НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Когато видял, че този път е
затворен
, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.
Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците. В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник. Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение.
Когато видял, че този път е
затворен
, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.
Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници.
към текста >>
В началото на войната бил хвърлен в
затвора
, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца.
Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. отец Константин се включил активно на страната на руснаците. Още от 1876 г. той бил започнал да служи към руския параклис при консулството. Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците.
В началото на войната бил хвърлен в
затвора
, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца.
След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми.
към текста >>
2.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като
затворено
и необщително дете и проговаря едва на 6 г.
В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като
затворено
и необщително дете и проговаря едва на 6 г.
Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!
към текста >>
3.
Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия
, 1879 г.
По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са
затворени
и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда.
През 1879 г. П. Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище. Историческата реалност по това време е доста сложна. В младата българска държава няма изградени учреждения и институции. Положението в образованието е доста тежко.
По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са
затворени
и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда.
Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието. Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г. до 1884 г. Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър. 5.1. Първи гимназиален клас – 1879/1880 и 1880/1881 г.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Във Варна училището също е
затворено
.
4. По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331.
Във Варна училището също е
затворено
.
Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години.
към текста >>
5.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Попът казал, че няма пари и му
затворил
вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб.
Попът казал, че няма пари и му
затворил
вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
към текста >>
6.
Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 7.12.1898 г.
Писах Ви
затворено
писмо, в което Ви осветлих що да правите.
Варна, 7 декем[врий] 1898 г. (отворена карта)41 Прият. Киров,
Писах Ви
затворено
писмо, в което Ви осветлих що да правите.
Напечатването се отлага за Новата Година. Печатарят42, като не може да чака, да разхвърли буквите си. Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага. Причините изложих. Лошото неверие, което се е вмъкнало, препятства.
към текста >>
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
Аз щях да ви пиша
затворено
[писмо] сега, но пак отложих по известна причина.
Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр. Киров и Тодоров, Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта].
Аз щях да ви пиша
затворено
[писмо] сега, но пак отложих по известна причина.
Види се [в]се за добро. Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва?
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
Когато някой человек
затвори
своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха.
Когато някой человек
затвори
своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли
затворил
сърдечните си очи против Бога?
Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите?
Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли
затворил
сърдечните си очи против Бога?
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
към текста >>
Ти си
затворил
като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.
Ти си
затворил
като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.
към текста >>
Ти можеш да
затвориш
очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да
затвориш
очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение.
Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са
затворени
и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си.
Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са
затворени
и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си.
Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината.
към текста >>
11.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Сега всеки от вас да
затвори
тетрадката си и да повтори стиха.
Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето.
Сега всеки от вас да
затвори
тетрадката си и да повтори стиха.
Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен
, 27.01.1901 г.
Затвореното
Ви писмо от 11 -и того получих навреме.
Вт. кн. на Лет. 21:12. Вт. кн. на Лет. 28:16 Л.Б.Киров,
Затвореното
Ви писмо от 11 -и того получих навреме.
Всичко, което ми съобщавате, тъй трябваше да се свърши. Все, що Господ отрежда, е добро. Трябва да се внимава на всичко. Думите казани ще се утвърдят скоро или късно. Стойте, прочее, твърди и постоянни във вярата.
към текста >>
13.
Учителя посещава Пловдив
, 10.11.1902 г.
През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са
затворени
завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“.
През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са
затворени
завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 22 ноември 1902 г., Пловдив Писмо на Учителя до Пеню Киров СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ „Как мислите да служите на Бога - със сила ли, или с Любов?
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 22.11.1902 г.
През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са
затворени
завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“.
През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са
затворени
завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (затворена карта), Варна
, 22.06.1904 г.
(
затворена
карта)169
Варна, 22 юний 1904 г.
(
затворена
карта)169
Люб. бр. Киров, Писмото Ви заедно с ръкописа получих. Преди няколко деня Казакова ми писа, че заминава за Русе. Там ще се бави седмица. Кога се завърне, ще и го препратя.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 9.07.1904 г.
Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е
затворен
, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство.
Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва. Д-р Миркович много желае това. Писал ли ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които види се отвсякъде наведнаж се струпаха.
Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е
затворен
, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство.
Поздрави всички наши добри приятели. Със сърдечен поздрав П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Тя е енергия, която ние можем да
затворим
в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
Тя е енергия, която ние можем да
затворим
в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Най-после надявам се вий ще решите да
затворите
всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да
затворите
всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата. Бъдете справедливи към всички.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Сливен
, 25.04.1907 г.
[
затворена
карта]
Сливен, 25 април 1907 г.
[
затворена
карта]
Г-н Пеню Киров - Комисионер Бургас [адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви.
към текста >>
20.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една
затворена
касичка.
август, за образуване на братски комунален стол – кухня. Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно.
Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една
затворена
касичка.
Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци. В края на годината, при приключване на братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко десетки лева (ок. 90 лв.). ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
се откри във Варна (както винаги при
затворени
врата) Осмият събор.
ВАРНАЗаписала: МАРИЯ КАЗАКОВА ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА На 13 август 1907 г.
се откри във Варна (както винаги при
затворени
врата) Осмият събор.
Съборът продължи до 19 август. Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята.
към текста >>
22.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Ние сме Го
затворили
и Го викаме, но Той не ни чува.
Молитвата, която получава отговор, е отправена с всичкото желание и отговорът е моментален. На вас ви трябва да имате абсолютна вяра в Бога, вяра, която няма нито сянка от съмнение, и тогава ще видите как действува законът. И когато се молим, отговорът се дава не за нашето достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможното удовлетворява всякога.Но разни теории има за молитвата и затова вие се разколебавате и не знаете как точно да се молите. Истинската молитва е, когато душата и умът се слеят, чисто, ясно, просто се иска нещо, без колебание и съмнение. На такава молитва се отговаря.Господ казва „Опитайте Ме в ден скръбен" - това значи не само да Го призовем и да Го развържем и събудим в себе си, защото Той у нас спи.
Ние сме Го
затворили
и Го викаме, но Той не ни чува.
Камъка трябва да отмахнете от гроба. Това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас, до вас, остава да Го видите. А че имате карма - оставете това. Под карма се разбира нужда и индийската карма казва, че, искаш-не искаш, трябва да работиш и после иди където искаш, а това вече е неволя.За тази година направете следния опит.
към текста >>
23.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Отива на пощата, но тя била
затворена
- закъснял.
изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага.
Отива на пощата, но тя била
затворена
- закъснял.
Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
към текста >>
„Рекох, може да отидете” - и
затворил
вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел.
Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох? ” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми? ” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово.
„Рекох, може да отидете” - и
затворил
вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел.
Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
Търново, 3 септемврий 1909 г.242 [
затворена
карта]
Търново, 3 септемврий 1909 г.242 [
затворена
карта]
Г-н Пеню Киров (Комисионер) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата] Л. П. Киров, Получих Вашето писмо. Работата на Н[икон]243 може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Просто,
затворете
вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте акава лоша мисъл и не се спирайте над нея.
Просто,
затворете
вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как?
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме
затворени
, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти.
Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме
затворени
, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя.
Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
Гробовете, в които бяха
затворени
хиляди души от миналото, се освободиха от
затвора
и възлязоха в живота на Божията благост.
Вие преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари не се купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи със значение. Това са велики дела Господни. Аз ги наричам възкресение.
Гробовете, в които бяха
затворени
хиляди души от миналото, се освободиха от
затвора
и възлязоха в живота на Божията благост.
Едни слизат, Други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта, да обичате ближните си. Търново не изгуби, но спечели. Мислите на образования свят сега са средоточени към него.
към текста >>
28.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си
затворен
, да те посети.
Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си
затворен
, да те посети.
Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда.
към текста >>
29.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си
затворил
очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо.
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си
затворил
очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
към текста >>
Онези от вас, на които са
затворени
очите, трябва да искат да им се отворят.
Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим.
Онези от вас, на които са
затворени
очите, трябва да искат да им се отворят.
Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим?
към текста >>
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със
затворени
очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със
затворени
очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Да се разрушат
затворите
, из които трябва всички да излязат.
Материално щастие вече на Земята не очаквайте. Тези 24 часа не са за това и в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, Който вече ликвидира сметките, може да ви повика и каже: „Това не е ваше, дайте го." И виждате, нали Христос като дойде, каза да се даде на българите страданието им преди толкова и толкова години, но светът не им го даде. Европа отказа да приложи този закон и поиска да действува по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек - кой каквото има да дава, да го даде.
Да се разрушат
затворите
, из които трябва всички да излязат.
А всички, които защищават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега ние вече казваме: Днес с пари, утре на вересия. А порядъкът е: Днес с вяра, а утре с пари. Ами че как можеш да имаш плод, като не си сял? Първо трябва да посееш нещо в земята, за да имаш плод. А пък вярата е сеене.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Не може постоянно да си
затворен
, то е друга крайност.
А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него.И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране.
Не може постоянно да си
затворен
, то е друга крайност.
В това отношение служете си със следното правило: Събереш ли се с лош човек, не му давай дясната страна, защото ще узнае тайните, дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, когато108 дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо.
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви
затвор
, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло.
(Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали?
В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви
затвор
, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло.
Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й.
към текста >>
33.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са
затворени
тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса.
Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни.
За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото.Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са
затворени
тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса.
Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва?
към текста >>
Затворете
човека в тъмна стая и той ще заспи.
Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите.
Затворете
човека в тъмна стая и той ще заспи.
Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Има хора
затворени
в своите черупки и ако излязат от старите мехове навън, смърт ги очаква. Лъжат.
Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари. Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работи.Защо именно злите хора не обичат виделината? Злото действува върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат във влажните и мрачни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще ти каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш на виделината, защото ще умреш." Тогава казвам: Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението.
Има хора
затворени
в своите черупки и ако излязат от старите мехове навън, смърт ги очаква. Лъжат.
В който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат. (Обаждат се: - Амин.) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги изнесем.Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все гореливи излизаме из тях. Какво може да намерите в един стар осемгодишен вмирисан мях?
към текста >>
Знаете ли колко има
затворени
във вас?
За Христа казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете. Знаете ли защо слезе долу? Пукна всички стари мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа?
Знаете ли колко има
затворени
във вас?
Как се казват ония, които вардят затворниците? - Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят много дяволи, които е затворил. И вие държите ключовете, но не на рая. Знаете ли каква дълбока мисъл има в това?
към текста >>
Как се казват ония, които вардят
затворниците
?
Знаете ли защо слезе долу? Пукна всички стари мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени във вас?
Как се казват ония, които вардят
затворниците
?
- Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят много дяволи, които е затворил. И вие държите ключовете, но не на рая. Знаете ли каква дълбока мисъл има в това? И защо Христос заключи дявола?
към текста >>
Той плаща на ключарите, за да вардят много дяволи, които е
затворил
.
Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени във вас? Как се казват ония, които вардят затворниците? - Ключари.
Той плаща на ключарите, за да вардят много дяволи, които е
затворил
.
И вие държите ключовете, но не на рая. Знаете ли каква дълбока мисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? - Да не го лъже. Христос държи ключовете на рая и сега идва да ви ги даде.
към текста >>
Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в
затвора
." Обаче сегашните условия са такива, че
затворите
ще бъдат пукнати.Сега Христос не може да бъде разпнат.
Религията е наука за любовта, наука за доброто. Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината. То ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас; чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели.
Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в
затвора
." Обаче сегашните условия са такива, че
затворите
ще бъдат пукнати.Сега Христос не може да бъде разпнат.
Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след това ще настане прилив. Ние сме имали вече един отлив и сега по необходимост на закона ще имаме прилив. Няма никоя сила, която може да реагира против света.
към текста >>
Ще приличат на онези, на които са разрушени
затворите
и са пуснати да се движат свободно.
Не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй. (Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина.Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум.
Ще приличат на онези, на които са разрушени
затворите
и са пуснати да се движат свободно.
Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат.
към текста >>
(Обаждат се: Амин!) Някои казват: „Дълги години сме живели в този
затвор
, като излезем, ще ни се повредят очите." Няма да им се повредят очите.
Това са двата принципа. Всеки, който прави зло, значи който обича злото, мрази виделината и ще остане вързан; а онзи, който прави добро, отива към виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан.Това е учението, което ни изпраща днес Христос, за да излезете към Него. Той вика през вашите изби, направил е стълба, отворил е вратата и вика: Излезте вън!
(Обаждат се: Амин!) Някои казват: „Дълги години сме живели в този
затвор
, като излезем, ще ни се повредят очите." Няма да им се повредят очите.
Те казват: „Да ни турят превръзки." Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всички пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на любовта. Трябва да станете много деликатни, ръцете и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са Огрубели. И като излезете на дневна светлина, колко хубави работи има да видите там - ще научите как да се обичате. Като излезете из своя затвор, ще научите закона на любовта.
към текста >>
Като излезете из своя
затвор
, ще научите закона на любовта.
(Обаждат се: Амин!) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите." Няма да им се повредят очите. Те казват: „Да ни турят превръзки." Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всички пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на любовта. Трябва да станете много деликатни, ръцете и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са Огрубели. И като излезете на дневна светлина, колко хубави работи има да видите там - ще научите как да се обичате.
Като излезете из своя
затвор
, ще научите закона на любовта.
И в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ни оставят, докато се разпукат вашите стари мехове.След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос.Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието? - Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти.Г.: - Аз да кажа. На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй.
към текста >>
35.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Преди да
затвори
Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата.
Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех. Докато всички изговаряха молитвата гласно, аз почувствувах нещо особено: това не беше молитва, но някаква музика. Всяка дума от молитвата се докосваше до струните на моята душа като звучен музикален тон на особена мелодия. След молитвата се изпя общо една песен, непозната за мене. После всички седнаха на местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава.
Преди да
затвори
Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема на беседата.
Какво става с мене? Учителят говори, тихо, спокойно, но убедително. Слушам, всичко чувам и всяка дума пада върху ожаднялата ми душа като пролетен благодатен дъжд върху цветята, които дни и месеци го очакват. Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки. В първите минути на беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
към текста >>
36.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
Веригите падат,
затворите
се отварят и мъртвите излизат.
Иде Новата Истина в светът, иде Новата Любов. Нели малко смешна Новата Истина, когато се проповядва, че Истината е стара. Бог сега гради Ново Небе и Нова земя. Старата земя си вече отминава, а така и Старото небе и то си отива. И човеците трябва да се обновят и с тях всичко.
Веригите падат,
затворите
се отварят и мъртвите излизат.
Иде Божия Народ отгоре. И Вечната Виделина просиява. Това е едно състояние, минаване от едно положение в друго, от буба в пеперуда. Привети на всички приятели! Ваш Верен
към текста >>
37.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
средства, бива хванат, съден и изпратен в
затвора
.
от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни
средства, бива хванат, съден и изпратен в
затвора
.
След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона. Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ Изгревът - Том 5
към текста >>
След като излиза от
затвора
нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора.
След като излиза от
затвора
нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ Изгревът - Том 5
към текста >>
38.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Ядосал се бабалъка и
затворил
гладачницата.
Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава.
Ядосал се бабалъка и
затворил
гладачницата.
Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано.
към текста >>
Тя е крайно взискателна и скържава,
затворена
в себе си и много ревнива.
стар стил (26 юли - нов стил) в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се. Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия.
Тя е крайно взискателна и скържава,
затворена
в себе си и много ревнива.
Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
към текста >>
39.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Капки вода, така добити, са били херметически
затворени
в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити.
Капки вода, така добити, са били херметически
затворени
в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
към текста >>
Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са
затворени
естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори.
Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са
затворени
естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел.
към текста >>
Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в
затворите
или бяха убити.
„Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота.
Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в
затворите
или бяха убити.
Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, София
, 9.03.1920 г.
Господ ще
затвори
устата на пъкала.
Шаханов ще се върне на неговата глава. Съберете се всички, които сте в един дух с пост и молитва. Помолете се на Господа да му я върне. Нека се слави името на Господа. Бъдете смели и решителни.
Господ ще
затвори
устата на пъкала.
Лошият и нечестив дух на П. Шаханов няма да му помогне. А вий, чадата на Господа, бъдете благословени от Господа Бога на всичката пълнота. Ходете всички по стъпките на Святия Дух. Моя мир да пребъде с вас. Амин.
към текста >>
41.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но
затворено
за амбулантни търговци.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но
затворено
за амбулантни търговци.
02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА Изгревът - Том 10 8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка.
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемедчиева, Варна
, 9.12.1920 г.
Защото душата е
затворена
, духът окован, сърцето омърсено.
Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъствува; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо?
Защото душата е
затворена
, духът окован, сърцето омърсено.
Говорят за нови проекти, за сладки бъднини. Где е Истината? Там. гдето душата, духът, сърцето са свободни. Моите думи са за пламтежа на потъмнелия свят, в неговите дълбоки изби. Моите думи са за трудолюбивите, работливи ученици.
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.12.1920 г.
Защото душата е
затворена
, духът окован, сърцето омърсено.
Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъствува; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо?
Защото душата е
затворена
, духът окован, сърцето омърсено.
Говорят за нови проекти, за сладки бъднини. Где е Истината? Там. гдето душата, духът, сърцето са свободни. Моите думи са за пламтежа на потъмнелия свят, в неговите дълбоки изби. Моите думи са за трудолюбивите, работливи ученици.
към текста >>
44.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Като влязох в бараката,
затворих
вратата, запалих свещ и четях беседа.
Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя.Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно.
Като влязох в бараката,
затворих
вратата, запалих свещ и четях беседа.
На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си. Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му в снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - Бивака Ел Шадай.
към текста >>
45.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 24.10.1921 г.
Веригите падат,
затворите
се отварят и мъртвите излизат.
Нели малко смешна Новата Истина. Когато се проповядва, че Истината е стара. Бог сега гради Ново Небе и Нова земя. Старата земя си вече заминава, а така и старото Небе и то си утива. И човеците трябва да се обновят и стях всичко.
Веригите падат,
затворите
се отварят и мъртвите излизат.
Иде Божия Народ отгоре. И Вечната Виделина просиява. Това е едно състояние минава от едно положение в друго, от буба в пеперуда. Привет на всички приятели! Ваш Верен
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 8.02.1922 г.
Стига прозореца си ти сама да не
затвориш
.
Тя гори, без да изгаря. Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на светлината малцина разбират. Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме.
Стига прозореца си ти сама да не
затвориш
.
Но отворен или затворен, свещта ще бъде с теб. Моят мир да пребъдва с теб. С. Б. Л. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
Но отворен или
затворен
, свещта ще бъде с теб.
Тя свети, без да иска нещо. Отдалеч е блага, от близо не проговорва. Езика на светлината малцина разбират. Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме. Стига прозореца си ти сама да не затвориш.
Но отворен или
затворен
, свещта ще бъде с теб.
Моят мир да пребъдва с теб. С. Б. Л. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
47.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от
затвора
.
Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.
Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от
затвора
.
Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)
към текста >>
Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от
затвора
.
(1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим. Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш.
Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от
затвора
.
Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24) Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198)
към текста >>
Щом излезеш от
затвора
, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка.
Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно.
Щом излезеш от
затвора
, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка.
И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят?
към текста >>
Казвам: скоро си излязъл от
затвора
.
През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка. И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение.
Казвам: скоро си излязъл от
затвора
.
Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе!
към текста >>
Учителя си
затвори
очите и мислеше.
И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
Учителя си
затвори
очите и мислеше.
След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. . - Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни. Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах:
към текста >>
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа
затворена
.
А при сегашната воля, желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще вдигаме. (183 стр.) После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те.
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа
затворена
.
И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
към текста >>
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава
затворих
школата.
Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка. (120 стр.) Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата.
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава
затворих
школата.
Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя.
към текста >>
Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я
затворя
.
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава.
Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я
затворя
.
Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. (114 стр.) Мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да сложим в света ред и порядък. (222 стр.)
към текста >>
48.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в
затвора
като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен
Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в
затвора
като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен
в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
към текста >>
49.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
След време Школата на Учителя се
затвори
, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията," Младежките събори бяха осем на брой - от 1923 г. до 1930 г. През тях минаха стотици младежи. След време тези младежи преминаха през цялата Школа.
След време Школата на Учителя се
затвори
, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Изгревът - том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
към текста >>
50.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
След време Школата на Учителя се
затвори
, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията," Младежките събори бяха осем на брой - от 1923 г. до 1930 г. През тях минаха стотици младежи. След време тези младежи преминаха през цялата Школа.
След време Школата на Учителя се
затвори
, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Изгревът - том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
към текста >>
51.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са
затворени
духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са
затворени
духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет! Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове
към текста >>
52.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Досега сте били
затворени
в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето.
Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява.
Досега сте били
затворени
в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето.
Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос.
към текста >>
Ако
затвориш
крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти.
Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш никога няма да осиромашееш.
Ако
затвориш
крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти.
Ще станат нещастия: Божествената Любов ще те разсипе.Ще направите първия опит. Но кога дойде да правите този опит ще бъдете абсолютно искрени към себе си. Всеки един от вас когато прави опита ще отдели 1000 лева настрана. „Тези пари - ще кажете вие на себе си - са Божии". С тях вие ще направите това, което ви се продиктува отвътре.
към текста >>
- Всички са в
затвор
.
Сбъркаш ли ще дойде изповедта.Съвременният свят страда от такива анормалности. Малки работи произвеждат дисхармония. Някои искат да се уредят. Вземете пример от българските министри. Какво е сегашното им положение?
- Всички са в
затвор
.
Това показва на практика, че тази философия „да се уредиш" не върви. Поканят те да станеш български министър. Ти кажи: „Аз български министър не ставам". Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш. Ти ще намериш затвора.
към текста >>
Ти ще намериш
затвора
.
- Всички са в затвор. Това показва на практика, че тази философия „да се уредиш" не върви. Поканят те да станеш български министър. Ти кажи: „Аз български министър не ставам". Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш да бъдеш.
Ти ще намериш
затвора
.
Ще дадат подкупи, ще се оцапаш. Ще кажеш: „Всичко ставам, но министър не ставам в България". Поканват те да станеш владика. Ще кажеш: „Всичко ставам в България, но владика не ставам". Един окултен ученик трябва да избира скромни длъжности, не трябва да избира завидни длъжности.
към текста >>
Досега сте живели
затворнически
живот.
Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко учение". Тежкото учение беше досега, което се е вършило.
Досега сте живели
затворнически
живот.
Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности.
към текста >>
53.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Ако станеш министър ще те
затворят
, вестниците ще пишат за тебе, в
затвора
ще стоиш 4 години без да те съдят, после ще те осъдят.
И това ще го изключите от програмата си. Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света - и това не е в програмата ви. Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази окръжающа ви малка среда и ще те благослови Господ.
Ако станеш министър ще те
затворят
, вестниците ще пишат за тебе, в
затвора
ще стоиш 4 години без да те съдят, после ще те осъдят.
Ще се убие духът ти. В живота всякога ни спъва материалния живот. Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете защото имате слабости, които вашите приятели започват да използуват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни.
към текста >>
54.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е
затворена
.
Питам ви: Вие след 3000 години, ще бъдете ли слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех?
Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е
затворена
.
Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса? - „Можеме! " Без силата Божия, касата нищо не струва.Сега на всеки ще дам по една задача. През тая година ще прочетете първите 4 серии от „Сила и живот". Всеки три месеца ще прочитате по една серия.
към текста >>
Е, вие можете ли да бъдете една
затворена
каса?
Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже и стремежа е вие да увеличавате нишките на това въже, с постепенно завъртвание - а то е увеличаване на капитала си. Е, дойде сина ти и отреже от тоя конец - то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена.
Е, вие можете ли да бъдете една
затворена
каса?
- „Можеме! " Без силата Божия, касата нищо не струва.Сега на всеки ще дам по една задача. През тая година ще прочетете първите 4 серии от „Сила и живот". Всеки три месеца ще прочитате по една серия. В първите3 месеца -1 -ва серия беседи и ще извадите най-важното от тях, съдържанието им, което ви е обърнало внимание.
към текста >>
55.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в
затвора
.
Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние.
В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в
затвора
.
Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия.Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия.Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов и не за сега, а за в бъдеще, като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще, върху вашия сега труд ще градиме.Навежда Учителят примера със „Слово" - Акцион.
към текста >>
56.
Упражнение(2) от Учителя, дадено на 4 януари
, 4.01.1925 г.
Очите
затворени
.
Упражнение (2) от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Насока и направление на енергията / Направление на енергиите",4 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение: Всички прави! Ръцете хоризонтално, настрани.
Очите
затворени
.
Отправете мисълта си нагоре! Ръцете затворени над главата, във форма на триъгълник. Ръцете разтворени и поставени хоризонтално. Ръцете спуснати надолу.
към текста >>
Ръцете
затворени
над главата, във форма на триъгълник.
Упражнението е дадено в лекцията "Насока и направление на енергията / Направление на енергиите",4 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение: Всички прави! Ръцете хоризонтално, настрани. Очите затворени. Отправете мисълта си нагоре!
Ръцете
затворени
над главата, във форма на триъгълник.
Ръцете разтворени и поставени хоризонтално. Ръцете спуснати надолу.
към текста >>
57.
Учителя в разговор с ученици на Изгрева предвижда атентата в църквата „Св. Неделя“, 1925 г.
, 16.04.1925 г.
Учителя
затвори
Библията и каза: „Това идва сега!
Спомен на Боян Боев ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев. След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение.
Учителя
затвори
Библията и каза: „Това идва сега!
“ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени. Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
към текста >>
58.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Първи ден - 23 август
, 23.08.1925 г.
Двете свещени положения 23 август 1925 г.На отворено и на
затворено
23 август 1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Първи ден - 23 август
Двете свещени положения 23 август 1925 г.На отворено и на
затворено
23 август 1925 г.
Нарядъ и упътвания (нѣдѣля) 23 август 1925 г.
към текста >>
59.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Шести ден - 28 август
, 28.08.1925 г.
Сега всеки от вас да
затвори
тетрадката си и да повтори стиха.
от Евангелието на Матея; 1 гл. от Евангелието на Марка; 11 гл. от Евангелието на Лука; 21 гл. от Евангелието на Йоана; 56 псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете".Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума, и в сърцето.
Сега всеки от вас да
затвори
тетрадката си и да повтори стиха.
Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате.
към текста >>
60.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в
затвора
като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен
Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията. Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение. Всички упрекваха правителството. Какво направи Върховният братски съвет? С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в
затвора
като един от тях преди това, непосредствено след заминаването на Учителя, бе изпратен
в концлагер. Всички упрекваха правителството. И аз съм го упреквала. Хайде сега да се върнем в 1926 година. И да си спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Ако ги погрешите, ще
затворите
ключа.
Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука.
Ако ги погрешите, ще
затворите
ключа.
Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте. Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Ние, хората, сме като
затворници
.
Край нас тече поточе. - Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила - енергия, която трябва да се използува. Тези сили, като днешните тук, са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, можем да имаме може би само един път в годината.
Ние, хората, сме като
затворници
.
Всеки страда, всеки е чужд на другите. Целият живот е изплетен само от тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността. Като разбуташ, ще видиш разочарование. Благодарение, че при Невидимия свят утихват бурите.
към текста >>
63.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Временно
затворена
в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот.
София, Изгрев, 18. VI. 1926 г. Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата.
Временно
затворена
в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот.
Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците. Пътят ни е препречен от дълбоки преспи, но кой ти гледа преградите! Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки!
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите. ... Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки!
към текста >>
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците. Пътят ни е препречен от дълбоки преспи, но кой ти гледа преградите! Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки!
към текста >>
66.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците. Пътят ни е препречен от дълбоки преспи, но кой ти гледа преградите! Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи на Мусалла. Отвред мъгли. Сега той прилича на величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото на Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се
затвориха
за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост. Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето. Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки!
към текста >>
67.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Аз трябваше да измажа между балустричките, да
затворя
да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента.
Аз трябваше да измажа между балустричките, да
затворя
да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>
68.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Аз трябваше да измажа между балустричките, да
затворя
да не влиза сняг и вятър и да не духа.
„Опълченска" 66 и преспиваше там.Стаичката беше много скромна. Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента.
Аз трябваше да измажа между балустричките, да
затворя
да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в
затвора
и ще те пуснат, лишен от граждански права.
Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие.
Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в
затвора
и ще те пуснат, лишен от граждански права.
Глупав е всеки човек, който греши и не поправя погрешките си. Глупавият човек всякога търси лесните работи, той не може да свърже причините и последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак.
към текста >>
70.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Ще пратя двама при някой
затворник
, който иска помощ; при някой болен - сестри може да подготвите, а закона е там, че трябва да има присърце една работа.
Трябва думите да бъдат много добре обмислени. Пращам двама от вас да помирите двама братя, които имат да дават помежду си 30,000 лева. И вие нямате и те нямат, и който ви праща и той няма. Ще питате тоя, който има да взема: „Ти колко оценяваш Божията Любов? " И ще проверите дали я оценява до 30,000 лева и по тоя начин ще стане помирението.Ще опитате кой каква работа може да върши.
Ще пратя двама при някой
затворник
, който иска помощ; при някой болен - сестри може да подготвите, а закона е там, че трябва да има присърце една работа.
Вървите, в джоба си държите беседи, раздавате ги на комуто трябва. И така някой може да помага на болни, някой може да помирява скара ли се двама души, някой може да проучва, някоя област на окултната наука, някой да работи в приложението на някои опитности. Например, брат Ватев искаше да уреди нещо в чифлика, но трябваше майстор да дойде за да тръгне работата с успех. В Търново колко души сменихме, не вървеше. Сега стават добри работи - има присърце и умение.
към текста >>
Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да
затворите
фурната си.
Какво можеш да направиш? В това трябва пребъдвание, в онова, което можеш да направиш най-първо трябва да знаете да служите на Бога и тогава ще знаете каква работа ще си изберете. Трябва свобода. Искате да станете фурнаджии. Где ще отворите вашата фурна?
Там гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна гдето не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да
затворите
фурната си.
И Христос казва: „Ако не ядете моя хляб няма да имате живот вечен". Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изядат. Трябва ви усърдие. Да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България.
към текста >>
71.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Един здрав човек да седи в къщи, той е
затворник
- дяволът го държи в къщи.
Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата. Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака. По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа.
Един здрав човек да седи в къщи, той е
затворник
- дяволът го държи в къщи.
Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън тоже опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои.После научете се през тия 10 седмици, да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си, така като че въздуха прониква и в мускули, и в кости.Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете.
към текста >>
72.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Салонът е
затворен
през 1958 и разрушен през 1971 година.
Построяване на Салона на Изгрева През юли 1927 година по проект на Руси Николов от Стара Загора на Изгрева започва изграждане на салон за молитвени събрания на Бялото Братство. В строежа участват последователи на Учителя от селата Каблешково и Габерово, Бургаско.
Салонът е
затворен
през 1958 и разрушен през 1971 година.
Точната дата не е ясна, затова просто е отбелязан месеца. Предполага се, че е в края на месец юли и дори в началото на август, тъй като от спомена на Елена Андреева се вижда, че по време на събора през 1927 г. е имало доста недовършени неща все още. За това събитие може да се прочете в следните спомени: 1. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев
към текста >>
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години. Салонът на "Изгрева" 1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.Години.Салонът на "Изгрева"1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.Години.Салонът на "Изгрева"1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е
затворен
от властите и предаден на телевизията за склад.
3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му.
към текста >>
75.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в
затвора
, ще те пуснат, лишен от граждански права.
Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие.
Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в
затвора
, ще те пуснат, лишен от граждански права.
Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това.
към текста >>
76.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
- Да си представим, че ти си
затворник
и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си.
Това показва, че колкото повече се изкачваме, толкова по-красив и по-радостен става животът. Днешното хубаво време показва, че много светли духове са слезли от невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: Тук е умственият свят, в мъглата е астралният свят, а на земята е адът. Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака. Там продължихме и разговорите.
- Да си представим, че ти си
затворник
и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си.
Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата." Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и онзи свят не са лоши. Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят".
към текста >>
77.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Можете да работите по разни начини – в болници, в
затвори
и пр.
Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще бъдете командировани към тях като отряди, като доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите.
Можете да работите по разни начини – в болници, в
затвори
и пр.
Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом като отидете при хората, ще видите гладни ли са, или не. Ще носите торба с хляб. Ще им кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб.
към текста >>
78.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Можете да работите по разни начини: в болници, в
затвори
.
Светът от хиляди години се приготовлява. Много работници ще дойдат. Вие ще се прикомандировате към тях като отряди доброволци. Когато някой има желание да работи, то е от Бога. Започнете да работите!
Можете да работите по разни начини: в болници, в
затвори
.
Сега Бог ще ви изпрати по двама: единият ще говори, а другият ще прави чудеса. Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното. Щом отидете при някои хора, ще видите първо гладни ли са или не. Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб. И след това ще им проповядвате.
към текста >>
79.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове,
затворени
с каучуков капак.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове.
Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове,
затворени
с каучуков капак.
То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
към текста >>
80.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
Например,
затвориха
Павла, той обръща стражите към Христа.
Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения.
Например,
затвориха
Павла, той обръща стражите към Христа.
Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране.
към текста >>
Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го
затворили
.
/Направи се упражнението/.Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа.
Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го
затворили
.
Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата дайте им да четат четиритях Евангелия.Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда.„Ще се уреди" е свършено нещо.
към текста >>
81.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Ще вземете мистрията и ще ги замажете,
затворите
, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза.
Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки.
Ще вземете мистрията и ще ги замажете,
затворите
, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза.
В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие.
към текста >>
82.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
Обхванати от едно
затворено
пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока.
Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба.
Обхванати от едно
затворено
пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока.
Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла?
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Ако си
затворил
вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин.
Слаб си, болен си, неразположен си духом - това показва, че малкият ключ го няма, за да отвориш това място, дето е хлябът. Стози ключ ще отвориш и ще се наядеш с малко хляб. Най-малкото добро е да знаеш как да отваряш устата си навреме, да мръднеш езика си навреме. Ако го мръднеш навреме, всичко ще бъде наред. Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва.
Ако си
затворил
вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин.
На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря.
към текста >>
На земята само един път можеш да
затвориш
с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш.
Стози ключ ще отвориш и ще се наядеш с малко хляб. Най-малкото добро е да знаеш как да отваряш устата си навреме, да мръднеш езика си навреме. Ако го мръднеш навреме, всичко ще бъде наред. Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва. Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин.
На земята само един път можеш да
затвориш
с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш.
Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори.
към текста >>
Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са
затворени
.
Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа. Пак казваш така - пак затваряш ключа. После казваш: „Господ не ме е направил добър човек." Господ затваря ключа. Казваш: „Не съм като другите хора" - пак затваряш ключа. Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът.
Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са
затворени
.
И ти си като в един затвор. Хлопаш, но все е заключено. Ключ имаш. Сам можеш да излезеш от затвора. Ти искаш да излезеш от затвора, но не можеш.
към текста >>
И ти си като в един
затвор
.
Пак казваш така - пак затваряш ключа. После казваш: „Господ не ме е направил добър човек." Господ затваря ключа. Казваш: „Не съм като другите хора" - пак затваряш ключа. Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът. Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени.
И ти си като в един
затвор
.
Хлопаш, но все е заключено. Ключ имаш. Сам можеш да излезеш от затвора. Ти искаш да излезеш от затвора, но не можеш. Казваш: „Лош човек съм." Господ няма време да гледа глупавите работи на хората.
към текста >>
Сам можеш да излезеш от
затвора
.
Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът. Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени. И ти си като в един затвор. Хлопаш, но все е заключено. Ключ имаш.
Сам можеш да излезеш от
затвора
.
Ти искаш да излезеш от затвора, но не можеш. Казваш: „Лош човек съм." Господ няма време да гледа глупавите работи на хората. Ти казваш: „Как да не знае Господ на коя страна въртя ключа си? " Това са ваши понятия за Бога. Когато човек греши, Господ не е там.
към текста >>
Ти искаш да излезеш от
затвора
, но не можеш.
Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени. И ти си като в един затвор. Хлопаш, но все е заключено. Ключ имаш. Сам можеш да излезеш от затвора.
Ти искаш да излезеш от
затвора
, но не можеш.
Казваш: „Лош човек съм." Господ няма време да гледа глупавите работи на хората. Ти казваш: „Как да не знае Господ на коя страна въртя ключа си? " Това са ваши понятия за Бога. Когато човек греши, Господ не е там. Когато човек прави добро, Бог е там.
към текста >>
" Ще седиш
затворен
, нищо повече.
В греха Господ Го няма. Когато грешиш, ти си сам. Когато съгрешиш, тебе ти е мъчно, защото Господ Го няма там. А пък като направиш добро, Господ е там и ти се радваш. Ти направиш нещо лошо и заключваш, заключваш и после казваш: „Какво ще правя сега?
" Ще седиш
затворен
, нищо повече.
„Изходен път няма ли? " - казваш. Има, но като знаеш само как да отвориш. Някой иска да отиде при Бога. Като си затворен, как ще отидеш при Бога?
към текста >>
Като си
затворен
, как ще отидеш при Бога?
" Ще седиш затворен, нищо повече. „Изходен път няма ли? " - казваш. Има, но като знаеш само как да отвориш. Някой иска да отиде при Бога.
Като си
затворен
, как ще отидеш при Бога?
Някой иска да види Бога. Това, което не познаваш, можеш ли да го видиш? Да искаш да видиш това, което не познаваш, това е все едно, че слепият иска да види светлината. Ти трябва да имаш очи, условия трябва да имаш. Ти най-първо трябва да познаваш Бога, за да Го видиш.
към текста >>
Благодари на Бога, че вратата не е
затворена
!
Не можеш да намериш чрез това никакво разрешение. Но най-малкото добро в света. Това, с което можеш да си помогнеш в дадения случай. Като се намериш в най-трудното положение, намери с какво можеш да си помогнеш. Например болен си - макар и с пълзене даже, излез вън на слънце, и след десетия ден ще оздравееш.
Благодари на Бога, че вратата не е
затворена
!
Вие ще ме запитате: „По-лесен начин от този няма ли? " Най-лесния начин ще ви покажа след 10 години. След 10 години ще ви кажа един начин, по който нещата на земята изведнъж стават, с едно махване на ръката. Ако можете да утраете до 10 години, тогава ще ви го дам. Вие сега не разбирате колко време е това десет години.
към текста >>
Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде
затворена
.
Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор.
Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде
затворена
.
Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа. После, някой казва: „Мен никой не ме обича." Това е третата лъжа. Някой казва: „Мен са ме забравили." Това е четвъртата лъжа.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в
затвора
, или със счупен крак, пукната глава...
Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си. Сиромашията разваля приятелството, съгласието и пр. Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло.
Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в
затвора
, или със счупен крак, пукната глава...
59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията. Тя е най-лошата. Ако сиромашията те съблазнява, разреши тази задача. По-добре житото да не е в хамбаря, а да хвърлиш житото на нивата.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със сапун и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като
затворник
, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран.
Всичко онова, което желаете, можете да го постигнете в този път, по който вървите. Само че трябва постепенно. Някой път намажат лицето ти с катран и ти кажат: „На какво ти прилича мутрата! " Ти трябва ли да повярваш в това? Не!
Ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще ти кажат: „Остарял си." Ти ще кажеш: „Не, тая мутра не е моя." Ще се измиеш със сапун и ще кажеш: „Няма я тая мутра." Сега ти седиш като
затворник
, свиеш се и казваш: „Тая работа няма да я бъде." Намазали са те с катран.
Кого ли не са мазали? Та, някои неща се повдигат у човека атавистически. Има изостанали мързеливи души, които са силни и хитри. Те за изостанали в своята еволюция от дълго време. И понеже не искат да вървят по правия път на човешкото развитие, те дохождат и спъват вас,
към текста >>
86.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са
затворени
Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието.
Жена му не вярва в неговите предсказания. Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева на 18.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет.
Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са
затворени
Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието.
Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева.
към текста >>
Тимеви са осъдени на доживотен
затвор
.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя.
Тимеви са осъдени на доживотен
затвор
.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева.
към текста >>
Изворчето в Диана Бад беше
затворено
и вода се носеше от разсадника.*
Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане на Учителя ги спаси. Любомир Лулчев се свързва с електрическото дружество „Орион”. Намери от някъде стълбове и прокара на Изгрева ток. Той постави в средата на поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, мимо волята на Учителя. Участва по-късно в прокарването на вода в Изгрева.
Изворчето в Диана Бад беше
затворено
и вода се носеше от разсадника.*
* Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 53, ред 13 отгоре; том I, стр. 588, ред 31 отгоре. † Вж.
към текста >>
Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен
затвор
.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Когато Учителят пожелава да отиде на езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро - Махарзи, Лулчев му помага, като го качва на белия кон на бай Янко, от първото езеро.† Помага и на майка ми, Стевка, ухапана от пепелянка. Лулчев се стреми да помага на всеки нуждаещ се. Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт. Осъден от ВМРО на разстрел.
Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен
затвор
.
Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар. Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”.
към текста >>
Отменят присъдата й на доживотен
затвор
и тя ражда сина си Чавдар.
Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт. Осъден от ВМРО на разстрел. Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен затвор. Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася.
Отменят присъдата й на доживотен
затвор
и тя ражда сина си Чавдар.
Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§ Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева.
към текста >>
Затворен
е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта.
Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева.
Затворен
е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта.
Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев.
към текста >>
Лулчев казва на
затворените
с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят.
Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало.
Лулчев казва на
затворените
с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят.
При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036 където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор.
към текста >>
87.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени
затвори
, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт!
Даже едно велико чудо! И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж!
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени
затвори
, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт!
Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик.
към текста >>
88.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Ние приложихме този метод и стените на
затвора
паднаха - 4 000
затворници
излязоха на 1 януари 1963 година зВ Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците.
Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно.Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии! Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина.
Ние приложихме този метод и стените на
затвора
паднаха - 4 000
затворници
излязоха на 1 януари 1963 година зВ Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците.
Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката. Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора".
към текста >>
89.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като
затворената
българска душа, излезе от
затворения
кръг, в който досега се е движила.
Около пианото е оживено. Българската рапсодия заинимава умове и сърца. Току-що тя получи това име. Преди ден родена, тя вече се радва на име. А нашите български сърца трептят, радваме се.Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче.
Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като
затворената
българска душа, излезе от
затворения
кръг, в който досега се е движила.
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта.Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири. А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа.
към текста >>
Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на
затворената
в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка
затворена
човешка душа.
Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират. Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия на българина се заменя с метафизична.
Той повдига мисълта си, приема реалността на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението на загадката на
затворената
в кръга на външната безизходност съдба на българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение на заплетената съдба на българската душа, на всяка
затворена
човешка душа.
И ние се радваме.Учителя е при нас. Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ! 9 юлиНеделна беседа на Учителя. Атмосферата в салона е лека и приятна. Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи.
към текста >>
90.
Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември
, 1.09.1933 г.
Леко
затвори
очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена.
Той беше дълбок и мощен. Стъпките Му бяха сигурни и отмерени. Покачи се на катедрата. Стоеше прав. С погледа Си за миг ни обгърна всички.
Леко
затвори
очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена.
Побелелите Му коси се разстилаха по раменете Му, а това Го правеше величествен и мощен. Виждаше ми се сияещ и велик. Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна. Шепотът й ми напомняше ромоленето на балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето. Молитвата с Учителя ще я помня.
към текста >>
91.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от
затворения
кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от
затворения
кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен.
към текста >>
Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше
затворена
за Словото на Учителя.
Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна.
Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше
затворена
за Словото на Учителя.
Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът.
към текста >>
Затвореният
кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг.
Затвореният
кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>
Това е моментът, когато човек излиза от
затворения
кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила.
Това е моментът, когато човек излиза от
затворения
кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало.
към текста >>
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от
затворения
кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен.
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от
затворения
кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
към текста >>
Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в
затворен
кръг.
Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение.
Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в
затворен
кръг.
Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
към текста >>
Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от
затворения
кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода.
Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от
затворения
кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
92.
Учителя започва песента 'Студът всичко дава'
, 5.01.1934 г.
От века са били
затворени
за теб
и носиш само това, което Светлината ти дава. Твойта дреха е бяла. Студен си ти, но ни избавяш от мраза.
От века са били
затворени
за теб
човешките сърца, защото събличаш старото, старото и завиваш младото, младото. Студен си ти, но ни спасяваш от студа.
към текста >>
93.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички,
затворени
полянки - красиво стана.
За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно".
Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички,
затворени
полянки - красиво стана.
Столичани намират сега там условия за приятен отдих. Там, дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави.
към текста >>
94.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Пример: Ако видиш болен или
затворник
и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение.
Девизът на шестата раса е: „Работи при всички условия." Този, който работи така, има съзнанието на един човек от шестата раса. Можем да кажем, че той е представител на шестата раса, защото човекът на шестата раса взима участие в живота на всички. Вяра: Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи.
Пример: Ако видиш болен или
затворник
и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение.
Като видиш човек със счупен крак, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен. Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича.
към текста >>
Ако срещнеш
затворник
, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича.
Пример: Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам", то след време ти ще се намериш в същото положение. Като видиш човек със счупен крак, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен. Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав.
Ако срещнеш
затворник
, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича.
Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII.
към текста >>
На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този
затворник
." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро.
Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога." Мислено го превържи, мислено си представи, че оздравява и си ходи и скача здрав. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен.
На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този
затворник
." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро.
В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаIII. Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос.
към текста >>
Това не се отнася само за болни и
затворници
, но за всички хора, които срещаIII.
Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над теб и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го освобождават и вече си ходи свободен. На стражаря ще кажеш мислено: „Бъди внимателен и снизходителен към този затворник." На съдиите кажи мислено да го освободят по-скоро. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия.
Това не се отнася само за болни и
затворници
, но за всички хора, които срещаIII.
Човека, когото срещнеш, в каквато нужда и да се намира, ти ще се помолиш на Бога да му помогне в тази нужда и ще си представиш живо, че това става и ще вярваш в това. Същевременно ще кажеш на човека мислено, че ще се уреди неговият въпрос. Подобно ще правиш и когато срещнеш някой отчаян, обезверен и пр. Значи, трябва да вземеш пълно участие в живота на всички, които са около тебе. Какво значи смърт?
към текста >>
95.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Ако си в един
затвор
, все пак ще дойде надзирателят, но в този забравен свят никой няма да си спомни за тебе.
Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Но не знаят, че ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно че си паднал в една яма: ти мислиш, чувствуваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили.
Ако си в един
затвор
, все пак ще дойде надзирателят, но в този забравен свят никой няма да си спомни за тебе.
Казвам: Не желайте да влезете в този забравен свят и после да казвате, че всички хора са ви забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви.“ Той говори от Своя опитност. И съвременните хора, за да покажат, че са културни, те отричат истината. Три неща има, които хората никога не трябва да отричат.
към текста >>
Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в
затвора
на една година
затвор
и 3 години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за 10 години.
Баща му оставил едно наследство от 600–700 декара. Те били няколко деца. Чичо му останал настойник. Бащата умира и оставя така имота си. Той като вървял по пътя на правото, направил една много малка погрешка.
Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в
затвора
на една година
затвор
и 3 години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за 10 години.
Значи, за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: Защо му е бил този фалшив документ? Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в затвора не за една година, а за 10 години и лишение от граждански права. Какво ще добиеш, като подправиш този документ? И всички тези противоречия, които идват в живота ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна наука.
към текста >>
Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в
затвора
не за една година, а за 10 години и лишение от граждански права.
Бащата умира и оставя така имота си. Той като вървял по пътя на правото, направил една много малка погрешка. Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в затвора на една година затвор и 3 години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за 10 години. Значи, за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: Защо му е бил този фалшив документ?
Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в
затвора
не за една година, а за 10 години и лишение от граждански права.
Какво ще добиеш, като подправиш този документ? И всички тези противоречия, които идват в живота ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна наука. Че пътят, по който сега вървим с всичките наши разбирания, не може щастие да ни донесе. И тогава остава само един път – Божественият. Хората търсят Бога отвънка.
към текста >>
96.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив,
затворен
, зает, нито пък дори по време на обеда проговори.
На събора в Търново 1922 г. аз за пръв път чух тези песни. А сега за втори път влезнах в техния свят.Беше месец юли 1934 г. Бяхме повикани няколко млади сестри в старото жилище на Учителя на "Опълченска" 66 да почистим и подредим стаите и вещите Му. Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г.
Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив,
затворен
, зает, нито пък дори по време на обеда проговори.
На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"? Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки характер. По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден.
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от
затвора
.
Нещата могат да се проявят по два начина. Онова цвете, което за пръв път цъфти, то ухае и ти чувствуваш неговия аромат и радост. Цветето се радва и цъфти, защото ти отиде при него; и когато ти почнеш да мислиш за друго, то от скръб изгнива и умира, изгубва своето ухание. Хляба за кого го пекат, за кого претърпява страдания? Също и житото го мелят за вас, а вие го затваряте във вас и го държите във вас, докато не ви даде всичко и после го изхвърляте навън.
Вие се радвате, когато то страда и скърбите, когато то си отива, излиза от
затвора
.
Ти си актьор на житото, представяш скръбта и радостта на житото. То не е реалното, а реално е, когато тебе почнат да пекат, ти почнеш да скърбиш, ти си житото, а който се радва, той е, който взима. Вие скърбите.... Небесната радост каква ще бъде? Когато Бог направил света, явило се слънцето и казало: „Каква ще бъде моята работа?
към текста >>
98.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
Не беше
затворен
към приятелите.
Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги.
Не беше
затворен
към приятелите.
Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
към текста >>
99.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
В.К.: А през това време Той четеше ли лекции или излизаше, или стоеше
затворен
в стаята?
В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден? Една седмица? Е.А.: А не, по-късно. По-късно, много по-късно. То беше рано, в началото на месец май, а пък ние тръгнахме за Рила на 9 или на 10 юли.
В.К.: А през това време Той четеше ли лекции или излизаше, или стоеше
затворен
в стаята?
Е.А.: Четеше, на 6 юли и 8 юли 1936 год. В.К.: Можеше ли да говори? Е.А.: Много бавно. Бавно излизаха думите. В.К.: Говора Му, фъфлеше ли?
към текста >>
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
Не беше
затворен
към приятелите.
Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги.
Не беше
затворен
към приятелите.
Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
към текста >>
100.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със
затворени
очи, като че ли е заспал.
Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло. Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи.
към текста >>
Не беше
затворен
към приятелите.
Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка. Приемаше ги.
Не беше
затворен
към приятелите.
Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец. На 12 август след обед Той стана от леглото. Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София?
към текста >>
НАГОРЕ