Търсене в беседите за 'Калугерка'

Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му.

Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. На първо време Антон Праведни отказвал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се услови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и, според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни ѝ казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя брата ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а отпосле станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брата си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш; поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антония и ѝ казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи.
към беседата >>

Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли.

Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли.
Права съдба! Съдба с любов. Може да се каже: Решавам отсега нататък да живея по любов – един съзнателен живот, а не както досега; попове, владици и съдии и др. все ги съдят и затварят. Сам, сам и сам, и по любов. Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли. Не е постъпила право. А трябва да каже: „Не е бил от Господа този.“ Богат я искал, лъгала се и тя самата, а не той нея. Така да каже: „Така е рекъл Бог.“ Сега за вашия град и аз ще кажа: Дошъл ли е Исус, народът излязъл ли е да Го посрещне? Лазар възкръснал ли е?
към беседата >>

В това безсмислие на живота си гъсеницата дохожда до следното разрешение: тя престава да яде и става постница, калугерка.

Тя ходи, обикаля натук-натам, погледне едно дърво, погледне друго, помисли си и казва: „На всички дървета се качвах, всички опитах. Какво трябва да правя сега? “ Казвам: ако тази гъсеница стане по-дълга от 10 сантиметра, нещастието ѝ ще се увеличи. С тази дължина тя ще срещне големи препятствия и от всякого може да бъде стъпкана. Ако продължава да живее като гъсеница, животът ѝ ще стане еднообразен, ще се обезсмисли. В това безсмислие на живота си гъсеницата дохожда до следното разрешение: тя престава да яде и става постница, калугерка. След това става капелмайстор, започва да маха главата си ту на една, ту на друга страна и мотае нишки от единия до другия край около себе си. Най-после тя се затваря в тези нишки и се превръща в пашкул. Никой не знае какво прави гъсеницата в пашкула. Биолозите са изучавали стадиите, през които гъсеницата минава, но въпреки това, те не знаят какво мисли тя, как се трансформира, докато един ден се яви като пеперуда, облечена в царска дрешка и хвръкне на свобода. Очите на тази царска дъщеря са дяволити, навсякъде играят.
към беседата >>

Един ден виждам тази мома с дряхъл2 поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува.

Един ден виждам тази мома с дряхъл2 поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува.
Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с дряхъл2 поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.
към беседата >>

Минава година, две, като калугерка станала, от нищо не се интересува. (втори вариант)

Минава година, две, като калугерка станала, от нищо не се интересува. (втори вариант)
Ти за себе си не обичаш. Ако човек изгуби това общо положение, той става индиферентен. Преди години тук, в България, преди доста време аз срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла. Един ден виждам тази мома с дряхъл поглед, небрежно облечена. Минава година, две, като калугерка станала, от нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома? Защо се е изменил нейният поглед, защо тя вече не се облича така? Как ще обясните? (Някои се обадиха нещо.) Така ще се тълкува. Може да е изгубила нещо.
към втори вариант >>

Уж калугерка искаш да станеш, а пък калугерът е до тебе." Тя иска да стане калугерица.

" Това са крайности. Седи тя и иска да й се гледа. Оня момък, който е с нея, и той иска да му се гледа. Питам: „Защо? " Казва той: „Искам да знам нещо за себе си." Казах [й]: „Като те гледам, не си за калугерица." Тя казва: „Ами че аз искам да стана калугерица." Трябваше да й кажа: „Аз виждам калугера до тебе. Уж калугерка искаш да станеш, а пък калугерът е до тебе." Тя иска да стане калугерица. Човек става калугер, като дружи с калугер. Калугер като дружи с калугерица, калугер не става. И обратно, без калугер ти калугерица не можеш да станеш. Калугери, монаси, това са остарели форми. Започнахме разговор.
към беседата >>

Седнал е при тебе и си мисли: "Тая калугерка пак е седнала до мене.

Първата капка е един повод, но събрани хиляди, милиони капки на едно място, като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако едно желание в тебе се увеличава, увеличава, това увеличение ще произведе една постъпка, която е престъпление. Следователно като дойде едно желание, какво трябва да правиш? Този младият момък не иска да те изкушава. И той не се изкушава. Седнал е при тебе и си мисли: "Тая калугерка пак е седнала до мене. Нямаше ли някоя млада сестра? " А пък тя си казва: "Много хубаво стана, че Господ го прати при мене! " Старата сестра какво мисли и той какво мисли! Вътрешни разсъждения. Никой отвън не знае какво става отвътре.
към беседата >>

Той си мисли: „Тая калугерка пак седнала до мене. (втори вариант)

Но събрани хиляди, милиони капки на едно място, и като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако в тебе се увеличава едно желание, увеличава, то увеличението на желанието ще произведе една постъпка, която е престъпление. Следователно, като дойде едно желание, какво трябва да правиш? Питам: този младият момък не иска да те изкушава, той не се изкушава, той е седнал при тебе. Старата сестра какво мисли и той какво мисли? Той си мисли: „Тая калугерка пак седнала до мене. Нямаше ли някоя млада сестра? “ А пък тя казва: „Много хубаво стана, че Господ го прати при мене.“ Вътрешни разсъждения. Никой отвън не знае какво става вътре. Те си приказват за Бога, за ангелите, за небето, но в душата на двамата има два различни процеса. Той си замине, и тя до вечерта пак поглежда, побутне се и си го представя, че той е до нея.
към втори вариант >>

А пък щом се ожени стане калугерка.

Аз съм виждал хора да са се влюбвали в някое птиче и казва: „Колко е хубаво това славейче! “ Някой се влюби в едно цвете и го носи на ухото си. Влюбен е до известно време. Момата, докато е млада, се влюбва в китки в цветя. Но щом се ожени, тя хвърля тези цветя и казва: „Те ме направиха нещастна.“ Най-първо тя носи червена шамия, като генерал. А пък щом се ожени стане калугерка. Не турям сега в лош смисъл: родила е едно дете, умряло. Родила дъщеря и тя умряла. Та три–четири все умрели. Тя вече се подбрадила с черната шамия. Всичко черно навсякъде, навела глава и казва: „Аз да знаех, никак да не се жених.
към беседата >>