НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
160
резултата в
86
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Инстинктът
за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества.
Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух.
Инстинктът
за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества.
Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме.
към беседата >>
2.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Човешкият
инстинкт
.
Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил ябълката, а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал ябълките“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и човекът – всеки отделно се състои от две същества, едното – сляпо, другото – без крака. Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите?
Човешкият
инстинкт
.
Оня без краката? Човешкият ум. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат ябълки, и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете? “, и другият казва: „Защо ме биете? “, но и двамата са виновни.
към беседата >>
3.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония
инстинкти
, които са опасни.
Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия Закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и ѝ турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна.
Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония
инстинкти
, които са опасни.
Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си.
към беседата >>
4.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Понеже сме възпитани тъй, че да презираме слабите, ние, и като влезем в Християнството, носим, под овчата кожа,
инстинктите
на вълка, и виж, че по едно време, под тая невинна премяна си покажем своите нокти; не забравяме своите стари навици: щом някой ни вземе един грош – скоро прошение в съда.
Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената. Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят онези милиарди червейчета, които също преорават нивата.
Понеже сме възпитани тъй, че да презираме слабите, ние, и като влезем в Християнството, носим, под овчата кожа,
инстинктите
на вълка, и виж, че по едно време, под тая невинна премяна си покажем своите нокти; не забравяме своите стари навици: щом някой ни вземе един грош – скоро прошение в съда.
Открадне ли 5–10,000 лева – „А, браво! “, му речем. Обаче онзи, който краде много, не е придобил този навик изведнъж; най-напред той е взел от баща си едно петаче, после – един гологан, после – грош, 5 гроша, 10 гроша и т.н. Във всяко отношение този закон е верен. Когато презираме малките причини, ние пропускаме големите последствия в работата.
към беседата >>
5.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е
инстинктът
, а отрицателната е озверяването.
Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа.
Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е
инстинктът
, а отрицателната е озверяването.
Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания. Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието. И тъй, имаме две сили: когато турим провидението като меридиан на нашия живот, от едната страна ще имаме едното полушарие, а от другата страна – второто полушарие. От една страна, имаме положителната страна на Живота, а от друга – отрицателната страна на Живота. Каквото и да се мисли, както и да се философства, няма друго положение.
към беседата >>
Под “разумен човек” разбирам такъв, който може да създаде условия да се прояви
инстинктът
.
И тъй, имаме две сили: когато турим провидението като меридиан на нашия живот, от едната страна ще имаме едното полушарие, а от другата страна – второто полушарие. От една страна, имаме положителната страна на Живота, а от друга – отрицателната страна на Живота. Каквото и да се мисли, както и да се философства, няма друго положение. Аз приемам философията, но тази, която може да гради Живота, може да съгради Добродетелта и да й създаде условия да се прояви. Под “разум” разбирам човек да може чрез волята си да създава условия за проява на Знанието.
Под “разумен човек” разбирам такъв, който може да създаде условия да се прояви
инстинктът
.
Под “чувства” разбирам човек да може да създаде условия за проява на Любовта и Истината, да даде воля на сетивата да се проявят като истински усещания. А щом сте в разрез с провидението, непременно ще се явят невежество, порок и незнание. Следователно, всеки един трябва да се стреми да бъде в съгласие с провидението. Щом имате свободна воля, у вас ще се явят най-благородните зачатъци, които от милиони години стоят в дремещо състояние. Затова трябваше да бъде въздигнат Христос!
към беседата >>
За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание,
инстинкт
, Любов, Истина и удоволствие.
Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси. Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата. Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата.
За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание,
инстинкт
, Любов, Истина и удоволствие.
Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права. Следователно, не трябва само да влезем в разумния Божествения свят, но трябва да станем граждани, да гласуваме и да избираме. Но за това се изисква голямо безкористие.
към беседата >>
6.
Двамата братя
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Макар
инстинктивно
, тя дава признак на живот.
Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви. Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява.
Макар
инстинктивно
, тя дава признак на живот.
Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н.
към беседата >>
Макаръ
инстинктивно
, тя дава признакъ на животъ.
(втори вариант)
Ако мѫжътъ негодува, да не казва, че жена му е причина затова; ако жената негодува, да не казва, че мѫжътъ ѝ е причина, че той я изкарва отъ търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е въ волята ви, която търси пѫть да се прояви. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ жабитѣ, да докажатъ, че у тѣхъ има съзнание. Отнематъ мозъка на жабата, сипватъ на гърба ѝ силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието ѝ продължава да се проявява.
Макаръ
инстинктивно
, тя дава признакъ на животъ.
Следователно, всѣко негодуване на човѣка показва, че дяволътъ е сипалъ малко киселина на гърба му. Когато нѣкой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволътъ, неговиятъ неприятель, извадилъ мозъка отъ главата му. Който не е доволенъ отъ своя мозъкъ и желае голѣмъ мозъкъ, като този на Нютона, на Канта, на Толстоя, той се оставилъ въ рѫцетѣ на дявола. Какво може да направи дяволътъ? Той внушава на човѣка отрицателни мисли, че нѣма мозъкъ, че не може да мисли, че нищо не излиза отъ него и т. н.
към втори вариант >>
7.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Миризмата на кръвта събудила дивия
инстинкт
на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си.
Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв.
Миризмата на кръвта събудила дивия
инстинкт
на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си.
Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви.
към беседата >>
8.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Както животните се ръководят от Божествения ум по
инстинкт
, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина.
Като се говори върху различни въпроси, мнозина казват, че вместо да разберат нещата, повече се объркват. Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камък във водата. Както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около себе си, така и неразбирането им расте все повече. Едно се изисква от човека: Христос да пребъдва в него. Това значи: Христос да живее в човека и да се проявява като светлина, топлина и сила.
Както животните се ръководят от Божествения ум по
инстинкт
, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина.
Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Прелетните птици схващат по инстинкт времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват.
към беседата >>
Ще кажете, че животните се ръководят от
инстинкта
си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва.
Едно се изисква от човека: Христос да пребъдва в него. Това значи: Христос да живее в човека и да се проявява като светлина, топлина и сила. Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина. Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад.
Ще кажете, че животните се ръководят от
инстинкта
си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва.
В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Прелетните птици схващат по инстинкт времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват. Човекът, обаче, със своето умуване, често се излъгва. Като види, че денят е ясен, топъл, той се радва, излиза да се разходи, без да подозира, че след два-три часа ще дойде буря, вятър, град и се връща у дома си цял измокрен. Понякога бурният ден е за предпочитане пред ясния.
към беседата >>
В
инстинкта
на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи.
Това значи: Христос да живее в човека и да се проявява като светлина, топлина и сила. Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина. Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва.
В
инстинкта
на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи.
Прелетните птици схващат по инстинкт времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват. Човекът, обаче, със своето умуване, често се излъгва. Като види, че денят е ясен, топъл, той се радва, излиза да се разходи, без да подозира, че след два-три часа ще дойде буря, вятър, град и се връща у дома си цял измокрен. Понякога бурният ден е за предпочитане пред ясния. След буря иде хубаво време, а след ясен ден често времето се разваля и изненадва човека.
към беседата >>
Прелетните птици схващат по
инстинкт
времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват.
Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина. Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи.
Прелетните птици схващат по
инстинкт
времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват.
Човекът, обаче, със своето умуване, често се излъгва. Като види, че денят е ясен, топъл, той се радва, излиза да се разходи, без да подозира, че след два-три часа ще дойде буря, вятър, град и се връща у дома си цял измокрен. Понякога бурният ден е за предпочитане пред ясния. След буря иде хубаво време, а след ясен ден често времето се разваля и изненадва човека. Мълчаливият и тих човек е по-опасен от онзи, който вика и много говори.
към беседата >>
9.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с
инстинкта
на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва.
Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм проживял. Според мене само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, маслинките, пастърмата, супица, направена от агнешки дробчета – те са още по-нехигиенични. Казват: „Да се яде така, както препоръчваш, то е калугерска работа“.
Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с
инстинкта
на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва.
Веднъж дойде при мене един поп и като говорех така, той ми възрази: „Аз имам здрав стомах и всичко мога да ям“. – Дайте му, всичко, каквото иска да яде, рекох. След като яде, боледува цели два дена. Какво? – „Неразположен.“ Приятелю, стомахът ти казва, че ти не си умен човек. Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо.
към беседата >>
10.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Не, то се подчинява на
инстинкта
: изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т. н.
Ако не се породи във вас никаква мисъл или ако не преживеете някакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношенията, с които да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашият ум възниква въпросът как можете да се върнете осем хиляди години назад, как можете да направите това? Вземете пример от малкото дете: когато се изправи на краката си, то има ли идеята как да пристъпва?
Не, то се подчинява на
инстинкта
: изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т. н.
Така и вашият ум е едно четвороного животно. Умствените хора са четворокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: "Не можем да разсъждаваме." Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да провери.
към беседата >>
11.
Изтълкувай ни тази притча
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Да чувстваш, да се настройваш може на всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички
инстинкти
, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.
При това ние не можем да създадем тия условия. Всяка мисъл, всяко желание е създадено при особено време и при специално съчетание на условията. И за Любовта има особено време. Жената казва: „Може да се люби на всяко време“. – Не, не може.
Да чувстваш, да се настройваш може на всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички
инстинкти
, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става.
Това, което дразни човека и събужда низшето в него, не е Любов. То е изопаченият човешки живот, който сега се проявява. Като ви говоря, мнозина искат да им открия някаква тайна. Аз мога да ви покажа само вратата на тайната, но вие сами ще си намерите пътя. Българинът казва: „Покажи му вратата, той сам ще намери плевника“.
към беседата >>
Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови
инстинкти
, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица.
(втори вариант)
Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ. Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание. И за Любовьта си има особено врѣме.
Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови
инстинкти
, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица.
Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме. Сега, азъ ви навеждамъ на една философска мисъль. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно! “ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя.
към втори вариант >>
12.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после
инстинктът
за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после
инстинктът
за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
към беседата >>
13.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Всеки действа по
инстинкт
, а не по разум.
Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл.
Всеки действа по
инстинкт
, а не по разум.
Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка?
към беседата >>
Това се дължи на тъй наречените
инстинктивни
чувства, които действат в човека, когато се уплаши.
Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина.
Това се дължи на тъй наречените
инстинктивни
чувства, които действат в човека, когато се уплаши.
Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее.
към беседата >>
Всеки действа по
инстинкт
, а не по разум.
Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл.
Всеки действа по
инстинкт
, а не по разум.
Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка?
към беседата >>
Това се дължи на тъй наречените
инстинктивни
чувства, които действат в човека, когато се уплаши.
Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина.
Това се дължи на тъй наречените
инстинктивни
чувства, които действат в човека, когато се уплаши.
Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее.
към беседата >>
14.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв,
инстинктът
в него отново заговаря.
Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв,
инстинктът
в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека. Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви.
към беседата >>
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв,
инстинктът
в него отново заговаря.
Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар.
Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв,
инстинктът
в него отново заговаря.
Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека. Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви.
към беседата >>
15.
Верен на себе си
,
ИБ
, София, 23.5.1922г.,
Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и
инстинкти
.
Като пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира. После, ще опишете ползата, която принася този извор на обкръжаващите растения, на животните и на селото, през което минава.
Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и
инстинкти
.
Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нисшия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума - една част от него - висшия ум. Човек се нарича манас - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Рзсъдъкът - това е способност, това е разумна сила.
към беседата >>
16.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
(втори вариант)
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Това
инстинктивно
правят.
И тъй, когато опасността се появи в сърцето, човек в ума бяга, през вратата на ума бяга, но когато опасността дойде от ума, от горе, тогава през вратата на сърцето отстъпвате. И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват.
Това
инстинктивно
правят.
/Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/. Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то?
към беседата >>
17.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Какви ужасни
инстинкти
за отмъщение се събуждат у човека!
Знаете ли, ако в България настъпи неурожай, какво ще стане? Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е гладът, знаете ли?
Какви ужасни
инстинкти
за отмъщение се събуждат у човека!
С този, новия живот, ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат седемдесет вулкана, и по-голямата част от Европа – Югославия, Австрия (към Будапеща), ще потъне. Това цитирам само за куриоз. Тъй казва американецът. А пък аз казвам: в света иде една катастрофа поради безумието на съвременните хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сътресение в мозъците на хората и те ще полудяват.
към беседата >>
18.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този
инстинктивен
страх!
Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бъдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво – да срещнеш една мечка. Тя да те изненада и ти да я изненадаш.
Колко интересно събитие – да можеш да обуздаеш този
инстинктивен
страх!
Умът ти не може да работи и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му въздействаш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ – и нищо повече. Тя ще те разбере. Направо ще вървиш и ще дойдеш до нея: ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много сръчен, смел, решителен, тя ще ти направи път, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш.
към беседата >>
19.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Ако съвременните хора се подчиняват на този вътрешен
инстинкт
– когато са неразположени, да гладуват, щяха да бъдат по-здрави, отколкото са сега.
Пукнатата стомна трябва да се засмоли. Днес майките учат децата си, че трябва да ядат много, за да бъдат здрави. Това е криво възпитание. Обаче, природата казва: Ще ядеш, само когато си гладен. Ако не си гладен, ще постиш.
Ако съвременните хора се подчиняват на този вътрешен
инстинкт
– когато са неразположени, да гладуват, щяха да бъдат по-здрави, отколкото са сега.
Ако хората биха се подчинили на онези вътрешни, благородни импулси на своята душа – да правят добрини, щяха да бъдат по-добре, отколкото са сега. Казвате: Времената сега не са за правене на добрини. Сега човек трябва да се грижи за себе си. Какво значи да мислиш за себе си? Какво значи да правиш добро?
към беседата >>
20.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по
инстинктъ
вършатъ всичко.
Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по
инстинктъ
вършатъ всичко.
Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ.
към беседата >>
Но това не е по
инстинктъ
у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката.
Но това не е по
инстинктъ
у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре.
И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали.
към беседата >>
Вие мислите, че мравките вършат всичко по
инстинкт
.
(втори вариант)
„Ако", казва Христос, „не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Това значи, ако не поверите вашия параход в ръцете на капитана, изпратен от Бога, да ви ръководи, вие не може да влезете в Царството Божие. Дълго време ще стоите под камъка, докато отново дойде този капитан. Ще ви приведа един древен разказ. Някога живял един велик адепт, който изучавал живота на мравките. За да се домогне до тяхната култура, да влезе в съобщение с тях, той слязъл до техния уровен.
Вие мислите, че мравките вършат всичко по
инстинкт
.
Не, те са стигнали до една доста висока култура. Те имат своя философия; те изучават специално природата. Има особен род мравки – ясновидци. – Какво виждат те? – Те виждат, къде има жито, ориз.
към втори вариант >>
Това не става по
инстинкт
, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
(втори вариант)
Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят.
Това не става по
инстинкт
, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека.
Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат.
към втори вариант >>
21.
Педагогическа лекция
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Когато гледа право в Слънцето, човек
инстинктивно
затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди? " За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си.
Когато гледа право в Слънцето, човек
инстинктивно
затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината.
Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота.
към беседата >>
22.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Туй чувство
инстинктивно
се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга.
“ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите, това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци. За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения.
Туй чувство
инстинктивно
се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга.
Не е тъй. За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва да пожертва всичко, което има. Не само това, но Любовта към Бога трябва да се изрази в жертвата за цялото човечество – да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може да слугува на Бога. Че аз мога да направя едно добро дело, това още не е доказателство за служене на Бога.
към беседата >>
23.
Нежност и грубост
,
МОК
, София, 27.6.1923г.,
Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите
инстинкт
.
Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат.
Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите
инстинкт
.
Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.
към беседата >>
24.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен
инстинкт
на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш.
Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен
инстинкт
на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега. Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“ Доброто, това е сенки.
към беседата >>
25.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
Във всеки едного от вас има един вътрешен
инстинкт
, който ви подсказва: Тук спри, през тук мини, там не минавай!
Добре че вие още не разбирате езика на природата. По дърветата по изворите, по реките, по горите, по всички планински места – навсякъде из природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са върши и отначало и до сега Някои хора казват: Да разбираме езика на природата! Няма по-ужасно нещо от това, да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея. Има и красиви работи написани в природата, но има и лоши! Ще ме запитате: Как да познаем де има написани хубави неща из природата?
Във всеки едного от вас има един вътрешен
инстинкт
, който ви подсказва: Тук спри, през тук мини, там не минавай!
Ще се подчинявате на този инстинкт. Пътувате през някое планинско място, казвате си: Туй място не ми се харесва. Защо, как – не философствайте повече. Не се спирайте там! Ще продължиш пътя си, ще обиколиш тук-там, докато туй чувство вътре ти подскаже: Тук можеш да спреш.
към беседата >>
Ще се подчинявате на този
инстинкт
.
По дърветата по изворите, по реките, по горите, по всички планински места – навсякъде из природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са върши и отначало и до сега Някои хора казват: Да разбираме езика на природата! Няма по-ужасно нещо от това, да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея. Има и красиви работи написани в природата, но има и лоши! Ще ме запитате: Как да познаем де има написани хубави неща из природата? Във всеки едного от вас има един вътрешен инстинкт, който ви подсказва: Тук спри, през тук мини, там не минавай!
Ще се подчинявате на този
инстинкт
.
Пътувате през някое планинско място, казвате си: Туй място не ми се харесва. Защо, как – не философствайте повече. Не се спирайте там! Ще продължиш пътя си, ще обиколиш тук-там, докато туй чувство вътре ти подскаже: Тук можеш да спреш. Вие може да кажете: Ами защо да не спра там?
към беседата >>
26.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
В него има един
инстинкт
постоянно да събира.
Когато се говори за пестеливи и икономисти хора, тия две качества имат своите признаци в човека. Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата си. Икономист човек, значи прибран човек. Пестеливият човек всякога има, богат е той.
В него има един
инстинкт
постоянно да събира.
Катеричката, за пример, е пестелива. Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне, колкото ѝ трябва и останалото. Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката си. В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа.
към беседата >>
27.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Това е
инстинкт
, вложен от природата.
Тя няма само външна, видима страна, но и вътрешна, скрита от погледа на обикновения човек. Например, някой пиянствува и, за оправдание, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила. – Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие!
Това е
инстинкт
, вложен от природата.
– Природата никога не влага такива инстинкти в човека. Един инстинкт е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода. Това е подтикът на разумното, Божествено начало в човека. Природата е създала само едно питие – водата. Щом е така, не казвайте, че пиянството е нейно изобретение.
към беседата >>
– Природата никога не влага такива
инстинкти
в човека.
Например, някой пиянствува и, за оправдание, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила. – Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие! Това е инстинкт, вложен от природата.
– Природата никога не влага такива
инстинкти
в човека.
Един инстинкт е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода. Това е подтикът на разумното, Божествено начало в човека. Природата е създала само едно питие – водата. Щом е така, не казвайте, че пиянството е нейно изобретение. Вън от водата, всички питиета са човешки изобретения.
към беседата >>
Един
инстинкт
е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода.
– Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие! Това е инстинкт, вложен от природата. – Природата никога не влага такива инстинкти в човека.
Един
инстинкт
е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода.
Това е подтикът на разумното, Божествено начало в човека. Природата е създала само едно питие – водата. Щом е така, не казвайте, че пиянството е нейно изобретение. Вън от водата, всички питиета са човешки изобретения. За да разберем природата, ние трябва да я обикнем, да влезем във връзка с нея, както детето е във връзка с майка си.
към беседата >>
28.
Моето царство
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Послѣ, когато дойдемъ до онзи
инстинктъ
, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ.
Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.
Послѣ, когато дойдемъ до онзи
инстинктъ
, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ.
Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена.
към беседата >>
После, когато дойдем до онзи
инстинкт
, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях.
(втори вариант)
Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.
После, когато дойдем до онзи
инстинкт
, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях.
Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена.
към втори вариант >>
29.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Ще кажете, че това е
инстинкт
, или че това е природа.
Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това?
Ще кажете, че това е
инстинкт
, или че това е природа.
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик.
към беседата >>
Какво нещо е
инстинктът
?
Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки.
Какво нещо е
инстинктът
?
– Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
към беседата >>
Разумността не е нито
инстинкт
, нито нагон, нито подтик.
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик.
Разумността не е нито
инстинкт
, нито нагон, нито подтик.
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен?
към беседата >>
30.
Действие и противодействие
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
У едни хора умът е осакатен, чувствата болни и всичко добро, а са останали само тези животински
инстинкти
на „А".
(втори вариант)
И злото, и доброто са енергии, които действат в природата. Щом се запознаете с доброто, ще се запознаете и със злото. Понеже сега човек е поставен на полюса на доброто, той трябва да прояви доброто, неговото желание трябва да е само да прояви доброто. Тъй може да имаме една нова култура. Тъй може да се развивате правилно.
У едни хора умът е осакатен, чувствата болни и всичко добро, а са останали само тези животински
инстинкти
на „А".
Те стават или пехливани – да се борят по игрищата, или имат лошия навик да седят все из кръчмите и да пият, изобщо с празни работи се занимават. Красотата на един човек е в неговата мисъл. В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство.
към втори вариант >>
31.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по
инстинкт
и те благодарят.
Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.
И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по
инстинкт
и те благодарят.
При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си сега един земеделец, който има 4-5 хиляди декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда.
към беседата >>
32.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Тя казва, че тия същества се ръководят в живота си само от
инстинкти
.
"Тази заповед приех от Отца си". Аз наричам тази заповед “заповед на единство”, заповед на съединително звено в разумния живот. Когато ние говорим за заповеди в живота, ние включваме съзнанието, в какъвто ограничен размер и да е. Всички живи същества, каквито и да са по форма, все имат някакви разбирания за специфичния живот, който те живеят. До скоро време, науката отказваше съзнанието на нисшите същества.
Тя казва, че тия същества се ръководят в живота си само от
инстинкти
.
Според науката, инстинктът в света е нещо механическо. Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за себе си тъй разумно, както и самия човек. Разбира се, тяхната разумност не е такава, каквато на човека. Христос казва: "Тази заповед приех от Отца си".
към беседата >>
Според науката,
инстинктът
в света е нещо механическо.
Аз наричам тази заповед “заповед на единство”, заповед на съединително звено в разумния живот. Когато ние говорим за заповеди в живота, ние включваме съзнанието, в какъвто ограничен размер и да е. Всички живи същества, каквито и да са по форма, все имат някакви разбирания за специфичния живот, който те живеят. До скоро време, науката отказваше съзнанието на нисшите същества. Тя казва, че тия същества се ръководят в живота си само от инстинкти.
Според науката,
инстинктът
в света е нещо механическо.
Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за себе си тъй разумно, както и самия човек. Разбира се, тяхната разумност не е такава, каквато на човека. Христос казва: "Тази заповед приех от Отца си". Тази заповед се отнася до единството, обаче в света има един закон на раздробление, от който е произлязъл греха.
към беседата >>
33.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Един природен
инстинкт
има.
Но някой път и апетитът на здравия човек – и това е едно болезнено състояние. Българите казват: „Когато ядеш, да ти пращи стомахът." Всякога здравият човек се отличава по следното нещо. Щом яде, има пълна хармония в стомаха му, не се образува никаква тежест. Щом яде, намира се в приятно разположение на духа и стомахът му е нормален. Здравият човек никога не преяжда, всякога ще остави място за двайсет хапки, всякога свършва, преди да е преял.
Един природен
инстинкт
има.
А щом преяде човек, има едно болестно състояние. Щом започне да преяжда човек, клони към ненормално състояние – апетитът е възбуден повече, туря повече храна, отколкото стомахът в дадения случай може да смели. После в здравия човек има пълен ритмус в него и от дишане и приятно е да слушаш онзи здравия човек как диша. Няма никакво хъркане, никакво запушване на носа или стягане на дробовете. При това здравият човек не знае какво нещо е главоболие.
към беседата >>
34.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
В едно агне не може да се роди
инстинкта
на вълка или
инстинкта
на мечката.
Вие ще кажете: според нашите правила ние искаме да ни се докаже това. Прави сте да искате доказателства, затова и аз ще ви го докажа. Че наистина съществува това отечество, се вижда от обстоятелството, че вие, веднъж дошли тук като колонисти, носите тази идея в себе си и казвате: това е нашето отечество. Щом една идея не съществува в човека, тя не може изкуствено да се роди. Идеите съществуват предвечно.
В едно агне не може да се роди
инстинкта
на вълка или
инстинкта
на мечката.
В едно агне могат да се родят само инстинктите на овцата. Какви са те? Да пасе трева. В едно месоядно животно пък ще се зародят инстинктите, стремежите на месоядните животни изобщо. Какви са техните стремежи?
към беседата >>
В едно агне могат да се родят само
инстинктите
на овцата.
Прави сте да искате доказателства, затова и аз ще ви го докажа. Че наистина съществува това отечество, се вижда от обстоятелството, че вие, веднъж дошли тук като колонисти, носите тази идея в себе си и казвате: това е нашето отечество. Щом една идея не съществува в човека, тя не може изкуствено да се роди. Идеите съществуват предвечно. В едно агне не може да се роди инстинкта на вълка или инстинкта на мечката.
В едно агне могат да се родят само
инстинктите
на овцата.
Какви са те? Да пасе трева. В едно месоядно животно пък ще се зародят инстинктите, стремежите на месоядните животни изобщо. Какви са техните стремежи? Да ядат месо, да грабят.
към беседата >>
В едно месоядно животно пък ще се зародят
инстинктите
, стремежите на месоядните животни изобщо.
Идеите съществуват предвечно. В едно агне не може да се роди инстинкта на вълка или инстинкта на мечката. В едно агне могат да се родят само инстинктите на овцата. Какви са те? Да пасе трева.
В едно месоядно животно пък ще се зародят
инстинктите
, стремежите на месоядните животни изобщо.
Какви са техните стремежи? Да ядат месо, да грабят. Обаче, защо вълкът яде месо, ще оставим този въпрос настрана. Вълкът не е виновен за това нещо. Ние, съвременните хора, имаме най-малко право да съдим вълците, мечките, орлите за техните престъпления.
към беседата >>
35.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни
инстинкти
, присъщи на неговото минало.
Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух. Материята е плод на духа. Тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежа на духа да тури всички сили в равновесие. Сега всички хора се борят, без да знаят, кое е право в даден случай.
Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни
инстинкти
, присъщи на неговото минало.
Това показва, че става постепенно събуждане на материята от нейното спящо състояние. Човек,за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд, под псевдоним Смидсон като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър.
към беседата >>
Веднага у тигъра се явява кръвожадния
инстинкт
и той се готвил да се хвърли върху господаря си.
Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взема една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал.
Веднага у тигъра се явява кръвожадния
инстинкт
и той се готвил да се хвърли върху господаря си.
Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва тигъра, с което го поваля на земята.Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само т.е. временно дресирано като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. Някой път вие казвате: да изпратим нашите деца на кинематограф, на представление или на някой концерт, да се позабавляват малко.
към беседата >>
36.
Живот, сила и интелигентност
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Това се дължи на техния силен
инстинкт
.
Никой не е в състояние да го застави да мине пред този мост. Обаче, ако минават мишки през същия мост, те ще минат безпрепятствено. Ако плъх влезе в параход, който предстои на потъване, той непременно ще излезе на сушата. Плъхът предчувствува катастрофата, която ще стане с парахода. Понякога животните имат по-силно предчувствие от хората.
Това се дължи на техния силен
инстинкт
.
Някога човек е имал голяма чувствителност, но благодарение на отклонението си от правия път той я изгубил. Съзнателна работа се иска от човека, за да възстанови своята чувствителност. Възпитанието и самовъзпитанието имат за цел, именно, това, да възстанови човек своето първоначално, естествено състояние, което някога е имал; да придобие онова, което някога е изгубил. Ама щял да среща препятствия на пътя си. За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум.
към беседата >>
37.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Страхът е
инстинктивно
чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира.
Често виждате някой човек да се страхува от това, как ще прекара живота си. Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои. Кои са причините за този страх? Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали.
Страхът е
инстинктивно
чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира.
Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно.
към беседата >>
38.
Трениране
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
От малкия мозък енергията може да потече странично, в долнята част на мозъка, има една плоскост, тогава ще се зародят разрушителните
инстинкти
.
(втори вариант)
Най-първо ще започнем с тялото. Представете си, това е главата на човека, туй е гръбначният стълб. Енергията, която минава през гръбначния стълб, се спира в малкия мозък. Тази енергия не минава в предната част на мозъка, става едно подпушване. Щом се спре енергията в малкия мозък, ако вий не знаете да работите, ще се родят най-лошите работи.
От малкия мозък енергията може да потече странично, в долнята част на мозъка, има една плоскост, тогава ще се зародят разрушителните
инстинкти
.
Ти трябва да разбираш закона, да прекараш кръвта отпред, в челото. Да облее кръвта мозъка ви. А тази кръв не може да премине в мозъка ви, ако не знаете законите, по които се движи живото електричество и живият магнетизъм – тази прана, с която индусите оперират. От вас някои може да започнат с тренирането на тялото. Тази наука, може да се занимаете с науката на йогите.
към втори вариант >>
39.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв
инстинкт
, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува.
Чрез тези три идеала човек развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законите на разумната природа. Така той придобива знания да манипулира с природните закони. Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек.
След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв
инстинкт
, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува.
Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България.
към беседата >>
40.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Ще кажете, че това е
инстинкт
.
Като изучавате живота на растенията, на птиците, на млекопитаещите, ще видите, че ония от тях, които са по-интелигентни, имат уважение към баща си и майка си. Вечер, когато се нареждат да спят, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пък, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждат така, че между тях не се създава никакво противоречие. Едните се нареждат отляво на майка си, а другите – отдясно на майка си; едните – отляво на баща си, а другите – отдясно на баща си, и между тях не се явяват никакви противоречия. Питам: отде дойде тази идея у птиците, да знаят, как да се нареждат и какво да правят?
Ще кажете, че това е
инстинкт
.
Това, което наричате инстинкт, още не обяснява проявите в природата. Разбира се, по интелигентност, хората не могат да се сравняват с никакви животни. По интелигентност, човек седи хиляди, милиони пъти по-високо от кристалите, от растенията, от рибите, от птиците, от млекопитаещите и т. н. Хората не проявяват даже всичката своя интелигентност, която им е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служат на Бога, често се обезсърчават и казват: Какво трябва да правим сега?
към беседата >>
Това, което наричате
инстинкт
, още не обяснява проявите в природата.
Вечер, когато се нареждат да спят, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пък, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждат така, че между тях не се създава никакво противоречие. Едните се нареждат отляво на майка си, а другите – отдясно на майка си; едните – отляво на баща си, а другите – отдясно на баща си, и между тях не се явяват никакви противоречия. Питам: отде дойде тази идея у птиците, да знаят, как да се нареждат и какво да правят? Ще кажете, че това е инстинкт.
Това, което наричате
инстинкт
, още не обяснява проявите в природата.
Разбира се, по интелигентност, хората не могат да се сравняват с никакви животни. По интелигентност, човек седи хиляди, милиони пъти по-високо от кристалите, от растенията, от рибите, от птиците, от млекопитаещите и т. н. Хората не проявяват даже всичката своя интелигентност, която им е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служат на Бога, често се обезсърчават и казват: Какво трябва да правим сега? – Вие, които сте хиляди пъти по-интелигентни от растенията, идете при тях и ще видите, че те знаят, какво да правят.
към беседата >>
41.
Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 14.12.1928г.,
Учените хора казват: известен
инстинкт
, напор.
(втори вариант)
Да допуснем, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първичен живот. И да допуснем, че няма външна интелигентност. Кои сили ще я накарат тя да се раздвои? Кое е дало повод тя да се раздвои? Получените две клетки пак са се раздвоили и т.н.
Учените хора казват: известен
инстинкт
, напор.
Но това не е обяснение. Ако едно разумно същество би наблюдавало строежа на една къща, какво ще констатира? Да допуснем, че една къща би се строила механически, да допуснем, че къщите се строят без хора. Варта се носи сама с механически средства и тези, малките влакове се турят, без да видиш некое живо същество. Ако някой наблюдава този процес, той би ви го описал.
към втори вариант >>
42.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
Ако туй съзнание проникне отзад, то е подсъзнателно или животинският
инстинкт
е това, може да се предизвика у вас една вътрешна борба.
(втори вариант)
Един лекува това състояние с вода, друг с храна, трети иска да си пийне чаша винце и след това си запее: „Горо ле, зелена, водо ле, студена.“ Много интересни са тия психологически наблюдения. И вие трябва да ги наблюдавате. Върви някой човек по пътя и се разговаря, приказва си: „Представи си, той ми каза шмекер! “ Та, у човека в задната част на главата има едно съзнание и в предната част, в челото има друго съзнание.
Ако туй съзнание проникне отзад, то е подсъзнателно или животинският
инстинкт
е това, може да се предизвика у вас една вътрешна борба.
Тя се дължи на задните впечатления и представи. Понеже в предната част на този лоб се явяват тия белите нишки, които са носители на възвишеното съзнание. Те са като проводници на светлината. Защото туй съзнание има една нова светлина, с която разглежда нещата. Та, според новия метод, понеже тежестта на мозъка е била в задната част на мозъка и вследствие на това се раждат тия противоречия.
към втори вариант >>
43.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Като знае този закон, при мъчнотии, човек
инстинктивно
изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин.
Правете упражнения върху себе си, да знаете, при даден случай, какво положение да заеме тялото ви. Гръбначният стълб трябва да бъде прав, без никаква гърбица – да отговаря на естествената линия, която природата му е дала. Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази посока се отнася до тялото, което трябва да се държи в изправност. Естественото положение на гръбначния стълб е със слаба извивка, във форма на буквата S. С тази форма природата имала предвид изразходване на най-малко енергия.
Като знае този закон, при мъчнотии, човек
инстинктивно
изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин.
Оттук излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сече.“ Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си? – Когато центърът на тежестта е минал повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние.
към беседата >>
44.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 12.5.1929г.,
В животните, обаче, светлината пада повече върху онези части на тялото им, дето се намират техните
инстинкти
, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства.
Умен човек е този, в който са развити онези умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това в човешкия мозък съществуват много центрове, свързани с проявата на известни чувства. За пример, моралните чувства на човека се намират на горната част на главата. Те се огряват от лъчите на Божествената светлина. С изправянето си, със стоенето прав на краката си, човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства, и по този начин се отдалечава от животинското си състояние.
В животните, обаче, светлината пада повече върху онези части на тялото им, дето се намират техните
инстинкти
, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства.
Наистина, животните нямат морал. Следователно, увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него. Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум. Колкото по-слабо развити са моралните чувства в човека, толкова по-малки са възможностите за развитието на неговия ум. Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер.
към беседата >>
45.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя
инстинкт
, хвърля се върху човека, иска да го разкъса.
Започва лъвът да реве, да вика за помощ. В същата гора, наблизо някъде, дървар сякъл дърва. Като чува този отчаян рев, отива по звука на рева да види какво е станало. Приближава се до мястото дето бил капанът и вижда лъв, уловен в капан. Приближава се до него, хваща внимателно клещите на капана, разтваря ги и пуща лъва на свобода.
Като се вижда свободен, лъвът, верен на своя
инстинкт
, хвърля се върху човека, иска да го разкъса.
В този момент пристига лисицата и казва: „Чакайте, не се разправяйте сами. Аз съм съдията! Кажете ми, как стана всичко по реда". Лъвът започнал: „Както вървях из гората, не забелязах, че тук нейде имало отворен капан. Кракът ми попадна вътре и се заклещи.
към беседата >>
46.
Хармоничен избор / Първата задача
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Във всеки човек са вложени
инстинкти
за запазване на живота.
То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни. Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото.
Във всеки човек са вложени
инстинкти
за запазване на живота.
Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето.
към беседата >>
47.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Дето се проявява
инстинктът
, там е своеволието.
Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля.
Дето се проявява
инстинктът
, там е своеволието.
Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран. След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил.
към беседата >>
Ако своеволието,
инстинктът
и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Волев човек е този който има любов. Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието.
Ако своеволието,
инстинктът
и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран. След всичко това чувате да казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев? –Защото бил смел, излязъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля.
към беседата >>
48.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Ако те е пратил дяволът, аз вземам дявола - това е обществото с долни
инстинкти
.
(втори вариант)
Тогава аз казвам: вас кой ви е пратил? Или дяволът ви е пратил, или Бог ви е пратил, или вие сами сте се пратили. Запитваш защо си дошъл в училището. Дошъл си да се учиш. Ако си дошъл от само себе си, имаш една отговорност.
Ако те е пратил дяволът, аз вземам дявола - това е обществото с долни
инстинкти
.
Ако Бог те е пратил, това е най-благородното, което може да съществува и което носи щастие за самия живот. Та казвам сега: вие се учите, и не можете да разберете де грешите. Ще каже някой, че той е от Бялото братство, той е окултен ученик. Като кажа, че аз съм полковник или подполковник, какво трябва да разбираш? Или ако кажем, капитан, или поручик, или подпоручик, фелдфебел, или взводен и най-после, прост ефрейтор и редови?
към втори вариант >>
49.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на
инстинкта
за самозапазване.
Той е двойно растение. То съдържа две страни – една животинска и една човешка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клоне отиват в главния мозък, и оттам изпращат енергиите си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря. Плодовете на този живот са горчиви.
Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на
инстинкта
за самозапазване.
Питам: Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Де са грамадните мамоти? От големите животни засега е останал само слонът, който пред тях е като едно теле. Един ден и той ще изчезне. Смисълът на живота не е в натрупването, в настояването.
към беседата >>
50.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат
инстинкти
, разположения, подобни на тия у мишката.
Същото се отнася и до мисълта. Има мисли, които ви обичат — тях не продавайте. Има мисли, които не ви обичат — тях продавайте, натирете ги в гората! Защо трябва да продавате мислите и желанията, които не ви обичат? Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда.
Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат
инстинкти
, разположения, подобни на тия у мишката.
Както мишката се провира оттук-оттам — да намери някоя дреха, да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание — да се проврат, да ви причинят някаква пакост. Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова. Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. За пример: няма човек, който не желае да бъде красив. Всеки иска да бъде красив.
към беседата >>
51.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен
инстинкт
, или вътрешно чувство за разпознаване.
Не е важно какво е писано в книгите по този въпрос, но всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните. Кой е научил овцата да пасе трева? При това кой я е научил да избира трева специална за нея? Без да е чела някаква научна книга, овцата знае каква трева трябва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съвременният човек трябва да чете ред научни книги, за да разбере коя храна е добра и коя – не.
Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен
инстинкт
, или вътрешно чувство за разпознаване.
И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на природата, тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса с храната, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. Днес съвременните хора говорят за възпитание на младите, прилагат ред нови правила и методи, въпреки това малко постижения имат. Защо? – Защото са се отклонили от първичния живот. Майката дълго време учи дъщеря си как трябва да живее, но все ненаучена остава.
към беседата >>
52.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Казвате, че това е
инстинкт
.
Какъв трактат са чели тревопасните животни? Какъв трактат са чели месоядните животни? Какъв трактат са чели мухите, пчелите? Ние казваме, че ако не се учим, не може. Съгласен съм, но пчелата, която отива да събира нектар, по кой принцип знае къде има мед?
Казвате, че това е
инстинкт
.
Това е залъгване. Не е инстинкт, никакъв инстинкт не е, както вие го разбирате. Мухата се е учила дълго време, за да разбере как да си намира храна. Пчелата работи 4-5 месеца и пак се връща в своя свят. Пчелите не са така глупави същества, както си мислите.
към беседата >>
Не е
инстинкт
, никакъв
инстинкт
не е, както вие го разбирате.
Какъв трактат са чели мухите, пчелите? Ние казваме, че ако не се учим, не може. Съгласен съм, но пчелата, която отива да събира нектар, по кой принцип знае къде има мед? Казвате, че това е инстинкт. Това е залъгване.
Не е
инстинкт
, никакъв
инстинкт
не е, както вие го разбирате.
Мухата се е учила дълго време, за да разбере как да си намира храна. Пчелата работи 4-5 месеца и пак се връща в своя свят. Пчелите не са така глупави същества, както си мислите. Те са много умни същества, макар и в тази миниатюрна форма. Едно дете, като суче мляко от майка си, умно ли е?
към беседата >>
53.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Вие имате един
инстинкт
, като някое животно, с който познавате човека.
Не, ни най-малко те не са отвлечени. Те са обективни науки, които съществуват за онези, които ги разбират, а за онези, които не ги разбират, те наистина са отвлечени. Всяка наука, която не разбираме, е отвлечена, а всяка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора са физиогномисти. За пример, щом видят един човек, те веднага се произнасят, казват, че даден човек не ви харесва или по лицето, по светлината му, или по неговия ход, движение и т.н.
Вие имате един
инстинкт
, като някое животно, с който познавате човека.
Защо е добър, защо не е добър, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като някое животно, намирате си пътя и нищо повече. Така е за вас, но за един учен физиогномист не е така. Един учен, като види човека, той най-първо ще тури различни знаци по тялото му, плюс, минус, ще извърши ред процеси и като постави всички знаци на своето място, тогава ще може да се произнесе. Например, ако човек на челото си има минус, той не разполага с всички сили на своята мисъл. Ако неговият нос има минус, този човек не разполага с всичката си енергия на своята интелигентност.
към беседата >>
54.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Като излезете от театъра, вие сте човек пак със същите
инстинкти
, със същите стремежи.
Ако този поет, със своята книга е успял да направи една връзка между съзнанието на цветята и нашето съзнание, той все пак е допринесъл нещо. Обаче, ако този поет е описал само външната страна на цветята, описал е техните костюми, техните дрехи, той е направил само едно представление, само един театър, с които ние се забавляваме. Питам: след като присъствате на едно представление, какво сте добили? Какво сте научили? Все сте научили нещо, но то е едно представление, то е само едно забавление.
Като излезете от театъра, вие сте човек пак със същите
инстинкти
, със същите стремежи.
Влизате в една църква, слушате проповедта, забавлявате се и като излезете от там, вие постъпвате пак по старому, както и животните постъпват. В такъв случай аз намирам, че между човека и вълка има сходство. Когато вълкът обикаля около една кошара, какво мисли той? Той мисли да задигне една от най-охранените овци, интерес има той. И когато овчарят пасе овцете си, защо ги пази?
към беседата >>
55.
Петте области в човека
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
След това идват чувствата: моралните чувства – най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу – нисшите чувства и
инстинктите
.
Ако за една къща се иска време, материал и работници, колко повече е нужно за възпитанието на човека. Казвате: Човек трябва да бъде морален. Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взема участие в изграждането на морала, е човешкият ум.
След това идват чувствата: моралните чувства – най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу – нисшите чувства и
инстинктите
.
Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. Който създава материала, е банкерът в човека. Първо ти си независим, но щом вземеш пари от банкера, постепенно губиш свободата си. Щом не плащаш, твоята платежна способност се намалява и банкерът започва да ти влияе.
към беседата >>
Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а
инстинктите
създават градивен материал.
Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взема участие в изграждането на морала, е човешкият ум. След това идват чувствата: моралните чувства – най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу – нисшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устой на човешкия ум.
Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а
инстинктите
създават градивен материал.
Който създава материала, е банкерът в човека. Първо ти си независим, но щом вземеш пари от банкера, постепенно губиш свободата си. Щом не плащаш, твоята платежна способност се намалява и банкерът започва да ти влияе. Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктът, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека.
към беседата >>
Вземат ли
инстинктите
надмощие в човека, той става егоист.
Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. Който създава материала, е банкерът в човека. Първо ти си независим, но щом вземеш пари от банкера, постепенно губиш свободата си. Щом не плащаш, твоята платежна способност се намалява и банкерът започва да ти влияе.
Вземат ли
инстинктите
надмощие в човека, той става егоист.
Значи инстинктът, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Умът е също жива сила. Христос се натъкна на три математически отношения, които разреши правилно. Преди да реши тези задачи, той прекара в пустинята цели 40 дни в пост и молитва, да види колко време може да издържи без хляб и вода. На 40-ия ден Той усети глад.
към беседата >>
Значи
инстинктът
, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека.
Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. Който създава материала, е банкерът в човека. Първо ти си независим, но щом вземеш пари от банкера, постепенно губиш свободата си. Щом не плащаш, твоята платежна способност се намалява и банкерът започва да ти влияе. Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист.
Значи
инстинктът
, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека.
Умът е също жива сила. Христос се натъкна на три математически отношения, които разреши правилно. Преди да реши тези задачи, той прекара в пустинята цели 40 дни в пост и молитва, да види колко време може да издържи без хляб и вода. На 40-ия ден Той усети глад. Тогава при Него се яви един учен адепт и започна да Го изкушава.
към беседата >>
Не са лоши и стремежите на неговите
инстинкти
.
Кой е създал нещо велико по този път? Днес всички хора крият в себе си едно велико желание и мислят, че щом го постигнат, всичко друго ще постигнат. Кой има тази опитност? Аз не съм срещал човек, който е постигнал всичките си желания. Не са лоши умствените стремежи на човека; не са лоши неговите морални, обществени, лични стремежи.
Не са лоши и стремежите на неговите
инстинкти
.
Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма къде да пласираш това, което си взел. Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал. Те кредитират човека, както търговецът – своите клиенти.
към беседата >>
Ако нямаш
инстинкти
, не можеш да градиш.
Аз не съм срещал човек, който е постигнал всичките си желания. Не са лоши умствените стремежи на човека; не са лоши неговите морални, обществени, лични стремежи. Не са лоши и стремежите на неговите инстинкти. Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма къде да пласираш това, което си взел.
Ако нямаш
инстинкти
, не можеш да градиш.
Те са градивен материал. Те кредитират човека, както търговецът – своите клиенти. Инстинктът е омега, край на нещата. Лошо е, ако разбъркаш местата и поставиш омегата на мястото на алфа. Жесток е инстинктът, т.е. банкерът.
към беседата >>
Инстинктът
е омега, край на нещата.
Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма къде да пласираш това, което си взел. Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал. Те кредитират човека, както търговецът – своите клиенти.
Инстинктът
е омега, край на нещата.
Лошо е, ако разбъркаш местата и поставиш омегата на мястото на алфа. Жесток е инстинктът, т.е. банкерът. Ако му служиш, никога няма да се освободиш от него. Молиш го да отстъпи малко от дълга – не отстъпва; от лихвите, пак не отстъпва. Той казва: Взел си пари, обещал си, че ще ги върнеш – ще плащаш.
към беседата >>
Жесток е
инстинктът
, т.е. банкерът.
Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал. Те кредитират човека, както търговецът – своите клиенти. Инстинктът е омега, край на нещата. Лошо е, ако разбъркаш местата и поставиш омегата на мястото на алфа.
Жесток е
инстинктът
, т.е. банкерът.
Ако му служиш, никога няма да се освободиш от него. Молиш го да отстъпи малко от дълга – не отстъпва; от лихвите, пак не отстъпва. Той казва: Взел си пари, обещал си, че ще ги върнеш – ще плащаш. Ако не платиш, ще те нарече неморален човек. Кога се проявява инстинктът в човека?
към беседата >>
Кога се проявява
инстинктът
в човека?
Жесток е инстинктът, т.е. банкерът. Ако му служиш, никога няма да се освободиш от него. Молиш го да отстъпи малко от дълга – не отстъпва; от лихвите, пак не отстъпва. Той казва: Взел си пари, обещал си, че ще ги върнеш – ще плащаш. Ако не платиш, ще те нарече неморален човек.
Кога се проявява
инстинктът
в човека?
– Когато се самоосъжда. Това е банкерът, който го съди. Като направиш една грешка, ти се изобличаваш и мислиш, че сам се осъждаш. Това е банкерът, който съди. При банкера се правят много грешки.
към беседата >>
Това са все прояви на
инстинкта
.
Като направиш една грешка, ти се изобличаваш и мислиш, че сам се осъждаш. Това е банкерът, който съди. При банкера се правят много грешки. Например вземеш пари и не ги връщаш; взел си земя под наем и не си я изорал; ожениш се, не живееш добре. Ставаш учител, свещеник, проповедник.
Това са все прояви на
инстинкта
.
Не мисли, че със своите проповеди ще оправиш хората. Станеш учен – бъркаш в касата на банкера. Преместваш книгите и оттук-оттам вадиш нещо. Това е чуждо, а ти си въобразяваш, че си учен човек. Банкерът те гледа какво правиш, докато най-после се огънеш и му се поклониш.
към беседата >>
Значи
инстинктите
причиняват болки в стомаха и корема; умът причинява главоболие; личните, обществените и моралните чувства причиняват болки в дробовете.
не е в съгласие с Божествените закони. – Кога страда от гръдни болести? – Когато не изпълнява духовните закони. – Кога страда от корем? – Когато няма правилни отношения към материалния свят.
Значи
инстинктите
причиняват болки в стомаха и корема; умът причинява главоболие; личните, обществените и моралните чувства причиняват болки в дробовете.
Последните болести се лекуват най-мъчно. Ако възстановите хармонията между личните, обществените и моралните чувства на човека, дробовете ще се подобрят. Непременно трябва да стане промяна в силите, които действат в човешкия организъм. Кръвообращението, както и светлите мисли и топли чувства имат отношение към белите дробове на човека. Личните чувства имат отношение към черния дроб.
към беседата >>
И така, пазете следния ред в живота си: поставете ума на първо място, моралните чувства на второ място, личните чувства – на трето място, обществените чувства – на четвърто място и
инстинкта
– на пето място.
В желанието си да придобие пари, хитрият си служи с хитрост. Когато срещне богат човек, той гледа да го опие, да му вземе парите. Обаче богатият може да е умен и колкото да му предлагате да пие, въздържа се. Той разбира мисълта ви и не се поддава на нея. Изобщо мисълта се движи по прави линии и по плоскости – от човека зависи какъв път ще избере.
И така, пазете следния ред в живота си: поставете ума на първо място, моралните чувства на второ място, личните чувства – на трето място, обществените чувства – на четвърто място и
инстинкта
– на пето място.
Това са проявите на сегашния човек. Щом спазвате този ред, силите, които действат у вас, ще си помагат взаимно. Ако измените този ред, задачите ви ще останат неразрешени. Помни: Ако искаш да се справиш с външния свят, първо трябва да се справиш със своя вътрешен свят. Преди да искаш пари от банкера, бъди готов да направиш нещо за него.
към беседата >>
Моралните чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства и най-после стигате до
инстинктите
и нисшите страсти.
(втори вариант)
Моралът е един извод, моралът не е първото нещо. Човек като се е родил, той не е бил морален. Кое е първото, с което човек се ражда? Първото е неговият ум У. Второто са неговите морални чувства.
Моралните чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства и най-после стигате до
инстинктите
и нисшите страсти.
Това са известни постижения, геометрически отношения в хората. Причината за човешката дейност е неговият ум. Моралните чувства дават устои на човешкия ум. Личните чувства дават постижения в едно направление. А обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане.
към втори вариант >>
А обществените чувства ограничават това постижение, а
инстинктите
дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане.
(втори вариант)
Моралните чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства и най-после стигате до инстинктите и нисшите страсти. Това са известни постижения, геометрически отношения в хората. Причината за човешката дейност е неговият ум. Моралните чувства дават устои на човешкия ум. Личните чувства дават постижения в едно направление.
А обществените чувства ограничават това постижение, а
инстинктите
дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане.
Но онзи, който дава този материал, той прилича на един банкер. Най-първо ти си независим от банкера, свободен си, но щом вземеш пари назаем, ти се обвързваш с банкера и постепенно изгубваш своята свобода. Щом твоята платежна способност се намали, ти не може да платиш, банкерът добива влияние върху тебе. Ти не може да плащаш, значи инстинктите на човека, ако вземат надмощие, човек става егоист. Инстинктите, това са живи сили в природата.
към втори вариант >>
Ти не може да плащаш, значи
инстинктите
на човека, ако вземат надмощие, човек става егоист.
(втори вариант)
Личните чувства дават постижения в едно направление. А обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане. Но онзи, който дава този материал, той прилича на един банкер. Най-първо ти си независим от банкера, свободен си, но щом вземеш пари назаем, ти се обвързваш с банкера и постепенно изгубваш своята свобода. Щом твоята платежна способност се намали, ти не може да платиш, банкерът добива влияние върху тебе.
Ти не може да плащаш, значи
инстинктите
на човека, ако вземат надмощие, човек става егоист.
Инстинктите, това са живи сили в природата. Личните чувства, това са живи сили, моралните чувства, това са живи сили, обществените чувства, това са живи сили. Умът, това е една жива сила. В Евангелието имате три отношения, три геометрически постижения: Първото, Христос отива в пустинята. Бог се проявява.
към втори вариант >>
Инстинктите
, това са живи сили в природата.
(втори вариант)
А обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане. Но онзи, който дава този материал, той прилича на един банкер. Най-първо ти си независим от банкера, свободен си, но щом вземеш пари назаем, ти се обвързваш с банкера и постепенно изгубваш своята свобода. Щом твоята платежна способност се намали, ти не може да платиш, банкерът добива влияние върху тебе. Ти не може да плащаш, значи инстинктите на човека, ако вземат надмощие, човек става егоист.
Инстинктите
, това са живи сили в природата.
Личните чувства, това са живи сили, моралните чувства, това са живи сили, обществените чувства, това са живи сили. Умът, това е една жива сила. В Евангелието имате три отношения, три геометрически постижения: Първото, Христос отива в пустинята. Бог се проявява. Като изгладнее, Той разрешава и учи колко може да издържи на глад.
към втори вариант >>
Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на
инстинктите
, всичките на място са.
(втори вариант)
Но да станеш велик човек, да създадеш цял един свят! Сега ще преведете: И вие имате едно желание, за което сте готов да пожертвувате всичко и мислите, че с постиженията на това желание всичко ще постигнете. Кой от вас има тази опитност, че като постигне едно желание, всичко друго да се е реализирало. Аз не съм виждал такъв човек. В даден случай има известни моменти в живота, които вие трябва да ги имате предвид.
Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на
инстинктите
, всичките на място са.
Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички.
към втори вариант >>
Ако нямаш
инстинкти
в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш.
(втори вариант)
Аз не съм виждал такъв човек. В даден случай има известни моменти в живота, които вие трябва да ги имате предвид. Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите, всичките на място са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел.
Ако нямаш
инстинкти
в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш.
Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът, това е омега на нещата.
към втори вариант >>
Казваш: Това са
инстинкти
.
(втори вариант)
В даден случай има известни моменти в живота, които вие трябва да ги имате предвид. Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите, всичките на място са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш.
Казваш: Това са
инстинкти
.
Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът, това е омега на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа.
към втори вариант >>
Инстинктът
е бакалин, който кредитира всички.
(втори вариант)
Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите, всичките на място са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти.
Инстинктът
е бакалин, който кредитира всички.
От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът, това е омега на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа. Ти си обърнал реда на нещата.
към втори вариант >>
Казваш: Това са
инстинкти
.
(втори вариант)
Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо.
Казваш: Това са
инстинкти
.
Инстинктът, това е омега на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа. Ти си обърнал реда на нещата. Защото онзи банкер, който ти дава назаем, той не работи, той е краен аристократ. Ти ще работиш, но ще му връщаш лихвата.
към втори вариант >>
Инстинктът
, това е омега на нещата.
(втори вариант)
Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти.
Инстинктът
, това е омега на нещата.
Злото седи в това, когато омегата направиш алфа. Ти си обърнал реда на нещата. Защото онзи банкер, който ти дава назаем, той не работи, той е краен аристократ. Ти ще работиш, но ще му връщаш лихвата. Той увеличава лихвата.
към втори вариант >>
Инстинктите
– когато някой път вие се самоосъждате в себе си, съдят те твоите
инстинкти
, банкерът.
(втори вариант)
От лихвите малко да отстъпи не може да го заставиш. Той казва, ти трябва да платиш туй, което си взел, ти си дал дума. Ако не ти каже има известни закони, които регулират. Той ще каже, у тебе няма лични чувства, ти не си благороден човек, у тебе няма високо благородство, морални чувства. Този банкер това ще ти каже.
Инстинктите
– когато някой път вие се самоосъждате в себе си, съдят те твоите
инстинкти
, банкерът.
Ти мислиш, че сам се съдиш. Тогава той те съди. След като си направил една голяма погрешка – при банкера се правят погрешки. Запример, взел си пари и не ги даваш. Дали ти земя и не си я изорал.
към втори вариант >>
Оженил си се, това е от
инстинктите
.
(втори вариант)
Ти мислиш, че сам се съдиш. Тогава той те съди. След като си направил една голяма погрешка – при банкера се правят погрешки. Запример, взел си пари и не ги даваш. Дали ти земя и не си я изорал.
Оженил си се, това е от
инстинктите
.
Къща си направил, поп си станал, учител си станал, проповедник си станал, ти мислиш да проповядваш на света. Не, не. Не си прави тези илюзии. Ти си станал учен човек, ти бъркаш в касата на този банкер. Казват, че ти си станал учен човек.
към втори вариант >>
Болката на корема произтича от
инстинктите
.
(втори вариант)
Щом те боли коремът, като материалист си съгрешил, щом те болят гърдите, като духовен човек си съгрешил. Щом те боли главата, по отношение на Божественото си съгрешил. Сега казвате, че нервната система не функционира добре, че белите дробове не функционират добре и че стомахът не функционира добре. И това обяснение не е лошо. Причината седи в друго.
Болката на корема произтича от
инстинктите
.
Болките на главата произтичат от ума, а болките на дробовете, произтичат от моралните, личните и обществените ви чувства и затова тази болест най-мъчно се лекува, понеже има три фактора вътре: Моралните, личните и обществените чувства. От тях заболяват гърдите на човека. Аз съм правил опити. Ако вие може да измените обстановката на моралните, личните и обществените чувства, вие ще излекувате дробовете на всеки човек. В силите, които функционират в даден случай в човека, трябва да стане една промяна.
към втори вариант >>
Моралните чувства, на второ, личните чувства на трето, обществените на четвърто,
инстинктите
на пето място.
(втори вариант)
Някой път може да туриш и хоризонтално, сега турят отгоре перпендикулярни плочи. Тогава се турят тези хоризонтални плоскости, че тежестта се разпръсква по крайните части на тази плоскост. Сега какъв закон можем да извадим от това? Трябва да държите този ред на нещата. Умът на първо място.
Моралните чувства, на второ, личните чувства на трето, обществените на четвърто,
инстинктите
на пето място.
Това е един пентаграм. Това е човекът в сегашното проявление. 1, 2, 3, 4, 5, това е сегашното проявление на човека. Държите ли туй съотношение на нещата, съществува един разумен ред на нещата. Силите, които действуват, си помагат едни на други.
към втори вариант >>
Твоите обществени чувства ще съвпаднат с неговите обществени чувства, твоите
инстинкти
ще съвпаднат с неговите
инстинкти
и работите ще се изпълнят.
(втори вариант)
Там има градини. Ще се поливат с нея. В края на краищата може да се изчисли какви ще бъдат последствията за тази вода, която слиза в долината. Когато някои кабалисти изчисляват щастливите случаи, може да изчислиш нещата, може да предскажеш какви ще бъдат постиженията. Ако ти си един банкер, твоят ум може да съвпадне с неговия ум, твоите морални чувства ще съвпаднат с неговите чувства.
Твоите обществени чувства ще съвпаднат с неговите обществени чувства, твоите
инстинкти
ще съвпаднат с неговите
инстинкти
и работите ще се изпълнят.
Но ако няма съвпадение, ще има препятствия или другояче да ви кажа: Започваш една работа и те боли главата. Започнеш една работа и те боли коремът или те болят гърдите. Каквото и отношение да започнеш на физическо поле, ти трябва да имаш свежи сили в главата си, после разширение на гърдите, после да имаш апетит да ядеш. И като ядеш да ти плющят ушите. Но щом се стесняват гърдите, коремът и умът, тогава тази работа няма да успее.
към втори вариант >>
56.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 18.9.1932г.,
Вие ще кажете, това е
инстинкт
.
За онези облаци, които минават през вашия живот, ти не се безпокой. Това е облак, гръмотевица, тя ще мине, ще замине и ще се оправи. Ще се оправи, понеже има един, който да ги оправя. Ако нямаше кой да ги оправя в света, то самият свят не би съществувал. Питам тогава всички майки и бащи, кой заставя страхливата кокошка, която от сянката си бяга, кой я заставя да мъти яйцата и да излюпва пиленцата?
Вие ще кажете, това е
инстинкт
.
Няма никаква разумност там. Тя е най-висшата разумност. Кокошката докато отглежда децата си, тя е умна. Щом ги отгледа, нейната разумност дохожда до първоначалното положение, до обикновено положение. Сега хората са неразумни, когато страдат.
към беседата >>
57.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
(втори вариант)
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Много естествено, ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без
инстинкти
.
Ако можеш да отправиш мисълта си към някой банкер, но с любов, гой сам ще ги донесе исканата сума. Нямаш ли любов, колкото и да хлопаш на вратата му, той ще ти отговори сърдито: Работи! – Ако си умен, ти ще отбиеш водата на някоя река, да напоява твоята градина и градините на близките ти. Ако не си умен и не знаеш как да я отбиеш, реката ще си тече по своя път, без да се ползваш от нея. Сегашните хора не успяват в живота си, защото техните сили са отбити от правия път.
Много естествено, ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без
инстинкти
.
Щом си дошъл на земята, ти се нуждаеш от тези чувства. От правилното им съчетаване зависи твоето щастие. – Искам да се освободя от греха. – Грехът се дължи на неразбирането на живота. – Искам да се освободя от своите слабости.
към беседата >>
То е един стар
инстинкт
у тебе.
(втори вариант)
Я, вижте у животните, там всички са мустакати. Израснали са [от] козина. Както у шарана, у сома, тези мустаци са били като техните мустаци. Мустакът е служил само да се усети откъде ще дойде храната му. Някой момък, като види някоя мома, засучи мустака, то е атавизъм.
То е един стар
инстинкт
у тебе.
Ти трябва да се освободиш от него. Да се върнем към онова познание на новото, което е потребно. Човек трябва да израства, трябва да превъзмогва тези противоречия, които сега съществуват. Общество е това, в което се намираме ние сега. Ние сме турени пред една задача, която трябва да разрешим.
към втори вариант >>
Без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без
инстинкти
, не може да напредващ.
(втори вариант)
“ То е същия закон. Някъде в планината има реки вода. Умният човек може да тури един бент, да направи канал и тя ще влезе в другата долина. Ако не знаете, водата ще си върви по своя път. Човешките сили сега са отбити от правия път.
Без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без
инстинкти
, не може да напредващ.
Ти трябва да ги имаш на Земята, тяхното съчетание трябва. Някой казва: „Аз искам да се освободя от греха.“ Грехът в тебе произтича от неразбирането в живота. Някой казва: „Аз искам да се освободя от своята слабост.“ Слабостта седи или произтича от неразбирането на живота. Младата мома, като срещне някой красив момък, тя иска този момък да я обича. На какво основание?
към втори вариант >>
58.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Без палец вече вие имате енергии, които действат
инстинктивно
.
(втори вариант)
Първият пръст и той е свързан, палецът и той е свързан. И трябва да знаете, че силата на палеца е равна на силата на четирите пръста. Следователно туй, което четирите пръста съдържат, като се съединят, този пръст - палецът, половината на човешката енергия изходи от палеца, или половината от човешката енергия е вложена в палеца. Именно животните имат само тия четири пръста, те нямат енергията на палеца, туй разумното разбиране - приложението. В палеца е приложението на човека.
Без палец вече вие имате енергии, които действат
инстинктивно
.
То е едно колело, което се върти, върти и ако му туриш малко масло на самото колело, това са физически енергии, които действат автоматически. Това всеки може да използва. Та казвам, когато имате едно желание, на което не знаете неговия произход, вие се намирате в енергиите на вашите пръсти, отдето изтича енергията. Например вие имате стремеж да се качите на високо място, вие искате да заемете високо място, да станете висок човек. Да вземем един човек, на когото личните пръсти са развити - той иска да стане висок.
към втори вариант >>
59.
Имаше някой человек
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Обаче, ако този умрелият човек го турите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни
инстинкти
.
Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е.
Обаче, ако този умрелият човек го турите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни
инстинкти
.
След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени.
към беседата >>
Обаче, ако този, умрелият човек го поставите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни
инстинкти
.
(втори вариант)
Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, остава известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е.
Обаче, ако този, умрелият човек го поставите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни
инстинкти
.
След като грешният умре, той си остава пак същия. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя само когато мине от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени.
към втори вариант >>
60.
И проводи ги
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 12.2.1933г.,
Тя не е надделяла на своя
инстинкт
за мишката.
Другото е най-отвлечена философия и ако говоря за нея, това ще бъде малко ненамясто. Един учен плъх започнал да говори на другите плъхове как хората се хранят, как живеят, как си градят къщи, но другият плъх му казал: „Не ни говори за неща, от които ние не се ползваме, но ни говори как да градим нашите дупки – това е важно за нас. Ти не ни говори за хората, за техните капани, за техните котки и кучета, ние знаем това.“ Когато аз говоря за плъховете, разбирам, когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние мязаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние мязаме на разумните хора. Защото всички живи същества, както и животните, при някои случаи са много умни – имат добри, хубави прояви, но при някои случаи те са много глупави. Запример някога вие можете да научите една котка на различни фокуси, можете да я научите да върши каквото искате, даже може на два крака като човек да носи на табла кафе, но пуснеш ли ѝ една мишка и таблата ще хвръкне, и всичко ще хвръкне.
Тя не е надделяла на своя
инстинкт
за мишката.
Мишката за нея е много по-важна, отколкото кафето с таблата. Тя казва: „Ти с кафето можеш да почакаш, но тази мишка сега я хванах, тя не чака.“ Вие ще кажете: „Какво от това? “ Казвам, когато вие пропущате една истина и се занимавате с мишките, вие мязате на тази котка. Когато ти носиш една табла – твоето щастие, и на пътя ти излезе една мишка, вие мязате на тази котка, ти искаш да хвърлиш щастието си, истинското твое щастие – таблата, а търсиш фалшивото – мишката.
към беседата >>
Тя не е надделяла своя
инстинкт
за мишката.
(втори вариант)
Един учен плъх започнал да обяснява на другите плъхове, как хората се хранят, как живеят, как си градят къщи, но те му казали: “Не ни говори за неща, които не ни ползват. Посъветвай ни как да изградим нашите дупки - то е по-важно за нас. Не ни говори за хора-та, за техните капани, за техните котки и кучета, ние знаем това.” Когато ние говорим за природата, без да я разбираме, ние приличаме на плъховете, но когато разбираме природата, ние приличаме на разумните хора. Защото всички живи същества в някои случаи са много умни, имат добри прояви, но в други случаи са много глупави. Например, вие може да научите една котка на различни фокуси, можете да я научите и на два крака да стои, да носи табла с кафе, но пуснеш ли й една мишка и таблата ще хвръкне и всичко ще хвръкне.
Тя не е надделяла своя
инстинкт
за мишката.
Мишката за нея е много по-важна, отколкото кафето на таблата. Казвам: Когато вие пропущате една истина и се занимавате с мишките, вие приличате на тази котка Когато носите една табла, т.е. вашето щастие, и на пътя ви излезе една мишка, вие като тази котка, искате да хвърлите истинското си щастие, за да хванете фалшивото, т.е. мишката. Според вас, щастливият случай е мишката, която излиза на пътя ви и захвърляте таблата, за да я уловите. Но какво ще ви донесе една мишка?
към втори вариант >>
61.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 17.2.1933г.,
Ние ги правим
инстинктивно
.
(втори вариант)
Допуснете, че един оратор говори на трибуната и някой път си дигне по-малко ръката, някой път повече - и при това движение какъв е пътят, по който то върви. Какви са подбудителните причини, да си повдигне ръката в единия случай по-високо, в другия случай - по-ниско? Когато ораторът си дигне ръката на високо, какво иска да каже с това? Има известни движения, които зависят от нас. А пък има някои движения, които не зависят от нас.
Ние ги правим
инстинктивно
.
Ако ти в пътя си си принуден да минеш по някой висок връх, правиш едно движение от немай къде. Да кажем, че срещнеш един човек, когото обичаш. Естествено това приятно ти е. А пък някой път трябва да направиш една усмивка с гримаса - не ти е по волята, по други съображения може да я направиш и мислиш, че е усмивка, направена по добра воля. Една усмивка, която е направена по добра воля, и една усмивка, която не е направена по добра воля, мислите ли, че ще имаме един и същи израз. Не.
към втори вариант >>
62.
Закон на доброто
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 31.3.1933г.,
Ще кажете, че животните се ръководят от
инстинкта
.
Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления.
Ще кажете, че животните се ръководят от
инстинкта
.
Така е, но и в инстинкта има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява.
към беседата >>
Така е, но и в
инстинкта
има нещо разумно.
Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления, от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Без инструменти, тя прави верни изчисления. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта.
Така е, но и в
инстинкта
има нещо разумно.
Ще кажете, че ръката на човека е неразумна. Обаче ръката е създадена от разумни сили. И докато между силите, които са работили за създаването ѝ, и вас има връзка, ръката е здрава. Щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган.
към беседата >>
Един материалист ще каже, че това е
инстинкт
.
(втори вариант)
Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си. Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник.
Един материалист ще каже, че това е
инстинкт
.
Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра.
към втори вариант >>
Инстинктът
, това е нещо разумно в света.
(втори вариант)
Някой път животните, които считаме, че седят на по- ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си. Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт.
Инстинктът
, това е нещо разумно в света.
И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че Вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат В природата. И дотогава - има връзка между ръката ви и тези разумни сили - дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие.
към втори вариант >>
63.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
Вие казвате, че това е
инстинкт
.
Вземете онези оси, които правят хирургически операции, които нашите хирурзи не може да направят. Тази оса така ужилва своята жертва, че като тури в своето гнездо, служат за храна на нейните ларви. Тя така ги ужилва, че не ги умъртвява, туря ги в гнездото си и като се излюпят малките, им служат за прясна храна. Кой ги е учил? Откъде са взели своята наука?
Вие казвате, че това е
инстинкт
.
Това не е никаква философия. Какво разбирате под думата инстинкт? Отде иде този инстинкт? Такъв инстинкт не съществува. В света съществува една разумна сила, която прави давление във всичко, и туй давление, туй напрежение вътре в природата не е еднакво навсякъде.
към беседата >>
Какво разбирате под думата
инстинкт
?
Тя така ги ужилва, че не ги умъртвява, туря ги в гнездото си и като се излюпят малките, им служат за прясна храна. Кой ги е учил? Откъде са взели своята наука? Вие казвате, че това е инстинкт. Това не е никаква философия.
Какво разбирате под думата
инстинкт
?
Отде иде този инстинкт? Такъв инстинкт не съществува. В света съществува една разумна сила, която прави давление във всичко, и туй давление, туй напрежение вътре в природата не е еднакво навсякъде. Законите в материята – в материята има единство – единствената промяна, която може да стане във формите. Материята може да се размножава в своите форми.
към беседата >>
Отде иде този
инстинкт
?
Кой ги е учил? Откъде са взели своята наука? Вие казвате, че това е инстинкт. Това не е никаква философия. Какво разбирате под думата инстинкт?
Отде иде този
инстинкт
?
Такъв инстинкт не съществува. В света съществува една разумна сила, която прави давление във всичко, и туй давление, туй напрежение вътре в природата не е еднакво навсякъде. Законите в материята – в материята има единство – единствената промяна, която може да стане във формите. Материята може да се размножава в своите форми. Но в количествено отношение остава една и съща – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Такъв
инстинкт
не съществува.
Откъде са взели своята наука? Вие казвате, че това е инстинкт. Това не е никаква философия. Какво разбирате под думата инстинкт? Отде иде този инстинкт?
Такъв
инстинкт
не съществува.
В света съществува една разумна сила, която прави давление във всичко, и туй давление, туй напрежение вътре в природата не е еднакво навсякъде. Законите в материята – в материята има единство – единствената промяна, която може да стане във формите. Материята може да се размножава в своите форми. Но в количествено отношение остава една и съща – ни повече, ни по-малко. Ако дойдем в отношение със силите на природата, в силата може да се приложи и качествено различие.
към беседата >>
64.
Трима господари
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 12.5.1933г.,
Аз мисля, че тази млада жена има слаба воля, а по
инстинкт
тя разбира какво ще ѝ допринесе това перо.
У нея се явило желание да купи щраусовото перо за шапката си. Всъщност на това перо не му е мястото на шапката. Защо тя иска да го тури на главата си? Какви са съображенията ѝ? Какво ще придобие тя, като тури щраусовото перо на шапката си?
Аз мисля, че тази млада жена има слаба воля, а по
инстинкт
тя разбира какво ще ѝ допринесе това перо.
Като носи на главата си щраусовото перо, с това тя ще усили волята си, както щраусът проявява големи усилия. Като мисли за силните крака на тази птица в пустинята, тя ще се старае при лоши условия да живее добре. Тази е причината, дето младата жена пожелала да има щраусово перо. По същата причина някой млад човек желае да има самурен калпак. Защо не носи калпак от овча кожа?
към беседата >>
Аз мисля, че тази млада жена има слаба воля, а по
инстинкт
тя разбира какво ще й допринесе това перо.
(втори вариант)
У нея се явило желание да купи щраусовото перо за шапката си. Всъщност на това перо не му е мястото на шапката. Защо тя иска да го тури на главата си? Какви са съображенията й? Какво ще придобие тя, като тури щраусовото перо на шапката си?
Аз мисля, че тази млада жена има слаба воля, а по
инстинкт
тя разбира какво ще й допринесе това перо.
Като носи на главата си щраусовото перо, с това тя ще усили волята си, както щраусът проявява големи усилия. Като мисли за силните крака на тази птица в пустинята, тя ще се старае при лоши условия да живее добре. Тази е причината, дето младата жена пожелала да има щраусово перо. По същата причина някой млад човек желае да има самурен калпак. Защо не носи калпак от овча кожа?
към втори вариант >>
65.
Не се мълви
,
(втори вариант)
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Ние считаме пчелите, че са много глупави, че те не разбират нищо, че те по
инстинкт
вървят.
Не е на въздуха раят, той е тука, на земята, но не на тази земя, на която ние живеем. Та Писанието казва: „Бог казва: „Радвайте се, човечески синове, на неговата Обетована земя.“ Туй, за което ви говоря, е една теория. Има известни начини, по които вие може да проверите истината. Аз не искам сега да ви занимавам с теории. Теориите са известни положения, но има една истина, която всеки може да провери.
Ние считаме пчелите, че са много глупави, че те не разбират нищо, че те по
инстинкт
вървят.
Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат станции на радио. Всяка една пчела си има радио в тялото. Когато тази пчела отиде да бере мед, като намери някъде цвят, оттам изпраща вълни на станцията на кошера, те долавят тези вълни. Тази пчела има един начин да говори.
към беседата >>
Ние считаме пчелите за много глупави, че не разбират нищо, че те по
инстинкт
вършат всичко.
(втори вариант)
В Писанието се казва: “Радвайте се човечески синове на Неговата обетована земя.” Това, за което ви говоря е една теория. Има известни начини, по които вие може да постигнете истината. Аз не искам сега да ви занимавам с теория. Теориите са известни положения, но има една истина, която може да се провери.
Ние считаме пчелите за много глупави, че не разбират нищо, че те по
инстинкт
вършат всичко.
Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат радиостанции. Всяка една пчела има радио в тялото си. Когато една пчела отиде да бере мед, като намери някъде много цвят, оттам тя съобщава чрез вълни в станцията на кошера, а другите пчели долавят тези вълни. По този начин пчелите се разговарят.
към втори вариант >>
66.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински
инстинкт
и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем.
“ – „След една година твоите работи ще се оправят.“ Той става весел, разговаря се: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“ След една година той иде весел, оправили се работите. Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох. Казвам: „Хляб имаш ли? “ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за да те яде, значи е гладна. Щом иска да го яде, гладна е тя.
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински
инстинкт
и почнахме да се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа си върху едного и ние го отделихме в съзнанието си и решихме да го изядем.
И този човек чувствува това, че го отделяме. Но работата не се свърши само с този. След една седмица пак почнахме да се гледаме.“ Пак търсят някого. Той сега разправя, няма да ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички да умрат, а искат само един да умре, за да могат другите да живеят? И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва да прави човек?
към беседата >>
67.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на
инстинктите
, мнозина от вас са се обърквали.
Сега ще кажете: „Бялата и черната раса какво ни интересуват? " Трябва да ви интересуват, понеже у вас някой път става прекръстосване на нисши и висши чувства, на висши и нисши способности. Може да ги прекръстосате и се изисква един дълъг период, докато прекръстосването на нисшите и висшите способности даде един добър резултат. В началото при прекръстосването ще имате един лош резултат. В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно.
При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на
инстинктите
, мнозина от вас са се обърквали.
И казвате: „Тази работа е празна." Религията се дължи на известни чувствувания, но щом се прекръстосат висшите и нисшите чувства, веднага ще настане един прелом. И какъв ще бъде този прелом? Ако този, който е направил погрешката, е слуга, той няма да се връща навреме при господаря си. Той ще започне да закъснява. Спрял се при това кафене, при онова кафене да пие една-две чаши и казва: „Да става каквото ще." Като се върне, направят му забележка.
към беседата >>
68.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
Животните ходят по
инстинкт
, а човек върви по интуиция вътрешна.
Всяко препятствие, всяко усилие, в какъвто и размер да е, показва едно малко отклонение от правия, от естествения път на живота. Под думата „естествено“ разбират естествен човек, който не може да разбере духовните работи. Естествен път е онзи, който е определен. Значи, има един определен път. В този път хората ходят без да знаят.
Животните ходят по
инстинкт
, а човек върви по интуиция вътрешна.
Значи, има неща, които да направляват. Сега ние виждаме в съвременните методи, според съвременните педагози, които говорят как трябва да се възпитава човекът. За да се възпитава човек, трябва да го оставим да влезе в естествения път на природата. Като казваме „естество“, ние разбираме слабите страни. Казваме: „Това е в естеството на човека.“ Обаче разбираме и добрата страна, защото в естеството на човека има две страни, които са вложени в него – добра и лоша.
към беседата >>
69.
Мечът на Духа
,
НБ
, София, 9.9.1934г.,
Често се явяват известни
инстинкти
в човека, които са известен атавизъм.
Отде трябва да започне човек? Трябва да има ясна представа за себе си. Имате ли вие ясна представа какво сте вие вън от окръжаващата среда, вън от хората, вие сами, индивидуално, какво сте? Апостол Павел казва на едно място: „На мъки съм, додето се роди Христос във вас.“ Някой път може да видиш в себе си баща си, майка си. Това са наследствени черти.
Често се явяват известни
инстинкти
в човека, които са известен атавизъм.
Това не е човекът. Новият човек, който е направен по образ и подобие Божие, такъв човек не може да върши престъпление. Онзи, който върши престъпление, това е атавизъм от миналото. Има нещо в човека, което е станало преди създаването на човека. Писанието казва, че Бог е направил човека и Бог е казал, че всичко е добро.
към беседата >>
70.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Това е
инстинкт
в пчелите, но и хората имат този
инстинкт
като пчелите.
Помислих малко, засмях се и казах: Да им е наздраве. Трябваше ли да се ядосвам за 16 кгр мед? Колко струват тия килограми мед? Ако килото е по 25 лв., значи всичко 400 лв. Струва ли за толкова лева човек да се безпокои, да губи мира си?
Това е
инстинкт
в пчелите, но и хората имат този
инстинкт
като пчелите.
Оставете една каса пълна със злато отворена и вижте след това какво ще стане. Непременно ще влезе някой в касата да си вземе нещо. Няма човек в света, който до сега не е бъркал в касата. Изключение правят само светиите. Какво показва това?
към беседата >>
71.
Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син)
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 8.3.1935г.,
Ако не познавате човека, вие ще намерите един слуга, у когото чувството или способността за стяженолюбие е толкова силно развито, че отива до
инстинкт
на кражба.
(втори вариант)
− Местността е такава. Това се отнася до вас, които искате да имате един съзнателен живот. Вие влизате в сегашния свят и казвате: „Как трябва да се живее? “ Най-първо трябва да имате една ясна представа какво нещо е човек. Вие сте богат човек, искате да имате един касиер.
Ако не познавате човека, вие ще намерите един слуга, у когото чувството или способността за стяженолюбие е толкова силно развито, че отива до
инстинкт
на кражба.
Виждаш, че е интелигентен, но след време виждаш, че тоя слуга е станал господар, а господарят − слуга. Сега това, което е потребно на всинца ви, е следното: търпение и работа. Малко хора има търпеливи в света. Вие искате да бъдете богат. Защо сте сиромах?
към втори вариант >>
72.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Тя се води от
инстинкта
си и всичко предвижда.
Ако родителите й се грижат само за нейната физика, тя ще се развие физически, без да мисли за своя умствен и духовен живот. След време родителите и я оженват и тя става бременна. През това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да й помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка и на птичката - майка. Жената търси външна помощ, а птичката върши всичко сама.
Тя се води от
инстинкта
си и всичко предвижда.
Човек не се води по инстинкт, но не прилага и мисълта си, за да си помогне сам. Като разчита на чужда помощ, той мисли малко. Като не мисли, страданията следват подир него. Колкото по-големи са страданията, толкова по-нещастен е човек. Ето защо, пътят, който води към щастието, е правата мисъл.
към беседата >>
Човек не се води по
инстинкт
, но не прилага и мисълта си, за да си помогне сам.
След време родителите и я оженват и тя става бременна. През това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да й помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка и на птичката - майка. Жената търси външна помощ, а птичката върши всичко сама. Тя се води от инстинкта си и всичко предвижда.
Човек не се води по
инстинкт
, но не прилага и мисълта си, за да си помогне сам.
Като разчита на чужда помощ, той мисли малко. Като не мисли, страданията следват подир него. Колкото по-големи са страданията, толкова по-нещастен е човек. Ето защо, пътят, който води към щастието, е правата мисъл. Мислете право, за да бъдете щастливи.
към беседата >>
73.
Новото учение
,
ООК
, София, 2.10.1935г.,
В тоя смисъл и всички животни се ръководят, те си имат известен вътрешен
инстинкт
, имат си ръководство, как да се хранят.
Има някои неща, които са потребни на ученика. Ученикът трябва да има известни пособия, от които да се ползва. Съществуват някои пособия, които човек трябва да намери, както и известно ръководство. Казват, че Духът е ръководител, че той ръководи човека. Но то е в специфичен смисъл.
В тоя смисъл и всички животни се ръководят, те си имат известен вътрешен
инстинкт
, имат си ръководство, как да се хранят.
Същото е и с птиците. Някои казват, че имат ръководството на Духа. Има едно обикновено ръководство, от което се ръководят и някои животни. Няма да се спирам на това: има някои специфични неща, върху които, като се спира човек, се отдалечава от същественото. Трябва да преминем от обикновената мисъл към необикновената, от детинската мисъл към мисълта на възрастния.
към беседата >>
74.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Един искал да покаже, че тя не е променила нрава си,
инстинкта
си.
Да кажем, може да възпиташ един вълк да стане куче. Може хляб да яде, но при дадени условия този вълк няма ли да прояви своето естество? Често хората, като се турят на изпитание, се вижда, че не са морални. Има нещо неестествено в морала. Един възпитавал котки, дресирал една котка, че могла да носи кафе като човек.
Един искал да покаже, че тя не е променила нрава си,
инстинкта
си.
Той хванал една мишка, котката носи кафето. Той като хвърлил мишката, тя хвърлила таблата и хуква да гони мишката. Стари навици има човек. Когато се казва, че морално трябва да се постъпи, може да е външно съображение, може да са външни причините, които те карат да постъпиш така. Ти си морален, понеже те е страх от закона.
към беседата >>
75.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по
инстинкт
, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Всеки знае да диша, но колко много зависи от дишането! Всеки знае да яде, но колко много зависи от яденето. Казвате: Всеки ден се яде. Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва да ядат. Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по
инстинкт
, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си.
към беседата >>
76.
Знайният Бог
,
(втори вариант)
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява
инстинктите
и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота. За да се домогнат до новото, те трябва да изхождат от Божественото в себе си, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви. Вън от Божественото никакъв идеал не съществува. Без него животът на човека е подобен на животинския. Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество.
Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява
инстинктите
и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др.
Например, двама души се скарват и се проявяват като мечка, тигър, змия и др. Единият казва за другия: „Ще изпия кръвчицата му! “ – Така постъпва и мечката. Това не е нещо ново. Друг казва: „Ще го удуша!
към втори вариант >>
77.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Някой ще каже, че особен
инстинкт
имат тия мухи и той ги кара.
Това се дължи на тия мухи, които правят дупки по тръстиката и правят цялата гора да пее, когато пее вятърът. Престане вятърът, няма музика. Сега има две обяснения. Някой ще каже, че провидението пратило тези мухи. Възможно е.
Някой ще каже, че особен
инстинкт
имат тия мухи и той ги кара.
Възможно е. Други ще кажат, че бамбуковите тояжки привлекли тия мухи. Възможно е – „ола белир“. Но [в]се таки факт е, дупките са направени, слушаме звука. Да допуснем, че аз научно ви докажа, кои са причините, че тази гора пее.
към беседата >>
78.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Учените хора казват, че това е
инстинкт
.
И направиха едно търкало като гнездо. И едната снесе едно яйце, после второ, трето и четири, пет, шест яйца и двете почнаха да ги мътят. Женската седи, помъти. Като се умори и огладнее, мъжката я замести и онази отиде за храна. И като излюпят децата и ги отгледат, тръгнат всички.
Учените хора казват, че това е
инстинкт
.
Хубаво, как става тая работа? Откъде иде в съзнанието на тая малка птичка, че й трябват такива малки сламки? Казват, че Господ ще промисли всичко. Как ще промисли Господ? Не че ще промисли Господ, но Той вече е промислил.
към беседата >>
79.
И видях ново небе и нова земя
,
НБ
, София, 18.10.1936г.,
Такива хора има много и те се водят по
инстинкт
, като животните.
Те се различават и по челата си, и по главите си. Главата на гениалния човек е съвсем другояче създадена, той има други центрове в себе си развити, каквито обикновеният човек ги няма. Следователно новото е у човека, който твори, който създава. Животните нямат такива чела, заради което те нищо не могат да създадат. Те имат някои унаследени неща, които са взели отнякъде, но са останали с него само, със старото си.
Такива хора има много и те се водят по
инстинкт
, като животните.
Много животни се водят според своя инстинкт. За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд. У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя инстинкт, а не напълно, както у животните.
към беседата >>
Много животни се водят според своя
инстинкт
.
Главата на гениалния човек е съвсем другояче създадена, той има други центрове в себе си развити, каквито обикновеният човек ги няма. Следователно новото е у човека, който твори, който създава. Животните нямат такива чела, заради което те нищо не могат да създадат. Те имат някои унаследени неща, които са взели отнякъде, но са останали с него само, със старото си. Такива хора има много и те се водят по инстинкт, като животните.
Много животни се водят според своя
инстинкт
.
За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд. У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя инстинкт, а не напълно, както у животните. Инстинктът е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова.
към беседата >>
У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя
инстинкт
, а не напълно, както у животните.
Такива хора има много и те се водят по инстинкт, като животните. Много животни се водят според своя инстинкт. За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд.
У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя
инстинкт
, а не напълно, както у животните.
Инстинктът е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова. Силен е инстинктът у животните. На едно животно ти не можеш да дадеш два пъти една лоша, развалена храна. Щом веднъж яде от тази храна и пострада от нея, втори път то по никой начин няма да приеме същата храна. Обаче това с човека не е така.
към беседата >>
Инстинктът
е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова.
Много животни се водят според своя инстинкт. За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд. У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя инстинкт, а не напълно, както у животните.
Инстинктът
е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова.
Силен е инстинктът у животните. На едно животно ти не можеш да дадеш два пъти една лоша, развалена храна. Щом веднъж яде от тази храна и пострада от нея, втори път то по никой начин няма да приеме същата храна. Обаче това с човека не е така. Ти лесно можеш да излъжеш човека с лоша храна, която веднъж е ял, достатъчно е да измениш формата на храната, и той може да се излъже да я приеме пак.
към беседата >>
Силен е
инстинктът
у животните.
За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд. У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя инстинкт, а не напълно, както у животните. Инстинктът е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова.
Силен е
инстинктът
у животните.
На едно животно ти не можеш да дадеш два пъти една лоша, развалена храна. Щом веднъж яде от тази храна и пострада от нея, втори път то по никой начин няма да приеме същата храна. Обаче това с човека не е така. Ти лесно можеш да излъжеш човека с лоша храна, която веднъж е ял, достатъчно е да измениш формата на храната, и той може да се излъже да я приеме пак. Не само с храната, но с всички работи може да се излъже.
към беседата >>
80.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Инстинктът
му пак заговори.
“ Той тълкува от моето движение с пръст, че тая мома при която е седнал е за мен. Право ли е това? Този човек ме слуша, като му давам знак с ръка. Може да мисли, че тая плячка е за мене, или че има дедективи. Оглежда се той наоколо.
Инстинктът
му пак заговори.
Иска пак да бръкне. Пак му давам знак с пръст. Най-сетне той стана и си замина и си каза: „По-майстор е от мене! “ Каква е неговата задача! Да ви разправя един ден!
към беседата >>
81.
Свещеното правило
,
ООК
, София, 27.1.1937г.,
Тая, лошата миризма, която на тебе може да ти предаде нещо лошо, тя може да събуди онзи
инстинкт
в орлите.
Лошият въздух, лошата миризма не ги викаш, не ги каниш с девет бъклици, но те идват. Неприятната миризма идва, намира те и усещаш едно неразположение. Кой е виновен тогаз? Няма никой виноват. Това, което за тебе е неприятно, за другите е приятно.
Тая, лошата миризма, която на тебе може да ти предаде нещо лошо, тя може да събуди онзи
инстинкт
в орлите.
На една мърша може да се съберат може би стотина орли. Това, което тебе ти прави отвращение, там се събират птиците на угощение. Ще се съберат стотина орли, ще се разговарят и ще си разделят мършата. Всеки ще си вземе по един къс и след това пак ще си заминат. Сега, ако не знаете, как да мислим, може би ще кажем така: какво ни интересуват що правят орлите.
към беседата >>
82.
Грозота и красота
,
(втори вариант)
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Ако имаш
инстинкта
на рибите да се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение.
Това е един процес, който подбужда човека да мисли. Испанците сега воюват помежду си – в тази революция за шест-седем месеца има избити повече от един милион испанци. Преди няколко дена четох една статия: учените правят статистика за размножението на малките мушици, на малките гъсеници, за размножението на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Ако нямаше нещо да ги обуздава, тъй, както се размножават, в разстояние на десет-двадесет години щяха да създадат цяло нещастие. Та казвам: колко хора сега трябва да живеят на Земята, колко хора трябва да живеят, за да бъде Земята мирна?
Ако имаш
инстинкта
на рибите да се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение.
Същото е, ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш. Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек – да кажем, иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува художникът?
към беседата >>
Същото е, ако имаш
инстинкта
на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш.
Испанците сега воюват помежду си – в тази революция за шест-седем месеца има избити повече от един милион испанци. Преди няколко дена четох една статия: учените правят статистика за размножението на малките мушици, на малките гъсеници, за размножението на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Ако нямаше нещо да ги обуздава, тъй, както се размножават, в разстояние на десет-двадесет години щяха да създадат цяло нещастие. Та казвам: колко хора сега трябва да живеят на Земята, колко хора трябва да живеят, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение.
Същото е, ако имаш
инстинкта
на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш.
Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек – да кажем, иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува художникът? Трябва да нарисува само една, а не да рисува десет-двадесет картини.
към беседата >>
Ако имаш
инстинкта
на рибите да се размножаваш по 300 хиляди, ти си в неестествено положение.
(втори вариант)
Испанците воюват помежду си, една революция и в 6 – 7 месеца повече от един милион испанци са избити. Преди няколко дена чета една статия, учените хора правят статистика за размножаването на малките мушици, малките гъсеници, за размножаването на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Както се размножават, ако нямаше нещо да ги обуздава, в десет, двайсет години щяха да създадат цяло нещастие. Казвам, колко хора трябва да живеят на Земята? Колко хора трябва да живеят на Земята, за да бъде Земята мирна?
Ако имаш
инстинкта
на рибите да се размножаваш по 300 хиляди, ти си в неестествено положение.
Ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш, ти си в неестествен положение. Трябва да изучаваш този закон на размножаването. Всичкото нещастие у човека е в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек, или иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува?
към втори вариант >>
Ако имаш
инстинкта
на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш, ти си в неестествен положение.
(втори вариант)
Преди няколко дена чета една статия, учените хора правят статистика за размножаването на малките мушици, малките гъсеници, за размножаването на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Както се размножават, ако нямаше нещо да ги обуздава, в десет, двайсет години щяха да създадат цяло нещастие. Казвам, колко хора трябва да живеят на Земята? Колко хора трябва да живеят на Земята, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по 300 хиляди, ти си в неестествено положение.
Ако имаш
инстинкта
на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш, ти си в неестествен положение.
Трябва да изучаваш този закон на размножаването. Всичкото нещастие у човека е в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек, или иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува? Той трябва да нарисува една картина, но трябва да я рисува 10 – 20 години.
към втори вариант >>
83.
Червен и светъл
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
В това отношение животните си служат повече с
инстинкт
.
Ако отидете в Европа или в Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: някога месото е добре опечено, пържено или варено, а някога го оставят доста сурово, с повече кръв. Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия, или за предимство на растителната храна пред месната и обратно – на месната пред растителната. В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава мнението си.
В това отношение животните си служат повече с
инстинкт
.
У тях инстинктът е силно развит. Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата няколко пъти с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далеч от стадото и я изяжда.
към беседата >>
У тях
инстинктът
е силно развит.
Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия, или за предимство на растителната храна пред месната и обратно – на месната пред растителната. В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава мнението си. В това отношение животните си служат повече с инстинкт.
У тях
инстинктът
е силно развит.
Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата няколко пъти с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далеч от стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува от нея.
към беседата >>
84.
Трите пътя
,
УС
, София, 12.12.1937г.,
Те се чудели, как се събудил у тях този животински
инстинкт
, но нямали сила да се противопоставят на звяра в себе си.
Десет души успели да се спасят на една лодка и така пътували седем-осем дни в бурното море. Като огладнели, а нямали никаква храна, започнали да се оглеждат, кой от тях да стане жертва. Първо турили око на най-слабия, него изяли. След няколко дни друг станал жертва на глада. Най-после останали двама-трима.
Те се чудели, как се събудил у тях този животински
инстинкт
, но нямали сила да се противопоставят на звяра в себе си.
Човек трябва да превъзмогне животинското в себе си. Да се върнем към въпроса за скарването. Не е лошо да се караш, но да знаеш, кога и как да се караш. Аз говоря за онова скарване, което е причина за нещастието в живота. Говоря също за онази мисъл, която докарва нещастие на хората.
към беседата >>
85.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Понякой път ние след като се ближем, ближем и като дойде една капка кръв, ние проявим старите
инстинкти
на живота.
Един ден (си) оставил ръката да ближе тигърът и си чете. По едно време чува, че тигърът ръмжи. Той като близал, близал, появила се една капка кръв. И като се явила кръвта, искал да се нахвърли. Идва слугата и с един удар го спасява.
Понякой път ние след като се ближем, ближем и като дойде една капка кръв, ние проявим старите
инстинкти
на живота.
Месоядството го образуват ония падналите духове. Плодоядството го научихте при ангелите, а пък месоядството, вие сте го научили при падналите духове. То е изкуството на падналите духове. Сега аз не искам да се спирам върху външната страна на въпроса. За външната страна на плодоядството и на месоядството.
към беседата >>
86.
Беден и богат
,
МОК
, София, 19.5.1939г.,
Ако наблюдавате, вие като срещнете един ваш приятел, когото обичате, веднага вземате една поза
инстинктивно
или във вашето подсъзнание, или във вашето съзнание, или във вашето самосъзнание, или във вашето свръхсъзнание, една поза имате особена.
Я ми кажете как ще си представите туй дете? Може ли да ми представите умилния поглед на туй дете? Вие седите и се молите на Господа. Как ще се молите? Като деца молили сте се, но не само да съберете пръстите на ръцете си, каква физиономия ще вземе туй дете?
Ако наблюдавате, вие като срещнете един ваш приятел, когото обичате, веднага вземате една поза
инстинктивно
или във вашето подсъзнание, или във вашето съзнание, или във вашето самосъзнание, или във вашето свръхсъзнание, една поза имате особена.
Като срещнете някого, когото не обичате, веднага вземете друга поза. Вие даже не чувствувате, че сте артист. Казваш: „Не съм артист“ и като срещнеш някого, изведнъж вземаш една поза, или като срещнеш някого, когото обичаш, за него вземаш една поза. Казваш, че не си артист, ти си първокласен артист. Не си артист в туй отношение, че ако вземеш едно огледало, започваш да се рисуваш, не можеш да се нарисуваш.
към беседата >>
НАГОРЕ