Търсене в текстове за 'Калугерка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви?
Сега се яви като виолист. Просто лице, виолист. Поуспокоени и тримата: моят ученик, Стоил Стефанов и аз влязохме в скривалището, където непрекъснато прииждаха хора в тревога. Веднага се мобилизирах вътрешно и на полуглас започнах да се моля. Прочетох "Отче наш", след това 91.псалм. Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви? " А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение! " Започна бомбардировката, която трая дълго време. Изглежда, че един от обектите е била Съдебната палата, защото докато чувахме грохота на бомбите, които избухваха надалеч, изведнъж силен трясък се чу над главите ни. Но слава на Бога една малка запалителна бомба беше успяла да попадне върху покрива на Съдебната палата. Но когато след три часов престой в скривалището излязохме на улицата, София димеше и сградите горяха като факли.
към текста >>

2. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

Паша я кръсти „калугерка". Ха-ха-ха.
Ножовете ги беше накръстила по различен начин, в зависимост от формата и от резбата им. Едно беше, спомням си, „змийче". Другите, всичко не мога да кажа. Засели се при тях една котка, на Изгрева вече. Котката беше шарена с черно и бяло. Паша я кръсти „калугерка". Ха-ха-ха. А за по-съкратено я наричаше „калу". Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса. Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите. То тапети не бяха, но стените.
към текста >>

3. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Че баща ми беше страдалец, в смисъл че остава сирак, без баща и без майка на 12 годишна възраст и трябва да поеме при това грижите за двама по-малки от него, две деца момчета и една сестра, за която той не може да се грижи, ами я дават калугерка в манастира.
Още на времето беше голямо село. В.К.: То къде е точно? Г.П.: До Търново, на пет километра. В.К.: Кога сте родена? Г.П.: През 1903 година, 18 септември. Че баща ми беше страдалец, в смисъл че остава сирак, без баща и без майка на 12 годишна възраст и трябва да поеме при това грижите за двама по-малки от него, две деца момчета и една сестра, за която той не може да се грижи, ами я дават калугерка в манастира. И баща ми става градинар, чирак, ходи по градини в Русия и в Румъния. Каквото изкара, за малките. Че май, че и тях повлича после. Какво е било, не знам. Когато аз вече бях голяма и съм негова дъщеря, разбрах, че той се е бил оженил за единствена дъщеря на едно семейство средно заможни.
към текста >>

4. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Например, аз един ден й разказвам, че я сънувах калугерка в манастир и точно тъй, как има една нещо като вадичка, над вадичката едно малко мостче ей тъй дъсчено, и тя тъй минава, и аз съм там.
Вижте, вий моите отношения с нея са много особени. Аз бях до края на „Ви" с нея. Аз никога не я попитах нещо. Нито тя се ровеше в неща, които смяташе, че са работа на индивида. И ще ви кажа някои случаи тука. Например, аз един ден й разказвам, че я сънувах калугерка в манастир и точно тъй, как има една нещо като вадичка, над вадичката едно малко мостче ей тъй дъсчено, и тя тъй минава, и аз съм там. Нещо като послушничка. Тя нищо не ми отговори. Минаха години и ми разказва по-късно какво духовно преследване е имала тя от невидимото духовенство. Какво тичане, какво бягане, какви препятствия, какви натиски, така настъпва един ден. фактически почва да бяга и то когато носи беседи и това е станало в Търново.
към текста >>

5. 20. ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕШКОТО У ЧОВЕКА

Гена Папазова

Нали ви казвам, борбите с това духовенство, след като бях й казала, че съм я видяла калугерка, минаха години, да ми каже за това преследване.
Ама трябва да проверя. Ако я намеря, ще ви я дам. Не, аз знам къде са снимките от Русе. Като че ли идва живота, един вътре, който не се колебае, стабилният и една външна форма, с която тя общува под форма на веселост, на внимание, нали. Но отвътре някакъв багаж носи, който си е неин, който не се споделя. Нали ви казвам, борбите с това духовенство, след като бях й казала, че съм я видяла калугерка, минаха години, да ми каже за това преследване. В.К.: Това е много труден изпит на Паша, много труден и жесток е бил, да можеш да издържиш. Това духовенството не е било малка сила, то е било голяма сила. Г.П.: Ама то е невидимо духовенство, което я преследва, разбирате ли? Там е борбата, горе, и то казва, когато нося беседи, като вървят подире ми, ще ме съборят. Аз бягам.
към текста >>

6. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява.
Гледах си по-добре да уча уроците, но леля Василиса ме прие. Катя Велева, тази по математика и Митко Грива по 500 лева ми дадоха, което нищо не беше. 800 лева беше кило масло тогава. Но леля Василиса се съгласи за тия 1000 лева за един месец да ме гледа да си взема изпитите, нали, колкото стоя там при нея. На един мангал съм се греяла, над един кьошк отдолу духа, това бяха условията, но аз бях доволна, защото все пак съм под покрив, и бях доволна от друго, защото женски манастир, те имат, мандала се казва, така железа грамадни и мъж не може да влезе. Ех, един поп беше разковал един пармак, влизаше при една калугерка, ама въобще полиция това да влезе - мъж нощно време не се позволява. И тя понеже беше клисарица, тази на баба ми приятелката. В.К.: Как се казваше манастирът? М.Г.: „Света Богородица" - метох. „Метох" му казват. Той е единствен в Самоков - женски манастир и аз там намерих убежище.
към текста >>

7. 95. Погрешките

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Казвам: била е калугерка, провирала се е под масата на плащеницата.
Матура там ще давате. Няма по- лош, но и няма по-добър свят от този. Ако не беше добър, защо се нареди да се въплотяваме в него? На сеанс една сестра обикаля, провира се под масата, пак обикаля. Питат ме защо. Казвам: била е калугерка, провирала се е под масата на плащеницата.
към текста >>

8. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята.
Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята. Разбрах, че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си. Момичето ме гледаше очаквателно - сигурно бе питало нещо. - Да - казах аз, - гледайте нататък - посочих към слънцето, което грееше из прозореца.
към текста >>

9. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер.
Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево.
към текста >>

10. Лекуване на хора

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Решила да зареже дома си и да стане калугерка в манастир.
Ако Желка се обади нещо, веднага следвало бой. Не внасял нито лев за домът, а всичко изпивал. Желка трябвало да плаща наема и да се грижи за всичко: храната, облеклото на децата си. Мъжът й я бие, и като мълчи, и като говори. Започнала да се моли за помощ от небето, да излезе от този ад. Решила да зареже дома си и да стане калугерка в манастир. Заминава си майка й, която била единствената й утеха и се почувствала напълно самотна. Не намира никъде мир и спокойствие, и започнала да се моли на майка си да й помогне. При това безизходно положение, тя потърсила Учителя. След неделна беседа, тя Го помолва да я приеме. Той й казва да отиде при Него в който ден желае.
към текста >>

Учителят й казва, че нейното място е в семейството при децата, и тя и сега прилича на калугерка.
При това безизходно положение, тя потърсила Учителя. След неделна беседа, тя Го помолва да я приеме. Той й казва да отиде при Него в който ден желае. Тя отида веднага на другият ден и Той я приема. Сядат един срещу друг и тя си изповядва живота, който живее като описва тежкото си положение. Учителят й казва, че нейното място е в семейството при децата, и тя и сега прилича на калугерка. Казва й да махне черният креп за майка си, защото тя е жива, и от този момент ще се явява нощем на мъжът й, и ще го съветва да промени живота си. - „Скоро живота ти ще стане добър! " Тя става, целува Му ръка и душата й се изпълва с голяма лекота. Отива в дома си и започва да работи домашната си работа с любов и разположение. От същата вечер мъжът й взел да се оплаква, че майка й цяла нощ идвала при него и го съветвала да остави лошият си живот.
към текста >>

11. 14. Жената и децата на пияницата

Невена Неделчева

И аз бях решила на всяка цена да оставя дом, семейство, и да отида калугерка.
14. Жената и децата на пияницата Разказва сестра Желка: «Когато потърсих Учителя, изживях най-мъчителните часове в живота си. Повече не можех, сили не бяха ми останали, желанието да живея се бе изчерпало. И аз бях решила на всяка цена да оставя дом, семейство, и да отида калугерка. Какво ще става с децата, не мислех - душата ми се бе преситила на тоя живот, пълен с несгоди, мизерия и горчивини. Не беше ден, не беше два, а редица мъчителни години, които бяха достигнали своя връх - и не можеше повече. Аз знаех пътя за един близък монастир и бях решила да оставя всичко и да избягам там. Чашата на страданията, която се бе пълнила от началото на женитбата ми досега, сякаш се бе препълнила и изтровеното ми, дълбоко ранено сърце не можеше повече да изтрайва. -Не можех повече, сили нямах... Децата - окъсани и гладни, а мъжът - пияница, невнасящ нито стотинка вкъщи.
към текста >>

12. 15.Калугерката

Невена Неделчева

15.Калугерката Тогава потърсих Учителя.
15.Калугерката Тогава потърсих Учителя. Заведе ме една сестра. Слушах неделна беседа, след която Го помолих за прием. Каза ми да ида кой ден искам през седмицата. На другия ден, в понеделник сутринта, аз отидох при Учителя. Той ме прие.
към текста >>

Че, Вие и сега приличате на калугерка.
Учителят седна на един стол, около два метра далеч от мене, а аз седнах на друг до прозореца. И тогава плаках и Му разказвах, плаках и Му разказвах всичките си набрани от 16 години болки, страдания и мъки. Той мълчаливо ме слушаше. Сърцето ми бе препълнено със сълзи, душата ми - с горчивини, и аз тъй разкрих пред Учителя всичко, като пред Бога. Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече... Когато замлъкнах, Той ми каза: - Не, Вашето място е в семейството. Че, Вие и сега приличате на калугерка. Може да махнете черното, майка Ви е жива и тя Ви обича толкова много, че замина, за да Ви помага, и ще Ви помага. - Но как, Учителю? - От днес нататък тя ще се явява насън на другаря Ви и ще го съветва. Още малко, и той ще се поправи, животът ви ще стане добър. Няма да ходите при началството му, защото ще му напакостите.
към текста >>

13. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Някаква жена, подобно католическа калугерка ни ръси с босилек и размахваше из въздуха голям златен кръст.
Само Соничка разбира високия стил на г-н Колев, аз нищо не му разбирам. Тогава една жена от комисията каза: „Тъй, не се страхувайте! Гледайте, внимавайте да се засилите, а пък ний ще Ви поставим между децата.” Друга картина: Сънувам бр. Боев като редовен учител в същата гимназия. Много деца с мен облечени в тъмни дрешки, а пък аз съм в бяло. Някаква жена, подобно католическа калугерка ни ръси с босилек и размахваше из въздуха голям златен кръст. Придружаваше я една жена с гъста маска. Тя никому не показваше лицето си. Очите й втренчено ме гледаха през дупките на синята маска, иначе лицето й беше безстрастно като на Темида. Тя ме гледаше крайно съчувствено, обаче. Казаха ми, че тя някога била умряла от голяма скърб по скъпа загуба и решила завинаги да покрие лицето си.
към текста >>

14. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало на главата си.
Слизам към бистрата вода. Прекосявам долината и - ето ме при тях! Посрещат ме с радостни възклицания. Пристигам. Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора. Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало на главата си. Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст. Мълком поздравих и застанах да слушам. Че тази Варвара излезе цяла героиня. Изпратили я от Цариградската екзархия тук на почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”. Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти!
към текста >>

15. 6.12.7. Какво трябва да бъде българското духовенство.

А така също да запрети да става калугерка тая, която още не е достигнала четиридесет и пет годишна възраст.
да не зависи до толкова от епископите, до колкото е зависело до днес. Колкото за черното духовенство, т.е. за калугерите, дяконите и протосингелите, то, по нашето убеждение нито са потребни, нито полезни., а ако разгледа човек по-натънко тоя въпрос, то може да каже положително, че калугерите принасят на народа положителна вреда. И затова българският синод трябва да се постарае да ограничи числото на калугерите, а ако е възможно, то и съвсем да ги унищожи. А за да се достигне до това, синодът трябва да запрети да става калугер тоя, комуто не са се напълнили петдесет години. А така също да запрети да става калугерка тая, която още не е достигнала четиридесет и пет годишна възраст. Ако нашият синод се завземе за това преобразование, то той ще да направи двойна полза: 1) той ще да повърне онова движение към духовенството, което имаха народите към него в първите времена на християнството; 2) той ще прекрати тоя разврат, който съществуваше до днес по причина на развратеното фанариотско духовенство, и ще да покаже на светът, че Българите и техното духовенство не са фанариоти, а нещо по-чисто и по-чисто. Освен това не требе да се приимат такива личности, какъвто е крадливи Доротея и пр. Ако нашия синод постъпи така, а не другояче, то нашето духовенство ще да бъде това, щото то требе да бъде. ...
към текста >>

0.74118280410767