Търсене в текстове за 'Инстинкт'

Брат Пеню е един добър брат, но то е един инстинкт, едно желание, така да се каже животинско.
В.К.: Обаче, които са питали, т.е. за всекиго е индивидуално. Г.Д.: Да, индивидуално е. На тях им е разрешавал, както на Пеню Ганев, той е питал, молил Го е да му разреши да се ожени. Ех, оженил се е, има тази опитност. Брат Пеню е един добър брат, но то е един инстинкт, едно желание, така да се каже животинско. Бих го казал животинско, защото начина, по който хората се женят и живеят е животински. Тъй също и животните живеят. В.К.: Разказвали са ми, че веднъж Учителят бил казал тези, които трябваше да се оженят не се ожениха, ожениха се другите. Г.Д.: „Има, казва, едни, които са женени, но живеят като неженени, а има едни други, които не са женени, но са като женени.“ Това на мен Го каза. На мен не, така в разговор.
към текста >>

9. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Чичо ми по инстинкт усеща, че войникът ще го удари по главата и инстинктивно го хваща и го слага пред себе си като възглавница.
Само една пътека се очертавала. Като наближават височината, войникът сваля пушката от рамото и с приклада удря човека в гръб, човека пада в една пропаст и край. Това е за Гнатюк. А чичо ми Драган казва: „Аз се обръщам, войникът готов да удря в тъмното, но аз го хващам и политам с него в пропастта“ като го държи пред себе си като една възглавница. В случая, който е отпред бива убит, а другия, който го държи остава жив. Чичо ми по инстинкт усеща, че войникът ще го удари по главата и инстинктивно го хваща и го слага пред себе си като възглавница. Политат заедно надолу. Войникът се убива, а човекът зад него остава жив и здрав. Но преди да го арестуват войниците, той стои на камъка и чува гласа на баща ми: „Драгане, това което преследваш ще го имаш ако отидеш във Франция, Белгия, Люксембург“. Той знае, че просто следва една програмираност, макар че няма храна, но знае, че ще живее. Стои във водата, само лази под една скала, защото долу било река.
към текста >>

10. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата.
Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец! “ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н.
към текста >>

11. 5. Гръм от ясно небе

Васко Искренов

Инстинктивно слагам ръката си на носа.
на легло. В: Как се казва? И: Никола Ценов. Прекрасен, добър човек. Той телеграфира на Учителя, че брат Искренов е в опасност за живота си и както казвам чувствам, че една вълна минава през мене и един гръм от ясно небе, силен гръм ама не на слух, а на усет. Инстинктивно слагам ръката си на носа. От носа ми изтича кръв, пъпката се пукнала, гнойта изтече и в същия момент аз съм бодър, ставам, ходя си, здрав съм. На другия ден отивам на работа. Когато един ден пътувам за София и се виждам на поляната с Учителя, между разговора исках да Му благодаря. Изведнъж почувствах една стена издигнала се между двама ни. Той се загуби, съобразих и проведох първия разговор и стената изчезна.
към текста >>

12. 16. Слънчевият лъч

Ангел Вълков

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

По едно време инстинктивно се обърнала към греещото слънце и какво да види.
Всички били около огъня, а там са се греели чайниците с топла вода. Учителят за кратко време се отделил от огъня настрана, отишъл в храстите и доста се позабавил. Всички помислили, че Той е отишъл да се преоблече както това правеше, когато след дълъг преход пристигне мястото, което е определено за почивка. По това време Василка била се завряла в един храст наблизо до поляната, съсредоточавала се в себе си и се чудела как да се справи с някаква мъчнотия, която я била сполетяла. Умувала, но нищо не могла да измисли - мъчнотията си оставала. По едно време инстинктивно се обърнала към греещото слънце и какво да види. Ахнала от почуда. Вижда как по един слънчев лъч Учителят слиза горе от Небето, стъпва леко на земята и с тихи стъпки се отправил към огъня, където приятели седели и се греели и пиели топла вода. Тя като видяла това, освен, че се втрещила от изумление, но забелязала, че всичките й мъчнотии се изпарили. Изчезнали неприятностите й мигом. Тя се върнала към огъня, седнала при приятелите и се заслушала.
към текста >>

13. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

ТОМ 8

И сега аз имам страшен инстинкт към тия неща, които ставаха в Школата и разбирам, че тук нещо не е в ред.
Идват от квартала и казват, че Братството трябва да има представители в Отечествения фронт. И отива Стоименов и пита Учителят. Учителят казал: "Димитър Грива и Начо Петров". И пристига Стоименов от Мърчаево и ми го казва. Обаче като ми го казва, аз нямах никаква вяра, аз бях там преди два-три дена и нямаше такова нещо. И сега аз имам страшен инстинкт към тия неща, които ставаха в Школата и разбирам, че тук нещо не е в ред. Каза ми го Стоименов, но няма никакъв резонанс в мене. Това значи, че има някаква грешка в мене. Да кажа сега защо стана това нещо. Дойде 9. IX. 1944 г., в братството имаше комунисти, долу там се криеше Кофраджиев, Колю-обущаря, всички тези хора, но стояха така настрани от обществения живот.
към текста >>

Така бяха тия истории, но аз имам такъв инстинкт към тия неща.
Навремето на тях правиха обиските, те криеха нелегални и те са комунисти. Ти беше германофил. Аз съм анархист". Всички това знаят. Не може един германофил и един анархист да се съберат и да ги изпратят при комунистите. Така бяха тия истории, но аз имам такъв инстинкт към тия неща. Никаква реакция нямаше вътре в мен. Веднага разбрах. Само Катя го разбра. Ние с Катя не можахме да имаме противоречия на нещата, които ставаха в Школата. А там ставаха критични моменти.
към текста >>

14. 2. ИНСПЕКТОРЪТ

ТОМ 8

Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си.
Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си. Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката. Тогава Учителят й казал: "Не, ще работиш! " Инспекторът минал и заминал без да забележи сестра Стоянка. След време доколкото си спомням още същия ден, отишли на чешмичката "Ръцете, които дават" заедно с Учителят.
към текста >>

15. 23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

ТОМ 10

„Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти.
Той прилича на каруца /неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/. Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си." През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл. От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот. По това време Боян Боев беше учител в Ямбол, в гимназията по естествени науки. Разрешили му да изнесе цикъл от сказки за произхода на човека, живота и отношението на учените към окултизма.
към текста >>

16. IV.17 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Инстинктът за самосъхранение е прямо влияние на всичкото същество.
17 август, 9 часа сутринта -Човек има две души: животинска и Божествена, и два духа: животински и Божествен. Инстинктът за самосъхранение е прямо влияние на всичкото същество. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да прави грях. Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства. Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина.
към текста >>

17. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

ТОМ 12

Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н.
Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това? “ Вземете пример от малкото дете, което, като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме.“ Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери.
към текста >>

18. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

ТОМ 12

И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят.
Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът! “ Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земледелец, който има 4-5000 декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда.
към текста >>

19. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

Движат го инстинктите.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода.
към текста >>

Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество.
към текста >>

Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се!
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят.
към текста >>

" Това е първият инстинкт.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна.
към текста >>

Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода.
Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот.
към текста >>

И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество.
Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот. Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува.
към текста >>

Та тия три инстинкта ни ръководят.
Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот. Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува. Той животът си съществува още преди да дойде човекът да го усети. Р.С.: Затуй той инстинктивно се връща.
към текста >>

Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува.
И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък. Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот. Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува. Той животът си съществува още преди да дойде човекът да го усети. Р.С.: Затуй той инстинктивно се връща. Въпрос: Значи преди да стигнете до Учителя Дънов сте били пет години вегетарианец. Р.С: Целият гимназиален курс го изкарах като вегетарианец. Цели пет години и когато дойде време да постъпя в казармата, първият месец, вторият месец изтраях, обаче понеже карах Школа за запасни офицери, занятията се водеха много усилено и много интензивно, аз не можех да издържам повече, колкото парички имах, така от лавката си купувах някои неща, но иначе бях принуден да проям месото.
към текста >>

Р.С.: Затуй той инстинктивно се връща.
Та тия три инстинкта ни ръководят. Сега, дали има и друга някаква сила, за мене е останало винаги една тайна, винаги една тайна. Това е материалната страна на човешкия живот. Въпрос: Защо първият инстинкт е инстинктът за самосъхранение, за запазване на живота, защото той съществува. Той животът си съществува още преди да дойде човекът да го усети. Р.С.: Затуй той инстинктивно се връща. Въпрос: Значи преди да стигнете до Учителя Дънов сте били пет години вегетарианец. Р.С: Целият гимназиален курс го изкарах като вегетарианец. Цели пет години и когато дойде време да постъпя в казармата, първият месец, вторият месец изтраях, обаче понеже карах Школа за запасни офицери, занятията се водеха много усилено и много интензивно, аз не можех да издържам повече, колкото парички имах, така от лавката си купувах някои неща, но иначе бях принуден да проям месото. Това беше 1937 година. В 1937 година бях войник в Школата за запасни офицери, която беше в София, в квартал Лозенец.
към текста >>

20. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Подсъзнание се разбира туй , което е под съзнанието, което се нарича инстинкт или Божествената основа на нещата, дето се казва: „В Бога живеем и се движим", то е то подсъзнание, а съзнавание на Неговата Мъдрост, то е свърхсъзнание - процес, който възраства душата ни.
Първият ключ не може да го завъртите, докато нямате събудено свърхсъзнание. И не може да завъртите вторият ключ, ако у вас няма подсъзнание. Тези два ключа да ги имате. „Свърх" значи това, което е над съзнанието и подсъзнание не е съзнание. Съзнание е самосъзнание, то е значи, само за нас, нашето съзнание. Подсъзнание се разбира туй , което е под съзнанието, което се нарича инстинкт или Божествената основа на нещата, дето се казва: „В Бога живеем и се движим", то е то подсъзнание, а съзнавание на Неговата Мъдрост, то е свърхсъзнание - процес, който възраства душата ни. Това са само картини за размишление, както в „1001 нощ". Но в „1001 нощ" има много окултни истини. Конят значи човешкият ум. Когато говорим за подсъзнание, разбираме закона, чрез който става сгъстяване и организиране на материята, то е процеса вътре на творчеството. Прочели сте някоя книга и мислите, че нищо не ви е направило впечатление.
към текста >>

21. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските съединени държави, г.
На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските съединени държави, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи.
към текста >>

22. 17. СИНАРХИЯ

Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните.
1919), с. 19-20 Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения,[1] както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
към текста >>

23. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро".
към текста >>

24. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
Няколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появяват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм", който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти във Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и потикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бързата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно, и че всяка социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството. Както се знае, съгласно програмата на покойния президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уйлсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите. Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че засега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция" в Париж може да бъде само подготвителна и субсидирана. В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимопомощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения.
към текста >>

25. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация.
Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
към текста >>

26. 1930 година

Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие.
В събота вечерта пристигнаха подначалникът на МНП. Цонков и началникът на основното образование Чакъров. В неделя Чакъров държа сказка около 2 часа върху новото време, действителността у нас и у съседите и националното възпитание в широкия му смисъл, как да се води и какво се разбира под думата „национално възпитание". От всичко казано от него не може да се критикува нищо, освен думите му: „Всички Дъновисти, Толстоисти да си излязат от редовете на учителството." Аз виждам и схващам едно - че началникът не познава по есенция тези идейни движения, той не ги познава в тяхното практическо приложение, защото за забелязване е, че тези течения дават учители, любящи децата, народа и човечеството, и че те, водейки се от закона на любовта, те са и истински учители. После, кое е дало повод на началника да си мисли, че тия движения са родоотстъпни, продажници и разсипници на отечеството ни? Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие. А че има някои единици от тия движения, които не разбират от политико-обществен живот, то това са вълци в овчи кожи, или, тъй да се каже, хора, които нямат разбирания - невежи, и те приличат на същите груби сегашни площадни родолюбци - изроди, които знаят да викат: „Спасете държавата! ", а сам той фактически й е най-голям враг, с една само разлика - че идеалистът за себе си не мисли и сам той жертва става на неразбирането си, а от другата страна (площадните себелюбци) пожертвуват цялото отечество с глупавите си постъпки. И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот. Бедни са умовете, душите и духовете човешки. Нужно е много работа над бедния ни духом народ.
към текста >>

27. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).
Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла. 31.V.1936 год., неделя Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката.
към текста >>

28. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника.
Половината са с пълни коли, а другите - празни. Да се говори за ново, да няма къде да се хване. Всичко да е гладко. В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр. На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави. Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника. Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна. Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете.
към текста >>

29. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума.
Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е. действия, при които разумът пак взема участие и то съгласно разсъдъка на този индивид. Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно. Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума. В човека всяко физическо или психическо дело се извършва по два начина. Единият - чрез обсъждане правилно и постепенно приложение за постигането предначертаната цел, а другият е без много обсъждане, без обмисляне, та да става каквото ще. Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди. 10. Защо плачат малките деца? 10.1 I школна лекция на Общия окултен клас Защо плачат малките деца ?
към текста >>

Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди. 10.
Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно. Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума. В човека всяко физическо или психическо дело се извършва по два начина. Единият - чрез обсъждане правилно и постепенно приложение за постигането предначертаната цел, а другият е без много обсъждане, без обмисляне, та да става каквото ще. Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди. 10. Защо плачат малките деца? 10.1 I школна лекция на Общия окултен клас Защо плачат малките деца ? Защото се раждат на земята, а земята е символ (училище), място за учене. Всяко дете започва живота си на земята с плач. Той е първото музикално упражнение на човека.
към текста >>

Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта.
Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност. Тя е написана в миньорната гама. 12. Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13.
към текста >>

Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание.
Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окул тен клас Тема от специалния окул тен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна.
към текста >>

30. 10. Духовна работа. За село Слатина

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Принудени сме понякога да правим такива погрешки, водими от инстинкта за самосъхранение.
Ние й казахме, че то може би присъствува между нас в този момент и че „може би голям дял се пада на него, от любов към вас, да дойдем тук". Разчувствуваха се сърцата на родителите и на младото момиче. В очите им се четеше прояснение на едно по-висше съзнание, а в сърцата им - едно умиление и радост, че така добре Бог е наредил света. Бащата, развълнуван, побърза да се изповяда пред нас за сторения грях, че принудително ни е заставил още в началото да пием сода, която съвсем не е по нашето желание, тъй като чашите ни още бяха до половина пълни. - Какво да правим! Принудени сме понякога да правим такива погрешки, водими от инстинкта за самосъхранение. - Ние му заявихме, че хората на новото учение ще живеят другояче и че прехраната си ще изкарвате радост, по Божествен начин, без да се боят за утрешния ден. Прочетохме част от беседата „До окончанието на века", която изслушаха с напрегнато внимание. Майката и дъщерята изявиха желание да дойдат на Изгрева, да видят и чуят Учителя, а бащата настоятелно ни покани да им отидем втори път. Раздадохме им беседи и се разделихме приятелски и сърдечно.
към текста >>

31. 16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

Умът на човека служи като преходен мост между инстинкта и интуицията.
Той е съвкупност на всичките разработени и неразработени способности в нас. Умът бива подсъзнателен и съзнателен. Подсъзнателният ум е предшественик на съзнателния и го движи по пътя на еволюцията чисто механически, т. е. на всяко външно въздействие реагира рефлективно. Когато човек е придобил достатъчно опитност за пробуждане на съзнателния ум, то неговите действия отговарят съзнателно на външните въздействия. Умът на човека служи като преходен мост между инстинкта и интуицията. С една реч, умът служи за реализиране на знания, а знанието, озарено от Любовта, е път към Истината, към Бога.
към текста >>

32. 23. V. 1922 г., София, Лекция III-a от Учителя

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти.
" За следующия път пишете върху „Ползата от изворите". Когато пишете, ще си представяте извор, който блика, един планински извор. Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за един затворен извор, пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор както извира. После ще опишете ползата, която принася този извор на окръжающите го растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нашия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него - висшия ум. Човек се нарича „манас" - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Разсъдъкът - това е способност, това е разумна сила.
към текста >>

33. 137. Страданието и скръбта

Едрите взима дяволът за себе си, несъзнателно става това у попа, инстинкт.
Страданието: музикантът страда, че няма инструмент да свири. У вас има място, дето дяволът живее и дето ангелът живее. Да му знаете къде е номерът в тялото си. Апаш до моята стая се криел Рекох: Не става тъй. Дяволът до пангара [1] седи, взима парите. Едрите взима дяволът за себе си, несъзнателно става това у попа, инстинкт. Взел си пари назаем - „Не му ги връщай" е дяволът. Да живее човек добре, всякога да изпълня Волята Божия. По-добре да страдаш, отколкото да вземеш 20-те лева. Чакала да дойде кондукторът. Намериш 100 лева - вземи 5 лева, а онези по 5 лева ги раздай.
към текста >>

34. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Във всеки човек има малко или много светлина и ако ние живеем по закона на нея, ние ще я умножаваме, а когато искаме със светлината да си служим за низки цели, тя ни се отнема, защото който живее нисшия живот, той трябва да си служи с инстинкт.
Мъжът е творец, създава, а жената възраства в своята утроба и дава на света добри или лоши деца, добри или лоши слуги, добри или лоши господари. Жената изработва този живот в себе си, тя го опазва от вътрешни и външни борби и стихии, и тя го изнася за бъдаще поколение, което ще поеме отново живота. Бог, Който живее в небето на нашия разум, ни праща хубавите семена, пресни, чисти, които имат в себе си сила, те трябва да се посадят в приготвена почва, в която трябва да има всички необходими качества за растеж на този посаден живот, да го възрасти, възпроизведе по всички правила на закона и да го изнесе навън, за да изяви онази мъдра разумна сила, която се нарича „Бог". Аз не говоря, че Бог иска от нас съвършенство, далеч от мене тази мисъл. Бог иска от всекиго това, което всеки разбира и доколкото го разбира. Във всеки човек има малко или много светлина и ако ние живеем по закона на нея, ние ще я умножаваме, а когато искаме със светлината да си служим за низки цели, тя ни се отнема, защото който живее нисшия живот, той трябва да си служи с инстинкт. Светлината е за разумния човек, за онова същество, което мисли и тогава върши. И тъй, жената е половината от това разумно същество, което трябва да мисли и тогава да върши работата, която й е предадена, защото тя ще отговаря за всички ония волни и неволни постъпки и ще носи своите последствия от неразумния си живот. Кришна казва: „Науката на човека е суета" - всички добри дела са измамливи и привидни, ако не умее да ги припише на Бога. Всяка добра мисъл, която сме приели от Отца, трябва да се приеме така, както е дадена и за каквато цел е пратена. Всяко семе търси своите условия и пригодена земя.
към текста >>

35. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт.
Защото огънят, който е в нейното сърце, пояжда всеки чужд елемент и тя открива сърцето си пред Единния, пред Когото и бедната майка се отправя, пред Когото и животното-майка се отправя; пред Когото и дръвчето-майка се отправя. Макар ний да не забелязваме това, късаме безразборно всяко цветенце и всеки неузрял плод, убиваме безжалостно малките животни, децата на тия по рода си майка и считаме, че правим добро. Всичко, което е майка, е така мило, както всичко, кога е мъничко, тоже е мило и невинно. Но после животът, когато се развива, става по-егоистичен и по-свиреп, според природата му. Но то не е виновно. То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт. За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция. Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства.
към текста >>

За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция.
Макар ний да не забелязваме това, късаме безразборно всяко цветенце и всеки неузрял плод, убиваме безжалостно малките животни, децата на тия по рода си майка и считаме, че правим добро. Всичко, което е майка, е така мило, както всичко, кога е мъничко, тоже е мило и невинно. Но после животът, когато се развива, става по-егоистичен и по-свиреп, според природата му. Но то не е виновно. То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт. За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция. Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи.
към текста >>

36. 62. Михал Луканов. 62.12. Моят адаш и съименник ме спасява

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Инстинктивно почувствах, че това са тримата братовчеди - Кучкарчетата, както ги наричаха там.
Вечерта беше валяло дъжд и на другия ден гьолът беше се образувал. Тръгнах да отивам и аз на разходка и бях стигнал точно до този гьол, край който можеше да се мине по няколко наредени камъка. Точно когато стъпих на първия камък, видях, че един момък ми сложи крак, за да се препъна. В същия момент видях още двама, които държаха ръцете си отпред вътре в сакото. Познах, че държат дръжките на ножовете си. Инстинктивно почувствах, че това са тримата братовчеди - Кучкарчетата, както ги наричаха там. В същият този момент чух гласа на Невидимият да ми казва: - През гьола, през гьола!... Веднага послушах съвета и скочих на камъка всред гьола и оттам прескочих от другата страна. Точно бях на две крачки от гьола, когато видях именно този мой адаш и като се хвърлих на раменете му откъм гърба му, казах: - Адаш, гонят ме Кучкарчетата! Той също беше един здравеняк момък и като извади големия си нож, втурна се срещу тези, които бяха също тръгнали подире ми и единият с хванат нож беше скочил на камък всред гьола. Веднага тримата братовчеди се разбягаха на разни страни.
към текста >>

37. 8. Будно съзнание и здраве

Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма.
8. Будно съзнание и здраве (в. „Братство", бр. 57,15.I.1933 г.) Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост, когато тялото предприема каквато и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия. Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма. Да вземем за пример яденето. Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също и да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения, които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добре сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване на целия организъм с излишен материал за прехвърляне.
към текста >>

38. 2. Планетни влияния

А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сиреч, че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата когато им скимне, както върши днешният човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все на сполуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на Слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня миговен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проглежда в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговия живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение. Много се е писало, спорило, разисквало върху това - не е ли учението на астрологията учение фаталистично, сиреч не се ли обуславя живота само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
към текста >>

39. 8. Строежът на човека

Действуваща в животинското полетя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглюванията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.*
Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма). Принципът, който се проявява като всемирна Божествена Любов в своята чистота, бидейки сходна с Божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското полетя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглюванията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.*
към текста >>

40. 18. Езикът на Зодиака

Сфера на животинските инстинкти за съхраняване на живота, на борбата за съществуване и страха.
ОВЕН Слънцето минава през този знак от 21/22 март до 21/22 април. Пръв знак от елемента Огън. Дом на Марс - планета на динамичните сили, които се стремят към бързо, механично устройство и преустройство. Движение - центробежно и ускорително. Действие - и съграждащо, и разрушително. Сфера на животинските инстинкти за съхраняване на живота, на борбата за съществуване и страха. Символ на Войната Родените под този знак имат обикновено висок ръст. Мускулести и снажни, но не пълни. Наглед дори изглеждат мършави. Това се дължи на холеричния им темперамент, който им придава по-резки черти и пo-мършав вид. Кожата им е мургаво-жълта.
към текста >>

И трябва да се признае, че те наистина имат инстинкт на водачи, който често ги води право към целта.
Носът е често разширен в ноздрите, които при разгневяване пръхтят. Бърни - обикновено дебели. Това са хора енергични и стремителни, хора на прякото действие. Бързо обмислят по в едри линии - и тутакси пристъпват към действие. Обичат да застават начело, да водят и направляват, изисквайки при това безпрекословно подчинение. И трябва да се признае, че те наистина имат инстинкт на водачи, който често ги води право към целта. Естествено е, че тяхната повелителност и самоувереност на водачи и пионери често може да се изроди в деспотизъм и насилие. Затова им трябва регулатори и спирачи - бодри съветници и способни люде, които да им импонират със своето умение и воля. Родените под Овен обичат да заемат отговорни, ала независими постове. Често тяхната самоувереност надхвърля способностите им - и там е тяхната слаба страна. Като хора на деятелността, те не обичат подробностите и тънкия анализ.
към текста >>

Сфера на инстинкта за продължаване на рода, половите, семейни, домашни и приятелски чувства.
Амбициозни — те обикновено се издигат в своята професия, макар и не без пречки и борби. По-оригиналните измежду тях изпъкват като пионери - било в интелектуално отношение, било в общественото или военно поприще. ТЕЛЕЦ Слънцето преминава през този знак от 21/22 април до 21/22 май. Пръв знак от елемента Земя. Дом на Венера - планета на жизнения афинитет и привличането по симпатия. Сфера на инстинкта за продължаване на рода, половите, семейни, домашни и приятелски чувства. Символ на любовта. Родените под знака Телец са хора средни, дори ниски на ръст - добре сложени, набити. Имат здрав, жизнен вид. Отличават се с къс и дебел врат, обло лице, с не особено високо чело. Устните им са месести - като на хора, които обичат добре да си хапват и да си угаждат.
към текста >>

41. 22. Сфера на Юпитера

Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”.
Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ.
към текста >>

Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене.
Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо.
към текста >>

От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване.
Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост.
към текста >>

42. 24. Сфера на Венера

Чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота.
Тя се стреми към балансиране на силите към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) - се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали „fortuna minor” - малката фортуна. „Голямата фортуна” - големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми - „Habeas corpus'a” на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, „естетично”, хармонично, носещо щастие в живота. Чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват, и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката. Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, чете са същевременно и „добри” по венерин вкус и разбиране. Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно. То съдържа и усет за съразмерност на формите, и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство.
към текста >>

43. 28. Сфера на Урана

У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека.
То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран „будителят”, със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът, в най-благородна смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на „Водолея”. У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека. Често, при лоши аспекти на Урана, както се изразяват в астрологията, индивидите от тоя тип биват крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не мерят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите поддържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на „водач”, на „силна личност”, чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това.
към текста >>

44. 30. Сфера на Нептун

Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”.
Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун.
към текста >>

45. 3. Зодиакални знаци

ПЕТЪР МАНЕВ

Водна: Рак, Скорпион и Риби - дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм”.
(Синдбад - д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори: „Огнена: Овен, Лъв и Стрелец - дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог - дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей - дава въздушния сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби - дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм”. Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент-равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъгълната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци. От по-горе изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същи елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг - към неподвижната и трети - към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи - четириъгълници или кръстове - се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата.
към текста >>

46. (Продължение)

Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти.
Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. "Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина.
към текста >>

47. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. .
към текста >>

48. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти.
„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека.
към текста >>

Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст.
Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението. Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти.
към текста >>

Той следва инстинкта.
Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. „Те са, казва един автор, медиуми на родовата воля на природата”. Те не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и са повечето заразителни.
към текста >>

Това са самосъхранителните инстинкти.
Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека.
към текста >>

49. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов — радостите, игрите, удоволствията.
Показва и на наследствените склонности. Показва също какъв ще бъде края на живота. Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр., нарича се окултен дом. Има отношения към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият - за притежание на недвижими имоти, и третият - за края на живота. Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов — радостите, игрите, удоволствията. С една реч владее живота на сърцето, за усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва на отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания — първият за децата, вторият — за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията.
към текста >>

V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата.
В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата.
към текста >>

50. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава.
Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света.
към текста >>

Неговата душа се е проявявала само в инстинктивни стремежи, животински желания и т. н.
А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот. Преди разделянето на половете човек не е могъл да мисли. Неговият живот се е ръководил от влеченията. Неговата душа се е проявявала само в инстинктивни стремежи, животински желания и т. н. Съзнанието му е било съноподобно. Животът протичал за него като в мъгла. За да почне да мисли, трябваше да се образува мозъкът, който стана посредник между душата и духа. След като се е образувал мозъкът, постепенно се развиват сетивните органи, чрез които душата добива впечатления от външния свят и по такъв начин се изработват известни представи за нещата и го опознава. По този начин в душата се събуждат нови подбуди - стремеж и желание за познание.
към текста >>

51. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността.
Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня.
към текста >>

През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло.
И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло.
към текста >>

52. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Учителят казва; „Хиляди и разумни същества са дошли в контакт с човека и са му предали своите енергии, които се изразяват като инстинкти, страсти, добродетели, способности, подтици и импулси”.
Центърът в Хималаите е наречен Агарта. Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие. Човешките способности и добродетели, и всички сили, с които разполага човек днес, са постепенно присадени към неговото тяло от контакта му с различните разумни същества в космоса. Затова Учителят казва, че енергиите се предават чрез контакт. А човешките способности и добродетели това са набрани енергии, които са изработили определени органи за проява. Учителят казва; „Хиляди и разумни същества са дошли в контакт с човека и са му предали своите енергии, които се изразяват като инстинкти, страсти, добродетели, способности, подтици и импулси”. Учителят казва още: „Разумът е дар на човека от ангелите. Те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, прекарал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като видели човека, казали: „Да му дадем от нашия разум”. И така човек се нарекъл син на Мъдростта.
към текста >>

53. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания.
Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе. В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе. Тази област е областта на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане.
към текста >>

54. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство.
Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
към текста >>

Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек.
В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.
към текста >>

55. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките.
Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот.
към текста >>

След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа.
придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот. Възраждането е от човека.
към текста >>

56. 7. СЛЪНЦЕТО

Те се ръководят само от своите низши инстинкти и желания, от жаждата за удоволствия, от ненасита за богатства и да упражняват своето господство и власт, като не признават права на другите и тиранизират всички.
Такива люде са създали месоядството, приготовлението и употребата на спиртни питиета, на упоителни средства, с които те постоянно рушат организма си. Най-големите жестокости, всички видове войни и революции в човешкия живот се подготвят и устройват от люде с дисхармонично съчетание на Слънцето с Плутон. Колкото пo-голяма е дисхармонията между Слънцето и Плутон, толкова по-големи са вероятностите такъв човек да бъде носител, изявител и служител на най-пакостните и разрушителни Плутонови влияния. Колкото по-голяма е дисхармонията между Слънцето и Плутон в даден хороскоп, толкова по-големи са низшите склонности у такъв човек, поради което той винаги е готов на всякакви безнравствени деяния, на всякакви престъпления и е податлив към влиянията на най-низшите мисли, чувства и желания. Такива люде не признават никакъв Бог, потъпкват всякаква нравственост, не зачитат никакъв ред и законност в живота. Те се ръководят само от своите низши инстинкти и желания, от жаждата за удоволствия, от ненасита за богатства и да упражняват своето господство и власт, като не признават права на другите и тиранизират всички. Понеже Слънцето е представител на Бога и чрез него човек получава всички Божествени благословения, а Плутон е представител на ада и чрез него идват най-големите злочестини в света, затова когато Слънцето и Плутон са в хармония, човек е подчинил своя ад на Божественото начало и всяко зло в живота на такъв човек се преобръща на добро. Обратното става при дисхармония между Слънцето и Плутон, когато отрицателните сили на Плутон имат стихийна пълновластна проява. Изобщо, дисхармонията между СЛЪНЦЕТО И Плутон дава път на най-демоничното, най-разрушителното, най-непреклонното и най-садистичното в света. 7.10. ОБОБЩЕНИЕ ЗА СЪЧЕТАНИЯТА НА СЛЪНЦЕТО С ВСИЧКИ СВЕТИЛА СЛЪНЦЕТО е представител на Бога в Слънчевата система и в хороскопа на всеки човек. Следователно, по съчетанията на Слънцето с останалите светила, узнаваме чрез кои дарби, способности и добродетели човек получава най-висшите благословения от Слънцето, т. е.
към текста >>

57. 8. ЛУНАТА

на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта).
Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение. Когато няма никакви съчетания между Луната и Юпитер, човек още не си е поставил задача съзнателно да определи отношенията си спрямо религиозните схващания и разбирания. Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта). Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е. получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле. Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности.
към текста >>

Те пренебрегват или се стремят да разрушат всеки рея който им пречи да имат пълно изживяване на своите желания и своите низши инстинкти.
Люде с хармония между Луната и Плутон са много издръжливи при болести, прекарват ги лесно и не се плашат от никакви физически изпитания. Такива люде ценят истински и обичат земята, щастливи са, когато притежават много земя и сами се занимавате нейната обработка и използване. ЛУНАТА в сьвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби, квадрат или полуквадрат с ПЛУТОН Колкото по-силна е дисхармонията между Луната и Плутон, толкова повече и по-силни са отрицателните Плутонови качества. Анархистичните схващания и разбирания са едни от най-силните отрицателни качества на Плутон. Люде с дисхармония между Луната и Плутон не признават никакви Божествени и човешки закони, никакъв установен обществен ред. Те пренебрегват или се стремят да разрушат всеки рея който им пречи да имат пълно изживяване на своите желания и своите низши инстинкти. Дисхармонията между Луната и Плутон, в зависимост от нейната сила, прави човека податлив към всевъзможни и чести заболявания. Дисхармонията между Луната и Плутон, в зависимост от нейната сила, внасят хаотичност в идеи, мисли и чувства и желания и могат да причинят най-опасните полудявания, особено, когато Луната е в силна дисхармония с Марс и няма никаква помощ от някой добротворец. Ако Луната е в дисхармония с Плутон, а получава хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай у човека често ще настават борби между отрицателните желания и доброто. Дисхармоничните съчетания между Луната и Плутон се проявяват най-тежко върху живота и съдбата на човека до тридесетгодишна възраст. Дисхармонията на Луната с Плутон показва недоразумения в брака, изобщо нещастен или невъзможен брачен живот.
към текста >>

Според силата и количеството на хармоничните съчетания н Луната с добротворците бива количеството и качеството на добрите навици от минали животи, както и на естествените ползотворни инстинкти.
Хармонията между Луната и злосторниците, според своята сила показва до каква степен човек има правилни връзки, отношения и обмяна с пo-низшите светове в себе си, до каква степен човек правилно възприема, преработва и оползотворява благата, които получава от по-низшите светове. Дисхармонията между Луната и злосторниците, според количеството и силата на дисхармоничните съчетания с тях, показва до каква степен човек се е поддал под влиянието на низшите светове, до каква степен е станал носител, изявител и служител на идеи, миели, желания, чувства и прояви на низшите светове. Главните отличителни качества на идеите, мислите, чувствата, желанията и проявите, идващ от низшите светове са: тъмнина, съмнение, мъчение, лишение, болести изобщо злочестини. Дисхармонията между Луната и злосторниците, според силат; на дисхармонията, показва до каква степен главният мозък на човека както и цялото му тяло са дисхармонично устроени и формирани. А колкото по-голяма е дисхармонията в устройството на мозък, и тялото, толкова по- неправилни са отношенията на човека с по-низшит светове, толкова по-неправилно той възприема и толкова повече не обработва силите, идващи от тези светове, не ги трансформира и оползотворява. Според силата и количеството на хармоничните съчетания н Луната с добротворците бива количеството и качеството на добрите навици от минали животи, както и на естествените ползотворни инстинкти. Обратно, количеството и силата на дисхармониите между Луната и злосторниците определя количеството и силата на лошите навици противоестествени нагони. Количеството и силата на хармонията на Луната и добротворцит означават благоприятните условия и възможности за щастлив брачен живот, за добри отношения с жените, а също - благоприятните услови и възможности за придобиване на материални богатства, изобщо - за успехи и постижения в материалния свят (от материален род). Когато Луната е с преобладаващи дисхармонични съчетания съ злосторниците, значението на аспектите е обратно на току що казаното. В женски хороскоп Луната означава духовните способности, дарби, заложби, сили и качества, духовната възприемчивост, духовнит богатства и възможности изобщо. Колкото повече, пo-силни и по-хармонични съчетания има Лунат с добротворците, толкова повече, по-силни и пo-големи са духовнит дарби, способности, условия, възможности и постижения.
към текста >>

върху инстинктите и не са под контрола на човешката воля.
Когато Луната се намира на изток от меридиана, т. е. към страната на асцендента, нейните влияния са под контрола на съзнанието и волята на човека. В такъв случай добрите или лоши влияния на Луната могат да бъдат възприети и проявени съзнателно или целесъобразно. Когато Луната се намира на запад от меридиана, т. е. откъм страната на десцендента, тогава нейните добри или лоши влияния въздействат върху подсъзнанието, т. е. върху инстинктите и не са под контрола на човешката воля. Когато в момента на раждането Луната е празнеща се, т. е. отива от пълнолуние към новолуние, тогава нейните влияния въздействуват повече върху субективния ум на човека, хармонично или дисхармонично - според аспектите. В този случай по-богат е субективният, личен живот на човека, по-богат е вътрешният живот на човека, който е аналогичен на събиране и жътва. Насоките и психичните движения у такъв човек са отвън навътре, той събира умствен и духовен капитал, знание и опитност, които преценява, опознава, пречиства и слага в ред. Когато Луната се пълни, т. е.
към текста >>

58. 9. МЕРКУРИЙ

Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и целесъобразно.
Според количеството и силата на съчетанията, които получава Меркурий от другите светила съдим за силата и количеството на светлината, която получава природния ум, за начина, по който той използва тази светлина, за условията, възможностите, развитието и постиженията на този ум в областта на природните науки. По Меркурий съдим за това, как човек вижда външния свят, как възприема впечатленията от него, как схваща и разбира този свят, съдим за придо - бивките, които може да има от този свят. Накъсо Меркурий с неговите аспекти ни показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с природата, как човек разбира и оползотво - рява нейните закони, сили и богатства. За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания. Меркурий е техният възпитател”. Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и целесъобразно. По естество Меркурий е неутрален. Той всякога, подобно на Луната, взема силите, качествата и свойствата на онова светило, което има най-силен аспект с него. Това светило определя насоката и главните прояви на природния ум на човека. Естеството на Меркурий и на управлявания от него ум можем да уподобим на водата, която няма цвят, вкус и мирис, но тези свойства могат да й се придадат. По същия начин Меркурий взема качествата на другите светила, с които образува аспекти, като предимство на въздействие има светилото, с което той прави най-силен аспект.
към текста >>

59. 11. МАРС

Те се ръководят изключително от своите низши инстинкти, готови са на всички престъпления, само да постигнат желанията си.
Люде с такава хармония са силни, енергични, работливи, издръжливи и приспособими към всички неблагоприятни условия. Ако хармонията между Марс и Плутон е най-силна и тези светила заемат важни места в хороскопа, идеалът на такъв човек ще бъде да придобива колкото се може повече материални богатства, за да се осигури за възможно по-дълго време. Идеалът на такива люде е да имат крепко здраве, телесни удоволствия, къщни удобства и изобилна храна. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН При дисхармония между Марс и Плутон, ако Марс и Плутон имат същевременно дисхармонично съчетание със Слънцето или със злосторници, в такъв случай се оформят най- чудовищните разрушителни типове. Такива люде нямат никакъв висш идеал и висши стремежи, лишени са от всякаква нравственост. Те се ръководят изключително от своите низши инстинкти, готови са на всички престъпления, само да постигнат желанията си. Но ако Марс и Плутон са в дисхармония, а същевременно поотделно имат хармония със Слънцето, тогава човек ще съзнава своите низши и престъпни наклонности и стремежи и ще прави усилие да ги превъзмогне. Дисхармонията между Марс и Плутон създава най-големите пияници, най-големите гастрономи, изобщо люде с извратена природа и желания за най-противоестествени удоволствия. Всякога трябва да се помни, че дисхармонията между Марс и Плутон, Марс и Нептун, Марс и Уран може да се изрази в най-силната си отрицателна форма, ако в хороскопа няма хубави аспекти между добротворците, които да неутрализират лошото влияние на Марс Когато, обаче, в даден хороскоп Венера има хубави съчетания, Юпитер и Слънцето също, в такъв случай дисхармонията на Марс с Плутон, Нептун или Уран не може да се изрази в най- силната си отрицателна форма. При хармония от една страна между добротворците и дисхармония на Марс със Слънцето, Плутон, Нептун или Уран, у човека ще има постоянна борба за надмощие, от една страна, на стремежите му към доброто и, от друга страна, на низшите му инстинкти. 11. 6.
към текста >>

При хармония от една страна между добротворците и дисхармония на Марс със Слънцето, Плутон, Нептун или Уран, у човека ще има постоянна борба за надмощие, от една страна, на стремежите му към доброто и, от друга страна, на низшите му инстинкти.
Такива люде нямат никакъв висш идеал и висши стремежи, лишени са от всякаква нравственост. Те се ръководят изключително от своите низши инстинкти, готови са на всички престъпления, само да постигнат желанията си. Но ако Марс и Плутон са в дисхармония, а същевременно поотделно имат хармония със Слънцето, тогава човек ще съзнава своите низши и престъпни наклонности и стремежи и ще прави усилие да ги превъзмогне. Дисхармонията между Марс и Плутон създава най-големите пияници, най-големите гастрономи, изобщо люде с извратена природа и желания за най-противоестествени удоволствия. Всякога трябва да се помни, че дисхармонията между Марс и Плутон, Марс и Нептун, Марс и Уран може да се изрази в най-силната си отрицателна форма, ако в хороскопа няма хубави аспекти между добротворците, които да неутрализират лошото влияние на Марс Когато, обаче, в даден хороскоп Венера има хубави съчетания, Юпитер и Слънцето също, в такъв случай дисхармонията на Марс с Плутон, Нептун или Уран не може да се изрази в най- силната си отрицателна форма. При хармония от една страна между добротворците и дисхармония на Марс със Слънцето, Плутон, Нептун или Уран, у човека ще има постоянна борба за надмощие, от една страна, на стремежите му към доброто и, от друга страна, на низшите му инстинкти. 11. 6. ОБЩО ЗА МАРС И СЪЧЕТАНИЯТА МУ С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Марс управлява животинското царство и дава на човека неорганизираните сили на материята, и силите и качествата на животинския свят. Човек трябва да преработи, пречисти и организира и оползотвори чрез своя разум тези сили в умствено, духовно и физическо отношение. Когато човек притежава животни, предназначени да му вършат работа, той трябва да ги храни, респектира и управлява, за да му бъдат полезни. Ако човек остави домашните животни на съвършена свобода, те, без да искат ще му причинят много пакости и не ще му принесат никаква полза.
към текста >>

запленен и ръководен изцяло от най-низши инстинкти, желания и чувства, мислите и чувствата на такъв човек ще бъдат ръководени от животински желания.
Ако Марс е хармонизиран и дава хармоничен аспект на Меркурий, умствената дейност у такъв човек е извънредно голяма и плодотворна. Ако Марс е предимно дисхармоничен, но образува хармония с Меркурий, умът не получава почти никаква помощ от Марс. Когато Марс е предимно дисхармоничен и образува дисхармония с Меркурий, в такъв случай дейността на природния ум на човека е недисциплинирана и крайно объркана. Такъв човек не може да има абсолютно никакви успехи в областта на естествените науки и не може да има правилно разбиране за материалната действителност. Ако най-силният аспект, който получава Меркурий, е дисхармоничен аспект от нехармонизиран Марс, в такъв случай умът на човека може да се смята за изгубен, т. е. запленен и ръководен изцяло от най-низши инстинкти, желания и чувства, мислите и чувствата на такъв човек ще бъдат ръководени от животински желания. Когато Марс е предимно хармоничен, т. е. получава предимно хармонично съчетание от добротворците, в такъв случай Марсовото влияние може да се уподоби на добре гледано домашно животно: кон, вол, крава, овца, коза и пр., в такъв случай Марсовото влияние е много ползотворно. Когато Марс е предимно дисхармоничен, неговото влияние може да сравним с характера и проявите на свирепите диви животни: вълк, лисица, мечка и др. Марс в хармония с Меркурий усилва дейността на ума и неговата плодовитост. Марс в дисхармония с Меркурий внася в ума на човека безредие и нечистота.
към текста >>

Най-голямата дисхармония при нехармоничен Нептун и нехармоничен Марс е едно от най- лошите и злокобни съчетания, защото при такива случаи в съзнанието и умът на човека няма разграничавания между идеали и най-низшите животински инстинкти, всичко е изобщо смесено и объркано, поради което такъв човек въздига в добродетели и в идеал най-низшите си животински инстинкти и влечения.
У такъв човек няма никога съмнение и колебание по отношение на висшите му идеи, ръководени от Нептун, т. е. от ангелската любов, която ражда всички идеи за общочовешко щастие. Ако при хармония между Марс и Нептун, Марс е по-силен и заема ръководно положение, в такива случаи човек пак е голям идеалист и пак работи за общочовешко щастие, но възможно е престараване в стремежите му и изкушения да си послужи с насилнически средства на Марс за постигане на своите високи цели. С такова влияние е бил великият пророк Илия. При хармония между Марс и Нептун всичките борчески сили на човека са насочени да осъществи и постигне своите висши идеали. Най-голямата дисхармония при нехармоничен Нептун и нехармоничен Марс е едно от най- лошите и злокобни съчетания, защото при такива случаи в съзнанието и умът на човека няма разграничавания между идеали и най-низшите животински инстинкти, всичко е изобщо смесено и объркано, поради което такъв човек въздига в добродетели и в идеал най-низшите си животински инстинкти и влечения. Такива люде са в състояние да опорочат всичко висше и най-свято. Юда е бил с такова съчетание. Влиянието на дисхармонията между Марс и Нептун е най-пакостно, когато Марс е по-силен и взема ръководно положение. Ако при дисхармония между Марс и Нептун Слънцето има хармонично съчетание с Марс или с Нептун, в такива случаи лошото влияние на първите две светила се намалява с 60 %. Дисхармонията между Марс и Нептун, според нейната сила, може да се смята едно от най- лошите съчетания в хороскопа, защото тя дава объркване на схващанията за висше и низше, което е начало на най-големите престъпления и най-голямото разложение в живота.
към текста >>

Марс с преобладаващи дисхармонични съчетания прави човека подобен на свирепо диво животно, което само пакости с разрушителните си инстинкти в умствено, духовно и физическо отношение.
Марс с преобладаващи хармонични съчетания от добротворците и злосторниците свидетелства, че вкусът на човека ще бъде ръководен от висшите светове, поради което той ще се стреми към все по-качествена храна, все по-естествено и полезно хранене. Обратното важи в случая, когато Марс е с преобладаващи дисхармонични съчетания. За важността на подбора на храната и начина на храненето, Учителят казва: „Гледайте колко и каква храна употребява човек, кога и как се храни, за да познаете каква работа може да върши”. Защото по качеството на храната и нейното количество, от начина на храненето зависи качеството и правилността на човешките мисли, чувства, желания и способности за хармонична и планомерна работа. Когато Марс е в по-голяма хармония с добротворците и е ръководен от тях, според силата на хармоничните му съчетания, той дава в по-голяма или по-малка степен силите си за растежа, развитието и проявите на добродетелните качества на добротворците, за проявяването на техните дарби и способности, на идеите, замислите, стремежите и желанията, които добротворците посяват в душата, ума и сърцето ма човека. Марс с преобладаващи дисхармонични съчетания прави човека подобен на свирепо диво животно, което само пакости с разрушителните си инстинкти в умствено, духовно и физическо отношение. Когато Марс е с преобладаващи хармонични съчетания и е по-силен, заема ръководно положение в хороскопа, това показва, че такъв човек се стреми предимно към придобиване на материални богатства за повече наслади, но придобивките ще бъдат добити с планомерна работа и по честен начин. Марс с преобладаващи дисхармонични съчетания и заемащ ръководно положение в хороскопа показва, че такъв човек ще се стреми като свирепо животно, за да задоволява желанията си, като прибягва до всички средства на лъжата, насилието и бруталността. Марс в хармония с добротворците и ръководен от тях е най-сръчният, най-послушният, най- работливият, най-полезният и най-добрият слуга, с чиято помощ добротворците разработват градините на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце, за да придобие човек плодовете на висшите добродетели, дарби и способности. Марс, който има предимно дисхармонични съчетания, е най-лошият господар, е тиранин, насилник, грабител, разбойник, диво и свирепо животно в човешки образ, чиято умствена, духовна и физическа дейност е изцяло разрушителна и пакостна за всички люде. Марс, хармоничен, съчетан и ръководен от добротворците прави човека борец и работник за постижението на висши идеали, чрез качествата, средствата, начините и пътищата на добротворците, с които Марс е в хармония.
към текста >>

Марс, предимно дисхармоничен, кара човека да води най-свирепа и жестока борба за постигането на своите низши инстинкти, на животинските си желания.
Когато Марс е с преобладаващи хармонични съчетания и е по-силен, заема ръководно положение в хороскопа, това показва, че такъв човек се стреми предимно към придобиване на материални богатства за повече наслади, но придобивките ще бъдат добити с планомерна работа и по честен начин. Марс с преобладаващи дисхармонични съчетания и заемащ ръководно положение в хороскопа показва, че такъв човек ще се стреми като свирепо животно, за да задоволява желанията си, като прибягва до всички средства на лъжата, насилието и бруталността. Марс в хармония с добротворците и ръководен от тях е най-сръчният, най-послушният, най- работливият, най-полезният и най-добрият слуга, с чиято помощ добротворците разработват градините на човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце, за да придобие човек плодовете на висшите добродетели, дарби и способности. Марс, който има предимно дисхармонични съчетания, е най-лошият господар, е тиранин, насилник, грабител, разбойник, диво и свирепо животно в човешки образ, чиято умствена, духовна и физическа дейност е изцяло разрушителна и пакостна за всички люде. Марс, хармоничен, съчетан и ръководен от добротворците прави човека борец и работник за постижението на висши идеали, чрез качествата, средствата, начините и пътищата на добротворците, с които Марс е в хармония. Марс, предимно дисхармоничен, кара човека да води най-свирепа и жестока борба за постигането на своите низши инстинкти, на животинските си желания.
към текста >>

60. 12. ЮПИТЕР

При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Марс стои по-високо в хороскопа и е по-силен, тогава творческите сили на висшия разум у такъв човек са заглушени и унищожени от животинските му инстинкти.
Юпитер в дисхармония с Марс, в зависимост от нейната сила, определя степента на борбата, противоречията и спънките, които ще произлязат за разногласието между схващанията и стремежите на висшия разум и стремежите на животинското естество у човека. При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Юпитер е по-силен по положение, т. е., ако е по-високо в хороскопа, такъв човек ще заема висши постове в обществения живот, но често ще има смущения и много пречки в работата си, ще има разправии с колегите си, подчинените си и с много врагове. Отношенията му с околната среда не всякога ще бъдат добри. При дисхармония между Юпитер и Марс, последният разваля добродетелните качества на Юпитер и от време на време такъв човек е арогантен, брутален, лош началник и лош ръководител изобщо. При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Марс стои по-високо в хороскопа и е по-силен, тогава творческите сили на висшия разум у такъв човек са заглушени и унищожени от животинските му инстинкти. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Марс, и Марс стои по-високо в хороскопа, толкова по-силни и по-разрушителни са инстинктите на човека, толкова по-низши, по-нечисти и по-бездейни са желанията и стремежите на човека. При дисхармония между Юпитер и Марс човек често ще избухва, ще се ядосва, ще дава ход на своята алчност, на своята жлъчност, вследствие на което дейността на жлъчката ще бъде чрезмерна и кръвта на човека ще бъде наситена с повече жлъчност. Дисхармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен органите, управлявани от Юпитер и Марс са изложени на разстройство и заболявания. Юпитер управлява главно артериалната кръвоносна система, а Марс - мускулната, отделителната и половата. Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа.
към текста >>

Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Марс, и Марс стои по-високо в хороскопа, толкова по-силни и по-разрушителни са инстинктите на човека, толкова по-низши, по-нечисти и по-бездейни са желанията и стремежите на човека.
При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Юпитер е по-силен по положение, т. е., ако е по-високо в хороскопа, такъв човек ще заема висши постове в обществения живот, но често ще има смущения и много пречки в работата си, ще има разправии с колегите си, подчинените си и с много врагове. Отношенията му с околната среда не всякога ще бъдат добри. При дисхармония между Юпитер и Марс, последният разваля добродетелните качества на Юпитер и от време на време такъв човек е арогантен, брутален, лош началник и лош ръководител изобщо. При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Марс стои по-високо в хороскопа и е по-силен, тогава творческите сили на висшия разум у такъв човек са заглушени и унищожени от животинските му инстинкти. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Марс, и Марс стои по-високо в хороскопа, толкова по-силни и по-разрушителни са инстинктите на човека, толкова по-низши, по-нечисти и по-бездейни са желанията и стремежите на човека. При дисхармония между Юпитер и Марс човек често ще избухва, ще се ядосва, ще дава ход на своята алчност, на своята жлъчност, вследствие на което дейността на жлъчката ще бъде чрезмерна и кръвта на човека ще бъде наситена с повече жлъчност. Дисхармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен органите, управлявани от Юпитер и Марс са изложени на разстройство и заболявания. Юпитер управлява главно артериалната кръвоносна система, а Марс - мускулната, отделителната и половата. Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа. Хармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен човек е успял да организира, контролира, направлява и оползотворява низшето, Марсово естество у себе си посредством силите и светлината на висшия разум, т,е.
към текста >>

доколко с разума си човек има правилни връзки, отношения и обмяна с животинския свят, доколко човек се е научил да контролира своите инстинкти и да жертва по-низшето на по-висшето, до каква степен също човек е подчинил стомаха на разума си.
При дисхармония между Юпитер и Марс човек често ще избухва, ще се ядосва, ще дава ход на своята алчност, на своята жлъчност, вследствие на което дейността на жлъчката ще бъде чрезмерна и кръвта на човека ще бъде наситена с повече жлъчност. Дисхармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен органите, управлявани от Юпитер и Марс са изложени на разстройство и заболявания. Юпитер управлява главно артериалната кръвоносна система, а Марс - мускулната, отделителната и половата. Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа. Хармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен човек е успял да организира, контролира, направлява и оползотворява низшето, Марсово естество у себе си посредством силите и светлината на висшия разум, т,е. доколко с разума си човек има правилни връзки, отношения и обмяна с животинския свят, доколко човек се е научил да контролира своите инстинкти и да жертва по-низшето на по-висшето, до каква степен също човек е подчинил стомаха на разума си. Когато Юпитер и Сатурн са в хармония според нейната сила съдим доколко човек е съгласувал силите, светлината и дейността на висшия разум със знанията и опитността на низшия си ум, на низшето себе, на материалното си човешко естество и на човешката мъдрост. При хармония между Юпитер и Сатурн, ако Юпитер е по-високо в хороскопа и е ръководещ, в такива случаи положителните Сатурнови качества служат за усилване и проявяване на положителните Юпитерови качества. При хармонията между Юпитер и Сатурн се съчетават Юпитеровите и Сатурновите добродетели: Юпитеровата широта със Сатурновата дълбочина, Юпитеровия идеализъм със Сатурновата тьрпеливост и устойчивост, Юпитеровата любов към творчество със Сатурновото постоянство, Юпитеровото любвеобилие със Сатурновата справедливост, Юпитеровата общителност и добродушие със Сатурновата разсъдителност и постоянство. Люде с хармония между Юпитер и Сатурн, с ръководещ Юпитер, всякога успяват да постигнат своите идеали, защото тези идеали са естествени, добри, общополезни. Такива люде всякога и във всичко напълно съчетават теорията с практиката.
към текста >>

Преобладаващите дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците показват низшите сили, лошите навици, противоестествените инстинкти, които пречат за правилното развитие и правилната дейност на висшия, творчески разум.
Най-силни, най-хармонични и най-благотворни Юпитерови влияния човек може да получи, като придобие навика да гледа често денем ясно-синьото небе. В този случай Юпитеровите влияния са най-силни върху умствения и духовния живот на човека. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците, толкова повече, по-силни, по-разнообразни и многостранно развити са висшите творчески дарби и способности на човека, чрез който той възприема, разбира и оползотворява благословенията, идещи от висшите светове. Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер със злосторниците, толкова по-голяма е дейността на висшия творчески разум в областта на низшите светове, които чрез Юпитеровия разум биват организирани, управлявани и оползотворявани. Преобладаващите дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците показват низшите сили, лошите навици, противоестествените инстинкти, които пречат за правилното развитие и правилната дейност на висшия, творчески разум. Липсата на всякакви съчетания на Юпитер с другите светила показва, че такъв човек не притежава особени дарби и способности, сочи липсата на условия и възможности да се прояви такъв човек в областта на творчеството. В органическия живот на човека най-висшата дарба на Юпитер се проявява в обонянието, колкото повече, по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, толкова по- развито е обонянието на човека. Такъв човек по миризмите може лесно да разпознава чистотата и качеството на човеците и нещата.
към текста >>

61. 13. САТУРН

САТУРН в опозиция, съвпад, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН Сатурн в дисхармония с Плутон, същевременно с преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стоящ високо в хороскопа, показва, че такъв човек е способен да извърши най- чудовищни по садизъм престъпления, ръководен от най-низшите си желания и инстинкти.
Но когато в хороскопа на човека преобладават дисхармоничните съчетания, особено между злосторниците и Слънцето, които дават преобладаващи стремежи за проява на злото, тогава човек е без любов към Бога, без вяра в Бога, и съединението и паралелите между Сатурн и Нептун действат като дисхармонични съчетания между същите светила. Липсата на всякакви съчетания между Сатурн и Нептун показва, че такъв човек не е бивал поставян на изпити да живее и работи по законите на Божествената любов и правда като артист, философ или мистик. 13.3. АСПЕКТИ НА САТУРН С ПЛУТОН САТУРН в тригон, на 72° или в свкстил с ПЛУТОН Сатурн с преобладаващи хармонични съчетания от добротворците, с хармонично съчетание с Плутон и стоящ по-високо в хороскопа, с други думи, когато този аспект заема ръководно положение в хороскопа, показва, че такъв човек се отличава с дарби и способности за придобиване на големи материални богатства, за запазване и оползотворяване на материални богатства. Сатурн с гореказаните съчетания дава най-добри организаторски способности, най-голяма търпеливост и издръжливост на всички противоречия и несгоди, приспособимост към големи несгоди, постоянство в цели и намерения. При тези съчетания човек може да се прояви с най-голям успех в областта на минното инженерство, в геологическата наука, в откриване и оползотворяване на подземни богатства. САТУРН в опозиция, съвпад, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН Сатурн в дисхармония с Плутон, същевременно с преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стоящ високо в хороскопа, показва, че такъв човек е способен да извърши най- чудовищни по садизъм престъпления, ръководен от най-низшите си желания и инстинкти. Такъв човек няма никакви идеали в живота. Той се движи само от неудържими низши и престъпни подтици. Сатурн в дисхармония с Плутон, при което Сатурн има преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стои по-високо в хороскопа, показва, че човек е склонен към всички възможни диктаторски прояви, към насилие и нечестни средства, за да може да придобие богатства и слава. 13.4.ОБЩО ЗА САТУРН И НЕГОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ Всички видове влияния на Сатурн са свързани с физическото, материалното естество на човека и главното влияние на Сатурн е върху личността на човека. Хармоничните влияния на Сатурн усилват дейността, устойчивостта и постоянството на всички добродетели, дарби и способности, а дисхармоничните съчетания на Сатурн действат обратно, т. е.
към текста >>

62. 14. УРАН

Дисхармонията между Уран и Марс показва до каква степен човек е следвал животинските чувства, желания и инстинкти и така е нарушавал Божествения ред в света, доколко се е съпротивявал на Божествената мъдрост и е проявил непослушание към нея.
Хармонията между Уран и Венера показва още до каква степен човек има дарби и способности да въплътява и проявява Божествената мъдрост в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Венера показва до каква степен човек се ръководи от висшата Божествена мъдрост при проявяването на любовта в човешкия живот. Дисхармонията между Венера и Уран показва обратното на всичко гореказано, разкрива изобщо доколко човек е нарушил Божествените закони на мъдростта с чувствата и желанията си. Хармонията между Уран с Марс показва до каква степен посредством Божествената мъдрост, действаща чрез Уран, човек е успял да подчини, дисциплинира и ръководи животинското начало у себе си, т. е. силите, които възприема от животните, направлявани от Марс. Дисхармонията между Уран и Марс показва до каква степен човек е следвал животинските чувства, желания и инстинкти и така е нарушавал Божествения ред в света, доколко се е съпротивявал на Божествената мъдрост и е проявил непослушание към нея. Хармонията между Уран и Юпитер е една от най-добрите и забележителните, защото само Юпитер, т. е. висшият разум, е в състояние най-правилно и естествено да обхване, разбере и прояви Божествената мъдрост, действаща чрез Уран. Всяка хармония между Уран и Юпитер е свидетелство, че в миналото си човек е бил окултен ученик, добре е изучавал и добре е разбирал и прилагал окултните истини. Всяка дисхармония между Уран и Юпитер показва до каква степен човек не е изпълнявал Божествените закони, не се е ръководил от Божествената мъдрост и не е прилагал навреме всички задачи, които са му били давани в окултни школи през минали животи. Дисхармонията между Уран и Юпитер показва, че в минали животи човек е бивал ръководна личност в науката, обществения живот или в областта на религията, но е нарушавал Божествените закони и не е изпълнявал добросъвестно службата си.
към текста >>

63. 16. ПЛУТОН

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Дисхармонията на Плутон с Марс придава на човека силни животински наклонности, животински инстинкти, непокорство, чрезмерна лакомия, безредие и нечистота, поради което още в млада възраст е придобиват редица болести.
Такъв човек вижда щастието в любовта свързано с материалните богатства и с физически условия. Плутон в дисхармония с Венера прави човека нещастен в любовта, при което нещастието винаги е свързано със загуба на материални средства, с неуредици в използването на материални богатства. Хармонията на Плутон с Марс придава на човека необикновена физическа енергия и издръжливост. Такъв аспект имат почти всички борци. Човек с такъв аспект се отличава с необикновена физическа работоспособност, с издръжливост до края на живота си. Дисхармонията на Плутон с Марс придава на човека силни животински наклонности, животински инстинкти, непокорство, чрезмерна лакомия, безредие и нечистота, поради което още в млада възраст е придобиват редица болести. Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е алчността, жестокостта и по-силни са грабителските наклонности на човека. Ако в хороскопа няма други благоприятни съчетания с добротворците, такъв човек може да извърши най-големи жестокости. Хармонията на Плутон с Юпитер е в помощ на висшия творчески Юпитеров разум, затова такива люде успяват да съчетават по най-благороден и полезен начин своите висши идеи и замисли с придобиването и оползотворяването на най-големи материални богатства. Всяка хармония между Плутон и Юпитер свидетелства, че идеите и замислите на човека ще имат материални условия и възможности за тяхното приложение. Дисхармонията на Плутон с Юпитер показва, че много благородни идеи, замисли и стремежи от Юпитерово естество няма да имат възможност да се осъществят.
към текста >>

64. 3.3 ЧОВЕЧЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО

ТОМ 19

влиза в света на съзнанието и развива семейните и социални инстинкти, които са локализирани отзад в долната част на човешкия череп.
При инволюционният процес този свят остава за човешката душа е тъмнина. Човешката душа губи съзнателната си връзка с космичния дух. При втората раса човешката душа губи, слиза в подсъзнанието, където е центърът на интуицията, центъра на вярата, центровете на духовното виждане. Според традицията тези две първи раси още не са били в притежание на плътно физическо тяло. Третата раса, която се въплътява вече в човешки тела. влиза в света на съзнанието и развива семейните и социални инстинкти, които са локализирани отзад в долната част на човешкия череп. Това е много добре изразено в африканските народи, които представляват останки от тази трета раса. Четвъртата раса е атлантската, останки, от която са китайци и японци. При тази атлантска раса душата слиза в света на самосъзнанието, по-специално в конкретната човешка мисъл. Конкретната човешка мисъл е на най-ниско слизане на човешката душа в материалния, емпиричен свят. В петата раса започва вече еволюционния процес.
към текста >>

65. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

ТОМ 19

Анализирана тази формула означава, че мисшата егоистична природа на инстинктите в личността, в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана, каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливо-отливите на океаните, на подземните термични сили и др., за да могат да бъдат овладени и поставени в услуга на висшето благо на човечеството.
Както вече изтъкнахме по-горе, тези две ложи имат отношение с великите процеси на живота. Стр. 112/943 Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, "Князът на този свят" има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, центърът на светлите творящи сили има отношение към съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват полюсът и минусът на Великата космична реалност, която създава и държи в ръцете си плановете на еволюцията на планетите, слънцата и галактиките.* Идваме до Третия завет - завет, който има отношение към праведните, който завет сега се изявява от Космичното начало: това е заветът на справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще стане слуга на доброто”. Анализирана тази формула означава, че мисшата егоистична природа на инстинктите в личността, в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана, каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливо-отливите на океаните, на подземните термични сили и др., за да могат да бъдат овладени и поставени в услуга на висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа, държана на 9 февруари 1919 г, Учителят прави следния апел към народите и човечеството: „Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на Любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на мойсеевия закон - "Око за око - зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе той”.** И всички ние добре знаем последствията от несъблюдението на това пророческо предупреждение Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война и днес тръпне пред ужасите на една трета, термоядрена война.
към текста >>

66. I. Въведение

ТОМ 19

V дом От него съдим за децата му, за половите му инстинкти, за домашните му условия.
Тоз дом указва късите пътешествия и кореспонденцията. Има връзка с ръцете и дробовете. IV дом Свързан е с наследствеността на човека, той посочва какво е наследил човекът от своите родители. Тоз дом дава указания и за условията в неговото отечество и за края на живота му. Свързан е с гърдите и гръдния кош. V дом От него съдим за децата му, за половите му инстинкти, за домашните му условия. Има връзка със сърцето и гърба. VI дом Показва здравето и удобствата на човека, дрехите, храната, болестите и отношенията със слугите и поданниците. Има връзка с корема и вътрешните органи. VII дом Управлява брака, съдружията, договорите, явните врагове. Този дом показва дали бракът ще бъде щастлив или не, дали ще бъдат щастливи и другите връзки или не, дали ще има врагове.
към текста >>

67. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те!
И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му.
към текста >>

68. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Зад туй, което ми каза за бацилите и бактериите, сещах инстинктивно, че се крие нещо друго, недоизказано, като че ли някаква тайна, която ей-сега ще бъде разяснена, стига да имах смелостта да протегна ръка и вдигна завесата.
Те си се развиват самостойно, както съществуват и много други еволюции на различни същества, които си следват своя път, видими и невидими, знайни и незнайни. Човекът, в своето отклонение от естествения си живот, се е намесил в тия слоеве на енергии козмични, от които черпят и те, прекръстосали са своите пътища и сега те искат да си послужат с человеците, като с една почва, от която вадят нужните тям сили и средства, без да искат и да знаят за това, което е човек със своята форма и съзнание. Но и самият човек, по отношение на земята и някои по-висши същества, се намира в същото положение. Мълчах, защото не знаех какво да питам. Редица въпроси се мяркаха из ума ми, а нямах смелостта да ги задам. Зад туй, което ми каза за бацилите и бактериите, сещах инстинктивно, че се крие нещо друго, недоизказано, като че ли някаква тайна, която ей-сега ще бъде разяснена, стига да имах смелостта да протегна ръка и вдигна завесата. Но аз не смеех. Ръката ми гореше вече като стоплена на огън и аз неволно, вместо всякакъв въпрос, погледнах нея, после лампата, Чудно - пламъкът на лампата беше се почти установил, розовият - отгоре, а синият - долу, и само слабо пулсираше, като живо сърце. Но щом започнах да го гледам, веднага започна да става като че ли безпокоен, да се прелива от една форма в друга все по-силно и по-бързо. Той ме погледна пак. - Виждате ли колко е чувствителна живата светлина!
към текста >>

Нали всяко дело има предшественик своята мисъл в съзнанието или подсъзнанието - в последния случай го наричаме инстинкт?
- Да, аз, несъмнено, но както виждате, те имат особен изглед. - Та именно това не разбирам. Вие казвате - «с мисъл», как може с мисъл? Нима мисълта е някаква субстанция, с която може да се рисува? - Чудни сте вие - а какво може без мисъл? Нали всяко дело има предшественик своята мисъл в съзнанието или подсъзнанието - в последния случай го наричаме инстинкт? - Но от каква материя са направени тия зеленикави кръгове, които се въртят и гънат като живи? - Материя... хъм. Най-близо до истината, т.е. до възможната истина, това е, ако ви кажа, че това е йонизиран въздух. Частиците на въздуха, докарани във високо фреквентно състояние, вследствие силно поляризиращ ток, който минава през тая пръчка.
към текста >>

Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно.
Това трая достатъчно време, когато пак ми се стори, че започваше да се разсъмва, да става по-светло, и аз забелязах, че се спускаме над голямо безбрежно море, в което вълните, неспирани от нищо, се носеха с бясна ярост... Мисълта, че падаме в тая стихия, ме накара да се чувствувам в смъртна опасност, но това чувство засягаше сякаш нещо далечно, а не самия мене... Ние се спускахме все по-долу и по-долу. Страшна беше бурята, но пред нашите очи се откри още по-страшна картина: върху един плот от свързана дъски и греди, който едва се крепеше над вълните, които постоянно го заливаха, две човекоподобни същества, измъчени и изгладнели, се бореха кой кого да изяде! О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми. Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно. Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата. И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг. Колко ли време бяхме вървели? Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри? Не зная, не съзнавах това, но ги видях - изхвърлени на полегат бряг.
към текста >>

69. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина.
към текста >>

70. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си.
Искате доказателство, но то не може да Ви бъде дадено... засега поне. Но Вие сами може да придобиете нещичко от Вашия собствен живот. Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл. Нека тя Ви обхване от всички страни - потопете се в нея. И тогава вечният непрекъснат живот, който е минал, ще стане като река, в която Вие ще плувате. И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си. И ония, които искат да изменят направлението на човешката цивилизация, достатъчно е, ако внесат нова храна, нови чувства или нова мисъл. Бавно, но те дават плод - променя се животът на човека. Така стават отклоненията в добро и зло. По-висшият живот винаги носи доброто в себе си, по-долнята стадия е мъчение за по-възвишения. Онова, което за коня е чистота, за човека е нечисто или неудобно.
към текста >>

- Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони.
- Разбира се. Вземете стомаха. Той смила храната, разпределя я като най-учен химик. Милиони клетки работят с познание и бързина, с каквито никой химик не разполага сега. И при това и при най-учения, и при най-простия селянин, в животното също - стомахът знае своята работа, сърцето - своята работа, дробовете - своята, очите - също. - Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони. - Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони. И виждаме - всяко отклонение от тях носи неразположение, болест, страдание, смърт. Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас.
към текста >>

Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно.
Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината.
към текста >>

71. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

И докато се сгрее водата за пиене, той почувствува нужда така инстинктивно да потопи ръцете си във водата, като че ли те, ръцете, бяха изжаднели и искаха да пият.
Те всички вдигаха ръце, клякаха, ставаха пак, пристъпяха крачка напред или назад, клякаха пак - всичко почти едновременно, красиво, тихо, плавно. На Генко се струваше, че присъствува на някаква молитва, в която ръцете и тялото си казват своите желания и получават своите отговори. Изведнъж, без да ще, си спомни едно свое преживявание в планината. Беше ходил много, дълго време, потил беше се и беше се зажедил много, твърде много. И тогава той намери един извор, голям, хубав извор, кристално чист. И докато се сгрее водата за пиене, той почувствува нужда така инстинктивно да потопи ръцете си във водата, като че ли те, ръцете, бяха изжаднели и искаха да пият. И странно - щом ги потопи, като че ли цялото му тяло пи нещо, защото жаждата намаля и почувствува успокоение. Това беше тъй особено и силно, че и след толкова години, той си го спомни съвсем ясно, като да бе станало вчера. И сега, гледащ тия движения, му се струваше необяснимо и нему защо, че те, така плавни и особени, носят същото това чувство на потопените ръце на изжаднелия в студената планинска бистра вода... Когато се свършваха едни упражнения, започваха други. Бързо редиците се развалиха и тръгнаха на разни страни. Скоро се образува отличен кръг от по двама души28 - половината с мъже, половината кръг с жени.
към текста >>

72. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Като му каза, че са госпожици, Цеко си почеса врата инстинктивно, но после реши, че и те може да седнат наоколо.
Той сам не може да си даде сигурен отчет, но чувствуваше, че това е повече психическата атмосфера, която се усещаше от самите дробове. Като че ли тук беше планински връх с чист въздух, в който по-леко се дишаше. Цеко го посъветва да си вземе някои книги, беседи да чете, а после, когато това бе сторено, да си избере и вземе стол, защото после всичко ще се напълни и не ще може добре да слуша. Той му посочи где да седне, за да може да вижда и чува добре Учителя. Генко седна, но веднага се сети, че има компания и каза на Цеко, че и за тях трябва да намери място. Като му каза, че са госпожици, Цеко си почеса врата инстинктивно, но после реши, че и те може да седнат наоколо. Генко предложи да отидат да ги намерят, защото салонът беше вече почти напълнен. Излязоха заедно и ги затърсиха. Когато минаха край една чешма, Цеко му обясни, че това са «зодиаците», на които е написана съдбата на цялата Земя, оттам - и на хората, че това са знаковете на 12-те култури, през които Земята е минавала. И всяка култура е траяла няколкостотин хиляди години. И цялата тя е символизирана и синтезирана в един знак -символ, който се предава от най-стари времена.
към текста >>

73. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)

Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти.
1924 г., стр. 4) Някога, не тъй отдавна, нарекоха лорд Нордклиф княз на печата. След смъртта му неговите биографи във всички страни на света, описващи влиянието му върху цялата английска история от две десетилетия, трябваше да признаят, че в няколко случая фактически президент министър на мощна Англия е бил лорд Нордклиф, една статия на когото е била достатъчна да катури кабинет, станал непопулярен. В нашата културна история печатът е играл ако не тъй значителна, все пак достатъчно важна роль. Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа. Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас.
към текста >>

74. 14. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

Ако гърбът на носа е дебел (широк), това показва, че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си.
В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основата и представлява като че ли продължение на самото чело такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстояват своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки, закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата), това показва човек, склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носа е дебел (широк), това показва, че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носа, а гърбът му случаят «б», фиг. 2), тогава тия натури са склонни към фини преживявания, но надменчиви, склонни към надценяване на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля. Но обръщам внимание на един съществен факт, който трябва да се има предвид за всички случаи. Ще го илюстрирам с пример, за да бъде по-добре разбран. Цифрата 3 си е 3, но нейното абсолютно значение зависи не само от нея самата, но и от мястото, което заема всред другите цифри.
към текста >>

75. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си.
Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора между тях има много даровити са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството.
към текста >>

76. 23. Днешното време

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото.
Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото. Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението.
към текста >>

77. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
към текста >>

78. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи.
7. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г, кн. 4, стр. 106-109) (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувствуват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически.
към текста >>

79. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея.
Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него.
към текста >>

80. ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ

Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди, характеризирани с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие.
ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ Доминиращата идея представлява финалният резултат на субективното въздействие. Както някой пълководец, който е завладял вече бойното поле с повече или по-малко загуби, ако теренът е бил враждебен, или с нови прибавки при неговите сили, ако условията са благоприятствували, доминиращата в даден момент идея завладява съзнанието, ума и волята и започва да упражнява своята творческа мощ чрез ново съчетание или комбинация на съществующето. При своето изявявание тя ще вземе понякога форми, които съществено се различават от първоначално възприетите по причини, които изтъкнахме. Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди, характеризирани с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие. Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души.
към текста >>

81. (117) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 1.V.1941 г.

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти.
Сега е времето да им покажем разликата между нас и тях, ако съществува. За нас пактът за приятелство трябва да си остане в сила, независимо от поведението на техните управници. Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане.621 Това го изисква и човещината. И ако една Германия, която воюва с Гърция, можа да заяви, че не държи народа отговорен за погрешната политика на управниците му, колко повече ние трябва да следваме тая линия на поведение спрямо вековните си съседи, с които не сме и воювали! Шовинисти и късогледи хора раздухват омразата и враждата чрез спомена на погрешното минало. Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти. Сърбите си платиха достатъчно за погрешките си, за да има нужда да прибавяме и ние нещо. Нека не бъдем жестоки. Сега българският народ трябва да покаже своето великодушие и духовно надмощие. Вие трябва да ръководите това. Вашата сила иде от вътрешния закон на справедливост, който Вие следвахте досега.
към текста >>

82. 41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Тези, които имат условията, стават „законни” майки и се радват на това щастие, други - нямащи обществените условия да имат семейство, подтикнати от тоя силен природен инстинкт, се отдават на своя любим человек и намерили се пред една необходимост, било от хорски срам, гладили строг закон, се разделят от съществото, което е дошло по тоя път.
Всеки човек дохожда на света с известен капитал, както и желъдът иде със своя бъдещ дъб, а орехът - с голямо клонесто дърво, невидимо сега в ядката, но неминуемо съществующе. Турено при едни условия, желъдът ще роди царствен гигант; при други, лоши условия - карлик дъб. Но и при добрите условия лошото семе малко ще вирее. Под същия закон е и жената. Тя иде, приготвена от природата да бъде майка - това е нормалното, естественото. Тези, които имат условията, стават „законни” майки и се радват на това щастие, други - нямащи обществените условия да имат семейство, подтикнати от тоя силен природен инстинкт, се отдават на своя любим человек и намерили се пред една необходимост, било от хорски срам, гладили строг закон, се разделят от съществото, което е дошло по тоя път. Майката или чувства любовта си към рожбата, или не. Ако тя е нормална жена, болката от раздялата ще е страшна. И с това тя е вече наказана премного, за да има нужда от друго такова. Ако ли не чувства, ний имаме работа с едно ненормално същество, а ненормалните никой закон не трябва да наказва, а само лекува. Друг път тежката сиромашия кара момичета и жени, след като са дали всичко в борбата за хляба, да дадат и тялото си.
към текста >>

83. 66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)

” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога.
Тия две групи, рязко очертани в своите върхове, се сливат в подножията си - четиринадесеттях столетия, които са легнали помежду им от първите сблъсквания досега, са поомекотили и разнебитили по-нежните души и от двата лагера. Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си! ” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.
към текста >>

84. 51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди.
14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? ” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр. 175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот.
към текста >>

85. 66. БУДНИ ДА БЪДЕМ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина.
И които вземат, винаги трябва да помнят, че има добро, което е привидно добро, както и има зло, което е привидно зло. Истинското добро е това, което е направено с любов. То винаги съдействува за творчество в живота, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек. Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще. Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина. Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
към текста >>

86. 89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.
Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!
към текста >>

87. 10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление.
Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви. Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки. Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава.
към текста >>

Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет.
Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно. Но нека не чака това, защото ще бъде гибелно за всички. Политическата техника се явява и се прилага, когато съществува едно общо зло, когато едно управление се забрави и не знае какво да прави. В такъв случай ние трябва всички да си помогнем, за да не попадне в поговорката: „Когато човек сам не иска да си помогне и Господ, не може му помогна! ” Инстинктът народен, усетът на този, който обича родината си, се надигат и проявяват в желанието да направят нещо добро и законно, за да се създаде едно правилно държавно управление. Партиите, както и народните представители, са само изпълнители на този инстинкт, на този усет. Ако те не го предугадят, не се вслушат в тази народна сила, тогава се изгубва равновесието между народ и власт и става реакция между силата и насилието, откъдето всякога е печелил народът, но за съжаление - с много невинни жертви. Неоспорим факт е, че не са виновни и администрацията, която забравя, че служи на народа, нито е виновен и нашият народ; виновни са по-скоро нашите нрави, нашето ниско индивидуално съзнание, което влошава отношенията между партиите дори до кръвни разпри, за лични и партизански, а не обществени придобивки. Всички партии са спекулирали с това заблудено гражданско съзнание; но демокрацията не дава право на елита на българската интелигенция да злоупотребява с гласа на народа, да забравя конституцията. Парламентарните грешки не трябва да стават правила, защото този навик е противоконституционен, противодемократичен и не може да трае вечно, един арбитър политико- партиен има само - това са народните свободни избори, които са решающи във всяка демократична държава. (следва) * Д-р Трифонов - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел.
към текста >>

88. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт.
Такъв е българинът към всички свои и чужди работи. „Девет пъти мери - веднъж режи” (народна мъдрост), но щом дойде въпросът за власт, там той изменя на себе си. Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения. На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта.
към текста >>

Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди.
На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници?
към текста >>

89. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства.
Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства. Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето. Показва големи недоразумения в брака и нещастен или невъзможен брачен живот, от което следва развод. (Луна латитюд Меркурий, Марс).
към текста >>

90. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Води се изключително от низшите си инстинкти и е готов на всички престъпления, само да постигне желанията си - да забогатее.
Учителят на Изгрева, Витоша, Рила, често казваше: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Този аспект (Марс секстил Нептун) показва, че Учителят има една постоянна и непреривна връзка с духовния и Божествения свят на мира и хармонията и е носител на тези добродетели. (Марс в перихелий квадрат Плутон). Отнася се до царя Фердинанд с неговите ненаситни апетити за заграбване на земи и създаване на велика България. Така той се явява като най-големият разрушител на българската държава. В него липсват всякакви висши идеали и нравственост. Води се изключително от низшите си инстинкти и е готов на всички престъпления, само да постигне желанията си - да забогатее. Става голям песимист, пияница, с извратена природа и желания за най-противоестествени удоволствия. Готов е да пожертва цяла България, за да стане известен и велик в историята. (Марс в перихелий латитюд Юпитер, Уран и Нептун) говори за силните Божествени влияния върху умовете и волята на българските войници и офицери, начело на които е Фердинанд. В съзнанията им постоянно текат енергиите на ангелската мъдрост (Юпитер), Божествената мъдрост (Уран) и Божествената любов (Нептун). По този начин небето пази войската ни да не бъде избита и пробуди съзнанието и волята на войниците, които изпълниха съвета, волята на Учителя, отправена към Фердинанд и напуснаха фронта при „Добро поле" и тръгнаха към София да накажат виновника за втората ни национална катастрофа - Фердинанд.
към текста >>

91. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр.
И затова тези хора разумно използуват слънцето. Нещо повече. Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например знаем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове.
към текста >>

92. 11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.

Д-р Иван Жеков

Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле.
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим. Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле. Тригонът на Луната с Нептун е висше значущо и изразително в своя естествен стремеж към една форма на мистична общност. Венера в Козирог в квадратура с Нептун и в тригон с Плутон иска да даде тенденция на безбрачие или пък да има отношения с другия пол в един характер по-скоро свободен или таен. Такова влияние придава още една особена чувствителност, която може да има нещо като зараза, болезнено, което склонява в употребление на наркотически вещества и стимуланти (склонява, а не налага). Накрая за забелязвание е кръстът, който в четири знака закрепено образуват Юпитер и Сатурн с Уран и Плутон, които показват очевидно, тия четири планети задружна основния конфликт на епохата, в която живее, т. е. между консервативните и традиционните тенденции (Юпитер и Сатурн) и реакци- онно-прогресивните сили (Уран и Плутон).
към текста >>

93. IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова

Светозар Няголов

Марс е в афелий, изолиран, заточен в зодиакалния знак Везни, където е под командването на планетата Венера и не може да прояви страстите и низшите инстинкти, на които е носител и затова родената не притежава низши желания, чувства и страсти.
Много активна в проявите на ангелската мъдрост, в работата си за Братството (Юпитер в перихелий) и в прилагане на човешката и Божията Правда в живота (Сатурн в перихелий). Родената има добра връзка с Бога, Който е представен в хороскопа от Слънцето. Душата й ще мине през много клатушкания и колебания, неприятности с жените и началниците и в работата й, но ще придобие многобройни физически и духовни опитности, което е ценен капитал за душата й. Този изключително активен дух с шест планети в перихелий е изпратен на Земята да работи за повдигане на рода, в който се е родила, да работи духовно без шум, без глас, без да даде външен израз на скритите си дарби, способности и знания, да учи смирение и търпение. Тежките й планети - Уран, Нептун и Плутон, са ретроградни и ще прояви наполовина качествата им и то в по-голяма, зряла възраст. Марс е в афелий, изолиран, заточен в зодиакалния знак Везни, където е под командването на планетата Венера и не може да прояви страстите и низшите инстинкти, на които е носител и затова родената не притежава низши желания, чувства и страсти. Както е известно, аспектите на планетите показват нашите физически условия на земята, възможностите ни за постижения, задачите, които има да решаваме в този живот и последиците - кармата, която имаме да плащаме. Тях ще ги разгледаме подробно. Връзката на родената с духовния свят е изразена в хороскопа чрез декли- нациите на планетите, от които пет са южни (S) - на сърцето и четири - северни (N) на ума. Виждаме, че човешката и ангелска любов - Венера и ангелската мъдрост Юпитер имат южни деклинации (S), което говори, че родената трябва първо да прояви любовта в живота си, която да подготви почвата за правилното развитие на ума, за да разбере ангелската мъдрост - Юпитер, и силата на Бялото Братство, което ръководи вселената. Със северни деклинации са: Луната, Марс, Уран и Нептун, за които се изисква голям умствен капитал, за да може да реши правилно задачите, определени да ги разреши на земята.
към текста >>

94. 10. Реките на чувствата да текат свободно

Невена Неделчева

Човешка суета, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко».
Верка го гледаше с неклепващи очи и слушаше тъй, както голям човек не бях виждал да слуша. Той каза още, че в нея има хубави музикални заложби, които при добри условия биха се развили много добре. Цигулка или пияано еднакво ще й се поддават. Колко много се зарадвах в тоя момент! Едва ли не почувствувах, че това дете е моя дъщеря. О! Човешка суета, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко». Учителят ме погледна и се усмихна. 0! Зная, Той прочете мисълта ми по радостния блясък на очите ми. «На една река няма защо да се турят бентове - ми каза той, - но е добре да се канализира правилно. Не подпушвайте чувствата у вас, но им дайте правилен ход. Подпушената вода може един ден да развали бента и да създаде катастрофи.
към текста >>

95. 4.Екскурзия

Невена Неделчева

Крачките ни инстинктивно се ускориха и ние забързахме към това незнайно за нас селце, което се гушеше в пазвата на планината.
Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си. Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно бучене на вятъра, който увиваше клоните им. От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние, вървейки, се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце. И наистина, при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки. Крачките ни инстинктивно се ускориха и ние забързахме към това незнайно за нас селце, което се гушеше в пазвата на планината. - Къде ли ще намерим подслон? - запита един от приятелите. - Където ни каже Бог - каза другият - и пак, умълчали се, продължавахме да вървим. А снежинките танцуваха около нас и вятърът ни пронизваше. Бяхме стигнали в началото на селото и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: «Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава знание, богатство...» Този, който пееше, навярно тичаше и ритъмът на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки.
към текста >>

96. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева