тя беше моя прабаба - от старите баби. В.К.: Прабаба по майчина или по бащина линия? Б.Н.: По майчина линия прабаба. Тя е сестра на Драгул - кафеджията, който е имал кафене в центъра на Габрово - кафене където се събират да пият кафенце и на разговор елита на Габрово. Той е бил обществен център, където са се разглеждали всички въпроси на града - кафенето на Драгул - кафеджията. То същевременно е било и ханче, имало и стаи за гости. И дядо Драгул е знаел няколко езика -турски, гръцки, английски и френски езици е знаел. И като дойдат чужденци в Габрово, минават през Шипченския проход. Къде ще минат?
към текста >>

Той е бил обществен център, където са се разглеждали всички въпроси на града - кафенето на Драгул - кафеджията.
А тази игуменка на манастира се казваше Елисавета. Тя беше моя прабаба - от старите баби. В.К.: Прабаба по майчина или по бащина линия? Б.Н.: По майчина линия прабаба. Тя е сестра на Драгул - кафеджията, който е имал кафене в центъра на Габрово - кафене където се събират да пият кафенце и на разговор елита на Габрово. Той е бил обществен център, където са се разглеждали всички въпроси на града - кафенето на Драгул - кафеджията. То същевременно е било и ханче, имало и стаи за гости. И дядо Драгул е знаел няколко езика -турски, гръцки, английски и френски езици е знаел. И като дойдат чужденци в Габрово, минават през Шипченския проход. Къде ще минат? - През Габрово.
към текста >>

14. 3.6.9.3. Занаятите на болградчани.

Но има и такива случаи, когато при подобни спорове единият от играещите се разсърдва, оставя си кафето и чибука и излиза от кафенето, а онзи, който остане, ще има работа с кафеджията (читателите ще разберат защо).
Който не познава живота на тези хора, може да си помисли, че болградчани, като отиват към кафенето с такава забързаност, като че бягат от своите задължения. Болградчанинът, като стигне в кафенето и направи едно „Сабах-хаир-олсун”, тогава ще потрябват карти, кафе и чибук, разбира се, за сметка на този, който губи, след това сяда с някого и започва да играе на карти. С едната ръка той дава и реди картите, а с другата държи чибука, от който излиза дим като от комин, от време на време ще дръпне от чибука и ще сръбне от малката чашка кафе (тук кафето се вари по турски с каймак). Разбира се, при играта на карти често възникват спорове и ругатни. Когато открият, че единият е скрил карта или излъгал, тогава биват изричани много хулни думи. Но има и такива случаи, когато при подобни спорове единият от играещите се разсърдва, оставя си кафето и чибука и излиза от кафенето, а онзи, който остане, ще има работа с кафеджията (читателите ще разберат защо). Всичките тези странности в тяхното поведение, големи думи, лъжи и пр. служат за пример на младото поколение, но това е все още нищо. По-долу ще видим и някои други безнравствени примери, каквито бащите дават на чедата си,. И тъй, когато болградчанин играе на карти, човек с пищимал не може да излезе пред него. За болградчани не е добър този човек, който не посещава заедно с тях кафенето.
към текста >>

0.9663450717926