Търсене в беседите за 'Затвор'

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
към беседата >>

2. Разговор трети - Храната и Словото

Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога?
Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
към беседата >>

Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.
към беседата >>

Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях.
към беседата >>

3. Разговор шести - Пътят и Истината

Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си.
Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината.
към беседата >>

4. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.

Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.

Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи!
И когато се молим, отговорът се дава не за наше достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможността удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова се разколебавате и не знаете как да се молите. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи! “, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, оставете това.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново

Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как?
към беседата >>

7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
към беседата >>

8. Назидавайте себе си

" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя.
Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време да го обичат както подобава синовете и дъщерите му. Намерете ми подчинени, които да милеят за началстващите ги. Няма! Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло. Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш! " Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто.
към беседата >>

9. Постоянството

Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете да се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без да подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без да допуснете да проникне в нея нито един светъл лъч.
Бог е велик и благ. Той изпраща само благословения на хората, стига вие да ги използувате. Сутрин слънцето изпраща своята енергия и оживотворява всичко в природата. Всеки негов лъч си има своето предназначение и носи велика сила в себе си. На вас остава да приемете своето си, а останалата енергия е предназначена за други предмети. Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете да се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без да подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без да допуснете да проникне в нея нито един светъл лъч. При такова положение отворете прозорците на вашата душа, за да проникне в нея светлината. Някого например времето не го предразполагало и пр., но това показва, че вие не сте в хармония с него, че сте извън Божиите закони и не сте в съгласие с тях. За да не оказва времето влияние върху вашата душа, вие трябва да влезете в хармония с Бога. В Бога всичко е в хармония и уравновесено. Равновесието, това е четвъртият Божествен принцип.
към беседата >>

10. Поздрав за новата 1914 г. Към всички

Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го.
В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие. И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя да работим, като най-добър възпитател, да ги използуваме, за да се разбираме, та да станем добри. За да влезем в небесното царство, трябва да бъдем спасени. Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва да се възползуваме от него. Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес. Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода. И ние, спасени от Исуса Христа, сме свободни чрез Исуса.
към беседата >>

Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода.
Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат да се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно. Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го. Но по-нататък спасеният сам трябва да се развива, да разработи, използувайки условията, знание, опитност. Иначе макар и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпреки факта, че е спасен. Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва да използуваме за своето развитие и прогрес. Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода. И ние, спасени от Исуса Христа, сме свободни чрез Исуса. У всекиго от нас се таи скрит, истински живот, душата ни, свързана с източника на живота, който ни я е вдъхнал. Този скрит живот, тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е, търси нещо по-друго, по-високо. Тоя скрит живот е стимул на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставен в условия, пречещи на неговата проява и на естествения развой, ние не сме свободни.
към беседата >>

11. Ето човекът

Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
към беседата >>

Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят.
Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим?
към беседата >>

“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
към беседата >>

12. Житното зърно

Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад!
В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го! “ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната любов? Това е любовта на ближните и на обществото!
към беседата >>

13. Любовта

Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си.
Всякъде трябва да имаме Любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат.
към беседата >>

Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
към беседата >>

В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои.
Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
към беседата >>

14. Сънищата на Йосифа

Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
към беседата >>

Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
към беседата >>

Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
към беседата >>

А кой е вашият затвор?
Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота.
към беседата >>

Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
към беседата >>

Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
към беседата >>

Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.
към беседата >>

Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора.
И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие. Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
към беседата >>

Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него. При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.
към беседата >>

И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко.
Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него. При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“.
към беседата >>

Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.
към беседата >>

15. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света.
към беседата >>

Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат.
Тези 24 часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, Който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше – дайте го! " И аслъ, виждаме, нали? Христос като дойде, каза, да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде – Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон. Обаче, започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които эащищават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари". Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод. А пък вярата, тя е сеене. Ако не сееш, ще си гладен.
към беседата >>

Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност.
Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, за другия свят. Следователно, ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност. В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой, от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо.
към беседата >>

В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.
У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията. (Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие.
към беседата >>

16. Мир вам!

Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител.
И движението на лъковете ни причинява известна приятност, защото лъковете вървят по известно правило. Та когато дойдем до дълбокия вътрешен смисъл на живота, когато нагласим неговите струни – умът, сърцето, душата, живота, и като впрегнем в работа лъка – човешката воля, чрез Духа на Капелмайстора, Който ще вдигне Своята пръчка, ние ще създадем най-приятната музика в живота си. Забележете, че кръстът е велико благословение, с което Господ ни посещава на земята: от него излиза най-великата симфония, музика, пеене, което се нарича спасение. В такова пеене е спасението. Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха. Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител. Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене. Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата. Съвременният християнин казва: „Горко ни! Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“. За глупавите хора, които не знаят и не желаят да свирят, които не знаят да стягат своите струни, които не слушат Капелмайстора, за тях, наистина, животът е без смисъл; но за онези, които могат да нагласят своята цигулка и да свирят, за тях животът има голям смисъл.
към беседата >>

17. Необходимостта да познаваме Бога

Вие, наистина, имате живот, но той не е ваш; той е живот заложен; утре ще се яви онзи, на когото дължите, ще представи полицата за дълга ви, ще ви тури в затвора и ще вземе живота ви.
Та и ние ще кажем сега на философа: „Не искаме да знаем от какви елементи е съставен животът, как и от какво е той замесен, как е произлязъл; искаме да се нахраним, да ядем от вечния живот, че после можем да разискваме с вас, колкото време щете, върху тия неща; сега искаме да се избавим от тази смърт“. И мисля, че това е правилното разрешение на въпроса. Как можете да придобиете вечния живот? Вие не сте още живяли. Вие мислите, че живеете, и казвате: „Аз живея“. Вие, наистина, имате живот, но той не е ваш; той е живот заложен; утре ще се яви онзи, на когото дължите, ще представи полицата за дълга ви, ще ви тури в затвора и ще вземе живота ви. Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде да потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва, да ви помене Господ в Своето Царство, т.е. да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят. Какво е това да заровят човека? То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг. Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот.
към беседата >>

То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг.
Вие мислите, че живеете, и казвате: „Аз живея“. Вие, наистина, имате живот, но той не е ваш; той е живот заложен; утре ще се яви онзи, на когото дължите, ще представи полицата за дълга ви, ще ви тури в затвора и ще вземе живота ви. Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде да потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва, да ви помене Господ в Своето Царство, т.е. да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят. Какво е това да заровят човека? То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг. Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Ще ви приведа един пример за изяснение на това.
към беседата >>

В затвора ли ще видите вашия баща?
Вярно е, че всякога, когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, Който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога, или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда. Но, ще кажете вие: „Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят“. Онзи свят – това е Бог. Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това?
към беседата >>

За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни.
Онзи свят – това е Бог. Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син престъпник, който като го затварят, си казва: „Отивам да видя баща си“. В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете в мястото на изправлението. В оня свят няма да отидете при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете из затвора, да сте свободни. Затуй Христос казва в прочетената глава от Евангелието: „Аз съм вратата“, и на друго място: „Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери“. Я ми кажете, вие влизали ли сте през тази врата и излизали ли сте навън през нея и как сте направили това? Ако ви попитам за къщата на някой ваш приятел, вие ще кажете: „Вьншната порта на неговата къща се намира на запад, а вътрешната – към север, или юг“; ще опишете и колко е голяма, каква боя има и как се затваря. Всички църковници казват: „Христос е врата“. Щом Христос е врата, я ни осветлете от какво е тя направена – от дърво ли или от желязо, от злато или от сребро; от скъпоценни ли камъни или от нещо друго; с какви брънки е закачена и на какви основи почива?
към беседата >>

По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото.
Как ни спаси? „Той умря за нас.“ Умрял може ли да спасява? „Ама възкръсна.“ Как е възръснал? „Чрез Божествения живот.“ Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън – в оня свят при Отца на светлината. Той иде да посети нашите умове, нашите сърца, и светът ще Го види с ония три удара: срещу ножа, в ръката и в крака. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот.
към беседата >>

– „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга.
Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога“. – „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“. Няма друг изходен път. Това е нашата съдба. Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден.
към беседата >>

Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“.
И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога“. – „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. Като кажеш: „Не мога“, Бог казва: „Затворете го, Аз ще го науча да може“. Няма друг изходен път. Това е нашата съдба. Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме Нему – другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дийй!
към беседата >>

Вие ѝдете в черква, изправите се, скръстите ръце, затворите очи, пренесете се и се молите Богу; излезете вън от черква – всичко това вие забравите.
Утре пък тебе ще набият. Каква е тази свобода: днес ти биеш, утре тебе бият; днес ти удушаваш, утре тебе удушават? Това не е свобода. Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на познанието“. Аз искам да приложите това, което ще ви кажа. Вие ѝдете в черква, изправите се, скръстите ръце, затворите очи, пренесете се и се молите Богу; излезете вън от черква – всичко това вие забравите. Хората отвън казват: „Този човек ходи в черква, той е набожен, излезе вън, животът му е друг“. Значи не сте намерили правия, истинския път на спасението. Ама казват: „Христос дойде и ни спаси“. Христос спасява умните и добрите. Никога Той не спасява лошите и глупави хора.
към беседата >>

Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.
И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“. Може да поискате да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие. Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“. Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие.
към беседата >>

18. Колко по-горе стои човек от овца!

Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето.
Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христа. Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек.
към беседата >>

19. Фарисей и Митар

Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен.
Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си?
към беседата >>

Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси.
Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си? Хора отчаяни се самоубиват. И кой се самоубива? Не се самоубиват митари, а все фарисеи.
към беседата >>

И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си?
Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си? Хора отчаяни се самоубиват. И кой се самоубива? Не се самоубиват митари, а все фарисеи. Поети, художници и държавници казват: „Нас светът не може да оцени, не може да оцени съчиненията ни – произведенията, картините“, и се самоубиват. Все тия фарисеи, тия благородно мислещи, с правилни лица и червени бради, изобщо се самоубиват.
към беседата >>

20. Страхът

Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път.
Ще кажа. Понеже сте грешници, като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате, и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт, да им заповядвате – с камшик да стоите над тях; защото щом ги пуснете, всички ще избягат, и вашата къща ще остане несъградена. Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. Сега, Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Той казва: „Не пристъпвайте Божия Закон“. Втората част от туй тълкуване подразбира изпълнението на Божия Закон, за да бъдат вашите тела и души свободни. Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате.
към беседата >>

Ако не се молиш, ще те затворят.
Обръщането има двояк смисъл – обръщане към слънцето и обръщане дрехата откъм вътрешността, за да се изтърси прахът. Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“. Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“.
към беседата >>

21. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте!
Ако бих седнал да ви тълкувам какво значи църква, какво значат тия камъни, от които са съградени черквите, да ви разправям за свещеническите одежди, за свещите, които се палят, във всичко туй има дълбока философия. Върху тия дрехи на свещениците са написани всичките Божи закони. Те всеки ден ги обличат, но забравят да четат какво пише върху тях. Знаете ли какво значат тия дрехи, които носи владиката – короната, патерицата, завъртяна отгоре с нещо като две змии и т.н.? Ами кадилницата и тамянът? Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте! “ Обаче Господ казва: „Гледайте да я не охлузите отвън, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всякой ден по малко и забележете тия ценни неща, които тя съдържа“. Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва внимателно да пазите съдържанието на Свещената Книга: по нея ще разбирате законите за противоположностите и подобието. И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови да ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“ – ще бъдете спасени. То става моментално: ей-сега мога да бъда в Небето и също сега да бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла.
към беседата >>

22. Словесното мляко

Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават?
Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък. Но да дойда пак на думите „словесно мляко“. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота.
към беседата >>

23. Учителите

Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бъдете най-нещастните хора, ще бъдете затворници, оградени във вашите пари.
Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи света, да оправи семействата, да тури хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар. Доктор Миркович казваше така: „Не искам да бъда втори път богат, искам да бъда слуга при някой господар“. Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бъдете най-нещастните хора, ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви – то е тежък товар. Ублажавате такива хора и искате да отнемете от техния товар, да го турите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони – когато всички почнали да се кланят на иконите, то взело да рита, като помислило, че на него се кланят? Ако хората ви почитат и ублажават, то е за кръстовете и иконите, които носите.
към беседата >>

И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“.
Хубаво, ако си го научил, Господ ще те благослови; но ако си го родил сакат, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на Небето – ще отговаряш. Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи изкуството как се преподава“. И като изплатите дълга си – като понесете всички страдания – след време ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Така се учат сега падналите ангели и хората.
към беседата >>

Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи изкуството как се преподава“.
Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи изкуството как се преподава“. И като изплатите дълга си – като понесете всички страдания – след време ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Така се учат сега падналите ангели и хората. Казваме сега, уж църквата не върви добре; нека ѝ покажем добър пример. Искам да имате силата да можете да видоизмените нещата.
към беседата >>

24. Разговор за Откровението

- Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си в къщи.
Някой се пита: "Какво ще стане с мене? " - С тебе ще стане това, да работиш смирено пред Господа, със слугинска престилка да слугуваш. Някои искат с корона да слугуват на Господа. Когато имаш къща, богатства и пр., не можеш да слугуваш, тогава на тебе трябва да слугуват. Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си в къщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като островче в море. Виж, друг е въпросът с гърците - те имат култура, обаче те трябва да се държат добре със славяните, за да се благословят. Иначе Господ ще им прати старите господари - италианците. Сега културата се пренася в славянството. Българите и останалите славяни трябва да се съединят.
към беседата >>

25. Равновесие между Мъдрост и Любов

Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим настрана знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега, каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш нужното заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му.
Христос казва: "Все, що попросите в Мое име, ще ви бъде." Молба трябва един за друг: мъжът за жената и жената за мъжа. Да приближим ума си към Бога и да работим. Неща, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Него с вяра, без разсъждение как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим настрана знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега, каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш нужното заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му. Човешките души нямат качеството на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти. В мислите ни, чувствуванията трябва да има солидарност. Необходимо е съединение на интелекта, сърцето и душата. "Без вяра не може да се угоди Богу." Трябва да застанем пред Бога без особено мнение. Необходимо е смирение.
към беседата >>

26. Великден

Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков.
Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг процес, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“. И на Никодим е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. Улавят те, затварят те и като излежиш 20 години, останат ти 15, избягаш, връщат те и те турят още 10 години, та стават пак 25 за излежаване: след 5 години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков. Законът на новото раждане подразбира – да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват; всякой вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее така, както трябва“; ами ти живееш ли така? – „Той не мисли правилно“; ами ти мислиш ли правилно?
към беседата >>

Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън“?
Питат дали Христос е лежал три дена в гроба. Вие от 8,000 години лежите все в този гроб, и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е. И този ангел отгоре е зов Христов, че второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън“? Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга, да отвалят камъка от гроба ви, и тогава Христос ще каже: „Станете! “ – и ще възкръснете. На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни: Христос иде... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън! “.
към беседата >>

27. Многоценният бисер

И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“.
В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта“. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои ме питат: „Ти правоверен ли си? “ Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И на Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народ“; но след 2,000 години не трябва вече да разсъждаваме като евреите.
към беседата >>

28. Изкушението

А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца?
Сега, някои ми казват: „Ти идваш да оправиш света, ти ще имаш последователи.“ – Да, ще има такива развратни последователи, но така светът няма да се оправи. Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста. И когато човешката душа го възприеме, тя ще бъде жива. Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света. Яденето е важен процес в Живота. А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света? “ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си. Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада. Но Христос казва: „За Мен е безразлично дали камъните ще станат хляб, или не – Аз имам храна, която всякога Ми се дава отгоре.“
към беседата >>

29. Стари и нови мехове

По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“.
Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по непредпазливост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува. По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон казва: „Зъб за зъб, и око за око“, но според Христовото учение законът е тъкмо обратен – да любим враговете си; ако ни ударят от едната страна, да обърнем и другата.
към беседата >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915

Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате?
към беседата >>

Има хора, затворени в своята черупка; ако излязат от старите мехове навън, мислят, че смърт има. Лъжат.
Защо, именно, злите хора не обичат виделината? Злото действа върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат в мрачните и влажни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш във виделина, защото ще умреш". Тогава казваме: „Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението". Има хора, затворени в своята черупка; ако излязат от старите мехове навън, мислят, че смърт има. Лъжат. В който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно, искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат. (''Обаждат'' ''се: "Амин".)'' Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях.
към беседата >>

Знаете ли колко има затворени у вас?
Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените? Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил. И вие държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола?
към беседата >>

Как се казват тия, които вардят затворените?
За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените? Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил. И вие държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? Да го не лъже.
към беседата >>

Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил.
Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените? Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил. И вие държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? Да го не лъже. Христос държи ключовете на Рая и сега идва да ви ги даде.
към беседата >>

Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора"; обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати; сега Христос не може да бъде разпнат.
Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора"; обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати; сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света.
към беседата >>

Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно.
Ще бъдете живи да видите туй (''Обаждат се всички: „Амин''"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (''Смях'') Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат, по този необходим закон – че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб.
към беседата >>

(''Обаждат се: „Амин".)'' Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите".
Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби. Направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън". (''Обаждат се: „Амин".)'' Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите.
към беседата >>

Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта.
Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. ''Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? '' Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат.
към беседата >>

31. Свобода на Духа

Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му.
Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите. Щом се съберат 2–3 жени, почнат да говорят за някого. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му. Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън.
към беседата >>

32. Да възлюбиш Господа

За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето.
„Да възлюбим Господа! " Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали; опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но в същност не е така.
към беседата >>

Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана.
Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрешката си. Един Варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: Татко, можеш да постъпиш, както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана. Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ.
към беседата >>

За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. (втори вариант)
Щом се усъмним в Него, ние сме в ада, в мястото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбим Господа." Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали, опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но всъщност не е така.
към втори вариант >>

Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сес- тричетата от прехрана." Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане." Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане." Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. (втори вариант)
Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си. Един варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: „Татко, можеш да постъпиш както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сес- тричетата от прехрана." Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: „От тебе човек няма да стане." Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От тебе човек ще стане." Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ. Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие краката си. Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота си. Какво се иска от човека?
към втори вариант >>

33. Да я не пия ли?

Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува.
На всеки е определено, колко да живее. Добър е животът на земята, но по-добър е животът на небето. Някой казва: Друг живот или има, или няма. Това значи: В моя ум или има светлина, или няма. Бог или съществува, или не съществува. Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува. Бог е едновременно в светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в любовта и в омразата. Той присъства във всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовта – вечна. Омразата се превръща на любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова аз трябва да я изпия". Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен.
към беседата >>

Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. (втори вариант)
Някои хора се не боят и си казват: „Какво от това, че ще умра! Няма Бог." И казват на другите, че каквото има, то е тук на земята, и затова - да се наживеят поне. Някои хора дохождат на земята за един ден, други за година, десет, петдесет, сто и двайсет т.н., кому колкото Бог е определил. Онзи живот, в който отиват, е много по-добър от този на земята. Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления. Някой мрази - това показва, че Бог е в него. Но той не може да мрази повече от двайсет години. След това настъпва любов. Омразата се обръща на любов.
към втори вариант >>

34. Христа да придобия

Затова аз съм на мнение лошите хора да се турят в затвора, за да се превъзпитат и преобразят.
Това, разбира се, още не значи, че го обичаш. Защото, ако дадеш някому пари, той ще може да ги използва на място, само ако е умен. Парите днес вършат най-големите престъпления. Ако проучите и историята, ще видите, че парите са развалили света поради желанието на сърцето да има повече. Така са били създадени съдилища и бесилки, но осъдените на смърт, когато влязат в другия свят, стават по-опасни. Затова аз съм на мнение лошите хора да се турят в затвора, за да се превъзпитат и преобразят. Това трябва да се направи в бъдеще, защото хората, които умират, са по-опасни за човечеството. Ако влеете една отрова в десет килограма вода, тя ще зарази повече хора, отколкото, ако я влеете в няколко грама. И така, за да познаете Христа, трябва да придобиете онова съществено Знание, което е необходимо за нашия индивидуален живот. Разтревожиш ли се, огладнееш ли, кажи: „Не съм Го намерил още“; обичаш ли славата, кажи същото. Някой казва, че ходи на църква – той обича да яде; не го укорявам, защото и аз ям, но яденето не трябва да съставлява цел в Живота.
към беседата >>

35. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена, и те не можаха да влязат.
Когато неразумният дойде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, последният ще каже: Не мога да ти дам от своето масло, защото и на тебе, и на мене няма да стигне. Аз имам масло само за себе си. Иди си купи. Човек трябва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло в момента, когато му потрябва, ще разбере, че е закъснял. Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена, и те не можаха да влязат. Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори. Светилникът представя човешкото тяло, а маслото – неговото сърце. Светлината на светилника е умът на човека. Значи, човек трябва да има тяло – светилник, масло –сърце, което постоянно да чувства и ум – винаги мислещ.
към беседата >>

Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил.
– Такъв въпрос задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъв въпрос не може да се даде отговор. Какво правя аз? – Изучавам великите Божии закони, без да питам, защо е така и не може ли другояче. Запитали Хермес, великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава. Питате, защо един светия е по-близо до Господа, а друг – по-далеч. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далеч от Него? Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на земята и работят усилено в лабораториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът.
към беседата >>

Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; болен бях, не ме нагледахте; затворен бях, не ме посетихте".
Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опитал. „Петте деви били неразумни". – Защо били неразумни? – Защото не изпълнили задълженията си към Божественото. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; болен бях, не ме нагледахте; затворен бях, не ме посетихте". Като казва това, Христос има пред вид петте неразумни деви, т.е. оная половина от човечеството, която не изпълни своята задача. Петте разумни деви изпълниха всичко това и навреме влязоха в Царството Божие. Как се изразява неразумността на хората, това се вижда в притчата за талантите. Двамата слуги спечелили двойно повече от това, което получили от господаря си, а третият заровил своя талант в земята и, когато се върнал господарят му, той казал: „Господарю, зная, че си жесток, че жънеш, дето не си сял, затова се убоях и зарових таланта, който ми даде.
към беседата >>

Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен.
Вие познавате само ония, които ви са направили някакво добро, или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили добро, или които не са се проявили към вас, не познавате. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат. Който нищо не ви е дал, минава за непознат. И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за даването. Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя човек дължа и него ще взема със себе си. Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на земята да работи за Бога." – Аз искам да бъда на небето с Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се сам: Пожертвал ли си някога живота си за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа. Ако не си го пожертвал, ще останеш вън, за бъдещата епоха, за далечни времена.
към беседата >>

Царят, недоволен от царицата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповядал да я затворят.
Сега ще продължа приказката. Третата сестра, която се оженила за царския син, родила дете. Понеже двете сестри завиждали на сестрата – царица, тайно решили да откраднат детето, и вместо него да сложат друго дете, сакато, недоразвито. Те изпълнили решението си. Царското дете дали някъде да го отгледат, а вместо него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Царят, недоволен от царицата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповядал да я затворят. Царското дете попаднало в дома на един градинар, който често работел в палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голям, красив момък. Като се разхождал из местността, дето баща му работел, той чул за името на една красива царска дъщеря, която се отличавала със способността си да превръща младите момци в камъни. Много царски синове отивали при нея и, като се влюбвали, тя ги превръщала на камъни. Цялата местност се покрила с камъни.
към беседата >>

Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят.
Не е грешница, но от време навреме се разтърсва, с което иска да каже на своите немирни деца да мируват. Бих желал и вие да имате търпението на земята. Кой не се ползва от нея? Кой не взима от нейните плодове? Тя се разравя, оре, жъне и нищо не казва. Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят. После й тя утихва и се успокоява. Затова казвам: Бъдете търпеливи не като Бога, но поне като земята. Някой казва: Кога ще напусна грешната земя? Според мене, земята е рай, на нея живеят светии. Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен.
към беседата >>

И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. (втори вариант)
Христос казва, че петте деви са разумни, и петте - неразумни. Този закон е верен и у човека. В човека има двама души - умен и безумен, които постоянно се борят вътре в него. Когато дойде безумният да ти каже: „Дай ми от твоето масло", ти му кажи по същия начин: „Не мога да ти дам от моето масло, защото няма да стигне ни на мене, ни на тебе. Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло. И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум. Значи трябва да обичаме, да мислим и да имаме тяло. Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум.
към втори вариант >>

Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. (втори вариант)
Те са на земята. И хората са прави, като мислят така, и аз съм прав. Аз говоря това, което зная. Няма какво да се спори, опитът ще покаже. Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял. Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива.
към втори вариант >>

И бащата се разгневил, загдето царицата не изпълнила обещанието си, а родила един идиот, и заповядал да затворят царицата. (втори вариант)
Всеки сам може да си ги разкрие. Употребете на ден по един час да се замислювате за някои велики неща и ще видите, че в деня, когато искате да се ожените за царя, ще прогледате. Сега ще продължа втората страна на приказката. Третата сестра, която се оженила за царя, родила дете. Но двете й сестри откраднали това дете, дали го да го отведат някъде, а при царицата оставили едно сакато, хромо дете. И бащата се разгневил, загдето царицата не изпълнила обещанието си, а родила един идиот, и заповядал да затворят царицата. Царският син попаднал при един градинар, който работил в двора на царя. Пораснал царският син, станал много хубав момък. В тази местност, гдето стоял, имало една много хубава красавица на име Халял-Казя, при която дохождали много царски синове, на които тя казвала: „Камък стани! " И наистина те се обръщали на камъни, вследствие на което цялата тази местност била покрита с камъни. Царският син се решил да си опита щастието.
към втори вариант >>

36. Ще ви въздигна

Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това.
Това е вярно и в Природата: корените се занимават с почвата, с един необработен материал, а клоните се занимават с по-добрата материя. Искам да ви накарам да не мислите, че едни хора са добри, а други са лоши. Когато разглеждаме нещата философски, не трябва да ги разглеждаме тъй, както сега се гледа на тях, защото доброто е добро в едно определено отношение, а злото е зло пак в едно определено отношение. За да се докаже това, не се изискват много доказателства. Например, ако очите ви са здрави, щом излезете сутрин на слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очите ви са болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трябва да се затворите в някоя тъмна стая, понеже при болни очи лекарите често пъти препоръчват това. Тъй че, в това отношение светлината е зло за човека и трябва да се премахне, да й се тури препятствие, докато очите дойдат в нормално състояние и започнат да възприемат нейните вибрации. Така могат да се разглеждат нещата от философска гледна точка, но когато се дойде до Живота, тогава е по-трудно. Всеки ден хората правят опити, всеки ден вие въздигате и змията, и Сина Человечески. За да издигнат тази змия, Господ извади евреите от пустинята. Но този народ, който беше свикнал с такава една култура, каквато беше египетската, тези еврейски богаташи и аристократи (макар че простият народ дълго време беше правил само кирпич), трябваше Мойсей да ги води четиридесет години из пустинята, за да ги направи смел и решителен народ.
към беседата >>

37. Ще бъдат научени

Когато човек мигне, някой път затвориш очите си, тъй както котката, като види мишка, затвори си очите. (втори вариант)
Той иде с хора, каквито са ангелите и светиите - хора без тяло на желания. За да станеш ангел, светия, трябва да се освободиш от тялото на желанията. Сега в църквите казват, че като дойде Христос, ще накаже грешните. Не, Христос ще тури всяко нещо на мястото си и светът ще се уреди мигновено. Това мигане какво означава? Когато човек мигне, някой път затвориш очите си, тъй както котката, като види мишка, затвори си очите. Прави се, че я не вижда и й казва: „Не бой се, аз нямам тяло на желание, не се крий." Мишката й повярва и става жертва на котката. Така и хората, като се молят, затварят очите си и казват: „Дай ми, Боже, това - аз нямам тяло на желание." Но като им даде Господ това, за което се молили, те забравят всичко останало. Ние не трябва да се лъжем един друг, че това нямаме, че онова нямаме. Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание.
към втори вариант >>

38. Отдайте Божието Богу

Пътят му към Бога е затворен.
Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. Ако си мъж, ще отдадеш данта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадеш данта си на Кесаря. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека. Кесар и Кесарица са вън от човека и вътре в него.
към беседата >>

39. Братът на най-малките

Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“.
През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого.
към беседата >>

Вратата ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“. (втори вариант)
Прѣзъ всѣки периодъ става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бѫде вѫзходящо. Който не иска да се свърже съ Бога, вълната ще го изхвърли вънъ отъ общото течение на Божествения день, дѣто той ще чака другъ периодъ на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога. Вратата ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“. Единъ день, когато Христосъ похлопа на вашитѣ врати, онѣзи, които се занимаватъ съ лични въпроси, съ обикновени работи, ще останатъ вънъ – нѣма да иматъ масло за кандилото си. Послѣ тѣ ще се опомнятъ, но Божествениятъ параходъ е отпѫтувалъ, никого не чака. Затова всѣки трѣбва да бѫде готовъ да се качи наврѣме. Като говоря така, не искамъ да ви морализирамъ, но казвамъ какъвъ е законътъ, какво говори Богъ. Той нѣма да спрѣ парахода за никого.
към втори вариант >>

40. Растете в благодат! / Растене и познание

Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им.
Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа“. Всички, които ме слушат днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете за пример Даниила, който беше между лъвовете: той не пострада от тях, а си каза: „Господ, Който е с мене, ще укроти лъвовете“. Аз бих желал и вие да повикате Господа, когато бъдете между вашите лъвове, да затворите устата им. Бъдете по-решителни, а не малодушни. Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример, как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч – огънят иде: сгорещяване голямо ще бъде.
към беседата >>

Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях.
– То е вътре във вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища, турете гвоздея – вашите мисли – и ги сгорещете. Това е процесът, по който трябва да работим в себе си. Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е“. Защо? Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ живее, но не сте Му отворили прозорците да влезе. Някой път Той може да ви плесне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посетил“. Тълкувайте плесницата на мъжа си така. Защо брулите ореха? За да паднат орехите.
към беседата >>

Вземете Данаила, който беше между лъвовете - той не пострада от тях и каза: „Господ, Който беше с мене, Той укроти лъвовете." Аз бих желал да повикате вашия Господ - когато бъде между вашите лъвове, да затвори устите им. (втори вариант)
Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Не е Господ с тях. Не е Господ с вас, щом се боите от смъртта. Щом наближи смъртта, кажете: „Ида, Господи, дай ми там друга работа." Като ме слушате днес, искам да има мир между вас, да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри; хванете тази малка змия и я погладете - докато не се научите да гладите змията и да милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете Данаила, който беше между лъвовете - той не пострада от тях и каза: „Господ, Който беше с мене, Той укроти лъвовете." Аз бих желал да повикате вашия Господ - когато бъде между вашите лъвове, да затвори устите им. Много лъвове имате. Аз ще затворя устите и на лъвове, и на тигри, и на змии - запретнал съм вече ръкави и ще оправя всичко, решил съм. Господ, Който е с мене, ще оправи сега света. И аз искам вие, които сте с мене, да кажете: „Ще оправим всичко, защото с Господа ще работим." Само да бъдете по-решителни, а не страхливци. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само по форма, а и по съдържание.
към втори вариант >>

Аз ще затворя устите и на лъвове, и на тигри, и на змии - запретнал съм вече ръкави и ще оправя всичко, решил съм. (втори вариант)
Не е Господ с вас, щом се боите от смъртта. Щом наближи смъртта, кажете: „Ида, Господи, дай ми там друга работа." Като ме слушате днес, искам да има мир между вас, да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри; хванете тази малка змия и я погладете - докато не се научите да гладите змията и да милвате крокодилите, Господ не е с вас. Вземете Данаила, който беше между лъвовете - той не пострада от тях и каза: „Господ, Който беше с мене, Той укроти лъвовете." Аз бих желал да повикате вашия Господ - когато бъде между вашите лъвове, да затвори устите им. Много лъвове имате. Аз ще затворя устите и на лъвове, и на тигри, и на змии - запретнал съм вече ръкави и ще оправя всичко, решил съм. Господ, Който е с мене, ще оправи сега света. И аз искам вие, които сте с мене, да кажете: „Ще оправим всичко, защото с Господа ще работим." Само да бъдете по-решителни, а не страхливци. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само по форма, а и по съдържание. Хората на науката, великите хора трябва да се заемат да служат, да покажат как трябва да се живее. Химик си - впрегни науката за благото на човечеството, астроном си, съдия си, свещеник си - впрегни всички мощни сили за благото на човечеството.
към втори вариант >>

Защото вие сте затворили прозорците си и не пущате Божествената светлина през себе си. (втори вариант)
" То е вътре във вас - вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища; турете гвоздея - вашите мисли, и ги сгорещете. Това е процесът, по който трябва да работим със себе си. Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Някои от вас имате тягости, вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е." Тежко ви е защо? Защото вие сте затворили прозорците си и не пущате Божествената светлина през себе си. Господ живее у всинца ви, някой път Господ ви плесне - кажете: „Более, благодаря, че си ме посетил." Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? Като брулите ореха, защо правите това? За да паднат орехите. Така и Господ, като дойде, казва: „Имаш ли един плод да Ми дадеш? " Като те плесне един брат, защо те пляска?
към втори вариант >>

41. Двамата господари

Той бил изследван френологически в Нюйоркския затвор: челюстите и очите му били обезобразени.
Взел той една жена за своя секретарка и първо нея убил. И как? Започнал да я рече парче по парче, като наблюдавал ефекта от своето дело, отрязъл ѝ пръстите на краката, на ръцете, извадил очите ѝ, отрязъл носа, ушите, докато най-после я умъртвил. Това същото направил и с други 24 души, след което ги турял в една печка и ги изгарял. В този човек е настъпвало животинско озлобление, когато е умъртвявал жертвите си. Той бил изследван френологически в Нюйоркския затвор: челюстите и очите му били обезобразени. Той е бил под влиянието на първия принцип. Често в такива престъпници се явява желание да пуснат големи бради. Голямата брада е признак за присъствието на първия принцип. От това не искам да отидете в друга крайност и да ме разберете криво. Голямата брада дава повече сокове в човека, обаче в престъпника тя ще бъде остра, груба.
към беседата >>

42. Все що е писано

Това църквата го нарича „вѣчно мѫчение“, да бѫдешъ вѣчно затворенъ.
– Сто милиона лева струвате на Господа. Идвате на земята сто пѫти и все по толкова милиони струвате, смѣтнете колко прави всичко това. Ето какъ се раждатъ вашитѣ грѣхове и тогава ще ви покажатъ на една книга колко ви сѫ грѣховетѣ. Харчили сте, харчили сте и сега вече трѣбва да се спрѣте, защото иначе Господь ще каже: „Отъ сега нататъкъ на този човѣкъ не се позволява да се прѣражда, нѣма нито едно добро написано въ книгата.“ Най-голѣмото нещастие въ свѣта е да те лишатъ отъ правото да се прѣраждашъ, т.е. да ти забранятъ да дохождашъ на земята. Това църквата го нарича „вѣчно мѫчение“, да бѫдешъ вѣчно затворенъ. Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ.
към беседата >>

За тях другият свят е затворен. (втори вариант)
Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат? Ще ги изнесат ли на пазара? Ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек? Ще ги видите ли в джоба на някое дете? Незрeлите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният. За тях другият свят е затворен. Незрeлите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашният свят, докато узреят. Следователно, за неподготвените хора, този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тук той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университет. След това, ще влезе във великата житейска школа, да приложи наученото.
към втори вариант >>

Да не може човек да се преражда, това значи, да бъде завинаги затворен. (втори вариант)
Всичко това струва милиони и милиарди. Ние виждаме, че човек расте, развива се, но колко струва той на природата, не знаем. Колко енергия са изразходвали разумните същества, като са работили и работят върху него, и това не знаем. Направете сметка, колко коства един човек, който е живял сто години на земята, за да разберете, има ли право той да злоупотребява с онова, което му е дадено. Който злоупотребява с правата, които му са дадени, лишава се от благоприятните условия на живота - да се ражда и преражда. Да не може човек да се преражда, това значи, да бъде завинаги затворен. Днес няма вече условия за злото. Син Человечески дойде на земята, именно, затова: да освободи човечеството от злото, от лошите хора и животни. С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си, ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни.
към втори вариант >>

43. Венецът на живота

Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони.
Защото там има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата им е гнила, заклали са някоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише след като са я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или къщата и ще се изгуби миризмата! Това е законът на Истината. Когато във водата се съберат нечистотии, изолират резервоара, пречистват водата като я прецеждат и пресичат, след което отново я пускат. Инак, ако не ги изчистят тези нечистотии, които са се набрали, ще ги изпиете и ще се разболеете... И тъй, когато хората направят грях, те го затворят, скрият го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклах овца или говедо, съгреших, ето хвърлих ги! ” Платете ги на този, от когото сте ги взели, и така грехът ще се изхвърли и няма да вони. И в нашия живот има бунища. Нищо че злото иде, нека си иде, но вие не трябва да го приемате – да не ставате едно с него и да не влизате в греха като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото.
към беседата >>

44. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ.
Щомъ станешъ сутринь и ти дойде лоша мисъль, ще кажешъ: „Господи, ще изпратя сѣнката си задъ гърба си.“ Бихъ желалъ всички ваши мисли да сѫ задъ гърба ви и тогава ще се познаете и ще се обичате, защото любовьта е великъ законъ въ царството Божие. Проповѣдвамъ едно учение на обединение, както Богъ го иска, както Христосъ го иска, а не както азъ и другитѣ хора го искаме. И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ. Нѣкои казватъ: „Христосъ не познава Сина, освѣнъ Отецъ.“ Отецъ, Който живѣе вѫтрѣ, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовьта на Отца си и тѣзи двама се познаватъ. Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ. Прѣдставете си общество отъ такива хора, какво би било нашето положение? Днесъ всинца се смущавате, че еди-кой си ималъ много пари, милиони – радвай се че има. Такъвъ човѣкъ, който много има, азъ го съжалявамъ, защото голѣмъ товаръ носи. По-добрѣ половинъ килограмъ товаръ въ стомаха, отколкото 100 килограма на гърба си. Такъвъ човѣкъ цѣлъ животъ ще се страхува да го не ограбятъ.
към беседата >>

Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. (втори вариант)
Той мисли, че е разбрал жена си, но това е за няколко часа А стомахът отново се изпразва и се явява ново брожение, ново недоволство, докато пак се нахрани. В същото положение се намират и жената, и децата. Всички се оплакват, че не се познават и разбират, правят опити да се познаят и все непознати остават. Какво означава познаването? – Да познавате нещата, значи, да ги владеете, да станат част от вас – ваша плът и кръв. Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между нещата. Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта.
към втори вариант >>

Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. (втори вариант)
Ако пред лицето на Бога вие сте една птичка, която е готова да се жертвува за другите, трябва ли да се плашите от живота. Бог се грижи за вас. Ако мислите само за себе си, как по-добре да наредите своя живот, Бог няма да се грижи за вас. Да мислиш за Бога, това значи, да живееш за най-великото нещо в света. Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в човешкото съзнание. Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи?
към втори вариант >>

С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена. (втори вариант)
– Защо? – Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя. С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена. Дето похлопа човек – на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък. Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот. Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството.
към втори вариант >>

45. Без товар

Когато затворите сегашния тефтер и му турите кръст, то значи нямате да вземате.
На такива не е дадено да разберат Царството Божие. Кажете, че нямате от никого да вземате. Вие като давате и полагате на своите ближни, е дадено да разберете Царството Божие. Тия думи за мене представляват една велика картина, тя е толкова обширна в своя замисъл и така хубаво изработена от Божиите ръце, и с ангелски цветове. Когато вашите очи се отварят, на Божествената ви душа очите се отварят. Когато затворите сегашния тефтер и му турите кръст, то значи нямате да вземате. "Прощавам му", това означава кръстът. Смисълът на кръста, елементите на кръста, истинският кръст, който спасява и отваря вратите на Царството Божие, той е Христовият кръст. Първата линия на кръста (перпендикулярната линия) са ония същества, които са паднали отгоре и са с главата надолу, и са в съвършено противоречие. Те са растенията. Втората линия на кръста са животните, тям не е дадено да разберат Царството Божие, също и с растенията.
към беседата >>

46. Кръстът

Например, някой е затворен; ще влезете при него и ще го попитате как е и ще му дадете някои полезни наставления.
Тогава ще можете да се съобщавате с всички добри хора по цялата Земя. Например, имате приятел в Америка; може да отправите ума си към него, да му препратите мислите си и той да ви препрати своите. Така вие можете да обиколите цялата Земя, можете да отидете, ако искате, в другия свят и да разговаряте с всички добри хора тук или с тези, които са заминали. Някои казват, че не бива да се безпокоят умрелите. Няма от какво да се безпокоят. Например, някой е затворен; ще влезете при него и ще го попитате как е и ще му дадете някои полезни наставления. Там са скитащите се души – може и с тях да разговаряте. Но това е само за силните духом хора. Ще кажат някои: “Духовете са опасни и който ги проповядва, е еретик”. Не се плашете, съществуването на духове е наличието на същински живот. И когато Бог създаде първия човек, Той му вдъхна.
към беседата >>

47. Виделината

Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят.
Сега може да имаш разстроен организъм, това обаче не значи, че си болен. Щом се махнат условията, Които пречат на виделината, това разстройство ще изчезне. – Друг порок, който пречи на виделината, е лакомството – да имаме много. Ще ви приведа един пример за лакомство. В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът. „Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“ Затова Бог ви праща всички тези злини. Казвате за някого: „Той се е родил малоумен“. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща.
към беседата >>

В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб.
Щом се махнат условията, Които пречат на виделината, това разстройство ще изчезне. – Друг порок, който пречи на виделината, е лакомството – да имаме много. Ще ви приведа един пример за лакомство. В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът. „Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“ Затова Бог ви праща всички тези злини. Казвате за някого: „Той се е родил малоумен“. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли.
към беседата >>

„Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът.
– Друг порок, който пречи на виделината, е лакомството – да имаме много. Ще ви приведа един пример за лакомство. В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът. „Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“ Затова Бог ви праща всички тези злини. Казвате за някого: „Той се е родил малоумен“. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като ѝ внушава добри мисли. Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват.
към беседата >>

Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие.
Някой път си мислите, че аз добре проповядвам, но казвате: „Кой знае каква цел има“. Целта ми е да изпълня волята Божия. Не съм от онези, които лъжат; досега никого не съм лъгал, нито са ме излъгали. С нищо друго не може да ме подкупите, а само с добро, Истина, Любов и Мъдрост. Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Всички ще бъдете живи, пак ще ви срещна и ще видите дали е вярно това, което ви говоря, или не. Това не са илюзии, както може да си мисли някой. В илюзиите има следното качество: за пример, може да храните някого с илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но след 40–50 дена той ще отслабне и ще умре.
към беседата >>

48. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода.
Ако сте за пръв път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си.
към беседата >>

Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота.
Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят.
към беседата >>

Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота.
Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер.
към беседата >>

Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си.
Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора.
към беседата >>

Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си.
Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си.
към беседата >>

Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят.
Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи.
към беседата >>

За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър.
За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си.
към беседата >>

И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер.
Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си.
към беседата >>

Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора.
Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си. Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти.
към беседата >>

Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? (втори вариант)
Нашиятъ сегашенъ животъ е резултатъ на миналия. Всички, които ме слушате, мислите, че за първи пѫть сте дошли на земята. Азъ бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ? Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. А всѣка душа, която иде отъ долна сфера, не може да прѣобладава такъвъ замахъ на благородство. Наблюдавайте малкитѣ дѣца, какъ дохождатъ съ обработени, готови добри или лоши характерни чърти.
към втори вариант >>

Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. (втори вариант)
Азъ бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ? Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. А всѣка душа, която иде отъ долна сфера, не може да прѣобладава такъвъ замахъ на благородство. Наблюдавайте малкитѣ дѣца, какъ дохождатъ съ обработени, готови добри или лоши характерни чърти. На едно тригодишно дѣте давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, отъ гдѣ у него тѣзи качества на самолюбие? Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила?
към втори вариант >>

Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. (втори вариант)
Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. А всѣка душа, която иде отъ долна сфера, не може да прѣобладава такъвъ замахъ на благородство. Наблюдавайте малкитѣ дѣца, какъ дохождатъ съ обработени, готови добри или лоши характерни чърти. На едно тригодишно дѣте давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, отъ гдѣ у него тѣзи качества на самолюбие? Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила? Това не е положителна философия.
към втори вариант >>

49. Радвайте се

Аз не говоря за тези жени, които, по цели дни, готвят в кухните и мислят, как да задоволят мъжете си; не говоря и за тези мъже, които, по цели дни, стоят затворени в дюкяните си и гледат да спечелят повече, да задоволят нуждите на семейството си.
Това предизвиква небивала радост в неговата душа. Без радост, човек не може да се нарече истински човек, нито може да се развива правилно. Няма сила в света, която може да помрачи истинската радост. Защо? – Защото радостта върви заедно с любовта. Те са като брат и сестра, като мъж и жена. Аз не говоря за тези жени, които, по цели дни, готвят в кухните и мислят, как да задоволят мъжете си; не говоря и за тези мъже, които, по цели дни, стоят затворени в дюкяните си и гледат да спечелят повече, да задоволят нуждите на семейството си. „Радвайте се", казва Христос. Кой човек може да се радва истински? – Свободният. Само свободният по ум, по дух и по сърце, може да се радва. Сегашните жени, заробени в кухните си и сегашните мъже, заробени в дюкяните си, не могат истински да се радват.
към беседата >>

При това положение, трябва ли човек да прекарва, с часове и дни, затворен в своите кухни и дюкяни?
Христос казва: „Радвайте се." Защо трябва да се радват хората? – Защото нова култура иде за тях. Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте на хората новото учение"; да устроят домовете си по нов начин, без кухни и дюкяни. - Представете си, че цялата земя се превърне в овощна градина, пълна с доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда от кухни и дюкяни? При това положение, трябва ли човек да прекарва, с часове и дни, затворен в своите кухни и дюкяни? Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато той придобие права, положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си, той сам ще си създаде светлина, а чрез чувствата си – топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината, или на електрическите дружества, те да му я доставят. С мисълта си, той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства.
към беседата >>

Не като тѣзи мѫже и жени, които сѫ тукъ на земята, не като тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ си и не като тѣзи мѫже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ своитѣ дюкяни. (втори вариант)
Човѣкъ безъ радость въ свѣта, споредъ моето схващане, не е човѣкъ. То е защото радостьта въ своитѣ проявления е съвмѣстима съ всички отношения на човѣшкия животъ. Нѣма сила, колкото мощна да е тя, да помрачи радостьта. Защо? Защото любовьта и радостьта вървятъ заедно. Тѣ сѫ като братъ и сестра и като мѫжъ и жена. Не като тѣзи мѫже и жени, които сѫ тукъ на земята, не като тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ си и не като тѣзи мѫже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ своитѣ дюкяни. Мѫжътъ цѣлъ день мисли какъ да изкара повече, за да задоволи жена си, а жената мисли въ кухнята какво да сготви, за да нахрани мѫжа си. Христосъ казва: „Радвайте се,“ но тази радость не могатъ да я изпитатъ такива мѫже и жени. Радвайте се вие, които сте свободни, които имате свободенъ духъ, не сте роби никому, на васъ принадлежи тази радость. Ще ме запитате: „Може ли да имаме тази радость? “ Може, но щомъ напуснете вашитѣ кухни и дюкяни.
към втори вариант >>

Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? (втори вариант)
Животътъ не е въ туптение. Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Радвайте се, за васъ иде една нова култура.“ Азъ свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура. Идете и проповѣдвайте на свѣта новото учение, да устроятъ домоветѣ си безъ кухни и безъ дюкяни. Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ? Защо той стои сега 8 часа въ дюкяна си? За да купи на жена си месо, захарь, оризъ, масло, яйца и т.н. Тогава не ще ни трѣбва и електричество. Азъ, като мисля, ще си създамъ една лампа, която ще ми свѣти. Нѣма да се безпокоя ни за газь, ни за електричество.
към втори вариант >>

Споредъ менъ това сѫ затвори. (втори вариант)
Нѣма да се говори, че градскиятъ съвѣтъ взималъ много за електричеството. Своята енергия ще използувате. Съ мисъльта си ще имате бързи съобщения. Христосъ казва: Радвайте се, защото новото знание, което ще дойде, ще освободи хората отъ това робство, въ което сега се намиратъ. Билъ съмъ въ Америка и тамъ хората се чудятъ на тази грандиозна на здания съ десятки етажи, голѣми сводове култура. Споредъ менъ това сѫ затвори. При тѣзи тъй модерни кѫщи, благодарение на недостѫпа на слънцето, американцитѣ сѫ много нервни хора. Идеята у тѣхъ, да създадатъ нѣщо грандиозно, е хубава, но нека способноститѣ на ума, на сърдцето взематъ този високъ размѣръ. Но когато тази Божествена идея не може да се разбере у хората добрѣ, а се проявява по начинъ, какъвто виждаме, това показва, че тази култура е отживѣла своя вѣкъ. Бѫдещитѣ майки и бащи, като зачеватъ дѣцата си, трѣбва да имъ турнатъ тази мисъль: „Не ти трѣбва тебе кухня.“ Какво разбирамъ подъ кухня?
към втори вариант >>

50. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор.
Защо трябва да плаче? Този същия мъж по-рано тя не го е искала, а сега плаче за него. Според моето схващане, плачът не е естествен в това отношение. Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. Ще ви приведа следния пример за изясняване на мисълта: осъдили един крадец за кражба на двадесет и пет лева на тригодишен затвор. Адвокатът, който го защитавал, казал: – Той не e направил кражбата умишлено; ако беше крадец, на същото място имаше десет хиляди лева, които също щеше да вземе. Крадецът, като чул това, започнал да плаче. - Защо плачеш? – запитали го съдиите. - Защото не можах да взема десетте хиляди лева.
към беседата >>

51. Взимане и даване / Взимане и даване

Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце.
Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онези, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Интересно е да се знае, как се е създало желанието у човека да краде. Забелязано е, че детето се ражда със затворени, със стиснати на юмрук ръце; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът? Не е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония.
към беседата >>

Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си.
Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден. Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина.
към беседата >>

Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.
– Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек живее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тялото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден. Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му са тесни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина.
към беседата >>

Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. (втори вариант)
Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль? Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. Сегашната култура е повторение на по-раншната. Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. Това учение има приложение въ възпитанието на нашитѣ дѣца. Направете опитъ. Имате едно упорито, своенравно дѣте, което не ви почита, а вие искате това отъ него, искате почитание. Постарайте се да заличите у васъ си всички отрицателни черти, които имате, и започнете да мислите, че вашето дѣте е добро и го обикнете. Ще ви приведа единъ примѣръ за пояснение на своята мисъль.
към втори вариант >>

52. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ

Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.
Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога." Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.
към беседата >>

53. Доброто съкровище

Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години, ще видите, че той ще оглупее, ще се идиотизира. Защо?
Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Христовото учение не търпи такива целувки. То изисква навсякъде и във всичко хармония. Според това учение хромите трябва да проходят, слепите – да прогледат, глупавите – да поумнеят. Под думата „глупав” човек разбирам онзи, който няма условия да се развива. Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години, ще видите, че той ще оглупее, ще се идиотизира. Защо? – Няма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее. Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините”. Всеки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичаш Бога, а после учи ближния си.
към беседата >>

Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност.
„Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност. Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. В което село и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини. Така те облагородяват дърветата и цветята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в добро.
към беседата >>

Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая да стои тамъ 10 години, безъ да има възможность да се развива, той ще стане идиотъ. (втори вариант)
На думата „цѣлувка“ азъ давамъ много широка смисъль. Всѣки, който ти размѫти сърдцето, ума, ти дава такава цѣлувка. Христовото учение изисква навсѣкѫдѣ хармония. Хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ – да прогледатъ, глупавитѣ – да поумнѣятъ. Подъ думата „глупавъ“, азъ не разбирамъ неразуменъ, но човѣкъ, който нѣма условия да се развива. Вземете единъ уменъ човѣкъ и го затворете въ една тъмна стая да стои тамъ 10 години, безъ да има възможность да се развива, той ще стане идиотъ. Вземете най-глупавия човѣкъ и го оставете при най-добри условия, той въ 10 години ще се подобри. Затова Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Подъ това разбирамъ, да вади благо за себе си и за ближнитѣ си, най-първо за себе си. Нѣкои хора искатъ да научатъ другитѣ да обичатъ Бога, но тѣ ще ти кажатъ: „Е, ти като обичашъ Бога, Той какво ти е далъ? “ – „А не, грѣшишъ, Той много ми е далъ, не говори такива работи.“ Ако ме питатъ: „Какво те е научилъ учительтъ ти? “ Ще кажа: научилъ ме е да смѣтамъ, да чета, далъ ми е познания по физика, химия и др.
към втори вариант >>

А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. (втори вариант)
За да се освободи най-послѣ професорътъ отъ стола, трѣбвало е да се извърши дълга процедура. Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро. Идете въ нѣкое българско село, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри. По сѫщия начинъ и вие извадете тора си на вашитѣ бунища. Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва да го тури на нивата си и да превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ.
към втори вариант >>

Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. (втори вариант)
Така и съврѣменнитѣ християни трѣбва да ги освободимъ отъ тѣхнитѣ катедри, на които тѣ сѫ се залѣпили. Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность. Страданията сѫ обратенъ процесъ на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро. Идете въ нѣкое българско село, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри. По сѫщия начинъ и вие извадете тора си на вашитѣ бунища. Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва да го тури на нивата си и да превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ. По този начинъ вашитѣ възгледи ще се разширятъ.
към втори вариант >>

54. Пребъдете / Пръбѫдване

Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда.
Човек може да пребъдва в любовта, но не и да я ограничава. В пребъдването той едновременно възприема и дава – става правилна обмяна. В държане на заповедите има изпълнение, даване – изразходване на енергия. За някои въпросите за държането и пребъдването изглеждат отвлечени – от тях зависи да бъдат отвлечени, или не. Както мисли човек, така става. Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда. Щом не вижда, не може и да разбира нещата. От човека зависи да вижда и да не вижда. Като затвори духовните си очи, нито ще вижда, нито ще разбира. Следователно, ако искаш да виждаш и да разбираш, отвори очите си. В разбирането, като вътрешен процес, се крие известно движение.
към беседата >>

Като затвори духовните си очи, нито ще вижда, нито ще разбира.
За някои въпросите за държането и пребъдването изглеждат отвлечени – от тях зависи да бъдат отвлечени, или не. Както мисли човек, така става. Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда. Щом не вижда, не може и да разбира нещата. От човека зависи да вижда и да не вижда. Като затвори духовните си очи, нито ще вижда, нито ще разбира. Следователно, ако искаш да виждаш и да разбираш, отвори очите си. В разбирането, като вътрешен процес, се крие известно движение. Например, за да изучите една местност и да я разберете, вие трябва да я пропътувате. За да проучите някой неясен въпрос, трябва да направите малко усилие. Какво правите, когато искате да запалите една електрическа лампа?
към беседата >>

Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ. (втори вариант)
Когато хората искатъ да ограничатъ любовьта, това значи, че не разбиратъ основния законъ: Любовьта спада къмъ свободнитѣ дѣйствия, трѣбва да се прѣбѫдва въ нея. Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна. Въ държането на заповѣдитѣ има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия. Може нѣкои отъ васъ да мислятъ, че този въпросъ е много отвлѣченъ. Самата мисъль, че е отвлѣченъ въпросътъ, може да го направи такъвъ. Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ. Но въ думата „разбиране“ има процесъ на движение. Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ. Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина.
към втори вариант >>

Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. (втори вариант)
Но въ думата „разбиране“ има процесъ на движение. Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ. Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина. Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. Ще видишъ какъ въпросътъ ще ти стане ясенъ. Човѣкъ не е дошълъ ученъ на свѣта. Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е животътъ, вие може да напишете: „Животътъ е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени. Ако животътъ е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ. Казвашъ: „Азъ се мѫча.“ Въ какво отношение?
към втори вариант >>

55. Бог е Дух / Богъ е Духъ

По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него.
– Нищо лошо няма да стане. По-добри времена, от сегашните, никога не е имало. Защо? – Защото днес, Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето, да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре, да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото, да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят. Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина.
към беседата >>

Един българин лежал в затвор три години.
Следователно - и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост. Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си.
към беседата >>

След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието.
Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост. Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си, един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг?
към беседата >>

И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. (втори вариант)
Слѣдователно тѣзи страдания показватъ, че се уреждатъ отношенията, които сѫществуватъ между хората. Христосъ казва: Ако тѣзи отношения се разрѣшатъ правилно, свѣтътъ ще се оправи, но ако ние не служимъ въ духъ и истина въ този свѣтъ, хармонията пакъ ще се наруши. Слѣдователно и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. Трѣбва да оставимъ старитѣ порядки и да приложимъ нови порядки. Напримѣръ обидилъ те нѣкой, казвашъ си: „Азъ ще му отмъстя.“ Ето защо свѣтътъ не се оправя, защото хората си отмъщаватъ. И тукъ има единъ българинъ, който живѣлъ три години въ затворъ. „Като излѣзохъ отъ тамъ, всичкитѣ си длъжници, отидохъ при единъ отъ послѣднитѣ и му казахъ: Съ тебе искамъ да разрѣша въпроса по християнски, колко ще може да ми платишъ отъ дълга си? Цѣлата сума ще можешъ ли? – Не. – Половината? – Не.
към втори вариант >>

56. Дали може

Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
към беседата >>

Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си. „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан.
към беседата >>

Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират.
към беседата >>

Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи.
Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
към беседата >>

Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. (втори вариант)
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
към втори вариант >>

Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. (втори вариант)
Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си. „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ.
към втори вариант >>

Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. (втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ.
към втори вариант >>

Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. (втори вариант)
Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва.
към втори вариант >>

57. Писмо

Събарят се стари крепости, стари затвори, разпадат се стари форми, събличат се старите дрехи, пропадат изкривените учения, прекланя се мрачната философия и мъдростта на живота се явява в своята пълнота.
Отправя Той вече Своя величествен и творчески поглед. Слуша се Неговото Слово и земята като майка се радва на Неговата светлина и топлина, която Той й изпраща. Радват се вече земята и небето, защото и те се обновяват. Радват се малките камъчета, пляскат с ръце бистрите изворчета и рекички, веселят се малките цветчета, подскачат малките бръмбари, пеят птичките на дърветата, ликуват високите планински върхове, пробуждат се човешките духове в слава, въздигат се Божествените души в красотата. Струва си човек да е само прост зрител на това, което се разкрива. Събарят се стари крепости, стари затвори, разпадат се стари форми, събличат се старите дрехи, пропадат изкривените учения, прекланя се мрачната философия и мъдростта на живота се явява в своята пълнота. Слиза Господ на живота и Той говори вече с разбран език за тия, на които душата Го чака. Приготвя Той всички с делото на любовта. Бащи, майки, синове, дъщери, всички до един досега ученици на любовта. "Стани, стани, Господ ще те съживи Стани, стани, Господ ще те възкреси.
към беседата >>

58. Пълнене и празнене

Ако това ви дразни, затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала.
И след това да почувствате лекота. Така постъпват и лекарите. Когато хората видят, че някому е разстроен стомахът или има диария, веднага търсят лекар да спре това разстройство. Чакайте, нека болният повърне, та да му олекне, да изтече всичко насъбрало се. Някой се разфучал, развикал се – не го спирайте, нека си вика, та да излезе всичко навън. Ако това ви дразни, затворете ушите си, отдалечете се, не е ваша работа да спирате канала. Това е философията на Новото учение, това е Учението на християнството. Някой път мъжът ви се разсърди за нещо, кара се, а вие искате да го спрете. Чакайте, нека си повърне. – „Да, но ще ме оцапа! ” Ти стой настрана, а не отпреде му; дай му легена и стой отзад, а той нека си повръща.
към беседата >>

59. Заведеевата майка

Умът, главната врата на хората, е затворена днес.
В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай. Научи се от светските хора как посрещат видни гости.
към беседата >>

Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. (втори вариант)
Въ другъ смисълъ, умътъ е официалната врата, а сърдцето — ежедневната. Христосъ ще мине презъ ума — официалната врата, ще слѣзе до сърдцето и тамъ ще похлопа. Всички проповѣдници говорятъ за идването на Христа на земята, но не знаятъ презъ коя врата ще влѣзе Той. Отъ две хиляди години Той хлопа на носа, т. е. на ума на хората, а тѣ отворили устата си и оттамъ Го чакатъ да влѣзе въ стомаха имъ. Умътъ, главната врата на хората, е затворена днесъ. Нѣкой иска да види Христа. Питамъ го: Отворенъ ли е умътъ ти? — Не е отворенъ. — Щомъ не е отворенъ, отвори го и чакай. Научи се отъ свѣтскитѣ хора, какъ посрѣщатъ видни гости.
към втори вариант >>

60. Доброто вино

Ако се поддаде на лошите мисли и желания, човек намира затвора.
Той ще бъде като мъртъв, не ще може да се движи. Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. И те стягат краката и ръцете на човека, както въжетата. Ръцете и краката представляват Добродетелите, принципите, които движат човешкия ум и човешкото сърце. Добрите мисли и чувства подтикват човека към Добро, а лошите – към зло. Ако се поддаде на лошите мисли и желания, човек намира затвора. Някой казва, че не може да прави Добро, понеже няма средства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави и Добро. Да бърка човек в чуждите кесии, това значи, да бърка в умовете и в сърцата им. Щом си позволява да бърка, той трябва да внася нещо хубаво от себе си, а не да изнася. Като влезеш в едно общество, трябва да внасяш, а не да изнасяш.
към беседата >>

Ако се подаде на лошитѣ мисли и желания, човѣкъ намира затвора. (втори вариант)
— Той ще бѫде като мъртавъ, не ще може да се движи. Както вѫжетата свързватъ човѣка и не му позволяватъ да се движи, така лошитѣ мисли и чувства свързватъ ума и сърдцето и не му позволяватъ да мисли и да чувствува. И тѣ стѣгатъ краката и рѫцетѣ на човѣка, както вѫжетата. Рѫцетѣ и краката представятъ добродетелитѣ, принципитѣ, които движатъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Добритѣ мисли и чувства подтикватъ човѣка къмъ добро, а лошитѣ — къмъ зло. Ако се подаде на лошитѣ мисли и желания, човѣкъ намира затвора. Нѣкой казва, че не може да прави добро, понеже нѣма срѣдства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави ѝ добро. Да бърка човѣкъ въ чуждитѣ кесии, това значи, да бърка въ умоветѣ и въ сърдцата имъ. Щомъ си позволява да бърка, той трѣбва да внася нѣщо хубаво отъ себе си, а не да изнася. Като влѣзешъ въ едно общество, трѣбва да внасяшъ, а не да изнасяшъ.
към втори вариант >>

61. Двете жени

Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече.
Сегашните хора трябва да организират желанията си, а не да ходят по течението им. Мислите, желанията и постъпките на хората се диктуват от Разумни същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. Даже и клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. Ако сте търговец, и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. Досега девизът на хората е бил "От тебе да замине! " Обаче, този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света.
към беседата >>

Той ви съветва да затворите тевтера си и да не го отваряте повече. (втори вариант)
Сегашнитѣ хора трѣбва да организиратъ желанията си, а не да ходятъ по течението имъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ на хората се диктуватъ отъ разумни сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по степеньта на своята интелигентность. Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность. Достатъчно е да ударите или да си изгорите нѣкой пръстъ, за да се предаде болката на главния мозъкъ, който веднага заповѣдва на двигателнитѣ нерви да свиятъ пръста и да го отдалечатъ отъ огъня. Ако сте търговецъ, и нѣкой ви изиграе — задигне ви десеть хиляди лева, сѫщиятъ пръстъ, който отваря и затваря тевтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тевтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствувате измамата. Геройството на човѣка се заключава, именно, въ това, да чувствува, да разбира нѣщата и да се въздържа. Герой е онзи, който, следъ като не е ялъ три деня нищо, е готовъ да се откаже отъ хубавия обѣдъ въ полза на нѣкой гладенъ. Досега девизътъ на хората е билъ: Отъ тебе да замине! Обаче, този девизъ е създалъ нещастията, недоразуменията, крамолитѣ въ свѣта.
към втори вариант >>

62. Не може да се укрие

Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.
Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи, има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва. Христос казва: „Вие сте виделина на света." Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете.
към беседата >>

Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор.
Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни. Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
към беседата >>

Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство.
Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти.
към беседата >>

— Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва. (втори вариант)
Нормално ли е човѣкъ да се съмнява въ сѫществуването на Бога и на духовния свѣтъ? Нормално ли е да се отказва отъ своитѣ чувства? — Не е нормално. Значи, има нѣщо, което не е на мѣстото въ човѣка, и Богъ го намѣства. — Какъ? — Туря ви въ затворъ, въ болница, хваща ви за главата и ви разтръсва. Христосъ казва: „Вие сте виделина на свѣта.” Стремете се да придобиете повече свѣтлина. Всѣко противоречие носи свѣтлина за човѣшкия умъ, както прахъньта се запалва при търкането на две парчета кремъкъ едно въ друго. Следъ разрешаване на всѣко противоречие човѣкъ започва да мисли право. Хората мислятъ, когато ги сполети нѣкакво нещастие. Ако майката изгуби синъ или дъщеря, тя започва да се интересува отъ другия свѣтъ, иска да знае, кѫде е отишло любимото ѝ дете.
към втори вариант >>

Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. (втори вариант)
Тѣ сѫ неизбѣжни. Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване.
към втори вариант >>

Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. (втори вариант)
Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много.
към втори вариант >>

63. В мое име

Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина.
За единицата нищо не се казва. Когато е сам, човек влиза в къщата, или в стаята си, затваря прозорците и по този начин не дава възможност на светлината да проникне в стаята. Вън има светлина, но вътре няма. Щом дойде един приятел, тогава той отваря прозорците си и дава възможност на светлината да влезе вътре. В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си. Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си.
към беседата >>

Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си.
Щом дойде един приятел, тогава той отваря прозорците си и дава възможност на светлината да влезе вътре. В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си. Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си. Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек. Чрез страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворят прозорците си, да влезе отвън необходимата Светлина за живота им. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото." Аз казвам: отначало излезе Словото, и Словото бе у Бога.
към беседата >>

Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо?
В присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си. Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си. Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек. Чрез страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворят прозорците си, да влезе отвън необходимата Светлина за живота им. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото." Аз казвам: отначало излезе Словото, и Словото бе у Бога. Защо Словото беше у Бога?
към беседата >>

Ако Виделината се поддаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по-голяма, или прозорците й са затворени.
Казано е в Писанието: „В начало бе Словото." Аз казвам: отначало излезе Словото, и Словото бе у Бога. Защо Словото беше у Бога? Защото Неговите прозорци са всякога отворени. „И Словото бе Бог...В Него бе животът; и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе". Ако Виделината се поддаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по-голяма, или прозорците й са затворени. Всъщност, тъмнината не обзе Виделината. "Дето са двама или трима, събрани в мое име." В този стих, знакът за събиране – плюсът, ще бъде заместен с думите в Мое име или в името Божие. Знакът за събирането е плюс, за изваждането – минус, за умножението – полегат кръст, а за делението – две точки. Без тези знаци не може да се определи какво действие трябва да се извърши между числата. Когато Христос казва „Дето са двама или трима, събрани, – следва знакът в мое име, – там съм и Аз сред тях”.
към беседата >>

След малко затворил обора и се прибрал вкъщи.
По отношение на вселената, човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия. В 1875 година град Чикаго изгорял по невниманието на един човек. Той имал крава и влязъл в обора вечер, със свещ в ръка, да я дои. Кравата ритнала свещта, и сламата се запалила. Човекът не забелязал това и продължил работата си. След малко затворил обора и се прибрал вкъщи. Среднощ той се събудил от страшен вик – целият град бил в пламъци. Една малка причина произвела големи и лоши последствия. След това Чикаго бил възстановен и станал по-хубав, отколкото бил първоначално. Кой е виновен за пожара? Онзи, който доил кравата си вечер, и държал свещта отзад, да му свети по-добре.
към беседата >>

Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. (втори вариант)
За единицата нищо не се казва. Когато е самъ, човѣкъ влиза въ кѫщата, или въ стаята си, затваря прозорцитѣ и по този начинъ не дава възможность на свѣтлината да проникне въ стаята. Вънъ има свѣтлина, но вѫтре нѣма. Щомъ дойде единъ приятель, тогава той отваря прозорцитѣ си и дава възможность на свѣтлината да влѣзе вѫтре. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо?
към втори вариант >>

Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. (втори вариант)
Щомъ дойде единъ приятель, тогава той отваря прозорцитѣ си и дава възможность на свѣтлината да влѣзе вѫтре. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ.
към втори вариант >>

Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? (втори вариант)
Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ. Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.” Азъ казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога. — Защо Словото бѣше у Бога?
към втори вариант >>

Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени. (втори вариант)
Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.” Азъ казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога. — Защо Словото бѣше у Бога? — Защото Неговитѣ прозорци сѫ всѣкога отворени. „И Словото бѣ Богъ.” „Въ Него бѣ животътъ; и животътъ бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”. Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени. Въ сѫщность, тъмнината не обзе виделината. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата. Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ”. Плюсътъ, при събирането.
към втори вариант >>

Следъ малко затворилъ обора и се прибралъ вкѫщи. (втори вариант)
По отношение на вселената, човѣкъ е малъкъ, но често малката причина произвежда голѣми резултати и последствия. Въ 1875-та година градъ Чикаго изгорѣлъ по невниманието на единъ човѣкъ. Той ималъ крава и влѣзълъ въ обора вечерь, съ свѣщь въ рѫка, да я дои. Кравата ритнала свѣщьта, и сламата се запалила. Човѣкътъ не забелязалъ това и продължилъ работата си. Следъ малко затворилъ обора и се прибралъ вкѫщи. Срѣдъ нощь той се събудилъ отъ страшенъ викъ — цѣлиятъ градъ билъ въ пламъци. Една малка причина произвела голѣми и лоши последствия. Следъ това Чикаго билъ възстановенъ и станалъ по-хубавъ, отколкото билъ първоначално. Кой е виновенъ за пожара? — Онзи, който доилъ кравата си вечерь, и държалъ свѣщьта отзадъ, да му свѣти по-добре.
към втори вариант >>

64. Да се роди

Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда.
Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една благородна и възвишена мисъл и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях. Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна. Често външността лъже хората. Отивате някъде на гости и казвате, че домакинята не била любезна към вас, не ви се усмихнала. Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда. Щом я хване между лапите си, тогава й се усмихва. Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто.
към беседата >>

Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. (втори вариант)
Когато едновременно въ ума и въ сърдцето ви влѣзатъ една благородна и възвишена мисъль и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бѫдете готови да се жертвувате за тѣхъ. Не гледайте на нѣщата и на проявитѣ само отъ външната имъ страна. Често външностьта лъже хората. Отивате нѣкѫде на гости и казвате, че домакинята не била любезна къмъ васъ, не ви се усмихнала. Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. Щомъ я хване между лапитѣ си, тогава ѝ се усмихва. Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всѣкога искрена и чиста. Не е набоженъ онзи, който нѣма любовь въ себе си. Не е християнинъ онзи, който говори да правишъ добро, безъ да прилага доброто.
към втори вариант >>

65. Двата полюса

Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата.
Ще кажете: "Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че бил създаден по образ и подобие на Бога? " За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята след грехопадането, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно, те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. От първия до деветия месец то е на различни възрасти и в различни форми: във форма на глист, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човешка форма и излиза на бял свят. Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна. От зори до вечер все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за момент на едно клонче, благодари на Бога и пак хвърка да си търси храна. Не правят ли същото учители, професори, адвокати, съдии, свещеници?
към беседата >>

Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. (втори вариант)
Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници?
към втори вариант >>

66. Дух Господен

Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън. Сега ние сме си поставили за задача, да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие. Тогава Любовта ще царува между хората. – Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов.
към беседата >>

Христос иде да освободи човечеството от затворите.
Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си. Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове.
към беседата >>

Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа.
В това отношение, Бог е наш дядо. Обикновено, децата обичат дядо си повече от баща си. Те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си. Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита.
към беседата >>

Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
към беседата >>

Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора.
Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор. Ще кажете, че човек трябва да мисли, да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли! Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: “От кое учение си, от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от тебе; ако си от новото учение, ще ти попея.” Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада, на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човек?
към беседата >>

Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, самъ да затвори прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да не влиза свѣтлина отвънъ. (втори вариант)
Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно, кой е той и отде е дошълъ. Докато Христосъ живѣе въ васъ, и вие ще живѣете. Разпнете ли вашия Христосъ, и себе си разпъвате. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, самъ да затвори прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да не влиза свѣтлина отвънъ. Сеге ние сме си поставили за задача, да превърнемъ всички бацили-вълци въ кротки овце. Въ бѫдеще нѣма да сѫществуватъ лъжа, кражба, зависть, омраза, безлюбие. Тогава любовьта ще царува между хората. — Коя любовь? — Любовьта е една — Божията Любовь.
към втори вариант >>

Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. (втори вариант)
Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове.
към втори вариант >>

Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. (втори вариант)
Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
към втори вариант >>

Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. (втори вариант)
Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя.
към втори вариант >>

Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. (втори вариант)
Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ?
към втори вариант >>

67. Двете заповеди

Друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво Добро.
Пипането подразбира четене на писмото, което носи той. От писмото му ще познаеш всичко, което се крие в гънките на неговата душа. За да разбереш човека, трябва да се вгледаш в чертите на лицето му. Там е написано всичко. Иначе, той може да се усмихва, да е любезен, а същевременно да ти мисли зло. Друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво Добро. Значи, не е важно с какво мастило е написано писмото – с черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкът могат да напишат едно писмо с хубаво мастило, на красив, цветист език, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват. В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността.
към беседата >>

Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош.
Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват. В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата.
към беседата >>

Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор.
Някои хора не си правят къщи. В това отношение те приличат на птички, които не си правят гнезда, но снасят яйцата си или в чужди гнезда, или в дупките на дърветата. Никой не им иска наем, затова те са безгрижни. Тяхното положение не е като на онези хора, които плащат стотици лева наем за една обикновена стая, подобна на дупка. И това правят съвременните културни хора на XX в.! Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор. И като излезеш от него, благодариш, че си се освободил от хазяите. И хазяите благодарят, че са се освободили от наемателите си. Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него.
към беседата >>

Затова Божественият свят е затворен за хората.
Така направено, то е Божествено Добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Абсолютна реалност. Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в своя свят, да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята. Затова Божественият свят е затворен за хората. Когато бъдат готови, и този свят ще се отвори за тях, както днес е отворен физическият свят. "Да възлюбиш ближния си, като себе си" – втората важна заповед. Не се казва да възлюбиш слабия, но ближния си. Кой е твоят ближен? Всеки страдащ, когото срещнеш на пътя си.
към беседата >>

Другъ нѣкой може да е мраченъ, затворенъ въ себе си, но е готовъ всѣки моментъ да ти направи нѣкакво добро. (втори вариант)
Пипането подразбира четене на писмото, което носи той. Отъ писмото му ще познаешъ всичко, което се крие въ гънкитѣ на неговата душа. За да разберешъ човѣка, трѣбва да се вгледашъ въ чъртитѣ на лицето му. Тамъ е написано всичко. Иначе, той може да се усмихва, да е любезенъ, а сѫщевременно да ти мисли зло. Другъ нѣкой може да е мраченъ, затворенъ въ себе си, но е готовъ всѣки моментъ да ти направи нѣкакво добро. Значи, не е важно, съ какво мастило е написано писмото — съ черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкътъ могатъ да напишатъ едно писмо съ хубаво мастило, на красивъ, цвѣтистъ езикъ, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ. Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. (втори вариант)
Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ. Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта. Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трѣбва да любимъ Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия. Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата.
към втори вариант >>

Живѣешъ въ една такава дупка две-три години и следъ това носишъ последствията на този затворъ. (втори вариант)
Нѣкои хора не си правятъ кѫщи. Въ това отношение тѣ приличатъ на птички, които не си правятъ гнѣзда, но снасятъ яйцата си или въ чужди гнѣзда, или въ дупкитѣ на дърветата. Никой не имъ иска наемъ, затова тѣ сѫ безгрижни. Тѣхното положение не е като на онѣзи хора, които плащатъ стотици лева наемъ за една обикновена стая, подобна на дупка. И това правятъ съвременнитѣ културни хора на XX в.! Живѣешъ въ една такава дупка две-три години и следъ това носишъ последствията на този затворъ. И като излѣзешъ отъ него, благодаришъ, че си се освободилъ отъ хазяитѣ. И хазяитѣ благодарятъ, че се освободили отъ наемателитѣ си. Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него.
към втори вариант >>

Затова Божествениятъ свѣтъ е затворенъ за хората. (втори вариант)
Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Мислете за Него като за абсолютна реалность. Като се свържете съ Бога, за моментъ Той може да ви вземе въ своя свѣтъ, да видите и разберете, какво значи любовь. Опасно е да влѣзете въ този свѣтъ, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята. Затова Божествениятъ свѣтъ е затворенъ за хората. Когато бѫдатъ готови, и този свѣтъ ще се отвори за тѣхъ, както днесъ е отворенъ физическиятъ свѣтъ. „Да възлюбишъ ближния си, като себе си” — втората важна заповѣдь. Не се казва да възлюбишъ слабия, но ближния си. Кой е твоятъ ближенъ? — Всѣки страдащъ, когото срещнешъ на пѫтя си.
към втори вариант >>

68. Призваните

Остане ли затворена, тази книга няма смисъл.
Той разглежда книгата, изследва подвързията й, от каква кожа е, къде е правена, как се казва печатаря, които я печатал. Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят.
към беседата >>

За онези, на които очите са затворени за злото, а отворени за Доброто и възвишеното.
Ако се отречете от поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловете си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава от задължението към Цялото. Животът на всеки човек трябва да се влее в Живота на Цялото, и всички заедно да образувате бъдещата велика сграда. Желая, всички българи да са от слепите, призвани от Христа на вечерята. За кои слепи говори Христос? За онези, на които очите са затворени за злото, а отворени за Доброто и възвишеното. Българинът обича нивицата си, но на всеки човек е дадено толкова, колкото му трябва. Вземе ли повече от определеното, лесно ще го изгуби. Всеки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Бог от нас. Това изисква Любовта.
към беседата >>

Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. (втори вариант)
Той разглежда книгата, изследва подвързията ѝ, отъ каква кожа е, кѫде е правена, какъ се казва печатарьтъ, който я печаталъ. Като направи тѣзи изследвания, той разправя на своитѣ познати, че видѣлъ една хубава книга, съ скѫпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трѣбва да знае съдържанието на книгата и да се ползува отъ нея. Християнството е ценна книга, съ хубава подвързия, която ползува човѣка, само когато я отвори и чете. Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ.
към втори вариант >>

— За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното. (втори вариант)
Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловетѣ си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава отъ задължението къмъ Цѣлото. Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда. Желая, всички българи да сѫ отъ слѣпитѣ, призвани отъ Христа на вечерята. За кои слѣпи говори Христосъ? — За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното. Българинътъ обича нивицата си, но на всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му трѣбва. Вземе ли повече отъ опредѣленото, лесно ще го изгуби. Всѣки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Богъ отъ насъ. Това изисква любовьта.
към втори вариант >>

69. Който намигва

Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света.
Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум.
към беседата >>

” С тези думи ти си затворил очите си.
– - Боли ме гърба. - Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога! Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля! ” С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам! ” Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите.
към беседата >>

Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите.
Само че за нея са необходими по-чувствителни органи, които да я възприемат. Тази Светлина я използват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигат. Те държат очите си отворени. Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем!
към беседата >>

Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората.
Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигат. Те държат очите си отворени. Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем! ” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?!
към беседата >>

” Това значи да му затвориш очите.
Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем! ” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много хубаво си направил, започнал си добре.” Не е важно кога ще се стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх.
към беседата >>

” Защото вашите очи са били затворени.
Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва! ” Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения? ” Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучe. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута. И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите.
към беседата >>

Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!
Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута. И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата! ” А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии.
към беседата >>

И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи.
Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят. Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад е вирната или сплесната, ако очите му са много малки, а устните му са много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво ви остава тогава? – Да направите вашите устни по-дебели, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите волята си в действие.
към беседата >>

А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина.
Никакви Ангели, Серафими, Херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава? ” Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей! ” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе. А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести у нас. Аз твърдя това не само за физическото поле, но и за Духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молим се на Бога, но не излизаме от избите си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.” Това не е важно.
към беседата >>

70. Да наеме работници

Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо?
Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. Тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон. Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповядват. Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим.
към беседата >>

Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. (втори вариант)
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
към втори вариант >>

Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? (втори вариант)
Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”. Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”. Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ. „Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата. Въ този примѣръ се крие великъ законъ. Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? — Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ.
към втори вариант >>

71. Изобилният живот

След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе.
Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот. След това казват: “Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе. Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе. Ако мислиш, че другите ще работят за тебе, ти си на крив път. Един ден Христос ще ви каже: "Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме." Ще кажете, че спасението се дава даром.
към беседата >>

Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе.
Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: “Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе. "Аз дойдох да дам живот." Какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот. Хората говорят за Нов живот, а мислят как да наредят по-добре живота си. Значи, те живеят още в стария живот. Бащата работи трийсет години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури.
към беседата >>

— Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ вратата си за тебе. (втори вариант)
Той ги напусне. Той работи по цѣли дни за тѣхъ, а вечерь тѣ Го посрѣщатъ на вратата и Го обиратъ. Днесъ Го обератъ, утре Го обератъ, докато една сутринь Христосъ излѣзе на работа и повече не се връща. Това е великата драма въ човѣшкия животъ. Следъ това казватъ: Не вѣрвамъ вече въ Христа. — Не вѣрвашъ, защото Той е затворилъ вратата си за тебе. Ти си вѣрвалъ, че почиташъ хората, и тѣ сѫщо те почитатъ; вѣрвалъ си, че работишъ за Христа и се ползувашъ оть Неговитѣ блага. Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ.
към втори вариант >>

Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе. (втори вариант)
Всичкитѣ ваши близки, заминали за онзи свѣтъ, сѫ пострадали все отъ крадеца. Ако очитѣ на сегашнитѣ хора бѣха отворени, щѣха да видятъ, че при всѣки умиращъ стои по единъ крадецъ, който очаква, поне за последенъ пѫть да вземе нѣщо отъ своята жертва. И после казва: Богъ да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Щомъ е билъ добъръ, нѣма защо да го прощава Богъ. Крадецътъ има нужда отъ прошка, защото той ще бѫде въ затворъ, отъ който мѫчно ще излѣзе. „Азъ дойдохъ да дамъ животъ.” — Какъвъ животъ дава Христосъ на хората? — Новъ животъ. Хората говорятъ за новъ животъ, а мислятъ, какъ да наредатъ по-добре живота си. Значи, тѣ живѣятъ още въ стария животъ. Бащата работи 30 г.
към втори вариант >>

72. Разделено царство

Не мислите ли, че вторият цар, като знае, че има сваляне, сменяване, не ще вземе всички мерки, за да запази трона си, не ще се огради с войска, с конница, не ще устрои бесилки, затвори за престъпници и т.н.?
В Америка има много видни проповедници, но често срещу тях започват клюки, искат да ги заместят с други. Нима като се сменят с други, та светът ще се оправи? Другаде виждате народът недоволен от царя си, бил лош, сменят го с друг. Такива нескончаеми раздвоявания се явяват и вътре в нас. Злото е обаче в това, че искаме да сменяме един с друг. Не мислите ли, че вторият цар, като знае, че има сваляне, сменяване, не ще вземе всички мерки, за да запази трона си, не ще се огради с войска, с конница, не ще устрои бесилки, затвори за престъпници и т.н.? А какво е това, което той върши? – Раздвояване. С това той казва: „Наместо аз да изгубя трона си, ти ще изгубиш твоето място“. Питам: Какво ти пречи този цар, че стои на своето място, на своя трон? Какво ти пречи петелът, че се е качил на един плет или на едно дърво и кукурига?
към беседата >>

73. И рече баща му